EN BG

Онтология на ситуациите за състояние – лингвистично моделиране. Съпоставително изследване за български и руски



Срок: 2020-2022

Вид на проекта: колективен

Финансиране: Фонд „Научни изследвания“ (Договор № КП-06-РУСИЯ/23 от 15.12.2020 г.); Руски фонд за фундаментални изследвания (Договор № 20-512-18005)


Български екип (Институт за български език, БАН)

Ръководител: проф. д-р Св. Коева

Участници: проф. д-р Св. Коева (СКЛ), проф. д.ф.н. Максим Стаменов (СОСЕ), гл. ас. д-р Цв. Димитрова (СКЛ), гл. ас. д-р Св. Лесева (СКЛ), гл. ас. д-р М. Тодорова (СКЛ), д-р Ив. Стоянова (СКЛ), гл. ас. д-р В. Стефанова (СКЛ), Хр. Кукова (СКЛ), проф. Йовка Тишева (СУ, външен сътрудник), доц. Марина Джонова (СУ, външен сътрудник)

Руски екип (Санктпетербургски държавен университет)

Ръководител: проф. д.ф.н. Елена Юриева Иванова

Участници: проф. д.ф.н. Елена Юриева Иванова, проф. Галина Кустова, проф. Антон Циммерлинг, гл.н.с. Александър Летучий, м.н.с. Мария Овсянникова, Александра Еремченко, ст. преп. Анастасия Мосинец

Резюме:

Проектът е посветен на предикатно-аргументните структури, изразяващи ситуации за състояние в български и руски език. Изследването е насочено към семантично описание и типологизация на предикатите и предикативите за състояние (стативни предикати и предикативи), изследване на моделите при синтактичната им реализация и установяване на набора от семантични и граматични характеристики, които обуславят реализацията на диатези и възможните редувания между тях. В резултат на лингвистичното моделиране ще бъде представена онтология на начините за изразяванe на състояние и ще се демонстрират о собено стите на концептуализацията, лексикализацията и граматикализацията при изразяването на състояние в двата изследвани езика.

Основната цел на проекта е абстрактно (до колкото е възможно, езиково независимо) онтологично представяне на типовете значения за състояние на базата на съвкупност от семантични диференциращи признаци.

Хипотезата ни е, че доколкото концептуализацията отразява света, който ни заобикаля, и позволява междуезиковата комуникация, подобно абстрактно езиково независимо описание е възможно или най-малкото може да бъде направено съотносимо при съпоставка на различни езици.

За да се постигне основната цел на проекта, са формулирани следните по-специфични цели:

  • Описание на семантичните и синтактичните модели на реализация на типовете състояния в български и руски език.
  • Съпоставка на семантичните и синтактичните модели за реализация на типовете състояния в български и руски език.
  • Описание на семантични диференциращи признаци и техните параметри, в рамките на които се реализират диатезите и алтернациите при изразяване на типовете състояния в български и руски език.
  • Формулиране на семантични диференциращи признаци и на техните параметри, необходими за онтологично представяне на типовете състояния.

Предпоставка за постигането на основната цел и специфичните цели е изследване на съвременното състояние при употребата на предикати и предикативи за състояние в различни тематични области в български и руски. В основата на този аспект от изследването стои разбирането, че достоверни теоретични заключения могат да бъдат направени въз основа на количествен и дистрибутивен анализ, извършен с помощта на съвременните езикови технологии.

В основата на този аспект от изследването стои разбирането, че достоверни теоретични заключения могат да бъдат направени въз основа на количествен и дистрибутивен анализ, извършен с помощта на съвременните езикови технологии.

При изпълнението на горните цели ще бъде постигната още една цел: открояване на основните прилики и разлики при моделите за концептуализация, лексикализация и граматикализация при изразяване на типовете състояния в български и руски език. Очакванията, които се базират на предходни изследвания, са, че двата езика ще покажат редица типологични сходства по отношение на безличните изречения с предикати и предикативи за състояние с централен аргумент експериенцер.

Основният резултат от изпълнението на проекта ще бъде абстрактното (до колкото е възможно, езиково независимо) онтологично представяне на типовете състояния на базата на съвкупност от семантични диференциращи признаци и техните параметри. Този резултат ще се основава на няколко по-частни резултата: формулиране на абстрактно множество от семантични диференциращи признаци и техните параметри, които са необходими за семантичното описание на типовете състояния; формулирането на семантични диференциращи признаци и техните параметри, които са необходими за описанието на диатезите и алтернациите; формулиране на тестове за проверка, които гарантират достоверността на заключенията. Новото знание е свързано с това, че онтологичното представяне ще бъде приложимо за различни езици, защото семантичните диференциращо признаци (до голяма степен) ще са езиково универсални.

За да се постигне основният резултат от проекта, е необходимо да се получат следните резултати:

  1. Описание на семантичните и синтактичните модели на реализация на типовете състояния в български и руски език. Описанието ще включва поотделно за български и руски: семантична класификация на предикатите и предикативите за състояние; формулиране на семантични диференциращи признаци и параметри, необходими за семантичното описание на типовете състояния в български и в руски; детайлен синтактичен и семантичен анализ на подкласовете предикати и предикативи за състояние и на прилежащите им аргументи. Подробна семантична класификация на предикатите и предикативите за състояние и детайлен синтактичен и семантичен анализ на диференцираните подкласове не са предлагани досега.
  2. Съпоставка на семантичните и синтактичните модели за реализация на типовете състояния в български и руски език. Резултатът ще се изразява в анализ на сходствата, идентичността и различието на предикатите и предикативите за състояние и техните обкръжения (аргументната и адюнктна реализация) в български и руски. Сравнението ще се извърши на базата на събрания емпиричния материал и на обобщенията за синтактичната и семантичната структура на подкласовете предикати и предикативи. Подобно мащабно съпоставително изследване не е предлагано досега, при това не само за избраната двойка езици за сравнение.
  3. Описание на семантични диференциращи признаци и техните параметри, в рамките на които се реализират диатезите и алтернациите при изразяване на типовете състояния в български и руски език.
    Очакван резултат е установяването на набора от семантични и граматични характеристики, които обуславят реализацията на диатези и възможните редувания между тях, което ще направи възможно формулирането на диференциращи признаци и техните параметри, в рамките на които се реализират диатезите и алтернациите. Като следствие на този резултат ще бъде обособяването на подкласовете предикати и предикативи за състояние, за които са характерни еднакви множества от диатези и алтернации. Новото в предлагания подход е теоретичната обосновка и предвиждането за реализираните диатези и алтернации, а научните доказателства ще се основават на достоверността на емпиричния материал.
  4. Изследване на съвременното състояние при употребата на предикати и предикативи за състояние в различни тематични области в български и руски.
    Ще бъде извлечен езиков материал за български и руски, илюстриращ езиковата реализация на предикатите и предикативите за състояние. Ще бъдат направени наблюдения, анализ и обобщения върху честотата, дистрибуцията и преводните съответствия на предикатите и предикативите за състояние в български и руски. Корпусите и списъците с примери ще бъдат свободно достъпни.
  5. Открояване на основните прилики и разлики при моделите за концептуализация, лексикализация и граматикализация при изразяване на значението състояние в български и руски език.
    Ще бъдат очертани типологични сходства и различия между двата езика по отношение на семантиката и синтактичната реализация на предикатите и предикативите за състояние.

Индикаторите за успешното изпълнение на проекта са, както следва (описват се само резултатите, в които участва българският екип):

  • Три студии (минимум две, публикувани в международни списания), три доклада на конференции и три публикации в сборници с доклади от конференции във връзка със семантичната и синтактичната характеристика на предикатите за състояние в български език.
  • База от данни с ексцерпирани примери, илюстриращи предикати за състояние в български и руски (минимум 1 000 паралелни изречения).
  • Три студии (минимум две, публикувани в международни списания), три доклада на конференции и три публикации в сборници с доклади от конференции във връзка със семантичната и синтактичната характеристика на предикативите за състояние в български език.
  • База от данни с ексцерпирани примери, илюстриращи предикативи за състояние в български и руски (минимум 1 000 паралелни изречения).
  • Пет глави от колективна монография (публикувана в академично издателство в рамките на проекта), в които ще се разглеждат въпроси, свързани със съпоставката между български и руски при изразяването на предикати и предикативи за състояние; семантичното и синтактичното описание на диатезите и алтернациите при предикатите и предикативите за състояние; изграждането на абстрактен онтологичен модел на типовете състояния и типологичното представяне на предикатите и предикативите за състояние в български и руски.
  • Пет съвместни публикации с руския колектив, публикувани в реферирани и индексирани списания във връзка със съпоставката между българки и руски по отношение на семантиката и синтактичните структури за изразяване на типовете състояния и онтологичното им представяне.
  • Четири съвместни доклада с руския колектив, изнесени на конференции, и четири съвместни публикации в сборници с доклади от конференции във връзка със съпоставката между българки и руски по отношение на семантиката и синтактичните структури за изразяване на типовете състояния и онтологичното им представяне.

Нагоре


Основни резултати от изпълнението на проекта „Онтология на ситуациите за състояние – лингвистично моделиране. Съпоставително изследване за български и руски“:

Основният резултат от изпълнението на проекта е абстрактното онтологично представяне на типовете състояния на базата на съвкупност от семантични диференциращи признаци и техните параметри. Този резултат се основава на няколко по-частни резултата: формулиране на абстрактно множество от семантични диференциращи признаци и техните параметри, които са необходими за семантичното описание на типовете състояния; формулиране на семантични диференциращи признаци и техните параметри, които са необходими за описанието на диатезите; формулиране на тестове за проверка, които гарантират достоверността на заключенията. Онтологичното представяне е приложимо за различни езици, защото семантичните диференциращо признаци (до голяма степен) са езиково универсални.

