------------------------
Пламък;2008, кн. 1-2;
Вече го виждах... как се изкачва все по-високо и по-нагоре, запалва олимпийския огън... с букет от макове и маргаритки.
------------------------
Пламък;2008, кн. 1-2;
А, вярно, Вие не сте в течение... Виждате ли, госпожа Елиас е все още една много красива жена... въпреки възрастта си. В нормално време бих я задържал с удоволствие недалече от мен, за да Ј се наслаждавам... Обаче изборът на младия човек, който се радваше на чувствата на тази елитна виенчанка, не е бил сполучлив. Още по-малко за една деликатна мисия с бижута за пренасяне... Доколкото чух, този мъж е разпродал всичко в Будапеща и е изчезнал с парите...
------------------------
Пламък;2008, кн. 1-2;
Както виждаме, за да се вникне в корените на нещата не е достатъчно да се ужасяваме от крайните проявления и просто да съчувстваме на жертвите. Подобни чувства може и да ни възвисяват в собствените ни очи, но те закриват истините за действителната вина и затова си струва да се опазваме от онова заслепление, чрез което подобно идеализиране и умиляване ни отклонява от същинските проблеми на живота...Тогава? Тогава нека бъдем достатъчно мъдри и смело да предпочетем истината!
------------------------
Пламък;2008, кн. 1-2;
Ще си позволя да цитирам един по-обстоен фрагмент-обобщение на Тукидид, в което виждаме колко ценно е историческото знание в онези случаи, когато то не е поставено в услуга на спусната „отгоре“ поръчка:
------------------------
Пламък;2008, кн. 1-2;
Незабавно загорях от любопитство. И вече съвсем по български го отрупах с въпроси. Исках всичко да ми разкаже: какво рисува, къде рисува? Той ме гледаше и се усмихваше. Виждах, че му харесва моята възторженост, интереса ми към картините му. Отново седнахме под асмата. Той все стискаше в ръка кривата чушка.
------------------------
Пламък;2008, кн. 1-2;
Жив ли е този човек? Шест дълги години минаха от нашата среща. Безпокоях се, не си намирах място. Ами ако е починал? Ако на гроба са написали с латински букви Димитър Крачков? Няма си, горкият, една наша българска буквица... Няма кой да му сложи цвете. Питър, като англичанин, виждаше в мълчанието не повод за тревога, а знак, че не е удобно да го посетим. Според Питър, човекът си има лични причини и не иска гости. Не желае непознати хора (та и двете им шумни деца!) да нахлуят в ателието му. Отговарях: „Иска! Иска!“
------------------------
Пламък;2008, кн. 1-2;
Стояхме на прага, все оглеждах и се любувах на природата наоколо. Ето какво всеки ден вижда г-н Крачков! Вижда една панорамна картина, нарисувана с маслени бои. Истинска картина от Констабъл! Виждах воденица, вода, зелени поляни. Далече бе силуетът на тъмната гора. Горе се рееха чучулиги. На този прекрасен свят единствено липсваше златна рамка.
------------------------
Пламък;2008, кн. 1-2;
Краката бяха прибрани, на седалката редом дебела книга с твърди корици. Изглеждаше пред зеленината на дърветата естествена и някак си свойски, без типичната старческа отнесеност и вцепененост. Съзерцаваше утринта с жив поглед, сякаш виждаше какво става оттатък храстите и дърветата, зад огромните здания с олющени мазилки и реклами по покривите, зад обърканата стъклено-алуминиева днешна архитектура и още по-обърканата човешка маса, изпълнила до спукване тоя невероятен и неуютен град... Игличката вече не я пареше, любопитството на Ася надделя и против волята си тя се закова пред старицата.
------------------------
Пламък;2008, кн. 1-2;
Отидох в кухнята да пия вода. Погледнах през прозореца. Стъклото беше изпотено. Нищо не се виждаше.
------------------------
Пламък;2008, кн. 1-2;
Когато целувах тези мои жертви, те отваряха широко очите си точно като мъртъвци и аз надниквах в зениците им, в които се виждах и запечатвах като всеки убиец. Тогава знаех, че им дължа нещо.
------------------------
Пламък;2008, кн. 1-2;
АКТЬОРЪТ. Дано го заваря в къщи!... Ало! О-о-о-о, как си бе, приятел!... Има си хас да не си добре!... Върви... Е, сега като съм безработен, няма да умирам, я! Бачкам на парче. С театъра по-нататък... В момента подготвям страхотен рецитал... Да, стихове... А освен рецитала, сега дублираме нов сериал в Телевизията... С Джони... А... Всъщност не мога да го открия от вчера... Да си го виждал случайно?... Не? От няколко дни ли?... Добре, звънни една жица да пием по едно... Когато имаш време, разбира се... Хайде жив и здрав! Чао...
------------------------
Пламък;2008, кн. 1-2;
АКТЬОРЪТ. И... Около главата ми, значи, много цветя... Всички плачат. Вайкат се... Гледат в мен... Обаче си мислят, че съм умрял... А аз съм жив!... Само дето не мога да реагирам. Гледат ме, значи. Само дето не са наясно, че и аз ги виждам. Гледам си ги, значи, най-откровено и им гледам сеира... Опитвам се да видя жена ми и децата, ама няма ги никакви! Сигурно, викам си, са завели Джони обратно в болницата, за да видят ония доктори, че са свалили жив човек в моргата, а още малко и в гроба щяха да го спуснат...
------------------------
Пламък;2008, кн. 1-2;
АКТЬОРЪТ. През всичките години, в които сме работили заедно в Театъра, ти не допусна нито един твой колега-драматург да постави своя пиеса в нашия театър особено ако е по-млад и, естествено, по-талантлив... Разбира се, ти беше гений, а всичките ти събратя дилетанти, бездарници, нещастници, както ги наричаше на чашка... но не с тях... А иначе сядаше с тях в Клуба и не се смущаваше от нас, когато те виждахме как ги потупваш по рамото и им казваш колко благородно завиждаш на дарбата им... И ти наистина им завиждаше, но съвсем не като благородник!...
------------------------
Пламък;2008, кн. 1-2;
Тези тонове блестят като перли. Те почти се виждат и рисуват картина: стар кладенец, веранда, колонада, по която се вият рози и изграждат фон със син отблясък: морето.
------------------------
Пламък;2008, кн. 1-2;
В този брой на сп. „Пламък“ са представени рисунки на деца, възпитаници на български сиропиталища. Сюжетите са предимно морски, защото своеобразният пленер на младите художници се провежда в къмпинг „Каваците“ край Созопол всяка есен от осем години насам. Организаторите вече са натрупали фонд от около 500 подобни творби свидетелство за вродените способности на децата да виждат и да изобразяват света в прелестно детско измерение.
------------------------
Пламък;2008, кн. 5-6;
Не бяхме пещерни антикомунисти-фанатици. В комунизма виждахме историческо явление, а в комунистите хора, които могат да се променят и да станат демократи. С това убеждение Дьорд Конрад пишеше за Имре Наги, а Хавел за Франтишек Кригел. И по-късно, след 1989 година, и тримата не обичахме фундаментализма на радикалните антикомунисти, особено на тези, които по времето на диктатурата кротуваха, а сега искаха да вдигат бесилки за комунистите.
------------------------
Пламък;2008, кн. 5-6;
Точно по тези причини сме за безогледна борба с терористичния, корумпиран, нетолерантен режим на багдадския деспот. Не може да виждаш тоталитарна заплаха в политиката на Джордж Буш и да бъдеш защитник на Саддам Хюсеин. Има граници на нонсенса, които не бива лекомислено да се преминават.
------------------------
Пламък;2008, кн. 5-6;
И в двата посочени възгледа, от които се процежда копнеж за прекрачване на границите на историята, виждам два смъртни гряха: първият спрямо понятието Европа, вторият към понятието литература.
------------------------
Пламък;2008, кн. 5-6;
Летяхме през нощта, през люка се виждаше само зелената светлинка, трепкаща на края на крилото. Това беше още преди демографския взрив, летеше се удобно, често самолетите превозваха много малко пасажери. Така бе и този път. Хората спяха, удобно излегнати на две кресла.
------------------------
Пламък;2008, кн. 5-6;
Нощта отмина, дойде денят. Гледайки през люка, виждах за пръв път толкова голямо пространство от нашата планета. Това е гледка, която може да предизвика мисълта за безкрайността на света. Този, който познавах до този момент, беше дълъг около петстотин километра и широк около четиристотин. А тук летим ли, летим безкрай и само долу, много дълбоко под нас, земята непрекъснато променя цвета си тя е ту обгоряла, кафява, ту зелена, а после дълго време синя.
------------------------
Пламък;2008, кн. 5-6;
Същевременно усещах инстинктивно, че това, което виждам наоколо, са само външни знаци, образи и символи, зад които се крие един обширен и разнообразен свят от вярвания, понятия и представи, за които нищо не знам. Понякога се замислях дали той е недостъпен за мен само поради липсата на теоретични, получени чрез книгите познания, или поради една още по-дълбока причина, а именно моето съзнание бе прекалено просмукано от рационализма и материализма, за да почувствам и разбера една толкова изпълнена с духовност и метафизика култура като хиндуизма.
------------------------
Пламък;2008, кн. 5-6;
А вие как се казвате? побърза да си изясни обстановката неособено проницателният Фред. Хем виждаше минарето, хем искаше да бъде сигурен, да не би да сбърка нещо, ако после се отдадеше случай да опише всичко в доклад до тези, които са го изпратили с миротворческа мисия на далечните Балкани.
------------------------
Пламък;2008, кн. 5-6;
Събуха се и поеха по тясна вита стълба. Качиха са на джамията, оттам се виждаше хълма с огромната крепост, цялата пламнала в кървавочервено, после под нея тесните красиви улички, осветени от жълти фенери, пълни с народ и греещи в зелено и синьо дюкяни, бързата пъстървова, сребърна рекичка и каменните виолетови мостчета над нея, както и палатковите въоръжени постове на S-FOR в различни точки, означени с контролни оранжеви дежурни лампи на стълбове, подобни на снайпер, насочен към небето.
------------------------
Пламък;2008, кн. 5-6;
До самата си смърт той виждал у Пикасо „духа на вечното движение“, смесващ всички линии, враг на еднообразието... Сравнявал Пикасо с бисер, а Анри Матис със сочен портокал...
------------------------
Пламък;2008, кн. 5-6;
Аполинер почина на 9 ноември 1918, два дни преди края на Европейската война. И ние, които виждахме света по своему, а не като всички други, решихме, че Париж е празнично украсен в негова чест...
------------------------
Пламък;2008, кн. 7-8;
Четях тия „записки“ и виждах някогашното мое Банско с двете черкви и часовниковата кула („искаш ли да видиш какова си нула, к€чи се на Банската кула“. беше писал някой върху нея), чувах звън на води, тропот на млади кончета и стъпките на шестгодишната ми приятелка Марушка с житно светли коси и сини като небето очи...
------------------------
Пламък;2008, кн. 7-8;
В черно те виждам. Поп ли ще ставаш, монах ли... Под лявата мишница брадавица имаш. И главата ти цепена. Падал ли си?
------------------------
Пламък;2008, кн. 7-8;
А това що е? Пожари виждам. Пламъци горят. Твои хора гинат. И някаква битка. Голяма битка виждам. И жени с черни забрадки. И някакво момче до тебе стои уплашено...
------------------------
Пламък;2008, кн. 7-8;
Крокодилите не са мой ресор, за крокодилите отговаря друг! носово каза мъжът, сваляйки шапката си и на Мишел му се стори, че сякаш някога е виждал този човек. Косата му беше гъста и бяла, сякаш посипана с брашно, той стоеше насред коридора под лампиона и крадливо, с крайчето на окото, се оглеждаше в стенното огледало. Освен че е нагъл, този тип е и суетен, кисело си помисли Мишел.
------------------------
Пламък;2008, кн. 7-8;
Докато двамата се връщаха назад в спомените си, те не виждаха, че лицето на бронзовата статуйка се е сгърчило в заканителна гримаса, а едната й длан заканително се свива в твърдо юмруче.
------------------------
Пламък;2008, кн. 7-8;
Напоследък често виждах Любка на прозореца на неизмазаната им къща, облегната на перваза да се усмихва на хората и птиците. Един ден не издържах и я спрях да си поговорим. Носеше един самун хляб и тъкмо беше отчупила крайщника.
------------------------
Пламък;2008, кн. 7-8;
Не посмях да я попитам какво иска да работи или учи. Пък и виждах, че беше гладна и пристъпяше нетърпеливо от крак на крак.
------------------------
Пламък;2008, кн. 7-8;
Тук някъде живее мой приятел от младини опита се да прояви сговорчивост той и сам долови, че гласът му придобиваше всеопрощаващия тембър на оцелялата жертва, разбрала житейската несрета на довчерашния си възторжен мъчител. Не съм го виждал от хиляда години.
------------------------
Пламък;2008, кн. 7-8;
Въпреки че бе седнал, виждаше се, че непознатият е висок. Беше спретнат човек, с ниска, тъмна, посивяваща вече коса, която спокойно би се вчесала и без огледало. Изглеждаше на около четирийсет, лицето му изразяваше интелект, деликатност и някаква особена, издалечна жестокост.
------------------------
Пламък;2008, кн. 7-8;
Очите му искреха и очакваха отговор. Такива очи за пръв път виждах у него. Това не бяха очите на поета. Отговор, обаче не последва и той разбра, че до него стои слаб човек.
------------------------
Пламък;2008, кн. 7-8;
Питам: само ръката ли може да запали огън? Това, че ние не виждаме пламъка, не означава, че той не съществува.
------------------------
Пламък;2008, кн. 7-8;
Надзърнах зад гардероба домакинът не се виждаше, прекрачил беше в някакъв долап. Само ръката му стърчеше оттам.
------------------------
Пламък;2008, кн. 7-8;
Отпред бе вода, вир. Толкова спокойна, бистра и дълбока вода не съм виждал и досега. Тя се провираше през клони и корени и се губеше в тях. Отсрещният бряг бе забулен в призрачна пара.
------------------------
Пламък;2008, кн. 7-8;
Момиченцето с червената шапка малко се страхуваше от стаената между дърветата тъмнина, но си повтаряше, че няма от какво да се страхува. Както друг път, бяха го пратили да занесе храна на болната си баба, която живееше в малка дървена къщурка на другия край на гората. Наистина какво ли не разказваха хората за злия вълк, но малцина го бяха виждали, а още по-рядко, когато е гладен.
------------------------
Пламък;2008, кн. 7-8;
Бавно, с непосилен труд нашите приятели се измъкват от тресавището на пълното безпаричие и безимотност. Колибарите българи, пръснати в местността Дупките, и сърбите над тях, по планинския склон Сърбеница виждат, че ще живеят по-сигурно, по-защитено и по-удобно, ако се съберат на едно място. Отказват се от изнурителното въглищарство и започват да се преселват в слънчевата котловина Дъхчанец, позната с пивката си и изобилна вода.
------------------------
Пламък;2008, кн. 7-8;
А за твоята история не искам много да знам, още повече кой какво е писал. За мене е важно това, което виждам. Аз оценявам твоята работа.
------------------------
Пламък;2008, кн. 7-8;
Превъплътен в „див цвят, ухаещ при пълнолуние“, във „влюбен елен“, в „бял орел“ или огнена стихия, поетът защитава претенцията си за състоятелност в петдесет поетически къса, разделени в три части, наречени „Топли дъждове“, „Слънчева песен“ и „Есенни огньове“. Още в техните названия прозира свързващото ги светлинно начало, защото какво е топлината, ако не светлина, която не виждаме с очите си; какво е Слънцето, ако не най-щедър за нас източник на светлина и какво са огньовете, ако не светлина, която не само ни сгрява, но и ни озарява.
------------------------
Пламък;2008, кн. 9-10;
„Значи, толкова съм била закъсала. Онова с куклите на ластици е било точно. И Тошо ли?... Той е виждал Тошо?“
------------------------
Пламък;2008, кн. 9-10;
„Е, виждал не е баш думата, ама ще използвам една ваша. Да речем, ние с него контактуваме на друго ниво. Та той поръча да се стегнеш, да пазиш децата и да не продаваш лозето. Рече и ако искаш след година-две да си намериш другар, че макар сега да си още млада, най-тежка е самотата на старини“.
------------------------
Пламък;2008, кн. 9-10;
Макар да не виждаше нищо освен него, тя някак смътно усети как притихналата зала и струпаните около площадката хора са разбрали всичко. С мъка се отскубна от погледа му и единственото, което зърна преди да й причернее, бе тревогата в очите на застаналата най-отпред жена със синя рокля.
------------------------
Пламък;2008, кн. 9-10;
Струваше ми се, че я виждам за пръв път, дори не можах да се сетя дали изобщо досега я бях разглеждал, както това съм правил с другите, закрепени с кламерчета в този оръфан и протрит албум с... географски карти и снимки!
------------------------
Пламък;2008, кн. 9-10;
Живот ли казах? За какъв живот пък имам право да говоря аз? За този, моят ли, в който пребих до смърт собствения си баща, поради което той се обеси или в който виждах посинена и подута от бой мама, в който и мен самия ме смачкваха от бой на улицата, тъй като за известен период от време това се бе превърнало в привлекателно хоби за моите приятели, каквито всъщност нямам, в който разбрах, че съм имал и сестра, но която не познавам?
------------------------
Пламък;2008, кн. 9-10;
Тръгвам си. Вървя по улиците, които преди малко бях видял в зеленина, в цветя, в пролетна хармония. Нещо пее в гърдите ми, нещо ме кара да не виждам тези, които се движат пред мен. Разминавам се с чувството, че този поток от живи съдби и търсения ще бъде все така забързан, неузнаваем.
------------------------
Пламък;2008, кн. 9-10;
До този момент вече бяха обиколили Ивановците със свирни, песни и викове до небесата и бяха взели някои от тях в шейните. Виждаха се и русолявият Иванчо Зографина, и героят на деня Иван Джуджев, и панайотхитовските мустаци на Иван Парапулов-Ворчо – все важни фигури, държащи ключа за отварянето на робските окови.
------------------------
Пламък;2008, кн. 9-10;
– Братя – сепна се той от унеса си, кой от вас е виждал отче Матея Миткалото, горещия сподвижник на Апостола? Беше през пролетта на 1869, когато отче Матея ветрееше расото си по нашия сокак. Спрях го и го запитах има ли книжки за продан, които да разказват за нашето царство. Той извади и даде ми „Горский пътник“. После тейко ми го покани и целата нощ се разговаряха. По едно време на брата ми Димитър му призля, цял гореше в огън. Тогава отче Матей размеси някакви прахове, разми ги с вода и до заранта на Димитра нищо му немаше.
------------------------
Пламък;2008, кн. 9-10;
– Вчера срещнох пред дюгеня Деяна Белишки, терзията – додаде тежко Тодор Влайков. — Готов е да ушие униформите за въстание. Аз, вика, веке насън ги виждам, с вити гайтани на левентски гърди.
------------------------
Пламък;2008, кн. 9-10;
Из улиците навън цареше вече гробна тишина. Всичко спеше, а мнозина виждаха насън черешови топове и знамена. Пълната луна, забравила нащърбената си форма на полумесец, грееше като съзаклятница над върха Каменица, сякаш и тя запленена от святото предприятие. „Няма да им е лесно – вещаеше далечната Касандра – много невинна кръв ще се пролее“. Но нали преди шест години огнената уста на Левски свърши своето, виж ги сега – мерят снага с Балкана! И цял свят ще ги види, ще ги види-и-и...
------------------------
Пламък;2008, кн. 9-10;
Азбуките започват своето съществуване като пиктограми, картини или подобни на картини символи, представляващи идеи. Макар че изговаряме думите, трябва да виждаме. Разделителната линия между картината и символа е твърде фина. Във време на масова неграмотност рисуваните образи – окачвани по стените, пръснати като гравюри и илюстрации – били основни несловесни средства за създаване на наратив. Повечето рисунки разказват някаква история...1
------------------------
Пламък;2008, кн. 9-10;
От турска страна не се чу ни пушка да гръмне, ни глас да се подзе¬ме. Толкова слисани бяха турците. Слушаха объркани, уплашени, не виждали такова чудо – целият в кръв човек да пее. А той продължаваше:
------------------------
Пламък;2008, кн. 9-10;
Хлапашка работа – хората го виждат на барикадата, „величав кат някой исполин“, той пише „В ресторана“... Да, да, прав е, когато казва – „вятър ме вей, Лорелай“! Млад, изкусителен, ликуващ със задъханата динамика на смеха, този вятър с лукава нежност разкрива интимните прелести на живота, докосвайки глумливо всяка Евина щерка. И всяка жена от пъстрото множество е произведена в Дама на сърцето. Рицар на Веселия образ, героят на Смирненски изразява емоциите си пред столични и провинциални Дулцинеи с очарователна фриволност. Например така:
------------------------
Пламък;2008, кн. 9-10;
Ана Бландиана (Румъния) – от трибуната на конференцията: „Досега съм била на много П.Е.Н.йконференции, но толкова полезна и толкова добре проведена писателска среща, при това – на такова прекрасно място, виждам за пръв път!“
------------------------
Пламък;2008, кн. 11-12;
Аз, който живях в жестокия ХХ век, и видях живота в неговите прости и неизискани форми и в най-различни негови проявления, виждам твърде много неща по друг начин. И, уви, в „Герой на нашето време“ също.
------------------------
Пламък;2008, кн. 11-12;
Нощните арести имат още и това предимство, че нито съседните къщи, нито градските улици виждат колко хора са прибрани през нощта. Като изключим изплашените непосредствени съседи, за по-отдалечените тези арести не са събитие. Тях като че ли изобщо не ги е имало. И по същата тази асфалтова лента, по която през нощта са сновали „гарваните“* — денем младото племе крачи със знамена и цветя и пее бодри песни.
------------------------
Пламък;2008, кн. 11-12;
Тя е едро момиче, налято, на вид – наистина за женене, но умът Ј е детски, незрял, главата изостава. Все още задава въпроси там, където е време да живее с отговорите. И една такава вяла – от мързел ли, от безразличие ли. Ако Ј кажеш – ще го направи, ако не Ј кажеш – няма да се сети. Такова едно потайно момиче, тиха вода. Широко отворените кафяви очи на едрото смугло лице гледат дълго и без да мигат, а виждат ли нещо – не е ясно.
------------------------
Пламък;2008, кн. 11-12;
– Ама и ти си една артистка, бабче! Какво общо има тук хрътката? И къде пък си виждала хрътка? Тук при вас няма такива.
------------------------
Пламък;2008, кн. 11-12;
– По тиливизора съм виждала – смирено отвърна Наталия. – Като ида вечер на чай у Надя, съседката, тя има тиливизор. Всичко, всичко казва. Такъв дърдорко, направо ужас.
------------------------
Пламък;2008, кн. 11-12;
Котето скочи от нейното легло, извило гръб, с вдигната опашка, спря по средата на стаята, присви глава и се вторачи в прозореца, където над перденцето блещукаше яркото нощно небе. Светлият звезден прах застели цялата стая, леко приглушен в ъглите, и в него добре се виждаше как котето обръща муцунка ту към единия прозорец, ту към другия, виждаше се наежената му пепелява козинка и това, как отстъпва назад и безшумно се шмугва в кухнята.
------------------------
Пламък;2008, кн. 11-12;
– Та, заживя си той – въздъхна Наталия и продължи нататък. – Децата там, при старците, и той там. Започнаха да свикват с него. Те вече и вкъщи не се връщат. Самият той ми ги води, уговаря ги, че само до утре се разделят, а с мен – ей тъй, няколко думи. Борба захванахме – кой кого ще надвие. Аз съм упорита, ама и той във войната кален. Виждам, моята сила срещу мене самата изправя, дечицата ми мрат за него, а и старците взеха неговата страна. Особено майка ми. Поде се върху мен натиск отвсякъде. Жените в селото ме корят: глупачка с глупачка! А той, сякаш няма нищо общо, дори не се приближава.
------------------------
Пламък;2008, кн. 11-12;
– Може и да не разбирам, но красотата я виждам и чувствам. Нали и тебе те познах веднага. Само не разбирам защо се ядосваш?
------------------------
Пламък;2008, кн. 11-12;
Мъничка баня, приличаща на украинска колиба, ниска, бяла, с едно късогледо прозорче, загледано в градината – това беше къщата на моето детство. В градината цареше зима. Нито помръдваше, нито изчезваше, също като моята проточила се болест. Живеехме си така: аз си лежах в постелята, гледах зимата, а тя – под прозореца и не ме виждаше.
------------------------
Пламък;2008, кн. 11-12;
– Здравейте, Дкар! – Анатолий се усмихна широко и радостно, с неподправена искреност, като да е срещнал свой най-добър приятел, когото не е виждал от години. – Как сте със здравето? Тъгувате ли за вашите близки?
------------------------
Пламък;2008, кн. 11-12;
– Обаче в дадения случай виждаме явно противоречие с елементарния здрав смисъл... – подхвана адвокатът.
------------------------
Пламък;2008, кн. 11-12;
Нощта бе необикновена. Никога по-рано, с никоя друга, а също и с нея самата, Валерий В. не бе изпитал нещо подобно. Доскорошната студентка от педагогическия институт сякаш бе придобила през месеците, в които не се бяха виждали, криле, като го издигаше заедно със себе си в някакви звънтящи, озарени от светлината на блаженството кристални висини. За да се получи така през тази нощ, заслугата бе нейна, и Валерий В. си даваше сметка за това.
------------------------
Пламък;2008, кн. 11-12;
Отново виждам моите ученици, повечето са били на почивка в България, при дядо и баба, на летни лагери, на морето, по планините, всички са весели, разговорливи, порасли цяла педя... Едно детско ято литва в края на май през океана и се завръща за първи септември.
------------------------
Пламък;2008, кн. 11-12;
МАРИНА ТАМО – Аз искам да приличам на мама, когато порасна. Тя има много красиво име. То е Надежда. Тя ми каза, че нейното име на английски означава „hope“. Мама е най-красивата и най-добрата. Тя готви много хубаво и всеки път, когато готви, аз съм готова да ям. Ней¬ните очи са със син цвят. Всеки път, когато виждам цветя, те ми напомнят на мама. Тя ме учи на много неща като добро държане, да чета и да се грижа за себе си. Затова искам да приличам на мама. (Марина Ханун Тамо, на 10 години)
------------------------
Пламък;2009, кн. 5-6;
Чудото (за мене това бе истинско чудо) стана. Получих писмо от Симеон Янев от списание „Пламък“, че ще напечатат две мои рецензии. Това е било през 1982 г. Не познавах лично този човек, но бях чел негови разкази и статии – особено ми се понрави статията му за списание „Художник“, поместена в сп. „Литературна мисъл“. Симеон също не ме познаваше, не ме бе виждал, но прочел изпратеното от мене, харесал го и го напечатал. Аз бях на седмото небе от радост и щастие. А как иначе: „пробих“ в „Пламък“!
------------------------
Пламък;2009, кн. 5-6;
Изпитанието помага, стига да го осъзнаеш като такова и да се замислиш за смисъла му, да го приемеш смирено. Отначало не се смирявах, но после разбрах, че така трябва. Днес виждам, че поне в оценките си не съм се лъгал. Е, в анализите съм бил повърхностен, но не съм хвалил посредствеността, защото е била начело на литературния живот. Слава Богу, поне се спасих от този позор.
------------------------
Пламък;2009, кн. 5-6;
– Ето, виждаш ли – това е простата истина за нещата. А сега – събери сили, защото отиваме да поговорим с банките и борсите.
------------------------
Пламък;2009, кн. 5-6;
– Лъжеш се, Яков. Науката има отговор. Група учени работят по нашия въпрос и са напреднали дотолкова, че вече виждам ефирния нов красив човек да излиза изпод вещите им пръсти!
------------------------
Пламък;2009, кн. 5-6;
ВЕДНЪЖ У ДОМА закривах с ръка части от картина на Сезан. Колкото и каквото да закривах или откривах, независимо коя част бе и колко бе голяма, всичко бе картина. Завършена, цялостна картина. Припомних си поляните по планините в началото на юни, когато са кипнали от нацъфтели цветя. Дали виждаш два, двадесет или двеста квадратни метра поляна, това е все поляна. Страхотна, тя те кара да се задъхваш от красота.
------------------------
Пламък;2009, кн. 5-6;
БЯХМЕ НА ГОСТИ у Никола Русев на 14 етаж на блок 1 в ж.к. „Хипо¬друма“. Помня, че бяха Петър Незнакомов с жена си Люба, Йордан Радичков с жена си Сузи и други семейства. Говорихме, смяхме се, пихме и спорихме чак до разсъмване и тогава някой извика: елате, елате да видите! – Изпълзяваше слънцето и бавно огряваше Витоша, виждаше се всяко дърво и всеки камък, бе необикновено хубаво. И се оказа, че има хора измежду нас, които никога дотогава не бяха виждали изгрев. Казах си: може ли да има истински поет, който поне веднъж да не се е вглеждал в жилките на листото?
------------------------
Пламък;2009, кн. 5-6;
БЯХМЕ НА ГОСТИ у Никола Русев на 14 етаж на блок 1 в ж.к. „Хипо¬друма“. Помня, че бяха Петър Незнакомов с жена си Люба, Йордан Радичков с жена си Сузи и други семейства. Говорихме, смяхме се, пихме и спорихме чак до разсъмване и тогава някой извика: елате, елате да видите! – Изпълзяваше слънцето и бавно огряваше Витоша, виждаше се всяко дърво и всеки камък, бе необикновено хубаво. И се оказа, че има хора измежду нас, които никога дотогава не бяха виждали изгрев. Казах си: може ли да има истински поет, който поне веднъж да не се е вглеждал в жилките на листото?
------------------------
Пламък;2009, кн. 5-6;
Изведнъж Чарли обърнал глава нагоре, загледал пълната Луна и тя му се видяла по-особена, някак обърната към къщата им и заплашителна. Бавно издърпвала нещо, което се точело от покрива. То било сребреещо като самата нея въже. Чарли често бил виждал подобна гледка, но преди не обръщал много внимание. Сега обаче усетил голяма загуба и взел да вие.
------------------------
Пламък;2009, кн. 5-6;
– Аз съм виждал много морета. Трябва, като пораснеш, да идеш на Бяло море в Гърция, то е най-красивото море. Пясъкът е ситен и е бял, бял... Почти като сняг.
------------------------
Пламък;2009, кн. 5-6;
Докторът казал, не пулсът на Зорница е много слаб. Опитал да я събуди, но не успял. Кожата Ј била студена и изстивала все повече. Когато вечерта настъпила, бледата като платно и студена като камък Зорница едва дишала. И тогава, съвсем за кратко, тя дошла в съзнание. Погледнала майка си, баща си, съседите, доктора, когото била виждала и преди. Погледнала музиканта и устните Ј загатнали усмивка. После прошепнала на майка си:
------------------------
Пламък;2009, кн. 5-6;
И тогава, точно в полунощ, паднала гъста мъгла. Не се виждало дори на два метра. Кучето, още по-уплашено, продължило да вие. Злата орисница, която гледала отгоре, си казала, че мъглата дори не е нужна. Но тя обичала драматичните моменти, когато някой трябвало да умре. Знаела, че кучето ще се уплаши и ще завие, изобщо – предвидила май и последната подробност.
------------------------
Пламък;2009, кн. 5-6;
– Побоищата, какво? Защо търпиш? Прибирала си всякакви у вас, но такова чудо не съм виждала. Помниш ли оня, с големите мустаци, дето те удари и ти веднага го изгони? Петьо ли се казваше?
------------------------
Пламък;2009, кн. 5-6;
Баба ти слезе от каретата и ми се усмихна. Дълго след като отмина, още я виждах да се усмихва. Не знам как, но и тя ме хареса и се увлече по мене. Сигурно не приличах на другите Ј обожатели. И така, без дори да се сбогувам с Елица, след няколко дни тръгнах с Марина и скоро се оженихме.
------------------------
Пламък;2009, кн. 5-6;
След година се роди баща ти, а след още една година баба ти замина за Париж. Отгледах сам баща ти, така го решихме. Всичко между нас изчезна, явно не е било любов. Имаше само досада и кавги, затова решихме да се разделим. Тя замина, а аз останах с Камен. Това ни устройваше и мене, и нея. Когато той стана на пет годинки, се върнах в моето село. Като заминах, се измъкнах като крадец, само баба Славка знаеше, и не ги бях виждал. Върнах се и се надявах Елица да ме чака. Исках и преди да го направя, но чак сега събрах кураж.
------------------------
Пламък;2009, кн. 5-6;
– Не разбирам – си мърмореше. – Прилича на сняг, а пък и защо да не е, но по това време. Пък и какво друго може да е освен сняг. Виждам големи бели снежинки. Да, да, много ясно ги виждам. Но пък как само там. Това е невъзможно. Невъзможно!
------------------------
Пламък;2009, кн. 5-6;
Още се точеше тази война, като че шести ден. В тишината тъкачният стан на картечниците в противниковия лагер заработи. Замятаха се отново артилерийски питомци и разклокочиха пръстта. Чу се дружен вик от противника и земята се затресе под ботушите. В отсамния лагер всички бяха спокойни, въпреки че всеки момент можеше да бъдат избити. Викът се сродяваше с хълма. Почти се изкачваше по него. Всичко така се тресеше, че Василевса изпусна за кой ли път пушката си. Викът достигаше тази бяла стена на върха на хълма, виждаха се каските на противника. И тогава се случи.
------------------------
Пламък;2009, кн. 5-6;
Нито веднъж не ни се скара. Просто надзърташе в нас с приятелско недоумение. Прощаваше ни. И никога не каза на момиче: „Внимавай! Ще те зашамаря!“ Бе така различен от другите учители. Просто решихме – те са това, което ние виждаме в тях. А Джо Индиеца си оставаше загадка. Бяхме убедени – той далеч не е само тихото: „И внимавай – ще те зашамаря!“ В застиналото му като спечена глина лице търсехме тайни, до които той не допуска никого. Те съществуваха. Долавяхме го с инстинкта на напращели зверчета.
------------------------
Пламък;2009, кн. 5-6;
Не говорехме. Не намирахме какво да си кажем. Учителите виждали ли са нещо повече от нас? Може би. И дали той е живеел с мрачното предчувствие? И откога? Сигурно не отскоро. Било му е по-студено отколкото на другите. Затова така често ходеше с лоден. И дали пестеше думите си, защото е знаел, че са преброени? Искал е да стигнат за по-дълго. Затова ни е обяснявал всичко кратко, много кратко.
------------------------
Пламък;2009, кн. 5-6;
Ако учениците от 22 СОУ видят как в час по химия вратата безшумно се отваря и влиза висок мъж с пръстено лице и синьочерен лоден, нека знаят – това е Джо Индиеца, нашият учител по химия Василев. Но той все по-рядко влиза в класните стаи, защото все по-малко очи го виждат.
------------------------
Пламък;2009, кн. 5-6;
И когато вече няма да ме има, когато се посипя като звезден прах по Млечния път, една устойчива, малка планета да открива новата си орбита ту в ореола на изгрева, ту в зеницата на лъвицата (апропо „лъвицата“ – в тоя случай сърцето ми наистина ще трябва да е лъвско, иначе не виждам откъде тоя кураж). Или може би нова орбита ще му станат безкрайните спирали на орлите над вечните скали (дано наистина са вечни!). Там някъде в пространството, където се пресичат „сега“ и „преди“.
------------------------
Пламък;2009, кн. 5-6;
– Да, де... да, той ме праща – вторачих очи в стареца. Макар че не бях виждал ни Тошо, ни Тошовица. – Та той ми каза за юницата. Щял си да я продаваш.
------------------------
Пламък;2009, кн. 5-6;
Мълчах и слушах. Явно, че навремето този човек е бил добър животновъд, добър организатор, имал е работа със зоотехници, ветеринарни лекари и сега с отглеждането на тая юница мисли да докаже нещо, но е преценил, че едва ли ще успее, щото виждаше се, че едната му ръка потреперва и с усилие движеше десния си крак. И точно тук си спомних, че когато ми казаха за юницата търнавчани, някой ми обясни, че старецът без мляко не можел и щял да търси коза.
------------------------
Пламък;2009, кн. 5-6;
Мълчах умислен. Сега виждах стареца. Рядката брада го правеше по-уморен, по-слаб и вече износен, но още нещо търсещ и непримирим.
------------------------
Пламък;2009, кн. 5-6;
ЛЕКАРКАТА. Разбира се, ти си страхотно момче. Обещай ми, че ще се разходиш в градината край езерото, там е и Момичето, което, струва ми се, отдавна харесваш... А утре ще ти дам да рисуваш. Ще помоля моя приятел (Изненадва се от това, че е назовала Художника „приятел“), виждаш, че той е художник, да те научи да правиш портрети...
------------------------
Пламък;2009, кн. 5-6;
ЛЕКАРКАТА. Ти искаше да ме обсебиш напълно. Отнемаше свободата ми... Понякога аз имах нужда да се виждам без теб... с приятелки.
------------------------
Пламък;2009, кн. 5-6;
ЛЕКАРКАТА. Защото поставих детето ти като проблем. Може би те ревнувах от него. Но аз наистина не можех да си представя реално какво представлява любовта на един родител... После изпитах едно преклонение към теб... Не съм виждала баща като теб, който е готов да жертва всичко в живота заради детето си...
------------------------
Пламък;2009, кн. 5-6;
ЛЕКАРКАТА. Мила, не бива да се претоварваш нито с много работа, нито с много емоции. Хайде да си поговорим! На лицето ти – освен съпреживяната радост – виждам и някакъв страх. Измъчва ли те нещо?... Какво те измъчва и днес?
------------------------
Пламък;2009, кн. 5-6;
ПРОТЕСТАНТКАТА. Каква красота. Господи! Това е езерото на моя живот. Никъде другаде не съм виждала такова езеро!... Господи, благодаря ти, че си създал красотата! Благодаря ти, че те има, Господи! (Приближава се към авансцената). Светът задъхано умира... Но аз зная, че любовта ще го съживи. Защото Бог е любов! Защото... любовта ражда ангели!... Сега спокойно мога да отида завинаги при Бога ... Езерото ме призовава... (Тръгва към градината с езерото...)
------------------------
Пламък;2009, кн. 7-8;
В повече ми идва това, че преди около една година девет души, повечето от които от Добрич, не се прибраха по домовете си, а загинаха в мизерен български влак. В повече ми идва това, че преди тази трагедия съм виждал пияните кондуктори и заключените врати и прозорци на спалните вагони, а сега, една година по– късно, все още не се знае кой е виновен. В повече ми идва това, че девет души загинаха във влака за Добрич, поради простащина и безотговорност.
------------------------
Пламък;2009, кн. 7-8;
Хората в този град виждат, че е истинско циганско лято, но и знаят, че е октомври, че в името на месеца има буквата „р“, и вървят задъхани във всички посоки на града, и са скрили душите си в есенни дрехи, в есенни чанти и куфари, и са ги заключили с триста катинари, и ги стискат, сякаш ще живеят цяла вечност и сякаш всеки миг е по– скъп и от божията милостиня.
------------------------
Пламък;2009, кн. 7-8;
Тези, които го познават, се поусмихват, поклащат глави и му прощават, а тези, които не го познават, ускоряват крачка и го проклинат. Повеят се скрива в листата на дърветата, някои се отронват и клони прозират изпод тях, щастливи, че виждат октомври и истинското циганско лято.
------------------------
Пламък;2009, кн. 7-8;
- Така е, за по– важни неща трябва да се пише... Но сам виждаш това не се прави само се празнодумства... Дори на теб не ти е интересно петното най– после се предаде и за¬почна да избледнява пред упоритостта Ј. Времената и кризите ще се забравят. Поети като този ще ги надживяват дълго. Особено ако оставят книга след себе си; знаеш написаното остава.
------------------------
Пламък;2009, кн. 7-8;
Но не можеше да Ј помогне. Не беше присъствал на онази тяхна единствена истинска среща. Не беше вървял с тях по алеята в есенната гора над Драгалевци. Не беше седял с тях на дървената маса, почти на ръба на скалата, откъдето се виждаше като на длан част от София. Не беше пил от домашното бяло вино, събрало в едно красотата на кехлибара и тишината на тайните му. Не беше изпитал онова вълшебно усещане за изпълване с присъствие, без дори да бъдеш докоснат...
------------------------
Пламък;2009, кн. 7-8;
- Би... усмихна се. Нали така те наричат в Сайта?! запали и тя. Загадъчната Би, която никога не идва на събиранията, никой не я е виждал и никой не знае нищо за нея; с никого не контактува, не отговаря на лични бележки, не пише коментари, не обръща внимание на писмата в пощата си... Тайнствената Би... Очакваше да не разпозная стила на стихотворенията ти?! Да не разгадая посланията ти?! Да подмина изречение, подредено от теб, без да чуя гласа ти?!
------------------------
Пламък;2009, кн. 7-8;
- Така е. Но и аз не биваше да се намесвам. Чувствах Мина като своя, откакто загубих Марина и баща Ј, това ме подведе... Тогава не искаше да ме виждаш повече... Беше права за по– голямата част от нещата, но ти не пожела да чуеш дори извиненията ми... Минали работи... Сега как си? Усещам, напрегната си.
------------------------
Пламък;2009, кн. 7-8;
- Тук ти не би се разплакала, не би станала и не би се скрила в стаята на Мина... Ако не направя нещо наистина грубо, разбира се, няма да станеш и да излезеш, запали цигара. Но и не виждам защо да го правя.
------------------------
Пламък;2009, кн. 7-8;
Връщам се и виждам, че колата е паркирана. Поемаме пеша нататък, а скалните фигури около нас стават все по– чудновати. Не мога да определя истинските им цветове следобедното слънце ги принуждава да се жълтеят еднакво. Гледам ги и усещам, че почвам да се моля. Моля се на слънцето да не залязва скоро. Пустинята има свойство да привлича и това свойство започва да ми действа...
------------------------
Пламък;2009, кн. 11-12;
– Да. Отначало, след като известно време почака напразно, дойде и ме попита защо закъсняват такситата. Помислих, че се шегува, но като видях погледа Ј, разбрах, че не е с всичкия си. „Няма вече таксита за Фамагуста, госпожо“ – казвам Ј аз. „Как така няма? – ми отговаря.– Толкова пъти съм хващала такси оттук. Трябва да се прибера у дома, човече. Как искаш да стигна? Пеша ли?...“ Опитах се да Ј обясня. Но тя не иска и да чуе. Застана там, както я виждаш сега, и зачака.
------------------------
Пламък;2009, кн. 11-12;
По някое време спира. Една, две, три крачки само (рефлексите, крачките, които прави от само себе си, представляват желанието, а не непременно решението) и спира. Спира, защото се виждат къщите на долното село, на Т. Наистина, каква работа има в долното село.
------------------------
Пламък;2009, кн. 11-12;
Големи ли сме или деца, хукнали със стръв да вършат бели. От опушената зала се въздигаше музика на джаз. Наведе се и видя, че роклята Ј е смачкана. Изведнъж се почувства незначителна и непривлекателна. Когато вечерта бе излязла, внимаваше много да не я смачка. Дали и другите я виждаха по същия начин. Тазвечерният свят я плашеше. Толкова рядко бе сред него.
------------------------
Пламък;2009, кн. 11-12;
– Непрекъснато мисля, че играя в някаква пантомима, в ням филм. Толкова безразсъдни ми се виждат днес хората.
------------------------
Пламък;2009, кн. 11-12;
Седеше на пясъка. До нея беше книгата на поета с прекрасните картини на Варлам. Не смееше да я докосне. Ако докоснеше тези страници, би съживила сякаш миговете, в които неговите пръсти докосваха тези страници. Не искаше да смущава ръцете му... да стряска стиховете. Гледаше наоколо. Всичко бе покрито в мъглата, родена от очите Ј. На „Фарос“ все още имаше движение и морски забавления. Една двойка на ски; и един друг с парашут се плъзгаше върху вълните. Но тя не ги виждаше...
------------------------
Пламък;2009, кн. 11-12;
Изведнъж светът около нея започна да се променя! Разтвори широко очи. Не, това не беше морето, което познаваше! Хоризонтът беше променил определените си „знаци“. Северът Ј се струваше юг, а западът – изток. Това Ј се случваше в моменти на отчаяние и силно притеснение. Да загуби ориентацията си, да не знае къде се намира. Да не познае залива! Не си го спомняше такъв! И корабът! Такъв огромен кораб не беше виждала на това място. Тук никога не се приближаваха кораби. Само засмени лодчици, платноходки и рибарски лодки.
------------------------
Пламък;2009, кн. 11-12;
Аз лично леко се бях побъркал с тази история. Особено, след като понякога Андреас ме качваше на мотора зад себе си и ме возеше из селото. Всичките ми приятели ме виждаха и аз бях сигурен, че позеленяваха от яд и завист. Винаги, когато свършваше този прекрасен сън, всички ме заобикаляха и започваха да ме разпитват... Аз се държах безразлично, правех се, че не ми пука и отговарях така, някак си случайно:
------------------------
Пламък;2009, кн. 11-12;
Вече не виждах мъничкия и симпатичен Христос, който седеше в скута на Богородица, нито Свети Йоан, който беше гол и криеше с брадата си своите гащи, нито тримата йерарси, които благославяха света... Не зная защо гледах само Свети Георги, който винаги яздеше своя кон и правеше на сол онзи страшен дракон. Докато една неделя, както тайно се взирах в окървавените крака на коня му, в мига, в който свещеникът връщаше в олтара Светите Дарове, ей така изведнъж белият и дебеличък кон на Свети Георги изчезна и на негово място се появи един мотор, чийто никел, ауспуси и гуми блестяха...
------------------------
Пламък;2009, кн. 11-12;
Бяха минали повече от двадесет и пет години... Понякога си мисля за малкото турче с болното сърце, чието последно желание преди смъртта беше да се срещне с друго дете, приятелчето му, единственото гърче, което не го презираше. И, когато в своята фантазия го виждам в таксито да пътува и да преминава през места, изпълнени с омраза и кръв, за да се върне в старата си махала, там, където беше познал приятелството, но и несправедливата враждебност, образите на Константин Палеолог и на Атанасиос Диакос, на владиците и на Света София, на ЕОКА и ВОЛКАН избледняват и изчезват. Напълно изчезват!
------------------------
Пламък;2009, кн. 11-12;
След края на войната Йоргос се ожени. Една кратка емоция с Евантия доведе до „щастливия факт“. Но истинското и пълно щастие дойде с раждането на Мария. Не беше в това, че остана едно дете. Не беше също и в безкрайната Ј доброта. Беше в изключителната Ј красота. Един истински ангел. Скоро родителите се озоваха в трудно положение по отношение реакциите на хората. Когато ги виждаха и тримата заедно, поглеждаха първо Мария, а след това първо единия родител, а после – другия. Не, че бяха лоши, напротив, бяха чудесни хора, но спонтанно показваха своята изненада на кого прилича този ангел?
------------------------
Пламък;2009, кн. 11-12;
Госпожа Евантия заключи добре ресторанта и му помогна да влезе в колата. И предишните пъти, когато състоянието му се влошаваше, е имал болки, но този път нещата бяха много по-сериозни. И самата тя го разбираше и го виждаше в лицето му. Между другото, това подчертаха и лекарите. И той го разбираше отлично. Затова и той търсеше, каквото търсеше. За него, разбира се, не беше нещо важно, но за лекарите и за ръководството на болницата беше доста странно. Точно срещу него на стената бяха закачени икони на светците и той поиска там да постави и снимките на Григори и Мария.
------------------------
Пламък;2009, кн. 11-12;
На пустия залив Василятис1 се заглеждам в синьозелените води. Вълните гаснат върху пясъка като щастливите мисли на писателите. Морето ми подхвърля спомените ми. Виждам ги да идват и да чертаят все по-малки кръгове. Те приличат на онези, които помня оттогава, когато като малки седяхме на скалата и хвърляхме камъни в морето.
------------------------
Пламък;2009, кн. 11-12;
Нямаше нужда да подслушвам цялата история. Бях я виждал във фантазията си много пъти, преди да се случи този кошмар. А после, след години, когато пораснах, го изживявах всеки път, когато виждах по асфалта да се влачи червен трактор. И всеки път се случваше едно и също: когато машината наближаваше ъгъла и се подготвяше да завие, в моето съзнание отново и отново се разиграваше онзи кошмар.
------------------------
Пламък;2009, кн. 11-12;
Нямаше нужда да подслушвам цялата история. Бях я виждал във фантазията си много пъти, преди да се случи този кошмар. А после, след години, когато пораснах, го изживявах всеки път, когато виждах по асфалта да се влачи червен трактор. И всеки път се случваше едно и също: когато машината наближаваше ъгъла и се подготвяше да завие, в моето съзнание отново и отново се разиграваше онзи кошмар.
------------------------
Пламък;2009, кн. 11-12;
На другата сутрин забеляза, че жълтите птици все още се намираха в двора му. Напротив, сега дори му се виждаха повече. Потърси жена си. Намери я в кухнята, пред прозореца, да гледа навън.
------------------------
Пламък;2009, кн. 11-12;
При тази гледка Несторас почувства дълбок ужас. Необясним ужас наистина, защото нямаше нищо лошо в това, което виждаше. Тръгна към нея, ритайки или газейки птиците, отплете от косите Ј две, три и почти я заблъска към къщи.
------------------------
Пламък;2009, кн. 11-12;
Несторас се втурна. Успя да я улови за крака, малко над глезена. И задърпа с всички сили. Гледайки нагоре, виждаше лицето Ј да сияе, красиво както не би могла да го роди никоя човешка фантазия. Задърпа отново, докато сълзи на безсилие не потекоха от очите му. Белият Ј глезен му се изплъзваше.
------------------------
Пламък;2009, кн. 11-12;
Вътре в полуотвореното сърце под силната светлина на залата се виждаше един град. Бе направен от плът, израден от тъкани като макет на архитектурен план. Бе един съвършен град: със своите улици, църкви, вятърни мелници, градини и бе направен вместо от тухли, асфалт и дърво, от плътта на неговото сърце. Моят вопъл екна в залата. Професорът редеше на латински „Боже мой, който си..“, асистентът бе паднал по очи върху масата.
------------------------
Пламък;2009, кн. 11-12;
Приближих се като хипнотизирана. Виждах все повече подробности. Видях пристанището, тръстиките върху пясъка, шадраваните в градската градина, горичката срещу болницата, гимназията, църквата „Св. Никола“, портата и градските стени.
------------------------
Пламък;2010, кн. 1-2;
Прочетох пълните му признания пред следователя. И през цялото време си мислех - ако аз бях на негово място, как щях да постъпя? Бих ли направила пълни самопризнания? Или бих мълчала? Или бих лъгала? Не знам и никога няма да узная. Както и ние никога няма да узнаем какво е чувствал, какво е мислил и на какво се е надявал Вапцаров. И дали и какви изтезания е понесъл. Затова не смея да го съдя. Единствената промяна в представата ми за Вапцаров сега е, че виждам образа му още по-трагичен.
------------------------
Пламък;2010, кн. 1-2;
Дори животните проявяват естествена солидарност към себеподобните. Виждали сме по "Дискавъри" как стадо биволи защитава с яростни рога по-младото биволче от озъбения лъв. Уви, днешният човек рядко се втурва да помага на някого. Той обикновено върви в множеството и вижда само себе си. Вместо библейското "Обичай ближния", все по-често чуваме: "Не е мой бизнес, не е мой проблем".
------------------------
Пламък;2010, кн. 1-2;
Този многолюден поток ни накара да спрем по средата на моста, водещ към гарата (успяхме само да се фотографираме там) и след няколкоминутно колебание, решихме да сменим посоката. Върнахме се на другия, по-висок бряг на Шпрее, където имаше значително по-малко хора и откъдето можехме да видим повече. Всъщност оттам площадът не се виждаше пряко, но огромна видеостена вдясно от гарата ни показваше всичко, ставащо на отсрещния бряг.
------------------------
Пламък;2010, кн. 1-2;
Май много неща наоколо не виждаме или не искаме да видим. И едва ли ще се появи скоро чудодейното хапче, което ще ни накара да се трогнем от думите: "Обичай ближния"…
------------------------
Пламък;2010, кн. 1-2;
Защото почти всичко, което виждах, ми беше твърде известно - бях го виждал и чувал по телевизията, бях го чел в географски и исторически книги. Сигурно затова си водех пътеписни бележки само в началото, после постепенно спрях. Омръзна ми да си записвам познати неща.
------------------------
Пламък;2010, кн. 1-2;
Защото почти всичко, което виждах, ми беше твърде известно - бях го виждал и чувал по телевизията, бях го чел в географски и исторически книги. Сигурно затова си водех пътеписни бележки само в началото, после постепенно спрях. Омръзна ми да си записвам познати неща.
------------------------
Пламък;2010, кн. 1-2;
Не изпитвах тъга, че напущам за цяло лято малкия свят, който познавах. Вуйчо казваше, че не е срамно човек да си поплаче, шегуваше се, смееше се с топъл дъх във врата ми, но аз се държах храбро и смело погледнах назад: бяхме се отдалечили, долу се виждаха тъмнозелените върхове на елшите, дървеният мост над реката, ламариненият покрив на дядовата Станкова воденица, наполовина закрит от върбите, посивелите покриви на къщите, голият гръб на Биволарната, където пасяха остригани с ножица магарета, които стопаните им и нощем не прибираха...
------------------------
Пламък;2010, кн. 1-2;
Сега, като правя сметка, виждам, че по него време вуйчо е бил мъж на двадесет и осем години и при това - хубав и оперен, от Еленско, което си личи от говора му. А тези женици бяха зажаднели за мъжка приказка, за закачлив поглед, друго те много рядко си позволяваха - търпеливо чакаха цяло лято чиляците си, излезли още в ранна пролет на гурбет по далечни краища...
------------------------
Пламък;2010, кн. 1-2;
Едва ли ще бъде пълен споменът ми за това мое първо пътуване, ако не разкажа как набрахме едни дисаги гъби. Всъщност, това е разказ за старата, проредяла, застлана с шарени сенки, светла и топла дъбрава, каквато аз не бях виждал, макар че съм се родил почти в гората - от прага на старата ни къща започваше гора.
------------------------
Пламък;2010, кн. 1-2;
През всичкото време, преди да реша да се връщам, усещах наблизо коня, макар че не го виждах, бях спокоен, пък и следите на вуйчо често срещах... Ала когато тръгнах да се връщам, усетил тревожната тишина край себе си, разбрах, че не зная накъде да вървя. Тръгнах напосоки. И колкото повече време минаваше, толкова повече тревогата ми нарастваше. Гърлото ми пресъхна. Смътно усещах, че се отдалечавам, но когато тръгнех да се връщам при Алча по другата, по истинската пътека, разбирах, че наново се отдалечавам, така поне ми се струваше.
------------------------
Пламък;2010, кн. 1-2;
На запад, в недостижими далечини, се въздигаха снежни върхове - бели, кристално чисти, искрящи. В подножието им се диплеха бърда и рътлини, потопени в бяла, лека и прозрачна мъгла... И колкото повече се взирах и исках да доловя дали това, което виждам е земя, скали и сняг, зърнест сняг, покрит с ледена кора, искрящ, или са бели бухнати облаци, натрупали фантастични грамади, толкова повече главата ми се замайваше и нови, непознати звуци ме подемаха към сини небеса.
------------------------
Пламък;2010, кн. 1-2;
Беше напълняла, косата и бе леко омазнена и съвсем безцветна и безформена. Пръстите на ръцете и бяха изкривени, а очите и гледаха безцелно напред, като че ли не го виждаха.
------------------------
Пламък;2010, кн. 1-2;
И като споменах къщата с номер 3833, нека да добавя, че вратата на този дом беше винаги отворена, винаги звучеше музика, а човек никога не бях виждала да се мярка, както се казва - ни жив - ни умрял. Изглеждаше ми странно. Но пък си мислех, че може би там ходи да си свири някой, който наглежда имота, а собствениците Бог знае къде са. Повечето заминаваха да работят в Съединените щати и оставяха някой да живее в домовете им, за да ги поддържа.
------------------------
Пламък;2010, кн. 1-2;
Изтръпнала от някакво внезапно чувство, изтичах по коридора към входната врата към терасата на първия етаж, откъдето се виждаше цялата улица. Нямаше и следа от джипа, с който семейството отпътува. Скоро мина дежурната кола на полицията и някак си страхът ми се оттегли, но така и осъмнах, взряна в движението на рядко минаващите по това време превозни средства. Едва когато чух шума от първия влак на метрото се успокоих и заспах.
------------------------
Пламък;2010, кн. 1-2;
Тя търсеше причините за този гняв в далечното, безхлебно, драматично детство. Донякъде тушираше постъпките му - непредсказуеми. И му прощаваше. Съзнаваше, че гейзерът от гняв без повод, е резултат от посттравматичен стрес, с дълбоки корени и коренища. За жалост, тя виждаше реакциите с късна дата. Проникваше в причините, гадаеше за техния произход. Изтръпваше от бъдещи проекции и му помагаше във всичко - всеотдайно. Безрезервно.
------------------------
Пламък;2010, кн. 1-2;
Тя виждаше мехурчетата въздух, кръжащи в кръг до мястото, където за последен път видя любимия. Бълбукащи, мехурчетата чезнеха, а шнорхелът не се показваше...
------------------------
Пламък;2010, кн. 1-2;
Те постепенно оживяха. Превръщаха се в бисери безценни, в които виждах отражението на един харпун, в тъмносините води на Синеморец и махаща ръка на пустия, самотен бряг - момичето с коси от водопад, тъкани от жарава.
------------------------
Пламък;2010, кн. 1-2;
Получих твоето кратко писъмце, което ме зарадва. Рецензията на Коларов още не съм чел. Вл. Василев не ми изпраща списанието си, защото "слабо съм се интересувал". Само при една случайна среща на пътя ми каза, че "пак ме похвалили" и че не знаел дали и тоя път няма да се покажа неблагодарен. Виждаш, че нашата литература съвсем западна. Нищо свежо, нищо интересно. Каквито писателите, такива и критиците. Блудкаво, лигаво, безсолно, лишено от сила, повърхностно и неинтересно. Какво да се прави - такива са времената.
------------------------
Пламък;2010, кн. 1-2;
Аз от една година съм откъснат от книжовните среди и не се виждам с никого, освен случайно. Не мога да ги понасям. Дружа повечето с "обикновените смъртни хора" - ловци, рибари и дребни чиновничета. На голямата пиаца не излизам и се чувствам по-добре. Работя малко, а при това не ми върви. Струва ми се, че остарях - подкарвам 60-те години и имам много грижи на главата си.
------------------------
Пламък;2010, кн. 3-4;
Връщах се в землището на селото и от Ибаковото и Корен, от македонските парцели, от Беделовото и Козарска могила до Любомир, Свинския шумак и Шерамполе, виждах Богомил, яхнал мотора си с пергел на гърба, да обикаля посевите. Помня, че най-много държеше за люцерната. За него като храна люцерната беше незаменима и за кравите, и за овцете, па и за свинете. За това кога ще се коси и как ще се прави сеното, само Богомил разпореждаше. Не обичаше силажа. Наредеха ли му отгоре да прави силаж, той посивяваше. Не приемаше пълномощниците от града.
------------------------
Пламък;2010, кн. 3-4;
В тези писма ние го виждаме как болезнено възприема и колко е чувствителен към моралните деклинации в обществото и при отделния човек. А особено когато той е писател, творец. Тогава беше непреклонен, даже, струва ми се, вярната дума би била "безпощаден". Присъдата му винаги биваше изричана на висок глас: ясна, безапелационна и безпощадна! За осъдения нямаше милост, нямаше снизхождение, нямаше изкупление на вината.
------------------------
Пламък;2010, кн. 3-4;
"Какви управници имаме - целия свят обикалят, а дереджето на България не виждат... Стават само за снимка. Шапките им добри, ала главите им не струват..."
------------------------
Пламък;2010, кн. 3-4;
- Тепърва ще чуваш за него. Също като "Биг брадър", но в пенсионерски вариант. Искат да конкурират Нова телевизия. "Господин Егенетов, ми казва главният кабелар, на вашата атрактивност ще разчитаме... "Почти се съгласих. Но виждам, че ми предстоят два много трудни момента...
------------------------
Пламък;2010, кн. 3-4;
- Ти подценяваш моя пенсионерски реализъм... - ми рече тази сутрин Егенетов. - Искаш да се затворя в кула от слонова кост и да не виждам какво става наоколо. А от моята панелна кула на десетия етаж се наблюдава всичко. Оттам видях и показното убийство на булеварда в неделя. Беше незабравима гледка... Да не говорим, че през една улица днес е била взривена друга кола...
------------------------
Пламък;2010, кн. 3-4;
Зинах от изненада. Същият глас... Ироничната усмивка... Без съмнение това беше моят стар познат Егенетов. Бях го съглеждал да продава вестници, да разхожда породисти кучета, да бистри политика в отсрещното капанче, но в такъв приказен вид не бях го виждал...
------------------------
Пламък;2010, кн. 3-4;
- Виждаш ли това копче? - и той посочи най-горното копче на своя бял кожух. Щом се наложи, натискам копчето и по електронен път вратата автоматично се затваря. А на долните ми гащи е монтирана автомобилна аларма, която звънва със все сила. Същевременно елхата отсреща започва да мига на червено и гръмва на двойни децибели песента "Тиха нощ, свята нощ". С една дума - всеки евентуален крадец е обречен...
------------------------
Пламък;2010, кн. 3-4;
- Както виждаш - аз съм отвън. Аз съм вашият Дядо Коледа, който ви пожелава здраве и усмивки! Хайде, доскоро!
------------------------
Пламък;2010, кн. 5-6;
Неговото име бе символ. Той беше гигант и блясъкът на неговото чело се виждаше от всички поломени граници на нашето отечество, от всички кътове на българското племе.
------------------------
Пламък;2010, кн. 5-6;
Заблудени от формата на стиха, ние не виждаме достатъчно приноса на Вазов в поемата "Септември" на Гео Милев: не само образа на поп Андрей, който ни препраща към "Епопея на забравените", но до голяма степен и реториката, и стила. Движението на словото в първата част на "Септември" иде явно от оня откъс из "Пролога" в сбирката на Вазов "Сливница", който Гео Милев беше поместил в своята "Антология на българската поезия":
------------------------
Пламък;2010, кн. 5-6;
когато са "в кал светите идеали, а знамената честни ¬ оплюти парцали, с които търгува мръсната лъжа", когато "честността е в окови, а правдата ¬ в тъмница"; когато най-сетне, уважаеми г. Борис Вазов, виждаме илюстрирани силните думи на вашия брат, силните думи на народния поет Вазов, ония думи за "царете, тълпата, мръсните тирани", които
------------------------
Пламък;2010, кн. 5-6;
От висотата на днешното тържество ние виждаме, че не е достатъчно да наречем Вазов само патриарх. Той е нещо велико и необхватно.
------------------------
Пламък;2010, кн. 5-6;
Затуй аз съм дошъл тук. Затуй съм дошъл да се преклоня и да падна на колени, както човек се прекланя и пада на колени пред роден баща, пред свиден учител. Но аз не виждам по-здрава опора за вдъхновение и творчество от онази, която ни остави със своята преданост, с трудолюбието и чистотата си, с безкористните си чувства и прозрения той, великият син на нашата земя.
------------------------
Пламък;2010, кн. 5-6;
Макар че тоя ден имаше пазар в ближния град, но селяни из пътя не се срещаха. По всичката си дължина пътят беше пуст и мъртъв. Никакъв прашец от кола не се вдигаше, никакво добиче или човек не се мяркаше по него. Гарваните само се виждаха накацали на купове, като чер пласт, на някои зеленини, или се повдигаха на облак, грачеха кресливо и пак се спущаха на друго място. Но тяхното присъствие не оживяваше, а правеше още по-пуста местността. Понякъде стърчеше сред полуизораната черна нива като скелет някое изоставено рало, което навсуе очакваше орача си... Нямаше жива диха.
------------------------
Пламък;2010, кн. 5-6;
Изведнаж видях, че ние вървяхме не из общия път. Ние вървяхме из един друг, непознат мене път, който отиваше малко на югозапад, към едно непознато село, турско, защото виждах ниската му мечет. Аз се разтревожих.
------------------------
Пламък;2010, кн. 5-6;
Не си спомням при какви обстоятелства се запознахме. Все едно, вече се знаехме и виждахме от време на време. Разговаряхме предимно на теософски и теми за изкуството. Сякаш е пред очите ми широкото скулесто лице, с редки зъби и дълга посивяла брада. Запомнил съм силното му ръкостискане, издаващо неподозирана за годините му сила.
------------------------
Пламък;2010, кн. 5-6;
Ако авторът на "Снаха" (тщеславен човек) беше поет ¬ това обясняваше случая. Та нали тъкмо заради нашенската завист Вапцаров беше убит. Но Караславов е белетрист и не виждах причини за отказа му. Недоумявах как е възможно да се обърне гръб на ранни (още по-ценни), неизвестни досега творби на един от най-ярките и самобитни майстори в българската и европейска поезия...
------------------------
Пламък;2010, кн. 7-8;
Как виждате бъдещето на Виенския клуб и изобщо - на творческите ни валенции за австрийската култура по-нататък?
------------------------
Пламък;2010, кн. 7-8;
Възрастта на Романа трудно би могла да се определи. Ако Й даде човек седемдесет, може би няма да преувеличи. Бели коси обаче още не се виждат, лицето Й, макар и набраздено от времето като варовиковите скали на върховете наоколо, е още опънато, фигурата Й е здрава и силна, а походката Й наподобява вървяща изправена мечка. Това, че в устата си тя няма нито зъб, не е по вина на годините, тъй като тук почти всички мъже и жени загубват още около тридесетте всичките си зъби.
------------------------
Пламък;2010, кн. 7-8;
През време на вечерята Андреас се чувстваше съвсем особено - виждаше всичко като разкъсано: мрака и светлината, лицата и ръцете. Селянинът посегна към него, за да вземе гърнето с шира, и Андреас изтръпна до дъното на душата си, сякаш някаква наказваща ръка посегна към сърцето му. На долния край на масата слугинята изкудкудяка нейното "господин вахмистър".
------------------------
Пламък;2010, кн. 7-8;
Гледаш натам и не виждаш преобразяването, а виждаш преобразеното. Колко дивно бе това! Възможно ли е това да се случва всеки ден, а хората да не му обръщат внимание, да не го забелязват дори и да се удивляват повече на изкусен фокус отколкото на всепрелестното небе!
------------------------
Пламък;2010, кн. 7-8;
Слънцето проби равнината и изплува като голямо червено кълбо зад острите ръбове на скалите. Над тях имаше червени линии и нажежени игли, които дълго още светеха и угаснаха едва в късен час, когато над нашия двор се бе надвесил покоят на нощта и на небето се виждаха звездите, или пък меката лунна светлина тъчеше нежни воали.
------------------------
Пламък;2010, кн. 7-8;
След дните на вятъра небето остана известно време еднакво мрачно, и се носеше хладен, често почти леден полъх. Хората мислеха, че сега ще дойде жадуваният дъжд. Ала облачният свод ставаше все по-светъл и по-прозрачен и накрая през него се виждаше да блести отново бялата точка на слънцето.
------------------------
Пламък;2010, кн. 7-8;
"Ваше величество!" Императорът не чуваше този шепот. Той виждаше само непрестанно движещите се устни на бръснаря, не смееше да го попита нищо и накрая реши, че човекът е малко нервен.
------------------------
Пламък;2010, кн. 7-8;
Ето че, за ужас на всички командири, той слезе от своя хълм и започна да оглежда неподвижните полкове, почти рота по рота. А от време на време минаваше през редиците, разглеждаше новите раници и торбите за хляб, изваждаше тук-таме по някоя консервна кутия и питаше какво съдържа, виждаше някое тъпо лице и запитваше откъде е родом, как се казва и какво работи, но едва дочуваше отговора, а понякога протягаше старата си ръка и потупваше някой лейтенант по рамото. Така стигна и до батальона на егерите, в който служеше Трота.
------------------------
Пламък;2010, кн. 7-8;
Той постоя още малко пред лейтенанта, но не виждаше нито Трота, нито другите. Вече не изпитваше желание да обхожда редиците, но трябваше да продължи, за да не забележат хората, че се е изплашил от собствената си възраст. Очите му отново, както обикновено, се вгледаха в далечината, където вече изплуваха бреговете на вечността. Той не забеляза, че на носа му се появи една кристално прозрачна капка и че всички вцепенени се втренчиха в тази капка, която най-после, най-после падна в гъстите сребърни мустаци и там невидимо се притаи.
------------------------
Пламък;2010, кн. 7-8;
Н: - което аз държах винаги срещу вятъра, Антония, когато ни водеха, колко дълго не зная. Докато една сутрин не се събудих зад една бодлива тел. Отново в плен, отново опитващ се да разбера времето, за да не бъда смазан от безвремието. Научих те наизуст, Антония. Ти беше единственото реално нещо, което аз по всяко време, дори и по време на най-тежък труд, виждах пред себе си. Твоят образ в мен беше жив, поздравяваше ме, говореше ми, спеше с мен. И най-щастливото нещо - никой не можеше да ми го отнеме или пък да прекъсне нашия диалог.
------------------------
Пламък;2010, кн. 7-8;
...Винаги, когато Мария вдигнеше поглед от паветата на улицата или от банката в аудиторията, виждаше насочени към нея мъжки погледи. Когато в междучасията между лекциите в университета застанеше в нишата на някой прозорец, се домъкваха и тълпяха млади мъже. Всички я ухажваха.
------------------------
Пламък;2010, кн. 7-8;
"През последната зима", спомня си надзирателят, "тук живееше един с кръвоизливи в трахеята. Него го открих в кабината. Същата вечер си бъбрихме с него. В дванадесет и половина през нощта минавам покрай неговата кабина и виждам, че свети. Когато отворих вратата - всичко в кръв: леглото, подът. Повечето ги намираме мъртви сутринта в леглото. Немалко умират в общата зала на масата. Внезапно те престават да говорят повече."
------------------------
Пламък;2010, кн. 7-8;
Освен това повечето са на възраст над петдесет години и поради това кандидатстването за работа е безперспективно. "Най-лошото е, че повечето тук не виждат никакво бъдеще", казват бездомниците. Затова не малко отиват веднъж седмично да даряват кръв, за да си докарат отгоре между 1000 и 1500 шилинга месечно.
------------------------
Пламък;2010, кн. 7-8;
В късния следобед в "залата на пристрастените" виждам няколко души да лежат върху леглата си неподвижно. Тихо е, от време на време хъркане, понякога кашляне. Виждам също невъобразимо мръсните тоалетни на партера, кухнята, в която един обитател, наречен "пияндето" при не съвсем клинични условия готви евтин обяд за 30- 40 души и чувам от дузина хора объркани човешки истории, прекъсвани от репликите на седящите наоколо. Някои плачат при разказването, повечето онемяват и гледат втренчено масата, за да станат изведнъж, да се втурнат в шума и от своя страна шумно да прекъснат друг разговор.
------------------------
Пламък;2010, кн. 9-10;
Как да му обясним, че това е нашият малък български Пантеон, нашият ъгъл от Триумфалната арка, където редом с безсмъртния Захарий Стоянов ние виждаме да стоят още Бенковски, Волов, Каблешков, Дюстабанов, Обретенов и много други априлски герои? Как да му кажем, че такива забутани и неугледни са повечето наши светини, пазещи памет за велики наши книжовници и борци за свобода? И какво от това, мислех си, какво от това? Няма как да подмениш дори с Бонапарт! никой от чистите образи на априлските храбреци в книгата на Захарий Стоянов!
------------------------
Пламък;2010, кн. 9-10;
Една дама от Плевен си купила чорапогащник, казаха го по телевизията. И то в новините. Тъкмо се чудех къде е тук събитието, когато добавиха, че този чорапогащник се оказал с три крачола. Сетих се за снимки на телета с три глави и агнета с пет крака, каквито съм виждал по вестниците през годините.
------------------------
Пламък;2010, кн. 9-10;
На другия ден печатните медии също разтръбиха тази новина. Заживях с мисли за всичко това. Отваря дамата кутийката, нежно вади чорапогащника и се съблича. Виждам я подробно в моето неостаряващо въображение. Пък и съм от този край.
------------------------
Пламък;2010, кн. 9-10;
Влизам в заведението на моя приятел. Виждам бронзовата глава на лично място, в нарочна за тази цел ниша. Първо помислих, че е Бетовен. Леонардо - не, защото го знаем с дълги коси и брада. Приближих и се познах. Метален. Мълчалив и вечен.
------------------------
Пламък;2010, кн. 9-10;
Само той бил ходел изправен на два крака. Глупости. Виждал съм маймуни да ходят на задните си крака. Впрочем, те нямат предни, защото това са ръцете им. А пингвините?
------------------------
Пламък;2010, кн. 9-10;
Минавайки покрай театъра, Емил случайно видя един рекламен афиш за изложба на Пикасо. И това много го заинтригува. Не беше виждал картините му. Макар че имаше календар с негови рисунки. Което естествено възбуди любопитството му още същия следобед да отиде в упоменатата галерия.
------------------------
Пламък;2010, кн. 9-10;
- Аз също не бях... Но е просто неповторим. И какви мисли има!... Най- много ми хареса една: "Аз не рисувам това, което виждам. Рисувам това, което мисля".
------------------------
Пламък;2010, кн. 9-10;
- Е, аз от тоя хотел, освен прах за пране и тоалетна хартия, не виждам какво друго може да ме огрее.
------------------------
Пламък;2010, кн. 9-10;
По време на продължителното, близо четвъртвековно пребиваване в различни страни по света, с Горан се виждахме през летните отпуски или по време на неговите служебни командировки. Срещите ни не минаваха без отдалечаващите се весели студентски спомени. Но най- често той разказваше случки за хора и събития от кореспондентското му всекидневие. Имаше какво да сподели, още повече, че е сладкодумен разказвач, словото му е живо, образно, съдържанието поднесено умело, и винаги умно и забавно.
------------------------
Пламък;2010, кн. 9-10;
Когато си мисля за всички романи на писателката, включително "А`нгела", "Лобният път на сърцето" и най- новия, около мен сякаш се завъртат нейните герои, изваяни детайлно, и толкова различни. И все пак има нещо общо, характеризиращо ги. Макар и индивидуализирани, те са многоцветни, но монолитни в любовта и предаността към своята мисия, виждам ги като отряд, кръжат около твореца си, пазят себе си и създателя си от зли очи и вражди, пазят душата си от смачкване и пречупване при пресичане на тресавищата на живота.
------------------------
Пламък;2010, кн. 9-10;
Вероятно пак думи в същия дух. Мисля, че няма значение дали те назовават "голям" или не толкова голям поет. Важно е да се усещаш необходим поет на хората, на своя народ. Да живееш с техните грижи, болки и надежди, да твориш с чувството, че твоите думи са нужни на хората в трудното ни време. И да помниш, че ако хората виждат в тебе някаква дарба, тази дарба ти е дадена не само от небето, но и от земята, която те е родила.
------------------------
Пламък;2010, кн. 11-12;
Смятам, че са се запътили натам, накъдето трябва, т.е. в правилната посока. Лично аз виждам промяна в мисленето на младежите в позитивен смисъл в сравнение с моето поколение. Затова вярвам и имам чувството, че тези днешни младежи ще достигнат дотам докъдето ние мечтаехме да стигнем.
------------------------
Пламък;2010, кн. 11-12;
Оръжието беше опряно в стомаха ми с дулото напред. Нямах път за отстъпление. Оня беше завардил вратата, а в прозореца не виждах смислена опция - редакцията на вестника беше на шестия етаж.
------------------------
Пламък;2010, кн. 11-12;
- Чакай, чакай! - подскочи ловецът. - Преди да напишеш непоправимото, помисли! Не виждаш ли какво се заформя? Касапница! Я си ме представи мене, главният герой, изкормен от мечка стръвница. Черва и дреболийки - навсякъде. Там, зад храста - недояден крайник. Иззад бориките се прокрадва лисица и отнася нещо, от което получавам изтръпване в слабините. Ужас! После - полиция, линейки, припадащи патолози, смут и потрес в съдебна медицина и ей такива заглавия във вестниците...
------------------------
Пламък;2010, кн. 11-12;
Спомни си как онзи млад, все още хърбав мъж, който щеше да се превърне в неин съпруг, каза, че фруктиерата има цвета на очите Ј сутрин. Беше лудо, абсентово зелено стъкло, но тя му повярва, нали никой не е виждал очите Ј сутрин такива.
------------------------
Пламък;2010, кн. 11-12;
Трябва да си бия дузпата, преди да съм пукнала - размишлявам с пилешкия си мозък. Ама и аз съм една, що не пукнах още вчера, когато ме помолиха, ами отидох на летището и се напих като свиня. Глупости, какви ги дрънкам, нямаше никакво летище, пихме в един гараж на две преки от къщи. Слагам дясна обувка на ляв крак, но с другата виждам зор и решавам да си потърся чадъра.
------------------------
Пламък;2010, кн. 11-12;
- Кашлям, майка ви дейба! Не сте ли виждали патка да кашля? Не можеш да се изкашляш спокойно. К'во става и аз не знам.
------------------------
Пламък;2010, кн. 11-12;
Продължавам. С периферното зрение засичам няк'ъв гугльо да ме бройка, защото съм готина, защото сополът ми виси до коленете или за да затвърди мнението ми, че мъжете са едни зяпнали путки, които по-далеч от носа си не виждат. Майната му. Да го духа вятърът. Трябваше лично да му го кажа, но на тоя етап хич ме няма в дипломацията.
------------------------
Пламък;2010, кн. 11-12;
- Ти също правиш гримаси, но не се виждаш, а що се отнася до реакциите ми при концертиране, те се дължат на дълбокото преживяване на някои музикални фрагменти.
------------------------
Пламък;2010, кн. 11-12;
- Затова ли не го виждам от няколко дни в градинката? Но и приятелите му нищо не ми казаха - включвам се в разговора.
------------------------
Пламък;2010, кн. 11-12;
До слуха ми достигна шум от бързи, точни, отчетливи стъпки. Съдейки по честотата им - човекът е висок. Стъпва леко, като пантера. Значи е слаб. Виждам силуета на човек с раница на гърба. Но това е ... Мечтателят!
------------------------
Пламък;2011, кн. 1;
...Нашият парламент е чудесна комбинация от зоопарк, лудница и детска градина. Просто не виждам тук истински политици. Който не знае за какво става дума – говори, който знае нещо – си мълчи... Няма ерудиция, няма професионализъм... Е, ние с тебе правим изключение!
------------------------
Пламък;2011, кн. 1;
Депутатите ръкопляскат, вдигнали глави към балкона – името на големия американски икономист е достатъчно познато, но малцина са го виждали „на живо“. Отгоре сдържано кима енергичен мъж на средна възраст с черна превръзка на едното око. Прилича на адмирал Нелсън. Външността на човека, направил авторитетно проучване на икономиката ни в близо 400 страници (страници, с които малцина от нас ще имат възможността да се запознаят подробно) засилва любопитството. Но Ран не стои дълго на парламентарното ни заседание – след десетина минути изчезва от балкона. Дочувам разговор зад гърба си:
------------------------
Пламък;2011, кн. 1;
Сега виждам, че умората ми е попречила да обикна Американския Юг, от двете ми години в Южните щати са ми останали няколко разпилени страници.
------------------------
Пламък;2011, кн. 1;
Всъщност, това е всичко. Както казах, в началото виждах само смешното в историята и смятах циганина за глупак, защото се е оставил да го хванат, да отнемат свободата му, която е „най–висшето човешко благо“. После дойде в живота ми една жена... Но това ви е познато, нали?
------------------------
Пламък;2011, кн. 1;
– Нощ дълга... но мина, ден се мина... Това вече го знаете... И ето че призори тая сутрин идват Вежана и вълкът. Като ги видях... леле мале... Затаих дъх. Голям, голям... ама като тоя... цяло теле на три месеца. Не съм виждал скоро такъв. Едър, с прави уши, енергичен и бърз и хитър.
------------------------
Пламък;2011, кн. 1;
Сега, на педя от жената в бяло, за пръв път чувствах, че не знам откъде да започна – не само защото бе скръстила отзад ръце и не виждах дали е с халка или не. В белия си, почти прозрачен, стигащ до пода сукман, тя изглеждаше по–скоро видение, отколкото същество от плът и кръв, което може да продума. Разбрах, не бива да го удрям през просото, а да помисля какво самата тя не подозира, че притежава.
------------------------
Пламък;2011, кн. 1;
– Аз съм ...адвайтовед – рече смахнатият, – и съм обучен да гледам на нещата така, както не е прието да се гледа на тях в тази страна. Затова повечето неща виждам като с рентген. Замислете се дали всичко във вашия живот ви устройва! Не е ли време да разкъсате тези пътища и сама да си покажете кукиш?
------------------------
Пламък;2011, кн. 1;
И изведнъж получихме новината – Дора Габе почина. Но за мен тя просто се изгуби в двора. И до ден днешен я търся. Както пише Н. Казандзакис: „Бог е да търсиш Бога!“ Знам, че няма да я намеря, но виждам следите, които тя остави в „Тодориния двор“.
------------------------
Пламък;2011, кн. 1;
– Виждал съм я тъдява – призна и Григор. – Идва по шосето…Понякога се отбива да пие вода от кладенчето. Гледам как блести косата Й. И стъпва като…
------------------------
Пламък;2011, кн. 1;
Мушна се в гъстака и зачака. Луната пак ту се криеше зад облаците, ту се показваше, звездите и те едва блещукаха. Същата гробна тишина беше наоколо. Само вятърът леко прошумоляваше в клоните на храста. От време на време по шосето пробягваха светлини на коли. И нищо друго не се забелязваше. Дори сянката на хълма не се виждаше да тъмнее над хоризонта.
------------------------
Пламък;2011, кн. 1;
С един скок Паруш застана до вратата. Луната продължаваше да наднича през прозореца. Виждаше се как крадецът стои с празния чувал в ръка сред стаичката. Мустаци закриваха устата му. Погледът на Паруш се проточи надолу към шията и още по–надолу – към гърдите. Видя, че копчетата на ризата бяха скъсани и платът едва удържаше напора на гърдите.
------------------------
Пламък;2011, кн. 2;
Впрочем, ако читателят не е виждал Дряновския манастир и неговото разположение в клисурата на Дряновска река и нейния приток Андъка, извиращ от Голямата водна пещера, той няма да може да си представи безизходната обстановка, в която са се намирали въстаниците от четата на поп Харитон и Бачо Киро. Още първия ден венецът от отвесни, високи колкото съвременен небостъргач скали е бил покрит с башибозук, придошъл от полските села след четата. ОТ ТЕЗИ СКАЛИ МАНАСТИРЪТ СЕ ВИЖДА КАТО НА ДЛАН ВСЯКО ДВИЖЕНИЕ СЕ ЗАБЕЛЯЗВА И СЕ СТРЕЛЯ ПО ХОРА И ЖИВОТНИ.
------------------------
Пламък;2011, кн. 2;
Хората затуляха прозорците си с черги и черни хартии, за да не се виждат от прелитащите ята на англоамериканските бомбардировачи. След воя на сирените и биенето на черковната камбана всички бягаха от домовете си денем и нощем. Сутринта петлите и фабричната сирена приканваха работниците и чиновниците да тръгват на работа.
------------------------
Пламък;2011, кн. 2;
Човешките талази избутаха жената напред, Йосиф изостана и двамата се изгубиха. Известно време виждаше гърба Ј, после тя се разми в тълпата.
------------------------
Пламък;2011, кн. 2;
Тримата се провираха всред тълпата по крайбрежието.Чуваха се викове на гръцки, арамейски, еврейски. Бутани от яки босоноги мъже, големи дървени двуколки, накамарени с тежки чували, с издути кожени мехове и плетени кошове, едва си пробиваха път всред навалицата. Хората предпазливо се отдръпваха от огромните им колела. Виждаха се по брега и римски легионери.
------------------------
Пламък;2011, кн. 2;
Върху платната му, изписан със златни букви, блести зов към Изида за благополучие и успех на подновеното корабоплаване. Тълпата го изпраща възторжено и с благодарствени възгласи. Хората сякаш виждат самата богиня с лодка пред гърдите си. Беше много празнично и красиво, адони1...
------------------------
Пламък;2011, кн. 2;
Неизминал десет-петнайсет метра и виждам грамадно куче, а стопанинът се кефи като гледа как хората страхливо го заобикалят.
------------------------
Пламък;2011, кн. 2;
В землището на селото ни имаше няколко вековни гори, които хората наричаха усойни. В тях слънце не проникваше. Тук бе винаги мрачно. Влезе ли човек, все едно потъва в нощ. Отлетялата шума бе влажна и дъхтеше на гнило. Между дърветата рядко се виждаше зелена тревичка обикновено жилав, белезникав папур с болнава жълтевина. Посегнеш ли да го откъснеш реже пръстите като бръснач.
------------------------
Пламък;2011, кн. 2;
Стигнахме чак по обед. Бяхме селски момчета и момичета, всеки от нас бе виждал гора, но тази, пред която се изправихме, ни порази. Стояхме онемели. Гледахме с ококорени очи високите прави церове и дебелите горуни, които двама не можеха да обхванат с разперени ръце, а горе по върховете гнездо до гнездо. Бяхме виждали и чаплите да газят в плитчините на реката. Сиви, с дълги крака, с дълги шии и увиснали гуши, отдалече те изглеждаха някак гърбави. Бяха страхливи и крайно предпазливи. Не позволяваха да се доближи до тях ни човек, ни животно.
------------------------
Пламък;2011, кн. 2;
Стигнахме чак по обед. Бяхме селски момчета и момичета, всеки от нас бе виждал гора, но тази, пред която се изправихме, ни порази. Стояхме онемели. Гледахме с ококорени очи високите прави церове и дебелите горуни, които двама не можеха да обхванат с разперени ръце, а горе по върховете гнездо до гнездо. Бяхме виждали и чаплите да газят в плитчините на реката. Сиви, с дълги крака, с дълги шии и увиснали гуши, отдалече те изглеждаха някак гърбави. Бяха страхливи и крайно предпазливи. Не позволяваха да се доближи до тях ни човек, ни животно.
------------------------
Пламък;2011, кн. 2;
За това злодеяние в районната прокуратура бе заведено дело срещу „неизвестен извършител“, тоест нищо не се знае. Аз знам обаче, че усойната с чаплите вече я няма. Макар че са останали няколко дървета и върху тях се чернеят порутени гнезда, тук птица оттогава не е долитала. По река Вит от Боаза до каньоните край село Садовец в плитчините на реката, с години вече никой не е виждал чапла. Къде избягаха тези редки птици, един Господ знае, но наоколо е сиротно тъжно и пусто.
------------------------
Пламък;2011, кн. 2;
Сантиментална съм. В единичната тълпа ме обхващат колективни спомени. Връщам се, няма да кажа колко години назад, и виждам на екранчето на паметта си друг вид студенти. Добре, че не владея както трябва тукашния език, за да заговоря някой единак-студент и да го питам: „Що сте такива тъжни, бе деца? Къде ви е студентският смях, къде са ви студентските закачки, виковете, компаниите? Студентството е светла епоха в човешкия живот, нали?!“
------------------------
Пламък;2011, кн. 2;
Но във фоайето някой някъде пиеше или продаваше истинско кафе! Срам не срам, вместо да взема книга в ръка, търся бар, или машина за кафе, някаква гореща кафеварка, или поне чаша, пълна догоре уви. Напразно. Блести на стената не кафеварка, а огледало. И в огледалото виждам себе си и зад мен истински читатели, които тършуват по лавиците с книги и дискове. Сещам се сигурно с огледала следят кой тука иска да краде!
------------------------
Пламък;2011, кн. 2;
Стоя безмълвна, като пред икона от почит и благодарност. После се оглеждам и виждам, че не съм сама. Върху единия край на дълго бюро, успоредно на челната стена, седи един господин с вид на румено момче и си работи на компютър.
------------------------
Пламък;2011, кн. 2;
Котки виждам, а втората му съпруга Полин Пфайфър викал Ј е Поп, с която е живял в Ки Уест от 1931 до 1941 година никъде я няма снимана.
------------------------
Пламък;2011, кн. 2;
Шипков храст се вряза в раницата, дори я придърпа. Кратка почивка високо над боровата гора, откъдето се виждаше малко подбалканско градче, сгушено в Старопланинска гънка.
------------------------
Пламък;2011, кн. 2;
Олекна ти. Ще виждаш „Казаните“ единствено, когато белотата заличи най-уродливото в природата, най-стряскащото.
------------------------
Пламък;2011, кн. 2;
От пръв поглед се виждат сериозни разлики. Във варианта на Иван Динков в първия стих на последната строфа „пролетта“ е заменена с „песента“, което веднага „отваря“ и прави много по-широко пространството на стиха.
------------------------
Пламък;2011, кн. 2;
Този художник обича да одухотворява и безличностното на пръв поглед. Например в „Старост“ виждаме как една пейка може да бъде печална, даже залезът е меланхоличен, тежък, зареден с мрачни предчувствия. Но и в деформациите, доколкото си ги позволява авторът, няма да открием острота и злъч, няма карикатурна деструкция, а симпатия, благост, патриархална мекота и заобленост. От такава гледна точка акварелите на Любен Зидаров са лирико-пластически миниатюри, цветови въздишки, игра на отблясъци и полутонове, предизвикателна цветова разкрепостеност.
------------------------
Пламък;2011, кн. 3;
Народният будител е истинска рожба на българския дух. Той не е син на стар аристократичен род, нито пък е случайна издънка. Ний го виждаме да възхожда от недрата на запазените български паланки, градове и села, от мрачните килии на народните православни манастири. И както едно дърво израства и се извишава над цяла гора, така и той израства върху родната земя и се извишава над свойте еднокръвни братя.
------------------------
Пламък;2011, кн. 3;
"Как не виждате защо трябва да я спрете! - гневи се ръководителят на цензурната комисия. - Прозрачно е, че Палеолог е Никита Хрушчов, Константин Тих - Тодор Живков... Въобще цялата пиеса е гавра..., а да не казвам с какво".
------------------------
Пламък;2011, кн. 3;
И така, в една омагьосана есенна вечер в самото начало на 21-вия век, сме отново заедно с теб. От дума на дума - нали не бяхме се виждали от години - разговорът се завъртя около твоята страст - лова. Изказах искрено и разбира се, типично за мен, малко прибързано мнението, че не ги разбирам аз тия работи, как така се убива живот, как се посяга към създаденото от природата.
------------------------
Пламък;2011, кн. 3;
И почти ми се струва, че виждам 82-годишния, як дядо Дончо от Нови Хан седнал близо до строгия, силен и мълчалив Сиатъл, а до тях ти им подаваш плоското шишенце с твоята божествена гроздова и ей го н€ - ловът пак става. Настръхвам. Ще вземеш да излезеш прав - отново: за лова, а и за всичко останало, както винаги. Мир на праха ти и... наслука.
------------------------
Пламък;2011, кн. 3;
- Едната водка беше за мъжа зад гърба ми - каза спокойно тя, - но доколкото виждам, той си е отишъл.
------------------------
Пламък;2011, кн. 3;
Ирена стана и се отправи нататък с леко войнствена крачка, сякаш Ј предстоеше да превзема чужди територии. Дълго време танцува, въртейки се в кръг сама, около другите или около себе си. Изведнъж пред нея се озова един доста артистично облечен мъж, почти на нейна възраст. Тя не помнеше да го е виждала някъде в службата си. Появи се сякаш по поръчка. Кръжеше около нея и я гледаше, без да откъсва яркосините си очи.
------------------------
Пламък;2011, кн. 3;
- Това не те засяга. Освен това е фирмена политика да не продавам всичката злоба само на един човек. Ще вземе да полудее. Или да умре. Мъжът с шлифера се надвеси над тезгяха. Колкото и малка част от лицето му да се виждаше, заради голямата шапка, все пак изглеждаше ужасно заплашителен. Значи отказваш да продадеш цялата злоба. На мене?!
------------------------
Пламък;2011, кн. 3;
Точно срещу нас, на разклона на пътя, се намираше една изоставена къща и от нашите прозорци се виждаше всичко, което ставаше в нея. Тя беше с два входа, единият откъм пътя и друг откъм задната Ј страна. Зимно време в голямата предна стая се събираха селските мъже и през гласовете им се чуваше и гърголене на орехи. Поради липса на табла мъжете играеха на орехи. На стотина метра по-надолу се намираше кръчмата на Мито Дудов, но мъжете нямаха пари за "кръщаваното" му с вода вино...
------------------------
Пламък;2011, кн. 3;
(Едно лято, след много години, докато чаках автобуса от града за село, към мен пристъпи млад, мургав мъж, който с нещо ми напомняше, че съм го виждала по-рано. Цанко на Демир ковача! Завършил университет и станал гимназиален учител! Поговорихме си за времето, когато обитаваха къщата на разклона, той спомена, че Бела била вече покойница, погребана в селското гробище и според техния обичай не в ковчег, а на пружинено легло, увита в юрган, поне на оня свят да лежи на топло и меко легло.)
------------------------
Пламък;2011, кн. 3;
В "Събирачът на ценности" няма сложен сюжет. Това е един чист поетичен и етичен етюд. В него се говори за това, как от необичайната гледна точка на привидния аутсайдер се виждат неподозирани морални и естетически ценности. Героят е бедняк, който събира по улиците боклуци, в които само той, с необремененото си от социални предразсъдъци око, вижда истински богатства. Малкото снопче изхвърлени любовни писма за него е истинско съкровище.
------------------------
Пламък;2011, кн. 3;
Знам този унес. Когато не мислиш, не чувстваш, не виждаш и не чуваш. Само си жив. Нещо като лесно постигната, детска Нирвана.
------------------------
Съвременник;2011, бр. 4;
Менча е неспокойна, пък изглежда най-спокойна. И... виждам в полумрака как вади от дамската си чантичка револвера (през антракта, в тоалетната, Менча вади „Маузера” от пазвата си и го пъха в чантичката); в момента, когато на сцената се възпроизвежда корабокрушение, с връхлитаща морска буря: тече пето действие от знаменитата пиеса на Ибсен - сред светкавици, тътнеж и пукотевица, потъва корабът на завръщащия се в родината Пер Гинт; а в ложа № 2, ранг 3, дясно - смъртноносни изстрели; и представлението продължава.
------------------------
13-16/01/1996;в. "Капитал"
- Това беше ужасно, дълго време не съм виждал такова нещо в Шотландия - каза мениджърът на домакините Уолтър Смит.
------------------------
17-19/01/1996;в. "Капитал"
- Той е по-зле от мен, говорихме за коляното му, за треньорът му Рууд Гулит, който не му се доверява. Това е невероятно. Когато затворя очи, виждам как аз и Джанлука целуваме Купата на европейските шампиона на "Стадио Олимпико". А истината е, че сега сме тук - допълва Раванели. - Англия няма да бъде последното място за мен. Дори дете може да разбере това.
------------------------
17-19/01/1996;в. "Капитал"
СОФИЯ. Сташи треньорът на Локомотив Емил Димитров каза, че ще продължи да разчита на момчетата от юношеската школа на клуба, защото в тях виждал голямо бъдеще. Той пусна на мача с Академик днес юношите Методи Методиев, Георги Александров и Асен Борисов.
------------------------
17-19/01/1996;в. "Капитал"
- Апостолов показа, че е изключително лек съдия. В една приятелска среща си позволи да обръща фаулове или не виждаше нарушения. Футболистите дори ми се оплакаха, че псувал по терена - разказа след мача старши треньорът на Славия Георги Харалампиев.
------------------------
1-5/02/1996;в. "Капитал"
- Работоих много през последните две седмици, за да поправя някои технически недостатъци - заяви родената в Австрия скиорка. - Победата ми дава увереност. Виждам, че отново мога да бъда най-добрата. Това е по-добрият начин да започна световното първенство, отколкото да се чудя дали мога да спечеля.
------------------------
1-5/02/1996;в. "Капитал"
- Обещавам на г-н Стефанов, че ще си има много проблеми - обясни той. - Никога не съм лъгал през живота си. Единственото, което искам, е в България футболът да стане такъв, какъвто съм го виждал из много страни в Европа.
------------------------
1-5/02/1996;в. "Капитал"
- Много добре. Момчетата, както и ръководството, ми дават спокойствие и виждам, че тук ще имам поле за изява.
------------------------
6-11/02/1996;в. "Капитал"
- Няма да глобяваме никого за загубите. Всички виждат, че сме осигурили много сериозни противници, такъв е и Майнц 05 - отсече Георги Василев. - Вестникарски измислици бяха и твърденията, че футболистите са отнесли по 20 000 лева за загубата от Автотрейд.
------------------------
6-11/02/1996;в. "Капитал"
- Топузов е наш юноша и ние навремето им го дадохме без пари. Той е син на бившия играч на Славия Людмил Топузов, който е играл за нашия клуб през 1972/73 година. Ние преотстъпихме Мартин на Павликени и Етър са го взели оттам, така че не виждам какви претенции могат да имат търновци - обясни Георги Харалампиев.
------------------------
6-11/02/1996;в. "Капитал"
- Никога не бях виждал токова нещо и нямах представа какво става - заяви победителят Коби Брайънт. - Видях го да прави циганско колело. Знаех си, че може да измисли нещо, но не знаех какво ще бъде.
------------------------
6-11/02/1996;в. "Капитал"
Горепосочените господа виждат друг път за развитието на реферите, но така и досега не са обяснили какъв е той. А след като не са направили нещо добро, съдйската комисия при БФС ги моли поне да не пречат на действащите съдии в навечерието на първенствто ,предричайки тунел без изход, битки и едва ли не катастрофа?!
------------------------
6-11/02/1996;в. "Капитал"
- Не бях виждал напоследък такъв масов бой. Получи се неприятна сцена - бяха първите коментари на Трифон Иванов след случката.- В крайна сметка Просинек си тръгна с разцепена вежда след шут в главата, когато бе паднал на земята. Аз се намесих в схватките в ролята на успокоител на цялата обстановка, защото беше доста жестоко и трябваше все някой да предпримеме тази роля - обясни Трифон Иванов.
------------------------
12-15/02/1996;в. "Капитал"
- Няколкопъти ни говорихаза това, но, честно казано, не мисля, че е вариант заяви той. - Ако стане така, че нашите две кандидатури да са толкова силни, че не може да се избере между тях, тогава може да се помисли. Но има толкова време да мине дотогава, че не виждам как ще стане.
------------------------
12-15/02/1996;в. "Капитал"
- Ние всички освиркахме шотландците, защото отборът е пълна срамотия - заяви 73-годишният Андрю Уотсън. - Бил съм на мачове на Шотландия цял живот, но никога не съм виждал такова нещо. Накрая ние приветствахме естонците.
------------------------
12-15/02/1996;в. "Капитал"
- Точно така. Дадох възможност и на повечето футболисти да вземат участие в мача и малобройната публика да види тези играчи. Това гарантира спокойствието в отбора. Когато излизат повече хора на терена, се вижда, че не всеки може да играе в този отбор и футболистите виждат сами възможностите си.
------------------------
1998;в. Капитал
Заседанието на УЕФА в сряда само показа, че и двамата блъфират. Според тях в БФС пристигнали предупредителни факсове, които обаче никой досега не е виждал. Дори информацията на Ройтерс за питането на ФИФА кой в момента управлява българския футбол, бе преиначена до неузнаваемост. Тя бе разтълкувана от приближените на Иван Славков като последно предупреждение за изваждане от световния футбол. В крайна сметка УЕФА сложи край на съмненията с категоричното си решение да не се занимава с българските проблеми до излизането на съдебно решение.
------------------------
http://www.dnevnik.bg
Втората половина на срещата отново започна с атаки към двете врати, а повечето положения бяха създадени от футболистите на Аржентина. В 87-та минута Сезар Делгадо даде отново преднина на гаучосите, с мощен удар по диагонала от около 7-8 метра. Аржентинците вече се виждаха победители, когато при последната атака в мача Адриано майсторски овладя една топка около точката на дузпата и с удар с десния крак изравни.
------------------------
Лиляна Кънчева;Пътят на големите или спортът Сумо в българската журналистика;2003;
когато виждаха тримата българи: Николай Димитров - Каплан, Антон Агонцев и Светослав Стоянов. Модерният ляв е много популярен в Страната на изгряващото слънце от преките предавания на испанското първенство по телевизията. Футболът е новата мода на Япония, а „българин" винаги предизвикваше асоциации с Ицо, художествената гимнастика и киселото мляко.
------------------------
Лиляна Кънчева;Пътят на големите или спортът Сумо в българската журналистика;2003;
- И не кой да е, а триста и петнайсет килограмовият световен шампион Емануел Ярбрух от Хаваите. С него се видяхме за първи път на демонстрациите в Женева. Той ме хареса (смее се). Малко е големичък, малко е черничък... Заговори родолюбието... Сега сме приятели и когато ходим на състезания, се виждаме, разказвам му за семейството си.
------------------------
7 дни спорт;2007, бр. 4773;
преди да конструират прототип на маунтинборда. А когато виждат, че изобретението им започва да се радва на все по-добър прием, решават да създадат фирма за производство на дъски от новото поколение. Наричат я Mountainboard Sport и се преместват в Колорадо, където продължават изпитанията и усъвършенстването на изделията.
------------------------
7 дни спорт;2004, бр. 3647;
Спокойствието на зрителите гарантираха 30-ина полицаи. Организаторите пък бяха осигурили две големи видеостени, благодарение на които резилът се виждаше отдалеч.
------------------------
7 дни спорт;2004, бр. 3700;
Белгия е мечта. Спокойствие, от каквото човек има нужда, за да живее нормално. Бил съм в Атина, в Санкт Петербург и Пекин, но такава чистота не съм виждал. Честно да ви кажа, в Белгия се чувствам много по-добре, отколкото в другите страни, в които съм играл. Единственият минус е, че стандартът е убийствен. Скъпичко е дори и за човек като мен, който е видял какво ли не.
------------------------
7 дни спорт;2005, бр. 4152;
- Някои отбори се опитаха да омаловажат победите на Спартак, като изтъкваха съдийски аванти и грешки. Аз мисля, че реферите свирят това, което виждат, и се стремят да са обективни. Възприемам ги преди всичко като хора. Може и да допускат грешки, но те са част от играта и в тях не личи тенденция.
------------------------
Върхове;2007, кн. 7-8;
Тук първата група е опънала парапет - малка опора, която възвръща силите, дава нови надежди за успех. Вървя наведен и изведнъж виждам много хора, бюста на Ленин, знамена, знамена ... Попадам в прегръдките на някого. Тук всички се прегръщат - наши и чужди (ако въобще можем да говорим за чужди), познати и непознати. Наред с другите флагове се развява и родния трицвет. Щастливи мигове.
------------------------
Върхове;2007, кн. 7-8;
Никой българин преди нас не е изнасял скъпия трицвет на такава височина - ние сме първите. Мечтата е осъществена. Българските алпинисти достигат своя първи седемхилядник. Наслаждаваме се на панорамата, а тя от 7134 м. е прекрасна. Наоколо се виждат стръмни и тесни долини, в които се вият вечни ледници и върхове, много върхове, един от друг по-остри и по-високи, към които в следващите години ще отправим поглед, ще търсим нови победи.
------------------------
Лов и риболов;2004, кн. 8;
Призори... Привечер... Скрити в сенките на дърветата или в пълен мрак, вие виждате това, което другите не могат. Причината? Разбира се, биноклите "Найтхънтър" (нощен ловец) на "Щайнер" - бинокли, които са изключително надеждни при всякакви условия на осветеност.
------------------------
Лов и риболов;2004, кн. 8;
Вперили сте поглед някъде в далечината, но в сумрака виждате само неясни очертания и тъмни сенки. Повдигате бинокъла "Щайнер 10х50 Найтхънтър" до очите си и вече можете да видите всичко в нова светлина - ярко, цветно, кипящо от живот. При това изведнъж!
------------------------
Лов и риболов;2004, кн. 8;
Излет сред природата, кратка почивка, за да отдъхнете и изведнъж... нещо се движи в далечината, но колкото и да напрягате поглед, слънцето ви заслепява и не виждате нищо. Защо да губите шанса си да видите нещо наистина рядко срещано в природата? Просто погледнете през бинокъла си "Щайнер 8х30 Сафари" и ще се насладите на най-невероятната гледка.
------------------------
Лов и риболов;2004, кн. 8;
Серията "Сафари" е с нов дизайн и е направена така, че да спира ултравиолетовите лъчи и да ви поднася една невероятна гледка, без значение колко силно блести слънцето. Специалната им технология ви позволява да виждате всичко много по-ясно, като в същото време ви създава удобство от това, че не напрягате очите си.
------------------------
Лов и риболов;2004, кн. 9;
Сериозна крачка в това отношение бе появата на "светоотражателните мушки", които в голяма степен подобриха прицелването при лоша осветеност. Но и това се оказа частично разрешение на въпроса. Ловците, използващи т. нар. "бантово" 1 прицелване, и с тях не можеха да виждат ясно очертани ята на мерната планка, разположението на мушката върху целта и нейната съосност с оста на мерната планка.
------------------------
Лов и риболов;2002, кн. 6;
Мечката е типично горско животно. Местата на нейните местообитания са големите горски масиви. Масовите сечи и съкращаването на площите на гората се отразяват крайно неблагоприятно на нейната популация. Болшинството съвременни българи знаят за мечката най-вече от детските приказки, от разказите на ловците и в действителност са я виждали на живо в зоологическата градина и по филмите. Най-общото и широко прокламираното, в което се възпитава днешното поколение, е, че ние трябва да охраняваме мечката, че тя е добро и полезно горско животно.
------------------------
Лов и риболов;2003, кн. 1;
Всеки знае за бойния ход на вълците. Неписаният закон на глутницата е броят на вълците да остане засекретено табу. Всеки следващ внимателно стъпва в предните стъпки. Но дисциплинираният строй се нарушава, когато глутницата трябва да завие. Тогава встрани се виждат стъпки на отделни вълци. Същото разпадане на строя се наблюдава при преминаване на неравен терен.
------------------------
Лов и риболов;2003, кн. 4;
В бързите води стръвта се води бавно, а в бавните - бързо. В бавните и еднообразни участъци на реката се замята по-широко и се обира по-бързо. Пъстървите виждат стръвта отдалече. Обратно, в буйните води укритията на пъстървата са много и е необходимо лешанката да премине по-бавно. Водата често увлича стръвта и се налага да се опитаме да отпуснем влакното и да удължим спускането на рибката-стръв по течението, за да може да мине близо до укритието на пъстървата.
------------------------
Лов и риболов;2003, кн. 7;
- Принципно е успех, това е най-доброто класиране на наш отбор на такъв форум, особено ако се вгледаме в имената на участващите отбори. Но понеже знам възможностите на момчетата, мисля, че можеше да сме и по-напред. Виждате колко малка е разликата в точките. Състезанието беше изключително оспорвано. Спокойно можехме да сме в тройката при повече шанс. Доста едри риби изпуснахме, които щяха да ни класират напред. Но в края на краищата - това е риболовът. Не вдигаме щанги, ловим риба и понякога шансът решава нещата. Надявам се, че ще дойдат и по-добри времена.
------------------------
Лов и риболов;2003, кн. 9;
Убедих се с очите си, че кожата е обработена перфектно, като главата е запазена в автентичен вид. Виждам и други ловни трофеи, които домакинът ми показва, сякаш за да ме убеди, че слуката с вълците не е случайна. Майсторът си е майстор, дори в необичайно за лов време. Когато става дума за вълци, ловецът не гледа разписания.
------------------------
Лов и риболов;2003, кн. 9;
"Песимистите" пък често са деморализирани, защото техните приятели, ловуващи с кутре на няколко месеца, пълнят раниците си с дивеч, а те с двегодишно куче, или малко повече, виждат дивеч само отдалече и най-често той е вдигнат от тяхното алчно, нетърпеливо и невъздържано куче (извеждано най-вероятно 2-3 пъти в месеца).
------------------------
Лов и риболов;2004, кн. 1;
Мисля, че Дончо Цончев ще остане като един от символите на едно сърдито младо поколение, много от представителите на което виждаме тук, в залата. И като го гледа човек, наистина - и от гледна точка на днешното излъчване, и от гледна точка на този здравословен гняв, това поколение даде много на България. Радвам се, че днес можем да почетем един от най-силните му изразители...
------------------------
Лов и риболов;2004, кн. 8;
Призори... Привечер... Скрити в сенките на дърветата или в пълен мрак, вие виждате това, което другите не могат. Причината? Разбира се, биноклите "Найтхънтър" (нощен ловец) на "Щайнер" - бинокли, които са изключително надеждни при всякакви условия на осветеност.
------------------------
Лов и риболов;2004, кн. 8;
Вперили сте поглед някъде в далечината, но в сумрака виждате само неясни очертания и тъмни сенки. Повдигате бинокъла "Щайнер 10х50 Найтхънтър" до очите си и вече можете да видите всичко в нова светлина - ярко, цветно, кипящо от живот. При това изведнъж!
------------------------
Лов и риболов;2004, кн. 8;
Излет сред природата, кратка почивка, за да отдъхнете и изведнъж... нещо се движи в далечината, но колкото и да напрягате поглед, слънцето ви заслепява и не виждате нищо. Защо да губите шанса си да видите нещо наистина рядко срещано в природата? Просто погледнете през бинокъла си "Щайнер 8х30 Сафари" и ще се насладите на най-невероятната гледка.
------------------------
Лов и риболов;2004, кн. 8;
Серията "Сафари" е с нов дизайн и е направена така, че да спира ултравиолетовите лъчи и да ви поднася една невероятна гледка, без значение колко силно блести слънцето. Специалната им технология ви позволява да виждате всичко много по-ясно, като в същото време ви създава удобство от това, че не напрягате очите си.
------------------------
Лов и риболов;2004, кн. 8;
За риболов на спининг се предлагат две супер влакна: "Super Visual" и "Super Fluor". Едното е оранжево, а другото е в отровен бледо-жълт цвят. Те се виждат много добре при каквото и да е време и на фона на всяка вода, което позволява лесно контролиране на воденето и своевременно забелязване на кълването. Тези влакна се разтягат слабо и притежават сложна структура, в резултат на която горният слой не позволява на водата да се просмука в сърцевината и да я разруши.
------------------------
7 дни спорт;2007, бр. 4773;
преди да конструират прототип на маунтинборда. А когато виждат, че изобретението им започва да се радва на все по-добър прием, решават да създадат фирма за производство на дъски от новото поколение. Наричат я Mountainboard Sport и се преместват в Колорадо, където продължават изпитанията и усъвършенстването на изделията.
------------------------
7 дни спорт;2004, бр. 3647;
Спокойствието на зрителите гарантираха 30-ина полицаи. Организаторите пък бяха осигурили две големи видеостени, благодарение на които резилът се виждаше отдалеч.
------------------------
7 дни спорт;2004, бр. 3700;
Белгия е мечта. Спокойствие, от каквото човек има нужда, за да живее нормално. Бил съм в Атина, в Санкт Петербург и Пекин, но такава чистота не съм виждал. Честно да ви кажа, в Белгия се чувствам много по-добре, отколкото в другите страни, в които съм играл. Единственият минус е, че стандартът е убийствен. Скъпичко е дори и за човек като мен, който е видял какво ли не.
------------------------
7 дни спорт;2005, бр. 4152;
- Някои отбори се опитаха да омаловажат победите на Спартак, като изтъкваха съдийски аванти и грешки. Аз мисля, че реферите свирят това, което виждат, и се стремят да са обективни. Възприемам ги преди всичко като хора. Може и да допускат грешки, но те са част от играта и в тях не личи тенденция.
------------------------
Върхове;2007, кн. 7-8;
Тук първата група е опънала парапет - малка опора, която възвръща силите, дава нови надежди за успех. Вървя наведен и изведнъж виждам много хора, бюста на Ленин, знамена, знамена ... Попадам в прегръдките на някого. Тук всички се прегръщат - наши и чужди (ако въобще можем да говорим за чужди), познати и непознати. Наред с другите флагове се развява и родния трицвет. Щастливи мигове.
------------------------
Върхове;2007, кн. 7-8;
Никой българин преди нас не е изнасял скъпия трицвет на такава височина - ние сме първите. Мечтата е осъществена. Българските алпинисти достигат своя първи седемхилядник. Наслаждаваме се на панорамата, а тя от 7134 м. е прекрасна. Наоколо се виждат стръмни и тесни долини, в които се вият вечни ледници и върхове, много върхове, един от друг по-остри и по-високи, към които в следващите години ще отправим поглед, ще търсим нови победи.
------------------------
Лов и риболов;2004, кн. 8;
Призори... Привечер... Скрити в сенките на дърветата или в пълен мрак, вие виждате това, което другите не могат. Причината? Разбира се, биноклите "Найтхънтър" (нощен ловец) на "Щайнер" - бинокли, които са изключително надеждни при всякакви условия на осветеност.
------------------------
Лов и риболов;2004, кн. 8;
Вперили сте поглед някъде в далечината, но в сумрака виждате само неясни очертания и тъмни сенки. Повдигате бинокъла "Щайнер 10х50 Найтхънтър" до очите си и вече можете да видите всичко в нова светлина - ярко, цветно, кипящо от живот. При това изведнъж!
------------------------
Лов и риболов;2004, кн. 8;
Излет сред природата, кратка почивка, за да отдъхнете и изведнъж... нещо се движи в далечината, но колкото и да напрягате поглед, слънцето ви заслепява и не виждате нищо. Защо да губите шанса си да видите нещо наистина рядко срещано в природата? Просто погледнете през бинокъла си "Щайнер 8х30 Сафари" и ще се насладите на най-невероятната гледка.
------------------------
Лов и риболов;2004, кн. 8;
Серията "Сафари" е с нов дизайн и е направена така, че да спира ултравиолетовите лъчи и да ви поднася една невероятна гледка, без значение колко силно блести слънцето. Специалната им технология ви позволява да виждате всичко много по-ясно, като в същото време ви създава удобство от това, че не напрягате очите си.
------------------------
Лов и риболов;2004, кн. 9;
Сериозна крачка в това отношение бе появата на "светоотражателните мушки", които в голяма степен подобриха прицелването при лоша осветеност. Но и това се оказа частично разрешение на въпроса. Ловците, използващи т. нар. "бантово" 1 прицелване, и с тях не можеха да виждат ясно очертани ята на мерната планка, разположението на мушката върху целта и нейната съосност с оста на мерната планка.
------------------------
Лов и риболов;2002, кн. 6;
Мечката е типично горско животно. Местата на нейните местообитания са големите горски масиви. Масовите сечи и съкращаването на площите на гората се отразяват крайно неблагоприятно на нейната популация. Болшинството съвременни българи знаят за мечката най-вече от детските приказки, от разказите на ловците и в действителност са я виждали на живо в зоологическата градина и по филмите. Най-общото и широко прокламираното, в което се възпитава днешното поколение, е, че ние трябва да охраняваме мечката, че тя е добро и полезно горско животно.
------------------------
Лов и риболов;2003, кн. 1;
Всеки знае за бойния ход на вълците. Неписаният закон на глутницата е броят на вълците да остане засекретено табу. Всеки следващ внимателно стъпва в предните стъпки. Но дисциплинираният строй се нарушава, когато глутницата трябва да завие. Тогава встрани се виждат стъпки на отделни вълци. Същото разпадане на строя се наблюдава при преминаване на неравен терен.
------------------------
Лов и риболов;2003, кн. 4;
В бързите води стръвта се води бавно, а в бавните - бързо. В бавните и еднообразни участъци на реката се замята по-широко и се обира по-бързо. Пъстървите виждат стръвта отдалече. Обратно, в буйните води укритията на пъстървата са много и е необходимо лешанката да премине по-бавно. Водата често увлича стръвта и се налага да се опитаме да отпуснем влакното и да удължим спускането на рибката-стръв по течението, за да може да мине близо до укритието на пъстървата.
------------------------
Лов и риболов;2003, кн. 7;
- Принципно е успех, това е най-доброто класиране на наш отбор на такъв форум, особено ако се вгледаме в имената на участващите отбори. Но понеже знам възможностите на момчетата, мисля, че можеше да сме и по-напред. Виждате колко малка е разликата в точките. Състезанието беше изключително оспорвано. Спокойно можехме да сме в тройката при повече шанс. Доста едри риби изпуснахме, които щяха да ни класират напред. Но в края на краищата - това е риболовът. Не вдигаме щанги, ловим риба и понякога шансът решава нещата. Надявам се, че ще дойдат и по-добри времена.
------------------------
Лов и риболов;2003, кн. 9;
Убедих се с очите си, че кожата е обработена перфектно, като главата е запазена в автентичен вид. Виждам и други ловни трофеи, които домакинът ми показва, сякаш за да ме убеди, че слуката с вълците не е случайна. Майсторът си е майстор, дори в необичайно за лов време. Когато става дума за вълци, ловецът не гледа разписания.
------------------------
Лов и риболов;2003, кн. 9;
"Песимистите" пък често са деморализирани, защото техните приятели, ловуващи с кутре на няколко месеца, пълнят раниците си с дивеч, а те с двегодишно куче, или малко повече, виждат дивеч само отдалече и най-често той е вдигнат от тяхното алчно, нетърпеливо и невъздържано куче (извеждано най-вероятно 2-3 пъти в месеца).
------------------------
Лов и риболов;2004, кн. 1;
Мисля, че Дончо Цончев ще остане като един от символите на едно сърдито младо поколение, много от представителите на което виждаме тук, в залата. И като го гледа човек, наистина - и от гледна точка на днешното излъчване, и от гледна точка на този здравословен гняв, това поколение даде много на България. Радвам се, че днес можем да почетем един от най-силните му изразители...
------------------------
Лов и риболов;2004, кн. 8;
Призори... Привечер... Скрити в сенките на дърветата или в пълен мрак, вие виждате това, което другите не могат. Причината? Разбира се, биноклите "Найтхънтър" (нощен ловец) на "Щайнер" - бинокли, които са изключително надеждни при всякакви условия на осветеност.
------------------------
Лов и риболов;2004, кн. 8;
Вперили сте поглед някъде в далечината, но в сумрака виждате само неясни очертания и тъмни сенки. Повдигате бинокъла "Щайнер 10х50 Найтхънтър" до очите си и вече можете да видите всичко в нова светлина - ярко, цветно, кипящо от живот. При това изведнъж!
------------------------
Лов и риболов;2004, кн. 8;
Излет сред природата, кратка почивка, за да отдъхнете и изведнъж... нещо се движи в далечината, но колкото и да напрягате поглед, слънцето ви заслепява и не виждате нищо. Защо да губите шанса си да видите нещо наистина рядко срещано в природата? Просто погледнете през бинокъла си "Щайнер 8х30 Сафари" и ще се насладите на най-невероятната гледка.
------------------------
Лов и риболов;2004, кн. 8;
Серията "Сафари" е с нов дизайн и е направена така, че да спира ултравиолетовите лъчи и да ви поднася една невероятна гледка, без значение колко силно блести слънцето. Специалната им технология ви позволява да виждате всичко много по-ясно, като в същото време ви създава удобство от това, че не напрягате очите си.
------------------------
Лов и риболов;2004, кн. 8;
За риболов на спининг се предлагат две супер влакна: "Super Visual" и "Super Fluor". Едното е оранжево, а другото е в отровен бледо-жълт цвят. Те се виждат много добре при каквото и да е време и на фона на всяка вода, което позволява лесно контролиране на воденето и своевременно забелязване на кълването. Тези влакна се разтягат слабо и притежават сложна структура, в резултат на която горният слой не позволява на водата да се просмука в сърцевината и да я разруши.
------------------------
1998;в. Капитал
"Границите на рая" е естетска изложба, в която се усеща ретродух, може би поради факта, че използваната техника носи в себе си романтизма на отминали бурни времена. Самите произведения, дванайсет на брой, отдалеч приличат на огромни фотографски плаки или части от стари ленти, върху които времето е отпечатало своите абстрактни знаци. При внимателен поглед от близка дистанция се виждат различните фактури на предметите, които художникът е отпечатвал с помощта на графита. Извадени извън реалния си контекст и поставени върху хартиената повърхност тези предмети изграждат композицията на творбата.
------------------------
1998;в. Капитал
Според проектозакона на държавните и общинските културни организации, които не са регистрирани по Търговския закон, ще бъде разрешено "да извършват допълнителни дейности, свързани с основните", доходите от които могат да бъдат събирани в извънбюджетни сметки. В тях ще попадат и средства от дарения, спонсорство и помощи от международни програми и споразумения. Някои виждат в това узаконяване на извънбюджетните сметки възможен начин неособено кадърни културни институции/?/ да се издържат добре от наеми, получавани от бингозали или от магазинчета за фолк-музика.
------------------------
http://www.online.bg/kultura/
Днес виждаме, че рециклирани политици със съмнителни биографии и нула обществено доверие биват изтиквани напред като носители на новия морал и политически законодатели на Новото време. Ярък пример в това отношение е Стоян Ганев, който кадрува, решава и управлява наместо царя, но от името на царя. Навръх Нова година с държавен пост осъмна и земеделецът Георги Петров (може би трябва да се обнародва някаква държавна забрана да не бъде наричан Гошо Тъпото). Видният съратник на Стоян Ганев от ранния период на СДС поема хазарта.
------------------------
http://www.gallateam.com/
Равносметката е: нито млади таланти откриваме, нито трилър виждаме. Остава да чакаме летния сезон с блок-бъстърите или най-добре да заемем позиция и да дебнем отблизо за някое междинно Холивудско попадение.
------------------------
12/2001-01/2002;http://www.cult.bg/
Пикасо: "Автопортретът започва като процес на изучаване, а по-късно се превръща в представа как се виждам самият аз и как мисля, че ме виждат другите".
------------------------
12/2001-01/2002;http://www.cult.bg/
Пикасо: "Автопортретът започва като процес на изучаване, а по-късно се превръща в представа как се виждам самият аз и как мисля, че ме виждат другите".
------------------------
12/2001-01/2002;http://www.cult.bg/
Напоследък като че ли става модно художниците да рисуват по двойки. След няколкото изложби на подобен принцип, осъществени от Милко Божков и Стоян Цанев, виждаме автори от следващото поколение, склонни да преплитат възгледите и художествените си интерпретации. От друга страна, Красимир Терзиев показва трайна тенденция при "превода" на видео в живопис или, с други думи, да улавя и вгражда мимолетния образ в траен материал. Преходът е важен, доколкото видеото постепенно губи ореола си на новаторско средство за изкуство и традиционните форми отново влизат в обращение.
------------------------
12/2001-01/2002;http://www.cult.bg/
Двете части в картините на Красимир Терзиев и Дейвид Д'Агостино са ясно обособени. От една страна, сумрачни интериорни пространства и детайли (по видеоматериала на Дейвид Д'Агостино), надписи, според които нещо напрегнато ще се случи, или няма да се случи. От друга страна, виждаме забавни почти орнаментални многоцветни военни игри (по видеоматериала на Красимир Терзиев от детска площадка). В повечето картини случайното наслагване добива смисъл - повече, отколкото във всяка отделна част. Този смисъл, съвсем прозаично, идва от възприемането им като едно цяло.
------------------------
12/2001-01/2002;http://www.cult.bg/
Имаше една детска игра: всеки пише ред от стихотворението, прегъва листа предава на следващия. Забавното е, че като резултат винаги се получаваше нещо интересно - в абсурдистки бели стихове. Подобна артистична игра виждаме и в "Ирида"...
------------------------
Калин Янакиев;Диптих за иконите – опит за съзерцателно богословие;1998;http://www.omophor.com/omophor/book006.htm
И тъй, за да подчертаем още веднъж този апофатично-превишаващ женствеността и красотата елемент в православната икона на Богородица, ние ще кажем - действително cum grano salis - че в западните образи виждаме лика на една прекрасна дева, но, при всичкото си възхищение, не успяваме да постигнем в него ликът на единствената, Всесветата Дева, която, бидейки девствена, е девствена с една особена, много повече от полова чистота и бидейки жена, е жена по един уникален, трансцендиращ женствеността начин.
------------------------
Калин Янакиев;Диптих за иконите – опит за съзерцателно богословие;1998;http://www.omophor.com/omophor/book006.htm
Нещо подобно виждаме, обаче, ние и тогава когато се взрем в начина, по който се изобразява материнството на Пречистата на православните и на западните икони, материнството, което, както знаем, е неотделимо от девството на Богородица.
------------------------
Калин Янакиев;Диптих за иконите – опит за съзерцателно богословие;1998;http://www.omophor.com/omophor/book006.htm
Подчертавайки още веднъж този апофатично-превишаващ цъфтежа на майчинството елемент в православната икона, аз бих казал, че в западните изображения ние виждаме наистина, образа на една благородна и всеотдадена майка, но, при всичката си затрогнатост, не успяваме да постигнем в него лика на единствената, на Божията Майка, на Майката Дева, на Пренепорочната Богоматер.
------------------------
Архимандрит Серафим Алексиев;Болна и здрава мистика;1999;http://pravoslavie.domainbg.com
«Винаги виждах пред себе си Господа» (Пс. 15:8), казва великият мистик от Вехтия Завет свети пророк и цар Давид. Как е виждал той винаги Господа? — Нали ние знаем от Свещеното Писание, че «Бога никой никога не е видял» (Иоан. 1:18)? Той е виждал Господа с очите на вярата си. Той е бил потопен в атмосферата на благодатна здрава мистика. Чувствувал е Божието присъствие около себе си чрез религиозната интуиция, преживявал е Бога с топлотата на религиозното си чувство.
------------------------
Архимандрит Серафим Алексиев;Болна и здрава мистика;1999;http://pravoslavie.domainbg.com
«Винаги виждах пред себе си Господа» (Пс. 15:8), казва великият мистик от Вехтия Завет свети пророк и цар Давид. Как е виждал той винаги Господа? — Нали ние знаем от Свещеното Писание, че «Бога никой никога не е видял» (Иоан. 1:18)? Той е виждал Господа с очите на вярата си. Той е бил потопен в атмосферата на благодатна здрава мистика. Чувствувал е Божието присъствие около себе си чрез религиозната интуиция, преживявал е Бога с топлотата на религиозното си чувство.
------------------------
Архимандрит Серафим Алексиев;Болна и здрава мистика;1999;http://pravoslavie.domainbg.com
В нашата църковна действителност се срещат много хора, които не са с разстроени нерви, та да бъдат сметнати за патологични случаи, водят един напълно нормален живот, а предадат ли се на религиозни преживявания, виждат «ангели» и общуват с духове, викат души на умрели и получават всевъзможни «небесни» откровения... Те мислят, че са във връзка със светлия духовен мир, защото хубави били внушенията, които им се правели. Как може сатаната да учи на добро!
------------------------
Архимандрит Серафим Алексиев;Болна и здрава мистика;1999;http://pravoslavie.domainbg.com
Картинно това можем да си представим така: злият дух, като е видял, че покаялите се могат да се изскубнат от властта му, си е казал: «През вратичката на покаянието те бягат от мене, но през друга вратичка аз пак ще ги доведа при мен. Ще им дам „дарби“ да чуват гласове, да говорят на непознати езици, за виждат видения и да вършат дори чудеса. Ще им внуша, че тия „дарби“ са от Бога, че Бог им ги дава заради искреното им покаяние. И когато те повярват това, ще си въобразят, че са вече по-добри от другите, щом имат и видения, и чрез гордостта си пак ще дойдат при мен».
------------------------
Архимандрит Серафим Алексиев;Болна и здрава мистика;1999;http://pravoslavie.domainbg.com
Че с такива хитрости за поробване на човешки души си служи сатаната, виждаме от следната мисъл на свети Йоан Лествичник: «Никой не се съмнява в това, че бесовете и страстите оставят понякога душата ... но малцина знаят по какви причини те я оставят. От някои хора — не само вярващи, но и невярващи — са си отивали всички страсти с изключение на една — гордостта. Те са оставяли нея като основно зло, за да запълни мястото на всички останали страсти. Защото тя е толкова вредоносна, че може да срине от самото небе». >
------------------------
Архимандрит Серафим Алексиев;Болна и здрава мистика;1999;http://pravoslavie.domainbg.com
Великият руски подвижник от XIX век преподобни Амвросий Оптински е съветвал: «Нищо не искай да виждаш насън, иначе ще видиш... с рога!» А преподобни Нил Синайски решително забранява търсенето на видения: «Съвсем не желай и не търси да видиш във време на молитва някакъв лик или образ. Не желай да видиш зримо нито ангели, нито сили, нито Христа, за да не загубиш ума си, като приемеш вълка за пастир и се поклониш на враговете-демони».
------------------------
Архимандрит Серафим Алексиев;Болна и здрава мистика;1999;http://pravoslavie.domainbg.com
Забележително е това, че няма нито една църковна молитва, дето да се казва: «Господи, дай ми дар да виждам видения!» В молитвите се срещат все такива прошения «Господи, дай ми смирение, целомъдрие, послушание, търпение, кротост» и пр. А свети Ефрем Сирин се моли да получи следните дарби (за видения): «Господи, дай ми да виждам своите прегрешения и да не осъждам брата си!»
------------------------
Архимандрит Серафим Алексиев;Болна и здрава мистика;1999;http://pravoslavie.domainbg.com
На някой си монах се явил дявол, преобразен в ангел на светлината, и му казал: «Аз съм архангел Гавриил. Изпратен съм при тебе». Монахът рекъл: «Гледай да не си изпратен при някой друг, защото аз не съм достоен да виждам ангели». Дяволът, опарен от смирението на монаха, веднага изчезнал.
------------------------
Архимандрит Серафим Алексиев;Болна и здрава мистика;1999;http://pravoslavie.domainbg.com
Ако беше грях благоразумното отхвърляне на виденията, случващи се с грешници, най-отговорни за такъв «грях» биха били светите отци на нашата Православна Църква. Защото тъкмо те, предпазвайки ни от увлечения по болнав мистицизъм, съвсем определено ни съветват: «Ако действително ти се яви дори ангел, не го приемай лековерно, но се смирявай и казвай: аз живея в грехове. Недостоен съм да виждам ангели».
------------------------
Архимандрит Серафим Алексиев;Болна и здрава мистика;1999;http://pravoslavie.domainbg.com
Да помним, че най-силното средство за борба с демоните е смиреномъдрието! Който е истински смирен, стои по-високо от онзи, който върши чудеса! «Мнозина са получили спасение, без да имат дар на пророчество и прозорливост, на знамения и чудотворство, — пише свети Йоан Лествичник, — но без смирение никой няма да влезе в небесния чертог». А в Отечника на светия епископ Игнатий Брянчанинов четем: «На един старец съобщили, че някои се удостоили да видят ангели. Старецът отговорил: «Блажени са тия, които непрестанно виждат греха си!»
------------------------
Иеромонах д-р Антим Шивачев;Истините на православната вяра;2002-2005;http://pravoslavieto.com/books/istinite/
Символът на вярата, в който всеки християнин е длъжен да вярва, обхваща прочее учението за Светата Троица. Съществуват в един Бог три лица, т. е. ние, православните християни, признаваме за истина, че съществува Бог, височайш и всесъвършен Дух, Един по съществото си, а троичен в лицата - Отец, Син и Свети Дух. Те образуват от себе си Троица единосъщна и неразделна. Този триединен Бог всичко съдържа в своята власт и всичко управлява. Той е създателят на небето и земята и на всичко, което виждаме и което не виждаме.
------------------------
Отец Петър;По стъпките на нашите прадеди в Света Гора;2001;http://pravoslavie.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=210&Itemid=116
Наближавайки манастирските сгради, се обръщаме към градчето, което се намира в ниското. Чуват се камбаните, виждат се белите храмове, построени на най-видно място. Насреща, сред малка горичка, се вижда друг белокаменен манастир. Типична за Гърция гледка.
------------------------
Отец Петър;По стъпките на нашите прадеди в Света Гора;2001;http://pravoslavie.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=210&Itemid=116
Всеки неволно започва да сравнява природните красоти с тези на България - земята, населените места... Нивите, намиращи се между ниски баирчета, бяха вече пожънати. Отделно от тях се виждаха множество царевични блокове, напоявани с дъждовална техника. Пътуващите шеговито се подпитват дали някой не вижда магаре да оре и изоставена, запустяла земя, или подпалено стърнище? Пълно мълчание, изпълнено с малко тъга и носталгия по българското земеделие.
------------------------
Отец Петър;По стъпките на нашите прадеди в Света Гора;2001;http://pravoslavie.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=210&Itemid=116
Вторник, 03 юли. Предстоеше да се изпълни крайната цел на нашето поклонническо пътуване - Света Гора. Микробусът следваше пътя, криволичещ покрай Бяло море. Каменистите склонове на малките планини бяха лишени от вековни гори, каквито сме свикнали да виждаме в Българско, но пък от двете страни на шосетата ни "ръкомахаха" пъстрите цветове на китните олиандри.
------------------------
Отец Петър;По стъпките на нашите прадеди в Света Гора;2001;http://pravoslavie.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=210&Itemid=116
Отново сме на манастирското кейче. В далечината плуват малки и големи корабчета на които ясно се виждат туристи, любуващи се на премъдрото Божие творение – морето, планините…
------------------------
Отец Петър;По стъпките на нашите прадеди в Света Гора;2001;http://pravoslavie.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=210&Itemid=116
На другия ден, след закуска, поблагодарихме, сбогувахме се и… отново на път – за България. Наближихме границата. Нашият ръководител ни показа един голям магазин, собственост на Янис от България. Пред магазина е построен малък параклис. Вътре горят кандилца, има свещи… Влизаме в магазина. Гледаме до входа стая, в която също горят кандила, чува се църковна музика, мирише на тамян. Янис разбра, че сме учудени и ни каза: „Не се чудете, аз съм малко вярващ човек… За това, което виждате ми е помогнал Бог. И не мога да не Му благодаря…”
------------------------
Отец Петър;По стъпките на нашите прадеди в Света Гора;2001;http://pravoslavie.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=210&Itemid=116
Когато микробусът ни минаваше покрай Сандански, Кресна и други български селища, виждахме, че и в Българско тук-таме никнат като кокичета нови храмове… Когато минавахме през Самоков и Боровец, където ни облъхваше свежият планински въздух, идващ от Рила, когато минавахме през Пазарджишкото и Пловдивско поле, когато пътувахме през Розовата долина, тогава разбрахме, че наистина Бог, когато е търсил земя за българите ни е дарил най-хубавата.
------------------------
Отец Петър;По стъпките на нашите прадеди в Света Гора;2001;http://pravoslavie.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=210&Itemid=116
Бог е любов (1 Иоан. 4:8). И Той наистина ни обича. И ние Го обичаме. Особено децата… Това чувстваме не само като виждаме, че и в България родителите все повече водят децата си в храма, но и по отношението на децата към църквата. Пример за това бяха и синовете на свещеника, които ни придружаваха, превеждаха на много непознатия за нас гръцки език и с християнска любов и мъдрост се отнасяха към нас и околните. Бог да ги благослови!
------------------------
2001;http://www.omophor.com
Мария, V клас: Научихме много интересни неща. В манастира видяхме хубави икони, а в старинната Бельова църква, която е на почти 800 години, стенните икони едва се виждаха от старост...
------------------------
2001;http://www.omophor.com
Румен: По вратата на тази старинна църква се виждаха следи от куршуми... Вътре е запазена. Разгледахме стенописите. Наоколо има голям двор с дървета, имаше сняг, поиграхме малко. Сбогувахме се с монахините и свещеника. Нашият приятел от доброволците, Владо, ни изпрати до интерната...
------------------------
За буквите;бр. 18/2004;
Има един надпис, издълбан върху камък преди хиляда години. Повелил е да го издялат цар Иван Владислав, племенник на цар Самуил, самодържец Български, за възстановяването на крепостта Битоля, „за убежище и защита на българите". Не съм виждал плочата,
------------------------
За буквите;бр. 20/2005;
извърши в древния тука исторически храм на светите без-сребърници Козма и Дамяна от двоица свещеници — един аравлянин и един българин, и от трима главни певци — един аравлянин, един българин и един грък. На богослужението присъствуваха всички заточени братя и след отпуса на службата изпе се в черковния двор похвална песен на Светите Кирил и Методий. Също тъй многолетствие за Н. И. В. Султана. Стечението от тукашните жители беше голямо, защото не виждали и не чували такваз наредба, и всички любопитни питаха какви са тези тропари и кон-даци, що пеем...
------------------------
За буквите;бр. 20/2005;
И те виждам как пътуваш - ти пътуваш като слънце. В глинени колиби лягаш, ставаш в златни градове. И под ленената риза и под бронята - по зрънце. Твойта азбука е чудо не за дни - за векове!
------------------------
За буквите;бр. 20/2005;
Няма как да не си спомним най-храбрия защитник на равно-апостолното Кирило-Методиево дело - преславския Черноризец, когато виждаме тропара на солун-
------------------------
За буквите;бр. 20/2005;
В слънчевия декемврийски ден от историческия хълм се откриваше просторна панорама на Рим и пристигналите от България можеха да обгърнат с поглед прекрасните урбанистични пейзажи в подножието на висотата. Но навярно и паметникът на българина се виждаше от всички знатни точки на италианската столица. От Колизея, от монумента на Ро-мул и Рем, от фонтана „Треви", от Площада на републиката....
------------------------
За буквите;бр. 20/2005;
Сега ние знаем, че паметникът на Капитан Петко войвода се е виждал от италианския парламент, защото редица депутати,
------------------------
За буквите;бр. 21/2005;
Освен отрицание на иконите виждаме у Милтън отрицание на разкоша и разточителството на официалните църкви, признаването на дуалистичния принцип, сиреч господството на два Бога - добър и лош, над света. Милтън употребява и добре известното название „добри хора", с което се наричат лидерите на еретическите общности, и популярното сред дуалистите понятие „вътрешен човек".
------------------------
За буквите;бр. 21/2005;
Като срабним конструкционната форма на буквите на Азбуката от Плиска с добавените букви на Кирилската азбука и на цялата Глаголическа азбука и логиката на тяхното изграЖдане виЖдаме, че трите азбуки произлизат от една фигура-модул и са плод на една творческа мисъл.
------------------------
За буквите;бр. 21/2005;
Кирило-Методиевската следа, както виждаме, от Васил Левски преминава към Бойчо Огнянов - и то в духа на тропара. На изпита българската азбука звучи неразделно от нашето А, Б, което могат да казват всички славяни, всички загрижени на земята да има мир и благоволение, спасение на човешките души.
------------------------
За буквите;бр. 22/2006;
Като влезе пък в двореца, и види високи палати, и богато украсени, отвън църкви с камък, дърво и багри,а вътре с мрамор и мед, сребро и злато, не знае с какво да ги сравни, защото не е виждал в своята земя друго освен сламени хижи, бедният, започва да губи ума си и им се чуди.
------------------------
За буквите;бр. 24/2006;
Това подсети за думите на един руски писател, пряк участник във възраждането на Кирило-Мето-диевския празник в Русия през последните години, признателен ученик на Лихачов: „България не я виждам за първи път - аз си я спомням."
------------------------
За буквите;бр. 24/2006;
Трябва да умеете да виждате света, да виждате природата, да виждате хората, да виждате историята - да чувствате историята, да познавате своята страна. Своята страна трябва непременно да обичате и познавате, а също така своя град или село, своето училище.
------------------------
За буквите;бр. 24/2006;
Към мисиите на славянските просветители на север и запад отправя мислите и чувствата паметният кръстен ход на българския дар за Мурманск. Мисията продължава във всички посоки! Виждаме го и от биографията на папа Йоан Павел ІІ - най-много пътувал в историята на Ватикана.
------------------------
За буквите;бр. 25/2007;
Тук аз виждам най-малко основателни причини за скептицизъм и критицизъм. Евроскептиците представят Европейския съюз като хомогенизираща, отричаща старите национални особености като например италианското сирене (с вкусна добавка от мръсотията на ръцете) или английското говеждо и бирата, измервани в па-ундове и пинти. Примерите в това отношение обаче не са многобройни и срещу всяко старо нещо, премахнато поради забрана от новите европейски наредби, се появяват две нови.
------------------------
За буквите;бр. 25/2007;
Когато погледът ми отново срещна белия венец от планини и мирното спокойствие на равнината, стори ми се, че този живот, който отнех, не е изчезнал безследно, но като една малка капчица е преминал в океана на великата и вечна сила, която ражда живота... И аз разбрах защо ние, хората сме виждали в смъртта известна красота и защо сме й възлагали дори надежди. В това преминаване оттук към там, във вечния възврат, за който говорят философите и религиите, нашият ум е откривал безсмъртното начало на живота и е черпел нови сили за духа...
------------------------
За буквите;бр. 26/2007;
Проходът, който за първи път премества ударението върху направлението от юг на север, също се намира на Балканите. На Шипка всичко е спокойно... От висините на Орлово гнездо все по-ясно се виждат пътищата на прелетните птици към „обетовани земи", отдалечени от географски и други Сахари. Бездомни и безхлебни сред нажежените пясъци, тръгват след прелетните птици, към местата, избрани от тях за гнездене.
------------------------
За буквите;бр. 26/2007;
сик. Князът молил воеводата да не спира порива на душата му. Воеводата не отстъпвал. Тогава Растко прибягнал до хитрост. Помолил игумена да покани сръбската дружина на трапеза и разкрил плана си. Игуменът дълго се молил, преди да се съгласи. Не виждал нищо лошо: не от баща си се отричал отрокът, посвещавайки се на небесния Отец.
------------------------
За буквите;бр. 26/2007;
ева, Костадин Михайлов и други. След обреда ги виждаме благи и свенливи, с природна чистота, неразговорчиви за сакралната страна на ритуала.
------------------------
За буквите;бр. 27/2008;
Наследството на Кирил и Методий, претърпяло крушение в Моравия, бива спасено от българския народ. Като дават убежище на техните ученици, на първо място на Климент и Наум, българите съумяват да дадат по-нататъшно развитие на тяхното наследство и сетне да предадат неговите духовни и културни плодове на други народи от Югоизточна и Източна Европа. Славистите и ви-зантинистите от много страни се радват, като виждат как се възражда в България това велико наследство. Ранните произведения на кирило-
------------------------
За буквите;бр. 27/2008;
Трябва да си сляп, за да не виждаш как модната, задължителната всепозволеност се отличава от пламенните страсти и греховете на миналото - така както раковите метастази са различни от доброкачествените тумори.
------------------------
За буквите;бр. 27/2008;
„Страдащите наши братя преди нас са станали християни, преди нас са чели Евангелието на свой роден език и предадоха това Евангелие на нас, когато на брега на Днепър се извърши кръщението на руския народ. Преди нас те са имали книги, когато ние не сме знаели, не сме виждали дотогава нито една."
------------------------
За буквите;бр. 27/2008;
тта, като виждаше редом тия свои командири да ни поощряват и да ни вдъхват кураж. Те вървяха заедно с нас „към победа или смърт!"
------------------------
За буквите;бр. 27/2008;
След като войската премина между редиците, Великият княз се спря на едно възвишение, откъдето се виждаше целият строй, и обяви официално подписването на мира:
------------------------
За буквите;бр. 27/2008;
Интеграцията на Русия и други православни държави би наклонила везните на страната на православието и би допринесла много за укрепването на християнската културна идентичност на Европа. Но католиците и протестантите виждат православието като един от проблемите на отношенията изток-запад, вместо да гледат на него като на част от решението. Както би трябвало да бъде.
------------------------
За буквите;бр. 27/2008;
- Ние не го сторихме. Не го направи нито една нация, защото всички бяхме прекалено глупави и наивни. Желаехме да виждаме по страниците на нашите вестници най-вече снимки на разголени момичета и тлъсти заглавия за изнасилвания, а нито едно правителство не беше в състояние да повлияе върху това.
------------------------
За буквите;бр. 29/2008;
Освещаването става на 29 октомври (15 октомври ст. ст.) 1938 г. от бесарабския владика архиепископ Кишиневски и Хотински Дмитрий Сулима. На дългоочакваното тържество, продължило четири дни, присъстват хиляди български колонисти. В името на своя дългомечтан храм те виждат и своето преображение на свободна от османско иго земя.
------------------------
За буквите;бр. 29/2008;
„Българските ученици от Възраждането и досега пеят: „Върви, народе възродени, към светли бъ-днини върви!" Много други народи, сега възраждащи се и тръгнали по пътя на своето независимо развитие, на всеки 24 май виждат в пролетния пример на България опора и вдъхновение, вяра в себе си, стремеж за духовно развитие и културен разцвет. Чрез вестника „За буквите" поздравявам дейците
------------------------
Култура;06/09/2002, бр. 31;
В "Търкалящи се камъни" Катя Паскалева е мъртвата майка на братята, оживяла от дневника си - виждаме я или изпита в болничната стая, или морно изправена в клаустрофобично-леденото пространство на моргата пред трупа на собствената си майка. Изпод подпухналата скръб на лицето й се гърчи струя живец, изопната като едва доловима борбеност. Мълчалива или метежна (каквато се мярка в "Забраненият плод"), безмълвна, горка, благородна, Катя Паскалева в тези филми сякаш поставя финални мазки върху своя екранен образ на жена-жертва.
------------------------
Култура;25/04/2003, бр. 17-18;
Носители на тази естествена човешка нравственост са Донка, Бистра, дъщерята на Евтим, която истински обича годеника си Борис. Както виждаме, все тези, които са останали малко или много вън от прякото влияние на общественото статукво.
------------------------
Култура;25/04/2003, бр. 17-18;
Искам тук специално да се спра на някои важни моменти в статията на Емил Григоров. Г-н Григоров, благодарен съм ви за добрите ви думи към мен, както и за искрено и отривисто изказаните несъгласия. Вие сте доблестен човек. Предполагам, че ще има за какво да спорим и в бъдеще, защото това са все въпроси, засега без окончателни отговори. Нещата, за които бих поспорил, обаче, бих разделил на два вида, според както ми се струва, че ги виждам в текста ви - несериозни квалификации и сериозни възражения.
------------------------
Култура;25/04/2003, бр. 17-18;
Такива базисни противоречия ме правят оптимист, защото мисля, че тъкмо вътрешното триене води човек хъката-мъката към истината. Но като гледам как от това студентско ниво чак до интелектуалните ни салони хората гледат Америка, после гледат доскорошния Саддамов Ирак, после пак Америка, после пак Ирак, и все не виждат разлика в системите, честно казано, понякога губя надежда, че някой ден ще мога да докарам разговорите си до момент, в който няма да се налага да защитавам Америка. В който, тоест, няма да си откриваме открити земи и ще си разсъждаваме по същество.
------------------------
Култура;09/05/2003, бр. 19;
- От него съм получил наистина толкова много, колкото може един баща да даде на сина си. Към това прибавям и професионалната подготовка. И колкото повече време минава, толкова повече виждам колко велик учител и музикант е той. Защото ме е повел по най-верния път на музиката и цигулковото изкуство. И е невероятно, че и до днес, когато вече е на 93 години, той продължава да се вълнува от всички проблеми, които имам или бих имал. Не само мои, но и на другите си ученици.
------------------------
Култура;16/05/2003, бр. 20;
Понякога фини и нежни, друг път хищни и студени, те сякаш са живи същества, способни да мислят и чувстват. На много места виждаме разпукнати нарове с разпръснати по пода или из въздуха семена. Тук всеки образ съдържа скрита символика и подобно на сюрреалистичната живопис може да се анализира и тълкува многостранно.
------------------------
Култура;16/05/2003, бр. 20;
Основният композиционен похват на художничката е съчетаването на няколко преливащи едно в друго пространства. Сякаш някой е повдигнал тежки надиплени завеси и пред погледа се разкриват далечини с облени от светлина водни повърхности, пищни градини, прашни стълбища... Човешки фигури виждаме рядко само като силует, но въпреки това тяхното присъствие се усеща навсякъде.
------------------------
Култура;16/05/2003, бр. 20;
- От него съм получил наистина толкова много, колкото може един баща да даде на сина си. Към това прибавям и професионалната подготовка. И колкото повече време минава, толкова повече виждам колко велик учител и музикант е той. Защото ме е повел по най-верния път на музиката и цигулковото изкуство. И е невероятно, че и до днес, когато вече е на 93 години, той продължава да се вълнува от всички проблеми, които имам или бих имал. Не само мои, но и на другите си ученици.
------------------------
Култура;23/05/2003, бр. 21;
"Моята издателка твърди, че никога не ме е виждала да говоря пред толкова малко хора", нескромно откри премиерата Стефан Цанев и шеговито се определи като "един от младите български творци, които Божана Апостолова със своята странност издава".
------------------------
Култура;23/05/2003, бр. 21;
Когато писах за миналогодишното издание на фестивала, завърших с думите: "В Благоевград трудно се снобее. И все по-малко виждам смисъл в упорството на други фестивали донякъде високомерно да предпоставят разрива между публиката и театъра. В такива разриви изтичат труднокаптираните води на нашия театър."
------------------------
Култура;30/05/2003, бр. 22;
Слушайки тези звуци, гледайки тези движения, може да се изгуби представа за времето и да се потъне в сладостната измама, че красотата все пак може да победи времето. Разбира се, тези парченца минало, които виждаме, са следствие на усилията на модерния човек да удържи текливостта и да съхрани духовната си история. Спектакълът на ансамбъл "Росиньол" внушава колко крехката природа на изкуството винаги се е опитвала да вмести в себе си вечността и да се опълчи на изплъзващото се време.
------------------------
Култура;30/05/2003, бр. 22;
Г-н ректорът, проф.Боян Биолчев, предостави на декана на Химическия факултет привилегията си да произнесе от тази най-висока университетска трибуна слово на светлия празник на Кирил и Методий. В този му жест аз виждам неговото и това на цялата университетска общност уважение към природните факултети на нашия Университет и ролята им за развитието му. Голямо бе изкушението да избера тема от тясната научна област, в която съм скромен изследовател - ФХ и БФХ и споделя вълнението, което, като всички вас, изпитвам при досега си с науката и преподаването.
------------------------
Култура;30/05/2003, бр. 22;
"Ако Хемингуей се беше родил в София - казваше Бунюел, - никой нямаше да го чете". "Български" е обратното на "американски": нещо неопределено, безинтересно. По думите на Кракси, български бяха новините по RAI3. Български бяха и процентите, с които Кракси се преизбираше за секретар на Италианската социалистическа партия. На Боси "Форца Италия" му се виждаше българска партия до не много отдавна.
------------------------
Култура;30/05/2003, бр. 22;
1. Интуитивно - като усещане за възможна среща на преводач, автор, издател и публика (понякога - и художник) - избирам книги, които виждам в известен смисъл като бъдещо събитие в книгоиздаването;
------------------------
Култура;30/05/2003, бр. 22;
Мисля, че истинската християнска мисъл е дълбоко, дори бих казал, драматично ангажирана с историята. След Боговъплъщението човешката история е осветена, Бог е открит в нея. Всяко историческо настояще е настояще на срещата с открилия се и действащ в него Бог. Не може да вярваш, че "И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе" (Иоан. I, 5.), и да виждаш периоди или събития в историята, колкото и трагични да са те, които да скриват, да засенчват открилия се Бог.
------------------------
Култура;06/06/2003, бр. 23;
Във виртуалната версия на 68-а (като антиманифест по Георги Господинов) виждам как паметникът на Тодор Живков - като статуята на Командора от "Дон Жуан" - тръгва насреща ни с гръмовни стъпки и ни пожелава "добър ден!".
------------------------
Култура;06/06/2003, бр. 23;
Недко Солаков: Така е. Ние затова не ги използваме от дълги години. Само че проблемът е, че вие - и много още други хора - имате свое собствено разбиране за това какво е съвременно българско изкуство и очевидно не можете по никакъв начин да определите какво точно е това, което виждате в момента, и затова се хващате за този термин, който много ви се иска ние да сме го използвали. Отдавна не го използваме.
------------------------
Култура;06/06/2003, бр. 23;
Недко Солаков: Не виждам нищо парадоксално в това да искаш нещо, което правиш, да влезе вътре в институция, да бъде купено и съответно да бъде вкарано в някакви институционални рамки. Това е нормално. Това е вече история.
------------------------
Култура;06/06/2003, бр. 23;
Недко Солаков: За мене пък точно в това е проблемът - да бъде откупено. Защото са изминали 14 години от началото на този тип изкуство у нас. А българските институции не притежават нищо от това изкуство. Това задължение на държавата е било абсолютно загърбено. Малкото неща, които имат, са били подарени от художниците. И тези подарени неща днес са в един разсипан вид, както виждате от машината за разбиване на идоли. Добре, че Любо е жив и здрав, та да я оправи.
------------------------
Култура;06/06/2003, бр. 23;
Недко Солаков: Но защо, според теб, музеят непрекъснато трябва да бъде разглеждан като консервативна институция? Има музеи, които са изградени само от този род неща. Да ти кажа ли например за една от последните изложби на музея във Франкфурт, който е един от собствениците на черно-бялата работа. Една от работите е на Грегор Шнайдер, който взе една от големите награди на миналото Венецианско биенале. Тя представлява черна (не помня дали е квадрат) картина, зазидана в стената, и ще бъде отворена след 50 години. Иначе единственото, което сега виждаме, е чиста, бяла стена.
------------------------
Култура;13/06/2003, бр. 24;
Ревах със скъпернически сълзи на гишето в банката, където платих четирицифрена фактура. Но, след инсталацията, си казах - тук има нежност. И в синия фон на 2000, и в менютата на Office. Аз бих предпочел държавните служители, от гледна точка на тяхната способност да бъдат полезни на гражданите, да виждат нежен син цвят, вместо да имат неограничени възможности за изява в полето на програмирането. Не бих искал те да са принудени да бъдат хакери от висша класа, колкото и пари да спести това, защото това не влиза в тяхната длъжностна характеристика.
------------------------
Култура;13/06/2003, бр. 24;
- Гледам да не правя едно произведение само за себе си. То трябва да създаде атмосфера. За това трябва пространство. Виждам пространствената инсталация като скулптура дори когато е на видео. Произведението винаги е мой автопортрет. Работя с различни материали на едно място. Специално масата върху крушките е изградена от различни елементи, които дружат един с друг. Така се получава един организъм.
------------------------
Култура;13/06/2003, бр. 24;
- Не го виждам като преминаване. Всъщност е развитие. Продължавам да бъда скулптор. Когато изобразителното изкуство закъсва като цяло, художниците се обръщат към скулптурата. Пикасо например започва да прави скулптура, а Марсел Дюшан - скулптурни обекти. Защото скулптурата притежава пространственост - едно физическо измерение повече. Докато в плоскостни изкуства като живописта и графиката се създава илюзия за форма. Скулптурата е много специална и е много трудна, защото при нея не се пресъздава, а се създава.
------------------------
Култура;13/06/2003, бр. 24;
- За мен Швеция е чудесно ателие. Но там правя неща, които са резултат на заседнали у мен усещания, обработвани с години. Естествено, голяма част идват от България. И може би те носят поетичността, която шведите виждат в моите работи. В никакъв случай не се стремя да приличам на някой друг, защото така ще започна да не приличам на себе си.
------------------------
Култура;13/06/2003, бр. 24;
Свободната академия беше свободен терен, където посрещахме и поети, и свещеници, и философи. Оказа се, че в Швеция е необходим накакъв напредък за младата генерация. С мои студенти тогава направихме изложба и на "Шипка" 6 през 1991. Освен София, посетихме и Атина, Копенхаген, Париж, Хелзинки. Това беше начин да се пробваш не само в пространството, но и социално. Да видиш как реагират различните хора, дори тези, които не са виждали изкуство.
------------------------
Култура;20/06/2003, бр. 25;
Емил Христов: Защо не снимам, като съм толкова супер? Това е цената. Цената на избора - да останеш тук или да заминеш. Стефан Иванов замина и снима малки канадски филми, а аз не. Но това е положението. Единственият човек от републиката, чийто филм съм виждал на големите постери, е Рали заради индийския му филм "Самсара". Няма друг.
------------------------
Култура;20/06/2003, бр. 25;
Емил Христов: Да. С известните компромиси по повод на story-то. Това, което правя, е да измислям материални носители, да ги наречем колони - например само луминесцентно осветление, черно-бяло, формат, оптика - някакви неща, които да създадат непрекъсваема цялост. Не виждам конкретните кадри. Но логиката виждам. Логиката на професионалните си действия.
------------------------
Култура;20/06/2003, бр. 25;
Емил Христов: Да, да. Опитвам се да направя Попзлатевия филм така, както виждам него самия. С Волев работя за Волев. И няма човек, който да ми каже: оп, един и същи кадър. Няма.
------------------------
Култура;20/06/2003, бр. 25;
Геновева Димитрова: Става дума за това, че обикновено виждаш стабилно изображение на разклатен филм.
------------------------
Култура;20/06/2003, бр. 25;
Геновева Димитрова: Казваш, снимайте дигитално, но не съм виждала досега друг български оператор да извади такъв капацитет на цветност от видео...
------------------------
Култура;20/06/2003, бр. 25;
Познанието му беше наистина вселенно - такова, каквото е древното познание на мита и обреда. То така е и организирано на платното му - с пълно незачитане на субектността, изразена най-чувствително чрез перспективата, и на нейните видими и осезаеми измерения. Светът в изображенията на Казаков се завърта пред нас като сляти земя и небе, като вселена на познанието. Художникът казва, че представя и онова, което не съзнава или само го е сънувал. Но как става това - как се осъзнават неща, които не си виждал, а те живеят в теб?
------------------------
Култура;27/06/2003, бр. 26;
- Мариела е интелигентен, информиран и съвременен човек. Вероятно е била вдъхновена отнякъде. Като прегледаме историята на изкуството, виждаме, че всеки голям е бил повлиян от някого. Но ако търсим аналог или сходство в идеите, според мен това са Галиано, Алигзандър Маккуин и Вивиан Уестууд. Убедена съм, че ако Мариела не беше тук, а там...
------------------------
Култура;27/06/2003, бр. 26;
Така днес виждаме една Европа не на две, а дори на повече скорости, разни държави, различно разположени в координатите етнос-религия-национално-културно. Една Европа, в чийто Изток още се утвърждават етноси (хървати, македонци, албанци), а някъде още силно присъства религията (Гърция); в чийто Център етнически доста прочистените след Втората световна война държави трудно свързват представата си за развитие извън етно-националното; в чийто Запад културното сцепление е основното за общността до такава степен, че границите между националните държави омекват.
------------------------
Култура;04/07/2003, бр. 27;
Съществува ли изобщо реалност, която заслужава наименованието "Европа" или това е просто елитистки, идеализиран термин за обозначаването на поредната илюзия, която не търпи критически анализ? Всъщност нещото, което еврокритиците не виждат, е тъкмо реалността на Европа. Антиевропеизмът почива на изкривена представа за Европа.
------------------------
Култура;04/07/2003, бр. 27;
Изглаждането на класовите противоречия в социалната държава и самоограничаването на държавния суверенитет в рамките на ЕС са само най-пресните примери. По думите на Ерик Хобсбаум през третата четвърт на двайсети век Европа от тази страна на Желязната завеса е преживяла своя "златен век". Оттогава вече могат да се разпознаят чертите на един общ политически манталитет, така че другите често пъти виждат у нас европееца, а не толкова германеца или французина. И това се случва не само в Хонконг, но и в Тел Авив.
------------------------
Култура;04/07/2003, бр. 27;
- Още се колебая. И е нужно, и не е. Нужно е, когато човек прохожда. А когато вече е поел по пътя си - вече не толкова. От друга страна виждам, и се ужасявам, как публиката робува на имена, на гримове, афиши - на всичко "холивудско". Не знам - още се колебая.
------------------------
Култура;11/07/2003, бр. 28;
При това положение в момента ние виждаме един-единствен изход - да се приеме Закон - член единствен, съдържащ гаранции за осигуряването на минималното годишно държавно финансиране за филмопроизводство - така, както това е заложено в Проектозакона на МС.
------------------------
Култура;11/07/2003, бр. 28;
Любовта не се вписва в нито една от големите философски школи, които се занимават с предназначението и същността на човека. Те я отчитат като някакво нещо, което, макар да съществува, не пасва на системата на сериозното мислене и затова е избутана в своеобразно гето, където да не пречи на сериозната работа на мисълта. А в "Matrix Reloaded" виждаме, че любовта е голямата вселена - голямото нещо, което побира в себе си всички други неща, но е по-голямо от техния сбор. И така става основата за вярата, която води до невъзможни действия, които раждат света на свободата.
------------------------
Култура;18/07/2003, бр. 29;
Междувременно на терен е журналистка от "Ескуайър" - задкадров глас ни "прочита" нейните стриктни записки, включително и за Валовата слепота. Той най-неочаквано отива при сина си пънкар (или хевиметалист) с обеца на носа, когото не е виждал 2 години.
------------------------
Култура;18/07/2003, бр. 29;
- Като студент бях много смешен. Играех изключително в комедийки и дори ми беше излязло име на голям зевзек. После изявите тръгнаха в съвсем друга посока. Когато се опитваш да пробиеш където и да е, нямаш голям избор. Сега, разбира се, никак не съжалявам. Изградих си стил на работа, пък и хората ме свързват с определен тип. Едва ли не са решили, че такъв съм и като човек - примерно тихичък, мисловен, не си отваря устата излишно... Това, виждате, съвсем не е така. Но на мен определено ми доставя удоволствие.
------------------------
Култура;18/07/2003, бр. 29;
Първо, няколко думи за дребните и по-големи финансови привилегии, които винаги имат или могат да имат политическа цена. Самият аз имам вече 40-годишен професионален опит и като погледна назад в годините, се виждам едновременно и като жертва, и като екзекутор.
------------------------
Култура;09/07/2004, бр. 29;
Васил Райнов: В обобщаващия том на Българския диалектен атлас, наред с останалите негови томове, излизащи в продължение на повече от петнайсет години, е отразена съвременната езикова действителност. Това е последният труд, който по един оптимален езиковедски и лингвогеографски начин отразява всички езикови територии на нашия език. Там виждаме не как са говорили нашите прадеди, а как говорят живите хора в тези земи. Говорите са системно изследвани, описани и фиксирани.
------------------------
Култура;09/07/2004, бр. 29;
Христо Буцев: Във френския, в английския има вековна, стабилна основа, тази основа обаче се е създавала и съзнателно. Може би и ние трябва да правим съзнателни усилия... Извън това, че наблюдавате езика и кодифицирате, виждате ли други начин на благотворно влияние? (Въпреки че ще ми възразите, че влиянието не може да бъде благотворно или не, все едно...)
------------------------
Култура;16/07/2004, бр. 30;
- Каква е цената да не принадлежиш към нито един лагер? Може би виждаш далеч повече български литератури, но защо някои го смятат за осъдително?
------------------------
Култура;16/07/2004, бр. 30;
- Нека да говорим за него все едно, че е жив. Не мога да си представя това предаване да бъде като некролог. Вие сте жива, от плът и кръв срещу нас, каквато сте била до него с тази разлика, че той ви е усещал - повече отколкото ви е виждал.
------------------------
Култура;16/07/2004, бр. 30;
- Той виждаше повече от останалите! С докосването си до неговата душевност започнах да разбирам, че понякога незрящите хора са по-зрящи от зрящите.
------------------------
Култура;16/07/2004, бр. 30;
Символ и най-висш видим израз на цялостността на средновековната култура е катедралата. Катедралата е мястото, където виждаме величието на Бога в света. Готическата катедрала е изпълнена с Божията светлина и сякаш безплътно се е устремила към Него. Тя обема всичко и всички, в нея целият човешки род се единява евхаристийно със Създателя. Тъкмо затова я откриваме още в заглавието на произведението на Жорж Дюби.
------------------------
Култура;30/07/2004, бр. 32;
Дорн (обръща се и се взира). Ако не се лъжа, това е госпожа Заречна. Здравейте, Нина Михайловна. Колко отдавна не сме се виждали.
------------------------
Култура;30/07/2004, бр. 32;
Нина (не сваля погледа си от Тригорин). Съвсем същият, изобщо не се е променил... (Опомняйки се.) Минавах просто. Силен дъжд вали... пътят потъна в кал, каретата не може да се движи. Ей на, цялата подгизнах. Истински потоп е... Аз, Ирина Николаевна, знам, че не ви е приятно, че ме виждате, но не можете да ме изгоните в това лошо време. "И да помага Бог на всички безприютни скитници..."
------------------------
Култура;24/09/2004, бр. 35;
Аз съм във война със себе си, вярно е. И вие не може да си представите в каква степен отвъд това, което сте разгадали, казвам противоречиви неща, които са, да речем, в реално напрежение, които ме конструират, карат ме да живея и ме карат да умирам. Понякога виждам тази война като ужасна и болезнена, но в същото време знам, че това е животът. Няма да намеря мир, освен във вечния покой. Така че не мога да кажа, че поемам върху си това противоречие, но знам също, че това е нещото, което ме държи жив и ме кара да поставям въпроса, именно, който вие припомнихте, "как да се научим да живеем?".
------------------------
Култура;08/10/2004, бр. 37;
Това, което днес действително стъписва ума в цялата тази кървава афера, е основното искане на изверга-майор - незабавната легализация на БКП. Как така той е виждал легализацията да стане с терористичен акт, и то толкова пъклен? Как става така, че възможно най-нелегалното лице в България по онова време, най-коравият измежду най-закоравелите конспиратори, се оказва заразен от неудържим стремеж към легализация? На пръв поглед това официално декларирано искане на майора, и то във връзка с един максимално убийствен акт, изглежда политически абсурдно и патологично скверно.
------------------------
Култура;2005, бр. 5;
- Виждате ли колко сте нечестен и какъв отявлен враг сте, другарю Вълчев. Вие сте знаели едно важно нещо и не сте го казвали и казвали ясно, за да може да бъдете веднага ликвидиран...
------------------------
Култура;07/10/2005, бр. 34;
Таня Кольовска: Безусловно. Виждаш колко добре стоят в галерията "Духът на материята" I и II, най-новите й картини. Не можеш да правиш такива картини, ако самият ти не си дух.
------------------------
Култура;07/10/2005, бр. 34;
- Затруднява ме въпросът кое e по-значимото: дали пространството, което Магда Абазова създава, или разривите на природата с мимезиса, които се разиграват в него. Пред платната й се чудя как от, да речем, една обикновена ваза се проясняват и постепенно добиват независимост линията, формата, обемът, цветът, ритъмът... Искам да прибавя още едно свойство на картините й: те винаги са леко учудени, но не, не и по детински. Тя някак вижда истинските новини на живота. Ние също излизаме вечер на терасата, но не виждаме покривните очертания, както ги вижда тя.
------------------------
Култура;07/10/2005, бр. 34;
- Знаете ли, може да се виниш всяка минута. Защото този поток от чувства, мисли и емоции, който клокочи в нас, е много силен. Вероятно и моята вина - също. Приблизително може да се обясни така: ако аз бях по-добър, и наоколо щеше да е по-добре. Но така не бива да се мисли. А трябва да се мисли, че ако аз не съм добър, това влияе наоколо и затова трябва да се стремя към противоположното. Колкото по-близо до себе си търсим грешките, толкова по-добре. Как беше казано - че виждаме сламката в очите на другия, но не гредата в нашите.
------------------------
Култура;07/09/2006, бр. 29;
Кризата, уви, е обективна. Всеки път като разтворим вестниците, виждаме застаряване. Разтворим ли някой роман или стихосбирка, около които се опитва да се образува някакъв шум, пак виждаме застаряване. Отработват се отработени модели, повтарят се стари неща, усеща се растяща носталгия. Имаме пълна симбиоза в този план между медийното и литературното поле.
------------------------
Култура;07/09/2006, бр. 29;
Макар че има и разлика. Играчите напоследък нещо губят традиционното си елитарно доволство. По лицата им няма вече иронични усмивчици, които казват: „Какво знаете вие!” Защото усещат, че ако днес все още не им трябва публика, за да си живеят живота и скърпват бизнеса, утре вероятно много ще им трябва. Нуждата от публика се задава на хоризонта и те първи я виждат и не им е хубаво.
------------------------
Култура;07/09/2006, бр. 29;
Същото това поколение владее публичното пространство и днес. Виждаме го в лицето на Левчев, Антон Дончев, Стефан Цанев и още доста други. То напълно осъзнава, че времената са различни, и че това, което преди им се е полагало едва ли не „по право”, сега е кауза, за която постоянно трябва да работят. И те работят. Участват в сложни мрежи на взаимопомощ, постоянно се поддържат един друг, постоянно търсят и намират връзки с различни центрове на административната власт или пък на явно или „сенчесто” финансово подпомагане. И постоянно търсят как да се посеят и увековечат в по-млади последователи.
------------------------
Култура;07/09/2006, бр. 29;
Но ако решим за удобство да забравим целия сбор от участници и се ограничим да говорим само за конкретните шест книги, те самите са толкова неравни по достойнства, че не виждам какво друго ги държи заедно, освен CV-тата на авторите им. Най-добри са на Голев и Коен, рязко повече от останалите. След това - далече назад - на Стефанов. В този смисъл, интересно ще ми е да видя дали журито ще посмее да гласува за някой заместник. Под укоризнения поглед на началника му.
------------------------
Култура;09/01/1998, бр. 1;
Миналата година Иван Пенков не получи юбилейна изложба, въпреки че е връстник на Иван Милев. Съграждани и големи приятели още от юношеството си, така продължават и в професията, в която Иван Милев е по-изобретателният, а Пенков в началото е талантлив интерпретатор на неговите пластически идеи. Иван Милев умира млад и Иван Пенков довършва работата на приятеля и състудента си за Народния театър. В лицето на Иван Пенков сякаш виждаме нереализирания Иван Милев през 30-те, 40-те, 50-те години.
------------------------
Култура;09/01/1998, бр. 1;
Освещавахме новия салон на дружествата на българските художници.4 Под изложбения салон е устроено питейно заведение. Връзката е добра, но докато духът на изкуството немее скован в рамки и мрамор горе в салона, долу в зимника витае живият дух на "освободения" човек. Беше много приятелски интимно тържество. Никога не бях виждал колегите си толкова разположени и добри.(...)
------------------------
Култура;09/01/1998, бр. 1;
- ...всичко онова, което без да искаш виждаш в даден филм. И то носи ценна информация за епоха или обстоятелства.
------------------------
Култура;16/01/1998, бр. 2;
Духовната основа за този подвиг виждам най-вече в делото на Св. Климент Охридский. Тъкмо тогава е изкласявал първият випуск от неговите 3500 ученици. И какво по-естествено от това някои от тях да се насочат към Атон, където вече са действали множество монашески общности?
------------------------
Култура;07/08/1998, бр. 31;
Физика, химия, натурфилософия, геолого-геодезия, топография и риторика, капитански умения, живопис и антиживопис, риба и на всичкото отгоре "Художник Пластов" под формата на товарен кораб си дават среща в историческите части на Балчик. С моя "доцентски" рефлекс откривам, че компанията на поредния фестивал "Процес - пространство" се състои от две части: професионални артисти и студенти, на които аз възлагам надеждата да узреят по-бързо и да започнат да виждат по-далече от носа си.
------------------------
Култура;07/08/1998, бр. 31;
- Не виждам смисъл да се защитавам, тъй като по доста груб начин се обвързва решението на комисията за конкурса с личността на досегашния директор на НИМ. Мога да потвърдя, че за чест на комисията, извън представените от кандидатите програми, никой не си разреши обвързване на концепциите с личностна оценка на кандидатите, в това число и на досегашния директор.
------------------------
Култура;07/08/1998, бр. 31;
Лилия Абаджиева: Кандидатствах за първи път режисура и исках да уча точно при него, защото гледах неговия спектакъл "Васа Железнова". Това е култов спектакъл. Гледах го много пъти. В по-невръстна възраст съм гледала "Полет над кукувиче гнездо" в "Сълза и смях". Той е един от големите в българската режисура. В неговите спектакли винаги има атмосфера. Атмосферите, които постига, не съм виждала у друг. Освен това мисля, че неговите изследвания са колкото академични, толкова и модерни. Това ви изпълва с недоумение?
------------------------
Култура;2001, бр. 20;
Облаци тъмни покриват света. Болката и отровите изплуват и потъват в тях. Те са навсякъде. Гласът на диктора ни съобщава тази сурова истина и назовава спасението - "Балканфарма". Тогава метеорологичните алегории на ужаса изведнъж изчезват и ние виждаме усмихнато дете, безкрайна зелена поляна и светлина. Първо ги наблюдаваме някъде "от горе", а след това картината постепенно се приближава и сякаш се озоваваме там. Спокойствие. Тези видения са направо брилянтно попадение, ако "Балканфарма" е клиника за евтаназии. Но "Балканфарма" е фармацевтична компания. Произвежда лекарства.
------------------------
Култура;2002, бр. 39;
- Усещането за загубен смисъл е свързано с невъзможността на образованата прослойка да поеме лидерски функции. Разбирам лидерството като активно управление на смисъла, като дисциплиниране на мисленето по посока конструирането на обяснителни модели, които да ни помагат да живеем по-добре. Това de facto го няма. Разгулът в езика около нас обяснява разгула в живеенето: хората и медиите говорят по омерзителен и самоунизителен начин - и съответно живеят по такъв начин. И виждаме, че няма кой да се противопостави на това.
------------------------
Култура;31/01/2003, бр. 5;
- Бих могъл да кажа, че спомените, които имам от тогава, са семейни. Не просто изключително хубави, а семейни. Те са толкова силни, че всъщност не могат да се нарекат и спомени, защото не са свързани с неща, които човек може да остави зад гърба си, а са случки и събития, които не изтрива от съзнанието си и те остават като част от капитала за цял живот. Много е важно за мен, че виждам България отново. Времето не може да се върне назад, но периодът, в който живеем сега, поставя нови условия и акцентира върху различни ценности - затова човек трябва да продължава да работи, и то качествено.
------------------------
Култура;07/02/2003, бр. 6;
- В много от бившите комунистически страни краят на Хавел се възприема и като край на прехода; че с неговото слизане от власт свършва и целият този период на прехода? Виждате ли нещата по този начин?
------------------------
Култура;14/02/2003, бр. 7;
За проф. Дайнов важи аксиомата: "Бог, разбира се, има." И спорът по това би бил непродуктивен. След това професорът ни засипва с постулати. Вселената не била материя, а мисъл, защото материята е вълни, а мисълта - също(?). И така мислел всеки физик. Е, аз съм физик и виждам в подобни твърдения натурфилософска галиматия.
------------------------
Култура;21/02/2003, бр. 8;
Сега думите не ми идват, идват ми някакви сцени с Юлия: в Черепишкия манастир, на Вола, в ливадата под лобното място на Ботев, в пещерата "Леденика" - изобщо Юлия във Врачанския Балкан, в Смолян, в Солища, по време на невероятната многочасова обиколка през пущинаците около Солищинския връх; отново в пещери - Ягодинската и Дяволското гърло; в двора на къщата на Златина Тодева, от който се виждат Турлата и Гела; внезапна среща на варненския вълнолом...
------------------------
Култура;21/02/2003, бр. 8;
Защо изброявам тези места, станали ми така свидни? Защото там съм изживял - пълноценно и паметно - часове и дни, в които омаян виждах, как човек като Юлия наистина може да извлече вълнения от докосването до дърво, до камък, от гледка, от внезапна дума, от цъфнала билка, от летежа на птица, от чуплива линия на хоризонта, от плясъка на вълната в бетонния тетраедър...
------------------------
Култура;21/02/2003, бр. 8;
Тези и подобни въпроси могат да се възпроизведат при много изложби. Изказвам ги тук, защото смятам работите на Веско Велев за значими и актуални. Още повече защото имам нужда да се идентифицирам с, да кажем естетически, обекти, чиято неприспособимост надхвърля хоризонта на който и да е интериор и обусловеност; това е измерението, което искам да мога да виждам. Възможността за подобни обекти обусловена ли е от социалния статус на художника?
------------------------
Култура;21/02/2003, бр. 8;
Забавлението определено е водещо начало за Станка Желева и то не сaмо в изкуството, но и в живота й. Тя сама твърди, че обожава да рисува, да пътува и да танцува. Това виждаме отразено и в първата й самостоятелна изложба в България, открита на 13 февруари в галерия "Крида Арт".
------------------------
Култура;21/02/2003, бр. 8;
Кой не е чувал за "Казабланка", кой не е чел за "Казабланка", кой не е виждал поне фотос от "Казабланка" с Хъмфри Богард и Ингрид Бергман?... Филмът на Майкъл Къртис, създаден през 1942, носител на трите най-престижни "Оскар"-а, е един от бисерите в демократичната корона на американската митология (редом с "Форд", "Марлборо", "Кока-кола", "Макдоналдс", кланът "Кенеди", НАСА etc.).
------------------------
Култура;21/02/2003, бр. 8;
"Казабланка" е един от първите филми у нас, прехвърлен на DVD. Животът му продължава с пълен напред. Митичността обаче изиграва на "Казабланка" зла шега - той е в пакета класически филми, "оцветени" преди десетина (или повече) години в името на комуникативността - новите поколения американчета, виждате ли, не подозират, че е имало черно-бяло кино и ще откажат да го гледат.
------------------------
Култура;21/02/2003, бр. 8;
"Лице е онзи, чиито думи и действия се възприемат или като негови собствени, или като представляващи думите и действията на друг човек, или всяко друго нещо, към което те могат да се отнесат, било в действителност или условно. Той се зове естествено лице, когато думите и действията му са възприемани като негови собствени. А когато те се виждат като представляващи думите и действията на друг, той се представя като лице престорено или изкуствено."
------------------------
Култура;28/02/2003, бр. 9;
По-късно винаги, когато отивах във Варна, не пропусках да отида в църквата "Свети Атанасий", за да чуя служба на отец Любомир. И всеки път излизах оттам с повече вяра и кураж, удивен от простите и божествени слова на този човек. Каноничните елементи на тези служби бяха само част от литургията - повече от времето той ни говореше за това как почтено да преживеем земния си живот. Там винаги имаше много хора и виждах как всички гледаха с грейнали очи и излизаха усмихнати и окрилени. Този човек е един от най-популярните хора в града. В моите очи той е явление.
------------------------
Култура;28/02/2003, бр. 9;
Пет красиви, стилно оформени, много бели книги - това е поредицата "Съвременна гръцка литература". Издава ги Фондация за българска литература в своята колекция "Аквариум Средиземноморие" с водещ редактор Румен Баросов. Всъщност това е първият български проект, спечелен по програма "Култура 2000" на Европейския съюз. Оказва се, че с европейски пари могат да се правят неща на европейско равнище, макар че сме виждали и обратното.
------------------------
Култура;28/02/2003, бр. 9;
При такъв подход целият сталински период изглежда като триумф на бинарността: във всеки конкретен момент е имало "ние" и "враговете". Враговете се сменяха като на стрелбище, но яростната зеница, приучена да вижда света през мерника, си оставаше непроменена. Масовата култура е равнище на "очевидността". Тази очевидност зависи от настройката на очите. Нашите очи, особено в съветската епоха, виждаха света черно-бял...
------------------------
Култура;28/02/2003, бр. 9;
Основният проблем на десните е нарушената комуникация с избирателите. Те изричат думи, а хората не виждат в тях съдържание. Хората искат с тях да общуват на езика на действието: някакви по пазарите нарушават изключително важното за избирателите право на свободна търговия. Къде са нашите правозащитници? А на правозащитниците, формирани от бинарната култура, им е по-привично и по-приятно е да се борят "против" (ужасната държавна машина), отколкото "за" (правата на избирателя).
------------------------
Култура;07/03/2003, бр. 10;
- Вашите картини са експресивни и думата "страст" определено се отнася за тях. А това ми напомня, че в последните години се заговори за възраждане на живописта. Как виждате вие това възраждане?
------------------------
Култура;07/03/2003, бр. 10;
- И аз така мисля. Защо, ако някой ме е обидил, трябва да отвръщам със същото? То ще предизвика ответ - и така до безкрай. Виждате какво става около нас.
------------------------
Култура;14/03/2003, бр. 11;
Особено радостно настроение носи една от залите, която разкрива крехък свят, изтъкан от фини каменни паяжини. Ликуващото ни въображение разпознава в мраморните силуети на множеството причудливи, като че ли неръкотворни, структури някое царство от приказките, което би се стопило при най-лекия повей. Обединени по този начин, мраморните колони на Иван Русев (отделни групи от които сме виждали моногократно, включени в различни експозиции) създават емоционален трепет, който ни кара да притаим дишането си, за да станем съпричастни с тайнството.
------------------------
Култура;14/03/2003, бр. 11;
Марат/Сад трябва да екзекутира красивата театралност с всякаквите й там пластични нюанси, дълбочини и прочие дребнобуржоазни глезотии, за да я замести с бруталната равност на дигиталните очи, които виждат в плоскостта на очевидното и повече не им трябва, за да бъдат гневни, т.е. живи.
------------------------
Култура;14/03/2003, бр. 11;
Марат/Сад няма да тича с астматичен бяг след прожектирания от другата страна на завесата "добър живот", който ни прави толкова нервни и нетърпеливи, че вече почти не виждаме някакъв смисъл в своя собствен живот.
------------------------
Култура;14/03/2003, бр. 11;
- Основно Петер Вайс, но има и някои неща от маркиз Дьо Сад. Всъщност още се работи над окончателния вариант. Очакваното разминаване в приемането на пиесата тук и на други места е едно от любопитните неща в проекта. Аз съм от Германия и моята култура е формирана там. Виждам, че моят поглед към пиесата често е напълно противоположен на този на Явор Гърдев. Това придава един особен вкус - да погледнеш своята собствена култура през очите на някой друг.
------------------------
Култура;14/03/2003, бр. 11;
Шесто - качествата на композицията, които могат да минат за оправдание на минусите, могат да се възприемат на макет, но не и на място или отдалече, защото елементите на композицията не могат да се виждат едновременно и заедно, скосяванията не се виждат отдолу, а сянката в ямата всъщност е през по-голямата част от деня и от годината и това не е добре дори само от естетическа гледна точка. Колкото до участието на мачтата и кивата пасарелка в композицията, наличието им е спорно. Без тях е ако не по-добре, поне повече в духа на общия замисъл.
------------------------
Култура;2003, бр. 12;
Усет към същата тема проявява Даниела Костова в "I see" (2001). Кошмарният английски и провинциалните обсесии на официалния гид, разкарващ в "Мерцедес" чужденци из София, е сугестиран в плътната черна лента, блокираща погледа към града. Виждат се само жалките му маргиналии.
------------------------
Култура;28/03/2003, бр. 13;
Има хребети, след които изкуството прекрачва (отново) в живота (ако е тръгнало оттам). И по някакъв начин престава да бъде из-куство. Сякаш етическият мотив на изказването е дотолкова цял, непокътнат и гол, че е усмирил всеки порив за изкусност. И всички номера, хватки, хитрости, народни прикляквания и снобски салта (което е водната маса на повечето днешни худпроизведения) ги няма. Все едно не са съществували. Не са били измислени. В това пред-изкуство, което е всъщност след-изкуство, аз виждам големия и може би единствения хуманитарен резерв на естетическото.
------------------------
Култура;04/04/2003, бр. 14;
В този смисъл книгата има много ясно послание. Тя казва, че да бъдеш ром е означавало и означава да виждаш света като враждебен, като място, където осигуряването на прехраната е опасна работа, където винаги рискуваш да те пребият или да те прокудят; да бъдеш ром означава другостта ти да не се приема и зачита, и да те обрича на изолация. И се опитва да култивира по-спокойно, рационално и дори загрижено мислене за ромите.
------------------------
Култура;11/04/2003, бр. 15;
Режисьорът е разроил героя в шестима мъже, всеки от които наслагва своя монолог върху този на другия след него. Героят и обкръжението му (мачовците в метрото, случайните минувачи по улицата и пр.) си разменят ролите в една перспектива на бягство от самотата, в която бягството изглежда все по-отчайващо. Наникъде. Всяка от историите, които виждаме, изглежда в своята драматична болезненост така отчайващо изплъзваща се в перспективата на бягството, което самоубийствено отвежда човек на същото място: "И когато се обърнеш и погледнеш назад, виждаш пустиня. И пак потегляш нанякъде."
------------------------
Култура;11/04/2003, бр. 15;
Режисьорът е разроил героя в шестима мъже, всеки от които наслагва своя монолог върху този на другия след него. Героят и обкръжението му (мачовците в метрото, случайните минувачи по улицата и пр.) си разменят ролите в една перспектива на бягство от самотата, в която бягството изглежда все по-отчайващо. Наникъде. Всяка от историите, които виждаме, изглежда в своята драматична болезненост така отчайващо изплъзваща се в перспективата на бягството, което самоубийствено отвежда човек на същото място: "И когато се обърнеш и погледнеш назад, виждаш пустиня. И пак потегляш нанякъде."
------------------------
Култура;11/04/2003, бр. 15;
- Изложбата на Иван Русев в Националната галерия е доста впечатляваща като цялостно излъчване и подход към скулптурната форма. Как я виждате вие като част от художествения ни живот и като етап от неговото творчество?
------------------------
Култура;18/04/2003, бр. 16;
"Експорт-Импорт" в Софийската градска художествена галерия - усещането ми е като в експозиция някъде (навсякъде) по света. Подредбата е много добра. Радвам се на преобразеното пространство. Някои от работите вече съм виждала, други знам от каталози, има и такива, които срещам за пръв път, "Жълтото" трябва да е направено специално за тази изложба.
------------------------
Култура;18/04/2003, бр. 16;
Липсващите (непредставените) модернизми предпоставят липсващото разбиране и интерес към съвременните практики. Иронията на Кирил Прашков в "Мондриан от плет" ми въздейства, защото съм виждала Мондриан от масло и акрил.
------------------------
Култура;2005, бр. 27;
Щом основните протагонисти не провеждат европейския дебат за България, забулват го в непрозрачност, не виждам защо други актьори да нямат право да го проведат. Били го изкривили този европейски дебат. Откъде да знаем, като още не сме го виждали неизкривен! Според мен българският избирател гласува много разумно, той не гласува против това, което му се предлага, а всъщност обърна внимание, че голяма част от него изобщо не му се предлага.
