Диктовката е откъс от есето на Георги Господинов „Седем неща, които можете да направите с една книга (без да се брои четенето)“. Предоставя се като звуков файл. Прилoжено e описание на възможни грешки с кратки обяснения. Диктовката е използвана по време на кампанията „Написаното остава. Пиши правилно!“, проведена на 24 май 2015 г. http://ibl.bas.bg/napisanoto-ostava-pishi-pravilno/

Езикова игра, в която участниците отговарят писмено на въпроси от пет категории: граматика, лексика, фразеологизми, правопис и пунктуация. При правилни отговори участниците получават печат в специален езиков паспорт. Целта е да съберат пет печата. Въпросите могат да се използват и отделно. Езиковата игра е била част от Празник на буквите, проведен на открито на 11 май 2016 г. в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Ихтиман, на 25 май 2016 г. в ОУ „Васил Левски“, с. Новачене и на 31 май 2016 г. в ОУ „Васил Левски“, гр. Ботевград.\r\nhttp://ibl.bas.bg/troen-praznik-v-gr-ihtiman-na-11-may-v-denya-na-svetite-bratya-kiril-i-metodiy/\r\nhttp://ibl.bas.bg/praznik-na-bukvite-v-novatchene-i-botevgrad/

Подпомага преподаването на минало неопределено време в шести клас. Материалът е използван по време на проекта „Заедно напред!” в три български училища. По време на урока учениците могат да пишат върху бяла дъска, върху която се прожектира.

Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ предлага езикови задачи за пети клас върху гатанка от поета Асен Разцветников, публикувана в книгата „Чудесии, дяволии, залисии“. Включени са 10 въпроса, които са базирани върху учебен материал от предходните учебни години. Поредността на въпросите следва поредността на изреченията в гатанката, като някои въпроси може да се отнасят към повече от едно изречение. В някои от задачите трябва да се препишат части от изречение, за да се даде верният отговор, а в други има четири предложения, от които трябва да се избере правилното. Езиковите задачи „Опознай българския език!“ имат за цел да провокират интереса на българските петокласници към четенето и българския език, като едновременно с това насърчат любопитството им и стремежа им към придобиване на нови знания. Подходящи са за края на четвърти или началото на пети клас. Езикови задачи за пети клас могат да бъдат решавани както по традиционния начин, така и в интернет (http://ibl.bas.bg/opoznay_balgarskiya_ezik/).

Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ предлага езикови задачи за шести клас върху откъс от книгата „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Включени са 10 въпроса, които се опират на учебния материал от предходните учебни години. Поредността на въпросите следва поредността на изреченията в текста, като някои въпроси може да се отнасят към повече от едно изречение. В някои от задачите трябва да се препишат части от изречение, за да се даде верният отговор, а в други има четири предложения, от които трябва да се избере правилното. Езиковите задачи „Опознай българския език!“ имат за цел да провокират интереса на българските шестокласници към четенето и българския език, като едновременно с това насърчат любопитството им и стремежа им към придобиване на нови знания. Подходящи са за края на пети или началото на шести клас. Езикови задачи за шести клас могат да бъдат решавани както по традиционния начин, така и в интернет (http://ibl.bas.bg/opoznay_balgarskiya_ezik/

Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ предлага езикови задачи за седми клас върху адаптиран откъс от книгата „Баба праща поздрави и се извинява“ от Фредрик Бакман. Включени са 10 въпроса, които се опират на учебния материал от предходните учебни години. Поредността на въпросите следва поредността на изреченията в текста, като някои въпроси може да се отнасят към повече от едно изречение. В някои от задачите трябва да се препишат части от изречение, за да се даде верният отговор, а в други има четири предложения, от които трябва да се избере правилното.\r\nЕзиковите задачи „Опознай българския език!“ имат за цел да провокират интереса на българските седмокласници към четенето и българския език, като едновременно с това насърчат любопитството им и стремежа им към придобиване на нови знания. Подходящи са за края на шести или началото на седми клас.\r\nЕзикови задачи за седми клас могат да бъдат решавани както по традиционния начин, така и в интернет (http://ibl.bas.bg/opoznay_balgarskiya_ezik/

Диктовката е откъс от есето на Александър Балабанов „Българският език и богатството на българското слово“. Предоставя се като звуков файл. Прилoжено e описание на възможни грешки с кратки обяснения. Диктовката е използвана по време на кампанията „Написаното остава. Пиши правилно!“, проведена на 24 май 2016 г.

Диктовката е откъс от есето „Чудото на четенето (Не само за деца)“ на Георги Господинов. Предоставя се като звуков файл. Прилoжено e описание на възможни грешки с кратки обяснения. Диктовката е използвана по време на кампанията „Написаното остава. Пиши правилно!“, проведена на 24 май 2016 г.

Институтът за български език предлага езикови задачи за пети клас, които могат да бъдат решавани както по традиционния начин, така и в интернет (http://ibl.bas.bg/opoznay_balgarskiya_ezik2018/). Езиковите задачи „Опознай българския език!“ са формулирани върху кратък откъс от известно произведение или приказка. Така четенето се съчетава с въпроси от българската граматика и правопис. Към 15 изречения или кратки текстове са зададени въпроси с 4 възможни отговора, от които трябва да се избере верният. Предназначението на езиковите задачи е да провокират интереса на българските ученици към четенето, българската граматика и правописа, като едновременно с това насърчат любопитството им и стремежа им към придобиване на нови знания. Подходящи са за края на четвърти или началото на пети клас.