За да се постигне основният резултат от проекта, са извършени следните изследвания:

  • Описание на семантичните и синтактичните модели на реализация на типовете състояния в български и руски език. Описанието включва поотделно за български и руски: семантична класификация на предикатите и предикативите за състояние; формулиране на семантични диференциращи признаци и параметри, необходими за семантичното описание на типовете състояния в български и в руски; детайлен синтактичен и семантичен анализ на диференцираните подкласове в двата езика.
  • Съпоставка на семантичните и синтактичните модели на реализация на типовете състояния в български и руски език. Резултатът се изразява в анализ на сходствата и различията на предикатите и предикативите за състояние и техните обкръжения (аргументи и адюнкти) в български и руски. Сравнението се извършва на базата на събрания емпиричния материал и на обобщенията за синтактичната и семантичната структура на подкласовете предикати и предикативи. Подобно мащабно съпоставително изследване не е предлагано досега, при това не само за избраната двойка езици за сравнение.
  • Описание на семантични диференциращи признаци и техните параметри, в рамките на които се реализират диатезите при изразяване на типовете състояния в български и руски език. Резултатът се състои в установяване на набора от семантични и граматични характеристики, които обуславят реализацията на производни диатези за състояние. Следствие на този резултат е обособяването на подкласове предикати за състояние, за които са характерни еднакви множества от диатези. Новото в предлагания подход е теоретичната обосновка, на основата на която се прави предвиждане за реализираните диатези, а научните доказателства се основават на достоверността на емпиричния материал.
  • Формулиране на семантични диференциращи признаци и на техните параметри, необходими за онтологично представяне на типовете състояния. Дефинира се абстрактно онтологично представяне на типовете състояния на базата на съвкупност от семантични диференциращи признаци. Това прави възможно типологичното описание на предикатите и предикативите за състояние и открояване на езиково специфичните и универсалните особености на семантично и синтактично равнище.
  • Изследване на съвременното състояние при употребата на предикати и предикативи за състояние в различни тематични области в български и руски. Извлечен е езиков материал за български и руски, илюстриращ езиковата реализация на предикатите и предикативите за състояние. Корпусът от паралелни изречения на български и руски с примери за употребата на стативни предикати и предикативи е свободно достъпен. Направени са наблюдения, анализи и обобщения относно честотата, дистрибуцията и преводните съответствия на предикатите и предикативите за състояние в български и руски.
  • Открояване на основните прилики и разлики при моделите за концептуализация, лексикализация и граматикализация при изразяване на състояние в български и руски език. Очертани са типологични сходства и различия между двата езика по отношение на семантиката и синтактичната реализация на предикатите и предикативите за състояние. Теоретичното значение на изследването е свързано със съпоставката на приликите и разликите в концептуализацията на различни типове състояния, които корелират с граматичната структура на двата езика и рефлектират на лексикално равнище.

Проектът допринася за изясняване на характера на предикативността и нейните прояви с оглед на съвременното състояние на българския и руския език и дава възможност за задълбочено изследване поотделно и в съпоставка на семантичните и синтактичните конструкции за изразяване на различните типове състояния. Съпоставката на български с руски език отличава общославянските и езиково специфичните особености в двата езика.

Индикаторите за успешното изпълнение на проекта са, както следва:

  • Вместо планираните 6 студии (минимум 4, публикувани в международни списания), 6 доклада на конференции и 6 публикации в сборници с доклади от конференции във връзка с изпълнението на проекта през първата година са реализирани 11 студии (5 в международни списания, от които 1 съвместна с член от руския екип), 12 статии в сборници с доклади от конференции (1 съвместна), изнесени са 15 доклада.
  • Базата от данни с ексцерпирани примери, илюстриращи предикати за състояние в български и руски включва 1633 паралелни изречения на български и руски език вместо планираните 1 000.
  • Базата от данни с ексцерпирани примери, илюстриращи предикативи за състояние в български и руски включва 1078 паралелни изречения на български и руски език вместо планираните 1 000.
  • Вместо планираните 5 глави от колективна монография (публикувана в академично издателство в рамките на проекта), в които се разглеждат въпроси, свързани със съпоставката между български и руски при изразяването на предикати и предикативи за състояние; семантичното и синтактичното описание на диатезите при предикатите за състояние; изграждането на абстрактен онтологичен модел на типовете състояния и типологичното представяне на предикатите и предикативите за състояние в български и руски са публикувани 16 глави от колективна монография и предговор (5 съвместни с руския екип).
  • Във връзка със съпоставителното изследване на синтактичната и семантичната структура на предикатите и предикативите за състояние в български и руски и онтологичното представяне на значенията за състояние в изпълнение на задачите през втората година са планирани 4 съвместни публикации в реферирани и индексирани списания, 8 доклада на конференции и публикации на докладите. Реализирани са 4 съвместни публикации в реферирани и индексирани издания, изнесени са 23 доклада на международни научни форуми, осъществени са 21 публикации на изнесените доклади, останалите две са приети за печат.

Нагоре


➥ Първи двустранен семинар, 26.06.2021 г.
➥ Втори двустранен семинар, 27.11.2021 г.



Първи двустранен семинар, 26.06.2021 г.

Семинарът беше проведен на 26.06.2021 г., 11:00 – 14:30 ч., онлайн в платформата Зум. В програмата на семинара бяха включени следните презентации:

  • Антон Циммерлинг: “Конструкция” и “структура”: предложения с инфинитивами и предложения с предикативами (презентация)
  • Александр Летучий: Актантная структура предикативов и актантная структура глаголов
  • Елена Иванова: Состояние как причина (презентация)
  • Марина Джонова: Синтактично описание на статичните предикативи (презентация)
  • Светлозара Лесева, Христина Кукова, Ивелина Стоянова: Сравнителен анализ на съществуващите теории за статични предикати (презентация)

Нагоре


Втори двустранен семинар, 27.11.2021 г.

Семинарът беше проведен на 27.11.2021 г., 11:00 – 14:30 ч., онлайн в платформата Зум.

Тема на семинара: Представяне на резултати, постигнати от българския и руския екип по проект „Онтология на ситуациите за състояние – лингвистично моделиране. Съпоставително изследване за български и руски“ с подкрепата на РФФИ № 20-512-18005 и Фонд „Научни изследвания“ № КП-06-П РУСИЯ-78, 2020 г.

Българският екип представи резултатите по работен пакет 1 „Семантична и синтактична характеристика на предикатите за състояние в български език“ и работен пакет 2 „Семантична и синтактична характеристика на предикативите за състояние в български език“:

  • Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Христина Кукова: Дейност 1.1 – Представяне на предикатите за състояние в лингвистичните изследвания досега: концепции, проблеми и решения.
  • Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Христина Кукова: Дейност 1.2 – Създаване на база от данни с ексцерпиран материал за предикатите за състояние.
  • Светла Коева: Дейност 1.3 – Представяне на семантичната структура на предикатите за състояние в български език. Семантична класификация на предикатите за състояние.
  • Йовка Тишева: Дейност 1.4 – Описание на синтактичната структура на предикатите за състояние в български език.
  • Цветана Димитрова, Мария Тодорова, Валентина Стефанова: Дейност 2.1 – Представяне на предикативите за състояние в лингвистичните изследвания досега: концепции, проблеми и решения.
  • Цветана Димитрова, Мария Тодорова, Валентина Стефанова: Дейност 2.2 – Създаване на база от данни с ексцерпиран материал за предикативите за състояние.
  • Максим Стаменов: Дейност 2.3 – Представяне на семантичната структура на предикативите за състояние в български език. Семантична класификация на предикативите за състояние.
  • Марина Джонова: Дейност 2.4 – Описание на синтактичната структура на предикативите за състояние в български.

Руският екип представи резултатите по работен пакет 3 „Състоянията в семантичната типология. Семантична и синтактична структура на предикатите за състояние в руския език“ и работен пакет 4 „Семантична и синтактична характеристика на предикативите за състояние в руски език“:

  • Елена Иванова, Галина Кустова, Антон Циммерлинг: Дейност 3.1 – Категорията състояние в семантичната типология.
  • Галина Кустова, Мария Овсянникова, Елена Иванова, Александър Летучий, Александра Еремченко: Дейност 3.2 – Създаване на база от данни с ексцерпиран материал за предикатите за състояние в руски.
  • Галина Кустова, Антон Циммерлинг, Мария Овсянникова: Дейност 3.3 – Семантична класификация на предикатите за състояние и семантични аспекти на функциониране на глаголните предикати за състояние.
  • Александър Летучий, Мария Овсянникова, Антон Циммерлинг: Дейност 3.4 – Синтактична структура на предикатите за състояние в руски.
  • Елена Иванова, Галина Кустова, Мария Овсянникова, Александра Еремченко: Дейност 4.1 – Създаване на база от данни с ексцерпиран материал за предикативите за състояние.
  • Антон Циммерлинг, Елена Иванова: Дейност 4.2 – Семантична класификация на предикативите за състояние и семантични аспекти на функциониране на неглаголните предикати за състояние.
  • Елена Иванова, Галина Кустова, Александър Летучий, Антон Циммерлинг: Дейност 4.3 – Синтактичната структура на предикативите за състояние в руски. Конструкции за състояние с глаголни и неглаголни предикати.

Специално внимание беше отделено на създаването на база от данни с ексцерпиран материал за предикатите за състояние (презентация) и предикативите за състояние (презентация).


Нагоре


➥ Тематичен блок по време на осмото издание на Граматичния форум
➥ Тематичен блок в рамките на Международната юбилейна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ 2022
➥ Кръгла маса на руския форум „Грамматические процессы и системы в синхронии и диахронии“



Тематичен блок по време на осмото издание на Граматичния форум

На 21 и 22 октомври 2021 г. беше организиран специален тематичен блок по време на осмото издание на Граматичния форум, което се организира съвместно със Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а темата на форума беше посветена на тематиката на проекта. Във форума участие взеха работни групи от българска и руска страна. Резултати от изпълнението на планираните дейности бяха представени от Антон Циммерлинг (Държавен институт по руски език „Александър Пушкин“, Москва, Русия) и Елена Иванова (Санктпетербургски държавен университет, Русия), които изнесоха доклад на тема „Изреченията хамелеони: рус. „Нечего рассказать“; „Негде спать“ с оглед на българските им съответствия“. От руска страна доклади изнесоха още Александър Летучий (Национален изследователски университет „Висше училище по икономика“, Москва, Русия) с тема „Нулев подлог и нулево допълнение в руския език – елипса, нулево местоимение или PRO“ и Мария Овсянникова (Институт за лингвистични изследвания – Руска академия на науките) с тема „Инструментално кодиране на стимула и диахронно развитие на глаголите за емоционално състояние в руския език“.

За приноса към семантичната характеристика на предикативите за вътрешни психически състояния със субект в дателен падеж докладва Максим Стаменов от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ по дейност 2.3. „Описание на семантичната структура на предикативите за състояние в български“. Семантична класификация на предикатите за състояние в български беше представена от проф. Светла Коева, Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ по дейност 1.3. „Представяне на семантичната структура на предикатите за състояние в български език. Семантична класификация на предикатите за състояние“. Авторският колектив Йовка Тишева и Марина Джонова от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ изнесоха доклад на тема „Аргументна структура на някои двойки статични предикати и предикативи“, разработен по дейност Дейност 1.4. „Описание на синтактичната структура на предикатите за състояние в български език“.