------------------------
Култура;2005, бр. 27;
Щом основните протагонисти не провеждат европейския дебат за България, забулват го в непрозрачност, не виждам защо други актьори да нямат право да го проведат. Били го изкривили този европейски дебат. Откъде да знаем, като още не сме го виждали неизкривен! Според мен българският избирател гласува много разумно, той не гласува против това, което му се предлага, а всъщност обърна внимание, че голяма част от него изобщо не му се предлага.
------------------------
Култура;2005, бр. 27;
Копринка Червенкова: Но ако направим сметките, ще се окаже, че реално българският избирател е подкрепил европейската интеграция. Всичките партии - от БСП до ДСБ - са нейни яростни поддръжници. А гласовете за тях във всички случаи са мнозинство. Така че не виждам пряка връзка между европейския вот срещу конституцията, ergo срещу интеграцията и българския вот. Напротив, българският вот сякаш дава обратна картина.
------------------------
Култура;2005, бр. 27;
Христо Буцев: Знам. Но нещата трябва да се говорят. А в България не виждам кой да ги говори. Всички са със запушени от брюкселски думи усти.
------------------------
Култура;2006, бр. 7;
- Може би защото никога не съм очаквал да печеля от музиката си. Това ме правеше свободен. Работех други неща. А писането на музика беше единственото, в което виждах смисъл. Аз съм фаталист. Знам, че всичко, което съм написал, може да изчезне в един миг. Всичко, което съм написал, е тук, в тази стая (интервюто е взето в дома на Лазар Николов – бел.ред). Няма да намерите партитурите ми в библиотеките. Един пожар и край…Но единственото, което можех да правя, е да пиша музика.
------------------------
Култура;2006, бр. 7;
Напускайки пределите на историята и теософията, може да се обърнем и към множеството примери от днешния ден, които ни показват образите на почитаните герои, изложени на видно място. Те са сред демонстрантите в шиитските квартали на Багдад, по стените на шиитските домове по време на празника Ашура. Портретите са и в религиозните центрове – хусейнии. И тук, както и в албумите, които са събрали фотографии на колекции на ислямското изкуство, виждаме изображенията на ‘Али и Хусайн, съобразени с традицията и канона – такива, каквито са създавани от векове.
------------------------
Култура;2006, бр. 7;
В абасидския халифат тенденцията се развива още по-смело. Абасидските халифи поръчвали на придворните майстори в Багдад да секат златни и сребърни медальони с вид на монети,на които били изобразени самите владетели приживе. Виждат се халифите по време на отдих, на лов, седнали на трон. От този период са се съхранили медальони с животински образи – на орли, камили, лъвове, разкъсващи антилопа. Очевидно в качеството си на парични знаци тези медальони не са били в обращение Те по-скоро са давани като награди и за спомен.
------------------------
Култура;2006, бр. 7;
В дома на Бернарда режисьорката е пуснала времето, макар че Зарко Узунов не е поставил на сцената часовник, а просто телевизор. Та още преди да започне спектакълът и после, докато тече опелото, телевизорът си работи – виждаме Кенеди и Джаки, черно-бели реклами от 60-те до наши дни, срещи и интервюта със знаменитости.
------------------------
Култура;2006, бр. 17;
Мортимър прехвърли вниманието си на сцената, където четири голи десетгодишни бръмбъзъка (две на две момчета и момичета) лудуваха върху едно грамаданско легло. Въздействието беше комично, защото накара Мортимър да си спомни корицата от Нормън Рокуел на ?Сетърдей Ивнинг Поуст“ с луничавото момиченце, седнало пред огледалото на мама и нацупило устнички, през които се виждаше дупката от падналото зъбче, докато се пробваше да си сложи от маминото червило.
------------------------
Култура;2006, бр. 17;
- Виждам само един начин, по който да се справим с тази абсурдна ситуация: слушайте сега, Кавалере, ние образоваме това тук хубаво момиче, учим го на онова, което всяко момиче на нейната възраст трябва да знае, и тъй като искаме много добре да го обучим, ние прилагаме … ние прилагаме … ние прилагаме …
------------------------
Култура;2006, бр. 17;
- Виждал съм момичета, още по-малки от това, да удържат и на по-масивни членове: в живота със смелост и търпение се овладяват и най-големите препятствия …
------------------------
Култура;2006, бр. 17;
- Ако с това ще успокоя духовете, не виждам защо училищното барче, което и без това вече продава омалелите униформи на момичетата от по-горните класове, да не съдейства в пласирането и на омалелите спирали, естествено при условие, че цялото мероприятие не се опорочава от стремежа за печалба.
------------------------
Култура;1998, бр. 22;
А в средата на вихъра виждаме двамата острословци - Беатриче и Бенедикт - уж незасегнати от него, търсещи спасение в своята ирония, но неусетно станали също обект на игра и значи, изложени на опасност въпреки интелектуалното си превъзходство над другите две жертви: Херо и Клавдио. Примките на обществения заговор се затягат и около тях, колкото и да са доброжелателни. И те започват да гледат объркано като своите по-трудно повратливи двойници.
------------------------
Култура;1998, бр. 22;
Българското издание на "Елементарните форми" като че ли се вписва в тази ревизионистка тенденция; в него виждаме един неуверен Дюркем, който постоянно си задава въпроси, чийто противоречиви хипотези се раждат мъчително, постоянно са подлагани на съмнение, а понякога са и оборени в едно изречение от самия автор, след като ги е доказвал в продължение на десетки страници. Това се дължи на някои особености на превода, особено в първите глави.
------------------------
Култура;1998, бр. 22;
Да оставим настрана забърканите в статията проблеми на общото езикознание и на историята на българския език, въпреки че има на какво още да се спрем и да се върнем към началото - към Кирил и Методий. За тях Диана Попова от училище знаела, както сама обявява, че "не са стъпвали в България, че са създали азбуката заради своята "важна мисия в Моравия" (дори съм виждала руския учебник, в който пише, че са гръцки шпиони), че кирилицата фактически е приспособена към езика ни гръцка азбука".
------------------------
Култура;1998, бр. 22;
Тези имена обаче, тези собствени имена са ситуирани в по-широк контекст, в който фамилните имена прилепват, съвпадат и стават също собствени. Защото предателство спрямо името би било да разцепим, да разделим Марсел от Пруст, Мартин от Бубер, Еманюел от Левинас... Това са имена лица, по-скоро лица. Виждаме това, което назоваваме. И затова сме длъжни да търсим съответствието, да сглобяваме, да помним... И Левинас портретира, наслагва индивидуални характеристики, белези, бръчки...
------------------------
Култура;05/11/1999, бр. 44;
В ранните векове на християнството виждаме още един източник на особена почит към кръгли годишнини. Този път става дума за римска традиция, чийто носител е първият християнски император - Св. Константин Великий. Свикването на самия Първи вселенски събор в Никея става по време на честването на 20-годишнината от обявяването на Константин за "август". А при честването на 30-годишнината, както свидетелства неговият биограф Евсевий Кесарийски, става освещаването на "храма над спасителната пещера" във Витлеем.
------------------------
Култура;15/06/2001, бр. 23;
Хабермас: На пръв поглед днешен Китай изглежда много самоуверен. Многото млади хора, които срещнах в университета, а и тези, които виждам по улиците на Пекин, изглеждат така, сякаш единственото им желание е да продължат в посоката, в която са поели през последните години.
------------------------
Култура;2002, бр. 30;
Михаил Неделчев: По стара традиция виждаме романа като генерална литература, като поанта на творческо дело (дори и за поети и художествено изкушени критици), а романовото, романът в тържественото му звучене е възможност за доказване на особени критически пълномощия - при критиците, занимаващи се предимно с интерпретирането на романи, укрепва съзнанието за свещенодействане, за изпълняване на особена мисия, за предоставени пълномощия в тази несравнимо по-висока зона.
------------------------
Култура;2004, бр. 6;
Аз - Не виждам нашата полза. Дори светилото да спечели (което не вярвам), какво печелим ние, освен че ще се скъсаме от бачкане, а ти допълнително ще се загробиш финансово, защото аз и да искам не мога повече да се загробя?
------------------------
Култура;08/10/2004, бр. 37;
Това, което днес действително стъписва ума в тази кървава афера, е основното искане на изверга-майор ¬ незабавната легализация на БКП. Как така той е виждал легализацията да стане с терористичен акт, и то толкова пъклен? Как става така, че възможно най-нелегалното лице в България по онова време, най-коравият измежду най-закоравелите конспиратори се оказва заразен от неудържим стремеж към легализация? На пръв поглед това официално декларирано искане на майора, и то във връзка с един максимално убийствен акт, изглежда политически абсурдно и патологично скверно.
------------------------
Култура;14/10/2005, бр. 35;
Евгений Дайнов: 90 % от тези, които са постмодерни и свободни, са в София в момента. Те спасяват града от това да бъде изцяло циганско гето, напълно обречено на чалгизация. Проблемът е друг, значи. Намирам за съвършено вярна тезата, че България трябва да се развива като хипердом, като субурбия на София; по простата причина, че хората трябва да имат избор. Ако искат, както аз съм си направил, да работят в София, от време на време да си виждат субкултурите из София, но да имат избора да не живеят постоянно в града.
------------------------
Култура;14/10/2005, бр. 35;
Христо Буцев: Бях наскоро в Истанбул. По официални данни, ако не се лъжа, градът е 14 милиона, по неофициални данни 16-17 милиона население, всяка година нараства с по 500 000 души. Градът започва някъде 40 км. преди центъра, с някакви сгради на по 30 етажа, с някакви ужасяващи групови застройки. И то не защото - като ги гледа човек от автобуса - са лоши, а защото всичко е еднакво. Влизаш в града и виждаш мръсотия, гмеж...
------------------------
Култура;14/10/2005, бр. 35;
Евгений Дайнов: Винаги ще трябва транспорт. Защото все пак, ако живея, да речем, в колибата, ще искам да идвам в София и да се прибирам от София. Да виждам някакви хора и неща. Значи, транспортът е много важен... Софиянци, забелязал съм, мислят така: дойдоха селяните, осраха града, хайде сега някак си да спрем потока от селяни. Но доста хора от селата, дошли в София, се цивилизоват тук.
------------------------
Култура;14/10/2005, бр. 35;
Евгений Дайнов: 90 % от тези, които са постмодерни и свободни, са в София в момента. Те спасяват града от това да бъде изцяло циганско гето, напълно обречено на чалгизация. Проблемът е друг, значи. Намирам за съвършено вярна тезата, че България трябва да се развива като хипердом, като субурбия на София; по простата причина, че хората трябва да имат избор. Ако искат, както аз съм си направил, да работят в София, от време на време да си виждат субкултурите из София, но да имат избора да не живеят постоянно в града.
------------------------
Култура;14/10/2005, бр. 35;
Христо Буцев: Бях наскоро в Истанбул. По официални данни, ако не се лъжа, градът е 14 милиона, по неофициални данни 16-17 милиона население, всяка година нараства с по 500 000 души. Градът започва някъде 40 км. преди центъра, с някакви сгради на по 30 етажа, с някакви ужасяващи групови застройки. И то не защото - като ги гледа човек от автобуса - са лоши, а защото всичко е еднакво. Влизаш в града и виждаш мръсотия, гмеж...
------------------------
Култура;14/10/2005, бр. 35;
Евгений Дайнов: Винаги ще трябва транспорт. Защото все пак, ако живея, да речем, в колибата, ще искам да идвам в София и да се прибирам от София. Да виждам някакви хора и неща. Значи, транспортът е много важен... Софиянци, забелязал съм, мислят така: дойдоха селяните, осраха града, хайде сега някак си да спрем потока от селяни. Но доста хора от селата, дошли в София, се цивилизоват тук.
------------------------
Култура;09/03/2006, бр. 9;
- Поне там аз проблеми не виждам. Разпространеното оплакване, че сложните немски съществителни се налагало да се превеждат с няколко думи на български, не е кой знае колко оправдано: просто българският текст става с около 15 % по-дълъг – и какво от това? Е, при поезията е друго: не можеш да направиш един сонет в 15 стиха в полза на по-доброто разбиране…
------------------------
Култура;17/04/2007, бр. 15;
Сашо Диков: Естествено. Навремето, преди 2-3 години, дадоха някаква антинаграда на ?МобилТел? за недостатъчна публичност на информацията. Вени Марковски ми се обажда: ?Връчваме тази награда, но не виждаме кой ще я пусне! Затова ела ти.? И наистина, само ние плюс Канал 1 в 7 часа сутринта я излъчихме. Е, как тогава да чакаш критика на някой от големите рекламодатели...
------------------------
Култура;17/04/2007, бр. 15;
Сашо Диков: Единственото място, което виждам, е Канал 1. Разбираш ли, абсурдното е, че държавната телевизия може да бъде най-свободната телевизия. При положение обаче, че не са 1800 или колкото там са на щат, а са 180 човека и се управляват по друг начин. И залагат на своето, не се опитват да копират Би Ти Ви и Нова с някакви реалити-шоута и тем подобни. Да насочат усилията си към ниши, които са интересни за хората – разследвания и т.н. А не Валя Ахчиева първо да прави предаване срещу изкупуването на горите, пък после тя самата да си купува гори…
------------------------
Култура;17/04/2007, бр. 15;
Теа Рогел, драматург на постановката: Всъщност, пиесата я донесе режисьорът и мен много ме вдъхнови самата тематика, както и това изключително преплитане на смешно и драматично, което, ако говорим честно, е голяма класа – ако погледнем към популярните днес англоезични автори, те не са по-голяма класа от това, което виждаме при българския драматург. За нас е голямо удоволствие; ние проследихме постановките на този автор и в други страни и по Европа, и по света, и, честно казано, ни досрамя, че в Словения все още не го познаваме.
------------------------
Култура;17/04/2007, бр. 15;
А виждаме друго: не само не е хроника на смърт, ами е на много животи – защото бардовското движение в България е част от феномена на ?живата“ култура. А тя може да бъде умъртвена само в условията на тотален контрол над всички форми на колективен живот. Всъщност, и тогава тя само се свива до частната сфера, до разнебитено касетофонче в кухня в приятелски кръг.
------------------------
Култура;18/07/2007, бр. 28;
И понеже въпросният форум кон-текст събира предимно разговори върху литература, изкуства, хуманитаристика, няма как да не направя асоциация с едновремешните литуратурните кафенета, където са се събирали хора не само с общо литературни, а с определена насоченост литературни интереси. Не виждам нищо чудно, нищо лошо – напротив! – че в един форум са се събрали хора с определена чувствителност и близка култура.
------------------------
Култура;30/09/2007, бр. 30;
- Тук виждам един проблем във френския контекст, който има своя аналог в българския контекст - по-конкретно случая ?Атака“. Известно е, че ?Атака“ държи силен антитурски дискурс. Можем да си зададем въпроса дали, дори ?Атака“ да бъде отстранена от политическата сцена, антитурският дискурс няма да остане, защото вече е бил произнесен, защото ухото на избирателя вече е привикнало към него, защото границите на допустимото говорене вече са били отместени?
------------------------
Култура;2003, бр. 1-2;
Същевременно виждаме, че точно на този процес солидни части от обществото реагират особено болезнено. Един такъв консерватизъм много често избликва под силно налягане дори от големите частни масмедии. Сред най-очебийните примери бихме могли да подберем шума около връщането на Паисиевата "История" през 1997 г. или споменатата суматоха около "Аз съм българче" - но те далеч не са единствените. Появата кажи-речи на всяка идея за преосмисляне на някой скромен детайл от миналото лесно води до публични хващания за сърцето в регистъра на "Вие още малко и на Ботев и Левски ще посегнете!"
------------------------
Култура;2003, бр. 3;
По медиите виждаме амбициозни и дори образовани млади хора, но тези нови лица далеч не променят старата стилистика; напротив - четат ни същите поучителни истории на националната идентичност, и то с доста по-агресивен тон.
------------------------
Култура;2003, бр. 3;
Хвърлям поглед наоколо. Малка картина на Макс Ернст, любимия сюрреалист на Картие-Бресон ("Сюрреализмът е всъщност литература; наистина", казва той и усещате съпротивата му да се впуска в отегчителните теории на движението); няколко скици на фламандския експресионист Констант Пермеке и удивителен портрет на Самюел Бекет, правен от приятеля на Картие-Бресон Авигдор Арикх. Но освен поканата за изложба от колегата му, фотографа на "Магнум" Елиът Ървит ("Обичам Елиът, такъв хумор"), други снимки не се виждат.
------------------------
Култура;2003, бр. 3;
- В последния ви труд се забелязва и един по-общ апокалиптичен тон - имам предвид онова, което виждате като колапс на американската култура...
------------------------
Култура;16/01/2004, бр. 2;
Езикът, цялостната личност (по Юнг) бяха другите теми, на които се спря доц. Лозанов, инспириран от сянката на фройдистка Виена, легнала върху драматургията на тримата автори. София, понеделник, 1 декември. Скъпа Силвия, пиша ти това писмо, облегната на кухненската маса и с насочена лампа към листа, за да виждам по-добре... Мама.
------------------------
Култура;16/01/2004, бр. 2;
Точно обратното става с умиращите в Христа. При тях истината се влива в Истината и вместо черната дупка на празната смърт, виждаме избухване на свръхнова светлина. Такава смърт мигом препълва със смисъл целия им живот и той прелива върху нас. Това преизобилие на смисъл в смъртта е белег за житейска истинност, т. е. святост.
------------------------
Култура;23/01/2004, бр. 3;
Снъф (Snuff) е кино, което мирише лошо. Вледеняваща кръвта е легендата, че някъде около вас снимат порнофилми с истинско изнасилване и убийство. Никой не го е виждал, но приятелите говорят. В "Демонът-любовник" е показан сайтът Hellfireclub, чиито ползватели биха могли за определена сума да поръчат реализация на всякаквите свои садистични фантазии.
------------------------
Култура;30/01/2004, бр. 4;
Изследвайки причините, довели до липсата на добър нов ЗНСЗ, не можем да отминем и конформизма на някои учени, заемащи важни места в научни организации, които виждаха слабостите на законопроектите, но не заеха категорична позиция при тяхното обсъждане в Комисията по наука и образование в НС.
------------------------
Култура;30/01/2004, бр. 4;
- Защото всичко е някак запуснато. Това, което е в културата, в музиката, няма нищо общо с правеното досега от различни хора. С всяка изминала година това, което виждам, става по-отчайващо. Виждам и още нещо - че от мен всъщност тук, в нашата действителност, няма нужда... Което е особено чувство. Защото на други места съществува уважение към това, което правиш, хората уважават професията ти, докато тук... Така че доста вяло вече се връщам. Правя го най-вече заради семейството си.
------------------------
Култура;27/02/2004, бр. 9;
Тази притча ни кара да се замислим върху диалектиката на "тлъсто" и "мършаво" в живота на всеки народ. Виждаме как и при нас, в българската култура, излязоха от реката на времето между две столетия няколко "тлъсти" литературни години. Сега идва редът на мършавите. Ако вярваме на библейската логика, те трябва да бъдат точно толкова (малко) на брой, колкото бяха и първите. И докато ги чакаме да отминат, бихме могли да размислим върху симптоматиката на тяхната мършавост.
------------------------
Култура;27/02/2004, бр. 9;
Асен Петров: Това не е децентрализация. Това е промяна на централизираното финансиране. Искам да покажа колко различно се виждат нещата от различни ъгли. Когато говорим за децентрализация на управлението, това какво означава? Директорът сам да решава как да приема ученици, как да ги изключва?
------------------------
Култура;27/02/2004, бр. 9;
Ваня Върбанова: Ние трябва да го инициираме. Ние, родителите, вие, учителите, хората, които са пряко засегнати от централизацията на образованието. Виждаме се като вързани коне. Искаме да направим крачката напред, но не можем.
------------------------
Култура;05/03/2004, бр. 10;
Връзката е само една: вече 15 години пешеходният народ се надява, че ще го управляват не глупаци и тъпаци, които не могат да мислят с главата си, които не виждат очевадното. Които му шият дреха по мерки за чуждо тяло (и то когато не го обличат със second hand внос от чужбина).
------------------------
Култура;12/03/2004, бр. 11;
- В рамките на фондацията отново ще се разгори дискусия как да изглеждат художествените профили на отделните опери. Формулирайте още веднъж съвсем ясно къде виждате мястото на "Щатсопер" през следващите години.
------------------------
Култура;19/03/2004, бр. 12;
Свикването се случва не само като наивни и спонтанни мръсни нагласи. Свикването е резултат и от последователно, макар и сякаш недомлъвъчно и откъслечно, пропагандно говорене. Ето какво бе казано за убийството на Най-богатия: "За съжаление подобни убийства се извършват и другаде. Тревожното е, че има смърт." (думи на Царя-премиер); "Не виждам каква вина има държавата, такива неща за съжаление стават по целия свят." (слова на Председателя на Народното събрание). И така, повтаряне и повтаряне, за да стане истина.
------------------------
Култура;26/03/2004, бр. 13;
Тук публикуваме и приветствието на актьора Милен Миланов, председател на Фондация "Академия Аскеер", след които на Крикор Азарян бе връчен почетен "Аскеер" и така бе пробита дупка в правилото: никакъв "Аскеер" за членове на трупата на ТБА. Но и през тази дупка се виждат облаци, Арарат и един щастлив млад човек - Коко.
------------------------
Култура;26/03/2004, бр. 13;
Картините на Петър Дочев са обградени от мълчание, те са огледала, в които не виждаш отражението на външния си образ, а можеш да надникнеш зад него. Те сякаш са далечни планети, енергийни полета, които зареждат. На откриването на изложбата скулпторът Ангел Станев каза: "Картините на Петър Дочев носят откровения. Те са картини на безсъние, възторг и екстаз, надежда и вяра. Тук можем да видим брилянтни до объркване акварели - рисунки от природата. Или огромни графитни картини-скулптури - могъщи и страховити като пазители на цивилизацията, на всичко съкровено и поетично. Усещане за тайнство!"
------------------------
Култура;26/03/2004, бр. 13;
А сега нека отново се върна към картината на Салвадор Дали. Като всяка художествена творба тя е и не е това, което авторът й е вложил в нея и което ние виждаме в нея. Всеки нов исторически контекст може да обогати нейния смисъл. В образа на "българското дете" у Дали можем да видим и лика на едно недорасло народче, инфантилно спряло в аналната си фаза, с мърша и кървава пяна в устата, което не се учи от поуките на историята, неспособно на исторически растеж.
------------------------
Култура;26/03/2004, бр. 13;
Есента на 1976 г. в Русе беше премиерата на "Еленово царство". Всичко беше както трябва. Веселин Байчев (диригент), Константин Илиев (като режисьор) и целият колектив на Русенската опера се бяха постарали максимално да постигнат тази сложна и трудна партитура. Беше успех, разбира се, с цветя, поздравления... Седях по-назад в салона. Виждах и слушах реакциите. Не бяха много хората, които успяха да обхванат езика и смисъла на посланието. Човек наистина чува това, което може...
------------------------
Култура;02/04/2004, бр. 14-15;
8. Последното, най-ефектно средство, се използва само в извънредни случаи от специалисти. Иска се и малко късмет. Например, виждаш, че там, където протестиращите са блокирали движението, се появява линейка и хората се отдръпват, за да я пропуснат. Дюшеш! Не са я пропуснали - и нещастникът вътре е издъхнал! Не, не една - две линейки! Двама издъхнали! Да сложим ли трима за късмет? Не, няма да е убедително. Но за да не стане гаф, отбелязваме, че това е още непотвърден слух. Човекът пред телевизора гледа и си вика: "Ами аз ако бях в тая линейка? Убийци!" И мачът почва.
------------------------
Култура;02/04/2004, бр. 14-15;
Започнах от тукашната радикалност на Косьо, така укротила се в Ню Йорк. Но като си помислих, че красивият, "пъпчив" от материала си "Малък портрет" на жена му от изложбата също може да се деформира с просто разтягане, си казах, че не виждам бягство от риска, от възможното сритване, защото публиката рядко си пада по такива неща.
------------------------
Култура;02/04/2004, бр. 14-15;
- Виждате ли връзка между понятието за де-териториализация и желанието за преодоляване на национализма, за навлизане в пост-националистичен свят?
------------------------
Култура;02/04/2004, бр. 14-15;
- Може би. Не виждам защо да няма връзка, макар че специално аз достигнах до това понятие по друг път. В някакъв момент тази нескончаема дискусия кой е в Европа и кой - извън, и особено споровете около източните й граници, станаха непоносими за мен.
------------------------
Култура;16/04/2004, бр. 17;
Дългокосият младеж, завършил контрабас и теория на музиката в Швейцария, и специализирал дирижиране година в Джулиър скул, Ню Йорк, е рискувал да възроди формацията, с която баща му Здравко Михайлов до кончината си обикаля триумфално Европа. Филмът надстроява вербалния разказ и с визуален текст - в началото и края синът общува с бащата през монитор, където виждаме Михайлов-старши в предаване на френска телевизия.
------------------------
Култура;16/04/2004, бр. 17;
Всъщност, да влезеш в Мет съвсем не е непостижимо. Е, разбира се, има премиери и състави, за които билетите са разпродадени седмици напред. Но като прежалиш малко от доларите си - цените тръгват от 40 български лева нагоре, можеш да си купиш билет. Хубавото е, че в тези зали и по-назад, и по-нависоко - отвсякъде чуваш и виждаш сцената.
------------------------
Култура;16/04/2004, бр. 17;
Впрочем, много са онези, които се превъзнасят по завръщането към по-традиционни форми. "Вече дори не се говори за изящни изкуства", оплаква се галеристът Игнасио Гутиерез Залдивар. "Човек ще си помисли, че красивото е кич, демодирано.** Днес се предлагат лайна, скелети, умрели, само за да се привлече внимание. Резултатът е, че се стига до изкуство, предназначено за шепа избрани, които умеят да виждат там, където ние само гледаме. Зрителят в музея няма смелостта да каже: "Това не ми харесва, отегчава ме." И това е косвен начин хората да бъдат накарани да мълчат."
------------------------
Култура;23/04/2004, бр. 18;
В сравнение с предишните години, атмосферата на фестивала бе по-сериозна. Тонът бе даден още на откриването с едноминутното мълчание в почит на жертвите от атентата в Мадрид и ангажираната реч в защита на правата на работещите в областта на спектакъла от страна на президентката на журито, актрисата Ариан Аскарид. До такава степен сме свикнали да я виждаме в нашумелите напоследък социални филми на марсилеца Робер Гедигиан, че това никак не учуди никого.
------------------------
Култура;23/04/2004, бр. 18;
Какво всъщност вписва картините на художника в разбирането за родно и не е ли търсено то на съвсем повърхностно ниво? Дългите редици от старателно изписани, ренесансово идеализирани лица, фигуралните композиции на селска тематика...?! В една от залите на НХГ сега виждаме цяла серия "Български мадони". Хубави селянки с чисти усмихнати лица стоят пред нас кърмещи или заобиколени от деца, обикновено на чардак или пред прозорец. Покрай тях - червено мушкато или слънчогледи. И така почти без промяна в изобразяването виждаме мадони от 30-те, та до 70-те години на ХХ век...
------------------------
Култура;23/04/2004, бр. 18;
- А, той ми е приятел. Запознахме се по времето, когато и двамата свирехме в метрото (Ману Чао бе с групата си). Имаме сродни житейски възгледи. Не се виждаме много често, но от време на време на някой фестивал се засичаме. Той прекалено много пътува. Страшен човек! Много му е трудно, защото след като стана толкова известен, трябва да внимава да не изпусне славата между пръстите си...
------------------------
Култура;23/04/2004, бр. 18;
- Ако разглеждаме света в перспектива от десет години, нашите проблеми са тероризмът, ислямският фундаментализъм и други чисто политически въпроси. Но в по-далечна... Да, именно в биотехнологията виждам голямата опасност. През втората половина на ХХ век бурно се развиваха информационните технологии, сега дойде времето на биологичните науки. Досега развитието на човечеството беше исторически процес. Днес, когато ще можем да извършваме устойчиви личностни промени в бъдещите поколения, пред нас се отваря вратата за биологична еволюция на вида.
------------------------
Култура;30/04/2004, бр. 19-20;
Бях на юбилея ти! Поразена съм! Влюбена съм. Луда съм по тебе, мой гений, мой ангел недостижим! Ти беше като един Христос сред фанатичната публика, която стана на крака и те аплодираше така, както те разпъваше на кръст преди години. Не се безпокой, ще си остана до край неизвестна за тебе. Но ти си в мене завинаги, от детството ми до днес, когато ставам на 27. Само в най-дръзките си сънища те виждам до себе си - такъв благороден, красив и съблазнителен. Живей!
------------------------
Култура;30/04/2004, бр. 19-20;
По съвсем друг начин изглежда театърът в картината на Васил Иванов. В центъра на вниманието е не толкова самата сграда, колкото градината пред него. Мъж и жена в селско облекло, които виждаме в гръб, са се обърнали към театъра, като към забележителност. В пространството около него кипи градски живот: родители с деца, разхождащи се двойки, конници, паркирана пред театъра кола - усещане за оживеност. Тази централна част на града е представена като място за социални контакти.
------------------------
Култура;30/04/2004, бр. 19-20;
Тези две платна ме навеждат и на мисълта, че исторически времена са запаметени в самите сгради, които - макар и с променени функции - носят спомена за периода, в който са построени. Особеност на нашата (всяка следваща) ситуация е, че свикваме да ги виждаме синхронно - така както са изобразени дворецът и мавзолеят в картината на Никола Трингов "Площад "9-ти септември".
------------------------
Култура;14/05/2004, бр. 21;
- Е, как, виждаш и какъв беше моят рожден ден. Къде повече! Какво повече може да искам. Да би слязъл Господ Бог от небето, това още можеше да бъде. Беше наистина велико - много, много приятели, сърдечни приятели, прекрасни оркестри, чудесни диригенти, музиканти, пианисти, певци, великолепни състави. Но и хората завършиха празника, изпълниха го, идваха и слушаха. Да! Толкова много мога да... сега повече няма да говоря, защото ще кажете, че страхотно се хваля. Но беше такова нещо, каквото още не се е случвало според мен на света. Да, драга! Животът върви прекрасно.
------------------------
Култура;14/05/2004, бр. 21;
- Аз съм в такъв етап, че не знам вече какво е това "съвременна музика". Аз виждам само музиката. Музика - добра или лоша. Е, ако някои много искат да пишат "съвременна музика", ами нека си я пишат! Само че аз наистина не знам какво е ... Да!
------------------------
Култура;21/05/2004, бр. 22;
Общежитийността е велико достояние, ала тя не е възможна, тъй както си я представят героите. Кризата на колективното житие е една от главните проблематики у Шарланджиев. Настъпват сблъсъци и разломи вътре в групата и героят преживява това, ала с овладян от автора трагизъм. Благородството на героя произтича от оптимистичната му нагласа спрямо битието. А това е така, защото той вярва, че битието е не само социално и материално, а и възможно поле на идеала, което трябва да се брани от злоупотреби и подмени. Както виждаме, пореден акт на подмяна...
------------------------
Култура;21/05/2004, бр. 22;
В сравнение с "Ребро Адамово", "Години за любов" и "Двама под небето", (заснети преди или по същото време и поставящи сходна тема), "Хроника на чувствата" е новаторски филм. Символично това може да се изведе дори само от заглавието; "хроника" означава радикална смяна на гледната точка. Тук за първи път виждаме екстраполация на псхологическите проблеми спрямо идеологическия постулат.
------------------------
Култура;28/05/2004, бр. 23;
Иглика Василева: Стига да се разровиш надълбоко, и там може да намериш подходящи еквиваленти. По-важното в случая беше да не се модернизира преводът, говорим за "Одисей", той може да се модернизира като похват и концепция, но не и на ниво думи. Не можеш да използваш "вдявам" и "в час ли си?", защото това затрива тотално епохата. А след като си се мъчил да прецизираш атмосферата от началото на ХХ век, да използваш актуален младежки жаргон, е не само недопустимо, то е объркващо. Казвам го, защото виждам как безотговорно понякога се модернизира класиката на словесно ниво.
------------------------
Култура;24/01/2004, бр. 24;
- Отначало, разбира се, бях неин почитател, но после станахме много близки; аз я следвах и в частния й, и в професионалния й живот; след това станах неин звукозаписен продуцент. Когато напусна Милано и дойде да живее в Париж, това беше много голяма радост за мен, да мога да я виждам, да направим много музика с нея, да ходим на театър, на кино, на вечери с прители - да, аз наистина бях близък с нея.
------------------------
Култура;2004, бр. 25;
Повечето посветени на алкохола български (рекламни) произведения мигновено предизвикват гадене, докато енциклопедия "Виното" на Ясен Бориславов ("Труд") създава ведрина и спокойствие. Разликата, предполагам, се дължи на готовността да виждаш културните измерения на скъпоценната напитка, да представяш производството и употребата на вино като направа и обмен на жизнен смисъл.
------------------------
Култура;2004, бр. 25;
- През последните години, като изключим позицията по отношение на приватизацията на "Бояна филм" и изработването на Закона за филмовата индустрия, нашият съюз стоеше малко встрани от обществения кипеж. Как виждаш мястото му занапред?
------------------------
Култура;18/06/2004, бр. 26;
Според кураторите някои от причините този проект да бъде определен като уникален са, че "в нито един град на България все още не се провежда биенале на съвременното изкуство; тази липса от дълго време измъчва българските художници, които виждат възможността да се съизмерят със свои колеги от целия свят единствено зад граница; проектът съвпада с някои от приоритетите на Европейския съюз за децентрализация на дейностите в областта на културата и изкуството".
------------------------
Култура;18/06/2004, бр. 26;
Когато около една личност се изгражда мит, важността и границите на неговата значимост обикновено биват разширявани, дори преувеличавани. С проф. Георги Димитров се случва обратното. Като какъв го виждат днес - не най-младите, но да речем учениците на неговите ученици? Като хоров диригент, основател на хорово-диригентския клас в музикалната академия и - съответно - като хоров композитор. Това е образът, изграждан системно в годините след смъртта му.
------------------------
Култура;18/06/2004, бр. 26;
Радвам се така, като че в живота си съм живял нещо изключително хубаво, като че съм се върнал в младите си години - здрав, силен, ведър, щастлив... Ти издържа философски и стоически! Ти не се разтревожи от несправедливостта, която често пъти спохожда тези, които владеят майсторството да не виждат другите.
------------------------
Култура;18/06/2004, бр. 26;
Ето, виждате ли, даже не успях да стигна до хорово-диригентския клас, който е създаден в същия период и никак не е маловажен принос - за него ще трябва отделна статия!
------------------------
Култура;2001, бр. 20;
Облаци тъмни покриват света. Болката и отровите изплуват и потъват в тях. Те са навсякъде. Гласът на диктора ни съобщава тази сурова истина и назовава спасението - "Балканфарма". Тогава метеорологичните алегории на ужаса изведнъж изчезват и ние виждаме усмихнато дете, безкрайна зелена поляна и светлина. Първо ги наблюдаваме някъде "от горе", а след това картината постепенно се приближава и сякаш се озоваваме там. Спокойствие. Тези видения са направо брилянтно попадение, ако "Балканфарма" е клиника за евтаназии. Но "Балканфарма" е фармацевтична компания. Произвежда лекарства.
------------------------
Литературен вестник;2001, бр. 12;
Тълпата се смълча и дълбока, тиха, щастлива въздишка, сякаш от хора, които виждат театралната завеса най-сетне да се вдига, се изтръгна от безчет гърла. Щяха да получат своето малко развлечение в края на краищата. Пушката беше хубаво немско оръжие с кръстосан мерник. Тогава не знаех, че при стрелба по слон човек трябва да стреля така, че да пресече въображаемата линия от ухо до ухо. Тъй като слонът беше в профил, би трябвало, следователно, да се прицеля право в ухото му; вместо това аз се прицелих няколко инча по-напред от него, мислейки си, че мозъкът ще да е още по-напред.
------------------------
Литературен вестник;2001, бр. 20;
А Мери Фрейзър - и аз почти я виждам, полуобърната в гръб, по-скоро млада, средно привлекателна, облечена малко старомодно дори за ерата на индустриализма, с леко наклонена настрани глава, тъй че той да не я чуе - промърморва под носа си: "За Бога!"
------------------------
Литературен вестник;2001, бр. 37;
Не намерихме нищо по-добро и се озовахме в едно заведение на открито край амфитеатъра, "Театрон". Взехме си по една бира, Ерик плати. Седнахме на една зелена маса, в сянката, която хвърляха над нас лозите, прокарани между два реда железни тръби, извити като арки, тъй че се образуваше нещо като тунел. Долу в краката ни беше античният амфитеатър, нататък се виждаха тепетата с телевизионната кула и паметникът на Альоша. На един пилон на телевизионната кула морно висеше в жегата огромно знаме на Европейския съюз, абсолютно неподвижно в задушния следобед.
------------------------
Литературен вестник;2001, бр. 37;
Вдигнах поглед още по-нагоре, докато вече виждах само яркосиньото небе, без никакво облаче на него. В следващия момент в този кръгозор от дясно се появиха два слепени пуха от глухарче, бели на синия фон, носеха се леко във въздуха на десетина метра от очите ми, високо над амфитеатъра. Усетих, че ей сега ще си помисля нещо по така, и си казах: Който и да си ти там горе, аз нямам възражения, понеже, дето вика поетът, "карам една от твоите коли". Свалям шапка.
------------------------
Литературен вестник;2001, бр. 37;
- Виждал съм паметници на руски войници и в Германия - каза Ерик, - там има и американски гробища. Мисля също, че във Франция има немски мемориал.
------------------------
Литературен вестник;2001, бр. 37;
Съквартирант в общежитието ми беше може би най-обезсърчаващото същество, което съм виждал. Казваше се Ники, беше българин, сакат вследствие на прекаран детски паралич, ходеше с две патерици, краката му бяха някак пречупени в коленете, а после и в глезените; човек имаше чувството, че стъпалата му се влачат малко встрани от него. За щастие той можеше да прави всичко сам и не се нуждаеше от никаква помощ. Вечерта слязох във фоайето да се размеся с хората и видях в гръб Ники, седнал на едно канапе да гледа телевизия. Сложих ръка на рамото му и му викам:
------------------------
Литературен вестник;2001, бр. 37;
Не знаех какво да кажа. Виждах я пред себе си, с тия две дъвки в ръката, изглеждаше сигурна, че ще отида. Мисля, че самият аз не знаех какво ще отговоря след малко.
------------------------
Литературен вестник;2001, бр. 37;
"За Бога, помислих си после, тук хората взеха да ме питат дали съм добре." Кой знае как съм изглеждал. Влязох в ресторанта, напълних си отново чашата с водка, качих се горе в стаята и отворих прозореца. Виждах хората в градината долу, гласовете им се носеха ясно в летния нощен въздух.
------------------------
Литературен вестник;2001, бр. 42;
Когато се прави антология на съвременната поезия (а в този случай - на актуалната поетическа ситуация в настоящата година), не е голяма изненада, че извън подборката остават т.нар. млади поети и някои автори, живеещи в момента извън София. Знаем как става това: младите или не си ги чел, или смяташ, че още им е рано за представителни издания - и ги забравяш. Другите от провинцията по-рядко публикуват в столичната преса, пък и не ги виждаш всеки ден на "Славейков" или по "Раковска" - и тях забравяш.
------------------------
Литературен вестник;08/05/2002, бр. 18;
Алберта дойде до мен и се наведе, и видях очертанията на най-прекрасните гърди - в бързината си помислих - най-прекрасните гърди на Варшавския договор, но нали светът се промени и сега всъщност виждах най-прекрасните гърди на Атлантическия пакт или най-прекрасните гърди на Европейския съюз или очертанията на най-прекрасните гърди на страните-кандидатки за членство в Европейския съюз. Алберта се наведе над мен, сложи длан на челото ми и заговори почти шепнешком:
------------------------
Литературен вестник;08/05/2002, бр. 18;
Ако писателят е по-важен, по-силен от своята книга, това говори само за едно - независимо каква херкулесовска сила притежава той - неговата книга е слаба. Със сигурност времето помага на, както се казва, посредствените писатели. С това трябва да се внимава. Разбира се, най-важна е творбата, но не виждам причина да смятаме някой писател за графоман само защото говори добре пред камерата.
------------------------
Литературен вестник;08/05/2002, бр. 18;
Арката е наричана просто L"arco di Sant"Eligio от тези, които се отнасят недоверчиво към разните легенди и вярват единствено на историческите записки. Онези, които вярват в легендите и дори ги смятат за устна история, в известен смисъл по-важна от историята, записана и регистрирана в хрониките, говорят за "арката на образцовото правосъдие", L"arco della guistizia esemplare. И виждат в мраморните главички нещо повече от архитектурен декоративен елемент.
------------------------
Литературен вестник;08/05/2002, бр. 18;
"Барнаби Конрад - пише ми един чувствителен читател от Канада - е събрал в книгата Famous Last Words последните думи, изречени или написани предсмъртно от различни изтъкнати люде. Джордано Бруно (на кладата): "Душата ми ще се въздигне заедно с дима към Рая". Макар да сте писал за кладата на Джордано Бруно, че "не е дочута ни дума оплакване, дълго се виждало неговото неподвижно, обгорено лице", финалът Ви на Дълбоката сянка с падащия от небето гълъб, символизиращ душата на Ноландеца, сякаш е завръщането на тази душа от рая".
------------------------
Литературен вестник;15/05/2002, бр. 19;
Хонджюн Цай, Китай: Това е третата книга от Гюнтер Грас, която превеждам на китайски. И в този превод имам много проблеми, особено с понятията и термините, които не могат да се намерят в речника. За китайските читатели са неразбираеми и препратките към германското минало, те дори за мен не винаги са разбираеми, понеже съм от по-младите поколения. Налага се да правя много справки, виждате, че и на семинара с преводачите на Гюнтер Грас аз като че ли задавам най-много въпроси.
------------------------
Литературен вестник;15/05/2002, бр. 19;
Масоните и илюминатите8 се изживяват като законни приемници на някогашните египетски посветени. В Египет те виждат модела на една двойствена религия, прикриваща зад алегоричната фасада на безброй ритуали, символи, церемонии и празници тайната на изначалната истина. Подобен идентификаторен подход превръща изследваното в споменно минало и преобразява историята в мит.
------------------------
Литературен вестник;22/05/2002, бр. 20;
Седмица преди посещението в Милано, на 13 май 1983 г. местният вестник "Джорно" първи информира, че по време на публичните изказвания папата носи бронезащитна жилетка от метал и пластмаса, която тежи около килограм. Но дали винаги спазва това? През 2000 г. по време на аудиенцията на площад "Св. Петър", често сме го виждали в открит автомобил, макар че трябва да се посочи, че поклонниците тук вече не са случайна тълпа, както е било през 1981 г.
------------------------
Литературен вестник;22/05/2002, бр. 20;
- Не става дума за възрастта, въпреки че с годините, не споря, започнах да разбирам това, което не можех да оценя по-рано. Например, ясно виждам, че вредните понятия за любовта доста помрачават нашето съзнание. Всичко е много по-дълбоко и по-богато, отколкото ние можем да отразим. Да кажем - плейбоят в очите на мнозина е едва ли не герой, мъжествен герой, въпреки че ми е съвсем ясно, че той се страхува да се появи на територията на жената, за да не загуби тръпката на ловеца, който търси жертвата. Плейбоят вижда пред себе си само обекта, куклата, манекена...
------------------------
Литературен вестник;29/05/2002, бр. 21;
Не сме първите, които виждат в лириката на Кънчев постмодерни начала, които от края на 80-те години започват да се разпростират в писането на все повече нови поети. Още тогава се говори, че той стига до проблеми, характерни за "някои по-общи постмодерни духовни движения в културата" и че поетиката му "напомня едни постмодерни нагласи". От своя страна, Генадий Айги директно противопоставя поезията на Н. Кънчев на постмодернизма, като акцентира върху някакво "живо слово" и "жизнеиздръжливата светлина" в нея, обобщавайки, че тя е "мъдра лирика - парадоксална".
------------------------
Литературен вестник;05/06/2002, бр. 22;
И преди това е абсолютно видна двусмислеността на употребите: говори се за романтизъм, но и за много романтизми, разсеяни и в други периоди; за маниеризъм, но и за множество маниеризми и маниеристични автори; за символизъм, но и за символизми; за модернизъм и за безброй модернизми (като дори модернистичните писатели се виждат като вечно необходимите обновители на литературата, като притежаващи божествената лудост на обновителите-разрушители).
------------------------
Литературен вестник;05/06/2002, бр. 22;
Самото заглавие на проекта - "Вечерята" - съдържа в себе си представата за ред, хармония, официалност. Тя се допълва и от вида на сцената, зрителите я виждат още с влизането си в залата - стриктно подредени дървени столове и бляскава празнична маса, отрупана с храна.
------------------------
Литературен вестник;05/06/2002, бр. 22;
Интелектуалната работилница завършва ни в клин, ни в ръкав. Джон Дийли, Йеспер Хофмайер, Сьорен Бриер и аз хукваме да разглеждаме забележителности. "За шести път съм в Милано и още не съм виждал центъра", споделя Дийли. След това цяла вечер разговаряме за преводи и семиотика. "За да станеш семиотик, трябва да умееш две неща: да разказваш вицове и да задаваш неочаквани въпроси", твърдят по-възрастните колеги.
------------------------
Литературен вестник;12/06/2002, бр. 23;
Първият наблюдател беше циклопът. Това, че беше циклоп, е подвеждащо, защото никой до сега не беше виждал опашката му, а там имаше още дванадесет очи. Той не гледаше с тях, защото четеше древногръцка митология.
------------------------
Литературен вестник;12/06/2002, бр. 23;
Вторият зрител премигваше толкова бавно, че имаше 730 дни в годината си. С миглите си разрязваше листовете на кръстословиците. Пишеше със зелено мастило, за да успокоява очите си. Избрах го за наблюдател, защото никой нямаше да гласува за него на изборите без да е виждал как си закопчава тирантите сутрин.
------------------------
Литературен вестник;19/06/2002, бр. 24;
И: Разбираш ли, всичко цъфти отвън, тя цъфти отвътре, като я отвориш и го виждаш. И е много еротично.Освен това, като застанеш под нея, те залива ароматът. На изток е бодхи и я наричат дървото на живота.
------------------------
Литературен вестник;19/06/2002, бр. 24;
Страничен глас: Аз съм виждал на смокинята да стои саламандър. Саламандърът има крещящи цветове. Виждал съм дървесна жаба оттам да вика... И така е, смокинята на Изток дава храна на всички гладни, просто ...
------------------------
Литературен вестник;19/06/2002, бр. 24;
В гората навсякъде растяха Annemonoides, които някои, напълно глупаво, различават от Annemone, струва ми се, че никога не са виждали Annemone; освен това Hepatica, Oxys. Интересно, че днес всички те бяха затворени: Кой е дал разума на растенията, да се затварят преди дъжд, както е при тези трите? Понякога се случва слънчевите лъчи, при които са разтворили цветове, изведнъж да преминат в дъжд, и виж ги, вече са се затворили.
------------------------
Литературен вестник;19/06/2002, бр. 24;
В планините се виждаха lapis nigricans, scissilis, aluminaris. Снегът беше като трепереща вода или голям бял съд за пиене, excavatus от времето.
------------------------
Литературен вестник;19/06/2002, бр. 24;
- За мен - една целувка. Представи си - двадесет години по-рано - шест момиченца пред стативите си там, край брега на едно езеро, рисувахме водни лилии, първите червени лилии, които виждах. И изведнъж една целувка по врата, отзад на тила ми. Ръката ми трепереше целия следобед, не можах да рисувам. Погледнах часовника и си нарочих време, през което да мога да мисля за целувката - толкова скъпа ми беше тя, целувката на една стара жена с посребрени коси и брадавица на носа, майката на всички мои целувки през живота ми. Хайде, Карълайн, Хюбърт, хайде!
------------------------
Литературен вестник;19/06/2002, бр. 24;
Напоследък непрекъснато се улавям, че възприемам нещата по-особено. Гледам например как двама души вечерят в кухнята, но виждам острите пикове от тракането на посудата и кашлицата на единия от тях. Гласовете се появяват във вид на нежни, вписани една в друга дъговидни линийки. Извивката им следва извивката на интонацията.
------------------------
Литературен вестник;26/06/2002, бр. 25;
Бях много силна математичка, като майка ми, и мечтаех да уча ядрена физика. Но за да тръгнеш по този път, трябваха родители комунисти. А пък моите не бяха. Във връзка с "националната сигурност" навремето навсякъде виждаха предатели! Затова се записах във филологическия факултет да изучавам английска и френска литература.
------------------------
Литературен вестник;10/07/2002, бр. 27;
- Да, аз съм обезпокоен, нещастен и загрижен за положението в Близкия изток. Това е най-ужасяващият момент в живота ми, най-ужасяващият след Втората световна война. Трагедиите със сигурност ще продължават, защото светът е обладан от голяма ирационална лудост. Виждаме толкова омраза, а двете страни злоупотребяват с правото да решат своето бъдеще. Войната във Виетнам изглежда нищожна в сравнение със случващото се в момента...
------------------------
Литературен вестник;10/07/2002, бр. 27;
- Изискват се много усилия, за да уловиш образите с думи. Актьорът Харви Кайтел, с когото съм снимал и който стана мой приятел, макар че не сме се виждали от сватбата му преди два месеца, прочете книгата и ми каза: "Открил си нов киножанр - писмен филм." Това може би е по-добро от един заснет филм. Читателят може да го види, да си го представи и следователно да измисли един съвършен филм.
------------------------
Литературен вестник;10/07/2002, бр. 27;
- Просто евреин, който много пътува. Той не е никой друг освен себе си. Да виждаш героите като символи е грешен похват. Не мисля, че човек чете романи, за да се докосва до универсални проблеми. Напротив, това, което иска като читател, е да се изправи срещу конкретни, своеобразни индивиди и да живее заедно с тях. В живота на телата ни, в истинския живот, е невъзможно да знаеш какво мисли другият. Докато в един роман вие можете да проникнете в душата на другия, да имате чувството, че го населявате.
------------------------
Литературен вестник;10/07/2002, бр. 27;
Колкото до Б. Вирол, той поставя акцента върху една друга причина за успеха на "Хари Потър". Последните изследвания на когнитивната психология слагат на първо място в мисловните процеси "представянето чрез действия", което определя речта и поведението. Именно това виждаме в "Хари Потър": чистите описания са сведени до минимум, персонажите и най- вече обстановката се разкриват чрез действието. Така, когато Дебелата дама иска от героя паролата, ние откриваме, че по коридорите на училището има портрети, които мърдат и говорят.
------------------------
Литературен вестник;10/07/2002, бр. 27;
Разглеждайки поемата на Уйлям Лангланд "Петър Орача", Георги Василев взема предвид широк обхват от културни влияния, включително древни зороастрийски, средновековни български ("Повестта за кръстното дърво" на презвитер Йеремия и "Тайната книга" на богомилите), катарски апокрифни текстове и техните съответствия в средновековна Англия. Той изследва древна митология - орфизма, както и фолклора - Христос като културен герой на обикновения човек. Не виждам пропуснат въпрос от тази материя, включително и образованието на роден език в катарските училища.
------------------------
Литературен вестник;11/09/2002, бр. 28;
" - Да - каза Остап. - Сега виждам ясно, че съм попаднал в общество на некултурни хора, тоест на босяци без висше образование. Ах, деца, мили деца на лейтенант Шмид, защо не четете вестници? Трябва да се четат. Доста често те насаждат разумното, доброто, вечното..."
------------------------
Литературен вестник;11/09/2002, бр. 28;
- Моника! Какво ти става? Какви ги вършиш? Тука ли са? Дошли ли са вече? Не. Никой не е дошъл. Но ако ти искаш, можем да се престорим. Можем да се престорим, че са тук. Да, виждаш ли, ето ги там. Здравейте! Здравейте! Здравейте!
------------------------
Литературен вестник;11/09/2002, бр. 28;
- Може би - казах аз. - Може би съм го направил. So what? Какво толкова? Не мога да видя, не мога да...какво толкова страшно има? Искам да кажа, това е, да, какво е това? Може би е откачено да се направи нещо такова. Но не виждам някой да е пострадал от това.
------------------------
Литературен вестник;11/09/2002, бр. 28;
Между веждите на Моника се появи една бръчка, гледаше ме с оня израз, който рядко бях виждал у нея, откакто се познавахме, израз, който не можех да понасям, израз, който говореше, че тя няма ни най-малка представа за това кой съм аз.
------------------------
Литературен вестник;18/09/2002, бр. 29;
Ако погледнем назад към ХХ век, не можем да не забележим Адонис - един от големите в модерната арабска литература, един от първите, който попита: "Защо, обръщайки се към миналото, виждаме само неговата слава и трябва да му се покланяме като на султан?" Днес той не е загубил нито частица от своя радикализъм, от творческия си ентусиазъм и критичния поглед към господстващите структури. Този велик поет и задълбочен критик на арабското културно наследство е предизвиквал и все още предизвиква неодобрение поради крайно радикалните си позиции.
------------------------
Литературен вестник;18/09/2002, бр. 29;
Не искам да те питам какво мислиш за нападките срещу теб, защото знам, че те не те интересуват, но ми се иска да разбера какво чувстваш. Виждаш, че и в арабския свят и извън него интелектуалците застават един срещу друг.
------------------------
Литературен вестник;18/09/2002, бр. 29;
Задачата на политиката тук е да убие противопоставящия се друг/ преди да убие теб самия/ в състезанието по надлъгване. Решението не е в задънената улица, а в преместването от една задънена улица в друга. И когато започне да ти се струва, че всичко е разрешимо, в същото време виждаш, че си попаднал в тунел без изход.
------------------------
Литературен вестник;18/09/2002, бр. 29;
В света на "Специален доклад" има само една нация. Няма тероризъм, няма идеологии. Мястото може да е Вашингтон, но изобщо не виждаме никакви правителствени сгради, нито Капитолия и Белия дом. Очевидно вече няма и президент. Историята наистина е приключила. Днешният Окръг Колумбия има най-висок процент афроамериканско население в страната. А само двама чернокожи имат говорящи роли във филма. "Специален доклад" (Minority Report) може да е всичко друго, но не и доклад за малцинствата (minorities).
------------------------
Литературен вестник;18/09/2002, бр. 29;
Впечатлен бях от Мария Илиева, групите Лора и Те. Но най-силните концерти, според мен, се случиха в двете вечери с участието на Теодосий Спасов - с Парадокс Трио (САЩ) и с трите сватбарски оркестъра (Конушенски, Славяни и Родопи). В последните няколко години не бях виждал така претъпкан Амфитеатъра. Не може да не се впечатлиш, когато видиш половината публика около и на сцената да играе хора, превръщайки един концерт в незабравим купон. Не може да не се впечатлиш, когато чуеш група американци да изпълняват български народни мелодии.
------------------------
Литературен вестник;18/09/2002, бр. 29;
А за самия град - мога само да се надявам, че някога община Созопол и чиновниците в нея ще разберат какво значи "културен туризъм" и ще оценят случващото се. Ако не - дано поне отделят малко време и средства за почистване на града си, догодина ще се чудят защо няма толкова много хора по това време на годината в Созопол... От седем години посещавам редовно града, при това не само по време на Аполония и никога не го бях виждал с толкова мръсни улици и толкова мръсен плаж.
------------------------
Литературен вестник;18/09/2002, бр. 29;
Като ситуира поезията на Йован Христич "между боговете и варварите", поетът Любомир Симович казва: "Като мине време, ще бъде маловажно в коя формация и в каква констелация вижда Христич историята на литературата. Ще бъде много по-важно къде и как го вижда читателят на поезията като такава, на поезията като "непрекъсната свежест на света". А ние, които се смятаме за такива читатели, виждаме Йован Христич там, където ни го открива стихотворението "Дойде лятото":
------------------------
Литературен вестник;18/09/2002, бр. 29;
С какво само богатство, "с Омир в ръцете", и в каква компания, "с боговете и героите", виждаме нашия поет. Тук, на този слънчев гръцки остров, ние го и оставяме, с богатството, което си е избрал, и в компанията, която е заслужил.
------------------------
Литературен вестник;25/09/2002, бр. 30;
За нас това е много важен въпрос, защото сред интелектуалците в България съществува дълбок песимизъм, че ти, от позицята си на високообразована личност и интелектуалец, не можеш да направиш нищо, което да провокира промени в обществото. Но виждам, че вие сте на противоположното мнение?
------------------------
Литературен вестник;25/09/2002, бр. 30;
В плановете си за бъдещето Джими мечтае да лети на сцената, да се спуска с кран както в операта. "Защо не?". Публиката на Барселона вече го е виждала да се появява на сцената на бял кон.
------------------------
Литературен вестник;25/09/2002, бр. 30;
Цялата атмосфера на лейбъла е пренесена във Fun'Da'Mental. Групата се обявява против безсмислието, против компромиса и псевдолибералната политика. Те не намират никакво оправдание за расизма, още повече, че виждат корените му в икономиката, а не в чистата расова принадлежност.
------------------------
Литературен вестник;02/10/2002, бр. 31;
Авторитарният характер, диктаторът и властолюбецът прави всичко възможно човекът до него и околните да изпитват чувство за вина. Като ги захвърля в низината на чистилището, да го виждат над себе си.
------------------------
Литературен вестник;02/10/2002, бр. 31;
Всички колеги от по-възрастното и средното поколение не можем да не забележим огромната крачка напред, която направи нашият театър, която направихме самите ние. Спомням си първата наша конференция преди 10 г., когато съвсем плахо, само няколко души поставяха теоретични въпроси и виждам днес как всички спокойно, задълбочено и мъдро разсъждават върху проблемите на театъра ни.
------------------------
Литературен вестник;02/10/2002, бр. 31;
А критиката бе безпощадна. Тя с лупи търсеше да открие "формализма" и да го бие. Ние достигнахме до там, че дори една завеса, или жена малко извито не смеехме да поставим на сцената, защото другарите критици виждаха формализма главно в[ъв] външното оформление, което най-леко се възприема и за което най-лесно може да се говори.
------------------------
Литературен вестник;09/10/2002, бр. 32;
"Защо Рим? Защото съм ходил там двайсет пъти, защото съм живял там три години, защото сто пъти съм виждал как слънцето залязва зад базиликата Свети Петър. Защото в Рим небето е с цвета на всички Италии, а аз бих искал да преоткривам всяка една от тях. Защото Рим не е един град, той е три града, десет града. Има толкова градове Рим, колкото и хълмове, колкото брегове на Тибър; те са толкова много, колкото са и разказите на пътешествениците - от Монтен да Стендал и от Берлиоз до Жюлиен Гракх."
------------------------
Литературен вестник;09/10/2002, бр. 32;
Приятелите ми казваха, че гледам като сляп. И аз наистина станах сляп за това, което всички като че ли се бяха съгласили, че виждат. Долавях сенките им наоколо, но вече не се интересувах да ги изтръгвам от тях, оставях ги да бродят и си вършех моята работа.
------------------------
Литературен вестник;09/10/2002, бр. 32;
Не бях влизал в тази сграда. Бях я виждал опакована, и сега ми се стори, че целият този ремонт не е довел до видими резултати. После ми казаха, че сградата е имала тежки структурни повреди, така че явно фактът, че в нея може да се влиза безопасно е постижение. Сетих се за желанието на Ивайло Дичев Банята, Халите, Синагогата и Джамията да оформят нов център на София, който да замени Ларгото и НДК. Пътят до залата е маркиран със свещички. Веднага се чуват възгласи "Това място е перфектно за купон".
------------------------
Литературен вестник;16/10/2002, бр. 33;
Има солидна група от симпатизанти на СДС, които виждат следния илюзорен сценарий: Окопаване в (о)позиционна война, изтърпяване на неизбежната нова червена власт, щастливо дочакване на програмирания пореден провал на БСП и появата на следващата синя вълна.
------------------------
Литературен вестник;16/10/2002, бр. 33;
Двамата се скараха. Често го правеха напоследък. Продължихме надолу, но мъглата стана много гъста. Нищо не се виждаше. Така че се върнахме обратно. Докато минавахме край една къща, Теню взе камък и изпъна прашката. Уцели стъклато и то се строши. Избягахме. Стигнахме нашата махала.
------------------------
Литературен вестник;16/10/2002, бр. 33;
Пълноценно, моментално завладяващо и страхотно атрактивно изразяване в тази специфична литературна форма демонстрира Лем Сисей. Той наистина трябва да изговаря/изпява нещата си, без това те биха били неми. Единствено той се отказва от музикалното съучастие на четиричленния бенд и сам със собствения си глас аранжира думите. Впечатляващо, живо, истинско присъствие на ежедневно практикуващия литература; виждаме литературата, употребена за общуване, виждаме мярката на литература в действие.
------------------------
Литературен вестник;16/10/2002, бр. 33;
Проект на заподневропейски хуманитаристи с беседи, четени по радио. Книга, която препоръчваме не само на студентите по културология. Проникновени и леко написани есета за местата, които обитаваме, без да виждаме и без да ги мислим, но които ни правят такива, каквито вероятно бихме искали да бъдем - европейци. Кантората, гробището, кафенето, салонът, дворът, кухнята, затворът, болницата и прочее обиталища на вчерашната и днешна европейска идентичност. Сладко четиво.
------------------------
Литературен вестник;23/10/2002, бр. 34;
- Днес често сравняват двете тоталитарни диктатури. Мнозина ги представят като напълно еднозначни, еднакви, но има и такива, които се опитват да елиминират напълно греховете на едната. Как виждате това Вие, който в "Дневник от галерата" писахте, че от самоубийството (имайки предвид примера на Боровски, Целан, Амери, Примо Леви), ви е спасило обществото, което - след преживяното в концлагерите - в сталинския си вид показа, че за свобода, за освобождение, за "истински катарзис" и дума не може да става. В него човек продължава да е "безсъдбовен", продължава да оцелява.
------------------------
Литературен вестник;23/10/2002, бр. 34;
Не, в никакъв случай. Но си имам такива хора, с които се виждаме по мачове, преди тях, по разни кафета. Тях не виждам никъде другаде. Това са неща, които много ме зареждат. Те, разбира се, не са единствени - морето, ските...
------------------------
Литературен вестник;23/10/2002, бр. 34;
Не, в никакъв случай. Но си имам такива хора, с които се виждаме по мачове, преди тях, по разни кафета. Тях не виждам никъде другаде. Това са неща, които много ме зареждат. Те, разбира се, не са единствени - морето, ските...
------------------------
Литературен вестник;23/10/2002, бр. 34;
Актьорският екип /Анета Янкова, Веселин Мезеклиев, Димитър Георгиев-Пушо, Асен Блатечки, Стоян Младенов, Милена Спиридонова/ е постигнал интересен синхрон в изграждането на своите персонажи - обединени в мистиката на едно питане, учудване без отговор. Тези персонажи са омагьосани, безплътни същества, които гледат с големи, широко отворени очи, но не виждат през тях...
------------------------
Литературен вестник;30/10/2002, бр. 35;
Димитър Кенаров: Г-н Олби, най-напред бих искал да ви попитам как се чувствате, когато ви интервюират? Смятате ли, че се нарушава личното ви пространство, или напротив - виждате в интервюто допълнителен шанс за изява, продължение, така да се каже, на вашето творчество?
------------------------
Литературен вестник;30/10/2002, бр. 35;
Е.О.: Драматургът не се стреми към това, драматургът е атакуван от единствената публика, която може да си позволи да види пиесата му. Тук има парадокс, и то много опасен. Аз не пиша пиесите си за бялата богата класа; интересува ме общуването с всички. За съжаление влизам в театри, където се поставят мои пиеси и виждам единици хора от малцинствата, не виждам практически нито един беден човек, а ми се иска те да бъдат там. Единствените, които могат да си го позволят, са редуцирана група хора. Но аз не пиша пиесите си за тях, а против тях.
------------------------
Литературен вестник;30/10/2002, бр. 35;
Български език съм учил (отдавна!) по английската граматика на оксфордския славист и мой приятел проф. Уилям Морфил. А изпратените от Вас скъпоценни книги (благодаря, благодаря от все сърце!) са истинско съкровище за мен. Тутакси се потопих в няколко от тях. Виждам, че скоро ще ги усвоя. Изпращам Ви засега три превода. Ако някъде съм сбъркал - извинете - и ми посочете грешките. Ще работя, бих искал цял Златен сноп на българската поезия на руски език.
------------------------
Литературен вестник;30/10/2002, бр. 35;
Уейтс: Боб гледа и слуша по своеобразен начин и след известно време, прекарано с него, наистина започваш да виждаш и чуваш извънредни неща на съвсем обикновени места или ако просто затвориш едното си око и обърнеш глава. Дълбоко уважавам погледа върху света, който има Боб. Искам да кажа, че вследствие на работата си с Боб и аз виждам света по различен начин. Но първото нещо, което човек забелязва, когато работи с Боб, е неговият несъмнен талант за лидерство.
------------------------
Литературен вестник;30/10/2002, бр. 35;
Уейтс: Боб гледа и слуша по своеобразен начин и след известно време, прекарано с него, наистина започваш да виждаш и чуваш извънредни неща на съвсем обикновени места или ако просто затвориш едното си око и обърнеш глава. Дълбоко уважавам погледа върху света, който има Боб. Искам да кажа, че вследствие на работата си с Боб и аз виждам света по различен начин. Но първото нещо, което човек забелязва, когато работи с Боб, е неговият несъмнен талант за лидерство.
------------------------
Литературен вестник;06/11/2002, бр. 36;
"До гуша ми е дошло от тази война - признава ми тя. - Виж отшелническия живот, който водим. Като затворници сме. Още през октомври, когато започна това, предложих на моя мъж да напуснем. Но той ми отговори, че е наше задължение да останем, цялото село е забило очи в нас. Всички чакат да заминем точно защото имаме такава възможност. Обаче не, оставаме. Така ще им покажем на руснаците, че не ни е страх от тях! Не мога повече. Времето минава, най-хубавите ми години са зад мен, а и не виждам нищо пред дъщерите ми."
------------------------
Литературен вестник;06/11/2002, бр. 36;
Йордан Бадев изигра една съвършено отрицателна роля. Критици като него смятаха, че не са критици, ако от отзивите им не излезе, че те са по-умни от писателите, че те виждат по-далече от тях, че знаят много повече.
------------------------
Литературен вестник;06/11/2002, бр. 36;
Настина ли така виждате човека - егоист, мрачен? Тази характеристика е валидна за много от героите ви.
------------------------
Литературен вестник;06/11/2002, бр. 36;
Още в Новия Завет е казано: "гледат, но не виждат" или "който има уши, да чуе" и "който има очи, да види". Ще рече, има свидетели и свидетели. Едни присъстват, гледат, слушат, внимават, но въпреки това нито виждат, нито чуват, нито разбират; други гледат и виждат, слушат и чуват, внимават и разбират. Едни виждат само външната страна на нещата, други се добират и до същността им. Едно нещо е неукият да свидетелства за едно заболяване, друго - опитният лекар да състави "точна диагноза".
------------------------
Литературен вестник;13/11/2002, бр. 37;
Когато бях млад и живеех в България, ето как ми се виждаха някои от нещата, които са пагубни за успеха на нацията /наивно, разбира се/. Kakos в случая означава от гръцкия си смисъл лошо, акано нещо, даже, да речем, лайно.
------------------------
Литературен вестник;13/11/2002, бр. 37;
Хората виждат, че оня, който е с втори клас образование, става депутат, краде, строи палати, купува фабрика, отваря банка и никой не му търси отговорност - и си казват: "Да не съм луд да копая за два лева. И аз ще крада."
------------------------
Литературен вестник;13/11/2002, бр. 37;
В началото, особено първата година, всички се бяха шашнали с мене, защото никой не ме е виждал, никой не ме познава, нищо не работя, родителите ми са най-обикновени пенсионери, а карам последен модел "Мерцедес" и съм целият в злато, накичен като коледна елха. Ходя където си искам, с когото си искам, всички пички са с мене, само да звънна и от София пристигат пет коли тежкари да си правим купон.
------------------------
Литературен вестник;13/11/2002, бр. 37;
Най-ценното нещо в живота ми е дъщеря ми - тя е на 9 години и живее с майка си. Разведохме се и не ми дават да я виждам.
------------------------
Литературен вестник;20/11/2002, бр. 38;
Предреченото се изпълни - извиках Дантес на дуел. Дали ще ме сполети онази насилствена смърт от ръката на рус мъж, която немкинята ми предсказа? Усещам как съдбата тегне над мен, виждам как всичко се сбъдва, а аз не мога да попреча, защото безчестието е по-страшно от смъртта. Безчестието е буря - аз извиках стихията на нейния вятър. Тя ме погубва. Дантес се превърна в съдбовно възмездие заради слабия ми характер. Като го предизвиках, заприличах на Иаков в битката му с Бог. Ако победя, ще опровергая Божиите закони и Путката свободно ще се възцари в моите небеса.
------------------------
Литературен вестник;20/11/2002, бр. 38;
Смъртта на Делвиг беше страшен знак, че предсказанията на немкинята започват да се сбъдват. Тогава все още не разбирах това, но сега виждам всичко с цялото му значение и окончателност. Пръстенът, изтърван по време на венчавката, и изгасналата свещ показваха, че нищо добро няма да излезе от брака ми. В крайна сметка ние си предсказваме съдбата.
------------------------
Литературен вестник;20/11/2002, бр. 38;
/респективно лирически човек/ - Анделесте търси комуникация, връзка, взаимност, преодоляване на недоброжелателността, лицемерието..., казвайки направо: "Много искам да си поговорим." Споделим е и образът на дъгата, защото докато я гледаш - "започваш да виждаш "другите неща".
------------------------
Литературен вестник;08/01/2003, бр. 1;
- Кънчо, ужасно ми се пуши! - то Кънчо става от леглото, преценява интонацията, погледа и усмивката. Ако те съвпаднат с представите му за искреност, то тутакси биваш почерпен. Ако пък не, просто виждаш бръчки по сериозното му възлесто лице и тремор в ръцете му. В един момент, вече си станал пушач, ако Кънчо реши, че е време да пропушиш с негова помощ.
------------------------
Литературен вестник;22/01/2003, бр. 3;
На сутринта ми се стори, че виждам града през малко омазнено мръсно стъкло. Прелистих отгоре-отгоре пътеводителя и картата, които купих от първата вестникарска будка. Оставих се на инстинкта си за ориентация и скоро със задоволство установих, че съм близо да мястото, към което се стремях - край водата, на брега на река Тежу, която първоначално взех за море. Тук дълго седях в някакво кафене, пиех сутрешното си кафе и наблюдавах лицата на хората, които слизаха от кораба.
------------------------
Литературен вестник;22/01/2003, бр. 3;
Все пак в Тета, във Виждам град..., а и другаде авторският субект се усъмнява в себе си, открива творбата като конструкт и не е сигурен дали става дума за познаването на истината или напротив - за напластяването на поредната лъжа. Тези разсъждения не са ли именно проява на постмодерен скепсис?
------------------------
Литературен вестник;22/01/2003, бр. 3;
- Да, след десет-петнадесет години виждам. Няма народ, умрял от глад. Непременно ще се оправят работите. Може би по-бавно, по-постепенно, но не може да продължава така.
------------------------
Литературен вестник;22/01/2003, бр. 3;
- Не, с политика не съм се занимавал. Някои читатели, като са прочели мои книжки виждат, че имам някакво отношение към политическите проблеми, но с политика не се занимавам. Само съм се опитал да отразявам политиката в живота. Така е и в почти всичките ми книжки, в които се забелязват социалните явления. Социалният живот не ми е бил чужд никога, не ми е чужд и сега. Човек не може да живее далеч от обществото, все трябва да го вълнуват социалните проблеми на времето. И ако това е политика ...? Но мисля, че не е.
------------------------
Литературен вестник;29/01/2003, бр. 4;
Не бъдете дилетанти. Ако ще пишете, пишете отрано. Ако сте тийнейджъри, не може да не виждате призраци! Ако не виждате - прочетете на с.5 рецензията за историята с призраци на Хенри Джеймс, а след това си и купете книгата.
------------------------
Литературен вестник;29/01/2003, бр. 4;
Мустакатият слиза. Навежда се. Навеждат се на четири крака и други. Виждат я. Сочат я. Всички вече я виждат. Взимат два кола и с ловки, опитни дърварски хватки за 5-6 минути разместват огромните трупи. Изваждат крушата. Мустакатият я бърше.
------------------------
Литературен вестник;29/01/2003, бр. 4;
Не можа да измисли какво не е. Долу се виждаха избити тухли, мокри парцали, изпражнения, редовната умряла котка. Помъчих се да си представя как жертвите на Амура изпълзяват на четири крака от утробата на някогашната вила, облепени в мръсотия и смрад, но не можах. Гочев... Гочев беше толкова дебел, че не би могъл да се измъкне оттам. Поне с фантазията беше добре.
------------------------
Литературен вестник;29/01/2003, бр. 4;
- И на сутринта, другари, се събуждаме. Обилно се лее слънцето по площадите, нацъфтели са цветя, всички са празнично облечени. Иде ти да пееш и да танцуваш. И отиваме на тролейбусната спирка и там виждаме една огромна табела, на която пише "От днес настъпи ерата на комунизма".
------------------------
Литературен вестник;05/02/2003, бр. 5;
4. Как виждате българското бъдеще? Какво всъщност става в момента в страната ни и накъде отиваме? Кога според вас България ще се превърне в нормална държава?
------------------------
Литературен вестник;05/02/2003, бр. 5;
Признавам само морално отговорна политика. А ако се окаже, че това е оксиморон, значи не признавам политиката. Предпочитам Христос, Буда, Толстой - по-прави ми се виждат по житейските работи.
------------------------
Литературен вестник;05/02/2003, бр. 5;
Георги Господинов: Събирам последните три въпроса в един и виждам, че на първия и третия, за българското бъдеще, нямам лесен отговор. Политическата класа прецака общата визия за българското бъдеще, злоупотреби с нея, осребри я на няколко пъти, а царят накрая я озлати. Това доведе до изгубване на бъдещето като смисъл и мотивация в личен план. Следващите политици ще трябва да се справят тъкмо с тази загуба. С което отговарям и за шансовете на политическата класа.
------------------------
Литературен вестник;05/02/2003, бр. 5;
Тоест, кадърните трябва да се сменят във властта, но не като във футбола - само по веднъж, а като в хокея - многократно. Аз лично не виждам никаква причина, примерно, г-н Иван Костов да не стане пак някога премиер, а после пак да слезе от сцената. А после - пак да се качи и пак да слезе.
------------------------
Литературен вестник;05/02/2003, бр. 5;
6. Как виждате бъдещето на България и своето бъдеще в нея? Как и чрез какво реализирате своята лична позиция, активност и отговорност пред националната съдба? Какво според Вас трябва да се промени, за да заживеем достойно?
------------------------
Литературен вестник;05/02/2003, бр. 5;
Бойко Ламбовски: Виждам страната ни демократична и толерантна, с кураж и воля. Тоест, така искам да я виждам. Своето бъдеще не гледам, то и без гледане ще ме сполети. Позицията си реализирам с това, което мога - писане. Отговорността ми е да не лъжа с това, което мога - писането. За да заживеем достойно, трябва да се променим ние.
------------------------
Литературен вестник;05/02/2003, бр. 5;
Моето бъдеще в България не го виждам и през най-правия макарон, освен като пепел в малка вазичка, между белите кости на татко и майка. През тази Година на инвалида, сигурно ще облажат горките хорица с една бонбона-лукче повече или ще ги прехранят с миналогодишен бомбирал компот. Инвалидите са хора с много високо чувство за достойнство. Познавах един слепец, който си сложи теракотовите плочки сам. Ако сляпа България имаше толкова достойнство...
------------------------
Литературен вестник;05/02/2003, бр. 5;
Нейните граници са ясни, виждат се отдалече, чертаят себе си в опозицията - граница - Изток - Запад - линията минава по разрушената Берлинска стена (превърната в сувенир); На Запад е Великата цивилизация, от другата страна - нищото.
------------------------
Литературен вестник;05/02/2003, бр. 5;
И изведнъж ми се струва, че ясно виждам тази Източна Европа. Тя седи на масата ми и се гледаме като в огледало. Виждам изкривени стари обувки, неподдържана кожа, евтин грим, израз на сервилност и безочливост. Тя изтрива устата си с ръка, виждам пламък на отчаяние и лукавство. Виждам отчаяно желание да бъде "някой". Сестро моя, моя Източна Европа.*
------------------------
Литературен вестник;05/02/2003, бр. 5;
Доколкото ми е известно, освен парализираната му майка Стела само още трима души са виждали Джек през тези последни два месеца: един журналист от местния вестник, Джек Маклинтън, един студент по право, Ал Елис, и аз. Бяхме чували да се носят слухове за Джек в баровете из Саут Сайд и в "Дивия глиган", около университета, северно от Тампа. Бяхме ходили да го търсим, надявайки се да го познаем, макар че го бяхме виждали само на младежки снимки. Но не го намерихме. Най-сетне Маклинтън получи адреса и ние отидохме на посещение.
------------------------
Литературен вестник;12/02/2003, бр. 6;
Аз съм запален по наблюдаването на диви птици. Наблюдението на диви птици е изобретение на ХХ век, защото изисква оптическа технология - бинокли - която е била развита по време на Първата световна война. Никога не се чувствам толкова близо до природата, колкото когато наблюдавам някоя птица през бинокъла. Не е ли иронично това, че военната технология на ХХ век ме приближава до света на животните? Не може ли и Интернет, като биноклите, да ме приближи до един свят, който иначе трудно виждам - до другите хора, до информацията, до Бог?
------------------------
Литературен вестник;12/02/2003, бр. 6;
Когато уебмастърът ми за първи път ме въведе в кибер-пространството, за да ми покаже прекраснитие сайтове там, аз бях зашеметена и напълно изгубена. На страница 8 и 9 в твоята книга описваш страница от Талмуда за тези от нас, които не само никога не са виждали тази свещена книга, но дори и да я видят, няма да знаят какво всъщност виждат. Смяташ ли, че познанията ти върху писаното на тези страници - коментарите върху коментарите - са ти помогнали да дешифрираш една уебстраница? Извинявай за усукания въпрос!
------------------------
Литературен вестник;12/02/2003, бр. 6;
Когато уебмастърът ми за първи път ме въведе в кибер-пространството, за да ми покаже прекраснитие сайтове там, аз бях зашеметена и напълно изгубена. На страница 8 и 9 в твоята книга описваш страница от Талмуда за тези от нас, които не само никога не са виждали тази свещена книга, но дори и да я видят, няма да знаят какво всъщност виждат. Смяташ ли, че познанията ти върху писаното на тези страници - коментарите върху коментарите - са ти помогнали да дешифрираш една уебстраница? Извинявай за усукания въпрос!
------------------------
Литературен вестник;19/02/2003, бр. 7;
Столетия наред мастилото е обвързвало под форма на печатен роман взаимоотношенията между ясно обрисувани индивиди. Онова, което Софи и Ото Бентууд виждат в пророческото мастилено петно на стената в спалнята, е разпадането на литературния образ. Нищо чудно, че са толкова отчаяни. Те живеят в шейсетте години и не подозират какво ги е сполетяло.
------------------------
Литературен вестник;19/02/2003, бр. 7;
Столетия наред мастилото е обвързвало под форма на печатен роман взаимоотношенията между ясно обрисувани индивиди. Онова, което Софи и Ото Бентууд виждат в пророческото мастилено петно на стената в спалнята, е разпадането на литературния образ. Нищо чудно, че са толкова отчаяни. Те живеят в шейсетте години и не подозират какво ги е сполетяло.
------------------------
Литературен вестник;19/02/2003, бр. 7;
"Могат да ви упрекнат, че сте организирали отсъствието си като маркетингова стратегия - пише младият френски писател Фредерик Байгбедер в открито писмо до Джеръм Селинджър, публикувано в Лир през 1999 г. Колкото по-малко виждаш някого, толкова по-бленуван става той. И други писатели освен вас са използвали подобна хитрост - например Бланшо, Пинчън..."
------------------------
Литературен вестник;26/02/2003, бр. 8;
Видях братята му - подръпна края на мустака си от доволство дядо. - Се съм виждал зверове, ама като тях... И туй няма да е по-долу. Герданчо ще му викаме.
------------------------
Литературен вестник;26/02/2003, бр. 8;
- Цял живот с вълци се разправям, като тези сега виждам. Куражлии, бабаитлък показват. Кроят я някаква, де да видим!
------------------------
Литературен вестник;05/03/2003, бр. 9;
Не знам какво са ми харесали. Аз въобще не ги харесвам, но ги понасям стоически като истински ветеран от времето на своята първа младост, когато бях комунист. Дяволите обаче не се шегуват. Те са корумпирани, военизирани и добре сложени. В ръбестите си глави, обкичени с мисионерски шапки, генералски пайети и странни шотландски роклички. Така им се виждат топките, пък и по-лесно серат…..
------------------------
Литературен вестник;05/03/2003, бр. 9;
Втората част на цитираното изследване се интересува от "Литературните влияния върху П. Р. Славейковата поезия", но за да открои на този фон винаги съхраняващата се оригиналност, самобитност, индивидуалност. Така името на Славейков може да бъде извадено от списъка на стихотворците и поместено в списъка на поетите: "...отначало ние виждаме Славейкова да се губи в безцветната маса на първите ни стихотворци и после - в едно твърди скоро време - той става първоучител в нашата поезия. Макар и в рамките на чужди влияния, той се очертава като оригинален, самобитен поет"12 .
------------------------
Литературен вестник;05/03/2003, бр. 9;
15 Властната ръка на Пенчо Славейков е предпочитан за съставителите на "Съчинения" (1963) субект на редактирането и пренаписването, в което виждаме съпротива "Избрани съчинения" (1901) да се мислят като книга на Пенчо, а не като книга на Петко.
------------------------
Литературен вестник;26/03/2003, бр. 12;
На стара, измачкана снимка, която Отеца извади някъде от безбройните гънки на расото си, се виждаха шестима юноши в ученически униформи от онова време, всеки с гарван на дясната си ръка. От надписа на гърба на снимката ставаше ясно, че на този ден шестимата са приели причастието на гарвана.
------------------------
Литературен вестник;26/03/2003, бр. 12;
Оплаква ми се, че в "Гьола" се събират предимно хора със силно Его. Казвам му, че не виждам нищо лошо в това. На мен ми се струва нормално човек да се грижи за себе си. Ето, че намерихме една не-допирна точка. Искаме от актрисите две цигари (моите свършиха, а от неговите, събрани по улицата фасове, не ми предложи).
------------------------
Литературен вестник;26/03/2003, бр. 12;
Ето виждате, колко е трудно и мъчително да запрегнеш някого в литературата, особено след като въпросният е бил вече писан: Всички искат да се видят напечатани, но никой не иска да поеме риска на тази моя историйка.
------------------------
Литературен вестник;23/04/2003, бр. 16;
Лилит или другият код (с. 33): "Изведнъж осъзна, че Мария го гледа. Може би така гледат всички хора, току-що излезли от съня. Мария го гледаше лошо. <...> Филип беше схванал нещо и сега виждаше, че това не й харесва. Очите й не мигаха, сякаш бяха лишени от клепачи. <...> След първия пристъп на страх Филип се опита да говори с брат си. Чу, че Мария разбивала всякакви кодове."
------------------------
Литературен вестник;23/04/2003, бр. 16;
Родство от пръв поглед (с. 44): "За брак се заговори едва след като Мария се запозна с родителите на Борис <...> Когато Борис я заведе, за да им я представи, те едва я видяха зад огромния й корем. <...> Борис никога не беше виждал очите на Мария толкова бистри. Обикновено бяха мъглисти. Сега сияеха с някакъв сив опалов блясък, който му беше непознат. <...> Мария ги гледаше така, сякаш най-после беше открила родителите си."
------------------------
Литературен вестник;23/04/2003, бр. 16;
Контрапункт в розово или насладите на "стария режим", по Фрагонар (с.142-143): "Виждаха се така, както никога досега не се бяха виждали, очите й бяха бездънни и неговите потънаха в тях. Никаква тревога за нищо нямаше: само силата на това е, както става. Устните му се сляха с нейните в най-изкусната целувка на света, пръстите им се преплетоха и те знаеха, че каквото и да направеха, щеше да е добре."
------------------------
Литературен вестник;23/04/2003, бр. 16;
- Не знам. Май не - рече тя. И се отдалечи. Огледах хората. Имаха вид на нормални. Не виждах обичайните купонджии. Дори Георги Йорданов го нямаше. Появиха се двама фотографи. Стана шест и петнайсет. Софиянски го нямаше. Излязох вън и си тръгнах по "Галичица", без да се обадя на никой. Видях една улична котка и се присетих за моята, която бях изхвърлил през балкона.
------------------------
Литературен вестник;16/07/2003, бр. 26;
Този "бисер" на седмокласник води собствената ми класация - на проверващ и оценяващ учител по литература на изпита след седми клас. Този "бисер" ми се струва даже авангарден, видим е и анализ на цветовата символика на едно подсъзнателно ниво... Изключвам обаче шедьоврите: "Напуканите мазоли на Гунчо треперят" и "Наистина, виждал съм бяла лястовица - роднини са я виждали, де".
------------------------
Литературен вестник;16/07/2003, бр. 26;
Този "бисер" на седмокласник води собствената ми класация - на проверващ и оценяващ учител по литература на изпита след седми клас. Този "бисер" ми се струва даже авангарден, видим е и анализ на цветовата символика на едно подсъзнателно ниво... Изключвам обаче шедьоврите: "Напуканите мазоли на Гунчо треперят" и "Наистина, виждал съм бяла лястовица - роднини са я виждали, де".
------------------------
Литературен вестник;10/09/2003, бр. 27;
Знаеш? учуди се старчето. Виждам, че нищо друго не ти е ясно! Не ти е ясна и точката в небето! Тя наистина е знак за уникални мисии!
------------------------
Литературен вестник;10/09/2003, бр. 27;
Вечерта напредваше. Зен вървеше по билото на планината обзет от спомени. Искаше "екшънът" да приключи, когато видя пред себе си път от сребърен прах. Това го взриви. Не бе виждал подобна магнетична гледка през целия си живот. Поне докато бе в града, който не успя да го пречупи. Пътят беше светещ, свещен и красив. Той щеше да отведе Зен до целта на неговата "мисия". Тридесетте години каторга не бяха похабили разума му. Зен притежаваше желязна воля.
------------------------
Литературен вестник;03/12/2003, бр. 39;
"Родината" отпочва с Вазов. Не може да бъде другояче. Но според тази книга завършва (засега) с Георги Господинов. А пътьом я виждаме във високата мрачна метафизика на Димо Кьорчев и в сатиричното платно на Емануил Попдимитров.
------------------------
Литературен вестник;03/12/2003, бр. 39;
"Часовникът" едва ли ще изненада някого с отправната точка Далчев. Това всъщност е раздел за всички онези екзистенциални поети, за които толкова често сме виждали да пише колегата на проф. Стефанов доц. Божидар Кунчев. Последният разгледан тук автор е Борис Христов.
------------------------
Литературен вестник;03/12/2003, бр. 39;
- Тя отдавна ме сваля - обясни Бачо. И това сигурно беше вярно, него жените го сваляха. Заради него зарязваха гаджетата си, бях го виждал с очите си. Беше с опасен чар, без майтап. Скоро разговорът ни приключи. Започна друг разговор. Купонът продължаваше. Някъде към полунощ Коцето ходи да изпрати гаджето си, но скоро се върна.
------------------------
Литературен вестник;03/12/2003, бр. 39;
В последните години феноменът "премиера на книга" се намира в очевиден упадък. Извън верните констатации за мрачната стагнация на книжния пазар, важна причина за това е появата на "другото" на книгата - електронната публикация или Интернет. Електронната книга е радикалната другост на книжната книга, но няма и не може има "край на книгата" - тя може да сменя местата си. И ако не виждаме наоколо книги, това не означава, че книгата е изчезнала, че е свършила. Просто трябва да се отместим, да отидем другаде - там, на новото място, където се е преселил обектът на нашето всекидневно желание.
------------------------
Литературен вестник;03/12/2003, бр. 39;
Политиката винаги си поставя цели, които да случи в бъдеще. Това, което върши в сегашно време, е винаги с превантивна мяра.За да добруваме, не трябва само да набутаме саждите в ъгъла на машината, така че да не се виждат, и в един момент те да бъдат толкова много, че тотално да погубят механизма.Това, което се опитвам да кажа с тази грубовата метафора, е, че висшето ни образование се нуждае от радикална реформа Не че тя ще бъде deus ex machina в драмата на младия български демократизъм, но съм убеден, че подобна реформа е необходима.
------------------------
Литературен вестник;17/12/2003, бр. 41;
Двойна прошка: нито се виждаме истински тук с моите български приятели, познати, нито имам време сега да ги чета.
------------------------
Литературен вестник;17/12/2003, бр. 41;
"Страхотните лалета: Невротичният гений на холандския футбол"2 на Дейвид Уинър е ерудитска и дълбока книга. Понеже я четох като холандец, имах чувството, че се виждам в огледало. Тя ти показва такива твои черти, които не си виждал никога преди това. Има и за това как в страна под морското равнище хората си изграждат своя си представа за пространството.
------------------------
Литературен вестник;17/12/2003, бр. 41;
"Страхотните лалета: Невротичният гений на холандския футбол"2 на Дейвид Уинър е ерудитска и дълбока книга. Понеже я четох като холандец, имах чувството, че се виждам в огледало. Тя ти показва такива твои черти, които не си виждал никога преди това. Има и за това как в страна под морското равнище хората си изграждат своя си представа за пространството.
------------------------
Литературен вестник;17/12/2003, бр. 41;
В "Разумът в пещерата" (изд. Теймс енд Хъдзън) антропологът Дейвис Луис-Уилямс описва своя път из пещерните кухини, където - в Ласко и Алтамира в края на Ледниковия период - нашите прадеди за първи път са мацали изображения по стените и са изобретили представата за изкуство. Луис-Уилямс те кара да чувстваш, че можеш да виждаш ясно в тази далечна, подземна тъмнина.
------------------------
Литературен вестник;17/12/2003, бр. 41;
КЛОШАРИ Лондонските клошари съществено се различават от нашите. Първо, миризмата им е с пъти по-силна. Второ, под път и над път са. Сигурно понеже са толкова много, въобще не се притесняват от минувачите, някак си по-интегрирани са. В България никога не съм виждал клошар в magazine (освен Хари Облака). Тук си пазаруват без да им пука. Като си излязат, продавачът отива до козметичния щанд, взима дезодорант и започва да пръска методично и невъзмутимо.
------------------------
Литературен вестник;17/12/2003, бр. 41;
Последният етаж бе по-тесен - една врата, без никаква табелка. Чиновникът изчака за момент, докато лампата на стълбището изгасне. През прозореца се виждаха съседните бели покриви - по тях вече се появяваше и първият нощен вятър. Може би минаха няколко минути, чу се лек шум и една произволна котка се събуди.
------------------------
Литературен вестник;17/12/2003, бр. 41;
И тя се мъчеше да се усмихне, но беше толкова измръзнала, че едва говореше. Беше облечена в зелена ватенка, безформени черни шушлякови панталони, а на краката си носеше изненадващо малки пионерки; на главата й имаше червена скиорска шапка с няколко помпона, които може би биха изглеждали весело на някоя писта в планината, но тук, на безлюдния вечерен площад, бяха съвсем неуместни. Оскар не разбираше защо жената не си вдигне чукалата и не си отиде вкъщи - вече беше седем и половина и никъде не се виждаше поне един потенциален клиент.
------------------------
Литературен вестник;17/12/2003, бр. 41;
Прелиствах страниците прилежно, разчитах без особени затруднения текста и хвърлях тайни и виновни погледи към редките илюстрации, които прекъсваха сериозното ми четене. Харесваше ми не толкова историята, колкото самото действие, което извършвах с искрена гордост: да чета. Както в сънищата, в които си едновременно зрител и актьор, аз четях, и същевременно се виждах как чета. Представлението, което си изнасях, дълго ме забавляваше!
------------------------
Литературен вестник;28/04/2004, бр. 17;
Един приятел художник ми сподели, че битувайки в ежедневието на учител по рисуване, много често картините, които си представял, че рисува, изчезвали. Къде да седна, питаше се той, как да извадя платното, боите и всичко, за да нарисувам образите с целия колорит, с пълните подробности, така както ги виждам в съзнанието си? Забелязвам нещо, знам как ще изглежда, какви цветове и техники ще използвам, но до вечерта нищо от тази картина не е останало...
------------------------
Литературен вестник;28/04/2004, бр. 17;
Именно поради това, което казахме дотук, виждаме, че селското изкуство и селската литуратура е винаги остро витална. Тя е пълна с жестока настъпателност, страст, борбеност, полюции и оргазъм, сълзи и сополи, пъшкане, крясъци, мучене, стонове, пипкане с пръстите на краката и ръцете. Острата й миризма на пръч и дюли, на полови органи и на кръв й придава онази жизненост и присъственост, която замества пластичността на истинското изкуство.
------------------------
Литературен вестник;28/04/2004, бр. 17;
Как всъщност измерва моралното превъзходство на Примитива тя? Виждаме, че докато тя посяга към копчалъка му, Примитивът е стеснителен, нерешителен. Той е адски привлекателен, и би искал да извърши акта, понеже му напира мъжката сила, но има задръжки. Това е типичната за селското мислене квази-моралност, за която говорихме преди малко.
------------------------
Литературен вестник;2004, бр. 33;
После не го видяхме няколко месеца, а когато се появи, на въпроса относно възрастта му, отговори, че е на 32. След време хората престанаха да му задават въпроси от личен характер. Не го питахме и какво ново, защото той сам си казваше. Може би и заради това идваше. Пръскаше страхотни суми през вечерта, в която се виждахме. За останалото време и представа си нямахме.
------------------------
Литературен вестник;2004, бр. 33;
И така, в началото на ноември, останахме четирима души: аз, Ники, Събев и Валерия. Виждахме се все по-рядко. Бяхме тръгнали по-различни пътища и бавно се отдалечавахме един от друг. Но обадеше ли се Дамян, и четиримата пристигахме на общата среща, като се радвахме един на друг и си обещавахме да се виждаме и без него. Това, разбира се, никога не се случваше.
------------------------
Литературен вестник;2004, бр. 33;
И така, в началото на ноември, останахме четирима души: аз, Ники, Събев и Валерия. Виждахме се все по-рядко. Бяхме тръгнали по-различни пътища и бавно се отдалечавахме един от друг. Но обадеше ли се Дамян, и четиримата пристигахме на общата среща, като се радвахме един на друг и си обещавахме да се виждаме и без него. Това, разбира се, никога не се случваше.
------------------------
Литературен вестник;18-24/01/2006, бр. 2;
“Никой не викаше “Осанна!”. Мълчаливо стояха всички. И нелепост виждаха в гледката, и лицата им го издаваха. Гледаха как краката на Рави висят смешно, а кръвта бе изцапала дрехата му. Вчера не беше така! Беше съвсем друго!”
------------------------
Литературен вестник;20-26/06/2001, бр. 24;
Мъж и жена, посетители на бувилския музей, стоят с впити погледи в портрета на депутата. Пред тях е формата на неговото извисяване. От "ниското човече с писклив гласец" те виждат само "заканителния израз, царствената стойка и кръвясалите бичи очи". Онова обаче, което си казват, без да разбират, е напълно оптическо, то е погледът встрани, но дошъл през думите: "Ей, знаеш ли, че има улица, кръстена на тоя Оливие Блевин. - Онази малката
------------------------
Литературен вестник;04-10/07/2001, бр. 26;
В края на текста ти се виждаш като част от тези хора, които живеят в кашоните под небостъргачите. Размяната на местата. Може би всичко е въпрос на една врътка, на една секунда. Свободният избор винаги съществува, макар и много относително. Каква е връзката с миризмата на ванилия, как се стига до захарния памук?
------------------------
Литературен вестник;04-10/07/2001, бр. 26;
По план това трябваше да бъде една кутия - куб 60/60/60, прозрачен от една страна, пълен вътре със свещи. Даже си купих восък. От нишки памук правя свещи на ръка, затварям ги в тази кутия, а от всичките страни на шест различни езика е текстът. Свещите се виждат, но не могат да се извадят, нито пък са запалени, текстът също е безсмислен. Не го направих. Задаваш си въпроси и тъкмо а-ха да хванеш някакъв отговор, тутакси намираш следващ, който почти опровергава първия.
------------------------
Литературен вестник;04-10/07/2001, бр. 26;
Май ’68 е движение, което иска да отстои свободата на индивида срещу институциите. "Ситуационистите" виждат институциите на властта в самия урбанизъм, в начина на изграждане на градските зони. Мишел Фуко ще покаже, че властта се проявява ежедневно, но най-вече чрез институциите, създадени да превъзпитават индивидите (затворите и психиатриите).
------------------------
Литературен вестник;2002, бр. 17;
- Понеже ти слагат да ядеш, виждаш в тях майка си и затова така отчаяно държиш да им се харесаш! - намигна ми Краси, когато ракиите ни дойдоха, а поредната ми остроумица отскочи от късополото блонди като стрела на прабългарин, изстреляна срещу руски танк.
------------------------
Литературен вестник;2002, бр. 17;
- На кое викаш пуши? И на кое боклуци? - синът на огнегълтача спокойно пускаше дим. - Не си ли виждал истински пушек? Или класически боклук?
------------------------
Литературен вестник;26/01/2005, бр. 3;
Започнах да чета “La Vie en Rose” с идеята, че чета роман, и тази изходна позиция донякъде ме обърка. Последната книга на Христо Карастоянов е донякъде роман, донякъде сборник разкази; донякъде съдържа писани по-рано неща, обединени впоследствие от няколко лайтмотива и сюжетни линии, донякъде представлява една по-обща идея, проявена в различни текстове, свързани деликатно на няколко нива. Едва към края на книгата започват по-ясно да се виждат нишките, които свързват отделните фрагменти в находчива и причудлива структура.
------------------------
Литературен вестник;2006, бр. 11;
Опитаха да се срещат и след това, но далеч от морската вода не се получаваше. Рапана получи на автогарата. Да слушал морето и да виждал нея.
------------------------
Литературен вестник;2006, бр. 11;
Ухили се. Проникновено! От кого е се виждаше, ама как и беше името?! Помнеше единствено татуираната роза над лявата и малка гърда.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 6;
Когато отвори вратата на кабинета си, втори капиляр гръмна в главата му. Подът не се виждаше. Бе целият покрит с книжни фунийки.
------------------------
Литературен вестник;26/09/2007, бр. 30;
Има ли по-втъкана в гените ни от шейсетте години комунизъм тема, от битието и реализирането навън? Виждали ли сте стотиците микробуси и рейсовете от Резервата до Милано и всяка точка на Европа? Не сте ли чували характеристиките, които им дават останалите тук: "Нямаше пет лева, отсякъде го гонеха, а ся се прай на баровец? Три апартамента купи тук за пет години…"
------------------------
Литературен вестник;26/09/2007, бр. 30;
Разхождахме се, не бяхме се виждали от една-две седмици и си вървяхме, бяхме видели възрастен господин да продава книги на туристическа масичка, до него – цветно изрисувани плакати за книга с автограф от автора, спряхме се.
------------------------
Литературен вестник;03/10/2007, бр. 31;
Около средата на втората нощ Тома стана и слезе безшумно. Никой не го усети освен една почти сляпа котка, която, виждайки как нощта си променя формата, хукна след онази нова нощ, която не виждаше. След като се шмугна в един тунел, където не можеше да разпознае никаква миризма, тази котка замяука, надавайки от дълбочината на гърлото си дрезгавия крясък, с който котките показват, че са свещени животни. Наежи се и заръмжа. Изтръгваше от идола, в който се превръщаше, неразбираемия глас, който се обръщаше към нощта и говореше.
------------------------
Литературен вестник;24/10/2007, бр. 34;
Отрязъкът от пътя между Ню Проспект и тунела ние виждаме в час-пик: но колите се движат бавно и със спирания, което позволява на Ахмад и Леви да проведат без притеснение своята последна дискусия. Между седалките им е бутонът на детонатора, минутите тиктакат неумолимо, но тези двамата си приказват така, сякаш са на не съвсем вълнуващ семинар по социология:
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 31;
Второ предложение, този път към Министерството на образованието и науката. След като матурата по български език и литература ще бъде под формата на тест (на ниво “въпрос за 100 лева в “Стани богат”), не виждам причини въобще да се изучава литература в средното училище. Имайте милост, г-да експерти и чиновници. Премахнете българската литература, но не се гаврете с нея! Ето ви реален пример от пробната матура миналата година, който показва до какво ще бъде сведена литературата:
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 9;
Предимствата на автоматите се виждат и без очила. Книгите се приближават на една монета разстояние от хората. Автоматите заемат удобни позиции на средищни места и заглавията изникват пред теб от упор. Това са места за пътуване – метро или гара. Докато се усетиш, влизаш във влака със спретнато малко томче в ръка. Вместо да четеш кафяво-жълти вестници, от които се сдобиваш с пръсти на коминочистач без късмет, разтваряш прочут и чистичък роман. Изглежда и по-престижно, и по-смислено.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 9;
Автомати за продажба на книги в парижкото метро? Смела идея. Виждам ги в сивотата на някоя станция, строени на перона до автоматите за сладкиши и сода – малки пъстри витрини с примамливи заглавия. В края на напрегнат ден чакаш поредното си метро, но вместо да се полакомиш за вафла, пускаш монета от две евро и се снабдяваш с книжката, за която все не ти остава време да отскочиш до книжарницата. На някой му е хрумнало да спре парижани по време на ежедневното им тичане пред цветни книжни витрини в подземните лабиринти на града.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 9;
През втората половина на 80-те и през 90-те години на ХХ век Иван Динков често идваше във Велико Търново на срещи с читатели. Разговорът на една от тях, проведен на 25 февруари 1988 г. в читалнята на Окръжната библиотека „П. Р. Славейков”, бе записан на диктофон. Този запис е съхранил едно колективно интервю с поета, което досега не е виждало бял свят.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 9;
– В „Почит към литературата” вие пишете: „Моралът е третото око на писателя.” Какво виждате днес с това „трето око”?
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 9;
Вие вглеждали ли сте се някога в собствените си ръце, госпожо? Няма нищо по-сложно и по-красиво от човешката ръка. Цял живот съм преподавала пиано, виждала съм хиляди ръце. Всъщност това е истинската работа на учителя в началото- да научиш как детето да държи ръцете си над клавишите. Милиони пъти съм казвала: китката така, пръстите малко по-разперени, кутрето по-отдалечено… Разказвам ви всичко това, за да ми повярвате, че разбирам от ръце.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 9;
Да, госпожо, това бяха ръцете на липата. От двете страни на стола пред пианото. Ако ви кажа цялата истина, сигурно ще ме изгоните от стаята си, пардон – от кабинета. Ще си кажете: откъде се домъкна тази откачена бабичка? А аз не виждах нещо странно в това моята липа да има ръце.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 9;
Това е. Позакърпих пода, сега всичко е наред. Но остана музиката. Тя е в цялата къща – в кухнята, в банята, в моята спалня, навсякъде. Не мога да избягам от нея. Настанила се е най-безцеремонно с едничкото желание да ме тормози. Няколко пъти каня съседки на кафе и сладки, не им казвам защо, внимателно ги следя – те не я забелязват, имам предвид музиката. Те не я чуват. Ето, виждате ли, значи тя нарочно тормози само мен! Тя иска аз да се махна и да заживее сама в цялата къща. Да се разположи нашироко и непритеснявано – а аз? А аз да стана скитница, така ли?
------------------------
Литературен вестник;2002, бр. 16;
Аз имам чувството, че тук няма достатъчно място за поп изпълнители, та какво остава за тези, които искат да се занимават с творчество. За мен поп музиката е нещо, което се твори, програмира се, за да се хареса на някаква аудитория, за да може да се продаде. Та тук за това няма достатъчно публика, та камо ли за хората, които се опитват да правят по-сериозни неща. Не знам. Аз не виждам някакво бъдеще в, хайде да не казвам електронната музика, но в модерната ъндърграунд танцувална музика. Просто обичам да я правя.
------------------------
Литературен вестник;2002, бр. 30;
В плановете си за бъдещето Джими мечтае да лети на сцената, да се спуска с кран както в операта. „Защо не?“. Публиката на Барселона вече го е виждала да се появява на сцената на бял кон.
------------------------
Литературен вестник;2002, бр. 30;
Цялата атмосфера на лейбъла е пренесена във Fun’Da’Mental. Групата се обявява против безсмислието, против компромиса и псевдолибералната политика. Те не намират никакво оправдание за расизма, още повече, че виждат корените му в икономиката, а не в чистата расова принадлежност.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 30;
Разхождахме се, не бяхме се виждали от една-две седмици и си вървяхме, бяхме видели възрастен господин да продава книги на туристическа масичка, до него -цветно изрисувани плакати за книга с автограф от автора, спряхме се.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 30;
Има ли по-втъкана в гените ни от шейсетте години комунизъм тема, от битието и реализирането навън? Виждали ли сте стотиците микробуси и рейсовете от Резервата до Милано и всяка точка на Европа? Не сте ли чували характеристиките, които им дават останалите тук: „Нямаше пет лева, отсякъде го гонеха, а ся се прай на баровец? Три апартамента купи тук за пет години…”
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 31;
Около средата на втората нощ Тома стана и слезе безшумно. Никой не го усети освен една почти сляпа котка, която, виждайки как нощта си променя формата, хукна след онази нова нощ, която не виждаше. След като се шмугна в един тунел, където не можеше да разпознае никаква миризма, тази котка замяука, надавайки от дълбочината на гърлото си дрезгавия крясък, с който котките показват, че са свещени животни. Наежи се и заръмжа. Изтръгваше от идола, в който се превръщаше, неразбираемия глас, който се обръщаше към нощта и говореше.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 32;
Камелия Спасова: Виждам нови лица в публиката, затова в началото ще кажа няколко думи за семинара „90-те. Версии”. Той се опитва да реконструира контекста на 90-те години. Всеки участник представя тук своята лична версия за тях. На предишните сбирки се занимавахме с мистификациите, с постмодернизма, с периодиката, с дебатите през 90-те. На срещата ни за дебатите всъщност вече стана дума за женското писане, но днес бихме искали по-внимателно да се вгледаме в тази тема.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 32;
Поглеждам в огледалото, за да се уверя, че съм аз. Виждам как се отдалечавам. Как излизам от банята, преминавам по коридора, вървя покрай библиотеката и... няма къде да седна. Огледалният ми образ стои прав. Реалният – също. Колебая се известно време и се сливам със себе си. Така трябва. Нещо като единство на противоречията. Или като противоречие на единствата? Размествам думи, размествам себе си и всичко се намества...
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 32;
Кестени, липи, прах между колите – обикновен градски пейзаж. Нищо неочаквано, нищо необичайно. По улиците вървят хубави момичета. Мъжете изглеждат смачкани. Старите хора – също. Горчиво кафе и суха кифла. Градът изглежда толкова дребен. Хората са като анимирани човечета. Една жена пресича павирания площад. Съвсем сама. На тротоара стоят хора. Чакат тролей. От високо се виждат само глави с крака и ръце. А жената зад гърба ми е с прерязано гърло. Колко лъже окото!
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 32;
Този ден беше скучен от сутринта. Кафето и цигарата ми нагарчаха от еднообразие. Не обичам да си оправям леглото. Оставям завивките накуп и вечер се вмъквам под тях като в пещера. Внушила съм си, че така е по-топло. Не е, но умея да си внушавам. Прах бърша само ако не виждам образите от екрана на телевизора.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 32;
страхувам от нещо, непрекъснато го виждам около себе си. Когато отида на погребение, след това всички филми по телевизията започват със спускане на ковчег в гроба или нещо подобно. Непрекъснато някой се гътва, ако не може сам – помагат му някакви. Ако трябва да си лекувам зъб, цяла седмица филмите са сякаш поръчани от Асоциацията на стоматолозите. Това е заговор! Сигурна съм.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 34;
Отрязъкът от пътя между Ню Проспект и тунела ние виждаме в час-пик: но колите се движат бавно и със спирания, което позволява на Ахмад и Леви да проведат без притеснение своята последна дискусия. Между седалките им е бутонът на детонатора, минутите тиктакат неумолимо, но тези двамата си приказват така, сякаш са на не съвсем вълнуващ семинар по социология:
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 34;
Гледах „Балкон” на Жьоне – забележително. Аз съм този епископ и малко генерал. Освен това в Париж върви голяма изложба на Синяк. Днес отивам на „Венчавка” на Гомбрович в театър „Рекамие”. Започвам да се окултурявам, както виждате./…/
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 34;
/…/ Напиши по-подробно какво смяташ да правиш със себе си и с Каша. Научаваме за теб само от клюките, които постоянно те преместват от Изток на Запад и обратно. Някои казват, че прекалено страдаш от политическата ситуация. Не виждам защо, понеже трябва да се ядосват тези, чиито идеали високи и червени сега легнаха в праха. Който искаше да посипва със захар л., нека се ядосва./…/
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 34;
не разбирам защо ме обичате толкова трудно. Аз вас обратно, с огън, с апетит, с желание и дори страстно. Когато нямам вести от вас, ходя мрачен „като бор в бора” (Болеслав Лешмян) и скимтя по ъглите, стена и кърша ръце. Писмото, което ми изпратихте, дълго, добро и илюстровано, приех с щастливо мъркане. Тенк ю вери моч. Както виждате, уча английски по слуховия метод. Снимките от Лаванду ме прерязаха от тъга, разпознах пясъка, водата и дърветата, и корените на дърветата, а и сянката беше същата, цветна. Кога, ах, кога ли ще седнем пак под мимозите.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 34;
мен не роди нищо много особено. Аз виждам една по-дълбока причина, но първо ще ги формулирам двете причини. Едната причина е особеното методологическо насилие, което беше извършено над нашия занаят, и една особена депрофесионализация на критика, който не вижда своите критически текстове; тя е като зараза, която ни освободи от системността на нашата критическа работа.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 34;
– Просто да не мигваш не е достатъчно, за да овладееш изкуството на стрелбата. Като втора стъпка трявба да се научиш да гледаш. Когато започнеш да виждаш малкото като голямо и мъгливото като ясно, тогава ела да ми кажеш.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 34;
Старият отшелник завел възмутения Кишо около двеста стъпки нататък до ръба на една отвесна скала. Под краката им се простирали хиляди скали, образуващи каменна хармоника като бьо-бу4, а далече в дъното на пропастта се виждала планинска река, тънка като бял конец. Височината била такава, че ако хвърлиш поглед надолу, веднага ще ти се завие свят. Старецът обаче съвсем леко се качил на един камък на ръба на стената, който почти висял във въздуха, погледнал към Кишо и казал:
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 34;
- Илюстрациите са 50% от книгата. Брет Хелкуист е художникът-илюстратор. Рисува графично. Не съм виждал други негови илюстрации, но тези са такива, като илюстрациите на „Малкия принц” и „Мечо Пух”, не могат да се заменят с други, от друг художник, включително и аз не бих се захванал.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 34;
- Аз обичам да правя не просто илюстративна рисунка, а цялостна книга за деца; да виждам илюстрацията заедно с това, което илюстрира. Само илюстрацията няма смисъл – тя е хваната за текста, както змеят ми излиза от едната страна на страницата, а опашката му – от
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 35;
- Никола Саркози имаше всички предимства. Първо, изобщо не го познавах. Приятелите ми – повечето от които са с леви убеждения, – също не знаеха нищо за него. Така че нямах никаква предварителна нагласа. Виждах политическия му размах, той бе емблематичен за проблема, който ме вълнуваше, но не си го представях нито като деспот, нито като въплъщение на дявола и изобщо не знаех дали е интересен и задълбочен човек. В крайна сметка и
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 35;
- За Сеголен той казва още: „Тя се бори, хладнокръвна е.” А причината да не присъства в книгата е, че нито за момент по време на кампанията той не е искал да се бори срещу нея. Той напредваше независимо от Сеголен. Дори в лични разговори я споменаваше рядко. Колкото до Сесилия, отговорът е прост: нея я нямаше. Не я виждах по време на кампанията. Видях я общо два пъти: на 14 януари, когато обявиха кандидатурата на Саркози, и на 22 април, вечерта на първия тур.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 35;
виждам лицата им. Нямат лица. Затварям отново очи. Появява се лелка с пазарски чанти и ме пита там ли спира рейс номер еди-кой си, после изчезва - не се вписва, много говори и ме разсейва. Докато се оглеждам я за някое едва напъпило дръвче, я за бездомно куче и се чудя какво ли още да нарисувам, за да изглежда сцената по-реалистична, Иренка вече се е разкрещяла на русолявия:
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 35;
Хукнах след Иренка. Не можех да я оставя. Щеше да потъне. Можеше и на живота си да посегне, та после да ми тежи на съвестта. А какво ще й кажа, като я настигна? Още не знам. Важното е да не я изпусна. Ох, отдавна не съм тичала и се задъхах. Господи! Никъде не я виждам. Край! Изпуснах я! Сигурно беше решила да мине напряко през парка.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 35;
- Престани! Майка ми не е виждала мъж, който пада. Ще нарисувам покривите на ей тия къщи вляво. Виждаш ли ги?
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 35;
- Престани! Майка ми не е виждала мъж, който пада. Ще нарисувам покривите на ей тия къщи вляво. Виждаш ли ги?
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 36;
Беше само на 22, но за всички, които го познаваха, ранната му смърт не бе изненада. Дни преди да умре двамата седяхме под небе, толкова тъмно, колкото рядко съм виждал. Нямаше луна, нито звезди. Тогава той написа първото си и последно стихотворение. На светло се видя, че написаното е почти нечетливо, но беше пределно ясно, че той мисли за себе си като за лявата ръка на Дявола. Когато разбрах, че ни е напуснал, не бях изненадан. В крайна сметка, изправен пред сложността на живота, просто си беше отишъл.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 37;
„Музика за хамелеони” ни среща с убиец, изпращащ на бъдещите си жертви зловещи предупреждения под формата на миниатюрни ковчези, с достопочтен мъж от достопочтения щат Кънектикът, луд по дванайсетгодишно момиче, което дори не е виждал, и още дузина невероятни, но напълно реални личности. Защото Капоти е цар на факшъна – майсторския разказ по действителен случай.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 37;
Михаил Неделчев: На източноевропейския може би... Димитър Камбуров: Аз се чувствам малко неудобно, защото вие говорите за нещо, което не съм толкова сигурен, че съществува в мащабите и в обемите, в които го виждате. Още самата статия на Николай Аретов ми създаде впечатлението, че е написана откъм някакво буре, Диогеново буре, затворено пространство, което се чувства защитено в себе си, уютно му е, достатъчно влажно и топло му е едновременно... Едно утробно буре
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 38;
Какво е впечатлението ти от българското присъствие в триеналето и как го виждаш съпоставено с участниците от другите страни?
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 38;
А в брошурата „От пролетарска литература към социалистически реализъм” (1973) на Кръстьо Генов – един литературен историк, който навсякъде в литературата виждаше романтическа същност, Христо Смирненски и Гео Милев са обявени за „значителни творци-новатори в посока на социалистическия реализъм”, тук има „социалистическа романтика” и „пролетарска мечта” (с. 11); „методът… достига най-зряла и пълноценна изява” (с. 53); някъде там се извършва „качественият скок от пролетарска литература към социалистически реализъм” (с. 57). Напразно ще се опитваме да разберем кое кое е и какво е и след кое е.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 39;
Най-малко от Средните векове нататък е било питано дали Аристотел е виждал индивидуалността на обособените същности като произтичаща от тяхната материя или от тяхната форма. Фреде и Пациг с много голямо обмисляне и уточняване заеха оспорваната позиция, че според Аристотел формите на обособените същности са също по свой начин индивидуални и тъкмо така те осигуряват индивидуалността на тези същности. Този коментар има широк прием като монументално достижение в аристотелознанието. Разбира се, техните твърдения не се приемат от всички учени, но стана невъзможно те да бъдат пренебрегвани с лекота.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 39;
Аз съм голям фен на Майк Лий (смях), както и на Кен Лоуч. Наистина харесвам техните истории. Харесвам ги, защото може и да отразяват действителността, но ние рядко си разказваме такива истории. Често посягаме към света на фантаизята, а не виждаме онова, което става на улицата, във Велкобритания или където и да е. Аз харесвам да гледам такива истории на екран.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 39;
В началото на филма виждаме Рембранд (Мартин Фрийман) като преуспяващ художник и глава на процъфтяващо домакинство. Женен е за умната Саския (Ева Бъртистъл), с която първоначално е имал бизнес отношения, прераснали обаче в истинска любовна връзка. Когато Саския забременява, Ребранд приема поръчка да нарисува членовете на амстердамската гражданска гвардия, предвождани от капитан Франс Банинг Кок (Адриан Лукис). Скоро един от нейните членове, Пиер
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 40;
Днес положението е същото, две купуващи клиентки и две просто разглеждащи, през витрината виждам момиче и момче да излизат от отсрещната галерия, той нежно се опитва да я целуне, май успява, запътват се към магазинчето, набързо угасвам фолкстанцията. - Добър ден.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 40;
6 “Тази форма (периодът – бел. м., К. П.) е приятна и лесно разбираема. Приятна е поради противоположността си спрямо непрекъснатия стил и още защото слушателят все си мисли, че приема нещо завършено – а неприятно е да не виждаш никаква перспектива и завършък. Лесно разбираема е, защото е запоминаема...” Аристотел. Реторика. София: Наука и изкуство, 1986, с. 172.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 40;
Благодаря на колегите за конференцията на 29. и 30. ноември, защото блестящо опроверга приказките, бе литературознанието било в упадък и краят му се виждал.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 41;
и сякаш не участва в немия филм наоколо, но ето че с едно драсване на перото се превръщам в Гримелсхаузен, пренесен в най-ново време, който през убийствените години на войната реди история след история, битка след битка, незнамсиколко гласове шепнат в ухото ми, виждам се да виждам всичко,
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 41;
в което слънцето прегръща луната, макар и на разстояние, макар и само за момент. Тя плува на границата между любенето и молитвата, между това, което чува, и това, което пише: чувам нечуваното, чувам го и го виждам, изтривам го буква по буква, не знам,
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 42;
- Ден след ден у децата се стимулират желания за неща, харесвани от възрастните: дрехи, храна, пътуване, техника, телефони... По този начин детето придобива търговска легитимност, която го превръща във важна брънка от пазарното общество. Затова и децата, които днес идват в клас, са едни малки собственици, обсебени от желания, които са свикнали да виждат бързо изпълнени. В съвременната ни култура купуването на бленувания предмет се е превърнало в основното средство за демонстриране на родителска обич.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 42;
“Сабазий” на Кристин Димитрова: романът, чрез който виждам зловещите политико-медийни актьори, които се кривят над живота ни и се опитват да го прекатурят.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 2;
- Вървя си и виждам, че са все по-розови. По-жив и от живите, пък и той си е един такъв закръглен. С розовеещи бузи. И питах, и ми казаха, реставрират ги. Има едно ядене Мао Дзедун.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 3;
- Те светофарите едва се виждат, погледни, даже сградите от другата страна никакви не се виждат. – каза шофьора на маршрутката за хора с двигателни затруднения.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 3;
опитомени. Повдигането роклята например над коляното се смяташе за хероичен подвиг, танцът всред природата – за откровение. Конфискуванията на албуми с „неморални” снимки бяха на дневен ред, днес тези снимки виждаме на всяка вестникарска будка. Така миналото ни се вижда твърде безопасно, ала който може да прецени огромната десетгодишна борба на сецесиона, би разбрал тепърва колко нови проблеми трябваше да бъдат разрешени чрез него, докато се пристигне благополучно до катастрофите на експресионизма.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 3;
…Ранен в гърдите, аз лежа под шарената сянка на млади буки. Кръв ме облива, болки ме пронизват – и коленичили другари полагат усилие да облекчат страданията ми. Те виждат, че труда им е напразно, а врага е близо, защо губят време! Другари, оставете ме, и сам ще умра.” (КГ, с. 93).
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 3;
Миг по-късно купих билет. „Казино Роял” беше интересно заглавие. Но когато разбрах, че ще гледам поредната версия на Джеймс Бонд, ме обхвана празнота... Хлътнах в салона, настаних се, изпих няколко хапа удоволствие и зачаках. Последваха куршумите, тупаниците и нахаканите тежкарлъци на Бонд. Да си призная, отдавна не бях виждал толкова сполучлив Джеймс, с толкова мног хъс... филмовата лента се извъртя бързо като на екс. Трябва още екшъни да фучат. Сериозното кино никой не го забелязва. Не ми се ставаше.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 4;
- Вървя си и виждам, че са все по-розови. По-жив и от живите, пък и той си е един такъв закръглен. С розовеещи бузи. И питах, и ми казаха, реставрират ги. Има едно ядене Мао Дзедун.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 4;
Послушах го. Какво беше това? На тридесетина метра пред нас се виждаше нещо зелено със светложълта глава. Змия?! Само това ни липсваше?
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 4;
Виждал съм Дунава да влачи какво ли не – дървета, клечки и боклуци; умрели риби, животни и хора; дори кашон с шоколад Тоблероне в него съм виждал, дори корица от сборник с пиесите на Ибсен съм виждал, но самотно цвете, и то роза, в средата на реката – никога!
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 4;
момиче в цял ръст само с една забучена роза в косите си. Статуетката бе не по-висока от седемдесет сантиметра и въпреки това приликата на момичето с Роза, внучката на бай Тачи Гявола, бе поразителна. Никога не бях виждал по-красиво голо женско тяло. Стояхме като замаяни с Гершона и не вярвахме на очите си. Съвършена работа!
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 5;
О, татко ми е умен, ужасно умен, да, а мама пък е най-добрата на света, бавачката ме бави – нали затуй е тя, но те не виждат Бинкър.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 5;
Идентичността е сред думите пароли на съвременната хуманитаристика. Тук я виждаме да обяснява Алеко, Антон
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 5;
онова, което виждат, са звездите, излъчващи в един тесен отсек от вълновата скала, който нарекохме „видима светлина”. Но има и други телескопи, които пък
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 5;
за хипертекста, а после подготвихме серия от тематични броеве, които виждахме във връзка с постанархистичната ни програма.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 6;
Намираш това, което търсиш; виждаш онова, което си готов да видиш. Ето как кирилицата, езикът стана от самото начало смислова доминанта на този „никакъв” ден в Букурещ; естествено бе да се съсредоточим върху българското присъствие, следи и места в румънската столица.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 6;
Всичко, което виждам и мисля, се изкривява под моя зрителен ъгъл. От моята повърхностна гледна точка. На какви само проклети животински звуци ставам свидетел всеки божи ден. На безброй, билиони изкрещяни празни приказки. Като някаква черна дупка, бездна, в която пропадаме всички заедно. Не знам на какво по-точно да оприлича това място. На обор, на клетка, на малка, решетеста воняща клетка, като тези в зоомагазините по центъра. Всички ние, клети нещастници, сме се събрали на едно място и прекарваме едни от най-великите, най-красивите, най-вечните години, които никога не ще изживеем отново!
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 6;
С надеждата да литна над тях и да дойда при теб, заривам се все повече и повече. Задушавам се. Не издържам вече. А ти, любов моя, се рееш над мен в търсене на друг. Виждам силуета ти сред висините. Крепиш огромен плакат, на който с червени лампички, като в някое кабаре, пише: NE RAZBIRATE LI, MOM4ETA, KAKVA E MOQTA TZENA? TQ E NISKA ZA LETNITE
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 6;
Но ти не виждаш мен! Виждаш чума, зараза, болест! Поглеждам снимката с теб, която днес си сложих в рамка, докато се усмихвам в смъртта си.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 6;
Не виждала нищо от сълзите, които заливали лицето й. Стискала конвулсивно Петьо, а когато мъжът й се опитал да вземе детето от ръцете й, изревала с болка и безсилие като ранено животно, след което се строполила.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 6;
Галя наистина била съкрушена и това се виждало, съдниците били единодушни в това отношение, но не била достатъчно шумна, не стенела и чак на гробището изпаднала в шоково състояние, което не е прието в Поли.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 6;
Искра не отишла на погребението, а след случая не я виждали много-много из селото. Поли мразело не само нея, мразело баба Кинчи и Иван.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 6;
В Поли всеки виждал божи пръст в тая работа, денят, който – по всеобща преценка – дошъл по-рано от очакваното, бил смятан за тържество на справедливостта...
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 7;
А как биха постъпили българите на мястото на сърбите? Аз отлично помня „правилното” говорене през 84-а, 89-а, мога да ви го възпроизведа дословно. Но вие го виждате днес, в десетките случаи в последните години - почти същото беше. Щеше да бъде три пъти Белград по отношение на истерии, плач и скърцане със зъби.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 7;
Представете си, че тези събития се отразяваха от журналисти като Жоро и Първан. Тези момчета бяха в Прищина и Македония, направиха чудесни снимки с веещите се албански знамена. От тях се виждаше бъдещето - албанците в Македония честваха по-пищно независимостта от тези в Прищина дори. На другия ден нарекоха ставащото в Белград лумпениада.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 7;
Не се страхуваш обаче да пишеш и за днешното. Как го виждаш отвъд фикцията? Къде има повече хипербола, в „Майките” или в това, което претендира, че е образ на настоящето ни?
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 7;
Заплахата на тези скрити импулси е загатната твърде рано, когато младата Брайcни (Сауарс Ронан) говори за темата на своята пиеса. Тя е на 13 години, с бледосини очи и будно, интелигентно лице. В началните кадри на филма я виждаме как трака на пишеща машина, след това грабва ръкописа и хуква по стълбите надолу – дете, заобиколено от баснословно богатство, живеещо в огромна къща сред просторно имение с множество слуги. И още, като галениче, е написала пиеса за нуждата да бъдем разумни, когато дойде моментът да се влюбим. Точно в зората на пубертета тя
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 7;
Брайъни е сестра на Сесилия (Найтли), която е влюбена в Роби (Макавой). В началото на филма виждаме зараждащата се страст между Сесилия и Роби през жадния, но неразбиращ поглед на Брайъни. От прозореца на втория етаж тя става свидетел на странна сцена, която за нея изглежда неясна и някак покварена. И тогава филмът дава първа индикация, че това не е освежена адаптация на Джейн Остин. Филмовото повествование връща часовника 15 минути назад и ни показва същата сцена от перспективата на Сесилия и Роби. Сега тази сцена е доста по-невинна.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 7;
Това не е работа, окичена с блясък и престиж, както виждаме от самото начало на филма – възложено му е да се погрижи за клиент, който е блъснал с колата си човек на пътя. Клейтън назовава фактите открито и безцеремонно, вбесявайки уплашения клиент, който очевидно не e свикнал да му се нарежда какво да прави. „Фирмата казва, че си чудотворец” – едва ли не се изплюва клиентът върху него. „Не съм чудотворец, отвръща Клейтън примирено, аз съм чистач”.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 7;
Много пъти съм получавал подобни предложения, но винаги съм отказвал. Не обичам продълженията, не ми допада и да правя филми от пиесите си или мюзикъли от филмите си. Направя ли нещо – край. През годините съм получавал доста молби да снимам продължение на Annie Hall - тоест да доразвия историята между мен и Даян Кийтън. Но не виждам предизвикателство в нещо подобно.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 7;
Това мое изследване на суеверието беше и начин да реагирам на променящата се Азия, да видя какво е останало от онзи „загадъчен Изток”, който векове наред именно заради различността си е привличал толкова западняци. Вестниците пишат, че в Азия има бум на развитие, че идният век ще е векът на Азия и това възбужда банкерите и служителите на инвестиционните дружества, които виждат света чрез графиките на своите усъвършенствани компютри.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 7;
Дон свежда поглед под масата. Огромните му ходила са обути в кецове, нагоре се виждат широки рейнджърски панталони - с
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 7;
- Ами никого! Генетиците станаха моите най-добри учители. Те ме научиха да мисля, да виждам, да наблюдавам. А да пиша се научих сама както всички: първо чертички, после ченгелчета, после букви…
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 8;
Нещо от джудже, същевременно силен и деликатен, едновременно дете и мъдрец. Едно различно същество. Като го виждам сега, мога да разбера това, което разказва в
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 8;
Лек и за генно модифицираните същества). Мефистофел не е учуден, той дълго е живял и виждал цели народи от люде (селянин - folk), които са направени (тук е засегната темата за роба и господаря – за „направения” слуга). Колбата се избистря! Явно човекът ще го бъде! В колбата се вижда един приличен облик на човек. Дадете ли му слух – той ще стане глас, гласът ще стане реч. Човечето проговаря: Искам работа! (Ето я идеята, че Чен работи денонощно, може да се бие денонощно – според това, за което е направен...).
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 8;
На петнадесет години, когато сте влезли в общността, също сте си променили името законно. Изоставили сте бащината си фамилия Клауснер и сте приели Оз, което означава „кураж”. Как виждате сега тази толкова радикална крачка?
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 8;
След като родителите ми се разделиха в 1956, напуснах дома. Посещавах университета вечер и работех през деня, най-напред в Чикаго, после в Ню Йорк. Ако някой ме попиташе за акцента ми, казвах, че съм роден в Югославия и това беше всичко. Виждах баща ми често, но макар че обичаше да разказва за младостта си в старата родина, той също толкова и дори все повече се интересуваше от Америка, аз също.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 9;
През лятото в Париж пуснаха първите автомати за книги. Приличат на машини за кафе, само че са по-големи и осветени – за да могат клиентите да виждат предлаганите заглавия. Само за 2 евро, проврени през процепа, човек се сдобива с джобно издание на известен роман или друго популярно четиво. И ако все още е рано за апокалиптични предчувствия за „съдбата на книгоразпространението” (французите казват, че засега продават 25 бройки на ден), съвсем не означава, че сме подранили с въпроса: Дали сме в началото на базисна промяна в стереотипите за първа среща между клиент
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 9;
Автомати за продажба на книги в парижкото метро? Смела идея. Виждам ги в сивотата на някоя станция, строени на перона до автоматите за сладкиши и сода – малки пъстри витрини с примамливи заглавия. В края на напрегнат ден чакаш поредното си метро, но вместо да се полакомиш за вафла, пускаш монета от две евро и се снабдяваш с книжката, за която все не ти остава време да отскочиш до книжарницата. На някой му е хрумнало да спре парижани по време на ежедневното им тичане пред цветни книжни витрини в подземните лабиринти на града.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 9;
Когато чета „Шипът на розата”, аз откривам онова напрежение между намек и пластична изразителност, за което говори френският поет, и виждам, че усилията на Антонин да съедини видимото и невидимото, са се увенчали с успех. И това е така, защото освен пластичността, Горчев притежава и една
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 9;
тях, проведен на 25 февруари 1988 г. в читалнята на Окръжната библиотека „П. Р. Славейков”, бе записан на диктофон. Този запис е съхранил едно колективно интервю с поета, което досега не е виждало бял свят.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 9;
– В „Почит към литературата” вие пишете: „Моралът е третото око на писателя.” Какво виждате днес с това „трето око”?
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 9;
да бъде догма. Не съм съгласен с някои полски критици, че методът на социалистическия реализъм е преграда за развитие на литературата. За писателя-реалист няма друг избор: от стария реализъм той може да се учи, да се учи непрестанно, но правдата на живота в новото общество той може да изрази само с метода на социалистическия реализъм” (Стоянов 1957, б) Добри познавачи на процесите също нареждат Людмил Стоянов към „очертаващата се опозиция” (Дойнов 2007 : 21). Не виждам никакви основания да се причислява старият символист към някаква опозиция, още повече, че такава
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 9;
Вие вглеждали ли сте се някога в собствените си ръце, госпожо? Няма нищо по-сложно и по-красиво от човешката ръка. Цял живот съм преподавала пиано, виждала съм хиляди ръце. Всъщност това е истинската работа на учителя в началото- да научиш как детето да държи ръцете си над клавишите. Милиони пъти съм казвала: китката така, пръстите малко по-разперени, кутрето по-отдалечено… Разказвам ви всичко това, за да ми повярвате, че разбирам от ръце.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 9;
Да, госпожо, това бяха ръцете на липата. От двете страни на стола пред пианото. Ако ви кажа цялата истина, сигурно ще ме изгоните от стаята си, пардон – от кабинета. Ще си кажете: откъде се домъкна тази откачена бабичка? А аз не виждах нещо странно в това моята липа да има ръце.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 9;
Това е. Позакърпих пода, сега всичко е наред. Но остана музиката. Тя е в цялата къща – в кухнята, в банята, в моята спалня, навсякъде. Не мога да избягам от нея. Настанила се е най-безцеремонно с едничкото желание да ме тормози. Няколко пъти каня съседки на кафе и сладки, не им казвам защо, внимателно ги следя – те не я забелязват, имам предвид музиката. Те не я чуват. Ето, виждате ли, значи тя нарочно тормози само мен! Тя иска аз да се махна и да заживее сама в цялата къща. Да се разположи нашироко и непритеснявано – а аз? А аз да стана скитница, така ли?
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 10;
Не бих казал, че сме победили - ако за победата се съди по медийния успех. Соцнационализмът вече не е достояние само на „старите”, а и на „най-младите”. Виждам едно поколение от активно пишещи тук-там млади хора -агресивно неориентирани, уж информирани, а всъщност трогателно невежи. Текстът на Албена Хранова е удар именно по това политическо и интелектуално невежество. Невежеството на „родното”. Това „родно”, което социалистическата културна индустрия произведе.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 10;
А.М.: Взела съм им страха, в процеса на обучението работят много активно, а по-късно, когато вече играят на сцената, продължават да ми се обаждат, обичаме се много. Имам вече двама студенти, които влязоха в Националната театрална академия и един от тях, когото ти гледа, Адриан Густагамба, е вече в Комеди Франсез, това е голяма гордост за мен. Останалите играят, снимат се в киното, телевизията, но продължаваме да се виждаме, да говорим за театър, да споделяме...
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 10;
А той наистина му е нужен: „Севда… беше хубава като Магдалина или като Далила, която взела силата на Самсон” (поп Алигорко, 26); „и спомних си плача на Еремия” (поп Алигорко, 75); „Сетих се, та намерих господнята благословия над Авраама. И зачетох… - „… цялата земя, която виждаш, ще дам на тебе и потомството ти, довека. И ще направя потомството ти многочислено като земния прах” (поп Алигорко, 124); „И си спомних господните думи от битието…: „Ето белега на завета, който
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 10;
1. …А пещерата беше пълна с мъртъвци. Ала мъртъвци невиждани – нито трупове, нито скелети. И главите им бяха нито черепи, нито лица. Стояха те навред из пещерата – някои легнали, други седнали край скалата. И един лежеше по очи тъкмо пред отвора. Когато се окопитихме, видяхме ги на борина. Мъртъвците бяха изсъхнали и кожата им беше прилепнала върху костите, ала кост гола не се виждаше. Голи бяха само белите им зъби, защото устните им се баха дръпнали назад. И очите им бяха изсъхнали. И главата им беше по-страшна от бял череп. Дрехите им висяха на дрипи по тях…
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 11;
– Любезни господине, виждам, че се ориентирате. Правилен, много правилен избор! Ето този е от първото изложение в Гран Пале. А това е плакатът на Льофевр за откриването на Айфеловата кула. А ето един от поетичен рецитал на Сандрар, ах, какъв поет, magnifique, magnifique1!
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 11;
– Мисленето ви е елементарно! И въпросите ви са едни такива! Какво влагате в другия срещу вас? Нищо! Нищо повече от самотния, отделен човек! Откъсвате го от голямото човечество, правите го единичен, екзистенциален, прекъсвате веригата! За това вие, ежедневните хора, не виждате по-далече от носа си! Затова и не живеете повече от 60-70 години!
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 11;
– Престоят ме зареди с оптимизъм! – сподели градоначалникът: – Чувствам се по-подготвен от всякога! Щом спечелих доверието тук, не виждам как ония отвън ще ми се опрат! Да! След три години ще съм кмет форевър!
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 12;
Звездите са с двойно дъно. Езиково са с двойно дъно и никога не си сигурен дали виждаш звезда, или планета, предрешена като звезда. Дали говорим за светещ обект, или за самозабравил се човек.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 12;
Интересни моменти, които си струва да не бъдат подминати от зрителите, са финалните кадри с двете жени – майката и учителката. Майката, като разпната на надгробния кръст на сина си – ридаеща, помнеща, гаснеща, както е пожелала за възлюбената на сина си. Тази сцена е единствената, в която „енигматичната госпожа Силвия” показва открито емоциите си. А учителката по френски Нели Кодева – героинята на Йоана Буковска – виждаме на фона на планински пейзаж: една красива жена, чиято завършена красота й е коствала жертването на повече добро, отколкото
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 12;
Най-често поучителният смисъл се обективира с разговорна реч, нерядко и в заглавията на стихотворенията – „Разказ на Алеко за това как бай Ганьо го обезсмъртил”. Иносказателно интерпретирани поетично са различните лица, в които различните хора виждат поета в стихотворението „Докато позирах на Иван”. Художникът, идентифициращ се с изкуството, като е другото, по-духовно и по-проникновено лице на живота, рисува десет портрета на Константин Павлов, убивани последователно един след друг „в името на единайсетия - / Несъществуващия”.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 12;
4. Пазиграфия (гр.) – универсално писмо, понятийно писмо, използващо общоразбираеми символи, така както са го виждали Раймунд Лулий, Лайбниц; използва се в логистиката.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 13;
Да започнем от премиерата на документалния ви филм за съдбата на политическите затворници в България от времето на тоталитаризма. На нея имаше и потърпевши от режима, и историци, и радиодокументалисти, и студенти, и обикновени кинолюбители, и представители на някои по-малки медии. Но не и от онези големи и напористи телевизионни екипи, които сме виждали да се тълпят около вас по други поводи… Бихте ли коментирали този факт и като журналист?
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 13;
чакаме някой да ни хвърли бомба на главата”, такива сугестивни, полемични аргументи, които нямат абсолютно нищо общо с хуманната теза на книгата, която е да не виждаме разликите, а общото помежду ни, и да не позволяваме на идеологиите на разликите да ни инструментализират.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 13;
И от „Кучешки времена”, и от „Балада за българските герои” виждаме, че идеологиите (в множествено число) доста често се оказват една и съща идеология – нещо, за което малцина у нас говорят свободно дори днес, когато вече почти не е останало какво да губим…
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 13;
Ето че виждам и кучетата в моя живот.Те са много и винаги на почит. Селското куче е второ по ранг след стопанина. То трябва да е умно, добро и да лае дори при най-слабия повей на вятъра, да се дърпа от синджира, да хапе злобно въздуха, но не и хората.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 13;
Дали „поляна” е онова, което виждаме, или виждаме една тревичка плюс една тревичка, плюс една тревичка?2 И дали за взривените ливади ще важат идеите? Дали снимката на една сияеща жена, пъхната в тефтерчето, е плътта ни пред света? Ето, отново и отново, след закуска, по-лека от закуската на кос, денят ще просветне като меч в средата на езеро и ще падне пак вечерта. Около масата ще бъбрихме с децата, телевизия, ръчички чисти, зъбки, бузки и после приказка за лека нощ под юрганчетата цветни. Нарекохме ще я:
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 14;
Да започнем от премиерата на документалния ви филм за съдбата на политическите затворници в България от времето на тоталитаризма. На нея имаше и потърпевши от режима, и историци, и радиодокументалисти, и студенти, и обикновени кинолюбители, и представители на някои по-малки медии. Но не и от онези големи и напористи телевизионни екипи, които сме виждали да се тълпят около вас по други поводи… Бихте ли коментирали този факт и като журналист?
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 14;
чакаме някой да ни хвърли бомба на главата”, такива сугестивни, полемични аргументи, които нямат абсолютно нищо общо с хуманната теза на книгата, която е да не виждаме разликите, а общото помежду ни, и да не позволяваме на идеологиите на разликите да ни инструментализират.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 14;
И от „Кучешки времена”, и от „Балада за българските герои” виждаме, че идеологиите (в множествено число) доста често се оказват една и съща идеология – нещо, за което малцина у нас говорят свободно дори днес, когато вече почти не е останало какво да губим…
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 14;
Ето че виждам и кучетата в моя живот.Те са много и винаги на почит. Селското куче е второ по ранг след стопанина. То трябва да е умно, добро и да лае дори при най-слабия повей на вятъра, да се дърпа от синджира, да хапе злобно въздуха, но не и хората.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 14;
Дали „поляна” е онова, което виждаме, или виждаме една тревичка плюс една тревичка, плюс една тревичка?2 И дали за взривените ливади ще важат идеите? Дали снимката на една сияеща жена, пъхната в тефтерчето, е плътта ни пред света? Ето, отново и отново, след закуска, по-лека от закуската на кос, денят ще просветне като меч в средата на езеро и ще падне пак вечерта. Около масата ще бъбрихме с децата, телевизия, ръчички чисти, зъбки, бузки и после приказка за лека нощ под юрганчетата цветни. Нарекохме ще я:
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 15;
Е. С.: Но въпроса за познаването според мен е много важен. Спомням си, че основен мотив за започването на Дело за оперативна разработка срещу теб е твърдението ти, че „социализмът постепенно губи почва и не е далеч моментът, когато ще се разпадне”. Но представяше ли си ти тогава реално неговото разпадане и представяше ли си какво може да изникне на негово място? И каква е разликата между твоите тогавашни представи и това, което виждаш сега?
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 15;
Е. С.: Последният от фрагментите ти в „Между двете хемисфери” се отнася до писането: казваш, че човек, който пише книги, не вярва истински в безсмъртието на душата – и че виждаш писането само като скърбене за нашия обречен живот, като копнеж по непознаваемото, като милостива скръб.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 15;
- Да имах сега една камера – въздъхна Ивайло Петров - да заснема това, което виждам. Особено сутрин, по изгрев. Вървяхме по една скалиста пътека над морето. Една вълна се плисна в скалите под нас и се оттегли навътре, а въздишката на писателя се понесе по гребена на всички вълни, които зашумяха една след друга: “Да имахме сега една камера... да заснемем това, което виждаме...”
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 15;
- Да имах сега една камера – въздъхна Ивайло Петров - да заснема това, което виждам. Особено сутрин, по изгрев. Вървяхме по една скалиста пътека над морето. Една вълна се плисна в скалите под нас и се оттегли навътре, а въздишката на писателя се понесе по гребена на всички вълни, които зашумяха една след друга: “Да имахме сега една камера... да заснемем това, което виждаме...”
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 15;
Сега за пръв път виждах, че „морето” може да съчетава не само плажа и примамливата синя вода, но и дядовите ми лозя, овощни градини и даже да ражда същите червени домати.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 15;
Сърцето ми се сви. Опитах се да го успокоя, но виждах, че не мисълта колко ще живее още, а тревогата за най-близките му хора не му даваше мира.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 16;
Всеки който е виждал северната сграда, намираща се откъм ул. „Оборище” знае, че за разлика от южната червена сграда тя няма абсолютно никаква архитектурна стойност. Подчертавам – тя не е паметник на културата. Освен това е експертно доказано, че е опасна за обитаване и при евентуален трус може да падне. Невъзможно е да се укрепи, санира и модернизира.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 16;
както мъж целува жена, която обича” (2007). Когато толкова млад автор спечели конкурс за роман (конкурсът „Развитие”), професионалният читател застава нащрек: Не е ли прибързало журито с оценката? В случая, въпреки всички основателни жанрови съмнения дали текстът на Денчев е роман или просто новела, имаме среща със силно и стилно разказване, освободено в тематичния си избор и щедро откъм неочаквани сюжетни хрумвания. Не съвсем улучена фабула, но виждаме дебют, в който има колкото обещания, толкова и постижения.
------------------------
Литературен форум;12-18/02/2002, бр. 6;
- Не бива да мислите, че сме дошли тук, настроени добре или зле - отговорихме ние. - Искаме да направим репортаж, ако това е възможно. Смятаме да водим бележки и да правим снимки точно на онова, което виждаме и чуваме, без да коментираме. Ако има нещо, което не ни хареса или не разберем, ще пишем и за него. Ние сме тук, за да направим репортаж, но дори да не направим точно репортажа, за който сме дошли, пак ще има за какво да пишем.
------------------------
Литературен форум;12-18/02/2002, бр. 6;
Значи ли, че любовта/съвместното съжителство на двама души изисква уважение на личния суверенитет и значи ли, че този личен суверенитет е правото на всеки да има своя "тайна"? Какво е самата "тайна" - това, което не знаем и не виждаме, това, което не разбираме, но виждаме или това, което не искаме да видим, защото не можем да го приемем? Какво е "тайната" - това, което другият не знае за нас или това, което сам не знаеш за себе си? Тайното пространство на човека ли е неговата идентичност и суверенитет?
------------------------
Литературен форум;12-18/02/2002, бр. 6;
Презрял педалите, както сполучливо бе наречен в "Култура", Славчо е булгар-мъжкар, суперстар. Той, простете, ще "оноди" всички ни. Което е много мило, но все пак малко в повече. Затова го и виждаме да държи в бащинска прегръдка първите бебчета на 2002 г. Умилно! Благотворителността като фарс на натрапеното присъствие.
------------------------
Литературен форум;2000, бр. 1;
Мисионерството е предизвикателство. Кога несъзнателно, кога по-отчетливо вътрешната насоченост на Тончо Жечев се долавяше в обществото. И не научните му подвизи, а кръстният път на неговата мисия пораждаше едновременно и любовта на много хора, и непримиримата враждебност на други. Освен дребни заядливци и зломисленици, той имаше сериозни, подготвени противници. Те виждаха човека и света в светлината на други истини. За Тончо Жечев истината беше при Христа.
------------------------
Литературен форум;2000, бр. 18;
Редовно го чета. От една страна, съм много щастлива да виждам нови имена и да се чувствам съпричастна към новото мислене на новото поколение. А от друга страна, изникват много факти - стари, забравени или считани за неудобни през годините. Така че за мен това е един непрекъснат щастлив процес на самообогатяване.
------------------------
Литературен форум;2000, бр. 18;
И две думи извън сценария. Преди два дни бях в една малка частна телевизия, която току-що прохожда, за да говоря очи в очи със страшно много хора, които се обаждаха директно в телевизията. По програма времето беше час и петнайсет минути, а продължихме точно три часа и половина. Трябваше да отговарям, незащитен от награди, титли, отличия, трябваше да отговарям и искам да кажа на всички тук, че беше много необходимо. И апелирам към компанията, която виждам тук - нека всеки от нас да се появи поне веднъж месечно, с каквито и да са убеждения, пред очите на своята аудитория!
------------------------
Литературен форум;2000, бр. 18;
Същевременно "старите" младежи са наблюдавали различен модел на печалба, който беше типичен за България през 1991-92г., модела на "лесните пари" често като резултат на незаконни действия. Те искат да постигнат успех незабавно, да виждат резултатите на момента, вместо търпеливо и спокойно да ги изчакват.
------------------------
Литературен форум;2000, бр. 18;
Опитвам се да си представя това, което е докоснало мисълта и се е обърнало в поезия и сякаш виждам непожънатата лятна нива, от която се е родило стихотворението за слънчогледите (Посоки) или старите, набраздени от опит ръце на някоя случайна бабичка (забелязана може би в трамвая), която се е превърнала в гадателката от "Гледачката на ръка". Тези стихове говорят колко много поезия може да има в живота, стига да притежаваме сърце да я усетим и очи да я видим.
------------------------
Литературен форум;2000, бр. 18;
След време започнах да определям кой облак на какво прилича. Виждал съм облак като кон, като истински кон, галопиращ към слънцето с огненочервени гриви.
------------------------
Литературен форум;2000, бр. 18;
Виждал съм облак като елен-лопатар, тичащ през гората. Виждал съм облак като кораб в развълнувано море, като кит, облак като делфин!...
------------------------
Литературен форум;2000, бр. 18;
Съзирал съм облак като жетвар, понесъл на рамо житен сноп. Виждал съм облак като родилка, която кърми своята рожба!...
------------------------
Литературен форум;2000, бр. 18;
Колко пъти съм виждал облаците като тичащи коне! Гледах, гледах и не можех да се нагледам! Конете тичаха в надпревара... Бягах след тях, отделях се от земята и виках, с цяло гърло виках след небесните коне!
------------------------
Литературен форум;2000, бр. 18;
В облаците съм съзирал житна нива, полюшната от вятъра!... В облаците съм виждал тичащи морски вълни!
------------------------
Литературен форум;2000, бр. 18;
Но сега виждам нещо много по-различно, невиждано до днес. Облаците, които идват от Черни връх, приличат на езеро, развълнувано от вятъра. А е тихо, много тихо!... И слънцето си грее! Планинските камъни парят под босите ни крака. Хвойните ухаят със замайващ аромат! А маранята трепти ли, трепти...
------------------------
Литературен форум;2000, бр. 18;
Понякога в извора виждах птици в полет и различни облаци, друг път цялото небе, като много дълбок кладенец...
------------------------
Литературен форум;2000, бр. 18;
В извора съм виждал две-три поляни, заобиколени с големи дървета и три-четири върха от Стара планина! И неволно си казах: "Ей там съм ходил, по онези скали съм се изкачвал..." - Всичко ми се виждаше толкова близко, но е далеч, много е далеч...
------------------------
Литературен форум;2000, бр. 18;
В извора съм виждал две-три поляни, заобиколени с големи дървета и три-четири върха от Стара планина! И неволно си казах: "Ей там съм ходил, по онези скали съм се изкачвал..." - Всичко ми се виждаше толкова близко, но е далеч, много е далеч...
------------------------
Литературен форум;2000, бр. 18;
Един ден гледах как кръжат в извора към десет-дванадесет щъркела, гледах ги и не можех да се нагледам!... Поглеждах към небето, поглеждах към извора - кръженето на щъркелите в извора ми се виждаше много по-интересно - в него имаше вихър и още нещо!...
------------------------
Литературен форум;2000, бр. 18;
Стоях до извора, гледах и се питах: "Как става това, което виждам с очите си?!" - Поглеждах към планината, поглеждах към небето, а изворът ми казваше: "Не гледай на другаде, гледай в мене, гледай - колкото си искаш!..."
------------------------
Литературен форум;2001, бр. 34;
Когато обявиха, че изкуствените глави са по-добри от истинските - много хора поискаха да се възползват от добродеянието на ампутацията. На снимките, поместени в тогавашните вестници, които лежат пред мен сега, се виждат опашки пред пунктовете за присаждане. Надписите под снимките говорят за повсеместния ентусиазъм, който бе обзел хората.
------------------------
Литературен форум;2001, бр. 34;
Кучетата, ей тези вълци, не го искаха. Колкото и да теглеше към тях, отпъждаха го. Само от мене дето виждаше топлинка, и то не винаги - за овце ли да се грижа, него ли да глезя! И се отчужди. А иначе, куче беше! На оная чука горе да си, ще те подуши. Такъв нос!
------------------------
Литературен форум;2001, бр. 34;
Хванаха рътлината, у бре, де бре, излязоха по едно време е на оная седловина, голата. Тогава, какво стана? Лисицата се спря и завъртя опашка. Кученцето престана да лае, взе да върви към нея и също завъртя опашка. Доближиха муцуни, сдушиха се. Какво си сприказваха, току я удариха на игра. Гледам ги оттука как подскачат и се търкалят. Гледам ги и не мога да повярвам: куче и лисица - приятели! Такова чудо ни съм виждал, ни съм чувал!
------------------------
Литературен форум;2001, бр. 34;
Имаше роса, личеше из тревата къде са минали. По дирята, по дирята, намъкнах се в сечище. Шубрак и буренаци - душата ми се спира. След малко взе да просветлява. И виждам отпреде си скала; под скалата - харманче, на харманчето - лисичета. Ръфат и разкъсват Бялко, козината му хвърчи. А лисицата, сложила глава на предните си лапи, слухти и се озръща.
------------------------
Литературен форум;03-09/10/2000, бр. 6;
Както и да е. Денят, за който става дума, край къщата ми минаха двама ловци. Явно бяха ходили доста из храсталаците по двете надморски дерета. В такива мигове у човека се буди карикатурна жажда за компенсация. Виждал съм ловци на глигани, които не са имали късмета да срещнат глиган през целия ловен ден, как стрелят с бренекета по млада бреза, докато я прекършат. В погледите им лъщи целенасочено безсмислие, а после те се отдалечават с една особена гузност на походката, защото, все едно, ще разказват за измисления изпуснат глиган, а не за уцеленета млада бреза.
------------------------
Литературен форум;08-14/05/2001, бр. 18;
- Готово, не се коси!... Какво ми трябваше и на мен да се разбъбрям, ама каже ли човек "а", трябва да... Е, добре, говори се в нашите среди, че в тукашния тубдиспансер бил дошъл на работа един лекар – страхотен Дон Жуан, всичко живо падало под ножа му – и млади, и по-възрастни, че даже и... Е, стига толкова, удрям вече ключа на устата си! – и той притисна с два пръста дебелите си устни, които обаче продължиха да се виждат и отгоре, и отдолу.
------------------------
Литературен форум;08-14/05/2001, бр. 18;
Познавайки обстановката, истината е, че можеше да мине и за великодушие, да ама никак не беше толкоз просто да се примиря. Оная вечер много трудно заспах и без прекъсване, чак до зори, сънувах всякакви кошмари. На сутринта не казах нищо на жена си, но децата ги предупредих, че ей в онова поле е сложен някъде един камък, досега не са го виждали, ама ако им се изпречи, за нищо на света да не ходят по-натам. И в скоро време навярно ще се появят и други камъни. Ама тогава ще видим.
------------------------
Литературен форум;18-24/09/2001, бр. 29;
Юрваше се стремглаво към другия край на улицата. Майсторът мразеше две неща - топлата бира и чакането. Затова бързаше, колкото можеше. Само веднъж, докато бе още нов, се спря да позяпа витрината с часовниците. Там лежеше най-страхотният, който някога бе виждал. Забави се само минута, но Майсторът побесня.
------------------------
Литературен форум;18-24/09/2001, бр. 29;
Подминах първия етаж и стигнах до втория... "нашия". Вратата беше, разбира се, нова и много солидна, на нея се виждаше красива металическа табелка "Семейство Хаджистефанови". Позвъних и след малко пред мен застана среден на ръст около петдесетгодишен мъж. Веднага се досетих, че това бе синът на някогашния съсобственик на солидната и красива сграда полковник Хаджистефанов, чиято сестра бе съпруга на живеещия по онова време на първия етаж известен и твърде колоритен пловдивски келнер Иванчо Проданов, притежаващ също някакъв дял от имота.
------------------------
Литературен форум;18-24/09/2001, бр. 29;
Вече зная, че моят любезен домакин е син на някогашния съсобственик на сградата полковник Стефанов, когото поради това, че през онези години бе служил на различни места далеч от Пловдив, аз никога не бях виждал. Оказа се, че този строг, но изключително прибран и честен сливналия се бил оженил доста късно за значително по-млада пловдивчанка и инженер Хаджистефанов се родил през 1950 година, когато баща му бил на петдесет и три години.
------------------------
Литературен форум;18-24/09/2001, бр. 29;
Аз съм я виждала и преди смъртта на сина й и тя беше голям spender на пари за ексклузивни бижута и дизайнерски тоалети. Сега поръча само подарък за своя приятелка и за майка си.
------------------------
Литературен форум;17/09/2002, бр. 27;
Днес е "мидсомър". На мен не ми се докладва какви са плановете за купона, но виждам трескавото, почти по детски ентусиазирано приготовление. Варят се картофи, мият се ягоди, пазарува се шнапс, бира и вино. Моята задача е да се грижа за бебето. За известно време съм благодарна, защото единствено малкият очевидно не ми е още сърдит. Скоро обаче той ме напикава цялата и вместо гузно да си замълчи, избухва в дяволски плач, който по никакъв начин не мога да спра. Дори с "Аз съм Сънчо...". Бил кротък, бил мил и послушен, на мама съкровището. Ела да си го оправиш, че аз не издържам.
------------------------
Литературен форум;06-12/03/2001, бр. 9;
- Ако се излъжа в плана си, ми вземи главата, пресветлий! Както виждам, имаш предостатъчно хора за това, и то не гърци, които могат да те предадат всякога. А що се отнася до василевса, спомни си думите на Веспасиан62 и ще разбереш за какво иде реч.
------------------------
Литературен форум;25/05/1999, бр. 20;
Имах щастието да познавам този голям поет и прекрасен човек. Докосването до неговия мир, близостта ми с него ще оставят своя нетленен отпечатък върху мен. Боли ме, че не го виждам, че вече го няма, че не си протягаме приятелски ръцете...
------------------------
Литературен форум;25/05/1999, бр. 20;
Александър Вутимски беше за Геров свят човек, нежен лирик и му беше мъчно да говори за неговата съдба. Бях виждала техни общи снимки в кафенето на СУ "Кл. Охридски".
------------------------
Литературен форум;2000, бр. 1;
Тъй като съпругата му е от Пловдив, авторът е обиколил най-вече Южна България и Родопите. Бил е също и в Македония, което му дава възможност да опише не само природата, но и срещите си с хората там, техните проблеми, напрежението като резултат от военните действия на Балканите. Според него проблемите в Македония са извънредно сложни и отношенията между македонци и албанци не са никак лесни. Но за щастие там не се забелязват изстъпления, каквито виждаме по други места на полуострова.
------------------------
Литературен форум;2000, бр. 1;
Мисионерството е предизвикателство. Кога несъзнателно, кога по-отчетливо вътрешната насоченост на Тончо Жечев се долавяше в обществото. И не научните му подвизи, а кръстният път на неговата мисия пораждаше едновременно и обичта на много хора, и непримиримата враждебност на други. Освен дребни заядливци и зломишленици той имаше сериозни, подготвени противници. Те виждаха човека и света в светлината на други истини. За Тончо Жечев истината беше при Христа.
------------------------
Литературен форум;05-11/09/2000, бр. 2;
Както виждаме, Добрев не е научил както трябва не само трудния унгарски език, а и душевно по-близкия му руски, тъй като не е разбрал дори и словореда. Поставеното в началото на изречението и написано с главна буква числително “Один” той превежда като съществително собствено. Вярно, че така пък няма никакъв смисъл, но щом като на руски е добре, явно няма да навреди и на български. Как беше казал Добрев? “Баста”...
------------------------
Литературен форум;05-11/09/2000, бр. 2;
И в същото време дори в най-пламенната си ода Пеньо Пенев е някак отвъд всичко, неприспособим, сигурен в своето превъзходство, вгледан в нещо, което ние така и не виждаме. Надвесвал се е над бездните на собствената си душа, за да надвие вездесъщия инстинкт за самосъхранение. И успя.
------------------------
Литературен форум;05-11/09/2000, бр. 2;
– Аха... не виждам нищо нередно... освен онези там, дето крещят замръзнали от сту... страх. Какво е прегрешението?
------------------------
Литературен форум;05-11/09/2000, бр. 2;
Не разбра колко време изтече така, когато я сепна шум от бързо приближаващи се стъпки и в стаята влезе майка й. Вероятно Павел бе избързал да я осведоми за Асенчовия пристъп, а може би и да й се оплаче от нея, защото тя се упъти решително към кревата. Не беше виждала досега внучето си в такова сякаш безжизнено състояние и устните й се разтрепериха от страх... В този момент момченцето леко се раздвижи, изпъшка, повдигайки няколко пъти по-спокойно гърдичките си, и накрая отвори очи. Тогава Люба скочи от кревата и се хвърли в обятията на майка си.
------------------------
Литературен форум;12-18/09/2000, бр. 3;
Какво те раздразни толкова, та си ослепял от злоба и не виждаш в текста ми това, което е написано черно на бяло, а виждаш това, което ти се иска? Злите езици разправят, че не можеш да търпиш топката да е при друг играч. В Будапеща все още помнят, че си контузвал не само противниците, а дори и хората от твоя тим, само да вземеш топката и поне да я задържиш. Но какво съм аз виновен, аз ли съм я взел от тебе? Нали времето ти извади червен картон заради груби нарушения. Виж например как си контузил и моя невинен послеслов.
------------------------
Литературен форум;12-18/09/2000, бр. 3;
Друг случай. Служеща на “Балкантурист” решава да остане с детето си, тъй като има неприятности с мъжа си в службата. Тя се укрива няколко дни в една квартира, но хищникът консул успява чрез предателство на друго лице да я намери. Жената и детето биват посред бял ден насилствено вкарани в една кола. Минувачи виждат и съобщават на полицията номера на колата.
------------------------
Литературен форум;12-18/09/2000, бр. 3;
– Виждам!... – изрече тя. –Виждам как в далечината всичко се топи. Побелява от висока температура. Изчезват очертанията, границите... Накрая всичко изчезва. Няма го!... Дълго време разтопеното изглежда празно. Празнина е!... И тогава виждам!... Огромна паст, раззината на хоризонта. Бълва пламъци. Всичко наоколо се превръща в прозирна магма. Безнадеждно губи очертанията си. Започва да се издига нагоре. Превръща се в тежък облак. Накрая в пара. Връща се към началото. Виждам отново началото!...
------------------------
Литературен форум;19-25/09/2000, бр. 4;
Погледнах нагоре и листата бяха отчетливи и ясни като картина на Вермеер, като театрален декор, като картон, изрязан срещу нарисуваното синьо небе. Толкова красиво, никога не бях виждал нещо толкова красиво.
------------------------
Литературен форум;19-25/09/2000, бр. 4;
- Знам. - каза тя. - Виждаш какъв си: “Вземи затворниците и им прережи гърлата.” Ето такъв си. Затова те обичам. Но не мога да се омъжа за такъв човек. Ще бъда жертва на война.
------------------------
Литературен форум;19-25/09/2000, бр. 4;
- За Бога, човече! Обувката ти е на тавана! Виждаш ли това, бабо? - Крескин се обърна към жената и посочи нагоре. - Виждаш ли я? Никога не съм виждал нещо подобно!
------------------------
Литературен форум;19-25/09/2000, бр. 4;
- За Бога, човече! Обувката ти е на тавана! Виждаш ли това, бабо? - Крескин се обърна към жената и посочи нагоре. - Виждаш ли я? Никога не съм виждал нещо подобно!
------------------------
Литературен форум;19-25/09/2000, бр. 4;
У дома в Залцбург посрещнах половината Болшой театър. В града гостуваха Владимир Атлантов, Тамара Милашкина, Юрий Мазурок, Евгений Нестеренко. Представяха „Моцарт и Салиери” и „Йоланта”. Гледах и двете представления и, разбира се, отидох да ги поздравя. Рипнаха от щастие, почнаха да ме целуват. Никога не се бяхме виждали, но те знаеха моето име.
------------------------
Литературен форум;19-25/09/2000, бр. 4;
Нашата мисия като български граждани е да работим с всяка следваща държавна администрация за модернизирането на страната. Както виждаме, в тази зала, а също така и извън нея (знаете, има много, хиляди наши колеги, които не можаха да пристигнат тук на тази среща) е събрана толкова много енергия, толкова много интелектуален потенциал, че ние просто сме длъжни да го използваме за модернизирането на страната.
------------------------
Литературен форум;2000, бр. 6;
Както и да е. Денят, за който става дума, край къщата ми минаха двама ловци. Явно бяха ходили доста из храсталаците по двете надморски дерета. В такива мигове у човека се буди карикатурна жажда за компенсация. Виждал съм ловци на глигани, които не са имали късмета да срещнат глиган през целия ловен ден, как стрелят с бренекета по млада бреза, докато я прекършат. В погледите им лъщи целенасочено безсмислие, а после те се отдалечават с една особена гузност на походката, защото, все едно, ще разказват за измисления изпуснат глиган, а не за уцеленета млада бреза.
------------------------
Литературен форум;2000, бр. 14;
Иван Костов: От това разстояние не мога да Ви кажа “да”, защото това все пак означава готовност да се подпише трудов договор. Аз дори не Ви виждам от тук, аз съм със слабо зрение.
------------------------
Литературен форум;2000, бр. 14;
И накрая се озовавам в третата, последна част, вече не толкова агресивна. Дори бих казала, че ми се стори леко романтична – малки късчета заснежени планини, запечатани в прозрачни полусфери, за да ни кажат чрез брайловото писмо, че това, което не виждаме, са “снежинки падат”.
------------------------
Литературен форум;09-15/01/2001, бр. 1;
После ме обсебва нова мисъл, превръща се в сигурност. Вече съм виждал това, тази улица и този град, все едно съм бил тук и преди - подобно на полузабравен сън, оживял пред очите ми. Спомням си и други места, и други сънища, също забулени в забрава, отдавнашни и избледнели - просто силуети в мрака.
------------------------
Литературен форум;09-15/01/2001, бр. 1;
Сумракът на вечерта се е сгъстил, а вятърът - стихнал. Небето се е спуснало ниско, белезникаво и тежко, сякаш ще се срути. Поемам по уличката, водеща нагоре по хълма. Модерният град със своите небостъргачи и тълпи се оттегля в ниското - изчезва. Пусто е и тихо. Миналото лъха отвред, запечатано в камък. Стъпките ми отекват в зидовете с полазил бръшлян, за да ми напомнят, че сънувам. В главата ми бушува ураган. Спомените ме връхлитат яростно и аз отново виждам себе си, и отново изкачвам хълма на Голгота, и отново съм сам - толкова сам, че ми идва да вия...
------------------------
Литературен форум;09-15/01/2001, бр. 1;
Роден през 1956 г., Анастас израства в българския град Пловдив, където все още живее и твори в собственото си ателие в Стария град, живописания исторически център на града. Творчеството му е силно повлияно от древната култура и история на тази част на Балканския полуостров, която от незапомнени времена се нарича Тракия. Още като дете той е очарован и вдъхновен от цивилизациите на траки, гърци, римляни, византийци, турци и българи, чиито останки се виждат навсякъде.
------------------------
Литературен форум;20-26/02/2001, бр. 7;
Живеехме в хотел “Минск”. От ресторанта и от фоайетата се виждаха насреща просторният площад, Университетът, столичният съвет, червеният католически костел “Симон и Алена” – прекрасна гледка, а хлътнехме ли в стаята си – насреща ни се озъбваше старовремската обла кула на затвора. И Андрей съчиняваше:
------------------------
Литературен форум;2001, бр. 31;
За миналите нощи, както виждате, безсънието ми не е било без причини, но тази вечер, преди да си легна, нямах никаква причина да не спя спокойно. При това навън е тихо, съвсем тихо. КОЙ ме събуди тогава?
------------------------
Литературен форум;2001, бр. 31;
Мари имаше приятно закръглено тяло и чувствително сърце. Беше на двадесет и две години, имаше красива, стройна фигура и копринена бяла кожа. Тя се харесваше в тялото си, защото тялото й беше нежно. Решеше косата си гладко, разделена на път, както беше прието, но би предпочела къдрици, ако баща й разрешеше. Само бузите й бяха малко слаби и им липсваше розовина. Очите й нежно се смееха. Дори когато плачеше, устните й се извиваха като в целувка, готова винаги да падне; точно нея виждаше човек веднага и имаше желание да застане отдолу, за да не позволи да се изгуби този красив червен плод.
------------------------
Литературен форум;2001, бр. 31;
Колкото до майка й, добрата жена можеше да я научи, но Мари я виждаше само сутрин, когато тя навличаше набързо престилката си, за да отиде на работа, и вечер, когато я сваляше, бледа, вече заспала, преди да си легне.
------------------------
Литературен форум;2001, бр. 31;
Не само трите улици деляха Мари от плажа. Бедността е по-дълга от три улици. Мари и два пъти не беше виждала морето. Морето беше там, зад дигата, за чужденците. През зимата, когато те си бяха вече заминали, то изпращаше бури над града; през лятото се отдаваше на красивите дами и със сигурност не беше достъпно за момичетата, чийто единствен разкош са неделните дрехи от шевиот.
------------------------
Литературен форум;2001, бр. 31;
На лунната светлина земните неща изглеждаха по-различно, отколкото през деня: виждаха се дърветата покрай шосето и листата им бяха сини; после детелини, чиито цветове не бяха така аленочервени; стената на гробището по-нататък - толкова бяла, че през нея и над нея можеше да се види един голям Христос, разперил ръце, за да поеме с цялото си тяло светлината.
------------------------
Литературен форум;2001, бр. 31;
А какви разкошни актьорски дарования виждаме в лицето на Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, грандамата на българското кино Невена Коканова или Цветана Манева, или Елена Петрова и Коста Цонев...?
------------------------
Литературен форум;2001, бр. 31;
Вървим с приятелката ми надолу по Пето авеню. В далечината се вижда самотният силует на Емпайър стейт билдинг, отново най-високата сграда в Ню Йорк. Допреди една седмица, там в дъното на Пето авеню, зад нея се виждаха двата й високи кавалера.
------------------------
Литературен форум;2001, бр. 31;
Вечерен Ню Йорк е бил винаги една от най-красивите гледки, а от обсервационната площадка на Двата Близнака - ослепителна с хилядите си светлини. И тази вечер блещукат хиляди, но като се приближиш и виждаш, че това са запалените свещи от бдящите шествия. Нощен траурен Ню Йорк.
------------------------
Литературен форум;04-10/12/2001, бр. 40;
А тъкмо благоговението е средство за превъзмогване на житейски изпитания, защото дарява превъзхождащата себичните радости наслада от духовното умъдрение и богопознание. Исторически пример за това е не само Кант, който прекарва целия си живот в родния Кьонигсберг, но и Моисей, който заради упованието си в Бога се е отказал от Египетското царство, както е засвидетелствано в Библията: "С вяра той напусна Египет, без да се бои от царския гняв, защото издържа, като че ли виждаше Невидимия." (Евр.11:27).
------------------------
Литературен форум;04-10/12/2001, бр. 40;
Тук изразът "Като че ли виждаше Невидимия" е сам по себе си своеобразно определение на понятието благоговение, макар че благоговение предизвиква не само личността, но и някое на пръв поглед делнично откровение на Спасителя. Такива са например думите на Христос, казани в отговор на въпроса на Натанаил "Откъде ме познаваш?" в Евангелието на Йоан: "Преди да те повика Филип, те видях, като беше под смокинята." (Йоан 1:48)
------------------------
Литературен форум;04-10/12/2001, бр. 40;
Елфът: Когато станеш голяма, ще ме призоваваш и ще ме викаш, но няма да ме виждаш така, както сега. И ще си мислиш, че ме е нямало, че съм бил твоя измислица. Но аз винаги, винаги, винаги ще бъда до теб и ще те пазя. Затова съм изпратен върху тази земя.
------------------------
Литературен форум;04-10/12/2001, бр. 40;
Елфът: Никога не можеш да ме загубиш! Понякога, когато вървиш по морския бряг, ще виждаш още едни стъпки до своите. Тогава ще знаеш, че вървя до теб. А друг път ще виждаш отпечатъците само на моите стъпки. Тогава ще знаеш, че те нося на ръце.
------------------------
Литературен форум;04-10/12/2001, бр. 40;
Елфът: В твоята радост... в любовта ти към всяко дърво или камъче... във всичко, което виждаш и чуваш сега.
------------------------
Литературен форум;04-10/12/2001, бр. 40;
- Какво ли не казваха! Поп-културата не пречи на нещо да е поезия. След като излязоха стиховете, вървя и си влача някаква опашка от прикачени имена – постхипарка, авангардистка, ъндърграунд физиономия. Глупости. Затова не се натискам да публикувам. Виждам, че из Мрежата сноват мои текстове. Приятели ги пускат. Докато с книгата си се гордея. Румен Леонидов прочел няколко мои неща в списание "Витамин В". Харесали му. Обади ми се с предложение да издадем книжка и аз се съгласих. Тъкмо бях забравила и се оказа, че сме спечелили конкурс на "Сорос" и ще спонсорират издаването. Така излезе.
------------------------
Литературен форум;04-10/12/2001, бр. 40;
Дори да не бях чел ни един негов ред, срещата с него, начинът, по който виждаше нещата, дефинираше света и нас, пак щяха да са определящи за мене преживявания. Кой български поет би посмял да нахвърли върху лист хартия следния куплет, възпяващ падналите в унгарската революция и борбата за свобода през 1956 г. десетки хиляди пещенски младежи:
------------------------
Литературен форум;04-10/12/2001, бр. 40;
В друго характерно съвременно превъплъщение - на артиста като изпълнител и медиум, който създава комуникативно обкръжение, а не артобекти - виждаме Таня Абаджиева. С пърформанса си "Фондю" тя продължава една "тематика", подхваната още от Риркрит Тиравания и доразвита във феминистки аспект.
------------------------
Литературен форум;11-17/12/2001, бр. 41;
Търся определени хора. Студено е. Духа мокър вятър и набива в очите лепкав мраз. Зимно е, стъмва се рано, уличните кучета зяпат във витрините на заведенията за бързо хранене и лигите им замръзват. Никой не върти опашка. Повечето потриват ръце, за да се стоплят. И тогава се сещам нещо много важно: По всички пазари в София търговците ядат кебапчета. Ако не тъпчат скара, то поне някой дюнер ще глътнат на крак. На "Славейков" никога не съм виждала ядящи кебапчета. Дори банички не са ми се мяркали из устите на търговците. Като в храм. Чисто. Без материалности.
------------------------
Литературен форум;22-28/01/2002, бр. 3;
Прозренията на Иван Костов бяха изпреварили националния манталитет. Навикнали да не виждат по-далече от собствения джоб, заслепените българи даже не успяха да погледнат както трябва в него. И делегираха опазването на въпросния джоб на тези, които им обещаваха най-много да го препълнят. Т.е. лъжеха ги най-добре. Иван Костов се опита да промени този манталитет. Нарекоха го неразбраният романтик. И без да бъде сам, го оставиха самотен.
------------------------
Литературен форум;22-28/01/2002, бр. 3;
Книгата на Стефанов е разказ за едно поколение, което желаеше промяната и я постигна. Книгата не може да бъде разказана, това не е необходимо. Тя обаче е написана с висока степен на професионализъм, с разбиране за това, което се случваше през годините, с вътрешна почтеност и честност, със смелост и не на последно място с чувство за хумор. Нека не възприемаме тази книга с малодушно хленчене за това, че виждаме в нея обидния образ за самите себе си. Тази книга е изцяло положителна, положителна с това, че ни казва истината за самите нас - живите хора на българската действителност от края на века.
------------------------
Учителско дело;2003, бр. 9;
Социалното партниране е алфата и омегата на съвременния синдикализъм. Кристално огледало, в което се виждат не само животът, но и душите на хората, врекли се да се борят за благополучието на своите колеги.
------------------------
Учителско дело;2003, бр. 9;
"Някога, разправяха старите хора, над Равния камък, там където свършва поляната и започва гората имало голям мощен дъб, на когото никой годините не знаел. Дървото било много високо и се виждало отдалече. Разперило грамадни клони, то приличало на гигантски изполин, подпрял небесната вис. Ни бури, ни ветрове, ни тежки снегове могли да го сломят.
------------------------
Учителско дело;2005, бр. 7;
А колкото до висшето, усилията ще бъдат все по-съсредоточени и по-големи, защото страните от Европейския съюз ясно виждат, че новите времена изискват високо квалифицирани хора. В повечето европейски страни висшите кадри са над 50%. Изключение правят някои държави, като Германия, която има проблем с адаптирането и подобряването на висшето образование с цел по-голямото участие на младежта в него.
------------------------
Учителско дело;2005, бр. 8;
Точно в дните около Деня на народните будители е хубаво да си припомним, че българското училище се роди и се развива през годините, стоплено от грижата на хората в населеното място, от истински настоятели и патриоти. Иска ни се в лицето на всеки днешен кмет да виждаме достойните следовници на тези родолюбци. Така както общинските ръководители могат и трябва да виждат в своите учители, в представителите на СБУ своите добри и компетентни помощници.
------------------------
Учителско дело;2005, бр. 8;
Точно в дните около Деня на народните будители е хубаво да си припомним, че българското училище се роди и се развива през годините, стоплено от грижата на хората в населеното място, от истински настоятели и патриоти. Иска ни се в лицето на всеки днешен кмет да виждаме достойните следовници на тези родолюбци. Така както общинските ръководители могат и трябва да виждат в своите учители, в представителите на СБУ своите добри и компетентни помощници.
------------------------
Учителско дело;2006, бр. 5;
- Оттук нататък как виждате ролята на синдикатите в обществено-политическото развитие у нас и по-точно тази на Синдиката на българските учители?
------------------------
Училищен преглед;1926, кн. 1-2;
В наше време западноевропейската култура се смята за най-висока и служи за мерило на другите култури. Самото име Европа е станало синоним на културна земя. И ние, които виждаме, че не сме достигнали културното стъпало на западноевропейските народи, в обикновения всекидневен говор не се смятаме за европейци. Като кажем, че някой ходил по Европа, разбираме, че е бил по Средна или Западна Европа, във високо културните земи на Европа, но не в Сърбия, Румъния, дори и в Русия.
------------------------
Южни цветове;1907, кн. 3;
Проявите на нашата душа знаем, че са различни според физичните условия, които ни раждат като нейни носители, ние търсим обаче душата, била тя дребна или велика, по пътя на нейните прояви. Колкото по-нищожен е опитът, всред който тя се открива пред нас, толкова ние я виждаме на части, разпокъсана и нищожна.
------------------------
Книгосвят;1989, кн. 11;
Защото "Последният свят" е всъщност роман за съдбата на твореца в тоталитарната държава. Поетът Овидий е изцяло впримчен в политическите интриги. Около неговата личност възникват най-различни митове: за едни той е ексцентричен автор на любовни елегии, а за други - поет-революционер; едни виждат в него враг на държавата, а други го презират като жаден за разкош опортюнист. След заточването му в Томи край Черно море Рим едновременно тъгува и ликува. Верноподаниците на императора гадаят каква ли грешка е допуснал любимият придворен поет, че се е озовал на "пътя към края на света".
------------------------
Везни;2005, кн. 9;
Но понякога виждахме как страхът се превръща в срам, а срамът - в съвест. И как от доброто пониква зло, а от омразата -любов. И как силата се забравя, а слабостта надделява. И как обидата ражда гордост, а унизеното достойнство - самолюбие. И
------------------------
Алтера;2006, кн. 3;
- Добре де, какво му е толкова страшното тук? В ада ли съм попаднал? - отмести поглед Геран от сценките с бившето му тяло, като от спортно предаване, в което мачът вече е свършил. - Ще ни варят ли, ще ни пекат ли? Не виждам наоколо някакви дяволи...
------------------------
Алтера;2006, кн. 3;
И докато се мъчеше да отгатне дали гласът беше мъжки или женски, Геран видя висок прозрачен човек да влиза през стената. Къдравата му коса се мяташе в постоянно движение. Целият беше съставен от някаква материя като желиран въздух с ясни очертания и зад него част от предметите се виждаха издължени и обърнати, като през бутилка. От очите, косата и почти невидимия контур на кожата му се излъчваше златиста светлина.
------------------------
Алтера;2006, кн. 3;
- Зависи - каза архангелът, вдигна отново меча си на рамо и направи няколко крачки из кръчмата. Там, където се застояваше, посетителите, без признаци да го виждат, започваха да си веят с ламинираното меню. От Бърза помощ вече бяха изнесли тялото на Геран и сега всички освен Стамен Стаменов си бяха по местата и си разговаряха така, сякаш нищо не се е случило. Само антологията "Времената пеят" беше останала на масата като единствен спомен за бившето присъствие на Геран, и той отсъстваше от нея.
------------------------
Алтера;2006, кн. 3;
Малката зала се разлетя в различни посоки и Геран се оказа на върха на златиста кула сред лъчите на незалязващо слънце. Пред него беше Архангел Михаил, вперил поглед някъде надолу, в бездната при основите. Там, като от самолет, се виждаха малки градове с двишещи се коли, вероятно пълни с хора, заети с грижите си. Във всеки случай очите на поета не различаваха чак толкова дребни фигурки, за разлика от Михаил, който имаше вид на човек, зачетен в книга. Леките, почти недоловими промени в изражението му говореха за конкретна, макар и неземна ангажираност.
------------------------
Алтера;2006, кн. 3;
- На сега, виждаш ли? То е същото. В България докато си жив, всеки те подритва. Чакат те да умреш, че да им станеш симпатичен. И какво - хайде махалото назад с обратен знак. "Мъртвият не ни е вече враг"! - процеди Стаменов с иронична усмивчица и запали нова цигара, въпреки, че в пепелника му вече димеше една.
------------------------
Алтера;2006, кн. 3;
- Колко е часът? - извика Геран. През набраздените от миналогодишните дъждове прозорци се виждаше предупредително притъмняване. - Колко е часът?
------------------------
Алтера;2006, кн. 3;
- А, "пръчовете", харесва ми как се наричаш. Ти си най-буйният доцент, който съм виждала. Макар че миналия път не бях много доволна от тебе.
------------------------
Алтера;2006, кн. 3;
- Не виждам за какво. Аз просто казах, че искам да се занимавам с литература на много езици, така, да преценявам, да помагам с компетентността си, и те ме изпратиха тук. А ти какво правиш в тази зала?
------------------------
Алтера;2007, кн. 11;
От "Шекспир и Ко" за кратко стигаме до сградата на "Колеж де Франс" на улица дез Екол. Мястото ми изглежда призрачно, по едновременно зловещ и приятен начин. Сякаш виждам ироничната усмивка на Барт да избледнява под жълтата светлина на лампите подобно на тази на Чешърския котарак. Тук, на 25 февруари 1980-а, Ролан Барт е блъснат от камион, разнасящ мръсното пране на Париж. Точно месец по-късно умира. Няколко дни след това разгледах книгата на Ерве Алгаларондо "Последните дни на Ролан Б.", но не си я купих.
------------------------
Алтера;2007, кн. 11;
И аз си тръгнах така от Париж, той се оказа пепелник, в който наистина може да се пуши. Факт е, че този град вече не е същият. Всичко е картографирано, подредено, опитомено и разграфено, а някои неща даже са заличени. Но повече от век е бил център на свободата, бохемството и изкуството и духът от пепелника може да бъде събуден, за да направи дългото пътешествие и пушене на поклонника истински. Трябват само цигари, съвпадения, любопитство, близки музеи и места. И хора, които никога не си виждал, макар да са винаги до теб, даващи ти нещо важно и готови да те слушат.
------------------------
Фантастични истории;1992, бр. 2;
На следното утро обаче отново бе с приповдигнат дух и пърхащ като птичка преди миграционен полет. Този път той тръгна през поляните и след като прекоси дори тресавището, спря близо до Францисканския манастир. Времето беше топло и приятно. Заг се изтегна на тревата. Далече пред себе си виждаше розово-сивите, размазани от маранята очертания на града, арките на моста и върха на планината Мон Роял. Само че някакъв храст малко му пречеше на гледката.
------------------------
Фантастични истории;1992, бр. 3;
— Вярно е, че все още не сме „казали“ нищо. Вие не ставате, защото не можете. Да ме приемете така великодушно, ми струва три старателно изграждани благоразположения и значителна сума пари в брой. Повече от обикновената тарифа, защото ме виждате без желание. Доколкото знам, имате най-малко осем любовници, всяка от които ме кара да изглеждам като тъпа стрина. По пътя насам скрих един още топъл труп, защото не смеех да закъснея. Моето време е кратко, а работата ми е спешна. Можем ли да започваме?
------------------------
Фантастични истории;1992, бр. 3;
Виждам Фокс да говори бързо, ухилен подминавайки моите авантюри в междукорпорационния шпионаж с поклащане на глава. Острието, казва той, трябва да търсим Острието. Кара те да чуеш голямото О. За Фокс Острието беше граал, най-съществената част на всеобхватния човешки талант, нещо непреносимо, затворено в черепните кутии на най-ярките научни дарования на планетата.
------------------------
Фантастични истории;1992, бр. 3;
Санди, понякога си те спомням в Хараюки. Затварям си очите в този ковчег и те виждам там — сред блясъка, кристалния лабиринт на бутиците и мириса на нови дрехи. Виждам скулите ти да преминават покрай редиците хромирани френски кожи. Понякога аз те държа за ръката.
------------------------
Фантастични истории;1992, бр. 3;
Вече бе очевидно, че водещите изследователи на Хосака се събират безшумно в Медина, черните официални „Лиърс“ се стрелкаха от летище „Маракеш“ на своите фибропластични крила. Фокс клатеше глава. Той беше професионалист и във внезапното събиране на всички основни Остриета на Хосака в Медина виждаше само едно — драстичен провал в бизнеса на зайбатсу.
------------------------
Фантастични истории;1992, бр. 3;
Всички врати бяха затворени. Виждах как се спускат стоманени щори в очите на хора, които ни познаваха от години. Измъквахме се, преди да успеят да посегнат към телефона. Повърхностното напрежение на подземния свят се бе утроило и навсякъде се сблъсквахме с плътна мембрана, която ни отхвърляше назад. Никакъв шанс да потънем, да се скрием от погледа.
------------------------
Фантастични истории;1992, бр. 3;
Точно пред него се издигаше една от набързо скованите дървени трибуни. Виждаше гърбовете на зрителите — от последния ред, жените — в шарени летни рокли, мъжете — по къс ръкав, размахващи над главите си вестници, децата — с многоцветните знаменца „Юниън Джак“. Прозорците по цялото протежение на Пикадили бяха претъпкани, а улицата преливаше от шумотевица и багри. От време на време някъде в далечината засвирваха оркестри или се разнасяха командите на офицери, строяващи и престрояващи своите подразделения.
------------------------
Фантастични истории;1992, бр. 3;
— Но защо? Ние непрестанно се придвижваме напред в бъдещето и не виждам някой да си хвърля шапката от радост, че го правим. Вселената сама по себе си е една машина на времето, която от наша гледна точка се движи само в една посока. Или предимно в една посока. Аз просто забелязах, че частиците в циклотрона понякога се преместват и в противоположна посока, че пристигат в края на техните безкрайно малки пътувания, преди да са тръгнали. Това е всичко. Но това не означава, че още следващата седмица всички ще се юрнем да избиваме собствените си праотци.