Институтът за български език предлага езикови задачи за шести клас, които могат да бъдат решавани както по традиционния начин, така и в интернет (http://ibl.bas.bg/opoznay_balgarskiya_ezik2018/). Езиковите задачи „Опознай българския език!“ са формулирани върху кратък откъс от известно произведение или приказка. Така четенето се съчетава с въпроси от българската граматика и правопис. Към 15 изречения или кратки текстове са зададени въпроси с 4 възможни отговора, от които трябва да се избере верният. Предназначението на езиковите задачи е да провокират интереса на българските ученици към четенето, българската граматика и правописа, като едновременно с това насърчат любопитството им и стремежа им към придобиване на нови знания. Подходящи са за края на пети или началото на шести клас.

Институтът за български език предлага езикови задачи за седми клас, които могат да бъдат решавани както по традиционния начин, така и в интернет (http://ibl.bas.bg/opoznay_balgarskiya_ezik2018/). Езиковите задачи „Опознай българския език!“ са формулирани върху кратък откъс от известно произведение или приказка. Така четенето се съчетава с въпроси от българската граматика и правопис. Към 15 изречения или кратки текстове са зададени въпроси с 4 възможни отговора, от които трябва да се избере верният. Предназначението на езиковите задачи е да провокират интереса на българските ученици към четенето, българската граматика и правописа, като едновременно с това насърчат любопитството им и стремежа им към придобиване на нови знания. Подходящи са за края на шести или началото на седми клас.

Можете да изтеглите кратък научнопопулярен филм за българските азбуки. Първата старобългарска азбука – глаголицата, е създадена от св. Кирил. Тя е оригинална графична система, в която дадена буква отговаря на един звук, а буквите за звукове с близки характеристики са изобразени по сходен начин. Годината на създаването на глаголическите букви, отбелязана в произведението „За буквите“ на Черноризец Храбър, се определя от повечето изследователи като 855. \r\nНа глаголица са написани първите преводи от гръцки и много от оригиналните старобългарски съчинения от Златния век. Глаголицата и първите глаголически книги са осветени от папа Адриан ІІ при посещението на светите братя Кирил и Методий и техните ученици между 867 и 869 година в Рим. През пролетта на 886 г. учениците на светите братя Кирил и Методий са посрещнати с почести в Плиска, столицата на България. Сам княз Борис І им предоставя отлични условия за книжовна и учителска дейност. Така възниква първият книжовен център в България – отначало в Плиска, а след 893 г. в Преслав. Княз Борис І, а по-късно и неговите наследници добре съзнават необходимостта от разпространението на християнството на роден език сред новопокръстения български народ и отделят огромни средства за създаването на нужната богослужебна литература и подготвени духовници, за да се замени в богослужението гръцкият език със старобългарски и да се извоюва самостоятелност на българската църква. Така азбуката и книжовността стават опора на духовната идентичност на българите. Глаголическата писменост разцъфтява в книжовните средища край Плиска, Преслав и Охрид. Климент Охридски, Наум Охридски, Йоан Екзарх, Константин Преславски, Презвитер Григорий, Черноризец Храбър и самият Симеон, който по-късно става владетел, създават богата и разнообразна преводна и оригинална книжнина, в която са представени всички жанрове на средновековната християнска литература. В края на ІХ век и началото на Х век в пределите на Първото българско царство възниква и втората старобългарска азбука – кирилицата. Названието произхожда от името на св. Кирил и е установено в негова памет като знак за приемственост с безсмъртното му дело. За авторството на кирилицата няма сигурни източници. Според съвременните старобългаристи най-вероятна е хипотезата, че кирилицата е създадена от преславските книжовници, подкрепени от цар Симеон. Кирилицата съдържа 24 букви от гръцкото писмо и 12 знака, близки до глаголическите, които съответстват на специфичните за българския език звукове. Тя следва модела на глаголицата и отговаря на най-съвършения принцип за писане, според който на даден звук съответства отделна буква. Дълго време старобългарските книжовници владеят и двете графични системи, а през XII век кирилицата измества глаголицата. Сътворяването на азбука е само един, макар и много важен, момент от Кирило-Методиевото дело. Огромното му значение се определя от създаването на първия книжовен славянски език, старобългарския, който става трети класически европейски средновековен език, наред с гръцкия и латинския, както и на старобългарската книжнина, положила основата на трета за Европа цивилизация – цивилизацията на Slavia Orthodoxa. Старобългарските произведения са пренесени в останалия славянски свят и векове наред се използват и преписват, а старобългарският език е възприет като литургичен и книжовен език и от други народи. С кирилица днес си служат над 250 милиона души в Европа и Азия. \r\nБългарската азбука е третата официална графична система в Европейския съюз след 2007 година, когато България става негов член. Делото на светите братя е толкова значимо, че векове по-късно папа Йоан Павел II обявява светите Кирил и Методий за съпокровители на Европа с апостолическото послание „За безпримерно достойнство“.