Нагоре


Тематичен блок в рамките на Международната юбилейна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ 2022

По време на Международната юбилейна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, проведен между 15 и 17 май 2022 г., беше организиран специален тематичен блок по тематиката на проекта. Пленарен доклад беше изнесен от Антон Циммерлинг (Институт по езикознание, Руска академия на науките) на тема Existentials, Modals and the Ontology of States. Галина Кустова (Институт за руски език, Руска академия на науките) изнесе доклад на тема „Семантические и синтаксические свойства предикативов ощущения (сензитивов)“. Конструкциите за психически преживявания с дателна клитика в българския език бяха представени от Максим Стаменов (Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“). Елена Иванова от Санктпетербургския държавен университет, Русия, представи „Причастные формы как депиктивы: болгарско-русские параллели“. Йовка Тишева от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ представи „Адюнкти към глаголи за емоционални състояния“. Марина Джонова (Софийски университет „Св. Климент Охридски“) изнесе доклад в съавторство с Александър Летучий (Санктпетербургски държавен университет, Русия) на тема „Дателно допълнение или предложна фраза при предикативите в руския и в българския език – конкуренция и специфики“. Христина Кукова от Института за български език представи разработка в съавторство с Мария Овсянникова от Института за лингвистични изследвания, Санкт Петербург, на тема „Съпоставителен анализ на глаголите „виждам“ – „видя“ и „видеть“ – „увидеть“ и комплементите им в български и руски език“. Валентина Стефанова (Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“) изнесе доклад на тема „Опит за класификация на предикативи за състояние“.


Нагоре


Кръгла маса на руския форум „Грамматические процессы и системы в синхронии и диахронии“

В рамките на руския форум „Грамматические процессы и системы в синхронии и диахронии“, Москва, Институт русского языка, който се проведе между 13 и 15 юни 2022 г., беше организирана кръгла маса на тема „Вопросы грамматики болгарского языка“. Участие в кръглата маса взеха Марина Джонова (Софийски университет „Св. Климент Охридски“), която представи разработка върху стативните конструкции в български език от гледна точка на на синтактичния анализ. Авторският колектив Елена Иванова (Санктпетербургския държавен университет, Русия) и Светлозара Лесева (Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“) докладваха наблюденията си върху епистемичния субект при предикатите за възприятие в български език, конкретизирани с фразата „На вкус и цвет товарищей нет“. Българските пасивни диатези бяха представени от Светла Коева (Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“). Максим Стаменов (Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“) представи разработка на тема „Предложения без подлежащих, безличные глаголы и формы выражения субъективности в болгарском языке“. За темпоралните модификатори на стативните предикати в български език докладва Йовка Тишева (Софийски университет „Св. Климент Охридски“), а идиоматичните съчетания при предикативите в българския бяха представени от Мария Тодорова от Института за български език. Авторският колектив Христина Кукова (Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“) и Мария Овсянникова (Института за лингвистични изследвания, Санкт Петербург) споделиха наблюденията си върху изреченските аргументи за предикати за зрително и слухово възприятие в български и руски език.


Нагоре


➥ Публикации на българския екип
➥ Публикации на руския екип
➥ Публикувани рецензии
➥ Доклади на конференции от българския екип
➥ Доклади на конференции от руския екип
➥ Лекции



Публикации на българския екип

Списък на научни публикации в списания с импакт ранг:

  1. Leseva, S., I. Stoyanova, H. Kukova. Towards a Classification of Stative Verbs in view of Corpus Data. – In: Jazykovedný časopis, vol. 72, No. 2, 2021, pp. 383–393. ISSN:0021-5597, DOI:10.2478/jazcas-2021-0035, 383-393. SJR (Scopus):0.19   Q2 (Scopus) (линк)

Списък на научни публикации в реферирани издания:

2021 – Студии

  1. Джонова, Марина. Синтактично описание на предикативите за ментално състояние. – В: Zeszyty Cyrylo-Metodiańskie. 2021, Vol. 10, pp. 158 – 182. (линк) (реферира се и се индексира в ERIH Plus)
  2. Иванова, Е. Ю., М. Джонова, С. Лесева. Инхоативная деривация в болгарском языке: предикаты состояний и их производные. – В: Acta linguistica petropolitana. Труды Института лингвистических исследований. 2021, Vol. 17.3, pp. 218 – 287. (линк) (реферира се и се индексира в РИНЦ, SCOPUS, WoS (RSCI)) DOI:10.30842/alp23065737173218287
  3. Коева, Св. Предикати за състояние: свойства и лингвистични тестове. – В: Zeszyty Cyrylo-Metodiańskie. 2021, Vol. 10, pp. 137 – 157. (линк) (реферира се и се индексира в ERIH Plus)
  4. Лесева, С., Х. Кукова, И. Стоянова. Предикатите за състояние в съвременните лингвистични теории (I). – В: Български език. 2021, 68, 3, с. 120 – 134. (линк) (реферира се и се индексира в ERIH Plus и CEEOL)
  5. Лесева, С., Х. Кукова, И. Стоянова. Предикатите за състояние в съвременните лингвистични теории (II). – В: Български език. 2021, 68, 4, с. 135 – 152. (линк) (реферира се и се индексира в ERIH Plus и CEEOL)
  6. Стаменов, М. Конструкциите с предикативи за психически състояния в българския език – номенклатура и диференциални характеристики. – В: Zeszyty Cyrylo-Metodiańskie. 2021, Vol. 10, pp. 76 – 113. (линк) (реферира се и се индексира в ERIH Plus)
  7. Тишева, Й. Наблюдения върху синтактичната реализация на предикати за емоционални състояния. – В: Zeszyty Cyrylo-Metodiańskie. 2021, Vol. 10, pp. 114 – 136. (линк) (реферира се и се индексира в ERIH Plus)
  8. Тодорова, М., В. Стефанова, Цв. Димитрова. Предикативи за състояние: концепции, класификации и проблеми. – В: Проглас. 2021, год. 30, кн. 2, с. 215 – 228. (линк) (реферира се и се индексира в в ERIH Plus и CEEOL)

2021 – Статии

  1. Джонова, М. Синтактично описание на предикативите за физиологично състояние. – В: Научни трудове на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. 2021, Т. 59, кн. 1, сб. А – Филология, Пловдивско университетско издателство, с. 211 – 220. (линк) (реферира се в CEEOL)
  2. Димитрова, Цв., М. Тодорова, В. Стефанова. Езикова реализация на предикативни конструкции за състояние – корпусно изследване. – В: Научни трудове на Пловдивския университет Паисий Хилендарски“. 2021, Т. 59, кн. 1, сб. А – Филология, Пловдивско университетско издателство, с. 198-210. (линк) (реферира се в CEEOL)
  3. Тишева, Й. За синтаксиса на емоциите. – В: Научни трудове на Пловдивския университет Паисий Хилендарски. 2021, Т. 59, кн. 1, сб. А – Филология, Пловдивско университетско издателство, с. 186-197. (линк) (реферира се в CEEOL)
  4. Тодорова, М., Цв. Димитрова, В. Стефанова. Предикативи за състояние в български – разновидности и граници. – В: Съпоставително езикознание. 2021, кн. 4, с. 21 – 46. (линк) (реферира се в Ulrich’s Serials Analysis System, ANVUR, CEOL)

2022 – Студии

  1. Джонова, М. Предикативи за състояние в български – синтактично описание. – В: Известия на Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“. 2022, Т. 35, с. 122 – 140. (линк) (реферира се и се индексира в РИНЦ и CEEOL)
  2. Коева, Св. Семантична класификация на предикатите за състояние в български. – В: Български език. Приложение 2022 с приноси към Осмия форум „Българска граматика“. София, 2022, с. 367 – 389. (линк) (реферира се и се индексира в ERIH Plus и CEEOL)
  3. Ovsjannikova, M., H. Kukova. Clausal complements of visual perception verbs in Bulgarian and Russian. – In: Slavia Journal for Slavic Philology. 2022. (под печат) (реферира се в CEEOL)
  4. Стаменов, М. Едносъставни глаголни изречения, безлични глаголи, предикативи и форми за изразяване на субективност в българския език. – В: Български език. Приложение 2023 с приноси към Деветия форум „Българска граматика“ на тема „Учението за частите на речта – традиция и перспективи“. 2022. (под печат) (реферира се ERIH Plus и в CEEOL)
  5. Тишева, Й. Положителни емоции и предикати. За веселието. – В: Известия на Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“. 2022, Т. 35, с. 90 – 121. (линк) (реферира се и се индексира в РИНЦ и CEEOL)