------------------------
Фантастични истории;1992, бр. 3;
Само на петдесет ярда от него младият крал седеше в позлатената каляска, загърнат в блестящо наметало. За миг д-р Джеймисън се загледа в него, но след това внезапно осъзна, че Ремерс е напуснал мястото си. Човекът се промъкваше по края на тълпата с вид на обезумял тигър. В мига, когато първите редове се люшнаха напред той извади от джоба на шлифера си малък син термос и бързо отвъртя капачката. Кралската каляска се изравни с него и той замахна с ръка, в която ясно се виждаше горният край на граната.
------------------------
Фантастични истории;1992, бр. 3;
Сега зная, че над всичко е била тя. И несъзнателно съм търсил другите. Виждал съм ги. И съм бягал. И те са бягали от мен. Защо?
------------------------
Фантастични истории;1992, бр. 3;
Случвало ми се е да ме срещне някой от нашите и преди да побегне, да ми извика: „Пази се от жълтата къща! Умира се!“ И аз се пазя. Не съм виждал как се умира, но нещо в мен ми подсказва, че е страшно.
------------------------
Фантастични истории;1992, бр. 3;
— Кой казва, че сме изроди? Древните? Къде са тези Древни? И кой е виждал очите им? Натъпкали сме мозъците си с техни мисли, а защо са ни? Та Древните са безнадеждно мъртви. Защото сами са се убили. Те са били мъртви много преди да ги изчистим от земята. Защото не са мислили! Ние сме живите! Ние сме реалните! Чувство за вина? Защо? Нима ние сме тровили въздуха и земята? Ние нима сме убивали? Не ми отговаряй! Глупаво е да живеем единствено с миналото. Защото ние нямаме минало. То е зачеркнато. И всеки следващ дъжд от отрова го зачерква още повече. Кой казва, че сме изроди?
------------------------
Фантастични истории;1992, бр. 3;
Вдигнах ръка, за да го накарам да мълчи. Засмях се вътрешно. Приличах до някъде на древен проповедник, каквито бях виждал в техните книги. Но не бях.
------------------------
Литература;1997, кн. 17;
Никога не се събуждах. Оставях се да потъвам. Очите ми болезнено се напрягаха под клепачите, но не виждаха нищо друго освен сляпата вселена от чисто бяло.
------------------------
Литература;1997, кн. 17;
За да продължавам да летя, просто трябваше съзнателно да поддържам този лек гъдел и да наблюдавам разстоянието до земята. В съня си никога не се виждах как летя отстрани. Бях изцяло погълнат и всичко изглеждаше така, както беше в действителност.
------------------------
Литература;1997, кн. 17;
Никога не виждах приказни земи, никога не отлитах надалеч, но и никога не падах. Въздухът в костите ми се разширяваше и извикваше този лек напън, удовлетворен в безтегловно удоволствие. Не помня да съм усещал вятър. Просто летях под напора на атавизмите в тялото си.
------------------------
Литература;1997, кн. 17;
Веднъж му поисках часовника. Ей така, да го понося един ден. Струваше ми се, че така ще бъда чисто нов. Просто едно кръгче. В същото време криех, че майка ми е купила нови обувки или панталони. Измислях нещо наивно и абсурдно. Притеснявах се, че няма да получа подарък от него. Може ли да взема часовника? Да. Но къде си виждал инженер без часовник? Всъщност, не бях виждал инженер. Часовникът беше хубав.
------------------------
Околчица. Литературно-художествен алманах;2008;
Днес хлябът е поне сто вида. Берлинската стена я няма. Но виждам — времето пак зида стени от лед и от измама. Разделя тия от ония, нещасници от супермени... И пак съм в общата килия на някакво абсурдно време. Живея тих и безучастен. И мътно дните ми текат край ново
------------------------
Околчица. Литературно-художествен алманах;2008;
Памет, напред! Със крило тиховеещо друг образ ти извиси... Виждам я днес сред нивя зеленеещи с летно развети коси.
------------------------
Околчица. Литературно-художествен алманах;2008;
Слънце над дивата Тосна в просторите, стръмният бряг е висок... Виждам познатите, старите борове, пясък ронлив и поток.
------------------------
Околчица. Литературно-художествен алманах;2008;
В "Околчица" виждаме произведения на големи наши писатели и поети, в същото време творби на по-млади автори, които дават своя¬та заявка за работа на нивата на българското слово. Тук имаме, сла¬ва богу, постоянното припомняне на архивите, на документалисти-
------------------------
Родна реч;1997, кн. 5;
- В първата Ви книга има един разказ, един чудесен психологически етюд, наречен "Момчето, което мечтаеше да стане министър". За какво, според вас, мечтаят децата сега, в каква роля виждат себе си?
------------------------
Родна реч;1997, кн. 5;
- По романтичния подтик, който носи, романът Ви "Преди да се умре" ми напомня "Вечерен тромпет" на Борис Христов. Склонни ли сте на такава съпоставка? Виждате ли общи неща в поетиката, в интонацията на тези две различни книги - поезия и проза?
------------------------
Родна реч;1997, кн. 5;
Димитър Коруджиев: Да, виждам. Има нещо общо между лирическия герой на Борис Христов и моя герой. Бохемството, естествеността, чистотата, поемането на риска, мъжкото неафиширано състрадание, артистизма и други неща. Има и разлики. Като казвам всичко това, говоря за своите намерения, а читателят ще каже дали съм успял.
------------------------
Следва;2002, кн. 11;
Че съществува, убеден съм и по следната причина. Съставял съм си и евентуален сборник, алманах на българската новела. И не виждам с какво отстъпва на ония сборници, които руснаците издават за редица чужди литератури.
------------------------
Следва;2002, кн. 11;
А новелата? Ако я сравним с разказа, виждаме, че и в двата случая авторът си е поставил за задача да изобрази един герой, да изведе една идея. Значи тя все пак е разказ, но по-дълъг. Оттук обаче започват и неблагополучията при опита да бъдат изяснени отношенията на новелата с разказа. Ние често говорим за разказ и къс разказ (напоследък - и за къс роман), но по същество нищо не се променя. Следователно, ако “новелата” не е просто едно модно наименование, на което сега напразно търсим съдържанието, навярно съществуват някакви други определящи белези...
------------------------
Страница;2000, кн. 4;
Дворецът в Халикарнас, 352 г. пр. н. е. Царска зала в дорийски стил. Колони. В дъното стена от полупрозрачна копринена материя, отвъд която се виждат разкошна градина и изглед към пристанището. Върху стената изобразени високи прозорци - полюляващи се мачти и маслинови клони.
------------------------
Страница;2000, кн. 4;
Пада мрак. Сцена - стая от музея на Иван Вазов. София, 2000 г. Месец май, цъфтят липите. Красимир - студент българска филология, проснат на пода. Наоколо витрини с експонат сърцето на Вазов в стъкленица. Разкопана стена, виждат се тръби, кабел от инсталацията и захвърлен водопроводен ключ, разпилени инструменти. Петър, негов помощник в работата като водопроводчик, следва архитектура. Паникьосан, удря шамари на приятеля си, прави му изкуствено дишане, вайка се. Жени - специалист по история, ги гледа съсредоточено. Минижуп, дълги крака.
------------------------
Страница;2000, кн. 4;
Ч.М.: Подреждам собствените си същности, малките неща. Където и да попадна, виждам света по нов начин. Морално и хирургически. Ще сглобим всичко в един идеален организъм. Нравствен. Прав сте, Вазович! Дух! Държава! Бог! Къде сме всъщност?
------------------------
Страница;2000, кн. 4;
С.: Тъй, тъй... И днес, когато виждам, овчарче малко аз, не знам защо завиждам и охкам си без глас...
------------------------
Театър;01/03/2002, бр. 3-4;
А. С.: На последния колоквиум на Велимир Велев получих огромно удоволствие. Вельо който е кукловод и е мой ученик продължава като едно дихание всичко което правя, но развива творчески моите идеи. Това е прелест да виждаш себе си в развитие. Това се случва много рядко.
------------------------
Везни;2005, кн. 8;
открива също сред големите маси работници, заети с физически труд, тенденцията да виждат политиката и личностните отношения в черно-бели цветове, желания за непосредствено
------------------------
Лик;2002, кн. 4;
Има и известна театралност, съвсем в стила на телевизионната демокрация на XXI век. Например в залата за пресконференции. Журналистите виждат канцлера да идва от някакъв мостик в дъното, да минава над главите им, после да изчезва зад една стена с невидима стълба, за да изникне изневиделица пред тях.
------------------------
Лик;2002, кн. 5;
Това е скокът на херменевтиката в бъдещето, за който мечтаеше Гадамер. В този смисъл разбирането не е само интелектуален процес, а и етична повеля. Да се научим да живеем заедно това може да стане само когато се научим да разбираме чуждото като такова, да разбираме вярата на другия, неговите ценности и мечти. И не само да чуваме и виждаме другите светове, а да правим така, че различията да излизат от простото равновесие, взаимно да се обогатяват и развиват в нещо по-голямо.
------------------------
Лик;2002, кн. 5;
- Идвам почти всяко лято, с изключение на годините, в които имам ангажимент и през лятото. Но тогава смятам, че правя голяма жертва. Имам много приятели в България и се радвам, че ги имам и бих искала да мога да ги виждам колкото се може по-често. Иначе е жалко да прекарвам много време с други хора по принуда, а с приятелите си да не мога да се виждам.
------------------------
Лик;2002, кн. 6;
Игра с манипулациите на стандартната туристическа обиколка бе видеофилмът "I see" на Даниела Костова. Изразът залага на двете значения на английския глагол - виждам и разбирам. Черна лента през екрана скрива от зрителя забележителностите на столицата, превърнали се в туристически клишета, а мъжки глас описва на английски със силен български акцент липсващия образ на София. Който въобще не ти липсва, защото и без това не ти помага да разбереш града.
------------------------
Лик;2002, кн. 7;
За влиянията: през последните месеци гледах филми на Фелини. Харесва ми естествената простота, с която представя живота чрез прецизното си око рентген, така че ни кара да виждаме даже невидимото. Питър Гринауей - с неговия сюрреалистичен кошмар. Толстой и "Ана Каренина" с дълбочината на характерите на героите, тяхната лабилност и отчаяние. Алфред дьо Мюсе - с романтизма, довел до сантиментализъм при мъжките образи и сила на женските характери. Вили Цанков с неговия последен роман "Седемте небеса". И не на последно място буто спектакли - ако не знаем защо се движим, по-добре да не се движим."
------------------------
Лик;2003, кн. 1;
За първи път "Дванайсета нощ" толкова прилича на "Сън в лятна нощ". Сякаш Титания и Оберон са тук, без да ги виждаме, а Пък сипва вълшебен прах в очите на героите. Сляпата любов. Парадоксалната любов. Невъзможната любов. Намерената любов. Всевъзможните роли, които може да играем в това магическо царство, са пред нас.
------------------------
Лик;2003, кн. 4;
Защото иначе, ами, гледаш нещо, виждаш майсторлъка, а не ти минава през сърцето. А бе сбъркай го, направи грешки. Да се усеща това, което е смисълът.
------------------------
Лик;2003, кн. 4;
- Амбициозно, но е модерно. Така виждам модерността. Докато ние хората се зачеваме, живеем и умираме по човешки, изкуството ще бъде винаги човешко. Изкуството на хомо сапиенса, а не на някакъв друг хомо, който ще се яви, ще съществува и изчезва по друг, не човешкия начин. Защото каквото и да направиш, каквато и гениална творба да сътвориш, тя ще остане в рамките на човешкото. Единствената мярка ще остане човекът.
------------------------
Лик;2003, кн. 4;
- Притеснява ме и чакам кога ще плюнат. Но вероятно все пак ги респектирам. Виждат, че не съм от напористите, не застрашавам никого. Но чакам да дойде времето. Иначе не е на добре. Но с аргументите стана малко по-сложничко.
------------------------
Лик;2003, кн. 4;
- Това като че ли е светоусещане, възглед за себе си и за света. Да виждаш детайла в общото и общото в детайла. Още древните са разбирали, че и най-дребното е част от всеобщото. Затова в изкуството на древния Египет и една ръка, и един пръст дори имат монументално излъчване. Но ако се опитам да обясня как са го постигали, ще е трудно.
------------------------
Лик;2003, кн. 4;
Много ми хареса краят на филма, фразата: "Трябва да изглеждаме добре." За да легитимира привилегиите си в обществото, буржоазията използва нещо, което можем да наречем "социална магия", чрез която влага тези привилегии в тялото. Показвате го много добре във филма си: телата са фини, с изправена стойка, главата навирена и т.н. Никога не съм виждала Натали Бай с такова чело: толкова открито и високо. Всичко сякаш внушава на околните мисълта: те властват, но всъщност заслужават положението си.
------------------------
Лик;2003, кн. 5;
Изкуство, каквото го виждаме тук, трябва ли да стане обект на определени културни политики? Или е по-добре да остане в своите алтернативни пространства и рамки?
------------------------
Лик;2003, кн. 5;
Вече наближават 5 години, откак сте тук. Каква е разликата, която виждате за това време? Това е половината от периода, покрит от тази изложба…
------------------------
Лик;2003, кн. 8;
А в немския павилион е реализирана идеята на обявения посмъртно за гений Мартин Кипенбергер (1953-1997). Той мечтаел за приказно метро, свързващо единия край на земята с другия, в което да се движат влакове между Аляска и гръцкия остров Сирос. Германският куратор е разширил виртуалната транспортна мрежа. В павилиона се виждат решетките на вентилационната шахта, от време на време от тайнствената дълбочина се долавят трополене и шумотевица, хладна струя въздух издува дамските рокли.
------------------------
Лик;2003, кн. 10;
Вярно е, че Бийето изравнява дълбочините и срива височините в действията на класическите персонажи, за които сме виждали далеч по-смислени мотивации. Обаче неговият "Хамлет" е силно зрелищен и се гледа като гангстерски екшън. Питаме се с любопитство какво ще стане, след като принцът отначало се включва в купона и танцува с пияната Офелия, а после започва да дразни краля и да му вгорчава настроението?
------------------------
Лик;2003, кн. 12;
Към оригиналните експонати преживявания бих прибавил идеята на Мартин Кипенбергер. Голямата входна зала на германския павилион е празна. Само върху пода е просната дълга решетка, закриваща отходна шахта. В първия момент отминаваш и се озърташ за експонати. Тогава виждаш картончето на стената - Меtro - Networld connection. Внезапно от шахтата долита грохотът на далечен влак. Шумът нараства, става оглушителен и в залата сякаш спира метрокомпозиция. След пауза тя потегля и шумът се стопява.
------------------------
Лик;2004, кн. 1;
- Агресията е част от нещата, тя произтича от цялото състояние на прехода. Зависи от какъв ракурс ще погледне човек на живота и на визуалната среда. Агресията, която виждаме във визуалната среда на София, е значително по-безобидна от тази на организираната престъпност и на онова, което не съвсем правомерно наричат първоначално натрупване на капитала. В прехода се появяват огромно количество ниши, в които се случват всякакви нередности, не само визуални.
------------------------
Лик;2004, кн. 2;
- Вярвам в дълголетието на операта. Въпреки че жанрът е на повече от четиристотин години. Новите технически възможности отварят нови врати за музиката. Вярвам, че чрез всички нови средства операта няма да умре, ще живее. Залите в чужбина са пълни с млади хора. Жалко е, когато в една зала виждаш само едни хора, както е тук. При нас едно оперно заглавие на третия път вече няма публика. Докато по света непрекъснато се играе и има публика.
------------------------
Лик;2004, кн. 3;
благодаря за наградата за защита на мира! Като вас и аз вярвам в мира. А ние, които вярваме в мира, виждаме като своя благородна задача да накараме всеки на този свят да мисли също като нас.
------------------------
Лик;2004, кн. 5;
А бъдещето пред него? То без съмнение е светло - развитие на системи и генериране на процеси, както го виждат Флориан Крамер и Улрике Габриел, представители на ентусиастите, които митологизират софтуера. Според Лоран Миньоно и Криста Зомерер, които от години заедно създават интерактивни инсталации, равнището на медийните творци се познава по това доколко са отворени за нови версии и нови инструменти за реализиране на визиите си. Доколко могат да предложат идеи и практики, които надскачат материала и времето и докосват дълбоки емоционални нива, трудни за обясняване само с кода и цифрите.
------------------------
Лик;2004, кн. 6;
- Никола Ре, Режис Жофре, Равалек. Брет Истън Елис, с когото се срещах многократно в Париж. Мишел Уелбек, Филип Женада. Не знам дали това са писатели, които познаваш… Но виждаш ли - фактът, че ти си публикувал текстовете на Буковски - това е същото движение. Да споделиш страстта, каквато е литературата.
------------------------
Лик;2004, кн. 6;
По този начин ние не само виждаме частица от този невидим свят, ние можем да наблюдаваме неговите реакции към спектакъла, който "режисира". Защото музикантите съвсем конкретно изразяват отношението си към ставащото. Закачат се с него, смеят му се, дори понякога се глезят. Невидимият свят очевидно добре се забавлява с театъра, който си прави с хората!
------------------------
Лик;2004, кн. 6;
Никога не съм виждала "Вишнева градина" с по-истински щастливи герои в нейната първа част. Щастието е във всеки техен жест, дума, милувка. То е в музиката, във въздуха. Скрити в тъмното, сме допуснати да наблюдаваме един дом, където доброто старо минало се е завърнало и сякаш никога няма да си отиде.
------------------------
Лик;2004, кн. 6;
По този начин ние не само виждаме частица от този невидим свят, ние можем да наблюдаваме неговите реакции към спектакъла, който "режисира". Защото музикантите съвсем конкретно изразяват отношението си към ставащото. Закачат се с него, смеят му се, дори понякога се глезят. Невидимият свят очевидно добре се забавлява с театъра, който си прави с хората!
------------------------
Лик;2004, кн. 6;
Никога не съм виждала "Вишнева градина" с по-истински щастливи герои в нейната първа част. Щастието е във всеки техен жест, дума, милувка. То е в музиката, във въздуха. Скрити в тъмното, сме допуснати да наблюдаваме един дом, където доброто старо минало се е завърнало и сякаш никога няма да си отиде.
------------------------
Лик;2004, кн. 8;
Това едновременно естествено и все пак някак си церемониално "развиване" и "свиване" на театъра/живота като свитък хартия, от която ни се чете една история, е най-оригиналното сценографско "хайку", което съм виждала напоследък. Спектакълът в два реда. Или погледнато от друг ъгъл: онези "два реда" от спектакъла, които го правят бижу уникат. И с които той в крайна сметка се запомня.
------------------------
Лик;2004, кн. 8;
убива поради невъзможността да понесе диктата на парите и тежестта на самотата). Другите герои около него, както и взаимоотношенията им също са скицирани така, че да означават преди всичко едно конкретно нещо. И колкото и да се взира човек, междуредията на спектакъла и на пиесата (която той ни дава възможност да гледаме и слушаме) са празни. В тях не се виждат нюанси и светлосенки, не се усещат дълбочини и пластове - нито на чувства, нито на характери, нито на взаимоотношения. С други думи, в тези междуредия няма истинска драма.
------------------------
Лик;2004, кн. 9;
Още в най-ранните си произведения, та до последните вие отреждате на милостта място на най-висшата човешка ценност, виждате я като единствена надежда човешкото същество да се изтръгне от омагьосания кръг страдание, омраза, насилие - по-голямо страдание, по-силна омраза, по-страшно насилие. Милостта ли е тайната на съществуването? А дълбаенето в тайната не поразява ли част от светлото у нас?
------------------------
Лик;2004, кн. 12;
Трудно е да се разкаже житейската история на Кант. Защото той няма нито живот, нито история, заявява Хайнрих Хайне. Драматичните преживявания се случвали само в главата на философа. Не е бил женен, няма свидетелства някога да е виждал жена без дрехи. Почти целия си живот прекарва в Кьонигсберг, никога не напуска пределите на Източна Прусия. Твърде рано Кант осъзнава пътя, по който иска да върви. “Ще тръгна по моя път и нищо не ще може да ме спре.” Силни думи за един 22-годишен младеж, който при това е безкрайно разумен.
------------------------
Лик;2004, кн. 12;
- В Генуа Николай трябваше да пее в операта “Фауст” от Гуно. Това бе през 1961 година. Той трябваше да играе Мефистофел, а аз - Маргарита. Бях млада, чувала бях много за този велик бас, но не бях го виждала. Срещнахме се на репетицията. Когато започна да пее, останах с отворена уста. Гласът му беше толкова мощен и толкова красив, като виолончело, орган, невероятен. А и самият той беше много красив. Всички жени бяха влюбени в него.
------------------------
Лик;2002, кн. 10;
Самата Линда Грейс Хойър, майката на Ъпдайк, винаги е искала да стане писателка; при това се отнасяла с ревност към успехите на сина си. Когато единственото й дете постига литературна слава, тя заявява, че предпочита това да се е случило с нея. След като Ъпдайк си извоюва име в "Нюйоркър", списанието публикува десет от нейните разкази, а два от романите й - "Обаяние" (Enchantment) и "Хищникът" (The Predator), също виждат бял свят, макар тя да умира малко след като вижда коректурите на втората си книга.
------------------------
Лик;2002, кн. 10;
Накрая се чудя дали, вече седемдесетгодишен, той все още се вълнува, когато види името си върху кориците на книгите. "Всъщност не го виждам достатъчно често. Непрекъснато виждам думи като Upside и Upstate… всички тези думи привличат погледа ми и аз си въобразявам, че става въпрос за мен, а то се оказва, че е поредната дума, която започва с главно U. Да, усмихва се сърдечно Ъпдайк, предполагам, че ми е приятно да виждам името си."
------------------------
Лик;2005, кн. 1;
Василиев явно иска да направи бележки и спира репетицията: “Альона играе свободно, но ти, Марина, си напрегната - не виждам живота ти, не трябва да пресмяташ крачките си, жестовете си, движението на ръцете си. Предлагам ви да спрем и да започнем отново с тази част, нека повторим всичко отначало.”
------------------------
Лик;2005, кн. 1;
– Да, виждам всичко отвън и отвътре. Имам едно стихотворение, нарича се “40”. Както си вървях по улицата, изведнъж си дадох сметка каква голяма блъсканица е навън и вътре в мен. Има моменти, когато в главата ми се застъпват 30 изречения и не могат да свършат. Въпреки това трябва да бъда нормална, да се усмихвам на детето си – искам, понякога даже го мога.
------------------------
Лик;2005, кн. 3;
В предварителен разговор споделихте, че виждате развитието на програмата и извън Европа, т.е. с включването на страни от Азия, а може би и от Америка.
------------------------
Лик;2005, кн. 4;
О, Боже, това сме го виждали. Обаче човешката история така все се завърта, че май ще продължим да го виждаме. И все пак филмът на Ротемунд е пощаден от фалша. “В киното страхопочитанието към героите е лош съветник - пише Tagesspiegel. – Героиня, от която Исус и Ганди могат да се поучат, би изглеждала неправдоподно, ако не беше лицето на Юлия Йенч.”
------------------------
Лик;2005, кн. 4;
О, Боже, това сме го виждали. Обаче човешката история така все се завърта, че май ще продължим да го виждаме. И все пак филмът на Ротемунд е пощаден от фалша. “В киното страхопочитанието към героите е лош съветник - пише Tagesspiegel. – Героиня, от която Исус и Ганди могат да се поучат, би изглеждала неправдоподно, ако не беше лицето на Юлия Йенч.”
------------------------
Лик;2005, кн. 6;
Има най-различни начини да се напише добро либрето. “Очевидно музиката е най-важното - казва Гудман, - но въпросът е тя да служи на текста.” Мийхън добавя: “Трябва да ти доставя удолоствие. Трябва да накараш публиката да го харесва, иначе хората не биха отишли да гледат дадено представление. В театъра можеш да накараш зрителите да се смеят или да плачат, може и да ги изплашиш. Не виждам причина, поради която операта да не може да бъде развлекателно изкуство. Но тъй или иначе, имате моето обещание – няма да се отегчите!”
------------------------
Лик;2005, кн. 8;
На концерта ви на Exit много от музикантите от Earth-Wheel-Sky Band са различни от постоянните. Виждам Ервин Малина от триото на Мезей Силард на контрабаса вместо Ференц Курина…
------------------------
Лик;2005, кн. 10;
“Откривам” това в небето на Друша. Първата вечер. Не съм виждала такъв залез. Като многократно увеличена дъга с докрай наситени цветове. Прилича на залез в научнофантастичен филм, в който действието се развива на друга планета. В Друша — каменно селце, кацнало високо горе в една от Кипърските планини със спираща дъха гледка към морето – този залез-дъга заема половината небе. Небето над малък открит амфитеатър, който пък е на върха на селцето.
------------------------
Лик;2005, кн. 11;
- Въпреки че театралните режисьори в Белград са гледали голяма част от спектаклите на БИТЕФ, в които се очертават най-новите тенденции в света, те не са повлияни особено в своята работа от тях. Остават си преди всичко традиционалисти и най-вече реалисти. Театралите в Сърбия са близки в своята естетика, няма я тази разноликост и радикалност в търсенията. Това говори доста ясно за затвореността ни тук, за трудно променящия се художествен манталитет и мислене на Балканите. Така виждам нашата типология като регион, характеристиката на духа и въображението ни.
------------------------
Лик;2006, кн. 1;
Събуждането ми реално ли е, или пък сънят е фалшив, ами сънищата, промеждутъците между тях, когато наистина виждах, ами лъжите!
------------------------
Лик;2006, кн. 1;
Минава една година, старото кино се превръща в цирк. Там за пръв път виждам акробати, които вървят по въже и колят овца върху същото въже. Мъж, който гълта огън и го изважда от ухото на приятеля си, който стои до него. Мъж, препасал тялото си с дебели синджири, ги скъсва с едно движение на гърдите си. По улиците вървят многобройна група хора, които крещят: “Венсеремос, венсеремос, да скъсаме синджирите си.” Воят на сирените се слива с лая на кучета.
------------------------
Лик;2006, кн. 2;
- Ние живеем непрекъснато в него. Да, той е повече отпреди, същевременно има едно масово движение, не бих го нарекъл религия, а упование. Ние се уповаваме в мистичното движение на парите, което може да прекъсне от днес за утре, както сме виждали при борсовите срутвания. И понеже това упование надраства всякаква рационална самоирония, то вече е мистично, то е вяра, форма на религия, но стъпила на едно непрекъснато презареждане с ресурси, мистика на покупко-продажбата, на размяната.
------------------------
Лик;2006, кн. 5;
Как се учи човек на театър?- Добрият театър учи чувствено. Как с думи да обясня ритъма, който беше постигнал Анатолий Ефрос в “Три сестри” в театър на “Малая Бронная”? В киното знаем как игра-дишане на актьор, движение-дишане на камера и развитие-дишане на епизод имат общ пулс. Но как този ритъм се постига не в един кадър, а в цял спектакъл - за мен е енигма. Но съм го виждал. Друг Ефрос e бил гледал в “Молиер” на Булгаков с Джигарханян, чиято екстатична игра плашеше с припадък на сцената. А какъв урок беше за мен “Хамлет” на Леон Даниел с Наум Шопов в Театър “Българска армия”!
------------------------
Лик;2006, кн. 9;
- Разбира се. Ако логиката отива натам – да! В този вариант много силно настоявах накрая ние с Наум Шопов да отидем до такава фаза, в която той да е абсолютно сигурен, че Корделия не е мъртва. И по някакъв начин дори да е щастлив, че е останала жива. Защото тогава вече ще има трагическо изживяване. То е в това, че ние виждаме какви са реалностите, пък човек може вече толкова да скъса с действителността, че някак си продължава да настоява...
------------------------
Лик;2006, кн. 10;
Модерно ли е днес, в началото на XXI век, да се ходи на театър? В България се забелязва връщане на публиката в театралните зали. Казват, че по света хората масово ходят на психоаналитик, а в България тази функция се изпълнява от театъра, от живите контакти… Как виждате тези разлики и този нов интерес към сцената?
------------------------
Лик;2006, кн. 11;
Отдавна да я е изхвърлил, ако не бяха кошмарите на нощта. И неочаквано появилото се любопитство – виждал е стотици голи жени, най-красивите на планетата, но точно сега иска да види гърдите, срамните устни, вирнатото дупе на това неизвестно как наето от продуцента и попаднало в студиото му момиче.
------------------------
Лик;2006, кн. 11;
Не… – за доказателство прокарва пръст през срамните си устни, каквито кадри вероятно е виждала в порносписанията. Малките й розови гърди изненадващо щръкват – приличат на плодове, които трябва да бъдат обрани. За първи път му се иска да остави фотоапарата на пода и да посегне. Тая лигла ще ме откаже от изкуството, минава през края на съзнанието му.>>
------------------------
Лик;2006, кн. 11;
- Точно така е, в материалите по самото следствие от първия момент виждаш, че това е убиецът. Такава е реалността на престъплението, ти ясно и бързо я прозираш. Има и глупости, има и нелепици, но те са част от процеса… Другото е привнесено от американското кино като втора реалност. Развила съм вече сетива: като чета или гледам филм за престъпление, още преди да знам дали е по истински случай, или не, винаги мога да го кажа.
------------------------
Лик;2006, кн. 11;
Двамата актьори не са се срещали заедно без мен, даже се виждах поотделно с всеки. Гледах да ги пазя, докато ги пусна на терен, защото са много важни енергиите, които се улавят в този момент с камерата, с цялата тежка артилерия на голямото кино (Рали работи с много осветление, това иначе е чудесно, но за актьора понякога е много тегава машина).
------------------------
Лик;2006, кн. 11;
- Всеки от нас е извършвал престъпления, зависи за какви все пак става дума. И във всеки дреме един потенциален убиец. Бог ми е свидетел, че ако съм дръзвала да се занимавам с тези теми, винаги ме е занимавало да науча през тях неща за себе си, а не да отсъждам. Не съм човек, който съди другите, дори като млада ми се струваше, че съм мекушава. Веднага виждам и другата страна, склонна съм да намирам вината и в себе си, по инстинкт, въпреки че не си го признавам.
------------------------
Лик;2006, кн. 12;
Гласове, ярки, плътни. Звук, отчетлив, красив. Свободно смешение на писатели от Балканите - познати-непознати, световноизвестни и изгряващи на литературната сцена, знакови в своите страни, разни поколения, чувствителности, творчески енергии и културни мотивации. В София, миналия месец, по повод мъничкия сборник на ЛИК ”Последна страница”. Писателите обичат да се събират за публични изяви, срещат интересни личности, разменят идеи, виждат се със стари приятели, откриват нови познанства, но най-важното – общуват на живо със свои спечелени и бъдещи читатели.
------------------------
Лик;2006, кн. 12;
- „Палата №6” на Чехов. Мюлер има един изключителен текст, преработка на „Тит Андроник” на Шекспир, отдавна му се точа. Но преди това ще бъде нещо друго, пак от Мюлер – тук, в Берлин, ще го поставя. Не е спряло любопитството ми, необходимостта да се срещам отново и отново с текстове на Мюлер. Виждам, че се трупа публика на нашите представления. Но не това ме интересува.
------------------------
Лик;2007, кн. 4;
Владия Михайлова: В Москва обаче твоята работа е точно обратното на „бележка под линия”. С изчистената си форма и категоричността, с която стои в пространството, тя е по-скоро основен текст на изкуството, а не коментар. Как ти самият виждаш работата си в концептуалната рамка на биеналето?
------------------------
Лик;2007, кн. 4;
Това типично римско ястие се сервира в по-изисканите ресторанти, в Trastevere например. Така че – отдъхнете си, радетели на българската идентичност. Сами виждате, че на италианската такава никой не посяга с алчни пръсти.
------------------------
Лик;2007, кн. 5;
– Той беше олицетворение на човечността. От него научих много! Бях стажант в Баварската опера, където той не беше на щат, но непрекъснато работеше – с певци, с оркестър, в най-големи подробности. Беше сърцат музикант, много спонтанен. Никога не се знаеше какво точно ще се получи на спектакъла. Но такава цялост между жест, мимика и излъчване аз не съм виждал у никой друг. Беше чудак, но като човек – изключително мил и коректен.
------------------------
Лик;2007, кн. 9;
- Да, винаги има определен процент екзотизъм. Още повече че играеш пред разглезена публика, която е виждала толкова много, че непрекъснато иска да открива нови неща и да се изненадва. В този смисъл се наблюдава леко истеричен глад за открития, които в 80% са по-скоро шумотевица. Но това важи за всяка сфера на пазарни отношения. Хубавото обаче е, че след като направят първата стъпка заради този екзотизъм, хората много бързо разбират кода на общуване, който им се предлага, и започват да гледат на театралния продукт като артефакт, който е отвъд граници или национални условности.
------------------------
Лик;2007, кн. 10;
Споделям вашата гледна точка, защото според мен студентите са основната структура на висшите учебни заведения, базисът, върху който и според който преподавателите изграждат своето развитие и разгръщат уменията си. Виждате ли промяна в студентите през последните десетилетия и ако е така, в каква насока тя се проявява?
------------------------
Лик;2008, кн. 2;
Главната теза на „Композицията като абстракция” е в съгласие с Баухаус: излишното е грозно. Самоограничението в средствата според Павел Попов е въпрос на морал във време на оскъдици. Друга негова теза, предадена с думите на Валтер Гропиус: няма професия изкуство. Има занаят, има обяснения и демонстрации на видовете композиции и мрежи, на необходимостта да се виждат свойствата като средства на композицията, на динамиката на архитектурната форма, характера на пространството, изтичащата форма, екстатичната композиция, обема без размери и пр.
------------------------
Лик;2008, кн. 3;
Но Берлинале не се състои само от наградите, а и от селекцията. Тогава виждаме, че ако обвивката на фестивала е на закорявал, обрулен от бурите воин, ако и да облича какви ли не карнавални одежди, за да си придава шоу вид, вътре в себе си фестивалът носи чувствено сърце и прелива от мелодраматичност. Иначе едва ли тези т. нар. „малки филми”, за които ще стане дума по-долу, щяха да попаднат в селекцията му за конкурса.
------------------------
Лик;2008, кн. 7;
И започват терзанията. Репетицията върви. Аз нищо не виждам, нищо не чувам. Пълно объркване в главата ми. Яд: трябвало е веднага да го попитам това, което си бях намислил. Защо съм сигурен, че ми се подиграва? Дори и да ми се подиграва, какво от това? Кога пак ще ми падне такъв случай? Никога. Никога! Изпуснал съм момента. Кое е по-важно – бъдещето на сина ми или мнението на Питър Брук за мен?! Какво да предприема? Как да забравя тая усмивка? Как да изляза от тази потиснатост, дето ме прави безволев и сплескан?! Тъпо, тъпо, тъпо... И наново пак същите терзания отначало.
------------------------
Лик;2008, кн. 7;
След няколко минути тримата – Рада, асистентката и Питър Брук - стават и тихичко в тъмното тръгват надолу по стъпалата. Не знам какво да направя. Да ги настигна? Но нямам решителност за нищо. Срам ме е. Срам ме е и от Питър Брук, и от собствената ми смотаност. Чувствам се жалък. Просто виждам как единственият начин моят син да попадне във висшите сфери на театралното изкуство тихичко слиза по стълбите и се скрива зад вратата. Край. Пропуснал съм шанса. Гибел. И виновният съм аз.
------------------------
Лик;2008, кн. 8;
– Не, в „Евгений Онегин”! Като дирижирах, се опитвах да не гледам какво става на сцената, защото ако погледна, виждам там да се движи Елвис Пресли...
------------------------
Лик;2008, кн. 9;
Ако той беше живял в Батуми, на брега на Черно море, може би нямаше да има нищо странно. Там разказват много подобни истории и никой не се учудва особено, а и не вярва в тях. В пристанищните градове морските разкази са нещо обичайно, тъй като всеки ден жителите виждат морето и то е част от живота, както сутрешното кафе и видът на рибарските лодки на разсъмване. Обаче всичко това се случило в Тбилиси.
------------------------
Лик;2008, кн. 10;
Сетих се за Владо, когато разбрах, че е починал Константин Павлов. Нямам щастието да го познавам лично, само съм го виждал с любимия си доберман да се разхожда по софийските улици. Но съм прочел май всичко негово (понякога стихове, преписвани на ръка), изгледал съм филмите му.
------------------------
Лик;2008, кн. 12;
Пейзажът е доста варварски, погледнат откъм морето. Каравани, които отдалеч изглеждат като бежански лагер. Отблизо обаче се виждат любопитни подробности. Първо, че са скъпи играчки с луксозни легла. Второ, че площите около тях, парцелирани, са грижливо поддържани, понякога с фенери и миди, лико и интегрирани тръни (защитени от закона), шатри с висулки по тях. На заравнените пясъчни дюни са сложени дори хладилници, скари и съдомиялни машини. Флагове плющят на вятъра, сърфове са напъхани под караваните, а платната им са опрени отзад.
------------------------
Лик;2008, кн. 12;
Ще видя острова. Ето сега тръгвах по него, видях фара, който се оказа ограден в нещо като ферма с къща. Нагоре и нагоре. Бързо стигнахме до било, откъдето се виждаше много море, от много страни. Това е остров, казах си, така се вижда от него. Ходех по острова, но някак си несигурна, съвсем различна от това, което бях на другата, неостровната земя.
------------------------
Лик;2008, кн. 12;
Докато седях още в тревите, си представях как се връщаме. Пак се държим на палубата. Но този път гърбът ми щеше да е към плажа. Щях да гледам острова, докато той възстанови размерите си. Такива, каквито винаги, от дете, от плажа, ги бях виждала. Докато се намести в постоянното си състояние на остров, гледан от къмпинга.
------------------------
Лик;2009, кн. 1;
Оркестърът се обновява на всеки 12 месеца. Правим прослушванията около Великден. Обикновено се явяват около 100 души. От тях избираме 20-25, които ще бъдат в състава за следващата година. Но когато този срок изтече, те трябва да напуснат и да си потърсят друга работа. За щастие всяка година имаме голям късмет със съставите и големи успехи. Много съм горд, че когато пътувам из Европа и преглеждам имената на музикантите в големите симфонични оркестри, винаги виждам наши възпитаници.
------------------------
Лик;2009, кн. 3;
– В това е и цялата сложност на ролята. Колкото до мен, винаги се питам кой е той, какво е сторил, за да се окаже в затвора. Наистина ли е жертва? Две арии ни ориентират: когато пее „Действах, воден от дълга” и когато в първо действие е представен като убиец. Предпочитам да виждам у него тъмната страна.
------------------------
Литературни Балкани;2002, кн. 1;
Вашето бляскаво присъствие в тържествената зала на хотел „Пирея" е подчертано от изтъкнати лица на гръцката култура - писатели и издатели. Тук са и Общинарите на град Солун, събрани както виждам, около Министъра на културата г-н Венизелос. Боя се да отпусна юздите на чувствата си пред такова общество. Затова започвам преднамерено разсъдъчно:
------------------------
Литературни Балкани;2004, кн. 3;
Какви по-големи възможности откривате в тази инициатива и какви нови партньори и участници виждате в нея, освен вашата достойна за уважение съпричастност?
------------------------
Литературни Балкани;2004, кн. 3;
Какви по-големи възможности откривате в тази инициатива и какви нови партньори и участници виждате в нея, освен вашата достойна за уважение съпричастност?
------------------------
Литературни Балкани;2004, кн. 3;
Не виждам защо да крия, че в някаква степен издателството е и фамилна отговорност, както е с дребния и средния бизнес в много страни по света. Това определено помага на работата ни и изминалите години го доказаха.
------------------------
Литературни Балкани;2004, кн. 3;
Като обръщате поглед назад, виждате ли ясно какво е била не кипърската, а например сръбската и българската книга за вас?
------------------------
Литературни Балкани;2004, кн. 3;
Какви по-големи възможности откривате в тази инициатива и какви нови партньори и участници виждате в нея освен вашата достойна за уважение съпричастност?
------------------------
Литературни Балкани;2004, кн. 3;
Разбира се, че съм оптимист за съдбата на човечеството и особено на Балканите. Разпадането на бивша Югославия е зад гърба ни. Щом статутът на Косово е определен, не виждам други пречки за взаимното развитие във всички сфери на всички балкански страни. Различията би трябвало да ни направят по-силни. Приликите, които са в изобилие, трябва да бъдат изходната ни точка.
------------------------
Литературни Балкани;2004, кн. 3;
Какви по-големи възможности откривате в тази инициатива и какви нови партньори и участници виждате в нея освен вашата достойна за уважение съпричастност?
------------------------
Литературни Балкани;2004, кн. 3;
И съм оптимист, и съм песимист... Ако фокусирам погледа си в ХХ век и днес не виждам повод за оптимизъм. Но ако разсъждавам в много по-далечна перспектива, ставам оптимист, защото няколко столетия в историята на човечеството са равни на живота на една пеперуда... И независимо че днес човечеството е много далеч от своето духовно съвършенство, аз вярвам, че то може да се развие в положителна насока, създавайки един по-добър и справедлив свят. Зная, че това е доста утопично схващане на нещата, но когато се откажем да вярваме в това, какво друго ще ни остане?
------------------------
Литературни Балкани;2004, кн. 3;
Какви по-големи възможности откривате в тази инициатива и какви нови партньори и участници виждате в нея освен вашата достойна за уважение съпричастност?
------------------------
Литературни Балкани;2004, кн. 3;
И това, както виждате, не е само сега и само в моята Босна, а и в Косово, и в Македония... Всеки от нашите народи е набъркан поне веднъж в такива кървави каши.
------------------------
Литературни Балкани;2004, кн. 3;
Не виждам никакви нови ценности. Има огромен научен прогрес, разбира се, нови изобретения, културни постижения, но нови ценности? Не. Единствените ценности, които виждам, са старите, и то доста потъпкани.
------------------------
Литературни Балкани;2004, кн. 3;
Какви по-големи възможности откривате в тази инициатива и какви нови партньори и участници виждате в нея, освен вашата достойна за уважение съпричастност?
------------------------
Литературни Балкани;2004, кн. 3;
Какви по-големи възможности откривате в тази инициатива и какви нови партньори и участници виждате в нея, освен вашата достойна за уважение съпричастност?
------------------------
Литературни Балкани;2004, кн. 3;
Какви по-големи възможности откривате в тази инициатива и какви нови партньори и участници виждате в нея, освен вашата достойна за уважение съпричастност?
------------------------
Литературни Балкани;2004, кн. 3;
Какви по-големи възможности откривате в тази инициатива и какви нови партньори и участници виждате в нея, освен вашата достойна за уважение съпричастност?
------------------------
Литературни Балкани;2004, кн. 3;
Какви по-големи възможности откривате в тази инициатива и какви нови партньори и участници виждате в нея, освен вашата достойна за уважение съпричастност?
------------------------
Литературни Балкани;2005, кн. 1;
И сега го виждам. За първи път влиза в офиса на Издателство „Балкани“. Това ли е издателството? – пита, след като забелязва работните помещения и коридора.
------------------------
Литературни Балкани;2005, кн. 2;
ДАУД. Виждате ли една извън третото ято? Лети по-ниско от другите? Значи нещо й тежи? Може би носи посланието? Не, не... Вдигна се при другите.
------------------------
Литературни Балкани;2005, кн. 3;
Яденето беше залоено. Не виждаха смисъл да претоплят за такива клиенти. Тихон дъвчеше картофите и разглеждаше петната на покривката – едното с форма на безкрак бизон, другото грозно и разлато. Отдясно звуците замряха.
------------------------
Литературни Балкани;2005, кн. 3;
През оградата надничаха съседи, бе ужасно. Виждаше ги с лица на убийци. И защо тя се държи по този начин с него, възможно ли е след нощта на спирката… Съседите крещяха, Хайрие им отговаряше. Нека го съсекат с брадви. По-добре е, отколкото да броди сам из мрака на горите. Едно малко столче го привлече, седна покорен на съдбата си. Туркинята ще я реши, не той, в това имаше нещо облекчаващо.
------------------------
Литературни Балкани;2005, кн. 3;
Опитаха да се промъкнат, но не стана. Беше невъзможно. Онези са ги виждали отлично. Когато се понесе глъчката, керванът бавно спря и всички, без децата, взеха да слизат на земята. Зачакаха, скупчени на групички. Тихон остана между спътниците си и старците от предната каруца.
------------------------
Литературни Балкани;2005, кн. 3;
Мина неопределено дълго време. Лицето на умиращия влезе до такава степен в съзнанието на Тихон, че той го виждаше по-скоро в себе си. Толкова ли е бил добър, та жената плаче непрестанно! Тихон бе гузен, не изпита жал, монотонният плач просто я убиваше. Измъчваше го едно желание – Хайрие да го потърси.
------------------------
Литературни Балкани;2005, кн. 3;
Мисията ми отиваше към завършек, когато в края на втората седмица моят приятел настоя да ме заведе при гледка, която много рядко можела да се появи. Той самият от дете не бил виждал язовира толкова пресъхнал, а оголеното дъно е нещо, което един археолог си заслужавало да пообиколи, нежели да проучи.
------------------------
Литературни Балкани;2005, кн. 3;
Магдалена също не бе уплашена. Вълнувах се единствено аз. За първи път виждах тънките писци на сеизмографа да увеличават амплитудата си не от човешки стъпки върху чувствителния като оголен нерв бетонен под, а от истинско земетресение. Връхчетата играеха бясно раздвижени от могъщата тръпка на планетата: лявото подскачаше в синя истерия, дясното издължаваше по-овладяно червените линии, но и двете не спираха.
------------------------
Литературни Балкани;2005, кн. 3;
- Далеко е. На изток. Повече от хиляда километра. Ако беше по-наблизо, щяхме да установим епицентъра. Ама как друса, майко мила, да не си наблизо. И няма край. Такова не съм виждал досега.
------------------------
Литературни Балкани;2005, кн. 3;
До края на февруари изтраях, без да зърна Магдалена и Лазар. Още на десети януари, когато се разделяхме, изпитах неосъзната ревност, че гимназистката (в която напираше не сухата амбиция на кандидат-студентка, а недокосвана, неудържима женственост), бе дълбоко несправедливо да ходи повече на училище. Връстниците й надали подозираха истинската, дълбока същност на съученичката си, не знаеха, че сред тях се носи фея преобразена за малко в образа на зрелостничка и тъкмо поради това си невежество не заслужаваха привилегията да продължават да я виждат...
------------------------
Литературни Балкани;2005, кн. 3;
Не помня колко време виждах бухали, вълци и окрайнините на селото, писмото на Слав, което бях покрила с кръгчета от червен химикал. Помня, че накрая извадих иглата, с която ми вливаха лекарства, за да ме успокоят и отново да стана човек.
------------------------
Литературни Балкани;2005, кн. 3;
Допийте си виното. Пригответе се, моля, това ще ме улесни. Надявам се съпругът ми да ни завари. Просто не виждам никакво основание, поради което би сметнал за правилно да ме задържа повече тук. Имам пари. Достатъчно, за да купя единствената класна стая в онова село. Всъщност не зная дали там има още деца.
------------------------
Литературни Балкани;2005, кн. 3;
След окупацията на Австрия от Хитлер през 1938 емигрира в Англия. Постепенно става известен. През 1981 е удостоен с Нобеловата награда за литература. Книгите му се превеждат в цял свят, пиесите му виждат светлините на рампата, критиката го поставя високо сред авторите на ХХ век, като не забравя да подчертае и „българската среда“, оформила до голяма степен, според собствените му признания, неговите мировъзрения и цялото му творчество. Книгата му „Спасеният език“ започва с думите: „Всичко, което преживях по-късно, вече се бе случило някога в Русчук...“
------------------------
Литературни Балкани;2005, кн. 4;
Този толкова стар, по-стар дори от човечеството сводник, езикът, умее да се шегува като никой друг. Често образността е пищното одрешение, прикриващо чудовищните ни пожелавания – терзанията на тялото и духа. Друг път я виждаме в ролята на кокетка, едновременно ухажвана и презирана от поклонниците на суровата и безкористна мисъл. Във всички случаи обаче езикът помни и знае много повече, отколкото иска и може да сподели. За нас остава утехата от многото му превъплъщения. От невероятните му роли, способни да карнавализират и най-ригористичното говорене.
------------------------
Литературни Балкани;2005, кн. 4;
Какъвто и да е държавният статут на Кипър, езикът е истинската ни/им родина и в книгите на кипърски писатели виждаме, че те са съотечественици на Кавафис, Сеферис, Елитис, Казандзакис, също както на Омир, Есхил и Еврипид.
------------------------
Литературни Балкани;2005, кн. 4;
Преди двадесет години бих чел прозата на Пиеридис като старомоден реализъм и с чувството, че виждам в тях едно минало за нас, българите. Днешният прочит ме кара да виждам в социалната действителност на тази проза и наше бъдеще, което вече е настояще. У Пиеридис ме впечатли художественото пресъздаване на образи като тези на героите в „Предателят“, „Борбата на Костандис“, и „Хариклия“. А „миниатюрите“ му представят един самобитен жанр, който своеобразно синтезира изкуството на социално-характерологичния портретен медальон с нещо, което бих нарекъл роман-резюме.
------------------------
Литературни Балкани;2006, кн. 1;
Кои са предимствата на бъдещето пред миналото, които вторачените в миналото не виждат и така се самозаключват във фризера на историята?
------------------------
Литературни Балкани;2006, кн. 1;
Богдан Богданов: Аз ще ги представя като немагии, тоест това, което бих искал да покажа, е нещо от техниката на Вера, нейното отношение със словото. Разбира се, за да го доловя, имам опит от разговарянето с Вера, аз съм от хората, които имат удоволствието да се виждат сравнително често с нея и да я слушат, което ме накара естествено да сравня устното й говорене с писменото слово. И разбира се, има голяма разлика, макар че има и достатъчна прилика.
------------------------
Литературни Балкани;2006, кн. 1;
Силната интеграция на инвалидите е нещо, което не може да не се забележи. Виждаш ги за разлика от България и си даваш сметка, че са равносъставни с всички други, защото са им осигурени условия да се чувстват пълноправни на улицата, в библиотеката, във факултета, в киното. А ако живееш със студент инвалид, се ползват големи облекчения за храна, квартира и обучение. Наистина като че в този пункт от социалната политика Хърватия е минала бялата река.
------------------------
Литературни Балкани;2006, кн. 2;
Отвори, затвори: „В четвъртото чекмедже отляво имаше нещо, не го виждам вече; липсва една покривка от Австралия, и гривната от Италия липсва, огърлицата ми кой скъса, къде са двата домата от хладилника, в банята мивката кога я счупи... Тя е от Тайланд.“
------------------------
Литературни Балкани;2006, кн. 2;
Трета година на едно и също място виждам жена на възраст в компания с две-три кучета, в пек и мраз да делят една постеля. Как ли преживяват под открито небе?
------------------------
Литературни Балкани;2006, кн. 2;
Току изчезват двете камъчета от гърлото ми, току изчезнат и започвам да дишам по-спокойно, да гледам по-весело на нещата около мен. Особено когато животът ми стане „Веселата вдовица“, елате ме вижте тогава. Обаче врътне ли се пак плочата с „Данюва мама“ – в мозъка ми „оле, мале“. Много є харесва на тази песен да си стои в моята главица и аз тогава не виждам нищо около себе си, само едни черни, черни облачета.
------------------------
Литературни Балкани;2006, кн. 2;
В книгата антическото писмо се свързва с поетиката на нонсенса и затова виждаме поредици от приказни парадокси:
------------------------
Литературни Балкани;2006, кн. 2;
Позвъних. Елитис ми отвори, разцелувахме се, влязох. Беше още светло – през широкия прозорец на салона му се виждаше Акрополът – величествен в тъмната рамка на прозореца. Може би тъкмо този изглед е накарал Елитис до избере това жилище – той, който проявява в поезията си едно огромно познание и дискретно възхищение към древната си родина. Не по-малко от това на Сеферис.
------------------------
Литературни Балкани;2006, кн. 2;
Отпускаш тяло върху водата, потънало почти, скала или камък, който вълните заливат. Веднъж целия, веднъж наполовина. Запушваш уши, за да чуваш само гласа си отвътре. Тембърът така променен, както когато го слушаш за първи път на магнетофонна лента. Сякаш чужд глас, но и други шумове – онези на варварите, които приближават. Отваряш очи и виждаш слънцето. Извърнеш ли глава, ще се нагълташ с вода. Така отплаваш бавно бавно, докато някой те хване за ръка. „Мамо, не виждаш ли, колко си се приближила до моста?“
------------------------
Литературни Балкани;2007, кн. 1;
– А бе, не се отчайвай толкоз, бе старши. Вземи сега си купи сувлаки и билет за утре, пък то светът е много малък, старши... – и тя му натика в шепата дребни. – Живи да сме, да се виждаме... То добре, че дойде тази демокрация, да си видим свободата, да се видим и ний с някой лев повечко... – хвалеше се тя, че тук хората са по-добри и щедри, че тук тя припечелва по-добре...
------------------------
Пламък;2001, кн. 5-6;
В някои дни го виждахме, в други - не. Той просто се появяваше изневиделица, сипеше гръмогласни заплахи по главната улица, после пак изчезваше. Хората не му задаваха въпроси. Никой дори не продумваше на Смелчагата. Просто отклонявахме поглед, когато той беше наблизо, и се смеехме по негов адрес, когато не беше. Зад гърба му. Точно така правехме винаги.
------------------------
Пламък;2001, кн. 7-8;
За първи път виждах Ая не в национална носия. От цепката на бежовия й пуловер напираха кръгли, малко по-големи за телцето й гърди.
------------------------
Пламък;2001, кн. 7-8;
Понякога, когато ходехме на театър или концерт, Райничка идваше да ме вземе от института. Колегите ми и колежките я гледаха с възхищение, като че виждаха "Мис майка България"...
------------------------
Пламък;2001, кн. 7-8;
50 Но веднага след това си казах, че това е чиста случайност и по всяка вероятност е единствената му добра картина. И защо, по дяволите, се е подписал к а п и т а н Кирш? Кирш е напълно достатъчно! Кирш - и точка. Защо трябва да парадира, че е капитан и освен това може да рисува картинки? Майната ти, капитан Кирш, помислих злобно и поръчах рибена чорба. Напоследък всичко, което четях, чувах, мислех, виждах, ми се струваше плоско, равно и тъпо. Всичко ме изпълваше с раздразнение.
------------------------
Пламък;2001, кн. 7-8;
- Няма защо? Това ми е задължението. Надявам се, че скафандърът ти се харесва. Прощавай, може би е малко ярък, но нали трябва да те виждам добре, в случай, че нещо... Какъвто си неопитен!
------------------------
Пламък;2001, кн. 7-8;
Всеки ученик би ми викнал да не го правя на глупак с тия оправдания, защото и в абсолютно черен скафандър да е, така ще го виждаме на радарния екран, а във вакуума, след излизането си от люка, той по инерция щеше да се движи успоредно на кораба, без да изостане на сантиметър от него. Иван обаче само кимаше занесено на наглата ми подигравка.
------------------------
Пламък;2001, кн. 7-8;
На разсъмване виждам дребен човек, облечен в кожух без ръкави, как се 74 бори с потръпващата в дрезгавината топола. Тополата беше леко наведена на едната страна, сякаш е търсила да се облегне на нещо или на някого, но тъй като мястото около нея беше пусто, тополата стоеше самотно, предизвикваше печал и съчувствие.
------------------------
Пламък;2001, кн. 7-8;
Птицата не виждаше автомобилите, тя се бе обърнала назад и ме наблюдаваше с едното си око: другото й око бе сляпо. Този крив, куц и полусляп Харун ал Рашид повървя с мъка по средата на пътя, възви внезапно и се прикри зад няколко стари крави, легнали да преживят в сянката на дърветата. Застана помежду кравите, гледаше ме иззад гърбовете им с едното си око и сумтеше задъхано.
------------------------
Пламък;2001, кн. 7-8;
Сядам на сянка да закуся. Виждам в далечината по дигата глутница скитащи кучета. Те клинкат по дирята, оставена от куция скитник. Кучетата се отбиха на едно място и тръгнаха право през камъшите към овчия леш. Видях ги подир малко как се бият помежду си за останките на овцата. Залъкът заседна на гърлото ми... Ето за какво се бе отъркаляло в мършата скитащото куче. По целия път то е разнесло миризмата на овчия леш, стигнало е до глутницата и като го е помирисала, тя е тръгнала по обратния път да пирува. Оставих закуската си на мравките...
------------------------
Пламък;2001, кн. 7-8;
Шофьорът и Живака отпрашиха с буркана подир ония, а Гардероба ме затътри към блока. На тротоара по очи се беше пльоснала жената, от удара косата й беше килната напред - перука!, и откриваше череп, обрасъл с гъста кестенява четина. Момчев се беше свил странишком в купчина разкашкан сняг, до бордюра, но лицето му се виждаше.
------------------------
Пламък;2001, кн. 7-8;
Събраха се синовете му - и Герги, и Банко, и зетят Матю дойде - тате, викат, не се инати, купи ги тез никакви 30 кила боб, виждаш какво правят всички.
------------------------
Пламък;2001, кн. 9-10;
Защо съм закъснял? А бе много въпроси задавате за щастливи жени, чийто баща и съпруг - футболен рефер, се е завърнал благополучно след важен и оспорван мач. То от пръв поглед е ясно, че всичко е наред. Щом не ми е подута физиономията и се прибирам почерпен... Почерпен казах, не пиян, не ми се подхилвайте така ехидно! Но щом настоявате, ще ви отговоря. Закъснях, защото бях на среща, и то интимна среща. Интимна казах, а не любовна! Ей дребните, не ми размахвайте юмручета, с които не можете да уплашите нищо по-едро от бълха! Не виждате ли, че майка ви се смее?
------------------------
Пламък;2001, кн. 9-10;
- Не... Не съвсем. Просто, видях го да се движи с момичето, което разпитахте преди мене и реших да го накажа, като не зачета празника му. Но, както виждате, не изтраях... Той дори не знаеше. Не ме забеляза тогава.
------------------------
Пламък;2001, кн. 9-10;
Спирам. За какво има още да говори с мене? Виждам как вратата се затваря след излезлите и пред нея застава полицай. Виждам... Виждам как инспекторът се изправя и хваща белезниците. Затварям очи.
------------------------
Пламък;2001, кн. 11-12;
В средата на офиса му имаше глобус с диаметър един метър, осветен отвътре. На кръгла скала се виждаше часовото време. Вграденият компютър, показваше местоположението на корабите и отчиташе премесването им по Гринуичкото време. Сериозна работа.
------------------------
Пламък;2001, кн. 11-12;
- Не се безпокойте! Ще стигнат. Ние го знаем този екипаж! Те две години не са виждали жените си... ще го доведат кораба до вашето място!
------------------------
Пламък;2001, кн. 11-12;
Слава Богу, прозорецът светеше. Никога не съм имал основание да мисля, че нещо лошо може да му се е случило, но винаги когато автомобилът поемеше този наклонен и дълъг завой, аз се вторачвах с необяснима за мен тревога към неговия прозорец, там на четвъртия етаж. И винаги радостно въздъхвах, когато виждах, че прозорецът излъчва същата мъждива, унила, килийна светлина. Значи, той е там, той пише, той продължава да пише.
------------------------
Пламък;2002, кн. 5-6;
Жоро Колев се огледа, нищо не можеше да стори с тази измет, събрана накуп, и тръгна към колата си. Мъжът незабавно изчезна, откъдето се появи, но момичетата продължиха да проклетисват, някоя хвърли камък след него, а отдалеч се виждаше, че и докторът нещо им отвръща, крещи, вдига юмрук над главата си, пък се качи в трабанта и подкара като луд по нанадолнището.
------------------------
Пламък;2002, кн. 5-6;
Неизвестно дали куклата още чакаше там, дали гледаше и слушаше каква борба се води за нея, или вече бе избягала, но от тъмните храсталаци не се чу отклик. Жоро Колев се спусна да дири попиляната връзка, на черната настилка нищо не се виждаше и той клекна, заопипва с разтворени длани, като не преставаше да подвиква:
------------------------
Пламък;2002, кн. 5-6;
- Сбърках те с американците, русоляв си. Добре, че навреме ме спря. Щях да те обвиня за съдбата на тези деца. Те никога няма да станат виетнамци. Майките им са в лагери или избити от Виетмин. Но да оставим това - приключи мъжът. - Какво те води в Сайгон? От две години съм тук и освен екипажа, ти си първият българин, когото виждат очите ми.
------------------------
Пламък;2002, кн. 5-6;
Каралийчев още в самото начало на творческия си път се чувства особено сроден с цялостната поетика и световъзприемане на художника, затова неговата болка е така силна, а думите му - толкова верни: „Картините на Майстора са обгорени от една ръка, която трепереща е минавала по тях и е оживявала всяко клонче и листо, всяко всяко камъче... Оглеждаш залата и виждаш, че тук е създаден един свят, който ще светува, един един живот, който ще пребъде.“
------------------------
Пламък;2002, кн. 5-6;
И досега, където и да мина из училищни и читалищни библиотеки по цяла България виждам, че сред всеобщата беднотия в борба за оцеляване по лавиците стоят - очаквани и желани - стотиците книги на Николайянковото „Отечество“. Всяка е създавана от грижовни ръце и е съхранила по едно съкровище от храброст, доброта и хубост.
------------------------
Пламък;2002, кн. 5-6;
Никой не му отговори. Гледаха го сякаш се виждат за първи път. Към групата се присъединиха няколко непознати. Наведоха глави и зашептяха. До него достигнаха само няколко откъслечни фрази, но той помисли, че му се причува. „Онзи нещастник доцента...“, „... той го е изпратил.“ Що за глупости, помисли си той, въобразявам си. Не е възможно това да са думи на Професора, нали всички знаят, че с Доцента са приятели.
------------------------
Пламък;2002, кн. 5-6;
- А, колкото до Формулата, не виждам никакви мотиви за тревога - продължи Професорът. Въпросът е уреден в Наредбата на Главния лекар. Но, все пак трябва да се спазва определен ред. Първо, ще подадете молба, след това Колегиумът ще я разгледа и когато я одобри, ще получите достъп до съответната... Формула. Тя се съхранява в специален сейф и не всеки може да има честта да я прочете. Постъпил сте абсолютно правилно, като сте дошъл тук.
------------------------
Пламък;2002, кн. 5-6;
Когато отвори очи, видя, че наоколо се разхождат котки. Една бе приближила съвсем близо. На студената светлина от уличната лампа виждаше съвсем ясно муцуната й - мръсносива с кафеникави петна. Погледът й бе презрително дързък.
------------------------
Пламък;2002, кн. 5-6;
- Свободна сте! - отвърна й пресипнал глас. Притежателят на тази рожба от прекомерна употреба на алкохол и силен тютюн не се виждаше.
------------------------
Пламък;2002, кн. 5-6;
Персонажите на Зюскинд са анти-герои. Психолозите виждат в тях изменение на възприятията, при което околният свят се усеща като враждебен. Реакцията на такива индивиди е или спонтанно отдръпване в един вид „вътрешен спасителен остров“, или открит, яростен и агресивен поход срещу света на другите.
------------------------
Пламък;2002, кн. 7-8;
Трябваше да минат няколко секунди, докато ми щракне, че жепейското огледало е задигнато, талашитеният квадрат между двете купета - изрязан и аз всъщност виждах не себе си, а непознат пътник от съседното купе. Пътник, който след няколко гари беше свален от влака, поради скандална липса на билет... Преживях шумната караница оттатък като личен срам.
------------------------
Пламък;2002, кн. 7-8;
Често имам чувството, че нечия лумпенска ръка е изрязала по контурите картата на България и на мястото на Балкана, Добруджа и Тракия виждам да ми се хили един модерен примат, усърдно жвакащ дъвка...
------------------------
Пламък;2002, кн. 7-8;
Ние, българите сме общо взето информирани люде и мрачният образ на световния тероризъм ни е твърде ясен. Особено добре виждаме от безопасно разстояние: отвъд планината и отвъд границата, отвъд пустинята и отвъд океана. Освен това заслужаваме и похвалата, че не допуснахме разни брадати терористи да шетат по българската земя. Опитвайки лакомо от всички отрови на днешната цивилизация, тази някак си я пропуснахме...
------------------------
Пламък;2002, кн. 7-8;
А с очите си съм виждал какво са постигнали на своята древна земя потомците на Мойсей - евреите. На много места в пустинята капковото напояване не спира нито миг. Под жаркото слънце зреят пъпеши и зеленеят дървета...
------------------------
Пламък;2002, кн. 7-8;
Какво ли не съм виждал през прозореца на влака или автобуса по време на честите ми пътувания из страната: буренясали ниви, закелявели лозя, пресъхнали оризища, изсечени овощни градини... И само тук-таме можеш да зърнеш резедавите острови на родното земеделие, което се мъчи да ни изхрани. Знае се, че производството на хлебно зърно е намаляло почти два пъти в сравнение с предишните времена, а ябълките станаха по-скъпи от портокалите...
------------------------
Пламък;2002, кн. 7-8;
Ето - за това си мисля, вгледан в пъстроцветната карта на България. Дано тези, които ни управляват, по-добре виждат спасителните пътища. Аз ще повторя единствено това: тук и само тук е земята ни.
------------------------
Пламък;2002, кн. 7-8;
Изведнъж всичко стана черно. Стефан не виждаше нищо повече. Звуците изчезнаха, топлината напусна тялото му. И тогава той осъзна това, което осъзнава всеки човек в мига на смъртта си - следгробен живот няма. Всичко е илюзия.
------------------------
Пламък;2002, кн. 7-8;
Стефан се завърна във своята вселена. Излезе от килера и се огледа. В погледа му не се виждаше нищо. Само онази пустота, която поглъща всичко. Но този път той не помнеше нищо. Някоя от връзките се беше объркала. Беше засегнала паметта му. В този момент токът загасна. Цялата работа на Шпат беше заличена.
------------------------
Пламък;2002, кн. 7-8;
Не бяхме се виждали със Станчо отдавна. Другите хапнаха, пийнаха и се натъркаляха по наровете, а ние все нижехме спомените - един от друг по-сладки и по-мили, и не усетихме кога зазори. Когато все пак решихме да мигнем поне по час, водачът се надигна от нара: "Хайде, момчета, да се разставим!" Бях свалил само гумените ботуши, нахлузих ги наново, метнахме пушките на рамо и се изнизахме из вратата.
------------------------
Пламък;2002, кн. 7-8;
- Сбърках те с американците, русоляв си. Добре, че навреме ме спря. Щях да те обвиня за съдбата на тези деца. Те никога няма да станат виетнамци. Майките им са в лагери или избити от Виетмин. Но да оставим това - приключи мъжът. - Какво те води в Сайгон? От две години съм тук и освен екипажа, ти си първият българин, когото виждат очите ми.
------------------------
Пламък;2002, кн. 7-8;
Мъжът тръгна да пресича улицата. Крачките му бяха ситни. Отстрани не личеше, че му причиняват затруднение. Усещаше го само той. Изправи се пред банкомата и пак се огледа. Не виждаше надалеко много добре. Физиономиите на хората бяха размазани. Сложи си очилата и нещата малко се подобриха.
------------------------
Пламък;2002, кн. 7-8;
Някога Стареца също беше дете и имаше дядо, когото много обичаше. Към края на живота си дядо му винаги казваше, че неговите връстници, които умираха един след друг, се прибират. Стареца тогава не разбираше къде могат да се прибират хората след смъртта си, когато виждаше, че ги закопават в земята. Едва сега, когато навърши възрастта на своя дядо, започна да разбира смисъла на тези думи.
------------------------
Пламък;2006, кн. 5-6;
На нас това ни стигаше. Нито се присмивахме на странните им имена, защото и ние имахме соленички прякори, нито ги дразнехме за смешния говор. Не подновихме също първия наш разпит кои са и откъде са, понеже не ни се виждаше важно. Бяха предани улични другари, всеотдайни играчи - и толкова. Справяха се с потребното добре.
------------------------
Пламък;2006, кн. 11-12;
Аз, който живях в жестокия ХХ век, и видях живота в неговите прости и неизискани форми и в най-различни негови проявления, виждам твърде много неща по друг начин. И, уви, в „Герой на нашето време“ също.
------------------------
Пламък;2006, кн. 11-12;
Нощните арести имат още и това предимство, че нито съседните къщи, нито градските улици виждат колко хора са прибрани през нощта. Като изключим изплашените непосредствени съседи, за по-отдалечените тези арести не са събитие. Тях като че ли изобщо не ги е имало. И по същата тази асфалтова лента, по която през нощта са сновали „гарваните“* — денем младото племе крачи със знамена и цветя и пее бодри песни.
------------------------
Пламък;2006, кн. 11-12;
Тя е едро момиче, налято, на вид – наистина за женене, но умът Й е детски, незрял, главата изостава. Все още задава въпроси там, където е време да живее с отговорите. И една такава вяла – от мързел ли, от безразличие ли. Ако Й кажеш – ще го направи, ако не Й кажеш – няма да се сети. Такова едно потайно момиче, тиха вода. Широко отворените кафяви очи на едрото смугло лице гледат дълго и без да мигат, а виждат ли нещо – не е ясно.
------------------------
Пламък;2006, кн. 11-12;
– Ама и ти си една артистка, бабче! Какво общо има тук хрътката? И къде пък си виждала хрътка? Тук при вас няма такива.
------------------------
Пламък;2006, кн. 11-12;
– По тиливизора съм виждала – смирено отвърна Наталия. – Като ида вечер на чай у Надя, съседката, тя има тиливизор. Всичко, всичко казва. Такъв дърдорко, направо ужас.
------------------------
Пламък;2006, кн. 11-12;
Котето скочи от нейното легло, извило гръб, с вдигната опашка, спря по средата на стаята, присви глава и се вторачи в прозореца, където над перденцето блещукаше яркото нощно небе. Светлият звезден прах застели цялата стая, леко приглушен в ъглите, и в него добре се виждаше как котето обръща муцунка ту към единия прозорец, ту към другия, виждаше се наежената му пепелява козинка и това, как отстъпва назад и безшумно се шмугва в кухнята.
------------------------
Пламък;2006, кн. 11-12;
– Та, заживя си той – въздъхна Наталия и продължи нататък. – Децата там, при старците, и той там. Започнаха да свикват с него. Те вече и вкъщи не се връщат. Самият той ми ги води, уговаря ги, че само до утре се разделят, а с мен – ей тъй, няколко думи. Борба захванахме – кой кого ще надвие. Аз съм упорита, ама и той във войната кален. Виждам, моята сила срещу мене самата изправя, дечицата ми мрат за него, а и старците взеха неговата страна. Особено майка ми. Поде се върху мен натиск отвсякъде. Жените в селото ме корят: глупачка с глупачка! А той, сякаш няма нищо общо, дори не се приближава.
------------------------
Пламък;2006, кн. 11-12;
– Може и да не разбирам, но красотата я виждам и чувствам. Нали и тебе те познах веднага. Само не разбирам защо се ядосваш?
------------------------
Пламък;2006, кн. 11-12;
Мъничка баня, приличаща на украинска колиба, ниска, бяла, с едно късогледо прозорче, загледано в градината – това беше къщата на моето детство. В градината цареше зима. Нито помръдваше, нито изчезваше, също като моята проточила се болест. Живеехме си така: аз си лежах в постелята, гледах зимата, а тя – под прозореца и не ме виждаше.
------------------------
Пламък;2006, кн. 11-12;
– Здравейте, Дкар! – Анатолий се усмихна широко и радостно, с неподправена искреност, като да е срещнал свой най-добър приятел, когото не е виждал от години. – Как сте със здравето? Тъгувате ли за вашите близки?
------------------------
Пламък;2006, кн. 11-12;
– Обаче в дадения случай виждаме явно противоречие с елементарния здрав смисъл... – подхвана адвокатът.
------------------------
Пламък;2006, кн. 11-12;
Нощта бе необикновена. Никога по-рано, с никоя друга, а също и с нея самата, Валерий В. не бе изпитал нещо подобно. Доскорошната студентка от педагогическия институт сякаш бе придобила през месеците, в които не се бяха виждали, криле, като го издигаше заедно със себе си в някакви звънтящи, озарени от светлината на блаженството кристални висини. За да се получи така през тази нощ, заслугата бе нейна, и Валерий В. си даваше сметка за това.
------------------------
Пламък;2006, кн. 11-12;
Отново виждам моите ученици, повечето са били на почивка в България, при дядо и баба, на летни лагери, на морето, по планините, всички са весели, разговорливи, порасли цяла педя... Едно детско ято литва в края на май през океана и се завръща за първи септември.
------------------------
Пламък;2006, кн. 11-12;
МАРИНА ТАМО – Аз искам да приличам на мама, когато порасна. Тя има много красиво име. То е Надежда. Тя ми каза, че нейното име на английски означава „hope“. Мама е най-красивата и най-добрата. Тя готви много хубаво и всеки път, когато готви, аз съм готова да ям. Ней¬ните очи са със син цвят. Всеки път, когато виждам цветя, те ми напомнят на мама. Тя ме учи на много неща като добро държане, да чета и да се грижа за себе си. Затова искам да приличам на мама. (Марина Ханун Тамо, на 10 години)
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Знам, че като дете много обичаше да ходиш из пещерите, но не си слизал по тъмно в Проходна, нали? Ела да слезем. Ще ти покажа нещо, което не си виждал.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Който не го е виждал, сигурно трудно може да си го представи, но който бе влизал тук, едва ли някога може да го забрави.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Отнякъде нахлу светлина и в единия кът на пещерата видях насядали хора. Веднага ми мина през ума, че тук бяха открили следи от кроманьонските човеци отпреди милиони години и техните примитивни оръдия на труда. Тях ли виждах край огъня... Разтърках очи.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Погледнах натам, откъдето идваха думите и наистина видях между два камъка нещо като огнище. И в него Бъдник едър крушов пън. В светлото не бях го забелязал, впечатлен от хората на трапезата. Но сега, в сумрака го виждах ясно. Той пукаше и искреше и явно това беше неговият шепот.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Аз мога да разкажа за всичко, което съдържа българският празничен обреден календар. Защото съм виждал как става всичко, още когато имах корени и клони. Пък нали и когато угасна, стопанинът ме запазва, за да ме запали и на следващата Коледа. Имам още цяла година, за да гледам...
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Не бях виждал такова всеобщо веселие отдавна. Може би защото през зимата бяха затворени и сдържани, сега всички се веселяха от сърце, с предчувствие за идващото хубаво време и богати дни.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Знаех го точно, бях го виждал неведнъж и затова, когато Календара ме попита ще отидем ли на Сирнишка „прошка“, отказах:
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Земята още беше мокра и скована и затова те се виждаха надалече. Всъщност препускаха, за да покажат как свети Тодор буди с копитата на коня си земята за пролетната сеитба. Препуска и отива при Бога да го моли за лято.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Стана ми весело, че излизахме на зелено, че запролетява, че става по-топло и по-ведро, че виждам кукуряка и чувам птиците, първите ми реални спътници в тези... пространства. И продумах като на себе си:
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Гледах внимателно, но никъде не видях пламъци, когато се озовахме в някаква пещера, на стената на която бе изрисувана иконата на свети Георги. Толкова пъти я бях виждал, че не можех да не я позная.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
На Спасовден момите берат самодивско цвете, пак „ходят на росен“, защото според преданието, тогава самодивите лекуват всички болести. Единствено в тази нощ са предразположени към хората. А през русалската неделя, седмицата след Спасовден, жените не работят, за да не разгневят самодивите. Но кой е виждал самодивите? И могат ли да се видят? Какво да ти покажа? Трябва да ти го разкажа. Знае се и се вярва, че тогава русалките идват да росят хляба, който цъфти и връзва, за да има богата родитба. За да прогонят болестите, играят своя танц и мъжете русалии.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Пред нас златееше обширно поле с узряло жито. Огледах се да видя комбайните, с които жънеха напоследък, но не видях нито един. Затова пък от волски коли край нивите слизаха жетвари със сърпове. Бях го виждал някога, много отдавна. Те разпрягаха воловете, оставяха торбите с обяда на сянка под колата или под дървото край пътя и се готвеха да навлязат в житното поле. И тогава стана нещо, което наистина не бях виждал:
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Наистина не бях виждал това съгласих се. Ще знам, че го е имало. Но и с него жетвата не може повече да ми хареса. Предпочитам бостана.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Не е справедливо рекох в продължение на мислите си аз. Не е справедливо ние да виждаме всичко и всички, а нас да не ни виждат.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Не е справедливо рекох в продължение на мислите си аз. Не е справедливо ние да виждаме всичко и всички, а нас да не ни виждат.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
След дълъг, благодарен поглед той се настани в едно от креслата, гледах го с изненадалото ме чувство, да съм го виждала винаги да седи на това място. Изумлението не ме напускаше от четивото на дневника бях останала с впечатление, че братът на моята среднощна гостенка е позитивна личност, със здрав картезиански дух и стъпил солидно на земята. Докато срещу мене, в креслото, седеше едно същество в състоянието на оголен, страдащ от най-малкия полъх, нерв! Думите му ми бяха непонятни защо скъсаната струна на пианото ще повлече скъсване на струната на душата, на живота?
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Затвори очите и гледай луната! Виждаш ли я? настоявам аз докато, най-накрая, детето кима с глава. От нея протича сребриста светлина към голите клони на дърветата, виждаш ли? Тази светлина стопля ли те?
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Естествено, че са страшни! Но виждаш ли, само като го помислиш и вече не си безгрижен щурец, разбираш, че човек може да бъде тъжен или весел. ...Спомни си сега нещо, което скоро си изживяла и което да ти е много неприятно, от което си плакала. Още по-неприятно от караниците на мама преди малко. Спомняш ли си?
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Прибрах го, нахраних го, заведох го на лекар да му дезинфекцират раните беше нахапан на две места. Виждате ли, още личат белезите на гърба му.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Веднъж бях престанала вече да се надявам, че ще видя скоро двамата си приятели радостен лай ме откъсна от книгата. Жори! Не можех да повярвам на очите си. Той скачаше неудържимо около мен и в чест на нашата среща ми поднесе обичайния си подарък дълга пръчка, която едва крепеше между зъбите си. Потърсих с поглед жената. Не се виждаше. По алеята вървеше висок мъж със строго лице, носеше в ръка плосък пакет и подвикваше на Жори. Спря без колебание пред пейката.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
От пешкири ли се интересувате? Жената бе впила поглед в мен и през очилата виждах увеличените й черни зеници. Бяха кръгли, едри като детски стъклени топчета.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Не бяхме се виждали две години. Стори ми се, че виждам призрак. Същите рогови очила, същата смешна шапка някогашното старо гърне със закачливата дръжка. И носът й, разбира се, същият. Но не съвсем, носът й изглеждаше повехнал, стар и сякаш не дишаше. Мехчетата не работят ли?
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Не бяхме се виждали две години. Стори ми се, че виждам призрак. Същите рогови очила, същата смешна шапка някогашното старо гърне със закачливата дръжка. И носът й, разбира се, същият. Но не съвсем, носът й изглеждаше повехнал, стар и сякаш не дишаше. Мехчетата не работят ли?
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Жената вървеше до мен смазана от нещастието си. Чуваше ли ме? Стигнахме градина, дълга като коридор, която беше шумна и с много деца. Ирина Петровна нищо не виждаше и не чуваше. С очи потърсих свободна пейка. Жената заговори. Каза, че иска да ми признае големи свои грехове, които е извършила към мен. Поиска да й ги простя. Горещо я замолих да не говори ненужни работи, да се успокои. Нали някога се разделихме най-приятелски, с най-добри чувства?
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Те се гонеха из високата трева щастливи, весели, закачливи. Над поляната се виеха високите им, стройни фигури. Бяха далече от мен. Не виждах лицата.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Жълта тениска и светлосини дънки очертаваха спортната фигура на висок, строен младеж. От момичето виждах две летящи черни опашки пищни и дълги, вързани от двете страни на главата, с небесносини тесни панделки. Точно те й придаваха фриволна детска игривост.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Собствено, знаеш ли, че такова едно изобретение би било доста тежко за понасяне? Да виждаш и чувстваш близко до себе си любимото същество, а то да не може истински да ти принадлежи! [...]“
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Охо! възпротиви се жена ми. Трай коньо за зелена трева. До тогава я съм на този свят, я не. Сега искам да поживея. Заведи ме на море. Не съм виждала. Само се хвалиш, че си служил във флота и си бил първи между плувците.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
На светло до прозореца черните му очи сякаш бяха напръскани със златни прашинки. Такива очи не бях виждал.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Някой беше стъпил с крак право върху черупката, която Савича никога не беше виждал, нито подозирал в себе си; разтрошените парчета се врязаха в най-непристъпните му дълбочини. Болката остра и изневиделица накара сърцето му да се свие и да спре да изтласква кръвта. Савича се опита да я овладее поднесе чашата към устните си и изля питието в гърлото си приличаше на дете, получило незаслужена и неочаквана плесница, от човек, от когото най-малко я е очаквало.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Гледката беше ужасяваща. Барчето бе подгизнало от кръв. Столовете и масите се търкаляха изпотрошени. По стените и върху картата с алкохолната гордост на нацията, се виждаха натрапчиво ясно нови забележителности реки от кръв и възвишения от попилян мозък. Трупове нямаше, но гъста кървава диря, сочеше недвусмислено, че са влачени през цялата бетонна тераса.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Така в мъка, в тежки мисли минаха месеците и нема, нема, па я бай Ристо, я Ружа сещам, я Радово виждам. Изнизаха се цели дваесе и три години.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
... В огнището огънят отдавна беше догорял. Само жаравата хвърляше медни отблясъци по бронзовото лице на дядо Стоян. Ние мълчахме, заети всеки със своите мисли. Струваше ми се, че виждам как под грубата селска риза блести голямото златно сърце на дядо Стоян.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Казвам го от собствен опит градът е лошо място за живеене, нездравословно и въобще вредно за човека. При това нямам предвид прахта, пушека, мръсния въздух и други пагубни опасности за здравето и морала, които дебнат пешеходците. Имам предвид вредоносното и направо гибелно обстоятелство, че пешеходците не виждат луната и звездите. Истинският кореняк от центъра заради многото лампи не вижда нито Голямата мечка, нито Полярната звезда; а от многото постройки дори не знае дали е пълнолуние или новолуние; а и да знаеше, то му е, както сам казва, все едно, или не му пука.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Разбира се, че аз не знаех семейните й истории.За първи път я виждах. Стройна жена. Трябва да е била доста хубава преди десет години, очевидно по-млада от мене и очевидно доста измъчена. Настояваше да ми разправя и доста излишни неща, но нищо. Всички така правим. Откакто изповедниците свещеници вече не могат да играят ролята си и са заменени от приятелите. В случай на липса на такива от психоаналитиците. Психиатрите се намесват после, когато е вече късно..., мисля си.
------------------------
Пламък;2009, кн. 3-4;
Но нека се запитаме и това колко любими стихотворения си спомняме наизуст ? И дали можем в тъмен миг да си ги повторим наум, за да просветлим душата си? Изобщо правим ли нещо, за да се измъкваме от време на време от прозаичната тиня на битието си? И ако ние понякога виждаме хората прагматични и безчувствени, знаем ли как самите ние изглеждаме в техните очи?.. Дори този делничен въпрос може да ни насочи към поетичен отговор...
------------------------
Пламък;2009, кн. 3-4;
Така че, почти цял месец се чудех къде се намирам; няколко пъти видях оная светлина, която всички, които прекрачвали в отвъдното, я виждали
------------------------
Пламък;2009, кн. 3-4;
Значи нашите глави са празни? огледа се Хелън, сякаш търсеше помощ. Не виждам тук някой с празна глава. Изгони го, Господи! спря умолително очите си върху Мен.
------------------------
Пламък;2009, кн. 3-4;
„За това четеше розовите романчета, нали? заблъска я в двете слепоочия онзи Глас, от който Хелън винаги се бе страхувала. За да се отървеш от всичко това, да избягаш! Но къде?... Виждаш ли докъде те доведоха, накараха те да луднеш, а уж са написани за развлечение. Не можеше да се спреш да ги четеш и какво? Какво разбра от тях? С какво стана по-умна и се обогати душевно? Освен това, че изгуби всичко, което беше заложено генетично в теб за един нормален човек...“
------------------------
Пламък;2009, кн. 3-4;
Като какъв? усмихна се т о й и извърна ухото си към нея, сякаш не беше я чул добре. Ето, виждаш ли докъде розовите романчета са разяли мозъка ти? Не можеш да намериш дори и едно точно сравнение.
------------------------
Пламък;2009, кн. 3-4;
От общуването ми с обитателите на космоса разбрах, че те също са тленни като нас, само че времето при тях тече по-бавно и затова едно тяхно денонощие се равнява на около една земна година. В това няма никаква мистерия, а се дължало на природните сили около тяхната планета. Аз, както виждате, също не съм остарял твърде много, защото докато съм бил при тях, времето, прекарано там, е било равно на около седем години земен живот.
------------------------
Пламък;2009, кн. 3-4;
Разговаряме още час. През цялото време полковник Тейлър и Каралайн гледат с възхищение македонския цар. Виждам как съзнанието им ту приема, ту отрича факта, че стоят пред най-големия завоевател в древността.
------------------------
Пламък;2009, кн. 3-4;
Излизаме на голям булевард ограден с високи палмови дървета, който трябва да ни изведе на изток, но виждаме срещу нас да идват бронирани машини, върху които са се накачили ислямски войници.
------------------------
Пламък;2009, кн. 3-4;
На около два километра преди хълма слизаме и оставяме колата в място, върху което са израсли по-високи треви, за да бъде прикрита доколкото е възможно. Обръщаме се назад и виждаме, че от всички посоки към града се движат големи войскови части на екстремистите.
------------------------
Пламък;2009, кн. 3-4;
Спомням си онази студена нощ. Моята Мария лежи в болничното легло безжизнена. Лицето Ј е спокойно. Само по шията Ј се виждат тъмносини петна, следи от насилието. Санитарката съчувствено слага ръка на рамото ми.
------------------------
Пламък;2009, кн. 3-4;
Небето започва постепенно да светлее и след малко златният диск изплува иззад един от високите скалисти върхове. Във въздуха се усеща мирисът на изгорели взривни вещества. Заедно с изгрева стрелбата в града стихва, заместена от засилващия се звук на реактивни двигатели. Поглеждаме на юг и виждаме, че към града са се насочили десетки военни самолети. В същото време от северния му край започват да излизат и се отправят към нашия проход множество хора и машини. Когато наближават, разбираме, че това са отстъпващи ислямски военни части.
------------------------
Пламък;2009, кн. 3-4;
Всичко това Динко отново виждаше и преживяваше. И криво му беше, че все не улучва сгода да попита сайбията за най-важното. А и момата все го търсеше с поглед и все я беше страх да не разберат още нейната тайна.
------------------------
Пламък;2009, кн. 3-4;
Улиците преливаха от лъскави БМВ и мерцедеси, а той нямаше пари дори за хляб. Искаше да държи ключовете на къща с изглед към залива, а живееше в мазе с прозорче, от което се виждаха само подметките на минувачите. И заудря, сякаш така щеше да изкове мечтания до умопомрачаване ключ за пещерата на Али Баба.
------------------------
Пламък;2009, кн. 3-4;
Дотук добре... Кое му е доброто, бе? Не виждаш ли, че се носиш като стар плакат на мръсна фасада: разлепен, разпокъсан... Разлепен, да. Разпокъсан, разпарчетосан... Любовник откачен! Герой от някое скапано филмче!... Крепости, приказчици, легенди, язовирчета, панаирчета, юбилейчета... дребнотемие! Стига вече, стига! Превърти шибаната лента, изтрий ненужното от живота си, изрежи го! Махни го!
------------------------
Пламък;2009, кн. 3-4;
На срещите Сталин виждаше, че червените командири са хипнотизирани от мистиката на чистките и това ги е превърнало в тръпнещо старателни изпълнители на разпореждания. „Такива трябва да бъдат!“ мислеше той.
------------------------
Пламък;2009, кн. 3-4;
Мъжът стоеше пред него и го гледаше спокойно. Не отмести поглед след две секунди, защото след последния отговор сякаш се бе върнал към някаква своя мисъл и не виждаше човека пред себе си.
------------------------
Пламък;2009, кн. 3-4;
„Минке, мъката ти е голяма, ама трябва да са бориш, да запазиш всичко, щото ти остави Дончо. Сама няма да са оправиш. Тук трябва да влезе мъж със здрава ръка. Виждам, че ти няма да са омъжиш повторно, затова ще трябва да доде зет. Знам, че детето ти е умно и ученолюбиво, иска да се изучи за учителка. Това не бива да стане! Трябва да го омъжите!“ И тъй стана. Послушахме мъдрия учител и в семейството ни влезе един окумуш панагюрец Стефан Бекяров. Той не само спаси и разработи дончовите имоти, ами успя да стане и собственик на златишкия хан, да оползотвори и него.
------------------------
Пламък;2009, кн. 3-4;
Сега, когато ние обичните внуци на баба Дончовица сме достигнали нейната достолепна възраст и натрупали достатъчен житейски опит, с умиление си спомняме мъдрите Ј беседи край огнището, връщаме се назад, чуваме гальовния Ј глас, виждаме я озарена от светлината на пламъка и на душевната Ј устойчивост и разбираме, колко много е допринесла тя за нашето духовно израстване, за изграждането на нашия характер с личния си пример за трудолюбие, преданост и скромност.
------------------------
Пламък;2009, кн. 3-4;
Всички виждаме, че във времената на агресивния прагматизъм и растящото давление на масовата култура, не само руските художествени книги, но и добрите книги изобщо, трудно си пробиват път към читателя. Вече знаем, че многохилядните тиражи на истинските художествени книги останаха в миналото само тъжно си припомняме за тях или мечтаем да станат реалност в някакво далечно бъдеще.
------------------------
Факел;1999, кн. 4;
Това, че целият подразбиращ се еволюционен ред надписи беше пропуснат, възхищаваше Татарски - зад тази лаконичност той виждаше неясния силует на истински майстор. Да не говорим, че въпреки рискованата близост между темите, в текста нямаше и намек за фройдизъм.
------------------------
Факел;1999, кн. 4;
Татарски погледна книгата на бюрото на Ханин. Изглеждаше досущ като засекретеното издание на Дейл Карнеги за членовете на ЦК - на корицата се виждаше тризначният номер на екземпляра, а под него бе напечатаното на пишеща машина заглавие: "Виртуалният свят: бизнес и комуникации". Няколко места в книгата бяха отбелязани с листчета и на едно от тях Татарски успя да прочете: "Сугест. шизоблокове".
------------------------
Факел;1999, кн. 4;
- Точно това е въпросът - каза Ханин. - В какво е главната особеност на руското икономическо чудо? Главната особеност на руското икономическо чудо е в това, че икономиката все повече отива на пичка си майчина, а през това време бизнесът се развива, укрепва и излиза на международната арена. Ха ми кажи сега - с какво търгуват хората, които виждаш около себе си?
------------------------
Факел;1999, кн. 4;
- А, това ли? Направи го на компютъра един, дето работеше при мен преди тебе - отговори Ханин. - Виждаш ли там горе? Там имаше сърп, чук и звезда, обаче той ги махна и вместо тях сложи "coca-cola" и "coke".
------------------------
Факел;1999, кн. 4;
На снимката се виждаше фрагмент от барелеф - небе с изсечени в него големи звезди. В долната част имаше две обърнати нагоре длани, ръцете не се виждаха. Звездите бяха истински - древни, огромни и живи. Подобни звезди отдавна бяха угаснали за човечеството и бяха останали единствено за каменните герои на допотопните изваяния. "Впрочем - помисли си Татарски - самите звезди едва ли са се променили оттогава - хората са се променили." Всяка звезда се състоеше от централен кръг и осем остри лъча, между които лъкатушеха снопчета симетрични вълнисти линии.
------------------------
Факел;1999, кн. 4;
На снимката се виждаше фрагмент от барелеф - небе с изсечени в него големи звезди. В долната част имаше две обърнати нагоре длани, ръцете не се виждаха. Звездите бяха истински - древни, огромни и живи. Подобни звезди отдавна бяха угаснали за човечеството и бяха останали единствено за каменните герои на допотопните изваяния. "Впрочем - помисли си Татарски - самите звезди едва ли са се променили оттогава - хората са се променили." Всяка звезда се състоеше от централен кръг и осем остри лъча, между които лъкатушеха снопчета симетрични вълнисти линии.
------------------------
Факел;1999, кн. 4;
Плакат (сюжет за клип): дълга бяла лимузина на фона на храма „Христос Спасител". Задната врата е отворена и отвътре блика светлина. В светлината виждаме обувка, която почти докосва асфалта, и ръка на дръжката на вратата. Не виждаме лице. Виждаме само светлината, колата, ръката и крака. Слоган:
------------------------
Факел;1999, кн. 4;
Минаха пет дни. Седях с компания в ресторанта. Изведнъж влиза Марлон. "О! Марлон! Здрасти!" Ставам, тръгвам към него, сякаш съм си в Москва, в ресторанта на Дома на киното. Той ме погледна, сякаш ме виждаше за първи път, обля ме с ледена отчужденост. Направо увяхнах. Да, това е друга страна...
------------------------
Факел;1999, кн. 4;
Натиснах копчето, някъде вътре лицето ми се появи на монитора, казах, че идвам при Брандо, вратите автоматично се отвориха. Продължих с колата по алеята, пътят надясно водеше към Никълсън, наляво - към Брандо. Приближих се до още едни врати, увити в бръшлян. Вратите се отвориха, продължих нагоре, там беше къщата - не замък, не дворец, а проста дървена къща в американски стил, плоска, едноетажна, с широки стъклени стени. От върха на хълма, където се намираше тя, като от птичи поглед се виждаше Лос Анджелис, облян в светлини.
------------------------
Факел;1999, кн. 4;
- Да, интересно... - провлачи той. - Но нали знаеш, не мога да замина за три месеца. Трябва да посещавам дъщеря си, тя е в психиатрична клиника. Трябва да посещавам сина си, той е в затвора. Трябва да ги виждам всяка седмица, не мога да замина.
------------------------
Факел;1999, кн. 4;
- Знаеш ли, седя в тоалетната и виждам мравка. Мравката пълзи - Марлон, без да откъсва поглед от пръста си, бавно начерта във въздуха как пълзи мравката - тя пълзи от дясно на ляво - аз следя погледа, пръста му, - после спира, после завива надясно, после надолу, после наляво, после нагоре. И така пресича собствения си път може би четирийсет пъти. Гледам я и си мисля: защо постъпва така, има ли някаква закономерност в това?
------------------------
Факел;1999, кн. 4;
Масата, на която вечеряхме, беше до огромна стъклена стена, през която се виждаше целият Лос Анджелис. А в стъклото се отразяваше масата и ние на нея - сякаш седяхме над града.
------------------------
Факел;1999, кн. 4;
Когато отваряте вестника и виждате реклама на цяла колона, а на съседната колона - рекламата на друг филм, на третата - на трети, и някъде накрая, в мъничко квадратче - "филм на Кончаловски", състезанието е предварително изгубено, какъвто и шедьовър да сте заснели. За когото и да става дума - за Тарковски, за Бергман, за Фелини. Някакви зрители те, разбира се, ще съберат, киноманите още не са изчезнали, но те не са в състояние да донесат успех на филма.
------------------------
Факел;1999, кн. 5;
- Има, но там не наблягат на това. И когато стигаме до тези моменти, виждам как очите им светват и почват да записват всичко - очевидно искат да го използват в работата си.
------------------------
Факел;1999, кн. 5;
Няма никакви свидетелства, че бащата на Абулфазъл е бил застигнат именно от такава участ, но синът му, особено на градус, виждаше точно такава картина: валякът значи мачка баща ми с всичките му кости и кокали и го прави като ей тая меча кожа, на която седим сега с тебе, Модик, че и по-тънък, много по-тънък. И избухваше в ридания.
------------------------
Факел;1999, кн. 5;
В средния вагон имаше само седем души. Окъсана старица беше вперила очи в своя чувал с картофи, а-а да забие лице в него. Як младеж през цялото време дъвчеше лук, забавно-уплашено загледан пред себе си в пустотата. Дебела жена се беше свила на кълбо, така че не се виждаше дори лицето й.
------------------------
Факел;1999, кн. 5;
Под едно дърво като изгнила, изхвърлена греда лежеше труп. Никой не го виждаше и не го тревожеше. Изведнъж зад храстите се показа човек, той грухтеше и равнодушно се оглеждаше. Това беше Фьодор. Същото износено сако като смачкан чувал висеше на него.
------------------------
Факел;1999, кн. 5;
Тясната лъкатушна пътечка го изведе в края на краищата от гората. В далечината се виждаше мъничка самотна гара.
------------------------
Факел;1999, кн. 5;
Тя го посрещна с обичайната си мистична нежност, но този път беше поразена от вида му: Богдан беше оглупял. Е, не му течаха слюнки от устата, но умът в очите му беше напълно угаснал и на лицето му беше изписан сложен, идиотски израз. Не беше го виждала такъв и можеше дори да не го познае, до такава степен глуповатостта го беше променила външно. Тя не намери какво да каже, но го покани с жест на столчето да хапне.
------------------------
Факел;1999, кн. 5;
Тя виждаше насън проекцията на демона похитител, черна и непостижима; на демона, който тържествуваше и се наслаждаваше на своята плячка. Понякога разговаряше с него насън, но когато се събудеше, нищо не помнеше от разговора.
------------------------
Факел;1999, кн. 5;
Лена го успокояваше, като го галеше по главичката и виждаше в него бъдещото изтерзано нечовешко същество, минаващо през хилядолетия от почти непрекъснати страдания и мрак. И затова го обичаше. Обзе я някакво ожесточение. Пред себе си виждаше само векове непрогледна тъмнина, в която беше потопена вселената, и това видение я омагьосваше.
------------------------
Факел;1999, кн. 5;
- Сигурно не ги знаят. Въпросът е в това, че във вестника пиша вестникарски неща, естествено, с присъщата ми ирония. Виждам обаче, че във вестника например няма никакъв литературен живот. Там първият поет на днешното време е Вознесенски, с всички произтичащи от това обстоятелства...
------------------------
Факел;1999, кн. 6;
В ежедневието си ние не виждаме големия печат на антихриста освен по специфичните издания, които - явно или прикрито - са антихристиянски; а колкото до средния и малкия печат, те сега са тъй употребявани, че без средния не минава нито една илюминация.
------------------------
Факел;2000, кн. 1;
Лицето му беше тясно, спечената му кожа бе опъната по костите на черепа му. Под нея, на слепоочията, се виждаха някакви метални пластинки със сложна форма.
------------------------
Факел;2000, кн. 1;
Иван ги погледна. Бяха различни на ръст и по форма. На вратовете на всички имаше жълти лентички с имена. А под кожата им ту тук, ту там се виждаше синкава мас. Наистина синя, почти лазурна - и сякаш светеше с някаква странна светлина.
------------------------
Факел;2000, кн. 1;
Фьодор застана на прага на кабината и погледна надолу. Нямаше платформа. Но имаше няколко вързани за стоманените ферми въжета. Фьодор хвърли чувала с лазурната мас и той падна на дъното. Виждаха го как смътно и синкаво мъждука и осветява широката странична галерия.
------------------------
Факел;2000, кн. 1;
Долу беше по-светло и по-топло, отколкото горе. Галерията беше осветена от десетки електрически лампи, каменният под беше преметен, никъде не се виждаше нито боклук, нито остатъци от минно оборудване. Две електрически отоплителни системи със слабо шумолене подаваха топъл въздух. От галерията се отделяха четири отклонения, също така добре осветени. В тях се виждаха и други коридори. Ту тук, ту там се мяркаха хора в кафяви роби, умислено тръгнали по своя си работа.
------------------------
Факел;2000, кн. 1;
Долу беше по-светло и по-топло, отколкото горе. Галерията беше осветена от десетки електрически лампи, каменният под беше преметен, никъде не се виждаше нито боклук, нито остатъци от минно оборудване. Две електрически отоплителни системи със слабо шумолене подаваха топъл въздух. От галерията се отделяха четири отклонения, също така добре осветени. В тях се виждаха и други коридори. Ту тук, ту там се мяркаха хора в кафяви роби, умислено тръгнали по своя си работа.
------------------------
Факел;2000, кн. 1;
- Не само съм я виждал, драги. Поне двеста и петдесет пъти съм я близал, когато бях приемчик. Всяка сутрин след общата молитва. Помолим се на Топлата Земя, после я оближем - и на работа. Хубаво време беше.
------------------------
Факел;2000, кн. 1;
- Разбираш ли, през последните осем дни с мен става нещо странно. Ето ръцете ми - виж. - Магистърът показа широките си бели длани с меки пръсти. - И значи всеки път, като ги гледам, ето тук, в китките, виждам детски ръчички. Но златни. Искам да кажа, че във всяка от китките си виждам малка златна детска ръчичка.
------------------------
Факел;2000, кн. 1;
Човек обикновено бива погубван от жената; и най-често почва да пие заради нея! Но аз не почнах да пия дори заради жени. Колегите също се опитваха да ме пропият. “Ти си руски писател - казваха, - и ние сме руски писатели. Надежда виждаш ли? Не. Дай да пием тогава.” Стъписан от този толкова непоклатим аргумент, изгубих равновесие, но все пак не прибягнах до алкохолизма като такъв. Но започнах да се отнасям към него по-лоялно и да вниквам в него. И вникнах!
------------------------
Факел;2000, кн. 2;
- А знаете ли какво мисля аз, маминко - Ружичка обичаше да я нарича така. - Нали няма да ми се разсърдите, ако кажа и това? Този калфа Коста Сарич е същият онзи червен пехотинец, който в онази прословута партия шах отстраняваше белите пехотинци от наша страна. Не е ли чудно това, маминко? Спомняте ли си, идва ми на ум, че той ме отстрани и мене. Не виждате ли, че всичко става като в шаха?
------------------------
Факел;2000, кн. 2;
Една вечер Ленка се появила пред баща си в тънка светла рокля, почти прозрачна, и в крайчеца на очите си носела като някога две перли, подобни на сълзи. Баща є я изгледал смаян, лулата паднала от ръцете му и по чергите се посипала жар. Сега вече ясно, съвсем ясно се виждало - коремът на Ленка е заоблен и тежък, сякаш го носи на ръце.
------------------------
Факел;2000, кн. 2;
- Доктор Читински, с вас сега дойдохме до точката, от която се виждат всички улици в града - казал Шварц нея вечер на лекаря. - От тази кожа човек не може толкова бързо да излезе навън, защото на ден старее само толкова, колкото петелът може да скочи от прага. Тъй че не можем вече да избираме, нито аз, нито вие.
------------------------
Факел;2000, кн. 2;
Сигурно най-страшното в тази коварна стратегия е, че за своите егоистични интереси САЩ използват енергията на великата мюсюлманска религия. Вече мнозина европейци ясно виждат как Вашингтон превръща националноосвободителните движения в екстремизъм и ги насочва в руслото на ислямизма и джихада в Европа, как поддържа именно екстремистите, нанасяйки вреда на самия ислям, като сее вражда между самите мюсюлмани и между европейците и мюсюлманите.
------------------------
Факел;2000, кн. 2;
Днес европейците виждат как турците се отнасят с 11-милионния кюрдски народ, с шиитите, а те са 25 % от населението, с асирийците, с халдеите, с остатъците от християните, които бягат в Гърция, на Балканите, където им видят очите, само и само да не са под властта на турските военни. Европейците разбират, че съпротивата на потурчваните народности ще нараства и вълни от терор и насилие ще се прехвърлят отначало на Балканите, а после и в страните от Европейския съюз.
------------------------
Факел;2000, кн. 2;
За мой късмет Мита сама ми отвори вратата и плесна с ръце. Откъде идваш? След приветствията и прегръдките погледът ми падна на бялото хлебче, което, кой знае защо, у нас наричат френско, на кръглата маса. Бях страшно гладна. Стомахът ми се свиваше, повдигаше ми се. А френско хлебче не бях виждала толкова отдавна, че бях забравила за съществуването му.
------------------------
Факел;2000, кн. 2;
Нахвърлих се с ожесточение на работа. Харесваше ми да стоя пак до станката, да изпълнявам зададените комбинации, да се виждам в огледалото. За една година в Свердловск бях израснала, но и доста отслабнала. Не изглеждах на повече от четиринайсет години.
------------------------
Факел;2000, кн. 2;
Омърлушено погледнах навън. На улицата е тъмно. Бонбоните не се виждат. Един се търкулнал - белее се край фенера. Да го взема ли, когато излезем? Разбира се, че не са отровни. Очите на Воробьова бяха чисти, светли. Може би сълзите ги бяха измили?...
------------------------
Факел;2000, кн. 2;
Жените - ниски, пълни, повечето време мълчат. Вътрешно сковани, напрегнати... Сигурно всяка иска да се прибере по-бързо и да си бъде господарка вкъщи. Разбира се, за никакви тоалети и елегантност не може да става дума - нито една не е с дълга рокля, нито една не е с красива прическа. Толкова са безлични, че ако срещна някоя от тях утре на улицата, със сигурност няма да я позная. Виждам ги за първи път - мъжете им не се появяват с тях никъде в обществото и на никакви официални приеми.
------------------------
Факел;2000, кн. 2;
Но аз ги виждам всичките за първи път, а по еднаквия израз на лицата им не мога да различа коя коя е. Защо, Господи, седя тук и слушам циничните им лъжи, защо търпя многозначителните им погледи? Та аз ги мразя всичките, не желая да бъда в компанията им... И този старец, който си позволява да ме гледа така! Затова си го позволява, защото ти си крепостна мома, а той е господарят. И не се прави, че нищо не разбираш, този номер няма да мине...
------------------------
Факел;2000, кн. 2;
В страна, където всичко бе потънало в робско подмазвачество и лъжа, подобна ситуация те издигаше в очите на околните на недосегаема висота. От обикновена държавна ратайкиня изведнъж се превръщаш в забележителна личност. Хората съвсем искрено откриват в теб множество чудесни качества, които по-рано не са виждали и които, много е възможно, изобщо не притежаваш. Никой не те критикува, всички ти завиждат и ти се възхищават. Търсят познанството ти, ласкаят те, угодничат, за да могат чрез теб да се сдобият я със звание, я с жилище, или пък просто с телефон без ред.
------------------------
Факел;2000, кн. 2;
- Омръзна ми! Не мога повече да гледам как те зяпа тоя старец! Повече няма да ида у тях!... На теб сигурно ти харесва, ласкае самолюбието ти, че те ухажва новият ни цар. Не виждаш ли, че ме поставяш в унизително положение!...
------------------------
Факел;2000, кн. 2;
- Защото по онова време бях ерген и още не знаех детеродните си възможности. И, както виждате, правилно съм постъпил - жена ми е бременна, след три месеца чакаме дете. Може да бъдат и близнаци, а следващата година - също.
------------------------
Факел;2000, кн. 2;
Берия стана, отиде до конуса и го огледа. На мястото на падналото парче се виждаше част от крака на замразения.
------------------------
Факел;2000, кн. 2;
- Разкошно вино! - Шостакович чак млясна от удоволствие. - Обаче не мога да разбера едно нещо - много пъти съм бил на Запад, но никога не съм виждал по магазините им нашите грузински вина. Никога! Защо тези плутократи не ги продават?
------------------------
Факел;2000, кн. 2;
- Интересно... - каза той след проточилата се пауза. - Това тук е печено свинско ухо. Ако го гледаме от нормално разстояние. А ако го приближим съвсем до очите си... - той доближи ухото до блестящите си очи, - тогава човек може и да не знае, че това е просто печено свинско ухо... Виждаме такава поразителна картина... планини... залети с лава планини... разтопени, като че ли някой е хвърлил върху тях водородна бомба... - Той вдигна глава. - Сахаров! Нали вие работихте върху водородната бомба?
------------------------
Факел;2000, кн. 2;
- Не виждам клопка в цялата тази история. - Берия с жест подкани Сталин да отвори куфарчето. - Ти си държавният глава.
------------------------
Факел;2000, кн. 2;
Сталин се огледа. Край пътя се виждаха посипани със замръзнала кал храсти, по-нататък имаше някакво заспало село, а зад него започваха хълмисти поля, тук-там с редки горички. Мътната луна едва осветяваше унилия московски пейзаж. От черното небе се сипеше нещо като суграшица.
------------------------
Факел;2000, кн. 3;
- Ха де! - каза господарят и рязко дръпна каишката. - Залежал си се, хайван с хайваните. Кво се дърпаш, не си ли виждал сняг?
------------------------
Факел;2000, кн. 3;
Руслан глухо проръмжа и се отдръпна от пътя. Виждал беше трактори - те откарваха трупите от сечището - и не бе запомнил нищо добро от познанството си с тях. От черните кълба дим, който те изпускаха, задълго губеше обонянието си и се превръщаше в най-безпомощното създание на света. Пък и на тях работеха свободни хора, една пасмина чужда и много странна за него; те се разкарваха навсякъде без конвой и се държаха с господарите без дължимата почит. Но впрочем сами си намираха пътя към работната зона; докато колоната едва навлизаше в гората, те вече отдавна боботеха там. Неприятни хора.
------------------------
Факел;2000, кн. 3;
- Нещо оклюман ми се виждаш, а? - попита трактористът. Той не сведе поглед, главата му не хлътна в раменете, лицето му не плувна в пот, а само изрази съчувствие. - Мъчно ти е, че службата свърши май? И, види се, ще трябва да започваш живота наново, нали? Е, здраве да е, ще се уредиш някак. Само не отивай в селото, не те съветвам. Чу ли за пленума? Няма да те потупат по рамото.
------------------------
Факел;2000, кн. 3;
- Ама защо бе, да не се страхува от отрова? Ето, аз нали ям - и нищо! - тя отхапа с гальовна усмивка от топлия самун и сдъвка хапката, примлясвайки. - Виждаш ли, кученце, жива и здрава съм. Колко си глупаво!
------------------------
Факел;2000, кн. 3;
- Че кво да ти отговарям бе, вече ти казах като на умен човек, а ти си знаеш детинщините. Какъв пример да ти дам сега, та да ме разбереш? Нали си виждал как пионерите събират буболечки, разните там пеперуди? Улавят ги и ги набождат с иглички, а на листчето си записват. Ето ти пример за съхраняване за вечни времена.
------------------------
Факел;2000, кн. 3;
Помня Лиля Юриевна Брик, както помня себе си. А след като през 1938 г. тя се омъжи за баща ми, съм я виждал почти всеки ден в течение на четирийсет години. Бях свидетел на много събития, разговарял съм дълго с нея, пазя нашите писма и магнетофонни записи, дневниците си. След смъртта є през 1978 г. аз бях човекът, натоварен да изпълни завещанието є. Тогава, преди да предам документацията є в Държавния архив, изчетох всички нейни спомени, записки, бележници, огромната є кореспонденция - с една дума, всичко, което тя беше сметнала за необходимо да запази през своя тъй дълъг живот.
------------------------
Факел;2000, кн. 3;
Прелиствайки днес дневниците на Лиля от ранните є години, виждаме какъв невероятен успех е имала. Дължал се на рижата є красота, на живия, общителен, но независим характер и на онази чувствено-еротична привлекателност, която излъчвала пряко волята си и която днес се нарича сексапил.
------------------------
Факел;2000, кн. 3;
През 1922 г. в техните отношения настъпва криза, за която има много причини. Решават да се разделят за два месеца, да не се виждат, да обмислят как ще живеят по-нататък. Лиля била убедена: за да се твори, трябва да се изпитват мъки и лишения. Благополучието погубва художника.
------------------------
Факел;2000, кн. 3;
Майка ми, Галина Дмитриевна, подреждайки през 1930 г. архива на поета, препечата писмото дневник до Лиля. “Той го е водил, работейки над “За това”, като ден след ден е описвал своите мисли и чувства: това е нещо много интимно, адресирано само до Лиля и тя на никого не го е показвала, виждали са го само няколко души. Това е изключително важен документ. Писмото дневник е написано на същата сива, с голям формат хартия, на която е написана и цялата поема. Писал го е всеки ден, докато е работил, и от този дневник се е родила не само поемата “За това”, но и някои по-късни стихове.
------------------------
Факел;2000, кн. 4;
Щом забеляза колко срамежлива е лявата Катюша, Кирпичов нарочно смъкна очилата от носа си и заизбърсва стъклата им с кърпата: ето гледай, аз нищичко не виждам.
------------------------
Факел;2000, кн. 4;
А след няколко дни случайно се срещнахме на стълбището на Ленинградския съвет. Беше пребледнял и - за пръв път го виждах такъв - притеснен. Заведе ме в кабинета си, разкара съветниците си и тихо ми каза, че искал да му помогна.
------------------------
Факел;2000, кн. 4;
Какво виждаме обаче - несправилият се със задълженията си “гарант” за гаранциите за неприкосновеност (става дума за първия указ на и. д., ще рече, Елцин с прословутата си интуиция изобщо не е рискувал да му повярва) заобикаля конституцията, като обявява избори в една страна, която току-що е влязла във война.
------------------------
Факел;2000, кн. 4;
Пак си седях под кревата и не се виждах. Затова пък самият аз прекрасно видях какво направи с жена ми същият този Михюся.
------------------------
Факел;2000, кн. 4;
Въпреки че се виждахме за първи път, моментално си допаднахме и само след седмица споделихме един пред друг чувството, че се познаваме от много години. Сега ми се струва, че без това взаимно усещане вероятно разговорите ни, съкровени за Марина Владимировна, биха били невъзможни.
------------------------
Факел;2000, кн. 4;
Родили им се пет деца: две дъщери и трима синове. Виждала съм с очите си името на единия от синовете - мисля, че беше Григорий - в Царское село, изписано със златни букви на паметната плоча на някакво елитно учебно заведение, в което родителите записват децата си едва ли не с цяло десетилетие предварително.
------------------------
Факел;2000, кн. 4;
Не мога да кажа, че Шура винаги се подчиняваше на Даня. Понякога да, понякога - не. На моменти се караха, известно време не се виждаха, но после все пак се сдобряваха.
------------------------
Факел;2000, кн. 4;
С Казимир Малевич се запознах малко преди смъртта му. Мисля, че съм го виждала само веднъж, отидохме у тях с Даня.
------------------------
Факел;2000, кн. 5;
Операторът: - Ето, виждаш. Позволих ти за миг да видиш цветчето на латинката с очите на пеперуда и да бъдеш пеперуда. Позволих ти да съзерцаваш поляната с очи на саламандър. След туй ти дадох очите на различни хора, за да погледнеш града един и същ.
------------------------
Факел;2000, кн. 5;
Шчеглов също беше съгласен с неприкосновеността на земното кълбо, защото баща му и майка му, четирите му сестри и седмина братя лежаха в гробовете си, а той единствен беше жив и сега трябваше да привлече под научна отговорност всички съкрушителни сили на необяснимото пространство. Когато обаче гледаше изпод вежди към висината на нощта или виждаше изтощението на хората във взаимната им разрушителна суета, той разбираше, че човекът е местно, сиромашко явление, че природата е по-обширна, по-важна от ума и че мъртвите са умрели завинаги.
------------------------
Факел;2000, кн. 5;
Тя вдигна високо блузата и показа гръдта си - там висяха два тъмни умрели червея, залепнали за гръдната кухина, остатъци от млечни жлези, а кожата беше хлътнала между ребрата, сърцето обаче не се виждаше как бие и цялата гръд беше толкова малка, че там можеше да има само нещо мъничко и сухо, старата жена вече нямаше с какво да чувства, оставаше є само да се мъчи и да съзнава мислено.
------------------------
Факел;2000, кн. 6;
- О, я стига - каза Юрий Дмитриевич, като през рамото на Григорий Алексеевич неспокойно поглеждаше към вратата, - какво общо има тук медицинското списание... Нали виждаш, че бързам, зает съм... имам гости...
------------------------
Факел;2000, кн. 6;
- Не виждаш ли, че е някакъв въоръжен ненормалник - каза втората физиономия, - сега ще закукурига, сега ще заплаче като хармоника...
------------------------
Факел;2000, кн. 6;
Преди десет години неизвестно лице ми изпрати до управлението плик с две снимки. Нямаше писмо. Отначало не разбрах какво отношение имат снимките към криминалните разследвания, които водех. Едва след като се вгледах по-добре, схванах, че на снимките е Есенин, бяха посмъртни, и двете ги виждах за пръв път.
------------------------
Факел;2000, кн. 6;
На втората снимка поетът е в ковчег. Край ковчега са застанали майката, сестрите, съпругата на поета - С. А. Толстая... Зад нея е първата съпруга на Есенин - Зинаида Райх, истерично захлупила лице в гърдите на мъжа си В. Е. Мейерхолд. На челото на трупа, малко над носа, се вижда едър хематом (цицина). За подобно телесно увреждане експертите медици казват, че е причинено от тъп твърд предмет и по своя характер е опасно за живота и здравето. Хематом от прижизнен произход. Но кой е причинил на поета това увреждане? Защо на другите подобни снимки не се виждаха следи от телесни увреждания?
------------------------
Факел;2000, кн. 6;
Много точни думи е казал В. Князев за ранната кончина на Сергей Есенин. Такава е житейската истина: в моргата на дървена поставка полягат не само безумни, но и златни глави. Известно време преди това на същия ешафод е лежала простреляната глава на известния ленинградски бандит Льонка Пантелеев. Но защо при покойния поет не се вижда странгулационната бразда? Когато човек е обесен или се е самообесил, тя не изчезва от шията му, има ярко изразен червено-виолетов цвят. Какво е това, дали е поетичен похват на В. Князев? А дали той изобщо е виждал трупа на Есенин?
------------------------
Факел;2000, кн. 6;
След щателна проверка на архивните документи установих, че В. Князев не само е виждал трупа в моргата, но и е изпълнил неприятното задължение да получи принадлежалите на Есенин вещи. Но защо той не е забелязал на шията “ивица”? Може би тя е била светла?
------------------------
Факел;2001, кн. 1;
Той - о! - той можеше да лети над улиците и да разбунва кафенетата като никой друг, като млад дявол, вечно променящ облика си и вечно захранващ ни с новите си гениални стихотворения! На публикуваната тук снимка го виждате през периода, който той самият определяше като “казашки дендизъм” - с гладко избръсната чак до перчема глава, с монокъл на лявото око и с фрак, като вместо папийонка, разбира се, носи изсушен кокоши крак в знак на протест срещу ядрената заплаха.
------------------------
Факел;2001, кн. 1;
- С какво се занимаваш сега в Щатите? Как виждаш оттам Европа, след като я прекоси от Юга до Севера с Литературния влак? А Украйна с днешните є проблеми? Бил ли си в България и какво знаеш за нея?
------------------------
Факел;2001, кн. 1;
Въздържах се лично да инвестирам в Русия донякъде за да избягна какъвто и да било конфликт на интереси, но най-вече защото това, което виждах, не ми харесваше. Не се намесвах обаче в работата на мениджърите на моите фондове, които искаха да инвестират, одобрявах и участието им в управляван от руснаци инвестиционен фонд наравно с други западни инвеститори.
------------------------
Факел;2001, кн. 1;
След чая Распутин ме въведе в кабинета си. Тогава го видях за пръв път. Влязохме в малка стая с кожен диван и кожени кресла; огромното писалище беше отрупано с книжа. “Старецът” ме накара да легна на дивана, застана пред мен и като ме гледаше втренчено в очите, започна да ме поглажда по гърдите, шията и главата. После изведнъж падна на колени и, както ми се стори, започна да се моли, като сложи двете си длани на челото ми. Лицето му не се виждаше, толкова ниско беше навел глава.
------------------------
Факел;2001, кн. 1;
Сред тях Распутин съвсем се беше преобразил. Небрежно отпуснат на стола, той си придаваше важен вид и им говореше нещо. Цялата група приличаше на сборище на някакви заговорници - записваха си нещо, съвещаваха се шепнешком, четяха някакви книжа. От време на време се разсмиваха. След всичко, което бях чул от него, изобщо не се съмнявах, че виждам пред себе си сбирка на шпиони. В тази скромно обзаведена стая, с иконата на Спасителя в къта и царските портрети по стените, явно се решаваше съдбата на многомилионния народ...
------------------------
Факел;2001, кн. 2;
В кабинета на Лукчо заварих елегантно облечен тип с непроницаемо тъмни очила. “Даря Максимовна?” - каза той с глас, от който душата ми изстина и оттогава е полумъртва. Само кимам. Той ми подава плик. Отварям го и виждам принтерна разпечатка. Първо чета двата реда, написани на ръка: “Целувам те, радост на живота ми. Вечно твой пелменно пламенен Лукчо.” Замръзвам от необясним ужас, но се овладявам и чета самата разпечатка.
------------------------
Факел;2001, кн. 5-6;
Защото всичките тези хора, с изключение на Зинаида и Огородов, не разбираха нищо от никакво изкуство, да не говорим за скулптура, но дори и те разбраха, че виждат не обикновена статуя, а нещо невероятно. Сталин беше изваян в пълна парадна униформа с пагони на генералисимус, с разкопчан шинел, така че да се виждат ордените на китела му, дясната му ръка беше вдигната очевидно за поздрав към народните маси, а лявата беше отпусната до бедрото - в нея стискаше ръкавиците си.
------------------------
Факел;2001, кн. 5-6;
И изведнъж виждаш с мисления си взор тази тъмна навалица от хора и се мъчиш да разбереш: какво ли са чувствали, напускайки живота, който не подлежи на обсъждане?!
------------------------
Факел;2001, кн. 5-6;
И изведнъж ме връхлетя същото онова чувство от Крим и Далечния изток. Когато от хората са останали само сенките и тези издълбани букви... Сякаш бяха сенки от букви. Сенки на букви. Не виждах дори очертанията на паметниците! Във въздуха висяха само имена.
------------------------
Факел;2001, кн. 5-6;
Трябва да кажа, че там властваше сухият закон - иначе народът изобщо нямаше да работи. А контингентът беше истински, руски, препатил. Сибирски. Тоест, поне половината бяха затворници. Сериозни хора... И взеха, че им докараха два камиона домашна ракия. В чест на трудовата победа. (Направо като у Некрасов. Същата “Железопътна линия”. С вечното буре вино, с вечната кирка и вечния недоимък.) И се започна. Никога не съм виждал ей така, за една секунда, всичко живо да се натряска. (А се бяха събрали няколко хиляди човека.)
------------------------
Факел;2001, кн. 5-6;
Полека-лека обаче разбрах, че няма какво толкова да се страхувам. Защото тези хора не ме виждаха. Аз бях друг. Но това не предизвикваше агресията им. А предизвикваше сякаш тъкмо обратното - бях изключен от правилата.
------------------------
Факел;2001, кн. 5-6;
Лиля се възхищаваше на Елена, особено на тънките є кости, на нейните елегантни китки. "По-тънки никога не съм виждала - и почваше да изброява някакви отдавна умрели хубавици от 20-те или 30-те години. - Ще трябва да ви подаря един предмет, който ми е много скъп, спомен от баща ми. Знаете ли, той беше бижутер. Доставчик на брилянти за двора на Негово императорско височество... На никоя друга няма да стане, някога ми ставаше, а сега ръката ми е подпухнала от старостта. Гривна с брилянти - всичко, което ми е останало от татко..."
------------------------
Факел;2002, кн. 1;
Ама такава пачка бях виждал само по филмите, когато грабят банки или показват как гангстерите се разплащат. В зелено, разбира се. Викам си: ако ми провърви - и с доплащането, - купувам нов телевизор, кола, взимам си секретарка, обаче да е по-възрастничка и да е омъжена, вечер ще ми идва някоя млада дама, непосветена в дневните ми занимания, попълвам и пропитата библиотека с шедьоври на световната литература и... мечтая си малко отмъстително, каня бившата си жена в най-скъпия японски ресторант, та да пикае саке от яд, мръсницата му с мръсница...
------------------------
Факел;2002, кн. 1;
И значи пих още една чашка и му пуснах касетата - а на нея имаше комедия с любимия ми разкошен Леонов. “Много хитро - казва Жданов, - изобщо не го очаквах този номер, но пък я и вие вижте ей онзи албум.” Усетих аз, че нещо хич не е наред, и започнах да преобръщам тежите страници, до една със златни ъгълчета. И виждам познати на всички лица. “Всички тези хора са мои партньори в бизнеса - казва ми той. - С някои сме приятели, на останалите съм консултант. За ваше сведение, за тях съм незаменим. Те нямат нищо общо с хобито ми, но както разбирате, ще си имате работа с тях, ако...”
------------------------
Факел;2002, кн. 1;
Мнозина пушеха. Хашиш, марихуана... Който каквото намери... Ставаш силен и свободен от всичко. На първо място от тялото си. Сякаш вървиш на пръсти. Усещаш лекота във всяка клетчица. Чувстваш всеки мускул. Лети ти се. Сякаш летиш! Радостта е неудържима. Всичко ти харесва. Всяка дреболия те разсмива. По-добре чуваш, по-добре виждаш. Различаваш повече миризми, повече звуци. В това състояние е по-лесно да убиваш. Не усещаш болката. Не изпитваш жалост. По-лесно се умира. Страхът отминава. Имаш чувството, че си с бронирана жилетка, че самият ти си брониран.
------------------------
Факел;2002, кн. 1;
...Стоят трима афганистанци, разговарят нещо, смеят се. Покрай сергиите притичва мръсно хлапе, шмугва се някъде под тезгяха под камарите с дрехи. Един папагал забива в мен зеления си немигащ поглед. Гледам и не разбирам какво става... Тримата не спират да говорят... Оня, който е с гръб към мен, се обръща... И аз виждам дулото на пистолета... пистолетът се издига, издига... Ето отвора... Виждам го... Едновременно чувам рязко щракане и едновременно ме няма... В едно и също време се намирам и от едната страна, и от другата... Но още съм прав, не лежа. Искам да говоря с тях, а не мога: аааа...
------------------------
Факел;2002, кн. 1;
...В заставите в планината момчетата не виждат никого с години. Три пъти седмично има вертолет. Пристигам аз. Посреща ме капитанът:
------------------------
Факел;2002, кн. 1;
...Стреляхме с гранатохвъргачки. Успях да обърна картечницата, това ме спаси. Снарядът летеше към гърдите, а сега - прониза едната ми ръка, в другата попаднаха всички парчета. Помня: такова едно меко, приятно усещане... И никаква болка... И някъде над мен вик: “Стреляй! Стреляй!” Натискам, а картечницата мълчи, после виждам - ръката виси, обгоряла цялата, имах чувството, че натискам с пръст, а пръстите ги няма...
------------------------
Факел;2002, кн. 1;
- “Факел” рядко публикува български автори. След 11 септември обаче светът и представите ни за неговото бъдеще доста се пообъркаха. Оттук и поредната рубрика на списанието - “Новият световен безпорядък”, и намерението ни то да отвори - напук на самоубийствените атентати и задалата се глобализация - по-широко страниците си за автори и проблеми от различни региони на света. В каква писателска компания и на каква географска ширина се чувстваш най-добре? Къде виждаш себе си в съвременната българска - и не само българска - проза?
------------------------
Факел;2002, кн. 2-3;
- Имам предвид разновидност на войната - “необявената война”. Виждате, че в живота ни всичко е обърнато с главата надолу.
------------------------
Факел;2003, кн. 1;
- По-скоро - второто. Нали виждам какво става с моите студенти - млади писатели. Има и талантливи сред тях, но писателските курсове, пък и цялата ситуация ги насочват в посока, обратна на тази, за която им говоря. Принуден съм да им обяснявам теорията: ОПОЯЗ*, Бахтин. Няма кой друг в университета да им разкаже за тези неща, а университетът е огромен. Доколкото забелязвам, пишат с оглед на това какво ще се приеме в Холивуд. Прозата им прилича на синопсиси за холивудски проекти. На своите семинари им казвам: “Уроците ми няма да ви донесат големи пари. Те засягат художествената ви работа.”
------------------------
Факел;2003, кн. 1;
Е. З. А следният случай от съвместната ни работа към кой от твоите принципи спада? Снимаме “Преброяване на дивите зайци”, нагласили сме мизасцена, действието се развива на един площад. Има и други актьори - Ефо Стратев, Тодор Колев, 5-6 души още. Филип Трифонов е тука, има и масовка, всичко е подготвено, изрепетирано, аз съм крайно концентриран, обръщам се да кажа на оператора: “Камера!” Чувам, че камерата тръгва, обръщам се обратно към актьорите и вместо лицето на Финци виждам обувките му. Докато съм се обърнал, той е застанал на главата си и Филип Трифонов му държи краката.
------------------------
Факел;2003, кн. 1;
И. Ф. И може да се случи само в Европа. В Америка, струва ми се, не може. Като гледам филмите, в които участват звезди, виждам обратното: там майсторлъкът на артиста е да създаде илюзията, че всичко става за пръв път. Именно артистът строи разказа - воден, разбира се, от умел режисьор.
------------------------
Факел;2003, кн. 1;
И. Ф. А, постижимо е, постижимо е. След съответните упражнения... Мнозина излизат отпуснати на сцената, виждаш - тялото му е свободно, само че духът му е толкова разлят, несъсредоточен и… без страх Божи. И никаква зараза… Гледам произведение на изкуството например - така е направено, че имам чувството: и аз мога да го направя по същия начин. Ама това е най-мъчното. Понечиш да го направиш - но не излиза така. Значи онзи го е докарал до простотата и естествеността... Колко е просто, колко е лесно. И ти можеш да пееш така, и ти можеш да танцуваш така, а то е най-трудното...
------------------------
Факел;2003, кн. 1;
И. Ф. Длъжен съм да мисля не за една, за две, за три, а едновременно най-малко за пет писти, да водя пет писти... Душата ти е в полет, въображението ти работи лудо, ти мислиш напред... Разговарял съм с джазмени и съм ги виждал - докато свири, той вече с мисълта си е един-два-три такта напред - както шахматистите мислят няколко хода напред. Той импровизира в момента, знае къде е в темата, коя е следващата фигура и вече си мисли какво ще направи там, как да усложни, да опрости, сега да утихне, сега не знам какво. Прав ли съм, Еди? Мислиш ли като мене?
------------------------
Факел;2003, кн. 1;
И. Ф. Само при положение че произведението трябва да стане леко пародийно. Или при положение че този герой е сантиментален. Той ще стане малко смешен със своята сантименталност. Няма да буди съчувствие. Аз лично се трогвам, когато виждам човек, който не иска да плаче, а сълзите се образуват и капят и той иска да ги скрие. Не ме трогва просякът, който проси жално. Трогва ме оня, който мълчи, и аз виждам колко дълбоко притеснен е той от това, че трябва да проси. На него бих дал.
------------------------
Факел;2003, кн. 1;
Г. П. Човек с неговата двойствена природа през цялото време играе, дори когато е сам в банята. Поглеждаш се в огледалото и изведнъж виждаш - не си същият човек, за който се мислиш. Кога си ти? Не знам дали има човек, който би могъл да отговори. Ако пък даде отговор, той отново играе.
------------------------
Факел;2003, кн. 1;
И. Ф. Да... Но иначе си самотен. В момента, в който чакаш реда си зад сцената или за снимки, пак си съвършено сам... Виждал съм чуждестранни актьори, когато се снимат - седят и мълчат между отделните кадри, между отделните дубли. Изглеждат хладни, недружелюбни и само като чуят: “Снимка!”, оживяват. Знаят как, имат свой вътрешен механизъм, благодарение на който очите им заблестяват и заиграват. Когато чуе “Стоп!”, актьорът млъква, с никой друг не говори...
------------------------
Факел;2003, кн. 1;
Е. З. Конкретно на теб нужна ли ти е самота, преди да излезеш на сцената или преди да застанеш пред камерата? Защото съм виждал и актьори, които, обратното, гледат да се разсейват.
------------------------
Факел;2003, кн. 2-3;
- Нали виждаш. Едно не мога да разбера: или ние не можем да реализираме това чувство в нашите съветски условия, или просто не съм срещнал жената, която търся.
------------------------
Факел;2003, кн. 2-3;
- Марина! Прибирай се вече! - викаше баща и от вратата и през преплетените клонки Марина виждаше оранжевото огънче на цигарата му.
------------------------
Факел;2003, кн. 2-3;
- Ами да. Само че на децата не им дават. Големите всичките го правят. Два пъти съм виждала мама и татко. Интересно е...
------------------------
Факел;2003, кн. 2-3;
През стъклената врата виждаше как чичко Володя се усмихва и говори нещо на майка и, вдигнал пълната си с вино чаша. Майка и също вдигна своята, въздъхна, засмя се и я изпи, като бързо отметна красивата си глава. Чичко Володя отпи бавно, после изля останалото вино в чая си.
------------------------
Факел;2003, кн. 2-3;
Широкият гръб на чичко Володя скриваше майка и - виждаха се само ръцете и, които галеха раменете му, разпиляната и по възглавницата коса и краката и - разкрачени, за да обгърнат жилестите крака на чичко Володя.
------------------------
Факел;2003, кн. 2-3;
Тя виждаше тайната им, чувстваше, че им е хубаво - и разбираше, че не бива да правят това, което правят...
------------------------
Факел;2003, кн. 2-3;
През процепа пред очите и се виждаше част от огрения от слънцето пчелин и късче синьо небе, пресечено от мътнобяла следа на реактивен самолет.
------------------------
Факел;2003, кн. 2-3;
Тесният креват на татко беше празен, смачканият чаршаф беше увиснал до пода и се виждаха ивиците на дюшека.
------------------------
Факел;2003, кн. 2-3;
На втория месец Игор Валентинович я “пусна на Бах”, както баба написа на мама. Бах беше огромен храм, празен и тържествен, грамаден и съвършен. Марина не знаеше какво е точно, но виждаше изваяните портали, размитите от сумрака пилони, безкрайните колони, недостижимия свод, пронизан от прашни слънчеви лъчи.
------------------------
Факел;2003, кн. 2-3;
Влязоха в стаята, при сервираната, подредена с блестящо стъкло и кристал маса. В кухнята дебелата майка на Вера пържеше нещо, виждаше се заобленият и гръб.
------------------------
Факел;2003, кн. 2-3;
Бялата и рокля светеше в мрака; от тъмнокафявата Мария се виждаха само блестящите очи, отразили искриците на уличните лампи.
------------------------
Факел;2003, кн. 2-3;
Тя виждаше Внуковското летище, пълно с пияни от свобода и щастие хора; виждаше как лъскавият чужбински самолет каца в далечината и с рев се носи по бетонната писта, как се приближава в утринната мъгла. И още не е спрял, а човешкото море вече се втурва към него и помита всички прегради.
------------------------
Факел;2003, кн. 2-3;
ТОЙ стъпва на най-горното стъпало на подвижната стълба и всички го виждат - със същия стар кожух и притиснал до гърдите си торбичка, пълна със свещената руска земя.
------------------------
Факел;2003, кн. 2-3;
- На 13-14 години много ми повлия Гогол. Непрекъснато го четях и всъщност чрез него после влязох в литературата. След това по-силно започна да ми въздейства визуалното изкуство, киното. Изобщо киното е любимият ми жанр. Въздейства ми по-силно от литературата; музиката също. Киното е симбиоза, която според мен идеално задоволява романтичното съзнание. Мисля, че Вагнер и другите романтици биха се радвали да го познават. Лично аз просто виждам как бих режисирал много мои неща. Когато пиша, фонът ми е визуален.
------------------------
Факел;2003, кн. 2-3;
- Защото не виждам аналог в световната история. Може, разбира се, да се намери нещо общо между Средновековието и тази епоха. Но през Средновековието просто не е било възможно хората да се обединят така от една идея, дори защото частната собственост е била неприкосновена. Тоталитаризмът е цвете, което цъфти много рядко. Привлича ме идеята за излизането извън рамките на човешката природа, утопичната нагласа тя да се промени. Защото непрекъснато се говори за изграждането и възпитанието на нов човек. А човешката природа се оказва невероятно устойчива.
------------------------
Факел;2003, кн. 2-3;
- Това се отнася не само за порнографията, но и за жестоката литература. Някои повърхностно мислещи хора смятат, че като прочете маркиз Дьо Сад, човек ще тръгне да измъчва и убива. Мисля, че става обратното. Интересно ще е да се направят експерименти с хора, склонни към жестокост. Порнографията и жестоката литература очевидно имат терапевтична функция. Показател за това могат да са западните страни, в които при отсъствието на забрани виждаме едно по-здраво общество...
------------------------
Факел;2003, кн. 4;
Тъй че, както виждате, в Русия нищо не се променя. И властта е същата, тя дори не иска да играе по собствените си безсрамни правила. Постоянно някой прави мръсно на другия, крадат се (взаимно, между свои)... И това за пореден път говори какво сборище на мерзавци представляват.
------------------------
Факел;2003, кн. 4;
- А виждате ли нещо интересно в съвременната руска литература? Бихте ли могли да посочите някое име?
------------------------
Факел;2003, кн. 4;
- Ами аз и преди да вляза в затвора не се чувствах свободен. Рядко се движех сам - от 1996 година, след първото покушение срещу мен, съм винаги с телохранители, определени ми от партията. Е, сега пространството ми се разшири, поне виждам хора, приятно е. Защото там, в затвора, няма пространство. Докато на война и пространство, и свобода има колкото щеш - колкото си извоюваш, с толкова ще разполагаш!
------------------------
Факел;2003, кн. 4;
Всичко написано в затвора е за страданието и издръжливостта. И като такова предизвиква непреодолим интерес у публиката, която все още блажено възприема затвора като аномалия. Именно с цел тази представа да се запази в бъдещия свят написаното в затвора трябва да се прочете. Защото няма по-голямо изкушение от това затворничеството да се приема като норма. Също както няма и нищо по-просто в затворническия опит да виждаме - и дори да извличаме от него - полза за душата.
------------------------
Факел;2003, кн. 4;
- Ела да живееш при мен - каза Кузин, - а женката ще я пратя на село. В Псковщина, в Усохи. Там не са виждали маргарин от лятото...
------------------------
Факел;2003, кн. 5-6;
- Да. Но все пак за мен Солженицин е невероятно необикновен човек. Той доказа, че онези окови могат да се счупят. Вярно, не всичко е толкова еднозначно, защото сега виждаме и другата му страна - фанатизма.
------------------------
Факел;2004, кн. 1-2;
Именно това виждали хората у Леонардо да Винчи, у когото освен телесната красота имало и повече от безгранична прелест при всяка постъпка, а помислите и поведението му винаги били царствени и великодушни, и приемал той еднакво сърдечно всекиго - богат или беден, - стига да бил почтен, а дарбата на Леонардо била толкова голяма, че плашела познавачите, защото във всяка най-трудна тема, към която се насочвала неговата любознателност, той намирал най-съвършени решения.
------------------------
Факел;2004, кн. 1-2;
- Достатъчно добре. Но и аз понякога се изненадвам от себе си, не мога да предвидя реакциите си, т. е. виждам, че някаква част от моето аз не ми е позната. И се радвам, че е така. Иначе например не бих написал този текст за Леонардо да Винчи, тъй като изобщо не бях мислил за него, не знаех, че e в мен. А той явно е съществувал свише, бил е заложен изначално в мен - като зрънце, което в определен момент е трябвало да покълне. Дори ден преди да седна да пиша, не знаех, че ще пиша за Леонардо.
------------------------
Факел;2004, кн. 1-2;
- Виждал съм стотици деца, които с възторг посещават подобни музеи на смъртта. Като че ли най-разпространени бяха те у вас... Но ти явно не си бил обикновено съветско момче. Явно съзнанието ти е било особено поразено от злото, което твоята необикновена страна е произвеждала, за да си зададеш десетилетия по-късно въпроса: “Дали такъв изключителен талант не умножава злото в света.” И то в миг, когато болезнено преживяваш смъртта на майка си и се каниш да пишеш за едно от най-висшите проявления на човешкия дух.
------------------------
Факел;2004, кн. 1-2;
А в Перм пък на мястото на старото църковно гробище болшевиките построиха зоологическа градина. И понеже обикновено в Русия всичко се върши по най-дивашкия начин, в някои от клетките на птиците бяха оставени надгробните паметници. Много се чудех, като ходех с мама в зоопарка, задето виждах орли по кръстовете. Всичко беше в птичи изпражнения - и имената на покойниците, и целите надгробни плочи. Никой не ги чистеше. Подобно оскверняване, светотатство ме плашеше и аз го преживях дълбоко.
------------------------
Факел;2004, кн. 1-2;
- Мисля, че това е най-съвършената ти творба. И явно образът на Леонардо, какъвто го виждаш ти, приляга най-много на четката ти... За колко време я написа? Година, две?
------------------------
Факел;2004, кн. 1-2;
- Виждал ли си черновата на “Медният конник”? Точки, точки, точки, после някакви нечленоразделни съкращения - “на б., сто., “вел.”, “вол”… и пак точки, точки, точки... И пустота!... Поразително! И изведнъж на беловата:
------------------------
Факел;2004, кн. 1-2;
- Да, да, същото състояние... Само че при мен, както въобще не се виждаше, краят изведнъж дойде. И аз изведнъж свърших... Свърших! Но работата ми беше още жива - като чаша мляко, като вана, от която се вдига пара, като баня, в която жените още перат... Помня, че се връщах от вилата и на път за вкъщи купих всичко, което намерих за Леонардо. Вървях и четях, трескаво разлиствах - какво още мога да добавя, какво още ручейче мога да влея в този водопад.
------------------------
Факел;2004, кн. 1-2;
- Моето семейство винаги е било ориентирано на Запад - то беше типично републиканско, с типичните светски ценности: либерализъм, секуларизъм, интерес към чуждите култури. Роднините ми бяха просветени западници, затова виждаха мисията си като просветители на “невежия” народ. Тази идеология - кемализмът - им даваше известни духовни пълномощия, смяташе се, че те са елитът на републиката, че са над останалите, че имат особен статут, особени привилегии. Което, общо взето, не беше далеч от истината.
------------------------
Факел;2004, кн. 1-2;
- Ведат Туркали - да, макар той да е по-урбанистичен, но все едно, политическите му възгледи... Виждате ли, писателите от неговото поколение са били политически и тематически ангажирани. Те са били марксисти и са писали за анадолската беднота. Колкото и да е чудно, никой не е писал за Истанбул, за града. Забавно, нали? И аз реших да погледна на града като на палимпсест. Като на многолистна баница от истории - византийска, отоманска, републиканска. Особено отоманската.
------------------------
Факел;2004, кн. 1-2;
- Работата е там, че отоманският период от историята в ново време е под негласна забрана. Турците искат да виждат себе си като турци, а не като наследници на Отоманската империя. Пък Отоманската империя, като всяка империя, е била многонационална - в Истанбул са живеели и гърци, и турци, и евреи, и арменци. Докато републиката претендира за национална самобитност и пъстротата на империята много є пречи. Идеологията на републиката е проста - тотален “турцизъм”, който да се прави, че никаква империя не е съществувала. Та аз реших да надникна в този период от историята...
------------------------
Факел;2004, кн. 1-2;
- Надявате ли се, че представителите на западния свят, по-точно европейците, ще успеят да преодолеят традиционния антагонизъм между “тях” и “нас”? И виждате ли възможност за възникване на някаква солидарност между борците за основни права и свободи в Европа и борците за същото в арабския свят?
------------------------
Факел;2004, кн. 1-2;
Когато погледна дадена вещ, винаги виждам пространството, което тя заема. Все ми се иска това пространство да се появи отново, да си възвърне отнетите права, защото пространството е изгубено, когато е заето от нещо. Ако видя стол, поставен в някакво красиво пространство, колкото и прекрасен да е самият стол, той никога не може да се мери по красота с обикновеното, голо пространство.
------------------------
Факел;2004, кн. 3;
В средния вагон имаше само седем души. Опърпана бабичка беше вперила очи в своя чувал с картофи, а-ха да зарови лице в него. Млад здравеняк през цялото време дъвчеше лук, забавно-стреснато втренчен в пустотата пред себе си. Дебела жена се беше свила на кълбо, така че не се виждаше дори лицето и.
------------------------
Факел;2004, кн. 3;
Под едно дърво като изгнила, изхвърлена греда лежеше трупът. Никой не го виждаше и не го закачаше. Изведнъж иззад храстите се показа човек, който грухтеше и равнодушно се оглеждаше. Беше Фьодор. Същото износено сако като смачкан чувал висеше на него.
------------------------
Факел;2004, кн. 3;
Тясната лъкатушна пътечка го изведе най-накрая от гората. В далечината се виждаше мъничка самотна гара.
------------------------
Факел;2004, кн. 3;
- И да, и не. В "Мухи без глави" (там особено) имаше прототипи. А този път използвах метода на "скрития човек". Тоест виждам в един или друг човек, или в себе си, или въобще в човешката душа (понеже всички ние сме изградени според един и същи архетип) някакви скрити неща, които могат да бъдат проявени. И от нощната, потайна страна на душата аз ги извличам до равнището на видимия характер. Русия е пълна с невероятни типове. Тук могат да се срещнат такива хора, дето и насън ги няма.
------------------------
Факел;2005, кн. 1;
Или по-грубо казано: липсата на достатъчно гражданско мъжество и протестен патос ме опази и от самиздата, и от скандалите, така ловко използвани от литературата през последните петдесет години. Доколкото обаче разбирам, моето време настъпва едва сега и аз не напразно съм изчаквал. Както виждате, дочаках внимание от страна на вашето авторитетно списание...
------------------------
Факел;2005, кн. 2;
Влакът едва бе потеглил, когато чевръсто влезе сервитьор и ми предложи менюто. И той говореше на украински, но аз все пак разбрах: лвовският хотел плаща закуската ми. Приятна изненада за един руски пътешественик! Поръчах салата по гръцки, червена риба и халба червена немска бира “Будвайзер”. И разгърнах картата на Лвов, която намерих на масичката. Преди това никога не бях виждал карта на Лвов. Всички мои опити да си купя карта в Москва и в Киев се бяха оказали напразни.
------------------------
Факел;2008, кн. 2;
В "Изкопът" виждаме женски пионерски отряд, който марширува в околната пустота. Това е оркестър от млади възмъжаващи момичета. Те ще оцелеят, защото в техните тела зрее първичният пол. Подрастващото пролетарско тяло увеличава мъжката си чистота за сметка на женските смески.
------------------------
За буквите;бр. 18/2004;
Има един надпис, издълбан върху камък преди хиляда години. Повелил е да го издялат цар Иван Владислав, племенник на цар Самуил, самодържец Български, за възстановяването на крепостта Битоля, „за убежище и защита на българите". Не съм виждал плочата,
------------------------
За буквите;бр. 20/2005;
извърши в древния тука исторически храм на светите без-сребърници Козма и Дамяна от двоица свещеници — един аравлянин и един българин, и от трима главни певци — един аравлянин, един българин и един грък. На богослужението присъствуваха всички заточени братя и след отпуса на службата изпе се в черковния двор похвална песен на Светите Кирил и Методий. Също тъй многолетствие за Н. И. В. Султана. Стечението от тукашните жители беше голямо, защото не виждали и не чували такваз наредба, и всички любопитни питаха какви са тези тропари и кон-даци, що пеем...
------------------------
За буквите;бр. 20/2005;
И те виждам как пътуваш - ти пътуваш като слънце. В глинени колиби лягаш, ставаш в златни градове. И под ленената риза и под бронята - по зрънце. Твойта азбука е чудо не за дни - за векове!
------------------------
За буквите;бр. 20/2005;
Няма как да не си спомним най-храбрия защитник на равно-апостолното Кирило-Методиево дело - преславския Черноризец, когато виждаме тропара на солун-
------------------------
За буквите;бр. 20/2005;
В слънчевия декемврийски ден от историческия хълм се откриваше просторна панорама на Рим и пристигналите от България можеха да обгърнат с поглед прекрасните урбанистични пейзажи в подножието на висотата. Но навярно и паметникът на българина се виждаше от всички знатни точки на италианската столица. От Колизея, от монумента на Ро-мул и Рем, от фонтана „Треви", от Площада на републиката....
------------------------
За буквите;бр. 20/2005;
Сега ние знаем, че паметникът на Капитан Петко войвода се е виждал от италианския парламент, защото редица депутати,
------------------------
За буквите;бр. 21/2005;
Освен отрицание на иконите виждаме у Милтън отрицание на разкоша и разточителството на официалните църкви, признаването на дуалистичния принцип, сиреч господството на два Бога - добър и лош, над света. Милтън употребява и добре известното название „добри хора", с което се наричат лидерите на еретическите общности, и популярното сред дуалистите понятие „вътрешен човек".
------------------------
За буквите;бр. 21/2005;
Като срабним конструкционната форма на буквите на Азбуката от Плиска с добавените букви на Кирилската азбука и на цялата Глаголическа азбука и логиката на тяхното изграЖдане виЖдаме, че трите азбуки произлизат от една фигура-модул и са плод на една творческа мисъл.
------------------------
За буквите;бр. 21/2005;
Кирило-Методиевската следа, както виждаме, от Васил Левски преминава към Бойчо Огнянов - и то в духа на тропара. На изпита българската азбука звучи неразделно от нашето А, Б, което могат да казват всички славяни, всички загрижени на земята да има мир и благоволение, спасение на човешките души.
------------------------
За буквите;бр. 22/2006;
Като влезе пък в двореца, и види високи палати, и богато украсени, отвън църкви с камък, дърво и багри,а вътре с мрамор и мед, сребро и злато, не знае с какво да ги сравни, защото не е виждал в своята земя друго освен сламени хижи, бедният, започва да губи ума си и им се чуди.
------------------------
За буквите;бр. 24/2006;
Това подсети за думите на един руски писател, пряк участник във възраждането на Кирило-Мето-диевския празник в Русия през последните години, признателен ученик на Лихачов: „България не я виждам за първи път - аз си я спомням."
------------------------
За буквите;бр. 24/2006;
Трябва да умеете да виждате света, да виждате природата, да виждате хората, да виждате историята - да чувствате историята, да познавате своята страна. Своята страна трябва непременно да обичате и познавате, а също така своя град или село, своето училище.
------------------------
За буквите;бр. 24/2006;
Към мисиите на славянските просветители на север и запад отправя мислите и чувствата паметният кръстен ход на българския дар за Мурманск. Мисията продължава във всички посоки! Виждаме го и от биографията на папа Йоан Павел ІІ - най-много пътувал в историята на Ватикана.
------------------------
За буквите;бр. 25/2007;
Тук аз виждам най-малко основателни причини за скептицизъм и критицизъм. Евроскептиците представят Европейския съюз като хомогенизираща, отричаща старите национални особености като например италианското сирене (с вкусна добавка от мръсотията на ръцете) или английското говеждо и бирата, измервани в па-ундове и пинти. Примерите в това отношение обаче не са многобройни и срещу всяко старо нещо, премахнато поради забрана от новите европейски наредби, се появяват две нови.
------------------------
За буквите;бр. 25/2007;
Когато погледът ми отново срещна белия венец от планини и мирното спокойствие на равнината, стори ми се, че този живот, който отнех, не е изчезнал безследно, но като една малка капчица е преминал в океана на великата и вечна сила, която ражда живота... И аз разбрах защо ние, хората сме виждали в смъртта известна красота и защо сме й възлагали дори надежди. В това преминаване оттук към там, във вечния възврат, за който говорят философите и религиите, нашият ум е откривал безсмъртното начало на живота и е черпел нови сили за духа...
------------------------
За буквите;бр. 26/2007;
Проходът, който за първи път премества ударението върху направлението от юг на север, също се намира на Балканите. На Шипка всичко е спокойно... От висините на Орлово гнездо все по-ясно се виждат пътищата на прелетните птици към „обетовани земи", отдалечени от географски и други Сахари. Бездомни и безхлебни сред нажежените пясъци, тръгват след прелетните птици, към местата, избрани от тях за гнездене.
------------------------
За буквите;бр. 26/2007;
сик. Князът молил воеводата да не спира порива на душата му. Воеводата не отстъпвал. Тогава Растко прибягнал до хитрост. Помолил игумена да покани сръбската дружина на трапеза и разкрил плана си. Игуменът дълго се молил, преди да се съгласи. Не виждал нищо лошо: не от баща си се отричал отрокът, посвещавайки се на небесния Отец.
------------------------
За буквите;бр. 26/2007;
ева, Костадин Михайлов и други. След обреда ги виждаме благи и свенливи, с природна чистота, неразговорчиви за сакралната страна на ритуала.
------------------------
За буквите;бр. 27/2008;
Наследството на Кирил и Методий, претърпяло крушение в Моравия, бива спасено от българския народ. Като дават убежище на техните ученици, на първо място на Климент и Наум, българите съумяват да дадат по-нататъшно развитие на тяхното наследство и сетне да предадат неговите духовни и културни плодове на други народи от Югоизточна и Източна Европа. Славистите и ви-зантинистите от много страни се радват, като виждат как се възражда в България това велико наследство. Ранните произведения на кирило-
------------------------
За буквите;бр. 27/2008;
Трябва да си сляп, за да не виждаш как модната, задължителната всепозволеност се отличава от пламенните страсти и греховете на миналото - така както раковите метастази са различни от доброкачествените тумори.
------------------------
За буквите;бр. 27/2008;
„Страдащите наши братя преди нас са станали християни, преди нас са чели Евангелието на свой роден език и предадоха това Евангелие на нас, когато на брега на Днепър се извърши кръщението на руския народ. Преди нас те са имали книги, когато ние не сме знаели, не сме виждали дотогава нито една."
------------------------
За буквите;бр. 27/2008;
тта, като виждаше редом тия свои командири да ни поощряват и да ни вдъхват кураж. Те вървяха заедно с нас „към победа или смърт!"
------------------------
За буквите;бр. 27/2008;
След като войската премина между редиците, Великият княз се спря на едно възвишение, откъдето се виждаше целият строй, и обяви официално подписването на мира:
------------------------
За буквите;бр. 27/2008;
Интеграцията на Русия и други православни държави би наклонила везните на страната на православието и би допринесла много за укрепването на християнската културна идентичност на Европа. Но католиците и протестантите виждат православието като един от проблемите на отношенията изток-запад, вместо да гледат на него като на част от решението. Както би трябвало да бъде.
------------------------
За буквите;бр. 27/2008;
- Ние не го сторихме. Не го направи нито една нация, защото всички бяхме прекалено глупави и наивни. Желаехме да виждаме по страниците на нашите вестници най-вече снимки на разголени момичета и тлъсти заглавия за изнасилвания, а нито едно правителство не беше в състояние да повлияе върху това.
------------------------
За буквите;бр. 29/2008;
Освещаването става на 29 октомври (15 октомври ст. ст.) 1938 г. от бесарабския владика архиепископ Кишиневски и Хотински Дмитрий Сулима. На дългоочакваното тържество, продължило четири дни, присъстват хиляди български колонисти. В името на своя дългомечтан храм те виждат и своето преображение на свободна от османско иго земя.
------------------------
За буквите;бр. 29/2008;
„Българските ученици от Възраждането и досега пеят: „Върви, народе възродени, към светли бъ-днини върви!" Много други народи, сега възраждащи се и тръгнали по пътя на своето независимо развитие, на всеки 24 май виждат в пролетния пример на България опора и вдъхновение, вяра в себе си, стремеж за духовно развитие и културен разцвет. Чрез вестника „За буквите" поздравявам дейците
------------------------
Култура;06/09/2002, бр. 31;
В "Търкалящи се камъни" Катя Паскалева е мъртвата майка на братята, оживяла от дневника си - виждаме я или изпита в болничната стая, или морно изправена в клаустрофобично-леденото пространство на моргата пред трупа на собствената си майка. Изпод подпухналата скръб на лицето й се гърчи струя живец, изопната като едва доловима борбеност. Мълчалива или метежна (каквато се мярка в "Забраненият плод"), безмълвна, горка, благородна, Катя Паскалева в тези филми сякаш поставя финални мазки върху своя екранен образ на жена-жертва.
------------------------
Култура;25/04/2003, бр. 17-18;
Носители на тази естествена човешка нравственост са Донка, Бистра, дъщерята на Евтим, която истински обича годеника си Борис. Както виждаме, все тези, които са останали малко или много вън от прякото влияние на общественото статукво.
------------------------
Култура;25/04/2003, бр. 17-18;
Искам тук специално да се спра на някои важни моменти в статията на Емил Григоров. Г-н Григоров, благодарен съм ви за добрите ви думи към мен, както и за искрено и отривисто изказаните несъгласия. Вие сте доблестен човек. Предполагам, че ще има за какво да спорим и в бъдеще, защото това са все въпроси, засега без окончателни отговори. Нещата, за които бих поспорил, обаче, бих разделил на два вида, според както ми се струва, че ги виждам в текста ви - несериозни квалификации и сериозни възражения.
------------------------
Култура;25/04/2003, бр. 17-18;
Такива базисни противоречия ме правят оптимист, защото мисля, че тъкмо вътрешното триене води човек хъката-мъката към истината. Но като гледам как от това студентско ниво чак до интелектуалните ни салони хората гледат Америка, после гледат доскорошния Саддамов Ирак, после пак Америка, после пак Ирак, и все не виждат разлика в системите, честно казано, понякога губя надежда, че някой ден ще мога да докарам разговорите си до момент, в който няма да се налага да защитавам Америка. В който, тоест, няма да си откриваме открити земи и ще си разсъждаваме по същество.
------------------------
Култура;09/05/2003, бр. 19;
- От него съм получил наистина толкова много, колкото може един баща да даде на сина си. Към това прибавям и професионалната подготовка. И колкото повече време минава, толкова повече виждам колко велик учител и музикант е той. Защото ме е повел по най-верния път на музиката и цигулковото изкуство. И е невероятно, че и до днес, когато вече е на 93 години, той продължава да се вълнува от всички проблеми, които имам или бих имал. Не само мои, но и на другите си ученици.
------------------------
Култура;16/05/2003, бр. 20;
Понякога фини и нежни, друг път хищни и студени, те сякаш са живи същества, способни да мислят и чувстват. На много места виждаме разпукнати нарове с разпръснати по пода или из въздуха семена. Тук всеки образ съдържа скрита символика и подобно на сюрреалистичната живопис може да се анализира и тълкува многостранно.
------------------------
Култура;16/05/2003, бр. 20;
Основният композиционен похват на художничката е съчетаването на няколко преливащи едно в друго пространства. Сякаш някой е повдигнал тежки надиплени завеси и пред погледа се разкриват далечини с облени от светлина водни повърхности, пищни градини, прашни стълбища... Човешки фигури виждаме рядко само като силует, но въпреки това тяхното присъствие се усеща навсякъде.
------------------------
Култура;16/05/2003, бр. 20;
- От него съм получил наистина толкова много, колкото може един баща да даде на сина си. Към това прибавям и професионалната подготовка. И колкото повече време минава, толкова повече виждам колко велик учител и музикант е той. Защото ме е повел по най-верния път на музиката и цигулковото изкуство. И е невероятно, че и до днес, когато вече е на 93 години, той продължава да се вълнува от всички проблеми, които имам или бих имал. Не само мои, но и на другите си ученици.
------------------------
Култура;23/05/2003, бр. 21;
"Моята издателка твърди, че никога не ме е виждала да говоря пред толкова малко хора", нескромно откри премиерата Стефан Цанев и шеговито се определи като "един от младите български творци, които Божана Апостолова със своята странност издава".
------------------------
Култура;23/05/2003, бр. 21;
Когато писах за миналогодишното издание на фестивала, завърших с думите: "В Благоевград трудно се снобее. И все по-малко виждам смисъл в упорството на други фестивали донякъде високомерно да предпоставят разрива между публиката и театъра. В такива разриви изтичат труднокаптираните води на нашия театър."
------------------------
Култура;30/05/2003, бр. 22;
Слушайки тези звуци, гледайки тези движения, може да се изгуби представа за времето и да се потъне в сладостната измама, че красотата все пак може да победи времето. Разбира се, тези парченца минало, които виждаме, са следствие на усилията на модерния човек да удържи текливостта и да съхрани духовната си история. Спектакълът на ансамбъл "Росиньол" внушава колко крехката природа на изкуството винаги се е опитвала да вмести в себе си вечността и да се опълчи на изплъзващото се време.
------------------------
Култура;30/05/2003, бр. 22;
Г-н ректорът, проф.Боян Биолчев, предостави на декана на Химическия факултет привилегията си да произнесе от тази най-висока университетска трибуна слово на светлия празник на Кирил и Методий. В този му жест аз виждам неговото и това на цялата университетска общност уважение към природните факултети на нашия Университет и ролята им за развитието му. Голямо бе изкушението да избера тема от тясната научна област, в която съм скромен изследовател - ФХ и БФХ и споделя вълнението, което, като всички вас, изпитвам при досега си с науката и преподаването.
------------------------
Култура;30/05/2003, бр. 22;
"Ако Хемингуей се беше родил в София - казваше Бунюел, - никой нямаше да го чете". "Български" е обратното на "американски": нещо неопределено, безинтересно. По думите на Кракси, български бяха новините по RAI3. Български бяха и процентите, с които Кракси се преизбираше за секретар на Италианската социалистическа партия. На Боси "Форца Италия" му се виждаше българска партия до не много отдавна.
------------------------
Култура;30/05/2003, бр. 22;
1. Интуитивно - като усещане за възможна среща на преводач, автор, издател и публика (понякога - и художник) - избирам книги, които виждам в известен смисъл като бъдещо събитие в книгоиздаването;
------------------------
Култура;30/05/2003, бр. 22;
Мисля, че истинската християнска мисъл е дълбоко, дори бих казал, драматично ангажирана с историята. След Боговъплъщението човешката история е осветена, Бог е открит в нея. Всяко историческо настояще е настояще на срещата с открилия се и действащ в него Бог. Не може да вярваш, че "И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе" (Иоан. I, 5.), и да виждаш периоди или събития в историята, колкото и трагични да са те, които да скриват, да засенчват открилия се Бог.
------------------------
Култура;06/06/2003, бр. 23;
Във виртуалната версия на 68-а (като антиманифест по Георги Господинов) виждам как паметникът на Тодор Живков - като статуята на Командора от "Дон Жуан" - тръгва насреща ни с гръмовни стъпки и ни пожелава "добър ден!".
------------------------
Култура;06/06/2003, бр. 23;
Недко Солаков: Така е. Ние затова не ги използваме от дълги години. Само че проблемът е, че вие - и много още други хора - имате свое собствено разбиране за това какво е съвременно българско изкуство и очевидно не можете по никакъв начин да определите какво точно е това, което виждате в момента, и затова се хващате за този термин, който много ви се иска ние да сме го използвали. Отдавна не го използваме.
------------------------
Култура;06/06/2003, бр. 23;
Недко Солаков: Не виждам нищо парадоксално в това да искаш нещо, което правиш, да влезе вътре в институция, да бъде купено и съответно да бъде вкарано в някакви институционални рамки. Това е нормално. Това е вече история.
------------------------
Култура;06/06/2003, бр. 23;
Недко Солаков: За мене пък точно в това е проблемът - да бъде откупено. Защото са изминали 14 години от началото на този тип изкуство у нас. А българските институции не притежават нищо от това изкуство. Това задължение на държавата е било абсолютно загърбено. Малкото неща, които имат, са били подарени от художниците. И тези подарени неща днес са в един разсипан вид, както виждате от машината за разбиване на идоли. Добре, че Любо е жив и здрав, та да я оправи.
------------------------
Култура;06/06/2003, бр. 23;
Недко Солаков: Но защо, според теб, музеят непрекъснато трябва да бъде разглеждан като консервативна институция? Има музеи, които са изградени само от този род неща. Да ти кажа ли например за една от последните изложби на музея във Франкфурт, който е един от собствениците на черно-бялата работа. Една от работите е на Грегор Шнайдер, който взе една от големите награди на миналото Венецианско биенале. Тя представлява черна (не помня дали е квадрат) картина, зазидана в стената, и ще бъде отворена след 50 години. Иначе единственото, което сега виждаме, е чиста, бяла стена.
------------------------
Култура;13/06/2003, бр. 24;
Ревах със скъпернически сълзи на гишето в банката, където платих четирицифрена фактура. Но, след инсталацията, си казах - тук има нежност. И в синия фон на 2000, и в менютата на Office. Аз бих предпочел държавните служители, от гледна точка на тяхната способност да бъдат полезни на гражданите, да виждат нежен син цвят, вместо да имат неограничени възможности за изява в полето на програмирането. Не бих искал те да са принудени да бъдат хакери от висша класа, колкото и пари да спести това, защото това не влиза в тяхната длъжностна характеристика.
------------------------
Култура;13/06/2003, бр. 24;
- Гледам да не правя едно произведение само за себе си. То трябва да създаде атмосфера. За това трябва пространство. Виждам пространствената инсталация като скулптура дори когато е на видео. Произведението винаги е мой автопортрет. Работя с различни материали на едно място. Специално масата върху крушките е изградена от различни елементи, които дружат един с друг. Така се получава един организъм.
------------------------
Култура;13/06/2003, бр. 24;
- Не го виждам като преминаване. Всъщност е развитие. Продължавам да бъда скулптор. Когато изобразителното изкуство закъсва като цяло, художниците се обръщат към скулптурата. Пикасо например започва да прави скулптура, а Марсел Дюшан - скулптурни обекти. Защото скулптурата притежава пространственост - едно физическо измерение повече. Докато в плоскостни изкуства като живописта и графиката се създава илюзия за форма. Скулптурата е много специална и е много трудна, защото при нея не се пресъздава, а се създава.
------------------------
Култура;13/06/2003, бр. 24;
- За мен Швеция е чудесно ателие. Но там правя неща, които са резултат на заседнали у мен усещания, обработвани с години. Естествено, голяма част идват от България. И може би те носят поетичността, която шведите виждат в моите работи. В никакъв случай не се стремя да приличам на някой друг, защото така ще започна да не приличам на себе си.
------------------------
Култура;13/06/2003, бр. 24;
Свободната академия беше свободен терен, където посрещахме и поети, и свещеници, и философи. Оказа се, че в Швеция е необходим накакъв напредък за младата генерация. С мои студенти тогава направихме изложба и на "Шипка" 6 през 1991. Освен София, посетихме и Атина, Копенхаген, Париж, Хелзинки. Това беше начин да се пробваш не само в пространството, но и социално. Да видиш как реагират различните хора, дори тези, които не са виждали изкуство.
------------------------
Култура;20/06/2003, бр. 25;
Емил Христов: Защо не снимам, като съм толкова супер? Това е цената. Цената на избора - да останеш тук или да заминеш. Стефан Иванов замина и снима малки канадски филми, а аз не. Но това е положението. Единственият човек от републиката, чийто филм съм виждал на големите постери, е Рали заради индийския му филм "Самсара". Няма друг.
------------------------
Култура;20/06/2003, бр. 25;
Емил Христов: Да. С известните компромиси по повод на story-то. Това, което правя, е да измислям материални носители, да ги наречем колони - например само луминесцентно осветление, черно-бяло, формат, оптика - някакви неща, които да създадат непрекъсваема цялост. Не виждам конкретните кадри. Но логиката виждам. Логиката на професионалните си действия.
------------------------
Култура;20/06/2003, бр. 25;
Емил Христов: Да, да. Опитвам се да направя Попзлатевия филм така, както виждам него самия. С Волев работя за Волев. И няма човек, който да ми каже: оп, един и същи кадър. Няма.
------------------------
Култура;20/06/2003, бр. 25;
Геновева Димитрова: Става дума за това, че обикновено виждаш стабилно изображение на разклатен филм.
------------------------
Култура;20/06/2003, бр. 25;
Геновева Димитрова: Казваш, снимайте дигитално, но не съм виждала досега друг български оператор да извади такъв капацитет на цветност от видео...
------------------------
Култура;20/06/2003, бр. 25;
Познанието му беше наистина вселенно - такова, каквото е древното познание на мита и обреда. То така е и организирано на платното му - с пълно незачитане на субектността, изразена най-чувствително чрез перспективата, и на нейните видими и осезаеми измерения. Светът в изображенията на Казаков се завърта пред нас като сляти земя и небе, като вселена на познанието. Художникът казва, че представя и онова, което не съзнава или само го е сънувал. Но как става това - как се осъзнават неща, които не си виждал, а те живеят в теб?
------------------------
Култура;27/06/2003, бр. 26;
- Мариела е интелигентен, информиран и съвременен човек. Вероятно е била вдъхновена отнякъде. Като прегледаме историята на изкуството, виждаме, че всеки голям е бил повлиян от някого. Но ако търсим аналог или сходство в идеите, според мен това са Галиано, Алигзандър Маккуин и Вивиан Уестууд. Убедена съм, че ако Мариела не беше тук, а там...
------------------------
Култура;27/06/2003, бр. 26;
Така днес виждаме една Европа не на две, а дори на повече скорости, разни държави, различно разположени в координатите етнос-религия-национално-културно. Една Европа, в чийто Изток още се утвърждават етноси (хървати, македонци, албанци), а някъде още силно присъства религията (Гърция); в чийто Център етнически доста прочистените след Втората световна война държави трудно свързват представата си за развитие извън етно-националното; в чийто Запад културното сцепление е основното за общността до такава степен, че границите между националните държави омекват.
------------------------
Култура;04/07/2003, бр. 27;
Съществува ли изобщо реалност, която заслужава наименованието "Европа" или това е просто елитистки, идеализиран термин за обозначаването на поредната илюзия, която не търпи критически анализ? Всъщност нещото, което еврокритиците не виждат, е тъкмо реалността на Европа. Антиевропеизмът почива на изкривена представа за Европа.
------------------------
Култура;04/07/2003, бр. 27;
Изглаждането на класовите противоречия в социалната държава и самоограничаването на държавния суверенитет в рамките на ЕС са само най-пресните примери. По думите на Ерик Хобсбаум през третата четвърт на двайсети век Европа от тази страна на Желязната завеса е преживяла своя "златен век". Оттогава вече могат да се разпознаят чертите на един общ политически манталитет, така че другите често пъти виждат у нас европееца, а не толкова германеца или французина. И това се случва не само в Хонконг, но и в Тел Авив.
------------------------
Култура;04/07/2003, бр. 27;
- Още се колебая. И е нужно, и не е. Нужно е, когато човек прохожда. А когато вече е поел по пътя си - вече не толкова. От друга страна виждам, и се ужасявам, как публиката робува на имена, на гримове, афиши - на всичко "холивудско". Не знам - още се колебая.
------------------------
Култура;11/07/2003, бр. 28;
При това положение в момента ние виждаме един-единствен изход - да се приеме Закон - член единствен, съдържащ гаранции за осигуряването на минималното годишно държавно финансиране за филмопроизводство - така, както това е заложено в Проектозакона на МС.
------------------------
Култура;11/07/2003, бр. 28;
Любовта не се вписва в нито една от големите философски школи, които се занимават с предназначението и същността на човека. Те я отчитат като някакво нещо, което, макар да съществува, не пасва на системата на сериозното мислене и затова е избутана в своеобразно гето, където да не пречи на сериозната работа на мисълта. А в "Matrix Reloaded" виждаме, че любовта е голямата вселена - голямото нещо, което побира в себе си всички други неща, но е по-голямо от техния сбор. И така става основата за вярата, която води до невъзможни действия, които раждат света на свободата.
------------------------
Култура;18/07/2003, бр. 29;
Междувременно на терен е журналистка от "Ескуайър" - задкадров глас ни "прочита" нейните стриктни записки, включително и за Валовата слепота. Той най-неочаквано отива при сина си пънкар (или хевиметалист) с обеца на носа, когото не е виждал 2 години.
------------------------
Култура;18/07/2003, бр. 29;
- Като студент бях много смешен. Играех изключително в комедийки и дори ми беше излязло име на голям зевзек. После изявите тръгнаха в съвсем друга посока. Когато се опитваш да пробиеш където и да е, нямаш голям избор. Сега, разбира се, никак не съжалявам. Изградих си стил на работа, пък и хората ме свързват с определен тип. Едва ли не са решили, че такъв съм и като човек - примерно тихичък, мисловен, не си отваря устата излишно... Това, виждате, съвсем не е така. Но на мен определено ми доставя удоволствие.
------------------------
Култура;18/07/2003, бр. 29;
Първо, няколко думи за дребните и по-големи финансови привилегии, които винаги имат или могат да имат политическа цена. Самият аз имам вече 40-годишен професионален опит и като погледна назад в годините, се виждам едновременно и като жертва, и като екзекутор.
------------------------
Култура;09/07/2004, бр. 29;
Васил Райнов: В обобщаващия том на Българския диалектен атлас, наред с останалите негови томове, излизащи в продължение на повече от петнайсет години, е отразена съвременната езикова действителност. Това е последният труд, който по един оптимален езиковедски и лингвогеографски начин отразява всички езикови територии на нашия език. Там виждаме не как са говорили нашите прадеди, а как говорят живите хора в тези земи. Говорите са системно изследвани, описани и фиксирани.
------------------------
Култура;09/07/2004, бр. 29;
Христо Буцев: Във френския, в английския има вековна, стабилна основа, тази основа обаче се е създавала и съзнателно. Може би и ние трябва да правим съзнателни усилия... Извън това, че наблюдавате езика и кодифицирате, виждате ли други начин на благотворно влияние? (Въпреки че ще ми възразите, че влиянието не може да бъде благотворно или не, все едно...)
------------------------
Култура;16/07/2004, бр. 30;
- Каква е цената да не принадлежиш към нито един лагер? Може би виждаш далеч повече български литератури, но защо някои го смятат за осъдително?
------------------------
Култура;16/07/2004, бр. 30;
- Нека да говорим за него все едно, че е жив. Не мога да си представя това предаване да бъде като некролог. Вие сте жива, от плът и кръв срещу нас, каквато сте била до него с тази разлика, че той ви е усещал - повече отколкото ви е виждал.
------------------------
Култура;16/07/2004, бр. 30;
- Той виждаше повече от останалите! С докосването си до неговата душевност започнах да разбирам, че понякога незрящите хора са по-зрящи от зрящите.
------------------------
Култура;16/07/2004, бр. 30;
Символ и най-висш видим израз на цялостността на средновековната култура е катедралата. Катедралата е мястото, където виждаме величието на Бога в света. Готическата катедрала е изпълнена с Божията светлина и сякаш безплътно се е устремила към Него. Тя обема всичко и всички, в нея целият човешки род се единява евхаристийно със Създателя. Тъкмо затова я откриваме още в заглавието на произведението на Жорж Дюби.
------------------------
Култура;30/07/2004, бр. 32;
Дорн (обръща се и се взира). Ако не се лъжа, това е госпожа Заречна. Здравейте, Нина Михайловна. Колко отдавна не сме се виждали.
------------------------
Култура;30/07/2004, бр. 32;
Нина (не сваля погледа си от Тригорин). Съвсем същият, изобщо не се е променил... (Опомняйки се.) Минавах просто. Силен дъжд вали... пътят потъна в кал, каретата не може да се движи. Ей на, цялата подгизнах. Истински потоп е... Аз, Ирина Николаевна, знам, че не ви е приятно, че ме виждате, но не можете да ме изгоните в това лошо време. "И да помага Бог на всички безприютни скитници..."
------------------------
Култура;24/09/2004, бр. 35;
Аз съм във война със себе си, вярно е. И вие не може да си представите в каква степен отвъд това, което сте разгадали, казвам противоречиви неща, които са, да речем, в реално напрежение, които ме конструират, карат ме да живея и ме карат да умирам. Понякога виждам тази война като ужасна и болезнена, но в същото време знам, че това е животът. Няма да намеря мир, освен във вечния покой. Така че не мога да кажа, че поемам върху си това противоречие, но знам също, че това е нещото, което ме държи жив и ме кара да поставям въпроса, именно, който вие припомнихте, "как да се научим да живеем?".
------------------------
Култура;08/10/2004, бр. 37;
Това, което днес действително стъписва ума в цялата тази кървава афера, е основното искане на изверга-майор - незабавната легализация на БКП. Как така той е виждал легализацията да стане с терористичен акт, и то толкова пъклен? Как става така, че възможно най-нелегалното лице в България по онова време, най-коравият измежду най-закоравелите конспиратори, се оказва заразен от неудържим стремеж към легализация? На пръв поглед това официално декларирано искане на майора, и то във връзка с един максимално убийствен акт, изглежда политически абсурдно и патологично скверно.
------------------------
Култура;2005, бр. 5;
- Виждате ли колко сте нечестен и какъв отявлен враг сте, другарю Вълчев. Вие сте знаели едно важно нещо и не сте го казвали и казвали ясно, за да може да бъдете веднага ликвидиран...
------------------------
Култура;07/10/2005, бр. 34;
Таня Кольовска: Безусловно. Виждаш колко добре стоят в галерията "Духът на материята" I и II, най-новите й картини. Не можеш да правиш такива картини, ако самият ти не си дух.
------------------------
Култура;07/10/2005, бр. 34;
- Затруднява ме въпросът кое e по-значимото: дали пространството, което Магда Абазова създава, или разривите на природата с мимезиса, които се разиграват в него. Пред платната й се чудя как от, да речем, една обикновена ваза се проясняват и постепенно добиват независимост линията, формата, обемът, цветът, ритъмът... Искам да прибавя още едно свойство на картините й: те винаги са леко учудени, но не, не и по детински. Тя някак вижда истинските новини на живота. Ние също излизаме вечер на терасата, но не виждаме покривните очертания, както ги вижда тя.
------------------------
Култура;07/10/2005, бр. 34;
- Знаете ли, може да се виниш всяка минута. Защото този поток от чувства, мисли и емоции, който клокочи в нас, е много силен. Вероятно и моята вина - също. Приблизително може да се обясни така: ако аз бях по-добър, и наоколо щеше да е по-добре. Но така не бива да се мисли. А трябва да се мисли, че ако аз не съм добър, това влияе наоколо и затова трябва да се стремя към противоположното. Колкото по-близо до себе си търсим грешките, толкова по-добре. Как беше казано - че виждаме сламката в очите на другия, но не гредата в нашите.
------------------------
Култура;07/09/2006, бр. 29;
Кризата, уви, е обективна. Всеки път като разтворим вестниците, виждаме застаряване. Разтворим ли някой роман или стихосбирка, около които се опитва да се образува някакъв шум, пак виждаме застаряване. Отработват се отработени модели, повтарят се стари неща, усеща се растяща носталгия. Имаме пълна симбиоза в този план между медийното и литературното поле.
------------------------
Култура;07/09/2006, бр. 29;
Макар че има и разлика. Играчите напоследък нещо губят традиционното си елитарно доволство. По лицата им няма вече иронични усмивчици, които казват: „Какво знаете вие!” Защото усещат, че ако днес все още не им трябва публика, за да си живеят живота и скърпват бизнеса, утре вероятно много ще им трябва. Нуждата от публика се задава на хоризонта и те първи я виждат и не им е хубаво.
------------------------
Култура;07/09/2006, бр. 29;
Същото това поколение владее публичното пространство и днес. Виждаме го в лицето на Левчев, Антон Дончев, Стефан Цанев и още доста други. То напълно осъзнава, че времената са различни, и че това, което преди им се е полагало едва ли не „по право”, сега е кауза, за която постоянно трябва да работят. И те работят. Участват в сложни мрежи на взаимопомощ, постоянно се поддържат един друг, постоянно търсят и намират връзки с различни центрове на административната власт или пък на явно или „сенчесто” финансово подпомагане. И постоянно търсят как да се посеят и увековечат в по-млади последователи.
------------------------
Култура;07/09/2006, бр. 29;
Но ако решим за удобство да забравим целия сбор от участници и се ограничим да говорим само за конкретните шест книги, те самите са толкова неравни по достойнства, че не виждам какво друго ги държи заедно, освен CV-тата на авторите им. Най-добри са на Голев и Коен, рязко повече от останалите. След това - далече назад - на Стефанов. В този смисъл, интересно ще ми е да видя дали журито ще посмее да гласува за някой заместник. Под укоризнения поглед на началника му.
------------------------
Култура;09/01/1998, бр. 1;
Миналата година Иван Пенков не получи юбилейна изложба, въпреки че е връстник на Иван Милев. Съграждани и големи приятели още от юношеството си, така продължават и в професията, в която Иван Милев е по-изобретателният, а Пенков в началото е талантлив интерпретатор на неговите пластически идеи. Иван Милев умира млад и Иван Пенков довършва работата на приятеля и състудента си за Народния театър. В лицето на Иван Пенков сякаш виждаме нереализирания Иван Милев през 30-те, 40-те, 50-те години.
------------------------
Култура;09/01/1998, бр. 1;
Освещавахме новия салон на дружествата на българските художници.4 Под изложбения салон е устроено питейно заведение. Връзката е добра, но докато духът на изкуството немее скован в рамки и мрамор горе в салона, долу в зимника витае живият дух на "освободения" човек. Беше много приятелски интимно тържество. Никога не бях виждал колегите си толкова разположени и добри.(...)
------------------------
Култура;09/01/1998, бр. 1;
- ...всичко онова, което без да искаш виждаш в даден филм. И то носи ценна информация за епоха или обстоятелства.
------------------------
Култура;16/01/1998, бр. 2;
Духовната основа за този подвиг виждам най-вече в делото на Св. Климент Охридский. Тъкмо тогава е изкласявал първият випуск от неговите 3500 ученици. И какво по-естествено от това някои от тях да се насочат към Атон, където вече са действали множество монашески общности?
------------------------
Култура;07/08/1998, бр. 31;
Физика, химия, натурфилософия, геолого-геодезия, топография и риторика, капитански умения, живопис и антиживопис, риба и на всичкото отгоре "Художник Пластов" под формата на товарен кораб си дават среща в историческите части на Балчик. С моя "доцентски" рефлекс откривам, че компанията на поредния фестивал "Процес - пространство" се състои от две части: професионални артисти и студенти, на които аз възлагам надеждата да узреят по-бързо и да започнат да виждат по-далече от носа си.
------------------------
Култура;07/08/1998, бр. 31;
- Не виждам смисъл да се защитавам, тъй като по доста груб начин се обвързва решението на комисията за конкурса с личността на досегашния директор на НИМ. Мога да потвърдя, че за чест на комисията, извън представените от кандидатите програми, никой не си разреши обвързване на концепциите с личностна оценка на кандидатите, в това число и на досегашния директор.
------------------------
Култура;07/08/1998, бр. 31;
Лилия Абаджиева: Кандидатствах за първи път режисура и исках да уча точно при него, защото гледах неговия спектакъл "Васа Железнова". Това е култов спектакъл. Гледах го много пъти. В по-невръстна възраст съм гледала "Полет над кукувиче гнездо" в "Сълза и смях". Той е един от големите в българската режисура. В неговите спектакли винаги има атмосфера. Атмосферите, които постига, не съм виждала у друг. Освен това мисля, че неговите изследвания са колкото академични, толкова и модерни. Това ви изпълва с недоумение?
------------------------
Култура;2001, бр. 20;
Облаци тъмни покриват света. Болката и отровите изплуват и потъват в тях. Те са навсякъде. Гласът на диктора ни съобщава тази сурова истина и назовава спасението - "Балканфарма". Тогава метеорологичните алегории на ужаса изведнъж изчезват и ние виждаме усмихнато дете, безкрайна зелена поляна и светлина. Първо ги наблюдаваме някъде "от горе", а след това картината постепенно се приближава и сякаш се озоваваме там. Спокойствие. Тези видения са направо брилянтно попадение, ако "Балканфарма" е клиника за евтаназии. Но "Балканфарма" е фармацевтична компания. Произвежда лекарства.
------------------------
Култура;2002, бр. 39;
- Усещането за загубен смисъл е свързано с невъзможността на образованата прослойка да поеме лидерски функции. Разбирам лидерството като активно управление на смисъла, като дисциплиниране на мисленето по посока конструирането на обяснителни модели, които да ни помагат да живеем по-добре. Това de facto го няма. Разгулът в езика около нас обяснява разгула в живеенето: хората и медиите говорят по омерзителен и самоунизителен начин - и съответно живеят по такъв начин. И виждаме, че няма кой да се противопостави на това.
------------------------
Култура;31/01/2003, бр. 5;
- Бих могъл да кажа, че спомените, които имам от тогава, са семейни. Не просто изключително хубави, а семейни. Те са толкова силни, че всъщност не могат да се нарекат и спомени, защото не са свързани с неща, които човек може да остави зад гърба си, а са случки и събития, които не изтрива от съзнанието си и те остават като част от капитала за цял живот. Много е важно за мен, че виждам България отново. Времето не може да се върне назад, но периодът, в който живеем сега, поставя нови условия и акцентира върху различни ценности - затова човек трябва да продължава да работи, и то качествено.
------------------------
Култура;07/02/2003, бр. 6;
- В много от бившите комунистически страни краят на Хавел се възприема и като край на прехода; че с неговото слизане от власт свършва и целият този период на прехода? Виждате ли нещата по този начин?
------------------------
Култура;14/02/2003, бр. 7;
За проф. Дайнов важи аксиомата: "Бог, разбира се, има." И спорът по това би бил непродуктивен. След това професорът ни засипва с постулати. Вселената не била материя, а мисъл, защото материята е вълни, а мисълта - също(?). И така мислел всеки физик. Е, аз съм физик и виждам в подобни твърдения натурфилософска галиматия.
------------------------
Култура;21/02/2003, бр. 8;
Сега думите не ми идват, идват ми някакви сцени с Юлия: в Черепишкия манастир, на Вола, в ливадата под лобното място на Ботев, в пещерата "Леденика" - изобщо Юлия във Врачанския Балкан, в Смолян, в Солища, по време на невероятната многочасова обиколка през пущинаците около Солищинския връх; отново в пещери - Ягодинската и Дяволското гърло; в двора на къщата на Златина Тодева, от който се виждат Турлата и Гела; внезапна среща на варненския вълнолом...
------------------------
Култура;21/02/2003, бр. 8;
Защо изброявам тези места, станали ми така свидни? Защото там съм изживял - пълноценно и паметно - часове и дни, в които омаян виждах, как човек като Юлия наистина може да извлече вълнения от докосването до дърво, до камък, от гледка, от внезапна дума, от цъфнала билка, от летежа на птица, от чуплива линия на хоризонта, от плясъка на вълната в бетонния тетраедър...