2022 – Статии

  1. Dzhonova, M. Stative constructions in Bulgarian – a syntactic description. – В: Грамматические процессы и системы в синхронии и диахронии, Москва: Институт русского языка. 2022, с. 49 – 50. (линк) (реферира се и се индексира в РИНЦ)
  2. Джонова, М., Св. Лесева, Е. Иванова. Предикатите за състояние от гледна точка на фазисната деривация: българско-руски паралели. – В: Чуждоезиково обучение. 2022, т. 49, бр. 4, с. 327 – 343. (линк) (реферира се в WOS, CEEOL, ERIH Plus)
  3. Иванова, Е., М. Стаменов. Пълни и кратки форми на прилагателните имена в руски и техните български съответствия в българския език. – В: Чуждоезиково обучение. книжка 6/2022, година XLIX, 2022. (линк) (реферира се в WOS, CEEOL, ERIH Plus)
  4. Иванова, Е., Св. Лесева. „На вкус и цвет товарищей нет“: эпистемический субъект при предикатах восприятия в болгарском языке. – В: Грамматические процессы и системы в синхронии и диахронии, Москва: Институт русского языка. 2022, с. 50 – 55. (линк) (реферира се и се индексира в РИНЦ)
  5. Koeva Sv. Bulgarian passive diathesis. – В: Грамматические процессы и системы в синхронии и диахронии, Москва: Институт русского языка. 2022, с. 56 – 60. (линк) (реферира се и се индексира в РИНЦ)
  6. Кукова, Х., М. Овсянникова. Сентенциальные аргументы при предикатах зрительного и слухового восприятия в болгарском и русском языках. – В: Сборник тезисов конференции „Грамматические процессы и системы в синхронии и диахронии“, Институт русского языка им. В. В. Виноградова. Москва 2022, с. 60 – 62. (линк) (реферира се и се индексира в РИНЦ)
  7. Летучий, А., М. Джонова. Cпособы оформления одушевлённого участника при предикативах в русском и болгарском языках. – В: Русская реч. 2022 № 5. с. 26–46.  (линк) (реферира се и се индексира в  Scopus)
  8. Стаменов, М. Принос към семантичната характеристика на предикативите за вътрешни преживявания със субект в дателен падеж. – В: Български език. Приложение 2022 с приноси към Осмия форум „Българска граматика“. 2022, с. 351 – 366. (линк) (реферира се и се индексира в ERIH Plus и CEEOL)
  9. Стаменов, М. Предложения без подлежащих, безличные глаголы и формы выражения субъективности в болгарском языке. – В: Сборник тезисов конференции „Грамматические процессы и системы в синхронии и диахронии“, Институт русского языка им. В. В. Виноградова. Москва, 2022, с. 13–15 юни 2022, с. 20 – 22. (линк) РИНЦ (реферира се и се индексира в РИНЦ)
  10. Тишева, Й., М. Джонова. Аргументна структура на някои двойки статични предикати и предикативи. – В: Български език. Приложение 2022 с приноси към Осмия форум „Българска граматика“. с. 390 – 410. (линк) (реферира се и се индексира в ERIH Plus и CEEOL)
  11. Tisheva, Y. Temporal and Manner Modifiers of Stative Predicates in Bulgarian. – В: Сборник тезисов конференции „Грамматические процессы и системы в синхронии и диахронии“, Институт русского языка им. В. В. Виноградова. Москва 2022, с. 64–67. (линк) (реферира се и се индексира в РИНЦ)
  12. Tisheva, Y., M. Dzhonova. Syntactic characteristics of emotive predicates in Bulgarian. A corpus-based study. – In: Proceedings of the Fifth International Conference Computational Linguistics in Bulgaria (CLIB 2022). Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2022. pp. 75–81. (линк) (индексира се в Scopus и ACL anthology)
  13. Todorova, M. Idioms With Predicatives In Bulgarian. – В: Сборник тезисов конференции „Грамматические процессы и системы в синхронии и диахронии“, Институт русского языка им. В. В. Виноградова., Москва, 2022, с. 67–71. (линк)  (реферира се и се индексира в РИНЦ)

Списък на научни публикации, подадени за рефериране и индексиране:

2021 – Статии

  1. Коева, Св. Към типологичен анализ на комплементността в български. – В: С. Коева, М. Стаменов (съставители) Доклади от Международната годишна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ (София, 2021), т. 2, София:, Т. 2, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2021, с. 13 – 27. (линк) (подадено за рефериране и индексиране в WOS)
  2. Стаменов, М. Групи глаголи за вътрешни психически преживявания. Опит за класификация. – В: С. Коева, М. Стаменов (съставители) Доклади от Международната годишна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ (София, 2021). II том. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2021, с. 69 – 75. (линк) (подадено за рефериране и индексиране в WOS)

2022 – Статии

  1. Коева, Св. Система на диатезите в български. – В: Св. Коева, М. Стаменов (съставители) Доклади от Международната годишна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ (София, 2022). София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2022, с. 80 – 91. (линк) (подадено за рефериране и индексиране в WOS)
  2. Кукова, Х., М. Овсянникова. Съпоставителен анализ на глаголите виждам – видя и видеть – увидеть и комплементите им в български и руски език. – В: Св. Коева, М. Стаменов (съставители) Доклади от Международната юбилейна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“. София, Институт за български език, 15–17 май 2022 г. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2022, с. 248 – 256. (линк) (подадено за рефериране и индексиране в WOS)
  3. Лесева, Св., Ив. Стоянова. Концептуална структура на предикати за състояние върху материал на български и руски. – В: Св. Коева, М. Стаменов (съставители) Доклади от Международната годишна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ (София, 2022). София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“. 2022, с. 554 – 566. (линк) (подадено за рефериране и индексиране в WOS)
  4. Летучий, А., М. Джонова. Дателно допълнение или предложна фраза при предикативите в руския и в българския език – конкуренция и специфики. – В: Св. Коева, М. Стаменов (съставители) Доклади от Международната юбилейна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“. София, Институт за български език, 15–17 май 2022 г. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2022, с. 235–247. (линк) (подадено за рефериране и индексиране в WOS)
  5. Стаменов, М. Конструкции за психически преживявания с дателна клитика в българския език. – В: Св. Коева, М. Стаменов (съставители). Доклади от Международната юбилейна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“. София, Институт за български език, 15-17 май 2022 г. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2022, с. 204 – 212. (линк) (подадено за рефериране и индексиране в WOS)
  6. Стефанова, В. Опит за класификация на предикативи за състояние. – В: С. Коева, М. Стаменов (съставители). Доклади от Международната юбилейна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“. София, Институт за български език, 15-17 май 2022 г. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2022, с. 257 – 265. (линк) (подадено за рефериране и индексиране в WOS)
  7. Тишева, Й. Адюнкти към глаголи за емоционални състояния. – В: Доклади от Международната юбилейна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“. София, Институт за български език, 15-17 май 2022 г. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2022, с. 227–234. (линк) (подадено за рефериране и индексиране в WOS)

Списък на научни публикации в други издания:

2021 – Статии

  1. Джонова, М., Лесева, Св., Иванова, Е. Ю. Инхоативни глаголи с дателен експериенцер в българския език. – В: Е. С. Узенёва (отгов. ред.) Международная научная конференция Межкультурное и межъязыковое взаимодействие в пространстве Славии (к 110-летию со дня рождения С. Б. Бернштейна): материалы Международной научной конференции. Москва, 12–14 октября 2021 г. Институт славяноведения Российской академии наук, Москва, 2021. с. 34 – 43. (линк)
  2. Кукова, Х., Лесева, С., Стоянова, И. Концептуальные рамка исследования предикатов класса состояния в русском и болгарском языках. – В: Славянский мир: общность и многообразие. Тезисы конференции молодых ученых. 25 – 26 мая, Институт славяноведения Российской академии наук, Москва, 2021, с. 211–216. (линк)

2022 – Статии

  1. Овсянникова, М., Х. Кукова. Оформление подчиненных предложений при болгарских глаголах виждам – видя и их русских эквивалентах. – В: Тезисы 50-й Международной научной филологической конференции имени Людмилы Алексеевны Вербицкой. Санкт Петербург, 2022, с. 575 – 576. (линк)
  2. Тишева, Й., М. Джонова. Онтология на състоянията – предикати с експериенцер. – В: Доклади от Международната научна конференция „Езици, култури, комуникации“. ВТУ, 10 –11 юни 2022 г. (под печат) 
  3. Tisheva, Y., M. Dzhonova. Towards Ontology of States: Experiencer Verbs in Bulgarian. – In: Proceedings of SUM Conference, Transilvania University of Brașov, 15 –17. September 2022 г. (под печат)
  4. Тодорова, М., А. Еремченко. Локализатор на душе, в душе в конструкциях с предикативами (русско-болгарские параллели). Подадена за рецензиране в списание Stephanos. Peer reviewed multilanguage scientific journal. Stephanos. (под печат)
  5. Todorova, M. Phraseological Predicatives in Bulgarian. – In: Proceedings of SUM Conference, Transilvania University of Brașov. Brașov, Romania, 2022. (под печат)
  6. Todorova, M. State, Predicatives and Idiomaticity. – In: Proceedings of the International Conference Computational and Corpus-based Phraseology EUROPHRAS 2022. University of Malaga, Malaga, Spain, 2022. pp. 49–57. (линк)

Нагоре


Публикации на руския екип

  1. Иванова, Е. , М. Джонова, С. Лесева. Инхоативная деривация в болгарском языке: предикаты состояний и их производные. – В: Acta Linguistica Petropolitana, 2021, Vol. 17.3. P. 218–287. (pdf) (РИНЦ, SCOPUS, WoS (RSCI)) DOI:10.30842/alp23065737173218287
  2. Ivanova, Е., A. Eremchenko. Misvaluation: On the Bulgarian verbs подценявам ‘underestimate’ and надценявам ‘overestimate’, their semantic structure and translation into Russian. – В: Български език и литература. Кн. 6/2021, година LXIII. с. 620-626.  (РИНЦ, WoS) https://doi.org/10.53656/bel2021-6-3/mis/over.spb
  3. Джонова, М., С. Лесева, Е. Иванова. Инхоативни глаголи с дателен експериенцер в българския език. – В: Межкультурное и межъязыковое взаимодействие в пространстве Славии (к 110-летию со дня рождения С.Б. Бернштейна): материалы Международной научной конференции, Москва, 12–14 октября 2021 г. / Институт славяноведения РАН; ред. кол.: Е. С. Узенёва (отв. ред.) [и др]. – М.: [Институт славяноведения РАН], 2021, с. 34-43. (pdf) (РИНЦ) DOI:  10.31168/0459-6.07
  4. Иванова, Е. Състоянието като причина. – В: Български език. 68 (2021), 3, с. 61–76. (pdf) (РИНЦ, ERIH PLUS) DOI: 10.47810/BL.68.21.03.05.
  5. Иванова, Е. „Желателни“ конструкции в българския език и руските им съответствия. – В: Доклади от Международната годишна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ (София, 2021). Съст.: Светла Коева и Максим Стаменов. Т. 2. София: Изд-во на БАН „Проф. Марин Дринов“, с. 141-150. (pdf) (РИНЦ, подано на индексацию в WoS)
  6. Иванова, Е.  От временных к устойчивым признакам: предикаты «пристрастий» в славянских языках. – В: Science SPbU–2020. Сборник материалов Международной конференции по естественным и гуманитарным наукам 25 декабря 2020 года. СПб.: Скифия-принт, 2021, с. 1397-1398. (РИНЦ)
  7. Кустова, Г. Типы инфинитивных конструкций с предикативами (по данным Национального корпуса русского языка). – В: Компьютерная лингвистика и интеллектуальные технологии: По материалам международной конференции „Диалог-2021“. Вып. 20 (27). М., 2021. С. 456–463. (pdf) (WoS, SCOPUS, РИНЦ
  8. Кустова, Г. Инфинитивные конструкции с предикативами разных семантических классов в Национальном корпусе русского языка. – В:Труды международной конференции „Корпусная лингвистика-2021“. Отв. ред. В.П. Захаров. СПб.: Скифия-принт, 2021, с. 336-343. (РИНЦ)
  9. Кустова, Г. Системные связи присоединительных и парентетических конструкций. – В: Vladislava Warditz (ed.): Russian Grammar: System – Language Usage – Language Variation. Peter Lang Verlag, Frankfurt a.M. et al. Potsdam: Peter Lang, 2021, pp. 317-330. (подано на индексацию в SCOPUS )
  10. Кустова, Г. Прагматические факторы в семантике конструкций с предикативами. – В: Проблемы лингвистической прагматики: доклады Междунар. науч. конф., Калуга, 10-12 сентября 2021 г. Отв. ред. А.Н. Еремин. Калуга: КГУ им. К.Э. Циолковского, 2021, с. 123–133, ISBN 978-5-88725-610-1. (РИНЦ)
  11. Letuchiy, А. Clausal complements of certain nominalizations in Bulgarian: relevant parameters. – In: Clausal Complementation in South Slavic”, Trends in Linguistics. Studies and Monographs [TiLSM], 361, ed. by Bjoern Wiemer & Barbara Sonnenhauser, De Gruyter Mouton.. Pp. 160-210. DOI: 10.1515/9783110725858-003
  12. Летучий А.Б. Нулев подлог и нулево допълнение в руските подчинени изречения – елипса, нулево местоимение или PRO? – В: Български език. Приложение. 69 (2022), с. 411-428 (pdf) (РИНЦ, ERIH PLUS и др.)
  13. Овсянникова, М. А. Инструментално кодиране на стимула и диахронно развитие  на глаголите за емоционално състояние в руски език. – В: Български език. Приложение. 69 (2022), с. 429-440. (pdf) (РИНЦ, ERIH PLUSи др.)
  14. Ovsyannikova, M., Say Sergey. Stimulus encoding in constructions with past passive participles in Russian: diachrony and construal. – In: Russian Linguistics. 45. 3. 283-304. (SCOPUS)
  15. Циммерлинг, А.  Обязательный местоименный экспериенцер и смена семантического типа. – В: Св. Коева, М. Стаменов (съставители) Доклади от Международната юбилейна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“. София, Институт за български език, 15–17 май 2022 г. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2022, с. 18-25. (pdf) (подано на индексацию в WoS)
  16. Циммерлинг, А. Primary vs Secondary Predicates in Russian and the SLP vs ILP Distinction Revisited. – In: Vladislava Warditz (ed.): Russian Grammar: System – Language Usage – Language Variation. Peter Lang Verlag, Frankfurt a.M. et al. Potsdam: Peter Lang, 2021, pp. 545-561. (подано на индексацию в SCOPUS)
  17. Джонова, М., С. Лесева, Е Иванова. Предикатите за състояние от гледна точка на фазисната деривация: българско-руски паралели. – В: Чуждоезиково обучение. Volume XLIX. 4/2022. С. 327-343. (Web of Science) https://doi.org/10.53656/for22.401pred
  18. Иванова, Е. Ю.  Причастные формы как депиктивы: болгарско-русские параллели. – В: Доклади от Международната годишна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ (София, 2022 година). Съст.: Светла Коева и Максим Стаменов. Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2022. С. 217-226. (pdf) (подано на индексацию в Web of Science)
  19. Иванова, Е. Ю., С. Лесева. На вкус и цвет товарищей нет: эпистемический  субъект при предикатах восприятия в болгарском языке. – В: Грамматические процессы и системы в синхронии и диахронии. Международная научная конференция 13 июня — 15 июня 2022 г. Тезисы докладов. М.: Институт русского языка им. В.В. Виноградова, 2022, с. 50-54. (РИНЦ)
  20. Иванова, Е. Ю. Дативно-предикативные структуры с эпистемическим субъектом в болгарской интернет-коммуникации. – В: Язык – текст – дискурс: дискурсивное измерение языковых процессов: сборник научных статей по материалам VIII международной научной конференции. Отв. ред. Н. А. Илюхина. – Самара: Самарская гуманитарная академия, 2022, с.13-19. (РИНЦ)
  21. Иванова, Е. Ю. Причастные формы как предикативные определения: проблемы болгарско-русского перевода. – В: Тезисы 50-й международной научной филологической конференции имени Людмилы Алексеевны Вербицкой. 15–23 марта 2022 года. Санкт-Петербург. СПб.:  Издательство СПбГУ, 2022, с. 571. (РИНЦ)
  22. Кустова, Г. И. Семантические и синтаксические свойства предикативов ощущения (сензитивов). – В: Доклади от Международната годишна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, София, 2022. Изд-во на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2022, с. 201-207, ISSN  2683-118X (print);  2683-1198 (online). (pdf) (подано на индексацию в Web of Science)
  23. Кустова, Г. И. Предикативы ощущения и предикативы интерпретации: семантические и синтаксические процессы. – В: Критика и семиотика. № 1, 2022, с. 110-123, ISSN 2307-1737. (РИНЦ) (подано на индексацию в SCOPUS) DOI 10.25205/2307-1737-2022-1-110-123
  24. Кустова, Г. И. Сентенциальные актанты ментальных предикатов с союзом когда (по данным Национального корпуса русского языка)– В: Компьютерная лингвистика и интеллектуальные технологии: По материалам международной конференции „Диалог-2022“. Вып. 21. М., 2022, с. 358–366, ISSN 2075-7182. (pdf) (подано на индексацию в SCOPUS) DOI: 10.28995/2075-7182-2022-21-358-366
  25. Летучий, А. Б., М. Джонова. Дателно допълнение или предложна фраза при предикативите в руски и български език – конкуренция и специфики. – В: Доклади от Международната годишна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ (София, 2022). София: Изд-во на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2022. С. 235-247,  ISSN  2683-118X (print);  2683-1198 (online). (pdf) (подано на индексацию в Web of Science)
  26. Летучий, А. Б., М. Джонова. Cпособы оформления одушевлённого участника при предикативах в русском и болгарском языках. – В: Русская речь.№ 5. с. 26–46. 2022. DOI: 10.31857/S013161170022853-7 (реферира се и се индексира в Scopus)
  27. Джонова, М., А. Летучий. Инфинитивные и финитные сентенциальные зависимые в русском языке и их соответствия с союзами че и да в болгарском язык. – В: Коева, С., Е. Иванова, Й. Тишева и А. Циммерлинг (ред.) Онтология на ситуациите за състояние – лингвистично моделиране. Съпоставително изследване за български и руски. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2022, с. 485–509, ISSN  2683-118X (print);  2683-1198 (online). (pdf) (подано на индексацию в Web of Science)
  28. Летучий, A. Аргументная структура ментальных предикатов в русском языке: взаимодействие семантических, синтаксических и коммуникативных факторов. – В: Коева, С., Е. Иванова, Й. Тишева и А. Циммерлинг (ред.) Онтология на ситуациите за състояние – лингвистично моделиране. Съпоставително изследване за български и руски. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2022, с. 210-246, ISSN  2683-118X (print);  2683-1198 (online). (pdf) (подано на индексацию в Web of Science)
  29. Кукова, Х., Овсянникова, М. Съпоставителен анализ на глаголите виждам – видя и видеть – увидеть и комплементите им в български и руски език– В: Коева, С., Е. Иванова, Й. Тишева и А. Циммерлинг (ред.) Онтология на ситуациите за състояние – лингвистично моделиране. Съпоставително изследване за български и руски. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2022, с. 248–256, ISSN  2683-118X (print);  2683-1198 (online). (pdf) (подано на индексацию в Web of Science)
  30. Ovsjannikova, M., H. Kukova. Clausal complements of visual perception verbs in Bulgarian and Russian. – In: Slavia – Journal for Slavic Philology, 2022 (под печат). (реферира се в SCOPUS)
  31. Кукова Х.Н., Овсянникова М.А. Сентенциальные аргументы при предикатах зрительного и слухового восприятия в болгарском и русском языках. – В: Международная научная конференция „Грамматические процессы и системы в синхронии и диахронии“. 13 июня — 15 июня 2022 г. Тезисы докладов. М.: Институт русского языка им. В.В. Виноградова, 2022, с. 60-62. (РИНЦ)
  32. Циммерлинг А.В. Дативно-инфинитивные структуры и синтаксические идиомы в русском языке. – В: Коева, Светла, Елена Иванова, Йовка Тишева, Антон Циммерлинг (ред.). Онтология на ситуациите за състояние – лингвистично моделиране. Съпоставително изследване за български и руски. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2022, с. 281–300. ISBN 978-619-245-256-8. DOI: 10.7546/STONTBgRu2022.10
  33. Циммерлинг А.В. Предикаты состояния и семантические типы предикатов. – В: Коева, Светла, Елена Иванова, Йовка Тишева, Антон Циммерлинг (ред.). Онтология на ситуациите за състояние – лингвистично моделиране. Съпоставително изследване за български и руски. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2022, с. 31–52. ISBN 978-619-245-256-8. DOI: 10.7546/STONTBgRu2022.02
  34. Циммерлинг А.В. Частотный словарь предикативов дативной структуры. – В: Международный научный конгресс „Русский язык в странах СНГ: положение, функционирование, коммуникация“. Москва – Ереван – Бишкек, 2022, с. 182 – 184. (РИНЦ)
  35. Максим Стаменов, Антон Циммерлинг. Дативно-предикативные структуры и семантико-синтаксический интерфейс в русском и болгарском языках. – В: Коева, Светла, Елена Иванова, Йовка Тишева, Антон Циммерлинг (ред.). Онтология на ситуациите за състояние – лингвистично моделиране. Съпоставително изследване за български и руски. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2022, с. 303–357. ISBN 978-619-245-256-8. DOI: 10.7546/STONTBgRu2022.11
  36. Иванова, Е., М. Стаменов. Пълни и кратки форми на прилагателните имена в руски и техните български съответствия в българския език. // Чуждоезиково обучение. 6/2022. Volume XLIX, с. 542-555 https://doi.org/10.53656/for22.62puln (Web of Science)
  37. Тодорова М.А., Еремченко А.В. Локализатор на душе, в душе в конструкциях с предикативами (русско-болгарские параллели). Подадена за рецензиране в списание Stephanos. (в печати)
  38. Мосинец А.Г. Предикаты ощущения и перемещения запаха (болгарско-русские параллели). Подадена за рецензиране в списание „Славянский альманах“. (в печати)

Нагоре


Публикувани рецензии

➥ Красимира Алексова. Нови изследвания, посветени на онтологията на ситуациите за състояние в българския и руския език. Български език и литература, том 65, кн. 1, 2023. (pdf)