------------------------
Култура;21/02/2003, бр. 8;
Тези и подобни въпроси могат да се възпроизведат при много изложби. Изказвам ги тук, защото смятам работите на Веско Велев за значими и актуални. Още повече защото имам нужда да се идентифицирам с, да кажем естетически, обекти, чиято неприспособимост надхвърля хоризонта на който и да е интериор и обусловеност; това е измерението, което искам да мога да виждам. Възможността за подобни обекти обусловена ли е от социалния статус на художника?
------------------------
Култура;21/02/2003, бр. 8;
Забавлението определено е водещо начало за Станка Желева и то не сaмо в изкуството, но и в живота й. Тя сама твърди, че обожава да рисува, да пътува и да танцува. Това виждаме отразено и в първата й самостоятелна изложба в България, открита на 13 февруари в галерия "Крида Арт".
------------------------
Култура;21/02/2003, бр. 8;
Кой не е чувал за "Казабланка", кой не е чел за "Казабланка", кой не е виждал поне фотос от "Казабланка" с Хъмфри Богард и Ингрид Бергман?... Филмът на Майкъл Къртис, създаден през 1942, носител на трите най-престижни "Оскар"-а, е един от бисерите в демократичната корона на американската митология (редом с "Форд", "Марлборо", "Кока-кола", "Макдоналдс", кланът "Кенеди", НАСА etc.).
------------------------
Култура;21/02/2003, бр. 8;
"Казабланка" е един от първите филми у нас, прехвърлен на DVD. Животът му продължава с пълен напред. Митичността обаче изиграва на "Казабланка" зла шега - той е в пакета класически филми, "оцветени" преди десетина (или повече) години в името на комуникативността - новите поколения американчета, виждате ли, не подозират, че е имало черно-бяло кино и ще откажат да го гледат.
------------------------
Култура;21/02/2003, бр. 8;
"Лице е онзи, чиито думи и действия се възприемат или като негови собствени, или като представляващи думите и действията на друг човек, или всяко друго нещо, към което те могат да се отнесат, било в действителност или условно. Той се зове естествено лице, когато думите и действията му са възприемани като негови собствени. А когато те се виждат като представляващи думите и действията на друг, той се представя като лице престорено или изкуствено."
------------------------
Култура;28/02/2003, бр. 9;
По-късно винаги, когато отивах във Варна, не пропусках да отида в църквата "Свети Атанасий", за да чуя служба на отец Любомир. И всеки път излизах оттам с повече вяра и кураж, удивен от простите и божествени слова на този човек. Каноничните елементи на тези служби бяха само част от литургията - повече от времето той ни говореше за това как почтено да преживеем земния си живот. Там винаги имаше много хора и виждах как всички гледаха с грейнали очи и излизаха усмихнати и окрилени. Този човек е един от най-популярните хора в града. В моите очи той е явление.
------------------------
Култура;28/02/2003, бр. 9;
Пет красиви, стилно оформени, много бели книги - това е поредицата "Съвременна гръцка литература". Издава ги Фондация за българска литература в своята колекция "Аквариум Средиземноморие" с водещ редактор Румен Баросов. Всъщност това е първият български проект, спечелен по програма "Култура 2000" на Европейския съюз. Оказва се, че с европейски пари могат да се правят неща на европейско равнище, макар че сме виждали и обратното.
------------------------
Култура;28/02/2003, бр. 9;
При такъв подход целият сталински период изглежда като триумф на бинарността: във всеки конкретен момент е имало "ние" и "враговете". Враговете се сменяха като на стрелбище, но яростната зеница, приучена да вижда света през мерника, си оставаше непроменена. Масовата култура е равнище на "очевидността". Тази очевидност зависи от настройката на очите. Нашите очи, особено в съветската епоха, виждаха света черно-бял...
------------------------
Култура;28/02/2003, бр. 9;
Основният проблем на десните е нарушената комуникация с избирателите. Те изричат думи, а хората не виждат в тях съдържание. Хората искат с тях да общуват на езика на действието: някакви по пазарите нарушават изключително важното за избирателите право на свободна търговия. Къде са нашите правозащитници? А на правозащитниците, формирани от бинарната култура, им е по-привично и по-приятно е да се борят "против" (ужасната държавна машина), отколкото "за" (правата на избирателя).
------------------------
Култура;07/03/2003, бр. 10;
- Вашите картини са експресивни и думата "страст" определено се отнася за тях. А това ми напомня, че в последните години се заговори за възраждане на живописта. Как виждате вие това възраждане?
------------------------
Култура;07/03/2003, бр. 10;
- И аз така мисля. Защо, ако някой ме е обидил, трябва да отвръщам със същото? То ще предизвика ответ - и така до безкрай. Виждате какво става около нас.
------------------------
Култура;14/03/2003, бр. 11;
Особено радостно настроение носи една от залите, която разкрива крехък свят, изтъкан от фини каменни паяжини. Ликуващото ни въображение разпознава в мраморните силуети на множеството причудливи, като че ли неръкотворни, структури някое царство от приказките, което би се стопило при най-лекия повей. Обединени по този начин, мраморните колони на Иван Русев (отделни групи от които сме виждали моногократно, включени в различни експозиции) създават емоционален трепет, който ни кара да притаим дишането си, за да станем съпричастни с тайнството.
------------------------
Култура;14/03/2003, бр. 11;
Марат/Сад трябва да екзекутира красивата театралност с всякаквите й там пластични нюанси, дълбочини и прочие дребнобуржоазни глезотии, за да я замести с бруталната равност на дигиталните очи, които виждат в плоскостта на очевидното и повече не им трябва, за да бъдат гневни, т.е. живи.
------------------------
Култура;14/03/2003, бр. 11;
Марат/Сад няма да тича с астматичен бяг след прожектирания от другата страна на завесата "добър живот", който ни прави толкова нервни и нетърпеливи, че вече почти не виждаме някакъв смисъл в своя собствен живот.
------------------------
Култура;14/03/2003, бр. 11;
- Основно Петер Вайс, но има и някои неща от маркиз Дьо Сад. Всъщност още се работи над окончателния вариант. Очакваното разминаване в приемането на пиесата тук и на други места е едно от любопитните неща в проекта. Аз съм от Германия и моята култура е формирана там. Виждам, че моят поглед към пиесата често е напълно противоположен на този на Явор Гърдев. Това придава един особен вкус - да погледнеш своята собствена култура през очите на някой друг.
------------------------
Култура;14/03/2003, бр. 11;
Шесто - качествата на композицията, които могат да минат за оправдание на минусите, могат да се възприемат на макет, но не и на място или отдалече, защото елементите на композицията не могат да се виждат едновременно и заедно, скосяванията не се виждат отдолу, а сянката в ямата всъщност е през по-голямата част от деня и от годината и това не е добре дори само от естетическа гледна точка. Колкото до участието на мачтата и кивата пасарелка в композицията, наличието им е спорно. Без тях е ако не по-добре, поне повече в духа на общия замисъл.
------------------------
Култура;2003, бр. 12;
Усет към същата тема проявява Даниела Костова в "I see" (2001). Кошмарният английски и провинциалните обсесии на официалния гид, разкарващ в "Мерцедес" чужденци из София, е сугестиран в плътната черна лента, блокираща погледа към града. Виждат се само жалките му маргиналии.
------------------------
Култура;28/03/2003, бр. 13;
Има хребети, след които изкуството прекрачва (отново) в живота (ако е тръгнало оттам). И по някакъв начин престава да бъде из-куство. Сякаш етическият мотив на изказването е дотолкова цял, непокътнат и гол, че е усмирил всеки порив за изкусност. И всички номера, хватки, хитрости, народни прикляквания и снобски салта (което е водната маса на повечето днешни худпроизведения) ги няма. Все едно не са съществували. Не са били измислени. В това пред-изкуство, което е всъщност след-изкуство, аз виждам големия и може би единствения хуманитарен резерв на естетическото.
------------------------
Култура;04/04/2003, бр. 14;
В този смисъл книгата има много ясно послание. Тя казва, че да бъдеш ром е означавало и означава да виждаш света като враждебен, като място, където осигуряването на прехраната е опасна работа, където винаги рискуваш да те пребият или да те прокудят; да бъдеш ром означава другостта ти да не се приема и зачита, и да те обрича на изолация. И се опитва да култивира по-спокойно, рационално и дори загрижено мислене за ромите.
------------------------
Култура;11/04/2003, бр. 15;
Режисьорът е разроил героя в шестима мъже, всеки от които наслагва своя монолог върху този на другия след него. Героят и обкръжението му (мачовците в метрото, случайните минувачи по улицата и пр.) си разменят ролите в една перспектива на бягство от самотата, в която бягството изглежда все по-отчайващо. Наникъде. Всяка от историите, които виждаме, изглежда в своята драматична болезненост така отчайващо изплъзваща се в перспективата на бягството, което самоубийствено отвежда човек на същото място: "И когато се обърнеш и погледнеш назад, виждаш пустиня. И пак потегляш нанякъде."
------------------------
Култура;11/04/2003, бр. 15;
Режисьорът е разроил героя в шестима мъже, всеки от които наслагва своя монолог върху този на другия след него. Героят и обкръжението му (мачовците в метрото, случайните минувачи по улицата и пр.) си разменят ролите в една перспектива на бягство от самотата, в която бягството изглежда все по-отчайващо. Наникъде. Всяка от историите, които виждаме, изглежда в своята драматична болезненост така отчайващо изплъзваща се в перспективата на бягството, което самоубийствено отвежда човек на същото място: "И когато се обърнеш и погледнеш назад, виждаш пустиня. И пак потегляш нанякъде."
------------------------
Култура;11/04/2003, бр. 15;
- Изложбата на Иван Русев в Националната галерия е доста впечатляваща като цялостно излъчване и подход към скулптурната форма. Как я виждате вие като част от художествения ни живот и като етап от неговото творчество?
------------------------
Култура;18/04/2003, бр. 16;
"Експорт-Импорт" в Софийската градска художествена галерия - усещането ми е като в експозиция някъде (навсякъде) по света. Подредбата е много добра. Радвам се на преобразеното пространство. Някои от работите вече съм виждала, други знам от каталози, има и такива, които срещам за пръв път, "Жълтото" трябва да е направено специално за тази изложба.
------------------------
Култура;18/04/2003, бр. 16;
Липсващите (непредставените) модернизми предпоставят липсващото разбиране и интерес към съвременните практики. Иронията на Кирил Прашков в "Мондриан от плет" ми въздейства, защото съм виждала Мондриан от масло и акрил.
------------------------
Култура;2005, бр. 27;
Щом основните протагонисти не провеждат европейския дебат за България, забулват го в непрозрачност, не виждам защо други актьори да нямат право да го проведат. Били го изкривили този европейски дебат. Откъде да знаем, като още не сме го виждали неизкривен! Според мен българският избирател гласува много разумно, той не гласува против това, което му се предлага, а всъщност обърна внимание, че голяма част от него изобщо не му се предлага.
------------------------
Култура;2005, бр. 27;
Щом основните протагонисти не провеждат европейския дебат за България, забулват го в непрозрачност, не виждам защо други актьори да нямат право да го проведат. Били го изкривили този европейски дебат. Откъде да знаем, като още не сме го виждали неизкривен! Според мен българският избирател гласува много разумно, той не гласува против това, което му се предлага, а всъщност обърна внимание, че голяма част от него изобщо не му се предлага.
------------------------
Култура;2005, бр. 27;
Копринка Червенкова: Но ако направим сметките, ще се окаже, че реално българският избирател е подкрепил европейската интеграция. Всичките партии - от БСП до ДСБ - са нейни яростни поддръжници. А гласовете за тях във всички случаи са мнозинство. Така че не виждам пряка връзка между европейския вот срещу конституцията, ergo срещу интеграцията и българския вот. Напротив, българският вот сякаш дава обратна картина.
------------------------
Култура;2005, бр. 27;
Христо Буцев: Знам. Но нещата трябва да се говорят. А в България не виждам кой да ги говори. Всички са със запушени от брюкселски думи усти.
------------------------
Култура;2006, бр. 7;
- Може би защото никога не съм очаквал да печеля от музиката си. Това ме правеше свободен. Работех други неща. А писането на музика беше единственото, в което виждах смисъл. Аз съм фаталист. Знам, че всичко, което съм написал, може да изчезне в един миг. Всичко, което съм написал, е тук, в тази стая (интервюто е взето в дома на Лазар Николов – бел.ред). Няма да намерите партитурите ми в библиотеките. Един пожар и край…Но единственото, което можех да правя, е да пиша музика.
------------------------
Култура;2006, бр. 7;
Напускайки пределите на историята и теософията, може да се обърнем и към множеството примери от днешния ден, които ни показват образите на почитаните герои, изложени на видно място. Те са сред демонстрантите в шиитските квартали на Багдад, по стените на шиитските домове по време на празника Ашура. Портретите са и в религиозните центрове – хусейнии. И тук, както и в албумите, които са събрали фотографии на колекции на ислямското изкуство, виждаме изображенията на ‘Али и Хусайн, съобразени с традицията и канона – такива, каквито са създавани от векове.
------------------------
Култура;2006, бр. 7;
В абасидския халифат тенденцията се развива още по-смело. Абасидските халифи поръчвали на придворните майстори в Багдад да секат златни и сребърни медальони с вид на монети,на които били изобразени самите владетели приживе. Виждат се халифите по време на отдих, на лов, седнали на трон. От този период са се съхранили медальони с животински образи – на орли, камили, лъвове, разкъсващи антилопа. Очевидно в качеството си на парични знаци тези медальони не са били в обращение Те по-скоро са давани като награди и за спомен.
------------------------
Култура;2006, бр. 7;
В дома на Бернарда режисьорката е пуснала времето, макар че Зарко Узунов не е поставил на сцената часовник, а просто телевизор. Та още преди да започне спектакълът и после, докато тече опелото, телевизорът си работи – виждаме Кенеди и Джаки, черно-бели реклами от 60-те до наши дни, срещи и интервюта със знаменитости.
------------------------
Култура;2006, бр. 17;
Мортимър прехвърли вниманието си на сцената, където четири голи десетгодишни бръмбъзъка (две на две момчета и момичета) лудуваха върху едно грамаданско легло. Въздействието беше комично, защото накара Мортимър да си спомни корицата от Нормън Рокуел на ?Сетърдей Ивнинг Поуст“ с луничавото момиченце, седнало пред огледалото на мама и нацупило устнички, през които се виждаше дупката от падналото зъбче, докато се пробваше да си сложи от маминото червило.
------------------------
Култура;2006, бр. 17;
- Виждам само един начин, по който да се справим с тази абсурдна ситуация: слушайте сега, Кавалере, ние образоваме това тук хубаво момиче, учим го на онова, което всяко момиче на нейната възраст трябва да знае, и тъй като искаме много добре да го обучим, ние прилагаме … ние прилагаме … ние прилагаме …
------------------------
Култура;2006, бр. 17;
- Виждал съм момичета, още по-малки от това, да удържат и на по-масивни членове: в живота със смелост и търпение се овладяват и най-големите препятствия …
------------------------
Култура;2006, бр. 17;
- Ако с това ще успокоя духовете, не виждам защо училищното барче, което и без това вече продава омалелите униформи на момичетата от по-горните класове, да не съдейства в пласирането и на омалелите спирали, естествено при условие, че цялото мероприятие не се опорочава от стремежа за печалба.
------------------------
Култура;1998, бр. 22;
А в средата на вихъра виждаме двамата острословци - Беатриче и Бенедикт - уж незасегнати от него, търсещи спасение в своята ирония, но неусетно станали също обект на игра и значи, изложени на опасност въпреки интелектуалното си превъзходство над другите две жертви: Херо и Клавдио. Примките на обществения заговор се затягат и около тях, колкото и да са доброжелателни. И те започват да гледат объркано като своите по-трудно повратливи двойници.
------------------------
Култура;1998, бр. 22;
Българското издание на "Елементарните форми" като че ли се вписва в тази ревизионистка тенденция; в него виждаме един неуверен Дюркем, който постоянно си задава въпроси, чийто противоречиви хипотези се раждат мъчително, постоянно са подлагани на съмнение, а понякога са и оборени в едно изречение от самия автор, след като ги е доказвал в продължение на десетки страници. Това се дължи на някои особености на превода, особено в първите глави.
------------------------
Култура;1998, бр. 22;
Да оставим настрана забърканите в статията проблеми на общото езикознание и на историята на българския език, въпреки че има на какво още да се спрем и да се върнем към началото - към Кирил и Методий. За тях Диана Попова от училище знаела, както сама обявява, че "не са стъпвали в България, че са създали азбуката заради своята "важна мисия в Моравия" (дори съм виждала руския учебник, в който пише, че са гръцки шпиони), че кирилицата фактически е приспособена към езика ни гръцка азбука".
------------------------
Култура;1998, бр. 22;
Тези имена обаче, тези собствени имена са ситуирани в по-широк контекст, в който фамилните имена прилепват, съвпадат и стават също собствени. Защото предателство спрямо името би било да разцепим, да разделим Марсел от Пруст, Мартин от Бубер, Еманюел от Левинас... Това са имена лица, по-скоро лица. Виждаме това, което назоваваме. И затова сме длъжни да търсим съответствието, да сглобяваме, да помним... И Левинас портретира, наслагва индивидуални характеристики, белези, бръчки...
------------------------
Култура;05/11/1999, бр. 44;
В ранните векове на християнството виждаме още един източник на особена почит към кръгли годишнини. Този път става дума за римска традиция, чийто носител е първият християнски император - Св. Константин Великий. Свикването на самия Първи вселенски събор в Никея става по време на честването на 20-годишнината от обявяването на Константин за "август". А при честването на 30-годишнината, както свидетелства неговият биограф Евсевий Кесарийски, става освещаването на "храма над спасителната пещера" във Витлеем.
------------------------
Култура;15/06/2001, бр. 23;
Хабермас: На пръв поглед днешен Китай изглежда много самоуверен. Многото млади хора, които срещнах в университета, а и тези, които виждам по улиците на Пекин, изглеждат така, сякаш единственото им желание е да продължат в посоката, в която са поели през последните години.
------------------------
Култура;2002, бр. 30;
Михаил Неделчев: По стара традиция виждаме романа като генерална литература, като поанта на творческо дело (дори и за поети и художествено изкушени критици), а романовото, романът в тържественото му звучене е възможност за доказване на особени критически пълномощия - при критиците, занимаващи се предимно с интерпретирането на романи, укрепва съзнанието за свещенодействане, за изпълняване на особена мисия, за предоставени пълномощия в тази несравнимо по-висока зона.
------------------------
Култура;2004, бр. 6;
Аз - Не виждам нашата полза. Дори светилото да спечели (което не вярвам), какво печелим ние, освен че ще се скъсаме от бачкане, а ти допълнително ще се загробиш финансово, защото аз и да искам не мога повече да се загробя?
------------------------
Култура;08/10/2004, бр. 37;
Това, което днес действително стъписва ума в тази кървава афера, е основното искане на изверга-майор ¬ незабавната легализация на БКП. Как така той е виждал легализацията да стане с терористичен акт, и то толкова пъклен? Как става така, че възможно най-нелегалното лице в България по онова време, най-коравият измежду най-закоравелите конспиратори се оказва заразен от неудържим стремеж към легализация? На пръв поглед това официално декларирано искане на майора, и то във връзка с един максимално убийствен акт, изглежда политически абсурдно и патологично скверно.
------------------------
Култура;14/10/2005, бр. 35;
Евгений Дайнов: 90 % от тези, които са постмодерни и свободни, са в София в момента. Те спасяват града от това да бъде изцяло циганско гето, напълно обречено на чалгизация. Проблемът е друг, значи. Намирам за съвършено вярна тезата, че България трябва да се развива като хипердом, като субурбия на София; по простата причина, че хората трябва да имат избор. Ако искат, както аз съм си направил, да работят в София, от време на време да си виждат субкултурите из София, но да имат избора да не живеят постоянно в града.
------------------------
Култура;14/10/2005, бр. 35;
Христо Буцев: Бях наскоро в Истанбул. По официални данни, ако не се лъжа, градът е 14 милиона, по неофициални данни 16-17 милиона население, всяка година нараства с по 500 000 души. Градът започва някъде 40 км. преди центъра, с някакви сгради на по 30 етажа, с някакви ужасяващи групови застройки. И то не защото - като ги гледа човек от автобуса - са лоши, а защото всичко е еднакво. Влизаш в града и виждаш мръсотия, гмеж...
------------------------
Култура;14/10/2005, бр. 35;
Евгений Дайнов: Винаги ще трябва транспорт. Защото все пак, ако живея, да речем, в колибата, ще искам да идвам в София и да се прибирам от София. Да виждам някакви хора и неща. Значи, транспортът е много важен... Софиянци, забелязал съм, мислят така: дойдоха селяните, осраха града, хайде сега някак си да спрем потока от селяни. Но доста хора от селата, дошли в София, се цивилизоват тук.
------------------------
Култура;14/10/2005, бр. 35;
Евгений Дайнов: 90 % от тези, които са постмодерни и свободни, са в София в момента. Те спасяват града от това да бъде изцяло циганско гето, напълно обречено на чалгизация. Проблемът е друг, значи. Намирам за съвършено вярна тезата, че България трябва да се развива като хипердом, като субурбия на София; по простата причина, че хората трябва да имат избор. Ако искат, както аз съм си направил, да работят в София, от време на време да си виждат субкултурите из София, но да имат избора да не живеят постоянно в града.
------------------------
Култура;14/10/2005, бр. 35;
Христо Буцев: Бях наскоро в Истанбул. По официални данни, ако не се лъжа, градът е 14 милиона, по неофициални данни 16-17 милиона население, всяка година нараства с по 500 000 души. Градът започва някъде 40 км. преди центъра, с някакви сгради на по 30 етажа, с някакви ужасяващи групови застройки. И то не защото - като ги гледа човек от автобуса - са лоши, а защото всичко е еднакво. Влизаш в града и виждаш мръсотия, гмеж...
------------------------
Култура;14/10/2005, бр. 35;
Евгений Дайнов: Винаги ще трябва транспорт. Защото все пак, ако живея, да речем, в колибата, ще искам да идвам в София и да се прибирам от София. Да виждам някакви хора и неща. Значи, транспортът е много важен... Софиянци, забелязал съм, мислят така: дойдоха селяните, осраха града, хайде сега някак си да спрем потока от селяни. Но доста хора от селата, дошли в София, се цивилизоват тук.
------------------------
Култура;09/03/2006, бр. 9;
- Поне там аз проблеми не виждам. Разпространеното оплакване, че сложните немски съществителни се налагало да се превеждат с няколко думи на български, не е кой знае колко оправдано: просто българският текст става с около 15 % по-дълъг – и какво от това? Е, при поезията е друго: не можеш да направиш един сонет в 15 стиха в полза на по-доброто разбиране…
------------------------
Култура;17/04/2007, бр. 15;
Сашо Диков: Естествено. Навремето, преди 2-3 години, дадоха някаква антинаграда на ?МобилТел? за недостатъчна публичност на информацията. Вени Марковски ми се обажда: ?Връчваме тази награда, но не виждаме кой ще я пусне! Затова ела ти.? И наистина, само ние плюс Канал 1 в 7 часа сутринта я излъчихме. Е, как тогава да чакаш критика на някой от големите рекламодатели...
------------------------
Култура;17/04/2007, бр. 15;
Сашо Диков: Единственото място, което виждам, е Канал 1. Разбираш ли, абсурдното е, че държавната телевизия може да бъде най-свободната телевизия. При положение обаче, че не са 1800 или колкото там са на щат, а са 180 човека и се управляват по друг начин. И залагат на своето, не се опитват да копират Би Ти Ви и Нова с някакви реалити-шоута и тем подобни. Да насочат усилията си към ниши, които са интересни за хората – разследвания и т.н. А не Валя Ахчиева първо да прави предаване срещу изкупуването на горите, пък после тя самата да си купува гори…
------------------------
Култура;17/04/2007, бр. 15;
Теа Рогел, драматург на постановката: Всъщност, пиесата я донесе режисьорът и мен много ме вдъхнови самата тематика, както и това изключително преплитане на смешно и драматично, което, ако говорим честно, е голяма класа – ако погледнем към популярните днес англоезични автори, те не са по-голяма класа от това, което виждаме при българския драматург. За нас е голямо удоволствие; ние проследихме постановките на този автор и в други страни и по Европа, и по света, и, честно казано, ни досрамя, че в Словения все още не го познаваме.
------------------------
Култура;17/04/2007, бр. 15;
А виждаме друго: не само не е хроника на смърт, ами е на много животи – защото бардовското движение в България е част от феномена на ?живата“ култура. А тя може да бъде умъртвена само в условията на тотален контрол над всички форми на колективен живот. Всъщност, и тогава тя само се свива до частната сфера, до разнебитено касетофонче в кухня в приятелски кръг.
------------------------
Култура;18/07/2007, бр. 28;
И понеже въпросният форум кон-текст събира предимно разговори върху литература, изкуства, хуманитаристика, няма как да не направя асоциация с едновремешните литуратурните кафенета, където са се събирали хора не само с общо литературни, а с определена насоченост литературни интереси. Не виждам нищо чудно, нищо лошо – напротив! – че в един форум са се събрали хора с определена чувствителност и близка култура.
------------------------
Култура;30/09/2007, бр. 30;
- Тук виждам един проблем във френския контекст, който има своя аналог в българския контекст - по-конкретно случая ?Атака“. Известно е, че ?Атака“ държи силен антитурски дискурс. Можем да си зададем въпроса дали, дори ?Атака“ да бъде отстранена от политическата сцена, антитурският дискурс няма да остане, защото вече е бил произнесен, защото ухото на избирателя вече е привикнало към него, защото границите на допустимото говорене вече са били отместени?
------------------------
Култура;2003, бр. 1-2;
Същевременно виждаме, че точно на този процес солидни части от обществото реагират особено болезнено. Един такъв консерватизъм много често избликва под силно налягане дори от големите частни масмедии. Сред най-очебийните примери бихме могли да подберем шума около връщането на Паисиевата "История" през 1997 г. или споменатата суматоха около "Аз съм българче" - но те далеч не са единствените. Появата кажи-речи на всяка идея за преосмисляне на някой скромен детайл от миналото лесно води до публични хващания за сърцето в регистъра на "Вие още малко и на Ботев и Левски ще посегнете!"
------------------------
Култура;2003, бр. 3;
По медиите виждаме амбициозни и дори образовани млади хора, но тези нови лица далеч не променят старата стилистика; напротив - четат ни същите поучителни истории на националната идентичност, и то с доста по-агресивен тон.
------------------------
Култура;2003, бр. 3;
Хвърлям поглед наоколо. Малка картина на Макс Ернст, любимия сюрреалист на Картие-Бресон ("Сюрреализмът е всъщност литература; наистина", казва той и усещате съпротивата му да се впуска в отегчителните теории на движението); няколко скици на фламандския експресионист Констант Пермеке и удивителен портрет на Самюел Бекет, правен от приятеля на Картие-Бресон Авигдор Арикх. Но освен поканата за изложба от колегата му, фотографа на "Магнум" Елиът Ървит ("Обичам Елиът, такъв хумор"), други снимки не се виждат.
------------------------
Култура;2003, бр. 3;
- В последния ви труд се забелязва и един по-общ апокалиптичен тон - имам предвид онова, което виждате като колапс на американската култура...
------------------------
Култура;16/01/2004, бр. 2;
Езикът, цялостната личност (по Юнг) бяха другите теми, на които се спря доц. Лозанов, инспириран от сянката на фройдистка Виена, легнала върху драматургията на тримата автори. София, понеделник, 1 декември. Скъпа Силвия, пиша ти това писмо, облегната на кухненската маса и с насочена лампа към листа, за да виждам по-добре... Мама.
------------------------
Култура;16/01/2004, бр. 2;
Точно обратното става с умиращите в Христа. При тях истината се влива в Истината и вместо черната дупка на празната смърт, виждаме избухване на свръхнова светлина. Такава смърт мигом препълва със смисъл целия им живот и той прелива върху нас. Това преизобилие на смисъл в смъртта е белег за житейска истинност, т. е. святост.
------------------------
Култура;23/01/2004, бр. 3;
Снъф (Snuff) е кино, което мирише лошо. Вледеняваща кръвта е легендата, че някъде около вас снимат порнофилми с истинско изнасилване и убийство. Никой не го е виждал, но приятелите говорят. В "Демонът-любовник" е показан сайтът Hellfireclub, чиито ползватели биха могли за определена сума да поръчат реализация на всякаквите свои садистични фантазии.
------------------------
Култура;30/01/2004, бр. 4;
Изследвайки причините, довели до липсата на добър нов ЗНСЗ, не можем да отминем и конформизма на някои учени, заемащи важни места в научни организации, които виждаха слабостите на законопроектите, но не заеха категорична позиция при тяхното обсъждане в Комисията по наука и образование в НС.
------------------------
Култура;30/01/2004, бр. 4;
- Защото всичко е някак запуснато. Това, което е в културата, в музиката, няма нищо общо с правеното досега от различни хора. С всяка изминала година това, което виждам, става по-отчайващо. Виждам и още нещо - че от мен всъщност тук, в нашата действителност, няма нужда... Което е особено чувство. Защото на други места съществува уважение към това, което правиш, хората уважават професията ти, докато тук... Така че доста вяло вече се връщам. Правя го най-вече заради семейството си.
------------------------
Култура;27/02/2004, бр. 9;
Тази притча ни кара да се замислим върху диалектиката на "тлъсто" и "мършаво" в живота на всеки народ. Виждаме как и при нас, в българската култура, излязоха от реката на времето между две столетия няколко "тлъсти" литературни години. Сега идва редът на мършавите. Ако вярваме на библейската логика, те трябва да бъдат точно толкова (малко) на брой, колкото бяха и първите. И докато ги чакаме да отминат, бихме могли да размислим върху симптоматиката на тяхната мършавост.
------------------------
Култура;27/02/2004, бр. 9;
Асен Петров: Това не е децентрализация. Това е промяна на централизираното финансиране. Искам да покажа колко различно се виждат нещата от различни ъгли. Когато говорим за децентрализация на управлението, това какво означава? Директорът сам да решава как да приема ученици, как да ги изключва?
------------------------
Култура;27/02/2004, бр. 9;
Ваня Върбанова: Ние трябва да го инициираме. Ние, родителите, вие, учителите, хората, които са пряко засегнати от централизацията на образованието. Виждаме се като вързани коне. Искаме да направим крачката напред, но не можем.
------------------------
Култура;05/03/2004, бр. 10;
Връзката е само една: вече 15 години пешеходният народ се надява, че ще го управляват не глупаци и тъпаци, които не могат да мислят с главата си, които не виждат очевадното. Които му шият дреха по мерки за чуждо тяло (и то когато не го обличат със second hand внос от чужбина).
------------------------
Култура;12/03/2004, бр. 11;
- В рамките на фондацията отново ще се разгори дискусия как да изглеждат художествените профили на отделните опери. Формулирайте още веднъж съвсем ясно къде виждате мястото на "Щатсопер" през следващите години.
------------------------
Култура;19/03/2004, бр. 12;
Свикването се случва не само като наивни и спонтанни мръсни нагласи. Свикването е резултат и от последователно, макар и сякаш недомлъвъчно и откъслечно, пропагандно говорене. Ето какво бе казано за убийството на Най-богатия: "За съжаление подобни убийства се извършват и другаде. Тревожното е, че има смърт." (думи на Царя-премиер); "Не виждам каква вина има държавата, такива неща за съжаление стават по целия свят." (слова на Председателя на Народното събрание). И така, повтаряне и повтаряне, за да стане истина.
------------------------
Култура;26/03/2004, бр. 13;
Тук публикуваме и приветствието на актьора Милен Миланов, председател на Фондация "Академия Аскеер", след които на Крикор Азарян бе връчен почетен "Аскеер" и така бе пробита дупка в правилото: никакъв "Аскеер" за членове на трупата на ТБА. Но и през тази дупка се виждат облаци, Арарат и един щастлив млад човек - Коко.
------------------------
Култура;26/03/2004, бр. 13;
Картините на Петър Дочев са обградени от мълчание, те са огледала, в които не виждаш отражението на външния си образ, а можеш да надникнеш зад него. Те сякаш са далечни планети, енергийни полета, които зареждат. На откриването на изложбата скулпторът Ангел Станев каза: "Картините на Петър Дочев носят откровения. Те са картини на безсъние, възторг и екстаз, надежда и вяра. Тук можем да видим брилянтни до объркване акварели - рисунки от природата. Или огромни графитни картини-скулптури - могъщи и страховити като пазители на цивилизацията, на всичко съкровено и поетично. Усещане за тайнство!"
------------------------
Култура;26/03/2004, бр. 13;
А сега нека отново се върна към картината на Салвадор Дали. Като всяка художествена творба тя е и не е това, което авторът й е вложил в нея и което ние виждаме в нея. Всеки нов исторически контекст може да обогати нейния смисъл. В образа на "българското дете" у Дали можем да видим и лика на едно недорасло народче, инфантилно спряло в аналната си фаза, с мърша и кървава пяна в устата, което не се учи от поуките на историята, неспособно на исторически растеж.
------------------------
Култура;26/03/2004, бр. 13;
Есента на 1976 г. в Русе беше премиерата на "Еленово царство". Всичко беше както трябва. Веселин Байчев (диригент), Константин Илиев (като режисьор) и целият колектив на Русенската опера се бяха постарали максимално да постигнат тази сложна и трудна партитура. Беше успех, разбира се, с цветя, поздравления... Седях по-назад в салона. Виждах и слушах реакциите. Не бяха много хората, които успяха да обхванат езика и смисъла на посланието. Човек наистина чува това, което може...
------------------------
Култура;02/04/2004, бр. 14-15;
8. Последното, най-ефектно средство, се използва само в извънредни случаи от специалисти. Иска се и малко късмет. Например, виждаш, че там, където протестиращите са блокирали движението, се появява линейка и хората се отдръпват, за да я пропуснат. Дюшеш! Не са я пропуснали - и нещастникът вътре е издъхнал! Не, не една - две линейки! Двама издъхнали! Да сложим ли трима за късмет? Не, няма да е убедително. Но за да не стане гаф, отбелязваме, че това е още непотвърден слух. Човекът пред телевизора гледа и си вика: "Ами аз ако бях в тая линейка? Убийци!" И мачът почва.
------------------------
Култура;02/04/2004, бр. 14-15;
Започнах от тукашната радикалност на Косьо, така укротила се в Ню Йорк. Но като си помислих, че красивият, "пъпчив" от материала си "Малък портрет" на жена му от изложбата също може да се деформира с просто разтягане, си казах, че не виждам бягство от риска, от възможното сритване, защото публиката рядко си пада по такива неща.
------------------------
Култура;02/04/2004, бр. 14-15;
- Виждате ли връзка между понятието за де-териториализация и желанието за преодоляване на национализма, за навлизане в пост-националистичен свят?
------------------------
Култура;02/04/2004, бр. 14-15;
- Може би. Не виждам защо да няма връзка, макар че специално аз достигнах до това понятие по друг път. В някакъв момент тази нескончаема дискусия кой е в Европа и кой - извън, и особено споровете около източните й граници, станаха непоносими за мен.
------------------------
Култура;16/04/2004, бр. 17;
Дългокосият младеж, завършил контрабас и теория на музиката в Швейцария, и специализирал дирижиране година в Джулиър скул, Ню Йорк, е рискувал да възроди формацията, с която баща му Здравко Михайлов до кончината си обикаля триумфално Европа. Филмът надстроява вербалния разказ и с визуален текст - в началото и края синът общува с бащата през монитор, където виждаме Михайлов-старши в предаване на френска телевизия.
------------------------
Култура;16/04/2004, бр. 17;
Всъщност, да влезеш в Мет съвсем не е непостижимо. Е, разбира се, има премиери и състави, за които билетите са разпродадени седмици напред. Но като прежалиш малко от доларите си - цените тръгват от 40 български лева нагоре, можеш да си купиш билет. Хубавото е, че в тези зали и по-назад, и по-нависоко - отвсякъде чуваш и виждаш сцената.
------------------------
Култура;16/04/2004, бр. 17;
Впрочем, много са онези, които се превъзнасят по завръщането към по-традиционни форми. "Вече дори не се говори за изящни изкуства", оплаква се галеристът Игнасио Гутиерез Залдивар. "Човек ще си помисли, че красивото е кич, демодирано.** Днес се предлагат лайна, скелети, умрели, само за да се привлече внимание. Резултатът е, че се стига до изкуство, предназначено за шепа избрани, които умеят да виждат там, където ние само гледаме. Зрителят в музея няма смелостта да каже: "Това не ми харесва, отегчава ме." И това е косвен начин хората да бъдат накарани да мълчат."
------------------------
Култура;23/04/2004, бр. 18;
В сравнение с предишните години, атмосферата на фестивала бе по-сериозна. Тонът бе даден още на откриването с едноминутното мълчание в почит на жертвите от атентата в Мадрид и ангажираната реч в защита на правата на работещите в областта на спектакъла от страна на президентката на журито, актрисата Ариан Аскарид. До такава степен сме свикнали да я виждаме в нашумелите напоследък социални филми на марсилеца Робер Гедигиан, че това никак не учуди никого.
------------------------
Култура;23/04/2004, бр. 18;
Какво всъщност вписва картините на художника в разбирането за родно и не е ли търсено то на съвсем повърхностно ниво? Дългите редици от старателно изписани, ренесансово идеализирани лица, фигуралните композиции на селска тематика...?! В една от залите на НХГ сега виждаме цяла серия "Български мадони". Хубави селянки с чисти усмихнати лица стоят пред нас кърмещи или заобиколени от деца, обикновено на чардак или пред прозорец. Покрай тях - червено мушкато или слънчогледи. И така почти без промяна в изобразяването виждаме мадони от 30-те, та до 70-те години на ХХ век...
------------------------
Култура;23/04/2004, бр. 18;
- А, той ми е приятел. Запознахме се по времето, когато и двамата свирехме в метрото (Ману Чао бе с групата си). Имаме сродни житейски възгледи. Не се виждаме много често, но от време на време на някой фестивал се засичаме. Той прекалено много пътува. Страшен човек! Много му е трудно, защото след като стана толкова известен, трябва да внимава да не изпусне славата между пръстите си...
------------------------
Култура;23/04/2004, бр. 18;
- Ако разглеждаме света в перспектива от десет години, нашите проблеми са тероризмът, ислямският фундаментализъм и други чисто политически въпроси. Но в по-далечна... Да, именно в биотехнологията виждам голямата опасност. През втората половина на ХХ век бурно се развиваха информационните технологии, сега дойде времето на биологичните науки. Досега развитието на човечеството беше исторически процес. Днес, когато ще можем да извършваме устойчиви личностни промени в бъдещите поколения, пред нас се отваря вратата за биологична еволюция на вида.
------------------------
Култура;30/04/2004, бр. 19-20;
Бях на юбилея ти! Поразена съм! Влюбена съм. Луда съм по тебе, мой гений, мой ангел недостижим! Ти беше като един Христос сред фанатичната публика, която стана на крака и те аплодираше така, както те разпъваше на кръст преди години. Не се безпокой, ще си остана до край неизвестна за тебе. Но ти си в мене завинаги, от детството ми до днес, когато ставам на 27. Само в най-дръзките си сънища те виждам до себе си - такъв благороден, красив и съблазнителен. Живей!
------------------------
Култура;30/04/2004, бр. 19-20;
По съвсем друг начин изглежда театърът в картината на Васил Иванов. В центъра на вниманието е не толкова самата сграда, колкото градината пред него. Мъж и жена в селско облекло, които виждаме в гръб, са се обърнали към театъра, като към забележителност. В пространството около него кипи градски живот: родители с деца, разхождащи се двойки, конници, паркирана пред театъра кола - усещане за оживеност. Тази централна част на града е представена като място за социални контакти.
------------------------
Култура;30/04/2004, бр. 19-20;
Тези две платна ме навеждат и на мисълта, че исторически времена са запаметени в самите сгради, които - макар и с променени функции - носят спомена за периода, в който са построени. Особеност на нашата (всяка следваща) ситуация е, че свикваме да ги виждаме синхронно - така както са изобразени дворецът и мавзолеят в картината на Никола Трингов "Площад "9-ти септември".
------------------------
Култура;14/05/2004, бр. 21;
- Е, как, виждаш и какъв беше моят рожден ден. Къде повече! Какво повече може да искам. Да би слязъл Господ Бог от небето, това още можеше да бъде. Беше наистина велико - много, много приятели, сърдечни приятели, прекрасни оркестри, чудесни диригенти, музиканти, пианисти, певци, великолепни състави. Но и хората завършиха празника, изпълниха го, идваха и слушаха. Да! Толкова много мога да... сега повече няма да говоря, защото ще кажете, че страхотно се хваля. Но беше такова нещо, каквото още не се е случвало според мен на света. Да, драга! Животът върви прекрасно.
------------------------
Култура;14/05/2004, бр. 21;
- Аз съм в такъв етап, че не знам вече какво е това "съвременна музика". Аз виждам само музиката. Музика - добра или лоша. Е, ако някои много искат да пишат "съвременна музика", ами нека си я пишат! Само че аз наистина не знам какво е ... Да!
------------------------
Култура;21/05/2004, бр. 22;
Общежитийността е велико достояние, ала тя не е възможна, тъй както си я представят героите. Кризата на колективното житие е една от главните проблематики у Шарланджиев. Настъпват сблъсъци и разломи вътре в групата и героят преживява това, ала с овладян от автора трагизъм. Благородството на героя произтича от оптимистичната му нагласа спрямо битието. А това е така, защото той вярва, че битието е не само социално и материално, а и възможно поле на идеала, което трябва да се брани от злоупотреби и подмени. Както виждаме, пореден акт на подмяна...
------------------------
Култура;21/05/2004, бр. 22;
В сравнение с "Ребро Адамово", "Години за любов" и "Двама под небето", (заснети преди или по същото време и поставящи сходна тема), "Хроника на чувствата" е новаторски филм. Символично това може да се изведе дори само от заглавието; "хроника" означава радикална смяна на гледната точка. Тук за първи път виждаме екстраполация на псхологическите проблеми спрямо идеологическия постулат.
------------------------
Култура;28/05/2004, бр. 23;
Иглика Василева: Стига да се разровиш надълбоко, и там може да намериш подходящи еквиваленти. По-важното в случая беше да не се модернизира преводът, говорим за "Одисей", той може да се модернизира като похват и концепция, но не и на ниво думи. Не можеш да използваш "вдявам" и "в час ли си?", защото това затрива тотално епохата. А след като си се мъчил да прецизираш атмосферата от началото на ХХ век, да използваш актуален младежки жаргон, е не само недопустимо, то е объркващо. Казвам го, защото виждам как безотговорно понякога се модернизира класиката на словесно ниво.
------------------------
Култура;24/01/2004, бр. 24;
- Отначало, разбира се, бях неин почитател, но после станахме много близки; аз я следвах и в частния й, и в професионалния й живот; след това станах неин звукозаписен продуцент. Когато напусна Милано и дойде да живее в Париж, това беше много голяма радост за мен, да мога да я виждам, да направим много музика с нея, да ходим на театър, на кино, на вечери с прители - да, аз наистина бях близък с нея.
------------------------
Култура;2004, бр. 25;
Повечето посветени на алкохола български (рекламни) произведения мигновено предизвикват гадене, докато енциклопедия "Виното" на Ясен Бориславов ("Труд") създава ведрина и спокойствие. Разликата, предполагам, се дължи на готовността да виждаш културните измерения на скъпоценната напитка, да представяш производството и употребата на вино като направа и обмен на жизнен смисъл.
------------------------
Култура;2004, бр. 25;
- През последните години, като изключим позицията по отношение на приватизацията на "Бояна филм" и изработването на Закона за филмовата индустрия, нашият съюз стоеше малко встрани от обществения кипеж. Как виждаш мястото му занапред?
------------------------
Култура;18/06/2004, бр. 26;
Според кураторите някои от причините този проект да бъде определен като уникален са, че "в нито един град на България все още не се провежда биенале на съвременното изкуство; тази липса от дълго време измъчва българските художници, които виждат възможността да се съизмерят със свои колеги от целия свят единствено зад граница; проектът съвпада с някои от приоритетите на Европейския съюз за децентрализация на дейностите в областта на културата и изкуството".
------------------------
Култура;18/06/2004, бр. 26;
Когато около една личност се изгражда мит, важността и границите на неговата значимост обикновено биват разширявани, дори преувеличавани. С проф. Георги Димитров се случва обратното. Като какъв го виждат днес - не най-младите, но да речем учениците на неговите ученици? Като хоров диригент, основател на хорово-диригентския клас в музикалната академия и - съответно - като хоров композитор. Това е образът, изграждан системно в годините след смъртта му.
------------------------
Култура;18/06/2004, бр. 26;
Радвам се така, като че в живота си съм живял нещо изключително хубаво, като че съм се върнал в младите си години - здрав, силен, ведър, щастлив... Ти издържа философски и стоически! Ти не се разтревожи от несправедливостта, която често пъти спохожда тези, които владеят майсторството да не виждат другите.
------------------------
Култура;18/06/2004, бр. 26;
Ето, виждате ли, даже не успях да стигна до хорово-диригентския клас, който е създаден в същия период и никак не е маловажен принос - за него ще трябва отделна статия!
------------------------
Култура;2001, бр. 20;
Облаци тъмни покриват света. Болката и отровите изплуват и потъват в тях. Те са навсякъде. Гласът на диктора ни съобщава тази сурова истина и назовава спасението - "Балканфарма". Тогава метеорологичните алегории на ужаса изведнъж изчезват и ние виждаме усмихнато дете, безкрайна зелена поляна и светлина. Първо ги наблюдаваме някъде "от горе", а след това картината постепенно се приближава и сякаш се озоваваме там. Спокойствие. Тези видения са направо брилянтно попадение, ако "Балканфарма" е клиника за евтаназии. Но "Балканфарма" е фармацевтична компания. Произвежда лекарства.
------------------------
Литературен вестник;2001, бр. 12;
Тълпата се смълча и дълбока, тиха, щастлива въздишка, сякаш от хора, които виждат театралната завеса най-сетне да се вдига, се изтръгна от безчет гърла. Щяха да получат своето малко развлечение в края на краищата. Пушката беше хубаво немско оръжие с кръстосан мерник. Тогава не знаех, че при стрелба по слон човек трябва да стреля така, че да пресече въображаемата линия от ухо до ухо. Тъй като слонът беше в профил, би трябвало, следователно, да се прицеля право в ухото му; вместо това аз се прицелих няколко инча по-напред от него, мислейки си, че мозъкът ще да е още по-напред.
------------------------
Литературен вестник;2001, бр. 20;
А Мери Фрейзър - и аз почти я виждам, полуобърната в гръб, по-скоро млада, средно привлекателна, облечена малко старомодно дори за ерата на индустриализма, с леко наклонена настрани глава, тъй че той да не я чуе - промърморва под носа си: "За Бога!"
------------------------
Литературен вестник;2001, бр. 37;
Не намерихме нищо по-добро и се озовахме в едно заведение на открито край амфитеатъра, "Театрон". Взехме си по една бира, Ерик плати. Седнахме на една зелена маса, в сянката, която хвърляха над нас лозите, прокарани между два реда железни тръби, извити като арки, тъй че се образуваше нещо като тунел. Долу в краката ни беше античният амфитеатър, нататък се виждаха тепетата с телевизионната кула и паметникът на Альоша. На един пилон на телевизионната кула морно висеше в жегата огромно знаме на Европейския съюз, абсолютно неподвижно в задушния следобед.
------------------------
Литературен вестник;2001, бр. 37;
Вдигнах поглед още по-нагоре, докато вече виждах само яркосиньото небе, без никакво облаче на него. В следващия момент в този кръгозор от дясно се появиха два слепени пуха от глухарче, бели на синия фон, носеха се леко във въздуха на десетина метра от очите ми, високо над амфитеатъра. Усетих, че ей сега ще си помисля нещо по така, и си казах: Който и да си ти там горе, аз нямам възражения, понеже, дето вика поетът, "карам една от твоите коли". Свалям шапка.
------------------------
Литературен вестник;2001, бр. 37;
- Виждал съм паметници на руски войници и в Германия - каза Ерик, - там има и американски гробища. Мисля също, че във Франция има немски мемориал.
------------------------
Литературен вестник;2001, бр. 37;
Съквартирант в общежитието ми беше може би най-обезсърчаващото същество, което съм виждал. Казваше се Ники, беше българин, сакат вследствие на прекаран детски паралич, ходеше с две патерици, краката му бяха някак пречупени в коленете, а после и в глезените; човек имаше чувството, че стъпалата му се влачат малко встрани от него. За щастие той можеше да прави всичко сам и не се нуждаеше от никаква помощ. Вечерта слязох във фоайето да се размеся с хората и видях в гръб Ники, седнал на едно канапе да гледа телевизия. Сложих ръка на рамото му и му викам:
------------------------
Литературен вестник;2001, бр. 37;
Не знаех какво да кажа. Виждах я пред себе си, с тия две дъвки в ръката, изглеждаше сигурна, че ще отида. Мисля, че самият аз не знаех какво ще отговоря след малко.
------------------------
Литературен вестник;2001, бр. 37;
"За Бога, помислих си после, тук хората взеха да ме питат дали съм добре." Кой знае как съм изглеждал. Влязох в ресторанта, напълних си отново чашата с водка, качих се горе в стаята и отворих прозореца. Виждах хората в градината долу, гласовете им се носеха ясно в летния нощен въздух.
------------------------
Литературен вестник;2001, бр. 42;
Когато се прави антология на съвременната поезия (а в този случай - на актуалната поетическа ситуация в настоящата година), не е голяма изненада, че извън подборката остават т.нар. млади поети и някои автори, живеещи в момента извън София. Знаем как става това: младите или не си ги чел, или смяташ, че още им е рано за представителни издания - и ги забравяш. Другите от провинцията по-рядко публикуват в столичната преса, пък и не ги виждаш всеки ден на "Славейков" или по "Раковска" - и тях забравяш.
------------------------
Литературен вестник;08/05/2002, бр. 18;
Алберта дойде до мен и се наведе, и видях очертанията на най-прекрасните гърди - в бързината си помислих - най-прекрасните гърди на Варшавския договор, но нали светът се промени и сега всъщност виждах най-прекрасните гърди на Атлантическия пакт или най-прекрасните гърди на Европейския съюз или очертанията на най-прекрасните гърди на страните-кандидатки за членство в Европейския съюз. Алберта се наведе над мен, сложи длан на челото ми и заговори почти шепнешком:
------------------------
Литературен вестник;08/05/2002, бр. 18;
Ако писателят е по-важен, по-силен от своята книга, това говори само за едно - независимо каква херкулесовска сила притежава той - неговата книга е слаба. Със сигурност времето помага на, както се казва, посредствените писатели. С това трябва да се внимава. Разбира се, най-важна е творбата, но не виждам причина да смятаме някой писател за графоман само защото говори добре пред камерата.
------------------------
Литературен вестник;08/05/2002, бр. 18;
Арката е наричана просто L"arco di Sant"Eligio от тези, които се отнасят недоверчиво към разните легенди и вярват единствено на историческите записки. Онези, които вярват в легендите и дори ги смятат за устна история, в известен смисъл по-важна от историята, записана и регистрирана в хрониките, говорят за "арката на образцовото правосъдие", L"arco della guistizia esemplare. И виждат в мраморните главички нещо повече от архитектурен декоративен елемент.
------------------------
Литературен вестник;08/05/2002, бр. 18;
"Барнаби Конрад - пише ми един чувствителен читател от Канада - е събрал в книгата Famous Last Words последните думи, изречени или написани предсмъртно от различни изтъкнати люде. Джордано Бруно (на кладата): "Душата ми ще се въздигне заедно с дима към Рая". Макар да сте писал за кладата на Джордано Бруно, че "не е дочута ни дума оплакване, дълго се виждало неговото неподвижно, обгорено лице", финалът Ви на Дълбоката сянка с падащия от небето гълъб, символизиращ душата на Ноландеца, сякаш е завръщането на тази душа от рая".
------------------------
Литературен вестник;15/05/2002, бр. 19;
Хонджюн Цай, Китай: Това е третата книга от Гюнтер Грас, която превеждам на китайски. И в този превод имам много проблеми, особено с понятията и термините, които не могат да се намерят в речника. За китайските читатели са неразбираеми и препратките към германското минало, те дори за мен не винаги са разбираеми, понеже съм от по-младите поколения. Налага се да правя много справки, виждате, че и на семинара с преводачите на Гюнтер Грас аз като че ли задавам най-много въпроси.
------------------------
Литературен вестник;15/05/2002, бр. 19;
Масоните и илюминатите8 се изживяват като законни приемници на някогашните египетски посветени. В Египет те виждат модела на една двойствена религия, прикриваща зад алегоричната фасада на безброй ритуали, символи, церемонии и празници тайната на изначалната истина. Подобен идентификаторен подход превръща изследваното в споменно минало и преобразява историята в мит.
------------------------
Литературен вестник;22/05/2002, бр. 20;
Седмица преди посещението в Милано, на 13 май 1983 г. местният вестник "Джорно" първи информира, че по време на публичните изказвания папата носи бронезащитна жилетка от метал и пластмаса, която тежи около килограм. Но дали винаги спазва това? През 2000 г. по време на аудиенцията на площад "Св. Петър", често сме го виждали в открит автомобил, макар че трябва да се посочи, че поклонниците тук вече не са случайна тълпа, както е било през 1981 г.
------------------------
Литературен вестник;22/05/2002, бр. 20;
- Не става дума за възрастта, въпреки че с годините, не споря, започнах да разбирам това, което не можех да оценя по-рано. Например, ясно виждам, че вредните понятия за любовта доста помрачават нашето съзнание. Всичко е много по-дълбоко и по-богато, отколкото ние можем да отразим. Да кажем - плейбоят в очите на мнозина е едва ли не герой, мъжествен герой, въпреки че ми е съвсем ясно, че той се страхува да се появи на територията на жената, за да не загуби тръпката на ловеца, който търси жертвата. Плейбоят вижда пред себе си само обекта, куклата, манекена...
------------------------
Литературен вестник;29/05/2002, бр. 21;
Не сме първите, които виждат в лириката на Кънчев постмодерни начала, които от края на 80-те години започват да се разпростират в писането на все повече нови поети. Още тогава се говори, че той стига до проблеми, характерни за "някои по-общи постмодерни духовни движения в културата" и че поетиката му "напомня едни постмодерни нагласи". От своя страна, Генадий Айги директно противопоставя поезията на Н. Кънчев на постмодернизма, като акцентира върху някакво "живо слово" и "жизнеиздръжливата светлина" в нея, обобщавайки, че тя е "мъдра лирика - парадоксална".
------------------------
Литературен вестник;05/06/2002, бр. 22;
И преди това е абсолютно видна двусмислеността на употребите: говори се за романтизъм, но и за много романтизми, разсеяни и в други периоди; за маниеризъм, но и за множество маниеризми и маниеристични автори; за символизъм, но и за символизми; за модернизъм и за безброй модернизми (като дори модернистичните писатели се виждат като вечно необходимите обновители на литературата, като притежаващи божествената лудост на обновителите-разрушители).
------------------------
Литературен вестник;05/06/2002, бр. 22;
Самото заглавие на проекта - "Вечерята" - съдържа в себе си представата за ред, хармония, официалност. Тя се допълва и от вида на сцената, зрителите я виждат още с влизането си в залата - стриктно подредени дървени столове и бляскава празнична маса, отрупана с храна.
------------------------
Литературен вестник;05/06/2002, бр. 22;
Интелектуалната работилница завършва ни в клин, ни в ръкав. Джон Дийли, Йеспер Хофмайер, Сьорен Бриер и аз хукваме да разглеждаме забележителности. "За шести път съм в Милано и още не съм виждал центъра", споделя Дийли. След това цяла вечер разговаряме за преводи и семиотика. "За да станеш семиотик, трябва да умееш две неща: да разказваш вицове и да задаваш неочаквани въпроси", твърдят по-възрастните колеги.
------------------------
Литературен вестник;12/06/2002, бр. 23;
Първият наблюдател беше циклопът. Това, че беше циклоп, е подвеждащо, защото никой до сега не беше виждал опашката му, а там имаше още дванадесет очи. Той не гледаше с тях, защото четеше древногръцка митология.
------------------------
Литературен вестник;12/06/2002, бр. 23;
Вторият зрител премигваше толкова бавно, че имаше 730 дни в годината си. С миглите си разрязваше листовете на кръстословиците. Пишеше със зелено мастило, за да успокоява очите си. Избрах го за наблюдател, защото никой нямаше да гласува за него на изборите без да е виждал как си закопчава тирантите сутрин.
------------------------
Литературен вестник;19/06/2002, бр. 24;
И: Разбираш ли, всичко цъфти отвън, тя цъфти отвътре, като я отвориш и го виждаш. И е много еротично.Освен това, като застанеш под нея, те залива ароматът. На изток е бодхи и я наричат дървото на живота.
------------------------
Литературен вестник;19/06/2002, бр. 24;
Страничен глас: Аз съм виждал на смокинята да стои саламандър. Саламандърът има крещящи цветове. Виждал съм дървесна жаба оттам да вика... И така е, смокинята на Изток дава храна на всички гладни, просто ...
------------------------
Литературен вестник;19/06/2002, бр. 24;
В гората навсякъде растяха Annemonoides, които някои, напълно глупаво, различават от Annemone, струва ми се, че никога не са виждали Annemone; освен това Hepatica, Oxys. Интересно, че днес всички те бяха затворени: Кой е дал разума на растенията, да се затварят преди дъжд, както е при тези трите? Понякога се случва слънчевите лъчи, при които са разтворили цветове, изведнъж да преминат в дъжд, и виж ги, вече са се затворили.
------------------------
Литературен вестник;19/06/2002, бр. 24;
В планините се виждаха lapis nigricans, scissilis, aluminaris. Снегът беше като трепереща вода или голям бял съд за пиене, excavatus от времето.
------------------------
Литературен вестник;19/06/2002, бр. 24;
- За мен - една целувка. Представи си - двадесет години по-рано - шест момиченца пред стативите си там, край брега на едно езеро, рисувахме водни лилии, първите червени лилии, които виждах. И изведнъж една целувка по врата, отзад на тила ми. Ръката ми трепереше целия следобед, не можах да рисувам. Погледнах часовника и си нарочих време, през което да мога да мисля за целувката - толкова скъпа ми беше тя, целувката на една стара жена с посребрени коси и брадавица на носа, майката на всички мои целувки през живота ми. Хайде, Карълайн, Хюбърт, хайде!
------------------------
Литературен вестник;19/06/2002, бр. 24;
Напоследък непрекъснато се улавям, че възприемам нещата по-особено. Гледам например как двама души вечерят в кухнята, но виждам острите пикове от тракането на посудата и кашлицата на единия от тях. Гласовете се появяват във вид на нежни, вписани една в друга дъговидни линийки. Извивката им следва извивката на интонацията.
------------------------
Литературен вестник;26/06/2002, бр. 25;
Бях много силна математичка, като майка ми, и мечтаех да уча ядрена физика. Но за да тръгнеш по този път, трябваха родители комунисти. А пък моите не бяха. Във връзка с "националната сигурност" навремето навсякъде виждаха предатели! Затова се записах във филологическия факултет да изучавам английска и френска литература.
------------------------
Литературен вестник;10/07/2002, бр. 27;
- Да, аз съм обезпокоен, нещастен и загрижен за положението в Близкия изток. Това е най-ужасяващият момент в живота ми, най-ужасяващият след Втората световна война. Трагедиите със сигурност ще продължават, защото светът е обладан от голяма ирационална лудост. Виждаме толкова омраза, а двете страни злоупотребяват с правото да решат своето бъдеще. Войната във Виетнам изглежда нищожна в сравнение със случващото се в момента...
------------------------
Литературен вестник;10/07/2002, бр. 27;
- Изискват се много усилия, за да уловиш образите с думи. Актьорът Харви Кайтел, с когото съм снимал и който стана мой приятел, макар че не сме се виждали от сватбата му преди два месеца, прочете книгата и ми каза: "Открил си нов киножанр - писмен филм." Това може би е по-добро от един заснет филм. Читателят може да го види, да си го представи и следователно да измисли един съвършен филм.
------------------------
Литературен вестник;10/07/2002, бр. 27;
- Просто евреин, който много пътува. Той не е никой друг освен себе си. Да виждаш героите като символи е грешен похват. Не мисля, че човек чете романи, за да се докосва до универсални проблеми. Напротив, това, което иска като читател, е да се изправи срещу конкретни, своеобразни индивиди и да живее заедно с тях. В живота на телата ни, в истинския живот, е невъзможно да знаеш какво мисли другият. Докато в един роман вие можете да проникнете в душата на другия, да имате чувството, че го населявате.
------------------------
Литературен вестник;10/07/2002, бр. 27;
Колкото до Б. Вирол, той поставя акцента върху една друга причина за успеха на "Хари Потър". Последните изследвания на когнитивната психология слагат на първо място в мисловните процеси "представянето чрез действия", което определя речта и поведението. Именно това виждаме в "Хари Потър": чистите описания са сведени до минимум, персонажите и най- вече обстановката се разкриват чрез действието. Така, когато Дебелата дама иска от героя паролата, ние откриваме, че по коридорите на училището има портрети, които мърдат и говорят.
------------------------
Литературен вестник;10/07/2002, бр. 27;
Разглеждайки поемата на Уйлям Лангланд "Петър Орача", Георги Василев взема предвид широк обхват от културни влияния, включително древни зороастрийски, средновековни български ("Повестта за кръстното дърво" на презвитер Йеремия и "Тайната книга" на богомилите), катарски апокрифни текстове и техните съответствия в средновековна Англия. Той изследва древна митология - орфизма, както и фолклора - Христос като културен герой на обикновения човек. Не виждам пропуснат въпрос от тази материя, включително и образованието на роден език в катарските училища.
------------------------
Литературен вестник;11/09/2002, бр. 28;
" - Да - каза Остап. - Сега виждам ясно, че съм попаднал в общество на некултурни хора, тоест на босяци без висше образование. Ах, деца, мили деца на лейтенант Шмид, защо не четете вестници? Трябва да се четат. Доста често те насаждат разумното, доброто, вечното..."
------------------------
Литературен вестник;11/09/2002, бр. 28;
- Моника! Какво ти става? Какви ги вършиш? Тука ли са? Дошли ли са вече? Не. Никой не е дошъл. Но ако ти искаш, можем да се престорим. Можем да се престорим, че са тук. Да, виждаш ли, ето ги там. Здравейте! Здравейте! Здравейте!
------------------------
Литературен вестник;11/09/2002, бр. 28;
- Може би - казах аз. - Може би съм го направил. So what? Какво толкова? Не мога да видя, не мога да...какво толкова страшно има? Искам да кажа, това е, да, какво е това? Може би е откачено да се направи нещо такова. Но не виждам някой да е пострадал от това.
------------------------
Литературен вестник;11/09/2002, бр. 28;
Между веждите на Моника се появи една бръчка, гледаше ме с оня израз, който рядко бях виждал у нея, откакто се познавахме, израз, който не можех да понасям, израз, който говореше, че тя няма ни най-малка представа за това кой съм аз.
------------------------
Литературен вестник;18/09/2002, бр. 29;
Ако погледнем назад към ХХ век, не можем да не забележим Адонис - един от големите в модерната арабска литература, един от първите, който попита: "Защо, обръщайки се към миналото, виждаме само неговата слава и трябва да му се покланяме като на султан?" Днес той не е загубил нито частица от своя радикализъм, от творческия си ентусиазъм и критичния поглед към господстващите структури. Този велик поет и задълбочен критик на арабското културно наследство е предизвиквал и все още предизвиква неодобрение поради крайно радикалните си позиции.
------------------------
Литературен вестник;18/09/2002, бр. 29;
Не искам да те питам какво мислиш за нападките срещу теб, защото знам, че те не те интересуват, но ми се иска да разбера какво чувстваш. Виждаш, че и в арабския свят и извън него интелектуалците застават един срещу друг.
------------------------
Литературен вестник;18/09/2002, бр. 29;
Задачата на политиката тук е да убие противопоставящия се друг/ преди да убие теб самия/ в състезанието по надлъгване. Решението не е в задънената улица, а в преместването от една задънена улица в друга. И когато започне да ти се струва, че всичко е разрешимо, в същото време виждаш, че си попаднал в тунел без изход.
------------------------
Литературен вестник;18/09/2002, бр. 29;
В света на "Специален доклад" има само една нация. Няма тероризъм, няма идеологии. Мястото може да е Вашингтон, но изобщо не виждаме никакви правителствени сгради, нито Капитолия и Белия дом. Очевидно вече няма и президент. Историята наистина е приключила. Днешният Окръг Колумбия има най-висок процент афроамериканско население в страната. А само двама чернокожи имат говорящи роли във филма. "Специален доклад" (Minority Report) може да е всичко друго, но не и доклад за малцинствата (minorities).
------------------------
Литературен вестник;18/09/2002, бр. 29;
Впечатлен бях от Мария Илиева, групите Лора и Те. Но най-силните концерти, според мен, се случиха в двете вечери с участието на Теодосий Спасов - с Парадокс Трио (САЩ) и с трите сватбарски оркестъра (Конушенски, Славяни и Родопи). В последните няколко години не бях виждал така претъпкан Амфитеатъра. Не може да не се впечатлиш, когато видиш половината публика около и на сцената да играе хора, превръщайки един концерт в незабравим купон. Не може да не се впечатлиш, когато чуеш група американци да изпълняват български народни мелодии.
------------------------
Литературен вестник;18/09/2002, бр. 29;
А за самия град - мога само да се надявам, че някога община Созопол и чиновниците в нея ще разберат какво значи "културен туризъм" и ще оценят случващото се. Ако не - дано поне отделят малко време и средства за почистване на града си, догодина ще се чудят защо няма толкова много хора по това време на годината в Созопол... От седем години посещавам редовно града, при това не само по време на Аполония и никога не го бях виждал с толкова мръсни улици и толкова мръсен плаж.
------------------------
Литературен вестник;18/09/2002, бр. 29;
Като ситуира поезията на Йован Христич "между боговете и варварите", поетът Любомир Симович казва: "Като мине време, ще бъде маловажно в коя формация и в каква констелация вижда Христич историята на литературата. Ще бъде много по-важно къде и как го вижда читателят на поезията като такава, на поезията като "непрекъсната свежест на света". А ние, които се смятаме за такива читатели, виждаме Йован Христич там, където ни го открива стихотворението "Дойде лятото":
------------------------
Литературен вестник;18/09/2002, бр. 29;
С какво само богатство, "с Омир в ръцете", и в каква компания, "с боговете и героите", виждаме нашия поет. Тук, на този слънчев гръцки остров, ние го и оставяме, с богатството, което си е избрал, и в компанията, която е заслужил.
------------------------
Литературен вестник;25/09/2002, бр. 30;
За нас това е много важен въпрос, защото сред интелектуалците в България съществува дълбок песимизъм, че ти, от позицята си на високообразована личност и интелектуалец, не можеш да направиш нищо, което да провокира промени в обществото. Но виждам, че вие сте на противоположното мнение?
------------------------
Литературен вестник;25/09/2002, бр. 30;
В плановете си за бъдещето Джими мечтае да лети на сцената, да се спуска с кран както в операта. "Защо не?". Публиката на Барселона вече го е виждала да се появява на сцената на бял кон.
------------------------
Литературен вестник;25/09/2002, бр. 30;
Цялата атмосфера на лейбъла е пренесена във Fun'Da'Mental. Групата се обявява против безсмислието, против компромиса и псевдолибералната политика. Те не намират никакво оправдание за расизма, още повече, че виждат корените му в икономиката, а не в чистата расова принадлежност.
------------------------
Литературен вестник;02/10/2002, бр. 31;
Авторитарният характер, диктаторът и властолюбецът прави всичко възможно човекът до него и околните да изпитват чувство за вина. Като ги захвърля в низината на чистилището, да го виждат над себе си.
------------------------
Литературен вестник;02/10/2002, бр. 31;
Всички колеги от по-възрастното и средното поколение не можем да не забележим огромната крачка напред, която направи нашият театър, която направихме самите ние. Спомням си първата наша конференция преди 10 г., когато съвсем плахо, само няколко души поставяха теоретични въпроси и виждам днес как всички спокойно, задълбочено и мъдро разсъждават върху проблемите на театъра ни.
------------------------
Литературен вестник;02/10/2002, бр. 31;
А критиката бе безпощадна. Тя с лупи търсеше да открие "формализма" и да го бие. Ние достигнахме до там, че дори една завеса, или жена малко извито не смеехме да поставим на сцената, защото другарите критици виждаха формализма главно в[ъв] външното оформление, което най-леко се възприема и за което най-лесно може да се говори.
------------------------
Литературен вестник;09/10/2002, бр. 32;
"Защо Рим? Защото съм ходил там двайсет пъти, защото съм живял там три години, защото сто пъти съм виждал как слънцето залязва зад базиликата Свети Петър. Защото в Рим небето е с цвета на всички Италии, а аз бих искал да преоткривам всяка една от тях. Защото Рим не е един град, той е три града, десет града. Има толкова градове Рим, колкото и хълмове, колкото брегове на Тибър; те са толкова много, колкото са и разказите на пътешествениците - от Монтен да Стендал и от Берлиоз до Жюлиен Гракх."
------------------------
Литературен вестник;09/10/2002, бр. 32;
Приятелите ми казваха, че гледам като сляп. И аз наистина станах сляп за това, което всички като че ли се бяха съгласили, че виждат. Долавях сенките им наоколо, но вече не се интересувах да ги изтръгвам от тях, оставях ги да бродят и си вършех моята работа.
------------------------
Литературен вестник;09/10/2002, бр. 32;
Не бях влизал в тази сграда. Бях я виждал опакована, и сега ми се стори, че целият този ремонт не е довел до видими резултати. После ми казаха, че сградата е имала тежки структурни повреди, така че явно фактът, че в нея може да се влиза безопасно е постижение. Сетих се за желанието на Ивайло Дичев Банята, Халите, Синагогата и Джамията да оформят нов център на София, който да замени Ларгото и НДК. Пътят до залата е маркиран със свещички. Веднага се чуват възгласи "Това място е перфектно за купон".
------------------------
Литературен вестник;16/10/2002, бр. 33;
Има солидна група от симпатизанти на СДС, които виждат следния илюзорен сценарий: Окопаване в (о)позиционна война, изтърпяване на неизбежната нова червена власт, щастливо дочакване на програмирания пореден провал на БСП и появата на следващата синя вълна.
------------------------
Литературен вестник;16/10/2002, бр. 33;
Двамата се скараха. Често го правеха напоследък. Продължихме надолу, но мъглата стана много гъста. Нищо не се виждаше. Така че се върнахме обратно. Докато минавахме край една къща, Теню взе камък и изпъна прашката. Уцели стъклато и то се строши. Избягахме. Стигнахме нашата махала.
------------------------
Литературен вестник;16/10/2002, бр. 33;
Пълноценно, моментално завладяващо и страхотно атрактивно изразяване в тази специфична литературна форма демонстрира Лем Сисей. Той наистина трябва да изговаря/изпява нещата си, без това те биха били неми. Единствено той се отказва от музикалното съучастие на четиричленния бенд и сам със собствения си глас аранжира думите. Впечатляващо, живо, истинско присъствие на ежедневно практикуващия литература; виждаме литературата, употребена за общуване, виждаме мярката на литература в действие.
------------------------
Литературен вестник;16/10/2002, бр. 33;
Проект на заподневропейски хуманитаристи с беседи, четени по радио. Книга, която препоръчваме не само на студентите по културология. Проникновени и леко написани есета за местата, които обитаваме, без да виждаме и без да ги мислим, но които ни правят такива, каквито вероятно бихме искали да бъдем - европейци. Кантората, гробището, кафенето, салонът, дворът, кухнята, затворът, болницата и прочее обиталища на вчерашната и днешна европейска идентичност. Сладко четиво.
------------------------
Литературен вестник;23/10/2002, бр. 34;
- Днес често сравняват двете тоталитарни диктатури. Мнозина ги представят като напълно еднозначни, еднакви, но има и такива, които се опитват да елиминират напълно греховете на едната. Как виждате това Вие, който в "Дневник от галерата" писахте, че от самоубийството (имайки предвид примера на Боровски, Целан, Амери, Примо Леви), ви е спасило обществото, което - след преживяното в концлагерите - в сталинския си вид показа, че за свобода, за освобождение, за "истински катарзис" и дума не може да става. В него човек продължава да е "безсъдбовен", продължава да оцелява.
------------------------
Литературен вестник;23/10/2002, бр. 34;
Не, в никакъв случай. Но си имам такива хора, с които се виждаме по мачове, преди тях, по разни кафета. Тях не виждам никъде другаде. Това са неща, които много ме зареждат. Те, разбира се, не са единствени - морето, ските...
------------------------
Литературен вестник;23/10/2002, бр. 34;
Не, в никакъв случай. Но си имам такива хора, с които се виждаме по мачове, преди тях, по разни кафета. Тях не виждам никъде другаде. Това са неща, които много ме зареждат. Те, разбира се, не са единствени - морето, ските...
------------------------
Литературен вестник;23/10/2002, бр. 34;
Актьорският екип /Анета Янкова, Веселин Мезеклиев, Димитър Георгиев-Пушо, Асен Блатечки, Стоян Младенов, Милена Спиридонова/ е постигнал интересен синхрон в изграждането на своите персонажи - обединени в мистиката на едно питане, учудване без отговор. Тези персонажи са омагьосани, безплътни същества, които гледат с големи, широко отворени очи, но не виждат през тях...
------------------------
Литературен вестник;30/10/2002, бр. 35;
Димитър Кенаров: Г-н Олби, най-напред бих искал да ви попитам как се чувствате, когато ви интервюират? Смятате ли, че се нарушава личното ви пространство, или напротив - виждате в интервюто допълнителен шанс за изява, продължение, така да се каже, на вашето творчество?
------------------------
Литературен вестник;30/10/2002, бр. 35;
Е.О.: Драматургът не се стреми към това, драматургът е атакуван от единствената публика, която може да си позволи да види пиесата му. Тук има парадокс, и то много опасен. Аз не пиша пиесите си за бялата богата класа; интересува ме общуването с всички. За съжаление влизам в театри, където се поставят мои пиеси и виждам единици хора от малцинствата, не виждам практически нито един беден човек, а ми се иска те да бъдат там. Единствените, които могат да си го позволят, са редуцирана група хора. Но аз не пиша пиесите си за тях, а против тях.
------------------------
Литературен вестник;30/10/2002, бр. 35;
Български език съм учил (отдавна!) по английската граматика на оксфордския славист и мой приятел проф. Уилям Морфил. А изпратените от Вас скъпоценни книги (благодаря, благодаря от все сърце!) са истинско съкровище за мен. Тутакси се потопих в няколко от тях. Виждам, че скоро ще ги усвоя. Изпращам Ви засега три превода. Ако някъде съм сбъркал - извинете - и ми посочете грешките. Ще работя, бих искал цял Златен сноп на българската поезия на руски език.
------------------------
Литературен вестник;30/10/2002, бр. 35;
Уейтс: Боб гледа и слуша по своеобразен начин и след известно време, прекарано с него, наистина започваш да виждаш и чуваш извънредни неща на съвсем обикновени места или ако просто затвориш едното си око и обърнеш глава. Дълбоко уважавам погледа върху света, който има Боб. Искам да кажа, че вследствие на работата си с Боб и аз виждам света по различен начин. Но първото нещо, което човек забелязва, когато работи с Боб, е неговият несъмнен талант за лидерство.
------------------------
Литературен вестник;30/10/2002, бр. 35;
Уейтс: Боб гледа и слуша по своеобразен начин и след известно време, прекарано с него, наистина започваш да виждаш и чуваш извънредни неща на съвсем обикновени места или ако просто затвориш едното си око и обърнеш глава. Дълбоко уважавам погледа върху света, който има Боб. Искам да кажа, че вследствие на работата си с Боб и аз виждам света по различен начин. Но първото нещо, което човек забелязва, когато работи с Боб, е неговият несъмнен талант за лидерство.
------------------------
Литературен вестник;06/11/2002, бр. 36;
"До гуша ми е дошло от тази война - признава ми тя. - Виж отшелническия живот, който водим. Като затворници сме. Още през октомври, когато започна това, предложих на моя мъж да напуснем. Но той ми отговори, че е наше задължение да останем, цялото село е забило очи в нас. Всички чакат да заминем точно защото имаме такава възможност. Обаче не, оставаме. Така ще им покажем на руснаците, че не ни е страх от тях! Не мога повече. Времето минава, най-хубавите ми години са зад мен, а и не виждам нищо пред дъщерите ми."
------------------------
Литературен вестник;06/11/2002, бр. 36;
Йордан Бадев изигра една съвършено отрицателна роля. Критици като него смятаха, че не са критици, ако от отзивите им не излезе, че те са по-умни от писателите, че те виждат по-далече от тях, че знаят много повече.
------------------------
Литературен вестник;06/11/2002, бр. 36;
Настина ли така виждате човека - егоист, мрачен? Тази характеристика е валидна за много от героите ви.
------------------------
Литературен вестник;06/11/2002, бр. 36;
Още в Новия Завет е казано: "гледат, но не виждат" или "който има уши, да чуе" и "който има очи, да види". Ще рече, има свидетели и свидетели. Едни присъстват, гледат, слушат, внимават, но въпреки това нито виждат, нито чуват, нито разбират; други гледат и виждат, слушат и чуват, внимават и разбират. Едни виждат само външната страна на нещата, други се добират и до същността им. Едно нещо е неукият да свидетелства за едно заболяване, друго - опитният лекар да състави "точна диагноза".
------------------------
Литературен вестник;13/11/2002, бр. 37;
Когато бях млад и живеех в България, ето как ми се виждаха някои от нещата, които са пагубни за успеха на нацията /наивно, разбира се/. Kakos в случая означава от гръцкия си смисъл лошо, акано нещо, даже, да речем, лайно.
------------------------
Литературен вестник;13/11/2002, бр. 37;
Хората виждат, че оня, който е с втори клас образование, става депутат, краде, строи палати, купува фабрика, отваря банка и никой не му търси отговорност - и си казват: "Да не съм луд да копая за два лева. И аз ще крада."
------------------------
Литературен вестник;13/11/2002, бр. 37;
В началото, особено първата година, всички се бяха шашнали с мене, защото никой не ме е виждал, никой не ме познава, нищо не работя, родителите ми са най-обикновени пенсионери, а карам последен модел "Мерцедес" и съм целият в злато, накичен като коледна елха. Ходя където си искам, с когото си искам, всички пички са с мене, само да звънна и от София пристигат пет коли тежкари да си правим купон.
------------------------
Литературен вестник;13/11/2002, бр. 37;
Най-ценното нещо в живота ми е дъщеря ми - тя е на 9 години и живее с майка си. Разведохме се и не ми дават да я виждам.
------------------------
Литературен вестник;20/11/2002, бр. 38;
Предреченото се изпълни - извиках Дантес на дуел. Дали ще ме сполети онази насилствена смърт от ръката на рус мъж, която немкинята ми предсказа? Усещам как съдбата тегне над мен, виждам как всичко се сбъдва, а аз не мога да попреча, защото безчестието е по-страшно от смъртта. Безчестието е буря - аз извиках стихията на нейния вятър. Тя ме погубва. Дантес се превърна в съдбовно възмездие заради слабия ми характер. Като го предизвиках, заприличах на Иаков в битката му с Бог. Ако победя, ще опровергая Божиите закони и Путката свободно ще се възцари в моите небеса.
------------------------
Литературен вестник;20/11/2002, бр. 38;
Смъртта на Делвиг беше страшен знак, че предсказанията на немкинята започват да се сбъдват. Тогава все още не разбирах това, но сега виждам всичко с цялото му значение и окончателност. Пръстенът, изтърван по време на венчавката, и изгасналата свещ показваха, че нищо добро няма да излезе от брака ми. В крайна сметка ние си предсказваме съдбата.
------------------------
Литературен вестник;20/11/2002, бр. 38;
/респективно лирически човек/ - Анделесте търси комуникация, връзка, взаимност, преодоляване на недоброжелателността, лицемерието..., казвайки направо: "Много искам да си поговорим." Споделим е и образът на дъгата, защото докато я гледаш - "започваш да виждаш "другите неща".
------------------------
Литературен вестник;08/01/2003, бр. 1;
- Кънчо, ужасно ми се пуши! - то Кънчо става от леглото, преценява интонацията, погледа и усмивката. Ако те съвпаднат с представите му за искреност, то тутакси биваш почерпен. Ако пък не, просто виждаш бръчки по сериозното му възлесто лице и тремор в ръцете му. В един момент, вече си станал пушач, ако Кънчо реши, че е време да пропушиш с негова помощ.
------------------------
Литературен вестник;22/01/2003, бр. 3;
На сутринта ми се стори, че виждам града през малко омазнено мръсно стъкло. Прелистих отгоре-отгоре пътеводителя и картата, които купих от първата вестникарска будка. Оставих се на инстинкта си за ориентация и скоро със задоволство установих, че съм близо да мястото, към което се стремях - край водата, на брега на река Тежу, която първоначално взех за море. Тук дълго седях в някакво кафене, пиех сутрешното си кафе и наблюдавах лицата на хората, които слизаха от кораба.
------------------------
Литературен вестник;22/01/2003, бр. 3;
Все пак в Тета, във Виждам град..., а и другаде авторският субект се усъмнява в себе си, открива творбата като конструкт и не е сигурен дали става дума за познаването на истината или напротив - за напластяването на поредната лъжа. Тези разсъждения не са ли именно проява на постмодерен скепсис?
------------------------
Литературен вестник;22/01/2003, бр. 3;
- Да, след десет-петнадесет години виждам. Няма народ, умрял от глад. Непременно ще се оправят работите. Може би по-бавно, по-постепенно, но не може да продължава така.
------------------------
Литературен вестник;22/01/2003, бр. 3;
- Не, с политика не съм се занимавал. Някои читатели, като са прочели мои книжки виждат, че имам някакво отношение към политическите проблеми, но с политика не се занимавам. Само съм се опитал да отразявам политиката в живота. Така е и в почти всичките ми книжки, в които се забелязват социалните явления. Социалният живот не ми е бил чужд никога, не ми е чужд и сега. Човек не може да живее далеч от обществото, все трябва да го вълнуват социалните проблеми на времето. И ако това е политика ...? Но мисля, че не е.
------------------------
Литературен вестник;29/01/2003, бр. 4;
Не бъдете дилетанти. Ако ще пишете, пишете отрано. Ако сте тийнейджъри, не може да не виждате призраци! Ако не виждате - прочетете на с.5 рецензията за историята с призраци на Хенри Джеймс, а след това си и купете книгата.
------------------------
Литературен вестник;29/01/2003, бр. 4;
Мустакатият слиза. Навежда се. Навеждат се на четири крака и други. Виждат я. Сочат я. Всички вече я виждат. Взимат два кола и с ловки, опитни дърварски хватки за 5-6 минути разместват огромните трупи. Изваждат крушата. Мустакатият я бърше.
------------------------
Литературен вестник;29/01/2003, бр. 4;
Не можа да измисли какво не е. Долу се виждаха избити тухли, мокри парцали, изпражнения, редовната умряла котка. Помъчих се да си представя как жертвите на Амура изпълзяват на четири крака от утробата на някогашната вила, облепени в мръсотия и смрад, но не можах. Гочев... Гочев беше толкова дебел, че не би могъл да се измъкне оттам. Поне с фантазията беше добре.
------------------------
Литературен вестник;29/01/2003, бр. 4;
- И на сутринта, другари, се събуждаме. Обилно се лее слънцето по площадите, нацъфтели са цветя, всички са празнично облечени. Иде ти да пееш и да танцуваш. И отиваме на тролейбусната спирка и там виждаме една огромна табела, на която пише "От днес настъпи ерата на комунизма".
------------------------
Литературен вестник;05/02/2003, бр. 5;
4. Как виждате българското бъдеще? Какво всъщност става в момента в страната ни и накъде отиваме? Кога според вас България ще се превърне в нормална държава?
------------------------
Литературен вестник;05/02/2003, бр. 5;
Признавам само морално отговорна политика. А ако се окаже, че това е оксиморон, значи не признавам политиката. Предпочитам Христос, Буда, Толстой - по-прави ми се виждат по житейските работи.
------------------------
Литературен вестник;05/02/2003, бр. 5;
Георги Господинов: Събирам последните три въпроса в един и виждам, че на първия и третия, за българското бъдеще, нямам лесен отговор. Политическата класа прецака общата визия за българското бъдеще, злоупотреби с нея, осребри я на няколко пъти, а царят накрая я озлати. Това доведе до изгубване на бъдещето като смисъл и мотивация в личен план. Следващите политици ще трябва да се справят тъкмо с тази загуба. С което отговарям и за шансовете на политическата класа.
------------------------
Литературен вестник;05/02/2003, бр. 5;
Тоест, кадърните трябва да се сменят във властта, но не като във футбола - само по веднъж, а като в хокея - многократно. Аз лично не виждам никаква причина, примерно, г-н Иван Костов да не стане пак някога премиер, а после пак да слезе от сцената. А после - пак да се качи и пак да слезе.
------------------------
Литературен вестник;05/02/2003, бр. 5;
6. Как виждате бъдещето на България и своето бъдеще в нея? Как и чрез какво реализирате своята лична позиция, активност и отговорност пред националната съдба? Какво според Вас трябва да се промени, за да заживеем достойно?
------------------------
Литературен вестник;05/02/2003, бр. 5;
Бойко Ламбовски: Виждам страната ни демократична и толерантна, с кураж и воля. Тоест, така искам да я виждам. Своето бъдеще не гледам, то и без гледане ще ме сполети. Позицията си реализирам с това, което мога - писане. Отговорността ми е да не лъжа с това, което мога - писането. За да заживеем достойно, трябва да се променим ние.
------------------------
Литературен вестник;05/02/2003, бр. 5;
Моето бъдеще в България не го виждам и през най-правия макарон, освен като пепел в малка вазичка, между белите кости на татко и майка. През тази Година на инвалида, сигурно ще облажат горките хорица с една бонбона-лукче повече или ще ги прехранят с миналогодишен бомбирал компот. Инвалидите са хора с много високо чувство за достойнство. Познавах един слепец, който си сложи теракотовите плочки сам. Ако сляпа България имаше толкова достойнство...
------------------------
Литературен вестник;05/02/2003, бр. 5;
Нейните граници са ясни, виждат се отдалече, чертаят себе си в опозицията - граница - Изток - Запад - линията минава по разрушената Берлинска стена (превърната в сувенир); На Запад е Великата цивилизация, от другата страна - нищото.
------------------------
Литературен вестник;05/02/2003, бр. 5;
И изведнъж ми се струва, че ясно виждам тази Източна Европа. Тя седи на масата ми и се гледаме като в огледало. Виждам изкривени стари обувки, неподдържана кожа, евтин грим, израз на сервилност и безочливост. Тя изтрива устата си с ръка, виждам пламък на отчаяние и лукавство. Виждам отчаяно желание да бъде "някой". Сестро моя, моя Източна Европа.*
------------------------
Литературен вестник;05/02/2003, бр. 5;
Доколкото ми е известно, освен парализираната му майка Стела само още трима души са виждали Джек през тези последни два месеца: един журналист от местния вестник, Джек Маклинтън, един студент по право, Ал Елис, и аз. Бяхме чували да се носят слухове за Джек в баровете из Саут Сайд и в "Дивия глиган", около университета, северно от Тампа. Бяхме ходили да го търсим, надявайки се да го познаем, макар че го бяхме виждали само на младежки снимки. Но не го намерихме. Най-сетне Маклинтън получи адреса и ние отидохме на посещение.
------------------------
Литературен вестник;12/02/2003, бр. 6;
Аз съм запален по наблюдаването на диви птици. Наблюдението на диви птици е изобретение на ХХ век, защото изисква оптическа технология - бинокли - която е била развита по време на Първата световна война. Никога не се чувствам толкова близо до природата, колкото когато наблюдавам някоя птица през бинокъла. Не е ли иронично това, че военната технология на ХХ век ме приближава до света на животните? Не може ли и Интернет, като биноклите, да ме приближи до един свят, който иначе трудно виждам - до другите хора, до информацията, до Бог?
------------------------
Литературен вестник;12/02/2003, бр. 6;
Когато уебмастърът ми за първи път ме въведе в кибер-пространството, за да ми покаже прекраснитие сайтове там, аз бях зашеметена и напълно изгубена. На страница 8 и 9 в твоята книга описваш страница от Талмуда за тези от нас, които не само никога не са виждали тази свещена книга, но дори и да я видят, няма да знаят какво всъщност виждат. Смяташ ли, че познанията ти върху писаното на тези страници - коментарите върху коментарите - са ти помогнали да дешифрираш една уебстраница? Извинявай за усукания въпрос!
------------------------
Литературен вестник;12/02/2003, бр. 6;
Когато уебмастърът ми за първи път ме въведе в кибер-пространството, за да ми покаже прекраснитие сайтове там, аз бях зашеметена и напълно изгубена. На страница 8 и 9 в твоята книга описваш страница от Талмуда за тези от нас, които не само никога не са виждали тази свещена книга, но дори и да я видят, няма да знаят какво всъщност виждат. Смяташ ли, че познанията ти върху писаното на тези страници - коментарите върху коментарите - са ти помогнали да дешифрираш една уебстраница? Извинявай за усукания въпрос!
------------------------
Литературен вестник;19/02/2003, бр. 7;
Столетия наред мастилото е обвързвало под форма на печатен роман взаимоотношенията между ясно обрисувани индивиди. Онова, което Софи и Ото Бентууд виждат в пророческото мастилено петно на стената в спалнята, е разпадането на литературния образ. Нищо чудно, че са толкова отчаяни. Те живеят в шейсетте години и не подозират какво ги е сполетяло.
------------------------
Литературен вестник;19/02/2003, бр. 7;
Столетия наред мастилото е обвързвало под форма на печатен роман взаимоотношенията между ясно обрисувани индивиди. Онова, което Софи и Ото Бентууд виждат в пророческото мастилено петно на стената в спалнята, е разпадането на литературния образ. Нищо чудно, че са толкова отчаяни. Те живеят в шейсетте години и не подозират какво ги е сполетяло.
------------------------
Литературен вестник;19/02/2003, бр. 7;
"Могат да ви упрекнат, че сте организирали отсъствието си като маркетингова стратегия - пише младият френски писател Фредерик Байгбедер в открито писмо до Джеръм Селинджър, публикувано в Лир през 1999 г. Колкото по-малко виждаш някого, толкова по-бленуван става той. И други писатели освен вас са използвали подобна хитрост - например Бланшо, Пинчън..."
------------------------
Литературен вестник;26/02/2003, бр. 8;
Видях братята му - подръпна края на мустака си от доволство дядо. - Се съм виждал зверове, ама като тях... И туй няма да е по-долу. Герданчо ще му викаме.
------------------------
Литературен вестник;26/02/2003, бр. 8;
- Цял живот с вълци се разправям, като тези сега виждам. Куражлии, бабаитлък показват. Кроят я някаква, де да видим!
------------------------
Литературен вестник;05/03/2003, бр. 9;
Не знам какво са ми харесали. Аз въобще не ги харесвам, но ги понасям стоически като истински ветеран от времето на своята първа младост, когато бях комунист. Дяволите обаче не се шегуват. Те са корумпирани, военизирани и добре сложени. В ръбестите си глави, обкичени с мисионерски шапки, генералски пайети и странни шотландски роклички. Така им се виждат топките, пък и по-лесно серат…..
------------------------
Литературен вестник;05/03/2003, бр. 9;
Втората част на цитираното изследване се интересува от "Литературните влияния върху П. Р. Славейковата поезия", но за да открои на този фон винаги съхраняващата се оригиналност, самобитност, индивидуалност. Така името на Славейков може да бъде извадено от списъка на стихотворците и поместено в списъка на поетите: "...отначало ние виждаме Славейкова да се губи в безцветната маса на първите ни стихотворци и после - в едно твърди скоро време - той става първоучител в нашата поезия. Макар и в рамките на чужди влияния, той се очертава като оригинален, самобитен поет"12 .
------------------------
Литературен вестник;05/03/2003, бр. 9;
15 Властната ръка на Пенчо Славейков е предпочитан за съставителите на "Съчинения" (1963) субект на редактирането и пренаписването, в което виждаме съпротива "Избрани съчинения" (1901) да се мислят като книга на Пенчо, а не като книга на Петко.
------------------------
Литературен вестник;26/03/2003, бр. 12;
На стара, измачкана снимка, която Отеца извади някъде от безбройните гънки на расото си, се виждаха шестима юноши в ученически униформи от онова време, всеки с гарван на дясната си ръка. От надписа на гърба на снимката ставаше ясно, че на този ден шестимата са приели причастието на гарвана.
------------------------
Литературен вестник;26/03/2003, бр. 12;
Оплаква ми се, че в "Гьола" се събират предимно хора със силно Его. Казвам му, че не виждам нищо лошо в това. На мен ми се струва нормално човек да се грижи за себе си. Ето, че намерихме една не-допирна точка. Искаме от актрисите две цигари (моите свършиха, а от неговите, събрани по улицата фасове, не ми предложи).
------------------------
Литературен вестник;26/03/2003, бр. 12;
Ето виждате, колко е трудно и мъчително да запрегнеш някого в литературата, особено след като въпросният е бил вече писан: Всички искат да се видят напечатани, но никой не иска да поеме риска на тази моя историйка.
------------------------
Литературен вестник;23/04/2003, бр. 16;
Лилит или другият код (с. 33): "Изведнъж осъзна, че Мария го гледа. Може би така гледат всички хора, току-що излезли от съня. Мария го гледаше лошо. <...> Филип беше схванал нещо и сега виждаше, че това не й харесва. Очите й не мигаха, сякаш бяха лишени от клепачи. <...> След първия пристъп на страх Филип се опита да говори с брат си. Чу, че Мария разбивала всякакви кодове."
------------------------
Литературен вестник;23/04/2003, бр. 16;
Родство от пръв поглед (с. 44): "За брак се заговори едва след като Мария се запозна с родителите на Борис <...> Когато Борис я заведе, за да им я представи, те едва я видяха зад огромния й корем. <...> Борис никога не беше виждал очите на Мария толкова бистри. Обикновено бяха мъглисти. Сега сияеха с някакъв сив опалов блясък, който му беше непознат. <...> Мария ги гледаше така, сякаш най-после беше открила родителите си."
------------------------
Литературен вестник;23/04/2003, бр. 16;
Контрапункт в розово или насладите на "стария режим", по Фрагонар (с.142-143): "Виждаха се така, както никога досега не се бяха виждали, очите й бяха бездънни и неговите потънаха в тях. Никаква тревога за нищо нямаше: само силата на това е, както става. Устните му се сляха с нейните в най-изкусната целувка на света, пръстите им се преплетоха и те знаеха, че каквото и да направеха, щеше да е добре."
------------------------
Литературен вестник;23/04/2003, бр. 16;
- Не знам. Май не - рече тя. И се отдалечи. Огледах хората. Имаха вид на нормални. Не виждах обичайните купонджии. Дори Георги Йорданов го нямаше. Появиха се двама фотографи. Стана шест и петнайсет. Софиянски го нямаше. Излязох вън и си тръгнах по "Галичица", без да се обадя на никой. Видях една улична котка и се присетих за моята, която бях изхвърлил през балкона.
------------------------
Литературен вестник;16/07/2003, бр. 26;
Този "бисер" на седмокласник води собствената ми класация - на проверващ и оценяващ учител по литература на изпита след седми клас. Този "бисер" ми се струва даже авангарден, видим е и анализ на цветовата символика на едно подсъзнателно ниво... Изключвам обаче шедьоврите: "Напуканите мазоли на Гунчо треперят" и "Наистина, виждал съм бяла лястовица - роднини са я виждали, де".
------------------------
Литературен вестник;16/07/2003, бр. 26;
Този "бисер" на седмокласник води собствената ми класация - на проверващ и оценяващ учител по литература на изпита след седми клас. Този "бисер" ми се струва даже авангарден, видим е и анализ на цветовата символика на едно подсъзнателно ниво... Изключвам обаче шедьоврите: "Напуканите мазоли на Гунчо треперят" и "Наистина, виждал съм бяла лястовица - роднини са я виждали, де".
------------------------
Литературен вестник;10/09/2003, бр. 27;
Знаеш? учуди се старчето. Виждам, че нищо друго не ти е ясно! Не ти е ясна и точката в небето! Тя наистина е знак за уникални мисии!
------------------------
Литературен вестник;10/09/2003, бр. 27;
Вечерта напредваше. Зен вървеше по билото на планината обзет от спомени. Искаше "екшънът" да приключи, когато видя пред себе си път от сребърен прах. Това го взриви. Не бе виждал подобна магнетична гледка през целия си живот. Поне докато бе в града, който не успя да го пречупи. Пътят беше светещ, свещен и красив. Той щеше да отведе Зен до целта на неговата "мисия". Тридесетте години каторга не бяха похабили разума му. Зен притежаваше желязна воля.
------------------------
Литературен вестник;03/12/2003, бр. 39;
"Родината" отпочва с Вазов. Не може да бъде другояче. Но според тази книга завършва (засега) с Георги Господинов. А пътьом я виждаме във високата мрачна метафизика на Димо Кьорчев и в сатиричното платно на Емануил Попдимитров.
------------------------
Литературен вестник;03/12/2003, бр. 39;
"Часовникът" едва ли ще изненада някого с отправната точка Далчев. Това всъщност е раздел за всички онези екзистенциални поети, за които толкова често сме виждали да пише колегата на проф. Стефанов доц. Божидар Кунчев. Последният разгледан тук автор е Борис Христов.
------------------------
Литературен вестник;03/12/2003, бр. 39;
- Тя отдавна ме сваля - обясни Бачо. И това сигурно беше вярно, него жените го сваляха. Заради него зарязваха гаджетата си, бях го виждал с очите си. Беше с опасен чар, без майтап. Скоро разговорът ни приключи. Започна друг разговор. Купонът продължаваше. Някъде към полунощ Коцето ходи да изпрати гаджето си, но скоро се върна.
------------------------
Литературен вестник;03/12/2003, бр. 39;
В последните години феноменът "премиера на книга" се намира в очевиден упадък. Извън верните констатации за мрачната стагнация на книжния пазар, важна причина за това е появата на "другото" на книгата - електронната публикация или Интернет. Електронната книга е радикалната другост на книжната книга, но няма и не може има "край на книгата" - тя може да сменя местата си. И ако не виждаме наоколо книги, това не означава, че книгата е изчезнала, че е свършила. Просто трябва да се отместим, да отидем другаде - там, на новото място, където се е преселил обектът на нашето всекидневно желание.
------------------------
Литературен вестник;03/12/2003, бр. 39;
Политиката винаги си поставя цели, които да случи в бъдеще. Това, което върши в сегашно време, е винаги с превантивна мяра.За да добруваме, не трябва само да набутаме саждите в ъгъла на машината, така че да не се виждат, и в един момент те да бъдат толкова много, че тотално да погубят механизма.Това, което се опитвам да кажа с тази грубовата метафора, е, че висшето ни образование се нуждае от радикална реформа Не че тя ще бъде deus ex machina в драмата на младия български демократизъм, но съм убеден, че подобна реформа е необходима.
------------------------
Литературен вестник;17/12/2003, бр. 41;
Двойна прошка: нито се виждаме истински тук с моите български приятели, познати, нито имам време сега да ги чета.
------------------------
Литературен вестник;17/12/2003, бр. 41;
"Страхотните лалета: Невротичният гений на холандския футбол"2 на Дейвид Уинър е ерудитска и дълбока книга. Понеже я четох като холандец, имах чувството, че се виждам в огледало. Тя ти показва такива твои черти, които не си виждал никога преди това. Има и за това как в страна под морското равнище хората си изграждат своя си представа за пространството.
------------------------
Литературен вестник;17/12/2003, бр. 41;
"Страхотните лалета: Невротичният гений на холандския футбол"2 на Дейвид Уинър е ерудитска и дълбока книга. Понеже я четох като холандец, имах чувството, че се виждам в огледало. Тя ти показва такива твои черти, които не си виждал никога преди това. Има и за това как в страна под морското равнище хората си изграждат своя си представа за пространството.
------------------------
Литературен вестник;17/12/2003, бр. 41;
В "Разумът в пещерата" (изд. Теймс енд Хъдзън) антропологът Дейвис Луис-Уилямс описва своя път из пещерните кухини, където - в Ласко и Алтамира в края на Ледниковия период - нашите прадеди за първи път са мацали изображения по стените и са изобретили представата за изкуство. Луис-Уилямс те кара да чувстваш, че можеш да виждаш ясно в тази далечна, подземна тъмнина.
------------------------
Литературен вестник;17/12/2003, бр. 41;
КЛОШАРИ Лондонските клошари съществено се различават от нашите. Първо, миризмата им е с пъти по-силна. Второ, под път и над път са. Сигурно понеже са толкова много, въобще не се притесняват от минувачите, някак си по-интегрирани са. В България никога не съм виждал клошар в magazine (освен Хари Облака). Тук си пазаруват без да им пука. Като си излязат, продавачът отива до козметичния щанд, взима дезодорант и започва да пръска методично и невъзмутимо.
------------------------
Литературен вестник;17/12/2003, бр. 41;
Последният етаж бе по-тесен - една врата, без никаква табелка. Чиновникът изчака за момент, докато лампата на стълбището изгасне. През прозореца се виждаха съседните бели покриви - по тях вече се появяваше и първият нощен вятър. Може би минаха няколко минути, чу се лек шум и една произволна котка се събуди.
------------------------
Литературен вестник;17/12/2003, бр. 41;
И тя се мъчеше да се усмихне, но беше толкова измръзнала, че едва говореше. Беше облечена в зелена ватенка, безформени черни шушлякови панталони, а на краката си носеше изненадващо малки пионерки; на главата й имаше червена скиорска шапка с няколко помпона, които може би биха изглеждали весело на някоя писта в планината, но тук, на безлюдния вечерен площад, бяха съвсем неуместни. Оскар не разбираше защо жената не си вдигне чукалата и не си отиде вкъщи - вече беше седем и половина и никъде не се виждаше поне един потенциален клиент.
------------------------
Литературен вестник;17/12/2003, бр. 41;
Прелиствах страниците прилежно, разчитах без особени затруднения текста и хвърлях тайни и виновни погледи към редките илюстрации, които прекъсваха сериозното ми четене. Харесваше ми не толкова историята, колкото самото действие, което извършвах с искрена гордост: да чета. Както в сънищата, в които си едновременно зрител и актьор, аз четях, и същевременно се виждах как чета. Представлението, което си изнасях, дълго ме забавляваше!
------------------------
Литературен вестник;28/04/2004, бр. 17;
Един приятел художник ми сподели, че битувайки в ежедневието на учител по рисуване, много често картините, които си представял, че рисува, изчезвали. Къде да седна, питаше се той, как да извадя платното, боите и всичко, за да нарисувам образите с целия колорит, с пълните подробности, така както ги виждам в съзнанието си? Забелязвам нещо, знам как ще изглежда, какви цветове и техники ще използвам, но до вечерта нищо от тази картина не е останало...
------------------------
Литературен вестник;28/04/2004, бр. 17;
Именно поради това, което казахме дотук, виждаме, че селското изкуство и селската литуратура е винаги остро витална. Тя е пълна с жестока настъпателност, страст, борбеност, полюции и оргазъм, сълзи и сополи, пъшкане, крясъци, мучене, стонове, пипкане с пръстите на краката и ръцете. Острата й миризма на пръч и дюли, на полови органи и на кръв й придава онази жизненост и присъственост, която замества пластичността на истинското изкуство.
------------------------
Литературен вестник;28/04/2004, бр. 17;
Как всъщност измерва моралното превъзходство на Примитива тя? Виждаме, че докато тя посяга към копчалъка му, Примитивът е стеснителен, нерешителен. Той е адски привлекателен, и би искал да извърши акта, понеже му напира мъжката сила, но има задръжки. Това е типичната за селското мислене квази-моралност, за която говорихме преди малко.
------------------------
Литературен вестник;2004, бр. 33;
После не го видяхме няколко месеца, а когато се появи, на въпроса относно възрастта му, отговори, че е на 32. След време хората престанаха да му задават въпроси от личен характер. Не го питахме и какво ново, защото той сам си казваше. Може би и заради това идваше. Пръскаше страхотни суми през вечерта, в която се виждахме. За останалото време и представа си нямахме.
------------------------
Литературен вестник;2004, бр. 33;
И така, в началото на ноември, останахме четирима души: аз, Ники, Събев и Валерия. Виждахме се все по-рядко. Бяхме тръгнали по-различни пътища и бавно се отдалечавахме един от друг. Но обадеше ли се Дамян, и четиримата пристигахме на общата среща, като се радвахме един на друг и си обещавахме да се виждаме и без него. Това, разбира се, никога не се случваше.
------------------------
Литературен вестник;2004, бр. 33;
И така, в началото на ноември, останахме четирима души: аз, Ники, Събев и Валерия. Виждахме се все по-рядко. Бяхме тръгнали по-различни пътища и бавно се отдалечавахме един от друг. Но обадеше ли се Дамян, и четиримата пристигахме на общата среща, като се радвахме един на друг и си обещавахме да се виждаме и без него. Това, разбира се, никога не се случваше.
------------------------
Литературен вестник;18-24/01/2006, бр. 2;
“Никой не викаше “Осанна!”. Мълчаливо стояха всички. И нелепост виждаха в гледката, и лицата им го издаваха. Гледаха как краката на Рави висят смешно, а кръвта бе изцапала дрехата му. Вчера не беше така! Беше съвсем друго!”
------------------------
Литературен вестник;20-26/06/2001, бр. 24;
Мъж и жена, посетители на бувилския музей, стоят с впити погледи в портрета на депутата. Пред тях е формата на неговото извисяване. От "ниското човече с писклив гласец" те виждат само "заканителния израз, царствената стойка и кръвясалите бичи очи". Онова обаче, което си казват, без да разбират, е напълно оптическо, то е погледът встрани, но дошъл през думите: "Ей, знаеш ли, че има улица, кръстена на тоя Оливие Блевин. - Онази малката
------------------------
Литературен вестник;04-10/07/2001, бр. 26;
В края на текста ти се виждаш като част от тези хора, които живеят в кашоните под небостъргачите. Размяната на местата. Може би всичко е въпрос на една врътка, на една секунда. Свободният избор винаги съществува, макар и много относително. Каква е връзката с миризмата на ванилия, как се стига до захарния памук?
------------------------
Литературен вестник;04-10/07/2001, бр. 26;
По план това трябваше да бъде една кутия - куб 60/60/60, прозрачен от една страна, пълен вътре със свещи. Даже си купих восък. От нишки памук правя свещи на ръка, затварям ги в тази кутия, а от всичките страни на шест различни езика е текстът. Свещите се виждат, но не могат да се извадят, нито пък са запалени, текстът също е безсмислен. Не го направих. Задаваш си въпроси и тъкмо а-ха да хванеш някакъв отговор, тутакси намираш следващ, който почти опровергава първия.
------------------------
Литературен вестник;04-10/07/2001, бр. 26;
Май ’68 е движение, което иска да отстои свободата на индивида срещу институциите. "Ситуационистите" виждат институциите на властта в самия урбанизъм, в начина на изграждане на градските зони. Мишел Фуко ще покаже, че властта се проявява ежедневно, но най-вече чрез институциите, създадени да превъзпитават индивидите (затворите и психиатриите).
------------------------
Литературен вестник;2002, бр. 17;
- Понеже ти слагат да ядеш, виждаш в тях майка си и затова така отчаяно държиш да им се харесаш! - намигна ми Краси, когато ракиите ни дойдоха, а поредната ми остроумица отскочи от късополото блонди като стрела на прабългарин, изстреляна срещу руски танк.
------------------------
Литературен вестник;2002, бр. 17;
- На кое викаш пуши? И на кое боклуци? - синът на огнегълтача спокойно пускаше дим. - Не си ли виждал истински пушек? Или класически боклук?
------------------------
Литературен вестник;26/01/2005, бр. 3;
Започнах да чета “La Vie en Rose” с идеята, че чета роман, и тази изходна позиция донякъде ме обърка. Последната книга на Христо Карастоянов е донякъде роман, донякъде сборник разкази; донякъде съдържа писани по-рано неща, обединени впоследствие от няколко лайтмотива и сюжетни линии, донякъде представлява една по-обща идея, проявена в различни текстове, свързани деликатно на няколко нива. Едва към края на книгата започват по-ясно да се виждат нишките, които свързват отделните фрагменти в находчива и причудлива структура.
------------------------
Литературен вестник;2006, бр. 11;
Опитаха да се срещат и след това, но далеч от морската вода не се получаваше. Рапана получи на автогарата. Да слушал морето и да виждал нея.
------------------------
Литературен вестник;2006, бр. 11;
Ухили се. Проникновено! От кого е се виждаше, ама как и беше името?! Помнеше единствено татуираната роза над лявата и малка гърда.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 6;
Когато отвори вратата на кабинета си, втори капиляр гръмна в главата му. Подът не се виждаше. Бе целият покрит с книжни фунийки.
------------------------
Литературен вестник;26/09/2007, бр. 30;
Има ли по-втъкана в гените ни от шейсетте години комунизъм тема, от битието и реализирането навън? Виждали ли сте стотиците микробуси и рейсовете от Резервата до Милано и всяка точка на Европа? Не сте ли чували характеристиките, които им дават останалите тук: "Нямаше пет лева, отсякъде го гонеха, а ся се прай на баровец? Три апартамента купи тук за пет години…"
------------------------
Литературен вестник;26/09/2007, бр. 30;
Разхождахме се, не бяхме се виждали от една-две седмици и си вървяхме, бяхме видели възрастен господин да продава книги на туристическа масичка, до него – цветно изрисувани плакати за книга с автограф от автора, спряхме се.
------------------------
Литературен вестник;03/10/2007, бр. 31;
Около средата на втората нощ Тома стана и слезе безшумно. Никой не го усети освен една почти сляпа котка, която, виждайки как нощта си променя формата, хукна след онази нова нощ, която не виждаше. След като се шмугна в един тунел, където не можеше да разпознае никаква миризма, тази котка замяука, надавайки от дълбочината на гърлото си дрезгавия крясък, с който котките показват, че са свещени животни. Наежи се и заръмжа. Изтръгваше от идола, в който се превръщаше, неразбираемия глас, който се обръщаше към нощта и говореше.
------------------------
Литературен вестник;24/10/2007, бр. 34;
Отрязъкът от пътя между Ню Проспект и тунела ние виждаме в час-пик: но колите се движат бавно и със спирания, което позволява на Ахмад и Леви да проведат без притеснение своята последна дискусия. Между седалките им е бутонът на детонатора, минутите тиктакат неумолимо, но тези двамата си приказват така, сякаш са на не съвсем вълнуващ семинар по социология:
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 31;
Второ предложение, този път към Министерството на образованието и науката. След като матурата по български език и литература ще бъде под формата на тест (на ниво “въпрос за 100 лева в “Стани богат”), не виждам причини въобще да се изучава литература в средното училище. Имайте милост, г-да експерти и чиновници. Премахнете българската литература, но не се гаврете с нея! Ето ви реален пример от пробната матура миналата година, който показва до какво ще бъде сведена литературата:
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 9;
Предимствата на автоматите се виждат и без очила. Книгите се приближават на една монета разстояние от хората. Автоматите заемат удобни позиции на средищни места и заглавията изникват пред теб от упор. Това са места за пътуване – метро или гара. Докато се усетиш, влизаш във влака със спретнато малко томче в ръка. Вместо да четеш кафяво-жълти вестници, от които се сдобиваш с пръсти на коминочистач без късмет, разтваряш прочут и чистичък роман. Изглежда и по-престижно, и по-смислено.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 9;
Автомати за продажба на книги в парижкото метро? Смела идея. Виждам ги в сивотата на някоя станция, строени на перона до автоматите за сладкиши и сода – малки пъстри витрини с примамливи заглавия. В края на напрегнат ден чакаш поредното си метро, но вместо да се полакомиш за вафла, пускаш монета от две евро и се снабдяваш с книжката, за която все не ти остава време да отскочиш до книжарницата. На някой му е хрумнало да спре парижани по време на ежедневното им тичане пред цветни книжни витрини в подземните лабиринти на града.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 9;
През втората половина на 80-те и през 90-те години на ХХ век Иван Динков често идваше във Велико Търново на срещи с читатели. Разговорът на една от тях, проведен на 25 февруари 1988 г. в читалнята на Окръжната библиотека „П. Р. Славейков”, бе записан на диктофон. Този запис е съхранил едно колективно интервю с поета, което досега не е виждало бял свят.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 9;
– В „Почит към литературата” вие пишете: „Моралът е третото око на писателя.” Какво виждате днес с това „трето око”?
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 9;
Вие вглеждали ли сте се някога в собствените си ръце, госпожо? Няма нищо по-сложно и по-красиво от човешката ръка. Цял живот съм преподавала пиано, виждала съм хиляди ръце. Всъщност това е истинската работа на учителя в началото- да научиш как детето да държи ръцете си над клавишите. Милиони пъти съм казвала: китката така, пръстите малко по-разперени, кутрето по-отдалечено… Разказвам ви всичко това, за да ми повярвате, че разбирам от ръце.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 9;
Да, госпожо, това бяха ръцете на липата. От двете страни на стола пред пианото. Ако ви кажа цялата истина, сигурно ще ме изгоните от стаята си, пардон – от кабинета. Ще си кажете: откъде се домъкна тази откачена бабичка? А аз не виждах нещо странно в това моята липа да има ръце.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 9;
Това е. Позакърпих пода, сега всичко е наред. Но остана музиката. Тя е в цялата къща – в кухнята, в банята, в моята спалня, навсякъде. Не мога да избягам от нея. Настанила се е най-безцеремонно с едничкото желание да ме тормози. Няколко пъти каня съседки на кафе и сладки, не им казвам защо, внимателно ги следя – те не я забелязват, имам предвид музиката. Те не я чуват. Ето, виждате ли, значи тя нарочно тормози само мен! Тя иска аз да се махна и да заживее сама в цялата къща. Да се разположи нашироко и непритеснявано – а аз? А аз да стана скитница, така ли?
------------------------
Литературен вестник;2002, бр. 16;
Аз имам чувството, че тук няма достатъчно място за поп изпълнители, та какво остава за тези, които искат да се занимават с творчество. За мен поп музиката е нещо, което се твори, програмира се, за да се хареса на някаква аудитория, за да може да се продаде. Та тук за това няма достатъчно публика, та камо ли за хората, които се опитват да правят по-сериозни неща. Не знам. Аз не виждам някакво бъдеще в, хайде да не казвам електронната музика, но в модерната ъндърграунд танцувална музика. Просто обичам да я правя.
------------------------
Литературен вестник;2002, бр. 30;
В плановете си за бъдещето Джими мечтае да лети на сцената, да се спуска с кран както в операта. „Защо не?“. Публиката на Барселона вече го е виждала да се появява на сцената на бял кон.
------------------------
Литературен вестник;2002, бр. 30;
Цялата атмосфера на лейбъла е пренесена във Fun’Da’Mental. Групата се обявява против безсмислието, против компромиса и псевдолибералната политика. Те не намират никакво оправдание за расизма, още повече, че виждат корените му в икономиката, а не в чистата расова принадлежност.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 30;
Разхождахме се, не бяхме се виждали от една-две седмици и си вървяхме, бяхме видели възрастен господин да продава книги на туристическа масичка, до него -цветно изрисувани плакати за книга с автограф от автора, спряхме се.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 30;
Има ли по-втъкана в гените ни от шейсетте години комунизъм тема, от битието и реализирането навън? Виждали ли сте стотиците микробуси и рейсовете от Резервата до Милано и всяка точка на Европа? Не сте ли чували характеристиките, които им дават останалите тук: „Нямаше пет лева, отсякъде го гонеха, а ся се прай на баровец? Три апартамента купи тук за пет години…”
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 31;
Около средата на втората нощ Тома стана и слезе безшумно. Никой не го усети освен една почти сляпа котка, която, виждайки как нощта си променя формата, хукна след онази нова нощ, която не виждаше. След като се шмугна в един тунел, където не можеше да разпознае никаква миризма, тази котка замяука, надавайки от дълбочината на гърлото си дрезгавия крясък, с който котките показват, че са свещени животни. Наежи се и заръмжа. Изтръгваше от идола, в който се превръщаше, неразбираемия глас, който се обръщаше към нощта и говореше.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 32;
Камелия Спасова: Виждам нови лица в публиката, затова в началото ще кажа няколко думи за семинара „90-те. Версии”. Той се опитва да реконструира контекста на 90-те години. Всеки участник представя тук своята лична версия за тях. На предишните сбирки се занимавахме с мистификациите, с постмодернизма, с периодиката, с дебатите през 90-те. На срещата ни за дебатите всъщност вече стана дума за женското писане, но днес бихме искали по-внимателно да се вгледаме в тази тема.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 32;
Поглеждам в огледалото, за да се уверя, че съм аз. Виждам как се отдалечавам. Как излизам от банята, преминавам по коридора, вървя покрай библиотеката и... няма къде да седна. Огледалният ми образ стои прав. Реалният – също. Колебая се известно време и се сливам със себе си. Така трябва. Нещо като единство на противоречията. Или като противоречие на единствата? Размествам думи, размествам себе си и всичко се намества...
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 32;
Кестени, липи, прах между колите – обикновен градски пейзаж. Нищо неочаквано, нищо необичайно. По улиците вървят хубави момичета. Мъжете изглеждат смачкани. Старите хора – също. Горчиво кафе и суха кифла. Градът изглежда толкова дребен. Хората са като анимирани човечета. Една жена пресича павирания площад. Съвсем сама. На тротоара стоят хора. Чакат тролей. От високо се виждат само глави с крака и ръце. А жената зад гърба ми е с прерязано гърло. Колко лъже окото!
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 32;
Този ден беше скучен от сутринта. Кафето и цигарата ми нагарчаха от еднообразие. Не обичам да си оправям леглото. Оставям завивките накуп и вечер се вмъквам под тях като в пещера. Внушила съм си, че така е по-топло. Не е, но умея да си внушавам. Прах бърша само ако не виждам образите от екрана на телевизора.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 32;
страхувам от нещо, непрекъснато го виждам около себе си. Когато отида на погребение, след това всички филми по телевизията започват със спускане на ковчег в гроба или нещо подобно. Непрекъснато някой се гътва, ако не може сам – помагат му някакви. Ако трябва да си лекувам зъб, цяла седмица филмите са сякаш поръчани от Асоциацията на стоматолозите. Това е заговор! Сигурна съм.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 34;
Отрязъкът от пътя между Ню Проспект и тунела ние виждаме в час-пик: но колите се движат бавно и със спирания, което позволява на Ахмад и Леви да проведат без притеснение своята последна дискусия. Между седалките им е бутонът на детонатора, минутите тиктакат неумолимо, но тези двамата си приказват така, сякаш са на не съвсем вълнуващ семинар по социология:
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 34;
Гледах „Балкон” на Жьоне – забележително. Аз съм този епископ и малко генерал. Освен това в Париж върви голяма изложба на Синяк. Днес отивам на „Венчавка” на Гомбрович в театър „Рекамие”. Започвам да се окултурявам, както виждате./…/
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 34;
/…/ Напиши по-подробно какво смяташ да правиш със себе си и с Каша. Научаваме за теб само от клюките, които постоянно те преместват от Изток на Запад и обратно. Някои казват, че прекалено страдаш от политическата ситуация. Не виждам защо, понеже трябва да се ядосват тези, чиито идеали високи и червени сега легнаха в праха. Който искаше да посипва със захар л., нека се ядосва./…/
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 34;
не разбирам защо ме обичате толкова трудно. Аз вас обратно, с огън, с апетит, с желание и дори страстно. Когато нямам вести от вас, ходя мрачен „като бор в бора” (Болеслав Лешмян) и скимтя по ъглите, стена и кърша ръце. Писмото, което ми изпратихте, дълго, добро и илюстровано, приех с щастливо мъркане. Тенк ю вери моч. Както виждате, уча английски по слуховия метод. Снимките от Лаванду ме прерязаха от тъга, разпознах пясъка, водата и дърветата, и корените на дърветата, а и сянката беше същата, цветна. Кога, ах, кога ли ще седнем пак под мимозите.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 34;
мен не роди нищо много особено. Аз виждам една по-дълбока причина, но първо ще ги формулирам двете причини. Едната причина е особеното методологическо насилие, което беше извършено над нашия занаят, и една особена депрофесионализация на критика, който не вижда своите критически текстове; тя е като зараза, която ни освободи от системността на нашата критическа работа.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 34;
– Просто да не мигваш не е достатъчно, за да овладееш изкуството на стрелбата. Като втора стъпка трявба да се научиш да гледаш. Когато започнеш да виждаш малкото като голямо и мъгливото като ясно, тогава ела да ми кажеш.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 34;
Старият отшелник завел възмутения Кишо около двеста стъпки нататък до ръба на една отвесна скала. Под краката им се простирали хиляди скали, образуващи каменна хармоника като бьо-бу4, а далече в дъното на пропастта се виждала планинска река, тънка като бял конец. Височината била такава, че ако хвърлиш поглед надолу, веднага ще ти се завие свят. Старецът обаче съвсем леко се качил на един камък на ръба на стената, който почти висял във въздуха, погледнал към Кишо и казал:
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 34;
- Илюстрациите са 50% от книгата. Брет Хелкуист е художникът-илюстратор. Рисува графично. Не съм виждал други негови илюстрации, но тези са такива, като илюстрациите на „Малкия принц” и „Мечо Пух”, не могат да се заменят с други, от друг художник, включително и аз не бих се захванал.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 34;
- Аз обичам да правя не просто илюстративна рисунка, а цялостна книга за деца; да виждам илюстрацията заедно с това, което илюстрира. Само илюстрацията няма смисъл – тя е хваната за текста, както змеят ми излиза от едната страна на страницата, а опашката му – от
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 35;
- Никола Саркози имаше всички предимства. Първо, изобщо не го познавах. Приятелите ми – повечето от които са с леви убеждения, – също не знаеха нищо за него. Така че нямах никаква предварителна нагласа. Виждах политическия му размах, той бе емблематичен за проблема, който ме вълнуваше, но не си го представях нито като деспот, нито като въплъщение на дявола и изобщо не знаех дали е интересен и задълбочен човек. В крайна сметка и
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 35;
- За Сеголен той казва още: „Тя се бори, хладнокръвна е.” А причината да не присъства в книгата е, че нито за момент по време на кампанията той не е искал да се бори срещу нея. Той напредваше независимо от Сеголен. Дори в лични разговори я споменаваше рядко. Колкото до Сесилия, отговорът е прост: нея я нямаше. Не я виждах по време на кампанията. Видях я общо два пъти: на 14 януари, когато обявиха кандидатурата на Саркози, и на 22 април, вечерта на първия тур.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 35;
виждам лицата им. Нямат лица. Затварям отново очи. Появява се лелка с пазарски чанти и ме пита там ли спира рейс номер еди-кой си, после изчезва - не се вписва, много говори и ме разсейва. Докато се оглеждам я за някое едва напъпило дръвче, я за бездомно куче и се чудя какво ли още да нарисувам, за да изглежда сцената по-реалистична, Иренка вече се е разкрещяла на русолявия:
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 35;
Хукнах след Иренка. Не можех да я оставя. Щеше да потъне. Можеше и на живота си да посегне, та после да ми тежи на съвестта. А какво ще й кажа, като я настигна? Още не знам. Важното е да не я изпусна. Ох, отдавна не съм тичала и се задъхах. Господи! Никъде не я виждам. Край! Изпуснах я! Сигурно беше решила да мине напряко през парка.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 35;
- Престани! Майка ми не е виждала мъж, който пада. Ще нарисувам покривите на ей тия къщи вляво. Виждаш ли ги?
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 35;
- Престани! Майка ми не е виждала мъж, който пада. Ще нарисувам покривите на ей тия къщи вляво. Виждаш ли ги?
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 36;
Беше само на 22, но за всички, които го познаваха, ранната му смърт не бе изненада. Дни преди да умре двамата седяхме под небе, толкова тъмно, колкото рядко съм виждал. Нямаше луна, нито звезди. Тогава той написа първото си и последно стихотворение. На светло се видя, че написаното е почти нечетливо, но беше пределно ясно, че той мисли за себе си като за лявата ръка на Дявола. Когато разбрах, че ни е напуснал, не бях изненадан. В крайна сметка, изправен пред сложността на живота, просто си беше отишъл.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 37;
„Музика за хамелеони” ни среща с убиец, изпращащ на бъдещите си жертви зловещи предупреждения под формата на миниатюрни ковчези, с достопочтен мъж от достопочтения щат Кънектикът, луд по дванайсетгодишно момиче, което дори не е виждал, и още дузина невероятни, но напълно реални личности. Защото Капоти е цар на факшъна – майсторския разказ по действителен случай.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 37;
Михаил Неделчев: На източноевропейския може би... Димитър Камбуров: Аз се чувствам малко неудобно, защото вие говорите за нещо, което не съм толкова сигурен, че съществува в мащабите и в обемите, в които го виждате. Още самата статия на Николай Аретов ми създаде впечатлението, че е написана откъм някакво буре, Диогеново буре, затворено пространство, което се чувства защитено в себе си, уютно му е, достатъчно влажно и топло му е едновременно... Едно утробно буре
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 38;
Какво е впечатлението ти от българското присъствие в триеналето и как го виждаш съпоставено с участниците от другите страни?
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 38;
А в брошурата „От пролетарска литература към социалистически реализъм” (1973) на Кръстьо Генов – един литературен историк, който навсякъде в литературата виждаше романтическа същност, Христо Смирненски и Гео Милев са обявени за „значителни творци-новатори в посока на социалистическия реализъм”, тук има „социалистическа романтика” и „пролетарска мечта” (с. 11); „методът… достига най-зряла и пълноценна изява” (с. 53); някъде там се извършва „качественият скок от пролетарска литература към социалистически реализъм” (с. 57). Напразно ще се опитваме да разберем кое кое е и какво е и след кое е.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 39;
Най-малко от Средните векове нататък е било питано дали Аристотел е виждал индивидуалността на обособените същности като произтичаща от тяхната материя или от тяхната форма. Фреде и Пациг с много голямо обмисляне и уточняване заеха оспорваната позиция, че според Аристотел формите на обособените същности са също по свой начин индивидуални и тъкмо така те осигуряват индивидуалността на тези същности. Този коментар има широк прием като монументално достижение в аристотелознанието. Разбира се, техните твърдения не се приемат от всички учени, но стана невъзможно те да бъдат пренебрегвани с лекота.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 39;
Аз съм голям фен на Майк Лий (смях), както и на Кен Лоуч. Наистина харесвам техните истории. Харесвам ги, защото може и да отразяват действителността, но ние рядко си разказваме такива истории. Често посягаме към света на фантаизята, а не виждаме онова, което става на улицата, във Велкобритания или където и да е. Аз харесвам да гледам такива истории на екран.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 39;
В началото на филма виждаме Рембранд (Мартин Фрийман) като преуспяващ художник и глава на процъфтяващо домакинство. Женен е за умната Саския (Ева Бъртистъл), с която първоначално е имал бизнес отношения, прераснали обаче в истинска любовна връзка. Когато Саския забременява, Ребранд приема поръчка да нарисува членовете на амстердамската гражданска гвардия, предвождани от капитан Франс Банинг Кок (Адриан Лукис). Скоро един от нейните членове, Пиер
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 40;
Днес положението е същото, две купуващи клиентки и две просто разглеждащи, през витрината виждам момиче и момче да излизат от отсрещната галерия, той нежно се опитва да я целуне, май успява, запътват се към магазинчето, набързо угасвам фолкстанцията. - Добър ден.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 40;
6 “Тази форма (периодът – бел. м., К. П.) е приятна и лесно разбираема. Приятна е поради противоположността си спрямо непрекъснатия стил и още защото слушателят все си мисли, че приема нещо завършено – а неприятно е да не виждаш никаква перспектива и завършък. Лесно разбираема е, защото е запоминаема...” Аристотел. Реторика. София: Наука и изкуство, 1986, с. 172.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 40;
Благодаря на колегите за конференцията на 29. и 30. ноември, защото блестящо опроверга приказките, бе литературознанието било в упадък и краят му се виждал.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 41;
и сякаш не участва в немия филм наоколо, но ето че с едно драсване на перото се превръщам в Гримелсхаузен, пренесен в най-ново време, който през убийствените години на войната реди история след история, битка след битка, незнамсиколко гласове шепнат в ухото ми, виждам се да виждам всичко,
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 41;
в което слънцето прегръща луната, макар и на разстояние, макар и само за момент. Тя плува на границата между любенето и молитвата, между това, което чува, и това, което пише: чувам нечуваното, чувам го и го виждам, изтривам го буква по буква, не знам,
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 42;
- Ден след ден у децата се стимулират желания за неща, харесвани от възрастните: дрехи, храна, пътуване, техника, телефони... По този начин детето придобива търговска легитимност, която го превръща във важна брънка от пазарното общество. Затова и децата, които днес идват в клас, са едни малки собственици, обсебени от желания, които са свикнали да виждат бързо изпълнени. В съвременната ни култура купуването на бленувания предмет се е превърнало в основното средство за демонстриране на родителска обич.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 42;
“Сабазий” на Кристин Димитрова: романът, чрез който виждам зловещите политико-медийни актьори, които се кривят над живота ни и се опитват да го прекатурят.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 2;
- Вървя си и виждам, че са все по-розови. По-жив и от живите, пък и той си е един такъв закръглен. С розовеещи бузи. И питах, и ми казаха, реставрират ги. Има едно ядене Мао Дзедун.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 3;
- Те светофарите едва се виждат, погледни, даже сградите от другата страна никакви не се виждат. – каза шофьора на маршрутката за хора с двигателни затруднения.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 3;
опитомени. Повдигането роклята например над коляното се смяташе за хероичен подвиг, танцът всред природата – за откровение. Конфискуванията на албуми с „неморални” снимки бяха на дневен ред, днес тези снимки виждаме на всяка вестникарска будка. Така миналото ни се вижда твърде безопасно, ала който може да прецени огромната десетгодишна борба на сецесиона, би разбрал тепърва колко нови проблеми трябваше да бъдат разрешени чрез него, докато се пристигне благополучно до катастрофите на експресионизма.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 3;
…Ранен в гърдите, аз лежа под шарената сянка на млади буки. Кръв ме облива, болки ме пронизват – и коленичили другари полагат усилие да облекчат страданията ми. Те виждат, че труда им е напразно, а врага е близо, защо губят време! Другари, оставете ме, и сам ще умра.” (КГ, с. 93).
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 3;
Миг по-късно купих билет. „Казино Роял” беше интересно заглавие. Но когато разбрах, че ще гледам поредната версия на Джеймс Бонд, ме обхвана празнота... Хлътнах в салона, настаних се, изпих няколко хапа удоволствие и зачаках. Последваха куршумите, тупаниците и нахаканите тежкарлъци на Бонд. Да си призная, отдавна не бях виждал толкова сполучлив Джеймс, с толкова мног хъс... филмовата лента се извъртя бързо като на екс. Трябва още екшъни да фучат. Сериозното кино никой не го забелязва. Не ми се ставаше.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 4;
- Вървя си и виждам, че са все по-розови. По-жив и от живите, пък и той си е един такъв закръглен. С розовеещи бузи. И питах, и ми казаха, реставрират ги. Има едно ядене Мао Дзедун.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 4;
Послушах го. Какво беше това? На тридесетина метра пред нас се виждаше нещо зелено със светложълта глава. Змия?! Само това ни липсваше?
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 4;
Виждал съм Дунава да влачи какво ли не – дървета, клечки и боклуци; умрели риби, животни и хора; дори кашон с шоколад Тоблероне в него съм виждал, дори корица от сборник с пиесите на Ибсен съм виждал, но самотно цвете, и то роза, в средата на реката – никога!
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 4;
момиче в цял ръст само с една забучена роза в косите си. Статуетката бе не по-висока от седемдесет сантиметра и въпреки това приликата на момичето с Роза, внучката на бай Тачи Гявола, бе поразителна. Никога не бях виждал по-красиво голо женско тяло. Стояхме като замаяни с Гершона и не вярвахме на очите си. Съвършена работа!
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 5;
О, татко ми е умен, ужасно умен, да, а мама пък е най-добрата на света, бавачката ме бави – нали затуй е тя, но те не виждат Бинкър.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 5;
Идентичността е сред думите пароли на съвременната хуманитаристика. Тук я виждаме да обяснява Алеко, Антон
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 5;
онова, което виждат, са звездите, излъчващи в един тесен отсек от вълновата скала, който нарекохме „видима светлина”. Но има и други телескопи, които пък
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 5;
за хипертекста, а после подготвихме серия от тематични броеве, които виждахме във връзка с постанархистичната ни програма.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 6;
Намираш това, което търсиш; виждаш онова, което си готов да видиш. Ето как кирилицата, езикът стана от самото начало смислова доминанта на този „никакъв” ден в Букурещ; естествено бе да се съсредоточим върху българското присъствие, следи и места в румънската столица.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 6;
Всичко, което виждам и мисля, се изкривява под моя зрителен ъгъл. От моята повърхностна гледна точка. На какви само проклети животински звуци ставам свидетел всеки божи ден. На безброй, билиони изкрещяни празни приказки. Като някаква черна дупка, бездна, в която пропадаме всички заедно. Не знам на какво по-точно да оприлича това място. На обор, на клетка, на малка, решетеста воняща клетка, като тези в зоомагазините по центъра. Всички ние, клети нещастници, сме се събрали на едно място и прекарваме едни от най-великите, най-красивите, най-вечните години, които никога не ще изживеем отново!
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 6;
С надеждата да литна над тях и да дойда при теб, заривам се все повече и повече. Задушавам се. Не издържам вече. А ти, любов моя, се рееш над мен в търсене на друг. Виждам силуета ти сред висините. Крепиш огромен плакат, на който с червени лампички, като в някое кабаре, пише: NE RAZBIRATE LI, MOM4ETA, KAKVA E MOQTA TZENA? TQ E NISKA ZA LETNITE
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 6;
Но ти не виждаш мен! Виждаш чума, зараза, болест! Поглеждам снимката с теб, която днес си сложих в рамка, докато се усмихвам в смъртта си.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 6;
Не виждала нищо от сълзите, които заливали лицето й. Стискала конвулсивно Петьо, а когато мъжът й се опитал да вземе детето от ръцете й, изревала с болка и безсилие като ранено животно, след което се строполила.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 6;
Галя наистина била съкрушена и това се виждало, съдниците били единодушни в това отношение, но не била достатъчно шумна, не стенела и чак на гробището изпаднала в шоково състояние, което не е прието в Поли.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 6;
Искра не отишла на погребението, а след случая не я виждали много-много из селото. Поли мразело не само нея, мразело баба Кинчи и Иван.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 6;
В Поли всеки виждал божи пръст в тая работа, денят, който – по всеобща преценка – дошъл по-рано от очакваното, бил смятан за тържество на справедливостта...
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 7;
А как биха постъпили българите на мястото на сърбите? Аз отлично помня „правилното” говорене през 84-а, 89-а, мога да ви го възпроизведа дословно. Но вие го виждате днес, в десетките случаи в последните години - почти същото беше. Щеше да бъде три пъти Белград по отношение на истерии, плач и скърцане със зъби.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 7;
Представете си, че тези събития се отразяваха от журналисти като Жоро и Първан. Тези момчета бяха в Прищина и Македония, направиха чудесни снимки с веещите се албански знамена. От тях се виждаше бъдещето - албанците в Македония честваха по-пищно независимостта от тези в Прищина дори. На другия ден нарекоха ставащото в Белград лумпениада.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 7;
Не се страхуваш обаче да пишеш и за днешното. Как го виждаш отвъд фикцията? Къде има повече хипербола, в „Майките” или в това, което претендира, че е образ на настоящето ни?
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 7;
Заплахата на тези скрити импулси е загатната твърде рано, когато младата Брайcни (Сауарс Ронан) говори за темата на своята пиеса. Тя е на 13 години, с бледосини очи и будно, интелигентно лице. В началните кадри на филма я виждаме как трака на пишеща машина, след това грабва ръкописа и хуква по стълбите надолу – дете, заобиколено от баснословно богатство, живеещо в огромна къща сред просторно имение с множество слуги. И още, като галениче, е написала пиеса за нуждата да бъдем разумни, когато дойде моментът да се влюбим. Точно в зората на пубертета тя
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 7;
Брайъни е сестра на Сесилия (Найтли), която е влюбена в Роби (Макавой). В началото на филма виждаме зараждащата се страст между Сесилия и Роби през жадния, но неразбиращ поглед на Брайъни. От прозореца на втория етаж тя става свидетел на странна сцена, която за нея изглежда неясна и някак покварена. И тогава филмът дава първа индикация, че това не е освежена адаптация на Джейн Остин. Филмовото повествование връща часовника 15 минути назад и ни показва същата сцена от перспективата на Сесилия и Роби. Сега тази сцена е доста по-невинна.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 7;
Това не е работа, окичена с блясък и престиж, както виждаме от самото начало на филма – възложено му е да се погрижи за клиент, който е блъснал с колата си човек на пътя. Клейтън назовава фактите открито и безцеремонно, вбесявайки уплашения клиент, който очевидно не e свикнал да му се нарежда какво да прави. „Фирмата казва, че си чудотворец” – едва ли не се изплюва клиентът върху него. „Не съм чудотворец, отвръща Клейтън примирено, аз съм чистач”.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 7;
Много пъти съм получавал подобни предложения, но винаги съм отказвал. Не обичам продълженията, не ми допада и да правя филми от пиесите си или мюзикъли от филмите си. Направя ли нещо – край. През годините съм получавал доста молби да снимам продължение на Annie Hall - тоест да доразвия историята между мен и Даян Кийтън. Но не виждам предизвикателство в нещо подобно.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 7;
Това мое изследване на суеверието беше и начин да реагирам на променящата се Азия, да видя какво е останало от онзи „загадъчен Изток”, който векове наред именно заради различността си е привличал толкова западняци. Вестниците пишат, че в Азия има бум на развитие, че идният век ще е векът на Азия и това възбужда банкерите и служителите на инвестиционните дружества, които виждат света чрез графиките на своите усъвършенствани компютри.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 7;
Дон свежда поглед под масата. Огромните му ходила са обути в кецове, нагоре се виждат широки рейнджърски панталони - с
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 7;
- Ами никого! Генетиците станаха моите най-добри учители. Те ме научиха да мисля, да виждам, да наблюдавам. А да пиша се научих сама както всички: първо чертички, после ченгелчета, после букви…
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 8;
Нещо от джудже, същевременно силен и деликатен, едновременно дете и мъдрец. Едно различно същество. Като го виждам сега, мога да разбера това, което разказва в
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 8;
Лек и за генно модифицираните същества). Мефистофел не е учуден, той дълго е живял и виждал цели народи от люде (селянин - folk), които са направени (тук е засегната темата за роба и господаря – за „направения” слуга). Колбата се избистря! Явно човекът ще го бъде! В колбата се вижда един приличен облик на човек. Дадете ли му слух – той ще стане глас, гласът ще стане реч. Човечето проговаря: Искам работа! (Ето я идеята, че Чен работи денонощно, може да се бие денонощно – според това, за което е направен...).
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 8;
На петнадесет години, когато сте влезли в общността, също сте си променили името законно. Изоставили сте бащината си фамилия Клауснер и сте приели Оз, което означава „кураж”. Как виждате сега тази толкова радикална крачка?
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 8;
След като родителите ми се разделиха в 1956, напуснах дома. Посещавах университета вечер и работех през деня, най-напред в Чикаго, после в Ню Йорк. Ако някой ме попиташе за акцента ми, казвах, че съм роден в Югославия и това беше всичко. Виждах баща ми често, но макар че обичаше да разказва за младостта си в старата родина, той също толкова и дори все повече се интересуваше от Америка, аз също.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 9;
През лятото в Париж пуснаха първите автомати за книги. Приличат на машини за кафе, само че са по-големи и осветени – за да могат клиентите да виждат предлаганите заглавия. Само за 2 евро, проврени през процепа, човек се сдобива с джобно издание на известен роман или друго популярно четиво. И ако все още е рано за апокалиптични предчувствия за „съдбата на книгоразпространението” (французите казват, че засега продават 25 бройки на ден), съвсем не означава, че сме подранили с въпроса: Дали сме в началото на базисна промяна в стереотипите за първа среща между клиент
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 9;
Автомати за продажба на книги в парижкото метро? Смела идея. Виждам ги в сивотата на някоя станция, строени на перона до автоматите за сладкиши и сода – малки пъстри витрини с примамливи заглавия. В края на напрегнат ден чакаш поредното си метро, но вместо да се полакомиш за вафла, пускаш монета от две евро и се снабдяваш с книжката, за която все не ти остава време да отскочиш до книжарницата. На някой му е хрумнало да спре парижани по време на ежедневното им тичане пред цветни книжни витрини в подземните лабиринти на града.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 9;
Когато чета „Шипът на розата”, аз откривам онова напрежение между намек и пластична изразителност, за което говори френският поет, и виждам, че усилията на Антонин да съедини видимото и невидимото, са се увенчали с успех. И това е така, защото освен пластичността, Горчев притежава и една
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 9;
тях, проведен на 25 февруари 1988 г. в читалнята на Окръжната библиотека „П. Р. Славейков”, бе записан на диктофон. Този запис е съхранил едно колективно интервю с поета, което досега не е виждало бял свят.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 9;
– В „Почит към литературата” вие пишете: „Моралът е третото око на писателя.” Какво виждате днес с това „трето око”?
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 9;
да бъде догма. Не съм съгласен с някои полски критици, че методът на социалистическия реализъм е преграда за развитие на литературата. За писателя-реалист няма друг избор: от стария реализъм той може да се учи, да се учи непрестанно, но правдата на живота в новото общество той може да изрази само с метода на социалистическия реализъм” (Стоянов 1957, б) Добри познавачи на процесите също нареждат Людмил Стоянов към „очертаващата се опозиция” (Дойнов 2007 : 21). Не виждам никакви основания да се причислява старият символист към някаква опозиция, още повече, че такава
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 9;
Вие вглеждали ли сте се някога в собствените си ръце, госпожо? Няма нищо по-сложно и по-красиво от човешката ръка. Цял живот съм преподавала пиано, виждала съм хиляди ръце. Всъщност това е истинската работа на учителя в началото- да научиш как детето да държи ръцете си над клавишите. Милиони пъти съм казвала: китката така, пръстите малко по-разперени, кутрето по-отдалечено… Разказвам ви всичко това, за да ми повярвате, че разбирам от ръце.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 9;
Да, госпожо, това бяха ръцете на липата. От двете страни на стола пред пианото. Ако ви кажа цялата истина, сигурно ще ме изгоните от стаята си, пардон – от кабинета. Ще си кажете: откъде се домъкна тази откачена бабичка? А аз не виждах нещо странно в това моята липа да има ръце.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 9;
Това е. Позакърпих пода, сега всичко е наред. Но остана музиката. Тя е в цялата къща – в кухнята, в банята, в моята спалня, навсякъде. Не мога да избягам от нея. Настанила се е най-безцеремонно с едничкото желание да ме тормози. Няколко пъти каня съседки на кафе и сладки, не им казвам защо, внимателно ги следя – те не я забелязват, имам предвид музиката. Те не я чуват. Ето, виждате ли, значи тя нарочно тормози само мен! Тя иска аз да се махна и да заживее сама в цялата къща. Да се разположи нашироко и непритеснявано – а аз? А аз да стана скитница, така ли?
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 10;
Не бих казал, че сме победили - ако за победата се съди по медийния успех. Соцнационализмът вече не е достояние само на „старите”, а и на „най-младите”. Виждам едно поколение от активно пишещи тук-там млади хора -агресивно неориентирани, уж информирани, а всъщност трогателно невежи. Текстът на Албена Хранова е удар именно по това политическо и интелектуално невежество. Невежеството на „родното”. Това „родно”, което социалистическата културна индустрия произведе.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 10;
А.М.: Взела съм им страха, в процеса на обучението работят много активно, а по-късно, когато вече играят на сцената, продължават да ми се обаждат, обичаме се много. Имам вече двама студенти, които влязоха в Националната театрална академия и един от тях, когото ти гледа, Адриан Густагамба, е вече в Комеди Франсез, това е голяма гордост за мен. Останалите играят, снимат се в киното, телевизията, но продължаваме да се виждаме, да говорим за театър, да споделяме...
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 10;
А той наистина му е нужен: „Севда… беше хубава като Магдалина или като Далила, която взела силата на Самсон” (поп Алигорко, 26); „и спомних си плача на Еремия” (поп Алигорко, 75); „Сетих се, та намерих господнята благословия над Авраама. И зачетох… - „… цялата земя, която виждаш, ще дам на тебе и потомството ти, довека. И ще направя потомството ти многочислено като земния прах” (поп Алигорко, 124); „И си спомних господните думи от битието…: „Ето белега на завета, който
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 10;
1. …А пещерата беше пълна с мъртъвци. Ала мъртъвци невиждани – нито трупове, нито скелети. И главите им бяха нито черепи, нито лица. Стояха те навред из пещерата – някои легнали, други седнали край скалата. И един лежеше по очи тъкмо пред отвора. Когато се окопитихме, видяхме ги на борина. Мъртъвците бяха изсъхнали и кожата им беше прилепнала върху костите, ала кост гола не се виждаше. Голи бяха само белите им зъби, защото устните им се баха дръпнали назад. И очите им бяха изсъхнали. И главата им беше по-страшна от бял череп. Дрехите им висяха на дрипи по тях…
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 11;
– Любезни господине, виждам, че се ориентирате. Правилен, много правилен избор! Ето този е от първото изложение в Гран Пале. А това е плакатът на Льофевр за откриването на Айфеловата кула. А ето един от поетичен рецитал на Сандрар, ах, какъв поет, magnifique, magnifique1!
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 11;
– Мисленето ви е елементарно! И въпросите ви са едни такива! Какво влагате в другия срещу вас? Нищо! Нищо повече от самотния, отделен човек! Откъсвате го от голямото човечество, правите го единичен, екзистенциален, прекъсвате веригата! За това вие, ежедневните хора, не виждате по-далече от носа си! Затова и не живеете повече от 60-70 години!
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 11;
– Престоят ме зареди с оптимизъм! – сподели градоначалникът: – Чувствам се по-подготвен от всякога! Щом спечелих доверието тук, не виждам как ония отвън ще ми се опрат! Да! След три години ще съм кмет форевър!
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 12;
Звездите са с двойно дъно. Езиково са с двойно дъно и никога не си сигурен дали виждаш звезда, или планета, предрешена като звезда. Дали говорим за светещ обект, или за самозабравил се човек.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 12;
Интересни моменти, които си струва да не бъдат подминати от зрителите, са финалните кадри с двете жени – майката и учителката. Майката, като разпната на надгробния кръст на сина си – ридаеща, помнеща, гаснеща, както е пожелала за възлюбената на сина си. Тази сцена е единствената, в която „енигматичната госпожа Силвия” показва открито емоциите си. А учителката по френски Нели Кодева – героинята на Йоана Буковска – виждаме на фона на планински пейзаж: една красива жена, чиято завършена красота й е коствала жертването на повече добро, отколкото
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 12;
Най-често поучителният смисъл се обективира с разговорна реч, нерядко и в заглавията на стихотворенията – „Разказ на Алеко за това как бай Ганьо го обезсмъртил”. Иносказателно интерпретирани поетично са различните лица, в които различните хора виждат поета в стихотворението „Докато позирах на Иван”. Художникът, идентифициращ се с изкуството, като е другото, по-духовно и по-проникновено лице на живота, рисува десет портрета на Константин Павлов, убивани последователно един след друг „в името на единайсетия - / Несъществуващия”.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 12;
4. Пазиграфия (гр.) – универсално писмо, понятийно писмо, използващо общоразбираеми символи, така както са го виждали Раймунд Лулий, Лайбниц; използва се в логистиката.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 13;
Да започнем от премиерата на документалния ви филм за съдбата на политическите затворници в България от времето на тоталитаризма. На нея имаше и потърпевши от режима, и историци, и радиодокументалисти, и студенти, и обикновени кинолюбители, и представители на някои по-малки медии. Но не и от онези големи и напористи телевизионни екипи, които сме виждали да се тълпят около вас по други поводи… Бихте ли коментирали този факт и като журналист?
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 13;
чакаме някой да ни хвърли бомба на главата”, такива сугестивни, полемични аргументи, които нямат абсолютно нищо общо с хуманната теза на книгата, която е да не виждаме разликите, а общото помежду ни, и да не позволяваме на идеологиите на разликите да ни инструментализират.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 13;
И от „Кучешки времена”, и от „Балада за българските герои” виждаме, че идеологиите (в множествено число) доста често се оказват една и съща идеология – нещо, за което малцина у нас говорят свободно дори днес, когато вече почти не е останало какво да губим…
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 13;
Ето че виждам и кучетата в моя живот.Те са много и винаги на почит. Селското куче е второ по ранг след стопанина. То трябва да е умно, добро и да лае дори при най-слабия повей на вятъра, да се дърпа от синджира, да хапе злобно въздуха, но не и хората.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 13;
Дали „поляна” е онова, което виждаме, или виждаме една тревичка плюс една тревичка, плюс една тревичка?2 И дали за взривените ливади ще важат идеите? Дали снимката на една сияеща жена, пъхната в тефтерчето, е плътта ни пред света? Ето, отново и отново, след закуска, по-лека от закуската на кос, денят ще просветне като меч в средата на езеро и ще падне пак вечерта. Около масата ще бъбрихме с децата, телевизия, ръчички чисти, зъбки, бузки и после приказка за лека нощ под юрганчетата цветни. Нарекохме ще я:
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 14;
Да започнем от премиерата на документалния ви филм за съдбата на политическите затворници в България от времето на тоталитаризма. На нея имаше и потърпевши от режима, и историци, и радиодокументалисти, и студенти, и обикновени кинолюбители, и представители на някои по-малки медии. Но не и от онези големи и напористи телевизионни екипи, които сме виждали да се тълпят около вас по други поводи… Бихте ли коментирали този факт и като журналист?
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 14;
чакаме някой да ни хвърли бомба на главата”, такива сугестивни, полемични аргументи, които нямат абсолютно нищо общо с хуманната теза на книгата, която е да не виждаме разликите, а общото помежду ни, и да не позволяваме на идеологиите на разликите да ни инструментализират.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 14;
И от „Кучешки времена”, и от „Балада за българските герои” виждаме, че идеологиите (в множествено число) доста често се оказват една и съща идеология – нещо, за което малцина у нас говорят свободно дори днес, когато вече почти не е останало какво да губим…
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 14;
Ето че виждам и кучетата в моя живот.Те са много и винаги на почит. Селското куче е второ по ранг след стопанина. То трябва да е умно, добро и да лае дори при най-слабия повей на вятъра, да се дърпа от синджира, да хапе злобно въздуха, но не и хората.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 14;
Дали „поляна” е онова, което виждаме, или виждаме една тревичка плюс една тревичка, плюс една тревичка?2 И дали за взривените ливади ще важат идеите? Дали снимката на една сияеща жена, пъхната в тефтерчето, е плътта ни пред света? Ето, отново и отново, след закуска, по-лека от закуската на кос, денят ще просветне като меч в средата на езеро и ще падне пак вечерта. Около масата ще бъбрихме с децата, телевизия, ръчички чисти, зъбки, бузки и после приказка за лека нощ под юрганчетата цветни. Нарекохме ще я:
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 15;
Е. С.: Но въпроса за познаването според мен е много важен. Спомням си, че основен мотив за започването на Дело за оперативна разработка срещу теб е твърдението ти, че „социализмът постепенно губи почва и не е далеч моментът, когато ще се разпадне”. Но представяше ли си ти тогава реално неговото разпадане и представяше ли си какво може да изникне на негово място? И каква е разликата между твоите тогавашни представи и това, което виждаш сега?
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 15;
Е. С.: Последният от фрагментите ти в „Между двете хемисфери” се отнася до писането: казваш, че човек, който пише книги, не вярва истински в безсмъртието на душата – и че виждаш писането само като скърбене за нашия обречен живот, като копнеж по непознаваемото, като милостива скръб.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 15;
- Да имах сега една камера – въздъхна Ивайло Петров - да заснема това, което виждам. Особено сутрин, по изгрев. Вървяхме по една скалиста пътека над морето. Една вълна се плисна в скалите под нас и се оттегли навътре, а въздишката на писателя се понесе по гребена на всички вълни, които зашумяха една след друга: “Да имахме сега една камера... да заснемем това, което виждаме...”
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 15;
- Да имах сега една камера – въздъхна Ивайло Петров - да заснема това, което виждам. Особено сутрин, по изгрев. Вървяхме по една скалиста пътека над морето. Една вълна се плисна в скалите под нас и се оттегли навътре, а въздишката на писателя се понесе по гребена на всички вълни, които зашумяха една след друга: “Да имахме сега една камера... да заснемем това, което виждаме...”
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 15;
Сега за пръв път виждах, че „морето” може да съчетава не само плажа и примамливата синя вода, но и дядовите ми лозя, овощни градини и даже да ражда същите червени домати.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 15;
Сърцето ми се сви. Опитах се да го успокоя, но виждах, че не мисълта колко ще живее още, а тревогата за най-близките му хора не му даваше мира.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 16;
Всеки който е виждал северната сграда, намираща се откъм ул. „Оборище” знае, че за разлика от южната червена сграда тя няма абсолютно никаква архитектурна стойност. Подчертавам – тя не е паметник на културата. Освен това е експертно доказано, че е опасна за обитаване и при евентуален трус може да падне. Невъзможно е да се укрепи, санира и модернизира.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 16;
както мъж целува жена, която обича” (2007). Когато толкова млад автор спечели конкурс за роман (конкурсът „Развитие”), професионалният читател застава нащрек: Не е ли прибързало журито с оценката? В случая, въпреки всички основателни жанрови съмнения дали текстът на Денчев е роман или просто новела, имаме среща със силно и стилно разказване, освободено в тематичния си избор и щедро откъм неочаквани сюжетни хрумвания. Не съвсем улучена фабула, но виждаме дебют, в който има колкото обещания, толкова и постижения.
------------------------
Литературен форум;12-18/02/2002, бр. 6;
- Не бива да мислите, че сме дошли тук, настроени добре или зле - отговорихме ние. - Искаме да направим репортаж, ако това е възможно. Смятаме да водим бележки и да правим снимки точно на онова, което виждаме и чуваме, без да коментираме. Ако има нещо, което не ни хареса или не разберем, ще пишем и за него. Ние сме тук, за да направим репортаж, но дори да не направим точно репортажа, за който сме дошли, пак ще има за какво да пишем.
------------------------
Литературен форум;12-18/02/2002, бр. 6;
Значи ли, че любовта/съвместното съжителство на двама души изисква уважение на личния суверенитет и значи ли, че този личен суверенитет е правото на всеки да има своя "тайна"? Какво е самата "тайна" - това, което не знаем и не виждаме, това, което не разбираме, но виждаме или това, което не искаме да видим, защото не можем да го приемем? Какво е "тайната" - това, което другият не знае за нас или това, което сам не знаеш за себе си? Тайното пространство на човека ли е неговата идентичност и суверенитет?
------------------------
Литературен форум;12-18/02/2002, бр. 6;
Презрял педалите, както сполучливо бе наречен в "Култура", Славчо е булгар-мъжкар, суперстар. Той, простете, ще "оноди" всички ни. Което е много мило, но все пак малко в повече. Затова го и виждаме да държи в бащинска прегръдка първите бебчета на 2002 г. Умилно! Благотворителността като фарс на натрапеното присъствие.
------------------------
Литературен форум;2000, бр. 1;
Мисионерството е предизвикателство. Кога несъзнателно, кога по-отчетливо вътрешната насоченост на Тончо Жечев се долавяше в обществото. И не научните му подвизи, а кръстният път на неговата мисия пораждаше едновременно и любовта на много хора, и непримиримата враждебност на други. Освен дребни заядливци и зломисленици, той имаше сериозни, подготвени противници. Те виждаха човека и света в светлината на други истини. За Тончо Жечев истината беше при Христа.
------------------------
Литературен форум;2000, бр. 18;
Редовно го чета. От една страна, съм много щастлива да виждам нови имена и да се чувствам съпричастна към новото мислене на новото поколение. А от друга страна, изникват много факти - стари, забравени или считани за неудобни през годините. Така че за мен това е един непрекъснат щастлив процес на самообогатяване.
------------------------
Литературен форум;2000, бр. 18;
И две думи извън сценария. Преди два дни бях в една малка частна телевизия, която току-що прохожда, за да говоря очи в очи със страшно много хора, които се обаждаха директно в телевизията. По програма времето беше час и петнайсет минути, а продължихме точно три часа и половина. Трябваше да отговарям, незащитен от награди, титли, отличия, трябваше да отговарям и искам да кажа на всички тук, че беше много необходимо. И апелирам към компанията, която виждам тук - нека всеки от нас да се появи поне веднъж месечно, с каквито и да са убеждения, пред очите на своята аудитория!
------------------------
Литературен форум;2000, бр. 18;
Същевременно "старите" младежи са наблюдавали различен модел на печалба, който беше типичен за България през 1991-92г., модела на "лесните пари" често като резултат на незаконни действия. Те искат да постигнат успех незабавно, да виждат резултатите на момента, вместо търпеливо и спокойно да ги изчакват.
------------------------
Литературен форум;2000, бр. 18;
Опитвам се да си представя това, което е докоснало мисълта и се е обърнало в поезия и сякаш виждам непожънатата лятна нива, от която се е родило стихотворението за слънчогледите (Посоки) или старите, набраздени от опит ръце на някоя случайна бабичка (забелязана може би в трамвая), която се е превърнала в гадателката от "Гледачката на ръка". Тези стихове говорят колко много поезия може да има в живота, стига да притежаваме сърце да я усетим и очи да я видим.
------------------------
Литературен форум;2000, бр. 18;
След време започнах да определям кой облак на какво прилича. Виждал съм облак като кон, като истински кон, галопиращ към слънцето с огненочервени гриви.
------------------------
Литературен форум;2000, бр. 18;
Виждал съм облак като елен-лопатар, тичащ през гората. Виждал съм облак като кораб в развълнувано море, като кит, облак като делфин!...
------------------------
Литературен форум;2000, бр. 18;
Съзирал съм облак като жетвар, понесъл на рамо житен сноп. Виждал съм облак като родилка, която кърми своята рожба!...
------------------------
Литературен форум;2000, бр. 18;
Колко пъти съм виждал облаците като тичащи коне! Гледах, гледах и не можех да се нагледам! Конете тичаха в надпревара... Бягах след тях, отделях се от земята и виках, с цяло гърло виках след небесните коне!
------------------------
Литературен форум;2000, бр. 18;
В облаците съм съзирал житна нива, полюшната от вятъра!... В облаците съм виждал тичащи морски вълни!
------------------------
Литературен форум;2000, бр. 18;
Но сега виждам нещо много по-различно, невиждано до днес. Облаците, които идват от Черни връх, приличат на езеро, развълнувано от вятъра. А е тихо, много тихо!... И слънцето си грее! Планинските камъни парят под босите ни крака. Хвойните ухаят със замайващ аромат! А маранята трепти ли, трепти...
------------------------
Литературен форум;2000, бр. 18;
Понякога в извора виждах птици в полет и различни облаци, друг път цялото небе, като много дълбок кладенец...
------------------------
Литературен форум;2000, бр. 18;
В извора съм виждал две-три поляни, заобиколени с големи дървета и три-четири върха от Стара планина! И неволно си казах: "Ей там съм ходил, по онези скали съм се изкачвал..." - Всичко ми се виждаше толкова близко, но е далеч, много е далеч...
------------------------
Литературен форум;2000, бр. 18;
В извора съм виждал две-три поляни, заобиколени с големи дървета и три-четири върха от Стара планина! И неволно си казах: "Ей там съм ходил, по онези скали съм се изкачвал..." - Всичко ми се виждаше толкова близко, но е далеч, много е далеч...
------------------------
Литературен форум;2000, бр. 18;
Един ден гледах как кръжат в извора към десет-дванадесет щъркела, гледах ги и не можех да се нагледам!... Поглеждах към небето, поглеждах към извора - кръженето на щъркелите в извора ми се виждаше много по-интересно - в него имаше вихър и още нещо!...
------------------------
Литературен форум;2000, бр. 18;
Стоях до извора, гледах и се питах: "Как става това, което виждам с очите си?!" - Поглеждах към планината, поглеждах към небето, а изворът ми казваше: "Не гледай на другаде, гледай в мене, гледай - колкото си искаш!..."
------------------------
Литературен форум;2001, бр. 34;
Когато обявиха, че изкуствените глави са по-добри от истинските - много хора поискаха да се възползват от добродеянието на ампутацията. На снимките, поместени в тогавашните вестници, които лежат пред мен сега, се виждат опашки пред пунктовете за присаждане. Надписите под снимките говорят за повсеместния ентусиазъм, който бе обзел хората.
------------------------
Литературен форум;2001, бр. 34;
Кучетата, ей тези вълци, не го искаха. Колкото и да теглеше към тях, отпъждаха го. Само от мене дето виждаше топлинка, и то не винаги - за овце ли да се грижа, него ли да глезя! И се отчужди. А иначе, куче беше! На оная чука горе да си, ще те подуши. Такъв нос!
------------------------
Литературен форум;2001, бр. 34;
Хванаха рътлината, у бре, де бре, излязоха по едно време е на оная седловина, голата. Тогава, какво стана? Лисицата се спря и завъртя опашка. Кученцето престана да лае, взе да върви към нея и също завъртя опашка. Доближиха муцуни, сдушиха се. Какво си сприказваха, току я удариха на игра. Гледам ги оттука как подскачат и се търкалят. Гледам ги и не мога да повярвам: куче и лисица - приятели! Такова чудо ни съм виждал, ни съм чувал!
------------------------
Литературен форум;2001, бр. 34;
Имаше роса, личеше из тревата къде са минали. По дирята, по дирята, намъкнах се в сечище. Шубрак и буренаци - душата ми се спира. След малко взе да просветлява. И виждам отпреде си скала; под скалата - харманче, на харманчето - лисичета. Ръфат и разкъсват Бялко, козината му хвърчи. А лисицата, сложила глава на предните си лапи, слухти и се озръща.
------------------------
Литературен форум;03-09/10/2000, бр. 6;
Както и да е. Денят, за който става дума, край къщата ми минаха двама ловци. Явно бяха ходили доста из храсталаците по двете надморски дерета. В такива мигове у човека се буди карикатурна жажда за компенсация. Виждал съм ловци на глигани, които не са имали късмета да срещнат глиган през целия ловен ден, как стрелят с бренекета по млада бреза, докато я прекършат. В погледите им лъщи целенасочено безсмислие, а после те се отдалечават с една особена гузност на походката, защото, все едно, ще разказват за измисления изпуснат глиган, а не за уцеленета млада бреза.
------------------------
Литературен форум;08-14/05/2001, бр. 18;
- Готово, не се коси!... Какво ми трябваше и на мен да се разбъбрям, ама каже ли човек "а", трябва да... Е, добре, говори се в нашите среди, че в тукашния тубдиспансер бил дошъл на работа един лекар – страхотен Дон Жуан, всичко живо падало под ножа му – и млади, и по-възрастни, че даже и... Е, стига толкова, удрям вече ключа на устата си! – и той притисна с два пръста дебелите си устни, които обаче продължиха да се виждат и отгоре, и отдолу.
------------------------
Литературен форум;08-14/05/2001, бр. 18;
Познавайки обстановката, истината е, че можеше да мине и за великодушие, да ама никак не беше толкоз просто да се примиря. Оная вечер много трудно заспах и без прекъсване, чак до зори, сънувах всякакви кошмари. На сутринта не казах нищо на жена си, но децата ги предупредих, че ей в онова поле е сложен някъде един камък, досега не са го виждали, ама ако им се изпречи, за нищо на света да не ходят по-натам. И в скоро време навярно ще се появят и други камъни. Ама тогава ще видим.
------------------------
Литературен форум;18-24/09/2001, бр. 29;
Юрваше се стремглаво към другия край на улицата. Майсторът мразеше две неща - топлата бира и чакането. Затова бързаше, колкото можеше. Само веднъж, докато бе още нов, се спря да позяпа витрината с часовниците. Там лежеше най-страхотният, който някога бе виждал. Забави се само минута, но Майсторът побесня.
------------------------
Литературен форум;18-24/09/2001, бр. 29;
Подминах първия етаж и стигнах до втория... "нашия". Вратата беше, разбира се, нова и много солидна, на нея се виждаше красива металическа табелка "Семейство Хаджистефанови". Позвъних и след малко пред мен застана среден на ръст около петдесетгодишен мъж. Веднага се досетих, че това бе синът на някогашния съсобственик на солидната и красива сграда полковник Хаджистефанов, чиято сестра бе съпруга на живеещия по онова време на първия етаж известен и твърде колоритен пловдивски келнер Иванчо Проданов, притежаващ също някакъв дял от имота.
------------------------
Литературен форум;18-24/09/2001, бр. 29;
Вече зная, че моят любезен домакин е син на някогашния съсобственик на сградата полковник Стефанов, когото поради това, че през онези години бе служил на различни места далеч от Пловдив, аз никога не бях виждал. Оказа се, че този строг, но изключително прибран и честен сливналия се бил оженил доста късно за значително по-млада пловдивчанка и инженер Хаджистефанов се родил през 1950 година, когато баща му бил на петдесет и три години.
------------------------
Литературен форум;18-24/09/2001, бр. 29;
Аз съм я виждала и преди смъртта на сина й и тя беше голям spender на пари за ексклузивни бижута и дизайнерски тоалети. Сега поръча само подарък за своя приятелка и за майка си.
------------------------
Литературен форум;17/09/2002, бр. 27;
Днес е "мидсомър". На мен не ми се докладва какви са плановете за купона, но виждам трескавото, почти по детски ентусиазирано приготовление. Варят се картофи, мият се ягоди, пазарува се шнапс, бира и вино. Моята задача е да се грижа за бебето. За известно време съм благодарна, защото единствено малкият очевидно не ми е още сърдит. Скоро обаче той ме напикава цялата и вместо гузно да си замълчи, избухва в дяволски плач, който по никакъв начин не мога да спра. Дори с "Аз съм Сънчо...". Бил кротък, бил мил и послушен, на мама съкровището. Ела да си го оправиш, че аз не издържам.
------------------------
Литературен форум;06-12/03/2001, бр. 9;
- Ако се излъжа в плана си, ми вземи главата, пресветлий! Както виждам, имаш предостатъчно хора за това, и то не гърци, които могат да те предадат всякога. А що се отнася до василевса, спомни си думите на Веспасиан62 и ще разбереш за какво иде реч.
------------------------
Литературен форум;25/05/1999, бр. 20;
Имах щастието да познавам този голям поет и прекрасен човек. Докосването до неговия мир, близостта ми с него ще оставят своя нетленен отпечатък върху мен. Боли ме, че не го виждам, че вече го няма, че не си протягаме приятелски ръцете...
------------------------
Литературен форум;25/05/1999, бр. 20;
Александър Вутимски беше за Геров свят човек, нежен лирик и му беше мъчно да говори за неговата съдба. Бях виждала техни общи снимки в кафенето на СУ "Кл. Охридски".
------------------------
Литературен форум;2000, бр. 1;
Тъй като съпругата му е от Пловдив, авторът е обиколил най-вече Южна България и Родопите. Бил е също и в Македония, което му дава възможност да опише не само природата, но и срещите си с хората там, техните проблеми, напрежението като резултат от военните действия на Балканите. Според него проблемите в Македония са извънредно сложни и отношенията между македонци и албанци не са никак лесни. Но за щастие там не се забелязват изстъпления, каквито виждаме по други места на полуострова.
------------------------
Литературен форум;2000, бр. 1;
Мисионерството е предизвикателство. Кога несъзнателно, кога по-отчетливо вътрешната насоченост на Тончо Жечев се долавяше в обществото. И не научните му подвизи, а кръстният път на неговата мисия пораждаше едновременно и обичта на много хора, и непримиримата враждебност на други. Освен дребни заядливци и зломишленици той имаше сериозни, подготвени противници. Те виждаха човека и света в светлината на други истини. За Тончо Жечев истината беше при Христа.
------------------------
Литературен форум;05-11/09/2000, бр. 2;
Както виждаме, Добрев не е научил както трябва не само трудния унгарски език, а и душевно по-близкия му руски, тъй като не е разбрал дори и словореда. Поставеното в началото на изречението и написано с главна буква числително “Один” той превежда като съществително собствено. Вярно, че така пък няма никакъв смисъл, но щом като на руски е добре, явно няма да навреди и на български. Как беше казал Добрев? “Баста”...
------------------------
Литературен форум;05-11/09/2000, бр. 2;
И в същото време дори в най-пламенната си ода Пеньо Пенев е някак отвъд всичко, неприспособим, сигурен в своето превъзходство, вгледан в нещо, което ние така и не виждаме. Надвесвал се е над бездните на собствената си душа, за да надвие вездесъщия инстинкт за самосъхранение. И успя.
------------------------
Литературен форум;05-11/09/2000, бр. 2;
– Аха... не виждам нищо нередно... освен онези там, дето крещят замръзнали от сту... страх. Какво е прегрешението?
------------------------
Литературен форум;05-11/09/2000, бр. 2;
Не разбра колко време изтече така, когато я сепна шум от бързо приближаващи се стъпки и в стаята влезе майка й. Вероятно Павел бе избързал да я осведоми за Асенчовия пристъп, а може би и да й се оплаче от нея, защото тя се упъти решително към кревата. Не беше виждала досега внучето си в такова сякаш безжизнено състояние и устните й се разтрепериха от страх... В този момент момченцето леко се раздвижи, изпъшка, повдигайки няколко пъти по-спокойно гърдичките си, и накрая отвори очи. Тогава Люба скочи от кревата и се хвърли в обятията на майка си.
------------------------
Литературен форум;12-18/09/2000, бр. 3;
Какво те раздразни толкова, та си ослепял от злоба и не виждаш в текста ми това, което е написано черно на бяло, а виждаш това, което ти се иска? Злите езици разправят, че не можеш да търпиш топката да е при друг играч. В Будапеща все още помнят, че си контузвал не само противниците, а дори и хората от твоя тим, само да вземеш топката и поне да я задържиш. Но какво съм аз виновен, аз ли съм я взел от тебе? Нали времето ти извади червен картон заради груби нарушения. Виж например как си контузил и моя невинен послеслов.
------------------------
Литературен форум;12-18/09/2000, бр. 3;
Друг случай. Служеща на “Балкантурист” решава да остане с детето си, тъй като има неприятности с мъжа си в службата. Тя се укрива няколко дни в една квартира, но хищникът консул успява чрез предателство на друго лице да я намери. Жената и детето биват посред бял ден насилствено вкарани в една кола. Минувачи виждат и съобщават на полицията номера на колата.
------------------------
Литературен форум;12-18/09/2000, бр. 3;
– Виждам!... – изрече тя. –Виждам как в далечината всичко се топи. Побелява от висока температура. Изчезват очертанията, границите... Накрая всичко изчезва. Няма го!... Дълго време разтопеното изглежда празно. Празнина е!... И тогава виждам!... Огромна паст, раззината на хоризонта. Бълва пламъци. Всичко наоколо се превръща в прозирна магма. Безнадеждно губи очертанията си. Започва да се издига нагоре. Превръща се в тежък облак. Накрая в пара. Връща се към началото. Виждам отново началото!...
------------------------
Литературен форум;19-25/09/2000, бр. 4;
Погледнах нагоре и листата бяха отчетливи и ясни като картина на Вермеер, като театрален декор, като картон, изрязан срещу нарисуваното синьо небе. Толкова красиво, никога не бях виждал нещо толкова красиво.
------------------------
Литературен форум;19-25/09/2000, бр. 4;
- Знам. - каза тя. - Виждаш какъв си: “Вземи затворниците и им прережи гърлата.” Ето такъв си. Затова те обичам. Но не мога да се омъжа за такъв човек. Ще бъда жертва на война.
------------------------
Литературен форум;19-25/09/2000, бр. 4;
- За Бога, човече! Обувката ти е на тавана! Виждаш ли това, бабо? - Крескин се обърна към жената и посочи нагоре. - Виждаш ли я? Никога не съм виждал нещо подобно!
------------------------
Литературен форум;19-25/09/2000, бр. 4;
- За Бога, човече! Обувката ти е на тавана! Виждаш ли това, бабо? - Крескин се обърна към жената и посочи нагоре. - Виждаш ли я? Никога не съм виждал нещо подобно!
------------------------
Литературен форум;19-25/09/2000, бр. 4;
У дома в Залцбург посрещнах половината Болшой театър. В града гостуваха Владимир Атлантов, Тамара Милашкина, Юрий Мазурок, Евгений Нестеренко. Представяха „Моцарт и Салиери” и „Йоланта”. Гледах и двете представления и, разбира се, отидох да ги поздравя. Рипнаха от щастие, почнаха да ме целуват. Никога не се бяхме виждали, но те знаеха моето име.
------------------------
Литературен форум;19-25/09/2000, бр. 4;
Нашата мисия като български граждани е да работим с всяка следваща държавна администрация за модернизирането на страната. Както виждаме, в тази зала, а също така и извън нея (знаете, има много, хиляди наши колеги, които не можаха да пристигнат тук на тази среща) е събрана толкова много енергия, толкова много интелектуален потенциал, че ние просто сме длъжни да го използваме за модернизирането на страната.
------------------------
Литературен форум;2000, бр. 6;
Както и да е. Денят, за който става дума, край къщата ми минаха двама ловци. Явно бяха ходили доста из храсталаците по двете надморски дерета. В такива мигове у човека се буди карикатурна жажда за компенсация. Виждал съм ловци на глигани, които не са имали късмета да срещнат глиган през целия ловен ден, как стрелят с бренекета по млада бреза, докато я прекършат. В погледите им лъщи целенасочено безсмислие, а после те се отдалечават с една особена гузност на походката, защото, все едно, ще разказват за измисления изпуснат глиган, а не за уцеленета млада бреза.
------------------------
Литературен форум;2000, бр. 14;
Иван Костов: От това разстояние не мога да Ви кажа “да”, защото това все пак означава готовност да се подпише трудов договор. Аз дори не Ви виждам от тук, аз съм със слабо зрение.
------------------------
Литературен форум;2000, бр. 14;
И накрая се озовавам в третата, последна част, вече не толкова агресивна. Дори бих казала, че ми се стори леко романтична – малки късчета заснежени планини, запечатани в прозрачни полусфери, за да ни кажат чрез брайловото писмо, че това, което не виждаме, са “снежинки падат”.
------------------------
Литературен форум;09-15/01/2001, бр. 1;
После ме обсебва нова мисъл, превръща се в сигурност. Вече съм виждал това, тази улица и този град, все едно съм бил тук и преди - подобно на полузабравен сън, оживял пред очите ми. Спомням си и други места, и други сънища, също забулени в забрава, отдавнашни и избледнели - просто силуети в мрака.
------------------------
Литературен форум;09-15/01/2001, бр. 1;
Сумракът на вечерта се е сгъстил, а вятърът - стихнал. Небето се е спуснало ниско, белезникаво и тежко, сякаш ще се срути. Поемам по уличката, водеща нагоре по хълма. Модерният град със своите небостъргачи и тълпи се оттегля в ниското - изчезва. Пусто е и тихо. Миналото лъха отвред, запечатано в камък. Стъпките ми отекват в зидовете с полазил бръшлян, за да ми напомнят, че сънувам. В главата ми бушува ураган. Спомените ме връхлитат яростно и аз отново виждам себе си, и отново изкачвам хълма на Голгота, и отново съм сам - толкова сам, че ми идва да вия...
------------------------
Литературен форум;09-15/01/2001, бр. 1;
Роден през 1956 г., Анастас израства в българския град Пловдив, където все още живее и твори в собственото си ателие в Стария град, живописания исторически център на града. Творчеството му е силно повлияно от древната култура и история на тази част на Балканския полуостров, която от незапомнени времена се нарича Тракия. Още като дете той е очарован и вдъхновен от цивилизациите на траки, гърци, римляни, византийци, турци и българи, чиито останки се виждат навсякъде.
------------------------
Литературен форум;20-26/02/2001, бр. 7;
Живеехме в хотел “Минск”. От ресторанта и от фоайетата се виждаха насреща просторният площад, Университетът, столичният съвет, червеният католически костел “Симон и Алена” – прекрасна гледка, а хлътнехме ли в стаята си – насреща ни се озъбваше старовремската обла кула на затвора. И Андрей съчиняваше:
------------------------
Литературен форум;2001, бр. 31;
За миналите нощи, както виждате, безсънието ми не е било без причини, но тази вечер, преди да си легна, нямах никаква причина да не спя спокойно. При това навън е тихо, съвсем тихо. КОЙ ме събуди тогава?
------------------------
Литературен форум;2001, бр. 31;
Мари имаше приятно закръглено тяло и чувствително сърце. Беше на двадесет и две години, имаше красива, стройна фигура и копринена бяла кожа. Тя се харесваше в тялото си, защото тялото й беше нежно. Решеше косата си гладко, разделена на път, както беше прието, но би предпочела къдрици, ако баща й разрешеше. Само бузите й бяха малко слаби и им липсваше розовина. Очите й нежно се смееха. Дори когато плачеше, устните й се извиваха като в целувка, готова винаги да падне; точно нея виждаше човек веднага и имаше желание да застане отдолу, за да не позволи да се изгуби този красив червен плод.
------------------------
Литературен форум;2001, бр. 31;
Колкото до майка й, добрата жена можеше да я научи, но Мари я виждаше само сутрин, когато тя навличаше набързо престилката си, за да отиде на работа, и вечер, когато я сваляше, бледа, вече заспала, преди да си легне.
------------------------
Литературен форум;2001, бр. 31;
Не само трите улици деляха Мари от плажа. Бедността е по-дълга от три улици. Мари и два пъти не беше виждала морето. Морето беше там, зад дигата, за чужденците. През зимата, когато те си бяха вече заминали, то изпращаше бури над града; през лятото се отдаваше на красивите дами и със сигурност не беше достъпно за момичетата, чийто единствен разкош са неделните дрехи от шевиот.
------------------------
Литературен форум;2001, бр. 31;
На лунната светлина земните неща изглеждаха по-различно, отколкото през деня: виждаха се дърветата покрай шосето и листата им бяха сини; после детелини, чиито цветове не бяха така аленочервени; стената на гробището по-нататък - толкова бяла, че през нея и над нея можеше да се види един голям Христос, разперил ръце, за да поеме с цялото си тяло светлината.
------------------------
Литературен форум;2001, бр. 31;
А какви разкошни актьорски дарования виждаме в лицето на Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, грандамата на българското кино Невена Коканова или Цветана Манева, или Елена Петрова и Коста Цонев...?
------------------------
Литературен форум;2001, бр. 31;
Вървим с приятелката ми надолу по Пето авеню. В далечината се вижда самотният силует на Емпайър стейт билдинг, отново най-високата сграда в Ню Йорк. Допреди една седмица, там в дъното на Пето авеню, зад нея се виждаха двата й високи кавалера.
------------------------
Литературен форум;2001, бр. 31;
Вечерен Ню Йорк е бил винаги една от най-красивите гледки, а от обсервационната площадка на Двата Близнака - ослепителна с хилядите си светлини. И тази вечер блещукат хиляди, но като се приближиш и виждаш, че това са запалените свещи от бдящите шествия. Нощен траурен Ню Йорк.
------------------------
Литературен форум;04-10/12/2001, бр. 40;
А тъкмо благоговението е средство за превъзмогване на житейски изпитания, защото дарява превъзхождащата себичните радости наслада от духовното умъдрение и богопознание. Исторически пример за това е не само Кант, който прекарва целия си живот в родния Кьонигсберг, но и Моисей, който заради упованието си в Бога се е отказал от Египетското царство, както е засвидетелствано в Библията: "С вяра той напусна Египет, без да се бои от царския гняв, защото издържа, като че ли виждаше Невидимия." (Евр.11:27).
------------------------
Литературен форум;04-10/12/2001, бр. 40;
Тук изразът "Като че ли виждаше Невидимия" е сам по себе си своеобразно определение на понятието благоговение, макар че благоговение предизвиква не само личността, но и някое на пръв поглед делнично откровение на Спасителя. Такива са например думите на Христос, казани в отговор на въпроса на Натанаил "Откъде ме познаваш?" в Евангелието на Йоан: "Преди да те повика Филип, те видях, като беше под смокинята." (Йоан 1:48)
------------------------
Литературен форум;04-10/12/2001, бр. 40;
Елфът: Когато станеш голяма, ще ме призоваваш и ще ме викаш, но няма да ме виждаш така, както сега. И ще си мислиш, че ме е нямало, че съм бил твоя измислица. Но аз винаги, винаги, винаги ще бъда до теб и ще те пазя. Затова съм изпратен върху тази земя.
------------------------
Литературен форум;04-10/12/2001, бр. 40;
Елфът: Никога не можеш да ме загубиш! Понякога, когато вървиш по морския бряг, ще виждаш още едни стъпки до своите. Тогава ще знаеш, че вървя до теб. А друг път ще виждаш отпечатъците само на моите стъпки. Тогава ще знаеш, че те нося на ръце.
------------------------
Литературен форум;04-10/12/2001, бр. 40;
Елфът: В твоята радост... в любовта ти към всяко дърво или камъче... във всичко, което виждаш и чуваш сега.
------------------------
Литературен форум;04-10/12/2001, бр. 40;
- Какво ли не казваха! Поп-културата не пречи на нещо да е поезия. След като излязоха стиховете, вървя и си влача някаква опашка от прикачени имена – постхипарка, авангардистка, ъндърграунд физиономия. Глупости. Затова не се натискам да публикувам. Виждам, че из Мрежата сноват мои текстове. Приятели ги пускат. Докато с книгата си се гордея. Румен Леонидов прочел няколко мои неща в списание "Витамин В". Харесали му. Обади ми се с предложение да издадем книжка и аз се съгласих. Тъкмо бях забравила и се оказа, че сме спечелили конкурс на "Сорос" и ще спонсорират издаването. Така излезе.
------------------------
Литературен форум;04-10/12/2001, бр. 40;
Дори да не бях чел ни един негов ред, срещата с него, начинът, по който виждаше нещата, дефинираше света и нас, пак щяха да са определящи за мене преживявания. Кой български поет би посмял да нахвърли върху лист хартия следния куплет, възпяващ падналите в унгарската революция и борбата за свобода през 1956 г. десетки хиляди пещенски младежи:
------------------------
Литературен форум;04-10/12/2001, бр. 40;
В друго характерно съвременно превъплъщение - на артиста като изпълнител и медиум, който създава комуникативно обкръжение, а не артобекти - виждаме Таня Абаджиева. С пърформанса си "Фондю" тя продължава една "тематика", подхваната още от Риркрит Тиравания и доразвита във феминистки аспект.
------------------------
Литературен форум;11-17/12/2001, бр. 41;
Търся определени хора. Студено е. Духа мокър вятър и набива в очите лепкав мраз. Зимно е, стъмва се рано, уличните кучета зяпат във витрините на заведенията за бързо хранене и лигите им замръзват. Никой не върти опашка. Повечето потриват ръце, за да се стоплят. И тогава се сещам нещо много важно: По всички пазари в София търговците ядат кебапчета. Ако не тъпчат скара, то поне някой дюнер ще глътнат на крак. На "Славейков" никога не съм виждала ядящи кебапчета. Дори банички не са ми се мяркали из устите на търговците. Като в храм. Чисто. Без материалности.
------------------------
Литературен форум;22-28/01/2002, бр. 3;
Прозренията на Иван Костов бяха изпреварили националния манталитет. Навикнали да не виждат по-далече от собствения джоб, заслепените българи даже не успяха да погледнат както трябва в него. И делегираха опазването на въпросния джоб на тези, които им обещаваха най-много да го препълнят. Т.е. лъжеха ги най-добре. Иван Костов се опита да промени този манталитет. Нарекоха го неразбраният романтик. И без да бъде сам, го оставиха самотен.
------------------------
Литературен форум;22-28/01/2002, бр. 3;
Книгата на Стефанов е разказ за едно поколение, което желаеше промяната и я постигна. Книгата не може да бъде разказана, това не е необходимо. Тя обаче е написана с висока степен на професионализъм, с разбиране за това, което се случваше през годините, с вътрешна почтеност и честност, със смелост и не на последно място с чувство за хумор. Нека не възприемаме тази книга с малодушно хленчене за това, че виждаме в нея обидния образ за самите себе си. Тази книга е изцяло положителна, положителна с това, че ни казва истината за самите нас - живите хора на българската действителност от края на века.
------------------------
Учителско дело;2003, бр. 9;
Социалното партниране е алфата и омегата на съвременния синдикализъм. Кристално огледало, в което се виждат не само животът, но и душите на хората, врекли се да се борят за благополучието на своите колеги.
------------------------
Учителско дело;2003, бр. 9;
"Някога, разправяха старите хора, над Равния камък, там където свършва поляната и започва гората имало голям мощен дъб, на когото никой годините не знаел. Дървото било много високо и се виждало отдалече. Разперило грамадни клони, то приличало на гигантски изполин, подпрял небесната вис. Ни бури, ни ветрове, ни тежки снегове могли да го сломят.
------------------------
Учителско дело;2005, бр. 7;
А колкото до висшето, усилията ще бъдат все по-съсредоточени и по-големи, защото страните от Европейския съюз ясно виждат, че новите времена изискват високо квалифицирани хора. В повечето европейски страни висшите кадри са над 50%. Изключение правят някои държави, като Германия, която има проблем с адаптирането и подобряването на висшето образование с цел по-голямото участие на младежта в него.