Нагоре


Доклади на конференции от българския екип

2021 година

  1. Джонова, М., С. Лесева, Е. Иванова. Инхоативни глаголи с дателен експериенцер в българския език. – Международная научная конференция „Межкультурное и межъязыковое взаимодействие в пространстве Славии (к 110-летию со дня рождения С. Б. Бернштейна)“, Институт славяноведения РАН, Москва, 2021 [12-14.10.2021] Програма 
  2. Джонова, Марина. Синтактично описание на предикативите за физиологично състояние. – Юбилейна научна конференция, посветена на 60-годишнината на ПУ „Паисий Хилендарски“, Пловдив, 2021. [11-12.11.2021] Програма 
  3. Димитрова, Цв., М. Тодорова, В. Стефанова. Езикова реализация на предикативни конструкции за състояние – корпусно изследване. – Юбилейната научна конференция, посветена на 60-годишнината на ПУ „Паисий Хилендарски“, Пловдив, 2021. [11-12.11.2021] Програма 
  4. Иванова, Е., С. Лесева, М. Джонова. Предикаты устойчивых и временных состояний в аспекте фазисной деривации: болгарско-русские параллели. – Юбилейната научна конференция, посветена на 60-годишнината на ПУ „Паисий Хилендарски“, Пловдив, 2021. [11-12.11.2021] Програма 
  5. Коева, Св. Към типологичен анализ на комплементността в български. – Международна годишна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, София, 2021. [15.05.2021] Програма Представяне
  6. Коева, Св. Семантична класификация на предикатите за състояние в български. – Форум „Българска граматика“, София, 2021. [22.10.2021] Програма Представяне
  7. Коева, Св. Транспозиция на граматични категории при предикатите за състояние в български. – Юбилейна научна конференция „Паисиеви четения“, Пловдив, 2021. [12.11.2021] Програма 
  8. Кукова, Х., Св. Лесева, И. Стоянова. Концептуальные рамки исследования предикатов класса состояния в русском и болгарском языках. – Славянский мир: общность и многообразие. Конференция молодых ученых. Москва, 2021. [25-26.05.2021] Програма 
  9. Лесева, Св. Основни и производни предикати в българския език. – Юбилейната научна конференция, посветена на 60-годишнината на ПУ „Паисий Хилендарски“, Пловдив, 2021. [11-12.11.2021] Програма 
  10. Стаменов, М. Групи глаголи за вътрешни психически преживявания. Опит за класификация. – Доклад на Международната годишна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, София, 2021. [14-15.05.2021] Програма Представяне
  11. Стаменов, М. Принос към семантичната характеристика на предикативите за вътрешни психически състояния със субект в дателен падеж. – Форум „Българска граматика“, София, 2021. [22.10.2021] Програма Представяне
  12. Тишева, Й., М. Джонова. Аргументна структура на някои двойки статични предикати и предикативи. – Форум „Българска граматика“, София, 2021. [21-22 10.2021]  Програма Представяне 
  13. Тишева, Й. За синтаксиса на емоциите. Юбилейната научна конференция, посветена на 60-годишнината на ПУ „Паисий Хилендарски“, Пловдив, 2021. [11-12.11.2021]  Програма 
  14. Тодорова, М., В. Стефанова, Цв. Димитрова. Предикативи за състояние в български – разновидности и граници. – Лингвистична работилница „Глаголати 2: Балканската глаголна система в славянски и романски аспект“, София, 2021. [07.05.2021]  Програма Представяне
  15. Leseva, Sv., I. Stoyanova, H. Kukova. Towards Classifications of Stative Verbs in View to Corpus Data. – 11th International Conference SLOVKO 2021 NLP, Corpus Linguistics and Interdisciplinarity. Bratislava, Slovakia, 2021. [13-15.10.2021]  Програма 

2022 година

  1. Dzhonova, M. Stative constructions in Bulgarian – a syntactic description. – Грамматические процессы и системы в синхронии и диахронии, Москва: Институт русского языка, 2022. [13-15.06.2022] Програма
  2. Иванова, Е., Св. Лесева. „На вкус и цвет товарищей нет“: эпистемический субъект при предикатах восприятия в болгарском языке. – Грамматические процессы и системы в синхронии и диахронии, Москва: Институт русского языка, 2022. [13-15.06.2022]  Програма 
  3. Коева, Св. Система на диатезите в български. – Международна юбилейна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, София, 2022. [15.05.2022] Програма Представяне
  4. Koeva Sv. Bulgarian passive diathesis. – Грамматические процессы и системы в синхронии и диахронии, Москва: Институт русского языка, 2022. [13-15.06.2022]  Програма
  5. Кукова, Х., М. Овсянникова. Сентенциальные аргументы при предикатах зрительного и слухового восприятия в болгарском и русском языках. – Грамматические процессы и системы в синхронии и диахронии, Москва: Институт русского языка, 2022. [13-15.06.2022] Програма
  6. Кукова, Х., М. Овсянникова. Съпоставителен анализ на глаголите „виждам“ – „видя“ и… – Международна юбилеййна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, София, 2022. [15-17.05.2022] Програма Представяне
  7. Лесева, Св., Ив. Стоянова. Концептуална структура на предикати за състояние върху материал на български и руски. – Международна юбилейна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ (София, 2022). [15–17.05.2022] Програма Представяне
  8. Летучий, А., М. Джонова. Дателно допълнение или предложна фраза при предикативите в руския и в българския език – конкуренция и специфики. – Международна юбилейна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ (София, 2022). [15–17.05.2022] Програма Представяне
  9. Овсянникова, М., Х. Кукова. Оформление подчиненных предложений при болгарских глаголах виждам – видя и их русских эквивалентах. – Международной научной филологической конференции имени Людмилы Алексеевны Вербицкой. Санкт Петербург, 2022. [15–23.03.2022]  Програма (pdf)
  10. Стаменов, М. Конструкции за психически преживявания с дателна клитика в българския език. – Международна юбилейна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, София, 2022. [15.05.2022] Програма Представяне
  11. Стаменов, М. Предложения без подлежащих, безличные глаголы и формы выражения субъективности в болгарском языке. – Грамматические процессы и системы в синхронии и диахронии, Москва: Институт русского языка, 2022. [13-15.06.2022]  Програма
  12. Стаменов, М. Едносъставни глаголни изречения, безлични глаголи, предикативи и форми на изразяване на субективност в българския език. – Девети форум „Българска граматика“ на тема „Учението за частите на речта – традиция и перспективи“ , София, Институт за български език, 2022. [20-21.10.2022] Програма Представяне
  13. Стефанова, В. Опит за класификация на предикативи за състояние. – Международна юбилейна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, София, 2022. [15.05.2022]  Програма Представяне
  14. Tisheva, Y., M. Dzhonova. Towards Ontology of States: Experiencer Verbs in Bulgarian. – SUM Conference, Transilvania University of Brașov. Brașov, Romania, 2022. [15-17.09.2022] 
  15. Tisheva, Y., M. Dzhonova. Syntactic characteristics of emotive predicates in Bulgarian. A corpus-based study. – Fifth International Conference Computational Linguistics in Bulgaria (CLIB 2022). Sofia: Bulgarian Academy of Sciences, 2022. [19.09.2022] Представяне
  16. Тишева, Й., М. Джонова. Онтология на състоянията – предикати с експериенцер. – Международна научна конференция „Езици, култури, комуникации“, Велико Търново, 2022. [10-11.06.2022]  Програма 
  17. Тишева, Й., М. Джонова. Наречията като тест за стативност. – Исторически и съвременни аспекти на българския език. В памет на проф. дин Боряна Велчева и по случай 90 години от рождението ѝ. София: СУ “Св. Климент Охридски“. [06.10.2022] Програма
  18. Тишева, Й. Адюнкти към глаголи за емоционални състояния. – Международна юбилейна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, София, 2022. [15.05.2022] Програма Представяне
  19. Tisheva, Y. Temporal and Manner Modifiers of Stative Predicates in Bulgarian. – Грамматические процессы и системы в синхронии и диахронии, Москва: Институт русского языка, 2022. [13-15.06.2022] Програма 
  20. Todorova, M. Idioms With Predicatives In Bulgarian. – Грамматические процессы и системы в синхронии и диахронии, Москва: Институт русского языка, 2022. [13-15.06.2022] Програма 
  21. Todorova, M. Idiomatic Variations and Predicatives in Bulgarian. – SUM Conference, Transilvania University of Brașov. Brașov, Romania, 2022. [15-17.09.2022]
  22. Todorova, M. State Semantics, Predicatives and Idiomaticity. – International Conference Computational and Corpus-based Phraseology EUROPHRAS 2022, University of Malaga, Malaga, Spain, 2022. [28-30.09.2022] Програма