------------------------
Учителско дело;2005, бр. 8;
Точно в дните около Деня на народните будители е хубаво да си припомним, че българското училище се роди и се развива през годините, стоплено от грижата на хората в населеното място, от истински настоятели и патриоти. Иска ни се в лицето на всеки днешен кмет да виждаме достойните следовници на тези родолюбци. Така както общинските ръководители могат и трябва да виждат в своите учители, в представителите на СБУ своите добри и компетентни помощници.
------------------------
Учителско дело;2005, бр. 8;
Точно в дните около Деня на народните будители е хубаво да си припомним, че българското училище се роди и се развива през годините, стоплено от грижата на хората в населеното място, от истински настоятели и патриоти. Иска ни се в лицето на всеки днешен кмет да виждаме достойните следовници на тези родолюбци. Така както общинските ръководители могат и трябва да виждат в своите учители, в представителите на СБУ своите добри и компетентни помощници.
------------------------
Учителско дело;2006, бр. 5;
- Оттук нататък как виждате ролята на синдикатите в обществено-политическото развитие у нас и по-точно тази на Синдиката на българските учители?
------------------------
Училищен преглед;1926, кн. 1-2;
В наше време западноевропейската култура се смята за най-висока и служи за мерило на другите култури. Самото име Европа е станало синоним на културна земя. И ние, които виждаме, че не сме достигнали културното стъпало на западноевропейските народи, в обикновения всекидневен говор не се смятаме за европейци. Като кажем, че някой ходил по Европа, разбираме, че е бил по Средна или Западна Европа, във високо културните земи на Европа, но не в Сърбия, Румъния, дори и в Русия.
------------------------
Южни цветове;1907, кн. 3;
Проявите на нашата душа знаем, че са различни според физичните условия, които ни раждат като нейни носители, ние търсим обаче душата, била тя дребна или велика, по пътя на нейните прояви. Колкото по-нищожен е опитът, всред който тя се открива пред нас, толкова ние я виждаме на части, разпокъсана и нищожна.
------------------------
Книгосвят;1989, кн. 11;
Защото "Последният свят" е всъщност роман за съдбата на твореца в тоталитарната държава. Поетът Овидий е изцяло впримчен в политическите интриги. Около неговата личност възникват най-различни митове: за едни той е ексцентричен автор на любовни елегии, а за други - поет-революционер; едни виждат в него враг на държавата, а други го презират като жаден за разкош опортюнист. След заточването му в Томи край Черно море Рим едновременно тъгува и ликува. Верноподаниците на императора гадаят каква ли грешка е допуснал любимият придворен поет, че се е озовал на "пътя към края на света".
------------------------
Везни;2005, кн. 9;
Но понякога виждахме как страхът се превръща в срам, а срамът - в съвест. И как от доброто пониква зло, а от омразата -любов. И как силата се забравя, а слабостта надделява. И как обидата ражда гордост, а унизеното достойнство - самолюбие. И
------------------------
Алтера;2006, кн. 3;
- Добре де, какво му е толкова страшното тук? В ада ли съм попаднал? - отмести поглед Геран от сценките с бившето му тяло, като от спортно предаване, в което мачът вече е свършил. - Ще ни варят ли, ще ни пекат ли? Не виждам наоколо някакви дяволи...
------------------------
Алтера;2006, кн. 3;
И докато се мъчеше да отгатне дали гласът беше мъжки или женски, Геран видя висок прозрачен човек да влиза през стената. Къдравата му коса се мяташе в постоянно движение. Целият беше съставен от някаква материя като желиран въздух с ясни очертания и зад него част от предметите се виждаха издължени и обърнати, като през бутилка. От очите, косата и почти невидимия контур на кожата му се излъчваше златиста светлина.
------------------------
Алтера;2006, кн. 3;
- Зависи - каза архангелът, вдигна отново меча си на рамо и направи няколко крачки из кръчмата. Там, където се застояваше, посетителите, без признаци да го виждат, започваха да си веят с ламинираното меню. От Бърза помощ вече бяха изнесли тялото на Геран и сега всички освен Стамен Стаменов си бяха по местата и си разговаряха така, сякаш нищо не се е случило. Само антологията "Времената пеят" беше останала на масата като единствен спомен за бившето присъствие на Геран, и той отсъстваше от нея.
------------------------
Алтера;2006, кн. 3;
Малката зала се разлетя в различни посоки и Геран се оказа на върха на златиста кула сред лъчите на незалязващо слънце. Пред него беше Архангел Михаил, вперил поглед някъде надолу, в бездната при основите. Там, като от самолет, се виждаха малки градове с двишещи се коли, вероятно пълни с хора, заети с грижите си. Във всеки случай очите на поета не различаваха чак толкова дребни фигурки, за разлика от Михаил, който имаше вид на човек, зачетен в книга. Леките, почти недоловими промени в изражението му говореха за конкретна, макар и неземна ангажираност.
------------------------
Алтера;2006, кн. 3;
- На сега, виждаш ли? То е същото. В България докато си жив, всеки те подритва. Чакат те да умреш, че да им станеш симпатичен. И какво - хайде махалото назад с обратен знак. "Мъртвият не ни е вече враг"! - процеди Стаменов с иронична усмивчица и запали нова цигара, въпреки, че в пепелника му вече димеше една.
------------------------
Алтера;2006, кн. 3;
- Колко е часът? - извика Геран. През набраздените от миналогодишните дъждове прозорци се виждаше предупредително притъмняване. - Колко е часът?
------------------------
Алтера;2006, кн. 3;
- А, "пръчовете", харесва ми как се наричаш. Ти си най-буйният доцент, който съм виждала. Макар че миналия път не бях много доволна от тебе.
------------------------
Алтера;2006, кн. 3;
- Не виждам за какво. Аз просто казах, че искам да се занимавам с литература на много езици, така, да преценявам, да помагам с компетентността си, и те ме изпратиха тук. А ти какво правиш в тази зала?
------------------------
Алтера;2007, кн. 11;
От "Шекспир и Ко" за кратко стигаме до сградата на "Колеж де Франс" на улица дез Екол. Мястото ми изглежда призрачно, по едновременно зловещ и приятен начин. Сякаш виждам ироничната усмивка на Барт да избледнява под жълтата светлина на лампите подобно на тази на Чешърския котарак. Тук, на 25 февруари 1980-а, Ролан Барт е блъснат от камион, разнасящ мръсното пране на Париж. Точно месец по-късно умира. Няколко дни след това разгледах книгата на Ерве Алгаларондо "Последните дни на Ролан Б.", но не си я купих.
------------------------
Алтера;2007, кн. 11;
И аз си тръгнах така от Париж, той се оказа пепелник, в който наистина може да се пуши. Факт е, че този град вече не е същият. Всичко е картографирано, подредено, опитомено и разграфено, а някои неща даже са заличени. Но повече от век е бил център на свободата, бохемството и изкуството и духът от пепелника може да бъде събуден, за да направи дългото пътешествие и пушене на поклонника истински. Трябват само цигари, съвпадения, любопитство, близки музеи и места. И хора, които никога не си виждал, макар да са винаги до теб, даващи ти нещо важно и готови да те слушат.
------------------------
Фантастични истории;1992, бр. 2;
На следното утро обаче отново бе с приповдигнат дух и пърхащ като птичка преди миграционен полет. Този път той тръгна през поляните и след като прекоси дори тресавището, спря близо до Францисканския манастир. Времето беше топло и приятно. Заг се изтегна на тревата. Далече пред себе си виждаше розово-сивите, размазани от маранята очертания на града, арките на моста и върха на планината Мон Роял. Само че някакъв храст малко му пречеше на гледката.
------------------------
Фантастични истории;1992, бр. 3;
— Вярно е, че все още не сме „казали“ нищо. Вие не ставате, защото не можете. Да ме приемете така великодушно, ми струва три старателно изграждани благоразположения и значителна сума пари в брой. Повече от обикновената тарифа, защото ме виждате без желание. Доколкото знам, имате най-малко осем любовници, всяка от които ме кара да изглеждам като тъпа стрина. По пътя насам скрих един още топъл труп, защото не смеех да закъснея. Моето време е кратко, а работата ми е спешна. Можем ли да започваме?
------------------------
Фантастични истории;1992, бр. 3;
Виждам Фокс да говори бързо, ухилен подминавайки моите авантюри в междукорпорационния шпионаж с поклащане на глава. Острието, казва той, трябва да търсим Острието. Кара те да чуеш голямото О. За Фокс Острието беше граал, най-съществената част на всеобхватния човешки талант, нещо непреносимо, затворено в черепните кутии на най-ярките научни дарования на планетата.
------------------------
Фантастични истории;1992, бр. 3;
Санди, понякога си те спомням в Хараюки. Затварям си очите в този ковчег и те виждам там — сред блясъка, кристалния лабиринт на бутиците и мириса на нови дрехи. Виждам скулите ти да преминават покрай редиците хромирани френски кожи. Понякога аз те държа за ръката.
------------------------
Фантастични истории;1992, бр. 3;
Вече бе очевидно, че водещите изследователи на Хосака се събират безшумно в Медина, черните официални „Лиърс“ се стрелкаха от летище „Маракеш“ на своите фибропластични крила. Фокс клатеше глава. Той беше професионалист и във внезапното събиране на всички основни Остриета на Хосака в Медина виждаше само едно — драстичен провал в бизнеса на зайбатсу.
------------------------
Фантастични истории;1992, бр. 3;
Всички врати бяха затворени. Виждах как се спускат стоманени щори в очите на хора, които ни познаваха от години. Измъквахме се, преди да успеят да посегнат към телефона. Повърхностното напрежение на подземния свят се бе утроило и навсякъде се сблъсквахме с плътна мембрана, която ни отхвърляше назад. Никакъв шанс да потънем, да се скрием от погледа.
------------------------
Фантастични истории;1992, бр. 3;
Точно пред него се издигаше една от набързо скованите дървени трибуни. Виждаше гърбовете на зрителите — от последния ред, жените — в шарени летни рокли, мъжете — по къс ръкав, размахващи над главите си вестници, децата — с многоцветните знаменца „Юниън Джак“. Прозорците по цялото протежение на Пикадили бяха претъпкани, а улицата преливаше от шумотевица и багри. От време на време някъде в далечината засвирваха оркестри или се разнасяха командите на офицери, строяващи и престрояващи своите подразделения.
------------------------
Фантастични истории;1992, бр. 3;
— Но защо? Ние непрестанно се придвижваме напред в бъдещето и не виждам някой да си хвърля шапката от радост, че го правим. Вселената сама по себе си е една машина на времето, която от наша гледна точка се движи само в една посока. Или предимно в една посока. Аз просто забелязах, че частиците в циклотрона понякога се преместват и в противоположна посока, че пристигат в края на техните безкрайно малки пътувания, преди да са тръгнали. Това е всичко. Но това не означава, че още следващата седмица всички ще се юрнем да избиваме собствените си праотци.
------------------------
Фантастични истории;1992, бр. 3;
Само на петдесет ярда от него младият крал седеше в позлатената каляска, загърнат в блестящо наметало. За миг д-р Джеймисън се загледа в него, но след това внезапно осъзна, че Ремерс е напуснал мястото си. Човекът се промъкваше по края на тълпата с вид на обезумял тигър. В мига, когато първите редове се люшнаха напред той извади от джоба на шлифера си малък син термос и бързо отвъртя капачката. Кралската каляска се изравни с него и той замахна с ръка, в която ясно се виждаше горният край на граната.
------------------------
Фантастични истории;1992, бр. 3;
Сега зная, че над всичко е била тя. И несъзнателно съм търсил другите. Виждал съм ги. И съм бягал. И те са бягали от мен. Защо?
------------------------
Фантастични истории;1992, бр. 3;
Случвало ми се е да ме срещне някой от нашите и преди да побегне, да ми извика: „Пази се от жълтата къща! Умира се!“ И аз се пазя. Не съм виждал как се умира, но нещо в мен ми подсказва, че е страшно.
------------------------
Фантастични истории;1992, бр. 3;
— Кой казва, че сме изроди? Древните? Къде са тези Древни? И кой е виждал очите им? Натъпкали сме мозъците си с техни мисли, а защо са ни? Та Древните са безнадеждно мъртви. Защото сами са се убили. Те са били мъртви много преди да ги изчистим от земята. Защото не са мислили! Ние сме живите! Ние сме реалните! Чувство за вина? Защо? Нима ние сме тровили въздуха и земята? Ние нима сме убивали? Не ми отговаряй! Глупаво е да живеем единствено с миналото. Защото ние нямаме минало. То е зачеркнато. И всеки следващ дъжд от отрова го зачерква още повече. Кой казва, че сме изроди?
------------------------
Фантастични истории;1992, бр. 3;
Вдигнах ръка, за да го накарам да мълчи. Засмях се вътрешно. Приличах до някъде на древен проповедник, каквито бях виждал в техните книги. Но не бях.
------------------------
Литература;1997, кн. 17;
Никога не се събуждах. Оставях се да потъвам. Очите ми болезнено се напрягаха под клепачите, но не виждаха нищо друго освен сляпата вселена от чисто бяло.
------------------------
Литература;1997, кн. 17;
За да продължавам да летя, просто трябваше съзнателно да поддържам този лек гъдел и да наблюдавам разстоянието до земята. В съня си никога не се виждах как летя отстрани. Бях изцяло погълнат и всичко изглеждаше така, както беше в действителност.
------------------------
Литература;1997, кн. 17;
Никога не виждах приказни земи, никога не отлитах надалеч, но и никога не падах. Въздухът в костите ми се разширяваше и извикваше този лек напън, удовлетворен в безтегловно удоволствие. Не помня да съм усещал вятър. Просто летях под напора на атавизмите в тялото си.
------------------------
Литература;1997, кн. 17;
Веднъж му поисках часовника. Ей така, да го понося един ден. Струваше ми се, че така ще бъда чисто нов. Просто едно кръгче. В същото време криех, че майка ми е купила нови обувки или панталони. Измислях нещо наивно и абсурдно. Притеснявах се, че няма да получа подарък от него. Може ли да взема часовника? Да. Но къде си виждал инженер без часовник? Всъщност, не бях виждал инженер. Часовникът беше хубав.
------------------------
Околчица. Литературно-художествен алманах;2008;
Днес хлябът е поне сто вида. Берлинската стена я няма. Но виждам — времето пак зида стени от лед и от измама. Разделя тия от ония, нещасници от супермени... И пак съм в общата килия на някакво абсурдно време. Живея тих и безучастен. И мътно дните ми текат край ново
------------------------
Околчица. Литературно-художествен алманах;2008;
Памет, напред! Със крило тиховеещо друг образ ти извиси... Виждам я днес сред нивя зеленеещи с летно развети коси.
------------------------
Околчица. Литературно-художествен алманах;2008;
Слънце над дивата Тосна в просторите, стръмният бряг е висок... Виждам познатите, старите борове, пясък ронлив и поток.
------------------------
Околчица. Литературно-художествен алманах;2008;
В "Околчица" виждаме произведения на големи наши писатели и поети, в същото време творби на по-млади автори, които дават своя¬та заявка за работа на нивата на българското слово. Тук имаме, сла¬ва богу, постоянното припомняне на архивите, на документалисти-
------------------------
Родна реч;1997, кн. 5;
- В първата Ви книга има един разказ, един чудесен психологически етюд, наречен "Момчето, което мечтаеше да стане министър". За какво, според вас, мечтаят децата сега, в каква роля виждат себе си?
------------------------
Родна реч;1997, кн. 5;
- По романтичния подтик, който носи, романът Ви "Преди да се умре" ми напомня "Вечерен тромпет" на Борис Христов. Склонни ли сте на такава съпоставка? Виждате ли общи неща в поетиката, в интонацията на тези две различни книги - поезия и проза?
------------------------
Родна реч;1997, кн. 5;
Димитър Коруджиев: Да, виждам. Има нещо общо между лирическия герой на Борис Христов и моя герой. Бохемството, естествеността, чистотата, поемането на риска, мъжкото неафиширано състрадание, артистизма и други неща. Има и разлики. Като казвам всичко това, говоря за своите намерения, а читателят ще каже дали съм успял.
------------------------
Следва;2002, кн. 11;
Че съществува, убеден съм и по следната причина. Съставял съм си и евентуален сборник, алманах на българската новела. И не виждам с какво отстъпва на ония сборници, които руснаците издават за редица чужди литератури.
------------------------
Следва;2002, кн. 11;
А новелата? Ако я сравним с разказа, виждаме, че и в двата случая авторът си е поставил за задача да изобрази един герой, да изведе една идея. Значи тя все пак е разказ, но по-дълъг. Оттук обаче започват и неблагополучията при опита да бъдат изяснени отношенията на новелата с разказа. Ние често говорим за разказ и къс разказ (напоследък - и за къс роман), но по същество нищо не се променя. Следователно, ако “новелата” не е просто едно модно наименование, на което сега напразно търсим съдържанието, навярно съществуват някакви други определящи белези...
------------------------
Страница;2000, кн. 4;
Дворецът в Халикарнас, 352 г. пр. н. е. Царска зала в дорийски стил. Колони. В дъното стена от полупрозрачна копринена материя, отвъд която се виждат разкошна градина и изглед към пристанището. Върху стената изобразени високи прозорци - полюляващи се мачти и маслинови клони.
------------------------
Страница;2000, кн. 4;
Пада мрак. Сцена - стая от музея на Иван Вазов. София, 2000 г. Месец май, цъфтят липите. Красимир - студент българска филология, проснат на пода. Наоколо витрини с експонат сърцето на Вазов в стъкленица. Разкопана стена, виждат се тръби, кабел от инсталацията и захвърлен водопроводен ключ, разпилени инструменти. Петър, негов помощник в работата като водопроводчик, следва архитектура. Паникьосан, удря шамари на приятеля си, прави му изкуствено дишане, вайка се. Жени - специалист по история, ги гледа съсредоточено. Минижуп, дълги крака.
------------------------
Страница;2000, кн. 4;
Ч.М.: Подреждам собствените си същности, малките неща. Където и да попадна, виждам света по нов начин. Морално и хирургически. Ще сглобим всичко в един идеален организъм. Нравствен. Прав сте, Вазович! Дух! Държава! Бог! Къде сме всъщност?
------------------------
Страница;2000, кн. 4;
С.: Тъй, тъй... И днес, когато виждам, овчарче малко аз, не знам защо завиждам и охкам си без глас...
------------------------
Театър;01/03/2002, бр. 3-4;
А. С.: На последния колоквиум на Велимир Велев получих огромно удоволствие. Вельо който е кукловод и е мой ученик продължава като едно дихание всичко което правя, но развива творчески моите идеи. Това е прелест да виждаш себе си в развитие. Това се случва много рядко.
------------------------
Везни;2005, кн. 8;
открива също сред големите маси работници, заети с физически труд, тенденцията да виждат политиката и личностните отношения в черно-бели цветове, желания за непосредствено
------------------------
Лик;2002, кн. 4;
Има и известна театралност, съвсем в стила на телевизионната демокрация на XXI век. Например в залата за пресконференции. Журналистите виждат канцлера да идва от някакъв мостик в дъното, да минава над главите им, после да изчезва зад една стена с невидима стълба, за да изникне изневиделица пред тях.
------------------------
Лик;2002, кн. 5;
Това е скокът на херменевтиката в бъдещето, за който мечтаеше Гадамер. В този смисъл разбирането не е само интелектуален процес, а и етична повеля. Да се научим да живеем заедно това може да стане само когато се научим да разбираме чуждото като такова, да разбираме вярата на другия, неговите ценности и мечти. И не само да чуваме и виждаме другите светове, а да правим така, че различията да излизат от простото равновесие, взаимно да се обогатяват и развиват в нещо по-голямо.
------------------------
Лик;2002, кн. 5;
- Идвам почти всяко лято, с изключение на годините, в които имам ангажимент и през лятото. Но тогава смятам, че правя голяма жертва. Имам много приятели в България и се радвам, че ги имам и бих искала да мога да ги виждам колкото се може по-често. Иначе е жалко да прекарвам много време с други хора по принуда, а с приятелите си да не мога да се виждам.
------------------------
Лик;2002, кн. 6;
Игра с манипулациите на стандартната туристическа обиколка бе видеофилмът "I see" на Даниела Костова. Изразът залага на двете значения на английския глагол - виждам и разбирам. Черна лента през екрана скрива от зрителя забележителностите на столицата, превърнали се в туристически клишета, а мъжки глас описва на английски със силен български акцент липсващия образ на София. Който въобще не ти липсва, защото и без това не ти помага да разбереш града.
------------------------
Лик;2002, кн. 7;
За влиянията: през последните месеци гледах филми на Фелини. Харесва ми естествената простота, с която представя живота чрез прецизното си око рентген, така че ни кара да виждаме даже невидимото. Питър Гринауей - с неговия сюрреалистичен кошмар. Толстой и "Ана Каренина" с дълбочината на характерите на героите, тяхната лабилност и отчаяние. Алфред дьо Мюсе - с романтизма, довел до сантиментализъм при мъжките образи и сила на женските характери. Вили Цанков с неговия последен роман "Седемте небеса". И не на последно място буто спектакли - ако не знаем защо се движим, по-добре да не се движим."
------------------------
Лик;2003, кн. 1;
За първи път "Дванайсета нощ" толкова прилича на "Сън в лятна нощ". Сякаш Титания и Оберон са тук, без да ги виждаме, а Пък сипва вълшебен прах в очите на героите. Сляпата любов. Парадоксалната любов. Невъзможната любов. Намерената любов. Всевъзможните роли, които може да играем в това магическо царство, са пред нас.
------------------------
Лик;2003, кн. 4;
Защото иначе, ами, гледаш нещо, виждаш майсторлъка, а не ти минава през сърцето. А бе сбъркай го, направи грешки. Да се усеща това, което е смисълът.
------------------------
Лик;2003, кн. 4;
- Амбициозно, но е модерно. Така виждам модерността. Докато ние хората се зачеваме, живеем и умираме по човешки, изкуството ще бъде винаги човешко. Изкуството на хомо сапиенса, а не на някакъв друг хомо, който ще се яви, ще съществува и изчезва по друг, не човешкия начин. Защото каквото и да направиш, каквато и гениална творба да сътвориш, тя ще остане в рамките на човешкото. Единствената мярка ще остане човекът.
------------------------
Лик;2003, кн. 4;
- Притеснява ме и чакам кога ще плюнат. Но вероятно все пак ги респектирам. Виждат, че не съм от напористите, не застрашавам никого. Но чакам да дойде времето. Иначе не е на добре. Но с аргументите стана малко по-сложничко.
------------------------
Лик;2003, кн. 4;
- Това като че ли е светоусещане, възглед за себе си и за света. Да виждаш детайла в общото и общото в детайла. Още древните са разбирали, че и най-дребното е част от всеобщото. Затова в изкуството на древния Египет и една ръка, и един пръст дори имат монументално излъчване. Но ако се опитам да обясня как са го постигали, ще е трудно.
------------------------
Лик;2003, кн. 4;
Много ми хареса краят на филма, фразата: "Трябва да изглеждаме добре." За да легитимира привилегиите си в обществото, буржоазията използва нещо, което можем да наречем "социална магия", чрез която влага тези привилегии в тялото. Показвате го много добре във филма си: телата са фини, с изправена стойка, главата навирена и т.н. Никога не съм виждала Натали Бай с такова чело: толкова открито и високо. Всичко сякаш внушава на околните мисълта: те властват, но всъщност заслужават положението си.
------------------------
Лик;2003, кн. 5;
Изкуство, каквото го виждаме тук, трябва ли да стане обект на определени културни политики? Или е по-добре да остане в своите алтернативни пространства и рамки?
------------------------
Лик;2003, кн. 5;
Вече наближават 5 години, откак сте тук. Каква е разликата, която виждате за това време? Това е половината от периода, покрит от тази изложба…
------------------------
Лик;2003, кн. 8;
А в немския павилион е реализирана идеята на обявения посмъртно за гений Мартин Кипенбергер (1953-1997). Той мечтаел за приказно метро, свързващо единия край на земята с другия, в което да се движат влакове между Аляска и гръцкия остров Сирос. Германският куратор е разширил виртуалната транспортна мрежа. В павилиона се виждат решетките на вентилационната шахта, от време на време от тайнствената дълбочина се долавят трополене и шумотевица, хладна струя въздух издува дамските рокли.
------------------------
Лик;2003, кн. 10;
Вярно е, че Бийето изравнява дълбочините и срива височините в действията на класическите персонажи, за които сме виждали далеч по-смислени мотивации. Обаче неговият "Хамлет" е силно зрелищен и се гледа като гангстерски екшън. Питаме се с любопитство какво ще стане, след като принцът отначало се включва в купона и танцува с пияната Офелия, а после започва да дразни краля и да му вгорчава настроението?
------------------------
Лик;2003, кн. 12;
Към оригиналните експонати преживявания бих прибавил идеята на Мартин Кипенбергер. Голямата входна зала на германския павилион е празна. Само върху пода е просната дълга решетка, закриваща отходна шахта. В първия момент отминаваш и се озърташ за експонати. Тогава виждаш картончето на стената - Меtro - Networld connection. Внезапно от шахтата долита грохотът на далечен влак. Шумът нараства, става оглушителен и в залата сякаш спира метрокомпозиция. След пауза тя потегля и шумът се стопява.
------------------------
Лик;2004, кн. 1;
- Агресията е част от нещата, тя произтича от цялото състояние на прехода. Зависи от какъв ракурс ще погледне човек на живота и на визуалната среда. Агресията, която виждаме във визуалната среда на София, е значително по-безобидна от тази на организираната престъпност и на онова, което не съвсем правомерно наричат първоначално натрупване на капитала. В прехода се появяват огромно количество ниши, в които се случват всякакви нередности, не само визуални.
------------------------
Лик;2004, кн. 2;
- Вярвам в дълголетието на операта. Въпреки че жанрът е на повече от четиристотин години. Новите технически възможности отварят нови врати за музиката. Вярвам, че чрез всички нови средства операта няма да умре, ще живее. Залите в чужбина са пълни с млади хора. Жалко е, когато в една зала виждаш само едни хора, както е тук. При нас едно оперно заглавие на третия път вече няма публика. Докато по света непрекъснато се играе и има публика.
------------------------
Лик;2004, кн. 3;
благодаря за наградата за защита на мира! Като вас и аз вярвам в мира. А ние, които вярваме в мира, виждаме като своя благородна задача да накараме всеки на този свят да мисли също като нас.
------------------------
Лик;2004, кн. 5;
А бъдещето пред него? То без съмнение е светло - развитие на системи и генериране на процеси, както го виждат Флориан Крамер и Улрике Габриел, представители на ентусиастите, които митологизират софтуера. Според Лоран Миньоно и Криста Зомерер, които от години заедно създават интерактивни инсталации, равнището на медийните творци се познава по това доколко са отворени за нови версии и нови инструменти за реализиране на визиите си. Доколко могат да предложат идеи и практики, които надскачат материала и времето и докосват дълбоки емоционални нива, трудни за обясняване само с кода и цифрите.
------------------------
Лик;2004, кн. 6;
- Никола Ре, Режис Жофре, Равалек. Брет Истън Елис, с когото се срещах многократно в Париж. Мишел Уелбек, Филип Женада. Не знам дали това са писатели, които познаваш… Но виждаш ли - фактът, че ти си публикувал текстовете на Буковски - това е същото движение. Да споделиш страстта, каквато е литературата.
------------------------
Лик;2004, кн. 6;
По този начин ние не само виждаме частица от този невидим свят, ние можем да наблюдаваме неговите реакции към спектакъла, който "режисира". Защото музикантите съвсем конкретно изразяват отношението си към ставащото. Закачат се с него, смеят му се, дори понякога се глезят. Невидимият свят очевидно добре се забавлява с театъра, който си прави с хората!
------------------------
Лик;2004, кн. 6;
Никога не съм виждала "Вишнева градина" с по-истински щастливи герои в нейната първа част. Щастието е във всеки техен жест, дума, милувка. То е в музиката, във въздуха. Скрити в тъмното, сме допуснати да наблюдаваме един дом, където доброто старо минало се е завърнало и сякаш никога няма да си отиде.
------------------------
Лик;2004, кн. 6;
По този начин ние не само виждаме частица от този невидим свят, ние можем да наблюдаваме неговите реакции към спектакъла, който "режисира". Защото музикантите съвсем конкретно изразяват отношението си към ставащото. Закачат се с него, смеят му се, дори понякога се глезят. Невидимият свят очевидно добре се забавлява с театъра, който си прави с хората!
------------------------
Лик;2004, кн. 6;
Никога не съм виждала "Вишнева градина" с по-истински щастливи герои в нейната първа част. Щастието е във всеки техен жест, дума, милувка. То е в музиката, във въздуха. Скрити в тъмното, сме допуснати да наблюдаваме един дом, където доброто старо минало се е завърнало и сякаш никога няма да си отиде.
------------------------
Лик;2004, кн. 8;
Това едновременно естествено и все пак някак си церемониално "развиване" и "свиване" на театъра/живота като свитък хартия, от която ни се чете една история, е най-оригиналното сценографско "хайку", което съм виждала напоследък. Спектакълът в два реда. Или погледнато от друг ъгъл: онези "два реда" от спектакъла, които го правят бижу уникат. И с които той в крайна сметка се запомня.
------------------------
Лик;2004, кн. 8;
убива поради невъзможността да понесе диктата на парите и тежестта на самотата). Другите герои около него, както и взаимоотношенията им също са скицирани така, че да означават преди всичко едно конкретно нещо. И колкото и да се взира човек, междуредията на спектакъла и на пиесата (която той ни дава възможност да гледаме и слушаме) са празни. В тях не се виждат нюанси и светлосенки, не се усещат дълбочини и пластове - нито на чувства, нито на характери, нито на взаимоотношения. С други думи, в тези междуредия няма истинска драма.
------------------------
Лик;2004, кн. 9;
Още в най-ранните си произведения, та до последните вие отреждате на милостта място на най-висшата човешка ценност, виждате я като единствена надежда човешкото същество да се изтръгне от омагьосания кръг страдание, омраза, насилие - по-голямо страдание, по-силна омраза, по-страшно насилие. Милостта ли е тайната на съществуването? А дълбаенето в тайната не поразява ли част от светлото у нас?
------------------------
Лик;2004, кн. 12;
Трудно е да се разкаже житейската история на Кант. Защото той няма нито живот, нито история, заявява Хайнрих Хайне. Драматичните преживявания се случвали само в главата на философа. Не е бил женен, няма свидетелства някога да е виждал жена без дрехи. Почти целия си живот прекарва в Кьонигсберг, никога не напуска пределите на Източна Прусия. Твърде рано Кант осъзнава пътя, по който иска да върви. “Ще тръгна по моя път и нищо не ще може да ме спре.” Силни думи за един 22-годишен младеж, който при това е безкрайно разумен.
------------------------
Лик;2004, кн. 12;
- В Генуа Николай трябваше да пее в операта “Фауст” от Гуно. Това бе през 1961 година. Той трябваше да играе Мефистофел, а аз - Маргарита. Бях млада, чувала бях много за този велик бас, но не бях го виждала. Срещнахме се на репетицията. Когато започна да пее, останах с отворена уста. Гласът му беше толкова мощен и толкова красив, като виолончело, орган, невероятен. А и самият той беше много красив. Всички жени бяха влюбени в него.
------------------------
Лик;2002, кн. 10;
Самата Линда Грейс Хойър, майката на Ъпдайк, винаги е искала да стане писателка; при това се отнасяла с ревност към успехите на сина си. Когато единственото й дете постига литературна слава, тя заявява, че предпочита това да се е случило с нея. След като Ъпдайк си извоюва име в "Нюйоркър", списанието публикува десет от нейните разкази, а два от романите й - "Обаяние" (Enchantment) и "Хищникът" (The Predator), също виждат бял свят, макар тя да умира малко след като вижда коректурите на втората си книга.
------------------------
Лик;2002, кн. 10;
Накрая се чудя дали, вече седемдесетгодишен, той все още се вълнува, когато види името си върху кориците на книгите. "Всъщност не го виждам достатъчно често. Непрекъснато виждам думи като Upside и Upstate… всички тези думи привличат погледа ми и аз си въобразявам, че става въпрос за мен, а то се оказва, че е поредната дума, която започва с главно U. Да, усмихва се сърдечно Ъпдайк, предполагам, че ми е приятно да виждам името си."
------------------------
Лик;2005, кн. 1;
Василиев явно иска да направи бележки и спира репетицията: “Альона играе свободно, но ти, Марина, си напрегната - не виждам живота ти, не трябва да пресмяташ крачките си, жестовете си, движението на ръцете си. Предлагам ви да спрем и да започнем отново с тази част, нека повторим всичко отначало.”
------------------------
Лик;2005, кн. 1;
– Да, виждам всичко отвън и отвътре. Имам едно стихотворение, нарича се “40”. Както си вървях по улицата, изведнъж си дадох сметка каква голяма блъсканица е навън и вътре в мен. Има моменти, когато в главата ми се застъпват 30 изречения и не могат да свършат. Въпреки това трябва да бъда нормална, да се усмихвам на детето си – искам, понякога даже го мога.
------------------------
Лик;2005, кн. 3;
В предварителен разговор споделихте, че виждате развитието на програмата и извън Европа, т.е. с включването на страни от Азия, а може би и от Америка.
------------------------
Лик;2005, кн. 4;
О, Боже, това сме го виждали. Обаче човешката история така все се завърта, че май ще продължим да го виждаме. И все пак филмът на Ротемунд е пощаден от фалша. “В киното страхопочитанието към героите е лош съветник - пише Tagesspiegel. – Героиня, от която Исус и Ганди могат да се поучат, би изглеждала неправдоподно, ако не беше лицето на Юлия Йенч.”
------------------------
Лик;2005, кн. 4;
О, Боже, това сме го виждали. Обаче човешката история така все се завърта, че май ще продължим да го виждаме. И все пак филмът на Ротемунд е пощаден от фалша. “В киното страхопочитанието към героите е лош съветник - пише Tagesspiegel. – Героиня, от която Исус и Ганди могат да се поучат, би изглеждала неправдоподно, ако не беше лицето на Юлия Йенч.”
------------------------
Лик;2005, кн. 6;
Има най-различни начини да се напише добро либрето. “Очевидно музиката е най-важното - казва Гудман, - но въпросът е тя да служи на текста.” Мийхън добавя: “Трябва да ти доставя удолоствие. Трябва да накараш публиката да го харесва, иначе хората не биха отишли да гледат дадено представление. В театъра можеш да накараш зрителите да се смеят или да плачат, може и да ги изплашиш. Не виждам причина, поради която операта да не може да бъде развлекателно изкуство. Но тъй или иначе, имате моето обещание – няма да се отегчите!”
------------------------
Лик;2005, кн. 8;
На концерта ви на Exit много от музикантите от Earth-Wheel-Sky Band са различни от постоянните. Виждам Ервин Малина от триото на Мезей Силард на контрабаса вместо Ференц Курина…
------------------------
Лик;2005, кн. 10;
“Откривам” това в небето на Друша. Първата вечер. Не съм виждала такъв залез. Като многократно увеличена дъга с докрай наситени цветове. Прилича на залез в научнофантастичен филм, в който действието се развива на друга планета. В Друша — каменно селце, кацнало високо горе в една от Кипърските планини със спираща дъха гледка към морето – този залез-дъга заема половината небе. Небето над малък открит амфитеатър, който пък е на върха на селцето.
------------------------
Лик;2005, кн. 11;
- Въпреки че театралните режисьори в Белград са гледали голяма част от спектаклите на БИТЕФ, в които се очертават най-новите тенденции в света, те не са повлияни особено в своята работа от тях. Остават си преди всичко традиционалисти и най-вече реалисти. Театралите в Сърбия са близки в своята естетика, няма я тази разноликост и радикалност в търсенията. Това говори доста ясно за затвореността ни тук, за трудно променящия се художествен манталитет и мислене на Балканите. Така виждам нашата типология като регион, характеристиката на духа и въображението ни.
------------------------
Лик;2006, кн. 1;
Събуждането ми реално ли е, или пък сънят е фалшив, ами сънищата, промеждутъците между тях, когато наистина виждах, ами лъжите!
------------------------
Лик;2006, кн. 1;
Минава една година, старото кино се превръща в цирк. Там за пръв път виждам акробати, които вървят по въже и колят овца върху същото въже. Мъж, който гълта огън и го изважда от ухото на приятеля си, който стои до него. Мъж, препасал тялото си с дебели синджири, ги скъсва с едно движение на гърдите си. По улиците вървят многобройна група хора, които крещят: “Венсеремос, венсеремос, да скъсаме синджирите си.” Воят на сирените се слива с лая на кучета.
------------------------
Лик;2006, кн. 2;
- Ние живеем непрекъснато в него. Да, той е повече отпреди, същевременно има едно масово движение, не бих го нарекъл религия, а упование. Ние се уповаваме в мистичното движение на парите, което може да прекъсне от днес за утре, както сме виждали при борсовите срутвания. И понеже това упование надраства всякаква рационална самоирония, то вече е мистично, то е вяра, форма на религия, но стъпила на едно непрекъснато презареждане с ресурси, мистика на покупко-продажбата, на размяната.
------------------------
Лик;2006, кн. 5;
Как се учи човек на театър?- Добрият театър учи чувствено. Как с думи да обясня ритъма, който беше постигнал Анатолий Ефрос в “Три сестри” в театър на “Малая Бронная”? В киното знаем как игра-дишане на актьор, движение-дишане на камера и развитие-дишане на епизод имат общ пулс. Но как този ритъм се постига не в един кадър, а в цял спектакъл - за мен е енигма. Но съм го виждал. Друг Ефрос e бил гледал в “Молиер” на Булгаков с Джигарханян, чиято екстатична игра плашеше с припадък на сцената. А какъв урок беше за мен “Хамлет” на Леон Даниел с Наум Шопов в Театър “Българска армия”!
------------------------
Лик;2006, кн. 9;
- Разбира се. Ако логиката отива натам – да! В този вариант много силно настоявах накрая ние с Наум Шопов да отидем до такава фаза, в която той да е абсолютно сигурен, че Корделия не е мъртва. И по някакъв начин дори да е щастлив, че е останала жива. Защото тогава вече ще има трагическо изживяване. То е в това, че ние виждаме какви са реалностите, пък човек може вече толкова да скъса с действителността, че някак си продължава да настоява...
------------------------
Лик;2006, кн. 10;
Модерно ли е днес, в началото на XXI век, да се ходи на театър? В България се забелязва връщане на публиката в театралните зали. Казват, че по света хората масово ходят на психоаналитик, а в България тази функция се изпълнява от театъра, от живите контакти… Как виждате тези разлики и този нов интерес към сцената?
------------------------
Лик;2006, кн. 11;
Отдавна да я е изхвърлил, ако не бяха кошмарите на нощта. И неочаквано появилото се любопитство – виждал е стотици голи жени, най-красивите на планетата, но точно сега иска да види гърдите, срамните устни, вирнатото дупе на това неизвестно как наето от продуцента и попаднало в студиото му момиче.
------------------------
Лик;2006, кн. 11;
Не… – за доказателство прокарва пръст през срамните си устни, каквито кадри вероятно е виждала в порносписанията. Малките й розови гърди изненадващо щръкват – приличат на плодове, които трябва да бъдат обрани. За първи път му се иска да остави фотоапарата на пода и да посегне. Тая лигла ще ме откаже от изкуството, минава през края на съзнанието му.>>
------------------------
Лик;2006, кн. 11;
- Точно така е, в материалите по самото следствие от първия момент виждаш, че това е убиецът. Такава е реалността на престъплението, ти ясно и бързо я прозираш. Има и глупости, има и нелепици, но те са част от процеса… Другото е привнесено от американското кино като втора реалност. Развила съм вече сетива: като чета или гледам филм за престъпление, още преди да знам дали е по истински случай, или не, винаги мога да го кажа.
------------------------
Лик;2006, кн. 11;
Двамата актьори не са се срещали заедно без мен, даже се виждах поотделно с всеки. Гледах да ги пазя, докато ги пусна на терен, защото са много важни енергиите, които се улавят в този момент с камерата, с цялата тежка артилерия на голямото кино (Рали работи с много осветление, това иначе е чудесно, но за актьора понякога е много тегава машина).
------------------------
Лик;2006, кн. 11;
- Всеки от нас е извършвал престъпления, зависи за какви все пак става дума. И във всеки дреме един потенциален убиец. Бог ми е свидетел, че ако съм дръзвала да се занимавам с тези теми, винаги ме е занимавало да науча през тях неща за себе си, а не да отсъждам. Не съм човек, който съди другите, дори като млада ми се струваше, че съм мекушава. Веднага виждам и другата страна, склонна съм да намирам вината и в себе си, по инстинкт, въпреки че не си го признавам.
------------------------
Лик;2006, кн. 12;
Гласове, ярки, плътни. Звук, отчетлив, красив. Свободно смешение на писатели от Балканите - познати-непознати, световноизвестни и изгряващи на литературната сцена, знакови в своите страни, разни поколения, чувствителности, творчески енергии и културни мотивации. В София, миналия месец, по повод мъничкия сборник на ЛИК ”Последна страница”. Писателите обичат да се събират за публични изяви, срещат интересни личности, разменят идеи, виждат се със стари приятели, откриват нови познанства, но най-важното – общуват на живо със свои спечелени и бъдещи читатели.
------------------------
Лик;2006, кн. 12;
- „Палата №6” на Чехов. Мюлер има един изключителен текст, преработка на „Тит Андроник” на Шекспир, отдавна му се точа. Но преди това ще бъде нещо друго, пак от Мюлер – тук, в Берлин, ще го поставя. Не е спряло любопитството ми, необходимостта да се срещам отново и отново с текстове на Мюлер. Виждам, че се трупа публика на нашите представления. Но не това ме интересува.
------------------------
Лик;2007, кн. 4;
Владия Михайлова: В Москва обаче твоята работа е точно обратното на „бележка под линия”. С изчистената си форма и категоричността, с която стои в пространството, тя е по-скоро основен текст на изкуството, а не коментар. Как ти самият виждаш работата си в концептуалната рамка на биеналето?
------------------------
Лик;2007, кн. 4;
Това типично римско ястие се сервира в по-изисканите ресторанти, в Trastevere например. Така че – отдъхнете си, радетели на българската идентичност. Сами виждате, че на италианската такава никой не посяга с алчни пръсти.
------------------------
Лик;2007, кн. 5;
– Той беше олицетворение на човечността. От него научих много! Бях стажант в Баварската опера, където той не беше на щат, но непрекъснато работеше – с певци, с оркестър, в най-големи подробности. Беше сърцат музикант, много спонтанен. Никога не се знаеше какво точно ще се получи на спектакъла. Но такава цялост между жест, мимика и излъчване аз не съм виждал у никой друг. Беше чудак, но като човек – изключително мил и коректен.
------------------------
Лик;2007, кн. 9;
- Да, винаги има определен процент екзотизъм. Още повече че играеш пред разглезена публика, която е виждала толкова много, че непрекъснато иска да открива нови неща и да се изненадва. В този смисъл се наблюдава леко истеричен глад за открития, които в 80% са по-скоро шумотевица. Но това важи за всяка сфера на пазарни отношения. Хубавото обаче е, че след като направят първата стъпка заради този екзотизъм, хората много бързо разбират кода на общуване, който им се предлага, и започват да гледат на театралния продукт като артефакт, който е отвъд граници или национални условности.
------------------------
Лик;2007, кн. 10;
Споделям вашата гледна точка, защото според мен студентите са основната структура на висшите учебни заведения, базисът, върху който и според който преподавателите изграждат своето развитие и разгръщат уменията си. Виждате ли промяна в студентите през последните десетилетия и ако е така, в каква насока тя се проявява?
------------------------
Лик;2008, кн. 2;
Главната теза на „Композицията като абстракция” е в съгласие с Баухаус: излишното е грозно. Самоограничението в средствата според Павел Попов е въпрос на морал във време на оскъдици. Друга негова теза, предадена с думите на Валтер Гропиус: няма професия изкуство. Има занаят, има обяснения и демонстрации на видовете композиции и мрежи, на необходимостта да се виждат свойствата като средства на композицията, на динамиката на архитектурната форма, характера на пространството, изтичащата форма, екстатичната композиция, обема без размери и пр.
------------------------
Лик;2008, кн. 3;
Но Берлинале не се състои само от наградите, а и от селекцията. Тогава виждаме, че ако обвивката на фестивала е на закорявал, обрулен от бурите воин, ако и да облича какви ли не карнавални одежди, за да си придава шоу вид, вътре в себе си фестивалът носи чувствено сърце и прелива от мелодраматичност. Иначе едва ли тези т. нар. „малки филми”, за които ще стане дума по-долу, щяха да попаднат в селекцията му за конкурса.
------------------------
Лик;2008, кн. 7;
И започват терзанията. Репетицията върви. Аз нищо не виждам, нищо не чувам. Пълно объркване в главата ми. Яд: трябвало е веднага да го попитам това, което си бях намислил. Защо съм сигурен, че ми се подиграва? Дори и да ми се подиграва, какво от това? Кога пак ще ми падне такъв случай? Никога. Никога! Изпуснал съм момента. Кое е по-важно – бъдещето на сина ми или мнението на Питър Брук за мен?! Какво да предприема? Как да забравя тая усмивка? Как да изляза от тази потиснатост, дето ме прави безволев и сплескан?! Тъпо, тъпо, тъпо... И наново пак същите терзания отначало.
------------------------
Лик;2008, кн. 7;
След няколко минути тримата – Рада, асистентката и Питър Брук - стават и тихичко в тъмното тръгват надолу по стъпалата. Не знам какво да направя. Да ги настигна? Но нямам решителност за нищо. Срам ме е. Срам ме е и от Питър Брук, и от собствената ми смотаност. Чувствам се жалък. Просто виждам как единственият начин моят син да попадне във висшите сфери на театралното изкуство тихичко слиза по стълбите и се скрива зад вратата. Край. Пропуснал съм шанса. Гибел. И виновният съм аз.
------------------------
Лик;2008, кн. 8;
– Не, в „Евгений Онегин”! Като дирижирах, се опитвах да не гледам какво става на сцената, защото ако погледна, виждам там да се движи Елвис Пресли...
------------------------
Лик;2008, кн. 9;
Ако той беше живял в Батуми, на брега на Черно море, може би нямаше да има нищо странно. Там разказват много подобни истории и никой не се учудва особено, а и не вярва в тях. В пристанищните градове морските разкази са нещо обичайно, тъй като всеки ден жителите виждат морето и то е част от живота, както сутрешното кафе и видът на рибарските лодки на разсъмване. Обаче всичко това се случило в Тбилиси.
------------------------
Лик;2008, кн. 10;
Сетих се за Владо, когато разбрах, че е починал Константин Павлов. Нямам щастието да го познавам лично, само съм го виждал с любимия си доберман да се разхожда по софийските улици. Но съм прочел май всичко негово (понякога стихове, преписвани на ръка), изгледал съм филмите му.
------------------------
Лик;2008, кн. 12;
Пейзажът е доста варварски, погледнат откъм морето. Каравани, които отдалеч изглеждат като бежански лагер. Отблизо обаче се виждат любопитни подробности. Първо, че са скъпи играчки с луксозни легла. Второ, че площите около тях, парцелирани, са грижливо поддържани, понякога с фенери и миди, лико и интегрирани тръни (защитени от закона), шатри с висулки по тях. На заравнените пясъчни дюни са сложени дори хладилници, скари и съдомиялни машини. Флагове плющят на вятъра, сърфове са напъхани под караваните, а платната им са опрени отзад.
------------------------
Лик;2008, кн. 12;
Ще видя острова. Ето сега тръгвах по него, видях фара, който се оказа ограден в нещо като ферма с къща. Нагоре и нагоре. Бързо стигнахме до било, откъдето се виждаше много море, от много страни. Това е остров, казах си, така се вижда от него. Ходех по острова, но някак си несигурна, съвсем различна от това, което бях на другата, неостровната земя.
------------------------
Лик;2008, кн. 12;
Докато седях още в тревите, си представях как се връщаме. Пак се държим на палубата. Но този път гърбът ми щеше да е към плажа. Щях да гледам острова, докато той възстанови размерите си. Такива, каквито винаги, от дете, от плажа, ги бях виждала. Докато се намести в постоянното си състояние на остров, гледан от къмпинга.
------------------------
Лик;2009, кн. 1;
Оркестърът се обновява на всеки 12 месеца. Правим прослушванията около Великден. Обикновено се явяват около 100 души. От тях избираме 20-25, които ще бъдат в състава за следващата година. Но когато този срок изтече, те трябва да напуснат и да си потърсят друга работа. За щастие всяка година имаме голям късмет със съставите и големи успехи. Много съм горд, че когато пътувам из Европа и преглеждам имената на музикантите в големите симфонични оркестри, винаги виждам наши възпитаници.
------------------------
Лик;2009, кн. 3;
– В това е и цялата сложност на ролята. Колкото до мен, винаги се питам кой е той, какво е сторил, за да се окаже в затвора. Наистина ли е жертва? Две арии ни ориентират: когато пее „Действах, воден от дълга” и когато в първо действие е представен като убиец. Предпочитам да виждам у него тъмната страна.
------------------------
Литературни Балкани;2002, кн. 1;
Вашето бляскаво присъствие в тържествената зала на хотел „Пирея" е подчертано от изтъкнати лица на гръцката култура - писатели и издатели. Тук са и Общинарите на град Солун, събрани както виждам, около Министъра на културата г-н Венизелос. Боя се да отпусна юздите на чувствата си пред такова общество. Затова започвам преднамерено разсъдъчно:
------------------------
Литературни Балкани;2004, кн. 3;
Какви по-големи възможности откривате в тази инициатива и какви нови партньори и участници виждате в нея, освен вашата достойна за уважение съпричастност?
------------------------
Литературни Балкани;2004, кн. 3;
Какви по-големи възможности откривате в тази инициатива и какви нови партньори и участници виждате в нея, освен вашата достойна за уважение съпричастност?
------------------------
Литературни Балкани;2004, кн. 3;
Не виждам защо да крия, че в някаква степен издателството е и фамилна отговорност, както е с дребния и средния бизнес в много страни по света. Това определено помага на работата ни и изминалите години го доказаха.
------------------------
Литературни Балкани;2004, кн. 3;
Като обръщате поглед назад, виждате ли ясно какво е била не кипърската, а например сръбската и българската книга за вас?
------------------------
Литературни Балкани;2004, кн. 3;
Какви по-големи възможности откривате в тази инициатива и какви нови партньори и участници виждате в нея освен вашата достойна за уважение съпричастност?
------------------------
Литературни Балкани;2004, кн. 3;
Разбира се, че съм оптимист за съдбата на човечеството и особено на Балканите. Разпадането на бивша Югославия е зад гърба ни. Щом статутът на Косово е определен, не виждам други пречки за взаимното развитие във всички сфери на всички балкански страни. Различията би трябвало да ни направят по-силни. Приликите, които са в изобилие, трябва да бъдат изходната ни точка.
------------------------
Литературни Балкани;2004, кн. 3;
Какви по-големи възможности откривате в тази инициатива и какви нови партньори и участници виждате в нея освен вашата достойна за уважение съпричастност?
------------------------
Литературни Балкани;2004, кн. 3;
И съм оптимист, и съм песимист... Ако фокусирам погледа си в ХХ век и днес не виждам повод за оптимизъм. Но ако разсъждавам в много по-далечна перспектива, ставам оптимист, защото няколко столетия в историята на човечеството са равни на живота на една пеперуда... И независимо че днес човечеството е много далеч от своето духовно съвършенство, аз вярвам, че то може да се развие в положителна насока, създавайки един по-добър и справедлив свят. Зная, че това е доста утопично схващане на нещата, но когато се откажем да вярваме в това, какво друго ще ни остане?
------------------------
Литературни Балкани;2004, кн. 3;
Какви по-големи възможности откривате в тази инициатива и какви нови партньори и участници виждате в нея освен вашата достойна за уважение съпричастност?
------------------------
Литературни Балкани;2004, кн. 3;
И това, както виждате, не е само сега и само в моята Босна, а и в Косово, и в Македония... Всеки от нашите народи е набъркан поне веднъж в такива кървави каши.
------------------------
Литературни Балкани;2004, кн. 3;
Не виждам никакви нови ценности. Има огромен научен прогрес, разбира се, нови изобретения, културни постижения, но нови ценности? Не. Единствените ценности, които виждам, са старите, и то доста потъпкани.
------------------------
Литературни Балкани;2004, кн. 3;
Какви по-големи възможности откривате в тази инициатива и какви нови партньори и участници виждате в нея, освен вашата достойна за уважение съпричастност?
------------------------
Литературни Балкани;2004, кн. 3;
Какви по-големи възможности откривате в тази инициатива и какви нови партньори и участници виждате в нея, освен вашата достойна за уважение съпричастност?
------------------------
Литературни Балкани;2004, кн. 3;
Какви по-големи възможности откривате в тази инициатива и какви нови партньори и участници виждате в нея, освен вашата достойна за уважение съпричастност?
------------------------
Литературни Балкани;2004, кн. 3;
Какви по-големи възможности откривате в тази инициатива и какви нови партньори и участници виждате в нея, освен вашата достойна за уважение съпричастност?
------------------------
Литературни Балкани;2004, кн. 3;
Какви по-големи възможности откривате в тази инициатива и какви нови партньори и участници виждате в нея, освен вашата достойна за уважение съпричастност?
------------------------
Литературни Балкани;2005, кн. 1;
И сега го виждам. За първи път влиза в офиса на Издателство „Балкани“. Това ли е издателството? – пита, след като забелязва работните помещения и коридора.
------------------------
Литературни Балкани;2005, кн. 2;
ДАУД. Виждате ли една извън третото ято? Лети по-ниско от другите? Значи нещо й тежи? Може би носи посланието? Не, не... Вдигна се при другите.
------------------------
Литературни Балкани;2005, кн. 3;
Яденето беше залоено. Не виждаха смисъл да претоплят за такива клиенти. Тихон дъвчеше картофите и разглеждаше петната на покривката – едното с форма на безкрак бизон, другото грозно и разлато. Отдясно звуците замряха.
------------------------
Литературни Балкани;2005, кн. 3;
През оградата надничаха съседи, бе ужасно. Виждаше ги с лица на убийци. И защо тя се държи по този начин с него, възможно ли е след нощта на спирката… Съседите крещяха, Хайрие им отговаряше. Нека го съсекат с брадви. По-добре е, отколкото да броди сам из мрака на горите. Едно малко столче го привлече, седна покорен на съдбата си. Туркинята ще я реши, не той, в това имаше нещо облекчаващо.
------------------------
Литературни Балкани;2005, кн. 3;
Опитаха да се промъкнат, но не стана. Беше невъзможно. Онези са ги виждали отлично. Когато се понесе глъчката, керванът бавно спря и всички, без децата, взеха да слизат на земята. Зачакаха, скупчени на групички. Тихон остана между спътниците си и старците от предната каруца.
------------------------
Литературни Балкани;2005, кн. 3;
Мина неопределено дълго време. Лицето на умиращия влезе до такава степен в съзнанието на Тихон, че той го виждаше по-скоро в себе си. Толкова ли е бил добър, та жената плаче непрестанно! Тихон бе гузен, не изпита жал, монотонният плач просто я убиваше. Измъчваше го едно желание – Хайрие да го потърси.
------------------------
Литературни Балкани;2005, кн. 3;
Мисията ми отиваше към завършек, когато в края на втората седмица моят приятел настоя да ме заведе при гледка, която много рядко можела да се появи. Той самият от дете не бил виждал язовира толкова пресъхнал, а оголеното дъно е нещо, което един археолог си заслужавало да пообиколи, нежели да проучи.
------------------------
Литературни Балкани;2005, кн. 3;
Магдалена също не бе уплашена. Вълнувах се единствено аз. За първи път виждах тънките писци на сеизмографа да увеличават амплитудата си не от човешки стъпки върху чувствителния като оголен нерв бетонен под, а от истинско земетресение. Връхчетата играеха бясно раздвижени от могъщата тръпка на планетата: лявото подскачаше в синя истерия, дясното издължаваше по-овладяно червените линии, но и двете не спираха.
------------------------
Литературни Балкани;2005, кн. 3;
- Далеко е. На изток. Повече от хиляда километра. Ако беше по-наблизо, щяхме да установим епицентъра. Ама как друса, майко мила, да не си наблизо. И няма край. Такова не съм виждал досега.
------------------------
Литературни Балкани;2005, кн. 3;
До края на февруари изтраях, без да зърна Магдалена и Лазар. Още на десети януари, когато се разделяхме, изпитах неосъзната ревност, че гимназистката (в която напираше не сухата амбиция на кандидат-студентка, а недокосвана, неудържима женственост), бе дълбоко несправедливо да ходи повече на училище. Връстниците й надали подозираха истинската, дълбока същност на съученичката си, не знаеха, че сред тях се носи фея преобразена за малко в образа на зрелостничка и тъкмо поради това си невежество не заслужаваха привилегията да продължават да я виждат...
------------------------
Литературни Балкани;2005, кн. 3;
Не помня колко време виждах бухали, вълци и окрайнините на селото, писмото на Слав, което бях покрила с кръгчета от червен химикал. Помня, че накрая извадих иглата, с която ми вливаха лекарства, за да ме успокоят и отново да стана човек.
------------------------
Литературни Балкани;2005, кн. 3;
Допийте си виното. Пригответе се, моля, това ще ме улесни. Надявам се съпругът ми да ни завари. Просто не виждам никакво основание, поради което би сметнал за правилно да ме задържа повече тук. Имам пари. Достатъчно, за да купя единствената класна стая в онова село. Всъщност не зная дали там има още деца.
------------------------
Литературни Балкани;2005, кн. 3;
След окупацията на Австрия от Хитлер през 1938 емигрира в Англия. Постепенно става известен. През 1981 е удостоен с Нобеловата награда за литература. Книгите му се превеждат в цял свят, пиесите му виждат светлините на рампата, критиката го поставя високо сред авторите на ХХ век, като не забравя да подчертае и „българската среда“, оформила до голяма степен, според собствените му признания, неговите мировъзрения и цялото му творчество. Книгата му „Спасеният език“ започва с думите: „Всичко, което преживях по-късно, вече се бе случило някога в Русчук...“
------------------------
Литературни Балкани;2005, кн. 4;
Този толкова стар, по-стар дори от човечеството сводник, езикът, умее да се шегува като никой друг. Често образността е пищното одрешение, прикриващо чудовищните ни пожелавания – терзанията на тялото и духа. Друг път я виждаме в ролята на кокетка, едновременно ухажвана и презирана от поклонниците на суровата и безкористна мисъл. Във всички случаи обаче езикът помни и знае много повече, отколкото иска и може да сподели. За нас остава утехата от многото му превъплъщения. От невероятните му роли, способни да карнавализират и най-ригористичното говорене.
------------------------
Литературни Балкани;2005, кн. 4;
Какъвто и да е държавният статут на Кипър, езикът е истинската ни/им родина и в книгите на кипърски писатели виждаме, че те са съотечественици на Кавафис, Сеферис, Елитис, Казандзакис, също както на Омир, Есхил и Еврипид.
------------------------
Литературни Балкани;2005, кн. 4;
Преди двадесет години бих чел прозата на Пиеридис като старомоден реализъм и с чувството, че виждам в тях едно минало за нас, българите. Днешният прочит ме кара да виждам в социалната действителност на тази проза и наше бъдеще, което вече е настояще. У Пиеридис ме впечатли художественото пресъздаване на образи като тези на героите в „Предателят“, „Борбата на Костандис“, и „Хариклия“. А „миниатюрите“ му представят един самобитен жанр, който своеобразно синтезира изкуството на социално-характерологичния портретен медальон с нещо, което бих нарекъл роман-резюме.
------------------------
Литературни Балкани;2006, кн. 1;
Кои са предимствата на бъдещето пред миналото, които вторачените в миналото не виждат и така се самозаключват във фризера на историята?
------------------------
Литературни Балкани;2006, кн. 1;
Богдан Богданов: Аз ще ги представя като немагии, тоест това, което бих искал да покажа, е нещо от техниката на Вера, нейното отношение със словото. Разбира се, за да го доловя, имам опит от разговарянето с Вера, аз съм от хората, които имат удоволствието да се виждат сравнително често с нея и да я слушат, което ме накара естествено да сравня устното й говорене с писменото слово. И разбира се, има голяма разлика, макар че има и достатъчна прилика.
------------------------
Литературни Балкани;2006, кн. 1;
Силната интеграция на инвалидите е нещо, което не може да не се забележи. Виждаш ги за разлика от България и си даваш сметка, че са равносъставни с всички други, защото са им осигурени условия да се чувстват пълноправни на улицата, в библиотеката, във факултета, в киното. А ако живееш със студент инвалид, се ползват големи облекчения за храна, квартира и обучение. Наистина като че в този пункт от социалната политика Хърватия е минала бялата река.
------------------------
Литературни Балкани;2006, кн. 2;
Отвори, затвори: „В четвъртото чекмедже отляво имаше нещо, не го виждам вече; липсва една покривка от Австралия, и гривната от Италия липсва, огърлицата ми кой скъса, къде са двата домата от хладилника, в банята мивката кога я счупи... Тя е от Тайланд.“
------------------------
Литературни Балкани;2006, кн. 2;
Трета година на едно и също място виждам жена на възраст в компания с две-три кучета, в пек и мраз да делят една постеля. Как ли преживяват под открито небе?
------------------------
Литературни Балкани;2006, кн. 2;
Току изчезват двете камъчета от гърлото ми, току изчезнат и започвам да дишам по-спокойно, да гледам по-весело на нещата около мен. Особено когато животът ми стане „Веселата вдовица“, елате ме вижте тогава. Обаче врътне ли се пак плочата с „Данюва мама“ – в мозъка ми „оле, мале“. Много є харесва на тази песен да си стои в моята главица и аз тогава не виждам нищо около себе си, само едни черни, черни облачета.
------------------------
Литературни Балкани;2006, кн. 2;
В книгата антическото писмо се свързва с поетиката на нонсенса и затова виждаме поредици от приказни парадокси:
------------------------
Литературни Балкани;2006, кн. 2;
Позвъних. Елитис ми отвори, разцелувахме се, влязох. Беше още светло – през широкия прозорец на салона му се виждаше Акрополът – величествен в тъмната рамка на прозореца. Може би тъкмо този изглед е накарал Елитис до избере това жилище – той, който проявява в поезията си едно огромно познание и дискретно възхищение към древната си родина. Не по-малко от това на Сеферис.
------------------------
Литературни Балкани;2006, кн. 2;
Отпускаш тяло върху водата, потънало почти, скала или камък, който вълните заливат. Веднъж целия, веднъж наполовина. Запушваш уши, за да чуваш само гласа си отвътре. Тембърът така променен, както когато го слушаш за първи път на магнетофонна лента. Сякаш чужд глас, но и други шумове – онези на варварите, които приближават. Отваряш очи и виждаш слънцето. Извърнеш ли глава, ще се нагълташ с вода. Така отплаваш бавно бавно, докато някой те хване за ръка. „Мамо, не виждаш ли, колко си се приближила до моста?“
------------------------
Литературни Балкани;2007, кн. 1;
– А бе, не се отчайвай толкоз, бе старши. Вземи сега си купи сувлаки и билет за утре, пък то светът е много малък, старши... – и тя му натика в шепата дребни. – Живи да сме, да се виждаме... То добре, че дойде тази демокрация, да си видим свободата, да се видим и ний с някой лев повечко... – хвалеше се тя, че тук хората са по-добри и щедри, че тук тя припечелва по-добре...
------------------------
Пламък;2001, кн. 5-6;
В някои дни го виждахме, в други - не. Той просто се появяваше изневиделица, сипеше гръмогласни заплахи по главната улица, после пак изчезваше. Хората не му задаваха въпроси. Никой дори не продумваше на Смелчагата. Просто отклонявахме поглед, когато той беше наблизо, и се смеехме по негов адрес, когато не беше. Зад гърба му. Точно така правехме винаги.
------------------------
Пламък;2001, кн. 7-8;
За първи път виждах Ая не в национална носия. От цепката на бежовия й пуловер напираха кръгли, малко по-големи за телцето й гърди.
------------------------
Пламък;2001, кн. 7-8;
Понякога, когато ходехме на театър или концерт, Райничка идваше да ме вземе от института. Колегите ми и колежките я гледаха с възхищение, като че виждаха "Мис майка България"...
------------------------
Пламък;2001, кн. 7-8;
50 Но веднага след това си казах, че това е чиста случайност и по всяка вероятност е единствената му добра картина. И защо, по дяволите, се е подписал к а п и т а н Кирш? Кирш е напълно достатъчно! Кирш - и точка. Защо трябва да парадира, че е капитан и освен това може да рисува картинки? Майната ти, капитан Кирш, помислих злобно и поръчах рибена чорба. Напоследък всичко, което четях, чувах, мислех, виждах, ми се струваше плоско, равно и тъпо. Всичко ме изпълваше с раздразнение.
------------------------
Пламък;2001, кн. 7-8;
- Няма защо? Това ми е задължението. Надявам се, че скафандърът ти се харесва. Прощавай, може би е малко ярък, но нали трябва да те виждам добре, в случай, че нещо... Какъвто си неопитен!
------------------------
Пламък;2001, кн. 7-8;
Всеки ученик би ми викнал да не го правя на глупак с тия оправдания, защото и в абсолютно черен скафандър да е, така ще го виждаме на радарния екран, а във вакуума, след излизането си от люка, той по инерция щеше да се движи успоредно на кораба, без да изостане на сантиметър от него. Иван обаче само кимаше занесено на наглата ми подигравка.
------------------------
Пламък;2001, кн. 7-8;
На разсъмване виждам дребен човек, облечен в кожух без ръкави, как се 74 бори с потръпващата в дрезгавината топола. Тополата беше леко наведена на едната страна, сякаш е търсила да се облегне на нещо или на някого, но тъй като мястото около нея беше пусто, тополата стоеше самотно, предизвикваше печал и съчувствие.
------------------------
Пламък;2001, кн. 7-8;
Птицата не виждаше автомобилите, тя се бе обърнала назад и ме наблюдаваше с едното си око: другото й око бе сляпо. Този крив, куц и полусляп Харун ал Рашид повървя с мъка по средата на пътя, възви внезапно и се прикри зад няколко стари крави, легнали да преживят в сянката на дърветата. Застана помежду кравите, гледаше ме иззад гърбовете им с едното си око и сумтеше задъхано.
------------------------
Пламък;2001, кн. 7-8;
Сядам на сянка да закуся. Виждам в далечината по дигата глутница скитащи кучета. Те клинкат по дирята, оставена от куция скитник. Кучетата се отбиха на едно място и тръгнаха право през камъшите към овчия леш. Видях ги подир малко как се бият помежду си за останките на овцата. Залъкът заседна на гърлото ми... Ето за какво се бе отъркаляло в мършата скитащото куче. По целия път то е разнесло миризмата на овчия леш, стигнало е до глутницата и като го е помирисала, тя е тръгнала по обратния път да пирува. Оставих закуската си на мравките...
------------------------
Пламък;2001, кн. 7-8;
Шофьорът и Живака отпрашиха с буркана подир ония, а Гардероба ме затътри към блока. На тротоара по очи се беше пльоснала жената, от удара косата й беше килната напред - перука!, и откриваше череп, обрасъл с гъста кестенява четина. Момчев се беше свил странишком в купчина разкашкан сняг, до бордюра, но лицето му се виждаше.
------------------------
Пламък;2001, кн. 7-8;
Събраха се синовете му - и Герги, и Банко, и зетят Матю дойде - тате, викат, не се инати, купи ги тез никакви 30 кила боб, виждаш какво правят всички.
------------------------
Пламък;2001, кн. 9-10;
Защо съм закъснял? А бе много въпроси задавате за щастливи жени, чийто баща и съпруг - футболен рефер, се е завърнал благополучно след важен и оспорван мач. То от пръв поглед е ясно, че всичко е наред. Щом не ми е подута физиономията и се прибирам почерпен... Почерпен казах, не пиян, не ми се подхилвайте така ехидно! Но щом настоявате, ще ви отговоря. Закъснях, защото бях на среща, и то интимна среща. Интимна казах, а не любовна! Ей дребните, не ми размахвайте юмручета, с които не можете да уплашите нищо по-едро от бълха! Не виждате ли, че майка ви се смее?
------------------------
Пламък;2001, кн. 9-10;
- Не... Не съвсем. Просто, видях го да се движи с момичето, което разпитахте преди мене и реших да го накажа, като не зачета празника му. Но, както виждате, не изтраях... Той дори не знаеше. Не ме забеляза тогава.
------------------------
Пламък;2001, кн. 9-10;
Спирам. За какво има още да говори с мене? Виждам как вратата се затваря след излезлите и пред нея застава полицай. Виждам... Виждам как инспекторът се изправя и хваща белезниците. Затварям очи.
------------------------
Пламък;2001, кн. 11-12;
В средата на офиса му имаше глобус с диаметър един метър, осветен отвътре. На кръгла скала се виждаше часовото време. Вграденият компютър, показваше местоположението на корабите и отчиташе премесването им по Гринуичкото време. Сериозна работа.
------------------------
Пламък;2001, кн. 11-12;
- Не се безпокойте! Ще стигнат. Ние го знаем този екипаж! Те две години не са виждали жените си... ще го доведат кораба до вашето място!
------------------------
Пламък;2001, кн. 11-12;
Слава Богу, прозорецът светеше. Никога не съм имал основание да мисля, че нещо лошо може да му се е случило, но винаги когато автомобилът поемеше този наклонен и дълъг завой, аз се вторачвах с необяснима за мен тревога към неговия прозорец, там на четвъртия етаж. И винаги радостно въздъхвах, когато виждах, че прозорецът излъчва същата мъждива, унила, килийна светлина. Значи, той е там, той пише, той продължава да пише.
------------------------
Пламък;2002, кн. 5-6;
Жоро Колев се огледа, нищо не можеше да стори с тази измет, събрана накуп, и тръгна към колата си. Мъжът незабавно изчезна, откъдето се появи, но момичетата продължиха да проклетисват, някоя хвърли камък след него, а отдалеч се виждаше, че и докторът нещо им отвръща, крещи, вдига юмрук над главата си, пък се качи в трабанта и подкара като луд по нанадолнището.
------------------------
Пламък;2002, кн. 5-6;
Неизвестно дали куклата още чакаше там, дали гледаше и слушаше каква борба се води за нея, или вече бе избягала, но от тъмните храсталаци не се чу отклик. Жоро Колев се спусна да дири попиляната връзка, на черната настилка нищо не се виждаше и той клекна, заопипва с разтворени длани, като не преставаше да подвиква:
------------------------
Пламък;2002, кн. 5-6;
- Сбърках те с американците, русоляв си. Добре, че навреме ме спря. Щях да те обвиня за съдбата на тези деца. Те никога няма да станат виетнамци. Майките им са в лагери или избити от Виетмин. Но да оставим това - приключи мъжът. - Какво те води в Сайгон? От две години съм тук и освен екипажа, ти си първият българин, когото виждат очите ми.
------------------------
Пламък;2002, кн. 5-6;
Каралийчев още в самото начало на творческия си път се чувства особено сроден с цялостната поетика и световъзприемане на художника, затова неговата болка е така силна, а думите му - толкова верни: „Картините на Майстора са обгорени от една ръка, която трепереща е минавала по тях и е оживявала всяко клонче и листо, всяко всяко камъче... Оглеждаш залата и виждаш, че тук е създаден един свят, който ще светува, един един живот, който ще пребъде.“
------------------------
Пламък;2002, кн. 5-6;
И досега, където и да мина из училищни и читалищни библиотеки по цяла България виждам, че сред всеобщата беднотия в борба за оцеляване по лавиците стоят - очаквани и желани - стотиците книги на Николайянковото „Отечество“. Всяка е създавана от грижовни ръце и е съхранила по едно съкровище от храброст, доброта и хубост.
------------------------
Пламък;2002, кн. 5-6;
Никой не му отговори. Гледаха го сякаш се виждат за първи път. Към групата се присъединиха няколко непознати. Наведоха глави и зашептяха. До него достигнаха само няколко откъслечни фрази, но той помисли, че му се причува. „Онзи нещастник доцента...“, „... той го е изпратил.“ Що за глупости, помисли си той, въобразявам си. Не е възможно това да са думи на Професора, нали всички знаят, че с Доцента са приятели.
------------------------
Пламък;2002, кн. 5-6;
- А, колкото до Формулата, не виждам никакви мотиви за тревога - продължи Професорът. Въпросът е уреден в Наредбата на Главния лекар. Но, все пак трябва да се спазва определен ред. Първо, ще подадете молба, след това Колегиумът ще я разгледа и когато я одобри, ще получите достъп до съответната... Формула. Тя се съхранява в специален сейф и не всеки може да има честта да я прочете. Постъпил сте абсолютно правилно, като сте дошъл тук.
------------------------
Пламък;2002, кн. 5-6;
Когато отвори очи, видя, че наоколо се разхождат котки. Една бе приближила съвсем близо. На студената светлина от уличната лампа виждаше съвсем ясно муцуната й - мръсносива с кафеникави петна. Погледът й бе презрително дързък.
------------------------
Пламък;2002, кн. 5-6;
- Свободна сте! - отвърна й пресипнал глас. Притежателят на тази рожба от прекомерна употреба на алкохол и силен тютюн не се виждаше.
------------------------
Пламък;2002, кн. 5-6;
Персонажите на Зюскинд са анти-герои. Психолозите виждат в тях изменение на възприятията, при което околният свят се усеща като враждебен. Реакцията на такива индивиди е или спонтанно отдръпване в един вид „вътрешен спасителен остров“, или открит, яростен и агресивен поход срещу света на другите.
------------------------
Пламък;2002, кн. 7-8;
Трябваше да минат няколко секунди, докато ми щракне, че жепейското огледало е задигнато, талашитеният квадрат между двете купета - изрязан и аз всъщност виждах не себе си, а непознат пътник от съседното купе. Пътник, който след няколко гари беше свален от влака, поради скандална липса на билет... Преживях шумната караница оттатък като личен срам.
------------------------
Пламък;2002, кн. 7-8;
Често имам чувството, че нечия лумпенска ръка е изрязала по контурите картата на България и на мястото на Балкана, Добруджа и Тракия виждам да ми се хили един модерен примат, усърдно жвакащ дъвка...
------------------------
Пламък;2002, кн. 7-8;
Ние, българите сме общо взето информирани люде и мрачният образ на световния тероризъм ни е твърде ясен. Особено добре виждаме от безопасно разстояние: отвъд планината и отвъд границата, отвъд пустинята и отвъд океана. Освен това заслужаваме и похвалата, че не допуснахме разни брадати терористи да шетат по българската земя. Опитвайки лакомо от всички отрови на днешната цивилизация, тази някак си я пропуснахме...
------------------------
Пламък;2002, кн. 7-8;
А с очите си съм виждал какво са постигнали на своята древна земя потомците на Мойсей - евреите. На много места в пустинята капковото напояване не спира нито миг. Под жаркото слънце зреят пъпеши и зеленеят дървета...
------------------------
Пламък;2002, кн. 7-8;
Какво ли не съм виждал през прозореца на влака или автобуса по време на честите ми пътувания из страната: буренясали ниви, закелявели лозя, пресъхнали оризища, изсечени овощни градини... И само тук-таме можеш да зърнеш резедавите острови на родното земеделие, което се мъчи да ни изхрани. Знае се, че производството на хлебно зърно е намаляло почти два пъти в сравнение с предишните времена, а ябълките станаха по-скъпи от портокалите...
------------------------
Пламък;2002, кн. 7-8;
Ето - за това си мисля, вгледан в пъстроцветната карта на България. Дано тези, които ни управляват, по-добре виждат спасителните пътища. Аз ще повторя единствено това: тук и само тук е земята ни.
------------------------
Пламък;2002, кн. 7-8;
Изведнъж всичко стана черно. Стефан не виждаше нищо повече. Звуците изчезнаха, топлината напусна тялото му. И тогава той осъзна това, което осъзнава всеки човек в мига на смъртта си - следгробен живот няма. Всичко е илюзия.
------------------------
Пламък;2002, кн. 7-8;
Стефан се завърна във своята вселена. Излезе от килера и се огледа. В погледа му не се виждаше нищо. Само онази пустота, която поглъща всичко. Но този път той не помнеше нищо. Някоя от връзките се беше объркала. Беше засегнала паметта му. В този момент токът загасна. Цялата работа на Шпат беше заличена.
------------------------
Пламък;2002, кн. 7-8;
Не бяхме се виждали със Станчо отдавна. Другите хапнаха, пийнаха и се натъркаляха по наровете, а ние все нижехме спомените - един от друг по-сладки и по-мили, и не усетихме кога зазори. Когато все пак решихме да мигнем поне по час, водачът се надигна от нара: "Хайде, момчета, да се разставим!" Бях свалил само гумените ботуши, нахлузих ги наново, метнахме пушките на рамо и се изнизахме из вратата.
------------------------
Пламък;2002, кн. 7-8;
- Сбърках те с американците, русоляв си. Добре, че навреме ме спря. Щях да те обвиня за съдбата на тези деца. Те никога няма да станат виетнамци. Майките им са в лагери или избити от Виетмин. Но да оставим това - приключи мъжът. - Какво те води в Сайгон? От две години съм тук и освен екипажа, ти си първият българин, когото виждат очите ми.
------------------------
Пламък;2002, кн. 7-8;
Мъжът тръгна да пресича улицата. Крачките му бяха ситни. Отстрани не личеше, че му причиняват затруднение. Усещаше го само той. Изправи се пред банкомата и пак се огледа. Не виждаше надалеко много добре. Физиономиите на хората бяха размазани. Сложи си очилата и нещата малко се подобриха.
------------------------
Пламък;2002, кн. 7-8;
Някога Стареца също беше дете и имаше дядо, когото много обичаше. Към края на живота си дядо му винаги казваше, че неговите връстници, които умираха един след друг, се прибират. Стареца тогава не разбираше къде могат да се прибират хората след смъртта си, когато виждаше, че ги закопават в земята. Едва сега, когато навърши възрастта на своя дядо, започна да разбира смисъла на тези думи.
------------------------
Пламък;2006, кн. 5-6;
На нас това ни стигаше. Нито се присмивахме на странните им имена, защото и ние имахме соленички прякори, нито ги дразнехме за смешния говор. Не подновихме също първия наш разпит кои са и откъде са, понеже не ни се виждаше важно. Бяха предани улични другари, всеотдайни играчи - и толкова. Справяха се с потребното добре.
------------------------
Пламък;2006, кн. 11-12;
Аз, който живях в жестокия ХХ век, и видях живота в неговите прости и неизискани форми и в най-различни негови проявления, виждам твърде много неща по друг начин. И, уви, в „Герой на нашето време“ също.
------------------------
Пламък;2006, кн. 11-12;
Нощните арести имат още и това предимство, че нито съседните къщи, нито градските улици виждат колко хора са прибрани през нощта. Като изключим изплашените непосредствени съседи, за по-отдалечените тези арести не са събитие. Тях като че ли изобщо не ги е имало. И по същата тази асфалтова лента, по която през нощта са сновали „гарваните“* — денем младото племе крачи със знамена и цветя и пее бодри песни.
------------------------
Пламък;2006, кн. 11-12;
Тя е едро момиче, налято, на вид – наистина за женене, но умът Й е детски, незрял, главата изостава. Все още задава въпроси там, където е време да живее с отговорите. И една такава вяла – от мързел ли, от безразличие ли. Ако Й кажеш – ще го направи, ако не Й кажеш – няма да се сети. Такова едно потайно момиче, тиха вода. Широко отворените кафяви очи на едрото смугло лице гледат дълго и без да мигат, а виждат ли нещо – не е ясно.
------------------------
Пламък;2006, кн. 11-12;
– Ама и ти си една артистка, бабче! Какво общо има тук хрътката? И къде пък си виждала хрътка? Тук при вас няма такива.
------------------------
Пламък;2006, кн. 11-12;
– По тиливизора съм виждала – смирено отвърна Наталия. – Като ида вечер на чай у Надя, съседката, тя има тиливизор. Всичко, всичко казва. Такъв дърдорко, направо ужас.
------------------------
Пламък;2006, кн. 11-12;
Котето скочи от нейното легло, извило гръб, с вдигната опашка, спря по средата на стаята, присви глава и се вторачи в прозореца, където над перденцето блещукаше яркото нощно небе. Светлият звезден прах застели цялата стая, леко приглушен в ъглите, и в него добре се виждаше как котето обръща муцунка ту към единия прозорец, ту към другия, виждаше се наежената му пепелява козинка и това, как отстъпва назад и безшумно се шмугва в кухнята.
------------------------
Пламък;2006, кн. 11-12;
– Та, заживя си той – въздъхна Наталия и продължи нататък. – Децата там, при старците, и той там. Започнаха да свикват с него. Те вече и вкъщи не се връщат. Самият той ми ги води, уговаря ги, че само до утре се разделят, а с мен – ей тъй, няколко думи. Борба захванахме – кой кого ще надвие. Аз съм упорита, ама и той във войната кален. Виждам, моята сила срещу мене самата изправя, дечицата ми мрат за него, а и старците взеха неговата страна. Особено майка ми. Поде се върху мен натиск отвсякъде. Жените в селото ме корят: глупачка с глупачка! А той, сякаш няма нищо общо, дори не се приближава.
------------------------
Пламък;2006, кн. 11-12;
– Може и да не разбирам, но красотата я виждам и чувствам. Нали и тебе те познах веднага. Само не разбирам защо се ядосваш?
------------------------
Пламък;2006, кн. 11-12;
Мъничка баня, приличаща на украинска колиба, ниска, бяла, с едно късогледо прозорче, загледано в градината – това беше къщата на моето детство. В градината цареше зима. Нито помръдваше, нито изчезваше, също като моята проточила се болест. Живеехме си така: аз си лежах в постелята, гледах зимата, а тя – под прозореца и не ме виждаше.
------------------------
Пламък;2006, кн. 11-12;
– Здравейте, Дкар! – Анатолий се усмихна широко и радостно, с неподправена искреност, като да е срещнал свой най-добър приятел, когото не е виждал от години. – Как сте със здравето? Тъгувате ли за вашите близки?
------------------------
Пламък;2006, кн. 11-12;
– Обаче в дадения случай виждаме явно противоречие с елементарния здрав смисъл... – подхвана адвокатът.
------------------------
Пламък;2006, кн. 11-12;
Нощта бе необикновена. Никога по-рано, с никоя друга, а също и с нея самата, Валерий В. не бе изпитал нещо подобно. Доскорошната студентка от педагогическия институт сякаш бе придобила през месеците, в които не се бяха виждали, криле, като го издигаше заедно със себе си в някакви звънтящи, озарени от светлината на блаженството кристални висини. За да се получи така през тази нощ, заслугата бе нейна, и Валерий В. си даваше сметка за това.
------------------------
Пламък;2006, кн. 11-12;
Отново виждам моите ученици, повечето са били на почивка в България, при дядо и баба, на летни лагери, на морето, по планините, всички са весели, разговорливи, порасли цяла педя... Едно детско ято литва в края на май през океана и се завръща за първи септември.
------------------------
Пламък;2006, кн. 11-12;
МАРИНА ТАМО – Аз искам да приличам на мама, когато порасна. Тя има много красиво име. То е Надежда. Тя ми каза, че нейното име на английски означава „hope“. Мама е най-красивата и най-добрата. Тя готви много хубаво и всеки път, когато готви, аз съм готова да ям. Ней¬ните очи са със син цвят. Всеки път, когато виждам цветя, те ми напомнят на мама. Тя ме учи на много неща като добро държане, да чета и да се грижа за себе си. Затова искам да приличам на мама. (Марина Ханун Тамо, на 10 години)
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Знам, че като дете много обичаше да ходиш из пещерите, но не си слизал по тъмно в Проходна, нали? Ела да слезем. Ще ти покажа нещо, което не си виждал.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Който не го е виждал, сигурно трудно може да си го представи, но който бе влизал тук, едва ли някога може да го забрави.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Отнякъде нахлу светлина и в единия кът на пещерата видях насядали хора. Веднага ми мина през ума, че тук бяха открили следи от кроманьонските човеци отпреди милиони години и техните примитивни оръдия на труда. Тях ли виждах край огъня... Разтърках очи.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Погледнах натам, откъдето идваха думите и наистина видях между два камъка нещо като огнище. И в него Бъдник едър крушов пън. В светлото не бях го забелязал, впечатлен от хората на трапезата. Но сега, в сумрака го виждах ясно. Той пукаше и искреше и явно това беше неговият шепот.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Аз мога да разкажа за всичко, което съдържа българският празничен обреден календар. Защото съм виждал как става всичко, още когато имах корени и клони. Пък нали и когато угасна, стопанинът ме запазва, за да ме запали и на следващата Коледа. Имам още цяла година, за да гледам...
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Не бях виждал такова всеобщо веселие отдавна. Може би защото през зимата бяха затворени и сдържани, сега всички се веселяха от сърце, с предчувствие за идващото хубаво време и богати дни.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Знаех го точно, бях го виждал неведнъж и затова, когато Календара ме попита ще отидем ли на Сирнишка „прошка“, отказах:
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Земята още беше мокра и скована и затова те се виждаха надалече. Всъщност препускаха, за да покажат как свети Тодор буди с копитата на коня си земята за пролетната сеитба. Препуска и отива при Бога да го моли за лято.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Стана ми весело, че излизахме на зелено, че запролетява, че става по-топло и по-ведро, че виждам кукуряка и чувам птиците, първите ми реални спътници в тези... пространства. И продумах като на себе си:
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Гледах внимателно, но никъде не видях пламъци, когато се озовахме в някаква пещера, на стената на която бе изрисувана иконата на свети Георги. Толкова пъти я бях виждал, че не можех да не я позная.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
На Спасовден момите берат самодивско цвете, пак „ходят на росен“, защото според преданието, тогава самодивите лекуват всички болести. Единствено в тази нощ са предразположени към хората. А през русалската неделя, седмицата след Спасовден, жените не работят, за да не разгневят самодивите. Но кой е виждал самодивите? И могат ли да се видят? Какво да ти покажа? Трябва да ти го разкажа. Знае се и се вярва, че тогава русалките идват да росят хляба, който цъфти и връзва, за да има богата родитба. За да прогонят болестите, играят своя танц и мъжете русалии.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Пред нас златееше обширно поле с узряло жито. Огледах се да видя комбайните, с които жънеха напоследък, но не видях нито един. Затова пък от волски коли край нивите слизаха жетвари със сърпове. Бях го виждал някога, много отдавна. Те разпрягаха воловете, оставяха торбите с обяда на сянка под колата или под дървото край пътя и се готвеха да навлязат в житното поле. И тогава стана нещо, което наистина не бях виждал:
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Наистина не бях виждал това съгласих се. Ще знам, че го е имало. Но и с него жетвата не може повече да ми хареса. Предпочитам бостана.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Не е справедливо рекох в продължение на мислите си аз. Не е справедливо ние да виждаме всичко и всички, а нас да не ни виждат.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Не е справедливо рекох в продължение на мислите си аз. Не е справедливо ние да виждаме всичко и всички, а нас да не ни виждат.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
След дълъг, благодарен поглед той се настани в едно от креслата, гледах го с изненадалото ме чувство, да съм го виждала винаги да седи на това място. Изумлението не ме напускаше от четивото на дневника бях останала с впечатление, че братът на моята среднощна гостенка е позитивна личност, със здрав картезиански дух и стъпил солидно на земята. Докато срещу мене, в креслото, седеше едно същество в състоянието на оголен, страдащ от най-малкия полъх, нерв! Думите му ми бяха непонятни защо скъсаната струна на пианото ще повлече скъсване на струната на душата, на живота?
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Затвори очите и гледай луната! Виждаш ли я? настоявам аз докато, най-накрая, детето кима с глава. От нея протича сребриста светлина към голите клони на дърветата, виждаш ли? Тази светлина стопля ли те?
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Естествено, че са страшни! Но виждаш ли, само като го помислиш и вече не си безгрижен щурец, разбираш, че човек може да бъде тъжен или весел. ...Спомни си сега нещо, което скоро си изживяла и което да ти е много неприятно, от което си плакала. Още по-неприятно от караниците на мама преди малко. Спомняш ли си?
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Прибрах го, нахраних го, заведох го на лекар да му дезинфекцират раните беше нахапан на две места. Виждате ли, още личат белезите на гърба му.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Веднъж бях престанала вече да се надявам, че ще видя скоро двамата си приятели радостен лай ме откъсна от книгата. Жори! Не можех да повярвам на очите си. Той скачаше неудържимо около мен и в чест на нашата среща ми поднесе обичайния си подарък дълга пръчка, която едва крепеше между зъбите си. Потърсих с поглед жената. Не се виждаше. По алеята вървеше висок мъж със строго лице, носеше в ръка плосък пакет и подвикваше на Жори. Спря без колебание пред пейката.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
От пешкири ли се интересувате? Жената бе впила поглед в мен и през очилата виждах увеличените й черни зеници. Бяха кръгли, едри като детски стъклени топчета.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Не бяхме се виждали две години. Стори ми се, че виждам призрак. Същите рогови очила, същата смешна шапка някогашното старо гърне със закачливата дръжка. И носът й, разбира се, същият. Но не съвсем, носът й изглеждаше повехнал, стар и сякаш не дишаше. Мехчетата не работят ли?
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Не бяхме се виждали две години. Стори ми се, че виждам призрак. Същите рогови очила, същата смешна шапка някогашното старо гърне със закачливата дръжка. И носът й, разбира се, същият. Но не съвсем, носът й изглеждаше повехнал, стар и сякаш не дишаше. Мехчетата не работят ли?
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Жената вървеше до мен смазана от нещастието си. Чуваше ли ме? Стигнахме градина, дълга като коридор, която беше шумна и с много деца. Ирина Петровна нищо не виждаше и не чуваше. С очи потърсих свободна пейка. Жената заговори. Каза, че иска да ми признае големи свои грехове, които е извършила към мен. Поиска да й ги простя. Горещо я замолих да не говори ненужни работи, да се успокои. Нали някога се разделихме най-приятелски, с най-добри чувства?
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Те се гонеха из високата трева щастливи, весели, закачливи. Над поляната се виеха високите им, стройни фигури. Бяха далече от мен. Не виждах лицата.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Жълта тениска и светлосини дънки очертаваха спортната фигура на висок, строен младеж. От момичето виждах две летящи черни опашки пищни и дълги, вързани от двете страни на главата, с небесносини тесни панделки. Точно те й придаваха фриволна детска игривост.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Собствено, знаеш ли, че такова едно изобретение би било доста тежко за понасяне? Да виждаш и чувстваш близко до себе си любимото същество, а то да не може истински да ти принадлежи! [...]“
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Охо! възпротиви се жена ми. Трай коньо за зелена трева. До тогава я съм на този свят, я не. Сега искам да поживея. Заведи ме на море. Не съм виждала. Само се хвалиш, че си служил във флота и си бил първи между плувците.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
На светло до прозореца черните му очи сякаш бяха напръскани със златни прашинки. Такива очи не бях виждал.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Някой беше стъпил с крак право върху черупката, която Савича никога не беше виждал, нито подозирал в себе си; разтрошените парчета се врязаха в най-непристъпните му дълбочини. Болката остра и изневиделица накара сърцето му да се свие и да спре да изтласква кръвта. Савича се опита да я овладее поднесе чашата към устните си и изля питието в гърлото си приличаше на дете, получило незаслужена и неочаквана плесница, от човек, от когото най-малко я е очаквало.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Гледката беше ужасяваща. Барчето бе подгизнало от кръв. Столовете и масите се търкаляха изпотрошени. По стените и върху картата с алкохолната гордост на нацията, се виждаха натрапчиво ясно нови забележителности реки от кръв и възвишения от попилян мозък. Трупове нямаше, но гъста кървава диря, сочеше недвусмислено, че са влачени през цялата бетонна тераса.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Така в мъка, в тежки мисли минаха месеците и нема, нема, па я бай Ристо, я Ружа сещам, я Радово виждам. Изнизаха се цели дваесе и три години.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
... В огнището огънят отдавна беше догорял. Само жаравата хвърляше медни отблясъци по бронзовото лице на дядо Стоян. Ние мълчахме, заети всеки със своите мисли. Струваше ми се, че виждам как под грубата селска риза блести голямото златно сърце на дядо Стоян.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Казвам го от собствен опит градът е лошо място за живеене, нездравословно и въобще вредно за човека. При това нямам предвид прахта, пушека, мръсния въздух и други пагубни опасности за здравето и морала, които дебнат пешеходците. Имам предвид вредоносното и направо гибелно обстоятелство, че пешеходците не виждат луната и звездите. Истинският кореняк от центъра заради многото лампи не вижда нито Голямата мечка, нито Полярната звезда; а от многото постройки дори не знае дали е пълнолуние или новолуние; а и да знаеше, то му е, както сам казва, все едно, или не му пука.
------------------------
Пламък;2009, кн. 1-2;
Разбира се, че аз не знаех семейните й истории.За първи път я виждах. Стройна жена. Трябва да е била доста хубава преди десет години, очевидно по-млада от мене и очевидно доста измъчена. Настояваше да ми разправя и доста излишни неща, но нищо. Всички така правим. Откакто изповедниците свещеници вече не могат да играят ролята си и са заменени от приятелите. В случай на липса на такива от психоаналитиците. Психиатрите се намесват после, когато е вече късно..., мисля си.
------------------------
Пламък;2009, кн. 3-4;
Но нека се запитаме и това колко любими стихотворения си спомняме наизуст ? И дали можем в тъмен миг да си ги повторим наум, за да просветлим душата си? Изобщо правим ли нещо, за да се измъкваме от време на време от прозаичната тиня на битието си? И ако ние понякога виждаме хората прагматични и безчувствени, знаем ли как самите ние изглеждаме в техните очи?.. Дори този делничен въпрос може да ни насочи към поетичен отговор...
------------------------
Пламък;2009, кн. 3-4;
Така че, почти цял месец се чудех къде се намирам; няколко пъти видях оная светлина, която всички, които прекрачвали в отвъдното, я виждали
------------------------
Пламък;2009, кн. 3-4;
Значи нашите глави са празни? огледа се Хелън, сякаш търсеше помощ. Не виждам тук някой с празна глава. Изгони го, Господи! спря умолително очите си върху Мен.
------------------------
Пламък;2009, кн. 3-4;
„За това четеше розовите романчета, нали? заблъска я в двете слепоочия онзи Глас, от който Хелън винаги се бе страхувала. За да се отървеш от всичко това, да избягаш! Но къде?... Виждаш ли докъде те доведоха, накараха те да луднеш, а уж са написани за развлечение. Не можеше да се спреш да ги четеш и какво? Какво разбра от тях? С какво стана по-умна и се обогати душевно? Освен това, че изгуби всичко, което беше заложено генетично в теб за един нормален човек...“
------------------------
Пламък;2009, кн. 3-4;
Като какъв? усмихна се т о й и извърна ухото си към нея, сякаш не беше я чул добре. Ето, виждаш ли докъде розовите романчета са разяли мозъка ти? Не можеш да намериш дори и едно точно сравнение.
------------------------
Пламък;2009, кн. 3-4;
От общуването ми с обитателите на космоса разбрах, че те също са тленни като нас, само че времето при тях тече по-бавно и затова едно тяхно денонощие се равнява на около една земна година. В това няма никаква мистерия, а се дължало на природните сили около тяхната планета. Аз, както виждате, също не съм остарял твърде много, защото докато съм бил при тях, времето, прекарано там, е било равно на около седем години земен живот.
------------------------
Пламък;2009, кн. 3-4;
Разговаряме още час. През цялото време полковник Тейлър и Каралайн гледат с възхищение македонския цар. Виждам как съзнанието им ту приема, ту отрича факта, че стоят пред най-големия завоевател в древността.
------------------------
Пламък;2009, кн. 3-4;
Излизаме на голям булевард ограден с високи палмови дървета, който трябва да ни изведе на изток, но виждаме срещу нас да идват бронирани машини, върху които са се накачили ислямски войници.
------------------------
Пламък;2009, кн. 3-4;
На около два километра преди хълма слизаме и оставяме колата в място, върху което са израсли по-високи треви, за да бъде прикрита доколкото е възможно. Обръщаме се назад и виждаме, че от всички посоки към града се движат големи войскови части на екстремистите.
------------------------
Пламък;2009, кн. 3-4;
Спомням си онази студена нощ. Моята Мария лежи в болничното легло безжизнена. Лицето Ј е спокойно. Само по шията Ј се виждат тъмносини петна, следи от насилието. Санитарката съчувствено слага ръка на рамото ми.
------------------------
Пламък;2009, кн. 3-4;
Небето започва постепенно да светлее и след малко златният диск изплува иззад един от високите скалисти върхове. Във въздуха се усеща мирисът на изгорели взривни вещества. Заедно с изгрева стрелбата в града стихва, заместена от засилващия се звук на реактивни двигатели. Поглеждаме на юг и виждаме, че към града са се насочили десетки военни самолети. В същото време от северния му край започват да излизат и се отправят към нашия проход множество хора и машини. Когато наближават, разбираме, че това са отстъпващи ислямски военни части.
------------------------
Пламък;2009, кн. 3-4;
Всичко това Динко отново виждаше и преживяваше. И криво му беше, че все не улучва сгода да попита сайбията за най-важното. А и момата все го търсеше с поглед и все я беше страх да не разберат още нейната тайна.
------------------------
Пламък;2009, кн. 3-4;
Улиците преливаха от лъскави БМВ и мерцедеси, а той нямаше пари дори за хляб. Искаше да държи ключовете на къща с изглед към залива, а живееше в мазе с прозорче, от което се виждаха само подметките на минувачите. И заудря, сякаш така щеше да изкове мечтания до умопомрачаване ключ за пещерата на Али Баба.
------------------------
Пламък;2009, кн. 3-4;
Дотук добре... Кое му е доброто, бе? Не виждаш ли, че се носиш като стар плакат на мръсна фасада: разлепен, разпокъсан... Разлепен, да. Разпокъсан, разпарчетосан... Любовник откачен! Герой от някое скапано филмче!... Крепости, приказчици, легенди, язовирчета, панаирчета, юбилейчета... дребнотемие! Стига вече, стига! Превърти шибаната лента, изтрий ненужното от живота си, изрежи го! Махни го!
------------------------
Пламък;2009, кн. 3-4;
На срещите Сталин виждаше, че червените командири са хипнотизирани от мистиката на чистките и това ги е превърнало в тръпнещо старателни изпълнители на разпореждания. „Такива трябва да бъдат!“ мислеше той.
------------------------
Пламък;2009, кн. 3-4;
Мъжът стоеше пред него и го гледаше спокойно. Не отмести поглед след две секунди, защото след последния отговор сякаш се бе върнал към някаква своя мисъл и не виждаше човека пред себе си.
------------------------
Пламък;2009, кн. 3-4;
„Минке, мъката ти е голяма, ама трябва да са бориш, да запазиш всичко, щото ти остави Дончо. Сама няма да са оправиш. Тук трябва да влезе мъж със здрава ръка. Виждам, че ти няма да са омъжиш повторно, затова ще трябва да доде зет. Знам, че детето ти е умно и ученолюбиво, иска да се изучи за учителка. Това не бива да стане! Трябва да го омъжите!“ И тъй стана. Послушахме мъдрия учител и в семейството ни влезе един окумуш панагюрец Стефан Бекяров. Той не само спаси и разработи дончовите имоти, ами успя да стане и собственик на златишкия хан, да оползотвори и него.
------------------------
Пламък;2009, кн. 3-4;
Сега, когато ние обичните внуци на баба Дончовица сме достигнали нейната достолепна възраст и натрупали достатъчен житейски опит, с умиление си спомняме мъдрите Ј беседи край огнището, връщаме се назад, чуваме гальовния Ј глас, виждаме я озарена от светлината на пламъка и на душевната Ј устойчивост и разбираме, колко много е допринесла тя за нашето духовно израстване, за изграждането на нашия характер с личния си пример за трудолюбие, преданост и скромност.
------------------------
Пламък;2009, кн. 3-4;
Всички виждаме, че във времената на агресивния прагматизъм и растящото давление на масовата култура, не само руските художествени книги, но и добрите книги изобщо, трудно си пробиват път към читателя. Вече знаем, че многохилядните тиражи на истинските художествени книги останаха в миналото само тъжно си припомняме за тях или мечтаем да станат реалност в някакво далечно бъдеще.
------------------------
Факел;1999, кн. 4;
Това, че целият подразбиращ се еволюционен ред надписи беше пропуснат, възхищаваше Татарски - зад тази лаконичност той виждаше неясния силует на истински майстор. Да не говорим, че въпреки рискованата близост между темите, в текста нямаше и намек за фройдизъм.
------------------------
Факел;1999, кн. 4;
Татарски погледна книгата на бюрото на Ханин. Изглеждаше досущ като засекретеното издание на Дейл Карнеги за членовете на ЦК - на корицата се виждаше тризначният номер на екземпляра, а под него бе напечатаното на пишеща машина заглавие: "Виртуалният свят: бизнес и комуникации". Няколко места в книгата бяха отбелязани с листчета и на едно от тях Татарски успя да прочете: "Сугест. шизоблокове".
------------------------
Факел;1999, кн. 4;
- Точно това е въпросът - каза Ханин. - В какво е главната особеност на руското икономическо чудо? Главната особеност на руското икономическо чудо е в това, че икономиката все повече отива на пичка си майчина, а през това време бизнесът се развива, укрепва и излиза на международната арена. Ха ми кажи сега - с какво търгуват хората, които виждаш около себе си?
------------------------
Факел;1999, кн. 4;
- А, това ли? Направи го на компютъра един, дето работеше при мен преди тебе - отговори Ханин. - Виждаш ли там горе? Там имаше сърп, чук и звезда, обаче той ги махна и вместо тях сложи "coca-cola" и "coke".
------------------------
Факел;1999, кн. 4;
На снимката се виждаше фрагмент от барелеф - небе с изсечени в него големи звезди. В долната част имаше две обърнати нагоре длани, ръцете не се виждаха. Звездите бяха истински - древни, огромни и живи. Подобни звезди отдавна бяха угаснали за човечеството и бяха останали единствено за каменните герои на допотопните изваяния. "Впрочем - помисли си Татарски - самите звезди едва ли са се променили оттогава - хората са се променили." Всяка звезда се състоеше от централен кръг и осем остри лъча, между които лъкатушеха снопчета симетрични вълнисти линии.
------------------------
Факел;1999, кн. 4;
На снимката се виждаше фрагмент от барелеф - небе с изсечени в него големи звезди. В долната част имаше две обърнати нагоре длани, ръцете не се виждаха. Звездите бяха истински - древни, огромни и живи. Подобни звезди отдавна бяха угаснали за човечеството и бяха останали единствено за каменните герои на допотопните изваяния. "Впрочем - помисли си Татарски - самите звезди едва ли са се променили оттогава - хората са се променили." Всяка звезда се състоеше от централен кръг и осем остри лъча, между които лъкатушеха снопчета симетрични вълнисти линии.
------------------------
Факел;1999, кн. 4;
Плакат (сюжет за клип): дълга бяла лимузина на фона на храма „Христос Спасител". Задната врата е отворена и отвътре блика светлина. В светлината виждаме обувка, която почти докосва асфалта, и ръка на дръжката на вратата. Не виждаме лице. Виждаме само светлината, колата, ръката и крака. Слоган:
------------------------
Факел;1999, кн. 4;
Минаха пет дни. Седях с компания в ресторанта. Изведнъж влиза Марлон. "О! Марлон! Здрасти!" Ставам, тръгвам към него, сякаш съм си в Москва, в ресторанта на Дома на киното. Той ме погледна, сякаш ме виждаше за първи път, обля ме с ледена отчужденост. Направо увяхнах. Да, това е друга страна...
------------------------
Факел;1999, кн. 4;
Натиснах копчето, някъде вътре лицето ми се появи на монитора, казах, че идвам при Брандо, вратите автоматично се отвориха. Продължих с колата по алеята, пътят надясно водеше към Никълсън, наляво - към Брандо. Приближих се до още едни врати, увити в бръшлян. Вратите се отвориха, продължих нагоре, там беше къщата - не замък, не дворец, а проста дървена къща в американски стил, плоска, едноетажна, с широки стъклени стени. От върха на хълма, където се намираше тя, като от птичи поглед се виждаше Лос Анджелис, облян в светлини.
------------------------
Факел;1999, кн. 4;
- Да, интересно... - провлачи той. - Но нали знаеш, не мога да замина за три месеца. Трябва да посещавам дъщеря си, тя е в психиатрична клиника. Трябва да посещавам сина си, той е в затвора. Трябва да ги виждам всяка седмица, не мога да замина.
------------------------
Факел;1999, кн. 4;
- Знаеш ли, седя в тоалетната и виждам мравка. Мравката пълзи - Марлон, без да откъсва поглед от пръста си, бавно начерта във въздуха как пълзи мравката - тя пълзи от дясно на ляво - аз следя погледа, пръста му, - после спира, после завива надясно, после надолу, после наляво, после нагоре. И така пресича собствения си път може би четирийсет пъти. Гледам я и си мисля: защо постъпва така, има ли някаква закономерност в това?
------------------------
Факел;1999, кн. 4;
Масата, на която вечеряхме, беше до огромна стъклена стена, през която се виждаше целият Лос Анджелис. А в стъклото се отразяваше масата и ние на нея - сякаш седяхме над града.
------------------------
Факел;1999, кн. 4;
Когато отваряте вестника и виждате реклама на цяла колона, а на съседната колона - рекламата на друг филм, на третата - на трети, и някъде накрая, в мъничко квадратче - "филм на Кончаловски", състезанието е предварително изгубено, какъвто и шедьовър да сте заснели. За когото и да става дума - за Тарковски, за Бергман, за Фелини. Някакви зрители те, разбира се, ще съберат, киноманите още не са изчезнали, но те не са в състояние да донесат успех на филма.
------------------------
Факел;1999, кн. 5;
- Има, но там не наблягат на това. И когато стигаме до тези моменти, виждам как очите им светват и почват да записват всичко - очевидно искат да го използват в работата си.
------------------------
Факел;1999, кн. 5;
Няма никакви свидетелства, че бащата на Абулфазъл е бил застигнат именно от такава участ, но синът му, особено на градус, виждаше точно такава картина: валякът значи мачка баща ми с всичките му кости и кокали и го прави като ей тая меча кожа, на която седим сега с тебе, Модик, че и по-тънък, много по-тънък. И избухваше в ридания.
------------------------
Факел;1999, кн. 5;
В средния вагон имаше само седем души. Окъсана старица беше вперила очи в своя чувал с картофи, а-а да забие лице в него. Як младеж през цялото време дъвчеше лук, забавно-уплашено загледан пред себе си в пустотата. Дебела жена се беше свила на кълбо, така че не се виждаше дори лицето й.
------------------------
Факел;1999, кн. 5;
Под едно дърво като изгнила, изхвърлена греда лежеше труп. Никой не го виждаше и не го тревожеше. Изведнъж зад храстите се показа човек, той грухтеше и равнодушно се оглеждаше. Това беше Фьодор. Същото износено сако като смачкан чувал висеше на него.
------------------------
Факел;1999, кн. 5;
Тясната лъкатушна пътечка го изведе в края на краищата от гората. В далечината се виждаше мъничка самотна гара.
------------------------
Факел;1999, кн. 5;
Тя го посрещна с обичайната си мистична нежност, но този път беше поразена от вида му: Богдан беше оглупял. Е, не му течаха слюнки от устата, но умът в очите му беше напълно угаснал и на лицето му беше изписан сложен, идиотски израз. Не беше го виждала такъв и можеше дори да не го познае, до такава степен глуповатостта го беше променила външно. Тя не намери какво да каже, но го покани с жест на столчето да хапне.
------------------------
Факел;1999, кн. 5;
Тя виждаше насън проекцията на демона похитител, черна и непостижима; на демона, който тържествуваше и се наслаждаваше на своята плячка. Понякога разговаряше с него насън, но когато се събудеше, нищо не помнеше от разговора.
------------------------
Факел;1999, кн. 5;
Лена го успокояваше, като го галеше по главичката и виждаше в него бъдещото изтерзано нечовешко същество, минаващо през хилядолетия от почти непрекъснати страдания и мрак. И затова го обичаше. Обзе я някакво ожесточение. Пред себе си виждаше само векове непрогледна тъмнина, в която беше потопена вселената, и това видение я омагьосваше.
------------------------
Факел;1999, кн. 5;
- Сигурно не ги знаят. Въпросът е в това, че във вестника пиша вестникарски неща, естествено, с присъщата ми ирония. Виждам обаче, че във вестника например няма никакъв литературен живот. Там първият поет на днешното време е Вознесенски, с всички произтичащи от това обстоятелства...
------------------------
Факел;1999, кн. 6;
В ежедневието си ние не виждаме големия печат на антихриста освен по специфичните издания, които - явно или прикрито - са антихристиянски; а колкото до средния и малкия печат, те сега са тъй употребявани, че без средния не минава нито една илюминация.
------------------------
Факел;2000, кн. 1;
Лицето му беше тясно, спечената му кожа бе опъната по костите на черепа му. Под нея, на слепоочията, се виждаха някакви метални пластинки със сложна форма.
------------------------
Факел;2000, кн. 1;
Иван ги погледна. Бяха различни на ръст и по форма. На вратовете на всички имаше жълти лентички с имена. А под кожата им ту тук, ту там се виждаше синкава мас. Наистина синя, почти лазурна - и сякаш светеше с някаква странна светлина.
------------------------
Факел;2000, кн. 1;
Фьодор застана на прага на кабината и погледна надолу. Нямаше платформа. Но имаше няколко вързани за стоманените ферми въжета. Фьодор хвърли чувала с лазурната мас и той падна на дъното. Виждаха го как смътно и синкаво мъждука и осветява широката странична галерия.
------------------------
Факел;2000, кн. 1;
Долу беше по-светло и по-топло, отколкото горе. Галерията беше осветена от десетки електрически лампи, каменният под беше преметен, никъде не се виждаше нито боклук, нито остатъци от минно оборудване. Две електрически отоплителни системи със слабо шумолене подаваха топъл въздух. От галерията се отделяха четири отклонения, също така добре осветени. В тях се виждаха и други коридори. Ту тук, ту там се мяркаха хора в кафяви роби, умислено тръгнали по своя си работа.
------------------------
Факел;2000, кн. 1;
Долу беше по-светло и по-топло, отколкото горе. Галерията беше осветена от десетки електрически лампи, каменният под беше преметен, никъде не се виждаше нито боклук, нито остатъци от минно оборудване. Две електрически отоплителни системи със слабо шумолене подаваха топъл въздух. От галерията се отделяха четири отклонения, също така добре осветени. В тях се виждаха и други коридори. Ту тук, ту там се мяркаха хора в кафяви роби, умислено тръгнали по своя си работа.
------------------------
Факел;2000, кн. 1;
- Не само съм я виждал, драги. Поне двеста и петдесет пъти съм я близал, когато бях приемчик. Всяка сутрин след общата молитва. Помолим се на Топлата Земя, после я оближем - и на работа. Хубаво време беше.
------------------------
Факел;2000, кн. 1;
- Разбираш ли, през последните осем дни с мен става нещо странно. Ето ръцете ми - виж. - Магистърът показа широките си бели длани с меки пръсти. - И значи всеки път, като ги гледам, ето тук, в китките, виждам детски ръчички. Но златни. Искам да кажа, че във всяка от китките си виждам малка златна детска ръчичка.
------------------------
Факел;2000, кн. 1;
Човек обикновено бива погубван от жената; и най-често почва да пие заради нея! Но аз не почнах да пия дори заради жени. Колегите също се опитваха да ме пропият. “Ти си руски писател - казваха, - и ние сме руски писатели. Надежда виждаш ли? Не. Дай да пием тогава.” Стъписан от този толкова непоклатим аргумент, изгубих равновесие, но все пак не прибягнах до алкохолизма като такъв. Но започнах да се отнасям към него по-лоялно и да вниквам в него. И вникнах!
------------------------
Факел;2000, кн. 2;
- А знаете ли какво мисля аз, маминко - Ружичка обичаше да я нарича така. - Нали няма да ми се разсърдите, ако кажа и това? Този калфа Коста Сарич е същият онзи червен пехотинец, който в онази прословута партия шах отстраняваше белите пехотинци от наша страна. Не е ли чудно това, маминко? Спомняте ли си, идва ми на ум, че той ме отстрани и мене. Не виждате ли, че всичко става като в шаха?
------------------------
Факел;2000, кн. 2;
Една вечер Ленка се появила пред баща си в тънка светла рокля, почти прозрачна, и в крайчеца на очите си носела като някога две перли, подобни на сълзи. Баща є я изгледал смаян, лулата паднала от ръцете му и по чергите се посипала жар. Сега вече ясно, съвсем ясно се виждало - коремът на Ленка е заоблен и тежък, сякаш го носи на ръце.
------------------------
Факел;2000, кн. 2;
- Доктор Читински, с вас сега дойдохме до точката, от която се виждат всички улици в града - казал Шварц нея вечер на лекаря. - От тази кожа човек не може толкова бързо да излезе навън, защото на ден старее само толкова, колкото петелът може да скочи от прага. Тъй че не можем вече да избираме, нито аз, нито вие.
------------------------
Факел;2000, кн. 2;
Сигурно най-страшното в тази коварна стратегия е, че за своите егоистични интереси САЩ използват енергията на великата мюсюлманска религия. Вече мнозина европейци ясно виждат как Вашингтон превръща националноосвободителните движения в екстремизъм и ги насочва в руслото на ислямизма и джихада в Европа, как поддържа именно екстремистите, нанасяйки вреда на самия ислям, като сее вражда между самите мюсюлмани и между европейците и мюсюлманите.
------------------------
Факел;2000, кн. 2;
Днес европейците виждат как турците се отнасят с 11-милионния кюрдски народ, с шиитите, а те са 25 % от населението, с асирийците, с халдеите, с остатъците от християните, които бягат в Гърция, на Балканите, където им видят очите, само и само да не са под властта на турските военни. Европейците разбират, че съпротивата на потурчваните народности ще нараства и вълни от терор и насилие ще се прехвърлят отначало на Балканите, а после и в страните от Европейския съюз.
------------------------
Факел;2000, кн. 2;
За мой късмет Мита сама ми отвори вратата и плесна с ръце. Откъде идваш? След приветствията и прегръдките погледът ми падна на бялото хлебче, което, кой знае защо, у нас наричат френско, на кръглата маса. Бях страшно гладна. Стомахът ми се свиваше, повдигаше ми се. А френско хлебче не бях виждала толкова отдавна, че бях забравила за съществуването му.
------------------------
Факел;2000, кн. 2;
Нахвърлих се с ожесточение на работа. Харесваше ми да стоя пак до станката, да изпълнявам зададените комбинации, да се виждам в огледалото. За една година в Свердловск бях израснала, но и доста отслабнала. Не изглеждах на повече от четиринайсет години.
------------------------
Факел;2000, кн. 2;
Омърлушено погледнах навън. На улицата е тъмно. Бонбоните не се виждат. Един се търкулнал - белее се край фенера. Да го взема ли, когато излезем? Разбира се, че не са отровни. Очите на Воробьова бяха чисти, светли. Може би сълзите ги бяха измили?...
------------------------
Факел;2000, кн. 2;
Жените - ниски, пълни, повечето време мълчат. Вътрешно сковани, напрегнати... Сигурно всяка иска да се прибере по-бързо и да си бъде господарка вкъщи. Разбира се, за никакви тоалети и елегантност не може да става дума - нито една не е с дълга рокля, нито една не е с красива прическа. Толкова са безлични, че ако срещна някоя от тях утре на улицата, със сигурност няма да я позная. Виждам ги за първи път - мъжете им не се появяват с тях никъде в обществото и на никакви официални приеми.
------------------------
Факел;2000, кн. 2;
Но аз ги виждам всичките за първи път, а по еднаквия израз на лицата им не мога да различа коя коя е. Защо, Господи, седя тук и слушам циничните им лъжи, защо търпя многозначителните им погледи? Та аз ги мразя всичките, не желая да бъда в компанията им... И този старец, който си позволява да ме гледа така! Затова си го позволява, защото ти си крепостна мома, а той е господарят. И не се прави, че нищо не разбираш, този номер няма да мине...
------------------------
Факел;2000, кн. 2;
В страна, където всичко бе потънало в робско подмазвачество и лъжа, подобна ситуация те издигаше в очите на околните на недосегаема висота. От обикновена държавна ратайкиня изведнъж се превръщаш в забележителна личност. Хората съвсем искрено откриват в теб множество чудесни качества, които по-рано не са виждали и които, много е възможно, изобщо не притежаваш. Никой не те критикува, всички ти завиждат и ти се възхищават. Търсят познанството ти, ласкаят те, угодничат, за да могат чрез теб да се сдобият я със звание, я с жилище, или пък просто с телефон без ред.
------------------------
Факел;2000, кн. 2;
- Омръзна ми! Не мога повече да гледам как те зяпа тоя старец! Повече няма да ида у тях!... На теб сигурно ти харесва, ласкае самолюбието ти, че те ухажва новият ни цар. Не виждаш ли, че ме поставяш в унизително положение!...
------------------------
Факел;2000, кн. 2;
- Защото по онова време бях ерген и още не знаех детеродните си възможности. И, както виждате, правилно съм постъпил - жена ми е бременна, след три месеца чакаме дете. Може да бъдат и близнаци, а следващата година - също.
------------------------
Факел;2000, кн. 2;
Берия стана, отиде до конуса и го огледа. На мястото на падналото парче се виждаше част от крака на замразения.
------------------------
Факел;2000, кн. 2;
- Разкошно вино! - Шостакович чак млясна от удоволствие. - Обаче не мога да разбера едно нещо - много пъти съм бил на Запад, но никога не съм виждал по магазините им нашите грузински вина. Никога! Защо тези плутократи не ги продават?
------------------------
Факел;2000, кн. 2;
- Интересно... - каза той след проточилата се пауза. - Това тук е печено свинско ухо. Ако го гледаме от нормално разстояние. А ако го приближим съвсем до очите си... - той доближи ухото до блестящите си очи, - тогава човек може и да не знае, че това е просто печено свинско ухо... Виждаме такава поразителна картина... планини... залети с лава планини... разтопени, като че ли някой е хвърлил върху тях водородна бомба... - Той вдигна глава. - Сахаров! Нали вие работихте върху водородната бомба?
------------------------
Факел;2000, кн. 2;
- Не виждам клопка в цялата тази история. - Берия с жест подкани Сталин да отвори куфарчето. - Ти си държавният глава.
------------------------
Факел;2000, кн. 2;
Сталин се огледа. Край пътя се виждаха посипани със замръзнала кал храсти, по-нататък имаше някакво заспало село, а зад него започваха хълмисти поля, тук-там с редки горички. Мътната луна едва осветяваше унилия московски пейзаж. От черното небе се сипеше нещо като суграшица.
------------------------
Факел;2000, кн. 3;
- Ха де! - каза господарят и рязко дръпна каишката. - Залежал си се, хайван с хайваните. Кво се дърпаш, не си ли виждал сняг?
------------------------
Факел;2000, кн. 3;
Руслан глухо проръмжа и се отдръпна от пътя. Виждал беше трактори - те откарваха трупите от сечището - и не бе запомнил нищо добро от познанството си с тях. От черните кълба дим, който те изпускаха, задълго губеше обонянието си и се превръщаше в най-безпомощното създание на света. Пък и на тях работеха свободни хора, една пасмина чужда и много странна за него; те се разкарваха навсякъде без конвой и се държаха с господарите без дължимата почит. Но впрочем сами си намираха пътя към работната зона; докато колоната едва навлизаше в гората, те вече отдавна боботеха там. Неприятни хора.
------------------------
Факел;2000, кн. 3;
- Нещо оклюман ми се виждаш, а? - попита трактористът. Той не сведе поглед, главата му не хлътна в раменете, лицето му не плувна в пот, а само изрази съчувствие. - Мъчно ти е, че службата свърши май? И, види се, ще трябва да започваш живота наново, нали? Е, здраве да е, ще се уредиш някак. Само не отивай в селото, не те съветвам. Чу ли за пленума? Няма да те потупат по рамото.
------------------------
Факел;2000, кн. 3;
- Ама защо бе, да не се страхува от отрова? Ето, аз нали ям - и нищо! - тя отхапа с гальовна усмивка от топлия самун и сдъвка хапката, примлясвайки. - Виждаш ли, кученце, жива и здрава съм. Колко си глупаво!
------------------------
Факел;2000, кн. 3;
- Че кво да ти отговарям бе, вече ти казах като на умен човек, а ти си знаеш детинщините. Какъв пример да ти дам сега, та да ме разбереш? Нали си виждал как пионерите събират буболечки, разните там пеперуди? Улавят ги и ги набождат с иглички, а на листчето си записват. Ето ти пример за съхраняване за вечни времена.
------------------------
Факел;2000, кн. 3;
Помня Лиля Юриевна Брик, както помня себе си. А след като през 1938 г. тя се омъжи за баща ми, съм я виждал почти всеки ден в течение на четирийсет години. Бях свидетел на много събития, разговарял съм дълго с нея, пазя нашите писма и магнетофонни записи, дневниците си. След смъртта є през 1978 г. аз бях човекът, натоварен да изпълни завещанието є. Тогава, преди да предам документацията є в Държавния архив, изчетох всички нейни спомени, записки, бележници, огромната є кореспонденция - с една дума, всичко, което тя беше сметнала за необходимо да запази през своя тъй дълъг живот.
------------------------
Факел;2000, кн. 3;
Прелиствайки днес дневниците на Лиля от ранните є години, виждаме какъв невероятен успех е имала. Дължал се на рижата є красота, на живия, общителен, но независим характер и на онази чувствено-еротична привлекателност, която излъчвала пряко волята си и която днес се нарича сексапил.
------------------------
Факел;2000, кн. 3;
През 1922 г. в техните отношения настъпва криза, за която има много причини. Решават да се разделят за два месеца, да не се виждат, да обмислят как ще живеят по-нататък. Лиля била убедена: за да се твори, трябва да се изпитват мъки и лишения. Благополучието погубва художника.
------------------------
Факел;2000, кн. 3;
Майка ми, Галина Дмитриевна, подреждайки през 1930 г. архива на поета, препечата писмото дневник до Лиля. “Той го е водил, работейки над “За това”, като ден след ден е описвал своите мисли и чувства: това е нещо много интимно, адресирано само до Лиля и тя на никого не го е показвала, виждали са го само няколко души. Това е изключително важен документ. Писмото дневник е написано на същата сива, с голям формат хартия, на която е написана и цялата поема. Писал го е всеки ден, докато е работил, и от този дневник се е родила не само поемата “За това”, но и някои по-късни стихове.
------------------------
Факел;2000, кн. 4;
Щом забеляза колко срамежлива е лявата Катюша, Кирпичов нарочно смъкна очилата от носа си и заизбърсва стъклата им с кърпата: ето гледай, аз нищичко не виждам.
------------------------
Факел;2000, кн. 4;
А след няколко дни случайно се срещнахме на стълбището на Ленинградския съвет. Беше пребледнял и - за пръв път го виждах такъв - притеснен. Заведе ме в кабинета си, разкара съветниците си и тихо ми каза, че искал да му помогна.
------------------------
Факел;2000, кн. 4;
Какво виждаме обаче - несправилият се със задълженията си “гарант” за гаранциите за неприкосновеност (става дума за първия указ на и. д., ще рече, Елцин с прословутата си интуиция изобщо не е рискувал да му повярва) заобикаля конституцията, като обявява избори в една страна, която току-що е влязла във война.
------------------------
Факел;2000, кн. 4;
Пак си седях под кревата и не се виждах. Затова пък самият аз прекрасно видях какво направи с жена ми същият този Михюся.
------------------------
Факел;2000, кн. 4;
Въпреки че се виждахме за първи път, моментално си допаднахме и само след седмица споделихме един пред друг чувството, че се познаваме от много години. Сега ми се струва, че без това взаимно усещане вероятно разговорите ни, съкровени за Марина Владимировна, биха били невъзможни.
------------------------
Факел;2000, кн. 4;
Родили им се пет деца: две дъщери и трима синове. Виждала съм с очите си името на единия от синовете - мисля, че беше Григорий - в Царское село, изписано със златни букви на паметната плоча на някакво елитно учебно заведение, в което родителите записват децата си едва ли не с цяло десетилетие предварително.
------------------------
Факел;2000, кн. 4;
Не мога да кажа, че Шура винаги се подчиняваше на Даня. Понякога да, понякога - не. На моменти се караха, известно време не се виждаха, но после все пак се сдобряваха.
------------------------
Факел;2000, кн. 4;
С Казимир Малевич се запознах малко преди смъртта му. Мисля, че съм го виждала само веднъж, отидохме у тях с Даня.
------------------------
Факел;2000, кн. 5;
Операторът: - Ето, виждаш. Позволих ти за миг да видиш цветчето на латинката с очите на пеперуда и да бъдеш пеперуда. Позволих ти да съзерцаваш поляната с очи на саламандър. След туй ти дадох очите на различни хора, за да погледнеш града един и същ.
------------------------
Факел;2000, кн. 5;
Шчеглов също беше съгласен с неприкосновеността на земното кълбо, защото баща му и майка му, четирите му сестри и седмина братя лежаха в гробовете си, а той единствен беше жив и сега трябваше да привлече под научна отговорност всички съкрушителни сили на необяснимото пространство. Когато обаче гледаше изпод вежди към висината на нощта или виждаше изтощението на хората във взаимната им разрушителна суета, той разбираше, че човекът е местно, сиромашко явление, че природата е по-обширна, по-важна от ума и че мъртвите са умрели завинаги.
------------------------
Факел;2000, кн. 5;
Тя вдигна високо блузата и показа гръдта си - там висяха два тъмни умрели червея, залепнали за гръдната кухина, остатъци от млечни жлези, а кожата беше хлътнала между ребрата, сърцето обаче не се виждаше как бие и цялата гръд беше толкова малка, че там можеше да има само нещо мъничко и сухо, старата жена вече нямаше с какво да чувства, оставаше є само да се мъчи и да съзнава мислено.
------------------------
Факел;2000, кн. 6;
- О, я стига - каза Юрий Дмитриевич, като през рамото на Григорий Алексеевич неспокойно поглеждаше към вратата, - какво общо има тук медицинското списание... Нали виждаш, че бързам, зает съм... имам гости...
------------------------
Факел;2000, кн. 6;
- Не виждаш ли, че е някакъв въоръжен ненормалник - каза втората физиономия, - сега ще закукурига, сега ще заплаче като хармоника...
------------------------
Факел;2000, кн. 6;
Преди десет години неизвестно лице ми изпрати до управлението плик с две снимки. Нямаше писмо. Отначало не разбрах какво отношение имат снимките към криминалните разследвания, които водех. Едва след като се вгледах по-добре, схванах, че на снимките е Есенин, бяха посмъртни, и двете ги виждах за пръв път.
------------------------
Факел;2000, кн. 6;
На втората снимка поетът е в ковчег. Край ковчега са застанали майката, сестрите, съпругата на поета - С. А. Толстая... Зад нея е първата съпруга на Есенин - Зинаида Райх, истерично захлупила лице в гърдите на мъжа си В. Е. Мейерхолд. На челото на трупа, малко над носа, се вижда едър хематом (цицина). За подобно телесно увреждане експертите медици казват, че е причинено от тъп твърд предмет и по своя характер е опасно за живота и здравето. Хематом от прижизнен произход. Но кой е причинил на поета това увреждане? Защо на другите подобни снимки не се виждаха следи от телесни увреждания?
------------------------
Факел;2000, кн. 6;
Много точни думи е казал В. Князев за ранната кончина на Сергей Есенин. Такава е житейската истина: в моргата на дървена поставка полягат не само безумни, но и златни глави. Известно време преди това на същия ешафод е лежала простреляната глава на известния ленинградски бандит Льонка Пантелеев. Но защо при покойния поет не се вижда странгулационната бразда? Когато човек е обесен или се е самообесил, тя не изчезва от шията му, има ярко изразен червено-виолетов цвят. Какво е това, дали е поетичен похват на В. Князев? А дали той изобщо е виждал трупа на Есенин?
------------------------
Факел;2000, кн. 6;
След щателна проверка на архивните документи установих, че В. Князев не само е виждал трупа в моргата, но и е изпълнил неприятното задължение да получи принадлежалите на Есенин вещи. Но защо той не е забелязал на шията “ивица”? Може би тя е била светла?
------------------------
Факел;2001, кн. 1;
Той - о! - той можеше да лети над улиците и да разбунва кафенетата като никой друг, като млад дявол, вечно променящ облика си и вечно захранващ ни с новите си гениални стихотворения! На публикуваната тук снимка го виждате през периода, който той самият определяше като “казашки дендизъм” - с гладко избръсната чак до перчема глава, с монокъл на лявото око и с фрак, като вместо папийонка, разбира се, носи изсушен кокоши крак в знак на протест срещу ядрената заплаха.
------------------------
Факел;2001, кн. 1;
- С какво се занимаваш сега в Щатите? Как виждаш оттам Европа, след като я прекоси от Юга до Севера с Литературния влак? А Украйна с днешните є проблеми? Бил ли си в България и какво знаеш за нея?
------------------------
Факел;2001, кн. 1;
Въздържах се лично да инвестирам в Русия донякъде за да избягна какъвто и да било конфликт на интереси, но най-вече защото това, което виждах, не ми харесваше. Не се намесвах обаче в работата на мениджърите на моите фондове, които искаха да инвестират, одобрявах и участието им в управляван от руснаци инвестиционен фонд наравно с други западни инвеститори.
------------------------
Факел;2001, кн. 1;
След чая Распутин ме въведе в кабинета си. Тогава го видях за пръв път. Влязохме в малка стая с кожен диван и кожени кресла; огромното писалище беше отрупано с книжа. “Старецът” ме накара да легна на дивана, застана пред мен и като ме гледаше втренчено в очите, започна да ме поглажда по гърдите, шията и главата. После изведнъж падна на колени и, както ми се стори, започна да се моли, като сложи двете си длани на челото ми. Лицето му не се виждаше, толкова ниско беше навел глава.
------------------------
Факел;2001, кн. 1;
Сред тях Распутин съвсем се беше преобразил. Небрежно отпуснат на стола, той си придаваше важен вид и им говореше нещо. Цялата група приличаше на сборище на някакви заговорници - записваха си нещо, съвещаваха се шепнешком, четяха някакви книжа. От време на време се разсмиваха. След всичко, което бях чул от него, изобщо не се съмнявах, че виждам пред себе си сбирка на шпиони. В тази скромно обзаведена стая, с иконата на Спасителя в къта и царските портрети по стените, явно се решаваше съдбата на многомилионния народ...
------------------------
Факел;2001, кн. 2;
В кабинета на Лукчо заварих елегантно облечен тип с непроницаемо тъмни очила. “Даря Максимовна?” - каза той с глас, от който душата ми изстина и оттогава е полумъртва. Само кимам. Той ми подава плик. Отварям го и виждам принтерна разпечатка. Първо чета двата реда, написани на ръка: “Целувам те, радост на живота ми. Вечно твой пелменно пламенен Лукчо.” Замръзвам от необясним ужас, но се овладявам и чета самата разпечатка.
------------------------
Факел;2001, кн. 5-6;
Защото всичките тези хора, с изключение на Зинаида и Огородов, не разбираха нищо от никакво изкуство, да не говорим за скулптура, но дори и те разбраха, че виждат не обикновена статуя, а нещо невероятно. Сталин беше изваян в пълна парадна униформа с пагони на генералисимус, с разкопчан шинел, така че да се виждат ордените на китела му, дясната му ръка беше вдигната очевидно за поздрав към народните маси, а лявата беше отпусната до бедрото - в нея стискаше ръкавиците си.
------------------------
Факел;2001, кн. 5-6;
И изведнъж виждаш с мисления си взор тази тъмна навалица от хора и се мъчиш да разбереш: какво ли са чувствали, напускайки живота, който не подлежи на обсъждане?!
------------------------
Факел;2001, кн. 5-6;
И изведнъж ме връхлетя същото онова чувство от Крим и Далечния изток. Когато от хората са останали само сенките и тези издълбани букви... Сякаш бяха сенки от букви. Сенки на букви. Не виждах дори очертанията на паметниците! Във въздуха висяха само имена.
------------------------
Факел;2001, кн. 5-6;
Трябва да кажа, че там властваше сухият закон - иначе народът изобщо нямаше да работи. А контингентът беше истински, руски, препатил. Сибирски. Тоест, поне половината бяха затворници. Сериозни хора... И взеха, че им докараха два камиона домашна ракия. В чест на трудовата победа. (Направо като у Некрасов. Същата “Железопътна линия”. С вечното буре вино, с вечната кирка и вечния недоимък.) И се започна. Никога не съм виждал ей така, за една секунда, всичко живо да се натряска. (А се бяха събрали няколко хиляди човека.)
------------------------
Факел;2001, кн. 5-6;
Полека-лека обаче разбрах, че няма какво толкова да се страхувам. Защото тези хора не ме виждаха. Аз бях друг. Но това не предизвикваше агресията им. А предизвикваше сякаш тъкмо обратното - бях изключен от правилата.
------------------------
Факел;2001, кн. 5-6;
Лиля се възхищаваше на Елена, особено на тънките є кости, на нейните елегантни китки. "По-тънки никога не съм виждала - и почваше да изброява някакви отдавна умрели хубавици от 20-те или 30-те години. - Ще трябва да ви подаря един предмет, който ми е много скъп, спомен от баща ми. Знаете ли, той беше бижутер. Доставчик на брилянти за двора на Негово императорско височество... На никоя друга няма да стане, някога ми ставаше, а сега ръката ми е подпухнала от старостта. Гривна с брилянти - всичко, което ми е останало от татко..."
------------------------
Факел;2002, кн. 1;
Ама такава пачка бях виждал само по филмите, когато грабят банки или показват как гангстерите се разплащат. В зелено, разбира се. Викам си: ако ми провърви - и с доплащането, - купувам нов телевизор, кола, взимам си секретарка, обаче да е по-възрастничка и да е омъжена, вечер ще ми идва някоя млада дама, непосветена в дневните ми занимания, попълвам и пропитата библиотека с шедьоври на световната литература и... мечтая си малко отмъстително, каня бившата си жена в най-скъпия японски ресторант, та да пикае саке от яд, мръсницата му с мръсница...
------------------------
Факел;2002, кн. 1;
И значи пих още една чашка и му пуснах касетата - а на нея имаше комедия с любимия ми разкошен Леонов. “Много хитро - казва Жданов, - изобщо не го очаквах този номер, но пък я и вие вижте ей онзи албум.” Усетих аз, че нещо хич не е наред, и започнах да преобръщам тежите страници, до една със златни ъгълчета. И виждам познати на всички лица. “Всички тези хора са мои партньори в бизнеса - казва ми той. - С някои сме приятели, на останалите съм консултант. За ваше сведение, за тях съм незаменим. Те нямат нищо общо с хобито ми, но както разбирате, ще си имате работа с тях, ако...”
------------------------
Факел;2002, кн. 1;
Мнозина пушеха. Хашиш, марихуана... Който каквото намери... Ставаш силен и свободен от всичко. На първо място от тялото си. Сякаш вървиш на пръсти. Усещаш лекота във всяка клетчица. Чувстваш всеки мускул. Лети ти се. Сякаш летиш! Радостта е неудържима. Всичко ти харесва. Всяка дреболия те разсмива. По-добре чуваш, по-добре виждаш. Различаваш повече миризми, повече звуци. В това състояние е по-лесно да убиваш. Не усещаш болката. Не изпитваш жалост. По-лесно се умира. Страхът отминава. Имаш чувството, че си с бронирана жилетка, че самият ти си брониран.
------------------------
Факел;2002, кн. 1;
...Стоят трима афганистанци, разговарят нещо, смеят се. Покрай сергиите притичва мръсно хлапе, шмугва се някъде под тезгяха под камарите с дрехи. Един папагал забива в мен зеления си немигащ поглед. Гледам и не разбирам какво става... Тримата не спират да говорят... Оня, който е с гръб към мен, се обръща... И аз виждам дулото на пистолета... пистолетът се издига, издига... Ето отвора... Виждам го... Едновременно чувам рязко щракане и едновременно ме няма... В едно и също време се намирам и от едната страна, и от другата... Но още съм прав, не лежа. Искам да говоря с тях, а не мога: аааа...
------------------------
Факел;2002, кн. 1;
...В заставите в планината момчетата не виждат никого с години. Три пъти седмично има вертолет. Пристигам аз. Посреща ме капитанът:
------------------------
Факел;2002, кн. 1;
...Стреляхме с гранатохвъргачки. Успях да обърна картечницата, това ме спаси. Снарядът летеше към гърдите, а сега - прониза едната ми ръка, в другата попаднаха всички парчета. Помня: такова едно меко, приятно усещане... И никаква болка... И някъде над мен вик: “Стреляй! Стреляй!” Натискам, а картечницата мълчи, после виждам - ръката виси, обгоряла цялата, имах чувството, че натискам с пръст, а пръстите ги няма...
------------------------
Факел;2002, кн. 1;
- “Факел” рядко публикува български автори. След 11 септември обаче светът и представите ни за неговото бъдеще доста се пообъркаха. Оттук и поредната рубрика на списанието - “Новият световен безпорядък”, и намерението ни то да отвори - напук на самоубийствените атентати и задалата се глобализация - по-широко страниците си за автори и проблеми от различни региони на света. В каква писателска компания и на каква географска ширина се чувстваш най-добре? Къде виждаш себе си в съвременната българска - и не само българска - проза?
------------------------
Факел;2002, кн. 2-3;
- Имам предвид разновидност на войната - “необявената война”. Виждате, че в живота ни всичко е обърнато с главата надолу.
------------------------
Факел;2003, кн. 1;
- По-скоро - второто. Нали виждам какво става с моите студенти - млади писатели. Има и талантливи сред тях, но писателските курсове, пък и цялата ситуация ги насочват в посока, обратна на тази, за която им говоря. Принуден съм да им обяснявам теорията: ОПОЯЗ*, Бахтин. Няма кой друг в университета да им разкаже за тези неща, а университетът е огромен. Доколкото забелязвам, пишат с оглед на това какво ще се приеме в Холивуд. Прозата им прилича на синопсиси за холивудски проекти. На своите семинари им казвам: “Уроците ми няма да ви донесат големи пари. Те засягат художествената ви работа.”
------------------------
Факел;2003, кн. 1;
Е. З. А следният случай от съвместната ни работа към кой от твоите принципи спада? Снимаме “Преброяване на дивите зайци”, нагласили сме мизасцена, действието се развива на един площад. Има и други актьори - Ефо Стратев, Тодор Колев, 5-6 души още. Филип Трифонов е тука, има и масовка, всичко е подготвено, изрепетирано, аз съм крайно концентриран, обръщам се да кажа на оператора: “Камера!” Чувам, че камерата тръгва, обръщам се обратно към актьорите и вместо лицето на Финци виждам обувките му. Докато съм се обърнал, той е застанал на главата си и Филип Трифонов му държи краката.
------------------------
Факел;2003, кн. 1;
И. Ф. И може да се случи само в Европа. В Америка, струва ми се, не може. Като гледам филмите, в които участват звезди, виждам обратното: там майсторлъкът на артиста е да създаде илюзията, че всичко става за пръв път. Именно артистът строи разказа - воден, разбира се, от умел режисьор.
------------------------
Факел;2003, кн. 1;
И. Ф. А, постижимо е, постижимо е. След съответните упражнения... Мнозина излизат отпуснати на сцената, виждаш - тялото му е свободно, само че духът му е толкова разлят, несъсредоточен и… без страх Божи. И никаква зараза… Гледам произведение на изкуството например - така е направено, че имам чувството: и аз мога да го направя по същия начин. Ама това е най-мъчното. Понечиш да го направиш - но не излиза така. Значи онзи го е докарал до простотата и естествеността... Колко е просто, колко е лесно. И ти можеш да пееш така, и ти можеш да танцуваш така, а то е най-трудното...
------------------------
Факел;2003, кн. 1;
И. Ф. Длъжен съм да мисля не за една, за две, за три, а едновременно най-малко за пет писти, да водя пет писти... Душата ти е в полет, въображението ти работи лудо, ти мислиш напред... Разговарял съм с джазмени и съм ги виждал - докато свири, той вече с мисълта си е един-два-три такта напред - както шахматистите мислят няколко хода напред. Той импровизира в момента, знае къде е в темата, коя е следващата фигура и вече си мисли какво ще направи там, как да усложни, да опрости, сега да утихне, сега не знам какво. Прав ли съм, Еди? Мислиш ли като мене?
------------------------
Факел;2003, кн. 1;
И. Ф. Само при положение че произведението трябва да стане леко пародийно. Или при положение че този герой е сантиментален. Той ще стане малко смешен със своята сантименталност. Няма да буди съчувствие. Аз лично се трогвам, когато виждам човек, който не иска да плаче, а сълзите се образуват и капят и той иска да ги скрие. Не ме трогва просякът, който проси жално. Трогва ме оня, който мълчи, и аз виждам колко дълбоко притеснен е той от това, че трябва да проси. На него бих дал.
------------------------
Факел;2003, кн. 1;
Г. П. Човек с неговата двойствена природа през цялото време играе, дори когато е сам в банята. Поглеждаш се в огледалото и изведнъж виждаш - не си същият човек, за който се мислиш. Кога си ти? Не знам дали има човек, който би могъл да отговори. Ако пък даде отговор, той отново играе.
------------------------
Факел;2003, кн. 1;
И. Ф. Да... Но иначе си самотен. В момента, в който чакаш реда си зад сцената или за снимки, пак си съвършено сам... Виждал съм чуждестранни актьори, когато се снимат - седят и мълчат между отделните кадри, между отделните дубли. Изглеждат хладни, недружелюбни и само като чуят: “Снимка!”, оживяват. Знаят как, имат свой вътрешен механизъм, благодарение на който очите им заблестяват и заиграват. Когато чуе “Стоп!”, актьорът млъква, с никой друг не говори...
------------------------
Факел;2003, кн. 1;
Е. З. Конкретно на теб нужна ли ти е самота, преди да излезеш на сцената или преди да застанеш пред камерата? Защото съм виждал и актьори, които, обратното, гледат да се разсейват.
------------------------
Факел;2003, кн. 2-3;
- Нали виждаш. Едно не мога да разбера: или ние не можем да реализираме това чувство в нашите съветски условия, или просто не съм срещнал жената, която търся.
------------------------
Факел;2003, кн. 2-3;
- Марина! Прибирай се вече! - викаше баща и от вратата и през преплетените клонки Марина виждаше оранжевото огънче на цигарата му.
------------------------
Факел;2003, кн. 2-3;
- Ами да. Само че на децата не им дават. Големите всичките го правят. Два пъти съм виждала мама и татко. Интересно е...
------------------------
Факел;2003, кн. 2-3;
През стъклената врата виждаше как чичко Володя се усмихва и говори нещо на майка и, вдигнал пълната си с вино чаша. Майка и също вдигна своята, въздъхна, засмя се и я изпи, като бързо отметна красивата си глава. Чичко Володя отпи бавно, после изля останалото вино в чая си.
------------------------
Факел;2003, кн. 2-3;
Широкият гръб на чичко Володя скриваше майка и - виждаха се само ръцете и, които галеха раменете му, разпиляната и по възглавницата коса и краката и - разкрачени, за да обгърнат жилестите крака на чичко Володя.
------------------------
Факел;2003, кн. 2-3;
Тя виждаше тайната им, чувстваше, че им е хубаво - и разбираше, че не бива да правят това, което правят...
------------------------
Факел;2003, кн. 2-3;
През процепа пред очите и се виждаше част от огрения от слънцето пчелин и късче синьо небе, пресечено от мътнобяла следа на реактивен самолет.
------------------------
Факел;2003, кн. 2-3;
Тесният креват на татко беше празен, смачканият чаршаф беше увиснал до пода и се виждаха ивиците на дюшека.
------------------------
Факел;2003, кн. 2-3;
На втория месец Игор Валентинович я “пусна на Бах”, както баба написа на мама. Бах беше огромен храм, празен и тържествен, грамаден и съвършен. Марина не знаеше какво е точно, но виждаше изваяните портали, размитите от сумрака пилони, безкрайните колони, недостижимия свод, пронизан от прашни слънчеви лъчи.
------------------------
Факел;2003, кн. 2-3;
Влязоха в стаята, при сервираната, подредена с блестящо стъкло и кристал маса. В кухнята дебелата майка на Вера пържеше нещо, виждаше се заобленият и гръб.
------------------------
Факел;2003, кн. 2-3;
Бялата и рокля светеше в мрака; от тъмнокафявата Мария се виждаха само блестящите очи, отразили искриците на уличните лампи.
------------------------
Факел;2003, кн. 2-3;
Тя виждаше Внуковското летище, пълно с пияни от свобода и щастие хора; виждаше как лъскавият чужбински самолет каца в далечината и с рев се носи по бетонната писта, как се приближава в утринната мъгла. И още не е спрял, а човешкото море вече се втурва към него и помита всички прегради.
------------------------
Факел;2003, кн. 2-3;
ТОЙ стъпва на най-горното стъпало на подвижната стълба и всички го виждат - със същия стар кожух и притиснал до гърдите си торбичка, пълна със свещената руска земя.
------------------------
Факел;2003, кн. 2-3;
- На 13-14 години много ми повлия Гогол. Непрекъснато го четях и всъщност чрез него после влязох в литературата. След това по-силно започна да ми въздейства визуалното изкуство, киното. Изобщо киното е любимият ми жанр. Въздейства ми по-силно от литературата; музиката също. Киното е симбиоза, която според мен идеално задоволява романтичното съзнание. Мисля, че Вагнер и другите романтици биха се радвали да го познават. Лично аз просто виждам как бих режисирал много мои неща. Когато пиша, фонът ми е визуален.
------------------------
Факел;2003, кн. 2-3;
- Защото не виждам аналог в световната история. Може, разбира се, да се намери нещо общо между Средновековието и тази епоха. Но през Средновековието просто не е било възможно хората да се обединят така от една идея, дори защото частната собственост е била неприкосновена. Тоталитаризмът е цвете, което цъфти много рядко. Привлича ме идеята за излизането извън рамките на човешката природа, утопичната нагласа тя да се промени. Защото непрекъснато се говори за изграждането и възпитанието на нов човек. А човешката природа се оказва невероятно устойчива.
------------------------
Факел;2003, кн. 2-3;
- Това се отнася не само за порнографията, но и за жестоката литература. Някои повърхностно мислещи хора смятат, че като прочете маркиз Дьо Сад, човек ще тръгне да измъчва и убива. Мисля, че става обратното. Интересно ще е да се направят експерименти с хора, склонни към жестокост. Порнографията и жестоката литература очевидно имат терапевтична функция. Показател за това могат да са западните страни, в които при отсъствието на забрани виждаме едно по-здраво общество...
------------------------
Факел;2003, кн. 4;
Тъй че, както виждате, в Русия нищо не се променя. И властта е същата, тя дори не иска да играе по собствените си безсрамни правила. Постоянно някой прави мръсно на другия, крадат се (взаимно, между свои)... И това за пореден път говори какво сборище на мерзавци представляват.
------------------------
Факел;2003, кн. 4;
- А виждате ли нещо интересно в съвременната руска литература? Бихте ли могли да посочите някое име?
------------------------
Факел;2003, кн. 4;
- Ами аз и преди да вляза в затвора не се чувствах свободен. Рядко се движех сам - от 1996 година, след първото покушение срещу мен, съм винаги с телохранители, определени ми от партията. Е, сега пространството ми се разшири, поне виждам хора, приятно е. Защото там, в затвора, няма пространство. Докато на война и пространство, и свобода има колкото щеш - колкото си извоюваш, с толкова ще разполагаш!
------------------------
Факел;2003, кн. 4;
Всичко написано в затвора е за страданието и издръжливостта. И като такова предизвиква непреодолим интерес у публиката, която все още блажено възприема затвора като аномалия. Именно с цел тази представа да се запази в бъдещия свят написаното в затвора трябва да се прочете. Защото няма по-голямо изкушение от това затворничеството да се приема като норма. Също както няма и нищо по-просто в затворническия опит да виждаме - и дори да извличаме от него - полза за душата.
------------------------
Факел;2003, кн. 4;
- Ела да живееш при мен - каза Кузин, - а женката ще я пратя на село. В Псковщина, в Усохи. Там не са виждали маргарин от лятото...
------------------------
Факел;2003, кн. 5-6;
- Да. Но все пак за мен Солженицин е невероятно необикновен човек. Той доказа, че онези окови могат да се счупят. Вярно, не всичко е толкова еднозначно, защото сега виждаме и другата му страна - фанатизма.
------------------------
Факел;2004, кн. 1-2;
Именно това виждали хората у Леонардо да Винчи, у когото освен телесната красота имало и повече от безгранична прелест при всяка постъпка, а помислите и поведението му винаги били царствени и великодушни, и приемал той еднакво сърдечно всекиго - богат или беден, - стига да бил почтен, а дарбата на Леонардо била толкова голяма, че плашела познавачите, защото във всяка най-трудна тема, към която се насочвала неговата любознателност, той намирал най-съвършени решения.
------------------------
Факел;2004, кн. 1-2;
- Достатъчно добре. Но и аз понякога се изненадвам от себе си, не мога да предвидя реакциите си, т. е. виждам, че някаква част от моето аз не ми е позната. И се радвам, че е така. Иначе например не бих написал този текст за Леонардо да Винчи, тъй като изобщо не бях мислил за него, не знаех, че e в мен. А той явно е съществувал свише, бил е заложен изначално в мен - като зрънце, което в определен момент е трябвало да покълне. Дори ден преди да седна да пиша, не знаех, че ще пиша за Леонардо.
------------------------
Факел;2004, кн. 1-2;
- Виждал съм стотици деца, които с възторг посещават подобни музеи на смъртта. Като че ли най-разпространени бяха те у вас... Но ти явно не си бил обикновено съветско момче. Явно съзнанието ти е било особено поразено от злото, което твоята необикновена страна е произвеждала, за да си зададеш десетилетия по-късно въпроса: “Дали такъв изключителен талант не умножава злото в света.” И то в миг, когато болезнено преживяваш смъртта на майка си и се каниш да пишеш за едно от най-висшите проявления на човешкия дух.
------------------------
Факел;2004, кн. 1-2;
А в Перм пък на мястото на старото църковно гробище болшевиките построиха зоологическа градина. И понеже обикновено в Русия всичко се върши по най-дивашкия начин, в някои от клетките на птиците бяха оставени надгробните паметници. Много се чудех, като ходех с мама в зоопарка, задето виждах орли по кръстовете. Всичко беше в птичи изпражнения - и имената на покойниците, и целите надгробни плочи. Никой не ги чистеше. Подобно оскверняване, светотатство ме плашеше и аз го преживях дълбоко.
------------------------
Факел;2004, кн. 1-2;
- Мисля, че това е най-съвършената ти творба. И явно образът на Леонардо, какъвто го виждаш ти, приляга най-много на четката ти... За колко време я написа? Година, две?
------------------------
Факел;2004, кн. 1-2;
- Виждал ли си черновата на “Медният конник”? Точки, точки, точки, после някакви нечленоразделни съкращения - “на б., сто., “вел.”, “вол”… и пак точки, точки, точки... И пустота!... Поразително! И изведнъж на беловата:
------------------------
Факел;2004, кн. 1-2;
- Да, да, същото състояние... Само че при мен, както въобще не се виждаше, краят изведнъж дойде. И аз изведнъж свърших... Свърших! Но работата ми беше още жива - като чаша мляко, като вана, от която се вдига пара, като баня, в която жените още перат... Помня, че се връщах от вилата и на път за вкъщи купих всичко, което намерих за Леонардо. Вървях и четях, трескаво разлиствах - какво още мога да добавя, какво още ручейче мога да влея в този водопад.
------------------------
Факел;2004, кн. 1-2;
- Моето семейство винаги е било ориентирано на Запад - то беше типично републиканско, с типичните светски ценности: либерализъм, секуларизъм, интерес към чуждите култури. Роднините ми бяха просветени западници, затова виждаха мисията си като просветители на “невежия” народ. Тази идеология - кемализмът - им даваше известни духовни пълномощия, смяташе се, че те са елитът на републиката, че са над останалите, че имат особен статут, особени привилегии. Което, общо взето, не беше далеч от истината.
------------------------
Факел;2004, кн. 1-2;
- Ведат Туркали - да, макар той да е по-урбанистичен, но все едно, политическите му възгледи... Виждате ли, писателите от неговото поколение са били политически и тематически ангажирани. Те са били марксисти и са писали за анадолската беднота. Колкото и да е чудно, никой не е писал за Истанбул, за града. Забавно, нали? И аз реших да погледна на града като на палимпсест. Като на многолистна баница от истории - византийска, отоманска, републиканска. Особено отоманската.
------------------------
Факел;2004, кн. 1-2;
- Работата е там, че отоманският период от историята в ново време е под негласна забрана. Турците искат да виждат себе си като турци, а не като наследници на Отоманската империя. Пък Отоманската империя, като всяка империя, е била многонационална - в Истанбул са живеели и гърци, и турци, и евреи, и арменци. Докато републиката претендира за национална самобитност и пъстротата на империята много є пречи. Идеологията на републиката е проста - тотален “турцизъм”, който да се прави, че никаква империя не е съществувала. Та аз реших да надникна в този период от историята...
------------------------
Факел;2004, кн. 1-2;
- Надявате ли се, че представителите на западния свят, по-точно европейците, ще успеят да преодолеят традиционния антагонизъм между “тях” и “нас”? И виждате ли възможност за възникване на някаква солидарност между борците за основни права и свободи в Европа и борците за същото в арабския свят?
------------------------
Факел;2004, кн. 1-2;
Когато погледна дадена вещ, винаги виждам пространството, което тя заема. Все ми се иска това пространство да се появи отново, да си възвърне отнетите права, защото пространството е изгубено, когато е заето от нещо. Ако видя стол, поставен в някакво красиво пространство, колкото и прекрасен да е самият стол, той никога не може да се мери по красота с обикновеното, голо пространство.
------------------------
Факел;2004, кн. 3;
В средния вагон имаше само седем души. Опърпана бабичка беше вперила очи в своя чувал с картофи, а-ха да зарови лице в него. Млад здравеняк през цялото време дъвчеше лук, забавно-стреснато втренчен в пустотата пред себе си. Дебела жена се беше свила на кълбо, така че не се виждаше дори лицето и.
------------------------
Факел;2004, кн. 3;
Под едно дърво като изгнила, изхвърлена греда лежеше трупът. Никой не го виждаше и не го закачаше. Изведнъж иззад храстите се показа човек, който грухтеше и равнодушно се оглеждаше. Беше Фьодор. Същото износено сако като смачкан чувал висеше на него.
------------------------
Факел;2004, кн. 3;
Тясната лъкатушна пътечка го изведе най-накрая от гората. В далечината се виждаше мъничка самотна гара.
------------------------
Факел;2004, кн. 3;
- И да, и не. В "Мухи без глави" (там особено) имаше прототипи. А този път използвах метода на "скрития човек". Тоест виждам в един или друг човек, или в себе си, или въобще в човешката душа (понеже всички ние сме изградени според един и същи архетип) някакви скрити неща, които могат да бъдат проявени. И от нощната, потайна страна на душата аз ги извличам до равнището на видимия характер. Русия е пълна с невероятни типове. Тук могат да се срещнат такива хора, дето и насън ги няма.
------------------------
Факел;2005, кн. 1;
Или по-грубо казано: липсата на достатъчно гражданско мъжество и протестен патос ме опази и от самиздата, и от скандалите, така ловко използвани от литературата през последните петдесет години. Доколкото обаче разбирам, моето време настъпва едва сега и аз не напразно съм изчаквал. Както виждате, дочаках внимание от страна на вашето авторитетно списание...
------------------------
Факел;2005, кн. 2;
Влакът едва бе потеглил, когато чевръсто влезе сервитьор и ми предложи менюто. И той говореше на украински, но аз все пак разбрах: лвовският хотел плаща закуската ми. Приятна изненада за един руски пътешественик! Поръчах салата по гръцки, червена риба и халба червена немска бира “Будвайзер”. И разгърнах картата на Лвов, която намерих на масичката. Преди това никога не бях виждал карта на Лвов. Всички мои опити да си купя карта в Москва и в Киев се бяха оказали напразни.
------------------------
Факел;2008, кн. 2;
В "Изкопът" виждаме женски пионерски отряд, който марширува в околната пустота. Това е оркестър от млади възмъжаващи момичета. Те ще оцелеят, защото в техните тела зрее първичният пол. Подрастващото пролетарско тяло увеличава мъжката си чистота за сметка на женските смески.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 17;
Не изглеждаше невъзможно. Поддаде се на увещанията на съседката си, която я представи във фирмата. Толкова е просто, беше й казала, срещаш се с хора, които имат пари и трябва да си вземат апартамент, както ти си купуваш сирене, виждаш жилища, каквито не си и сънувала, дори не ги лъжеш, когато им показваш хубостите им. Важното е да имаш подход с хората, да ги усетиш какво искат. Не може да нямаш подход към хората, нали си учителка, разпознаваш хората.
------------------------
Литературен вестник;2007, бр. 40;
6 "Тази форма (периодът - бел. м., К. П.) е приятна и лесно разбираема. Приятна е поради противоположността си спрямо непрекъснатия стил и още защото слушателят все си мисли, че приема нещо завършено - а неприятно е да не виждаш никаква перспектива и завършък. Лесно разбираема е, защото е запоминаема..." Аристотел. Реторика. София: Наука и изкуство, 1986, с. 172.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 2;
- Вървя си и виждам, че са все по-розови. По-жив и от живите, пък и той си е един такъв закръглен. С розовеещи бузи. И питах, и ми казаха, реставрират ги. Има едно ядене Мао Дзедун.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 3;
- Те светофарите едва се виждат, погледни, даже сградите от другата страна никакви не се виждат. - каза шофьора на маршрутката за хора с двигателни затруднения.
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 3;
.. Ранен в гърдите, аз лежа под шарената сянка на млади буки. Кръв ме облива, болки ме пронизват - и коленичили другари полагат усилие да облекчат страданията ми. Те виждат, че труда им е напразно, а врага е близо, защо губят време! Другари, оставете ме, и сам ще умра." (КГ, с.93).
------------------------
Литературен вестник;2008, бр. 3;
Миг по-късно купих билет. „Казино Роял" беше интересно заглавие. Но когато разбрах, че ще гледам поредната версия на Джеймс Бонд, ме обхвана празнота... Хлътнах в салона, настаних се, изпих няколко хапа удоволствие и зачаках. Последваха куршумите, тупаниците и нахаканите тежкарлъци на Бонд. Да си призная, отдавна не бях виждал толкова сполучлив Джеймс, с толкова мног хъс... филмовата лента се извъртя бързо като на екс. Трябва още екшъни да фучат. Сериозното кино никой не го забелязва. Не ми се ставаше.
------------------------
Литературен вестник;2009, бр. 1;
СТАРЕЦ. Обзалагам се, че си от онези луди, които се кълнат, че са Наполеон или някоя друга подобна екзотична птица, която никога не са виждали.
------------------------
Литературен вестник;2009, бр. 1;
с Даян (Кийтън), започнах да виждам нещата през нейните очи. Тя е силна личност. Живяхме заедно две години - Даян е много важна личност в живота ми. Тогава открих, че мога да създавам женски роли и с годините се чувствах все по-добре, пишейки за жени. Има толкова много чудесни актриси и аз им давах добри роли. Бях щастливец да работя с Даян и Мерил Стрийп, с Джина Роуландс, Джералдин Пейдж, Морийн Стейпълтън, Джуди Дейвис. (Говорейки за най-важните актриси във филмите му, интервюиращият няколко пъти пропусна Мия Фароу. Алън обаче въобще не я спомена.)
------------------------
Литературен вестник;2009, бр. 2;
Един мъж ме пожела и ми подари вино. Изпих го и разбрах, че наистина ме желае. Виното беше червено, страстно, тръпчиво, с наситено рубинен цвят, с аромат на букет от горски плодове, обещаваше ласки, нежност и плам. Беше португалско, от място, което никога не бях виждала, от едни лозя, които растели по хълмове с каменисти почви, добити от разбити камъни специално за целта... Покрай тези хълмове минавала и същата река, която минава и през испанските лозя на областта Риоха... Това дали ми го беше казал същият този мъж, който и аз вече желаех?
------------------------
Литературен вестник;2009, бр. 3;
- Тези очи или тези погледи? Вие минавате от едното към другото. Често трябват повече от две очи за два погледа. После, има очи, които не виждат, и очи, които никога не са виждали. Забравяте ли тези живи същества без очи? Въпреки това, те не винаги живеят без светлина.
------------------------
Литературен вестник;2009, бр. 3;
- Тези очи или тези погледи? Вие минавате от едното към другото. Често трябват повече от две очи за два погледа. После, има очи, които не виждат, и очи, които никога не са виждали. Забравяте ли тези живи същества без очи? Въпреки това, те не винаги живеят без светлина.
------------------------
Литературен вестник;2009, бр. 3;
- Но тъкмо когато аз пресека твоя поглед, аз виждам и твоя поглед, и твоите очи, любовта в омайването, и твоите очи не са само виждащи, но и видими. Обаче, поради това, че те са видими (неща или предмети в света) толкова, колкото и виждащи (в произхода на света), аз бих могъл да ги докосна, наистина, с пръст, с устни или дори с очи, с мигли или с клепачи - като се доближа до теб, ако се осмеля да се приближа така до теб. Ако се осмеля един ден.
------------------------
Литературен вестник;2009, бр. 3;
един страх, страхът да оцелея и да понеса смъртта. Защото, за да призная едно крайно отказване, единственият шанс за помирение със смъртта, искам да кажа с моята, аз очаквам обещания по този начин шанс да не виждам повече да умират съществата, които ще съм обичал - като себе си повече от себе си.
------------------------
Литературен вестник;2009, бр. 3;
За тях чуваме, не ги виждаме. Или по-скоро виждаме резултата -Жулка като (д)ефект от/на житейските бури. Развлечена и навлечена, чорлава и разбрицана, тя е самият упадък, самото житейско нещастие. Гледаш я и стискаш палци да не ти се случи; и също както се вторачваш в клошаря на улицата, така си се вторачил и в нея -любопитен за падението и суеверен срещу него. Виждаш не човек, а сянка от човек, който само и със сенки се забавлява -котката в скута, облаците зад прозореца, понякога обаче пробягващи по лицето й - кратки напомняния, че все пак и
------------------------
Литературен вестник;2009, бр. 3;
За тях чуваме, не ги виждаме. Или по-скоро виждаме резултата -Жулка като (д)ефект от/на житейските бури. Развлечена и навлечена, чорлава и разбрицана, тя е самият упадък, самото житейско нещастие. Гледаш я и стискаш палци да не ти се случи; и също както се вторачваш в клошаря на улицата, така си се вторачил и в нея -любопитен за падението и суеверен срещу него. Виждаш не човек, а сянка от човек, който само и със сенки се забавлява -котката в скута, облаците зад прозореца, понякога обаче пробягващи по лицето й - кратки напомняния, че все пак и
------------------------
Литературен вестник;2010, бр. 1;
- Наистина нямам. От какво да ги имам. По цял ден те гледам как пръхтиш в двореца, с желанието да изобретяваш Творения. Всъщност сиужасно прозаичен... -Творението се усмихна за пореден път. - Виждам сълзи в очите ти. Нима можеш да плачеш?
------------------------
Лик;2009, бр. 6;
Или когато го заведох на женска, у едни комшии. Кучката им беше стара, а Пирката - пълен новобранец. Но работата стана. После, когато се връщахме вкъщи, Пирин изглеждаше толкова горд. Щях да го водя и на другата година, когато се виждахме с комшиите, те питаха за Пирин, но кучката им изчезна и втората среща пропадна.
------------------------
Лик;2009, бр. 9;
- Цепя като ледоразбивач от ужас. Толкова мащабни личности съм срещал в живота си, че няма откъде да имам някакво особено самочувствие. Знам много добре какви ми са възможностите. Емоционален човек съм, когато нещо ме запали и виждам, че от него става филм, трябва да го направя. Иначе ще полудея. Винаги са ме интересували хора, които по някакъв начин са били несправедливо ощетени или угнетени. Резилно-пропагандни филми не съм правил, но поръчкови се налагаше да снимам, защото бях на заплата. И винаги съм търсел начин да си изкупя вината за това.
------------------------
Лик;2009, бр. 10;
И ето че се появявам в залата за пристигащи. Виждам името си, изписано на жълто картонче. То е в ръцете на набит господин в бяла разпасана риза. Господинът се усмихва – какви зъби! – и ми маха с картончето. Аз се усмихвам в отговор – какви зъби! – „Мехмед” – казва той и ме прегръща.
------------------------
Лик;2009, бр. 10;
Завиваме зад хълма с дворците и на хоризонта израстват великите джамии на Стамбул. Колко пъти съм си представял този миг! Но ето, виждам тези джамии и ми се струва, че никога не съм се разделял с тях.
------------------------
Лик;2009, бр. 10;
Четвърт час откак се приближиха предните части, сега се приближават и задните и вече викат от тълпата: какво е това? къде сме? говорейки така, защото мнозина не са виждали с очите си великата вода, прекарвайки цял живот сред пясък и прах, и дори тези, които едва се крепят на краката си, се повдигат от земята и гледат хълмовете, където градини и минарета, и дворци с комини и пещи тънат в зеленина.
------------------------
Лик;2009, бр. 12;
Трите игрални филма, обратното, не се заиграват със зрителя. Ако се интересуват от него, то е в качествен, а не в количествен план. Асоциативно бих могла да ги обединя в тревожността им с един цитат от Иван Черкелов: „Гледам те. Виждам те. Мърдаш устни. Казваш нещо. Не те чувам. Не те разбирам.” Зад видимостта е пустинята на недокосването.
------------------------
Лик;2009, бр. 12;
Казвате на едно място, че като се гледате в огледалото, виждате лицето не на баща си, а на дядо си. На друго пишете, че хаосът на днешния човек, начинът му на живеене, на възприемане на света минимизират възможността за комуникация. Къде се събират тези двете? Човекът трябва да има някакъв фундамент, който не забравя никога – каквото е лицето в огледалото и това, че например сега аз се опит-вам да ви кажа много повече неща, отколкото мога...
------------------------
Лик;2010, бр. 2;
„Гледай колко хубав е светът. Гледай, момче, гледай истински, а не само за да отбиеш номера. Виждаш ли ония две пилета навънка? Гушкат се и се целуват, нали?“
------------------------
Лик;2010, бр. 2;
„А, не, не ми излизай с тоя номер, не се прави на човек, когото нищо не може да учуди. Признай си, че ги виждаш за първи път, не е ли така?“
------------------------
Лик;2010, бр. 4;
Натали се оплакваше на най-добрата си приятелка Жералдин, която й съчувстваше. Виждаха се два-три пъти на седмица, за по кафе или за бира след работа.
------------------------
Лик;2010, бр. 4;
– Как няма да сме живи! Ей ги къде са китайците! Една трета от парижаните са вече. И купуват магазини, апартаменти. А зад тях великата китайска комунистическа държава. Многобройни са, освирепели от глад и лишени от скрупули. Американците не могат вече да ги спрат. Понякога се питам дали това, което се говори за 2012-а, за апокалипсис, не означава чисто и просто китайско нашествие. Така го виждам аз края на света.
------------------------
Лик;2010, бр. 4;
Гледачката Лаура имаше внушителни размери и тъмночервена гъста коса, на която се виждаха сиво-черните корени. Беше облечена в зелена, дълга до земята риза. Седеше на нещо като миндер, зад ниска кръгла маса, на която бяха нарисувани съзвездията на зодиака. Натали седеше на кожена табуретка и все още не можеше да се съсредоточи. В стаята бълбукаха парни инсталации, разпръскващи етерични масла. Вода се стичаше по минерални камъни.
------------------------
Лик;2010, бр. 4;
Натали пак онемя. „На международно летище?!” Този път Лаура бъркаше. Натали не бе виждала международно летище през живота си и не намираше причини това тепърва да се случи. Лаура сякаш усети смущението й.
------------------------
Лик;2010, бр. 5;
Вярно, не беше повтарял клас, но и никога не беше виждал шестица в бележника си – освен по пеене. Защото бате Пепи имаше фантастичен глас и пееше в Хора на радиото и телевизията. С този хор даже бяха ходили на турне в Ленинград и Хелзинки. В Хелзинки бате Пепи се запознал с две финландки и им показал номера с паленето на естествени газове. Те много се смели, похвали ни се после той.
------------------------
Лик;2010, бр. 6;
Искаш връзките между тях да означават факти от живота на авторите (така вече виждам къде е „окото на художника”), обаче какво следва от това – обсъждане на слухове?
------------------------
Лик;2010, бр. 6;
Върхът на храма представляваше площадка, от която се виждаше надалеч. Тезата, че храмът е служил като наблюдателна точка, се оказа вярна. Гледката пред него избистряше мислите, тя даваше обзор не само над екзотичната, безкрайно чужда за него местност, но и над собствения му живот. Беше пътувал хиляди километри, за да се озове тук, на старата разбита обсерватория на маите, за да разбере кои решения в живота му бяха правилни и кои – не, а решението да търси тук портмонето си определено не беше от първите.
------------------------
Лик;2010, бр. 7;
Това бе единственото чисто пристанище, което Евдокия бе виждала през купищата принудителни спирки на своите безкрайни и безнадежни пътешествия.
------------------------
Лик;2010, бр. 8;
– Не, скиците с въглен са само за мен, пазя ги в ателието. Първо търся формата и когато я постигна, виждам във въображението си как ще изглежда в стъкло.
------------------------
Лик;2010, бр. 8;
оставящи съмнение лица изнасяха оцелялото от пожара. От изтиканите отвътре две познати, тежки огнеупорни каси като от фурна се процеждаше лютив дим. И всичко бе като в лош сън: причината за бедствието на пръв поглед беше случайна – една цигара, един заспал охранител, но старият хуманист виждаше в мислите си друга случайност и друг охранител, докато тълпата напразно се блъскаше зад гърба му и напираше да узнае какво ще стане с влоговете сега.
------------------------
Лик;2010, бр. 8;
А на връщане в самолета, във вестника на човека до мен, виждам снимка от "Мусаши". Питам какво пише във вертикалните колонки около нея. За предстоящия гастрол на спектакъла на Нинагауа в Ню Йорк - е отговорът. Приемам го като поздрав от театрална Япония. И като обещание. Че пътуването продължава - на театъра към нас и на нас към него. А в прозореца продължава вълшебството на белите нощи: летим в пълен мрак, а отсреща е ден. Сякаш сме вътре в картина на Магрит.
------------------------
Лик;2010, бр. 9;
На някой си. Ако е безкрайна Вселената, защо има черни пространства в небето, а не виждаме навсякъде само звезди. Е, сега няма да е. Понеже няма да има настояще, а само минало и бъдеще. Там, където сега е празно пространство, ще има минали звезди и бъдещи звезди. Цялото небе ще е равномерно блестящо като златен лист. Ще е красиво.
------------------------
Лик;2010, бр. 10;
– Моята същност беше концертната дейност. Откакто съм в Есен, опитах да направя една еквилибристика между много активното концертиране и много активното преподаване. Това беше частично постигнато, но вече в един момент виждаш, че подобно натоварване не върви и се опитваш да махнеш нещо. Няколко пъти бях канен да концертирам в Нова Зеландия или в Австралия, но тия много дълги пътувания вече не ми се искат. Има смисъл да отидеш чак дотам, но да седиш, да речем, 20 дни. Или поне две седмици, за да имаш
------------------------
Лик;2010, бр. 10;
Пълното име на собственика е Али ал Мобил – прекръстил се е така след 9/11; хората викат по цял ден: „Мистър Мобил!”, и аз виждам самия мистър Мобил и самата бензиностанция „Мобил” със сто надписа „Мобил”, и стотици мобилни телефони (някои от тях „Мобил”), а на мене в цялото това перпетуум „Мобил”-е ми се причува и привижда: „Нобел…Нобел… Нобел…”
------------------------
Лик;2010, бр. 10;
Но поне българите, и поне моите познати няма от какво да се стра-хуват. Те са станали вече по на петдесет, шейсет, седемдесет, осемдесет, че и деветдесет, а аз, нали не се връщам в България с десетилетия, все ги виждам по на двайсет, трийсет и четирийсет – все здрави, красиви и възторжени народни младежи и девойки, все с коси на главите и без очила на очите, или ако са с очила, стъклата им са розови...
------------------------
Литературен вестник;2011, бр. 20;
Новата стихосбирка на Румен Леонидов излиза след доста години поетично мълчание - в което свикнахме да го виждаме в какви ли не други роли. „Сляпа неделя" обаче доказва по един повече от категоричен начин, че това мълчание е било плодоносно -и че поетиката на гнева, на екстатичното съпреживяване на битието и на драматично изреченото „не" срещу всичко бездарно и просташко в нашето битие не е изчезнала.
------------------------
Литературен вестник;2011, бр. 20;
- К'во ша застреляш мене, бе! Не ма ли виждаш, че одим пеша и с автобусо и че си к...о лижем! Мене намерил да разстрелва - излезе с достойнство от ситуацията единият старец.
------------------------
Литературен вестник;2011, бр. 20;
Подавам монета, поглеждам го тъжно и виждам по бузите тихи сълзи. В големия свят на кого ли е нужно един да лети, а друг да пълзи?
------------------------
Литературен вестник;2011, бр. 20;
Но вече не виждаш по пътя на здрача сълзи, а усмивки ми срещат очите. Тук никой не моли и никой не плаче, щом срещне на слънцето денем лъчите.
------------------------
Литературен вестник;2011, бр. 20;
Дълго време Владиславов не можа да разбере какво му говори Настева, а май не се и стараеше докрай, зяпаше артикулиращите й устни, двете трапчинки в краищата им зяпаше и се питаше дали има същите на гърба. Някъде в основата на хълбоците се пада по принцип, беше виждал много красиви жени с трапчинки на това място. Миналата година без малко да се случат с Настева в една и съща смяна на Приморско, общината сключи договор за доста прилични бунгала там. Но се разминаха, разбра го едва когато първата сутрин преся с поглед всичкия пясък на плажа. С едничката надежда да я зърне за минутка...
------------------------
Литературен вестник;2009, бр. 5;
Отзад - жълтият замък в емпир, хотелът. Под една мимоза, на шезлонг, почти гола, лежи млада жена, отдава се на слънцето, тишината и прохладното течение на вятъра, както дърветата и морето. Пълно единение и хармония във всичко, което живее и съществува. Дъхащото йод море и неподправената, тръпчива миризма на цветята. От върха на скалата се навеждам към морето и се виждам в глъбините, в бляскавото, тъмносиньо, кристално огледало. Тридесетгодишен съм. Щастлив съм.
------------------------
Литературен вестник;2009, бр. 5;
Всъщност, „Диалог" се прави от двама души - моят колега, който прави предпечата и който страшно си разбира от работата, същевременно ми е и финален редактор, а и много често най-смислените интервюта в „Диалог" са по негова идея. Да не говорим, че много ми помага с фактологията, защото е доста по-прецизен от мен. Обичам си много и читателите, защото благодарение на тях „Диалог" излиза вече пета година, а и с мнозина имам обратна връзка, получавам отзиви и това е много важно. Изобщо трудно е, но работата ми доставя удоволствие и засега виждам смисъл в нея.
------------------------
Литературен вестник;2009, бр. 5;
... днес, когато е минало време, Жоро виждаше ясно колко лесно може да се обърка дълбокият уровен на любовта с обикновеното физическо привличане...
------------------------
Култура;2006, бр.1;
Така също в лицето на Кристо ние виждаме необичайно сив и неинтересен персонаж, твърде далеч от всяка идея за оригиналност. И за да не бъдем обвинени в очерняне на светлата и гениална "личност с криле на кондор" (по Тома Томов), ние привеждаме някои факти:
------------------------
Култура;2006, бр.1;
4. http://www.standartnews.com/archive/2005/11/19/folio5/ - "виждам как лети като гигантска океанска птица, виждам магическата му бяла стена, препускаща по хълмовете на Калифорния, плонжираща в Пасифика, виждам "златния" Понт Ньоф, как Кристо го направи да заприлича на колесница на египетски фараон, виждам го пред камерите на "Наблюдател" как стоеше на покрива на Райхстага като маршал Ромел"
------------------------
Култура;2006, бр.1;
Има и, разбира се, недостатъци. Названието е ?История на света?, но тя е гледана от върха на Айфеловата кула. С други думи, непропорционално много място е посветено на Франция. И това е естествено. Но не виждам защо – със съгласието на издателите, разбира се - да не бяха вмъкнати и малко повече неща за българската история, за да види българският читател къде стоим ние. Досегашният ми опит в това отношение показва, че чуждите издатели като правило не се противопоставят на подобни предложения.
------------------------
Култура;2006, бр.1;
Основният проблем, обаче, който прави хубавата книга трудно използваема, иде от превода. И тук има нещо положително. За втори път (правеше го Митко Златарев, лека му пръст, в изданията на ?Кибеа?) виждам дълъг списък на консултанти за термини с произход от Китай, Индия, Иран, Египет и т.н. – все страни, за които нямаме утвърдена транскрипция. И въпреки това са останали страшно много грешки и неточности – стотици, според мен. Та едва ли ще посегна към справочника за информация. А той е точно за това.
------------------------
Култура;2006, бр.3;
Останаха медиите. Този път съм объркан. Аз работя за медиите. Обичам медиите и се надявам, че медиите ме обичат. Медиите обругаха акцията на генерала с всички сили. Не виждат ли същото, което виждам аз? Няма как да не го виждат, но медиите се съобразяват с обществото, което е недоволно от спирането на трафика по ?Витоша“. Прогнилото, разглезено българско общество, което реагира само първосигнално.
------------------------
Култура;2006, бр.3;
Останаха медиите. Този път съм объркан. Аз работя за медиите. Обичам медиите и се надявам, че медиите ме обичат. Медиите обругаха акцията на генерала с всички сили. Не виждат ли същото, което виждам аз? Няма как да не го виждат, но медиите се съобразяват с обществото, което е недоволно от спирането на трафика по ?Витоша“. Прогнилото, разглезено българско общество, което реагира само първосигнално.
------------------------
Култура;2006, бр.4;
- Определено. Но аз винаги съм мислил, че моята основна мисия е да работя с този оркестър. Да градя. Друго е, когато гастролираш, друго е, когато виждаш един състав да се изгражда, да придобива облик, оркестрова култура. Не може да не се прави това. Не може да не се работи.
------------------------
Култура;2006, бр.4;
- Без тази операция учителят се превръща в застаряваща стринка. Днес виждаме, че учителите не са горди със себе си, не са поне малко от малко творци. Те растат в йерархията точно както офицери. А пресъздаването на знанието в уроци е и изкуство, и наука.
------------------------
Култура;2006, бр.5;
Свен Нюквист ми направи много приятно впечатление. Ние вече се бяхме виждали в Готланд и с ентусиазъм се спряхме на избраната по-рано натура. Единствената сложност е съпротивата на орнитолозите, които се страхуват, че ще изплашим птиците.
------------------------
Култура;2006, бр.7;
- Може би защото никога не съм очаквал да печеля от музиката си. Това ме правеше свободен. Работех други неща. А писането на музика беше единственото, в което виждах смисъл. Аз съм фаталист. Знам, че всичко, което съм написал, може да изчезне в един миг. Всичко, което съм написал, е тук, в тази стая (интервюто е взето в дома на Лазар Николов – бел.ред). Няма да намерите партитурите ми в библиотеките. Един пожар и край…Но единственото, което можех да правя, е да пиша музика.
------------------------
Култура;2006, бр.7;
Напускайки пределите на историята и теософията, може да се обърнем и към множеството примери от днешния ден, които ни показват образите на почитаните герои, изложени на видно място. Те са сред демонстрантите в шиитските квартали на Багдад, по стените на шиитските домове по време на празника Ашура. Портретите са и в религиозните центрове – хусейнии. И тук, както и в албумите, които са събрали фотографии на колекции на ислямското изкуство, виждаме изображенията на ‘Али и Хусайн, съобразени с традицията и канона – такива, каквито са създавани от векове.
------------------------
Култура;2006, бр.7;
В абасидския халифат тенденцията се развива още по-смело. Абасидските халифи поръчвали на придворните майстори в Багдад да секат златни и сребърни медальони с вид на монети,на които били изобразени самите владетели приживе. Виждат се халифите по време на отдих, на лов, седнали на трон. От този период са се съхранили медальони с животински образи – на орли, камили, лъвове, разкъсващи антилопа. Очевидно в качеството си на парични знаци тези медальони не са били в обращение Те по-скоро са давани като награди и за спомен.
------------------------
Култура;2006, бр.8;
Валентин Стефанов: Това се отнася и за повечето тенденции в съвременното изкуство – виждаш едни и същи неща в Париж, в Лондон, в София. Примерно преди два месеца ние излагахме в музея за съвременно изкуство „Долум? в Шанхай. И там нещата, които виждаш, имам предвид водещите автори, не се отличават твърде много от западноевропейските художници.
------------------------
Култура;2006, бр.8;
- Ами това е проблемът – в конкретните стъпки, които трябва да се предприемат за създаването на музея. Въпросът е кой да ги предприеме и как. В тази посока не виждам движение...
------------------------
Култура;2006, бр.8;
Валентин Стефанов: На живо наистина беше по-добре и инсталацията върху прозорците се виждаше от Народния театър. Много хора се спираха да гледат.
------------------------
Култура;2006, бр.8;
Нина Ковачева: Може да се тълкува като процес на съзидание и разрушение, като изява на мъжко и женско начало, на цикличността в живота и т.н. Естествено, че има момент на воайорство – в скритите пространства, дали действително са такива, каквито ги виждаме; в нещата, които стават след или отвъд изображението, което виждаме; в неочакваната поява на това изображение в една сграда, която сме свикнали да виждаме по съвсем друг начин. Инсталацията може да се възприеме и като задаване на точки за мислене на зрителя.
------------------------
Култура;2006, бр.9;
Лазар Николов често и охотно употребяваше „отблясък?, „отблясъци? (Трета симфония първоначално е замислена и даже наречена „Оркестрови отблясъци?.) На какво отблясъци? Вероятно на нещото, което той виждаше в пълния му блясък, което му беше отредено да улавя в пълнотата на неговото лумване.
------------------------
Култура;2006, бр.9;
- Поне там аз проблеми не виждам. Разпространеното оплакване, че сложните немски съществителни се налагало да се превеждат с няколко думи на български, не е кой знае колко оправдано: просто българският текст става с около 15 % по-дълъг – и какво от това? Е, при поезията е друго: не можеш да направиш един сонет в 15 стиха в полза на по-доброто разбиране…
------------------------
Култура;2006, бр.11;
- В това консумативно общество, когато хората измерват много неща с парични знаци, къде виждате ролята на държавата за поощряване на елитарните занимания – тези, които не са ?стока? за целия народ, но пък са знак за престижа на една култура?
------------------------
Култура;2006, бр.11;
Били са в миналото славни и достойни народи - разни спартанци, келти, индианци, траки, микенци, хети, картагенци и всички те, по някое време, са се затрили. Не в буквален смисъл - като динозаврите - ние сме претопили останалите живи. Не виждам засега нищо трагично - пак ние ще се самонаследим. Но вероятно официално ще започнем да се наричаме другояче. И няма да се занимаваме с неща, от които доказано не разбираме - например управление. Дали ще продължим да помним имената на цветята? Имаме ли право на нещо повече?
------------------------
Култура;2006, бр.11;
Срещаме се в малка стаичка в Народния театър ?Иван Вазов?. Бяхме се разбрали, че ще се видим за час. Отпиваме по малко добро червено вино. Спираме, говорим си неща, които споделят хора, които дълго не са се виждали. Чувствам се много добре, искам и на нея да й е така. Неусетно минават повече от три часа. За каквото и да говорим в разговора присъства и Иван. Това, разбира се, е Иван Станев.
------------------------
Култура;2006, бр.11;
- Продължавам да бъда скъперник - не раздавам онова, което мога, на когото и да било. Когато говорихме за филмите, не казах, че на мен ми правят предложения, които отказвам, защото виждам, че ме бутат в клише, с което не искам да имам нищо общо…
------------------------
Култура;2006, бр.11;
- Колкото и да е странно, макар че съм жена и се интересувам от външни неща, никак не съм суетна. Успехът е нещо, което ми е приятно, но не ме вълнува особено. Не се задълбочавам, не се вманиачавам. Това, че някой може да ме разпознае на улицата или да ме поздрави за играта ми снощи, или че мога да видя в Копенхаген закачена огромна моя снимка на Кралския им театър, или че в Париж виждам найлонови торбички с моя снимка – всичко това са неща, които са ми приятни, приемам ги като виц, но не ме вълнуват особено. Абсолютно искрено го казвам.
------------------------
Култура;2006, бр.11;
- Не, не е за деца. Играхме го в Копенхаген и беше невероятна еуфория. Защото за пръв път виждат Андерсен без обичайната захаросаност.
------------------------
Култура;2006, бр.12;
- Да, беше нещо като немски спагети-уестърн. Казваше се ?Децата на Мара Мара?. Впоследствие никога не ми е попадал, въпреки че тогава ми направи много силно впечатление – на екрана се виждаха някакви деца, провесени на метални куки, като в месарница. Това беше през 1953 г., когато бях на тринайсет.
------------------------
Култура;2006, бр.12;
Илюстрациите на Любен Зидаров действително са класика. Те носят типичния авторов почерк – хем забавен, хем философски извисен. Невъзможно е да стоиш пред тях в умиление – те по-скоро предизвикват интелектуален възторг. Въпреки, че в тях виждаме малкия свят на руси къдрокоси момиченца, симпатични мишлета и къщички с червени покриви, те са изградени с мащаб.
------------------------
Култура;2006, бр.14;
Погледът отвън и погледът отвътре виждат и рисуват различен портрет на исляма. Истината е, че макар и всички мюсюлмани да признават Свещения Коран и заветите на Пророка Мухаммед, те отдавна не са единна общност, при това в мюсюлманските общества протичат динамични глобални процеси, които често опровергават прогнозите. Но класическото монолитно ислямско учение, което не допуска нововъведения и е сериозен стимул за добротворство и толерантност, може да служи като основа за диалог и разбирателство
------------------------
Култура;2006, бр.14;
Когато го питам как би искал да бъде запомнен, той се усмихва широко: О, това не е трудно. Преди трийсет и пет години започнах да правя градина в Сардиния, в моята къща край морето. Сега от пътя децата ми и внуците ми не могат да видят къщата – виждат само красивата градина и деветте хиляди растения, които съм посадил. Посадих също хиляда дървета в гората между Йерусалим и Тел Авив. Мисля си, че по душа аз съм просто един градинар.
------------------------
Култура;2006, бр.14;
- Може би защото текстилните фирми не виждат своята изява в галерийно пространство. Може би те търсят именно формата на панаира, на изложението, на базара и т.н. Подобен проблем се явява впрочем и в ежегодния салон на частните галерии. Събират се на едно място най-разнородни галерии – от типа сувенирен магазин с художествен оттенък, през антиквариат, през търговски галерии с класическо изкуство, някои и с чуждестранни работи, до галерии с акцент върху съвременната живопис. Впечатлението ми от събирането им на едно място е точно такова никакво, неопределено…
------------------------
Култура;2006, бр.14;
Светла Петкова: Организаторите сигурно са имали идеята да направят представителна изложба. Но аз не виждам по какво тя се отличава от други подобни.
------------------------
Култура;2006, бр.14;
Защото ?искането“ и ?не-искането“ са въпрос на личен избор. Въпрос на личен избор, например, е да прецениш, че – ако през 80-те живееш в центъра на София и учиш в английската гимназия – ?със сигурност не виждаш репресивната страна на режима“, както се е случило с един от ?героите“ на книгата. (Поставям ?герои“ в кавички, защото някои – вероятно – предпочитат понятията ?интервюирани“ или ?респонденти“.) ?Виждането“ и ?не-виждането“ са също въпрос на съзнателен личен избор. А не толкова – на глупост…
------------------------
Култура;2006, бр.14;
- Професор Еко, да опитаме да изясним нещата: виждате ли тези връщания като забавни парадокси, или смятате, че сме застанали пред нещо по-обезпокоително?
------------------------
Култура;2006, бр.16;
- В последно време се забелязва взаимодействие между различните форми на изкуство, като се върви към една по-голяма пластичност, триизмерност. Търсят се нови измерения на визуалното. Как виждате бъдещето на изкуството?
------------------------
Култура;2006, бр.16;
- Да, но все пак не трябва да забравяме, че нашата скулптура, нашите майстори преминаха през изключително тежко време последните 15-16 години. С много малки изключения те нямаха пазар в страната, нямаше големи проекти, в които да участват. Оцеляването на българското пластично изкуство, според мен, се дължи на това, че те наистина са исихасти. Това са 16 години тримирене. Никак не е лесно и им прави чест. Много от тях опитаха и други материали. Хора, които сме свикнали да виждаме в гигантски бронзови и гранитни каменни изпълнения, отидоха към глината и доказаха, че са майстори.
------------------------
Култура;2006, бр.16;
По време на изложбата на Хенри Мур се чуваха гласове: ?Ама защо са толкова малки тези работи... Той си е изчистил студиото... Дал си е малките формати...?. Тези реакции се появиха, защото повечето негови български колеги тогава не знаеха, че той работи в тези обеми и че фактически те виждат матриците, както аз ги наричам.
------------------------
Култура;2006, бр.17;
Мортимър прехвърли вниманието си на сцената, където четири голи десетгодишни бръмбъзъка (две на две момчета и момичета) лудуваха върху едно грамаданско легло. Въздействието беше комично, защото накара Мортимър да си спомни корицата от Нормън Рокуел на ?Сетърдей Ивнинг Поуст“ с луничавото момиченце, седнало пред огледалото на мама и нацупило устнички, през които се виждаше дупката от падналото зъбче, докато се пробваше да си сложи от маминото червило.
------------------------
Култура;2006, бр.17;
- Виждам само един начин, по който да се справим с тази абсурдна ситуация: слушайте сега, Кавалере, ние образоваме това тук хубаво момиче, учим го на онова, което всяко момиче на нейната възраст трябва да знае, и тъй като искаме много добре да го обучим, ние прилагаме … ние прилагаме … ние прилагаме …
------------------------
Култура;2006, бр.17;
- Виждал съм момичета, още по-малки от това, да удържат и на по-масивни членове: в живота със смелост и търпение се овладяват и най-големите препятствия …
------------------------
Култура;2006, бр.17;
- Ако с това ще успокоя духовете, не виждам защо училищното барче, което и без това вече продава омалелите униформи на момичетата от по-горните класове, да не съдейства в пласирането и на омалелите спирали, естествено при условие, че цялото мероприятие не се опорочава от стремежа за печалба.
------------------------
Култура;2006, бр.18;
Наближаваше Първият национален преглед на куклените театри. Еуфорията отново се възцари. Художествения съвет отново беше разколебан и отново прие сценария ми с резерви. Намираше го за много усложнен. Много от членовете на съвета не го виждаха като спектакъл. Христоматийните им представи за гигантоманията, заложена в сюжета, ги смущаваше. И за доброто разположение в кулоарите на театъра вече бяхме "маркототевци."
------------------------
Култура;2006, бр.18;
"Крали Марко" е не само спектакъл на световно ниво, но и което е по важно, спектакъл, който може да се види само у вас, в България. Спектакълът е намерил една извънредно модерна и хармонична форма, като е запазил специфичния си български дух. Мисля, че в такава насока трябва изобщо да търсим и виждаме перспективите в развитието на съвременното куклено изкуство."
------------------------
Култура;2006, бр.18;
В едно от турнетата ни бях гледал в Мюнхен изложба на група хиперреалисти, акцентирана върху насилието в ХХ век. Показах на Енчо Пиронков албум с репродукции от тази изложба и той още при разлистването му страшно се запали. Знаеше за това ново течение, но не беше виждал нищо от визиите му. Написах пиеса за едно малко момиче, сираче, отгледано от възрастна знахарка в планината, което неволно попада в хаоса на въстанието и бива убито. Нарекох я "Алената царица".
------------------------
Култура;2006, бр.18;
Впрочем, още преди да тръгна на училище, леля ми, гимназиална учителка, с която живеехме в обща къща една лятна вечер, в завоалираната светлина на нощна лампа, ми прочете с преправен, тайнствен глас "Оле, затвори очички". Приказката толкова силно беше проникнала в мен, че в последствие бях превърнал нощите в уютно място за творчеството на детското си въображение. Бях си внушил, че съм виждал Оле. И не само на сън. Дори бях сигурен, че един цветен летен чадър, висящ в лелиния гардероб е неговия, че той там си го държи.
------------------------
Култура;2006, бр.18;
Наближаваше премиерата и актьорите отново бяха обзети от безпокойство за нова готвеща се атака. Не ми се вярваше, защото не виждах някакви особени проблеми в спектакъла, но те настояваха да взема мерки. Е, какви бяха мерките ми: поканих на генералната репетиция Леон Даниел и го помолих да участва на обсъждането
------------------------
Култура;2006, бр.18;
Същият ден към 2 часа Леон пристигна ненадейно вкъщи с бутилка коняк. Не бях го виждал толкова развълнуван. Пихме, разговаряхме и между приказките каза нещо, което съм запомнил и ще си позволя да го кажа: "Ето че у нас се роди първия абсурден спектакъл."
------------------------
Култура;2006, бр.19;
Обикалям Европа и виждам хората как го правят. Аз за себе си знам какво още трябва да се извърши. Защото това наистина е национална памет. Филмотеката – също. Не може нашите филмови ленти да седят по шкафове и да не се знае даже какво има в тях.
------------------------
Култура;2006, бр.20;
- Този въпрос ме вдъхновява за цяла научна статия. Или дори две. Да, и аз виждам книгите на Урбан и Кратохвил като книги за идеологията, за опасната й мощ, за фаталната й прелъстителност, на която тъй лесно се поддаваме… При Урбан обаче има нещо уникално. Неговите мистификации и автостилизации са толкова майсторски, направо перфектни, че мнозина буквално го отъждествяват с мрачните му, сатанински герои, създатели и пропагандатори на безумни на пръв поглед идеологически проекти и схеми. Стига се дотам Урбан да е подозиран най-сериозно и от най-сериозни хора в… психически отклонения.
------------------------
Култура;2006, бр.21;
- Всеки има различни таланти… Моят със сигурност не е да бъда сред много хора. Например, когато съм вкъщи, обикновено не се виждам с никого, освен със семейството си. Когато съм на път, тогава е другата крайност – обичам да се срещам с много хора, да чувам нови идеи… Това е много важно за мен, да живея с тези две крайности.
------------------------
Култура;2006, бр.23;
Политиците от Право и справедливост съвсем доскоро виждаха и двете формации като врагове на полската демокрация и независимост. Тези мнения бяха правилни: партията на Гертих е наследник на проруската десница, тази на Лепер - на просъветската левица.
------------------------
Култура;2006, бр.23;
Знаменателно е как Ярослав Качински 3, известен като опитен играч, не иска да види опасностите за своята формация или ги омаловажава. Макар че те се виждат с просто око, а ги потвърждават и сондажите. От тази коалиция най-много ще спечелят Лепер и Гертих, най-много ще загуби партията на Качински.
------------------------
Култура;2006, бр.23;
- Споменава се Хрушчов като лидер на страната и, макар че не го виждаме на екрана, беше ми важно да обоснова онова, което е станало до свалянето му от власт. Ето, затова ми бяха нужни 60-те. И ми се искаше да представя атмосферата на онова време през тази драматична история.
------------------------
Култура;2006, бр.24;
- Тя представлява противопоставяне на архитектурата и може да бъде разглеждана като паралел към работата на Мария Айххорн, защото също предизвиква възприятията и въвлича зрителя в някакво действие. Изкуственият под на Моника Бонвичини в началото беше съвсем гладък. Виждаше се обаче, че плочите, от които е изграден, са крехки. Човек не знае как да се движи по тях, защото, стъпвайки, гипсокартонът под краката му започва да се чупи.
------------------------
Култура;2006, бр.24;
При срещите си с английския пълномощен министър Рендел и американският представител в София Ърл, Стефан Танев открито критикува западната политика по отношение на България: "Вие ни хвърлихте в обятията на Германия. Вие ни доведохте до положението нашите интереси да съвпадат с нейните, да виждаме в нейно лице спасител".
------------------------
Култура;2006, бр.25;
Да, рекламите наистина лъжат, но това им е работата. А ние се оставяме да ни манипулират, защото не сме напълно разумни същества. Голямата реклама се възползва от факта, че виждаме онова, което искаме да видим, че чуваме онова, което искаме да чуем и вярваме в онова, в което искаме да вярваме. Голямата реклама действа, поне отчасти, благодарение на това, че ние най-неразумно позволяваме на чувствата да замъглят преценката ни.
------------------------
Култура;2006, бр.25;
Не всички понятия в математиката са конкретни (както става ясно от случая с умножаването на отрицателни числа). А ако едно правило се преподава без позоваване на модел, то не е задължително преподавано по механичен начин. Когато детето види логиката в едно правило или приложи правилото към случай, който не е бил обсъждан, то значи математиката се учи концептуално дори и без наглед (и дори ако децата не са открили правилото сами). Фактът, че децата трябва също така да се учат да виждат връзката между правилото и нагледа, не противоречи на моята теза.
------------------------
Култура;2006, бр.25;
Ако даден учител преподава само тези понятия, които учениците са готови да разберат или обяснят напълно, той няма да може да вдига летвата малко по малко, както обясних по-рано; а този метод е ключов за успеха нa JUMP с по-слабите ученици. В Онтарио от третокласниците не се очаква да събират големи числа, защото не са прекарали достатъчно време в игра с нагледи на големи числа. Но аз съм виждал третокласници да скачат от столовете си от вълнение, когато ги предизвикам да приложат метода за събиране на трицифрени числа към десетцифрени.
------------------------
Култура;2006, бр.26;
- А какво ще кажете за абстрактните импресионисти и за мястото им във вашата работа? Виждам връзка с художници като Марк Ротко, който също говори чрез цвета.
------------------------
Култура;2006, бр.26;
- Във всички случаи аз лично предпочитам да работя в студиото. Действаме в една и съща стая, така че виждаме и какво прави колегата. Е, понякога ми се струва, че работим прекалено близо. Но не може да ни се угоди. Рисуваме по цял ден като къртици в дупка и не виждаме дневна светлина. Всичко е в малък мащаб и понякога си писваме. Анимацията е самотна работа, но е добре да се работи в колектив. Иначе те хваща клаустрофобията.
------------------------
Култура;2006, бр.28;
От Неделино за София и Пловдив има директни автобуси. Тръгват в четири сутринта. Бях подминал Пазарджик, когато се сетих, че не знам как върви укрепването на старата пазарджишка ?Света Богородица“ и не съм виждал на живо новия им ?Свети Георги Победоносец“. И че в Пещера сигурно има нови черкви, които трябва да бъдат сравнени с прочутите стари. Слязох от автобуса на магистралата и започна нов Джулая хичхайкинг, за който ще ви разкажа друг път.
------------------------
Култура;2006, бр.29;
Река ли да преброя проявите, съставящи полифоничната структура на „Варненско лято`06“ във времето на „моя“ наблюдателски отрязък, ще стигна далеч над цифрата 30. Лично аз в случая не виждам особен смисъл да го „удрям“ на рецензентика в буквалния смисъл: кой как свирил/пял и защо. Но за да спазя все пак приемственост (или комплиментарност) спрямо първата статия за юбилейното „Варненско лято“, написана от колегата Наталия Илиева, ще започна с поименно посочване и кратък коментар на музикалните събития едно по едно.
------------------------
Култура;2006, бр.29;
Кризата, уви, е обективна. Всеки път, като разтворим вестниците, виждаме застаряване. Разтворим ли някой роман или стихосбирка, около които се опитва да се образува някакъв шум, пак виждаме застаряване. Отработват се отработени модели, повтарят се стари неща, усеща се растяща носталгия. Имаме пълна симбиоза в този план между медийното и литературното поле.
------------------------
Култура;2006, бр.29;
Макар че има и разлика. Играчите напоследък нещо губят традиционното си елитарно доволство. По лицата им няма вече иронични усмивчици, които казват: „Какво знаете вие!“. Защото усещат, че ако днес все още не им трябва публика, за да си живеят живота и скърпват бизнеса, утре вероятно много ще им трябва. Нуждата от публика се задава на хоризонта и те първи я виждат, и не им е хубаво.
------------------------
Култура;2006, бр.29;
Същото това поколение владее публичното пространство и днес. Виждаме го в лицето на Левчев, Антон Дончев, Стефан Цанев и още доста други. То напълно осъзнава, че времената са различни и че това, което преди им се е полагало едва ли не „по право“, сега е кауза, за която постоянно трябва да работят. И те работят. Участват в сложни мрежи на взаимопомощ, постоянно се поддържат един друг, постоянно търсят и намират връзки с различни центрове на административната власт или пък на явно или „сенчесто“ финансово подпомагане. И постоянно търсят как да се посеят и увековечат в по-млади последователи.
------------------------
Култура;2006, бр.29;
Но ако решим за удобство да забравим целия сбор от участници и се ограничим да говорим само за конкретните шест книги, те самите са толкова неравни по достойнства, че не виждам какво друго ги държи заедно, освен CV-тата на авторите им. Най-добри са на Голев и Коен, рязко повече от останалите. След това – далече назад – на Стефанов. В този смисъл, интересно ще ми е да видя дали журито ще посмее да гласува за някой заместник. Под укоризнения поглед на началника му.
------------------------
Култура;2006, бр.31;
Какво е това, което ме кара, вместо да се радвам на онова, което виждам и преживявам тук и сега, трескаво да се боря със загадките на съвременната BG театрална действителност?
------------------------
Култура;2006, бр.34;
Сега той се чувстваше длъжен да направи това, което отдавна бе планирал за минутите на изкачване в атмосферата. Беше си приготвил спомен и мисловен експеримент. Искаше да се настрои за разтварянето на женската плът, искаше да се настрои за онова, което скоро щеше да сполети гърлото на стюардесата. Виждаше я оттук седнала и привела глава с писалка в ръка и подложка за писане в скута.
------------------------
Култура;2006, бр.35;
Може би си спомняте как изглеждаше местността, обитавана от симпатичните и безгрижни хобити във филма ?Властелинът на пръстените“? Ако мислено умножите картината няколкостотин пъти, ще получите Нова Зеландия. Или поне Северния остров, който видях. На Южния остров панорамата се разнообразява от мощен планински гръбнак, проснат по цялото протежение. Но и това сте виждали в същия филм, който беше заснет именно в Нова Зеландия от местния режисьор Питър Джаксън.
------------------------
Култура;2006, бр.36;
- Труден въпрос. В това аз виждам не религиозна, а по-широка, хуманистична трансформация. Много трудно е да се покаже вярата, самата вяра е тъждествена на тайна. Иска ми се по-отблизо да опозная творчеството на братя Стругацки. В крайна сметка, съдя за тях само по една книга.
------------------------
Култура;2006, бр.39;
- Облаците, за които става дума, са облаците на войната. Началната точка бе произведението на Лукас Кранах Разпятие. Зад кръста с разпятието на Христос се забелязват тъмни тревожни облаци. Днес ние живеем в един лаически свят и аз разглеждам тази картина по друг начин: аз виждам една майка от Близкия Изток, която оплаква смъртта на сина си, убит от местните власти, поддържани от окупационните сили. Това е моята политическа интерпретация на библейското разпятие.
------------------------
Култура;2006, бр.39;
- На моменти вашият спектакъл е доста хаплива политическа сатира. Когато Дана Касперсен влиза на сцената, все едно виждаме Кондолиза Райс като блондинка.
------------------------
Култура;2006, бр.39;
Виктор Паунов: Да, разликата в т.нар. малки букви. Българската кирилица е нещо, което ние, художниците, винаги сме провеждали като наша политика, художествена политика, смея да твърдя. В миналото държавата все пак я толерираше. Сега никого не интересува, никой въобще не обръща внимание. Българската кирилица може да се използва поне в държавната администрация, в училищата... Учим деца си да пишат буквите по определен начин, а когато почнат да се запознават с наборните букви, виждат друга рисунка на буквата, която те не са учили.
------------------------
Култура;2006, бр.39;
Христо Буцев: Как виждате еволюцията на книгата? Живеем в свят, където с книгата може да стане всичко.
------------------------
Култура;2006, бр.39;
Трябва ли да се учудваме, че Сократ бил вбесен от обвинението, че взима пари за своето преподаване? Още тогава философите ясно виждали докъде неизбежно би довела професионализацията на образованието, изземващо учителската функция, която принадлежи на всички в едно здравословно общество.
------------------------
Култура;2006, бр.41;
Вера Найденова: Хора, наблюдаващи културните процеси, отдавна са забелязали, че промените се извършват по желание на реципиента, т.е. на зрителя в случая. Той узрява за новото. Мисля, че напоследък с просто око се забелязваше, че българският културен човек отново започна да проявява интерес към родното кино. При цялата стагнация на местата, където то би могло да се види, във въздуха се улавяше това желание – от гледането на старите филми до потенциалния интерес към новите. Аз лично съм виждала десетки хора да си купуват български филми на касети и DVD и да споделят, че ги гледат.
------------------------
Култура;2006, бр.41;
Божидар Манов: Апелът към държавата като цяло е нереалистичен – както виждаме, тя е взела-дала и в здравеопазванео, и в образованието, и в социалната област. А от утре в контекста на европейското ни битие сигурно ще редуцира още повече грижите си. Затова големите разпространители и собственици на салони трябва да бъдат ?убедени? с данъчни инструменти, а малките разпространителски компании - поощрени, и то тъкмо по модела на европейския пазарен механизъм, да реабилитират артфилмите с публичен показ в избрани търговски зали.
------------------------
Култура;2006, бр.42;
Отдавна не бях виждала толкова много жени на едно място. Всъщност, събралите се в залата дами от фотографиите няма как да бъдат видени - такива жени, за съжаление, вече няма! Липсват. Искам да ги виждам по улиците - шапките, перата, да чувам шумоленето на роклите им... Радвам се да ги видя в залата! Поканени са от Ирина Генова и Любинка Стоилова, на които благодаря за възможността да присъствам на техните Присъствия/ Отсъствия.
------------------------
Култура;2006, бр.42;
Отдавна не бях виждала толкова много жени на едно място. Всъщност, събралите се в залата дами от фотографиите няма как да бъдат видени - такива жени, за съжаление, вече няма! Липсват. Искам да ги виждам по улиците - шапките, перата, да чувам шумоленето на роклите им... Радвам се да ги видя в залата! Поканени са от Ирина Генова и Любинка Стоилова, на които благодаря за възможността да присъствам на техните Присъствия/ Отсъствия.
------------------------
Култура;2006, бр.44;
Новата работа на Недко Солаков ?Нагло изкуство № 5“ се състои от изречението „Ти, зрителю, си част от публика, която (особено сега, когато нямам нови идеи) не е толкова важна за моята кариера и затова не виждам никакъв смисъл да изложа нещо по-съществено тук пред тебе“, написано с черен флумастер с почерка на Солаков, краят на изречението се срива малко надолу.
------------------------
Култура;2006, бр.45;
Мария Василева: Но и имаше къде да избяга. В момента просто не виждам, дори да има художници, които да искат да се противопоставят на някакво статукво, къде ще намерят подкрепа за своите действия.
------------------------
Култура;2006, бр.45;
?Държавна сигурност“, произнесох на срички. ?Трябва да знам дали има нещо, разбираш ли, виждам се с хора, заемам позиции, изграждам публичен образ.“
------------------------
Култура;2007, бр. 1;
- Особено след последната си работа - „28013?, се убедих, че няма средства, които не бих желал да използвам в работата си. Средствата са безкрайни – въпрос на време и лично узряване, на дадености – финансови, технически, емоционални и интелектуални. Ако щеш, на метереологичните условия, в които съм поставен. Всяко преднамерено ограничение намирам за безполезно.- Как виждаш състоянието и развитието на съвременния танц днес по света?
------------------------
Култура;2007, бр. 2;
- За съжаление, западните политици имаха през последните години своя собствен дневен ред, който им е по-близък от нашите проблеми. Следователно се правеха, че не виждат какво очевидно се случваше в нашата страна. Мисля, че това беше грешка.
------------------------
Култура;2007, бр. 2;
Че публиката в Русе има нужда от джазов форум и изобщо от джаз, няма съмнение. Това се виждаше по озарените лица на изпълнилите залата хора от най-различни възрасти. Вярно е, че фестивалът е веднъж в годината и че джазовият живот в Русе се поддържа веднъж седмично в Клуба на културните дейци от шепата русенски джазови музиканти, т. е. разнообразието не е голямо, но също така е вярно, че на много хора (просто любители на музиката) отдавна им е писнал диктатът на ширещата се чалга (поп-фолк или турбо-фолк, както предпочитате), която, ако потече и от чешмата, няма да е изненада за никого.
------------------------
Култура;2007, бр. 2;
- Гоненето на възможния максимум ми се струва абсолютно естествено, да не кажа задължително състояние. Аз може би имам вкус към гоненето на ?невъзможния? максимум. Тук говорим най-вече за конюнктурните ограничения, но и не само. В това да не се приема конюнктурата виждам голям смисъл. Ако започна да употребявам професията си без никакво извънредно усилие, все едно само да ми е кеф или само изгода да извличам, то ще се получи някакъв вид консумация. Има едни пари, нека да ги вземем; е, колкото дават – толкова. Така не мога – и за добро, но и за лошо…
------------------------
Култура;2007, бр. 3;
Аз лично виждам дори след по-малко от 50 г. вестници като Култура като линк на някой голям информационен сайт.
------------------------
Култура;2007, бр. 3;
И сега, като виждам колко малко помня за другите и за себе си, ме обзема ужасът на трите Чехови сестри, ужасът, че това, което някога сме правили и правим, остава без следствия и затова блуждаем. Нас вече ни забравят, забравяме се един други, самозабравяме се и забравата расте, а паметта пустее. И подобно на това, което е Москва за трите Чехови сестри, мястото на нашата обща памет остава завинаги непосетено. И какво от това - нейсе, забрави, тури му пепел. Паметта ни е обезвредена и пепел никак не остана.
------------------------
Култура;2007, бр. 3;
Картината на това случване, която води звуковото битие, словото и музиката доникъде, изисква така, както го виждаме тук и сега, различни осъзнавания от нас. Осъзнавания на нашата чувствителност, осъзнавания на типичната ни звукова изразност, осъзнавания на потенциите ни на общност, която през вековете е изграждала своята духовна автентичност и със своята активност може да осъществи промяна. Тази картина предполага групови и индивидуални припомняния за това, което мислим и назоваваме с цялата си креативност.
------------------------
Култура;2007, бр. 4;
В това аз виждам трагедията на учения, която поради липсата на финансиране, поради правния хаос и вихрещото се иманярство, се оказва в позицията на изолиран от възможността да проучва българското минало. И този проблем не е само личен. Това е проблем на културната политика в България.
------------------------
Култура;2007, бр. 5;
- Не виждам нищо лошо да бъда в компанията на Людмил Стайков, както и на Георги Дюлгеров или Иван Ничев, обаче не желая да бъда в компанията на хора, които си въобразяват, че могат да бъдат всичко.
------------------------
Култура;2007, бр. 5;
- Това е дълъг разговор. Не са един и двама, мнозина са виновни. Но що се касае до най-младите, мина периодът, когато те отказваха да участват в конкурси, защото нещата предварително са разпределени. И виждам, че все повече пробиват.
------------------------
Култура;2007, бр. 7;
- Да, обичам това, което е в сянка. Знам добре, че осветените от слънцето неща ги виждат всички, а тези в сянката може би на някого са неизвестни, друг ги е забравил. За мен винаги е особена радост да дам на хората възможност да научат онова, което по-рано не са знаели.
------------------------
Култура;2007, бр. 8;
Ала моите африкански приятели се вбесиха най-вече от всеобхватните му обобщения. Книгите на Капушчински не пропускат да информират читателя какво мисли, вярва и чувства ?африканецът?. Опитайте се да заместите ?африканец? с ?европеец? в съответните фрази; получените обобщения ще са тъй абсурдно широки, че започваш да виждаш защо някои хора усещат известна надменност в гледната му точка, която си е вид расизъм. Кенийският писател Биняфанга Уайнайна безжалостно подиграва тази визия в статията си ?Как да пишем за Африка? за списание ?Гранта?.
------------------------
Култура;2007, бр. 8;
- Много по-лесно е да се пътува, това е едно от най-важните неща в нашата професия – да виждаме и да познаваме изкуството на другите. Защото става въпрос за едно голямо семейство и ако не знаеш какво правят в другата част на континетта или по света, се изолираш и капсулираш. Всичко става много по-достъпно и се надявам, че все пак ще има някакви фондове, които ще ни подпомагат. Освен това има интерес от страна на чужди музеи и галерии да правят неща в България и да стъпят на пазара, макар че все още го няма.
------------------------
Култура;2007, бр. 10;
?Стая 666“. В нея лауреатът Вендерс поставя камера и оставя ключа на рецепцията. На въпроса ?Как виждате бъдещето на киното?“ отговарят Годар, Пол Мориси, Фасбиндер, Йълмаз Гюней, Вернер Херцог, Спилбърг, Антониони и други гости на фестивала. ?Проблемът е във взаимовръзката между зрителя, който срещу парите си иска да се почувства като герой за час и половина, и индустрията, която за един инвестиран долар очаква да получи десет, а не в хората, правещи кино.“ – казва Стивън Спилбърг във филма.
------------------------
Култура;2007, бр. 11;
През 2006, когато гръцкият град Патра е културна столица на Европа, изложбата на Леонардо е била представена там. По това време тогавашният Министър-председател на България г-н Сакскобургготски и Министърът на културата Нина Чилова я виждат и отправят покана тя да гостува в България по повод приемането на страната ни в Европейския съюз.
------------------------
Култура;2007, бр. 12;
- Всичко е важно. Но най-много държа да съм верен на композитора. Много композитори са ми свирили творбите си. Някои от тях – много лошо… Но тогава съм виждал по лицата им какви чувства искат да изразят. Опитвам се да пресъздам тези чувства, когато ги свиря.
------------------------
Култура;2007, бр. 15;
А виждаме друго: не само не е хроника на смърт, ами е на много животи – защото бардовското движение в България е част от феномена на ?живата“ култура. А тя може да бъде умъртвена само в условията на тотален контрол над всички форми на колективен живот. Всъщност, и тогава тя само се свива до частната сфера, до разнебитено касетофонче в кухня в приятелски кръг.
------------------------
Култура;2007, бр. 15;
Теа Рогел, драматург на постановката: Всъщност, пиесата я донесе режисьорът и мен много ме вдъхнови самата тематика, както и това изключително преплитане на смешно и драматично, което, ако говорим честно, е голяма класа – ако погледнем към популярните днес англоезични автори, те не са по-голяма класа от това, което виждаме при българския драматург. За нас е голямо удоволствие; ние проследихме постановките на този автор и в други страни и по Европа, и по света, и, честно казано, ни досрамя, че в Словения все още не го познаваме.
------------------------
Култура;2007, бр. 16;
Бях свидетел на това как някои от най-верните български фенове на Гилиъм напускат покрусени залата. И с право. Отдавна не бях виждал толкова лоша актьорска игра и такава неадекватна режисура.
------------------------
Култура;2007, бр. 16;
Георги Смилевски: На първо място, редът на движенията. Непрекъснато внимавах да не объркам нещо. Към стандартните опасения дали и как ще се получи едно или друго движение, ще добавя и фактора родна публика. Зрителите, роднините, близките не са ме виждали от шест години и исках да се представя пред тях по най-добрия начин. Танцувал съм на много сцени и никъде не съм се притеснявал толкова силно, защото знам, че сега позволя ли си пропуск, ще се запомни само той. В професията на артиста репетициите са много, но на сцената си веднъж и нямаш втори шанс.
------------------------
Култура;2007, бр. 18;
Стефан Николаев: По този повод има една много хубава мисъл на Дан Пержовски, която съм виждал при Недко Солаков: I’m a post modern ex communist. Ние сме някъде там.
------------------------
Култура;2007, бр. 19;
Докато едно време патриархалната спойка присъстваше задължително в българското кино, напоследък се късат връзките родители-деца, а на всичкото отгоре излиза, че възрастните са по-инфантилни от невръстните. Сега на екрана виждаме деца-мъдреци, както е и в ?Пазачът на мъртвите?.
------------------------
Култура;2007, бр. 19;
Да, а и е несигурно. Не виждаш перспектива. Нямаш никакви гаранции, че дори да напишеш нещо добро, то ще те храни. Да не говорим, че в комисиите има хора, работещи по принципа ?аз на теб, ти на мен? и така си снимат филмите...
------------------------
Култура;2007, бр. 20;
Мисля си и за архитектурата. Някога, разказвали са ми Пенчо Балкански и Иван Ненов, е нямало сухопътен начин за достигане до рибарския град Созопол. Пътували са с лодки. Отдалеч са виждали сребристите дървени къщи и тази картина ги е омагьосвала. Така Созопол е станал град на художниците. Забележително е, че именно в живописта и чрез живописта морето най-силно навлиза в българското изкуство.
------------------------
Култура;2007, бр. 20;
Едно от най-красивите ?фолклорни превъплъщения?, които съм чувала в последните години, е Струнен квартет № 2 от Владимир Панчев. Виждам автора в много изненадваща за мене светлина: стегнато, пестеливо използване на формата – само в 5 минути струнният квартет представя изумително богатство на образи, свързани с обредността; това е сякаш носталгия по една красива и стара народна душевност. Безмензурна мелодия, орнаментирана, в жанра на оплаквателните песни, с много пестеливо и фино полифонично вариране.
------------------------
Култура;2007, бр. 21;
- Не. Това е работа, при това сложна. Фактически отивам за два-три дни, които ще бъдат запълнени с безкрайни интервюта. Дори морето виждам само от прозореца, стига нещо да не го затуля. Така е било всяка година, когато групата ни отива в Кан. И от година на година ситуацията става все по-особена. Журналистическите заявки стигат до двеста, без да смятаме телевизионните екипи.
------------------------
Култура;2007, бр. 21;
- Разбира се, работата не е в тях, отдавна мога да не мисля за това. Имам предвид следното: трябва ли младите кинематографисти, които наблюдават отстрани съдбата на своя по-опитен и известен колега, да мислят за своята художествена участ? Готови ли са да се борят за индивидуалната си визия и по-нататък, ако година след година виждат такова отсъствие на подкрепа на режисьора-автор дори в Кан?
------------------------
Култура;2007, бр. 23;
- Аз избрах да се върна в България и да работя в „Колибри?, издателство с дългогодишно присъствие на пазара и на литературната сцена. Може би единственият недостатък по времето, в което аз се прибрах, бяха връзките с обществеността, рекламата, маркетингът. И… запълних дупката. Всъщност избрах къде искам да работя, но не какво. И все пак работата ми пасна, защото обичам да общувам с хората. Работя адски много, при това с голямо удоволствие, но най-хубавото е, че вече виждам плодовете на своя труд.
------------------------
Култура;2007, бр. 24;
Аз не виждам реална алтернатива на щатското лидерство. Ако американските бази в Европа, Азия, Китайско море или където и да е другаде по света бъдат закрити, светът ще стане нестабилен. И определено по-брутален, с повече насилие.
------------------------
Култура;2007, бр. 24;
Освен САЩ и Великобритания, именно Германия поддържа най-голям военен контингент извън границите си. Подкрепихме интервенцията в Косово. Вярвам, че на либералното немско общество може да се разчита. Германия се чувства част от Запада и иска неговото обединение. Жалко само, че като гледам нашата политическа класа, не виждам новия Хелмут Шмит или новия Вили Бранд, които биха били в състояние да изпълнят тази трудна задача.
------------------------
Култура;2007, бр. 25;
- Всеки човек има някаква съдба и моята като че ли е била да се завъртя във вихъра на тази музика. През 1967 г. моят преподавател проф. Константин Ганев ми подаде нотен текст - беше соната от Лазар Николов. През живота си не бях виждала така организиран музикален език: всичко беше съвършено ново за мен. Стана ми изключително интересно, за 17 дни научих сонатата и я изсвирих пред Константин Илиев, Лазар Николов и Константин Ганев. Оттогава ми остана любопитството към непознатото.
------------------------
Култура;2007, бр. 25;
- Аз съм оптимист. А и не виждам защо да няма база за поредно възраждане на българите. Та аз непрекъснато контактувам с нови поколения и там непрекъснато се раждат нови таланти. Изобщо не желая да допусна, че нацията е изчерпана, че пресъхват жизнените ни сокове. Навсякъде виждам интелигентни хора. По-скоро вината за скапаната ни действителност е в непрекъснатото хленчене, все някой ни е виновен. Ако всеки осъзнае възможностите си и организира живота си достатъчно добре, ще бъде много по-различно...
------------------------
Култура;2007, бр. 25;
- Разбира се, те са един вид ключ към филма, но внушението на ?Обърната елха? е много по-разнопосочно. И в тази разнопосочност виждам някаква цялостност на филма.
------------------------
Култура;2007, бр. 26;
- Ние сме свидетели на симптоматични писателски миграции от едно в друго издателство: виждате къде Теодора Димова издаваше преди, къде издава сега; същото е и с Емил Андреев...
------------------------
Култура;2007, бр. 29;
Ето точно тук се открояват големите разлики с действията и жестовете на съглашателски настроените интелигенти, на тези, които винаги са готови да станат държавни интелигенти, официални/официозни интелигенти, да мислят с максимално уедрените общностни категории, като се правят, че не виждат и властническите спекулации с инак най-високи колективни национални спомени и места на спомена.
------------------------
Култура;2007, бр. 29;
Когато скицирам сграда, си представям, че съм на мястото, където тя ще се намира. Виждам го пред себе си със затворени очи, мислено добавям към картината моята сграда и гледам дали тя отразява тамошното настроение.
------------------------
Култура;2007, бр. 30;
- Тук виждам един проблем във френския контекст, който има своя аналог в българския контекст - по-конкретно случая ?Атака“. Известно е, че ?Атака“ държи силен антитурски дискурс. Можем да си зададем въпроса дали, дори ?Атака“ да бъде отстранена от политическата сцена, антитурският дискурс няма да остане, защото вече е бил произнесен, защото ухото на избирателя вече е привикнало към него, защото границите на допустимото говорене вече са били отместени?
------------------------
Култура;2007, бр. 31;
Една от любимите ми работи стана тази на Андрей Монастирски в Ауе павилион – в самото начало е поставена голяма плоскост, а върху нея копче на звънец – натискаш го, но нищо не се случва. В края на павилиона виждаш същата плоскост, но този път с кръгче с дупчици, през които би трябвало да се чуе звук или глас вследствие на натискането на копчето.
------------------------
Култура;2007, бр. 31;
- По времето, когато работехте в Австралия, започнахте да се занимавате с мултикултурализъм. Бихте ли обяснили на българските читатели какво означава той за вас? Представете си за момент ситуацията в България. За разлика от Австралия или от Канада, или от САЩ, тук няма големи имигрантски общности, а етническите групи са отдавнашни и установени. При това положение трябва ли да има дебат върху мултикултурни проблеми? И как най-общо виждате „мултикултурната картина? в България?
------------------------
Култура;2007, бр. 32;
Не виждам излаз и перспектива. Мисля, че е вече късничко. Каквото можахме, не/направихме. Сред нас продължава да се шири като проказа едно афиширано и разпространено самодоволство, израз на изключително дълбок и непреодолим комплекс за малоценност по отношение на много неща. Това е, което ни обезценява и в очите на партньорите ни от другите изкуства! Мисля, че е крайно време да си го кажем! Понеже очевидно нищо друго вече няма да се случи, поне да сме наясно, да не си правим илюзии и да не се чудим защо сме на този хал!
------------------------
Култура;2007, бр. 32;
Днес вече виждаме интензивното развитие и на двете, очертани от него, посоки. Театърът в най-добрите си постижения се опитва да се справи с медиите и да търси свой път. Особено напредва в pro и contra виртуалното. Развива се в съпротивата към виртуалните реалности, но заедно с това разработва и различни квази-чисти форми като експеримент с технологиите в производството на реалност и особено в сблъсъка с живото тяло. Вече се наложиха множество техники, свързани с тялото и телесността.
------------------------
Култура;2007, бр. 33;
Лили Маринкова: В този контекст бих попитала искаш ли да поговорим за героичните страници на „Култура? от 90-те години… Журналистиката все пак не е кредо, тя е някакъв занаят. През 90-те се чувствахме наистина свободни, но сега виждам, че хората са обхванати от нови страхове и зависимости. Уви, златният телец поквари доста медии.
------------------------
Култура;2007, бр. 33;
- От началото на годината в ?Култура? непрестанно говорим с твои колеги за проблемите на българското кино и ретроградното влияние върху него на ?Академика 21?, ала, въпреки упорството, резултати не виждам.
------------------------
Култура;2007, бр. 35;
Също така е известно и че в нашата професия почти няма случайни хора. Това е особена категория хора, които – въпреки липсата на условия за нормална работа и недостатъчно високия социален престиж на колегията, устойчиво следват своето призвание да издирват, съхраняват и популяризират материалните знаци на нашето литературно и културно наследство. В условията на разколебаната ценностна система, те настойчиво се борят тези знаци да достигнат до съзнанието на съвременния българин. В това виждам още едно доказателство за обществена значимост на литературните музеолози.
------------------------
Култура;2007, бр. 37;
Иначе всяко радио дава път за някакво професионално развитие. По студентите си знам, че има и хора, които виждат себе си като музикални водещи и това ги удовлетворява.
------------------------
Култура;2007, бр. 37;
- Сякаш някакво проклятие тегне над Африка. Вие, като създателка на символи, виждате ли нещо метафорично в това неспирно пропадане?
------------------------
Култура;2007, бр. 37;
При българските автори, с малки изключения (Милена Абанос, Тодор Варджиев, Десислава Варджиева-Екарт, Иван Газдов, Радослава Даскалова, Маргарита Дончева, Теодор Лихо, Мила Лозанова, Николай Младенов, Димитър Трайчев), цари дълбока скука – остаряло мислене, неизведени идеи и еднообразие. Тази скука става още по-очевидна на фона на чуждестранното участие. Като цяло там виждаме смели решения и контрасти, невероятно разнообразие от шрифтове и авторски почерци.
------------------------
Култура;2007, бр. 41;
?Арто с един билет“ на канадеца Атом Егоян ни отвежда на двоен сеанс: в кино върви „Живей живота си“ на Годар, а от SMS на девойка разбираме, че друга гледа „Страстите на Жана Д’Арк“. Филмът на Драйер виждаме от дисплея на GSM-а, а на големия екран - пожар, Ана Карина, смърт. Публицистично.
------------------------
Култура;2007, бр. 41;
„Къде е моят Ромео?“ на иранеца Абас Киаростами ни отвежда в претъпкано кино, където девойки и старици плачат на финала на „Ромео и Жулиета“ на Дзефирели. Чуваме откъслечни Шекспирови реплики и виждаме единствено лицата на жените в киното. Описателно.
------------------------
Култура;2007, бр. 42;
- Вярно е. Не виждам червеното и зеленото. Може би поради това виждам останалите цветове дори по-интензивно.
------------------------
Култура;2007, бр. 43;
По двуканалното видео на Омер Фаст на първия екран течеше филмът на Спилбърг, а на другия той можеше да бъде съпоставен с разказите на реално преживелите събитията (те всъщност представляваха опровержение на филма). В крайна сметка се виждаше как Спилбърг пресъздава историята така, че ако на места не му изнася, си я пренаписва.
------------------------
Култура;2007, бр. 44;
Как художниците днес виждат възможността изкуството да има социална и политическа роля? Как правенето на обекти за потребление изпълнява функцията на критика? Какви могат да бъдат новите стратегии за политическа ангажираност и как се преосмислят историческите? Могат и искат ли художниците да заобиколят пазара?
------------------------
Култура;2007, бр. 44;
Българският поглед е свикнал да гледа руини. В думата ?руини? ние, българите, внасяме нещо сладко българско и родно. Обикновено това са каменни остатъци, доказателство за съществували твърдини, но някак твърде мъгляви и миражни, като от тях днес виждаме само част от стени и основи – сякаш оставени на фантазията да ги досъгради и да си ги представи в някогашната им цялост.
------------------------
Култура;2008, бр. 1;
Вдясно на авансцената в първо действие на Орфей няколко огромни дървени ствола, събрани в конусовиден връх, очертават скелета на оголена шатра; дом за волни души, които срещаме единствено в пасторалната оперна Аркадия. Огромно кълбо (Фортуна, земята), колона, забита диагонално между подиума и някъде горе, в невидим таван/купол, са постоянни елементи в Коронацията на Попея. Прът или копие? И двете, тъй като в оперния цикъл на Оди виждаме герои да държат тези предмети в ръцете си почти постоянно.
------------------------
Култура;2008, бр. 1;
Две огромни асиметрични стени се издигат по продължение на кулисите. Заоблените им ъгли не се опират в задната, чието значение във всяка опера и действие е различно. В първо действие от Орфео виждаме фронтално в дъното едно безкрайно набраздено водно пространство (видео). На повърхността му върху безчетни плисета спорадично се протягат разтеглени сенки: двойници на фигурите от сцената.
------------------------
Култура;2008, бр. 1;
Въпросът какво да вземем от Европа непрекъснато занимава Ботев. Той съвсем не е наивен "еврооптимист", а трезвен политик, който си дава ясна сметка, че не всичко "европейско" е нужно на българското общество. Затова осмива онези гладички умовце, които внасят ръждата на западните предразсъдъци и сметта на гнилата вече европейска цивилизация, без да виждат новите явления на живота нито там, дето са се учили, нито тук, дето учат.
------------------------
Култура;2008, бр. 1;
Европа с удивление забележи това ново явление на Балканския полуостров, а оная нейна част политици, етнографи и журналисти, които не виждаха никаква причина да плачат над гроба на Турция, с любов и със съчувствие се заловиха да излагат своите програми и трактати за правилното решаване на восточния въпрос.
------------------------
Култура;2008, бр. 2;
Книгата на Павел Попов печели битката с посредствеността в проектирането. Архитектът трябва да знае, да бъде енциклопедичен, да не спряга широко разпространената фраза ?не ми харесва, защото не ми стои“. Придържането към вечните правила - функция, конструкция, естетика - са твърдата основа, за да не се отклони от пътя. Защото флиртът в архитектурата води до бутафория в творчеството. Авторът дава примери - пък и всички ние ги виждаме около нас - с късния постмодернизъм, заобикалящ ни отвсякъде и нямащ нищо общо с истинската архитектура, но създаден от архитекти.
------------------------
Култура;2008, бр. 2;
Годар: Опитвам се да видя нещата. Със затворени очи. Защото с отворени очи не виждаш същото. С камерата не е по-различно. Използваш отворените очи, за да виждаш със затворени.
------------------------
Култура;2008, бр. 2;
Тези автори не правят нещо нередно, само по себе си. Интересен при тях, във връзка с темата ни, е единствено оценностяващият момент: те се самоидентифицират с нещо ?първо?, ?първоосновно?, ?зачинателско?, ?оригинално? въз основа всъщност на подражание на чужди образци. Което е парадоксът. Именно в това се състои механизмът на ?европеизацията? на ниво литературен текст. Много лесно можем да я диагностицираме чрез обратен превод на съответните произведения или пасажи от тях. Веднага виждаме как оригиналността се стопява и превръща в нещо вторично и неотличимо от околната най-средна среда.
------------------------
Култура;2008, бр. 3;
Ерик: Не съм съвсем съгласен. Според мен има много сериозно сходство между музиката и живописта в Холандия през XVII век – в съчетанието между всекидневие и изкуство. Когато гледаме картина на Караваджо, виждаме чистота на рисунъка, но картините му са предимно алегорични, докато Рембранд и Вермеер са обичали обикновените неща. Изобразявали са ги обаче така, че са отивали отвъд конкретното. Именно този дуализъм - всекидневното, народното, представено по изумително художествен начин, е типична черта и на холандската музика от XVII век.
------------------------
Култура;2008, бр. 4;
Mалкълм Mакларън: Днес сме абсолютни жертви на подобни PR упражнения. Ние вярваме във, молим се на, ядем, продаваме тази култура на желанието. Съвременното изкуство. Дори не го виждаме вече. То е част от химическия ни грим.
------------------------
Култура;2008, бр. 5;
- Да. Но демографската криза се отнася до всички. А ето, виждате, че при демографска криза УНСС обяви 4 000 кандидата. УНСС, значи, са по-атрактивни. Една от причините е, че те отдавна са излезли на пазара, бързо реагират на търсенията, гъвкави са. Те имат колеж, където се записват студенти за двегодишно обучение, после още две години бакалавър, имаха и центрове – закриха ги, естествено, но тази система на колежите е финансово обезпечена, тя носи дивиденти за целия ВУЗ.
------------------------
Култура;2008, бр. 7;
Звучи ужасяващо, жестоко, антихуманно, безумно. Но не виждам място за какъвто и да било спор има или няма право науката да работи (пък било то адски неутрално и невероятно обективно!) върху подобни теми. И това съвсем не е въпрос на цензура, табу, ограничение, несвобода, тоталитаризъм и мръсотия. Просто има прагове на допустимост. Просто има истини, пред които се мълчи. И за това е необходим само автоцензуриращ усет към деликатните граници между позволеното и непозволеното. Необходими са съпреживяване и човещина.
------------------------
Култура;2008, бр. 7;
12. Международен София Филм Фест ще започне на 6 март с „А днес накъде? на Рангел Вълчанов – 20 години след неговия легендарен филм „А сега накъде?. Разговарям с Маестрото в малката му мансарда, от чиято голяма тераса се виждат покривите на София. Място за мечтаене – с книги, икони, снимки, цветя и касети, с телевизор (почти) на пода. И без компютър. До ден-днешен Рангел Вълчанов, най-щурият и талантлив експериментатор в българското кино, пише на ръка. И изглежда завидно младежки за патриаршеската си възраст.
------------------------
Култура;2008, бр. 8;
Има нещо симпатично в това да се виждаме такива… гаменчетата на света, гаменчетата на Европа. Далеч от тези изпипани чичковци, които се удушват в тесните дрехи на тяхната си духовност и религия. Само че едно е да си гаменче, което отхвърля всяка протегната ръка и всяка възможност. Друго е да си хлапак, живял и преживял студенината на неприемането, на отхвърлянето, на живеенето отвън, на прага на историята, встрани, но събрал мъжеството и енергията да стане градивен мъж. Между тези два типажа има огромна разлика.
------------------------
Култура;2008, бр. 9;
- О да, много дори. Много. Аз идвам оттам, това е произходът ми и фактът, че след войната нямах право да навестя роднините си, беше за мен едно от най-унизителните неща, особено като имате предвид лявата ми политическа ориентация. Казваха ми да се примиря, че това е ходът на историята и пр., но аз не можех да го проумея, не виждах никакъв смисъл. След издигането на Берлинската стена през 1961 до падането й през 1989 не ми беше позволено да видя роднините си. Знаете ли колко много време е това. Можех да отида на Панаира на книгата в Лайпциг, но ме следяха да не напусна магистралата.
------------------------
Култура;2008, бр. 10;
- Всъщност, вие сте се снимал в два от най-травматичните и най-прогностични филми за войната и състоянието на нещата в бивша Югославия: ?Ъндърграунд“ на Емир Кустурица и ?Буре барут“ на Горан Паскалевич. Между другото, и тримата сте свързани с Париж, виждате ли се?
------------------------
Култура;2008, бр. 10;
- Скоро не сме. Емир го видях през януари т. г. в Сърбия, на първото издание на международния му фестивал Кустендорф за млади кинематографисти и музиканти в планинското етноселище Дрвенград, близо до границата с Босна, което направи по повод на филма ?Животът е чудо“. Аз бях единственият на този фестивал, чието име завършваше на –ич. Там бяха и Никита Михалков, и Михаел Ханеке, и Фатих Акин, и Кристиан Мунджиу, и много други. Оттогава не съм нито виждал, нито чувал Кустурица. А Горан ми се обади през декември м.г. по телефона, поговорихме си и това беше всичко.
------------------------
Култура;2008, бр. 10;
- Защото не виждам подходящ сценарий за моето равнище. Работя тук, в Европа, защото правя това, което ми харесва, и с хората, с които искам. Щастлив съм в Европа. Няма да отида на края на света, за да правя пари, я.
------------------------
Култура;2008, бр. 10;
Боряна Матеева: Покланям се на Рангел за това, че на неговата патриаршеска възраст даде урок на младите и показа как се подема „кръстоносен поход? на киното. Тръгна из провинцията да показва филма си и в това виждам потенциал за преобръщане на ситуацията с малкото зрители.
------------------------
Култура;2008, бр. 11;
- Според мен, галериите в Челси са доста еднообразни и понякога скучни, защото в повечето случаи виждаш това, което си очаквал, няма елемент на изненада. Интересни са големите изложби, организирани от музеите.
------------------------
Култура;2008, бр. 12;
- В света на киното сте известен като човек, който не прави компромис с творческите си принципи. Широко цитирана е вашата фраза, че ?светът на киноиндустрията е пълен с хора, които имат нисък морал и приличат на амеби?. Живеем в доста интересна епоха и можем да кажем, че киното се намира на кръстопът в своето развитие. Как виждате неговото бъдеще?
------------------------
Култура;2008, бр. 12;
През цялото време, откакто преподавам в университета на Ню Йорк, никой не ме е питал абсолютно нищо за Балканите. Студентите ми са завършили и това им е следдипломна специализация. Занимаваме се с кино, а не с техника или история. Тези студенти са от всички краища на света - и от Европа, и от Азия... Има и един българин. Но никой никога не ме е питал с Балканите. Бих им отговорил, доколкото мога, но досега не виждам интерес.
------------------------
Култура;2008, бр. 12;
През 1989 г. предадох чрез посредници, че цялата кореспонденция между Варлам Шаламов и Александър Солженицин е запазена и предстои да се публикува. Писмата вече бяха под печат в едно от сериозните списания от онова време. И Солженицин изпрати телеграма в СССР, в която гневно написа, че забранява публикуването на писмата му. Кореспонденцията им не излезе. Жалко. Там той се виждаше почти целият... И не в добра светлина.
------------------------
Култура;2008, бр. 13;
Найден Найденов, бизнесмен от Троян, се страхува, че в България ще се загуби социална идентичност, както това е станало на други места по света. ?Сувенирите, които се продават на Ниагарския водопад, в центъра на Лондон, в центъра на Москва и Рио де Жанейро на Копа Кабана, са едни и същи, произведени в Китай. Ако това се случи тук, ще бъде много печално. Всичко това, което виждате, няма да има никакъв смисъл.?
------------------------
Култура;2008, бр. 14;
Виждала съм учител в училище без учебници, без дори тебешир. Сборния си клас от шест до осемнадесетгодишни той обучавал, като местел камъните в прахоляка, припявайки „две по две е...? и т.н. Виждала съм момиче, на не повече от двадесет, без учебници, тетрадки, химикалки, да преподава азбуката, като дълбае буквите с пръчка в калта, под прежурящото слънце и вдигащия се прахоляк.
------------------------
Култура;2008, бр. 14;
Безмилостен към посредствеността, Иван Рембранд сам беше поставил вечна бариера между себе си и заобикалящите го „авторитети“. Същевременно беше добронамерен и милостив. Виждал съм го да окуражава разни акварелисти-аматьори в градинката пред военния клуб – заслужавали поощрение, били честни, моля ви се, в работите им имало морал. Но тогава те предлагаха на чужденците и продаваха, а той – не.
------------------------
Култура;2008, бр. 14;
За етюдите на Иван Георгиев в едно непубликувано интервю Николай Майсторов споделя: ?... веднага впечатляваха, беше един изключителен качествен скок пред другите студенти. Имах чувството, че за пръв път виждам такова напрежение на формата, такова реално пластично съдържание. Етюдите му пращяха от сетивност и артистична конкретност, страхотна сила на излъчване и енергийност.“
------------------------
Култура;2008, бр. 16;
- Как процедирате - първо правите програмата на фестивала и после започвате да търсите пари, или първо виждате с какви пари разполагате и след това, според тях, редите програмата?
------------------------
Култура;2008, бр. 16;
След три месеца отново ме повикаха в Будапеща. Вече имахме нов бюджет, нов сценарист и нови места по света за снимки. Например - пустиня в Узбекистан или вулкан на малък остров на север от Сицилия... И работата почна. Бях с нови надежди. Ритъмът на работа обаче беше, както преди. Но сега към всичките ми несгоди се прибави и коляното. Не куцах, но мислех все за него - дали не се влошава, дали е спаднала водата. Все ми се виждаше подуто.
------------------------
Култура;2008, бр. 16;
Когато се явявам на снимки, усещам , че хората са малко смутени от вида ми, виждам загрижени погледи, виждам как говорят помежду си и със Золтан, поглеждайки към мен.
------------------------
Култура;2008, бр. 16;
- В общи линии, да. Винаги се работи в екип с много отворена организация. Това, че съм артистичен директор не означава, че тръгвам с показалката и избирам работи и участници. Разбира се, аз избирам и каня участници, но контактувам и с тези, които вече са участвали. Правя го, защото те познават много добре ситуацията тук и виждат смисъла на участието, на дискусията.
------------------------
Култура;2008, бр. 16;
В Новата национална галерия (архитект Мис ван дер Рое) биеналето още се реди, но залата е пълна с народ. На съседен вход се е събрала опашка за постоянната експозиция на долния етаж (в четвъртък музеите работят от 6 до 10 вечерта безплатно). След бърза обиколка на биеналната изложба слизам долу. Стриктно подреденото по периоди изкуство на ХХ век ме среща щастливо с автори, които съм виждала само на репродукции – Мунк, Кирхнер, Ото Дикс, Емил Нолде, Дали, Кристо, Лучо Фонтана, Ребека Хорн...
------------------------
Култура;2008, бр. 17;
Знаех името Александър Попиванов отпреди. В една частна колекция бях виждала негов представителен дамски портрет, а години по-късно, в друга сбирка, ми показаха серия негови камерни работи. Но едва сега, с изложбата в галерия „Бохем“, творчеството на този художник излиза пред публика и ние – за кой ли път? – с удивление и изненада откриваме българската художествена традиция, така недооценявана и така безжалостно неподкрепяна от нашенските нрави и условия на живот.
------------------------
Култура;2008, бр. 18;
Славенка Дракулич: Вярно е, че преди да вляза в литературата, бях работила дълги години като журналистка. Впрочем, аз самата не виждам в това никакво противоречие, като се има предвид, че много писатели, особено в САЩ и Великобритания, са започнали писателската си кариера именно от журналистиката. Сетете се например за „Хладнокръвно? на Труман Капоти и така наречения „нов журнализъм?.
------------------------
Култура;2008, бр. 18;
Славенка Дракулич: Не знам, на мен ми се струва, че Европейският съюз не е докрай дефиниран, така че не може да се сравнява с Югославия, която беше федерална държава, а все още не виждам симптоми, които да показват, че Европейският съюз ще прерасне в такава. Засега изглежда преди всичко като икономически съюз.
------------------------
Култура;2008, бр. 18;
Факт е, че Португалия и Ирландия например се промениха много. София също е дръпнала много напред. За последен път аз бях тук през 1995 г. и това, което виждам сега, е един напълно различен град. Но, от друга страна, няма как да не се забележат социалните промени като разслояването на обществото на малък брой богати и много бедни хора, корупцията, поскъпването, несигурността…
------------------------
Култура;2008, бр. 18;
Искам да кажа, че все повече си го представям възкръснал, все по-често, все по-видимо – а и по-отчетливо. Виждам го отдалеч и му се любувам колко много се отделя, как страшно изпъква. Колко флагрантно елегантен е... как след него остават незарастващи коридори във въздуха. Най-многото, което ни е дадено сега, е да попаднем от време на време в такъв коридор. Да подушим. Да ни драсне гласът му.
------------------------
Култура;2008, бр. 18;
„И после, гледайте ме и като ме гледате, трябва да ме виждате...Иначе не е полифония това!? (от репетицията за последния му концерт на 3 март 1991)
------------------------
Култура;2008, бр. 19;
Стихосбирката ?Един ядосан млад човек? (Аз-буки 2001) на поета Марко Петрушевски (р. 1976) е втората книга след тази на Дитас, която съм виждал да се фотокопира. Петрушевски, спорадичен гост на пърформансите в културните центрове и в ърбън-рубриките на вестниците, е автентична траш икона на скопския ъндърграунд. В дзен маниер пише с автобиографични елементи и с обилни дози от хумор, ирония, самоирония и отлично чувство за анекдотичност:
------------------------
Култура;2008, бр. 20;
Утопия е онази въображаема страна, обрисувана през Възраждането от хуманиста Томас Мор, в която обществото е коренно различно от съществуващото; тя е свят, превъзхождащ във всяко едно отношение действителния... Стремежът към „сънуване наяве?, в който някои виждат основното измерение на реализацията на човешкия потенциал, фактически се превърна в кошмар чрез практическото прилагане на някои утопии, на чието сгромолясване бяхме свидетели в края на XX век.
------------------------
Култура;2008, бр. 20;
- В едно свое интервю казваш, че си романтик и че изкуството трябва да запази своята емоционалност, поради което директният контакт с художника за теб е по-важен от този, който се осъществява чрез новите технологии и Интернет. Абсолютно споделям мнението ти и, въпреки това, виждаш ли някакъв баланс между тези два начина на откриване на художниците?
------------------------
Култура;2008, бр. 20;
- Как виждаш ситуацията на тукашната арт сцена през очите на артист, който живее и работи от десетилетие в Париж? Забелязваш ли конкретен проблем?
------------------------
Култура;2008, бр. 22;
- А къде виждате ролята на руската интелигенция в този процес? Правят впечатление особените връзки между интелектуалците и властта в Русия. Дори Солженицин, който си беше спечелил славата на един от най-изявените дисиденти в епохата на Съветския съюз, открито подкрепяше президента Путин...
------------------------
Култура;2008, бр. 22;
- Споменахте, че световната общност трябва да помогне на Русия в процеса на създаване на гражданско общество. Как виждате това международно участие предвид недоверието на руснаците към иновациите, идващи отвън, а и към намесата във вътрешните им работи?
------------------------
Култура;2008, бр. 22;
Какви са неговите симптоми? ?Както виждате, аз съм развалина, оглупял дотам, че не мога да водя и най-прост разговор“, признава той, докато ловко забожда вилицата. ?Ако не бях си признал, никой нямаше и да познае. И все пак, чувствам нещо нередно в мен, което определиха като Алцхаймер.“ Диагнозата на Пратчет включва и напреднала атрофия на кортекса, при която задната част на мозъка се свива.
------------------------
Култура;2008, бр. 22;
- Елеанор, иска ми се да започна с един по-общ въпрос за ролята и мястото на художника днес. Свидетели сме на нова ситуация в света на изкуството – от една страна, подем на пазара, а от друга - необходимостта от една по-ясна политическа позиция. Как виждаш твоята позиция днес, промени ли се нещо за теб? Освен това, на какво отдаваш големия в последно време интерес към по-ранните ти работи – особено към тези от 70-те. Как ги виждаш включени в този нов контекст?
------------------------
Култура;2008, бр. 23;
- Някъде прогресът е откраднат, невъзможен, както е в тази пиеса, но винаги става дума за това как този проблем се отнася към настоящето. В ?Порнография? например виждаме как при различните персонажи отпадането на табутата е представено от различни перспективи. В полето на драмата се нуждаем от силна рефлексия и чрез нея, разбира се, от визия за обществото, но през различни гледни точки.
------------------------
Култура;2008, бр. 23;
Може би сте виждали и чели чудесния труд на покойния архитект Стефан Матеев, посветен на забележителните къщи-красавици на София от края на ХІХ век до седемдесетте на миналия. Отворете го и проверете колко от тях са оцелели до днес, въпреки закрилата на закона и Националния институт за паметниците на културата.
------------------------
Култура;2008, бр. 23;
Също като оная метафорна хралупа на мъдреца Петър Увалиев, който с уморените си наглед очи виждаше като орел векове напред във времето...
------------------------
Култура;2008, бр. 23;
- Защо избра да използваш живопис? Една от работите съдържа изречението This image has been removed for security reasons. Тя е единствената ?без-образна“ и физически в изложбата стои на разстояние от останалите. Виждам в нея далечна прилика с друга твоя работа от 2002 година, в която изписваш уверяващо-усъмняващото изречение It’s a perfect day, isn’t it? В крайна сметка опасна ли е живописта?
------------------------
Култура;2008, бр. 23;
Така още в първия разказ на ?Старопланински легенди? виждаме, че действията на Йовковия герой са противоположни на действията на лирическия герой у Ботев, че ценностите и нормите на живот у персонажите на Йовков и Ботев са не само различни, но и антитетични. И за да откроя тази антитеза по-ясно, ето и една бинарна таблица:
------------------------
Култура;2008, бр. 24;
В „Юриев ден? на Кирил Серебряников оперна певица със световна слава (Ксения Рапопорт, награда за женска роля) се завръща за малко в родното си градче с намерение да покаже корените си на своя син. Той изчезва в белоснежната пустош, а тя все повече затъва и се сраства с местния бит, докато... не намери мястото си като нова хористка в църковния хор. Впрочем, подобен финал виждаме и при самия Никита Михалков в неговия „12?. Препращането към религията е твърде удобен финал за руските филми с претенции да поучават и да сочат пътя.
------------------------
Култура;2008, бр. 24;
Именно в клетвата, макар и не толкова чиста, колкото честната дума, овчарите виждат възстановяване на връзката с Бога. От друга страна обаче и в официален контекст хората ?полагат клетва? - пред съда, върху Евангелието, без да се притесняват от наказание свише, обяснява Херцфелд днешната ситуация. Според него обаче това е така, защото в съда Библията, която според държавата символизира единството между Бога и гръцкия православен народ, не притежава способността да наказва, характерна за местните светци.
------------------------
Култура;2008, бр. 25;
Тази година целият фестивал в Анеси мина под знака на дълбокото заравяне в подсъзнателния живот на личността. Именно тези филми като че ли получиха високите оценки на журитата, изненадващо дори и на детското жури („Марго? на Герландо Инфузо, Белгия) или наградата на публиката („Skhizein? на Жереми Клапен, Франция). Анимацията за възрастни винаги е проявявала интерес към тайнствения, необичаен и плашещ вътрешен живот, към двусмислените и необясними жестове или към фобиите и маниите, но рядко сме виждали фестивална програма, в която тези акценти да са масово доминиращи.
------------------------
Култура;2008, бр. 25;
В нищетата и неразличимостта на нашето съществуване, на ежедневие, в което чуваме само истеричния глас на ненахранения Аз, заиграни и излъгани от скверни страсти – не виждаме, не чуваме, забравяме. В шумотевицата от надвикващи се лъжи искам да изкрещя: ?Тихо!!! Някой рисува.?
------------------------
Култура;2008, бр. 25;
- Как виждате днешното състояние на богословското образование у нас, има ли бъдеще за младите богослови, има ли нужда от тях църквата и обществото?
------------------------
Култура;2008, бр. 25;
- Как виждате въпроса за религиозна просвета на децата, когато едва ли може да се каже, че много от родителите са били въобще просвещавани в това отношение? И къде, от друга страна, между плътно увитите шамии, между децата, които се гордеят, че не биха облекли бански костюм, и онези, които влизат в храм, облечени като за плаж; между крайно различните модели за това кое е правилно и в кое не може да се намеси училището – държавното, светското, призваното да възпитава общи ценности училище?
------------------------
Култура;2008, бр. 25;
- Въпросът за религиозно образование безспорно е сложен, но кажете все пак как го виждате като модел или училищна практика в нашето религиозно немонолитно общество. Известно е, че не става дума само за православни, а и за различни други вероизповедания, традиционни у нас или не толкова; става дума, разбира се, и за много хора, определящи себе си като атеисти.
------------------------
Култура;2008, бр. 26;
- Има различни класификации къде почва новият черен филм. Според някои още в началото на 70-те. Аз виждам съществена разлика в стила едва в „Глутница кучета? на Тарантино, защото там най-ясно и категорично беше поставен този код на иронията, в който всичко стига до своето абсурдно опровержение. Така да се каже, насилието в насилническия филм е толкова много, че то се обезценява като насилие и става абсурд. Там нито психологическата, нито социалната линия са толкова силни, колкото линията на маниакалния идиотизъм, който довежда нещата до абсурд. В ?Дзифт? има известна доза идиотизъм.
------------------------
Култура;2008, бр. 28;
- По-скоро нямам мистичен подход в работата си. Както вече казах, моят дизайн идва от сърцето ми. Винаги гледам какво е най-вярното за персонажите и тяхното обкръжение. Когато чета сценария, моментално виждам срещу себе си цветовата палитра. Подходът ми в работата е доста интуитивен.
------------------------
Култура;2008, бр. 28;
И още как! Синът ми не я е виждал и се надявам скоро да му покажа София, Рила, Родопите и Черно море. Има много какво да разглежда и би било наистина забавно да се види модерна България през неговите очи.
------------------------
Култура;2008, бр. 29;
- Не знам, може би защото сме имали добри учители: Георги Карайорданов, Стефан Стефанов, Георги Дюлгеров. Това е основата. От друга страна, нашата професия предполага някакъв универсализъм. Един режисьор е страшно вграден в собствения си свят – там, където живее; докато визията е по-директен език, на екрана можеш да покажеш какво умееш и хората се доверяват на това, което виждат. Тоест при операторите нещата стават по-лесно.
------------------------
Култура;2008, бр. 29;
- Не бих се наел да откроявам. Харесват ми ?Обърната елха“ на Иван Черкелов и Васил Живков, ?Маймуни през зимата“ на Милена Андонова, ?Писмо до Америка“ на Иглика Трифонова, още не съм гледал ?Разследване“, но чувам много хубави неща за него. Нарочно гледах тези филми в Монреал, защото ги виждам в друг контекст, с друга публика. И се радвам, че я вълнуват, независимо че не знае нищо за България и за нашата култура. Филмите ни стават все по-комуникативни... И изобщо адски важно е, че излизаме от анонимността, както го направиха румънците.
------------------------
Култура;2008, бр. 29;
- Аз идвам често, нямам никакви шокове (смях). Все повече мерцедеси и големи черни джипки( (смях), които всеки път ме изненадват и като че ли пълнят града. Иначе винаги ми е кеф да идвам в София и виждам всеки път промяна към добро. Иска ми се да е по-чиста и тротоарите – по-празни. Иска ми се да има повече велосипеди, както е в много градове по света. А тук хората просто няма къде да карат. То си е направо като на война (смях). Но ме радва, че чувам все по-рядко чалга, която по едно време масово замърсяваше звуковия пейзаж.
------------------------
Култура;2008, бр. 29;
Лесно можем да си представим какви са рисковете от всичко това. Може би с такъв Закон ще бъдат спасени определен брой паметници, но нищо няма да защити българския пейзаж и да ограничи неговата ужасяваща деградация, която виждаме по Черноморието, а вече и в планините, в исторически селища като Несебър, Банско и др. В това отношение новият закон ще бъде не по-малко анахроничен от съществуващия.
------------------------
Култура;2008, бр. 31;
- О, по отношение на споровете нещата стояха много просто. Аз много съм спорил с него, бях голямо магаре. Но в момента, в който виждаше, че по една или друга причина спорът е безсмислен, защото или темата не му харесва, или губи, пускаше завесата и край. Ти можеш да продължаваш да си говориш, но отсреща... нищо! Говориш все едно на стената. Това беше много голяма майсторство! Което аз и досега не владея.
------------------------
Култура;2008, бр. 31;
- Виждал ли си го някога силно развълнуван заради постижение на колега, например? Или нещо друго...
------------------------
Култура;2008, бр. 31;
- Ако говорим за постижение на колега – най-възторжен и развълнуван съм го виждал от една пиеса на Сашо Кандов за оркестър, която ти сигурно познаваш...
------------------------
Култура;2008, бр. 31;
- Да. Никога не съм го виждал по-възторжен от тогава. Другите неща бяха в рамки. Но тук беше извънредно. Сашо не му е бил ученик, но възторгът му тогава го извади от релси. Много ясно си го спомням – беше в края на 70-те!
------------------------
Култура;2008, бр. 32;
„Приятно ми е да ви виждам. България ни е изпращала досега много представители на културните институти, днес пред мене са представителите на българското изкуство: артисти и музика.
------------------------
Култура;2008, бр. 32;
„Тези две емблеми, които виждате на нашите гърди, те са и в нашите сърца. Един до друг на нашите гърди вие виждате българският трикольор и турският. Както са съединени отвън на гърдите ни, така са съединени и в нашите сърца. Ний идем от свободна България да поздравим млада Турция. Да живее свободна Турция!?
------------------------
Култура;2008, бр. 32;
Вчера на 13.ІХ. артистите, последвани от множество народ, се отправиха към валийството. Валията, побелял, симпатичен старик, посрещна с добре дошли. Управителят на театъра благодари за добрия прием. Нам е драго, каза той, и когато виждаме как стара Турция се подмладява, драго ни е да виждаме стари управници с млади души.
------------------------
Култура;2008, бр. 33;
В добрите галерии живописта е ?in“, и то в големите формати! Малките са добри за средно продаване, но не и за да те забележат. А в изложбите, за които говориш, наистина има по-скоро работи, свързани с новите технологии, което само по себе си е много интересно. Но, за съжаление, след като видиш всичко, можеш да откриеш само 1-2 неща и да си кажеш: „Аха! Има нещо“. Ако например погледнем алтернативния панаир в Кьолн обаче, виждаме много живопис, и то хубава. Е, разбира се, това също не е критерий: и сред платната не „изобилстват“ такива, пред които се захласваш...
------------------------
Култура;2008, бр. 37;
Въпреки че е свикнал с големите търгове, вицепрезидентът на „Кристи’с? Франсоа дьо Рикле също никога не е виждал нещо подобно и се чувства дължен да направи всичко възможно този търг да остане в историята. Той трябва да блести, както самият Сен Лоран, и да впечатлява публиката, тъй като изложбата ще бъде отворена за всички. Накратко, той трябва да бъде прослава – това е думата – прослава на окото и високия вкус на тези двама колекционери.
------------------------
Култура;2008, бр. 38;
За четвърти път присъствам на Франкфуртския панаир на книгата. За последно бях тук през 2005, когато ми бе връчена Наградата за мир на Асоциацията на германските издатели и разпространители. За моя радост, днес сред събралите се виждам моите приятели от Борсовия съюз, на които трябва да благодаря за високата чест, която ми оказват с присъствието си. Сред тях са издатели, техни сътрудници, както и журналисти от най-различни страни, които през 2005 присъстваха на празника в църквата „Паулскирхе“.
------------------------
Култура;2008, бр. 38;
Смятаха също, че „онзи мрамор там ще изпие младите момичета?. Млади момичета, впрочем, не се виждат. В два от трите случая, когато посетих манастира, се показа само една възрастна, твърде недружелюбна монахиня, за да ни продаде свещи. Третия път не се показа никой, а черквата беше заключена.
------------------------
Култура;2008, бр. 38;
От прочутия манастир „Св. Никола? над с. Ребро, Трънско, са останали само развалини от черквата, която може би е отпреди края на ХІV век. В храсталаците се виждат и останки от каменни зидове, принадлежали, сигурно, на жилищните сгради. Самата черква също е цялата в храсталаци, по-високи от липсващия покрив. На две места едва се провиждат фрагменти от фрески, невъзможно да бъдат дори приблизително датирани.
------------------------
Култура;2008, бр. 40;
Копринка Червенкова: Виждам, че тук над главите ви виси Дамоклевият меч на рейтинга. Не се ли страхуваш, че този натиск те кара – несъзнателно, да правиш предаването си леко хибридно, да го вкарваш повече в комерсията, отколкото в журналистиката, за която говориш?
------------------------
Култура;2008, бр. 40;
Светла Петрова: Разбира се, че съзнателно се действа така. Тези, които ги управляват, не са глупаци. Те са, общо взето, добри психолози; и знаят как се манипулира. Знаят как това става чрез медиите. Когато започнат да го правят, правят го много масирано и през предавания, които по принцип би трябвало да изпълняват важна обществена функция. Така постепенно се оформя силна тенденция: виждаш, че тези герои се появяват навсякъде – в сутрешните блокове, в обзорните предавания и в определен момент...
------------------------
Култура;2008, бр. 40;
Аз не виждам в наше време как един добър историк може да бъде добър, без да има елементарни познания по статистика. Университетът за мен е взаимно преплитане между областите. Университетът е утвърждаване на тясната специализация и отричане на тясната специализация в същото време. Университетът би следвало да създава хора, които имат достатъчно широка обща култура.
------------------------
Култура;2008, бр. 42;
Сега виждам, плъзнал съм се тук, в този фрагмент, през 1989 г. към едно пределно конкретизиращо с оглед на политическата ситуация четене. Не че то по принцип не е вярно в случая. Но е крайно недостатъчно и стесняващо.
------------------------
Култура;2008, бр. 44;
Аделина Попнеделева: Може би в центъра трябва да се ходи пеша, а не да се разказва за неща, които не се виждат - иначе какъв е смисълът? На мен все пак ми се струва, че средностатистическият турист очаква да му покажат точно репрезентативните сгради.
------------------------
Култура;2008, бр. 44;
Аделина Попнеделева: И освен това градът не се вижда. Чуваме по аудиогида: „Тук ще видите Незнайния войн?, а ние не го виждаме. Също и за Народния театър - чу се, че е една от най-хубавите сгради в София, а той няма как да се види, когато автобусът минава край НХГ…
------------------------
Култура;2008, бр. 44;
Ирина Генова: Защо изобщо някой избира предлаганата ?разходка? (първата)? Може би поради липсата на конкуренция. Може би заради автобусчето – то е примамката – толкова прилича на онези от Прага, Париж и Лондон. Виждаме ги и по филми.
------------------------
Култура;2008, бр. 44;
Всяка дилема е всъщност кръстопът, казва учителят Плотин. Там, където ти се струва, че има само два пътя, винаги има и трети. Завъртях глава. По пътя отдясно идваха легионерите. Натам е Галия, проконсулът Луцил. В срещуположната посока, по пътя наляво се отдалечаваше Егелберт с двуколката. Натам е юг, Етона. И между тях, на югоизток, зад полята и хълмовете, аз знам, че се намира школата на Плотин. Но честно казано, аз не виждах път натам.
------------------------
Култура;2009, бр. 1;
Тогава защо да пишем? От известно време насам писателят вече няма дързостта да вярва, че може да промени света; и чрез своите романи и новели ще успее да извади на бял свят един по-добър модел за живот. Той просто иска да бъде свидетел. Виждате ли това друго дърво в гората на парадоксите? Писателят иска да бъде свидетел, докато всъщност през повечето време е просто воайор.
------------------------
Култура;2009, бр. 2;
Копринка Червенкова: Какво те твърдят, е отделен въпрос. Важното в случая е ние какво виждаме. В крайна сметка, те мислят едно, но продуктът, който са произвели, различните хора го четат по различен начин. И това е качеството на филма. Ако ми го обяснят предварително, защо да го гледам?
------------------------
Култура;2009, бр. 2;
Христо Буцев: Да, но те атакува емоционално! А тук седя и гледам дистанцирано. Целта на авторите, разбира се, е да ме дистанцират. Неприятното за мен е, че съм вторично дистанциран. Защото е прекалено намислено, прекалено конструирано, прекалено ясни са знаците във всеки един момент. Всичко е прочити, прочити, прочити, които се натрупват и аз ги виждам какво четат, и виждам и какво мога аз да прочета, но – за първи път от български филм! – аз искам конструкция на вселената в едно голямо художествено произведение.
------------------------
Култура;2009, бр. 5;
Копринка Червенкова: Тук аз виждам и още един проблем. Поколението, което, според клишето, беше гръбнакът на българското кино, вече е доста уморено. Но колко от неговите най-ярки представители произведоха школа? Единствен Георги Дюлгеров помисли за това, но пък неговите ученици не последваха примера му, не произведоха поколение след себе си. Сякаш са си самодостатъчни... След тях е, в общи линии, празно.
------------------------
Култура;2009, бр. 6;
Петър Волгин: Да, било е, но в по-ранните ми журналистически години, когато действително провокацията заемаше много централно място в моите предавания, особено в „Без контрол?. Сега по-скоро се стремя да изложа нещата така, както ги виждам, да посоча някакво решение, ако го виждам, а оттам насетне оставям аудиторията да си прави изводите и да се съгласява или не с мен. Искам да кажа, че и двете ми са еднакво ценни – както съгласието, така и несъгласието.
------------------------
Култура;2009, бр. 6;
Петър Волгин: Между другото, тези хора са едни от най-активните. Виждаш социологическо проучване – за ДСБ биха гласували 2%. Обаче ако слушаш мое предаване, около 60% от хората, които се обаждат, са фенове на Костов. Може да останеш с впечатлението, че ако утре в България има избори, ДСБ ще спечели с пълно мнозинство. Тук пак стигаме до това, за което си говорихме – за активното малцинство и пасивното мнозинство: тези хора, които боготворят Костов, те ще излязат и ще гласуват за него, обаче колко са?
------------------------
Култура;2009, бр. 8;
Георги Станишев: Аз съм много признателен и на Лило Попов, и на Тодор Булев, тъй като именно в тяхно лице кураторският екип виждаше най-ярки поддръжници на замисъла на този проект. От друга страна, изложбата беше подкрепена от двете министерства, това на културата и на регионалното развитие и благоустройство. На откриването във Венеция присътстваше и министър Асен Гагаузов. А без личната подкрепа на Димчо Михалевски, зам.- министър на МРРБ, както и на Иван Токаджиев, зам.-министър на културата, изложбата изобщо не би била осъществена.
------------------------
Култура;2009, бр. 8;
- Как ще коментирате факта, че биеналетата и арт панаирите по света стават все повече и повече? Как виждате тяхното бъдеще?
------------------------
Култура;2009, бр. 9;
Ще успее ли? Философите на XVIII век виждат монопола като главна пречка за разпространението на знанието, не толкова монополите изобщо, които задушават търговията, според Адам Смит и физиократите, а специфичните монополи като този на Лондонските книжари и на Гилдията на книжарите в Париж, които слагат примка на свободната търговия с книги.
------------------------
Култура;2009, бр. 9;
Копринка Червенкова: Виждам, че сте привърженик на еволюционния подход; че според вас трябва да се извърви някакъв път, преди да се постигне търсеният резултат. Защо ви е тогава този закон за конфликт на интереси? Конфликтът на интереси не е ли морален проблем, в края на краищата? И не е ли той рестриктивен по отношение на някакви хора? Да кажем, аз съм работодател и имам първа братовчедка, която е бляскав работник - защо трябва да се лиша от нея?
------------------------
Култура;2009, бр. 9;
Копринка Червенкова: Значи сте надценили капацитета на аудиторията, след като сте разчитали да ви се признае това, което сте свършили, без много-много да го обяснявате... Не ви се признава, както виждате.
------------------------
Култура;2009, бр. 9;
Сергей Станишев: Ами... колкото повече виждам какво се задава, толкова повече притеснения изпитвам…
------------------------
Култура;2009, бр. 9;
Копринка Червенкова: Тоест, вие ще се жертвате, ще се откажете от time out-а, за да помогнете на държавата. Защото виждате, че се задава нещо страшно.
------------------------
Култура;2009, бр. 10;
Плодотворността на подобни изследователски усилия виждам в проучването на будещите полемика балкански стереотипи, мисловност и световъзприемане, на различните цивилизационни пластове и на присъствието/отсъствието на пъпната ни връзка с Европа.
------------------------
Култура;2009, бр. 11;
- Не съм вземал решение. Нещата се стекоха така и сега виждам, че правилно са се стекли. Не изпитвам дискомфорт от тази съдба, а напоследък не се и жалвам за нещо пропуснато. Волтерианец същи! Кандид Йосифов (смях). Приемам това, което правя, като награда. Но не знам за какво ми се дава тя.
------------------------
Култура;2009, бр. 11;
- Говоря и за нещо друго. Всички, които работим в някаква област от музиката днес, виждаме какво се случва: тъкмо тези, които работят, бива ги, знаят какво значи да копаеш в професията, се затварят в себе си, просто нямат време. Докато има едни други, които са доста бързи, доста гъвкави и по-лесно произвеждащи... и пяната излиза нагоре...
------------------------
Култура;2009, бр. 12;
- Което обаче има ценностна система и се опитва да я прилага. В този филм се опитвам да представя нещата, сякаш действието се развива днес, сега. Виждам, че все още е сложен въпросът дали да напуснеш привичния свят или не – този свят е удобен, но мирише на мухъл.
------------------------
Култура;2009, бр. 12;
- За българската публика засега мога да съдя от прожекцията на ?Златна роза? във Варна, която беше кошмарна – нито се виждаше, нито се чуваше, но пък филмът май се възприе добре... За чуждата мога да съдя само от двете прожекции на Солунския фестивал през ноември 2008, която мина великолепно.
------------------------
Култура;2009, бр. 12;
Не казвам това осъдително, а просто искам да разбера. Няма какво да критикуваме тенденциите, когато не са ни желателни. Можем само да ги контрираме с обмислени решения и действия. Точно в този план виждам главната полза от кампанията ?Голямото четене?. Донякъде тя активира обмен на литературна информация и това е хубаво. Но по-важното е, че се оказа симптом, по който следва да се ориентират бъдещите инициативи от подобен характер. А такива непременно трябва да има. Именно за да се осмисли тази и за да се претворят в полза данните, произтекли от нея.
------------------------
Култура;2009, бр. 14;
Христо Буцев: Говорите за радикализма на авторите, но главният им опонент, Чавдар Маринов, не е ли още по-радикален? При учени като Антонина Желязкова има определена еволюция през годините, едно съобразяване с реалностите, докато при Чавдар Маринов (може би защото е млад) виждам 90-те години и развихрянето на либералната фантазия...
------------------------
Култура;2009, бр. 14;
В самата либерална традиция има опит за препрочитане на либералния национализъм от ХІХ век. Този разговор в България не се случва. Албанци и македонци са сегрегирани, но и българската интелектуална общност успя да постигне почти пълна сегрегация. Националистите не виждат смисъл да спорят с либерали, либералите презират аргументите на националистите. Гетоизацията на интелектуалния живот е естественият резултат от този процес на взаимна криминализация.
------------------------
Култура;2009, бр. 14;
Сред обясненията на Пътнъм ще посоча три, които ми се виждат ценни в началото на дебата по българския случай.
------------------------
Култура;2009, бр. 14;
В културно отношение основното деление сред младите е това между любителите на поп-фолка/чалгата и всички останали. Огромните емоционални инвестиции в себеразграничаването от тази култура – гнусене, подигравки, признания и пр. – говорят, че тук далеч не става дума просто за музикален вкус. Самата двойственост на понятието говори за неизбистреност на отношението: едни го виждат като чалга, т.е. нещо нечисто, ориенталско, други – наша си българска фолк музика.
------------------------
Култура;2009, бр. 14;
Даниел Вълчев: Аз повече от една седмица в чужбина не мога да стоя, даже и на почивка. Не се виждам като еврочиновник там. Има си хора за тази работа.
------------------------
Култура;2009, бр. 15;
Явор Дачков: Да бъда много твърд, но не и агресивен, категоричен, но не отблъскващ... Въобще, всички работи, които съм виждал като мои недостатъци в миналото, да превърна в качества днес. Това е дълъг път, който, надявам се, ще продължи още доста време…Опитвам се да чистя крайностите, за да се получи някакъв плътен, стабилен образ, в който да няма пропадания. Но е трудно и все още съм далеч от резултата...
------------------------
Култура;2009, бр. 16;
Знаков топос на лековерното прилагане на damnatio memoriae в българското общество е дворецът и пространството около него. Съграден върху бивш османски конак, той става сърцето на младата българска държава. Виждаме го такъв в платното „Дворецът“ (1942) на Борис Иванов - едновременно приветлив, но и почтително от-граден зад стена сред пролетни дървета, с караул на парадния вход и мирни минувачи по просторните улици около него.
------------------------
Култура;2009, бр. 16;
Какво се случва с онези авторки, които откажат или не успеят да пишат по този начин, виждаме от забравената публицистика на Екатерина Каравелова и от подигравката, която неизменно съпровожда отношението към Ана Карима. (Крилата фраза сред столичната интелигенция е било приятелското подмятане на някой си Лудогоров: „Че Карима ще се научи да пише добри разкази, то е безспорно. Но преди това трябва да се научи как се мият дъски?11.
------------------------
Култура;2009, бр. 17;
Мислим, че това описание също е подходящо за интерпретация на книгите на Жижек. Виждаме припокриване в начините, които използваме, за да преувеличим нещата. В този смисъл можем да подчертаем, че това, което правим, е лява идеология, защото ние представяме малцинството и се опитваме да направим нещо. В този вид революцията е по-истинска в смисъла, който влага Жижек в нея, отколкото от цялата дейност на полските леви сили, съсредоточена върху подобряването на стандарта на живот на средната класа.
------------------------
Култура;2009, бр. 19;
Това е първата самостоятелна изложба на Недко Солаков, която виждам. За мен и за тези, които познават актуалното развитие на неговото изкуство, тя не е изненада. Принципите, по които е измислена и построена, се припокриват напълно с работите му в най-престижни световни музеи. Мисля, че дори свободните асоциации с неглижираната неразбория на 80-те също са от полза за нейния прочит.
------------------------
Култура;2009, бр. 20;
Тогава бащите на града са виждали в конкурса най-добрия начин за постигане на високо архитектурно качество. Архитектурната колегия ги подкрепя както с активното си участие в конкурсите, така и с широкото им отразяване на страниците на специализирания печат. Още през 1910 година се публикуват ?правилата за международните архитектурни конкурси?, приети през 1906 и 1908 година от Международните конгреси на архитектите в Лондон и Виена, помества се информация по подготовката и условията за провеждането на конкурсите, а след приключването им - протоколите на журито и всички премирани проекти.
------------------------
Култура;2009, бр. 21;
?Пророкът“ на Жак Одиар (Голямата награда на журито) е добро постижение за дълго боледуващото френско кино, но на тема ?мафиоти в затвора“ сме виждали къде-къде по-добри като ритъм американски образци. По-убедителна, а и по-ведра е Специалната награда за 87-годишния Ален Рене, знаменития автор от 60-те години на ХХ век (?Хирошима“,моя любов“, ?Миналото лято в Мариенбад“, ?Войната свърши“ и др.). Неговият филм ?Луда трева“ е по френски изящен, елегантен, фриволен.
------------------------
Култура;2009, бр. 21;
Анета Янкова Пърликова (Анна в ?Псевдоморалите?) – е актриса, която може да се гордее със себе си. Време е и българският театър да се гордее с нея. Ако чуваме тихия героизъм и виждаме дълбокия артистизъм.
------------------------
Култура;2009, бр. 22;
- Виждате сама, че проблеми с публиката аз нямам. Веднага след първата минута се установява атмосфера на съсредоточеност и интензивна напрегнатост в оперната зала. Проблемът обаче са специалистите...
------------------------
Култура;2009, бр. 22;
Защитата на художника: И е така, и не е така. Защото не виждате ли, че колкото повече Библията е интерпретативен хоризонт на всяко послание, толкова повече нейните собствени послания подлежат на културна забрава, изтласкани се. Аз рисувам този парадокс. С четка в ръка го поправям или поне му се съпротивлявам.
------------------------
Култура;2009, бр. 23;
Други два премирани ?водни? музея виждаме в изложбата на настоящото Триенале – Шанхай океан аквариум и Подводен свят на Мишел Сайе. Деконструктивистично разпадащите се червени и бели островърхи плоскости на Аквариума явно напомнят ранните работи на Заха Хадид, а органично извиващите се бели повърхнини на Подводния свят със сигурност са повлияни от най-новите творби на Сантиаго Калатрава (Аудиториум в Тенерифе).
------------------------
Култура;2009, бр. 23;
- Ние, англичаните, още докато Хайдн е бил жив, сме били луди по него. Той е бил истински шокиран, когато при пътуванията му в Лондон хората са се интересували лично от него. Самотникът от „Естерхази? не бил виждал такова нещо.
------------------------
Култура;2009, бр. 24;
- Струва ми се, че седмицата на дизайна, която се случи наскоро, беше едно от най-живите арт събития напоследък. Имаше дух, настроение, общуване и, естествено, много изложби, поднесени по начин, който определено успя да събере много зрители. Аз лично не съм виждала скоро толкова млади хора на едно място. Ти какво мислиш за Седмицата?
------------------------
Култура;2009, бр. 25;
На проекта за регулиране на пл. "Александър Невски" от 1904 г. виждаме П- и Г-образни сгради, както и такива с вътрешни дворове по целия "акропол". Там, където сега са обществените градини с хубавия паметник на Вазов, със смешния паметник на Климент Охридски, на мястото на жалкия паметник на опълченците и на мястото на прекрасния Вечен огън, общината през 1904 регулирала бъдещото строителство с голям брой обществени сгради до пълно задръстване. Във въпросния терен на НХГ през 1904 г. също има пълно каре с вътрешен двор – като казарма... От същата година е конкурсът, спечелен от Смирнов.
------------------------
Култура;2009, бр. 25;
Освен на младите хора, разчитаме и на всички онези, които не се плашат да вземат своята съдба в ръцете си, и на тези, които виждат по-далеч от настоящето. Защото „Зелените? е дългосрочен проект и ние поставяме на дневен ред въпроси, които са очевидни, но в странно функциониращата ни държава често абсурдите се приемат за нещо нормално, а нормалните идеи се отхвърлят с присмех.
------------------------
Култура;2009, бр. 26;
Въпреки че архитектурната дискусия би трябвало да отразява концепцията за организиране на колекцията, нейното придобиване, съхранение и експониране, до момента в архитектурните среди виждам по-скоро обсъждане на принципите за провеждане на конкурси от национално значение, отколкото дискусия за функциите и целта на музея.
------------------------
Култура;2009, бр. 26;
Всъщност, Армения е неочаквано бедна страна. Високопланинска, камъни вместо земя, рядко се виждат обработени площи, посткомунистическа олигархия редом с изостаналост, бараки-жилища, автомобили, които трябва да са в музей, разбити пътища, хаотично изглеждащи селища... Друга причина е, че Армения е християнски анклав в мюсюлманско обкръжение. Като се изключи християнска Грузия, другите съседи са Иран, Турция и Азербайджан, тоест, постсъветската Турция. Едва ли подобно обкръжение съдейства на търговията, особено при вида на многото запустели бивши фабрики.
------------------------
Култура;2009, бр. 26;
В Ереван (Yerevan) има интересни неща... Всичко е облечено в камък – гранит, варовик и някакъв с червеникав цвят, какъвто в България не виждам. Почти всяка сграда е облицована с камък. Камъни има в изобилие. Това е националният строителен материал. Всъщност, камъкът е третото чудо на Армения, защото върху него са нанесени множество древни скални изображения, които шокират и днес. Твърди се, че каменните обсерватории на Армения далеч предшестват колонадата на Стоунхендж.
------------------------
Култура;2009, бр. 26;
Камъкът е основа и за следващото, четвъртото чудо. Хачкар... Каменен кръст. Правили са ги от ІV век насам по всякакъв повод – рождение, смърт, празник... Всъщност, това е филигранна каменна шевица. Казват, че са били стотици хиляди и никой не повтарял друг. Тачат ги и досега – виждат се често на постамент в най-различни места.
------------------------
Култура;2009, бр. 26;
Излитаме... Поглеждам настрани и надолу – изравнил съм се с върха на Арарат. Отдолу се виждат перфектно обработени площи. Не съм прав за „пустинността? на Армения. Дори каналите за напояване се виждат. Колко не съм бил прав при първите си впечатления! Някой го беше казал: ?Само невидимото е реално...?
------------------------
Култура;2009, бр. 27;
Мариела Гемишева: Проф. Греди Асса. Допреди 10 години тя съществуваше като ?Текстил и мода?. Тоест, двете специалности бяха в едно. В това, да речем, има някаква логика, но модният дизайн, разбира се, трябва да съществува самостоятелно и съответно да общува пълноценно със специалност ?Текстил?. Както виждате, ?Мода? съществува при доста полеви условия.
------------------------
Култура;2009, бр. 28;
„Искам да ви помоля да не ми говорите глупости – казва борецът срещу корупцията - защото над моя роден край е надвиснала голяма опасност и тази опасност е от цялостна доганизация, която всички я виждат и усещат. Такава опасност над нашия пирински край никога не е имало. Аз уважавам и ценя българските мюсюлмани, имам страшно много приятели и не случайно точно в Рибново РЗС проби крепостта на Доган. В Рибново ние имаме 37 гласа, което показва, че честните и почтени хора, които искат да се отърват от робството на корупцията, са готови да дадат своя вот за демокрация.?
------------------------
Култура;2009, бр. 29;
Цветанка Ризова: Да, това се разпознава безпогрешно, разбира се. Аз даже ги познавам – като ми кажат „анонимен източник? и ми е ясен кой е. Но това е сега, докато тогава всичко вървеше. Аз съм виждала тази покупко-продажба на съвести, на журналистически рефлексии, просто съм го виждала.
------------------------
Култура;2009, бр. 29;
Цветанка Ризова: По два начина. Единият е обективен – рейтингът. Рейтингите излизат всеки ден. Това ти е най-обективното нещо – ти го гледаш и го виждаш кой е бил любопитен за публиката и кой – не. Това е нещо, с което се съобразявам, защото ние сме частна медия и не мога да си позволя да правя негледаемо предаване.
------------------------
Култура;2009, бр. 31;
“Имате предвид хората, които управляваха парите ми ли? Не, те всъщност не я виждаха. Загубиха пари. И аз трябваше да предприема стъпки, за да поправя нещата.”
------------------------
Култура;2009, бр. 34;
Искам да отговорите честно как виждате един универсален, според вас, съюз от християни, мюсюлмани, евреи, атеисти, криминални престъпници (демократи), безпартийни и др. Ще си позволя да отговоря вместо вас – НЕВЪЗМОЖЕН, а дори и даже реализиран, ще прилича на поговорката за рибата, орела и рака.
------------------------
Култура;2009, бр. 35;
- Поздравления за Мавзолей! Става ми изключително приятно, когато в огромнияFNAC (верига от книжарници в Париж - б.а.), до книгите на Цветан Тодоров и Юлия Кръстева, виждам и вашата книга... Промени ли се животът ви след този успех?
------------------------
Култура;2009, бр. 35;
- Не толкова жанрът ме занимава, колкото формата. Разказът ще бъде доста по-условен. Не си гледала късометражните ми филми преди “Зайците”, затова се изненадваш – те също са коренно различни един от друг. Много елементи играят една идея да се преобразува в материята накрая, в продукт. И всичко следва определена логика – донякъде я виждаме, донякъде – не. В “Източни пиеси” моторът и това, което завлече филма към този по-реалистичен тон, е самият избор на главния персонаж.
------------------------
Култура;2009, бр. 35;
- Тя си е на Ицо. Сцената при психиатъра беше много специфична и тежка емоционално. Вече бях присъствал на няколко негови истински сесии и те протичаха по определен начин. Във филма исках да бъде с друг психиатър – за пръв път се видяха тогава. Просто и двамата знаеха какво трябва да се случи горе-долу. Имаше ограничение в темите, иначе беше свободно. Но Христо по много интелигентен начин напасваше своите неща към измисления персонаж – честно казано, само аз и някои от най-близките му виждаме къде е истината и къде – героят, който той си правеше като абсолютно опитен актьор.
------------------------
Култура;2009, бр. 37;
И олигарси няма. Има честен едър бизнес. Приятел съм и с Вальо, и с Васко, и с Тимчовците, и с всички. Виждаме се не пред хора, да не се дразнят. Давам, каквото мога. И подземни, и надземни съкровища им узаконявам. И НОИ ще им дам, ама не наведнъж. Първо с 2% смъкваме осигуровките, после още – докато отмрат. Много тежат на бизнеса.
------------------------
Култура;2009, бр. 37;
Любопитното е това, че, както виждаме от книгата, протагонистите и на двете крила говорят доста подобен ритуализиран език, където пожелателното свободно се комбинира с фактите. Става дума за дилетанта Николай Хайтов и за професора Николай Генчев. Неведнъж чувах предубедени мнения за това, че Мария Тодорова се опитва да реабилитира Хайтов – нещо, което в интелектуалните среди звучи като лош тон, доколкото въпросният автор се смята за доста съмнително явление. Но тук няма заемане на страна, а рефлексия върху самия факт на говоренето, върху онези други неща, които се решават на терена „Левски”.
------------------------
Култура;2009, бр. 38;
Христо Буцев: Тоест, в това, че т.нар. българска интелигенция не е успяла да види някакви недъзи на бъдещето, не виждаш никаква вина?
------------------------
Култура;2009, бр. 38;
Копринка Червенкова: Докато беше в Гьотинген през 90-те, наблюдаваше ситуацията и отвън. Тоест, гледната ти точка става двойно привилегирована... Та какво се виждаше оттам?
------------------------
Култура;2009, бр. 39;
- Да, винаги, когато засвиря, си давам сметка къде се намирам в момента, сред какви хора също. И затова започнах с Lamentation на Раби – и защото я репетирах тази сутрин, понеже я свирим и с това трио, и защото се намирам един вид отново на Изток. Също така за мен е важна формата на помещението, в което съм в момента, ъглите му – чисто пространствено. И в този смисъл всичко около мен – това, което чувам, виждам, чувствам, това, което си мисля в момента, може да повлияе на това, което ще изсвиря в следващия момент.
------------------------
Култура;2009, бр. 39;
Интригуващата тема на биеналето, зададена под формата на въпрос, гласи: „Какво поддържа човечеството живо?”. Изхождайки от изложбата обаче, виждаме, че отговорът съвсем не е толкова интригуващо изведен.
------------------------
Култура;2009, бр. 39;
Тук се намира сърцевината на това творчество и на неговото главозамайващо съдържание. Понеже в анализа на всички тези хиляди митове, които „се мислят помежду си”, откликват си, без да се познават, и се комбинират, без някой да го е решил, виждаме да се очертават универсални ментални процедури.
------------------------
Култура;2009, бр. 40;
Истеблишмънт, който естетически трудно се различава от графоманията и който самоиздава, без да се самофинансира - ето това виждам аз, дори и да не искам да съм черногледа. Това е и причината, поради която потърсих в качеството на сравнителен образец един класически представител на самиздата, на руския самиздат, при това не кой да е, а единственият оцелял от 80-те, та до ден днешен.
------------------------
Култура;2009, бр. 40;
- Не. Мисля, че няма никакъв контрол, защото цензурата режеше именно това, от което се интересуваха читателите, а развлекателната индустрия, в частност книгоиздаването, е настроена да произвежда колкото се може повече продукция, която да интересува публиката. Добре помня ужасните времена на цензурата и не виждам сериозни основания за оплакване от това, което се случва днес. Комерсиалното книгоиздаване живее в свой свят, той на мен не ми пречи, жалбите от него ми се струват комични. Ако собственикът на ресторант за гурмани се оплаква от Макдоналдс, проблемът ще да е по-скоро в неговата кухня.
------------------------
Култура;2009, бр. 40;
- Очевидно е, че книгата от хартия умира и в един момент всички издания ще бъдат електронни. Този процес може насилствено да бъде забавен, но не може да бъде спрян. Не виждам причина да му се противопоставяме. Опитите на книгоиздателите да спрат разпространението на електронни книги, в крайна сметка, са обречени на поражение. Някои от книгите съм предоставил сам, има и сканирани от читателите - аз не протестирам. Самият аз съм изтеглил от мрежата десетки книги и филми, защо да забранявам това на някой друг?
------------------------
Култура;2009, бр. 42;
- Мариан същевременно е и Беатриче. Но тъй като разказът се води от първо лице, я виждаме само през очите на обгорения разказвач. А той е твърде влюбен в нея – и я идеализира.
------------------------
Култура;2009, бр. 42;
- Честно мога да отговоря: не бих променил абсолютно нищо. Много се гордея с всяка дума. Това е едно от големите предимства на дебюта: аз работих цели 7 години, после в продължение на година редактирах книгата с трима редактори, имах достатъчно време и енергия всичко да стане по най-добрия, според мен, начин. Бях написал много по-дебела книга от тази, която виждате в момента. Но дори изхвърленото в кошчето беше достатъчно важно: един писател винаги трябва да знае повече от своя читател. А има толкова книги, в които си личи, че писателят въобще не е мислил за вътрешната логика на своя роман.
------------------------
Култура;2009, бр. 44;
Епизод 12. Въпреки че май трябваше да е Епизод 1, защото така започна фестивалът – с македонско-италианското трио на Джиян Емин (валдхорна), Георги Шарески (китара) и Лука Акуино (тромпет) – в Дома на армията в Скопие. В претъпкания и пръскащ се по шевовете Дом на армията – нещо, което ми се ще да виждам по-често и у нас, когато някой наш джазмен от същото поколение представя свой (роден и международен) проект, но което все още не се случва, тъй като публиката ни явно има свои си предпочитания към други и още по-други жанрове, старателно, системно и агресивно налагани по телевизора.
------------------------
Култура;2009, бр. 44;
- Стори ми се твърде малка. Изведнъж осъзнах, че никой в СССР, освен тези, които са били в Берлин, всъщност не я е виждал. Не я снимаха, не я показваха в съветските вестници. Нещо повече – никой и никога не я наричаше Стената; наричаха я „заграждение”.
------------------------
Култура;2009, бр. 44;
- Защото нашето изкуство в края на 80-те имаше водеща позиция. Ние, художниците, първи предложихме нови теми, не се съобразявахме с цензурата, пътувахме зад граница. Литераторите и кинематографистите вървяха след нас. Сега нашето, на художниците, изкуство се оказа в ариергарда. Гледаш филми и виждаш актуалните художествени хватки. Днес всяка Мадона или Земфира е по-известна от всеки Кабаков или Хирст. Разбира се, може да се каже, че аудиториите са различни, но това са разговори за бедните. Ако художниците искат да победят, тяхната аудитория би трябвало да е сравнима с аудиторията на Тарантино.
------------------------
Култура;2009, бр. 45;
Все пак нищо необикновено не се е случило. Просто един мъж, несигурен, че жена му е умряла напълно, я изгаря на клада - търсеше си го, вещицата! - и след това тръгва сред горските плодове като последния човек, но се усмихва като първия. Последният човек е и първият, както стана ясно. До пристигането на останалите. Когато се изправя на хълма пред прииждащите към него жени, Той най-накрая премахва кавичките от върха на пирамидата със страховете й. И сега виждам това, което не чувах преди - тишината на брилянтно заснетите фантазии.
------------------------
Култура;2010, бр. 1;
Преди време моя колежка ми се оплака: “Преподавам английски на група офицери, които са се организирали да учат езици по линия на НАТО. Опитвам се да им обясня граматиката, но осъзнавам, че въобще не можем да напреднем, защото те постоянно се кикотят. Ама какво толкова смешно има, питам ги. Ми госпожо, вие пак казахте “член”. Е как иначе да ви обясня проблема за определителния и неопределителния член, питам ги. Ето на, казват те, виждате ли? Постоянно ни говорите за пълен и непълен член и искате да останем сериозни.”
------------------------
Култура;2010, бр. 3;
И наистина, неслучайно социалдемокрацията и социалната държава функционират най-добре в малки, хомогенни страни, където въпросът за взаимното недоверие и взаимната подозрителност не стои толкова остро. Желанието да плащаш за услугите и осигуровките на другите почива върху схващането, че те на свой ред ще направят същото за теб и твоите деца: защото са като теб и виждат света по сходен начин.
------------------------
Култура;2010, бр. 4;
- И не виждате ли евентуалната полза, че няколко деца – например такива в неблагоприятно положение - по този начин поне биват „изтикани” до матура, което все пак е минималното условие за намиране на работа?
------------------------
Култура;2010, бр. 4;
- За това обаче явно има нужда от промени в законите. Виждате ли в днешна Унгария политическа воля за такива промени?
------------------------
Култура;2010, бр. 5;
Не крия симпатията си към „критичката” в един жълт вестник, която или който и да е тя. Отвъд характерното за изданието, текстът се свежда до едно признание: заспивах от скука. Спектакълът е наречен „интелектуална инквизиция” (сякаш интелектуалното е състояние, дадено всекиму по природа). Пряма откровеност: беше ми скучно и толкоз. Честното изповядване на невъзможността и нежеланието за разбиране не бива да бъде укорявано. По-тревожни ми се виждат други, „възбудени” прочити, сводими до два типа.
------------------------
Култура;2010, бр. 5;
Казано иначе: гледаме към сцената, но виждаме тъкмо онова „известно”, което ни е набито в главите. Няма какво да се разсъждава по него, защото то е в аксиоматичния фундамент на мисленето ни. И на механизираното ни съществуване, добавям аз.
------------------------
Култура;2010, бр. 5;
Мисленето и живеенето тук-и-сега посредством универсално валидни абстракции изисква радикалното отричане на всякакви актуално-битийни смисли в историята. Тази нагласа ме прави, заговори ли се за историята, да виждам капаците пред очите си, а не явяващото се. Оказва се обаче, че върху вътрешната страна на тези капаци увисва все същата поредица портрети, с чието идеологически обременено реанимиране се осъжда всеки „дълъг исторически разказ”, за да се класифицира като разсилен в музея на безвремието.
------------------------
Култура;2010, бр. 5;
Колкото и да е парадоксално, акции като „Да отвориш рана” правят иначе съвършено несъвместимите носители на тези комплекси да плеснат с ръце и да се прегърнат в своето, ако не гневно, то високомерно отрицание. Общата им база е тъкмо отказът да живеят историята, нагонът им да я гледат като „препарат”, разбира се, от съвсем различна перспектива и с нееднакъв знак. Казах „високомерно”, защото освен да виждат, докато гледат, те отказват и да четат.
------------------------
Култура;2010, бр. 5;
В тази призма виждам монотонната реч на момичетата от гроба-бездна между зрителя и действието - не като глас на вайкащи се страдалки, „издигащи се от преизподнята (?), за да разкажат как са били изнасилвани”, и не като интимен писък на жените-жертви, идващ изпод масовия гроб на невинните.
------------------------
Култура;2010, бр. 7;
- Да. Конкретно в “Раци” това ми усещане за човека се развива в определено време и място, а не просто някой, чието лице не виждаме ясно, ходи по брега на морето – не се знае кой, къде и кога. Тоест, конкретизацията изключително силно ме занимава и се опитвам максимално детайлно да я показвам.
------------------------
Култура;2010, бр. 7;
- Не, предпочитам да нощувам при родителите си, тъй като прекалено рядко ги виждам. А те живеят близо до Ротердам.
------------------------
Култура;2010, бр. 8;
Що се отнася до това как художниците виждат бъдещето на организацията и участието си в нея, повечето от тях вярват във взаимното сътрудничество и в реформите, водещи до отваряне на системата – особено към тези личности, които не са членове на СБХ.
------------------------
Култура;2010, бр. 8;
- Откъде започва да се изражда представата за образование, която вдъхваме на децата? Как първокласниците стават резигнирали младежи, които не виждат смисъл да учат? 24 май предлага чуден наглед на началото и края на българското образование - от една страна, първокласниците, които още задържат началната си мотивация, от друга страна - абитуриентите, които празнуват като току-що освободени затворници.
------------------------
Култура;2010, бр. 8;
Сега Домът е един от най-любимите в Европа – заявки за престой се подават почти година предварително, всичко е пълно, годишно приемаме стотина човека... Около 2/3 от творческите престои са на писатели. Освен латвийците, идват много съседи – литовци и естонци, също и доста немци, скандинавци. Досега сме имали гости от около 35 страни, Колумбия и Нигерия сред най-далечните. Писатели или преводачи – от гледна точка на "средния" човек, те всички са особняци. Ние обаче ги виждаме другояче: най-спокойни са преводачите, най-чудати – поетите...
------------------------
Култура;2010, бр. 9;
Филип Димитров: Не знам, на мен не ми харесва тази стилистика. Обикновено тези, които се домогват до властта, са хора, които имат силни амбиции (и това е полезно за държавата) и желание да направят нещо различно. Въпрос на манталитет е в каква степен това нещо избива повече към чисто личните или повече към общностните неща. Хората, които се втурват към властта, са достатъчно смели да смятат, че могат да допринесат нещо и следователно е нормално да си въобразяват, че трябва да го допринесат по най-добрия начин, сиреч от най-висока позиция. Не виждам в това нещо толкова страшно.
------------------------
Култура;2010, бр. 9;
Христо Буцев: Тоест, вие в днешното правителство виждате опит за продължаване на вашата линия. На неща, започнати от вас.
------------------------
Култура;2010, бр. 9;
- Във вашето поколение има композитори - и Драгостинов, и Кандов, и Табаков, и Джуров, и Бальозов, и Божидар Спасов. Как виждаш продължението на тази професия?
------------------------
Култура;2010, бр. 9;
- Който ви е виждал поне веднъж на екрана, няма да забрави нито лицето, нито гласа ви – свидетел сте как преди малко ви познах по гласа, независимо, че бях в гръб. И, предполагам, не е прецедент.
------------------------
Култура;2010, бр. 9;
- Слава Богу, това не се е случило и сме ви виждали в разни уникални персонификации на безумието, но, повтарям - най-вече при Балабанов. Знаете ли какъв е новият му проект?
------------------------
Култура;2010, бр. 10;
Съзнавам, че множеството от хората няма да разберат какво търси съдът на Димитър Николаев в изложбата. Ще кажа само, че това е най-чанският съд, изработен от българин, който съм виждал.
------------------------
Култура;2010, бр. 11;
- Колекцията не е тонове произведения в хранилището и няколко на показ в изложба. Колекцията е процес. Как виждате оптималните параметри на този процес от позицията на главен уредник на СГХГ?
------------------------
Култура;2010, бр. 12;
Счита се, че Марко пръв написва евангелието си – между 50 и 75 г. от н. е., а Иоан последен – около 85 г. Текстовете вървят към разгръщане на детайлите, към все повече подробности около срещите на Исус с апостолите. Интересно е, че близките му престават да го разпознават и имат нужда от миг на вдъхновение, от специално позоваване, което да им отвори очите. Не вярват и вярват. Виждат и не виждат.
------------------------
Култура;2010, бр. 12;
Нима знаем нещо, което не знаем? Нима цялото човечество го знае открай време и предава съобщението си от поколение на поколение, но когато това съобщение ни се каже с думи, ние питаме кой точно е бутнал камъка и как са били облечени ангелите? Виждаме го и не го разпознаваме.
------------------------
Култура;2010, бр. 12;
Яра Бубнова: Освен, че преди да се строи сграда за музей трябва да има концепция за него, има и въпроси, които трябва да бъдат зададени. В момента се обсъждат количество музеи и суми пари – никъде не виждам държавата да почне да планира бюджети за съществуването на тези музеи. Съвременният свят дава възможност за корективи на тези музейни експозиции, които имаме - чрез гостуващи изложби, чрез някакви временни експозиции – това изисква средства. И трябва да се бюджетира, да се планира днес, а не в момента, в който ще се случи, отново да няма пари да се плаща отопление и осветление...
------------------------
Култура;2010, бр. 12;
Няма как да устоиш на вътрешното вълнение, на порива да послушаш Юри Башмет и когато ти говори разни неща. Срещите си в Русе той приема като срещи с приятели, които не са се виждали отдавна, но е сигурно, че са заедно, че се разбират и че ще продължат да се виждат – той така се и държи. Башмет е същият – със страхотната енергия, която излъчва, с тихата, изпълнена с толерантност реч, с чувството за хумор, с начина, по който претегля въпросите, с темпото, в което се движи, в което работи. И в работата си с „Московски солисти”. Събрахме отговорите му на наши въпроси. И ето какво се получи.
------------------------
Култура;2010, бр. 12;
Няма как да устоиш на вътрешното вълнение, на порива да послушаш Юри Башмет и когато ти говори разни неща. Срещите си в Русе той приема като срещи с приятели, които не са се виждали отдавна, но е сигурно, че са заедно, че се разбират и че ще продължат да се виждат – той така се и държи. Башмет е същият – със страхотната енергия, която излъчва, с тихата, изпълнена с толерантност реч, с чувството за хумор, с начина, по който претегля въпросите, с темпото, в което се движи, в което работи. И в работата си с „Московски солисти”. Събрахме отговорите му на наши въпроси. И ето какво се получи.
------------------------
Култура;2010, бр. 16;
Антонина Желязкова: Не отричам. Но не виждам нищо лошо в това. Нещо, което липсва в България, се внася отвън, нали, както автомобилите или компютрите? А и не бива да се слагат всички под общ знаменател. Имаше много сдружения, които се създаваха по собствена оригинална идея, а след това се търсеше помощ отвън, за да бъде идеята осъществена и разгърната. Аз се радвам, че тези, които сега се появяват - еколози, защитници на животни, на изоставени деца и т.н. – все пак се създават с идеална цел и работят със собствени сили в полза на обществото.
------------------------
Култура;2010, бр. 16;
Никога не трябва да забравяме (макар да виждам, че Коприна започва да ме подозира в чудовищна параноя), че през времето, когато се създаваше неправителственият сектор веднага след 1989 г., ченгетата вече действаха. Ще дам отново пример с нашия Център. Непрекъснато някой по някакъв начин се опитваше да ни пречи, да ни саботира, да прави паралелни на нашата организация, които да размиват нашето лице и функции. Имаше вестници като “Нова зора” и “Български писател”, които се издаваха, за да се занимават само с нашето омаскаряване.
------------------------
Култура;2010, бр. 16;
Копринка Червенкова: Нина, пак повтарям – ти и твоят център не сте представителна извадка. Виждам бита ти, който не се е променил, но на доста други хора стандартът на живота рязко се качи, без за това да има видими причини, да не говорим за обществени ползи.
------------------------
Култура;2010, бр. 16;
- Това се нарича „хиперреализъм”. Не е свързан с натурализма: и кръвта, и разкъсаните крайници, и извадените черва са показани много деликатно, никъде не се опиваме от ужасии. Страхът от войната не е в количеството разпрани кореми. Неслучайно боят е заснет в мъгла: така е още по-страшно за човека. Всички стрелят, някой нанякъде тича, движат се танкове – не се виждат, чува се само грохот в мъглата, намесват се картечници, някой до теб е покосен... Ето, това според мен е истинският ад на войната. Никой нищо не разбира, но нечия гибел е непрестанно наоколо...
------------------------
Култура;2010, бр. 16;
- Не. Не виждам основания за напускането им. Неприятно ти става, когато си се провинил. А с какво съм виновен пред гореспоменатите хора? Никаква вертикална власт в съюза няма. Каква „своя” идеология насаждам?
------------------------
Култура;2010, бр. 18;
- Абсурд, да. Абсурдът на сюрреализма. Той се състои в това, че нещата са страшно изкривени. Дотолкова, че пространството започва някак си да се връща към теб. Това, което виждаш, е много тъжно и същевременно животът някак си надделява над всичко, животът побеждава. Няма да забравя бременната в един от разказите на Борхес, на която й липсва калций и с ноктите си чопли стената, за да си го набави. Не знам това как да го мисля - като сюрреализъм или като абсурд...
------------------------
Култура;2010, бр. 19;
Никола Георгиев: Латиница под формата на писменост. На дело латиницата се разпространява все повече. Пред нас стои заплахата да изживеем мъчението на сърбите. Понеже аз съм виждал сърбин като пише: почва на кирилица, пък сбърква, минава на латиница, пак сбърква, колебае се. Докато други карат само на латиница. Ние можем да се хвалим, че сме духовната родина на Кирил и Методий, че сме най-близко до тях, може да празнуваме деня им, но така, както са тръгнали работите, очаква ни мъчително раздвоение. Което вече е налице. Не е нужно да гадаем бъдещето - пред нас, около нас е настоящето.
------------------------
Култура;2010, бр. 19;
- Да, разбирам ви. И вероятно ще се съглася с вас. Но всичко това е емоционална реакция. Няма да е за дълго. Това се отнася и за нас. Поляците са страшно сантиментални. Виждате как днес всички заедно оплакват тази беда. Но какво ще последва? С какво ще се събудим утре? Прекалено често приемаме желаното за действително.
------------------------
Култура;2010, бр. 19;
Не сме се виждали от осемдесетте години. Тогава страната бавно потъваше в неуправляемост, но това беше и времето на някакви надежди – за подобрение, за промени – които после се изляха в това, в което се изляха. Поради невъзможност да изтърпиш тукашните началници тогава, ти замина на работа в чужбина – и да, видяхме се съвсем за кратко в началото на 90-те, когато преминаваше през България на път от една за друга страна.
------------------------
Култура;2010, бр. 22;
Още в началото, след като сме чули гласа на Кристо и сме въведени в трескавата атмосфера на Манхатън, чуваме Тома Томов: “Не сме се виждали от 16 години”. Важно уточнение, тъй като Кристо се появява за втори път в рубриката “Наблюдател” – през 1995 излиза филмът за опаковането на Райхстага. Тогава до него е и неизменната му спътница Жан-Клод. Нея вече я няма, но Кристо продължава да говори в множествено число и с несекваща любов я цитира непрестанно, а и през архивните кадри тя присъства физически.
------------------------
Култура;2010, бр. 22;
Неудобството на израза „дървен език” е, че самият той вече се е вдървил. И като го употребяваш, и ти стоиш някак си вдървено. Така си мислех за журналистката, докато я слушах, но и сама се поглеждах отвън - как и аз мисля за нея, с нейния дървен израз, и вече виждах този, който ме чете, как се подхилква... Но нали и той е гледан от някого. И в главата ми се завъртяха Борхесови сънища. Безкрайни и безначални редици... безкраен и безначален регрес... От ден на ден бетер, пишело на една цариградска джамия.
------------------------
Култура;2010, бр. 23;
- Какви са отношенията между православни и католици днес в Гърция? И как виждате перспективите за диалог между тези две общности?
------------------------
Култура;2010, бр. 23;
- Ларгото остана малко извън фокуса на обществената дискусия. Знае се само, че старините ще са експонирани in situ, без да се вдигат, ще бъдат обаче не открити – така, както е, да речем, в пиаца Аржентина; ще има някакъв купол или свод, или нещо такова прозрачно. Но, за съжаление, този проект така и не съм го виждал...
------------------------
Култура;2010, бр. 24;
Стефан Стайнов: Аз бих могъл много да прибавя. Инициативата ни изуми действително, тъй като от трите деца на брат ми, Изабел е човекът, с когото най-малко сме контактували през последните 40 години. Аз за последен път я бях виждал във Франция на 5-годишна възраст. Но никакви контакти не бяха осъществявани. Докато изведнъж тази идея ни сближи извънредно много. Това в чисто сантиментален план.
------------------------
Култура;2010, бр. 24;
Павлина Доковска: Което всъщност показва как композиторът Петко Стайнов е виждал работата с децата. Че от тази невръстна възраст децата са били поощрявани да пеят на два и три гласа. Така се е създала и българската хорова традиция – от хора като Петко Стайнов.
------------------------
Култура;2010, бр. 25;
- В днешната публика, виждам, че има много млади хора. Някои не са били родени, когато започнах кариерата си през 1980 г. Те са толкова млади! И идват на концертите ми. Разбира се, най-трудното нещо в живота на артиста е да се развива и постоянно да се самооценява! Това е тайната на добрия изпълнител! Като млад имах възможността да наблюдавам развитието на кариерата на именити артисти. Можах да видя, че понякога изпълненията им създаваха представа за уморени музиканти, влезли в нещо като рутина... Това се опитвам да избегна.
------------------------
Култура;2010, бр. 26;
Поставихме „Великият инквизитор” по Достоевски, за да покажем, че както в исляма има хора, заменящи религията си с тероризма, така е и в християнството, както показва Достоевски. Инквизицията е създала механизма на насилието „в името на християнството”. Днес виждаме, че същият този механизъм работи „в името на друга религия”. За мен е много важно, че този спектакъл днес гастролира по целия свят.
------------------------
Култура;2010, бр. 26;
В началото на 60-те Жени Механджийска - напълно непознат за повечето от съвременниците автор - заедно с Лика Янко и група жени художници пътува из Родопите и рисува пейзажи. Но пейзажите, които виждаме сега, са нахлули в една територия на модернистични опити, по-близо до абстракция в някаква необичайна интуитивна форма, отколкото до буржоазната изява на жанра.
------------------------
Култура;2010, бр. 26;
- Има авторитети, но те не са големи. Няма хора като Кант и Платон, например, чийто бюст, както виждате, съм си сложил пред прозореца, така че винаги, когато работя, образно казано, да ме гледа. А големите философи на миналия век – Витгенщайн и Хайдегер, бяха и двамата, по свой си начин, тежки характери, които не биха могли да послужат за пример, когато говорим за мъдрост. По-скоро би могло да се говори за объркани съдби.
------------------------
Култура;2010, бр. 26;
- Обичам да правя фотографии, които разказват история, ако ги гледаш достатъчно дълго време. Много по-различно е, отколкото да се изрази с думи. Фотографиите трябва да се оставят на вниманието на публиката, визуално не може да се говори твърде много. Трябва да се довериш на погледа на зрителя. Всичко изглежда ясно и просто, но в същото време е и отвъд пределите на това, което виждаш. За едни е ябълка, а за други метрополия, зависи от въображението и от наблюдателността.
------------------------
Култура;2010, бр. 27;
Днес честваме деня на рождението му на няколко метра от витошкия камък на гроба му. Между тях е Вечният огън с неговото „Българийо, за тебе те умряха...”. Особено е това място. В студените зими на 90-те съм виждал вечер бездомници, които се топлят на Вечния огън и сричат стиховете. И те за теб достойни, майко, бяха... Все на този площад бяха митингите на онова време, енергиите, които после изтляха. 160 години по-късно Вазов си е тук, с тъгите и с възторга. А ние?
------------------------
Култура;2010, бр. 27;
Впечатление направи нетрадиционният драматургичен и визуален подход на Давид Батлев „Миграционни карти”. Барселона е мечтата на трима герои, които не виждаме, но чуваме. Вместо говорещи глави, режисьорът изгражда експресивен образ на града, към който те се стремят. Барселона е пълен с проблеми, животът в предградията е труден и опасен сред сутеньори, наркотрафиканти и контрабандисти. И все пак, за останалите анонимни за нас герои той е обетована земя.
------------------------
Култура;2010, бр. 27;
Сергей Сичев: Добре, но аз говоря за своята асоциация. Възможно е тя да възникне и у другиго, невежа като мен. И така, започва мантрата, в кадър виждам рижата главна героиня. Мисълта ми започва да работи: жената в будизма е зло. После – в Средновековието рижите жени са били смятани за вещици, изгаряли са ги на клада. Жената е смърт. Следователно, тя е причина за всичките смърти във филма, заради нея героят убива жена си. И си казвам: колко добре го е измислил режисьорът - да вкара детайл от друг контекст, за да разреши противоречията.
------------------------
Култура;2010, бр. 29;
Чекмеджето беше изображение на семейството ни във формат на носна кърпа. Мъжките носни кърпи бяха най-големите, с тъмни кантове в кафяво, сиво или бордо. Женските носни кърпи бяха по-малки, а кантовете им в светлосиньо, червено или зелено. Детските носни кърпи бяха най-малките, без кант, но изрисувани с бял четириъгълник с цветя и животни. От всичките три вида носни кърпи имаше делнични кърпи, поставени в най-предната редица, и празнични кърпи - в задната. В неделните дни кърпата трябваше да си отива с цвета на облеклото, дори самата тя да не се виждаше.
------------------------
Култура;2010, бр. 29;
Дядо ми е бил войник по време на Първата световна война. Той знаеше какво говори, когато често с горчивина споменаваше сина си Мац: Е, да, когато се веят знамената, разумът се хлъзва в тромпета. Това предупреждение пасваше и на последвалата диктатура, в която самата аз живеех. Всеки ден виждахме как разумът на онези, които имаха изгода от режима, малки и големи, се хлъзваше в тромпета. Взех решение да не надувам тромпета.
------------------------
Култура;2010, бр. 29;
И тъй като днес явно ми е щастлив ден за разговори с професори, малко по-късно се виждам и с проф. д-р Ханс Хьолер от Залцбургския университет, един от най-авторитетните австрийски германисти и най-добрият познавач и интерпретатор на творчеството на голямата австрийска поетеса и писателка Ингеборг Бахман (1926-1973). Той е и един от издателите на тома с кореспонденцията между Ингеборг Бахман и Паул Целан под заглавие „Времето на сърцето”, който ние с проф. д-р Ана Димова от Шуменския университет превеждаме на български.
------------------------
Култура;2010, бр. 29;
Бих отишла да видя тази изложба и трети път, този път само заради една единствена картина, озаглавена „Гората е заключена”. Бих я нарекла „най-екологичното” произведение, което съм виждала напоследък, ако по този начин не профанизирах тази отворена магичност, която излъчва „затворената” гора с нейните ръждиви, като засъхнала кръв, бои.
------------------------
Култура;2010, бр. 29;
„Съветското” се конструира наново и в резултат се превърна в огледало, в което се виждат днешните ни отраженията. Двете картинки се поддържат взаимно – миналото в настоящето и настоящето в миналото.
------------------------
Култура;2010, бр. 30;
- Да, не, не. В рамките на едно поколение ще видим международна конфигурация, при която енергийните съображения влизат все повече в конфликт с традиционните съюзи и интереси. Евентуалното решение ще бъде функция първо на вътрешната политика, като имаме предвид нашата неспособност да работим на международно ниво по тази тема, без да прибягваме до краткосрочните интереси. Малките европейски страни могат да предложат реални решения, дори те да са неприложими без съгласието на другите, но не виждам сериозно раздвижване по въпроса тук, в САЩ, преди да настъпи някаква мегакриза.
------------------------
Култура;2010, бр. 30;
- Виждаме възхода на една икономика на индустрията (Китай) и кризата в икономиките на услугите. Мислите ли, че това означава и завръщане към по-стари политически модели?
------------------------
Култура;2010, бр. 30;
Но до известна степен връщането на национализма е неизбежно: пропускът на Запада да приложи голяма стратегия от рода на плана “Маршал”, за да интегрира Източна Европа в “Европа”, доведе до неизбежността през следващия сериозен икономически спад (или криза в политическата увереност) единствената алтернатива на “Европа” да бъде “Унгария” или “България”. И точно това виждаме в момента.
------------------------
Култура;2010, бр. 30;
- Днес в операта виждаме всичко: спектакли във великата традиция, авангардни постановки… Мисля, че филмовите режисьори могат наистина да предложат нов подход. Поръчах постановки на тези, които обичат музиката, като Уилям Фридкин или Дейвид Кроненберг. Уди Алън беше последният, който постави Джани Скики от Пучини. Знаех, че с толкова изобретателни хора резултатът няма да се ограничи само до рекламен трик.
------------------------
Култура;2010, бр. 31;
- Каква е каузата, за която се борите? В едно интервю казвате: “изграждане на паралелни структури, в които на практика да показваме как виждаме нещата да се реализират по по-добър начин”.
------------------------
Култура;2010, бр. 31;
- Как виждате мястото на ромите в концепцията Живот след капитализма и по-специално в икономиката на участието?
------------------------
Култура;2010, бр. 31;
- Тук най-вероятно голяма част от читателите ви биха се нахвърлили срещу мен, защото смятам, че един невероятен композитор не е по-велик от един уникален хирург, от един много добър инженер, нито пък от един много добър футболист. И в този смисъл не виждам защо един много добър готвач - използвам примера за професия, която днес не се цени толкова много, да получава убийствено малко, а един много добър футболист или човек на изкуството да получава милиони?
------------------------
Култура;2010, бр. 31;
- Не, защото талантът не е нещо, върху което можеш да влияеш, ти или го имаш, или го нямаш. Не виждам причина да се възнаграждава генетичната лотария. Когато знаеш, че влагането на по-големи усилия ще бъде възнаградено повече, ти естествено си мотивиран, а и дори по чисто егоистични причини ще получиш по-голямо вътрешно удовлетворение.
------------------------
Култура;2010, бр. 31;
- Не мисля, че ще изпадне. (Смях.) В основата си всяка наука навсякъде по света защитава на всяка цена своята недостъпност за не-учените. Това дава онази особена свобода на всички ангажирани в нея и чувството им на принадлежност. Така че, не очаквам да настъпи моментът, в който археологията без остатъчни съмнения ще приеме публичността като част от практиката си. Вярвам, обаче, че редица археолози вече виждат ползата от това да въвличат хората в работата си и приемат, че повече публичност ги прави по-малко уязвими за политически влияния и използване от силните на деня.
------------------------
Култура;2010, бр. 31;
- Какво е мястото на патриотичното възпитание днес и старомодно ли е да се говори за това? Къде виждате връзката между интерес към историята и родолюбие?
------------------------
Култура;2010, бр. 31;
- Напоследък за простички неща - като това хората, които обичам, да бъдат здрави, може би остарявам по малко. А иначе мечтая за това да виждам сина си и приятелите му на повече места като музеите и библиотеките, които сега не са достъпни и приветливи за тях, а ми се струват съществени за изграждането на така необходимата им предпазна стена от духовност.
------------------------
Култура;2010, бр. 31;
Марк Бут, дългогодишен издателски директор на лондонското Century (към Random House), а от 2009 г. управител на издателство Hodder&Stoughton, написа безпощадно обръщение към колегите си: Някои хора от бизнеса не искат да признаят какво се случва, а аз с очите си виждам, че собствената ми, наскоро издадена книга ще бъде една от последните хартиени книги. Нещата, които ще променят света, ще бъдат публикувани през интернет[2].
------------------------
Култура;2010, бр. 32;
На втория етаж откроих за себе си произведенията на Васил Симитчиев и Кирил Прашков – еднакво поетични, макар и различни по характер и мащаб, те търсят (и ние като зрители също) неизползвани, но възможни връзки между хората. Недалеч са произведенията на Надежда Олег Ляхова: видеото „Колелото на късмета”, което бях виждала и преди, и голямо пано от фотоси на архитектурни обекти (предимно балкони) със сателитни чинии. Част от въздействието се дължи на факта, че фотосите са свързани и в някакъв смисъл оплетени помежду си с кабели.
------------------------
Култура;2010, бр. 32;
„Исак! Айзък!” Приближих се. „Виктор Юго 14а” поздравява „Йосиф Шинтер 4”... Градинката пред НДК. Последната ни – случайна, среща. И неслучаен разговор... Първата беше преди шест десетилетия, в началото на 50-те, когато Исак беше скромен ръководител на идеологически кръжок в пловдивския квартал „Гюл бахча”, а аз – ученик в гимназията. Бяхме почти съседи. Майка ми, общественичка в квартала, стана поръчител на Исак. По-късно той върна жеста и стана мой поръчител... Стори ми се, че за първи път го виждам, освободен от натиска на времето и едновременно притиснат от Времето...
------------------------
Култура;2010, бр. 32;
За всеки преподавател може да се каже, че просвещава. Но само за единици – Просветител. За Исак Паси това е призвание, което осъзнава още в младежка възраст: ... Аз започнах просветителска дейност в гимназията, където се учех, и в града, в който живеех, и виждах попрището си в това да ощастливявам със знанията си всички, по-малко знаещи, без дори да се замислям дали те изпитват такава потребност и доколко това наистина ги прави щастливи. Това откровение ни позволява да разберем по-добре популярността на професора.
------------------------
Култура;2010, бр. 33;
Виждат навсякъде полюшващи се долници, виждат странни субекти, които, застанали зад някакви “каузи”, търчат да си създават популярност по телевизионни миндерчета и подиумчета, по дансинги... По шоута... И това започна да става културна мярка. Мярка и за музика! Под музика вече се разбира всяко зяпване срещу телевизионната камера, стига да го направи някоя “звезда!” И това е непрекъснато от години.
------------------------
Култура;2010, бр. 35;
Не е изненада – дори е логично – че в тази арт култура плагиатството е твърде разпространено и не се коментира. Най-яркият пример, който съм виждал напоследък, е огромната скулптура на Ай Вейвей, използваща велосипеди и наречена „ForeverBicycles”/„Завинаги велосипеди” (2003), в която, ако изключим размера, концепцията е практически неразличима от работата на Габриел Ороско от 1994, наречена „FourBicycles(ThereIsAlwaysOneDirection)”/„Четири велосипеди (Винаги има една посока)”.
------------------------
Култура;2010, бр. 36;
- Прекалено много „минало” има в Русия. Има и бъдеще. Във времето, в което сега живеем, работим, обичаме, ненавиждаме, има твърде много от СССР. И същевременно – аз виждам – се ражда съвършено нова, светла, интересна Русия. Виждам това в очите на младежите, на най-добрата част от тях. Сега в Русия има всичко: и минало, и бъдеще. Мисля, че и в България е така. Много хора живеят с миналото, с носталгия по СССР, но много други се вглеждат в бъдещето и избират него.
------------------------
Култура;2010, бр. 36;
Хубавото на скандалите е, че когато се случват, винаги оставят впечатлението, че става нещо, което никой никога преди не е виждал. Тъкмо това им придава и силата. И все пак... След Джеф Кунс, на ред е Такаши Мураками. А после? Кой първенец на съвременното изкуство ще успее да приеме предизвикателството и да извърши отново магическата операция пред една слисана или разгневена публика?
------------------------
Култура;2010, бр. 36;
Тези, които се обявяват срещу изложбата ми, въобще не се интересуват от изкуството ми, нито пък го познават. Няма да се учудя, ако голямото мнозинство от тях дори не са виждали мои творби. Те не протестират срещу мен, а срещу някакви, схващани като заплаха за една националистична идеология, сили. Тъй като не съм французин, няма да се произнасям по достойнствата на последната.
------------------------
Култура;2010, бр. 37;
Последното поколение преди Първата световна война - времето на младия Айнщайн, Оскар Уайлд и на романа на Джоузеф Конрад за тероризма – „Тайният агент”, в много отношения прилича на нашето. Един уморен, стар век. Но и един нов век, където моралът и представата за сигурност са доста поостарели. Виждаме сенките на скрити бомбаджии, а от кулите на именията си индустриалци провъзгласяват идването на новия Йерусалим, който е за всички и който ще настъпи в резултат на неограниченото и свободно предприемачество.
------------------------
Култура;2010, бр. 38;
Междувременно се беше намесил бизнесът. Националноотговорният. Който виждаше в него лесно манипулируем индивид за употреба в своя полза. На въпрос защо дава пари за предизборната му кампания, един от националноотговорните беше отвърнал: „Давам му, за да слуша мен, а не конкуренцията.”
------------------------
Култура;2010, бр. 39;
Масимо Бартолини: Да, това е проблем. Но пък голямо богатство за артистичните среди е, че по света има толкова много уъркшопове, където хората могат да учат изкуство, да се срещат и да обменят идеи. Това е фантастично. Но в същото време – те се институционализират твърде много. В даден момент спонтанността вече не е оригинална и свежа. Страхотно е да направиш кариера в изкуството, но едновременно с това трябва да внимаваш с глобализацията (смее се). Виждаш турски художник да работи като американски и си казваш: „Хм, нещо не е наред тук”.
------------------------
Култура;2010, бр. 39;
Останалата част от музея разказва още по-абсурдна история: виждат се копия на древни и средновековни фрески, целящи да представят доказателство, че още от древноримско време художниците винаги са творили със закачлив, ироничен замах. Може да се посети и галерия с произведения на африканското изкуство – единствената логична причина за тяхното съществуване е, че някой щедър местен колекционер е направил дарение.
------------------------
ЛИК;2010, бр. 11;
И. М: Не виждам как може да стане. Това, което прави кураторът, е да помага на художника и да върши нещата, които нас ни мързи.
------------------------
ЛИК;2010, бр. 11;
С. В: Послание като дума е заменено с „код” например, но в това не виждам нищо лошо. Всичко се развива много бързо и си е нормалното състояние на нещата.
------------------------
ЛИК;2010, бр. 12;
Често ви виждам на нови постановки, вие следите и се интересувате от театъра днес. Какви са впечатленията ви?
------------------------
ЛИК;2011, бр. 2;
се виждат направо смешни. Разчепк-вах анахронизмите и режисьорските грешки както ястреб – жертвата си. И после, като всички, започнах да не забелязвам представяните персонажи, а аксесоарите за милиони долари, които ги интерпретираха.
------------------------
ЛИК;2011, бр. 3;
И все пак остава въпросът – ако 3D е намерило своето ново съдържание и вече може да предлага и кино за възрастни. 3D не предава реалността, каквато я виждаме нормално извън киното, а създава нова свръхреалност. Човешкото лице понякога изглежда такова, все едно го разглеждаш с увеличителното огледало в банята. Гледката невинаги е най-приятната. Към това се прибавя и чувството за световъртеж и на човек му се приисква да погледне над очилата, за да види как изглеждат нещата „в действителност”. Но може и да е въпрос на навик.
------------------------
ЛИК;2011, бр. 4;
Работейки в театъра, нямаш много време да правиш други неща, но все пак успяваш да участваш в изложби. Особено интересни твои книги-обекти съм виждала. Какво е отношението ти към книгата, четенето?
------------------------
ЛИК;2011, бр. 5;
скулптура.” В случая виждаме как скулпторът впечатлява зрителя и разчита на експресията на сетивните форми. Съвременната пластика не изневерява на автора, тя съхранява
------------------------
ЛИК;2011, бр. 5;
Усмихвах се немощно при тая мисъл и се олюлявах пак на плочата. Оглеждах се. Освен всичко друго из-питвах и срам от положението си. Казвах си: каква ли срамна и противна гледка представляваш, стари човече, със зачервеното си лице, с треперещите си ръце! Всички, които те виждат, си казват: какъв жалък боклук е тоя клатещ се човек! Всички наблюдаващи ти се присмиват, клети човече, но не весело; гнусят се от тебе. А и се питат: какво ли стои така този?
------------------------
ЛИК;2011, бр. 6;
– Системата поражда изключително отчуждение. Виждаме все повече хора да се побъркват, напълно отделени от своите влечения. Та дори в самата нормалност, в онова, което наричат реални норми, хората са все по-луди. В определен момент през 50-те и 60-те години те са били горе-долу достойно нормални и са успявали да не бъдат напълно безчувствени. Днес не е така.
------------------------
ЛИК;2011, бр. 6;
Когато виждаме колко прилежно са сложени в рамки стачките и протестите във Франция, понякога се питаме дали са истински, или просто умело организирани събития за намаляване на общественото напрежение.
------------------------
ЛИК;2011, бр. 6;
Как виждате бъдещето на Европейския съюз в светлината на неговата идентичност? Къде трябва да спре разширяването?
------------------------
ЛИК;2011, бр. 6;
– Да може да преодолее границите си, за да навлезе в нова ера, да издърпа напред и самия танц, който е архитектурно изкуство. Като погледнеш едно тяло – то е архитектура на природата. В линиите, създадени от хореографа, или в музиката на композитора се виждат архитектурни структури. Дори като погледнеш плаката на „Баланчин и Фарел”, виждаш съвършена архитектурна форма, постигната от две тела.
------------------------
ЛИК;2011, бр. 6;
– Да може да преодолее границите си, за да навлезе в нова ера, да издърпа напред и самия танц, който е архитектурно изкуство. Като погледнеш едно тяло – то е архитектура на природата. В линиите, създадени от хореографа, или в музиката на композитора се виждат архитектурни структури. Дори като погледнеш плаката на „Баланчин и Фарел”, виждаш съвършена архитектурна форма, постигната от две тела.
------------------------
ЛИК;2011, бр. 7;
– Аз винаги съм обичала словото, все пак съм филолог. Моят интерес към руската литература и култура ме доведе до българската музика, така че не ги виждам като противоположни. Според мен този български дух, който ме привлича в самата музика, го има и във вашата писменост... Нещо леко диво, хибрид между разни влияния от Изток и Запад - и в музиката, и в литературата.
------------------------
ЛИК;2011, бр. 7;
– (Смее се.) Не, никак! Аз ги виждам като взаимно допълващи се. В България много художници, интелектуалци и литератори участват и във филмовите среди, така че се зареждам творчески за преводите ми. Все пак превеждането обикновено е доста самотна работа, пък в киното работиш интензивно с цял екип хора: театрали, визуални артисти, писатели, така че черпя огромна енергия и вдъхновение от това. Но мисля че „домът” ми е основно в словото. Все пак мъжът ми е поет, Иван Христов, и той ми е котва в света на литературата.
------------------------
ЛИК;2011, бр. 7;
– Абсолютно! Много ярко чувствам „дълга” си към една култура, която ми е дала толкова много в душевен план, така че виждам превода като начин да го „изплащам“. А може и да има проповеднически момент също (смее се).
------------------------
ЛИК;2011, бр. 8;
А как ти стои сега новото поколение? Като професор си постоянно сред младите в ателието по живопис в Художествената академия. Те боязливи ли са? Виждаш ли в тях „дързост и красота”?
------------------------
ЛИК;2011, бр. 8;
Аз няма да се преборя с тая паплач. Тя ще ме пребори, ще ме удави. Нищо че китайците казват, че ако имаш достатъчно търпение, то реката несъмнено ще довлече трупа на най-злия ти враг. По-скоро мене ще ме завлече в някоя помийна яма. Да имах вяра колкото едно синапово зърно... аз нямах ли повече... Няма да дочакам края на тоя свят, по-скоро той ще дочака моя. Все едно всъщност, поне няма да се виждаме повече.
------------------------
ЛИК;2011, бр. 8;
Тя дигна очи към него и се опули. Охо Бохо не можеше да се сети дали я познава, но тя явно го познаваше. Дали не го беше виждала как чисти, когато градинката се опразни.
------------------------
ЛИК;2011, бр. 9;
В НАТФИЗ представата за това един ден да снимаш филм беше далечна и сюрреалистична. В Берлин това се промени. Училището има финансовите възможности, непрекъснато се снима. Човек бързо свиква да не се възхищава на техниката, защото тя не е лукс. И спираш да мислиш за нея, концентрираш се върху съществените неща. Виждаш как голяма част от хората, които завършват, имат възможността да работят, да снимат филми.
------------------------
ЛИК;2011, бр. 9;
– Хората от моята генерация са израснали с българските филми. Това слага отпечатък (дори несъзнателно) и върху начина, по който виждат света. Има визуални натрупвания, които неминуемо ти влияят.
------------------------
ЛИК;2011, бр. 10;
Започвате с комедия („Астерикс и Обеликс срещу Цезар”). Искате ли да продължите в този дух, или се виждате повече в драматичните роли, които следват?
------------------------
1998;в. Капитал
Трудностите и проблемите на първо място виждам в това, че липсва здрава законова база. Всъщност всички много страдаме от това, че законът за нестопанските организации все още е в проект. Считам, че колкото повече се бави, толкова повече ще има спекулации на тази тема. Дори Македония и Албания приеха закони отговарящи на европейските стандарти. Искрено се надявам, че през следващата си сесия парламентът ще приеме един добър закон.
------------------------
1998;в. Капитал
Или ако отидат в бюрото и кажат "имам проблем, не знам откъде да вляза в системата, не знам кого да попитам имам ли право на социална осигуровка", тогава бюрото им помага да се свържат с общината или с трудовия отдел, да говорят с държавни служители по заетостта. И виждаш как хората започват да играят за правата си. Ето как просякът става нормална личност с права и задължения. Така ромите се превръщат от просяци в граждани.
------------------------
Биг брадър 2;http://tialoto.bg/
Влизам в познатата стая и ме среща до болка познат участник, а дори за първи път го виждам на живо. Даниела е една от последните ми, надявам се. „Ей сега ще се метна на стола до нея“, си мисля, и ще направя първото си интервю, без да съм си написал предварително въпроси.
------------------------
Биг брадър 2;http://tialoto.bg/
Боби е болно ревнив човек. Сега не му личи, но му дай една бутилка ракия и гледай. Не ми даваше да се виждам с приятелите ми, не ми даваше да излизам с приятелки, защото те ме карали да се заглеждам с други мъже, когато някой започваше да работи с мен, било само защото искал да спи с мен, ей такива циркове.
------------------------
Биг брадър 2;http://tialoto.bg/
Всеки, който има по-красиво гадже се е замислил поне веднъж колко лесно се губи едно момиче всъщност. Повечето от защитниците на Елена са жени. Може би виждат в нея символа на тяхната свобода... Отплеснах се. Стига. Какви символи. Ето ви Елена без редакция.
------------------------
Биг брадър 2;http://tialoto.bg/
Трагедия. Много дразнещо беше в кухнята- тя е ярко жълта. Камерите убиват яркостта, но на живо е много фрапиращо. Освен това е много светло. В хола има 23 прожектора, 18 са в кухнята. Сутрин изобщо не виждах.
------------------------
Биг брадър 2;http://tialoto.bg/
Няколко дни след това бях на плажа, пусках музика и съвсем случайно Лучия дойде на същото място. Заприказвахме се, после започнахме да се виждаме все по-често и така стана.
------------------------
Биг брадър 2;http://tialoto.bg/
Да, понякога. Особено когато детето ми е болно, тогава ми е много тъжно. Но се крия. Не искам хората да ме виждат, че плача.
------------------------
Биг брадър 2;http://tialoto.bg/
Да, и тя прие нормално всичко. С баща ми обаче все още не сме се виждали, даже по телефона не сме говорили. Нямам представа как той ще приеме всичко това.
------------------------
Биг брадър 2;http://tialoto.bg/
Ами да, ще се наложи. Ще си сложа контактни лещи, но прическата няма да я променям, защото не виждам какво друго може да ми отива. Не, че сега съм много добре с главата, ама... Ирена ми бе изправила косата в къщата със сешоар, ама на мен въобще не ми хареса. Тя прости си отмъсти (смее се)
------------------------
Биг брадър 2;http://tialoto.bg/
Ами не й обърнах внимание. Пък животни съм виждала и на село, така, че не ми направиха кой знае какво впечатление.
------------------------
Биг брадър 2;http://tialoto.bg/
Не знам. Вътре е съвсем различно. Ние въобще не знаехме какво се случва. Аз дори не знаех, че те двамата са се целували (Мариян и Елена, бел. ред.). Аз не съм ги виждала да се целуват вътре. Въобще си нямахме идея какво се случва и затова поведението на Миро ни се струваше доста странно.
------------------------
Биг брадър 2;http://tialoto.bg/
Миглена се втурна в лудешки живот след изгонването си. Даже с Недялко имаше някаква заигравка на партитата в клуб Порно. Ти как ги виждаш тях двамата като двойка?
------------------------
Биг брадър 2;http://tialoto.bg/
С: О, не. Аз тези хора не ги познавам. Понякога Бербатов го засичам по заведенията, но не ги познавам. Божинов, даже не съм го виждала. Може би ме бъркат със Снежина Вълкова. Доколкото знам тя може би има нещо общо с тях.
------------------------
Биг брадър 2;http://tialoto.bg/
Не с всички, но с една част от тях- да. Зейнеб пътува с нас, защото е част от организационния екип, с Тишо се виждаме често, излизаме, забавляваме се.
------------------------
Стар академи;http://tialoto.bg/
При вида на диктофона обаче тя млъква, като само споменава, че ПР-те са й забранили да говори без разрешение. Освен на нея и на всички останали от Академията. Именно това е и причината вече да не виждате лицата им, само седмица след като излязат оттам.
------------------------
Стар академи;http://tialoto.bg/
Да. Държи се много по-сериозно. За първи път го виждаме да става в 8 часа сутринта. Не можахме да повярваме.
------------------------
Стар академи;http://tialoto.bg/
В този момент пристигат друг изключен талант от „Стар академи“ - Александра, заедно със своя приятел, когото бях виждал няколко пъти по телевизията. На живо Сандра изглежда много по-сладка, отколкото очаквах, а приятелят й Мартин - далеч по-безопасен въпреки славата си на боксьор.
------------------------
Стар академи;http://tialoto.bg/
Не съм мислил за такива неща вътре. Но имаше едно страхотно червенокосо момиче от балета на Алфредо. Ние обаче нямахме право да говорим с тях. Откакто съм излязъл, не съм я виждал. Нямам време.
------------------------
Стар академи;http://tialoto.bg/
Така ли..?! Ами, бих му ударила един - два плесника по задника, както съм правила вече. Но не виждам какво би могло да се получи между нас.
------------------------
Стар академи;http://tialoto.bg/
Вики: Не съм го виждала. Знам, че му е много тежко. Просто изведнъж пламна някаква любов. Никога не съм предполагала, че това ще ми се случи, просто стана ей така... спонтанно и много истинско.
------------------------
Стар академи;http://tialoto.bg/
Хората смятат, че не правим нищо, защото не ни виждат по телевизията. Не би било възможно всички едновременно да направим клипове и парчетата ни да станат хитове. 15 нови изпълнители в българското пространство са прекалено много.
------------------------
Стар академи;http://tialoto.bg/
Откакто излязох, усещам много положителни реакции, което ми говори, че хората ме харесват и не ме мислят за страшен звяр, когото не искат да виждат.
------------------------
Стар академи;http://tialoto.bg/
С Петя се познаваме от много време. С компанията ни от училище запазихме добрите си отношения, много добри приятели сме и постоянно се събираме. С Петя след бала започнахме да се виждаме много често, ходехме заедно на танци... Израснали сме заедно, но връзка, както хората приемат думата, не сме имали.
------------------------
Сървайвър;http://tialoto.bg/
Тя беше по-силна от някои мъже и може би това й изигра лошата шега – мнозинството да я отстрани. Дали защото виждат опасност в нея или нещо друго? Тя отговаря сама.
------------------------
Сървайвър;http://tialoto.bg/
Оля ходи на козметик, точно в моя блок и се виждаме всяка събота. Маргарита се надявам да ми се обади. Малката ми дъщеричка е фенка на всички поп фолк певици, даже си е сложила картинка с нея на телефона.
------------------------
Сървайвър;http://tialoto.bg/
Засега не сме се виждали на живо след предаването, така че не мога да ти кажа нищо. Не го мразя, той е едно много симпатично момче, явно когато сме се харесали за първи път, не сме се познавали достатъчно. По стечение на обстоятелствата той също бе един от хората, които ме номинираха.
------------------------
Сървайвър;http://tialoto.bg/
Когато видяхме острова отдалече и си казах “Господи, колко е красиво”.. След това си казах “Не е чак толкова красиво”... (смее се). Красиво беше, необичайно. Палми, море... Всичко беше емоция, виждаш орела в небето и пеликаните на вътре в морето, страхотно е... Не е нещо, което можеш да видиш на улицата.
------------------------
Сървайвър;http://tialoto.bg/
Ние виждаме само вас участниците. Но как изглежда картинката от страната на участниците? Около вас има оператори, екип.
------------------------
Вип брадър;http://tialoto.bg/
Преди да започнем интервюто тя моли да й донесат автограф от Киро Скалата, който си е напрaвил картички и ги раздава на феновете. Тя не го е виждала от снощи (интервюто е взето във вторник сутринта, след финала на ВИП Брадър бел.ред.).
------------------------
http://tialoto.bg/
Да, трудно е. Трудно е, защото аз нямам необходимите за една диета навици. Ям по много, ям на често, винаги ям като за последно. Възхищавам си на Лили Иванова, защото тя може да си позволи всичко по всяко време, а съм била с нея и съм я виждала как стоически издържа на всякакви лакомства.
------------------------
http://tialoto.bg/
(Смее се, бел. ред.)Определено се срещам с някого. Бях сама толкова дълго време... но мина почти цяла година от както се разделих с него. Сега се виждам с един човек и ви уверявам, че е само един.
------------------------
http://tialoto.bg/
В предишните ни неща има също рок просто гласът на Дичо е по-специфичен и общата картинка така сме я виждали и така я правихме. Още тогава взехме решение да правим да сме още повече себе си, защото така се чувстваш по-щастлив.
------------------------
http://tialoto.bg/
Там бяхме принизени поради условията и си проличаха неща от характера, които иначе не се виждат. Тя е най-губещ от цялото шоу. Иначе като певица е хала.
------------------------
http://tialoto.bg/
Мъжете в живота на Галя са пълна мистерия. Тя не обича да разказва подробности от личния си живот, знае се, че си има приятел, но никой не го е виждал.
------------------------
http://tialoto.bg/
Много да си обръщаме внимание. Да чуваш без да ти се налага да ти се казва. Да виждаш мъничките желания на неговото тяло и в тези подходящи моменти да ги задоволиш. Тогава всичко ще е наред. Дори не трябва да питаш дали е било хубаво, защото очите ще издадат.
------------------------
http://tialoto.bg/
Но дали съм в мъжките фантазии, затова, че те ме виждат в някакви пози, според мен не ги кара да идват заради това.
------------------------
http://tialoto.bg/
Той ме усети, аз се отпуснах... горко на тези, които гледаха отстрани, защото те виждаха нещата по друг начин. Но това е работен процес, който не ме натоварва. Забравяш всичко около теб, подхождаш професионално, за да се получи.
------------------------
http://tialoto.bg/
Да, с джет. Не исках да се спекулира с тази тема. Имах счупване, направих операция, сега имам белег по целия гръбначен стълб. Но нека си седи, даже си направих татуировка под формата на сърце. Никой не я виждал досега.
------------------------
http://tialoto.bg/
Абсолютно положително беше. Разбрах много неща за себе си, а и спечелих приятели, с които сме близки и се виждаме много често.
------------------------
http://tialoto.bg/
С Дичо, Киро, Весела, Галя. Виждахме се всеки ден, на морето даже ходихме на втората седмица след излизането...
------------------------
http://tialoto.bg/
Дали изборът на странното светло червило, с което я виждахме непрекъснато в шоуто и клипът й, който тръгна в момента, в който тя е вътре, са били случайности или умишлено подготвени ходове, кой се грижи за имиджа на младата звезда и какво ще свърже нея, Дичо и Галя Литова са едни от тайните на блондинката, които тя сподели пред нас.
------------------------
http://tialoto.bg/
Винаги когато виждах, че има нещо, съм помагала да се оправи. Помагала съм с какво мога. Миех чинии, защото това мога. Не готвих много, защото не съм чак такъв готвач.
------------------------
http://tialoto.bg/
Магдалена Малеева. Виждала съм я само как играе. Някак си не можех да повярвам, че това е човек от плът и кръв, с който имам среща след по-малко от 15 минути.
------------------------
http://tialoto.bg/
За щастие, повечето ми любими групи съм ги виждала на сцена и то по няколко пъти. Имам едни любимци, Мистър Бънгъл, които не можах да видя на концерт, те се разпаднаха, но пък се запознах с барабаниста, което също си беше преживяване.
------------------------
http://tialoto.bg/
Аз не мисля много по този въпрос. Много обичам работата си. Толкова съм на вътре в работата си, че не виждам какво става отвън. Като вървя по улиците и виждам билбордовете и голите витрини на магазините по Витошка не мога да повярвам, че всичко това се случва наистина.
------------------------
http://tialoto.bg/
Ще се опитаме да вдигнем нивото на снимане на модата. Много държа на това, че голямо част от списанието е българско. Не виждам смисъл, да се превеждат материалите от френското издание например. Българката е различна и това е хубаво. В "ELLE" имаме и нещо интернационално и нещо чисто българско, което да ни прави горди, че сме българки.
------------------------
http://tialoto.bg/
С: Виждам се с хора, с които сме учили заедно, но не сме така близки, както сме с Кристо. Като цяло казват, че нашите неща им харесват, дано да са искрени.
------------------------
http://tialoto.bg/
Чета книги, гледам телевизия - много харесвам сериала Приятели. Любимците ми са Рейчъл и Джоуи. Също така се виждам с приятели или пък си позволявам да изляза на дискотека. Може би ако имам повече от 2-3 месеца свободни ще изпитам известна скука, но досега не съм имала такива периоди.
------------------------
http://tialoto.bg/
И аз съм си мислила, че ето, аз ще се оженя и всичко ще е перфектно, колко добре изглеждаме с бащата на детето ми, а всъщност не е така. Хората го виждат отстрани и си го представят като идеалното семейство.
------------------------
http://tialoto.bg/
Аз съм това, което виждаш. Мъжемелачка е много силно казано. Не мога де не кажа, че не харесвам хубавите мъже, но фатална съблазнителка е много силно казано.
------------------------
http://tialoto.bg/
Може би не. Нямам време. Аз си почивам, когато ходя на участия. Обичам да съм на места, където е спокойно и няма много хора. Би ми се искало да не виждам физиономиите, които виждам тука в София.
------------------------
http://tialoto.bg/
„Повечето хора говорят за теб лоши неща, защото не те познават, а са те виждали само на снимка или по телевизията. В по-голяма част от случаите това, което е на екрана и това, което е всъщност, е с разлика 360 градуса. Повечето хора не обичат да си показват истинското „Аз“.
------------------------
http://tialoto.bg/
В: Не знаем. Сигурно от складовете, където е бил занесен. Ние още го нямахме, а те го качиха в нета заедно с обложката. Още не я бяхме виждали как изглежда.
------------------------
http://tialoto.bg/
ИХ: Много отдавна не сме се виждали с него. Те бяха на сватбата ми с Румънеца и Енчев. Аз даже в заведението на Енчев си я правих. Те не са лоши хора... не са зли хора.
------------------------
http://tialoto.bg/
Как виждате политическата обстановка в страната? Видяхте какво стана с Атака на изборите, ако имахте време щяхте ли да ги вкарате в някоя песен? Щяхте ли да ги споменете?
------------------------
Емил Коен и др.;По пътя към зрелостта;2008;
Ясно се виждат възходящата линия на развитие до 2005 г. и спадът в следващите две години. Нямаме данни за разликата между броя на участващите и на завършилите за всички години, но съдейки от данните за 2004/200547 и 2006/ 2007 година можем да заключим, че и в миналото тя е била доста голяма.
------------------------
Емил Коен и др.;По пътя към зрелостта;2008;
„Родителите (6 квартала, бел.авт.) гледат по-добре на хората отвън, когато идват да ги агитират. Не ги бъркат с политически партии, имат авторитет понеже ги виждат, че са образовани" е един от аргументите на ръководителя на проекта за избора на наставници от български произход.105 Координаторът за работа с родителите и единият наставник са от квартал „Раковица". Педагогът на проекта поддържа контакти с директорите на приемните училища, с учителите и родителите. Организира също и административната работа в проекта. Целият екип работи директно с родителите от квартала.
------------------------
Георги Банков и др.;В името на институцията: Поправителните училища в България;2005;
На практика в много от интернатите изследователите виждаха по 20-30 деца, а в класните стаи на занимания имаше по 3-4 деца в клас.
------------------------
Георги Банков и др.;В името на институцията: Поправителните училища в България;2005;
СПИ-с. Стралджа - вратите са изкъртени и счупени, дограмата се нуждае от подмяна, мазилката около радиаторите е паднала изцяло и се виждат тръбите на радиаторите, леглата, шкафовете и постелният инвентар, както и дъските, шкафовете и чиновете, се нуждаят от подмяна. Постеленият инвентар, който се използва в интерната е стар и мръсен. От два месеца в интерната се извършват ремонтни дейности. Парите са отпуснати от МОН и са на стойност 28 000 лв.
------------------------
Красимир Кънев и др.;Пет години по-къно. Неправителствените проекти за десегрегация на ромското образование в България;2005;
Началничката на РИО г-жа Ани Петкова заяви, че се отнася поло¬жително към проекта и че подкрепя идеята за интегрираното образо¬вание. В същото време тя каза, „че контактите между РИО и фондаци¬ята не са толкова чести, колкото би трябвало да бъдат. Те са по-скоро спорадични и се осъществяват само при възникнали проблеми, които се случват най-често в началото и в края на учебната година. РИО би искал да има повече информация от самия проект, а не само от дирек¬торите на училищата. Не сме се виждали с фондацията всъщност от година и половина"59.
------------------------
Красимир Кънев;Първите стъпки. Оценка на десегрегационните проекти в шест грава в България;2002;
По мнение на някои членове на екипа на фондацията активната социална дейност е привлякла в проекта някои родители, чийто основен мотив е бил ползването на материалните придобивки, а не образованието на техните деца. В това те виждат една от причините за големия брой отпаднали впоследствие.
------------------------
Красимир Кънев;Първите стъпки. Оценка на десегрегационните проекти в шест грава в България;2002;
В разговорите с директорите на приемните училища екипът на БХК установи една висока степен на удовлетвореност сред тях от работата на наставниците. Само в един случай директорка на приемно училище отбеляза известна нерешителност и бягство от вземане на решения у наставничката. Директорите виждаха роля за наставниците не само в материалното и логистично осигуряване на образователния процес, но и по-непосредствено участие в самата учебна и възпитателна работа. Съответно на това, те препоръчаха по-нататъшно обучение на наставниците.
------------------------
Красимир Кънев;Първите стъпки. Оценка на десегрегационните проекти в шест грава в България;2002;
За разлика от другите градове, някои от директорите на училищата в Стара Загора, макар да изказаха задоволство от работата на наставниците, не виждаха каквато и да било тяхна роля в образователния процес. Още на кръглата маса, организирана от ИО на МОН на 4. 09. 2001 г., няколко от поканените директори изразиха мнение, че ролята на наставниците е преди всичко да осигурят физическото присъствие на децата в училище. Една от директорките на приемните училища по-късно препоръча ромските деца да се учат “да свикват повече без наставника”.
------------------------
Славка Кукова и др.;Архипелагът на забравените;2004;
В редица домове изследователите на БХК се срещнаха с хора под запрещение, чиято обоснованост бе спорна още на равнище медицинска диагноза. Това се виждаше особено ясно в случаите на домуващи с лека умствена изостаналост. Такива случаи БХК откри в много домове, сред които: ДВУИ - с. Оборище, ДВУИ - с. Българево, ДВУИ - гара Самуил, ДВУИ - с. Батошево, ДВУИ - с. Горен чифлик, ДВУИ - с. Тръстика, ДВУИ -с. Русокастро, и ДВУИ - с. Баня.
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
Пред мен са тъжните очи на бай Иван Матричаря, който казваше: „Когато те боли, започни да правиш нещо с ръцете си, опитай се да създаваш нещо — и ще ти мине.“ Още чувам алтовия глас на Юлия, която ми повтаря: „Това, че някой е подлец и отрепка, не е основание и ние да постъпваме така!“ Виждам лицата на студентите от бригадата при Мальовица, когато ме питаха: „Как съчетавате убежденията си с привилегиите, които ползувате?“ И сатиричното лице на Радой:
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
Другият ритуал на култа у нас беше цитатничеството. Цитираше се до посиняване. Не си спомням събрание или заседание, на което всяка минута някой да не произнесе златното клише „Както казва другарят Сталин… или Димитров… или Червенков“… Впоследствие започна да се появява името на Ленин, а днес, като чета българските вестници, виждам, че нещата много не са се изменили, защото е „както ни учи другарят Живков“.
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
— Аз не виждам никаква разлика! — заявил Царя на вилите и развил открито своята теория за притежаването на вила:
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
— Аз зная, че всички ме мразите! Но и аз ви мразя! Аз виждам по лицата ви, че си мислите каква отрепка към! Аз съм отрепка и зная това! А вие сте отрепки, милион пъти по-долни от мене, но не признавате! Напуснете ми дома! — и той се хвърли да се бие.
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
Твърде често новите звезди настояваха, че „всеки би постъпил така“, че всеки, ако му падне, ще приеме. И най-много се ядосваха, когато виждаха, че не всеки приемаше, че имаше хора, които категорично отказваха де приемат компромис между своята собствена съвест и обществената мръсотия. Хора като Христо Ганев, Константин Павлов, Стефан Цанев и мнозина други бяха най-омразните имена в света на бившите кафеджийски герои.
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
С издигането на Джагаров от традиционната антикараславовска група отпаднаха Веселин Андреев, Емил Манов и други, които виждаха в лицето на новия генерал едно по-долнокачествено издание на стария генерал. Но към Джагаров се вляха пресни сили начело с върналия се от Париж Богомил Райнов.
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
И все пак, въпреки инстинктивното благоразумие от време на време, макар и рядко, внезапна бомба експлодираше на такава среща. Добре запапагаленият урок от безсмислени въпроси и отговори отиваше по дяволите и сякаш силни гласове се провикваха: „Не виждате ли, че царят е гол?“
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
— Не виждат ли критиците тия неща? — попита нов студент, който набързо бе анализирал някакъв нескопосан роман.
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
— Едва свързва двата края. Може да сте го виждали, когато на обяд прекосява площад „Славейков“ и носи с котелки храна за децата си…
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
Имах чувството, че копнее за някакъв огромен и светъл простор, а виждаше навред твърде близките стени на собствения си затвор. Тъкмо блянът му за нещо далечно и различно се бе превърнал в изтезание, което често го подлудяваше. Когато му дадоха Димитровската награда, той донесе парите у дома, хвърли ги на пода и гледайки горящата камина, каза: „Да ги изгоря ли?“
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
Колко пъти съм откривал, че опитът ми да опиша действителността такава, каквато я виждам, е завършвал с повърхностна регистрация на повърхностни събития и образи. Колко пъти съм се улавял в безсилие да проумея нещата на друго ниво, отвъд очевидното, делничното. И съм долавял с нервно неудобство, че целият ми поглед, позицията ми са изпортени поначало… и че ме е страх да ги променя.
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
За мен тя е мистерия. Виждал съм я много пъти по плажовете да седи сама, загледана пред себе си, в някакъв унес, в който може би е отговорът на всичко. Имам чувството, че тя напълно съзнава това, което прави, и като че наказва себе си за нещо. Понякога се озоваваше в компании на ужасно груби и невъзпитани мъжища, българи или чужденци, и тогава човек можеше да долови огромната вътрешна разлика между нея и живота, който бе избрала. Веднъж я предизвиках на откровен разговор:
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
Той продължил да чака и през следващата година. Казаха ми, че пристигнал на Слънчев бряг още преди откриването на сезона, когато бадемите цъфтели, и стоял пак до последния ден. Тъй като все пак трябвало да се прехранва с нещо, от време на време свирел по ресторантите, които нямали оркестри и за известно време поправял електрическите инсталации по хотелите. Дали му някаква стаичка, където живеел безплатно. Хора, които го бяха виждали, говореха, че той бил загубил интерес към всичко друго: близки, професия, приятели, планове за бъдещето — нищо не го интересувало.
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
Той ме поглежда с недоумение, сякаш не разбира кой съм и какво искам. После, може би помислил, че и аз съм от тези, които постоянно го пъдят от ресторантите, тромаво се надига и тръгва към входа. Пред него по алеята пълзят коли. За миг той се спира. Виждам как лицето му се оживява и тялото му леко се привежда напред, сякаш да не изпусне приближаването на белия мерцедес.
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
„Трябва да съм стоял вътре не повече от три минути“ — пресмята той и тези ТРИ МИНУТИ му се виждат несъответствуващо нищожно време в сравнение с онази грамада, която се бе напластила у него.
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
„А на тебе какво ти влиза в работата това! Да дойде другарят Воденски да ги предупреди! Ти случайно минаваш оттук и нищо не си видял, защото не ти е работа да виждаш! Да виждат тия, които имат право на паспорти!“
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
Търпението на полковника е на границата. Виждам как лицето му потръпва. Но ние възприемаме нещата по-оптимистично и той се смирява.
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
Следващото момиче влиза с плач и не спира да плаче и хълца през цялото време, докато е при нас. Тя не е в състояние да отговори на никакви въпроси и въпреки усилията на полковника да я успокои раменете й продължават да се тресат. Тя е съвсем млада, може би на не повече от 19, и е дете на разведени родители, които са я оставили на улицата. Един от нас я е виждал да кисне в „Славянка“ и в „Бамбука“ в компания на пияни актьори. Тя няма никакъв доход и никакъв покрив. Не знае къде ще замръкне и къде ще осъмне…
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
„Остави ги — казва му друг, — това си е техен ден. Празниците са за жените и за децата. Не виждаш ли, че са щастливи!“
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
— А какво го чака после? — Драго задава този въпрос по-скоро на себе си, може би за да се убеди още веднъж, че решението му е правилно. — Улицата! Аз на работа, Тинка на работа, по цял ден никой няма у дома… Как ще се по грижиш за него, как ще го възпиташ… какъв човек ще стане от това дете? Ти виждал ли си Стояновите деца? По-големи разбойници от тях няма! Целият квартал е писнал! Защо? Защото никой никога не се е погрижил за тях. Сега милицията се грижи! Видя ли какво излезе от дъщерята на Данчо шофьора? Ами Стефановите? Аз не искам моето дете да свърши в поправителното в Казичене!
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
Мълчим. Драго разбира, че ме е засегнал на болното място, и не знае какво да каже. Виждам го, че хем иска да си отиде, хем да остане с мен.
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
„Като четеш историите на другите народи, виждаш, че те са правени от крале, генерали и политици. Нашата история, българската, е правена от учители! Това някои или не го знаят, или не го разбират!“
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
— Сега империализмо прави сичко да ни отклонява вниманието. Тия дни американски учени казали, че видели да летат по небето некакви чинии! Може и паници да са биле, другари! И трудещите се в Америка гледат ли, гледат нагоре… и не виждат какви магии стават доле, по земята! Те това се казва диверсия!
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
Часът е единайсет, когато ние паркираме колите на улица „Аксаков“ и цялата компания се отправяме по „Цар Шишман“ към площада пред паметника на Цар Освободител. Вечерта е много приятна, топла, почти лятна. Навред гъмжи от народ, който се стича по посока на „Александър Невски“, и всичко изглежда с повишено настроение, празнично. Но едва навлезли в площада пред Народното събрание, ние виждаме милиционерския кордон, който прегражда пътя към църквата и пропуска само редки граждани, които размахват някакви бели листове. Разбрахме, че великденската служба тази вечер ще бъде само с покани.
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
Нищо не става. Многобройната милиция, която се появява на площада, бързо ликвидира инцидента. Виждаме милиционерите да мъкнат с ритници и удари горките хлапаци и да ги натикват в колите. После ги откарват Господ знае къде. Но в резултат на цялата суматоха кордоните, заобикалящи целия площад, са изчезнали и тълпите отвред нахлуват към църквата. Всичко наоколо се задръства с народ и никаква милиция не може да го върне обратно.
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
Когато камбаните удрят, успявам да се покача на една пейка и виждам около себе си море от народ. И сега следва нещо невероятно. Хиляди хора измъкват отнякъде свещи и започват да ги палят. Някой бутва свещ и в моите ръце. В миг виждам чудно море от свещи, които осветяват човешките лица отдолу, като им придават неестествена изразителност. Навред хора се целуват, около мен се чукат с яйца и се чува почти нестихващо:
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
Но никой не я предизвиква. Милицията безшумно се е оттеглила и ние бавно се понасяме с течението към улица „Раковски“. На пейките срещу паметника на Вазов виждам Йордан Радичков и Дико Фучеджиев с жените си. Дико шеговито се опитва да угаси моята свещ и измънква, че дошли да погледат и че бил изненадан, когато открил толкова много познати и приятели на площада.
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
Поглеждам надясно. Между мене и трибуната се изпречва бухналата фризура на Вера. Когато тя отминава, виждам апапите от вътрешните войски, образували плътен кордон между ония на трибуната и ликуващия народ. Вглеждам се в лицата на войничетата. Те са замръзнали в някакви гюромихайловски пози, като че всеки се е съсредоточил в някаква точка пред себе си, оглушал е и е онемял. Минава ми през ума, че вероятно така им е било наредено, да стоят в позата на неодушевени предмети.
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
Княжевският трамвай работи от площад „Македония“, който прекръстиха на „Благоев“. Но не е възможно да се вземе трамвай, защото огромни тълпи са изпълнили пространството около спирката. Там някъде виждам моя съученик и приятел Сашо. Той е много странно момче, винаги затворен в себе си и унесен в книгите. Тръгваме заедно пешком до Руски паметник, а оттам по дългата алея между тополите. Може би ще успеем да вземем трамвая от Красно село. Около нас продължава да тече човешката река. Сашо ми изглежда много нервен, очите му блестят.
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
„Ако останеш, тогава виждаш ли го тоя клон на дъба, най-ниския? — старецът посочил в полумрака. — Ако останеш, на него ще се обесиш!“
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
Аз сам бях много разтърсен от тази истинска история, защото виждах в нея много по-голям смисъл, отколкото на пръв поглед случката предлагаше. За мен това беше може би един от най-силните изрази на човешкия стремеж към всестранност и свобода. В моите очи старецът не беше нищо друго освен онази човекомашина за производство на блага, на която са отказани дори най-бледите красоти на живота. Фигурата на странджанския овчар се изправяше пред мен като паметник на безмълвния протест срещу всички съвременни режими и философии, които в крайна сметка искаха да сведат човешкия живот до общуване с овце.
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
Първият ми смут идва от това, че тя не се изненадва от посещението ми. Не само не възкликва, но дори не реагира, като че никога преди не ме е виждала. Моят приятел ме поглежда въпросително и отива при милиционера в ъгъла. Заговаря нещо с него.
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
Сядам до нея. Лъхва ме миризма на силен парфюм. Виждам, че обувките й са съвсем нови, модни и вероятно доста скъпи. Забелязвам на пръста на дясната й ръка много хубав стар пръстен.
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
— Ако ти смяташ, че животът ми е бил много хубав и че ми е мъчно за това, което сега губя — много се лъжеш! Даже напротив, драго ми е, че се махам оттук и поне четири години няма да се срещам и виждам с доста честни и почтени граждани…
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
— Повече от година… Харесва му, като че тук е истинският му дом… Приближаваме към него и виждам, че той ни наблюдава с пресметливо любопитство.
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
Хари, изглежда, се забавляваше с моето учудване на такава невероятна лекция всред вонящото пространство. Той виждаше, че ми е направил силно впечатление, и това му харесваше.
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
— Защо да е странно? — каза тя. — Ние просто не желаем да живеем техния живот! Виждате ли, градът — външният живот, се представя при нас единствено чрез мръсотията в канала. Вонята тук не е наша, тя е тяхна. Това е точната воня, която иде от техния живот, вземете го, ако щете, символично. Тази воня ни пази от тях и ни напомня какво става там!
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
Самото произнасяне на тия въпроси ни е много приятно, защото изведнъж ни поставя вън от категорията на другите и ние имаме всички поводи да си мислим, че сме нещо различно. Виждаш ли, ние съзнаваме порочността на живота, който живеем, което значи, че не сме загубили представа за хубаво и лошо, за истина и лъжа, за някогашните ни добродетели и сегашните ни грехове. Това чувство няма нищо общо с разкаянието, тъй като до него никога не се стига. Всичко се върти в полуясния тон на полусамосъжаление и полусамоирония.
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
Докато ресторантът гърми от смях, виждам, че бай Иван е измъкнат навън, явно по някаква спешна работа. Пет минути по-късно той се завръща, като лицето му е придобило помпозна сериозност, сякаш е глътнал парабела си. После идва на нашата маса и с погребален тон казва:
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
Идва ми на ум, че в тази наелектризирана тишина може да избухне бомба, могат да станат страшни неща. Виждам как върху лицата на моите приятели се зараждат някакви мътни намерения. Главите от вратата продължават да гледат в упор живия паметник на тяхното „черно“ минало, тишината заплашително се удължава и когато вече очаквам нещо да стане, чувам един ясен, командващ глас:
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
Не бях чувал тази песен повече от десет години, през които въздухът у нас бе разкъсван от съветски крясъци и партизански измишльотини. Всички пеехме в един глас с онова молитвено свещенодействие, което изискваше чистата българска песен. Без да виждам лицата на другите, чувствувах в гласовете им същите тръпки на трезво опомняне.
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
Пиесата на Камен Зидаров „Шишман“, където в главната роля се прояви Стефан Гецов, има незапомнен успех в Народния театър. Като пиеса тя не беше нищо особено, но в текста й имаше няколко момента, за които хората мечтаеха. Финалът на пиесата, с главнята, чието разлистване според легендата беше символ на националната устойчивост, действуваше на зрителите като опиум. Виждах хора, които плачеха в този момент.
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
В друг случай, при избор на ръководство, протежето гласува за непопулярния кандидат на началството, отстранявайки възможността за появата на друг кандидат. Всеки в България е виждал протеже, което застава на трибуна, за да защитава неща, които сам знае, че не са така, но му е наредено да ги защитава. Пак подчертавам: неговата кауза рядко удовлетворява общия интерес. Най-често тя отразява интереса на шефа и на неговото желание да си укрепи властта.
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
Впоследствие много граждани, които не виждаха никакъв друг път за получаване простор на работа, особено в науката и индустрията, се принудиха против вътрешните си убеждения да станат членове на партията. Човек трябва да прави разлика между този вид компромис, когато един жадуващ за добра лаборатория физико-химик се опитва да я получи чрез партиен билет, и вулгарния кариеризъм на хора, които влизат в партията само за да се издигнат над другите.
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
Колкото и зорко да следях разговора, у Тодор Живков не открих никакво важничене, толкова характерно за българските партийни примадони, никакво себеизтъкване или пък забулване в някаква мистериозна недостъпност. Той изглеждаше нормално прям, общителен и се отнасяше с нас като с равни, без да полага видими усилия и се представя за това, което не беше. И затова атмосферата в колата постепенно стана естествена и дружелюбна. Върху всички останали лица виждах същото чувство на разпиляване на съмненията и на отпускане, като че всред нас не беше най-властният човек в страната, а стар добър познайник.
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
И той категорично каза, че никога не би тласнал децата си към обществено-политическа кариера. Живков изглеждаше съвсем искрен, когато виждаше бъдещето на дъщеря си като научен работник. Какво по-късно го бе заставило да я направи министър на културата, т.е. и тя да тръгне по пътя на останалите деца на членовете на Политбюро — за мен поне не е много ясно.
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
Нюмата говореше като картечница, че чак слюнки хвърчаха. И до ден днешен виждам ентусиазираното му лице и чувам възторжено-мазния му глас. Той ми приличаше на онези стари продавачи от магазините за дрехи по „Пиротска“, които ахкаха и охкаха пред вида на клиента, който пробва нов костюм.
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
„Хей, Георги, къде избяга? — и като се обърна към строените, прекъсвайки цялата церемония и сочейки към мен, каза: — Виждате ли ги писателите! Щом надушат някаква опасност, и никакви ги няма!“
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
По много причини бях силно потиснат. Нямах никакво желание нито да виждам Тодор Живков, нито да бъда всред неговата компания. Цяла сутрин мои най-близки приятели ме бяха убеждавали, че трябва да отида, че не бива да се поддавам на настроения и че мога да загубя много от необмислени демонстрации. Бях далече от идеята да правя демонстрации. Просто не виждах никакъв смисъл в тази среща, където в най-добрия случай щях да бъда излишна гарнитура.
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
По много причини бях силно потиснат. Нямах никакво желание нито да виждам Тодор Живков, нито да бъда всред неговата компания. Цяла сутрин мои най-близки приятели ме бяха убеждавали, че трябва да отида, че не бива да се поддавам на настроения и че мога да загубя много от необмислени демонстрации. Бях далече от идеята да правя демонстрации. Просто не виждах никакъв смисъл в тази среща, където в най-добрия случай щях да бъда излишна гарнитура.
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
Времето беше облачно, но много меко и приятно. Тръгнахме вкупом нагоре из гората. Този път от всички страни ни съпровождаше силна охрана, командвана от полковник Кашев. Между дърветата често се виждаха хора, които непрестанно разговаряха със своите модерни полицейски радиоапарати. По някое време Живков приближи към мен и ми каза, че е прочел пиесата ми и че би могъл да разговаря с мен на другия ден след Октомврийската революция, т.е. 8-ми ноември, рано сутринта, в кабинета му в Централния комитет. Каза ми да отида в десет часа.
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
„А вие, другарю Марков, защо не се снимате?“ — внезапно чух глас до ухото си. Обърнах се. До мене беше застанал един от личната охрана на Живков, когото бях виждал на няколко пъти преди. Той се беше усмихнал многозначително.
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
„Майорът“, както мнозина за удобство го наричаха, беше около 40-годишен, среден на ръст, с измършавяло кокалесто тяло, в което май нямаше нищо войнишко. Той ходеше леко изгърбен, с ръце, пъхнати в джобовете на сакото, сякаш винаги му беше студено. Но при втори поглед се виждаше, че това пъхване на ръцете в джобовете на сакото беше твърде определен израз на осъзната власт. Той можеше да разговаря цял час с някого, без да си извади ръцете от заплашително издутите джобове — горе-долу като в кадър от стар гангстерски филм, когато настъпва часът на разплатата.
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
Бабичката престава да тропа с тояжката, поставя лакти на тезгяха и едва сега виждам лицето й: възкръгло, почти без бръчки, с енергични черти и малки, сини очи. Струва ми се, че зад външната суровост, зад заповедния глас и грубите маниери стои всъщност добър и сърдечен човек. Трябва да има седемдесет години, но не бих се изненадал, ако е на осемдесет и пет. Местните жители, и особено жените, имаха дълъг живот.
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
Двамата бяха приятели. Но, изглежда, ги свързваше нещо повече от приятелството. Общата им слабост беше да провокират глупостта на хората. Много често ние ги виждахме да се движат по улиците заедно, потънали в загадъчно мълчание, от което неизбежно се раждаше някаква шега. Външно те правеха неотразимо впечатление на тежки, солидни граждани, вероятно със значително обществено положение. Вътрешно те бяха изобретателни смели юноши, които искаха да ни накарат да почувствуваме собствената си глупост. Нищо при тях не се повтаряше, нямаше никакви заучени трикове, всичко беше творческа импровизация.
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
Поради тази му партийна важност киното имаше две привилегии. Първо, да бъде най-строго контролираното изкуство. И второ, да бъде удостоявано с рядкото внимание на първия партиен и държавен ръководител, който пръв виждаше новите филми и пръв си казваше мнението за тях. Особено силно беше това внимание по времето на Вълко Червенков, който по онова време лично решаваше съдбата на всеки нов български филм.
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
Но вместо него се появи касиерът. Трябва да беше нов, защото не го бях виждал преди. Петдесет-петдесет и пет годишен, с леко прошарени коси, силно измършавяло лице с почти мъртвешки вид и малки, едва загатнати мустаци. Всичките му лицеви кости изпъкваха като у гол череп. Ала в пълен контраст с всичко около тях бяха очите му — тъмни, дълбоки, пълни със сила и живот. Има хора, на които погледите сякаш се разтварят без следа в пространството и е все едно дали човекът ви гледа или не. И има хора, чиито погледи са като прожекторни лъчи и вие мигновено ги чувствате, щом са отправени към вас.
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
В последвалата пауза аз виждам очите му, отправени към лицето на Олга. Очи, които блестят от внезапно бликнала самоирония, сякаш той иска да каже: „И вие, и аз знаем, че сме част от един маскарад, в който нито вие, нито аз сме пощадени.“
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
От всички служби през годината най-внушителна беше голямата великденска служба в събота вечерта. Тогава църковният двор се оказваше тесен да побере хората. Всички носехме червени яйца, за да се чукнем след думите „Христос возкресе!“. Мисля, че от руската църква в София излезе обичаят хората да се целуват навръх Великден. Но този чужд обичай, изглежда, намери твърде бързо български последователи, защото никъде не съм виждал по-масово целуване, отколкото на площад „Александър Невски“, и то в по-нови времена.
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
— Къде си тръгнал бе, човек! — скара му се бай Луко. — Не виждаш ли, че ще те отнесе и ще те затрупа някъде, та няма да можем да те намерим чак до пролет!