Нагоре


Доклади на конференции от руския екип

  1. Джонова, М.Г., С.И. Лесева, Е.Ю. Иванова. Инхоативни глаголи с дателен експериенцер в българския език. Доклад, изнесен на Международная научная конференция „Межкультурное и межъязыковое взаимодействие в пространстве Славии (к 110-летию со дня рождения С. Б. Бернштейна)“, Институт славяноведения РАН, 12-14 октября 2021 г. (совместно с болг. участниками) (онлайн)
  2. Еремченко, А. В. Глаголы подценявам ‘недооценивать’ и надценявам ‘переоценивать’: семантическая структура и проблемы перевода. Доклад, изнесен на „Славянский мир: общность и многообразие“. М.: Институт славяноведения. 25-26 мая. 2021. (онлайн)
  3. Иванова, Е., С. Лесева, М. Джонова. Предикаты устойчивых и временных состояний в аспекте фазисной деривации: болгарско-русские параллели. Доклад, изнесен на Юбилейната научна конференция, посветена на 60-годишнината на ПУ „Паисий Хилендарски“, Паисиеви четения, 11-12 ноември 2021. (совместно с болг. участниками) (онлайн)
  4. Иванова, Е. Ю. „Желателни“ конструкции в българския език и руските им съответствия. Доклад, изнесен на Международната годишна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“. (София, 2021). (онлайн)
  5. Иванова, Е. Ю. Состояние как причина. Доклад, изнесен на Първия българо-руски семинар на тема „Онтология на ситуациите за състояние – лингвистично моделиране. Съпоставително изследване за български и руски“, проведен на 26.06.2021 г.
  6. Кустова, Г. И. Вводные конструкции с ментальными глаголами: семантика и пунктуация. Доклад, изнесен на Конференция „Язык и поэтика текста“. Москва, МПГУ, 22 января 2021 г. (онлайн)
  7. Кустова, Г. И. Два типа оценки (на материале предикативов). Пленарен доклад, изнесен на Международная научная конференция «Интерпретационный потенциал языковой системы и творческая активность говорящего. Функциональная семантика оценки». Новосибирск, НПГУ, 21-22 октября 2021 г. (онлайн)
  8. Кустова, Г. И. Два класса предикативов: эмоции vs. интерпретации. Доклад, изнесен на Юбилейната научна конференция, посветена на 60-годишнината на ПУ „Паисий Хилендарски“, Паисиеви четения, 11-12 ноември 2021 г. (онлайн)
  9. Кустова, Г. И. Инфинитивные конструкции с предикативами разных семантических классов в Национальном корпусе русского языка. Доклад, изнесен на Международная конференция по корпусной лингвистике. Санкт-Петербург, 1-3 июля 2021. 10th St. Petersburg International Conference on Corpus Linguistics 2021 (SPb Corpora 2021). July 1-3, 2021. (онлайн)
  10. Кустова, Г. И. Прагматические факторы в семантике конструкций с предикативами. Пленарен доклад, изнесен на Международная конференция “Проблемы лингвистической прагматики“. Калуга, Калужский государственный университет, 10–12 сентября 2021 г.
  11. Кустова, Г. И. Проблемы и перспективы когнитивной лингвистики. Доклад, изнесен на Конференцията „Научная парадигма современной русистики“. Москва, МПГУ, 24 сентября 2021 г. (онлайн)
  12. Кустова, Г. И. Типы инфинитивных конструкций с предикативами (по данным Национального корпуса русского языка). Доклад, изнесен на Международная конференция «Диалог» по компьютерной лингвистике и интеллектуальным технологиям. Москва, РГГУ, 16 – 19 июня 2021 г. (онлайн)
  13. Летучий, А. Б. Актантная структура предикативов и актантная структура глаголов.
    Доклад, изнесен на Първи българо-руски семинар на тема „Онтология на ситуациите за състояние – лингвистично моделиране. Съпоставително изследване за български и руски“. 26.06.2021.
  14. Летучий, А. Б. Нулев подлог и нулево допълнение в руския език – елипса, нулево местоимение или PRO? Доклад, изнесен на Осми форум „Българска граматика“ „Предикация, предикати, предикативи“, Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към Българската академия на науките, 21–22 октомври 2021 г., София. (онлайн)
  15. Летучий, А. Б. Предикативы состояния и предикативы свойства в русском языке.
    Доклад, изнесен на Юбилейната научна конференция, посветена на 60-годишнината на ПУ „Паисий Хилендарски“, Паисиеви четения, 11-12 ноември 2021 г. (онлайн)
  16. Овсянникова, М. А. Инструментално кодиране на стимула и диахронно развитие на глаголите за емоционално състояние в руски език. Доклад, изнесен на Осмия форум „Българска граматика“ „Предикация, предикати, предикативи“, Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към Българската академия на науките, 21–22 октомври 2021 г., София. (онлайн)
  17. Овсянникова, М. А. Конструкции с инструментальным дополнением при русских каузативных глаголах эмоций. Доклад, изнесен на Юбилейната научна конференция, посветена на 60-годишнината на ПУ „Паисий Хилендарски“, Паисиеви четения, 11-12 ноември 2021 г. (онлайн)
  18. Циммерлинг, А. В. „Конструкция“ и „структура“: предложения с инфинитивами и предложения с предикативами. Доклад, изнесен на Първия българо-руски семинар на тема „Онтология на ситуациите за състояние – лингвистично моделиране. Съпоставително изследване за български и руски“. 26.06.2021
  19. Циммерлинг, А. В. Обязательный местоименный экспериенцер и смена семантического типа. Пленарен доклад, изнесен на Международна годишна конференция на Института за български език „Профессор Любомир Андрейчин“. (София, 2021). (онлайн)
  20. Циммерлинг, А. В., Иванова Е.Ю. „Изреченията хамелеони: рус. „Нечего рассказать“; „Негде спать“ с оглед на българските им съответствия“. Доклад, изнесен на Осми форум „Българска граматика“ „Предикация, предикати, предикативи“, Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към Българската академия на науките, 21–22 октомври 2021 г., София. (онлайн)
  21. Циммерлинг, А. В. Еxternal and internal states. Exploring the predicate taxonomy. Пленарен доклад, изнесен на Есенен лингвистичен семинар 2021 г., Институт за български език, София, България, 25 ноември 2021 г. (онлайн)
  22. Иванова, Е.  Причастные формы как депиктивы: болгарско-русские параллели. – Международна юбилейна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, София, 2022 г. [15-17.05.2022] (устный доклад) Програма
  23. Иванова, Е., С. Лесева. „На вкус и цвет товарищей нет“: эпистемический  субъект при предикатах  восприятия в болгарском языке. – Грамматические процессы и системы в синхронии и диахронии. Международная научная конференция. Институт русского языка им. В.В. Виноградова. [13-15.06.2022] (устный доклад) Програма
  24. Иванова, Е. Причастные формы как предикативные определения: проблемы болгарско-русского перевода. – 50-я Международная научная филологическая конференция имени Л. А. Вербицкой. [15-23.03.2022] (устный доклад) Програма
  25. Иванова, Е.  Дативно-предикативные структуры с эпистемическим субъектом в болгарской интернет-коммуникации. – VIII Международная научная конференция „ЯЗЫК – ТЕКСТ – ДИСКУРС: ДИСКУРСИВНОЕ ИЗМЕРЕНИЕ ЯЗЫКОВЫХ ПРОЦЕССОВ“. Самара, [28-30.03.2002] (пленарный доклад) Пловдив
  26. Кустова, Г. Семантические и синтаксические свойства предикативов ощущения (сензитивов). – Международна юбилейна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, София, 2022 г. [15-17.05.2022] (устный доклад) Програма
  27. Кустова, Г. Инфинитивные конструкции с предикативами: статус инфинитива. – – Грамматические процессы и системы в синхронии и диахронии. Международная научная конференция. Институт русского языка им. В.В. Виноградова. [13-15.06.2022] (устный доклад) Програма
  28. Кустова, Г. Грамматика и семантика гибридных конструкций. – Международный научный симпозиум „Русская грамматика в диалоге научных школ, направлений, методов“, Дальневосточный федеральный университет, г. Владивосток. [10–14.10.2022] (пленарный доклад) Програма
  29. Кустова, Г. Метафора и концептуализация в грамматике. – Международная конференция „Интерпретационный потенциал языковой системы и творческая активность говорящего. Метафора в языке и речи: современные исследовательские парадигмы“. Институт филологии, массовой информации и психологии НГПУ, Новосибирск. [20-21.10.2022] (устный доклад) Програма
  30. Летучий, А., М. Джонова. Дателно допълнение или предложна фраза при предикативите в руски и български език – конкуренция и специфики. – Международна юбилейна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, София, 2022 г. [15-17.05.2022] (устный доклад) Програма
  31. Овсянникова, М., Х. Кукова. Оформление подчиненных предложений при болгарских глаголах виждамвидя и их русских эквивалентах. 50-я Международная научная филологическая конференция имени Л. А. Вербицкой. [15-23.03.2022] (устный доклад) Програма
  32. Кукова Х., Овсянникова М. Съпоставителен анализ на глаголите виждамвидя и видетьувидеть и комплементите им в български и руски език. – Международна юбилейна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, София, 2022 г. [15-17.05.2022] (устный доклад) Програма
  33. Овсянникова М., Кукова Х. Сентенциальные аргументы при предикатах зрительного и слухового восприятия в болгарском и русском языках. – Грамматические процессы и системы в синхронии и диахронии. Международная научная конференция. Институт русского языка им. В.В. Виноградова. [13-15.06.2022] (устный доклад) Програма
  34. Anton V. Zimmerling Existentials, modals and the ontology of states. – Международна юбилейна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, София, 2022 г. [15-17.05.2022] (пленарный доклад) Програма

Нагоре


Лекции

Пленарен доклад на проф. Антон Цимерлинг, 15.05.2021 г.

На 15 май 2021 г. проф. Антон Циммерлинг изнесе пленарен доклад на тема „Обязательный местоименный экспериенцер и смена семантического типа“ на Международната годишна научна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ .


Лекция на проф. Антон Цимерлинг на Есенния лингвистичен семинар, 25.11.2021 г.

Лекцията на проф. Антон Цимерлинг (Институт за руски език „А. Пушкин“ / Институт по езикознание, Руска академия на науките) на тема „EXTERNAL AND INTERNAL STATES. EXPLORING THE PREDICATE TAXONOMY“ (Външни и вътрешни състояния. Изследване на таксономията на предикатите) се проведе на 25 ноември 2021 г. (четвъртък) от 11:00 часа в онлайн платформата на Института за български език.


Лекция на проф. Йовка Тишева, 04.12.2021 г.

Проф. Йовка Тишева изнесе лекция пред студенти българисти от магистърската програма „Славянски езици“ (втори курс) и от бакалавърската програма „Български език“ (втори курс) от Санктпетербургския държавен университет.

Лекцията се проведе на 4 декември 2021 г. (12.40 – 14.10, московско време) в онлайн среда. В лекцията на тема „Синтактични особености на българската устна реч. Премествания и дислокации при предикати и предикативи за състояние“ бяха представени някои общи особености на синтаксиса на устната реч, свързани с тенденциите към кондензация на езикови средства и към езикова редундантност (натрупване; разширяване на изказа). Акцентът в изложението беше свързан с открояване на структурните модели на изреченията с предикати и предикативи за състояние и проявите на задължително и на факултативно удвояване на допълнението. Бяха коментирани вариантите на безлични изречения с предикативи за състояние, в които чрез допълнението се изразява аргументът, маркиран със семантичната роля експериенцер.


Пленарен доклад на проф. Антон Цимерлинг, 17.05.2022 г.

На 17 май 2022 г. проф. Антон Циммерлинг изнесе пленарен доклад на тема „Existentials, Modals and the Ontology of States“ на Международната годишна научна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ .

Нагоре

ОНТОЛОГИЯ НА СИТУАЦИИТЕ ЗА СЪСТОЯНИЕ – ЛИНГВИСТИЧНО МОДЕЛИРАНЕ. СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА БЪЛГАРСКИ И РУСКИ
Отговорни редактори: проф. д-р Светла Коева, проф. д.ф.н. Елена Иванова, проф. д-р Йовка Тишева, проф. д.ф.н. Антон Циммерлинг
Рецензенти: проф. д-р Красимира Алексова, проф. д-р Петя Осенова
(pdf)

01 – Светла Коева, Елена Иванова
Онтология на ситуациите за състояние – лингвистично моделиране. Съпоставително изследване за български и руски. Предговор
Коева, Светла, Елена Иванова, Йовка Тишева, Антон Циммерлинг (ред.). Онтология на ситуациите за състояние – лингвистично моделиране. Съпоставително изследване за български и руски. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2022, стр. 9–28. ISBN 978-619-245-256-8. (pdf)
DOI: 10.7546/STONTBgRu2022.01

02 – Антон Циммерлинг
Предикаты состояния и семантические типы предикатов
Коева, Светла, Елена Иванова, Йовка Тишева, Антон Циммерлинг (ред.). Онтология на ситуациите за състояние – лингвистично моделиране. Съпоставително изследване за български и руски. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2022, стр. 31–52. ISBN 978-619-245-256-8. (pdf)
DOI: 10.7546/STONTBgRu2022.02

03 – Галина Кустова
Семантические классы предикатов состояния (на материале русского языка)
Коева, Светла, Елена Иванова, Йовка Тишева, Антон Циммерлинг (ред.). Онтология на ситуациите за състояние – лингвистично моделиране. Съпоставително изследване за български и руски. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2022, стр. 53–67. ISBN 978-619-245-256-8. (pdf)
DOI: 10.7546/STONTBgRu2022.03

04 – Svetlozara Leseva, Ivelina Stoyanova
Stative verbs: conceptual structure, hierarchy, systemic relations
Коева, Светла, Елена Иванова, Йовка Тишева, Антон Циммерлинг (ред.). Онтология на ситуациите за състояние – лингвистично моделиране. Съпоставително изследване за български и руски. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2022, стр. 68–114. ISBN 978-619-245-256-8. (pdf)
DOI: 10.7546/STONTBgRu2022.04

05 – Svetla Koeva
The system of diatheses in Bulgarian and stative predicates
Коева, Светла, Елена Иванова, Йовка Тишева, Антон Циммерлинг (ред.). Онтология на ситуациите за състояние – лингвистично моделиране. Съпоставително изследване за български и руски. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2022, стр. 117–160. ISBN 978-619-245-256-8. (pdf)
DOI: 10.7546/STONTBgRu2022.05

06 – Мария Овсянникова
Диатезы русских глаголов эмоций
Коева, Светла, Елена Иванова, Йовка Тишева, Антон Циммерлинг (ред.). Онтология на ситуациите за състояние – лингвистично моделиране. Съпоставително изследване за български и руски. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2022, стр. 161–179. ISBN 978-619-245-256-8. (pdf)
DOI: 10.7546/STONTBgRu2022.06

07 – Yovka Tisheva, Marina Dzhonova
Syntactic realization of stative predicates in Bulgarian (towards a lexical meaning ontology)
Коева, Светла, Елена Иванова, Йовка Тишева, Антон Циммерлинг (ред.). Онтология на ситуациите за състояние – лингвистично моделиране. Съпоставително изследване за български и руски. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2022, стр. 180–209. ISBN 978-619-245-256-8. (pdf)
DOI: 10.7546/STONTBgRu2022.07

08 – Александр Летучий
Аргументная структура ментальных предикатов в русском языке: взаимодействие семантических, синтаксических и коммуникативных факторов
Коева, Светла, Елена Иванова, Йовка Тишева, Антон Циммерлинг (ред.). Онтология на ситуациите за състояние – лингвистично моделиране. Съпоставително изследване за български и руски. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2022, стр. 210–246. ISBN 978-619-245-256-8. (pdf)
DOI: 10.7546/STONTBgRu2022.08

09 – Галина Кустова
Семантические типы инфинитивных конструкций русских предикативов
Коева, Светла, Елена Иванова, Йовка Тишева, Антон Циммерлинг (ред.). Онтология на ситуациите за състояние – лингвистично моделиране. Съпоставително изследване за български и руски. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2022, стр. 247–280. ISBN 978-619-245-256-8. (pdf)
DOI: 10.7546/STONTBgRu2022.09

10 – Антон Циммерлинг
Дативно-инфинитивные структуры и синтаксические идиомы в русском языке
Коева, Светла, Елена Иванова, Йовка Тишева, Антон Циммерлинг (ред.). Онтология на ситуациите за състояние – лингвистично моделиране. Съпоставително изследване за български и руски. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2022, стр. 281–300. ISBN 978-619-245-256-8. (pdf)
DOI: 10.7546/STONTBgRu2022.10

11 – Максим Стаменов, Антон Циммерлинг
Дативно-предикативные структуры и семантико-синтаксический интерфейс в русском и болгарском языках
Коева, Светла, Елена Иванова, Йовка Тишева, Антон Циммерлинг (ред.). Онтология на ситуациите за състояние – лингвистично моделиране. Съпоставително изследване за български и руски. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2022, стр. 303–357. ISBN 978-619-245-256-8. (pdf)
DOI: 10.7546/STONTBgRu2022.11

12 – Цветана Димитрова, Валентина Стефанова, Мария Тодорова
Предикативни конструкции за състояние: корпусно изследване върху български и руски
Коева, Светла, Елена Иванова, Йовка Тишева, Антон Циммерлинг (ред.). Онтология на ситуациите за състояние – лингвистично моделиране. Съпоставително изследване за български и руски. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2022, стр. 358–384. ISBN 978-619-245-256-8. (pdf)
DOI: 10.7546/STONTBgRu2022.12

13 – Мария Тодорова
Фразеологични и фразеологизирани предикативни конструкции (наблюдения върху българо-руски паралели)
Коева, Светла, Елена Иванова, Йовка Тишева, Антон Циммерлинг (ред.). Онтология на ситуациите за състояние – лингвистично моделиране. Съпоставително изследване за български и руски. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2022, стр. 385–403. ISBN 978-619-245-256-8. (pdf)
DOI: 10.7546/STONTBgRu2022.13

14 – Елена Иванова, Галина Кустова, Светлозара Лесева
Датив субъекта мнения и субъекта оценки в болгарском разговорном языке (на фоне русского)
Коева, Светла, Елена Иванова, Йовка Тишева, Антон Циммерлинг (ред.). Онтология на ситуациите за състояние – лингвистично моделиране. Съпоставително изследване за български и руски. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2022, стр. 404–426. ISBN 978-619-245-256-8. (pdf)
DOI: 10.7546/STONTBgRu2022.14

15 – Елена Иванова
Предикаты желания в болгарском языке в сопоставлении с русским
Коева, Светла, Елена Иванова, Йовка Тишева, Антон Циммерлинг (ред.). Онтология на ситуациите за състояние – лингвистично моделиране. Съпоставително изследване за български и руски. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2022, стр. 427–457. ISBN 978-619-245-256-8. (pdf)
DOI: 10.7546/STONTBgRu2022.15

16 – Мария Овсянникова, Христина Кукова
Предикаты восприятия в болгарском и русском языках и их сентенциальные актанты
Коева, Светла, Елена Иванова, Йовка Тишева, Антон Циммерлинг (ред.). Онтология на ситуациите за състояние – лингвистично моделиране. Съпоставително изследване за български и руски. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2022, стр. 458–484. ISBN 978-619-245-256-8. (pdf)
DOI: 10.7546/STONTBgRu2022.16

17 – Александр Летучий, Марина Джонова
Инфинитивные и финитные сентенциальные зависимые в русском языке и их соответствия с союзами че и да в болгарском языке
Коева, Светла, Елена Иванова, Йовка Тишева, Антон Циммерлинг (ред.). Онтология на ситуациите за състояние – лингвистично моделиране. Съпоставително изследване за български и руски. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2022, стр. 485–509. ISBN 978-619-245-256-8. (pdf)
DOI: 10.7546/STONTBgRu2022.17

Публичното представяне на проекта „Онтология на ситуациите за състояние – лингвистично моделиране. Съпоставително изследване за български и руски“ се проведе на 29 ноември 2022 г. от 14:00 ч. На обсъждането присъстваха 26 души, като руските партньори се включиха онлайн.

Представяне

  • Проф. Светла Коева представи обобщено целите, задачите и резултатите от проекта „Онтология на ситуациите за състояние – лингвистично моделиране. Съпоставително изследване за български и руски“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“
  • Проф. д.ф.н. Елена Иванова (Санктпетербургски държавен университет) представи съвместните научни изследвания на българския и руския екип
  • Проф. Йовка Тишева (СУ) представи описанието на синтактичната структура на предикатите за състояние в български език
  • Проф. д.ф.н. Максим Стаменов представи описанието на семантичната структура на предикативите за състояние в български
  • Антон Циммерлинг (Държавен институт за руски език „А. С. Пушкин“) представи теоретичните резултати от изпълнението на задачите на руския екип

Рецензии

  • Проф. д.ф.н. Красимира Алексова от Софийския университет акцентира върху количествените данни при изпълнението на проекта, върху публикациите и създадените ресурси. Проф. Алексова смята „приносите за значителни както по отношение на българското и руското езикознание, така и за световната лингвистика“
    ➥ Рецензия от проф. д-р Красимира Алексова
  • Проф. Петя Осенова от Софийския университет подчерта холистичния подход към темата на проекта и че е направена връзка между морфология, синтаксис, семантика и се навлиза в полето на онтологиите. Според проф. Осенова най-важният принос на проекта е приложимостта на изведената семантична и синтактична типология към други езици
    ➥ Рецензия от проф. д-р Петя Осенова

Коментари

Доц. Татяна Александрова смята, че за успешно постигнатите резултати, които надхвърлят първоначално планираните, се дължат на добре структурирания и организиран екип от българска и руска страна. Приносен момент според нея е съвместяването на теоретични, изследователски хипотези с данни, които верифицират теоретичните постановки.

За доц. Милен Томов най-ценното е това, че проектът отваря широка перспектива за бъдещи изследвания. Според него би било интересно данните да се съпоставят с друг език, тъй като теоретичната база предоставя такава възможност.

Публикувани рецензии

➥ Красимира Алексова. Нови изследвания, посветени на онтологията на ситуациите за състояние в българския и руския език. Български език и литература, том 65, кн. 1, 2023. (pdf)


Нагоре


Copyright © 2015-2022 Институт за български език. Всички права запазени.