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
— Така, както ме виждаш, мислиш ли, че някой може да ми избяга! На мене никой никога не ми е избягал! Хайде да спим, че е време!
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
Не можах да мигна. Припомнях си за кой ли път отговорите му и те ми се виждаха все по-точни, все по-верни. Той беше казал това, което мислеше, това, в което вярваше. За миг си представих какво бяха вършили и какво бяха способни да вършат неговите здрави мускули, неговата желязна дисциплинираност… И ме втресе. Вдигнах се всред нощ и отидох в дежурната лекарска стая. Шефът на нашето отделение попълваше книжата си.
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
„Ей ти, моме, там, в кьошето! Я се обърни насам! Обърни се, де!… Кажи ми сега кого виждаш ти на сцената?“
------------------------
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;
Когато в началото на петдесетте години туберкулозата ме натисна здравата и нищо не можеше да ми помогне в болницата, чухме за ново лекарство — римифон. В България никой още не беше го виждал. Тогава Владо по своя инициатива писа на Ерих Кестнер, разказвайки му моето положение. Почти незабавно Кестнер ни изпрати три големи флакона с римифон заедно с няколко насърчителни думи. Може би, ако съм все още жив, дължа това в голяма степен на Кестнеровия римифон, получен чрез Владо.
------------------------
Гео Нешев;Бялото мълчание, очерци за медицински работници;1986;
Сърцето!… Поети и музиканти, сърцеведи и ласкатели, виждали ли сте човешко сърце в агония? Една отпусната пихтиеста маса. Странна ирония действително. Къс пихтия, която причинява толкова болки и радости на живия човек и която поддържа живота. Сега тя самата има нужда от живот. Не, тук решително няма никаква поезия. Поезията е другаде…
------------------------
Гео Нешев;Бялото мълчание, очерци за медицински работници;1986;
Боже мой, пролетта е дошла. Аз пак виждам зелените дървета такива, каквито ги видях лани за последен път. Цяла година в тъмнина. Просто не вярвам, че прогледнах…
------------------------
Гео Нешев;Бялото мълчание, очерци за медицински работници;1986;
След малко двамата тръгнаха. Тъмнината бе непрогледна. Духаше от всички страни. Студено, мраз. Борис вървеше напред. Той носеше газен фенер, който едвам мъждукаше. Емилия се подхлъзна един-два пъти, но успя да се задържи. Около себе си виждаше само сняг, сняг и нищо друго. Тя не разбираше в каква посока вървят. По едно време бригадирът се спря и приближи главата си до нейната, защото вятърът заглушаваше думите:
------------------------
Гео Нешев;Бялото мълчание, очерци за медицински работници;1986;
Ражда жена. За първи път и трудно ражда. В посивелите й устни се губи болезненият вик. Жената ражда… Били ли сте някога в родилна зала? Присъствували ли сте на най-величавото дело на природата — раждането на човека? Чували ли сте как първи детски плач разкъсва тишината, изпълнена доскоро с тревожно очакване? Виждали ли сте как лицето на една жена се озарява от щастлива усмивка, когато разбере, че става майка… Струва ми се, че няма друг, по-тържествен миг от този!
------------------------
Гео Нешев;Бялото мълчание, очерци за медицински работници;1986;
И затова, когато ми възложиха да пиша очерк за академик Малеев, аз дълго се колебаех как да постъпя и накрая реших да предам дословно нашия разговор. Очерк не се получи. Но целта бе постигната. Появи се портретът на един учен-медик, такъв, какъвто го виждаме и чувствуваме.
------------------------
Гео Нешев;Бялото мълчание, очерци за медицински работници;1986;
— Откакто съм станал лекар, моите мисли и поведение винаги са били свързани със здравето на болните и с тяхното добро самочувствие. Имал съм винаги предвид, че желанията на болния не винаги са изпълними, че често пъти той проявява капризи. Ние като лекари обаче сме длъжни да разбираме болния човек и в това именно аз виждам едно от главните изисквания на съвременния социалистически здравен работник.
------------------------
Константин Пандев, Мая Вапцарова;Аферата "Мис Стоун";1983;
През пролетта на 1901 г. Елена Стоун дойде в Корча, за да присъствува на закриването на учебна та година. Тя ни каза, че през лятото трябвало да отиде в Банско, дето щяла да ръководи летен курс за млади учителки. И ние с мъжа ми искахме да прека раме лятната ваканция в Банско при моите родите ли, които не бях виждала от близо 10 години, те се зарадваха много, че щяхме да пътуваме заедно с мис Стоун. (17)
------------------------
Константин Пандев, Мая Вапцарова;Аферата "Мис Стоун";1983;
— Може да звучи невероятно — ми каза мис Сто ун, — но този е един от най-щастливите дни в живота ми. Не толкова поради спасението ни от смъртна опас ност, колкото защото виждам, че спечелихме сърцата на тези хора.
------------------------
Константин Пандев, Мая Вапцарова;Аферата "Мис Стоун";1983;
— На няколко пъти се опитах да повдигна главата си, но всеки път виждах дулото на пушка, насочена срещу мене — каза мъжът ми.
------------------------
Константин Пандев, Мая Вапцарова;Аферата "Мис Стоун";1983;
Всичките разбойници не се виждали, но двадесет били преброени веднага и се създало впечатление, че са били около 40 души. Те говорели от време на вре ме на добър български език и се зарадвали, като на мерили сред провизиите, носени от групата, няколко кутии бекон и шунка.
------------------------
Константин Пандев, Мая Вапцарова;Аферата "Мис Стоун";1983;
При това положение аз няма да скрия своето голя мо учудване, като виждам, че Вие използувате нашите мерки за контрол и обществен ред, за да направите заключението, че „народът на Съединените щати ще счита Българското правителство морално и фактически отговорно за евентуалната смърт на мис Стоун", след като сега вече е ясно, че „ако разбойниците предприемат някоя дръзка постъпка", това ще се дължи само на дългото протакане на Вашите преговори.
------------------------
Константин Пандев, Мая Вапцарова;Аферата "Мис Стоун";1983;
Най-накрая разбойниците научиха, че консулът Дикинсън бе дошъл в София да преговаря. Когато прего ворите приключиха окончателно, разбойниците бяха най-доволните хора, които сте виждали, първо защото полу чиха парите и второ, че се отърваха от нас.
------------------------
Православно слово;1993, кн. 2-3;
— Бих пожелал на вашите читатели да разберат защо вие сте напуснали Русия, защо сте самотни: не защото не искате с никого да общувате, не защото сте горди, но защото изпълнявате своя свещен дълг — пазите истинското Православие. Когато се срещнах с митрополит Виталий, той ми каза: «Радвам се, че Ви виждам, защото се чувствувах много самотен.»
------------------------
Православно слово;2005, кн. 2;
дела, които са извършвали светиите за своето духовно преуспяване и спасение. Но работата е именно в това, че светиите са виЖдали какво става вътре в тях, а следователно и какво им е нуЖно, затова са си избирали дела в съответствие с вътрешното си състояние — избирали са това, което им е било необходимо за поправяне на собствените недостатъци иза допълване на недостигащотоза тяхното съвършенство; а който не виЖда себе си и не познава своето вътрешно състояние, той си поставя цели, каквито сам си измисли, без всякаква връзка с това.
------------------------
Православно слово;2005, кн. 2;
И синовете на небето също тичат морно, но не безсмислено — продълЖи владиката. — Те не чуват, те не виЖдат примамките
------------------------
Православно слово;1993, кн. 2-3;
— Бих пожелал на вашите читатели да разберат защо вие сте напуснали Русия, защо сте самотни: не защото не искате с никого да общувате, не защото сте горди, но защото изпълнявате своя свещен дълг — пазите истинското Православие. Когато се срещнах с митрополит Виталий, той ми каза: «Радвам се, че Ви виждам, защото се чувствувах много самотен.»
------------------------
Православно слово;2005, кн. 2;
дела, които са извършвали светиите за своето духовно преуспяване и спасение. Но работата е именно в това, че светиите са виЖдали какво става вътре в тях, а следователно и какво им е нуЖно, затова са си избирали дела в съответствие с вътрешното си състояние — избирали са това, което им е било необходимо за поправяне на собствените недостатъци иза допълване на недостигащотоза тяхното съвършенство; а който не виЖда себе си и не познава своето вътрешно състояние, той си поставя цели, каквито сам си измисли, без всякаква връзка с това.
------------------------
Православно слово;2005, кн. 2;
И синовете на небето също тичат морно, но не безсмислено — продълЖи владиката. — Те не чуват, те не виЖдат примамките
------------------------
Историята, населена с хора. Българското общество през втората половина на XX век. Т. II;2006;
снимка. Сега, ако се върна след седемнайсет години, тя ще бъде една чужда страна, която все едно никога не съм виждал. Всичко за мене е замръзнало като спрян кадър. Мисля си, че ще намеря родителите си по същия
------------------------
Историята, населена с хора. Българското общество през втората половина на XX век. Т. II;2006;
- Едно е желанието ти да направиш нещо, друго е реалността, заетостта тук. Аз имам пациенти, които всеки ден виждам, не почивам нито ден.
------------------------
Историята, населена с хора. Българското общество през втората половина на XX век. Т. II;2006;
Не си спомням 60-те години, виждам ги на снимки, но нямам памет за тях. Единственото, останало в съзнанието ми, е че по това време започвам да ходя на море: Созопол, „Дружба"; Международния дом на учените „Фредерик Жолио-Кюри", който наричам: „гамамата къща". Оттогава за-обичвам морето и до днес изпитвам насъщна нужда да съм близко до
------------------------
Историята, населена с хора. Българското общество през втората половина на XX век. Т. II;2006;
Когато някой учи история в държава, част от тоталитарните режими на Студената война, няма начин днес да не се запита: за каква история всъщност ставаше въпрос, след като властта се налагаше чрез дискурс, създаден и усъвършенстван най-вече в идеологическите специалности, а историята бе една от тях, дори най-важната? Знаех това, откакто се помня, не го оспорих и когато майка ми ме пресрещна с въпроса: „Анета, как така искаш да следваш история, не виждаш ли какво става?" (1981 година). Не го бях забравила и когато започнах да следвам, но там е
------------------------
Историята, населена с хора. Българското общество през втората половина на XX век. Т. II;2006;
тичат, викат, стрелят във въздуха. Впоследствие разбрахме, че когато камионите с милиционерите са пристигнали, Гемето е бил вече извън България. Сега, като си спомням тази случка, виждам хумор в цялата ситуация, но през детство се сещах за нея със страх и ужас.
------------------------
Историята, населена с хора. Българското общество през втората половина на XX век. Т. II;2006;
Та, там попаднах на пълното течение на списание „Златорог", там четях Каралийчев, Дора Габе, имена, които вече знаех, но ги виждах в по-друга светлина. След дълги години разбрах, че онази библиотекарка е била жената на писателя Григор Угаров. Веднъж в кафенето на Съюза на писателите той ми сподели какво била запомнила тя: че тогава при нея най-много сме чели Стоян Михайлов* и аз.
------------------------
Историята, населена с хора. Българското общество през втората половина на XX век. Т. II;2006;
На следния ден във вестник „Вечерни новини" на първа страница със снимка Камен Зидаров твърди абсолютно обратното: „Подкрепа за интернационалния дълг, който изпълняват страните от Варшавския..." Е, не се сдържах, виждам пак Камен Зидаров и го питам: „Какво си говорехме, и свидетел имам, Здравко Петров, а ти какво написа?!" - „Сега, нали знаеш, че зет ми работи във „Вечерни новини". Търсил, търсил автор, и то някой с тежест. Не могъл да намери, та седнах и го написах аз." - „Бай Камене, не може така, кое е истината?" - „Абе, Наско, не си ли разбрал, че в наше време никаква истина няма!"
------------------------
Историята, населена с хора. Българското общество през втората половина на XX век. Т. II;2006;
Постъпването ми в Суворовското училище промени коренно живота ми. Трите години - пети, шести и седми клас - прекарани при това в добре организирано военно училище, изиграха огромна роля в оформянето на характера ми, научиха ме на дисциплина във всяко отношение и ми откриха възможност, която извън Суворовското училище може би нямаше и да имам. В този период от живота ми виждах бъдещето си като офицер, летец-изтребител. Това бе моята юношеска мечта и, струва ми се, беше
------------------------
Историята, населена с хора. Българското общество през втората половина на XX век. Т. II;2006;
вие гласувате, участвате. Как виждаш промените в България когато се връщаш всяка година? Общо усещането ти за България след 1989?
------------------------
Историята, населена с хора. Българското общество през втората половина на XX век. Т. II;2006;
информации излязоха.) И обучителни курсове. После избягнахме опасността да се създаде мегаструктура, която ще контролира сектора. Огромно значение ни се вменяваше - факт е, че самият гуверньор на БНБ Тодор Вълчев беше поставен за председател на Съюза на фондациите. Ние заседавахме дори в тържествената зала на БНБ, която само тогава съм виждал - действително много помпозна...
------------------------
Историята, населена с хора. Българското общество през втората половина на XX век. Т. II;2006;
Един от хората, които изиграха голяма роля в живота ми бе и Ванга -петричката пророчица и душеприказчица. Водил съм при нея десетки мои приятели, но аз никога не ходех, за да ми „гледа". Виждах се с нея, защото тя беше подвижна историческа енциклопедия и знаеше всичко за всекиго. Някой ден трябва и това да опиша по-подробно.
------------------------
Историята, населена с хора. Българското общество през втората половина на XX век. Т. II;2006;
Беше 1938 година, в главата ми бучаха водите на Гуадалквивир и Тахо, глъчката в Естрамадура, Сарагоса и Бруенте, гласовете на Ларго Кабайеро, Хосе Диас, Ла Пасионария. И водят йезуитите от „петата колона" на Франко (до един като дядо поп Лев, само че с черни качулки вместо килимявка). Виждах ги как напират отвред, но на брега на Ебро се е извисило „Орлово гнездо" и „душманските орди" пъплят сред зъберите и хем са уж монаси, а викат: „Аллах! Търчете, тамо са раите!" А от върха летят „камънье и дървье", от върха кънти: „N0разагап\" И аз съм там, и аз викам ,До рашгапГ
------------------------
Историята, населена с хора. Българското общество през втората половина на XX век. Т. II;2006;
Но това беше по-късно. А през първата година на стопанската реформа, докато пишех своята книга, аз преживях най-големите радости и възторг от откриването на нови връзки и закономерности в икономическата теория и от предоставилата се възможност за тяхното незабавно практическо приложение. Не зная какво са си мислили моите научни сътрудници, когато в библиотеката на Министерството на финансите ме виждаха внезапно да скачам от стола, да обикалям около масите, да си мърморя нещо и да се усмихвам. Самият аз усещах как всичко в мен ликува.
------------------------
Историята, населена с хора. Българското общество през втората половина на XX век. Т. II;2006;
Имах много хубаво детство. И прописах спонтанно. Бях на дванайсет години. Написах един разказ, пък след това го забравих, продължих да си играя. И до ден-днешен се питам как стана. Обикновено казвам, че съм прописал на 16 години. Но като се връщам назад, виждам, че е било доста преди това. Разказът беше за опазване на околната среда.
------------------------
Историята, населена с хора. Българското общество през втората половина на XX век. Т. II;2006;
Никога не съм си представял, че мога да се занимавам с друго нещо, освен с хуманитаристика. Записах философия, защото ми се виждаше най-важната хуманитарна наука. Различни среди извън семейството ми са оформяли вкусовете и възгледите ми, та си струва да спомена поне някои
------------------------
Историята, населена с хора. Българското общество през втората половина на XX век. Т. II;2006;
Най-интересните политически разговори в моя живот са били с баща ми. Много често човек се изкушава да криминализира различната позиция на другия, но човек няма право да криминализира позицията на родителите си. И затова си принуден да слушаш, не просто да слушаш аргументи, а да слушаш история, истории; да мислиш историята в хора е големият ефект от тези разговори. Там, където аз бях склонен да виждам системата, той виждаше избора на хората, някои от които познава.
------------------------
Историята, населена с хора. Българското общество през втората половина на XX век. Т. II;2006;
Най-интересните политически разговори в моя живот са били с баща ми. Много често човек се изкушава да криминализира различната позиция на другия, но човек няма право да криминализира позицията на родителите си. И затова си принуден да слушаш, не просто да слушаш аргументи, а да слушаш история, истории; да мислиш историята в хора е големият ефект от тези разговори. Там, където аз бях склонен да виждам системата, той виждаше избора на хората, някои от които познава.
------------------------
Историята, населена с хора. Българското общество през втората половина на XX век. Т. II;2006;
На синия празник пък със сестра ми бяхме в София. Тук имаше голяма платформа на Орлов мост. Виждам американския посланик Полански със съпруга. Предлагам му: „Вие няма ли да се качите да гледате?" Отговаря: „Идвам сега от Червения площад, сега съм на Синия. Мисля, че стига да съм тук, без да се качвам." Госпожа Полански обаче се качи и слезе, беше се разплакала. Хвърли се в ръцете на сестра ми: „Слава Богу, най-после! Моите мечти се сбъднаха: толкова е красиво, толкова се радвам!" Тя плачеше, плачеше.
------------------------
Историята, населена с хора. Българското общество през втората половина на XX век. Т. II;2006;
Като човек, дамгосан с печата „дъщеря на политически беглец", винаги съм знаела, че за мен няма бъдеще в една страна като социалистическа България. Личните ми качества и амбиция не биха били никога достатъчни, за да заменят един прекрасен комунистически работнически произход. Затова още от съвсем малка аз виждах своя по-нататъшен живот извън България. Така че всичко, което се случи през октомври 1989, беше за мен по-скоро добър обрат на нещата.
------------------------
Историята, населена с хора. Българското общество през втората половина на XX век. Т. II;2006;
Ще пропусна тук извънредните емоции и очаквания, с които бе преживян този период, не само от мен, разбира се, но и за голяма част от българското общество. Не бих скрила обаче днешните си разочарования. Защото като че ли целият този оптимизъм се стопи в лицемерието и безпрецедентния цинизъм на българските политици, в чиито ръце е управлението на страната през последните 15 години. Не мога да не отбележа също, че ми се къса сърцето, като виждам как един малък олигархичен кръг задушава всякаква индивидуална инциатива, лишена от тяхната под-
------------------------
Историята, населена с хора. Българското общество през втората половина на XX век. Т. II;2006;
Бих направила и цяла една изложба малка пластика, но когато усетя по-ведра атмосфера. Не че не можем да спретнем купон. Да, ще го направим. Но ще виждам наоколо хаос. Може би цял свят става хаос, а аз не обичам хаоса. Той сякаш те тегли в някаква черна дупка. А за да продължаваш да се развиваш, трябва да бъдеш в хармония със света. За момен-
------------------------
Историята, населена с хора. Българското общество през втората половина на XX век. Т. II;2006;
А сини планини виждах от покрива на старата ни къща, на който се качвах по ствола на една зарзала. Къщата имаше великолепен комин от червени тухли, с плоча отгоре. Там обичах да сядам с котката в скута или с книжката „Отвъд сините планини". Оттам се виждаха върховете на Стара планина в синьо. Тези планини останаха мечтата ми завинаги - какво ли има зад тях?
------------------------
Историята, населена с хора. Българското общество през втората половина на XX век. Т. II;2006;
А сини планини виждах от покрива на старата ни къща, на който се качвах по ствола на една зарзала. Къщата имаше великолепен комин от червени тухли, с плоча отгоре. Там обичах да сядам с котката в скута или с книжката „Отвъд сините планини". Оттам се виждаха върховете на Стара планина в синьо. Тези планини останаха мечтата ми завинаги - какво ли има зад тях?
------------------------
Историята, населена с хора. Българското общество през втората половина на XX век. Т. II;2006;
Възпитах детето си сред тези благородни, прости хорица в Родопите, които ме уважаваха и знаеха как да ми направят добро. Три години в Родопите детето ми учи, расна сред природата. Пак много спомени - срещи с добри, отзивчиви хора. Един ден през прозореца на квартирата виждам на пътя 4-5 жени, облечени с разноцветни кадифени рокли, носят на гърба си по цял куп сено. Ходили на меджия - това е помощ; пренасяха сено от високите ливади за добитъка. В Родопите кравите са по-важни от
------------------------
Историята, населена с хора. Българското общество през втората половина на XX век. Т. II;2006;
Какъв съм се виждал като голям? Виждах се и то точно такъв, какъвто съм сега след реституцията на макар само част от това, което ми се полагаше като наследство. Виждах се като човек, който се занимава със земеделие, като моите родители. Това и сега ме прави доволен от живота.
------------------------
Историята, населена с хора. Българското общество през втората половина на XX век. Т. II;2006;
Какъв съм се виждал като голям? Виждах се и то точно такъв, какъвто съм сега след реституцията на макар само част от това, което ми се полагаше като наследство. Виждах се като човек, който се занимава със земеделие, като моите родители. Това и сега ме прави доволен от живота.
------------------------
Историята, населена с хора. Българското общество през втората половина на XX век. Т. II;2006;
предишния ден, старците на следващия виждат да идва отново същата фигура. Именно този финал отпадна.
------------------------
Историята, населена с хора. Българското общество през втората половина на XX век. Т. II;2006;
По-късно в живота си разбрах, че истинските ми кумири са били майка ми и баща ми, но докато живеех с тях бях свикнала на качествата им и те ми се виждаха естествени.
------------------------
Историята, населена с хора. Българското общество през втората половина на XX век. Т. II;2006;
Колкото повече научавах за зрението на човека, за начина, по който е устроено и организирано, толкова повече се открояваше въпросът, на който и до днес няма еднозначен отговор: „Как изобщо е възможно да виждаме света, който ни заобикаля?"
------------------------
Историята, населена с хора. Българското общество през втората половина на XX век. Т. II;2006;
Докато бяхме още в София, в началото бомбардировките бяха по-леки. Тогава пък правеха много често обиски. Хора от полицията и армията минаваха от къща в къща. Спомням си, влизат у нас, баща ми спеше следобед; те виждат шинел на капитан. Двама войници с щикове. Аз им отговорих. А те: „Показвай къщата, отваряй вратата!" Скочих да отварям всички врати, а те ходят след мен с щикове. „Качи се на тавана, отвори вратата!" - аз отварям пръв. Офицерът извади пистолет. „Дай долу в мазето, тая врата, оная врата!" Аз бях много уплашен, но те бяха по-уплашени от мене.
------------------------
Историята, населена с хора. Българското общество през втората половина на XX век. Т. II;2006;
- Идеята на тази книга е да се разкаже историята на социализма през личните истории на хората. Затова се опитваме да започнем от детството, училището. Кой ви е влиял, какво сте виждали в света около вас, политическо виждали ли сте в детството си или е твърде силно казано?
------------------------
Историята, населена с хора. Българското общество през втората половина на XX век. Т. II;2006;
... Прелиствам сега книгата на баща ми и виждам до каква степен са били прави и майка ми, и книжарите. Книгата е наистина полезна, дори любопитна. Заглавието й - тежко, безнадеждно антипазарно.
------------------------
Историята, населена с хора. Българското общество през втората половина на XX век. Т. II;2006;
Но в началото за мен Полша светна със знаците на един по-освободен свят, на хора, движени от обществени мотиви, а не затворени само в нашата клетка на семейната и колегиалната почтеност. Полша бе и свят, където комунизмът не бе така всеобхватен, където комунистите дори не смееха да признаят, че са такива. Няма да забравя как приятелите ми Вой-тек и Марек, които след мое гости в семейството на полски комунисти, ме караха в подробности да опиша как изглежда и как се държи жената („никога не сме виждали жена-комунистка!").
------------------------
Историята, населена с хора. Българското общество през втората половина на XX век. Т. II;2006;
Спомням си една вечер във Варшава, когато свит в леглото поглъщах „1984", сякаш виждах камерата, насочена срещу мен от ъгъла и бях затиснат, обречен, безнадежден свидетел на победата на злото
------------------------
Историята, населена с хора. Българското общество през втората половина на XX век. Т. II;2006;
Понякога все още насън виждам как Хамбург гори като в картините на Отто Дикс. Чувам сирените и свистенето на куршуми от самолети, те летяха ниско и обстрелваха нас, децата, които тичахме с тенджери на глави към бункерите. За видима и невидима разруха, и страдания ... Не ми се споделя. Не пожелавам такова детство никому.
------------------------
1998;в. Капитал
- Митата се определят от изпълнителната власт. Но във всички случаи би следвало да се регулира процесът на внос на горива, да се регулира и процесът на внос на суров петрол. Това не е като да внесеш 100 чифта дънки. Аз обаче не мисля, че митата пречат. Както виждате, въпреки това мито, в момента е по-изгодно да се внасят петролни продукти, отколкото да се купуват от местния производител. Значи митото не играе възпираща протекционистична роля, а по-скоро регулираща.
------------------------
1998;в. Капитал
- Да, срещали сме се с представители на фондацията. Това е част от нашите инициативи да опознаем най-важните институции в страната. Ние се виждаме с основите благотворителни организации, защото в крайна сметка възнамеряваме задълго да останем в България и нашата фирмена политика включва благотворителни мероприятия, когато счетем това за подходящо. Имахме срещи във фондацията, за да разберем с какво се занимават, и това е единственото, което се е случило между нас и "Бъдеще за България".
------------------------
1998;в. Капитал
- Г-н Брейч дойде в моя офис в ЕБВР в началото на октомври миналата година и ме убеди да работя за него. До този момент аз не го бях виждал.
------------------------
1998;в. Капитал
- Да, по принцип. Особено след подписаното споразумение с МВФ мисля, че рейтингът на България се повишава. От друга страна, много чужди инвеститори виждат България като част от едно цяло - т.нар. нововъзникващи пазари, които се намират в една определена част от света - Източна Европа, бившия Съветски блок и Балканите. Доколкото знам, например износът на България за Русия е едва 7%, а преди беше 60%, което означава, че кризата в Русия няма да засегне особено силно българския износ. Точно това трябва да се подчертава.
------------------------
1998;в. Капитал
Русия е изправена пред много сериозна и заплашителна ситуация сега. Мерките, които държавните лидери вземат, за да овладеят ситуацията, се виждат от всички. Разбира се, приемането на тези мерки е необходимо. Начинът, по който се прилагат тези мерки, обаче е нещо различно. Разширяването на границите, в които може да се движи валутният курс на рублата, е правилен ход. По-важното в случая обаче е, че в момента централната банка на Русия има възможността да държи валутния курс под седем рубли за долар. За закрепването на това положение трябва да бъде направено всичко възможно.
------------------------
1998;в. Капитал
Герхард Шрьодер е обикновен човек. С избирането на обикновен човек за канцлер Германия доказа на себе си, че може да бъде обикновена държава. Колко банално ще кажете. В други държави въпросът за обикновеността не представлява интерес. Германия, толкова силно травматизирана от историята си, никога преди не намери смелостта да се държи както другите държави и винаги си избираше лидери, които виждаха бъдещето през призмата на ужасното минало. Но Шрьодер е различен, а с това и Германия ще бъде различна.
------------------------
1998;в. Капитал
Точно обратното - намирам източник на доверие. Контактът, който и г-н Прохаски и г-н Караджов имат като хора с Джордж Сорос, позволява много по-бързо да се движат нещата. Тук какъв конфликт може да има? Те не работят вече в Отворено общество, а са си запазили добрите отношения с Джордж Сорос. Личният контакт винаги играе много добра роля. Аз също имам мои приятели в чужбина и ако мога да ги накарам да инвестират в България, не виждам никакъв конфликт на интереси, нищо от това, че съм министър." Проектът "Рила софт"
------------------------
1998;в. Капитал
Естествено след толкова много шум около лицензирането им борците са обмислили вече различни варианти за дейността си оттук нататък. "Сменяме само табелките" е доста често срещан девиз в техните среди. Компаниите, които очакват да останат вън от пазара, ще се превърнат в брокери на лицензираните дружества и ще предлагат услугата вместо тях. В тази алтернатива те виждат възможност да запазят изградените си структури.
------------------------
http://www.capital.bg/
- Митата се определят от изпълнителната власт. Но във всички случаи би следвало да се регулира процесът на внос на горива, да се регулира и процесът на внос на суров петрол. Това не е като да внесеш 100 чифта дънки. Аз обаче не мисля, че митата пречат. Както виждате, въпреки това мито, в момента е по-изгодно да се внасят петролни продукти, отколкото да се купуват от местния производител. Значи митото не играе възпираща протекционистична роля, а по-скоро регулираща.
------------------------
http://www.capital.bg/
- Да, срещали сме се с представители на фондацията. Това е част от нашите инициативи да опознаем най-важните институции в страната. Ние се виждаме с основите благотворителни организации, защото в крайна сметка възнамеряваме задълго да останем в България и нашата фирмена политика включва благотворителни мероприятия, когато счетем това за подходящо. Имахме срещи във фондацията, за да разберем с какво се занимават, и това е единственото, което се е случило между нас и "Бъдеще за България".
------------------------
http://www.capital.bg/
- Г-н Брейч дойде в моя офис в ЕБВР в началото на октомври миналата година и ме убеди да работя за него. До този момент аз не го бях виждал.
------------------------
http://www.capital.bg/
- Да, по принцип. Особено след подписаното споразумение с МВФ мисля, че рейтингът на България се повишава. От друга страна, много чужди инвеститори виждат България като част от едно цяло - т.нар. нововъзникващи пазари, които се намират в една определена част от света - Източна Европа, бившия Съветски блок и Балканите. Доколкото знам, например износът на България за Русия е едва 7%, а преди беше 60%, което означава, че кризата в Русия няма да засегне особено силно българския износ. Точно това трябва да се подчертава.
------------------------
http://www.capital.bg/
Русия е изправена пред много сериозна и заплашителна ситуация сега. Мерките, които държавните лидери вземат, за да овладеят ситуацията, се виждат от всички. Разбира се, приемането на тези мерки е необходимо. Начинът, по който се прилагат тези мерки, обаче е нещо различно. Разширяването на границите, в които може да се движи валутният курс на рублата, е правилен ход. По-важното в случая обаче е, че в момента централната банка на Русия има възможността да държи валутния курс под седем рубли за долар. За закрепването на това положение трябва да бъде направено всичко възможно.
------------------------
http://www.capital.bg/
Герхард Шрьодер е обикновен човек. С избирането на обикновен човек за канцлер Германия доказа на себе си, че може да бъде обикновена държава. Колко банално ще кажете. В други държави въпросът за обикновеността не представлява интерес. Германия, толкова силно травматизирана от историята си, никога преди не намери смелостта да се държи както другите държави и винаги си избираше лидери, които виждаха бъдещето през призмата на ужасното минало. Но Шрьодер е различен, а с това и Германия ще бъде различна.
------------------------
http://www.capital.bg/
Точно обратното - намирам източник на доверие. Контактът, който и г-н Прохаски и г-н Караджов имат като хора с Джордж Сорос, позволява много по-бързо да се движат нещата. Тук какъв конфликт може да има? Те не работят вече в Отворено общество, а са си запазили добрите отношения с Джордж Сорос. Личният контакт винаги играе много добра роля. Аз също имам мои приятели в чужбина и ако мога да ги накарам да инвестират в България, не виждам никакъв конфликт на интереси, нищо от това, че съм министър." Проектът "Рила софт"
------------------------
http://www.capital.bg/
Естествено след толкова много шум около лицензирането им борците са обмислили вече различни варианти за дейността си оттук нататък. "Сменяме само табелките" е доста често срещан девиз в техните среди. Компаниите, които очакват да останат вън от пазара, ще се превърнат в брокери на лицензираните дружества и ще предлагат услугата вместо тях. В тази алтернатива те виждат възможност да запазят изградените си структури.
------------------------
http://www.financebg.com/
Някои виждат вече подобна ситуация в Европа, като тази от преди сто години, когато са се търсели решения във връзка с дефицита на леснодостъпни кредити посредством кооперации и спестовни каси. Би ли могло това развитие да доведе до възраждане на кооперативната идея в Европа? Заслужава си този въпрос да бъде разгледан.
------------------------
http://www.financebg.com/
Принципът на служебната честност Райфайзен въвежда в своята система още в началото на благотворителната си дейност. Той го е схващал като ангажимент на членовете в органите на кооперацията, без те да бъдат заинтересовани от лична печалба или заплащане под формата на заплата и е виждал в това от една страна определена сигурност за кооперацията, тъй като благодарение на принципа на служебната честност органите не се чувствали заставени да предприемат рисковани сделки, от друга страна пък това е трябвало да служи също като пример за отказ от личната изгода за сметка на грижата за общата цел.
------------------------
http://www.financebg.com/
Разпространението на хедж-фондовете от 80-те години насам се дължи в голяма степен и на положителното отношение към тях от страна на институционалните инвеститори, които виждат в тях средство за диверсификация на доходите и намаляване на общия риск на инвестиционния портфейл, аргументи, които се подтвърждават и от резултатите на научните изследвания. Освен това хедж-фондовете дават възможност да се инвестира едновременно в различни продукти и различни пазари, което традиционните инвестиционни инструменти в повечето случаи не могат да предложат.
------------------------
Анастасия Пашова и др.;Искам благородна професия;2000;
След ваканцията си отидох на училище, съвсем малко седех там. Нанка нещо се разболе и ага Асан ме накара да дойда да си уча в Разлог. Тава ми усложни положението. Бегах от онова момче, а па и той отиде войник. Тоа беше близо тука, ходеше в Банско на работа и сека вечер беше в Разлог. Вместо да си иде в градо, дойде кот мене да ме види. Ле знаш, с един човек, с който не се виждаш, па го заборееш, с който се виждаш, друго е. И така, вуз мене, вуз мене, и днеска така, утре така, и на абитуриенската на 24 май влезе вътре, даде ми зор и още на другия ден се оженихме.
------------------------
Анастасия Пашова и др.;Искам благородна професия;2000;
си давали акъл, всяка си е преценявала. Последната година в семейния блок бехме почти заедно, с общи компании. Не си сме идвали заедно, за да може едната да дойди примерно единия месец, другата другия. Така се една всеки месец виждахме майка Айша.
------------------------
Анастасия Пашова и др.;Искам благородна професия;2000;
"Някои сънуват мъртвите, виждат ги насън, виждат, че са дошли или искат нещо. Най-важното, когато го видиш жив насън, като се събудиш да раздадеш нещо, защото той има нещо нужда да иска и затова се е показал." /Г Дряново/
------------------------
Ик;09/06/2006, бр. 549;
Проблемът не се изчерпва само със студентките. Момчетата също не се обличат както трябва. Дънките не са виждали ютия от няколко месеца, обувките им са мръсни, а косата - немита. Кичът на абитуриентските балове също беше в повече. За няколко дни Студентският град беше малко по-чист. От калта го излъскаха абитуриентките, облечени с дълги до земята рокли. Те обираха всичко след себе си. Наесен ще дойде следващото поколение момичета, които копират от телевизията, без да се опитват да бъдат различни.
------------------------
Банкер;2008, бр. 42;
По оценка на Сила пакетът предвижда правителствените инвестиции да са в тригодишни ценни книжа, които банките могат да върнат по всяко време, след като пазарите се успокоят и условията се подобрят. С други думи, мерките определено са кризисни и положителният фактор е условието, което ограничава времетраенето на държавната инвестиция. Г-н Пулис, един от изводите след срещата на представителите на централните банки на страните от Югоизточна Европа бе, че кризата е далеч от региона. Вие лично виждате ли някакво косвено влияние от пазарните турбуленции върху финансовия сектор в Кипър?
------------------------
Банкер;2008, бр. 42;
- Една партия се прави, за да участва във властта, а на избори виждаме, че се явяват 20-30 партии от общо 400 регистрирани. Логично е тогава да се запитаме какво правят другите? Напълно приемливо е предложението, ако една политическа сила не е получила на два последователни парламентарни вота повече от 1% от гласовете, да се прекратява регистрацията й. Пращането на протоколи в съда обаче ми се струва излишно не за друго, а защото едва ли той има капацитет да ги чете всички. А и няма как да знае дали информацията в тях е достоверна.
------------------------
Банкер;19/06/2004, бр. 25;
Във всеки случай повече от озадачаващо е направеното пред в. "БАНКЕРЪ" изявление на председателя на временната комисия, проверяваща общинските фирми, Станимир Зашев. Пред репортер на вестника той уточни, че дяловото участие на общината в "Бизнес център Гурко 1" било запазено. Такива уверения поне Зашев получил от общинската администрация, но призна, че не е виждал договора за създаване на смесеното дружество и не знае какво пише в него.
------------------------
Банкер;19/06/2004, бр. 25;
- Засега не виждам нищо притеснително. Логично е страната ви да има такъв дефицит, тъй като икономиката ви се нуждае от много инвестиции, а това означава внос на машини, съоръжения и технологии. Но тези инвестиции би трябвало да увеличат качеството на стоките, които произвеждате, и да ги направят конкурентоспособни на международните пазари. С други думи, може да се очаква, че след време сегашният внос на машини, съоръжения и технологии ще доведе до увеличаване на износа на стоки и дефицитът, за който говорите, ще намалее.
------------------------
Банкер;19/06/2004, бр. 25;
"Това обаче е най-добрият фалшификат, който съм виждала през живота си" - признала Крусар пред опечалените представители на "Кристи", които веднага изтеглили обратно пролетния си каталог и съобщили лошата вест на собствениците на подправеното платно. Притежателите на токийската галерия "Мюзе" (Muse) били направо шокирани. А зарадваните представители на "Сотби" успели да продадат още на следващия търг оригинала, принадлежащ на собственика на нюйоркската галерия "Ексклузив Арт" Елай Сахай, за 310 хил. долара.
------------------------
Банкер;19/06/2004, бр. 25;
- Добре се чувствам, всичко е точно. За мен това бе най-хубавият мач на националния отбор, който съм виждал. Не казвам, че други мачове не са били на ниво, но сега наистина доказахме на цял свят, че България може повече. Малко шанс не ни достигна, за да си тръгнем с победа. За мен лично ние надиграхме италианците. Можехме да ги бием.
------------------------
Банкер;19/06/2004, бр. 25;
- Всъщност цялата шумотевица бе вдигната от италианските журналисти, които започнаха да търсят застраховки при евентуално отпадане на своите още седмица преди мача. Ако съдя по играта им срещу България, италианците като нищо щяха да отпаднат дори и при друг развой на Дания - Швеция. Те се добраха до победата по чудо и според мен - не съвсем заслужено. Впрочем Италия игра безобразно и в първия си мач с Дания, така че не виждам причина за оплаквания. Когато търсят виновни, трябва да погледнат в огледалото.
------------------------
Банкер;2005, бр. 49;
Всъщност броженията сред червените винаги са били полезни, твърдят политическите наблюдатели. Недоволните са доказателство, че партията се демократизира и е отворена за различни мнения и хора. На този конгрес обаче натрупаните противоречия в БСП стават, както се казва в стария виц, като нещо мъничко и черничко, което чука на вратата. Отваряш и виждаш насреща си
------------------------
Банкер;2005, бр. 50;
Силен спад понесе и друга стабилна напоследък компания - "Софарма" АД. След неуспешния опит да закупи мажоритарен дял от сръбско фармацевтично предприятие "Софарма" стана обект на разпродажби, каквито не бяхме виждали от времето на лятната корекция. Разочарованието на някои инвеститори в такива акции премина дори в отчаяние, принуждавайки ги да продават на всяка цена, дори тя да е 7.01 лв. за бройка. Точно такива нива видяхме в сряда, но разумът все пак се върна, а с него и покачване до цени от 7.20-7.25 лв. за акция.
------------------------
Банкер;2005, бр. 51;
на определено обществено-икономическо устройство навсякъде обикновено води до неуспех. То е индикация за калпавост на политиците. Защото добрата политика е творчество, изразяващо се в намирането на такъв начин на прилагане на съществуващите модели, който е максимално съобразен със специфичните условия в съответната страна. А когато некадърността на управлението се съчетае и с алчността на участващите във властта, резултатът не е много различен от този, който виждаме в днешна България, където 42% от домакинствата живеят под чертата на бедност.
------------------------
Банкер;2005, бр. 51;
Всеки от тях е виждал смъртта в очите, но и двамата не обичат да говорят за това. Не се правят на големи мъже и не кокетират с опасностите, на които са свикнали. Просто са такива, каквито са. Тези двама 35-36-годишни мъже са намерили начин да живеят в пълна хармония със себе си и със света. Имат рядката дарба да отсяват простите неща, да ги изживяват пълнокръвно, да помагат на други хора, да правят същото и да превръщат това в бизнес. Може да се каже, че Георги и Христо отдавна са извършили своя "тимбилдинг" и са го превърнали в своя професия.
------------------------
Банкер;2005, бр. 52;
Всъщност дори и след сливането си БУЛБАНК и "Ейч Ви Би Банк Биохим" няма да са лидери в услугите за граждани - най-вече в потребителското и ипотечното кредитиране. Виждате ли смисъл да се борите за първенството и в тази сфера на финансовия пазар?
------------------------
Банкер;2005, бр. 52;
- Когато политиката е сведена до най-банална процедура, за какъв политически успех можем да говорим? Аз не виждам такова нещо.
------------------------
Банкер;2006, бр. 1;
- Аз лично не знам да е имало подобен случай. Ние изпълняваме стриктно служебните си задължения и нашите "обекти" прекрасно познават процедурите - като се започне от задължителните белезници на излизане от арестантските помещения и се стигне до ограничаването на част от правата им, докато са под наша опека. Така че не виждам никакъв смисъл да бъде заплашван служител, който просто изпълнява задълженията си по закон.
------------------------
Банкер;2006, бр. 2;
В ДКЕВР обаче вече виждат изхода от омагьосания кръг. "Смятаме да решим проблема чрез въвеждането на социално поносимо стъпало - до 3.5 кубика вода ще се плащат на по-ниска цена. Това ще осигурява минимален комфорт за питейни и битови нужди. Оттам нататък - за поливане, басейни и т.н., ще се плаща по-скъпо", твърди проф. Шушулов.
------------------------
Банкер;2006, бр. 2;
- Разбира се, има го и личностното, но донякъде нещата се преплетени. Тези хора, които бяха лидери на СДС по време на прехода и в момента са част от десницата. До голяма степен те са омръзнали на хората. Аз не виждам как могат да надмогнат себе си и да се обединят.
------------------------
Банкер;2006, бр. 2;
- Десницата в България малко заприлича на земеделското движение, което е вечно разединено, с тенденция още повече да се цепи, но неговите лидери все говорят за обединение. Но аз не виждам как този личностен и безидеен меланж би могъл да се обедини дори и с цената на тонове лицемерие. Това би било фалшиво, изкуствено и нетрайно. Така че дори за президентските избори това е невъзможно.
------------------------
Банкер;2006, бр. 2;
Сред представителите на властта е модерно да имат кучета. Те, разбира се, не влияят на провежданата от собствениците им политика, но изпълняват друга, не по-малко важна функция - да им създават положителен образ. Когато виждат как президентът разхожда своя четириног любимец, как се търкалят двамата по тревата или как се грижи за него, ако не, дай Боже, се разболее, хората разбират, че и на най-могъщите в света нищо човешко не им е чуждо.
------------------------
Банкер;2006, бр. 2;
който според мен е най-добрият играч на "Селтик", ако не и в цяла Шотландия. Отборът има огромна нужда от неговата настойчивост, желание и изобретателност. Не виждам как "Селтик" ще навакса евентуалното отпътуване на Стилиян за Англия. За парите, които харчат на "Паркхед", те просто няма как да получат футболист от неговата класа."
------------------------
Банкер;2006, бр. 3;
- Аз не виждам вариант или начини да се смени. Смятам, че трябва да се изгражда категорията на професионалните политици. При нас скоковете в индивидуалното развитие на участниците в политиката са толкова кардинални, та водят до мисълта, че едва ли не всеки може да се занимава с тази работа. Затова може би и хората са недоволни от качеството на политическия продукт.
------------------------
Банкер;2006, бр. 4;
- Оставащият дълг към МВФ - специалните права на тираж, без да съм съвсем точен в момента, е малко повече от половин милиард долара. Очакваме страната да изплати остатъка от задълженията си съгласно предвидените срокове в споразумението. Което е възможно, защото няма силни ограничения в обменния валутен курс, и не виждам проблем, за да не се издължи навреме.
------------------------
Банкер;2006, бр. 4;
По време на разговора ни Стоян Димитров все се мята между материалното и духовното, между прагматизма на ежедневието и вечните общочовешки теми и да търси отговори за себе си. "Знаете ли, вече започвам да се замислям не върху количеството пари, които печеля, а върху качеството си на живот. Изпитвам потребност не от сутрин до вечер да мисля как да трупам и да харча пари, а да се събудя радостен и щастлив, че виждам слънцето, че имам възможност да общувам с някого, да ходя на кино, театър, опера, да се наслаждавам на изкуството, да видя света..."
------------------------
Банкер;2006, бр. 5;
Повече яснота за новите газови договорки дойде от Москва, от официалното изявление на руския министър на промишлеността и енергетиката Виктор Христенко. "Една от главните позиции на Русия е свързана с това дългосрочният транзит да бъде свързан с парична форма на разплащане. Не виждам противоречие по този въпрос с българския си колега", каза Христенко. Той публично благодари на страната ни за това, че напълно е изпълнила условията от договорите за транзит на руски природен газ. "В този смисъл България не създава рискове за европейските потребители на руски газ", подчерта руският министър.
------------------------
Банкер;2006, бр. 6;
Появиха се и догадки, че принос за поскъпването на зелените пари има и бившият управител на щатската централна банка Алън Грийнспън. По време на официален обяд на 7 февруари той споделил, че ниските дългосрочни лихви ограничават възможностите на Федералния резерв да управлява икономиката, твърди участник в събитието. Цените на фючърсните контракти на федералните фондове пък показват, че търговците виждат 60% шанс основната краткосрочна щатска лихва да достигне 5% (от сегашните 4.5%) до юли.
------------------------
Банкер;2006, бр. 6;
Добри новини имаше и около друга компания, свързана с фармацевтиката - "Българска роза - Севтополис" АД, Казанлък. Мажоритарен собственик на дружеството е "Софарма" АД, чийто модел на управление явно дава резултат и тук. През седмицата бе оповестено, че е погасен дълг в размер на 8.01 млн. лв., като за целта е използван банков кредит. Новината подейства като допинг за инвеститори и спекуланти, всеки от които виждаше компанията в съвсем различна светлина. И донякъде с право, при положение че само допреди няколко години компанията бе в окаяно финансово състояние.
------------------------
Банкер;2006, бр. 6;
Политическата класа чувства колко е важно да даде вид, че е готова на промяна. Аз обаче не виждам как след взаимните нападки между повечето парламентарно представени десни сили и въобще как тези т.нар. десни лидери, които не крият непоносимостта си един към друг, могат да се споразумеят за нещо позитивно. Затова и сноповете пръчки, които им бяха раздадени на първата им среща, изглеждаха по-скоро като карикатура на невъзможното им обединение.
------------------------
Банкер;2006, бр. 6;
Преди 19-годишното тогава момиче да забременее, двамата правили "дивашка любов": той я хапел, скубел, щипел и разкъсвал дрехите й. "Не знаех какво е секс. Просто търпях, защото мислех, че при повечето мъже е така и че това им доставя удоволствие", обясни жената. След раждането на детето Димитрин го е виждал само веднъж. Оттогава нито се е интересувал от съдбата на сина си, нито дори го е припознал като свой.
------------------------
Банкер;2006, бр. 7;
Да се върнем на изпълнението на ангажиментите от България. Виждате ли политическа воля за справяне с мафията и корупцията?
------------------------
Банкер;2006, бр. 7;
В последния си доклад имахте забележки в областта на социалното включване и безопасността на храните. Виждате ли напредък в тези две области?
------------------------
Банкер;2006, бр. 7;
Въпреки халтурите творческата му натура го подтиква да търси нещо, което не е правено досега - повече от петнадесет години например той мечтае да илюстрира "Картини от една изложба" на Мусоргски. "Самият композитор е сътворил тази музика по картини, никой обаче не ги е виждал, има само предположения и догадки. Ще ми се да опитам да пречупя през моята призма настроението, което той е получил от една визия, и да го пресъздам върху дванадесет големи билборда, като всеки от тях ще бъде озвучен сам за себе си."
------------------------
Банкер;2006, бр. 8;
- Не съм сигурен, че ще бъде подкрепено, защото в мнозинството има разногласия по този въпрос. Но ние ще настояваме. Но не виждам ползата... Аз да се моля да ме подкрепят два пъти. Веднъж казват: "Стефане, подкрепяме" и втори път: "Стефане, помагаме ти и на друго място". Така ли излиза?
------------------------
Банкер;2006, бр. 8;
- Защо да бъдем изключени? БНС винаги е бил инициатор на такива процеси. Не виждам причина, освен това ние участваме и като самостоятелна партия ССД...
------------------------
Банкер;2006, бр. 8;
Явно са му скъсали нервите по време на прословутата боклукчийска криза - впрочем напълно незаслужено - тъй като темата често присъства в разговора. "Има неща, които не се знаят и които още не съм казал. Очаквах по-скоро други хора да ги кажат, след като виждат, че цялата вина и всички упреци поемам аз. Който и да беше на моето място, щеше да поеме този негатив", убеден е заместник-кметът по екологията. Според него проблемът със столичната смет не може да бъде решен без участието на държавата. "И Рудолф Джулиани да дойде, няма да се оправи."
------------------------
Банкер;2006, бр. 8;
Но докато задачата на алпийците е тепърва да извоюват отдавна загубени позиции, в понастоящем силните български зимни спортове се задават тревожни времена. За петнайсет години Дафовска, Филипова и Никулчина успяха да вкарат женския ни биатлон в световния елит, но те вече са в самия край на кариерата си, а заместничките им още не се виждат. Двата сребърни медала на Кирил Василев от световното за младежи дават известна надежда за бъдещето, но пък преди няколко години и Михаил Клечоров спечели медал от младежкото първенство, без това да бъде последвано от каквито и да било успехи при мъжете.
------------------------
Банкер;2006, бр. 9;
Лидерът на "Демократи за силна България" отхвърли миналия четвъртък пред журналисти твърдението, че той ще бъде общият кандидат за президент на десните на предстоящите тази есен избори. Въпреки че повечето симпатизанти на СДС, по данни от социологическо проучване на сините, виждат в Иван Костов и в Надежда Михайлова печелившата двойка, лидерът на ДСБ заяви, че той не е фигурата, способна да обедини десницата. Според него сините обсъждат два варианта - да издигнат известен политик от техните среди или да се спрат на гражданска, общественоприемлива кандидатура за президент.
------------------------
Банкер;2006, бр. 9;
Компанията, произвела тоалетните за торинската зала "Пинероло Палиачо", домакин на състезанията по кърлинг, не бе официален спонсор на Олимпиадата. Затова всеки посетител в тях вместо логото на фирмата виждаше безбройни лепенки сиво тиксо, залепени на стратегически места върху порцелана.
------------------------
Банкер;2006, бр. 9;
или сняг, за да са сигурни, че зрителите на олимпиадата виждат само правилните емблеми на правилните места.
------------------------
Банкер;2006, бр. 10;
Клиентите, ползващи абонаментни програми на "Мобилтел" и телефонни апарати, подходящи за UMTS-услугите, ще могат вече да виждат събеседника си, когато са на територията на столицата. Засега услугата е активна само в София, но до лятото се очаква видеовръзки да се осъществяват и в Бургас, Варна, Пловдив и големите курорти, каза пред журналисти Йозеф Винацер, главен изпълнителен директор на "Мобилтел".
------------------------
Банкер;2006, бр. 10;
Истина е, че докато Шарлиз Терон, Кийра Найтли и останалите суперзвезди чакат обявяването на "Оскарите", а режисьорите и продуцентите им се задъхват от напрежение, няколко души вече могат да се облегнат назад в креслата си с въздишка на облекчение. Това са дизайнерите и модните посредници, които най-после виждат, че са си свършили работата - работа, която често означава дълги месеци на преговори, безкомпромисна борба с конкурентите и сключване на договори, често по-сложни и от междудържавни споразумения.
------------------------
Банкер;2006, бр. 11;
Искането на Ангел Първанов за прекратяване на съдебния процес и връщането на делото за доразследване от прокуратурата обаче срещна пълно неразбиране от страна на адвокатите на Леков и Манолова. С пълно основание те опонираха, че процесът срещу техните клиенти се води вече осем години и според тях е крайно време те да разберат виновни ли са в нещо, или не. Адвокатите на Леков и Манолова заявиха, че не виждат смисъл делото да се връща в изходна точка и отново да чакат осем или повече години за присъди.
------------------------
Банкер;2006, бр. 11;
"Не се страхувам от отрицателно становище на Комисията за защита на конкуренцията по сделката за ТЕЦ "Варна", тъй като електроцентралата има пренебрежим дял на пазара на електропроизводството и не би могло да става дума за добиване на монополно положение", каза още Владимир Шмалц. Колкото до вертикалната интеграция (това, че нейна собственост са трите електроразпределителни дружества - в столицата, София-област и Плевен), според чешкия специалист тя се приемала съвсем нормално в цяла Европа и ако страната ни виждала проблем в такива сливания, щяла да е единствената.
------------------------
Банкер;2006, бр. 11;
В интервю за "БАНКЕРЪ", което дадохте преди около една година, заявихте, че корупцията в изпълнителната власт е най-сериозното предизвикателство по пътя ни към Евросъюза. Виждате ли сега някаква положителна промяна в тази насока?
------------------------
Банкер;2006, бр. 11;
- Честно казано, аз лично виждам известно подобрение в ограничаването на подкупите както в България, така и в Румъния. Понякога е трудно толкова тежки проблеми да бъдат решени светкавично. Настроен съм оптимистично, че ще постигнете успехи в борбата с корупцията. Много е важно обаче усилията на управляващите да продължат.
------------------------
Банкер;2006, бр. 11;
Много от коренните жители на Южна Америка не виждат защо трябва животът, обществото и културата им да се разтърсват или унищожават само за да могат нюйоркчани спокойно да седят в своите джипове, заседнали в градските задръствания.
------------------------
Банкер;2006, бр. 11;
- Да, както и по кризата със сметта на София, улиците на столицата и т.н. Да не забравяме, че голяма част от столичани, които гласуваха за Бойко Борисов и които продължават да го подкрепят, преди години са подкрепяли СДС. Така че аз не виждам нищо страшно да има едно такова сътрудничество между СДС и кмета на София. Напротив, полза ще имат и кметът, и СДС, и най-вече столичани. Друг е въпросът доколко това сътрудничество може да прерасне по-нататък в политическо.
------------------------
Банкер;2006, бр. 11;
- Как ще реагират е въпрос, който трябва да зададете към тях. Аз съм убеден, че те си дават сметка, че с тези налични сили не могат да спечелят нито тези, нито следващи избори. Аз тази моя идея я лансирах много отдавна, даже и в някои медии. Защото, пак казвам, аз съм говорил с много влиятелни хора, свързани с демокрацията в България, и доколкото виждам, те частично приемат тази идея те да създадат един обществен съвет от преговарящите партии, който да предложи един общ кандидат. Това все пак е някаква стъпка.
------------------------
Банкер;2006, бр. 11;
В другата група попадат хората, впечатлени повече от сарказма и язвителните му забележки, насочени не само към спорещите, но и към аудиторията. Забележки, които "превръщат" в класни ръководителки възрастните дами, обадили се да го поучават. Из зрителските" ИНТЕРНЕТ форуми може да се прочете и мнението, че "Милен Цветков е най-големият присмехулник, който някога се е появявал в българския телевизионен ефир". "Не виждам нищо лошо в това да съм по-остър както с гостите в предаването, така и с някой от обадилите се - отсича той. - Такъв съм, какъвто съм. Просто съм си аз."
------------------------
Банкер;2006, бр. 11;
Другият му дядо също зарязал всичко заради жена. "След години и техният внук, сиреч аз, също оставих кариерата си заради жена - изобщо мъжете в нашия род сме такива", споделя съвсем сериозно Батилов. "Най-голямата ми мъка е, че никога не съм виждал дядовците си", продължава той. Имал и по-голям брат, Костадин. Бил моряк, загинал на 21 години в морето...
------------------------
Банкер;2006, бр. 11;
"Удовлетворени сме, че две години след катастрофата с помощта на следователи, прокурори, експерти, журналисти и съда бе установен механизмът на катастрофата по начин, по който и ние го виждахме. Ясно се вижда кой е отговорен за трагичния инцидент. Ние повече претенции нямаме", се казва в писмото. Родителите са доволни и от седемгодишната присъда, защото по делото било доказано, че шофьорът все пак е помагал на децата да излязат от автобуса и защото до момента няма друго тежко произшествие.
------------------------
Банкер;2006, бр. 12;
Подобни желания подтикнаха спекулантите към книжата на "Декотекс" АД на чието общо събрание на акционерите ще решава за увеличение на капитала чрез издаването на безплатни акции. Сплит в такава чиста форма не бяхме виждали от доста време и предполагам, че това е причината цената да нарасне с над 40% само за два дни.
------------------------
Банкер;2006, бр. 12;
От друга страна, с появата на "Атака" виждаме и ретротенденции. Националистите в България си поставят политически задачи от края на ХIХ век. Затова следващият сериозен обществен сблъсък ще е между модернизаторите на България и носталгичните рефлекси, които придобиват все по-причудливи форми. Те отдавна не са патент само на социалистите.
------------------------
Банкер;2006, бр. 12;
Днес основното направление на дейността на HKI е борбата с птичия грип. За целта предприятието предлага цяла серия различно оборудване. Вийк показва снимки от 2003 г., когато фирмата му е унищожила в Холандия около 26 хиляди животни. "Не бих искал децата ми да виждат такива неща" - казва предприемачът. Той си спомня с неудоволствие за първоначалните неуспехи. "Веднъж искахме да напълним едни курник с газ, но той постъпваше в помещението твърде бавно. Някои птици кудкудякаха тревожно. Гледката беше много неприятна. Затова е много важно да вършим работата си професионално" - разказва Ван Вийк.
------------------------
Банкер;2006, бр. 13;
- Това, което мога да кажа, е, че ние винаги сме работили прекрасно с генерала, най-вече в предишния кабинет, където имахме повече допирни точки в изпълнителната власт. Така че ние партнираме на всичко, което е положително за целите на държавата, на обществото и на партията. Никакъв проблем не виждам в Бойко Борисов.
------------------------
Банкер;2006, бр. 13;
Семейство Роуф очаква да се върне във Вашингтон през септември 2006 година. "Бих искал да продължа да работя по програмите на Фонда за различни страни, нещо, което ме интересува, защото има практически резултати. Икономиката може да бъде наистина обезкуражаваща като академична дисциплина, защото човек никога не е сигурен дали е прав, или не е. Но когато се занимавам с реални икономически проблеми, виждам истинските неща, които страна като България трябва да направи, за да успее."
------------------------
Банкер;2006, бр. 14;
Причините, които ни доведоха до такъв песимистичен сценарий обаче, съвсем не са плод на въображението на брюкселските бюрократи. В изложението си Оли Рен за пореден път е повторил онова, което отдавна виждаме и с просто око. А то е, че българското правителство
------------------------
Банкер;2006, бр. 14;
Руският поет, роденият в Полша евреин с трагична съдба Осип Манделщам си навлича гнева на сталиновия режим със своите стихове. В изблик на иронична любов към родината, задължителна за всеки тоталитарен режим, той пише и това: "...Но люблю мою бедную землю, оттого, что иной не видал." Ще ни прощавате за цитата на руски, но Манделщам, казват, е труден за превеждане. Иначе човекът е рекъл приблизително, че обича родината, защото друга не е виждал...Та и ние така, в началото на ХХI век.
------------------------
Банкер;2006, бр. 14;
Преди дни попаднахме на едно лъскаво списание за туризъм и пътувания. На корицата му се вижда как кметът на София Бойко Борисов в едър план дружелюбно приканва чужденците да ни дойдат на крака. В толкова едър план, че над темето му едва се виждаха кубетата на катедралата "Александър Невски"...
------------------------
Банкер;2006, бр. 14;
- Никак. Пак повтарям - можем да си купим оръжие и от друго място, но аз изобщо не виждам в това никаква логика. Първо, защото за затворите и за конвойната дейност ни вършат работа и "социалистически" пистолети и автомати. И второ, защото е безумие държавата (чрез Министерството на отбраната) да продава оръжие на самата себе си (през Министерството на правосъдието). Но... какво да ви разказвам повече, след като абсурдът стигна дотам, че сме принудени да купуваме обратно собствените си имоти, които някой някога е продал...
------------------------
Банкер;2006, бр. 14;
- Категорично, защото със сегашните темпове на инвестиции България ще има европейски следствени арести най-рано след десетина години. А колкото до европейските затвори - извинявайте, но просто... не мога да виждам толкова надалеч в бъдещето. Шуменските търговци на бъбреци "потеглиха" към свободата
------------------------
Банкер;2006, бр. 15;
И въпреки посочените от него плюсове колегите му не са съгласни. Те просто не виждат с какво той, като частник, ще бъде по-ефективен от тях, с какво ще бъде по-добър в работата си. Нали и държавните, и частните изпълнители ще вършат едно и също.
------------------------
Банкер;2006, бр. 15;
както писа един лондонски таблоид. "Този слух се роди от приятелството ми с боксьора Принс Насим Хамед. Често се виждаме и веднъж доста го разпитвах за исляма - беше ми интересно. Иначе Принс ми казва, че би предпочел да е играч на снукър вместо боксьор, само че прекалено много обичал да нокаутира хората."
------------------------
Банкер;2006, бр. 15;
- За оставки, както виждате, се говори всеки ден в различни сектори. Аз не бих казал, че в момента трябва да фокусираме вниманието си върху една или друга оставка, тъй като няма основание.
------------------------
Банкер;2006, бр. 15;
Да, не е трудно да се заобикалят законите в България - това го виждаме всеки ден. Но когато се прави от хора, които проповядват нов морал в политиката, възниква въпросът: защо да им вярваме?
------------------------
Банкер;2006, бр. 16;
- Формулата е балансьорът. Тя ги балансира всичките. От БСП като си виждат осемте, са спокойни. ДПС като си виждат трите части от властта, и те са спокойни. НДСВ са балансирани при пет. Това е акционерно дружество.
------------------------
Банкер;2006, бр. 16;
Н два пъти Бернардо Провенцано бил обявяван за покойник. Първият път - през 1992 г., когато жена му и децата му излезли от нелегалност. Те не говорели нищо за него, но в Сицилия бързо започнали да се разпространяват слуховете, че е умрял. Този слух бил опроверган от разкаяли се мафиоти, които съобщили, че макар да не са го виждали лично, са получавали от него ръководни указания.
------------------------
Банкер;2006, бр. 17;
- Аз разбирам идеята за прозрачност на доходите, да кажем конкретно на политиците, по следния начин - да са публични и открити пред институциите, чиято задача е да контролират спазването на закона. Да може прокуратурата да ги вижда, да може Сметната палата да ги вижда, да може данъчните органи и бюрото за финансово разузнаване да ги виждат. Обаче питам защо трябва да са достъпни за всичките осем милиона граждани на България?
------------------------
Банкер;2006, бр. 18;
- Преградите за източване на ДДС са по линия на т.нар. солидарна отговорност. Това създава тревоги, тъй като в една нормална държава данъкоплатците не би трябвало да носят отговорност по веригата. Но условията в България са специфични. Няма българин, който да не е ходил но Илиянци и да не е виждал предлагащите фактури тъмни наши сънародници. Включително и опозицията внесе предложение за извънредни мерки срещу организираната престъпност, каквото е и източването на ДДС.
------------------------
Банкер;2006, бр. 18;
В опозиция проблемите и нередностите по-добре се виждат. Подобен извод се налага и от лансираната от депутати от СДС законодателна акция срещу участието на представителите на властта в частни дружества и бордове на държавни предприятия. Неотдавна сините внесоха предложения за изменения в Закона за администрацията, а също и в този за държавния служител. Те ще бъдат обсъдени на първо четене от Комисията за борба с корупцията, непосредствено след приключването на парламентарната ваканция (бел.а на 10 май).
------------------------
Банкер;2006, бр. 18;
Германските жени, измъчвани досега от непонятното правило за футболната засада и недоумяващи как зрелите им мъже могат да плачат като деца от една нищо и никаква загуба, най-после виждат светлина в края на тунела. В оставащите седмици до световното те спокойно могат да наваксат пропуските във футболното си "образование" благодарение на една книга, която вече стана бестселър, и на поредица специализирани курсове, които също се радват на огромен интерес.
------------------------
Банкер;2006, бр. 18;
От друга страна, Джон и Джаки Кенеди, писателя Труман Капоти или Джордж Сорос и други знаменитости познавахме с жена ми лично. И затова отношенията ни имаха пo-друг характер. А някои, като Грета Гарбо например, виждахме въпреки, че бях журналист - тя имаше ужас от пресата.
------------------------
Банкер;2006, бр. 19;
Аз не виждам политиката само като компромис, но и като състезание, като битка. Изкарваш своя кандидат и се бориш с него. Той сам трябва да изкристализира сред другите и да се наложи. Алъш-вериш, ако е необходим, ще се прави после. Много бързо забравиха някои как аутсайдерът Първанов стана президент.
------------------------
Банкер;2006, бр. 20;
- Бюджетът ни за 2006 г. е 6 млн. лв. и е твърде малък. Ще преговарям с министър Пламен Орешарски за увеличаването му до равнището на 2005-а, когато е бил 13 млн. лева. Необходимо е да се направят сериозни инвестиции в инфраструктурата, в рекламата и в туристическата база. Имаме прекрасни балнеоложки центрове, които не се виждали и лев инвестиция в продължение на 30-40 години. Всеки добър бизнесмен знае, че за да развива собствения си бизнес, трябва да реинвестира приходите и печалбите, както и да привлича нови инвестиции - български и чуждестранни.
------------------------
Банкер;2006, бр. 20;
- За момента моето лично виждане, а и това на политическия съвет на "Гвардия" е, че най-вероятно няма да се включим в тях. Не виждаме кого от очертаващите се кандидати бихме могли да подкрепим. Макар че нещата са доста неясни...
------------------------
Банкер;2006, бр. 20;
Искам да говоря, защото след близо 17 години демократично развитие на България виждам, че голяма част от хората в съдебната власт - без оглед на професионалните им възможности, стажа и уменията им - се подчиняват на правила, които бяха присъщи на тоталитарната държава.
------------------------
Банкер;2006, бр. 22;
Очевидно е, че САЩ не виждат в Русия главен приоритет. В същото време обаче през близките години изтичат договорите за стратегическите настъпателни оръжия и ядрените потенциали. Москва остава водещ партньор на Вашингтон в глобалната сигурност. В същото време икономическата обвързаност между двете страни остава слаба, за разлика например от разширяващото се търговско-икономическо сътрудничество между САЩ и Китай. Бави се членството на Русия в Световната търговска организация, американският Конгрес отказа да отмени дискриминационната поправка Джексън - Веник, която обаче бе отменена за Украйна.
------------------------
Банкер;2006, бр. 22;
- Лъкатушенето се изразява във факта, че Демократическата партия напусна СДС през 1994 година. Моята политическа кариера е свързана именно с ДП. Но не виждам някаква проява на непоследователност. През 2001 г. реших да изляза от прекия партиен живот, за да се занимавам с политическо образование, тоест ходех на семинари да обучавам колеги как да правят избори. Не съм влизал обаче в политическо противопоставяне, водещо до разделянето на избиратели.
------------------------
Банкер;2006, бр. 22;
- Да, лежеше и се лекуваше с аспирин. Обясни ни, че виждал черни кръгове, защото го ударила топка по главата. Доц. Михайлов му измери температурата, прегледа го и не констатира никакъв оток на мозъка. След това аз разпоредих подсъдимият да бъде натоварен в автомобила и всички се отправихме към Инфекциозна болница, за да проверим още няколко неща: защо Димитров е отишъл точно в това болнично заведение, а не в ХVIII поликлиника, която е на двеста метра от жилището му, кой лекар го е е прегледал и защо му е издал точно такова направление.
------------------------
Банкер;2006, бр. 22;
- Ясно е, че всеки би искал да попадне в титулярния състав. Чисто математически това е невъзможно, така че няма нищо страшно, ако треньорът ме слага сред резервите. Само че не съм съгласен, че моята позиция на терена се дублира с тази на Кака. По-скоро се виждам като алтернатива на Зе Роберто или Емерсон, защото предпочитам да действам от по-задни позиции.
------------------------
Банкер;2006, бр. 22;
"Аз съм вече на доста години, но никога не съм виждала такова неща, обяснява жителка на едно от малките предградия близо до Сао Пауло. - Лично за мен това е предупреждение към всички нас, че бандитите могат да организират истинска гражданска война, стига да го поискат."
------------------------
Банкер;2006, бр. 22;
Всички врати са различни. Но когато ги отварят, хората винаги знаят за какво е дошъл Бек. "Просто виждам как кръвта им се смразява, а сърцата им ще се пръснат! - казва той. - Но аз не мога да им върна синовете, бащите, съпрузите. Всичко, което мога да сторя, е да ги подкрепям в тези тежки дни."
------------------------
Банкер;2006, бр. 23;
Може би може, но свикнали да виждаме прозиращите интереси при подобни сделки, не е за пренебрегване фактът, че новият Закон за концесиите дава основание след изграждането на такова съоръжение то да бъде отдадено на концесия. И като се има предвид колко годишен може да бъде концесионният договор, се прокрадват основателни съмнения относно смисъла държавата да влага луди пари в начинание без ясно бъдеще.
------------------------
Банкер;2006, бр. 23;
Освен това управляващите по принцип не се съобразяват с мнението на опозицията, не разглеждат внесените от нея предложения, поради което и нейните представители не виждат защо да работят в комисиите и рядко остават при гласуванията на законите.
------------------------
Банкер;2006, бр. 23;
В демократичните държави минимум една трета от парламентарното време за една година се отделя на дебатите за съставяне на бюджета и на отчета за неговото изпълнение. А у нас това не се случва. Виждаме как той се приема буквално за няколко дни.
------------------------
Банкер;2006, бр. 23;
- Да, наистина има известно объркване. Защото, от една страна, бяха водени преговори между осем политически партии, а от друга, виждаме, че текат някакви паралелни разговори във формат ЕНП. Това само допълнително увеличава недоверието между различните политически формации вдясно от центъра.
------------------------
Банкер;2006, бр. 23;
Говорим много за МВР и за нелицеприятните тайни, които то крие от обществото, а в същото време виждаме как офицери от полицията работят за създаване на структурите на една организация, която още преди да се е регистрирала като партия, е втора по рейтинг в страната. Някои дори направиха аналогия с възникването на политическия кръг "Звено", дошъл на власт с преврат през 1934 година.
------------------------
Банкер;2006, бр. 23;
Абсурдно е човек да си мисли, че след демократичната промяна на 10 ноември 1989 г. в МВР, следствието и прокуратурата са останали да работят само некадърниците, които по-далеч от заплатата си не виждат. Още по-малко вероятно е в трите основни звена за борба с мафията да "вилнеят" само тежко корумпирани ченгета и магистрати, които за единия подкуп са готови и през огъня боси да минат.
------------------------
Банкер;2006, бр. 24;
И по трите направления виждаме, че БСП възпроизвежда неща, които вече са ни познати. Натрапват се много силни аналогии с времето на Жан Виденов. Никой не може да обясни разумно защо отново бе излъчен един очевидно слаб лидер - неподготвен, неопитен, податлив на манипулации. Очевидно е, че това съвсем не е силната фигура днес - нито в партията, нито в правителството. Виждаме, че има други персони, които претендират за водещата роля. И Станишев нищо не може да им каже.
------------------------
Банкер;2006, бр. 25;
Любопитно е, че искането на Ангел Първанов за прекратяване на съдебния процес и връщането на делото за доразследване от прокуратурата срещна съпротивата не на друг, а на адвокатите на Леков и Манолова. Според тях процесът срещу техните клиенти се води вече осем години и е крайно време те да разберат виновни ли са в нещо, или не. Защитниците на бившите изпълнителни директори заявиха, че не виждат смисъл делото да се връща в изходната си точка и отново да чакат осем или повече години за присъди.
------------------------
Банкер;2006, бр. 25;
- Намаляването на ставката по ДДС наистина може да направи чудеса по отношение на инфлацията. Това е просто икономическо правило, защото налогът се отразява върху крайната цена на всяка стока, респективно върху инфлацията. Но, както виждаме, няма изгледи този инструмент да бъде използван.
------------------------
Банкер;2006, бр. 25;
А в интервю за столичен всекидневник, дадено само час-два след приключването на отчета, д-р Хелмут Палдер заяви: "Ако с тези пари беше построена една болница или един мост - всички щяха да ги виждат и да им се възхищават. А ние вложихме средствата в старта на структурните промени и в промяната на възгледите за българското правораздаване. И, ако довършим започнатото благополучно, съгласно критериите на Европейския съюз, тогава похарченото ще даде големи печалби. Но ако се случи обратното и ЕС сложи катинар на вратата си пред България, тогава загубите биха били огромни...".
------------------------
Банкер;2006, бр. 26;
- През 2005 година банката е инвестирала около 40 млн. лв., а през 2006 предвиждаме да вложим дори по-голяма сума. Както виждате, това са 100 млн. евро, "похарчени" именно за инвестиции в икономиката на България.
------------------------
Банкер;2006, бр. 26;
Това да не би да е така заради предизборните обещания, които давахте. Те доста се разминаха с делата на кабинета и хората го виждат...
------------------------
Банкер;2006, бр. 42;
През последните три месеца петролът поевтиня с 25% - до по-малко от 60 долара за барел. "От много години не сме виждали подобен спад", коментира Едмунд Даукору - петролен министър на Нигерия и президент на ОПЕК.
------------------------
Банкер;2006, бр. 42;
Според показанията им през онази юлска нощ Пилето им казал, че на претоварването на ТИР-овете ще присъства митничар, който щял да запечата камионите. Пред съда Красимир Кръстев заяви още, че тогава" видял да се извършва някаква дейност с камионите, но не видял каква всъщност е тази работа". А Петко Петков "допълни" колегата си, като сподели пред магистратите, че "обектът (т.е. - плацът пред "пилешкия" склад) бил слабо осветен и камионите, които били на десетина метра от тях, не се виждали..."
------------------------
Банкер;2001, бр. 26;
Алексиева признава, че голяма част от хората, с които навремето е започнала в българския "Клуб на знаещите", вече са извън страната: "Това е съвсем нормално, по света членството в МЕНСА се цени изключително високо. Виждала съм формуляри, в които е записано специално условие за принадлежност към някое дружество на МЕНСА, за да те изберат за дадена високоплатена длъжност".
------------------------
Банкер;2001, бр. 26;
"Запознах се със съпруга си в посолството, където работех като преводач. През годините на социализма имах доста перипетии заради връзката си с него, даже в един момент за около две години спряхме да се виждаме. След това той ме потърси пак, макар че вече работех на друго място. През цялото време най-много страдаше баба ми. Разни непознати й звъняха по телефона и й говореха срещу мен" - спомня си Алексиева.
------------------------
Банкер;01/11/2003, бр. 44;
- Ето, виждате ли? Този пример потвърждава думите ми, че наистина съществуват механизми за контрол на фирмите монополисти. Самият факт, че след разправията между "Борика" и ОББ националният картов оператор е предложен за продан, показва, че съм прав.
------------------------
Банкер;01/05/2004, бр. 17;
Да сте виждали някога Бил Гейтс или Уорън Бъфет да мъкнат багаж или да си свалят обувките и колана, когато преминават през охраната на летището? Със сигурност не сте. В края на краищата, дори да летят с обикновена авиокомпания, милиардерите, кинозвездите и държавните мъже обикновено имат многоброен екип от асистенти, които се грижат пътуването им да мине необезпокоявано.
------------------------
Банкер;26/11/2005, бр. 47;
Начинанието безспорно е добро, тъй като го виждаме в програмите на почти всички политически сили - прави се реформаторска крачка за издръжката на болниците от един източник, заяви депутатът Васил Паница. Добрите новини обаче свършват дотук. Оказва се, че т.нар. реформаторско решение може да е твърде рисковано, тъй като Националната здравноосигурителна каса няма необходимата информационна система, а оттам и капацитет за контрол над харченето на парите и тяхното разпределение. Нито пък е взела мерки да предотврати евентуални негативни последици в хода на изпълнението на толкова отговорен бюджет.
------------------------
Банкер;2007, бр. 6;
Прекалено скептично се изказвате за шансовете на БСП на изборите тази година. Твърдите, че не виждате как биха могли да се мотивират избирателите. Най-новите конституционни промени не могат ли да спомогнат за това?
------------------------
Банкер;2007, бр. 6;
Обикновените израелци, които много обичат да четат за богаташи, не научават почти нищо за него от клюкарските рубрики. Той отказа интервютата, които искаха от него големите израелски медии. Наистина милиардерът охотно се среща с журналисти, но отговорите му не съдържат нищо друго освен оплаквания от правителството, данъчните власти и дишащата във врата му полиция. Известно е само, че е женен и има три деца, но никой не ги е виждал. Не се знае дори дали са в Израел, в Русия или някъде другаде, например в Ангола, където Гайдамак притежава обширни имения.
------------------------
Банкер;2007, бр. 7;
Лекарят признава, че въпреки всичко е готов веднага да стегне багажа си и отново да пропътува десетките хиляди километри до Ливингстън. Твърди, че отново има нужда да докаже пред себе си, че е в състояние да издържи предизвикателството. "Експедицията в Антарктида е един "Биг Брадър" от наистина екстремен вид - сравнява той. - Пристигайки там, виждаш как около теб няма психолози и хора, които да те изведат, когато ти стане трудно и тъпо. Каквито и неща да те тревожат, трябва да ги преодолееш и да не показваш слабост пред останалите."
------------------------
Банкер;2007, бр. 7;
В съседния шивашки цех не знаят също какви са съседите им. Любопитни тийнейджъри от Техникума по индустриална химия обаче разказват, че са се опитвали да надзърнат в тайнствената обител, но тя винаги е със здраво залостена врата и бдяща за покоя в нея охрана. Децата обаче също са виждали спиращите луксозни возила и потъващите зад оградата скъпооблечени мъже, които се събирали там от време на време.
------------------------
Банкер;2007, бр. 7;
...Заливът Ниа в щата Вашингтон е едно от най-красивите кътчета в Америка. Вълните на Тихия океан се разбиват в скалистия бряг, зеленината е тучна, небето - лазурно. Само на петдесетина метра от живописния бряг се намира западнало рибарско селище. Тук-там се виждат ръждясали коли. В неделната утрин по надупчения като решето път не се мярка жива душа. Само иззад оградата надзъртат подозрително няколко любопитни деца. Ако им махнете за поздрав, ще се направят, че не ви забелязват.
------------------------
Банкер;2007, бр. 7;
Другото, което "Параграф 22" успя да научи, е, че по високите етажи на вътрешното ведомство духат доста странни ветрове. Част от "големите" началници подкрепят авангардните намерения на главния секретар на МВР, защото виждат в тях единствения начин, по който ГДБОП може да оцелее и да бъде полезна. Докато противниците на тази идея, "предвождани" от шефа на Национална служба "Полиция" - главен комисар Валентин Петров, не дават и дума да се издума за подобна радикална промяна.
------------------------
Банкер;2007, бр. 8;
- Българският пазар не е голям и въпреки че очакваме частното банкиране да се развива с изпреварващи темпове, лично аз не виждам място за специализирана в частното банкиране кредитна институция. Очакванията ми са, че тази услуга ще се предлага от няколко от големите местни банки със сериозни канали за дистрибуция, както и дистанционно - от големите играчи в този бизнес, но не и чрез физическо присъствие в страната.
------------------------
Банкер;2007, бр. 10;
когато скача за висока топка. Фантастичната му игра буди страхопочитание дори у хора като Ханс ван Брьокелен, бивш носител на КЕШ с "Айндховен" и европейски шампион с Холандия. "Ръцете му са просто невероятни - признава Ханс. - Никога не съм виждал друг човек с толкова дълги ръце в живота си."
------------------------
Банкер;2007, бр. 10;
Експертите не очакват кардинални промени в електоралните предпочитания - единственият, който може да конкурира Джулиани, е държавният секретар Кондолиза Райс. Неотдавна съветникът на Буш в избирателните кампании през 2000 и 2004 г. Марк Маккинън заяви, че Райс е за предпочитане пред другите кандидати републиканци: "Тя е свръхподходяща - републиканка, жена, афроамериканка и държавен секретар. Не виждам по-ярка звезда на политическия хоризонт." Самата Райс обаче отхвърля всякакви предположения по този повод и твърди, че не възнамерява в близко бъдеще да претендира за президентския пост.
------------------------
Банкер;2007, бр. 11;
- За да се говори за следващо управление, трябва да се каже, че това е пред разпадане. Аз не виждам такъв процес в тройната коалиция. Що се отнася обаче до изявлението на ГЕРБ, че никога няма да влязат в коалиция с БСП...
------------------------
Банкер;2007, бр. 13;
Има ли възможност правителството да продължи политиката си на намаляване на данъците и къде вие виждате резерви в тази област?
------------------------
Банкер;2007, бр. 13;
- Не. Ние сме членове на Европейската народна партия. Отдавна сме декларирали ясно центристката си политическа позиция и не виждаме никакви основания за нейната промяна.
------------------------
Банкер;2007, бр. 13;
"За да бъдеш успяваща жена в Швеция, трябва да имаш добра работа, да отглеждаш три деца, да готвиш добре, да ходиш в спа центрове, да се виждаш с приятелки и да се грижиш за съпруга си", разказва Аника, чието време минава основно в пътувания и срещи с клиенти и служители в скандинавските, балтийските и германските клонове на SEB. Макар хората в Швеция да не говорят за това, подобно постижение е почти невъзможно.
------------------------
Банкер;2007, бр. 16;
Като цяло обаче френските домакини са толерантни към новите си гости. В крайна сметка те са виждали подобен интерес и в миналото. "Преди петнайсет години нашествието беше от японци - спомня си готвач от Коняк. - Кой знае, след десет години може да говорим по същия начин и за китайците."
------------------------
Банкер;2007, бр. 16;
"Улиците в населените места са най-често без осветление вечер и вие по правило преминавате по неосветени маршрути, когато се прибирате пеш. По възможност пресечете платното там, където е осветено. Ако ви предстои пресичане в участък, където няма осветление и в същия момент виждате фарове на приближаващ автомобил, в интерес на вашата лична безопасност е да го изчакате да премине и тогава да пресечете.
------------------------
Банкер;2007, бр. 16;
Веднага след подписването на контракта, досущ като своя приятел Христо Моллов, и Румяна Иванова започва да изпитва колебания в собствените си сили. За разлика от "съмненията" на синдика обаче, който така или иначе е юрист по образование и адвокат по професия, притесненията на Иванова са съвсем реални. Тя бъкел не разбира от самолети и не е виждала авиационни резервни части дори на картинка, защото дипломата й е за средно образование по твърде тясна специалност... "кулинар-сервитьор". И поради тази причина допуска най-сериозната грешка в живота си.
------------------------
Банкер;2007, бр. 19;
Ревизорите обаче се задоволяват само с тези разкрития и не правят анализ за това кои фирми, търгуващи с течни горива, кога и от кого са проверявани през съответния период. Липсва отговор и на повечето от поставените в сигнала до парламента въпроси на бившите служители на ДАМТН. Вероятно на някого в Министерството на икономиката загуби за бюджета от порядъка на 30 млн. лв. (колкото и условна да е тази сума) се виждат като пари за "дъвки и бонбонки".
------------------------
Банкер;2007, бр. 19;
Над 45% от анкетираните споделят, че икономическата ситуация в момента е неблагоприятна за спестяване. Около 66 на сто не виждат възможност да сложат някой лев настрана и през следващата една година. Що се отнася до нови покупки, за близо три четвърти от хората (72%) е абсолютно невероятно през следващите две години да си позволят нова кола, над 85 на сто не планират за същия период да си купят или построят ново жилище, а над 62% смятат, че няма да им е по джоба да ремонтират стария си дом.
------------------------
Банкер;2007, бр. 19;
- Струва ми се, че можеше да се оставят повече правомощия на следователите. Някой може да каже - не виждаш ли какво става в следствието, пък ти си хукнал да им даваш още правомощия. Аз подкрепих идеята при бъдещи промени в НПК прането на пари и детската престъпност да бъдат дадени на следователите. Тези хора имат дългогодишна подготовка, техният капацитет трябва да бъде използван.
------------------------
Банкер;2007, бр. 19;
След като чу присъдата, Владимир Кузов продължи да развива тезата си, че е жертва на политическа поръчка: "Сега спокойно ще можем да отчетем пред Европейската комисия, че има осъден политик. Това беше целта на делото. Осъдиха ме без абсолютно никакви доказателства. Николай Кирилов ме е виждал само по телевизията, като водещ на "Канал 2000"", декларира той и заяви, че ще продължава да ходи на работа без ни най-малко угризение на съвестта.
------------------------
Банкер;2007, бр. 20;
За съжаление нарушения има. Тези нарушения се констатират, но за това са необходими усилията както от страна на екипите на служители на Министерството на околната среда и водите, така и на екипите от Министерството на земеделието и горите, на Столичната община, а бих казал и в по-широк аспект - на всички граждани, които виждат тези нарушения. Те трябва своевременно да ги сигнализират, за да могат да се вземат превантивни мерки и да се пресичат.
------------------------
Банкер;2007, бр. 20;
- Ние сме завод под небето и времето играе важна роля. Но най-големият ни страх е от недостига на работна ръка. От една страна, цената на труда в България се повишава, от друга - няма достатъчно хора, които да берат рози. В Турция, която е най-големият ни конкурент, нямат този проблем, защото отглеждат рози в градини от 10-20 декара и за семействата това е втори бизнес. При нас масивите са 300 до 500 дка и често принадлежат на хора, които не са виждали как цъфти и един декар рози. За да се оберат 500 дка, трябват около хиляда души.
------------------------
Банкер;2007, бр. 20;
- На изложението бяха показани козметични продукти на основата на розово масло и розова вода. Посетителите имаха удоволствието да тестват новия парфюм на Института по розата, който е направен съвместно с френската фирма CHRIS ANTHONY и е използвано масло, произведено от нас. Интересът към България беше изключително голям. Популярни сме като страна на розите и етеричните масла. Но голяма част от французите не бяха виждали розово масло и не познават аромата му.
------------------------
Банкер;2007, бр. 20;
Досега съдебните репортери не са виждали по-нагъл свидетел от Младен Михалев-Маджо и по-благосклонно отношение на съд към свидетел. Маджо беше призован в сряда (16 май) за 9.30 ч., за да бъде разпитан във връзка с убийството на бившия си съдружник Милчо Бонев-бай Миле и още петима души, застреляни на 30 юли 2004 година.
------------------------
Банкер;2007, бр. 22;
Концентрацията на преобладаващата част от обемите в малко на брой транзакции пресъздава напълно текущата търговия с непарични платежни средства. От една страна, наблюдаваме нарастване на обемите, но от друга - виждаме изчаквателната позиция на по-голямата част от първособствениците на компенсаторни книжа, което лишава от динамика сегмента.
------------------------
Банкер;2007, бр. 22;
- Не съм съгласен, защото експертните ни групи разработват изключително адекватни политики в ключови сектори на икономиката. Особено що се отнася до разрешаване на проблемите в земеделието. Виждате какво се случва със зърнопроизводителите. И как въпреки тяхното окаяно положение държавата отбягва да води диалог за намиране на спасение. Подобно е положението и с образованието. Ние искаме да се прекрати с експериментите, които се правят с нашите деца.
------------------------
Банкер;2007, бр. 22;
Засега като фаворит се очертава "Еър уан", тъй като правителството би предпочело да запази авиокомпанията в италиански ръце, коментират анализаторите. Доказателство за това те виждат във факта, че преди време местните власти се противопоставиха на сливането на най-големия магистрален оператор в страната "Аутостраде" (Autostrade) и испанското дружество "Абертис" (Abertis), както и срещу опитите на американски и мексикански инвеститори да получат контрол върху националния телеком.
------------------------
Банкер;2007, бр. 22;
Неофициално обаче историята е съвсем друга. Член кооператорите от Българско Сливово въобще не са виждали очите на Петър Тонков. Фактурата, с която е осчетоводена покупко-продажбата, е абсолютно фалшива. А печалбата на "бизнесмена" от старопрестолния град е повече от прилична: 16 459 лв. неправомерно възстановен ДДС.
------------------------
Банкер;2007, бр. 23;
Биех се с по-големите деца. Изобщо не ме беше страх. Помня, че една учителка, която живееше на нашата улица и ме беше виждала в действие, категорично отказа да ме вземе в нейния клас, за да не предизвиквам неприятности. Но иначе бях добър ученик, един от най-добрите. По-късно същата учителка ми каза, че съжалява, задето не ме е взела. В класната стая бях съвсем различен от хлапето, което се биеше по улиците."
------------------------
Банкер;2007, бр. 25;
Първият негативен атестат за работата на полицаите е почти нулевото им познание за правото на служебен адвокат, което имат задържаните. Ченгетата масово не знаят за съществуването или (които все пак са запознати) изобщо не прилагат Закона за правната помощ, свидетелстват "инспекторите". Трети пък не виждали никакъв смисъл от адвокатска защита, поради което "приятелски" съветвали задържаните да се откажат от нея.
------------------------
Банкер;2007, бр. 25;
Изследователите обясняват малката бройка сигнали за насилие със страха на заловените. "Задържаните не смеят да съобщават за подобни случаи, защото не виждат никакви гаранции за справедливо и безпристрастно разследване на случая", гласи един от изводите в обобщения доклад на проекта.
------------------------
Банкер;2007, бр. 26;
- Аз лично не бих допуснал да ме използват политици и не бих се съгласил да се запиша сред учредителите на това движение, ако виждах подобна възможност.
------------------------
Банкер;2007, бр. 26;
"Полицай седи на стол с разкривени крака, а главата му клюма. Човекът е уморен, но до края на дежурството му остават броени минути. От прозореца на участъка се виждат върховете на дърветата, огрени от първите лъчи на студеното слънце.
------------------------
Банкер;2007, бр. 27;
Журналистите с удоволствие разказаха поредната рибарска история, как Путин хванал 75-сантиметров костур и го пуснал обратно в океана. Ако не за друго тази случка следва да се отбележи като много добро описание на американо-руските отношения - винаги като в разказ на Чехов - с неочакван край. Всички са в захлас, докато наблюдават как Вашингтон и Москва "хващат рибата" и после бързо се връщат в реалността, когато с изумление виждат как независимо от "офанзивата на усмивките" лидерите неочаквано я връщат във водата.
------------------------
Банкер;2007, бр. 28;
- Трудно ми е да дам прогноза, но, както казах, не виждам предпоставки за противоречия. Може би се вадят заключения от изказването на Кирил Добрев на конгреса, което някои схванаха като пряко насочено срещу Румен Овчаров. Не знам техните отношения какви са. Но не допускам да възникнат търкания между двамата, още повече че в щаба Кирил Добрев ще отговаря за работата с младежта, най-общо казано.
------------------------
Банкер;2007, бр. 28;
"Това е сериозен успех за всички органи, които се занимават с борба срещу тероризма. И безусловно потвърждение, че приетите напоследък мерки дават чувствителни резултати - казва Раян Макгийл, служител в една от частните охранителни агенции в Шотландия и експерт по въпросите на сигурността. - Не помня случай потенциални терористи да са били арестувани толкова бързо и цялата им терористична мрежа да е разгромена. Всичко, което чувам и виждам, ме изпълва с гордост за бившите ми колеги".
------------------------
Банкер;2007, бр. 28;
"Подобни сценарии сме виждали и през изминалите години. Не съм параноик и не съм човек, който трябва да дава версии, но трябва да се търси кой е заинтересован от създаване на чувство за несигурност в държавата за гражданите и какво цели с това", заяви още Сергей Станишев пред парламента, без да си прави труда да огласи и отговора на риторичния си (полу)въпрос.
------------------------
Банкер;2007, бр. 31;
- Не знам за какви надписи говори този следовател, защото по време на цялото предварително разследване аз нито веднъж не съм му виждал очите дори.
------------------------
Банкер;2007, бр. 31;
- Не съм разговарял с него, не съм разпитван и никой не е е искал мнението ми по въпроса с липсващите пари. Ако вие смятате, че това е нормално, за мен е чиста лудост да повдигаш обвинение срещу човек, на когото дори очите не си му виждал. Освен това ордерите, за които е говорил следователят, не могат да бъдат използвани като доказателство по време на процеса, така че в съда всичко ще падне.
------------------------
Банкер;2007, бр. 32;
"Неотдавна едно момче, впечатлено от моя силен дух и воля за живот, дойде при мен и ми каза: "Алекс, винаги съм следил кариерата ти на пилот и съм ти завиждал за живота, който си живял. Когато ти се случи произшествието, плаках за теб. Чувството, което изпитах в онзи момент, беше безкрайна мъка при мисълта каква нелека съдба те очаква. Днес виждам не само огромна сила у теб, но и ти завиждам много повече, отколкото когато беше само пилот!", спомня си състезателят.
------------------------
Банкер;2007, бр. 33;
В Индия е невъзможно да не усещаш всеки миг присъствието на това семейство. По пътищата се движат автобуси и камиони "Тата". Навсякъде се виждат реклами на сателитната телевизия "Тата скай" и на застрахователното дружество "Тата". В хотелите "Тадж", също собственост на концерна, се сервира чай "Тата" със захар "Тата". Октоподът "Тата" създава 2.8 процента от брутния вътрешен продукт на огромната страна. Обикновените европейци обаче научиха за него едва през януари тази година, когато металургичните заводи "Тата" купиха за 8.9 млрд. евро англо-холандската групировка "Коръс".
------------------------
Банкер;2007, бр. 33;
След шестнайсет години начело на семейната империя вече 68-годишният Ратан мисли за пенсия. За тези години той увеличи двайсеткратно стойността на концерна, чиято оценка сега надхвърля 45 млрд. евро. Въпреки приказното си богатство той си остава изключително скромен. Не дава интервюта, от 20 години насам живее в жилището си в Бомбай. Хората често го виждат с немските му овчарки Тито и Ранго на разходка в парка или на градския плаж. Единствената му скъпа прищявка е колекцията му от автомобили. Но дори тя е на светлинни години от лукса, в който е затънал Лакшми Митал.
------------------------
Банкер;2007, бр. 33;
В своята 30-годишна практика той е виждал и съпреживявал почти всичко. Спасявал е хора, престоявали повече от ден-два под руините на някоя рухнала сграда или затрупани от лавина, денонощно е търсел изгубени в зимни виелици по планинските била. Но той никога няма да забрави мъчния спомен от земетресението в Турция през 1999 г., при което загиват повече от 17 хил. души.
------------------------
Банкер;2007, бр. 34;
- Да, готови сме. Нашата първа стъпка след приватизацията на бившите електроразпределителни дружества във Варна и Горна Оряховица бе именно в този насока - да ги направим конкурентоспособни на либерализирания пазар. Днес имаме две компании - "Е.ОН България Мрежи" и "Е.ОН България Продажби". Това е основното задължително условие за изграждането на либерализиран пазар. Що се отнася до 1 юли, виждаме, че пазарът бавно започва да се отваря. Причината за това е, че все още липсват окончателни хармонизирани пазарни правила за определяне на техническата част.
------------------------
Банкер;2007, бр. 34;
Край на цитата. Не е нужно да припомняме при какви обстоятелства името на Румен Овчаров се преплете с това на Георги Рогачев и на бившия му началник в "Топлофикация София" Вальо Топлото. Избирателят сам ще направи "топлата връзка". Та ако сте регистрирани, кандидатирайте се, виждате каква конкуренция се е задала!
------------------------
Банкер;2007, бр. 34;
... Стоян винаги е разполагал с много и най-различно оръжие. Всякакви пистолети - "Макаров", "Браунинг", "Маузер", "ТТ" и един револвер "Питон"; ловна карабина, автомат "Калашников", като над 80% бяха с изтрити номера. Виждали сме още ловни пушкала - ижовка и туловка, автомати "Заги" и "Узи". И взрив, много взрив, който му го караха от Разград - "С-4", амонит и тротил. С все фитилите и капсул-детонаторите.
------------------------
Банкер;2007, бр. 34;
... Стоян винаги е разполагал с много и най-различно оръжие. Всякакви пистолети - "Макаров", "Браунинг", "Маузер", "ТТ" и един револвер "Питон"; ловна карабина, автомат "Калашников", като над 80% бяха с изтрити номера. Виждали сме още ловни пушкала - ижовка и туловка, автомати "Заги" и "Узи". И взрив, много взрив, който му го караха от Разград - "С-4", амонит и тротил. С все фитилите и капсул-детонаторите.
------------------------
Банкер;2007, бр. 34;
Още същата вечер обаче любителски видеозапис, излъчен в ефира на една национална телевизия, разби тази версия. На кадрите, направени с мобилен телефон, ясно се вижда как охранител на "Хелп" скача трупешката върху тялото и главата на Барзан Ариф. Той, естествено, не оказва никаква съпротива, а около него не се забелязват нито дълъг нож, нито бокс с шипове. Тъкмо обратното - виждат се двама-трима полицаи, които безучастно съзерцават екшъна и се чудят какво да правят: дали да се намесят, или да се уверят, че охранителят ще "освободи напрежението" докрай.
------------------------
Банкер;2007, бр. 35;
- Румъния е добър индикатор за сравнение заради сходното ни икономическо развитие и общото ни присъединяване към общността. Виждаме как по-високите цени на храните в съседната страна много бързо повлияха на цените в България. Разликата е, че там нещата са по-уедрени, има повече монополи и по-нискоконкурентна среда. Това, от една страна, позволява извличане на по-големи печалби при навлизането на чуждестранни инвеститори, но от друга - голяма част от структурните фондове са насочени към малките и средните предприятия.
------------------------
Банкер;2007, бр. 35;
Един от най-наболелите проблеми за мира на Балканите е този със статута на Косово. Как виждате вашата роля при посредничеството между основните страни в конфликта?
------------------------
Банкер;2007, бр. 35;
Изстрелите са чути от патрулиращите полицаи. Те бързо пристигат на мястото и виждат двете проснати на земята тела. Мястото е оградено, пристига следствен екип. Близо до телата криминалистите откриват необясними кървави дири, които водели до близките храсти. Там полицаите намират маска. Направената на по-късен етап ДНК-експертиза установява, че я е носил Петър Митев.
------------------------
Банкер;2007, бр. 35;
Прокурорът по делото Деян Маринов настоя за ефективни присъди от по две години лишаване от свобода на подсъдимите. Най-силният му коз се оказа фактът, че продавачът на колата е бил на работа в АЕЦ - Козлодуй на 15 септември 2004 г. и е било невъзможно да подпише документа. Самият той заяви пред съда, че не е слагал парафа си в пълномощното и изобщо не е виждал депутатът и Юлиян Янков на въпросната дата.
------------------------
Банкер;2007, бр. 36;
"Няма нужда да водим спорове в медиите - отбеляза самият Цанков пред "БАНКЕРЪ". - Ние притежаваме всички документи и съдът е този, който ще се произнесе по казуса. Базата е наша и не виждам защо трябва да занимаваме обществото с дрязгите помежду си." Според хората от БТС обаче документите доказват собствеността на НИМХ върху наблюдателницата, но не и върху прилежащата спалня.
------------------------
Банкер;2007, бр. 36;
- Не бих казал, че не намираме път един към друг, просто виждаме нещата по различен начин. Ние смятаме, че проблемите в туристическия бранш са прекалено много и специфични само за него. Те не могат да бъдат смесвани с тези на млекопроизводителите, на транспортните фирми и т.н. Точно поради тази причина искахме да създадем организация, която да решава проблемите изключително и само на туристическия бранш.
------------------------
Банкер;2007, бр. 36;
излязоха данните на Комисията за финансов надзор за натрупаните активи в частните пенсионни фондове. Към 17 август в дружествата има над 1 млрд. евро (1.97 млрд. лева). Така че, независимо от направените доста неща за либерализацията на инвестиционния режим в този бранш, законовите рамки вече им се виждат тесни. Неотдавна дружествата за допълнително пенсионно осигуряване обявиха, че лимитите за инвестиции в отделни инструменти трябва да бъдат коригирани, за да избират по-свободно къде да влагат парите си.
------------------------
Банкер;2007, бр. 36;
Прокурорът по делото Деян Маринов настоя за ефективни присъди от по две години лишаване от свобода на подсъдимите. Най-силният му коз се оказа фактът, че продавачът на колата е бил на работа в АЕЦ - Козлодуй на 15 септември 2004 г. и е било невъзможно да подпише документа. Самият той заяви пред съда, че не е слагал парафа си в пълномощното и изобщо не е виждал депутатът и Юлиян Янков на въпросната дата.
------------------------
Банкер;2007, бр. 37;
- Не виждам никаква пречка гражданин, който смята, че по някакъв начин е бил принуждаван да дава пари, да пусне съответния сигнал. Една от първите заповеди на главния прокурор Борис Велчев бе във всички сгради на прокуратурата в страната да се сложат кутии за сигнали на граждани, в които те да алармират за нередности в работата на обвинителите. Не само за корупция, но и за забавена или некачествена работа. Мога отговорно да ви заявя, че досега в нашата работа проблеми не е имало. В Районна прокуратура-Перник няма колеги, които да са корумпирани.
------------------------
Банкер;2007, бр. 39;
- Зависи какво значение влагаме в "сериозни". Няма да фалираме, няма да имаме хиперинфлация, отрицателен растеж или реално намаляване на доходите. Но как ще се оглеждаме в останалите 26 членки на ЕС - в техния растеж, доходи и просперитет? Всички пътуваме и виждаме с просто око истината. Ще стане съвсем непривлекателно да се живее в България - не защото тук съвсем няма условия, а защото навсякъде другаде възможностите са по-добри. Това ще е огромният трус, при това не само за едно поколение българи.
------------------------
Банкер;2007, бр. 39;
Те очакват да се въведе система на позитивна селекция, а икономическия елит на прехода приемат като остарял и неадекватен. Те искат прекъсване на порочната симбиоза между бизнеса и политическия елит, защото именно тук виждат възможността за собственото си утвърждаване.
------------------------
Банкер;2007, бр. 39;
Световният дипломатически консилиум - сесията на Общото събрание на ООН, отчете за 62-ри път състоянието на света. В момента то се намира някъде между Иран и необходимостта от "вътрешен климат за промени", а по излъскания паркет с просто око се виждат местата с поледица.
------------------------
Банкер;2007, бр. 39;
А ето какво казва за своя другар в живота самата Ангела Меркел: "Ще ми се да можех да прекарвам повече време с него. Ценя високо неговото спокойствие и аналитичен ум. Той е моята връзка с нормалния живот". Москва, черно асфалтово шосе. От двете му страни - високи стени, зад които се виждат само върховете на дърветата. Това е прочутото Рубльовско шосе, около което се намират дворците на руските милиардери.
------------------------
Банкер;2007, бр. 39;
Силни думи ли използвам? Мога да ги обоснова и ще започна с очевидното. Загледайте се как полицаите носят униформа. Те са разгърдени като латиноамерикански или африкански партизани, под куртките им се виждат разни пуловерчета, носят цивилни обувки, чорапите им са с най-различни цветове, а по вратовете им висят ланци като верижки на тоалетни казанчета.
------------------------
Банкер;2007, бр. 40;
Веднага след като съдът "удари с чукчето" по масата, медиите се втурнаха след Николай Кокинов с въпроса предлагал ли е сделка на подсъдимите. Градският прокурор на София отрече категорично твърденията им. Той призна, че през лятото е бил в затвора, виждал се е с тях и с други затворници. Целта на посещението му е била да види дали пандизчиите нямат оплаквания от администрацията на тюрмата.
------------------------
Банкер;2007, бр. 40;
Преди да започне съвместното заседание, "новобранците" се суетяха, видимо притеснени и неориентирани. Те щъкаха ту към старите си колеги, ту към администрацията на съвета, за да попитат за местата си, ту към някоя групичка хора с надеждата, че ще разпознаят онези магистрати от новия ВСС, които са виждали "само на картинка".
------------------------
Банкер;2007, бр. 40;
На сбирката дойде елитът на БСП, членовете на предизборния щаб на кандидата Бриго Аспарухов, заслужили и позабравени столични партийни дейци отпреди двайсет и повече години, червени министри, депутати и леви активисти. Срещата бе в хотел „Кемпински Зографски", по ирония предпочитано място на срещи на бивши и настоящи дейци от „тихия фронт", към който принадлежеше в продължение на години червеният кандидат-кмет. Бриго Аспарухов обаче уточни пред присъстващите, че кампанията се открива именно от това място, защото е най-високото в София и от него се виждат и хубавото на града, и проблемите му.
------------------------
Банкер;2007, бр. 41;
- Навсякъде, където подкрепяме районните кметове, се надяваме да имаме успех. Те ще бъдат пряко избирани и ще станат реални фактори за развитието на отделните региони на столицата, за да може тя като цяло да изглежда по-добре. Всички виждаме, че има по-добре и по-зле развити райони. Това е по-скоро инерция от миналото, а не обективен процес, който се случва сега на базата на някакво целенасочено управление.
------------------------
Банкер;2007, бр. 41;
- Това не е синдром, характерен само за нашата листа и само за София. Виждате, че в цялата страна и други политици подхождат по този начин. Очевидно има някаква преценка, че този тип хора, ангажирани в спорта и шоуто, привличат повече и по-лесно симпатизанти. Може би просто е един опит да се види дали на практика е така. Наистина това са самостоятелни решения на областното ръководство на партията в града. Ние като централно ръководство не сме участвали в този процес, така че да се надяваме, че ще бъде успешна формула. Само това можем да си пожелаем.
------------------------
Банкер;2007, бр. 41;
- Не. В никакъв случай не става въпрос за пазарлъци. Това беше характерно по-скоро за предишните периоди, когато районните кметове се назначаваха, и там безспорно се стигаше до такива разговори. Сега обаче говорим за пряк избор, така че е много трудно политиците да си правят пазарлъци на гърба на избирателите. Не бива, а не е и възможно. По-скоро подкрепата ще бъде на принципна основа, от гледна точка на политики и на визия за промяна и развитие на нещо, което ние намираме за реалистично. Виждате, че в много от програмите има неща, невъзможни за реализиране и направо странни.
------------------------
Банкер;2007, бр. 43;
- Моделът ни на събиране и обработка на статистическа информация например не гарантира, че отчитаме точно размера на валутните постъпления от износ на стоки и услуги. Освен това важни парични потоци се градят само с допускания. Такива са средствата, които туристите харчат на ден у нас, парите, които се внасят на ръка от хората, работещи в чужбина, и така нататък. Затова няма да се учудя, ако се окаже, че реалният дефицит по текущата сметка е по-малък от този, който виждаме сега.
------------------------
Банкер;2007, бр. 43;
- Това е поредната стъпка хората да не крият доходите си. Намалението с 3%, комбинирано с предишното намаление от 6%, дава положителни резултати и затова тази политика трябва да продължи. Все още осигуровките са високи, а пенсиите ниски. Необходимо е с намаляване на осигуровките да се ускори и реформата на пенсионната система, за да виждат хората смисъл да плащат.
------------------------
Банкер;2007, бр. 43;
Мнозина сигурно ще се учудят, че след като законът определя кога е извършено престъпление, прокурорът решава дали да поеме даден случай, или да се направи на разсеян. Аз обаче не съм виждал дело, образувано от закона. Всичките са образувани от прокурори, следователи или дознатели.
------------------------
Банкер;2007, бр. 44;
По принцип при въвеждането на валутен борд е необходимо да имаш стратегия и за излизането от него. Нашата стратегия е: присъединяване към еврото с фиксиран валутен курс. И тя е съгласувана и приета от ЕС и Европейската централна банка. Не виждам причини това да бъде променено.
------------------------
Банкер;2007, бр. 44;
- Не виждам абсолютно никакви предпоставки за промяна на валутния курс до въвеждане на еврото в България - след 3-5 години. Финансовата стабилност на страната трябва да бъде базирана на твърда финансова дисциплина - стабилен валутен курс и строга фискална политика, която се спазва от всички развити страни.
------------------------
Банкер;2007, бр. 44;
Продължавам да сънувам. Стоя пред секция № 52 с твърдото решение да избера кмет, на всяка цена. В съня си даже го виждам, макар и мъгляво, как иде към мен и реди в рими обещания: зоните ще махна аз, улиците тук ще асфалтирам, идвам тук за твоя глас, позволи ми да те агитирам...
------------------------
Банкер;2007, бр. 44;
Къщата се намирала на самия изход на града, който водел към близкото село Згориград. Преди да се прибере, Илия срещнал свой приятел, когото не бил виждал от няколко месеца, и решили да се почерпят. За целта отишли в дома на приятеля да врътнат бутилка вино.
------------------------
Банкер;2007, бр. 45;
За разлика от пазара на златни монети, този на възпоменателни монети е сравнително нов. У вас, например, той се развива много бързо, тъй като възпоменателните монети се възприемат не само от колекционерите, но и от обикновените хора, които виждат в тях интересен подарък по различни поводи.
------------------------
Банкер;2007, бр. 45;
Думите му вбесиха председателят на ВАС Константин Пенчев. Журналистите, които наблюдаваха заседанието, се втрещиха, защото никога не са го виждали чак толкова ядосан.
------------------------
Банкер;2007, бр. 45;
- Моята амбиция е да сплотя всички колеги около общи цели. Очевидно е, че ние сме хора с изградени характери, с житейска практика, с биографии, които се различават и съответно имаме различни виждания по всеки въпрос. Но смятам, че едва ли някои от колегите би поставил личните си интереси над тези, които ни обединяват и са ни вкарали в тази политическа игра. Така че, на този етап, не виждам ситуация, в която някои от колегите самоволно биха напуснали групата.
------------------------
Банкер;2007, бр. 45;
- Работодателите са една от най-чувствителните обществени групи, които много бързо реагират на промяна в една или друга посока в бюджета. Очакваме от тях много трезва оценка на заложените параметри. Убеден съм, че могат да дадат много полезни предложения. Сега е моментът това да се случи. Една обществена дискусия винаги е полезна. Ето, виждате как учителската стачка всъщност в крайна сметка доведе до положителен резултат - катализира необходимостта от реформа в образованието и залагане на по-високи финансови параметри в бюджет 2008.
------------------------
Банкер;2007, бр. 45;
Подобни плагиатства не са необичайни в света на модата. Затова и Светла Димитрова се стреми да работи с млади хора с оригинални идеи, които никой няма да може да копира. "Когато бях млада, плюех по старите дизайнери. Та те не можеха да предложат нищо по-разчупено и нестандартно. От моята гледна точка днес, когато съм на 55, виждам, че по-възрастните колеги, ако не чак някакви революционни идеи, са носели поне опит и мъдрост." И въпреки че между Светла, Петя и Дрина има по едно поколение разлика, те се разбират идеално.
------------------------
Банкер;2007, бр. 46;
- Това е труден и изключително важен въпрос. Ние говорим за цифровизация, когато все още използваме пишещи машини. Възникват много сериозни трудности, а в същото време никой не е в състояние да каже със сигурност колко ще струват етапите на цифровизацията. Както виждате, в този бюджет никъде не се говори за подобно нещо. А ние от него трябва да отделим и средства за експериментални излъчвания.
------------------------
Банкер;2007, бр. 46;
Впрочем самият чешки премиер и лидер на "Гражданската демократична партия" Тополанек преди няколко месеца заяви: "Голяма част от младите чехи гласуваха за нас през 2006 г., защото виждаха в партията ни двигател на промяната и защото по този начин отхвърлиха антиреформаторското социалдемократическо управление. Но тези млади хора могат да се отдръпнат от нас и да се присъединят към прогресиращата Зелена партия, припознавайки я като алтернатива и на нас, и на социалдемократите."
------------------------
Банкер;2007, бр. 46;
Галина Захарова обаче предложи да го снемат от длъжността "заместник", но да го оставят като обикновен прокурор до изтичането на шестмесечното предизвестие. "Целта на въпросната разпоредба от ЗСВ е да се даде време на магистратите да си изпишат делата и преписките, преди да напуснат съдебната система. Заради това аз не виждам пречка ние да го освободим само от ръководния пост", поясни Захарова.
------------------------
Банкер;2007, бр. 49;
Вальо Топлото каза, че изобщо не познава Георги Станчев и никога не го е виждал. Той призна, че е сключвал договори за банкови касети в трезора на Пощенска банка в НДК, но не помни колко са били и кога е подписвал контрактите. Ако документите обаче му бъдат показани, то щял веднага да се сети.
------------------------
Банкер;2007, бр. 49;
- Аз лично не бих упрекнал такъв колега. Виж, ако оправдателната присъда се дължи на грешки, допуснати от наблюдаващия прокурор, не виждам нищо лошо в това те да бъдат анализирани и административният ръководител да го предложи за дисциплинарно наказание.
------------------------
Банкер;2007, бр. 49;
- Не виждам нищо притеснително, защото в случая става дума за полицейска операция и досъдебно производство срещу организирана престъпна група. Подобен тип разследвания са изключително трудни и е нормално те да продължават по-дълго.
------------------------
Банкер;2007, бр. 49;
Обнадеждаващото е, че две трети от младите попълнения владеят поне по един западен език. А що се отнася до високите технологии... Уви - и тук сте прав, въпреки че не виждам никакъв проблем по-възрастните магистрати да усвоят компютъра поне дотолкова, че сами да си пишат обвинителните актове и постановленията. Поне във ВКП аз съм предприел сериозни мерки машинописките непрекъснато да намаляват. Е, след време ще оставим няколко - просто така, "за цвят", но като цяло тенденцията е прокурорите сами да се справят със задълженията си "по писане".
------------------------
Банкер;2007, бр. 51;
- Хората няма да спрат да плащат данъци - българинът е отговорен. Хората искат да има държава. Но това, което виждат, иде по силата на техния избор. Не са способни или нямат сили за друг избор, не могат да се ориентират. И отговорността за това далеч не е само тяхна.
------------------------
Банкер;2008, бр. 2;
Когато през ноември 2007-а Михаел беше награден за пореден път като предприемач на годината, в приветственото слово беше изречена една твърде интересна фраза: "Той позволява да го ръководят, но винаги е виждал крайната цел и е чувствал потребностите на пазара". Става дума за прочутите мозъчни атаки в концерна, по време на които водещите мениджъри предлагат най-невероятни решения на един или друг проблем. По време на тези сбирки шефът демонстративно отпуска юздите на управлението, което отприщва инициативата.
------------------------
Банкер;2008, бр. 2;
На един от клиповете е показана закачката на невръстно хлапе с проститутка. Всичко това тече на фона на песен, перифразираща Вазовото стихотворение "Аз съм българче"…На кадрите се виждат сираци, които се забавляват с проститука, макар, че в към момента на заснемането на филма единият от тях няма още 9 години. "Тук с проститутката съм сниман аз. Караха ме да й вдигна полата, да я вържа за ръцете и краката, да я напръскам със спрей и да и скачам отгоре. Не беше гола, беше с пола и сутиен", разказва малкият Христо Харун, един от главните изпълнители във видеото.
------------------------
Банкер;2008, бр. 3;
Иван Сотиров обаче е доста по-ясен, като казва, че в СДС се връщат "зловещи фигури". Според него на "Раковски" 134 вървял процес на "реставрация" и това се виждало с просто око. Там се настанила "митничарската група" в лицето на Пламен Минев, Захари Желязков, Христо Христов и хора на Евгени Бакърджиев. В Хасково, където СДС категорично загубило, пък на лидерския пост си стоял човек на Христо Бисеров - Янко Велев. "Вместо да се занимаваме с актуални неща като идването на Владимир Путин и проблемите в кабинета, ние предлагаме неоконсерватизъм и съюз с Бакърджиев", коментира още Сотиров.
------------------------
Банкер;2008, бр. 4;
- Най-вероятно при сегашната конюнктура цената на заемите малко ще се увеличи. Виждате, че някои банки вече започнаха да предлагат по-високи лихви по депозитите, които привличат от клиентите си. Това означава едно, че кредитните институции вече чувстват нужда от свежи пари. А когато парите не достигат, логично е цената им да се вдигне.
------------------------
Банкер;2008, бр. 4;
Петдесет и три процента от участниците в проучването очакват, че американците ще разширяват своето присъствие и през следващите пет години. Близо 82% от анкетираните не виждат опасност от засилващото се влияние на американските капитали, а едва 18% са на мнение, че това би бил сериозен удар върху германския бизнес.
------------------------
Банкер;2008, бр. 4;
- Не виждам основание. Аз и другите мои колеги, които изразяваме загриженост за партията и недоволство от управлението й, представляваме по-голямата част от онези над 230 000 гласа, получени през 2005 година. На последните местни избори видяхме намалялата няколко пъти подкрепа за линията на лидера и на сегашното ръководство. Причината е отказът от моралната база на ДСБ. Аз и няколко мои колеги се придържаме към идеите, заради които бе създадена партията, и представляваме онази значителна част наши избиратели, които също като нас не приемат отказа на ръководството от идентичност.
------------------------
Банкер;2008, бр. 4;
- Определено не. Законодателството в България забранява абсолютно всичко преди мача. Забранява алкохол, факли, бомби, димки, транспаранти. Но в Италия примерно те са позволени и ги виждаме във всеки мач. В Англия и Германия трябва да минеш прав до стюарда и те пускат, без значение дали си пиян или не. Влизаш и си гледаш мача. В Германия пък си пият бира на самия стадион.
------------------------
Банкер;2008, бр. 5;
У нас това твърдение важеше за целия ни пазар. Емоциите никога не са добър съветник. Сезонът на отчетите отминава и който е чакал момента, за да продаде, трябва вече да го е направил. Големите продавачи от последните седмици не се виждат на хоризонта и който е продавал с надеждата да купи евтино, поне засега ще трябва да почака.
------------------------
Банкер;2008, бр. 6;
Когато дошъл на себе се след катастрофата, му се случил друг неприятен епизод: "Отварям очи и виждам, че лежа съвършено гол със системи и на двете ръце. От едната страна на кревата стои жена ми, а от другата - любовницата ми. Ужас! Наложи се да се престоря, че отново съм загубил съзнание."
------------------------
Банкер;2008, бр. 6;
Освен "чист" играч много подходящо е избрано и самото място, където е разположена лабораторията - в пристройка, залепена до фамилната къща на един от най-известните в комунистическото минало родове в Кюстендилско - Клечкови. Според неофициална информация Жоро Дебелия и една от "издънките" на рода - 56-годишният Александър, дългогодишен шеф на "ВиК"- Кюстендил, са били много добри познати и често ги виждали заедно из селото. По-малкият брат Бойко Клечков пък в миналото бил редови митничар на ГКПП- Гюешево и за кратко време шеф на кюстендилската митница...
------------------------
Банкер;2008, бр. 7;
Доказателство за това, че "Сосиете Женерал" е достатъчно мощна, е фактът, че за придобиването на допълнителни 30% от акциите на РОСБАНК, с които общият ни дял в капитала й ще стане 50%, "Сосиете Женерал" ще плати 1.7 млрд. щ. долара. Виждате, че независимо от понесените щети, ние сме в състояние да правим големи инвестиции. В този смисъл веднага ще кажа, че не предвиждаме каквито и да е промени в политиката на банката спрямо нейните дъщерни структури в чужбина. Ние ще продължим активно да ги подкрепяме както с кредитни линии, така и при увеличението на капитала им, ако това е необходимо.
------------------------
Банкер;2008, бр. 7;
- Аз се учудвам на подобно нахалство, меко казано, при положение че виждаме на какъв хал е държавата. Дори ако погледнем социологическите данни, на какво ниво е подкрепата за трите партии в управляващата коалиция, да се иска втори мандат е нагло.
------------------------
Банкер;2008, бр. 8;
Като човек, който непрекъснато общува със студентите, мога определено да заявя, че огромното мнозинство от тези, които работят, са принудени да го правят, за да се издържат, а немалко - и за да помагат на родители и роднини. Противно на твърденията на някои (главно управляващи) политици, че стандартът на живот непрекъснато се подобрява, по студентите си виждам, че много семейства все по-трудно свързват двата края. Затова все повече млади хора са готови да приемат всякаква работа, стига да им носи някакви доходи и да не изисква специална квалификация.
------------------------
Банкер;2008, бр. 8;
"Всеки, който работи при мен, знае, че виждам в него първо човека и след това работника. Старая се да наложа това поведение и на ръководния екип", подчертава Димитър. Той рядко уволнява хора, пък и малко напускат.
------------------------
Банкер;2008, бр. 9;
Къде виждате ролята на лизинговите компании в процеса на усвояване на средствата от европейските фондове? Има ли вече лизингови компании, които са сключили споразумения за сътрудничество с икономическото ведомство - например по програмата "Конкурентоспособност"?
------------------------
Банкер;2008, бр. 9;
За последен път жигулката се появява на различно място на 9 ноември, когато семейство Желязкови излиза от сградата. Тогава неизвестно лице мести соцвозилото в задния двор на кооперацията, точно на мястото, където обикновено стои джипът на Очите. Върху лентата е запечатан и моментът, в който Тянка, брат й и гардът им се прибират и виждат чуждата кола на тяхното място. Докато тримата умуват какво да правят с лекия автомобил, той избухва и ги прави на парчета.
------------------------
Банкер;2008, бр. 9;
Освен това в пледоарията си прокурорът обяви, че Димитър Вучев и приятелката му Милена са дали подробно описание на шофьора на "Опел"-а, което напълно отговаряло на външността на Клинков. На очна ставка между подсъдимия и Демби жертвата категорично заявила, че Клинков е въртял волана на колата в злополучната сутрин:"Вучев сподели, че неколкократно е виждал подсъдимия да го следи, като посочи местата и времето на "случайните" срещи", разказа още прокурор Ангелов.
------------------------
Банкер;2008, бр. 10;
- На този въпрос за жалост не можем да дадем точен отговор нито ние като асоциация, нито държавата, която разполага със съответните митнически и контролни органи. Официално се твърди, че загубите от нелегални продажби възлизат на около 100 млн. лв., но смятаме, че става въпрос за двойно и тройно по-големи количества, които достигат до 30% от бизнеса с горива у нас. При около 3 милиарда литра, които се завъртат всяка година, виждате, че говорим за изключително големи печалби. Течните горива са масова стока, от която при злоупотреби може да се спечели много.
------------------------
Банкер;2008, бр. 11;
Белград ще остане в класическа патова позиция до момента, в който му бъде предложено да подпише Споразумението за стабилизиране и асоцииране с ЕС. Преизбирането на Борис Тадич на президентските избори на 3 февруари, в които той надделя трудно над кандидата-националист Томислав Николич, показа, че сърбите все пак виждат бъдещето си като член на Евросъюза.
------------------------
Банкер;2008, бр. 11;
- Точно така. Работата ни като продавачи, като безмитни оператори по места е да продаваме стоката в наличност, която изцяло се оформя като износ. Оттам насетне кой в какви схеми влиза и кой на кого продава е работа на полицията и на митническите власти. И както виждате, те напоследък отбелязват успехи в тази насока. Не смятам, че нелигитимният внос е в такъв размер, че да застрашава вътрешния пазар. Нито смятам, че е в по-голям размер, отколкото в други държави членки на ЕС.
------------------------
Банкер;2008, бр. 11;
- Гоним се като котка и мишка. През нощта виждаме нарушителите с приборите за нощно виждане, но трябва да преценим на момента дали те са нарушители на държавната граница, или са трафиканти, преминали през зелената граница извън оградата на КПП. Имали сме и много случаи, на задържани турски граждани. Имали сме случаи в които - на зелена граница, покрай оградата сме задържали такъв "минувач" с два мастербокса и половина в раницата.
------------------------
Банкер;2008, бр. 12;
Къде виждате ролята на една банка за развитие при усвояването на средства от структурните фондове на Европейския съюз?
------------------------
Банкер;2008, бр. 12;
Не просто защото материалното им положение е трудно, а защото виждат, че далеч нагоре са изпълзяли персони, попаднали в елита без необходимите качества и резултати за това.
------------------------
Банкер;2008, бр. 12;
- Имали са май някаква стара вражда. Тях ги беше страх от Георги, а пък той беше 15 кила. Виждаш ме мен, че съм голям, пък брат ми един такъв малък... Беше известен в града, всички го познаваха. Ходеше нахакано из града, не го беше страх от нищо и никого. Просто беше отворен.
------------------------
Банкер;2008, бр. 12;
Защото тази институция имаше информация за акумулирането на огромни парични ресурси и за изтичането им в чужбина по банков път. Какво последва - атаки срещу следствието. След време хвърлиха върху нас вината, че не сме били разследвали добре фараоните. Никой не отчете, че следователи, прокурори и полицаи с месеци не мигваха и не виждаха близките си, за да работят по случаите. Само по едно дело се разпитваха по около 5 000 свидетели.
------------------------
Банкер;2008, бр. 13;
и сенчестия бизнес, като ... направо си общува с тях. Не може да се твърди със сигурност, че Петков се черпи с тези люде, но каза, че се виждат и си говорят по телефона, защото иначе току-виж някой се разтревожил, че не го вдига. Засега подобни "оперативни" мероприятия са постигнали само забъркване на лепкави информационни каши.
------------------------
Банкер;2008, бр. 13;
- Не виждам нищо страшно в това да има промени в кабинета. Нито пък ще настъпи драма, ако министри или техни заместници се разделят със своите постове. Ако така ще се постигне стабилизиране на управлението и подобряване на резултатите от него, не виждам никаква пречка това да се случи. Решението, разбира се, трябва да е на премиера Сергей Станишев.
------------------------
Банкер;2008, бр. 13;
Според съселяните на Гьоргов напоследък той бил много разстроен. В това състояние изпаднал, след като синът му, когото не бил виждал от 16 години, го посетил в Голямо Буково. Георги бил много развълнуван от срещата, но това явно е отключило и отрицателните му емоции. "Ядоса ли се, никой не може да го спре, дясната му ръка трепери, побеснява. Напоследък беше станал много див, имал си проблеми и покрай баща си, който е тежко болен. А хапчетата дали ги пие, никой не знае? Може и да ги пие, а ако не иска, никой не може да го застави", категорични са съселяните му.
------------------------
Банкер;2008, бр. 13;
- Често се случва заради една сбъркана цифричка или разлика в сума от 30 стотинки съдът да връща делото на прокуратурата. Независимо че няма такава специална процедура в НПК, не пречи някое число да бъде променено, без да се бави процесът. За миналата година такива дела са около 4000, което прави около една десета от внесените дела. На мен ми се виждат много, както и на колегите от Европейската комисия.
------------------------
Банкер;2008, бр. 14;
И още нещо. За себе си мога да кажа следното. От 1988 г. живея в гарсониера и продължавам да живея в гарсониера. Колата ми бе "Лада" и продължава да е "Лада". Това сам го виждате. И това е положението. При мен нямаше възможност да се мине за лиценз, без да се отговаря на всички условия. И до момента се учудвам на респекта, който шефовете на някои банки имат от мен. И го отдавам единствено на факта, че те бяха наясно как аз работя.
------------------------
Банкер;2008, бр. 14;
- Една от идеите, които обсъждахме в УС на БНБ, бе да използваме за подобен контрол Министерството на финансите, защото то имаше мрежа от поделения и хора в цялата страна. Всъщност тази идея бе моя, на Хърсев и на Бисер Славков, който по онова време бе началник на отдел, а после и заместник-министър на финансите. Бе немислимо 50 души от банковия надзор да упражняват контрол върху 3000 обменни бюра, 500 или 800 финансови къщи и около 50 банки. Ето сега виждате, че даването на разрешения за обменните бюра и финансовите къщи няма нищо общо с централната банка.
------------------------
Банкер;2008, бр. 14;
Подобно на Валентин Захариев и на Пламен и Атанас Бобокови директорите на сръбските предприятия, собственост на най-големия наш инвеститор в Сърбия Христо Ковачки, не виждат последици от признаването на независимостта на Косово. Генералният директор на корпорацията "Траял" (Trayal) Петър Петров изтъкна, че в западната ни съседка инвестиционният климат за инвестиции е много добър и проблеми с местните хора няма. "С компаниите, които ни доставят суровини, също нямаме проблеми", допълва Петров.
------------------------
Банкер;2008, бр. 14;
Те виждат в това опасност, защото се очаква растящите лихви по кредитите да предизвикат стагнация на този пазар. Специалистите констатират, че прекомерното застрояване и липсата на гарантирана доходност от инвестиране в недвижимости у нас ще намалят търсенето на имоти от страна на британци и ирландци. Други експерти пък твърдят, че тяхното място ще бъде заето от руснаци и скандинавци, които проявяват все по-голям интерес към закупуване на жилища у нас. Според специалисти те не се влияят от цената на жилището, което обикновено се придобива за собствени нужди.
------------------------
Банкер;2008, бр. 14;
Липсата на кадри в текстилния бранш пък притиска до стената Павел, който трябва да измисли решение на този проблем, за да поддържа максимално производствените мощности. "Отрасълът е нискозаплатен - казва той. - Фирмата ни обаче обучава персонал. Дори във фабриката ни в Чепинци да дойде жена, която никога не е виждала шевна машина, можем бързо да я научим на занаята." Това обяснява защо, ако някой от служителите сгафи - началникът избягва да го уволнява. Дава му втори шанс и възможност да се коригира.
------------------------
Банкер;2008, бр. 14;
Нещо повече. Жената споделила, че описаните в молбата ниви са й съвършено непознати и тя дори не ги е виждала.
------------------------
Банкер;2008, бр. 14;
Едновременно с напускането на Трифонов обаче на сцената, подобно на древногръцка трагедия, по волята на боговете излиза мистериозен турски шофьор. До този момент никой никога не го е виждал. "В колата, която ни блъсна и уби детето ми, имаше само един мъж. Аз бях тежко ранена, но в съзнание и помня всичко от този ден", твърди пред следователя пострадалата Верка. Никой обаче не обръща внимание на думите й.
------------------------
Банкер;2008, бр. 14;
Защо моята кола е открадната и стои паркирана в центъра на Кюстендил, хората я виждат, но никой не и обръща внимание? Защото тя не била открадната оттук.
------------------------
Банкер;2008, бр. 15;
- По принцип можехме, но държавата нямаше как да се справи без тях. Вижте, няма смисъл да коментираме миналото във варианти. Моята теза е, че каквото е имало да става, е станало и след като се е случило по един начин, е нямало вариант събитията да се развият по друг. Не виждам смисъл да се разиграват сценарии в миналото.
------------------------
Банкер;2008, бр. 15;
"Ние сме най-големият кредитор на столичани. Не виждам разлики между дълговете към нас и дълговете към всяка друга институция, включително и банките", коментира Милевски. По думите му, от 450-те млн. лв. дългове към "Булгаргаз" "Топлофикация - София" е успяла да изплати едва 195 милиона. В същото време "всеки втори абонат на столичното парно не си е плащал сметките през 2007 г. и тенденцията е тази статистика да се променя във вреда на дружеството".
------------------------
Банкер;2008, бр. 15;
- Ако произлизаш от дадено лоби, дали съзнателно или не, започваш да мачкаш другите. Затова може би е по-добре да не си част от лоби, да нямаш съученици, състуденти, роднини и приятели в този бранш, какъвто е случаят с мен. Не мисля, че това е недостатък. Разбира се, да имаш информация за нещата, които не се виждат на повърхността, е по-тежко и сложно, но не смятам, че това е непреодолима пречка.
------------------------
Банкер;2008, бр. 15;
- Няма никакъв проблем. Решенията се вземат колективно и едва ли някой ще си позволи да прави грешни ходове. Както виждате, в СОС досега дори една заменка няма вкарана. В другите общински съвети са минавали по 120 -130 на сесия. Освен това за поне 10 общински дружества вече има обвинителни актове по наши проверки и сигнали. Къде на друго място в държавата това се е случило?
------------------------
Банкер;2008, бр. 15;
"Признавам се за виновен, трябваха ми пари, заради това го направих. Не знам откъде идва дрогата, даже не знаех какво е хероин, не съм виждал дотогава. Оставиха я в колата и аз реших да я скрия и да я изнеса по време на почивката си в Хърватска. Тайникът на колата ми беше изработен още преди да я купя", обясни пред съда Котев. Той се оплака, че е безработен, че трябвало да издържа студент и дъщеря, която преди две години боледувала от менингит.
------------------------
Банкер;2008, бр. 15;
- Като гледам екипа на управляващите, дори да има някакъв сценарий от времето на Филип Димитров до днес, виждам много еднакви грешки. Борбата за власт винаги е на първо място. Когато съм разговаряла или съм била викана в качеството си на директор на националното следствие при президента Желев и министър-председателите, съм установявала, че те си нямат никаква представа за действителността. Нещо повече, пак ще повторя - директно са били заблуждавани или от тях са скривани значими факти…
------------------------
Банкер;2008, бр. 15;
Придружена от невролог, заедно с целия съдебен състав и с охрана, Петрова посетила в дома му обвиняемия за грабеж и побой Димитър Димитров. "Лежеше и се лекуваше с аспирин. Обясни ни, че виждал черни кръгове, защото го ударила топка по главата", разказа тогава в интервю за "Параграф 22" Петрова.
------------------------
Банкер;2008, бр. 15;
- Ами защото не виждах развитие в тая ферма, след като мина под управлението на СУПЗ в началото на 2003 година. По един начин стояха нещата, когато животните бяха в първия обор, отпуснат от общината. Децата идваха да видят животните. Давахме им един час, ако искат да поработят, да се занимават с кравите и по този начин да усвоят някакъв занаят постепенно. Но да предоставим животните изцяло в техни ръце, просто беше голямата грешка.
------------------------
Банкер;2008, бр. 16;
Втората благоприятна вест е, че бившият шеф на Федералния резерв Алън Грийнспън и сегашният - Бен Бърнанки, виждат едно голямо предимство на навлизащото днес в рецесия стопанство на САЩ - местният бизнес е в много по-добра форма, отколкото при предишните две рецесии. Корпорациите извън сферата на финансовите услуги - от "Сиско систъмс" до "Кока-кола", са натрупали общо повече от 500 млрд. долара в брой, успели са да намалят краткосрочния си дълг и да сведат складовите си наличности до рекордно ниски равнища спрямо продажбите.
------------------------
Банкер;2008, бр. 16;
Предположенията за номинирането му за комисар на ЕК предизвикаха доста противоречиви отзиви. Люксембургският премиер Жан-Клод Юнкер определи Таяни като "отличен кандидат". Греъм Уотсън, лидерът на либералите и демократите, обаче определи Таяни като твърде "пристрастен". Зелените също го обвиниха в "липса на независимост". "Таяни е гласът на Берлускони в Европарламента и именно затова не искам да го виждам в Комисията", коментира неговата сънародничка от Зелените Моника Фрасони.
------------------------
Банкер;2008, бр. 16;
На излизане от благополучното за него заседание развенчаният като контрабандист №1 на държавата плейбой заяви, че името му се свързва с контрабандните среди заради чужди интереси, но не уточни кои са те. Ще напусне ли Пилето окончателно кафеза ще стане ясно, след като изтече 15-дневният срок за протестиране на присъдата. Едва ли обаче Темида ще размаха над него онзи прословут меч, на който вече свикнахме да я виждаме само как се подпира...
------------------------
Банкер;2008, бр. 18;
Пред двамата политици сега стои ново важно предизвикателство. Те трябва да успеят да убедят своите сънародници в правилността на действията си. Политическите им опоненти - премиерът в оставка Воислав Кощуница и радикалът Томислав Николич - моментално изразиха крайните си резерви към Споразумението и изрекоха остри критики срещу тези, които го подкрепиха. Победата на Тадич на президентските избори през февруари обаче показа, че мнозинството от западните ни съседи виждат своето бъдеще в ЕС. Поредният тест ще се проведе на 11 май, когато сърбите ще избират предсрочно и нов парламент.
------------------------
Банкер;2008, бр. 19;
Съдиите пък виждат проблемите в работата на разследващите - не можем да осъдим някого за това, че кара скъпа кола, казват те. Прокурорите от своя страна обвиняват доскорошната Агенция за финансово разузнаване (сега Дирекция за финансово разузнаване (ДФР) към ДАНС), че им подавала кухи сигнали за съмнителни пари, на базата на които не може да се изгради обвинение, което да издържи в съда.
------------------------
Банкер;2008, бр. 20;
- Те са фатални. И сега виждаме един главен прокурор как действа (бел. а. Борис Велчев). На него се възлагаха големи надежди, че ще направи реформа и ще се освободи от корумпираните прокурори и че наистина ще предприеме ефективни мерки срещу организираната престъпност. Според мен това не става.
------------------------
Банкер;2008, бр. 22;
- Наистина съм тук от съвсем скоро - от началото на април, и не мисля, че съм в състояние да давам оценка за състоянието на българския банков сектор. Но това, което виждам, е една много солидна система. Тя е такава, от една страна, заради регулациите на Централната банка и високите капиталови изисквания, а от друга - заради самите кредитни институции, които са представени тук. В страната работят много банки, а повечето от тях имат сериозната подкрепа на международните си акционери. Съвсем естествено това им дава изключително стабилна основа за бъдещо развитие.
------------------------
Банкер;2008, бр. 22;
- Точно така. "Ен Ел Би Груп" предлага много широк набор от банкови и небанкови услуги. В момента в България освен банка работи и лизингово дружество на групата - "НЛБ Лизинг". На този етап обаче нямаме амбиции да създаваме компании, които да предлагат друг вид услуги. Пазарът на взаимни фондове, пенсионноосигурителният сектор и застраховането вече са поделени между сегашните играчи. Засега не виждаме възможност да се намесим на тези пазари и да завоюваме някакъв дял от тях.
------------------------
Банкер;2008, бр. 22;
- Повтарям, че ние сме предвидим партньор, но кой ще управлява решават хората. В момента тройната коалиция на БСП, НДСВ и ДПС е втората нормална коалиция в България за 18 години. Вярно, че има какво да се желае от управлението, и никой не е застрахован от пропуски, но за момента нямаме фатални грешки. Струва ми се, че оттук нататък няма да е толкова трудно и необичайно във властта да участват две, три и повече партии. А и не виждам причина сегашната коалиция да не управлява и в бъдеще.
------------------------
Банкер;2008, бр. 22;
Трябва да дойдете тук вечер", казва Саша Чернов, махайки с ръка към редицата ултраскъпи автомобили под нашата маса на терасата на Vanille, един от най-елитните московски ресторанти. "Покажете ми дори един ресторант в Лондон или Париж, пред който да има толкова много паркирани ферарита, "Астън Мартини" и "Ролс-ройс"-и. Ние имаме предостатъчни пари в Русия, нали виждате."
------------------------
Банкер;2008, бр. 22;
- Наистина може и така да бъде. Ще бъдат унищожени поне два випуска, защото се засяга сградата с основните специалности. Тук са ателиетата по живопис, скулптура, графика, стенопис. Тези хора аз не виждам къде биха могли да отидат, за да провеждат занятия. Установих и друга съмнителна операция.
------------------------
Банкер;2008, бр. 23;
"Когато се говори за нова такса за автомобилите, тя трябва да се отнася към конкретен резултат - какво точно ще се промени и какви точно разходи покрива. Защото таксите не са данъци, а в България се използват точно като такива. Никой не знае за какво отиват тези средства и никога промяната в таксите не се съпровожда с подобен разходен анализ. Според мен въвеждането на екотакса за автомобилите не е правилно. Всички ние плащаме достатъчно видове данъци, за да има и екотакса, а и не виждам разумна причина за това", изтъква депутатът от ОДС Мартин Димитров.
------------------------
Банкер;2008, бр. 23;
Някои ченгета и до ден днешен се шегуват с идеята на Спасов, като казват, че рядко им се намират и 10 лв., та ако ги докарат някой ден до двайсетачка, ще е добре. От друга страна, не виждат как някой може да ги накара да преджобват колегите си, докато в джобовете на шефовете им "оперативно интересни лица" изливат златни потоци.
------------------------
Банкер;2008, бр. 23;
Състоялите се предсрочни парламентарни избори в Македония са едни от най-безсмислените, които светът е виждал. Безсмислени дори не е точната дума, защото провеждането на вот в настоящия момент е национално самоубийство.
------------------------
Банкер;2008, бр. 24;
Някои наблюдатели виждат в "Южен поток" заплаха за реализацията на проекта "Набуко". Това, което мога да кажа, е, че в условията на нарастващо търсене на газ в Европа тези два проекта не са конкурентни."
------------------------
Банкер;2008, бр. 24;
И накрая няколко думи за персонала на Victorinox. Хората от района на Ибах са известни с голямата си набожност. Даже прозорците на фабриката са украсени с витражи с библейски цитати, а по работните места почти навсякъде се виждат малки икони на Богородица. И наистина, християнските ценности все още живеят сред тези трудолюбиви планинци. Достатъчно е да се спомене, че за 80 години от фабриката не е уволнен нито един работник.
------------------------
Банкер;2008, бр. 28;
- Вярно е, че в много държави диференцираните ставки са практика. Във Франция например, където много отдавна има намалени ставки по ДДС за какво ли не, облагането върху доходите достига до 45-50 процента. В Германия е до 55 процента. Казвам всичко това, за да покажа, че наличието на ниски диференцирани ставки по косвения данък е комбинирано с високи преки данъци. Виждате, че нещата са свързани. Ето защо не мисля, че въвеждането на диференцирани ставки у нас е приемливо решение от която и да е гледна точка, дори и от административна.
------------------------
Банкер;2008, бр. 28;
- Вече не знам какво може или трябва да се облекчава. Смятам, че ресурсът за подобна стъпка е абсолютно изчерпан. Имаме две ставки по 10% за преки данъци. Знаете на какви нива бяха те преди години. Повече от това просто няма накъде. По отношение на преките данъци, мисля, че ставките са на минималните възможни нива, така че не виждам резерви.
------------------------
Банкер;2008, бр. 28;
Олмерт твърди, че не е докосвал парите. Да, виждал е пликовете, възможно е в тях да е имало долари, но не е проверявал. С парите за предизборните кампании се разпореждал Ури Месер. "Надявам се, че той е свършил всичко правилно" - каза премиерът на следователите. А след това заяви пред журналисти: "Нищо не съм сложил в джоба си."
------------------------
Банкер;2008, бр. 28;
Как ти, бившият шеф на следствието, участвал в изграждането му, виждаш неговото бъдеще, ако изобщо има такова. Изгорелите вагони край Мездра са факт, гърмя в Челопечене...?
------------------------
Банкер;2008, бр. 35;
Много инвеститори вярват, че в екологията има доста пари и виждат слънчево бъдеще за фирмите, които генерират енергия от соларни панели, вятърни турбини и други възобновяеми източници. В края на краищата тяхното "гориво" е безплатно, докато разходите на централите работещи с въглища и природен газ са високи и продължават да се покачват. Много страни вече правят възобновяемите енергоизточници все по-привлекателни чрез субсидиране или налагане на такси върху замърсяващите природата горива.
------------------------
Банкер;2008, бр. 35;
"Сетила се българската опозиция да ни покани на среща. Не съм виждал жив седесар за последните три години да обсъди с мен социалните проблеми в страната и проблемите на работещите. А сега искат да им обеля портокалчето на победата", заяви Христов.
------------------------
Банкер;2008, бр. 35;
Пиратите со опитали да вземат на абордаж японския танкер с две бързоходни лодки, откривайки силен огън. Въпреки всичко танкерът извършил сложна обходна маневра, увеличил скоростта и избягал от нападателите. Преследването продължило около час. Никой от членовете на екипажа не пострадал. По думите на моряците, недалеч се виждал и пиратският кораб, който, съдейки по всичко, е спуснал двата абордажни екипа.
------------------------
Банкер;2008, бр. 39;
Много отдавна не сме били свидетели на толкова неадекватно поведение на елита на БСП по време на политическо противопоставяне с опозицията. Вярно е, в България е имало какви ли не политици и министри, но такова чудо досега рядко сме виждали. Цялата интелигентност на "модерния млад" лидер на социалистите и премиер Сергей Станишев избива във все по-неадекватни действия - като се започне с натруфените, но издържани изцяло в соцстил обръщения и се завърши със скандалното "увисване" на един незаконен лифт, гарнирано с не по-малко скандално отношение на охранителите към журналистите.
------------------------
Банкер;2008, бр. 39;
В нормалните демократични страни подмяната, обновяването на елита е въпрос на естествен механизъм на демокрацията, дори в някаква степен - на нейния инстинкт за самосъхранение. Достатъчно е да видим как там действа механизмът на оставката. Оставка се подава не когато положението е неудържимо, а за да не стане то такова. От тази гледна точка виждаме, че българският политически елит е пълен с тотално провалени хора, които много отдавна трябваше въобще да са отстранени от политиката, и то по силата на инстинкта за самосъхранението на собствените им партии.
------------------------
Банкер;2008, бр. 40;
Изнесените данни обаче не се харесаха на главния прокурор Борис Велчев, който също присъстваше на заседанието. "Ако контролните органи си вършеха добре работата, размерът на сивата икономика нямаше да е такъв. Не виждам повод за гордост, цитираните цифри не са кой знае какво постижение", заяви той. Главният прокурор размаха пръст и срещу Наказателния кодекс, като посочи, че максималните санкции от 5000 лв., заложени в него, са твърде незначителни. По думите на Борис Велчев има между 24 и 31 контролни органа в страната, които не изпълняват задълженията си.
------------------------
Банкер;2008, бр. 41;
В стая 209 на втория етаж в Пернишката специализирана болница за долекуване и рехабилитация, която в града простичко наричат Профилакториума, е потискащо тихо. Тук има само един пациент - 17-годишният Кристиян Каменов Иванов. Когато клепачите му се вдигнат, големите му извити като бадем очи ви поразяват с красотата си. Но не ви виждат. Защото Криси е в т.нар. будна кома.
------------------------
Банкер;2008, бр. 43;
На следващия ден става ясно, че двама моряци от "Толстой" са живи. Единият се свързва рано в неделя със спешния телефон 112. От "Морска администрация" съобщават, че името му е Андрей Криженовски от Украйна. Другият оцелял е Денис Ахрамеев. Системата локализира сигнала в района на Резово, в близост до турската граница. По информация, която корабокрушенците подават, става ясно, че се намират на импровизиран сал и виждат брега, но не могат да достигнат до него без чужда помощ.
------------------------
Банкер;2008, бр. 44;
- Мерките, които правителството трябва да е готово да предприеме в ситуация на евентуална криза във финансовия сектор, са онези, които виждаме да вземат правителствата в Европа. Някои от тях вече бяха предприети - като например увеличаване на прага на гарантираните депозити. Беше коментирано доколко това е разумно, дали не е опасно, дали не натоварва бюджета. Отговорът е, че в никаква степен не натоварва бюджета, защото не бюджетът плаща сумите за гарантиране на влоговете. Стана дума и за гарантиране на междубанковите депозити...
------------------------
Банкер;2008, бр. 44;
- Засега няма такова нещо, но нали идеята е да се създаде подобен механизъм и това трябва да стане със закон. С него въпросната гаранция трябва да бъде учредена и да бъде разписан механизъм, по който тя да бъде активирана. Но до момента аз не съм виждал проект на такъв закон. На срещата при премиера имаше и изказвания дали тази гаранция не противоречи на законите за Валутния борд и други съображения от този род, за които обикновено става дума при обсъждането на подобни теми...
------------------------
Банкер;2008, бр. 44;
- Да, напълно е възможно. Аз съм виждал няколко държави, където подобно нещо се е случвало. Например Ливан.
------------------------
Банкер;2008, бр. 44;
Докато излязат отчетите на застрахователите за деветмесечието, експертите остават оптимисти. Някои дори виждат ползи от кризата. "Тази ситуация напомня, че понякога рисковете се сбъдват и трябва да се поддържа някаква защита срещу тях", казва Проданов. Той, а и други експерти прогнозират, че много повече потребители ще осъзнаят нуждата от застраховане и това ще увеличи търсенето на полици, свързани с имуществото, финансовите рискове и професионалните отговорности.
------------------------
Банкер;2008, бр. 44;
Сред спонсорите виждаме имената на най-големите в света юридически издания, банки като "Ю Би Ес", "Уникредит Булбанк", предприятия като "Асарел - Медет" и други. Каква е публиката на форума?
------------------------
Банкер;2008, бр. 44;
Преди месец, когато станаха известни датите и дневният ред на предстоящия форум, Сергей Станишев каза, че никой не може да очаква на конгреса "нощта на дългите ножове". Според него за БСП е важно 47-ият конгрес да бъде на консолидацията на българските социалисти. Отново ще се търсят отговори на въпроса каква партия е БСП, какви са ценностите и идеалите й, какво значи да си социалист и "как виждат развитието на страната както в краткосрочен, така и в дългосрочен план"? Така рече Станишев, а видимата реалност в България вече не може да предизвика оптимизъм дори и у най-фанатизирания социалист.
------------------------
Банкер;2008, бр. 45;
Участниците на пазара виждат спасителния пояс за борсата именно в институционални инвеститори като пенсионните фондове. Според изпълнителния директор на ПОК "Съгласие" Милен Марков, ако българските пенсионни фондове бяха в по-напреднала фаза на развитие, те можеха да допринесат силният спад на "Българска фондова борса - София" да бъде предотвратен.
------------------------
Банкер;2008, бр. 45;
Приближавайки се до жигулката, те виждат на задната седалка човек в безпомощно състояние и веднага викат на място не само линейка, но и оперативната група на полицията. Преди да пристигнат медиците, подсъдимият Йордан обяснява, че на приятеля му му е станало лошо и заради това го кара в болница, за да го прегледат. По пътя колата му обаче угаснала. Още преди да стигне до болницата, Славчо Анев умира, а по случая е образувано следствено дело.
------------------------
Банкер;2008, бр. 46;
"Колчетата се броят едно по едно, всичко се брои, нищо не може да се скрие", обясни виненият шеф технологията на строгия контрол върху усвояването на средствата, докато вървеше из лозята. Той добави също, че въобще не познава арестувания Друмев - нито лично, нито по служебна линия. Виждал го бил само на Винарията-та в Пловдив.
------------------------
Банкер;2008, бр. 46;
"Източването на средства означава прибиране на средства. А тук, както виждате, става дума не за източване, а за инвестиране", обясняваше Димитров, докато показваше технологичното оборудване, закупено според него със средства по проекта, предмет на разследването.
------------------------
Банкер;2008, бр. 46;
- Това ми се струва несериозно. България е малка държава, въпреки че Македония е още по-малка и има такива проблеми, за нас ми звучи пресилено. В подобен дебат виждам липса на фантазия у политиците и желание да избегнат сериозните проблеми, като се крият зад измислени скандали. Смятам, че тази тема е опасна, защото дори и да няма никакво етническо напрежение, говоренето за него може да го предизвика.
------------------------
Банкер;2008, бр. 46;
Най-малкото обгрижвано от нея дете е на две години, а най-голямото - абитуриентка. В центъра в "Красно село" кътовете били разделени възрастово и имало условия за всички. През лятото обаче се появил един сириец, размахал нотариален акт и Майка Кураж и нейните деца напуснали. Оттогава се виждат при "Свети Георги". Всяка неделя, независимо дали е пек, или мраз, Митова е там след литургия и събира помощи. А в сряда на борсата на Руски паметник дава хранителни пакети на всяко дете. Подкрепата идва главно от местните енориаши, които са основно пенсионери и не могат да отделят повече от лев-два.
------------------------
Банкер;2008, бр. 46;
Но чак пък толкоз тепигьозлък (според коалиционния език) не сме виждали. Този извод, вместо пътеводна звезда, ярко блесна в четвъртък (13 ноември), след като управляващото мнозинство най-сетне осъществи мечтата си и създаде парламентарна комисия за контрол на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Опозицията отказа да излъчи свои представители - по простата причина, че не видя смисъл от участие в комисията. Както беше обявено отпреди, тя бе изградена на паритетен принцип, което изглеждаше справедливо решение. Но само на пръв поглед.
------------------------
Банкер;2008, бр. 46;
Шефката на инспектората към Висшия съдебен съвет Ана Караиванова приветства инициативата да се проверяват мегапроцесите на място с мотива, че по този начин се виждат по кристално ясен начин недостатъците. И съответно би могло да се предприемат нужните мерки, които, разбира се, могат да бъдат и законодателни.
------------------------
Банкер;2008, бр. 47;
- Все още няма рязка промяна в търсенето. Но като цяло хората в момента се ослушват и се оглеждат какво се случва на международните и на националния пазар. Бих казал, че най-общо има два типа клиенти. Едните са убедени, че дъното е достигнато. Те всъщност са настроени по-рисково и са склонни да инвестират. Другите просто изчакват. Но гледайки резултатите, виждаме, че ръстът продължава да е висок. Не се усеща отлив на интереса към полиците, свързани с инвестиционни фондове.
------------------------
Банкер;2008, бр. 47;
Разбира се, ние виждаме това, което се случва в България - преустановяване на производството, съкращения... Така или иначе и застрахователите ще усетят забавянето на темпа на растеж на икономиката през следващата година. Животозастрахователните дружества обаче традиционно имат за цел привличането на потребители със средни и по-високи доходи, а тези хора все още не са засегнати пряко от кризата.
------------------------
Банкер;2008, бр. 47;
Забавянето на икономическия растеж като цяло е единият канал, по който застрахователите ще усетят влиянието на кризата. Другият са резервите. Някои Ваши колеги алармират, че има дружества, които търпят сериозни загуби от инвестирането на парите, предназначени за бъдещи плащания. Вие виждате ли някаква опасност за стабилността на сектора от тази гледна точка?
------------------------
Банкер;2008, бр. 47;
Впрочем и през следващата година кабинетът отново се гласи да преразпределя около 40 на сто от брутния вътрешен продукт, което на практика означава, че ще продължава да се разпорежда със значителна част от средствата на данъкоплатците. Правителството всъщност вече призна, че се виждат белезите на
------------------------
Банкер;2008, бр. 49;
чиито експерти смятат, че ключови сектори като диверсификацията на нефтения и енергийния бранш ще устоят на бурята. Жан-Кристоф Дюран - регионален банков директор за страните от Персийския залив, пък посочва, че дългогодишните позиции на "БНП Париба" в региона я прави сравнително устойчива на потенциално свиване на дейността. Французите имат 35-годишен опит в Близкия изток и виждат сериозен потенциал в областта на енергийните източници и химическата индустрия, както и на консултантския бизнес.
------------------------
Банкер;2008, бр. 49;
У нас обаче основната лихва расте, което за пореден път доказва, че винаги се движим обратно на световната посока. Считано от 1 декември, ОЛП у нас е 5.77% - рекордно висока стойност, която не сме виждали от началото на 1998 година. Със задължителното уточнение, че в момента неговата стойност се определя на база еднодневните лихви на междубанковия паричен пазар, а преди десет години за основа се взимаше годишната доходност на тримесечните ДЦК.
------------------------
Банкер;2008, бр. 49;
- Колаборацията им с НДСВ и с ДПС ни докара дотам, докъдето ни докара... Но все пак НДСВ, ако не внесе нищо ново в постигнатия по-рано европейски консенсус, поне не го разруши. Аз не виждам какво още прави НДСВ в тази управляваща коалиция. Нали тя беше в името на европейското ни членство?
------------------------
Банкер;2008, бр. 49;
- Няма никаква политическа логика да остане. Ако имат някаква друга логика, свързана с корупционното разпределение на средства и пари, това е съвсем друг въпрос. Политическите цели на тази коалиция са провалени. И ако НДСВ продължава да държи на една проевропейска политика, не би трябвало да остава в нея. Напоследък виждам, че БСП не получава истинска подкрепа от НДСВ, а колкото и да е парадоксално и от ДПС, в пагубния си път на конфронтация с Европа. В този смисъл коалицията между тези три партии няма никаква идейна основа.
------------------------
Банкер;2008, бр. 49;
Въпреки прекъсването на картината ясно се виждат убиецът Евгени Ганев и жертвата му Тодор Стоев, както и сервитьорката от заведението Жени Памукова, разносвачът на хляб Любомир Стоянов и полицейският шеф Красимир Димов. Всички те бяха разпитани повторно в съдебната зала, непосредствено след като изгледаха записа, за да си припомнят подробности от сутринта на 5 август 2008 година.
------------------------
Банкер;2008, бр. 50;
След неколкоседмични телефонни разговори накрая се уговаряме със следователя Богдан Карайотов за среща в понеделник, 1 декември, по обед в квартално кафене. Не бях го виждал от години. От времето, в което беше окръжен прокурор на Кърджали... Вземаме си кафе. Той бучва неизменната цигара. Димът влиза в него и не излиза. Започвам почти като следовател, но бързо се усещам:
------------------------
Банкер;2008, бр. 50;
Видялата се в чудо жена сяда и пише писмо до лидера на ДПС Ахмед Доган: "Помогнете ми. Искам турско гражданство!" В писмото си тя твърди, че са нарушени правата й, записани в Европейската конвенция за защита на правата на човека. "Не виждам никакъв изход. В България правосъдие има само за онези, чиито портфейли са дебели", споделя съсипаната и обезверена от десетгодишното ходене по мъките перничанка. За нарушените й човешки права днес Теменужка е готова да заведе дело и в Страсбург.
------------------------
Банкер;2008, бр. 52;
В клубния футбол 2009 г. ще остане в историята със сътресения, каквито не бяхме виждали от прочутото решение на ЦК да разформирова "Левски" и ЦСКА през 1985-а. "Червените", току-що спечелили титлата и готвещи се за пресявките към Шампионската лига, през юни неочаквано загубиха лиценза си за участие в европейските турнири заради натрупани задължения към хазната и НОИ. Впрочем "БАНКЕРЪ" предвиди подобна вероятност още през ноември 2007-а ("Накъде отплава българският футбол").
------------------------
Банкер;2008, бр. 52;
Особено като виждаме докъде стигат амбициите на бизнеса в политиката. Христо Ковачки е сочен като идеен ръководител на ЛИДЕР, Георги Гергов пък вече е в ръководството на БСП. Да не би на богатите бизнесмени да им е писнало да бъдат рекетирани от политици и да са решили сами да се захванат с тази дейност?
------------------------
Банкер;2008, бр. 52;
Но чак пък толкоз тепигьозлък (според коалиционния език) не сме виждали. Този извод вместо пътеводна звезда ярко блесна, когато управляващото мнозинство най-сетне осъществи мечтата си и създаде парламентарна комисия за контрол на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Опозицията отказа да излъчи свои представители - по простата причина, че не видя смисъл от участие в комисията. Както беше обявено отпреди, тя бе изградена на паритетен принцип, което изглеждаше справедливо решение. Но само на пръв поглед....
------------------------
Банкер;2009, бр. 1;
Но това беше преди двайсетина години. Напоследък се забелязва значително съживяване на интереса към тази индустрия вследствие на промените в климата, от една страна, и от друга - от нарастващите енергийни нужди. Още повече че не е необходима енергия за добива и обогатяването на уран с цел получаването на ядрено гориво, а реакторите не отделят вредни въглеродни емисии. Ето защо правителствата все повече и повече виждат строежа и експлоатацията на ядрени реактори като
------------------------
Банкер;2009, бр. 1;
- Директивата допуска представители на одиторската гилдия да участват в състава на комисията, но те трябва да бъдат малцинство. В случая има двама дипломирани експерт-счетоводители, а общият брой на членовете на комисията е седем. Не виждам възможност чрез новия орган да се разчистват сметки или той да бъде използван за политически цели.
------------------------
Банкер;2009, бр. 1;
Според устава, който вече сме приели, за най-тежките санкции (каквато е например отнемането на права) трябват пет гласа. Вотът е таен по закон. Дори да приемем, че двете министерства ще имат съгласие по даден въпрос, това само по себе си не е достатъчно за вземане на решение в тяхна полза. Някои допускаха, че в състава на комисията може да има и депутати, но както виждате, няма нито един.
------------------------
Банкер;2009, бр. 1;
Съвсем очаквано изборите за европейски и български парламент ще са най-обсъжданата и важна политическа тема през 2009-а. Затова в. "БАНКЕРЪ" проучи как партийците виждат бъдещето на техните формации.
------------------------
Банкер;2009, бр. 1;
Но в онези време никой не би възразил срещу спортист, който се храни добре. През 1958-а например, когато шефовете на "Реал" (Мадрид) настойчиво ухажвали унгарския футболен магьосник Ференц Пушкаш, той казал на президента на клуба: "Вижте, всичко това е чудесно, но не виждате ли, че съм 18 килограма над нормата?!". От "Реал" обаче продължили да настояват и накрая го привлекли - решение, за което никой после не съжалявал.
------------------------
Банкер;2009, бр. 2;
Впрочем, преди да стигнем до последните, трагикомични прояви на страх от страна на българските политици, трябва да отбележим, че мистичната природа на ужаса им да не се провалят се обуславя главно от обстоятелството, че и до днес у нас няма общественовалидни представи какво значи добро, респективно, лошо управление. И тъй като не искат да признаят и отричат всякакви възможни прояви на лошо управление, българските управници се боят от всичко и виждат злонамереност във всяка критика.
------------------------
Банкер;2009, бр. 2;
В други страни това може и да е достатъчно, но сам виждате, че у нас етичните кодекси често са безполезни.
------------------------
Банкер;2009, бр. 2;
- Не знам какви са тези надписи, защото никога досега по време на цялото разследване не са ме извикали да се срещна очи в очи със следователя. Никой не ме питал и не е искал моето мнение по въпроса. Смятате ли, че това е нормално. Да повдигаш обвинение срещу някого, на когото не си му виждал и очите. Според мен тези ордери, за които е говорил следователят, нямат никаква доказателствена стойност.
------------------------
Банкер;2009, бр. 4;
- ДДС е сложен данък и действително конструкцията му още от 1968 г., когато е въведен във Франция, позволява да се извършват данъчни измами, както впрочем позволяват това и другите данъци. Това обаче не е аргумент за промяна на размера на ДДС. Има унифицирани европейски правила, според които основната ставка не може да бъде под 15 процента. А ставките в държавите от Евросъюза се колебаят между 15 и 25 процента. Както виждате, без да сме го търсили целенасочено, нашата ставка се намира по средата.
------------------------
Банкер;2009, бр. 4;
Унгарският министър-председател Ференц Дюрчани призова Евросъюза да гарантира финансовите рискове по проекта, "които частните компании нямат желание да поемат, тъй като ясно виждат, че това не е просто бизнес инициатива". Според Дюрчани сега е времето Брюксел да предостави от 200 до 300 млн. евро финансиране за началния етап от изграждането на "Набуко", чиято обща стойност се оценява между 7.8 и 10 млрд. евро.
------------------------
Банкер;2009, бр. 4;
- На протестите се обръща прекалено много внимание. Причината, разбира се, е, че изборите наближават. А и журналистите постоянно питат дали протестите няма да доведат до падане на правителството. Не смятам, че може да стане. Доколкото виждам, управляващите не гледат на протестите като заплаха, тъй като те не са мащабни, а доста рехави. В началото имаше спонтанно излизане на улицата от страна на някои групи студенти, впоследствие се създаде и организация, но липсва масовост. Освен това предсрочен вот не е и необходим.
------------------------
Банкер;2009, бр. 4;
- В първия ден на протестите, на 14 януари, студентите не успяха да изразят ясно своите искания. Но оттогава досега виждаме еволюция и в исканията, и в начина, по който те се поставят. Сега вече се говори за оставка на кабинета и в частност на вътрешния министър. Настоява се да бъдат зачитани интересите на обикновените граждани. Това са позитивни политически и граждански искания, но се забелязва и как опозиционните партии се възползват от натрупаното обществено недоволство, като се опитват да употребят студентите за собствените си цели.
------------------------
Банкер;2009, бр. 5;
Сега НПО виждат в еврофондовете нови дойки. Само че има един проблем. Видя се, че ЕС не дава пари просто така, за нищо. Нещо повече, при злоупотреби може да лиши страна членка от средства по програми. За съжаление примерът ни е прекалено близък и горчив - лишената страна е собствената ни.
------------------------
Банкер;2009, бр. 5;
Г-н Цветанов, чувал съм, че според един свидетел сред материалите по "Скитник" в Първо главно управление на ДС е виждал план за убийството на Георги Марков. Как се нарича той и разпитван ли е по-подробно за тези неща?
------------------------
Банкер;2009, бр. 5;
- Обяснява, че в картона, в който са вписвани хората, ползвали разработката "Скитник", фигурират името и служебният му телефонен номер, което доказва, че е имал достъп до "Скитник". Чел е материалите, върнал ги е. Разпитан на това основание, че ги е виждал и чел, той казва, че вътре е имало план... Той говори общо. Когато го питат конкретно - на ръка ли е написан, или на машина, той няма обяснения, защото това е измислена история... Но е трябвало да я има по това време... По-късно той споделя тази теза...
------------------------
Банкер;2009, бр. 5;
В своята пледоария адвокат Петър Величков (който представлява в съда майката на убития студент Иванка Въчева) заявява, че Шуменският окръжен съд изгражда своята присъда изцяло върху разработената защитна версия от двамата подсъдими. Според защитника обаче тази версия издиша, тъй като при първия разпит единият от подсъдимите казва, че за последен път е виждал жертвата два месеца преди датата на убийството. "И това е записано черно на бяло", твърди Величков.
------------------------
Банкер;2009, бр. 6;
- Проруска не, но балансирана - да. Русия трябва да бъде наш нормален и силен партньор. Смятаме за грешка превръщането на тази страна в наш враг, след като тя дори географски е толкова близо до нас. А и традиционно българите нямат лошо отношение към нея. Не виждам защо да не сме мост между Русия и Европейския съюз.
------------------------
Банкер;2009, бр. 7;
- Затова трябва да си уважаваме служителите. Тези хора отвън, които ги виждате, очакват като стане 5 часа, да си вземат заплатата и тя да не е 100 лева.
------------------------
Банкер;2009, бр. 7;
- Това е факт. Не виждам как ще се постигне заложеното увеличение на приходите от данъците от сделки с жилища. Пазарът на недвижими имоти в момента е "замрял". Сборът от таксите от разрешителните за строеж също ме притеснява. Главният архитект на София Петър Диков може да вземе 3 млн. лв. такса за някакъв обект, но това е изключение. Аз съм управител на фонд за недвижими имоти - от седем проекта само по един се работи, останалите са замразени.
------------------------
Банкер;2009, бр. 7;
предизвикаха спорове между отделните общински комисии. Докато отговорният за обществения ред Ангел Джамбазки настоява тя напълно да се забрани, колегата му по демографската политика Илия Илиев иска все пак бедните да могат да събират стотинки на някои места. Според него опърпани просяци не бивало да има само край публичните сгради. По този начин, докато високопоставени европейски гости пият чай в Министерския съвет и слушат за напредъка на България, няма да виждат и някои неблагополучия на безкрайните български реформи.
------------------------
Банкер;2009, бр. 7;
Това не е лоша идея (или най-малкото е по-добра от наглото игнориране на критиките отвън и отвътре), но тя определено крие големи опасности. В известен смисъл може да се каже, че управляващата част от днешния политически елит е решила да играе "ва банк", преценявайки, че по този начин ще запази своята безопасност, целостта и бъдещите си позиции. В интерес на истината, възможни бяха и други рискови стратегии, свързани с въвеждането на насоки и механизми за обновяване на елита, но очевидно само това, което виждаме, се е оказало по силите на интелекта и характера на българските управляващи.
------------------------
Банкер;2009, бр. 7;
- Това е просто поредният провал на трите управляващи партии. Преди повече от година започна да се обсъжда този въпрос. Имаше кръгли маси, изказвания, дебати. Настояваше се начинът на провеждане на изборите да бъде ясен отрано. Даже чухме и президентът да иска това от тройната коалиция. Но нищо не последва. Поредното обещание и за реформиране на политическата система не стана факт. Точно сега, в последните месеци преди изборите, аз не виждам възможност за радикални промени. Ако се направят прибързани изменения, честността на изборите ще бъде поставена под въпрос.
------------------------
Банкер;2009, бр. 7;
Истината е обаче, че изпитвам срам, като виждам как делото срещу "Маргините" буксува с години и няма перспектива да приключи в скоро време. Проверката и заключението на ВСС е, че работата на съдиите е безгрешна. Какво означава това? Може би че не трябва да започне наказателно преследване срещу лица, които не са в идеално здравословно състояние. Приема се за нормално и това, че непрекъснато се отлагат дела, защото адвокатът имал дело по същото време в Н-ския съд.
------------------------
Банкер;2009, бр. 8;
Банкерите обаче очевидно не виждат нещата под същия ъгъл. Впрочем по-точно ще е да се каже, че според тях
------------------------
Банкер;2009, бр. 8;
Председателят на Съюза на собствениците Елена Иванова пък се закани, че и в бъдеще никой няма да пълни джоба на държавната фирма. "Това е ненормална ситуация - изтъкна тя. - Ние си плащаме всички данъци и не виждам защо трябва да даваме допълнително пари и за уличния ток."
------------------------
Банкер;2009, бр. 9;
- Кажете ми - кога българите сме имали самочувствие? Нашето самочувствие винаги е било изкуствено подклаждано. От битката при Одрин до наши дни винаги сме живели в такива тежки условия, които почти изключват независим живот и самостоятелно вземане на решения. В този смисъл не виждам нашата зависимост от външни фактори да е някакъв феномен, за да й се отдава толкова голямо значение.
------------------------
Банкер;2009, бр. 10;
Формираният и оповестен финансов резултат на "Северкооп - Гъмза Холдинг" АД за 2008 г. е 660 хил. лв. и не е повлиян от сделки и операции с необичаен характер или промени в счетоводната политика. В сравнение с 2007 г. печалбата се е увеличила с 516 хил. лева. Доходът на една акция през 2008 г. е 0.25 лв. при 0.05 за 2007-а. Г-жо Мирянова, как виждате строителния отрасъл през 2009-а на фона на продължаващата финансова и икономическата криза?
------------------------
Банкер;2009, бр. 10;
- Още когато сформирахме предизборния си щаб, си поставихме за цел, или да кажем ориентир, за тези избори да спечелим 25 мандата. Лично аз намирам тази цел за постижима. Окуражен съм от нарастващата активност на колегите ни от предизборните щабове по места. Виждам как те работят все по-добре и все по-качествено. Преди няколко дни парламентарната ни група разгледа стратегията за изборите, а от различни общини постъпиха много предложения. Така ще бъде подобрена кондицията на НДСВ, а посланията ни ще бъдат чути от повече хора и се надявам, че ще бъдат приети положително.
------------------------
Банкер;2009, бр. 10;
Дори и недоволните от полицията граждани виждат, че служителите на МВР, които "сгазят лука", рядко се разминават само с отстраняване от длъжност или с порицание. За пристъпилите закона полицаи обаче наказанията най-често са присъди. Докато за прегрешилите магистрати наказанието най-често е промяна на статуса им - от следователи, съдии и прокурори на тях им се налага да се "преквалифицитат" в адвокати на свободна практика.
------------------------
Банкер;2009, бр. 11;
При нас обаче причината за дисбаланса е привличането на голямо количество външен капитал. Тези чуждестранни инвестиции водят до рязко повишаване на вноса на машини, технологии, суровини. Затова вносът расте по-бързо, отколкото износът. Но пък именно тези инвестиции повишават икономическия растеж и ускоряват процеса на приспособяване на икономиката към тази на Европейския съюз. Има един процес на автоматизъм, защото сега, когато притокът на външни капитали намалява, виждаме как се свиват и търговският дефицит, и дефицитът по текущата сметка.
------------------------
Банкер;2009, бр. 11;
"Не виждам силни аргументи, заради които банките да са против това предложение. Не бих казал, че ние обичаме кой знае колко кешовите разплащания. Те създават разходи и за нас - за персонал, за осигуряване на сигурност на парите, за техника. Друг е въпросът дали тази мярка ще даде резултат в борбата със сивата икономика", смята бившият финансов министър, а сега председател на надзорния съвет на "Д Банк" Стоян Александров.
------------------------
Банкер;2009, бр. 11;
Г-н Галчев, как виждате развитието на строителния отрасъл през 2009 г. на фона на продължаващата финансова и икономическа криза?
------------------------
Банкер;2009, бр. 11;
Комисията изглежда съзнателно е пренебрегнала разглеждането на фактори за забавянето, върху които самият ВСС може да окаже влияние. Основните виновни са адвокатурата, лекарите, които издават болнични листове и системата за призоваване. Комисията изобщо не разглежда факторите корупция и страх в съдебната система, които на мен ми се виждат най-логичните обяснения за проблемите на съдебната власт по отношение на делата "с висок обществен интерес".
------------------------
Банкер;2009, бр. 11;
Политиката на ВСС трябва да награждава и поощрява проявата на такива качества у магистратите, но аз не виждам съветът да предлага мерки в тази насока. А когато е неразумно и твърде рисковано да се очаква полицаите и магистратите да проявяват толкова смелост, ВСС и законодателят трябва да обмислят и приложат мерки, които да гарантират, че дела срещу местните бандити все пак ще има. Такива мерки също все още не виждам.
------------------------
Банкер;2009, бр. 12;
"Колчетата се броят едно по едно, всичко се брои, нищо не може да се скрие", обясни Димитров технологията на строгия контрол върху усвояването на средствата, докато вървеше из лозята. Той добави също, че въобще не познава арестувания Друмев - нито лично, нито по служебна линия. Виждал го бил само на изложението "Винария" в Пловдив.
------------------------
Банкер;2009, бр. 12;
Нещо повече, Гергов подкрепя твърдението си, че "БСП не е партия на бедняците" с много конкретни виждания как смята да работи в полза на бизнеса: "Бизнесът трябва да престане да се олива в помии и да се оплюва. Сами виждате, че всички стоят и гледат как заливат с помия определени хора от бизнеса... Това е много лошо. Не ни оставят да работим нормално.
------------------------
Банкер;2009, бр. 13;
Друга цел на "Телефоника" са продажбите на софтуерни приложения, които да се използват на нейните мрежи. Те би трябвало да донесат значителни допълнителни приходи след 2011 година. "Светът ще стане дигитален, както и голяма част от реалната икономика - смята Алиерта. - Виждаме това навсякъде - от малките предприятия до финансовите услуги." Този пазар обаче е доста оспорван, а лидерите "Нокиа" (Nokia) и "Епъл" (Apple) трудно ще отстъпят от своята територия.
------------------------
Банкер;2009, бр. 13;
с български и чуждестранни клиенти, т.е. те са станали факт, без преди това да е проведен задължителният търг или конкурс. "Впоследствие по тези договори са правени анекси за още по-голямо намаляване на наемните цени. Затова щетите са над 6 млн. лв.", коментира депутатът Атанасов. По думите му, разглеждайки всички материали от извършената проверка, се виждат ясно нередностите и своеволията в управлението на едно държавно предприятие.
------------------------
Банкер;2009, бр. 13;
- Не виждам как ще се затрудни процесът с интегралната бюлетина. Напротив, по-трудно е човек, като влезе в тъмната стаичка, да се ориентира сред множеството наредени купчини с бюлетини. Разбира се, ДПС изтъкнаха като причина и неграмотността на населението, но аргументите им не ми звучат убедително.
------------------------
Банкер;2009, бр. 14;
Отговорността защо у нас "няма държава" (или защо държавата ни функционира толкова лошо) е поделена между политиците и гражданите, между управляващите и управляваните. Вероятно такива граждани, каквито са повечето от нас, не заслужават по-добри управници и по-добър начин на управление, след като се примиряват безропотно със статуквото и виждат изхода единствено в спасяването поединично.
------------------------
Банкер;2009, бр. 14;
"И аз се дразня от корупцията, направо ме отвращава. И мен са ме спирали катаджии и са ми искали пари само защото карам доста старичко "Рено клио". Разправям се обаче като циганка и никога не съм им давал подкуп. А знаете ли защо не спират моторите - защото не могат да ги стигнат. Докато законите не почнат да важат за всички - няма да сме добре. В Брюксел с очите си съм виждал как две патрулки пристигат, свалят от автобус пътник без билет и автобусът едва тогава продължава. Там гражданите си имат задължения и права, у нас - нито едното, нито другото", разказва младият политик.
------------------------
Банкер;2009, бр. 15;
"Нямам усещането, че нашата партия е сочена за най-корумпираната. По принцип с това определение се свързват всички политици, независимо от политическата сила, към която принадлежат. Виждате, че обикновено
------------------------
Банкер;2009, бр. 15;
"Както виждате, ние рядко нападаме когото и да било. Твърде сме ангажирани с партийната работа и с управлението", казва човекът от бодрата смяна на Доган. Корман споделя, че и в предстоящите кампании за избор на евродепутати и на Народно събрание младежката организация на ДПС ще е двигателят на събитията. Както всеки друг път. Успехът на подопечната си структура той обяснява с добрата стратегия и визия на ръководството на ДПС и в частност на лидера - Ахмед Доган.
------------------------
Банкер;2009, бр. 16;
Мнението на експертите на МВФ е, че придържането към "правилото за 90%" (тоест да се харчи до 90% от бюджета) не е достатъчно за реализирането на излишък. Къде виждате вие възможност за допълнително намаление на разходите?
------------------------
Банкер;2009, бр. 17;
- Не вярвам да е така за "Дунав мост 2" - от вас чувам за подобно нещо. Колкото до метрото, там е вероятно да се използва, тъй като част от обектите ги строи турска фирма. Виждали сме и в други страни, че те предпочитат да внасят техни строителни материали, когато им е изгодно.
------------------------
Банкер;2009, бр. 17;
- При всички случаи е добре да се определи точно какво е криза на публичните финанси, но както и да го дефинираме това понятие, ако то сполети целия Европейски съюз, не виждам как ще го избегнем и ние.
------------------------
Банкер;2009, бр. 17;
- Не смятам, че има още някакви специални методи за повишаване на събираемостта на приходите, които вече не са опитани. Ако досега не сме повишили събираемостта, не виждам какво повече може да се направи. Ще се върна към това, което вече казах - очевидно е, че трябва да се съсредоточим върху намаляване на разходите.
------------------------
Банкер;2009, бр. 17;
- То бе подписано от предишното правителство и изпълнението му зависи както от волята на сегашния кабинет за стъпки в тази посока, така и от волята и доверието на нашите европейски партньори. За съжаление през последните години ние констатираме, че правителството не отделяше необходимото внимание на този въпрос и сега виждаме, че целта не е постигната. Ако зависеше от нас, мисля, че България вече щеше да бъде на прага на влизане в еврозоната. Към днешна дата това вече ще се постигне по-трудно.
------------------------
Банкер;2009, бр. 17;
Тук веднага възникват няколко интересни теми за размисъл. Например каква е връзката между политиката и проституцията, кое е яйцето и кое - кокошката, има ли тъждество между мисленето на проститутката и битието на политика, и други такива въпроси, които са от онтологичен характер. За да си отговорим, трябва изчетем отново Хусерл, Хартман, Хегел. Не знам дали това е добра идея, защото докато ние четем, изборите идват и си отиват, и като вдигнем натежала глава, виждаме, че нещата са си същите.
------------------------
Банкер;2009, бр. 18;
"Политиката е екипна работа. Тя се прави от хора и за хора и не можеш да имаш индивидуални цели, без да се виждаш като част от екипа", е мнението на Панайотова. Жалко само, че тези, които са на власт, се водят от малко по-различни принципи.
------------------------
Банкер;2009, бр. 18;
- Аз се надявам на повече от десет депутати, защото такава група не би имала голям смисъл. Ще бъде една безгласна буква. Трябва да работим за по-сериозен брой - към двайсет-трийсет депутати, за да могат те да играят някаква съществена роля, особено през идващите години, когато бъдещето на България ще се решава. Вие виждате, че ние сме в изолация в момента. За Европейския съюз говоря. Да бъдат спрени средствата за българския народ в един момент на световна финансова криза, да имаме готови пари, особено в областта на земеделието! Да са заделени милиарди за нас и ние нищо да не усвоим!
------------------------
Банкер;2009, бр. 19;
- Ще дам пример как българска компания вдигна на крака цял сегмент от строителния отрасъл. Компанията е "Ролпласт Груп" АД, най-големият производител на прозорци и стъклопакети. В началото на тази година всички фирми от строителния бранш се подготвяха за кризата, производителите на прозорци съкращаваха работници, ограничиха маркетинговата си активност. Чуждестранните производители на профили за прозорци също не се чуваха и виждаха никъде. Точно в този критичен момент "Ролпласт" стартира масирана рекламна кампания в София. Като резултат повиши не само своите продажби, но и на целия сектор.
------------------------
Банкер;2009, бр. 19;
Зная, че звучи идилично и теоретично, но съм убеден, че е възможно и съм сигурен, че е необходимо. Дори не е трудно за постигане.Това всъщност е реформата, необходима на полицията - децентрализация, проактивна организирана система за работа с оперативната информация, положена на основата на аналитичния подход и водеща до служба на данъкоплатеца. Необходимо е само наличие на държавна воля за това! За съжаление в момента не виждам такава.
------------------------
Банкер;2009, бр. 20;
- Да, там и мажоритарния елемент, и референдумите са много силно застъпени. Виждаме, че това е довело до добри резултати. Давам ви конкретен пример, можете да го проверите.
------------------------
Банкер;2009, бр. 20;
"И двамата ми направиха много добро впечатление. Аз съм направил своето предложение, обяснил съм защо го правя, но не виждам драма да бъде избран и другият", коментира Велчев гласуването във ВСС.
------------------------
Банкер;2009, бр. 21;
- Няма причина да се отразят негативно. Дори смятаме да поканим представители на отделните специалности да участват в договорния процес, за да го проведем на експертно ниво. Изпратили сме три писма, с които каним здравната каса да започнем срещи за подписване на анекс към Националния рамков договор 2006-а, както и на договора за 2010-а, но все още не сме получили отговор. Пристигна само едно писмо, в което искат да им изпратим писмени предложения - само че за да го направим, първо трябва да ги обсъдим. На този етап касата не желае да се срещне с нас и виждам как бяга от отговорност.
------------------------
Банкер;2009, бр. 21;
- Не бих казал, не бих тръгнал на такива крайни позиции, защото когато говоря за СДС, аз не виждам едно моментно партийно ръководство. СДС са хората, които бяха по цялото Цариградско шосе на митингите през деветдесетте години. СДС като идея, като реализация, остава в нашето съзнание. Може би не точно това ръководство отговаря на представите на седесарите, но ще дойде друго. Идеята не е загубена, напротив, успяла е, утвърдила се е и има значими постижения в общественото развитие. Без СДС нямаше да има промени, без идеята СДС няма да има и бъдещи промени.
------------------------
Банкер;2009, бр. 21;
- Нови хора. С възможности и амбиции. Не виждам сериозни амбиции в новото ръководство на СДС, затова са и тези проблеми.
------------------------
Банкер;2009, бр. 21;
Когато тези съмнителни от етична гледна точка действия изплуваха на повърхността, Елисън дори не се опита да се разграничи от тях или да измисли благовидно оправдание. "Да - каза той - правил съм го и не виждам нищо осъдително в това. Та не виждате ли те какво са вършили!".
------------------------
Банкер;2009, бр. 21;
Когато тези съмнителни от етична гледна точка действия изплуваха на повърхността, Елисън дори не се опита да се разграничи от тях или да измисли благовидно оправдание. "Да - каза той - правил съм го и не виждам нищо осъдително в това. Та не виждате ли те какво са вършили!".
------------------------
Банкер;2009, бр. 21;
По-фрапиращият случай беше с обвинения в поръчителството на три от горепосочените убийства Николай Маринов - Малкия Маргин. Той излезе от ареста също заради тежко заболяване - епилепсия. След което бе засечен - през лятото на 2008 г., да рита топка като централен нападател във футболния отбор на брациговското село Бяга. "Нищо не съм направил, нито съм ограбил, нито съм убил някого, просто играх футбол - невинно заяви по този повод Малкия Маргин. - Не виждам в това нищо лошо и престъпно."
------------------------
Банкер;2009, бр. 21;
Чука, който пое шефството на наказателната бригада след разстрела на предишния й предводител и негов брат Славчо Симеонов - през август 2004 г., е известен със своята лоялност. Представители на кримиконтингента, виждали гиганта на живо, твърдят, че младият мъж, който е бил и сред приближените на екзекутирания през август 2005 г. Георги Илиев, чийто наследник бе Таки, е
------------------------
Банкер;2009, бр. 22;
"Здравият разум изисква от нас да не бъркаме фикцията с реалността", казва Ранди. - При концертите с Купър всяка вечер виждах как здравомислещият момък Винсънт Фюрниър се превръща в онзи Алис Чудовището, когото зрителите очакваха със затаен дъх. И всеки път - два часа по-късно, в гардеробната, той пак ставаше нормалният млад човек Винсънт - спомня си илюзионистът. - Ние гледаме "Междузвездни войни", но никой не вярва в съществуването на джедаи, които се изтребват един друг с лазерни лъчи. Защо тогава в реалния живот има толкова много наивници в зряла възраст, които позволяват да ги будалкат?"
------------------------
Банкер;2009, бр. 22;
Пикантна подробност за Бекиров е фактът, че на негово име има регистриран брониран джип "БМВ" - 7, а на практика младежът се води безработен. Ченгетата твърдят, че джипът е на Психото, когото кюстендилци обаче никога не са виждали да се вози в тежкарския автомобил.
------------------------
Банкер;2009, бр. 23;
Точно по време на тази тежка криза се проведоха и изборите за нов Eвропарламент. Каква, според вас, ще бъде политиката на ЕС в областта на данъците и на финансите, като виждате партиите, които влязоха в европейския законодателен орган?
------------------------
Банкер;2009, бр. 23;
С нея или без нея - еврото си навлиза в обращение в страната. Виждате, че независимо от по-високите лихви по депозитите в левове, хората предпочитат тези в евро, голяма част от наемите се договарят в евро. С две думи, то се налага като средство за търговски взаимоотношения.
------------------------
Банкер;2009, бр. 24;
- Не виждам опасност от такава спирала. Когато външната криза отмине (смятам, че в САЩ ще има положително раздвижване още в началото на следващата година), и нашият износ ще тръгне нагоре.
------------------------
Банкер;2009, бр. 24;
- Интересът нараства постоянно през последните десет години. Не бих казал, че кризата го засилва. Но търсенето определено е голямо. Мениджърите на онези компании, които не използваха подобни системи за управление, започват да осъзнават, че не виждат всичко, което се случва около тях, или в най-добрия случай го виждат много късно. В крайна сметка смисълът на продуктите, които предлагаме, е именно този - да дадем на фирмата интегриран поглед в реално време какво се случва във всеки неин отдел.
------------------------
Банкер;2009, бр. 24;
След безцветните десетилетия на тоталитаризма неговата поява в руския политически живот бе истинска революция. Руснаците неведнъж го виждаха в кимоно (Путин притежава черен пояс по джудо), както и в амплоато на въдичар (слънчеви очила, риза в цвят каки, високи ботуши). Той е един от малкото политици, които застанаха голи до кръста пред репортерските фотоапарати. От врата му се спускаше сребърна верижка с малък православен кръст, който много допадна на руската публика.
------------------------
Банкер;2009, бр. 24;
През 1986 г. Омар и Мари Жозефин се развели, оставайки в прекрасни отношения. През 1990-а Бонго се оженил за втори път. Съпруга на президента станала дъщерята на неговия отдавнашен приятел Денис Сасу Нгесу, президент на Конго. Едит Люси била с 29 години по-млада от Омар. Бракът не бил политически. Приятелите на Омар и Едит Люси казват, че не са виждали по-влюбена двойка. Тя почина през март тази година и по думите на близки на семейството Омар така и не успял да се съвземе след смъртта й.
------------------------
Банкер;2009, бр. 25;
- През тази година той е приоритет за нас. Полагаме сериозни усилия да увеличим продажбите в Румъния и виждаме позитивни резултати. Те не идват бързо, защото и годината не е година на възход в която и да било сфера на търговията и потреблението. Независимо от това не можем да сме недоволни от утвърждаването на марката и от темповете на растеж.
------------------------
Банкер;2009, бр. 25;
Тук директно се сблъсквате с десните, в които виждате бъдещи партньори в управлението. Те смятат, че АЕЦ "Белене" трябва да бъде спряна, защото е политически проект, който не е изгоден икономически.
------------------------
Банкер;2009, бр. 25;
- Безспорно това е от голямо значение. Останалите фирми предприеха грешната според мен стратегия да залагат на ниска цена, без да градят марка и имидж. Като казвам това обаче, нямам предвид, че техните продукти са с ниско качество, дори напротив - българската козметика е на много добро ниво. Проблемът е, че потребителите у нас гледат преди всичко марката. Купуват неща, които виждат няколко пъти на вечер по телевизията и познават най-добре. Никой не би си взел паста за зъби, чието име дори не е чувал.
------------------------
Банкер;2009, бр. 26;
от перфектно свършената работа си казали думата и тя продала куклите си на гиганта Mattel за 700 млн. долара. "Защо избрах Mattel? Усещах се по особен начин свързана с Джил Барад (тогава главен изпълнителен директор на компанията), виждах у нея съчетанието на страст, перфекционизъм, упоритост и забележителни умения в бизнеса. За същия период от 13 години, в които аз изградих American Girl от нулата и достигнах продажби за 300 млн. долара, Джил увеличи приходите от "Барби" от 200 млн. на 2 млрд. долара."
------------------------
Банкер;2009, бр. 26;
"Саркози никак не ни помага да разберем френската политика", оплаква се и британският "Индипендънт". Френският президент обаче продължава да сипе от евросъюзната трибуна идеи, чийто смисъл никой не може да проумее. Чуждестранните политици негодуват, че прокарва решенията си през главите им, в което те виждат "възкресената френска арогантност". Обвиняват го, че е "непредвидим поп политик". Че уж е за трансатлантическо сътрудничество, а смята войната в Ирак за "историческа грешка". Че страда от Наполеонов комплекс (т.е. от властолюбие) и т.н., и т.н.
------------------------
Банкер;2009, бр. 26;
Мнозина от пострадалите от пирамидата поискаха максимална присъда за финансиста. Желанието на повечето от тях, особено на онези, които са загубили всичките си спестявания, са разбираеми - в лицето на Мейдоф те виждат единствения виновник за всичките си свои беди. Те не криеха от журналистите, че биха искали инвеститорът да умре в затвора.
------------------------
Банкер;2009, бр. 27;
- Имам предвид небезизвестната "Данске банк". Не виждам защо трябва да се съобразявам със становища на анализатори работещи за институции, които затънаха с милиарди евро и долари и почти фалираха. Ами, като са им толкова добри експертите защо не предвидиха проблемите на собствените си банки. Време е да спрем да приемаме сериозно техните приказки.
------------------------
Банкер;2009, бр. 27;
Но не мислите ли, че хората с право се притесняват, като виждат постоянните прогнози за спад в икономиката?
------------------------
Банкер;2009, бр. 27;
- Аз не виждам причина, ако се наложи, това да не се случи. Както вече ви казах, шведските и финландските банки подкрепиха своите филиали в прибалтийските държави. Каква е причината да си мислим, че чуждестранните инвеститори няма да направят това и за българските си кредитни институции, които през последните години им носеха доста солидни печалби? Само че в момента банките у нас не се нуждаят от такава подкрепа.
------------------------
Банкер;2009, бр. 27;
Шефът на ОЛАФ Франц-Херман Брюнер обяви, че в България все още има престъпници, които "танцуват по нервите" на експертите. "Не виждам подобрение в нивото на съдиите в последните години", подчерта той. Брюнер беше съвсем конкретен: "Знакови дела, които доведоха до спирането на европейските средства за България (б.ред. - миналата година бяха спрени 140 млн. евро), все още висят, а замесените господа се разхождат свободно, независимо че в други страни членки съдът отдавна се произнесе по казуса" .
------------------------
Банкер;2009, бр. 27;
Как виждате цялостната транспортна политика на страната - разпръсната между НАПИ, Министерството на транспорта и Министерството на регионалното развитие, както е сега, или предвиждате съсредоточаването й в една институция?
------------------------
Банкер;2009, бр. 27;
Не извади такъв късмет обаче Пламен Димитров от Сливен при сходна ситуация. Пламен е баща на осемгодишно момче на име Иван. Двамата обаче не са се виждали от... четири години.
------------------------
Банкер;2009, бр. 27;
- Вече четвърта година не съм го виждал и не мога да си го върна от чужбина. Стотици жалби съм написал. Накрая с ужас разбрах, че дори и адвокатите са "играли" с майката на детето и с хората, отговорни за прекратяването на тази далавера. Ходил съм и при окръжния прокурор на Сливен г-н Пейчо Хитов, и той ми е казвал, че ще обърне внимание.
------------------------
Банкер;2009, бр. 27;
- Най-лошото е, че преди шест месеца прокуратурата повдигна обвинение срещу мен защо не съм плащал издръжката за тези четири години. Става дума за около 1800 лева. Платих ги накуп... На другия ден бившата ми съпруга долетя до Сливен, изтегли 1800 лева и моментално си отпътува за Испания. Не само, че не виждам детето, но и издръжка плащам.
------------------------
Банкер;2009, бр. 31;
"Този участък на практика не води до никъде и не виждам никакъв смисъл той да се открива точно сега", каза Плевнелиев. Той бе категоричен, че започнатият от НАПИ ремонт на прохода Владая ще бъде спрян, за да може да се работи спокойно по магистрала "Люлин". И за тази поръчка има изключително сериозни съмнения, че не са спазени законовите процедури и изкуствено е завишена цената на строителството.
------------------------
Банкер;2009, бр. 31;
Как виждате от председателската трибуна мнозинството, на което може да разчита ГЕРБ? Нарекоха го крехко, плаващо...
------------------------
Банкер;2009, бр. 32;
И с назначенията в комплекса, и с осигурения медиен комфорт на подставените лица, а и със засекретените доклади на службите. И точно когато се смени караулът в държавата, най-секретните от тях започнаха да виждат бял свят. Странно е например защо точно сега се атакува договорът с българо-американската фирма "Гавърмънт Реинфорсмънт Сървисиз България", която всъщност трябваше да бъде наета, за да спрат течовете?
------------------------
Банкер;2009, бр. 32;
- Не, според мен няма да се стигне до такова нещо. Концепцията за единно държавно съкровище е създадена и се изпълнява отдавна и не виждам причина това да се промени.
------------------------
Банкер;2009, бр. 32;
Графитите не са много разпространен уличен жанр в монголската столица Улан Батор. Надписите и рисунките върху сградите се правят най-вече от монголски тийнейджъри, които слушат хип-хоп. През последните две-три години обаче все по-често се виждат свастики и лозунги от рода на "Стреляй по китайците!" и "Всички китайци трябва да умрат!".
------------------------
Банкер;2009, бр. 32;
Както виждаме, корупционната схема е проста. Двамата средновековни мошеници Ставракий и Козма подкупват дворцовия евнух Мусик, който на свой ред намазва лапата на императорския тъст. Тъстът пък убеждава зет си, византийския василевс, да премести българското тържище от Цариград в Солун. Този акт, естествено, е нагло посегателство срещу интересите на България и след неуспешни опити за преговори цар Симеон обявява война на императора.
------------------------
Банкер;2009, бр. 35;
- Винаги съм имала респект към тази институция и така би трябвало да бъде, защото в крайна сметка сме парламентарна република и това е най-висшият орган. В определени ситуации съм разчитала на нея, но като виждах, че накрая нищо не става, съм се чудила какво правят депутатите в това Народно събрание и дали не трябва да го разпуснат и да правим избори за ново. Но новото де факто е налице и виждам колко работа ни чака. Но ако искаш да промениш нещо, наистина ще намериш начин да го свършиш.
------------------------
Банкер;2009, бр. 35;
- Винаги съм имала респект към тази институция и така би трябвало да бъде, защото в крайна сметка сме парламентарна република и това е най-висшият орган. В определени ситуации съм разчитала на нея, но като виждах, че накрая нищо не става, съм се чудила какво правят депутатите в това Народно събрание и дали не трябва да го разпуснат и да правим избори за ново. Но новото де факто е налице и виждам колко работа ни чака. Но ако искаш да промениш нещо, наистина ще намериш начин да го свършиш.
------------------------
Банкер;2009, бр. 36;
Часове след изявлението на министър Трайчо Трайков за заобикаляне на Закона за обществените поръчки членът на борда на директорите на холдинга Димитър Димитров се опита да се оправдае, като прехвърли отговорността върху изпълнителното ръководство. По думите му принципното решение било се се направи лизинг въз основа на заявки на дъщерните дружества. "От правна гледна точка има юристи и оперативно ръководство, които трябва да си кажат думата. Това, което е в моята област - финансово, счетоводно, не виждам някакъв проблем", подчерта Димитър Димитров.
------------------------
Банкер;2009, бр. 37;
"Неоснователно се твърди, че банките майки изтеглят ресурс от България. Виждаме, че се случва точно обратното", каза управителят. Гуверньорът припомни, че в края на 2008 г. Централната банка поиска писмени гаранции от чуждестранните майки на българските кредитни институции за запазване на ликвидността на поделенията им у нас. Той изтъкна, че страната ни е единствената членка на ЕС с толкова висока капиталова адекватност на банковата система - 17.6% към края на юли.
------------------------
Банкер;2009, бр. 37;
- Не, защото не виждам възможност ДСГ да влязат и да почнат да работят до края на следващата година. По две причини - първо работата по ДСГ практиката е показала, че средствата, отделяни за болнична помощ, трябва да са поне три-четири пъти повече. А наличните средства към момента не показват никаква тенденция в тази посока. Второ, за да имаме действително работещи диагностично свързани групи, се налага да има предварително изработени две неща - медицински стандарти по всички специалности и правила за добра медицинска практика.
------------------------
Банкер;2009, бр. 37;
В политиката и държавното управление една от големите заплахи е да попаднеш в капана на очевидните, "разбиращи се от само себе си" неща. У нас например неведнъж се е случвало така, че партията, получила мнозинство в парламента (защото е убедила избирателите, че предлага правилни решения), започва да мисли, че е винаги права - тъкмо защото има мнозинство. В резултат на тази преобърната очевидност често сме виждали как непоклатими мнозинства са се разпадали или стопявали за броени дни като ланския сняг.
------------------------
Банкер;2009, бр. 37;
Преди да настъпи световната финансова и икономическа криза, това, което най-общо се нарича "френски модел", бе подложено на яростна критика, главно заради неспособността да осигури съществен ръст на работните места. Сред критиците бяха не само англосаксонците, но дори и сегашният френски президент Никола Саркози. (Както виждаме, и големите политици предприемат остри завои, ако съдим по факта, че Саркози е по-известен с това, че извести края на "свободния пазарен капитализъм".)
------------------------
Банкер;2009, бр. 37;
- Ние сме се финансирали основно чрез лични средства. Ще ви кажа нещо повече. Като говорим за финансов ресурс, трябва да погледнете кой каква пиар кампания има. Да сте виждали наш билборд някъде? Не, нали? Така че финансовият ни ресурс определено е много по-скромен от този на другите политически формации.
------------------------
Банкер;2009, бр. 37;
- Ами вижте, ние работим и сме в прекрасни отношения с министър Божидар Димитров. Той е един от хората, на когото сме дали законопроекта да го видят и неговите юристи да дадат допълнения, въпреки че нашите експерти са ползвали европейски практики и основно на тази база са направени предложенията. Съвместно ще го внесем, не виждам какъв е проблемът.
------------------------
Банкер;2009, бр. 37;
- Значи гласуването по пощата е понятие, което ще рече, че може да се гласува с пощенски плик, изпратено писмо до посолството, до урната и т.н. Понеже виждам, че много хора се притесняват можем ли да имаме доверие в това и ще гласува ли някой два пъти... Намираме се в Европа в крайна сметка. Щом европейците го правят, ние защо да не можем?
------------------------
Банкер;2009, бр. 37;
- Не съм бил, и в момента съм. Аз съм с два паспорта - единият български, другият финландски. В двата паспорта съм с различни имена. В това няма нищо чудно, какво да кажат испанците, които имат по осем имена. Имам си и нотариално заверен документ за идентичност, така че не виждам никакъв проблем в това.
------------------------
Банкер;2009, бр. 38;
Организаторите на панаира признават, че са били подготвени за по-сериозен отлив. "Очаквахме изложителите да се представят по-скромно заради кризата, но виждаме нещо съвсем различно. Тя сякаш ги е провокирала да покажат своите компании с обновени лица", заяви главният директор на панаира Иван Соколов. "Кризата осуети множество изложения в цял свят, но "Международен панаир Пловдив" запази всички свои прояви", изтъкна той.
------------------------
Банкер;2009, бр. 38;
"Икеа" разкри подробности за случая пред "Ню Йорк таймс" с надеждата публичността да накара руските власти да проучат цялата история. "Натъкнахме се на неща, каквито не сме виждали досега", оплака се Кристер Тордсон - глобален правен консултант във фирмата .
------------------------
Банкер;2009, бр. 38;
- Не виждам пречки за това. В рамките на парламента онова, което ние сме гарантирали на управляващите от партия ГЕРБ, е подкрепа за всички техни действия, които наистина показват, че те имат намерения да изведат страната от кризата. Например намаляването на осигурителната тежест. От ГЕРБ казват то да е с 2 процента, ние казваме - защо с два, можем в момента да я намалим с пет...
------------------------
Банкер;2009, бр. 38;
Още по-рязко реагира президентът на Професионалната футболна лига Валентин Михов, явно подразнен от изявленията на шефа на парламентарната комисия за борба с корупцията Яне Янев, според когото във футбола масово имало черни каси и схеми за пране на мръсни пари. "Не виждам проблем, клубовете са допускали грешки, но в момента си погасяват задълженията към държавата и не виждам никакво престъпление тук - заяви Михов. - Иначе у нас се говорят много неща. Говори се също, че перачите на пари спонсорират някои политически партии. Но аз не коментирам тези неща, когато няма доказателства".
------------------------
Банкер;2009, бр. 39;
Г-н Цветков, по-лесно ли е да си министър на транспорта, отколкото заместник-кмет по транспорта на столицата? Виждам, че няма бутони по бюрото ви...
------------------------
Банкер;2009, бр. 39;
Ако родителите вярват, че колкото повече притежават, толкова по-добре, децата им също ще възприемат тази гледна точка. Тийнейджърите обаче са в опасна ситуация, защото обикновено нямат житейския опит, който да им помогне да разберат, че парите са ограничен ресурс и че всеки разход има своите последици. Днешните млади българи виждат как родителите им пазаруват безразсъдно, живеят на кредит или се състезават по благосъстояние с колеги и съседи и започват да си изграждат нереалистични представи за живота.
------------------------
Банкер;2009, бр. 40;
- Твърде дълго енергетиката се смяташе за черна кутия, в която никой не може да проникне. А и самите хора, които бяха едновременно и във властта, и в енергетиката, се стараеха да подсилват това усещане. На този фон виждахме неща, които изглеждаха не само абсурдни, но и просто предизвикваха възмущение. Като обикновени граждани нямахме нито усещането за разбиране, нито пък възможностите да проверим фактите.
------------------------
Банкер;2009, бр. 40;
Проф. Генчо Начев, директор на болница "Света Екатерина" в София: "В законопроекта виждам неща, за които си говорим от осем години. И ако нищо не се случи до няколко месеца, написаното отново ще остане само добро пожелание".
------------------------
Банкер;2009, бр. 40;
Темата за "раздутата администрация" вече се превръща в някаква патологична фиксация. Не защото българската администрация не бива да се съкращава. Напротив, нужно е не просто съкращаване на бройки служители, а премахване на цели структури, които са очевидно неефективни и дублират работата на други. Въпросът не е дали да се съкращава и дори колко да се съкращава, а защо и кои да бъдат съкратени. Мнозина, дори по върховете на държавата, обаче въобще не виждат тук въпрос. Те имат готови отговори. Петнадесет процента, и толкоз.
------------------------
Банкер;2009, бр. 40;
"Партито, на което успях да се промъкна, беше маскенбал в шикозния лондонски квартал "Мейфеър" - пише в "Сънди таймс" журналистката Шарлот Хънт-Грубе. - Всички участници бяха възпитаници на най-известните частни училища, богати предприемачи и професионалисти от първа лига. И досега виждам как върху ложетата около джакузито вилнеят дузина двойки. И всичко това заради единия секс - публичен, нарцистичен, безсрамен и хедонистки, с примес на алкохол, но без никакво обвързване или угризения на съвестта", пише репортерката.
------------------------
Банкер;2009, бр. 41;
Това е първият важен вододел. Съвсем доскоро хора, които по силата на своя опит и интелект са смятани за "мъдреци" в партията, отхвърляха като абсурдна идеята, че БСП може да стане второстепенна политическа сила, да не говорим - че може да престане да съществува. Те виждаха в метафорите за "клиничната смърт" израз на прекомерни лични амбиции или на озлобление. Абсурдността на предупрежденията за надвисваща кончина на БСП се обосноваваше с един-единствен аргумент: "Ние сме стогодишна партия."
------------------------
Банкер;2009, бр. 41;
Така стават тия работи във Валя Гургуята, неголяма долина в Румъния, в съседство с румъноезичната Молдавия. Дървета почти няма, но хълмовете са яркозелени от сочната трева, има и живописни езерца, край които се виждат други овчарски колиби. Панорамата се оживява от овчите стада. За тях има изобилна паша. А градчето Хърлау, в което пастирите продават своето сирене, е само на половин час път.
------------------------
Банкер;2009, бр. 41;
"Патронът" Георге е един от многото румънци, които възхваляват режима на Чаушеску, при когото имаше работа за всички. При социализма в Хърлау е имало голяма мебелна фабрика, консервен завод, две ферми. По пътищата не можело да се види никаква каруца. "А сега какво? За двайсет години се върнахме с трийсет години назад", въздиша Георге. И продължава: "Ще рече, че сме изостанали с общо петдесет години. А при Чаушеску човек можеше да се изучи. Брат ми е инженер в Констанца, сестрата е учителка. Оная власт даваше годишен отпуск, карти за почивка, всеки виждаше, че страната върви напред."
------------------------
Банкер;2009, бр. 42;
До ноември от предприятието са съкратени 120 работници. Все още не е готова новата му структура, но се очаква при приемането й от порта да си отидат още поне толкова хора. Ще се проведат и преговори със синдикатите, когато тя е готова, но Петков смята, че ще се стигне до споразумение, защото "те самите виждат какво е положението".
------------------------
Банкер;2009, бр. 42;
Предвижда се превръщането на ларгото в пешеходна зона с богато озеленяване, основна атракция на която ще е централният стъклен купол. През него от равнището на съвременната улица ще се виждат останките на руините под земята. Планира се от сегашните две автомобилни платна да остане само едното - това покрай Министерския съвет. Според експертите за окончателното реализиране на проекта ще е необходима инвестиция от около 6 млн. евро.
------------------------
Банкер;2009, бр. 43;
На някои от външните пазари виждаме и оптимизъм заради излезлите добри резултати за БВП на САЩ, но като знаем "ангажираността" на "БФБ-София" със случващото се по света, можем да очакваме отстъплението на българските индекси да продължи. Още повече че мечите настроения у нас са особено силни и никой няма желание да рискува излишно. А финансовите резултати на публичните компании към края на септември, изнесени до момента, не внесоха очакваното спокойствие за състоянието на икономиката в момента.
------------------------
Банкер;2009, бр. 43;
- Да, доста подробни насоки са дадени за определяне на режима на личните контакти. Преодолява се тенденцията родителските права да се дават по правило на майката и все по-често се случва те да се предоставят на бащата. В същата насока вървят нещата и при удовлетворяване на молбите на бащите за по-разширен режим на лични контакти с децата им. Искат да се виждат с децата дори да не упражняват родителски права. Нe се чувстваме обременени от съдебната практика в полза на майките в миналото и гледаме нещата обективно.
------------------------
Банкер;2009, бр. 44;
Интериорът е футуристичен и далеч от тези, които сме свикнали да виждаме пред себе си. Лостът за скорости наподобява по-скоро джойстик от игрална конзола. Както при почти всички японски автомобили, и при "Приус" не прави изключение фактът, че бутоните по таблото са строго дефинирани и прилично ограничени като бройка, без да липсва нищо важно. Новост е един чудесен голям дисплей, който радва очите и показва какво се случва с двата двигателя даже и с графики в (почти) реално време. Освен тях, естествено, може да използват и функцията за навигация.
------------------------
Банкер;2009, бр. 44;
- Трябва да бъдем честни - много е тежко наследството от управлението на БСП, ДПС, НДСВ. Ужасно е. Виждам реформаторските усилия, които за мен тръгват основно от Симеон Дянков. Забележете, че в центъра на повечето реформи е именно той. Но това не е достатъчно. Необходими са още усилия и още по-смела и категорична политика.
------------------------
Банкер;2009, бр. 44;
- Внесли сме нашите искания за намаляване на срока за връщане на ДДС. Виждам, че срещаме подкрепа от страна на реформаторското мнозинство в парламента и за увеличение на ставката на данъка върху хазарта. В момента има две ставки - 10 и 12%, искаме да има една обща ставка от 15 процента. Много ни притеснява състоянието на здравеопазването, там трябва да видим какви мерки ще се вземат, т.е. накратко - имаме нашите предложения, предстои да видим дали ще има дебат в ДСБ, СДС и Синята коалиция.
------------------------
Банкер;2009, бр. 45;
"Цената на задължителната автомобилна застраховка "Гражданската отговорност" трябва да се увеличи. Това е логично, защото рискът постоянно се увеличава - застрахователите плащат за събития, станали на територията на ЕС, където обезщетенията са на много по-високи нива. Пък и виждате колко пътнотранспортни произшествия стават годишно у нас и какъв е резултатът от тях - хиляди убити и ранени", коментира Орлин Пенев, председател на Асоциацията на българските застрахователи, изпълнителен директор на ЗАД "Алианц България".
------------------------
Банкер;2009, бр. 45;
Освен студийните записи, които прави, Алисън Болсъм дава и около 75 концерта годишно. Програмите и на двамата са доста претоварени и е голям проблем да ги съгласуват така, че да се виждат по-често. Още повече че смятат да създадат семейство.
------------------------
Банкер;2009, бр. 45;
По повод на начертаните мрачни перспективи председателят на Българската асоциация по автомобилен спорт (БФАС) Георги Янакиев заяви: "Не виждам как една обществена структура би могла да се закрие. Не се занимавам c мотициклетни спортове, макар че това е първата ми любов. Федерацията по мотоциклетизъм съществува като правен субект и никой не може да им опрости задълженията."
------------------------
Банкер;2009, бр. 47;
- Не съм сигурен, че трябва да го споделям, но съм чувал, че някои хора са се хвалили как са получили концесиите си. За мен, като гражданин на Европейския съюз, това е изключително срамно и се надявам, че след смяната на властта в България вече няма да се случват такива неща. През последните седмици проведохме пет срещи с различни министри и виждаме, че наистина работят в тази посока.
------------------------
Банкер;2009, бр. 47;
- ДПС винаги е показвало, че може да носи отговорност. И в момента казваме - да, ние ще носим отговорност за всички действия, които са били извършвани в предходния мандат. И за добрите неща носим отговорност, и за допуснатите грешки. Няма безгрешни хора, виждаме грешките, които са допуснати в предишния мандат.
------------------------
Банкер;2009, бр. 47;
- Талантливите спортисти и най-вече техните родители виждат перспектива за развитие, възможност и стимул за пробив и кариера в чужбина. Това обаче е измамно. Равносметката ще дойде с изчерпването на последните мохикани от поколението след мен. Отборът на "Левски-Сиконко" е хегемон във волейболното първенство у нас, но ще печели ли трофеи без талантите на клубчетата от провинцията?
------------------------
Банкер;2009, бр. 47;
- В текста му има много нови неща, но най-новото, което досега сме виждали само по филмите и което вече съществува и при нас, е, че има три режима на имуществена общност в брака. Първият съвпада с регламентирания в стария семеен кодекс режим на имуществена общност. По-просто казано, всичко, придобито по време на брака на възмездно-правно основание, е общо на двамата съпрузи и съответно с него могат да се разпореждат само двамата съвместно.
------------------------
Банкер;2009, бр. 48;
- А вие какво антикризисно виждате в него? Подскажете ми, защото аз не откривам. Намаляването на осигурителната тежест с 2% е принципно правилна стъпка, но не е подходяща при това състояние на приходната част.
------------------------
Банкер;2009, бр. 48;
- Не виждам в момента какво пречи на данъчната администрация, като се съмнява, че приходоизточникът не е достоверен, да направи насрещна проверка при заемодателя.
------------------------
Банкер;2009, бр. 48;
- Не знам какво точно имате предвид. Президентът налага вето основно по законосъобразност и конституциосъобразност. В този смисъл чисто юридически не виждам основание за налагане на вето, тъй като тук става въпрос за целесъобразност, за налагане на политика, а политиката се прави в парламента.
------------------------
Банкер;2009, бр. 48;
Каквито и да са констатациите от ревизията, още отсега може да се предвиди, че ефектът от нея ще е нулев. Такъв е резултатът от подобни проверки както по това, така и по други дела. Отделно че това не е първата проверка по този казус от представители на висшия кадрови орган. Резултатите от предишната показаха, че делото е водено, кажи речи, не от прокуратурата, а от обвиняемите. От това не последва никакъв обрат в развитието на процеса и както виждаме, той продължава да е в задънена улица.
------------------------
Банкер;2009, бр. 49;
- Не мога да коментирам това мнение на "Муудис". Мога да кажа, че от статистиката на Централната банка, а и на страниците на вестник "БАНКЕРЪ" ясно се виждат показателите, които има българската банкова система, и че те са едни от най-добрите въобще в Централна и Източна Европа - от гледна точка на ликвидност и на капиталова адекватност. Това нещо важи и за "Банка ДСК". Тоест не смятам, че има някакви поводи за притеснение.
------------------------
Банкер;2009, бр. 49;
- Да, мога да кажа, че бяхме подготвени за тази криза. Ние чисто и просто наблюдавахме трендовете и усещахме какво ще се случи. За разлика от някои политици, които казваха, че криза у нас няма, ние виждахме, че тя няма как да ни подмине.
------------------------
Банкер;2009, бр. 49;
Това, което искам да ви попитам в случая обаче, е дали банковата система се представя по-добре, отколкото вие очаквахте, и какви рискове виждате пред нейната стабилност?
------------------------
Банкер;2009, бр. 49;
- Мисля, че банковата система се справя много добре в условията на криза. Основните рискове, естествено, са свързани с капиталовата адекватност. Банките ще имат проблеми - дали ще реализират печалба, или загуба, това зависи от техните бързи действия. Но даже и финансовият им резултат да е отрицателен, аз мисля, че средната - за системата, капиталова адекватност е далеч над изискванията на Европейския съюз и това е добра предпоставка те да се справят. Не виждам проблеми.
------------------------
Банкер;2009, бр. 49;
- Да, така е по принцип. Но трябва задълбочено да се анализира доколко използваемо е всичко построено досега? Дали можем да пригодим помощното стопанство за малките блокове към нов реактор? Необходимо е да се прецени какъв да бъде той, за да се използва максимално инфраструктурата. Както виждате, тепърва предстои да отговорим на множество въпроси.
------------------------
Банкер;2009, бр. 49;
Възходът на либералите не е случаен. Недоволството на британците от лейбъристите на Тони Блеър и неговия приемник Браун е толкова голямо, че много от тях са готови да гласуват за всеки, който би внесъл малко "чист въздух" в политическия живот. Консерваторите също не се радват на особена популярност. Немалко поданици на Елизабет Втора не виждат в тях нещо по-различно от дискредитираните лейбъристи. Медиите дори наричат техния лидер Дейвид Камерън "клонинг на Блеър".
------------------------
Банкер;2009, бр. 49;
Чисто практически не ги виждам как ще станат нещата. Това може да стане на практика само ако един или двама колеги стоят постоянно в залата върху купища папки по всички дела, които ще се гледат в този ден. Защото не се знае по кое от делата ще се наложи да влиза "запасен адвокат".
------------------------
Банкер;2009, бр. 51;
Ценовият срив не стига до битовите потребители, но промишлените купувачи виждат, че за последните 12 месеца спотовите котировки - т.е. "цените на утрешния ден", намаляха 3.5 пъти. Една от причините за застоя на пазара е, че газоразпределителните предприятия купуват горивото не на спотовия пазар, а чрез дългосрочни договори с големи енергийни компании.
------------------------
Банкер;2009, бр. 51;
*Като политик такива субекти, които за няколко години искат да станат премиери на страната, съвестта ми не позволява, но като човек примерно и като философ допускам... Викам, абе, що не го пуснем да видим какво ще стане. И мога да ви кажа какво ще стане. Така че аз съм ги виждал много такива. За мен най-страшното нещо в нашия политически живот е мутризацията на политиката. Мутризацията имам предвид какъв бил, що бил, с неопределено битие и изведнъж се качва на лодката на властта и започва да дава акъл на другите.
------------------------
Банкер;2009, бр. 51;
"... Крънчева дали е хубава или не, но моделки красавици бяха снимани - Милена Панева и Вера Чочкова. Имам ги във вестника.Какво ще кажете,а? Виждате колко са красиви. Добре са ги открили по красотата,нали.
------------------------
Банкер;2010, бр. 1;
От седемте членове на Обединените арабски емирства Дубай има най-малко нефт. И на кое от емирствата банки като "Барклейс" (Barclays) и "Сити" (Citi) дадоха най-големи кредити? Да, на това с най-закъсалия сектор на недвижимите имоти - общите задължения на Дубай надхвърлят 80 млрд. долара. Виждали сме как свършва този филм.
------------------------
Банкер;2010, бр. 1;
Към ноември миналата година статистиката наброява 8.66 % безработни в България, а социалното министерство прогнозира към 11.4 % за 2010-а. Да, но ако прибавим и изчисляваните от Българската стопанска камара скрити 5 пункта (хора в активна възраст, но обезкуражени и затова нерегистрирали се на борсата), безработицата се очертава около 16.4 процента. Така "материализираме" ли процентите, виждаме, че става дума вече за около 600 хил. безработни българи.
------------------------
Банкер;2010, бр. 1;
И не им е виновно глобалното затопляне за непрестанното топене, а това, че се "варят в собствен сос" и не виждат какво става около тях... Лидерите на Европейския съюз ще се съберат на извънредна среща на върха на 11 февруари, съобщи през седмицата новият председател на ЕС Херман ван Ромпой. Тя ще бъде посветена на икономически проблеми на общността. "Това ще е моят първи официален работен ден" - заяви белгиецът и не пропусна да отбележи, че инициативата за форума е негова.
------------------------
Банкер;2010, бр. 1;
За запомнящо се представяне мечтаят и държави, в които не са виждали сняг. Политиката на МОК да разширява спортната география доведе по белите писти състезатели, носещи прозвища като Ледените мълнии, Еди Орела, Снежния леопард и др. По настояване на предишния шеф на Международния олимпийски комитет Хуан Антонио Самаранч в Сараево през 1984-а централата прати на "собствени" разноски по двама представители (мъж и жена) от нациите без традиции в зимните спортове. Сред щастливците бяха Египет, Мексико и Сенегал.
------------------------
Банкер;2010, бр. 2;
"Ние виждаме, че страната има определен прогрес, оценяваме ангажираността на властите, но трябва да се работи още за повишаване на ефективността. Европейският съюз слага парите "на масата" за определен период и ако членката не ги усвои, те се връщат на европейските граждани", подчерта шефът на главна дирекция "Регионална политика".
------------------------
Банкер;2010, бр. 2;
Националното събрание, на което присъстваха 1127 делегати, слуша два часа приветствия от братски партии и фондации. Председателят на ЕНП Вилфред Мартенс в своя видеопоздрав заяви, че никога не е виждал някоя партия да печели толкова успехи за толкова кратко време.
------------------------
Банкер;2010, бр. 2;
- Да, странна е. Дразня се, че не виждам всичко, но следваме оригиналния вариант на шоуто. Кой би бил по-подходящ за жури от продуцент, който знае как иска да му изглежда шоуто.
------------------------
Банкер;2010, бр. 2;
Не познавам Боби Цанков, не съм го виждал и не съм имал каквито и да е било отношения с него, каза в своя защита Маринов. Той се обърна с молба към съдебния състав да го освободи, тъй като обвинението срещу него се гради на слухове и предположения. "Следващото обвинение срещу мен с Бин Ладен ли ще ме свърже?", попита Големият Маргин. В крайна сметка САС го остави с най-леката мярка - подписка. Но както се казва - да, ама не.
------------------------
Банкер;2010, бр. 3;
- Досега няма нито един открито изложен мотив, но от всичко, което виждам като прояви, причините за атаките може да бъдат търсени навсякъде - като се почне от успешната реализация на Японския проект, мине се през дължимия ДДС и се стигне до ремонтите, организирани по стопански начин. Не бива да пропускаме и значително подобрения финансов резултат на централата.
------------------------
Банкер;2010, бр. 3;
- Пътищата за развитие са два. Според мен 80% е вероятността да си останем един пазар на дялови инвестиции, а 15-20% е вероятността някой да развие деривативен пазар. Ако това е вярната прогноза, вероятно ликвидността ще се увеличи 100 пъти за десет години. Аз съм го виждал на фондовата борса в Будапеща - ликвидността им се е увеличила 100 пъти за десет години.
------------------------
Банкер;2010, бр. 3;
В Белия дом са крайно недоволни от рекламния ход и настояват плакатът да бъде махнат. Шефовете на компанията Weatherproof обаче твърдят, че снимки на президента може да се виждат на всяка крачка, и отказват да махнат билборда. Впрочем туристите и жителите на града оценяват по различен начин плаката. Едни смятат, че Обама е най-фотогеничният президент в историята на САЩ, а снимката му на фона на суровия китайски ландшафт е почти произведение на изкуството. Според други използването на снимката на уважаван семеен човек, при това лидер на велика държава, за рекламни цели е пошло.
------------------------
Банкер;2010, бр. 3;
- Когато излизаш и казваш, че държавата трябва да се закрие, преучреди или рестартира, трябва да кажеш какво точно искаш. Нова конституция е възможна, но защо трябва да се създава напрежение и да се дестабилизира държавата в тази криза? Какво като разпуснем това Народно събрание и свикаме Велико, без да има ясна визия за такава мащабна промяна? Не споделям такъв подход и не виждам как може да бъде подкрепено от 2/3 от народните представители, за да се случи.
------------------------
Банкер;2010, бр. 4;
В документалния филм, излъчен от израелския телевизионен канал, се виждат и малките, скромно подредени апартаменти на заложничките му. Във всеки от тях живеят по три-четири жени и 10-15 деца. В момента, в който се появява Рацон,
------------------------
Банкер;2010, бр. 5;
- Не виждам по какъв начин сливането може да окаже негативно влияние върху тяхната дейност. Дори напротив, според мен ще им помогне. Нещо повече, ограничаването на корупционния натиск е основен приоритет при избора на синдик, когато държавата е мажоритарен кредитор на една фалирала фирма, както и при избора на съдебен изпълнител, на който да се възложи събирането на вземанията и при подбора на оценители в процесите на публичните изпълнители.
------------------------
Банкер;2010, бр. 5;
- Не. В Страсбург наистина живея в замък, но там живеят още няколко души - не съм само аз. Това всъщност е бивш замък, който е превърнат в хотел. Това е едно от емблематичните места във Франция и, разбира се, е направило впечатление на хората, които идват да ме виждат.
------------------------
Банкер;2010, бр. 5;
На квалификациите за финала Ангел се класира на 36-о място, но впечатли съперниците си. "Ако той развива таланта си със същата скорост, до година-две го виждам като победител", коментира представянето му Пат Кларк от една от йо-йо организациите на САЩ.
------------------------
Банкер;2010, бр. 5;
Как виждате приобщаването към голяма Европа чрез лотарията "Евромилиони"? Бихте ли посочили силните страни в проекта за кандидатстване?
------------------------
Банкер;2010, бр. 5;
- съпруга на небезизвестния Младен Михалев-Маджо. Прокурорът Кокинов поиска тя да говори пред съда в компанията на мъжа си, но съдът отхвърли това искане. Оказа се, че Михалева е в неведение относно бизнеса на мъжа си, а също и къде се намира той сега. Бил в чужбина по дела. На въпрос на съдията дали може да му предаде, че го викат в съда, Михалева каза: "Живея в чужбина и не мога да ви обещая, че ще го уведомя". Подсъдимият Големия Маргин бил единствен от групата обвиняеми, седнали на скамейката, когото познава, но се виждали само по празненства и най-вече на Нова година.
------------------------
Банкер;2010, бр. 6;
По какви причини е друг въпрос. Вие виждате, че показателите на банките постоянно се влошават, най-малкото намаляват печалбите им и се увеличават лошите кредити. Това е само началото. Проблемът е колко време ще продължи. Аз няколко пъти съм казвал, че ако кризата свърши в рамките на годината - ще издържим, но ако продължи повече от година, не е много ясно какво ще правим тогава. Банките не могат до безкрайност да поемат допълнително задълбочаване на кризата.
------------------------
Банкер;2010, бр. 6;
Банките ще имат глътка въздух, ако знаят, че освен по линия на нормалното рефинансиране имат достъп и до други средства. Могат например да бъдат заделени един-два милиарда лева като потенциал за достъп на търговските банки до фискалния резерв. Не виждам никакъв проблем да бъдат разработени правила за това.
------------------------
Банкер;2010, бр. 6;
Колкото до Стоян - съседи на семейство Стоичкови твърдят, че не са го виждали повече от шест месеца. Преди това той живеел в апартамента си на ул. "Чаталджа" с приятелката си и малкото си дете. После и двамата напуснали жилището. Преди десетина дни родителите на Стоян събрали багажа му и си тръгнали. Адвокатите на Стоичков предположиха, че той се е преместил да живее във вилата на майка си в местността "Траката". Съдебната охрана и полицията обаче не са го открили и там.
------------------------
Банкер;2010, бр. 7;
По повод изказването на Алексей Петров обаче финансовият министър Симеон Дянкова заяви, че не е виждал подобно писмо. А пък през седмицата то взе че се появи в ИНТЕРНЕТ пространството. Оказа се, че е изпратено от името на Съюза за стопанска инициатива и освен от самия Петров, който е изпълнителен директор на тази организация, е подписано от д-р Теодор Дечев - заместник-председател на УС на ССИ, и от д-р Аднан Лидиянов, председател на комисията по данъчна политика на съюза. Та каква е предложената в него схема за намаляване на лихвите, която ССИ прави... забележете на 21 декември 2009-а.
------------------------
Банкер;2010, бр. 7;
- Мисля, че никой не е в състояние да направи достатъчно точна прогноза, но действително виждаме, че азиатските пазари започват да се възстановяват. Не знаем със сигурност дали и кога това ще окаже положителен ефект върху Европа. Това зависи по-скоро от развитието в страни, които са големи двигатели на световния растеж - като САЩ, като Германия, Франция... Да, със сигурност България ще се възстанови от кризата в средносрочен план. Но през тази година е по-добре да сме подготвени за още трудности. А ако напролет заедно с цветята разцъфти и бизнесът, ще е много хубаво.
------------------------
Банкер;2010, бр. 7;
А ако има проблеми, ние създаваме други проблеми, които се виждат ясно, и можем да покажем, че решаваме.
------------------------
Банкер;2010, бр. 8;
- Първо, гара "Прокат" никога не е продавана. Това е някаква полукриминална история. В договора, който аз съм виждал и съм подписвал, никаква гара няма. Но по-късно при правенето на скиците тази обръщалка, тази обръщателна гара, е присъединена. Много пъти съм казвал на тези, които ме наследиха: много ви моля, заведете дело в съда. Няма нито един нормален съд, в който това твърдение да издържи. Така че, според мен, гара "Прокат" никога не е била продадена. Точка.
------------------------
Банкер;2010, бр. 9;
След почти 120-процентния скок в индекса на ключовите руски акции миналата година, съчетан със засилване на цените на петрола, доверието на инвеститорите се повиши. "Това, което виждаме в момента, е нетолкова нова вълна от предлагания на книжа, колкото подновяване на тенденциите от 2005, 2006 и началото на 2007 г. - обяснява Ричард Кормак, отговарящ за руските емисии в "Голдмън Сакс". - Много от тези предложения бяха планирани преди кредитната криза."
------------------------
Банкер;2010, бр. 9;
Световната икономика започна да се съвзема - дори по-бързо от това, което ние очаквахме миналата пролет. Това се отразява и на България, където виждаме подобрение в износа, но вътрешното търсене ще продължи да намалява. Прогнозите ни са, че спадът в потреблението ще е по-малък от този през 2009-а, но все пак тенденцията на свиване ще се запази. Като цяло очакванията ни са по-скоро положителни, като се надяваме, че през 2011 г. икономиката ще се раздвижи по-сериозно.
------------------------
Банкер;2010, бр. 9;
Добре, но от тези отложени плащания малко или много страда и банковата ни система. Каква е оценката на МВФ за нейното състояние - стабилна ли е тя? Виждаме, че делът на необслужваните кредити продължава да се увеличава?
------------------------
Банкер;2010, бр. 9;
- Първо, трябва да отбележим, че българската банкова система е изградила солидни буфери. Отчасти те са резултат от предпазливата политика по време на бума в кредитирането. Коефициентът на капиталова адекватност надхвърля 17 процента. Това е доста по-високо от регулаторните изисквания от 12% и още повече от задължителното, според регулациите на Европейския съюз, ниво от 8 процента. Освен това ние виждаме, че чуждестранните банки майки оказват много сериозна подкрепа на своите дъщерни институции в България.
------------------------
Банкер;2010, бр. 9;
- През цялата си практика съм се сблъсквал със законодателни актове, които не са най-правилните, имат много недостатъци. А със законите - добри или лоши - всички се съобразяваме. Именно в моята професия недостатъците на законите се виждат, така да се каже, от първа бойна линия. Голямото предизвикателство е, че могат да се създават и читави закони.
------------------------
Банкер;2010, бр. 9;
- Както виждаме, вземат се мерки в МВР, и то се изчиства отвътре от елементите, които работят против интересите на държавата. Така би трябвало да има катарзис и във всички други институции и те да заработят нормално.
------------------------
Банкер;2010, бр. 10;
- Виждам смисъла на този разговор в привличане на вниманието на държавното управление и местното самоуправление като инвеститори и бенефициенти по европейските програми. И на българския строителен и технологичен бизнес - като изпълнители.
------------------------
Банкер;2010, бр. 10;
- Не виждам причина за създаване на такава комисия. Процедурата не е свързана с комисия. Необходимо е да се съберат 60 подписа, да се внесе предложението в НС, след това да се дебатира и да се гласува. Готови сме да подкрепим такава процедура.
------------------------
Банкер;2010, бр. 10;
Оттогава полицаите, които охранявали усърдно шикозния квартал "Сен Жамс", свикнали да виждат паркирания мотоциклет на Бание. Жизнерадостният мъж с неизменния си фотоапарат на врата станал свой човек в превзетата свита на семейство Бетанкур. Тънък психолог и прекрасен фотограф, той е автор на снимки, които обиколиха цял свят - на принцесата на Монако - Каролина, на Изабел Аджани и Джони Деп, на Софи Марсо и Владимир Горовиц, на Самюел Бекет и Фредерико Фелини...
------------------------
Банкер;2010, бр. 11;
- Ами ние изхождаме от това, че става дума за престъпление по непредпазливост, а не за умишлено. Независимо че в повечето случаи престъпният резултат е изключително тежък, те са непредпазливи деяния. В този смисъл една засилена наказателна репресия би била неоправдана. Не говоря за случаите, когато деецът сам се е поставил в това положение, употребявайки алкохол, а за класическия случай, когато такава употреба не е налице. Тогава аз не виждам с какво изолирането на дееца от обществото би допринесло за постигане целите на наказанието.
------------------------
Банкер;2010, бр. 11;
- Вижте, нека да си кажем истината. Затворът не е панацея. Когато дадено лице не е осъждано и става дума за негово първо деяние, аз не виждам с какво изолацията му би способствала за превъзпитанието му в по-голяма степен, отколкото едно условно наказание.
------------------------
Банкер;2010, бр. 12;
- Вчера, по време на конференцията, един от българските участници показа графика с класиране по този показател, от която се виждаше, че вие сте някъде по средата на класацията.
------------------------
Банкер;2010, бр. 13;
Не бих казал, че двамата ще ми липсват, но виждам смисъл в анализа на края на тяхната политическа кариера не в привичното за нашите нрави нахвърляне върху падналия (след като е паднал), а именно в извличането на верните изводи. За да не се повтарят подобни грозни и дори страшни приказки.
------------------------
Банкер;2010, бр. 13;
Този ход на лидера на ДПС обаче не просто е закъснял, той е непростимо наивен. Нито враговете, нито довчерашните съюзници на Доган виждат в негово лице един български Дън Сяопин. Голямата поука за хората, които доскоро му завиждаха и искаха да бъдат като него е, че феномени от този тип завършват винаги като удобни мишени за ритуално политическо жертвоприношение. Не внушавам, че Доган е жертва, но е напълно ясно, че мнозина разчитат да прикрият своята отговорност зад атракцията по политическото му разпъване.
------------------------
Банкер;2010, бр. 13;
"Помага и "правилото Уотсън" - продължава Марк Котлярски. - То носи името на полицейски шеф, работил в Канзас, а след това в Чикаго през 30-те години на ХХ век. Според него полицаите непрекъснато трябва да сменят местата на патрулиране, за да не възникне у някого усещането за "собствена територия". Аз живея в селски район и виждам как в продължение на едно денонощие при нас се появяват автомобили на не по-малко от четири различни управления на полицията."
------------------------
Банкер;2010, бр. 14;
"Силата на един президент не е в преките правомощия, а е в неговия авторитет и влияние. И преди мен и, убеден съм, далеч след нашата двойка с вицепрезидента Марин, хората ще виждат в държавния глава национален лидер. По силата на прекия избор към институцията има високи, бих казал, понякога свръхочаквания. А това изисква ясна и категорична позиция по основни въпроси от целия дневен ред на българските граждани, на обществото."
------------------------
Банкер;2010, бр. 14;
Пословична е и слабостта на Прохоров към руските модели. Забелязван е в нощни клубове в Москва в компанията на приятели и на рядка колекция от дългокоси, фини жени - някои модели, други студентки - на високи токове, облечени предимно в черно. Купувал пиене за компанията, а за себе си - минерална вода. Никой никога не го е виждал дори да близва водка.
------------------------
Банкер;2010, бр. 15;
ще влезем в ситуация на разпад на цялата ни икономическа система. Това не бива да се допуска и за радост не виждам човек в правителството, на когото през главата да му минават подобни идеи.
------------------------
Банкер;2010, бр. 15;
СЕМ вижда всичко. Само дето в Органа, предназначен да регулира медийната среда, отдавна и удобно страдат от медийно късогледство. При това перманентно. И систематично. Дори не се опитват да го лекуват. Така поне редовите зрители си обясняват защо семаджиите не виждат нищо нередно в това мъж да плюе жената, която му е родила дете, да блъска главата й в масата, да я псува и все такива подобни любезни белези на уважение. При това в праймтайма. Остава само медията да излъчва възпитателните кадри и в детските предавания, а СЕМ ще се застрахова, като я задължи да сложи огромна червена точка.
------------------------
Банкер;2010, бр. 15;
За това, че ГЕРБ няма да се съобрази с ветото върху предлаганите промени в НПК, намекна още в понеделник (12 април) министърът на правосъдието Маргарита Попова. Тя подчерта, че президентът има право на вето и че възраженията му ще бъдат обсъдени в пленарната зала, въпреки че в позицията му тя виждала по-скоро указания към магистратите, отколкото мотиви за връщането на промените за ново разглеждане в парламента.
------------------------
Банкер;2010, бр. 16;
От "Демократи за силна България" се обявиха против текста. "Не виждам какво пречи на собствениците на скъпи яхти да ги пререгистрират в други държави, където им е по-изгодно, като по този начин избегнат данъка", коментира Асен Агов.
------------------------
Банкер;2010, бр. 16;
"Съкращаваме разходите отвсякъде, откъдето можем - обяснява Дейвид Пинк. - Преди например имаше девет депа, сега са само две. Компанията е на 102 години и е изхранила четири поколения в моето семейство. Но децата ми не искат да се занимават с нея, не виждат перспектива."
------------------------
Банкер;2010, бр. 16;
Чанира признава, че е много любопитна и е прочела всичко. Въпреки това се оказва, че не разбира въпроса за нелегалния трафик на непалски жени към Индия. Друг въпрос от изпита й е за продавачите на местна храна по улиците на Непал. Чанира просто не отговаря, защото нито е виждала, нито е яла такава храна. Учителите й обясняват, че се е справила добре по темата за прогнозите за развитието на родния й Непал, както и за дейността на агенциите на ООН в развиващите се страни.
------------------------
Банкер;2010, бр. 16;
Мисълта, че нямам винетка обаче не ми дава мира. Чак ме втриса от притеснение, вдигам температура, пътят пред мен почва да се мержелее. Спешно ми трябва помощ, някакъв лек, казвам си, докато с треперещи пръсти стискам кормилото. Изведнъж с премрежен поглед мяркам някакъв надпис. Нещо си там на здравеопазването. Това е мястото, все ще ми дадат лек за треската. Спирам и виждам една усмихната жена с очила. Стои и мълчи. Така и така, обяснявам аз, вдигнах температура, трябва лек.
------------------------
Банкер;2010, бр. 17;
Намаляването на щата с над 40 души обаче не е достатъчно за управляващите, които виждат разковничето на проблема в съкращаването на двама души от ръководството. Идеята е сегашният седемчленен състав да бъде редуциран до пет човека. Впрочем никой не възразява за това. Остават председателят, тримата заместник-председатели с ресори застраховане, пенсионно осигуряване и инвестиции и един независим член. Последният ще се занимава основно със защитата на потребителите на финансови услуги и анализа на потенциалните рискове.
------------------------
Банкер;2010, бр. 17;
- Най-напред трябва да отбележа, че пазарът е много конкурентен. На него има много играчи, които имат големи амбиции. В сегашната ситуация банковият сектор чувства ефекта на кризата, която реално започна през 2009 година. По-специално нейната втора половина се оказа много трудна. Банките най-напред усетиха забавяне на бизнеса, след което въздействието от нарастването на нивата на риска. В банковия сектор като цяло виждаме увеличаване на просрочените заеми.
------------------------
Банкер;2010, бр. 17;
В банковия сектор като цяло обаче виждаме увеличение на просрочените кредити. Според вас има ли място за притеснения за стабилността му?
------------------------
Банкер;2010, бр. 17;
- Не казвам, че ще е лесна година. Ситуацията очевидно е много трудна за всички българи, за много фирми, включително и за кредитните институции. Просто не виждам конкретна опасност за стабилността на системата, нито пък смятам, че някои от играчите ще бъдат засегнати съществено. Пак да се върна на "Сосиете Женерал Експресбанк" - ние усещамe влиянието на забавяне, но се фокусираме към завоюването на пазарни дялове, а не само върху управлението на лошите вземания. Затова сме много активни от гледна точка на комуникации, промоции, анонсиране на нови продукти.
------------------------
Банкер;2010, бр. 17;
- Много е рано да коментирам какво ще стане, но първите ми впечатления са много добри. Според мен има възможности. Виждам в нейно лице човек, който познава системата отвътре, и смятам, че ще можем заедно да постигнем много неща. Здравеопазването се нуждае от цялостна реконструкция, а този тип операции обикновено се поверяват на професори. От тази гледна точка мисля, че ще се справи.
------------------------
Банкер;2006, бр. 13;
- Това, което мога да кажа, е, че ние винаги сме работили прекрасно с генерала, най-вече в предишния кабинет, където имахме повече допирни точки в изпълнителната власт. Така че ние партнираме на всичко, което е положително за целите на държавата, на обществото и на партията. Никакъв проблем не виждам в Бойко Борисов.
------------------------
Банкер;2006, бр. 13;
Семейство Роуф очаква да се върне във Вашингтон през септември 2006 година. "Бих искал да продължа да работя по програмите на Фонда за различни страни, нещо, което ме интересува, защото има практически резултати. Икономиката може да бъде наистина обезкуражаваща като академична дисциплина, защото човек никога не е сигурен дали е прав, или не е. Но когато се занимавам с реални икономически проблеми, виждам истинските неща, които страна като България трябва да направи, за да успее."
------------------------
Делова седмица;2004, бр. 32;
Нямало пари. Не съм съгласен, че няма пари. Как ще накараме Министерството на финансите да ни ги даде? Ами няма да ни дават пари, като виждат, че нищо не правим.
------------------------
Делова седмица;2004, бр. 32;
Всички виждаме проблемите, дефинираме ги. Почти всичко, което се казва, е вярно. Но може би трябва да припомним откъде сме тръгнали. Бих казал, че
------------------------
Делова седмица;2004, бр. 32;
няма да се получи добрият ефект. Хората ще се обучават след това нарочно, както виждам, че става – обучават се на съвременни неща, защото никой не ги е учил и до момента не ги учи. Трябва да имаме теория за отчетите и може би в такава посока
------------------------
Делова седмица;2004, бр. 32;
ИЛИЯ ИЛИЕВ: Много често наши клиенти ни молят да им помогнем в подбора на кадри. Даваме им задачи, кандидатите не могат да ги решат. Много е трудно да се намерят хора. Аз съм го изпитвал не толкова пряко, защото на мен ми е лесно от преподаването на стотина студенти да си избера двама-трима. Всички, които работят при нас, са добри. Аз съм ги избрал. Затова, когато някои си търси хора за компанията се налага да му помагаме, защото виждаме колко сериозен е проблемът.
------------------------
Капитал;2002, бр. 1;
По време на ВНС депутати от опозицията недоволстваха, че Георги Петров винаги нахално се разполагал между Милан Дренчев и Крум Неврокопски и лидера на СДС Петър Берон. “Никой не можеше да го изгони оттам, въпреки че съм му правил забележки. Призовавах го да мине по-назад, но той каза, че иска да бъде пред камерите и да го виждат избирателите”, разказва Стефан Гайтанджиев.
------------------------
Капитал;2002, бр. 1;
След края на депутатството му се заговори, че Георги Петров иска да отиде на дипломатическа работа в чужбина. Като най-приемливо за него виждал консулството в Одеса. Тъй като не бил на ти с чуждите езици, Георги Петров обяснявал своя избор по следния начин: “Вярно е, че руският не ми е много добър, но пък в Одеса ще работя основно с бесарабските българи. Техният български език е малко архаичен, но аз го разбирам много добре.” Дипломатическата му кариера обаче пропада.
------------------------
Капитал;2002, бр. 1;
- Напротив. Ние проверявахме стадионите, проверявахме хотелите, проверявахме залите, просто дискотеките бяха на дневен ред. И в момента виждате, че непрекъснато обявяваме в пресата за затворени заведения, които работят в разрез на всички норми. Направихме доста и в борбата с наркотиците. Там успехите ни са значителни, което се дължи на звеното в НСБОП.
------------------------
Капитал;2002, бр. 1;
- Е, и какво от това? Нали сме независими, нали сме деполитизирани? Главният секретар нали е подчинен на министъра. Аз виждам в това целенасочено блокиране на системата на МВР. Естествено бих сложил мандати и на началниците на национални служби.
------------------------
Капитал;2002, бр. 3;
- Навсякъде по света водещите клубове имат сателитни отбори. В един тим винаги има млади състезатели, които не могат да влязат в основния състав и се пращат другаде да се обиграват. Колкото до корупцията - има такава възможност. Някои мислят, че клубовете с преотстъпени играчи трябва да помагат на донора си, но аз лично не виждам защо.
------------------------
Капитал;2002, бр. 4;
В намалената видимост отлично се ориентират тези, които претендират да са новите възродители на “националния капитал”. Миналата седмица се изясни и концепцията им за създаването на Съвет за икономически растеж към правителството. Идеята предизвика съпротива, но както обясни един от потенциалните му членове: “Може би да продължим да се срещаме с министри по градинки и кафенета?” Е, да. Ако бизнесът ти не може да работи, без някой министър да помага, разбира се, че е по-добре да се виждаш с него официално, а не да се озърташ дали някой от съседната маса не те е разпознал.
------------------------
Капитал;2002, бр. 5;
Твърдението, че радио “Нет” няма лиценз, не отговаря на истината - лицензът е притежание на радио “Сити”, на което СЕМ разреши да се преименува на “Нет”. Ето защо не виждам никаква пречка да гостувам в предаване на лицензирана радиопрограма. Некоректното използване на една техническа грешка при регионалните лицензи на БНТ, която беше своевременно отстранена, е разбираемо за човек, който е превърнал работата на СЕМ в своя лична война.
------------------------
Капитал;2002, бр. 5;
Миналата седмица МВР проведе акция за залавянето на бандити с две или повече висящи дела, а прокуратурата поиска те да бъдат задържани в ареста за по-дълго време, докато обвиненията им бъдат внесени в съда. Акцията за залавяне на бандити с две или повече висящи дела предизвика одобрението на обществото, а рейтингът на главния секретар стигна незнайни висоти - 87% от хората аплодират действията му. Дори и сред най-скептичните, които виждат в действията на Борисов показност, има нотки на одобрение.
------------------------
Капитал;2002, бр. 8;
Сред запознатите преобладава разбирането за позитивни мотиви в действията на Симеон Сакскобургготски. Тридесет и пет процента виждат зад уволнението на заместник-министрите желание за подобряване управлението на страната и 24% смятат, че същите мотиви са довели до отстраняването на Стоян Ганев. Тезата за натиск от страна на групировки споделя всеки десети.
------------------------
Капитал;2002, бр. 8;
Аз и журналистите ли сме виновни, че виждаме действащото правителство като герои от сапунен сериал - или те, че се носят и говорят по такъв начин?!
------------------------
Капитал;2002, бр. 9;
- Като вицепрезидент на Ogilvy Group в Централна и Източна Европа виждам ясно какви са разликите, но е много трудно те да бъдат формулирани еднозначно. Имам чувството, че в Централна и Източна Европа хората работят много по-усърдно, те не приемат нещата като даденост и не получават в наследство опита, който имат хората от Западна Европа, колкото и да е разпространено това мнение. Мисля, че хората от Източна Европа са по-открити към позитивните критики. Обстоятелствата при тях се променят много по-бързо и те трябва да отговорят на промените много по-бързо и адекватно.
------------------------
Капитал;2002, бр. 10;
да влезе вътре, да грабне един чувал и да го хвърли в язовира, от който Монтана взема вода за пиене. Или просто да го разпилее по нивите. Може и дъжд да завали и всичко да отиде в почвата; виждате, хората орат и сеят ей тук, долу.”
------------------------
Капитал;2002, бр. 10;
Притеснително е обаче, че членовете на СЕМ не виждат проблем да обсъждат избора на генералния директор на БНТ с депутатите. Председателката на СЕМ упорито избягваше отговора на въпроса за срещата с ръководството на НДСВ и ДПС с извинения, че се познава от 20 години с Ахмед Доган. Маргарита Пешева, Райчо Райков (въпреки че не си призна) и Анна Хаджиева обаче стриктно спазиха политическата заръка и осигуриха трите гласа за Димитър Цонев.
------------------------
Капитал;2002, бр. 12;
Но и.д. генералният директор на БНТ нещо не е в час. Също както войниците носят маршалския жезъл в раницата си, Оболенски-Цонев има готова хоспитализация я за шипове, я за мениероподобен синдром. И без това той не работи в телевизията заради заплатата. Апропо, от няколко дни никой в БНТ не е виждал Цонев в сградата на “Сан Стефано”.
------------------------
Капитал;2002, бр. 13;
Вижданията на Недялко Калъчев по отношение по-бедните и неразвити райони могат да изправят на нокти всеки защитник на идеята за равномерно развитие на регионите. “Oт концептуална гледна точка аз не виждам защо трябва да се дават преференции за слаборазвити райони, вместо да се стимулира миграция на населението към силно развити райони. Полагането на 1 км асфалтов път в София и в Девня струва еднакво, а ефектът в София ще бъде хилядократно по-голям”, нееднократно е обяснявал вижданията си докторът.
------------------------
Капитал;2002, бр. 13;
- Конкурси задължително трябва да има, но не масови. Когато има програмна необходимост, не трябва да чакаме 15 септември, но редът трябва да се спазва, трябва да има координация. Такъв координатор аз виждам в лицето на програмния директор, който за съжаление го няма. Понеже имаше такова предложение към мен, аз си мислех, че тази длъжност трябва да се нарича не програмен директор, а програмен координатор.
------------------------
Капитал;2002, бр. 17;
Агенциите, обслужващи големите клиенти с големите бюджети, имат шанс да се преборят за големите отстъпки в БНТ. Ще се повтори спектакълът отпреди години, когато пак БНТ обяви нови условия за купуване на рекламно време и създаде условия за монополизъм. Не виждам чак толкова фрапантна разлика от сегашното положение. Всички знаем медиаагенциите, от които ще купуваме TRP-та за БНТ, каквито и да са праговете - 6 000 000 или 10 000 000 лева - няма чак такова значение.
------------------------
Капитал;2002, бр. 17;
Новите условия за реклама в БНТ стимулират агенциите, които работят с големи бюджети. Ще сме принудени да купуваме през тях. Засега не виждам с какво се променя позицията на БНТ. Има неясноти в условията за отстъпки, но предполагам, че ще се изяснят. В перспектива е интересно дали това леко усложняване ще повиши постъпленията в държавната телевизия.
------------------------
Капитал;2002, бр. 17;
- Даден продукт или го харесваш, или не, но поне го виждаш и преценяваш. Докато политиката е абстрактна, а обещанията са като религия - не можеш да ги докажеш, преди да се случат. Има ли живот след смъртта? Да, но трябва да почакаш.
------------------------
Капитал;2002, бр. 18;
Усещането за извършвана тиха реставрация е толкова осезаемо, че част от хората сигурно вече виждат в мечтите си как машината на времето ще тръгне наобратно и за всички ще настъпи така желаното благоденствие.
------------------------
Капитал;2002, бр. 18;
- Аз лично виждам много свободно и прогресивно развитие на стратегическото мислене на регионално ниво.
------------------------
Капитал;2002, бр. 18;
По важно е друго - какво се е променило толкова за тези 12 години, че миналата седмица същите хора, които са давали “многобройни сигнали”, го избраха за кмет? Отговорът е кратък - нищо не се е променило, или по-скоро нищо не се е подобрило. Просто хората, които не виждат никак бъдещето си, гласуват за миналото.
------------------------
Капитал;2002, бр. 18;
Драматичният контраст между броените месеци живот и напълно пълноценния живот след операцията са изключителна мотивация както за Обединени медии, така и за самите дарители. Денчовска разказва, че някои от големите дарители са ходили специално в клиниката в София, за да получат уверение от лекарите, че децата ще живеят. “Хубаво е, че хората виждат позитивните резултати от своята помощ. Те виждат, че децата живеят благодарение на тези операции”, казва Румяна Радулова, завеждащ “Връзки с обществеността” на радио “Витоша”.
------------------------
Капитал;2002, бр. 18;
- Първите негативни ефекти са вече налице. Медиите пишат невъобразими глупости, виждаме също така какво е обзело нашите родни полицаи. Ще започнат истерии от всякакъв характер, нека условно да ги наречем пропапски и антипапски. Много е вероятно да станем свидетели на индивидуални взривове от сантиментална благочестивост - нещо, от което никой няма нужда. Важно е това да не се прояви и на официално равнище. И ще повторя, чудеса не очаквам. Чудесата в случай като този могат да бъдат само негативни.
------------------------
Капитал;2002, бр. 19;
* ...властта е нещо, което страшно изкушава. Сега го виждам. Преди съм го наблюдавал като феномен отдалече. Но имам чувството, че за много хора властта е всичко. И с такова мислене ми приписват какви ли не работи. Аз съм се родил така, значи абсолютно не ме изкушава, напротив, страшно съм критичен.
------------------------
Капитал;2002, бр. 19;
Как си представяте модела, по който българската икономика трябва да се развива през следващите години? Къде виждате възможностите за по-бърз растеж, за привличане на инвестиции, за по-голяма конкурентност?
------------------------
Капитал;2002, бр. 19;
- Аз не съм човек, който се е занимавал с партийна дейност по призвание, да кажем. Тъй че това го оставям в ръцете на хора, които разбират повече. Аз само искам да видя дали нещата са в линия с модерното мислене, с това, което съм чувал и виждал вън, и критиките, които се отправят срещу партиите тук...
------------------------
Капитал;2002, бр. 19;
- Това си е привилегия на всеки свободомислещ човек. Но кабинетът е вече въпрос на оценка за даден момент. Докато всеки министър си изпълнява задачата, за която е приел поста, не виждам защо трябва да има някакви промени или рокади. Нужно е известно време. А още при първото ми пътуване, на първия месец - още не съм се прибрал, а вече ми предлагат три нови министерства...
------------------------
Капитал;2002, бр. 19;
А иначе големи разминавания не виждам. Освен онези 18 часа работа не си позволявам повече. Защото все пак имам семейство и бих искал още да им се радвам, макар и задочно, защото не ги виждам.
------------------------
Капитал;2002, бр. 21;
Оттук и различната оптика - погледнато откъм хълма и камбанариите на Ватикана и погледнато от камбанарията на храма “Александър Невски” целите и смисълът на посещението се виждат различно.
------------------------
Капитал;2002, бр. 21;
“Не съм гледал никакъв договор, имахме преразказ по картинка от авторите. Кеворк ни проведе литературно четене, аз не съм виждал договора и никой не го видя. Мога да коментирам какво съм чул, а не какво съм чел. Естествено пред СЕМ биха се казали неща, които са законосъобразни. Има някои несъответствия между договора и правилата за външни продукции, за които и двамата признаха”, обясни Райчо Райков. Оказа се, че след “литературното четене” отделните членове на СЕМ са останали със съвсем различни впечатления за взаимоотношенията между БНТ и “Всяка неделя” ЕООД.
------------------------
Капитал;2002, бр. 22;
Как виждате ролята на Европа в структурите на НАТО, като се имат пред вид големите разлики във военните бюджети на тези две части от цялото?
------------------------
Капитал;2002, бр. 23;
Каква възможна реализация виждате за учителите, които трябва да отпаднат от системата на образованието?
------------------------
Капитал;2002, бр. 23;
- Връзките с обществеността не са като останалите професии - трябва да ти харесва да ги правиш и да притежаваш определени ценности - репутация и честност, които не могат да бъдат назубрени от учебниците. Личността има много голямо значение - поведението, отношението, дори външният вид. Как ще ни повярват, дори да казваме истината, ако не ни вярват по принцип?! Човек понякога не вярва на истината, защото има много полуистини и манипулация. Като гледаш телевизия или четеш вестници, всичко ли, което виждаш и научаваш, е истина?! Достигнали сме етап, когато не вярваме на това, което виждаме.
------------------------
Капитал;2002, бр. 23;
- Връзките с обществеността не са като останалите професии - трябва да ти харесва да ги правиш и да притежаваш определени ценности - репутация и честност, които не могат да бъдат назубрени от учебниците. Личността има много голямо значение - поведението, отношението, дори външният вид. Как ще ни повярват, дори да казваме истината, ако не ни вярват по принцип?! Човек понякога не вярва на истината, защото има много полуистини и манипулация. Като гледаш телевизия или четеш вестници, всичко ли, което виждаш и научаваш, е истина?! Достигнали сме етап, когато не вярваме на това, което виждаме.
------------------------
Капитал;2002, бр. 24;
Срещу нас, партньорите ни, семействата ни, бизнеса ни и основно вестниците “Капитал” и “Дневник” се води истинска война. Една от най-нечистоплътните, които сме виждали в България след 10 ноември.
------------------------
Капитал;2002, бр. 24;
Все още не обезглавяват европейските оператори на мобилни телефони, но на много от тях може да им бъде простено, че се чувстват жертви на проклятието на победителя. Те похарчиха общо около 100 млрд. евро за лицензи, които сега са бреме в балансите както на малките, така и на големи европейски телекоми. Все още не се виждат никакви приходи от тези лицензи, а акционерите и кредиторите стават неспокойни.
------------------------
Капитал;2002, бр. 24;
Въпреки че България не участва на световното, това почти не пролича от коментара на БНТ-пратениците. Още в първия мач Петър Василев направи интересна алюзия с фланелките на двата отбора: “Ето виждате световните шампиони от Франция излизат със сини фланелки също като “Левски”. А Сенегал са с бели екипи - като “Славия”.
------------------------
Капитал;2002, бр. 24;
Така че след 11 септември има две възможности - да стигнем до корените на проблема, да се опитаме да променим условията, които го пораждат, така че тероризмът да не е повече привлекателен; другата е да преследваме “лошите”, терорист по терорист, което само ще влоши проблема. Коя пътека ще се поеме засега не е ясно, по-лошото е, че аз не виждам опит да се разсъждава, вместо да се реагира първосигнално.
------------------------
Капитал;2002, бр. 24;
3. В предаването се правят неверни внушения, че държавата е щяла да получи поне 40 млн. щатски долара от “Сибелко” -Белгия, на база някаква оценка, която очевидно г-н Илиев е виждал. В същото предаване се казва, че “Сибелко” е искало да създаде “смесено дружество” с “Каолин” ЕАД, което очевидно предполага (предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗППДОбП - отм.), че тези “40 млн. щатски долара” ще влязат в предприятието “Каолин” ЕАД (с мажоритарен собственик “Сибелко” чрез увеличение на капитала на “Каолин” ЕАД), а не в държавния бюджет.
------------------------
Капитал;2002, бр. 25;
Подобна нагласа все по-често споделят и ръководителите на бизнеса. Те виждат основните причини в липсата на координация в управленския екип (63%), инертността (47%) и податливостта му на натиск от икономически кръгове (45%). Тезите за корумпираност или некомпетентност се споделят от по-малка част (съответно 19% и 33%).
------------------------
Капитал;2002, бр. 25;
- От моя гледна точка Британският съвет в момента работи много добре и в този смисъл не виждам необходимост от промени в стратегията. Промяната е нужна само с оглед на адаптиране към променящия се контекст, но много по-важно е да продължим дейностите, които Британският съвет и в момента извършва. В този смисъл по-добре е да очаквате приемственост, а не промяна в културната ни политика.
------------------------
Капитал;2002, бр. 26;
Да се прави анализ за първата година от управлението на НДСВ, е като да се пише критика за псевдоавангарден български филм - виждаш някакви движещи се картинки, но причинно-следствената връзка леко ти се губи. И в никакъв случай не може да се разбере какво е искал да каже авторът.
------------------------
Капитал;2002, бр. 26;
Слави Трифонов: Такаааа. Както всички чухме, депутатът от записа сам каза, че се казва Камен. Аз проверих в сайта на Народното събрание списъка на депутатите, понеже не мога да боравя добре с компютър, но съм се обградил от хора, които работят добре с компютър, и в сайта се оказа, че сред депутатите от 39-ото народно събрание има само един депутат на име Камен и това е депутатът Камен Стоянов Влахов. Аз съм виждал този човек по телевизията и ще ви кажа, че лицето от записа досущ прилича на човека от парламента. Направо му е одрал кожата.
------------------------
Капитал;2002, бр. 26;
Така, 18 Разградски избирателен район, член на комисията по енергетика, на комисията... да... много енергичен човек. Какво виждам член на комисията по европейска интеграция. Браво! С този депутат ние наистина ще се евроинтегрираме. И знаете ли как ще влезем в Европа? На кълбета... ей така ще влезем... На кълбета. Няма по нормален начин. Ей като този... на кълбета.
------------------------
Капитал;2002, бр. 27;
Единствено обещанието за ограничаване на корупцията се признава от значим брой хора като реализирано от правителството на НДСВ предизборно обещание. Те обаче са три пъти по-малко, отколкото вярващите преди една година, че това ще се случи. В несимволичното увеличаване на заплатите и пенсиите през миналия юли вярваха 69 процента. Днес само 11 процента оценяват, че това е постигнато. Реализиране на останалите обещания, с които НДСВ спечели избирателите, виждат между 5 и 7% от избирателите.
------------------------
Капитал;2002, бр. 27;
Да не дава господ никому да изпада в положението на земеделците, които виждат как за няколко часа целият им труд отива по дяволите. Но ако сега те бъдат компенсирани немедлено с парите на редовия данъкоплатец, как например биха се почувствали малцината, които все пак са намерили начин да застраховат реколтата си? Като излъганите овчарчета най-вероятно. И познайте дали тези малцина следващия път ще се застраховат, след като знаят че държавата, тази същата с функциониращата пазарна икономика, е в поза “винаги готов”, щом става дума за подкрепа на “наши избиратели”.
------------------------
Капитал;2002, бр. 28;
Васил Иванов обясни, че не е виждал писмото от комисията по хазарта, тъй като то е адресирано до БСТ. Той обясни, че парите действително са били необходими за федерациите, а не за стадиона, чието финансиране се очаква да бъде решено от Министерския съвет с пренасочване на парите от непотърсените печалби от тотализатора (около пет милиона лева) към сметките на ДАМС.
------------------------
Капитал;2002, бр. 28;
Христов, които предупреждава, че в управлението на тотализатора има голяма намеса на политически и икономически кръгове, заяви, че е напуснал БСТ, тъй като не виждал своята роля на финансов директор там. “Планирането и разпределението на постъпленията се решават еднолично от Кръстева. Отначало тя пое кампания срещу работата на предишното ръководство с остри критики по два основни пункта - скъпите тотопунктове и големите суми, преведени авансово на рекламна агенция “Лео Бърнет”. В последствие обаче продължи да работи със същите фирми”, допълни Христов.
------------------------
Капитал;2002, бр. 30;
„размислите“ си по основните приоритети на движението. Опитите на журналистите да изострят вниманието му върху факта, че партийното събрание не предизвиква особен интерес у последователите на идеите му, премиерът опроверга с наблюдението, че „мисля, че оттука залата се виждаше по-добре, отколкото откъдето сте стояли вие“. Факт е обаче, че от общо 164-ата членове на Националния съвет бавно и с големи закъснения да края на заседанието се събраха 143-ма.
------------------------
Капитал;2002, бр. 31;
В тукашната управленска фауна господстващ вид е политическата еднодневка. Някакви малки хора се излюпват отнякъде на всички избори, втурват се заслепени към светлината на властта и неистово пърхат с прозрачните си крилца, за да се задържат възможно най-дълго там. Но понеже не виждат нищо друго около себе си, скоро вятърът на промяната ги отнася към пламъка, където те изгарят с кратко пукане. За да освободят място на някоя друга новоизлюпила се еднодневка, която да побръмчи хаотично за малко из политическото пространство.
------------------------
Капитал;2002, бр. 31;
Към двамата постепенно се присъединяват и други жители на селото. Вървят бавно към глъчката, с отпуснати рамене и очи, които гледат някъде другаде. Да, чували са за срещата в Стара Загора, но не виждат смисъл да ходят там. Обединяват се около позицията
------------------------
Капитал;2002, бр. 31;
Това е, което допреди няколко дни се виждаше отвън - извън църквата, извън нейните догми. А вече от седмица освен това се вижда и едно убийство на свещеник от свещеници. Става очевидно, че Българската православна църква е в дълбока криза. Или е пред възможността за преосмисляне и покаяние.
------------------------
Капитал;2002, бр. 31;
Възможно ли е изобщо църквата да играе ролята на институцията, която проповядва вяра, надежда и любов днес? Виждаме, че не само православните църкви, но и католическата, непрекъснато са разтърсвани от скандали. Може би просто светът се е променил толкова, че подобна институция няма място в него.
------------------------
Капитал;2002, бр. 32;
Кеворк Кеворкян удовлетвори личните си капризи да върне “Всяка неделя” в програмата на БНТ. Като най-заслужил за назначаването на новото ръководство на БНТ той първи успя да се уреди с външна продукция без конкурс и още с купчина анекси и извънсъдебни споразумения, които никой освен него самия и Кирил Гоцев все още не е виждал. Предаването не му носи сънувания рейтинг, но успешно се ползва за PR инструмент и за разчистване на лични сметки. С позициите си в СЕМ и влияние върху Гоцев водещият на неделното предаване брокерства и за много други проекти.
------------------------
Капитал;2002, бр. 33;
- Според мен с всичко, което правеха през първата година от мандата си, управляващите не успяха да защитят по убедителен начин посланията, с които спечелиха доверието на хората. Не успяха преди всичко в способността си да решават проблеми, които не са на макросоциално равнище, а във всекидневието на хората. Там именно не се виждат позитивни промени. Това детерминира и спада на доверието в тях.
------------------------
Капитал;2002, бр. 33;
Проблемите ги виждам по-скоро в сферата на икономиката, доколкото държавата все още има възможности да регулира процесите и да създава предпоставките за икономически растеж. Там правителството не можа да покаже онези подлежащи на демонстриране добри постижения, без които нито една политика не може да продължава. Докато хора не почувстват повишаване на качеството си на живот, нито едно правителство не може да твърди, че политиката му е била успешна. Няма значение дали става въпрос за общество в преход, или за развита икономика.
------------------------
Капитал;2002, бр. 33;
В Австрия, където големите наводнения вече отминаха, започна операция по почистване и възстановяване на засегнатите територии. „Това е най-страшното бедствие, което съм виждал през живота си“, заяви канцлерът Волфганг Шусел и съобщи, че правителството ще отпусне 650 милиона евро помощи за преодоляване на щетите. Междувременно обаче синоптиците предупредиха, че в района на Южна Бохемия в Чехия се очакват нови дъждове и водите от по-малките притоци на Дунав на чешка територия може отново да предизвикат нови наводнения в Австрия.
------------------------
Капитал;2002, бр. 33;
Сред очакващите подобни мерки бяха и някои от най-големите банки - все още икономистите на Morgan Stanley виждат в това “застраховка” срещу нов спад на икономиката, а Goldman Sachs, Lehman Brothers и Deutsche Bank предвиждат спад в близките четири месеца.
------------------------
Капитал;2002, бр. 33;
Вие имате от много години проекти за промяна на тези негативни обществени нагласи. Виждате ли реални резултати?
------------------------
Капитал;2002, бр. 34;
„Потоп“, „Туберкулозата настъпва“, „София - фронтови град“ и „Гангстерска война“ са една съвсем малка част от заглавията на национални всекидневници, които създават катастрофична и апокалиптична картина на света. Дали наистина катастрофите станаха повече, или просто ние искаме да ги виждаме повече?
------------------------
Капитал;2002, бр. 34;
- През тези тринадесет години на преход бяха изпробвани всички заварени като традиционни в българското общество модели и всички те се провалиха. Виждаме как отказът истински да се модернизира и промени това общество, постоянното му усилие да имитира, да подменя, да надхитрява историята и света довежда винаги до това, че се оказва откъм губещата страна. Няма как да продължим да се правим, че живеем като цивилизовано общество, и да поддържаме „добрите стари адети“, които сме наследили от нашите прабаби и прадядовци, просто защото те вече не вършат работа.
------------------------
Капитал;2002, бр. 36;
Първоначалната реакция на „Възраждане“ вероятно бързо е била преосмислена от управителното тяло на бизнес клуба. Ако не беше оттеглена, декларацията със сигурност щеше да доведе до личен сблъсък с най-силния играч в отбора на правителството - Бойко Борисов. Около 16 часа в МВР беше забелязан да влиза лидерът на ДПС Ахмед Доган. Същия следобед, премиерът пък се е срещал с американския посланик заедно с Бойко Борисов. Генералът се е виждал със Сакскобургготски и предния ден. Не е ясно дали има връзка между всички тези срещи, но е вероятно темата Васил Божков да е споменавана на тях.
------------------------
Капитал;2002, бр. 37;
- Не виждам защо на съда трябва да се има повече доверие, отколкото на следователя или на полицая. Днес има адвокатска защита още на повдигане на обвинението. Защо трябва да вярваме на единия държавен служител, а на другия да не вярваме.
------------------------
Капитал;2002, бр. 37;
- МВР има нужда от финансови средства, има нужда от помощ от държавни институции, има нужда от помощ от колеги от международни организации, от чужди полицейски служби и т.н. Божков специално е човек като всички останали, не виждам от каква полза би могъл да ни бъде.
------------------------
Капитал;2002, бр. 39;
- Това, което искаме да видим, е постепенното елиминиране на корумпираните личности или поне, както се случи в Словакия, тяхното изолиране. От друга страна, за нас е важно формирането на здрава и кохерентна политическа система - с нормалните дясноцентриски и лявоцентристки партии. Няма смисъл на изборите да виждаме 102-ма кандидат-президенти, защото това лишава избирателя от смислен избор. Важно е освен това да се повиши доверието на гражданите към политиците, което виждаме, че не е много високо, защото иначе изборите ще се превърнат във формалност.
------------------------
Капитал;2002, бр. 39;
И накрая - това, което ни се струва особено важно, е, че досега единственият начин да четем случилото бе като разпад на общността. Но изследването показа и друго - че виждаме появата на нов тип общности.
------------------------
Капитал;2002, бр. 39;
- Не, в никакъв случай не става въпрос за грешка. Това е нормално решение по отношение на техническото развитие на отборите във Формула 1. Виждате, че „Ферари“ през този сезон е над всички. За да ги настигнем, се налага да приемаме известни рискове по отношение на темповете на техническо развитие. Заложили сме на мощността на двигателя и се надяваме, че през следващия сезон ще бъдем поне равни по сила с „Ферари“. Затова неуспехът на „Монца“ си има и една добра страна - ще ни покаже слабите места и ще ни насочи в каква посока да работим.
------------------------
Капитал;2002, бр. 40;
- Аз бях от онези, които не виждаха необходимостта от създаването на специална комисия. Не виждам конституционни и законови рамки, в които тази комисия може да работи. Доколкото си спомням, отзивите за същата комисия в предишното Народно събрание не бяха особено добри. Вярно е, много добре звучи, когато се каже, че мнозинството приема за приоритет борбата с корупцията, но трябва да се помисли как да се работи най-ефективно. В крайна сметка вече има решение на парламента и се надявам тази комисия да се справя добре с работата си.
------------------------
Капитал;2002, бр. 40;
- Аз бях от онези, които не виждаха необходимостта от създаването на специална комисия. Не виждам конституционни и законови рамки, в които тази комисия може да работи. Доколкото си спомням, отзивите за същата комисия в предишното Народно събрание не бяха особено добри. Вярно е, много добре звучи, когато се каже, че мнозинството приема за приоритет борбата с корупцията, но трябва да се помисли как да се работи най-ефективно. В крайна сметка вече има решение на парламента и се надявам тази комисия да се справя добре с работата си.
------------------------
Капитал;2002, бр. 40;
„Отнасям се с голямо недоверие към евентуалните ползи от този фонд. Много по-голям проблем е да се решат въпросите с ликвидацията на предприятията, коментира бившият финансов министър Димитър Костов. Бившият заместник-министър на финансите Пламен Орешарски също разкритикува идеята. „Не виждам защо държавата трябва да прави рискови фондове, когато основно правило в управлението на публичните финанси е избягването на рискове“, заяви Орешарски.
------------------------
Капитал;2002, бр. 40;
Не виждам никакви минуси. Ние имаме една стабилизационна програма. Това е логичният край на една фондовска стабилизационна програма. Че хия през 1993 г. направи тази стъпка. Балтийските държави в интервала от 1996-1997 г. също. Полша е единствената страна, която след като изпълни едно стендбай споразумение, не сключи изобщо гаранционно споразумение.
------------------------
Капитал;2002, бр. 41;
- Ние можем да работим като консултанти в инжинерингова компания, но заедно с нашите партньори сме заинтересувани и в изработката на самия проект. Така че се виждаме и във функцията на съразработчик на проекта.
------------------------
Капитал;2002, бр. 42;
- В моя 30-годишен опит никога не съм виждал манипулация на данните. При пийпълметричната система е невъзможно. Често казвам, че тя е като cash register. Веднъж, след като въведеш данни, ти можеш да следиш всяко следващо движение в системата. Затова редовният одит е необходим просто за да гарантира, че не се правят промени. Естествено може да има грешки, но те могат да бъдат уловени. Но грешките не са манипулация.
------------------------
Капитал;2002, бр. 43;
Учредителите на новото прокурорско сдружение също се опитват да не се конфронтират със съществуващата съсловна организация. „С Иван Петров (председател на Асоциацията напрокурорите - бел.ред.) почти нищо не ни разделя. Може би само оценката на ситуацията. Ако те не виждат нищо странно в прокуратурата - това си е техен избор. Ние искаме да работим с тях. Те са стабилна и легитимна структура. Мога да ги упрекна само в прекалената им близост с ръководството на прокуратурата“, твърди Васил Миков.
------------------------
Капитал;2002, бр. 44;
От цялата неразбория се стигна дори до абсурдни тълкувания кой всъщност води българската външна политика. Накрая в типичния си дезангажиран стил премиерът Симеон Сакскобургготски подкрепи министрите си с обяснението, че България е парламентарна република, в която изпълнителната власт се упражнява от министър-председателя. Сакскобургготски обаче пропусна да каже защо, след като през цялото време е знаел за писмото на президента, неговите министри твърдят, че не са го виждали.
------------------------
Капитал;2002, бр. 44;
Досега България беше полагана някъде в средата на таблицата според нивото на човешко развитие в света. Тя се подрежда в групата на страните със среден индекс на човешко развитие, на 62 място между Мексико и непозната Камора. Оттук започват различни любопитни сравнения, при които България се оказва преди Румъния и Македония, а да не говорим за Албания, ако искате да съобщите добри новини. За сметка на това черногледите виждат, че тя е след всички други страни от бившия комунистически блок, или че е по-близо до края на групата, отколкото до нейното начало.
------------------------
Капитал;2002, бр. 45;
Печалбата на агенциите идва изцяло от клиентите. Не е ясно какъв точно е броят им. Бегла проверка из профилите на част от 11 927-те кандидат-съпруги разкрива номера на мъжете, придобили техния адрес. За някои жени числото е 40, за други нула; виждам и дама със 146 закупени адреса. Имайки предвид огромната база данни, с която агенцията разполага, може да се заключи, че става въпрос за значителен доход.
------------------------
Капитал;2002, бр. 45;
Така завършва един разговор, от който разбирам, че те виждат себе си като доставчици на романтика, а интернет - като поредната възможност за откриване на щастие.
------------------------
Капитал;2002, бр. 46;
За разлика от него обаче заместникът му Мехмед Али Джафер, който е довчерашен председател на съвета на директорите на злополучния завод, на тоя същия въпрос, отговори: „Не, не виждам защо аз да поема отговорността.“ А че от своята позиция е трябвало да контролира съмнителните сделки, за това нито дума. Нещо като „не знам, значи не съм виновен“. Той би трябвало да знае, че непознаването на закона не оправдава неговото неспазване. Казали са го още древните.
------------------------
Капитал;2002, бр. 46;
Очевидно България ще стане член на НАТО, преди да се присъедини към ЕС. Мислите ли, че това ще създаде проблеми пред външната политика на страната? Как виждате ролята на страната в регионалната политика?
------------------------
Капитал;2002, бр. 46;
Това са само част от твърденията, които свидетелстват за подобно възрастово противопоставяне. По-любопитното е, че това са нагласи на млади хора, които са успешни в професията си; на тези, които биха могли, ако инвестират усилия в общото пространство, да променят света ни. Само че точно те не виждат такова пространство, което да нарекат общо.
------------------------
Капитал;2002, бр. 46;
Докато българският пазар не стане значим за външните рекламодатели, ще продължаваме да виждаме "взаимствани" идеи. Етиката и собствената съвест на българските рекламисти са единствените причини, които ги карат да не прибягват до незаконни "адаптации". Рядко рекламодателите се трогват от факта, че рекламата им е "взаимствана" или прилича на друга западна реклама. Те знаят, че никой в България няма да претендира за авторските права.
------------------------
Капитал;2002, бр. 48;
У нас пристанищата в организационно и структурно отношение са застинали във вида, в който са били през ранните седемдесет години. Всеки ден могат да се видят ремаркета и трактори, които возят товари надлъж и нашир из пристанищната територия, защото корабът е застанал в единия край, а товарът се намира в другия. Това обаче не тревожи директорите, защото те не са виждали друго и мислят, че това е нормално.
------------------------
Капитал;2002, бр. 48;
Така порочният кръг се затваря. Дори да искат, данъчните не могат да събират данъци точно колкото трябва и точно от когото трябва. Дори и да не искат, коректните фирми се виждат принудени да пренесат поне част от дейността си в сивата част на икономиката, за да оцелеят. Кой в крайна сметка печели от всичко това?
------------------------
Капитал;2002, бр. 48;
„А за нивите да не говорим“, обажда се друг мъж. Преди нямаше нужда изобщо да поливаме - влагата идваше направо от почвата. Сега сушата ни принуди да се откажем от всичко. Като удариш калема, виждаш, че не си струва нищо да гледаш. Дори и от добитъка се отказахме, защото няма паша, и хората останаха само на мисирки.“
------------------------
Капитал;2002, бр. 49;
Мъжът, изправен върху контейнера за боклук, говори дълго. Гласът му се извива над главите на хората и от време на време кара ръцете да посягат към шапките, за да ги съборят гневно назад. Вдигнатите нагоре ръце стават все повече, гласът продължава да се издига, докато острият вик на една от жените в тълпата не го връща назад. „Говори на български, бе! Не виждаш ли журналист; какво разбират цигански.“ Гласът превключва в движение: „...Сега е вашият шанс! Сега е нашият шанс. Сега е моментът. Ако се предадем, ще ни мачкат като кучета. Като роби!“
------------------------
Капитал;2002, бр. 49;
- Основното различие на картината може да се получи, ако се промени фокусът на интереса ни. Ако вземем като единица за анализ не отделния индивид, а семейството, виждаме множество семейства, състоящи се от няколко поколения с различни типове потребление. Интересното е, че се очертава следната картина - в семейството има един човек - тийнейджърът, който има потреблението, условно казано, на средна класа. От друга страна, има възрастни хора с наистина, ама наистина минимално потребление, които обаче инвестират в социалния статус на тийнейджъра.
------------------------
Капитал;2002, бр. 49;
Повечето български издания се уловиха за коментара на министър-председателя за медиите: „Симеон огорчен, ние не виждаме как ни оправил“, писа на първа страница „Сега“. Изданията на ВАЦ противопоставиха обвинението към медиите с обяснението за седемте грешки. „Монитор“ се концентрира върху коментарите по външнополитически теми: „Пътят на Турция към ЕС минава и през България“.
------------------------
Капитал;2002, бр. 50;
- Виждам няколко промени в София, промени, които безусловно са в позитивен план. На първо място това са по-добрите условия за малкия и средния бизнес. Когато минавах по улиците на София, забелязах колко видимо е развитието на дребното предприемачество, на търговския потенциал. Това е много добър признак и индикатор за по-малките и по-големите инвеститори да идват в София. Вече поздравих Стефан Софиянски по този повод.
------------------------
Капитал;2002, бр. 51;
- Мога отново да дам само своите впечатления. Има много пране на мръсни пари в България. Виждам сигналите за това - луксозни магазини без нито един клиент, много казина, хотели без гости... Това са традиционните методи за изпиране на мръсни пари не само тук, а по цял свят. И за да видиш това, не трябва да се оглеждаш много наоколо.
------------------------
Капитал;2002, бр. 51;
Третата позиция е отредена за още един интеграционен акт от по-различен тип - въвеждането на еврото като универсална валута в страните от еврозоната (41%). Като всяко начало масовата употреба на еврото беше съпътствана от редица трудности, които обаче бяха усетени по-скоро в страните от Европейския съюз, отколкото в България. Сънародниците ни виждат преди всичко позитивните страни от въвеждането му, което ги прави ентусиасти и по отношение на предстоящото в средносрочен план въвеждане на еврото и у нас.
------------------------
Капитал;2002, бр. 51;
„Вижте, аз не обичам да се бъркам в чужди работи и да говоря за други. Аз отговарям за това да се управлява страната. Виждате, че се пишат такива невероятни неща. Хаосът, за който се претендира, че е толкова голям, малко идва тъкмо от всевъзможно непроверени и какви ли не други изказвания, теории, пускат се, повтарят се слухове. Много е жалко.“
------------------------
Капитал;2003, бр. 2;
Заявките на БСП за спечелване на кметското място в столицата вероятно са изиграли вече своя мобилизиращ ефект - няма други симпатизанти, за които кметските избори в София да са толкова важни, колкото „червените“. Както се вижда от таблицата, с цели 10 пункта те водят по степен на активизация „синия“ софийски електорат. Те са и единствените, които виждат резки политически промени през 2003 г. А очакването е винаги проекция и на желаното развитие.
------------------------
Капитал;2003, бр. 2;
Заявките на БСП за спечелване на кметското място в столицата вероятно са изиграли вече своя мобилизиращ ефект - няма други симпатизанти, за които кметските избори в София да са толкова важни, колкото „червените“. Както се вижда от таблицата, с цели 10 пункта те водят по степен на активизация „синия“ софийски електорат. Те са и единствените, които виждат резки политически промени през 2003 г. А очакването е винаги проекция и на желаното развитие.
------------------------
Капитал;2003, бр. 3;
„Знаете ли - казва учител с дълъг стаж - какво се случва в провинцията? Стои колегата по математика в коридора, а до нея бащата на една ученичка. Децата се движат наоколо, междучасие е, и чуват как бащата, успял в рамките на града бизнесмен, обяснява на висок глас как учителката трябва да пише непременно шестица на дъщеря му. Защото... и посочва двете здрави момчета зад гърба си. И децата виждат всичко това. Как трябва да реагира учителката?“
------------------------
Капитал;2003, бр. 3;
Ако се вкледаме внимателно в начина, по който е структурирана системата от програми в средното образование, ние виждаме, че нещата са изтеглени изцяло към учебната страна. От гледна точка на възпитанието, което трябва да дава, българското училище е изключителен длъжник. А трябва да има корекции, защото оттук тръгват, които впоследствие стават повод за това, което привлича вниманието на обществото днес.
------------------------
Капитал;2003, бр. 3;
Две години след като НСРТ проведе мащабна кампания по лицензиране на радиостанции, вече се наблюдават значителни промени на радиокартината в повечето райони на България. Показателен пример в това отношение е преразпределянето на радиопазара в столицата. В челото на класацията остават „Хоризонт“, „Дарик“, ФМ+, „Витоша“ и „Веселина“, но наред с тях в края на 2002 г. виждаме непознати доскоро имена - „БГ радио“, „Ретро“, „Сити“, докато две години по-рано на тяхно място слушателското внимание привличаха радиостанции като „Вива“, „Тангра“ и „Експрес“.
------------------------
Капитал;2003, бр. 4;
Русия е все така недоволна от разширяването на НАТО въпреки признанието от страна на властите в Москва, че те не виждат заплаха за сигурността на Русия, идваща от страните - членки на алианса. Защо все още продължавате да се придържате към тази позиция?
------------------------
Капитал;2003, бр. 5;
- Наистина, много интелигентни хора са доста объркани. Те мислят, че ще защитават иракския народ, но истината е, че ще защитават Саддам, ще пазят един диктатор. И е много тъжно, че не го осъзнават. Че не виждат до каква невероятна криза е докарал Ирак този режим. Но действително култът към личността на Саддам Хюсеин е много силен.
------------------------
Капитал;2003, бр. 6;
Хайдаров се сбогува. Времето ни е свършило. Тръгва си с едно черно предсказание. „Ако продължавате да се правите, че не виждате, един ден ще се намерите не пред новата граница на руския капитализъм, а пред един кошмар.“ И добавя, че на 20 ноември, напускайки Екатерининбург, заместник-министърът Урсо е заявил: „Можем да кажем, че мечтата на Берлускони за Русия в Европа вече не е само мечта.“ Дали е една мечта или кошмар, може да разкаже Тайванчик днес от затвора във Венеция. Ако някой е заинтересуван да му зададе правилните въпроси преди ФБР.
------------------------
Капитал;2003, бр. 6;
Единствено по-сериозно последствие столичани виждат върху самата парламентарна група на НДСВ. Мнението им е поляризирано между очакването за по-силното ? сплотяване (38%) и нейното разпадане (45%). Перспективата „разпад на парламентарната група“ е по-вероятна за хората, които припознават като мотив за отцепването несъгласие с политиката на НДСВ или наличие на множество интереси вътре в самата група. А тези, които смятат, че напусналите се водят от кариеристични подбуди, застъпват позицията, че събитието ще подейства сплотяващо на парламентарното мнозинство.
------------------------
Капитал;2003, бр. 7;
Вероятно критерият за успех на Министерството на земеделието е броят на нововъведенията в тази насока - нови субсидии. В горното съобщение, образно казано, се заявява - виждате ли, досега ги нямаше тези неща, а ние ги въведохме. Това само по себе си се разглежда като успех и достатъчно условие за просперитет.
------------------------
Капитал;2003, бр. 8;
Велев отказа коментар ще има ли промени в рекламната политика на БНТ и уточни, че ще бъде официално представен през тази седмица. След като досега не се е занимавал с тв реклама, може да се предположи, че евентуална нова рекламна политика на БНТ отново ще бъде изготвена в офиса на някоя медиа агенция и ще бъде сведена за изпълнение в телевизията. Кирил Гоцев, който беше в командировка в Швейцария, също не беше открит за коментар какво е предизвикало промените. Преди две седмици той потвърди, че Димитър Димитров все още е и.д. на дирекция „Маркетинг и реклама“, но уточни, че не виждал проблем.
------------------------
Капитал;2003, бр. 10;
След дълги ръкопляскания думата взема Бате Сано, който предлага всеки новопристигнал в селото да бъде внимателно проучен, преди да му разрешат да се засели. Защото трябва „да знаем какви са тези, дето идват. Откъде са и защо са. За три месеца в селото станаха две убийства, а това е вече много. Ако има ред и власт, пак ще живеем като братя. Ама трябва да виждаме в селото реда и властта, иначе не става“.
------------------------
Капитал;2003, бр. 10;
Екатерина Генова: СЕМ очевидно не успява да контролира генералния директор да изпълнява дори и собствената си концепция... Затова нека тези, които ще дооформят закона, да помислят дали не е необходимо генералният директор да се избира от парламента. НСРТ беше в идеологически връзки с предишния генерален директор. Виждаме, че някои от членовете на СЕМ сега са в очевидни бизнес връзки със сегашния. Не може да се очаква контрол от орган, чиито членове са обвързани по някакъв начин с ръководството.
------------------------
Капитал;2003, бр. 11;
Реформата на държавната администрация в България буксува. Това е диагноза, която всеки гражданин може да постави без усилие, но напоследък тя беше потвърдена не само от близките на болния, но и от докторите от чужбина. Ако досега правителството на НДСВ и лично министър-председателят имаха възможност да се правят, че не виждат проблемите на недовършената реформа, в най-новото време тези проблеми им бяха припомнени на висок глас от партньорите на България в Брюксел и Вашингтон.
------------------------
Капитал;2003, бр. 13;
„Не знам във вестниците какви са тезите - това не ме вълнува. Вълнува ме моята позиция. Не виждам провал, а неосъществен успех! Ние предотвратихме опасност след година-две да стане нещо, което щеше да доведе до огромно напрежение, евентуално и до гражданска война.“
------------------------
Капитал;2003, бр. 13;
Това, което виждаме сега обаче, е съвсем друго нещо, което ни напомня за познатото от столетия лице на войната. Защото под броните се крият млади тела от плът и кръв. И няма значение дали бронята е бронзов щит на древногръцки войн или е супермодерен изтребител. Военната история е история на млади мъже (а сред тях вече има и жени), които се сблъскват с ударите на битката.
------------------------
Капитал;2003, бр. 17;
- Нима хората да не използват яхти? Да не пътуват по тях, да не гледат например едно първенство като Формула 1, което се прави в Монако? Аз не виждам оттам да се стига до някакви заключения, трябва да се докажат нещата“
------------------------
Капитал;2003, бр. 17;
- Не. В момента не виждам такива механизми. В същото време публична тайна е, че и висши магистрати приемат подкупи и участват в корупционни схеми. Това е известно не само в професионалните среди, но и в обществото... Но за да има осъдени магистрати, трябва да има образувани дела, тоест да има данни. Не мога да си представя, че няма данни, щом и хората в кафенетата имат такава информация. Всички знаем, само службите не знаят“
------------------------
Капитал;2003, бр. 17;
Може би помните онзи туристически сайт, в който се твърдеше, че населението на България е малко над 300 хиляди души, по-голямата част от които - малайци, че официалната религия у нас е ислям, а будистите са цели 13%. Може би сте виждали публикуваната в „Тайм“ карта, където София беше означена като столица на Румъния. Може би сте гледали онзи епизод на Алф, където косматото извънземно се превиваше от смях на „Шоуто на Бени Хил... А, не, това била Мис България“. Може би се сещате за героя на Горан Вишнич в „Приложна магия“ - българин вампир от „страната на Дракула“. Може би сте недоумявали защо
------------------------
Капитал;2003, бр. 18;
Аз не виждам КОЕ зависи ТАМ и ЛИЧНО от мен. Защото моето ТУК неусетно се е превърнало в това, което преди наричах ТАМ.
------------------------
Капитал;2003, бр. 18;
Разбира се, не мина и без мнението на министър-председателя Симеон Сакскобургготски. По време на разходката му из Бачковския манастир по празниците напориста репортерка успя да му зададе въпроса как ще коментира идеята за банкнота с Бай Ганьо. „Шегувате ли се“, попита искрено озадачен премиерът и след като разбра, че му задават въпроса съвсем насериозно, отговори в характерния си стил: „Симпатично, не виждам нищо лошо.“ Естествено тази фриволно изречена реплика веднага беше изведена в заглавие „Царят хареса Бай си Ганьо“.
------------------------
Капитал;2003, бр. 22;
Натрупаният опит показва, че в началото на програмата голяма част от съкратените проектират собственото си бъдеще на пазара на труда предимно в нишата на охранителната дейност. Защото не виждат за себе си друга алтернатива. Те са сигурни във високата си квалификация (всеки един от тях освен военна има и гражданска специалност), но са убедени, че тя няма да ги изведе до успешна реализация на пазара на труда.
------------------------
Капитал;2003, бр. 22;
Иван Киров, творчески директор McCannErickson, член на журито: Трудно е да се прецени нивото на участията на фестивала в сравнение с миналата година. Да се надяваме, че са малко по-креативни и малко по-професионални рекламите. Що се отнася до конкурса, не виждам разлика - нито в организацията, нито в журирането.
------------------------
Капитал;2003, бр. 22;
В някои сфери такава тенденция вече се забелязва. Някои сектори са по-напреднали, други изостават. Според мен производството е стигнало далеч, дист¬рибуцията - също. Банките, застрахователният бизнес, публичният сектор - те изостават. Виждаме голям потенциал в правителствения сектор, той трябва да се отвори и към гражданите, и към бизнеса. За целта са необходими технологии и точно тук е мястото на е-бизнеса по поръчка. Той е винаги насреща - 24 часа на ден, сигурен, съобразен с отворени стандарти, дава максимална възвращаемост на инвестициите.
------------------------
Капитал;2003, бр. 22;
Предвид разликата в икономическото състояние и проникването на технологиите в ежедневието, има ли и разлика между е-бизнес модела такъв, какъвто го виждаме на Запад, и този, който IBM предлага тук?
------------------------
Капитал;2003, бр. 22;
- IBM има глобална стратегия, в която са заложени инвестиции в малкия и средния бизнес, тъй като виждаме, че той е един от най-бързо разрастващите се сектори. В това отношение имаме късмет - тук преобладават именно малкият и средният бизнес.
------------------------
Капитал;2003, бр. 23;
- Самият факт, че местните омбудсмани не са предвидени, видът на номинацията и статутът на институцията показват, че този опит не е бил отчетен в степента, в която организациите се надяваха. Или аз поне не виждам неговата проекция в закона.
------------------------
Капитал;2003, бр. 24;
Това обаче не е цялата картина. И по мое мнение с течение на времето нещата ще се променят. Някои издания вече предвождат тази промяна. А ако погледна студентите по журналистика, на които имам удоволствието и честта да преподавам в Американския университет в Благоевград, виждам много причини да вярвам в бъдещето.
------------------------
Капитал;2003, бр. 25;
В десетката на продуктите с най-голяма стойност солидно представяне имат и употребяваните автомобили с двигатели от 1500 - 2000 куб. см, които виждаме ежедневно около себе си, медикаментите и суровини като медните, железните и цинковите руди и нерафинираната захар. Картината се допълва още повече, ако се разгледа развитието на стоковите групи, които успяват да „уловят“ в себе си сходни, почти идентични продукти, пръснати по съседни стокови позиции.
------------------------
Капитал;2003, бр. 26;
Тук се налага още един цитат - на разкаялия се финансист на Измайловската престъпна групировка Джалол Хайдаров пред италианския вестник „Република“: „Ако продължавате да се правите, че не виждате, един ден ще се намерите не пред новата граница на руския капитализъм, а пред един кошмар.“
------------------------
Капитал;2003, бр. 27;
Колкото и да са убедителни цифрите, малко хора виждат в тях ентусиазъм за радикална и осезаема икономическа промяна, решения и действия за години напред. Както отново показва историята, една общност от обеднели хора иска
------------------------
Капитал;2003, бр. 27;
В същото време най-често обявяваният за виновник в изкривяването на разузнавателната информация - американският министър на отбраната Доналд Ръмсфелд, открито призна пред Конгреса, че операцията срещу Ирак не е била проведена, защото: „Бяхме открили драматично нови доказателства за наличието на ОМУ, ние действахме, защото виждахме доказателствата... през призмата на нашия опит от 11 септември 2001 г.“ Още през май сп. „Ню Йоркър“ публикува разследване, според което Ръмсфелд умишлено е пренебрегвал фактите, който не са се вписвали в неговия модел.
------------------------
Капитал;2003, бр. 27;
Когато тръгваш от селото, виждаш едно и също нещо на няколко места - хора, които си орат градините. Която гледка - с оглед месеца и контекста „зимнина“, е повече от тъжна.
------------------------
Капитал;2003, бр. 29;
- Не си спомням да съм виждал тогава разбити крепости, разградени крепостни стени или изтърбушени могили. Иманярите бяха предимно възрастни хора, които вярваха на легенди и предания за заровени съкровища и имане.
------------------------
Капитал;2003, бр. 30;
Работодателите виждат сериозен негативен ефект на тази промяна особено по отношение на чуждите инвеститори в нашата страна. Лидерът на СРБ определя като безотговорно пускането на такива идеи в общественото пространство: „Чуждите инвеститори идват в България, защото смятат, че тук работниците са квалифицирани и евтини.
------------------------
Капитал;2003, бр. 33;
Както виждате, държавното управление си върви сравнително успешно на този етап. Проблемите в парламентарната група са към стабилизация - никой не може да отрече, че има или няма големи проблеми, но те са към стабилизация, и в този смисъл всякакви черни прокоби не са състоятелни.
------------------------
Капитал;2003, бр. 33;
Може би идеята на всичко това е СУ да ти предостави възможност да придобиеш необходимата за справяне с живота закалка. (Май не съм виждала по-oправен човек от човек, завършил СУ.)
------------------------
Капитал;2003, бр. 33;
за осигурителната реформа, който да доведе до масово разочарование. „За да продължи тази политика (на минималните осигурителни прагове) в дълъг период, работодателите и работниците трябва да виждат изгодата от това - подобряване на обслужването, облекчения за коректните данъкоплатци, намаляване на осигурителната тежест“, смята Руслан Стефанов.
------------------------
Капитал;2003, бр. 33;
Вземете един случайно избран MS Word файл. Най-често той представлява точно това, което виждате пред себе си. Ако промените нещо и разпечатате документа, принтираната версия също ще бъде променена. В много случаи обаче се оказва, че най-интересното в текста е това, което не се вижда на пръв поглед. Съвсем наскоро това стана публична тайна в САЩ, когато невидима информация, съдържаща се в много дебатиран документ, свързан с иракски оръжия, показа недвусмислено кои са четиримата му автори.
------------------------
Капитал;2003, бр. 34;
Неприятният извод от тези две истории е, че героите от тях очевидно виждат смисъл в спазването на правилата само като начин да избегнеш наказание. Смисълът от законите обаче е друг. Те са система от правила, която организира и подрежда живота на хората. Законите имат смисъл само ако се спазват от повечето хора. В противен случай се получава анархия. Желание за обратното - за подреденост и предвидимост, е нормалната причина законите да се спазват, а не страхът от наказание. Защото, ако е само последното, винаги ще се намират хора, които да се мислят за защитени от санкции - хора над закона.
------------------------
Капитал;2003, бр. 35;
Половин година отговорните фактори по цялата правоохранителна верига само брояха трупове по оживените улици, изчакаха обществото да истеризира и в септемврийската прохлада заявиха: трябва ни повече власт, иначе виждате какво се случва. Ако мине.
------------------------
Капитал;2003, бр. 35;
и се качвам на трето ниво - 100 км до Бургас. Малко преди Петолъчката те изведнъж стават 75 според пътната табела. С тих ужас виждам как мазовете подминават отбивката към Северна България и гордо бръмчат към Карнобат. Но пък разстоянието до Бургас някак си пак е станало 80 км, видно от следващата табела. „Сигурно местят града“, опитва да се пошегува жена ми. Вече ми е все едно, пуша цигара от цигара, за да минимизирам вкуса на дизел, и карам по правилата. Четиридесет - четиридесет, петдесет - петдесет, деветдесет - деветдесет...
------------------------
Капитал;2003, бр. 35;
Малко след Карнобат вече се радвам на чистия въздух, тъй като „гордостта на съветското автомобилостроене“ завива към Сунгурларе. Но ми се появява нов дизастър - пътят е толкова неравен, че всеки момент лодката може да изпревари колата или да се стовари върху задното стъкло. Въздъхвам облекчено, когато виждам как много европейски пари са се трансформирали в малко, но чист и нов асфалт.
------------------------
Капитал;2003, бр. 36;
Дилемата има и друга страна. След преживените войни и икономическа рецесия хората от региона не виждат друга надежда за подобряване на тяхната национална и лична ситуация освен присъединяване към ЕС. Затова е естествено да се попита колко дълго биха чакали търпеливо това присъединяване? Няма ли да доведе едно обещание без бърза реализация до апатия или до разрушителни реакции, например до подновяване на етническите сблъсъци? Продължаващата неопределеност може да бъде ограничавана само с добре подготвени и осъществени действия.
------------------------
Капитал;2003, бр. 36;
- Това зависи от правителството, а фондът е готов да работи с каквото и да било решение. От наша страна ние виждаме предимства в едно предпазно споразумение, при което финансирането ще е на разположение, ако има нужда от него, макар че няма да се очаква средствата да бъдат теглени. Бих искал да подчертая обаче, че всъщност това би се различавало твърде малко от настоящия подход: мисиите все още ще идват редовно, за да дискутират политиката и да оценяват изхода на програмата, ще продължат и техническите ни консултации.
------------------------
Капитал;2003, бр. 36;
- Хубаво е да чувам похвали за МВФ, но бих искал да подчертая, че в края на краищата правителствата носят отговорността за тези разумни политики. Освен това съм впечатлен от качеството на дебата за икономическата политика, който виждам тук. Бих искал да отбележа също, че валутният борд и обещанието за присъединяване към Европейския съюз са два важни фактора, които поставят ограничения върху икономическата политика, но все още се радват на много силна подкрепа в страната. Така че бих искал да съм оптимист, че България ще продължи да следва благоразумна икономическа политика.
------------------------
Капитал;2003, бр. 36;
с различните - били те хора с увреждания, роми, хомосексуалисти, HIV позитивни или такива с психични заболявания. И докато едните са държани на разстояние само от отровния спрей на презрението, то за другите се прибягва и до капани, тип клетка. Казано иначе - всеобщият стремеж към стерилна социална среда от години дава резултат. Почистващият механизъм е разработен дотолкова добре, че вече изобщо не ни се налага да виждаме онези, които ни ужасяват. Камо ли да се тормозим с мисълта какво точно им се случва в изолацията, където лично сме ги пратили. А там, честно, не им се случва нищо хубаво.
------------------------
Капитал;2003, бр. 36;
- Според мен няма как да се преодолее стигмата, докато хората не започнат да разбират за какво става въпрос. Същото е и с хората с физически недъзи - ако ти не ги виждаш, първата ти реакция, когато ги срещнеш, е безпокойство и отричане - извръщаш поглед и отминаваш. Защото са толкова различни от теб. Това чувство обаче отзвучава, ако ги виждаш всеки ден и общуваш с тях.
------------------------
Капитал;2003, бр. 37;
Влади и Иван се виждат по няколко пъти всеки ден. Два пъти по време на физическите упражнения. Веднъж, докато тренира тенис на корт, и още веднъж вечер, когато излизат някъде.
------------------------
Капитал;2003, бр. 37;
Като нещото, което най-много ме е изненадало пък, ще посоча загубата на СДС на парламентарните избори от една несъществувала преди това формация. В дългогодишната си дипломатическа кариера не бях виждал нищо подобно, ето защо ми беше толкова интересно.
------------------------
Капитал;2003, бр. 37;
- Признавам, че отначало действително имах такива намерения, но впоследствие се отказах. В крайна сметка не виждам основателни причини да го правя, а и вярвам, че българският национален отбор по футбол ще покаже класата си и в последната среща, въпреки че на практика тя се явява без значение за неговото класиране. Дискутирахме този въпрос и с ръководителите на Кралската футболна федерация на Белгия и се реши, че на този етап няма на какво друго да се надяваме, освен да вярваме в намеренията на българитe и да се готвим както трябва за нашия последен двубой срещу Естония.
------------------------
Капитал;2003, бр. 38;
„Аз твърдя, че уличните кучета, които често стават жертви на колите, за 30 години промениха поведението си. И сега знаете ли какво виждам - софийските кучета стоят на светофара и чакат зелена светлина. А още има хора, които не чакат. Смятам, че най-накрая и човекът трябва да се научи да оцелява.“
------------------------
Капитал;2003, бр. 40;
Съвсем не е изненадващ и фактът, че именно групите, които виждат стабилност в българската икономика, оценяват изключително положително дейността на правителството, докато групите, които не усещат общия икономически ръст чрез своето лично финансово положение и дохода на домакинствата си, дават изцяло отрицателни оценки.
------------------------
Капитал;2003, бр. 40;
хората, готови да харчат за платено интернет съдържание, са 11% от онлайн жителите на САЩ, а тези, които ползват електронна търговия, са 25%. Но ръстът на хората, ползващи платено съдържание, е 25% по-голям от ръста на хората, ползващи електронна търговия, и от ръста на интернет населението, който е 8%. Изводът е, че нарастването на хората, които плащат за онлайн съдържание, е предимно от потребители, които отдавна са в мрежата и виждат предимствата на платените услуги.
------------------------
Капитал;2003, бр. 41;
1. Общото впечатление е, че нивото се е запазило същото като 2002 г. Не виждам нови идеи. Ентритата бяха добри, но нищо специално. Журирането сигурно щеше да е по-различно, ако Дейвид Дрога беше присъствал. Интересен е скокът на Румъния.
------------------------
Капитал;2003, бр. 41;
2. Българската реклама е изключително постна и зле изпълнена, особено що се отнася до художествени качества. Фактът, че никъде не виждаме идеи, говори, че всички творчески отдели са „болни“ от липсата на креативност.
------------------------
Капитал;2003, бр. 42;
- Смятам, че някои хора заради опасението как може да се отрази върху техния бизнес динамичното развитие на ВВТ решиха да блокират достъпа на сигнала до абонатите. Не крия, че „Кейбъл“ беше една от тези фирми по някакви техни съображения, в които аз не виждам никаква икономическа логика, но те не предаваха сигнала. Кабелната фирма на „Мсат“ също отказва да разпространява сигнала ни във Варна без обяснение. Моето влизане в „Кейбъл“ е добър ход за проекта ВВТ - вече има още 140 000 кабелни абонати, които ще гледат програмата.
------------------------
Капитал;2003, бр. 43;
Президентът на Европейската комисия Романо Проди заяви при назначаването на Трише, че еврото е в добри ръце и той не е виждал човек с по-подходяща автобиография за поста. И действително дори враговете на френския банкер не оспорват блестящите му качества и постиженията му.
------------------------
Капитал;2003, бр. 44;
Знам, че в повечето случаи отговорът има за подлог думата клиент. И точно заради това пиша тези редове. Защото тайничко вярвам, че ще ги прочетат клиенти. Ще се замислят и ще повярват, че и в рекламата е въпрос на чест да си пръв с една идея в медийното пространство. Всичко друго е плагиатство, вината за което се дели между агенция и клиент. Поне в очите на професионалистите. Защото клиентът има право да каже на агенцията си: „Това вече съм го виждал. Искам нещо ново.“
------------------------
Капитал;2003, бр. 44;
На всички е ясно, че невинаги хората, направили много пари, са тези, които би ни се искало да бъдат милионери. Никой не пита как бащата на президента Кенеди е направил своите милиони. Както казват в Русия - не ме питай как направих своя първи милион, на всички останали въпроси ще отговарям. Не виждам как в Русия ще се получи разплитане на структурата на собствеността. Едва ли прокуратурата ще се втурне след Владимир Потанин и всички останали, но кой знае.
------------------------
Капитал;2003, бр. 44;
Останалите големи играчи в бранша обаче гледат на нещата малко по-различно. Според тях VeriSign се разпорежда неправомерно с регистрираните и нерегистрираните .com и .net домейни. Поне три компании започват съдебни дела, и то не без основание. Те виждат нелоялна конкуренция в това, че VeriSign се възползва от монополното си положение, за да направи своята търсачка най-посещавания сайт на всички времена. Освен всичко друго това би позволило на влиятелната корпорация да спечели милиони от платени линкове и рекламни банери.
------------------------
Капитал;2003, бр. 45;
Браво! Андрей Луканов оглавяваше комисията по деформациите след 10 ноември. Вярно, виждали сме го и преди, но от това поведението на сините не става по-малко обидно. Да, обидно. Ръководството на СДС подценява и обижда хората, които принципно застанаха зад него.
------------------------
Капитал;2003, бр. 45;
Подстрекателите очевидно потърсиха реванш. И решиха този път да използват за същата цел СЕМ. Както виждаме, опитът им се оказа успешен.
------------------------
Капитал;2003, бр. 45;
Никой не попита какъв свят всъщност виждат децата. И дали границата между тяхната реалност и фантазии е същата като тази на възрастните.
------------------------
Капитал;2003, бр. 45;
Това са причините „Капитал“ да говори с децата. И да им зададе три въпроса. Въпроси, отговорите на които може би описват голяма част от техния свят. И от света на възрастните - такъв, какъвто децата го виждат.
------------------------
Капитал;2003, бр. 45;
Независимо дали виждат самотата си като мрачна гора, пълна с баба Яга и глутница виещи вълци, или като тъмни улици, където могат да те пребият и ограбят. Те определяха щастието по еднакъв начин - времето, когато са заедно със семейството си. По-големите си представяха бъдещето като място (винаги извън България), където ще имат повече възможности да учат и да работят. Откъде знаят, че там има повече възможности ли? От новините по телевизията.
------------------------
Капитал;2003, бр. 45;
- За момента ние не гледаме толкова към абсолютните числа, а повече към потенциала за развитие. Ние виждаме, че тук може лесно да постигнем растеж повече от 40 процента на година в страни като България, Румъния и Хърватия. Политиката на Adobe обаче не ни дава право да даваме отделни данни за всяка страна от един регион.
------------------------
Капитал;2003, бр. 46;
Браво! Андрей Луканов оглавяваше комисията по деформациите след 10 ноември. Вярно, виждали сме го и преди, но от това поведението на сините не става по-малко обидно. Да, обидно. Ръководството на СДС подценява и обижда хората, които принципно застанаха зад него.
------------------------
Капитал;2003, бр. 46;
Защото, повярвай, излекувани наркомани наистина може да има. И има. Докато разпалено твърдя това, виждам пред себе си Антон.
------------------------
Капитал;2003, бр. 47;
„Не виждам смисъл в искането за извънреден конгрес, догодина ще се проведе редовен. Бих добавил обаче, на пръв поглед без връзка с въпроса, че не всеки блясък около главата на човек е ореол. Понякога това е просто брилянтин.“
------------------------
Капитал;2003, бр. 47;
Опитваш различни варианти и стигаш до Квебек. Канадската провинция приема около 800 българи всяка година. Класира ги на базата на конкуренция между тях (защото иска най-доброто) и заради това рекламира широко кампанията. След известно търсене на адреси откриваш сайта за емигранти www.immigration-quebec.gouv.qc.ca и виждаш, че през седмицата има няколко срещи, на които ще бъдат разяснени условията и шансовете да емигрираш.
------------------------
Капитал;2003, бр. 47;
- Законът е много важно достижение на българското общество като цяло и на политическите сили, които направиха възможно съществуването му. Това е една грамадна крачка за по-справедливо общество. Работата ми извън България ме поставя в малко по-благоприятно положение да виждам нещата от сравнителна перспектива. Без преувеличение това засега е най-добрият законопроект, който вече е станал закон. Има много добри проекти в момента в други страни. Има и действащи закони, но ми се струва, че българският заслужава възможно най-добрата оценка като антидискриминационен закон на европейско ниво.
------------------------
Капитал;2003, бр. 48;
„БЗНС-НС, „Гергьовден“ и Демократическата партия са отделни партии и никога няма да поема отговорност за действията на други хора. Въпреки всичко, от гледна точка на това, което знам за нормалния свят, когато човек има достъп до общинския съвет и до собствеността, участието му в такава компания, дори и ако е било необходимо, не е най-доброто. Виждам в тази ситуация конфликт на интереси, но може би тук правилата не са като в нормалния свят“
------------------------
Капитал;2003, бр. 48;
„Изходът е в това да се погледне на бюджета и на данъчната политика в нейната цялост, а не епизодично и само в контекста на промените, които засягат определени частни бизнес интереси. Ако протестиращите погледнат на бюджета като обща философия, ще разберат, че в него има не само този негативизъм, който виждат в момента, свързан с промяната на ставката върху акцизите, а има други поправки на закони, има други промени в законите.“
------------------------
Капитал;2003, бр. 49;
Но защо все пак се намират хора, екипи, които да кандидатстват и да се конкурират? Вероятно защото не виждат пред себе си по-добри възможности. Но има и нещо също много важно - към момента на кандидатстването никой от тях не знае каква е сумата на очакваното финансиране.
------------------------
Капитал;2003, бр. 49;
Казано с други думи, последната показна полицейска акция всъщност показа как българските блюстители на закона все по-често виждат себе си в ролята на съдията Дред от едноименния филм със Силвестър Сталоун и биха искали да обединяват функциите на полицай, следовател, прокурор, съдия и палач. Нещо, което българското общество очевидно не трябва да им позволи.
------------------------
Капитал;2003, бр. 49;
Принципно е трудно човек да си представи, че в България бизнес (какъвто и да било) може да се развива само през интернет. Все още няма изградена достатъчно сигурна и работеща онлайн система (или системи), която да дава възможност да получавате цялата нужна информация през глобалната мрежа, да комуникирате с партньори и персонал, без да ги виждате лично. Има обаче области (условно наречени финансови), където бизнес ориентираните сайтове са повече, отколкото в останалите сфери на бизнеса.
------------------------
Капитал;2003, бр. 49;
Джим Райт дава за пример проблемите на „Уилямс“ с рекламите на електронния гигант „Хюлет Пакард“. „Отличителните знаци на НР се виждаха много отчетливо в състезанията през 2002 г., но само година по-късно вече бяха трудно различими именно заради допълнително крило в задната част на болида. Стигна се до протести на компанията, което наложи промяна в позицията на логото, за да има по-добра видимост. Това бе и една от причините да не изменяме изцяло двете аеродинамични крила въпреки настояването на инженерите.“
------------------------
Капитал;2003, бр. 51;
„Мразя януари - казва една приятелка, която е заклет фитнес маниак. Всеки януари опашките пред уредите в залата са дълги, и всичко е заради глупавата новогодишна треска. Трябва да дойде февруари, докато насилващите се нещастни хора се разкарат, и отново започна да виждам същите стари лица, както обикновено.“ Аз пък не и казвам, че слагам специално купените си трейнинг кецове именно и само в първия месец - отчасти защото съм изяла кажи-речи собственото си тегло през празниците, и отчасти - защото пак съм си обещала стрелката на кантара да не сочи повече от 50.
------------------------
Капитал;2006, бр. 49;
Доста критично е отношението на финансиста към бюджетната политика на правителството - голямо преразпределение, огромни излишъци и попули-зъм при разпределянето им, липса на достатъчна прозрачност, прахосване на държавни пари, раздутата на шуробаджанашки принцип и по системата 8:5:3 администрация. Ние виждаме, че има огромен, неефективен, лошо функциониращ държавен апарат от чиновници,които в голямата си част са неква-лифицирани и лошо платени, обяснява Мавродиев.
------------------------
Капитал;2006, бр. 49;
При бизнес контактите първото нещо, което клиентите виждат, е качеството на документите ви - яркостта на цветовете, равномерността на печата, дори хартията Създавайте отлични първи впечатления с качествени разпечатки от цветните лазерни принтери на HP. Освен висока скорост на печат, те предлагат изключителна функционалност и гарантират реалистично предаване на цветовете. Заложете на качеството, защото в очите на вашите клиенти вие струвате колкото вашите разпечатки.
------------------------
Капитал;2006, бр. 49;
„Има две хипотези, възможни след 2007 г. Едната е да не се случи нищо извънредно като бежански поток. Друга възможност е да има увеличение на потока. Факт е, че в присъединяването ни хора извън ЕС виждат възможности", казва Даниела Велева, PR на Държавната агенция за бежанците.
------------------------
Капитал;2006, бр. 49;
на КОИТО стават жертви и досега. Други, като Т. от Етиопия, виждат позитивна тенденция: „Преди 7 - 8 години беше по-зле. Дори скинхедс са ме пребивали с въпроса ти какво правиш тука.
------------------------
Капитал;2006, бр. 49;
бежанците да си наемат квартира. „Имаме случай на семейство от Ирак - жената носи кърпа и изглежда по-специфично. Два пъти са били пред подписване на договора и двата пъти, когато собствениците я виждат, се отказват. Последния път тя не отишла със съпруга си при подписването и чак тогава наели жилище. Опитът ни показва, че ако кажеш, че търсиш квартира за бежанец, от африканска страна, категорично отказват и никакви разумни аргументи не работят в тази посока", казва Рангелова.
------------------------
Капитал;2006, бр. 49;
„Не мога нищо да ви кажа, защото още нищо не е ясно", коментира Тупарев. Близки до екипа му хора твърдят, че основният замисъл е „Как да продадем България като марка". Програмната директорка на „Нова телевизия" Евелина Кирилова пък обясни, че в компютъра си вече има сценарий, но не смята, че е редно тя да коментира. „В конкретния случай има една обща кауза, която ни обединява, и не виждам какво има да се обсъжда. Важно е програмата да стане интересна за зрителите, защото тя се прави за тях", допълни тя.
------------------------
Капитал;2006, бр. 49;
За Noble Graphics Creative Studio годината ще завърши по същия начин, как-то и миналата. Тоест чудесно. Причината е, че за втори пореден път агенцията спечели бронз на престижния рекламен фестивал EPICA. Клиентът е същият, както и през 2005 г. - пивоварната Carlsberg с тяхната марка Tuborg. Само кампанията е различна. Миналата година бяха наградени четири печатни визии, пресъздаващи известни филми. Новата кампания върви под заглавието Party и се състои от шест варианта (три от тях виждате тук, останалите можете да видите на www.capital.bg на тема "купон").
------------------------
Капитал;2006, бр. 49;
Доскоро сайтът на списанието (www.edno.bg) предлагаше достъп само до съдържанието на хартиеното тяло, но със специален плеър, който дава възможност на посетителите да виждат реалните страници от изданието, заедно с илюстрациите и рекламите. Няколко месеца след старта страницата
------------------------
Капитал;2006, бр. 49;
Белгийските компании са много активни тук. Белгия е една от малкото страни, която има търговски дефицит с България. Миналата година Белгия насърчаваше вноса на български бели вина заради подобрения контрол върху качеството им след въвеждането на европейските стандарти. Въпреки това все още виждам по магазините бутилки с надпис „Бяло вино", което означава, че върху производството им не е имало контрол. Ясно е, че някои белгийски компании не са навлезли в България, защото европейските стандарти не са били въведени.
------------------------
Капитал;2006, бр. 49;
Този филм май не го гледам често... Обичам да се виждам с дъщеря си, която е и най-добрият ми приятел. Нищо, че понякога искам да я убия.
------------------------
Капитал;2006, бр. 49;
си и да се върви напред, да се елиминира преповтарянето на класически еталони. Резултатът, разбира се, зависи от таланта. Сам по себе си този избор е предпоставка за развитие на танца. Убеден съм, че то може да се постигне не непременно чрез драстични обрати и сътресения, а чрез еволюиране и обобщаване на идеите. В целия свят сега говорим за динамика в свързването на танца с театъра, с пантомимата, дори с акроба-тиката. Не виждам нищо лошо. Защото това е изваждане от изолацията на съществуването и в крайна сметка работи за обогатяване на израз-ността.
------------------------
Капитал;2006, бр. 49;
Преди 20 години имаше четири вида ски: за слалом, за спускане, за ски скок и за ски бягане. Така че екипировката не е определяща. Нито за карането, нито за сигурността. Това, което виждаме на филм, хората го могат, защото карат добре, а не защото карат определен модел ски. Така че е важно да слагаме първите неща първи - екипировката помага, доставя ти по-голямо удоволствие, изглеждаш „куул", но не те прави добър. И най-важното - не ти осигурява безопасност. Безопасността е въпрос на личен избор и поведение.
------------------------
Капитал;2006, бр. 47;
Районният инспектор провежда „разследване“, снема обяснения и пише докладна записка до прокуратурата. В нея виждаме, че от свидетелски показания става ясно, че Явор „по цяла нощ стои пред компютъра си“, „удрял е майка си“, „тормози съседите с висока музика“, „не е излязъл, когато в апартамента му е дошло предаването „Море от любов“ (пратено от майката) и е „подпалил простряната на балкона пътека на съседката над тях“ (вероятно защото са я тупали върху балкона му). След като се запознава с материалите, прокурорът пра
------------------------
Капитал;2006, бр. 47;
на фестивала, смята, че е необходимо да бъде намерен механизъм за прилагането на етичния кодекс. „Трябва да се стимулира добрата практика, като се дава поголяма гласност на добри примери, добре е да се обсъдят и нови форми за стимулиране на етично поведение. Не вярвам в наказателните мерки. Вярвам, че ако хората бъдат запалени по това да виждат имената си в публичното пространство в позитивна светлина, сами ще се стремят към това да работят етично, етиката ще им носи повече престиж, оттам и подобри клиенти“, казва Сачева.
------------------------
Капитал;2006, бр. 47;
и маркетингови услуги, отколкото консултиране за подготовка на бизнес стратегии. Над половината от компаниите не са използвали консултантски услуги, тъй като не виждат потребност от това.
------------------------
Капитал;2006, бр. 47;
ДАМСКИ МЕХАНИЧЕН ЧАСОВНИК ЛИ? Помислих си, че всъщност отдавна не съм виждала механичен часовник на ръката на жена. Кварцовите са доста поудобни и евтини, а има и огромно разнообразие на форми и големина. Преди няколко години обаче имаше леко раздвиж ване на пазара и като че ли се отвори ниша, но производителите отчитат ръст от 45%.
------------------------
Капитал;2006, бр. 48;
„Сърбия е във фалит, назадничава, синоним за военни престъпления младите не виждат перспектива. Мнозина насочват упорития си национализъм в турбофолк, вид народна музика, която е близка с порнографията.“ Spiegel Online, репортаж за младежката култура в съвременна Сърбия
------------------------
Капитал;2006, бр. 48;
Мислите ли, че Грузия и Украйна един ден ще станат членки на НАТО? Според мнозина по този начин САЩ само „играе по нервите на Русия“. Важното е да се напомни, че членството в НАТО е завинаги. Член 5 за взаимопомощ, може да се прилага само между страни, които си имат голямо доверие. Никой няма да иска да използва такова обвързване с нестабилна страна. А Украйна трудно може да бъде такава, да не говорим, че тя е буквално разделена за членството в НАТО. Предишният екип начело с неоконсерваторите можеше да си затвори очите за това, но сега, както виждате, Киев на практика от
------------------------
Капитал;2006, бр. 48;
Александър Симович бе заловен миналия уикенд в леглото със своята съпруга в частен апартамент насред Белград. Оказа се, че двамата често се виждали във въпросното жилище, наето преди няколко месеца от далечни роднини на съпругата на Симович.
------------------------
Капитал;2006, бр. 48;
Това е новата първа страница на К3 Кариери. Занапред на нея ще виждате лицето на броя. То ще бъде на мениджър, от когото има какво да се научи. Ще го избираме заедно с вас и ще ви го представяме в новата рубрика Pro.File.
------------------------
Капитал;2006, бр. 48;
Един ден придружава майка си на борсата, случва се денят на големия срив, резултат от атомната заплаха над света. В какофонията се чувства привлечена към красивия млад брокер на майка си (Делон). Започват да се виждат, тя се бори с любовта си, защото и двамата знаят, че нямат бъдеще заедно.
------------------------
Капитал;2006, бр. 48;
Трудно мога да го премеря. Истинският случай е брат убива брат си. Виждах Светлана в образа на следователката и написаното е нагодено към нейния характер. Представях си лицата им нейното и на Краси
------------------------
Капитал;2006, бр. 48;
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ на прочутия календар „Пирели“ е различно от всичко останало, което сте виждали досега. Забравете полуголите топмодели, които пресъздават четирите сезона, или пък бразилската фиеста на Патрик Демаршелие от „Пирели 2005“.
------------------------
Капитал;2006, бр. 50;
За него „кадруването за определени хора е малко безсмислено“. Той казва, че не проумява как „някои хора“ си мислят, че „личността на председателя може да реши нещо генерално, като местни избори например“ и допълва: „Аз не виждам с какъв морал някой ръководител ще тръгне да нарежда на своите подчинени как да си решават делата.“ В същото време Константин Пенчев се ангажира, „че при получен сигнал за подобно нещо лично ще обикалям 28те съдилища“.
------------------------
Капитал;2006, бр. 50;
После започнаха да виждат в него заплаха за собствения си бизнес и да се притесняват от популярността му. Сега всички търсят начини да капитализират това съдържание, като правят платформи за разпространението му или като го използват в работата си.
------------------------
Капитал;2006, бр. 50;
Други коментатори отбелязват, че Шампионската лига вече е безпредметна за много страни, тъй като се е превърнала в ексклузивно мероприятие за твърде ограничен брой отбори. Стигна се дотам, че класиране на състав от Австрия и Швейцария в лигата се приема за огром на сензация, въпреки че футболът в тези две страни се радва на добро финансиране. Някои виждат проблем и в това, че значими в миналото
------------------------
Капитал;2006, бр. 50;
Стаята с джагите“ е първата, която виждаш, когато влезеш в офиса на „Сайънт“. Там можеш да изпушиш цигара или да пийнеш нещо ободряващо, можеш да поговориш
------------------------
Капитал;2006, бр. 50;
е филм. От самото начало го виждах като книга. Това, което ме обърка, а и не можех да предположа, е, че тази книга ще бъде написана за един незавършил процес. Вярвах, че процесът ще свърши и тогава ще напиша книга за него. Когато Милошевич получи инфаркт и това мащабно мегадело увисна, оставяйки горчив вкус в устата на всеки, който го следеше, си дадох сметка до каква степен много от нас сме били заблудени, включително и аз, с целия този феномен на държавен глава, изправен пред международен съд. Във всеки от нас бе стояла презумпцията, че той е безсмъртен. А той не беше.
------------------------
Капитал;2006, бр. 50;
Не. Не вярвам, че е безнадеждно. Защото този трибунал водеше дела, които не са толкова медийни, не са срещу известни хора. И те бяха водени с вещина, скромност и експедитивност, и те завършиха успешно. Дела, които отговориха на основните изисквания, с които беше създаден този трибунал да даде справедливост на жертвите и да го направи по честен път, в честен процес. Не мисля, че е обречена тази инициатива. Мисля, че от провалите трябва да се извличат поуки, и виждам, че такива се извличат.
------------------------
Капитал;2006, бр. 50;
човек живее по един ангел и един дявол. Те са в непрекъсната борба за надделяване и само от нас зависи кой ще победи. Още вярвам, че има ангелипазители, които бдят над нас, но ние не ги виждаме. И такива, които са сред нас, но не ги различаваме. Превърнала съм два манекенакукли в ангелипазите
------------------------
Капитал;2006, бр. 50;
Както виждате, офис речникът е малък, но съдържателен. В него, разбира се, има бели страници, които тепърва могат да се попълват.
------------------------
Капитал;2006, бр. 50;
Днес музиката се създава само с цел да се печелят пари. В нея няма душа. Когато слушам музика, аз я виждам като анимационен филм. Ала вместо да виждам ноти, аз виждам долари.
------------------------
Капитал;2006, бр. 51;
ците. В България има и нормални хора и те се развиват работят и сменят работата си, купуват и продават имоти, правят бизнес, женят се, развеждат се, искат възмездие за монополните продавачи на ток... И в споровете си очак ват честен и умен арбитър. Иначе се виждат принудени да ги решават по други начини, но идеята нали не е това.
------------------------
Капитал;2006, бр. 51;
Никакъв натиск няма нито от премиера, нито от НДСВ, нито от бранша. Напротив, от НДСВ изцяло срещахме подкрепа и всички, които имаха желание да помогнат на туризма, са помагали. От премиера съм виждал единствено и само огромно разбиране и желание да подпомага с време и усилия развитието на туризма. Убеден съм, че той ще продължи да се интересува, защото той и правителството му осъзнават колко е важна тази индустрия за България. Някои от бранша още пре
------------------------
Капитал;2006, бр. 51;
„Нашите доверители са в състояние да повлияят върху публикуваните материали в медиите. Освен това те виждат възможност да
------------------------
Капитал;2006, бр. 51;
движения, задрямали от години, бяха събудени от новата мода и виждат все повече възможности пред себе си. Много от тези движения дори се вдъхновяват едни от други: шотландците от испанските референдуми, а италианците от шотландската история: на първата страница на сайта на италианската Южна лига има цитат от „смелото сърце“ Уилям Уолъс.
------------------------
Капитал;2006, бр. 51;
„Според мен със закона са запознати големите производители и търговци. Останалите едва ли. Несериозно е, ако министерството на земеделието тълкува закона така, че той да се отнася за всички. Аз не виждам кога и как ще съберат толкова информация и ще я обработят. Това е опит за замазване на нещата няма да могат да се хванат къде са реално запасите“, коментира Славчо Петров, председател на Федерацията на независимите синдикални организации от хранителната промишленост.
------------------------
Капитал;2006, бр. 51;
по пътя на столичната топлофикация към частен инвеститор се виждаше светлина в тунела. Днес обаче става все поясно, че светлината май
------------------------
Капитал;2006, бр. 51;
зация, нямат характеристиките на публични и не виждат своето място на пазара. Което не означава, че трябва да търсим оправдания.
------------------------
Капитал;2006, бр. 51;
В екип от 300 души е трудно да поддържаш ежедневно връзка с всеки. Бивши служители твърдят, че са виждали Тилев веднъж или два пъти годишно
------------------------
Капитал;2006, бр. 51;
След двете кураторски изложби предстои биеналето в Маями, след първото си отиване там Теа сподели: „Никога не бях виждала на едно място толкова много колекционери. Всеки гледа да е там и трескаво се бори да грабне найхубавото парче от баницата...“
------------------------
Капитал;2006, бр. 51;
е достатъчна картичката с пожелания и хубави думи и просто една снимка, която не сте виждали, поставена в рамка. Спомен и силни емоции. Иска ми се да рамкирам всички спомени и да са пред очите ми всеки ден. Да плача и да се смея. Защото във всяко семейство невинаги е лесно и забавно. Почесто трябва да се замисляме за това какво имаме, а не какво искаме.
------------------------
Капитал;2006, бр. 51;
Първо виждам само някакви крака, криви крака в дънки. С мръсни обувки. „Абе тези германци да не ни записват кой къде ходи...“ Преминавам бързо към третия етаж.
------------------------
Капитал;2006, бр. 51;
Не знам как да говоря с М. Даже не съм сигурна в интерпретацията си. Няма ли да я стресна, ако й кажа, че зависим от предметите на труда си. Че те често ни „похлюпват“ и виждаме само част от самите себе си, само тази част, която може би е колективният образ на работника, на който „отговаряме“.
------------------------
Капитал;2006, бр. 51;
Започва се с „Телето“, с шокова в натурализма си сцена на реално клане, възбудила духовете, но пък задаваща тона на филма. Авторският жест е сюрреалистично ясен (като бръснача в окото на Бунюел), „пришива“ подсъзнателно зрителя към тъканта на филма. Виждаме род
------------------------
Капитал;2006, бр. 51;
нат в образ. Това са найобикновени хора, не сме ги подбирали с желание да бъдат страхотни. Но в тези лица има отпечатък на целия този живот, който ние сме видели и сме се опитали да покажем във филма. За нас тези лица са някакъв знак, който би трябвало да ни говори, че животът е вечен, винаги ще има и мъчителни, и радостни неща в него. Не виждам някаква особена претенция решението ни да покажем по този начин лицата на хората. Това е просто едно желание да сме с тези хора, едно съпричастие с народ, нация. Нещо, което пряко те вълнува, защото имаш директни връзки с тях.
------------------------
Капитал;2006, бр. 52;
Независимо дали я виждат астронавтите, стената съществува. Сега правителствата на много развити държави наричат илюзия обвиненията, че издигат стена около себе си. По 30ия паралел от прашните пътища на Тексас до слънчевите средиземноморски острови Сицилия и Малта, обаче се появява разделителна линия. Не на картата, но е там преградата пред имигрантите, която да успокоява Запада. И вероятно ще бъде също толкова безполезна, колкото китайската.
------------------------
Капитал;2006, бр. 52;
През 2006 в мрежата си проби път важна информация и всички започнаха да приемат това, което виждат по „разни сайтове“, една идея посериозно
------------------------
Капитал;2006, бр. 52;
и оборотите, на които ще играе, са много повисоки. Вече нямаме съмнителното предимство да играем в местната лига, в която дори когато се дънехме, никой не виждаше това. Независимо от това какво си мислите
------------------------
Капитал;2006, бр. 52;
А какво още ще донесе новата година за българите? Според 54% от запитаните повисоки доходи, други 27% очакват през 2007 развитие в кариерата, а 22% нова работа. В очакваното подоб ро време българите виждат чудесна причина да си купят нова кола (12%), жилище или друг недвижим имот (8%), или пък да се преместят да живеят в друго населено място (10%).
------------------------
Капитал;2006, бр. 52;
Основания за оптимизма си ОИСР и МВФ виждат във факта, че дори рекордно високите цени на петрола, които тази година се колебаеха около 80 долара за барел (158.9 литра), не успяха да сложат спирачки на икономическия растеж. Въпреки неуспеха на т.нар. кръг Доха от преговорите в Световната търговска организация световната търговия процъфтява благодарение на Китай и Индия.
------------------------
Капитал;2006, бр. 52;
това. Ако целта ви е дори в Европа да изберете българското, заложете на чанта, тип Burberry. Виждали сте я уважаващите себе си домакини разхождат гордо до пазара и обратно тази креация
------------------------
Капитал;2006, бр. 52;
КОГАТО си сънувал място, когато си живял в него, без да си го виждал, значи то е твое място. Тръгването към него означава прибиране у дома. Което може да е изкачване по стълбите към токущо открития твой квартал на Лисабон, твоя седалка в найжълтия и наймалък трамвай на света, слънце обливащо повърхността на океана и малка яхта, която виждаш в процепа между двете си червени (в случая) стъпала, чаша вино, която поставят за теб на наймалката маса, която си си представял, в наймалкото място, за което можеш да кажеш „прекрасно“, място без име, затова абсолютно и само твое.
------------------------
Капитал;2006, бр. 52;
КОГАТО си сънувал място, когато си живял в него, без да си го виждал, значи то е твое място. Тръгването към него означава прибиране у дома. Което може да е изкачване по стълбите към токущо открития твой квартал на Лисабон, твоя седалка в найжълтия и наймалък трамвай на света, слънце обливащо повърхността на океана и малка яхта, която виждаш в процепа между двете си червени (в случая) стъпала, чаша вино, която поставят за теб на наймалката маса, която си си представял, в наймалкото място, за което можеш да кажеш „прекрасно“, място без име, затова абсолютно и само твое.
------------------------
Капитал;2006, бр. 52;
КОГАТО прочетеш онова, което си искал да напишеш, написано от друг, разбираш леко нелепата, но приятна, ако е усетена, непосилна лекота на безсмислените усилия. Когато напишеш книга и я видиш извън теб, цяла и самодостатъчна, виждаш себе си също тъй леко празен. И непосилно лек. Можеш да се гледаш отстрани. Или в чернобяло. Само контур. Графика на усилието да си цветен.
------------------------
Капитал;2006, бр. 52;
КОГАТО виждаш дните си преди в тъмното на стаята, но поглеждаш с отворени очи, може и не широко, просто отворени, към светлия процеп в нея, съвсем малък, но все пак светъл, леко в далечината, но обозрим, образът е размит, но е там, виждаш го, тръгваш към него... значи знаеш идва онова, или поне част от него, което го е нямало. Или пък просто не си успял да го видиш. Сега е възможно. Само очи ти трябват.
------------------------
Капитал;2006, бр. 52;
Шофьорът мълчеше, нямаше и музика, виждах само очите му в огледалото. Възрастен и много добър човек. Беше абсолютно четливо, въпреки тъмнината. Попита ме защо плача. Изобщо не бях забелязала, че плача. Отговорих му. Каза ми, че не разбира мъжете. „Знаеш ли, аз сега бързам да се прибера вкъщи. Искам да мина през пазара, да купя една тиква и
------------------------
Капитал;2007, бр. 1;
Представете си, че карате двуместната си кола в проливен дъжд. Минавате покрай спирка, на която чакат найдобрият ви приятел, възрастна жена, която очевидно не се чувства добре, и момиче, в което виждате жената на живота си. Кого ще качите в колата?
------------------------
Капитал;2007, бр. 1;
гария в ЕС поне символизира окончателното скъсване с миналото. Затова и трябваше да бъде отпразнувано истински, да придаде чувството за свобода и освободеност, да влезе под кожата на онези близо 50% българи, които (според последното проучване на НЦИОМ) не виждат някакви ползи за себе си от присъединяването.
------------------------
Капитал;2007, бр. 1;
На фон от всякакъв калибър, цвят и мощност фойерверки страната стана член на ЕС половината българи обаче според изследване на НЦИОМ не виждат за
------------------------
Капитал;2007, бр. 1;
щастлива година за България, защото от доста време насам виждаме постепенни подобрения в икономическия растеж и в намаляването
------------------------
Капитал;2007, бр. 1;
ловината запитани не виждат за себе си никакви ползи от приемането на страната в евросъюза. Тоест така с ирационалното „радвам се, но не знам точно защо и какво ще ми донесе това“ станахме членове на европейското семейство. Предполагаше се, че ще отбележим събитието с невиждана грандиозност. Но поскоро го отпразнувахме с евротумбалумба микс от светлинно шоу за милиони и традиционно веселие с кебапчета и рози по българските площади. И, разбира се, с
------------------------
Капитал;2007, бр. 1;
Край на големите поръчки на масови облекла. Иновации, гъвкавост и малки серии за специални клиенти. Така европейските производители на облекло и текстил виждат бъдещето си за 2020 г. Това е рецептата за оцеляване и на българските компании от шивашкия бранш.
------------------------
Капитал;2007, бр. 1;
Луиш ВашПинту от инвестиционната банка JP Morgan обобщава 2006 г. така: „Имаше трудни времена през май и юни от гледна точка на IPO, но като цяло годината не би могла да бъде подобра.“ „Много пъти виждахме привлекателни компании с разумни оценки, а не само рискови емисии на фирми от нестабилни сектори“, отбелязва Матиас Борн, който управлява портфейл от германски акции за Allianz Global Investors във Франкфурт. ?40
------------------------
Капитал;2007, бр. 1;
„Не виждаме никакви признаци, които да подсказват, че се насочваме към спад на фондовите пазари“, смята Висвас Рагаван, началник на отдела за капиталови пазари в JP Morgan Chase & Co.
------------------------
Капитал;2007, бр. 1;
активи. Очаквам обемът на активите в инвестиционни фондове да нарасне между 50 и 100 процента през настоящата година. Колкото и оптимистично да звучи тази прогноза, това се е случило в почти всички нови членове на Европейския съюз от групата на десетте и не виждам причина това да не се случи в България. Очаквам добро развитие
------------------------
Капитал;2007, бр. 1;
Иван много иска жилище, и то възможно найбързо, а Маргарита държи да се виждат със семейните приятели често. Тук вече те трябва помежду си да направят компромис с личните си изисквания. Независимо какво решат обаче, едно е сигурно малко повече пресмятане преди тегленето на кредит гарантира помалко неприятности през следващите двайсетина години. ? K
------------------------
Капитал;2007, бр. 1;
Всички стенни арт произведения идват от въображението и ръцете на 21 художници, пресъздали в помещенията над 1000 свои различни идеи. Това, което гостоприемно съветва екипът, е „да наминем, да си запазим стая и да открием... невиждани пространства“. И обещават, че досега със сигурност не сме виждали нищо подобно.
------------------------
Капитал;2007, бр. 1;
сал досега, е било ерзац. Припомня си творбите на изтерзания писател и те изведнъж й се виждат чудесни, няма търпение да прочете новия му роман. Но открива нещо съвършено различно от очакваното и праща по дяволите и него.
------------------------
Капитал;2007, бр. 2;
— Когато за първи път отидох през 1996 в Македония, тя ми се стори истински Запад в сравнение с Виденова България. После ми се налагаше да пътувам периодично на по дветри години и виждах
------------------------
Капитал;2007, бр. 2;
Появата на новите печатни издания е знак за засилване на конкуренцията в този сектор и е възможно да мотивира издателите да обръщат и поголямо внимание на качеството на предлаганата във вестниците информация. Ще бъде интересно да се наблюдава дали новите проекти ще успеят да се справят с един от големите проблеми на пазара липсата на качествени репортери. Напук на световните тенденции на свиващи се тиражи инвеститорите в описаните проекти обаче явно виждат потенциал в развиващия се с леко закъснение български пазар. Q K
------------------------
Капитал;2007, бр. 2;
Всички те обаче се опитаха да внушат нещо, на което никой нормален човек няма да повярва: това, че в българския професионален спорт допинг не се употребява. Тази плоча е толкова изтъркана от въртене, че няма накъде повече. Още посмешното е, че и ДАМС излезе с подобно становище. Оказа се, че допингът е нещо като футболната корупция всички са чували за нея, но никой не я виждал или доказал.
------------------------
Капитал;2007, бр. 2;
ята Вениш сменя и част от персонала и дисциплината, за да накара всеки да върши работата си, както трябва. Дори и да са на мястото си на съответната позиция, според него хората трябва постоянно да бъдат „насочвани, съветвани, развивани, мотивирани“. Когато виждат, че компани
------------------------
Капитал;2007, бр. 2;
се сблъскват и найпробивните групи. „Както виждаме от примера с китайците, японците и евреите, расизмът и дискриминацията не предла
------------------------
Капитал;2007, бр. 3;
Експерти от федералното министерство заявиха, че въобще не виждат необходимост българският министър на енергетиката да поставя на дневен ред вече решен въпрос. Още повече че са скептични към изброените причини за продължаване на работата на трети и четвърти блок на централата. Тактично от Берлин обясняват, че всяко предложение на Румен Овчаров по време на срещата на министрите на енергетиката на страните членки на ЕС, ще бъде посрещнато с раздразнение и неразбиране от страна на Германия.
------------------------
Капитал;2007, бр. 3;
да преразглежда двустранните споразумения между страните кандидатки и Европейската комисия, уточни същият източник. Единственото решение, което институцията може да вземе, е за понататъшни мерки за сигурност на ядрените инсталации. От съвета допълниха, че не виждат юридическо основание за българските искания.
------------------------
Капитал;2007, бр. 3;
В оперативната зала на четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй“ има една червена линия, която трябва да забранява доближаването до таблата. „Заповядайте, минете, елате понаблизо.“ Главният технолог на първите четири блока Рашо Първанов ни кани да минем линията, защото тя вече не била от значение. Намираме се точно до таблото. Виждат се много индикатори, числа, но найважни са две мънички табла. На тях се виждат съответно по три нули. Те показват мощността на двата турбогенератора.
------------------------
Капитал;2007, бр. 3;
Там, оказва се, живеят найдревните бозайници, пазещи още еволюционни следи от влечугите. Заедно с Атънбъро наблюдаваме един ден от живота на редките ехидна и платипус, все още снасящи яйца, въпреки че са и окосмени. Никой досега не е виждал какво става в дупката на платипуса. Чрез микрокамера на края на гъвкава тръба виждаме с изумление как майката храни токущо излюпеното си малко с... мляко. Значи все пак сме при братовчеди, заключава Атънбъро.
------------------------
Капитал;2007, бр. 3;
Там, оказва се, живеят найдревните бозайници, пазещи още еволюционни следи от влечугите. Заедно с Атънбъро наблюдаваме един ден от живота на редките ехидна и платипус, все още снасящи яйца, въпреки че са и окосмени. Никой досега не е виждал какво става в дупката на платипуса. Чрез микрокамера на края на гъвкава тръба виждаме с изумление как майката храни токущо излюпеното си малко с... мляко. Значи все пак сме при братовчеди, заключава Атънбъро.
------------------------
Капитал;2007, бр. 3;
В „Чифликът на чучулигите“ играя висш турски офицер по време на геноцида над арменците. Бяхме заедно с Христо Шопов и Юлиан Вергов, само осем снимачни дни, но братя Тавиани официално обявиха, че това е последният им филм, така че е изключително събитие за мен. Наистина виждаш срещу себе си режисьори S класа, истински величия, макар и вече в доста напреднала възраст. Срещата
------------------------
Капитал;2007, бр. 4;
В началото хората в екипа му са учудени от дългия му работен ден. После свикват да го виждат във фабриката в 7 сутринта. Тогава той мисли найтрезво и намира онези пет минути, които според него всеки мениджър задължително трябва да посвети на здравия разум. В ранни зори найбързо
------------------------
Капитал;2007, бр. 4;
че при бизнес контактите първото нещо, което клиентите виждат, е качеството на документите и презентационните материали – яркостта на цветовете, равномерността на печата, дори хартията. И е съвсем естествено да поговорим малко за принтери. И то за тези на HP компания, която е доказала качествата си в производство на компютърна периферия. Разпечатките, направени на новата серия цветни лазерни принтери HP Color Laserjet 2605, създават отлични първи впечатления. „Дрехите“ на HP гарантират повторна среща. Ролята на HP Color Laserjet 2605 е да придаде завършеност
------------------------
Капитал;2007, бр. 4;
От друга страна, хората могат да бъдат възприети и като овце. Събират се на стада вземи църквата, тя се опитва да събере хората в едно стадо. Някои хора така и се държат като овце и виждаш това тяхно голямо
------------------------
Капитал;2007, бр. 4;
Но освен всичко това издателите Фил и Сандра Стентън виждат непосредствената връзка между уърлд музиката и социалните промени. Затова са установили добри взаимоотношения с организации, отстояващи човешките права, като Amnesty International и Oxfam. Определени издания са свързани с фонд, който набира средства за тези организации Unwired Latin America, Unwired Europe, Oxfam:Arabia, Oxfam:Latin Dance, като от продажбите им се отчисляват средства.
------------------------
Капитал;2007, бр. 51;
(виж стр. 19). Очаровани, африканците, Арабската лига и Ислямската конференция призоваха светът да остави „независимата либийска съдебна система“ да реши казуса. Другият номер на полковник Худини беше също на ниво виждате ли това дело, хоп, делата са две. В началото на седмицата стана ясно, че срещу медиците е повдигнато обвинение и за клевета срещу либийски полицаи.
------------------------
Капитал;2007, бр. 51;
ли, но нали малките камъчета обръщат... каруцата. Лошото е, че нашенецът се шашка за щяло и нещяло все едно, че е краят на света често се изпада в страх. Дали умишлено медиите шашнаха нашенеца със статиите за страшните мутри със страшните прякори не знам, но виждате как се псува „смело“ по форуми и как гражданското общество спи вечния си сън. А знаем, че страхът блокира централната нервна система и човек не само че не е креативен, но става и панически деструктивен. Ако добавим към коктейла ирония и самоирония, токувиж чудото станало.
------------------------
Капитал;2007, бр. 51;
позволим това да стане с НДК. Както виждате, то си стои и е 100% държавна собственост. До този момент нито един министър на финансите не ме е питал какви нужди имаме. Смятате, че не са ви сменили толкова години, защото сте успявали да балансирате между приходите и разходите, така ли?
------------------------
Капитал;2007, бр. 51;
За да се превърне НДК в център за конгресен туризъм, са необходими подобър мениджмънт и инвестиции. Занемарената сграда, която миналата година навърши 25 години, е далеч от представите за модерни условия. В НДК няма безжичен интернет, а в билетния му център не са виждали дори компютри. Докато това не се промени, „дворецът“ ще продължи да съществува ден за ден, като прави кинопрожекции и партийни конгреси, а през останалото време реди сергии и събира наем. Q K
------------------------
Капитал;2007, бр. 51;
Тайнствената бележка, която никой не е виждал, породи забавни спекулации в медиите, след като се появиха противоречиви информации дали е жълта или розова на цвят. Независимо от окраската й обаче пресата е единодушна, че е отровна.
------------------------
Капитал;2007, бр. 6;
Противоречива е обществената реакция към идеята медицинските сестри да бъдат издигнати за евродепутати. Почти половината я приемат с одобрение 25%, защото виждат в това възможност да се даде сигнал към международната общественост, а 23%, защото са убедени, че това би помогнало на сестрите. Почти една трета 28%, отхвърлят възможността, защото мислят, че ако подходящи хора бъдат избра
------------------------
Капитал;2007, бр. 6;
Не виждам как преследването на военнопрестъпници може да забави реформите. Политиците са тези, които злоупотребяват с доверието на гласоподавателите си и разпространяват лъжи за трибунала заради политическите си цели. Те са тези, които са готови да обвиняват всекиго, дори и трибунала, за собствените си провали. Зоран Джинджич беше един смел човек, който се опита да въведе страната си в XXI век. Според мен той беше убит от тези, които не искат Сърбия да е модерна европейска демокрация, а предпочитат да държат страната и жителите и блокирани в миналото.
------------------------
Капитал;2007, бр. 6;
Тези обвинения са глупости. Първо, в тази война нямаше победители аз виждам само огромни загуби хиляди и хиляди жертви, разруха на домове и животи в цялата бивша Югославия. Второ, ние осъдихме над 100 души, които произхождат от всички краища на бившите югославски републики, значи не сме пристрастни. Трето, трибуналът е мразен от крайните националистически групи от всички страни следователно не може да не сме прави. Кое е найголямото постижение на трибунала днес, 13 години след неговото основаване и няколко месеца преди вашето оттегляне от поста?
------------------------
Капитал;2007, бр. 6;
Ще се сбъдне ли американската мечта на „Ливърпул“? В мечтите си суровите мъже от легендарната трибуна „Коп“ вече виждат онези луди времена на звездите Ян Ръш, Кени Далглиш и Стив Макмеън, на легендарните мениджъри Бил Шенкли и Боб Пейсли, на старата слава и спечелените трофеи. На духа на онези години, когато разяжданият от безработица, престъпност и деградация на социалния климат град Ливърпул имаше своя очарователен футболен отбор. Ще се върнат ли успехите на футбола в съвременния европейски град Ливърпул? На ход са мистър Хикс и мистър Джилет. Q K
------------------------
Капитал;2007, бр. 6;
навика да води служебни телефонни разговори много фамилиарно и като обръщения, и дори като тон на гласа. Напоследък този стил, изглежда, се разпространява, защото ми се случва хора, които никога не съм виждала или чувала преди и ми се обаждат по работа, да ми говорят на ти и малко име така, сякаш сме съученици от гимназията и се познаваме от 20 години. Лично мен това ме дразни. Бизнес етикетът позволява ли подобно поведение и къде е границата?
------------------------
Капитал;2007, бр. 6;
Последният филм за бозайниците показателно се нарича „Храна за размисъл“ (Food for Thought). От него разбираме как точно е станал големият скок в еволюцията. Оказва се, два таланта на човекоподобните маймуни са променили света способността им да имитират и да използват инструменти. Пътуването на Атънбъро започва от Борнео, от дома за орангутани Камп Лики. Жителите му са спасени от плен при хората, върнати са в дивата природа. Приликата им с нас е смайваща, виждаме ги как перат чорапи със сапун край реката, режат с трион, карат кану с гребане.
------------------------
Капитал;2007, бр. 7;
рия поясно да изрази позицията си спрямо Москва. След като Русия вече отдавна е на принципа „приятелството си е приятелство, но газът е с пари“, дори и на социалистите трябва да им светне лампичката, че с Москва трябва да се пази повече дистанция. Стигат дори само призивите срещу демократични ценности видите ли, заключенията на ОССЕ, че изборите в Централна Азия и Беларус били манипулирани, били нечестни. Време е да се каже, че София и Москва виждат света с други очи. Например по отношение на Косово България и Русия имат противоположни
------------------------
Капитал;2007, бр. 7;
Сега Косово се готви за независимост. Оптимистите виждат в провинцията бъдещия малък тигър в региона, но дори и песимистите са сигурни в европейския хоризонт на Косово. Q K
------------------------
Капитал;2007, бр. 7;
Каквото виждаш, това получаваш това е образът на Румъния в очите на чуждестранните инвеститори. България
------------------------
Капитал;2007, бр. 7;
Една четвърт от анкетираните виждат потребност от изпълнение на икономическите стандарти на Европейския съюз. Почти толкова препоръчват опростени и погъвкави административни процедури.
------------------------
Капитал;2007, бр. 7;
Мениджърите са оптимисти в това отношение. Те виждат възможности за ръст на печалбите найвече в дейностите, в които междуличностните отношения имат найголяма роля поддръжка и обслужване на клиенти, бизнес развитие, управление на корпоративния имидж, маркетинг и продажби и управление на знанието.
------------------------
Капитал;2007, бр. 7;
Когато говорите, правете го директно пред микрофона. Не забравяйте да казвате името си всеки път, когато се включвате в разговора, заради тези, които не са във вашия офис и не ви виждат. Пак поради същата причина вложете в гласа си емоцията, която при нормална среща бихте показали с изражението на лицето или с позата си. Опитайте се да
------------------------
Капитал;2007, бр. 7;
Оцеляхме, узряхме, започнахме да се отнасяме към киното професионално. Да го мислиш, да се усъвършенстваш, да следиш новите тенденции, да кандидатстваш за субсидии. Да усетиш на каква тема трябва да е филмът. Така се получи с едно средно поколение. Например в „Обърната елха“ виждам един не толкова мрачен Иван Черкелов, сигурно е от комбинацията с Васил Живков. Мечтая си българските филми да
------------------------
Капитал;2007, бр. 7;
и билетният център обаче все още са си гореща точка за срещи в града. Пилоните се виждат отдалече, можеш спокойно да се покачиш на постамента им, за да си разшириш кръго
------------------------
Капитал;2007, бр. 7;
Неудобствата: Както ти виждаш всичко наоколо, така и теб те виждат. Наркодилърите още считат това място за свой основен офис, така че офертите за всякакви друсалки те заливат. Можеш да бъдеш обран за части от секундата. Много е шумно.
------------------------
Капитал;2007, бр. 7;
Неудобствата: Както ти виждаш всичко наоколо, така и теб те виждат. Наркодилърите още считат това място за свой основен офис, така че офертите за всякакви друсалки те заливат. Можеш да бъдеш обран за части от секундата. Много е шумно.
------------------------
Капитал;2007, бр. 7;
Моите обиколки из горещите точки за срещи в София ми отнеха около два дни. Всичко това ми струваше: 5 лв. (за кафе, два геврека, една морена, пуканки и списание) и още 180 лв. (за три неустоими рокли от мола); две неприятни запознанства; лека хрема; две неочаквани срещи с хора, които не бях виждала от години; вдигане на колата ми от органите на КАТ; пълна осведоменост за актуалните намаления в магазините и, найважното, нова среща със собствения ми град.
------------------------
Капитал;2007, бр. 8;
Видимо раздразнен, кметът контрира, че концесията станала „неинтересна“ на Гайтански след неговото идване, когато бил затегнат контролът върху парите за снегопочистване и извозване на сметта. Борисов каза, че се е виждал само веднъж с Вълка, когато му заявил пред свидетели, че има намерения да го изгони от бизнеса с боклуците. „Не искам да се спекулира с това, че е много лесно това да се случи. Не бива
------------------------
Капитал;2007, бр. 8;
Наред с фотографиите в изложбата ще бъдат прожектирани и найдобрите филми, поместени в Image.BG. След представянето в галерията на Художествената академия изложбата ще бъде показана в „Гьоте“ институт, София, от 28 февруари до 30 март. Предвижда се през годината изложбата да пътува из различни европейски градове, за да покаже на жителите им как българите виждат и усещат реалността в България.
------------------------
Капитал;2007, бр. 8;
Това, което виждате, е бивша юнашка фанелка, поизвестна като потник. Само с един шев обаче тя се е превърнала в удобна торба за пазар. Вместо да минават през рамената, презрамките играят ролята на здрави дръжки, готови да изнесат целия товар на едно прилично ежедневно домакинско пазаруване. Остатък от плата пък се използва като торбичка на торбичката за удобно носене в чанта. Идеята да превърнем старите или изостанали потници в торби е на екодвижението „Горичка“. Модна къща Capasca пък подкрепя хрумването, като предоставя
------------------------
Капитал;2007, бр. 8;
Навлизам в производственото хале с ентусиазъм на ловец, преследващ найценната си плячка. На всяка позиция във фабриката има по петима работници, които разполагат с 25 мин. за операцията, след което автомобилът преминава напред. Виждам, че чевръстите италианци се справят за помалко от 25 мин., а през оставащото време си говорят на висок тон, разказват си шеги и се забавляват.
------------------------
Капитал;2007, бр. 8;
В лицето на Acura Advаnced Sports Car Concept специалистите виждат бъдещия Honda NSX. Концепцията разчита на Vобразен 10цилиндров мотор, задвижващ задните колела. Дизайнът му е разработен от дизайнерското студио на компанията в Лос Анджелис. LED светлини, въздухозаборници, дръзка линия, която с всяка извивка внушава идеята за динамика и мощ всичко това наистина го асоциира с Honda NSX. Задницата е увенчана с интегрирани дифузери и два ауспуха. Автомобилът ляга върху дълга 2764 мм колесна база, а общата му дължина е 4610 мм при височина от само 1222 мм.
------------------------
Капитал;2007, бр. 9;
Към момента ски зона „Бяла черква“ съществува само на хартия, но поне според Димитър Сотиров има шансове да стартира oще през следващата година. „През юни предстои общинския съвет на Куклен да одобри общия устройствен план на местността и ако всичко е наред, не виждам пречки да започнем да търсим инвеститори през 2008 г.“ коментира Сотиров. Според него засилен интерес към района вече има, но липсата на ясен план за момента задържа предприемачите от започване на
------------------------
Капитал;2007, бр. 9;
професионален опит и има какво да споделят със своите студенти. Сега виждам как неща, които тогава ни изглеждаха неприложими в
------------------------
Капитал;2007, бр. 9;
сигурен успех и високи доходи. Много е индивидуално. Зависи кой как успее да се договори. Но МВА дипломата определено е предимство. Тази магистратура беше страхотен катализатор за много неща, които се случиха при мен например. Виждам го и при колегите. Някои от тях започнаха собствен бизнес, други израснаха в кариерата станаха мениджъри, дори топ мениджъри.
------------------------
Капитал;2007, бр. 9;
По отношение на специализациите кандидатите за МВА от нашата страна се ориентират найвече към международен мениджмънт, лидерство и стратегия. Те се интересуват далеч послабо от предприемачество, отколкото например колегите им от Обединеното кралство или САЩ. Този факт кореспондира с отговорите, дадени от българи на въпроса къде виждат себе си 10 години след завършване на МВА обучението. Едва 14% от тях смятат да започнат собствен бизнес и да се развиват като предприемачи. Q K
------------------------
Капитал;2007, бр. 10;
давана или ипотекирана без тяхно одобрение, като претекстът за това е „дългогодишната опора, която тази земя представлява за китайските фермери. Условията тези ограничения да бъдат вдигнати още не съществуват“. Освен лек реверанс към твърдите комунистически гласове, които виждат в новия закон предателство спрямо заветите на Мао Дзедун и Дън Сяопин, това е и намек към шире
------------------------
Капитал;2007, бр. 10;
наклон на планетата определят къде точно на хоризонта виждаме Слънцето през годината. Този факт може да бъде използван за създаване на слънчев календар, по който човек може да разпознае и някои поспециални дни. Сред тях са например лятното и зимното слънцестоене, както и двете годишни равноденствия.
------------------------
Капитал;2007, бр. 10;
Когато Лъжански е на 25, фондът придобива компанията за производство на пилешко месо „Амета холдинг“, която се оказва проблемна инвестиция. Младежът едва ли не доброволства и е изпратен в Разград, където първоначално трябва да прекара само няколко седмици, докато компанията си стъпи на краката. Това, което Лъжански заварва в Разград обаче, е твърде далеч от понятието стабилна структура. „Пилетата умираха, спомня си той, а аз бях виждал пиле само в панировка.“ Той поема компанията и остава в Разград, пълен с амбиции, които обаче бързо се разбиват.
------------------------
Капитал;2007, бр. 10;
се качва на сцената като доброволец за главната магия на някогашния си любим, включваща и игра със смъртта. Двамата започват да се виждат тайно
------------------------
Капитал;2007, бр. 10;
да живея, ако можем да направим един филм заедно, ще се почувствам щастлив. И така започнахме филма – двама режисьори. Никълъс умираше и причината да продължим да снимаме беше той да умре, работейки. Беше шок за всички и голяма отговорност за мен. Понякога спирах, просто нямах сили да продължа. Но все пак продължавах, защото виждах куража му, а той всъщност беше отличителното качество на неговите филми. Беше много тъжно и в същото време страхотен урок по смелост и самооценка. Аз бях там, но не помня да съм режисирал филма. Всъщност не аз, а ракът режисираше.
------------------------
Капитал;2007, бр. 10;
Дейтън е учил кино в UCLA, Фарис му е състудентка от танцовия клас. Като семеен и авторски тандем от 25 години правят реклами (разбира се, на VW, също и за Apple, GAP, Ikea, Mercedes, Puma, PlayStation), документални филми, музикални клипове (R.E.M., Red Hot Chilly Peppers, Korn, Oasis, Offspring, Ringo Star). Снимат „Мис слънчице“ като независима продукция с бюджет от $8 млн., Fox Searchlight го виждат на фестивала в Сидни и веднага го купуват за $10 млн., досега само в Щатите филмът е натрупал $60 млн.
------------------------
Капитал;2007, бр. 11;
тегия е найдоброто нещо, което съм виждал от 1998 г. насам. Бих искал да я видя като закон за вис шето образование.“ Що се отнася до настоятелствата, той споделя: „В НБУ имаме такова и аз съм изключително щастлив от начина, по който функционира, макар в началото трудно да свикнах с тази идея.“
------------------------
Капитал;2007, бр. 11;
в университетите виждат проблема на българското висше образование другаде. Боян Вълчев, доцент в СУ, казва: „Страшното е, че всеки иска да влезе в университета, но често това не става в специалността, която е искал, и така си обърква живота“. Що се отнася до финансирането, по думите му то трябва да идва от държавата, „защото в противен случай вратите на университетите ще се затворят за много хора“.
------------------------
Капитал;2007, бр. 11;
Веднага след като думите на Кунева предизвикаха технобуря, говорител на еврокомисията уточни, че това е нейно лично мнение. Комисията по конкуренция от своя страна заяви, че не виждат проблеми с Apple. Във вторник Кунева до
------------------------
Капитал;2007, бр. 11;
Продължава за това колко важ но е наистина да има коалиционна култура, защото, както виждаме, във все повече страни от Европейския съюз
------------------------
Капитал;2007, бр. 11;
Питам за Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ дали е конкурент на НДСВ или възможен бъдещ партньор. Няма да коментирам това, което другите си мислят казва Симеон но не виждам защо две политически сили трябва непременно или да си партнират, или да се конфронтират. И допълва: хубавото е, че с времето всяка партия може да докаже ориентацията и потенциала си.
------------------------
Капитал;2007, бр. 11;
Не мисля, че това е вярно. САЩ и ЕС са доста единни в политиката си към Иран, както и към Израел и Палестина. В миналото съществуваха различия относно Ирак, но вече сме доста единодушни за това какво трябва да се постигне там. Не подкрепям твърдението, че не можем да постигнем общи позиции и не виждам такъв проблем, когато говоря с Хавиер Солана. Малцина европейци споделят вашия оптимизъм. Защо според вас ние виждаме различия там, където вие виждате сходства?
------------------------
Капитал;2007, бр. 11;
Не мисля, че това е вярно. САЩ и ЕС са доста единни в политиката си към Иран, както и към Израел и Палестина. В миналото съществуваха различия относно Ирак, но вече сме доста единодушни за това какво трябва да се постигне там. Не подкрепям твърдението, че не можем да постигнем общи позиции и не виждам такъв проблем, когато говоря с Хавиер Солана. Малцина европейци споделят вашия оптимизъм. Защо според вас ние виждаме различия там, където вие виждате сходства?
------------------------
Капитал;2007, бр. 11;
Не мисля, че това е вярно. САЩ и ЕС са доста единни в политиката си към Иран, както и към Израел и Палестина. В миналото съществуваха различия относно Ирак, но вече сме доста единодушни за това какво трябва да се постигне там. Не подкрепям твърдението, че не можем да постигнем общи позиции и не виждам такъв проблем, когато говоря с Хавиер Солана. Малцина европейци споделят вашия оптимизъм. Защо според вас ние виждаме различия там, където вие виждате сходства?
------------------------
Капитал;2007, бр. 11;
Не мисля, че европейците виждат различия. Може би хората се държат различно с мен, защото съм посланик, но нямам впечатление Европа да се притеснява от разликите в позициите ни. Като цяло
------------------------
Капитал;2007, бр. 11;
С течение на времето това негово прозрение става известно като Закон на Мур и се смята, че е валидно не само за процесорите, но и за харддисковете. Или почти валидно. Важното е, че докато обновяваме компютрите си на всеки няколко години, никога няма да ни хрумне, че компонентите им все пак имат ограничено време на живот. През последнитегодиниобаче скоростта на нарастване на обема на твърдите дискове намаля, а и много хора не виждат причина
------------------------
Капитал;2007, бр. 11;
„Забелязваме засилено търсене на партерни магазини не само в центъра, но и в кварталите. Сделки обаче трудно се сключват, тъй като предприемачите искат с 20% повисоки наеми, отколкото търговците са склонни да плащат“, споделя наблюденията си Светослава Георгиева, регионален директор на „Адрес“ за София. Явно наемите на помодерните магазини се виждат непосилно високи и на продавачката от базар „Пътеките“. „Не мога да се преместя в новия търговски център. Там наемите ще са двойни, тоест ще трябва да продавам стоката поскъпо“, притеснява се тя.
------------------------
Капитал;2007, бр. 11;
ме, имаше свободни магазинчета, но сега вече всичко е заето, пък и не виждам да се освобождават“, споделя наблюденията си Пепа Якимова, която продава масова бижутерия и трикотаж на базара в „Люлин“. Пепа приз нава, че за целия ден при нея са влезли само дветри клиентки. „През декември започнахме добре, но януари и февруари бяха мъртви месеци. Въпреки това съм оптимист, че ще потръгне“, усмихва се жената. „Наемът тук е доста висок плащам 800 лв. ме
------------------------
Капитал;2007, бр. 11;
В управителния съвет на БАУРЧР са включени двама представители на държавни ведомства. Значи ли това, че предвиждате асоциацията да играе поактивна роля в обсъжданията на различни нормативни документи и въобще как виждате сътрудничеството с държавните институции?
------------------------
Капитал;2007, бр. 11;
та, които са основното ядро на персонала на веригата. Трудно е да се прецени къде точно се виждат младежите след няколко години, защото те „в момента оформят мирогледа си“, а и често взимат решения прибързано. „Младите хора днес са нетърпеливи да постигнат успех бързо и не са готови да вложат максимума усилия, който се изисква, за да минат по цялата кариерна пътека. Иска им се направо да започнат на мениджърска позиция“, споделя Марионела Божкова.
------------------------
Капитал;2007, бр. 11;
Във всеки случай за Есхил мъртвите са били също толкова важни, колкото и живите, дори и за това, че човек трябва да се грижи за мъртвите, а не само да ги погребе, за да ги няма. При монголците това е било поразлично. Никой не знае къде е гробът на Чингиз хан или Тамерлан. Тях са ги погребали дълбоко в земята и към тях са убили робите им и конете, след което толкова дълго са яздили отгоре, че вече нищо не се виждало. Това е съвсем друго отношение към смъртта.
------------------------
Капитал;2007, бр. 11;
Гн Вълков, как виждате тенденциите в потребителските технологии в контекста на увеличаващата се роля на т.нар. графичен процесор (GPU)?
------------------------
Капитал;2007, бр. 12;
Вярно. Отвисоко се вижда как ски курортът така се е разраснал около живия град, че токувиж го задушил. И как новите му жилищни комплекси се вклиняват в националния парк. Виждат се и 36 кулокрана.
------------------------
Капитал;2007, бр. 12;
за предположение, че са решили да ни снимат и подслушват. Това на майтап, защото между нас и ЕС нямаше тайни, а единственият посложен проблем за износа на български текстил за ЕС, бе разрешен след един блестящ разговор между ръководителите на двете делегации заместникпредседателя на Европейската комисия сър Лиън Бритън и министъра на външните работи Георги Пирински. Разговорът бе не само блестящ, но и „оживен“, поради това, че двамата събеседници на практика не се виждаха един друг, тъй като се намираха в двата противоположни края на една маса, дълга сигурно над 50 м.
------------------------
Капитал;2007, бр. 12;
виждаме не само Куба, но и Беларус, и Украйна. Така че Куба може да бъде някакъв фокус на генериране на енергия: с какво аз мога да помогна от това, което вече съм постигнал.
------------------------
Капитал;2007, бр. 12;
МОГА ДА КАЖА , ЧЕ ОБИЧАМ КРАСИВИ И ИЗЯЩНИ НЕЩА . АЗ СЪМ ПЕРФЕКЦИОНИСТ В ДЕТАЙЛИТЕ . СВОЯ ЖИВОТ ВИЖДАМ КАТО ЕДНА
------------------------
Капитал;2007, бр. 13;
Друг потенциален проблем на проекта е управлението на бюджета на съдебната власт, които трябва да е съобразен с третата поправка на конституцията. Според нея министърът на правосъдието има правомощието да управлява имуществото на съдебната власт, което я поставя в зависимост от изпълнителната. „Не виждам за каква независимост говорим при това положение“, коментира конституционният съдия Владислав Славов. Именно неясните положения в тази част на законодателството ще са вероятната причина главният прокурор да сезира Конституционния съд с искане за тълкувателно решение.
------------------------
Капитал;2007, бр. 13;
Всички говорят за него, големите компании в бранша се плашат от идването му, но всъщност никой от потребителите не го е виждал. Абонатите на мобилни оператори трябваше да могат да сменят обслужващата ги компания, като запазват номерата си заедно с кодовете към тях от 1 януари 2007 г. След като правилото беше записано в два последователни закона за телекомуникациите и продължава да не се спазва, сега подобен сценарий предстои да се разиграе и с преносимостта на фиксираните номера.
------------------------
Капитал;2007, бр. 13;
„Срокът 1 януари 2009 г. е записан и в глава „Телекомуникации“ от преговорите за присъединяване на България към ЕС. Не виждам смисъл той да се променя. Още повече че корекцията няма да доведе до нищо преносимостта не може да стане факт толкова бързо по чисто технически причини“, коментира Павел Велчев, директор „Регулации и конкуренция“ в БТК.
------------------------
Капитал;2007, бр. 13;
Не е за пренебрегване фактът, че при вторично публично предлагане акциите могат да бъдат продадени почти веднага, без замразяване на пари за 12 месеца. „Това ще привлече спекулантите“, отбелязва Надя Неделчева. Според Гено Тонев публичното предлагане едва ли ще донесе бързи печалби на дребните инвеститори. „Не очаквам да се включат много спекуланти, които да създадат ликвидност, а докато не бъде оповестен много добър тримесечен отчет, не виждам потенциал в краткосрочен план акциите да поскъпнат съществено над цената от аукциона“, аргументира се Тонев. Q K
------------------------
Капитал;2007, бр. 13;
Работодателите, притиснати от дефицита за квалифицирани специалисти, вече се учат да ценят възможностите, които стажовете предлагат. Някои виждат в тях начин да идентифицират, привлекат, обучат и задържат талантите още от студентската скамейка. В тези си усилия обаче те често се сблъскват с обезкуражаващата липса на кандидати. От друга страна, прекалените очаквания водят до разочарования. Статистиката показва, че едва между 40 и 60% от стажантите се задържат в компаниите, в които практикуват. „Ние ги обучаваме, те си
------------------------
Капитал;2007, бр. 13;
Той не се възползва от възможността да изиграе ролята на репресиран... Голямо беше разочарованието му, когато виждаше, че в предните редици се набутват недостойни хора с мръсно минало и користни цели. Тогава си мислех, че песимизмът му е в повече. За съжаление последните години показаха, че нещата са пострашни, отколкото той е предвиждал... Много болезнено за него беше, когато видя, че отново тръгваме в старите коловози...
------------------------
Капитал;2007, бр. 13;
На мястото за заглавието на прожектирания филм върху фасадата на запуснато кино виждаме изписано с червен спрей „Нощ над земята“. Впрочем на графити се начитаме в близкия университетски град Коимбра, чиято найвпечатляваща част може да се обходи за ден, без човек да остане обидно чужд на обстановката. Драсканици по стените: „В главата си имам
------------------------
Капитал;2007, бр. 14;
Продължението на политическата премиера на Бинев дойде в сутрешния блок на „Нова телевизия“. Коритаров не изглеждаше особено щастлив от госта си и му го показваше с въпроси от типа „архонт Бинев, виждали ли сте НЛО“ и „вие били ли сте обладан от дявола“. Все пак извън злостните си забележки водещият успя да измъкне „новината“, че мисълта за кметския стол в София не е чужда на Слави Бинев.
------------------------
Капитал;2007, бр. 14;
Почти половината от пълнолетните българи категорично не одобряват възможността да гласуват и изберат медицинските сестри за евродепутати, защото не виждат как тя би им помогнала. Според тази група общественото и политическото внимание трябва да се на
------------------------
Капитал;2007, бр. 14;
Смятам, че регулацията трябва да се въведе незабавно за всички страни членки и за всички потребители на мобилни услуги в тях. Не виждам никаква причина България и Румъния да бъдат изключени. Всички страни членки на ЕС, са равнопоставени, а гражданите им трябва да бъдат третирани еднакво. Това е основен принцип в европейското законодателство, който трябва да се спазва и в случая с роуминга. Как ще коментирате официалното пис
------------------------
Капитал;2007, бр. 14;
Не. Тогава ще има пленум на Висшия партиен съвет по някои аспекти на социалното и икономическо развитие на страната. Прави се отчет на изминалите две години от управлението и в същото време се гледат политиките в тази област за следващите две години. Категорично мога да заявя, че на 14и ние не можем да заковем данъците за следващата година, даже не е нормално да ги коментираме в числа. Защото вие виждате какво се случва с всяко число, което не е сигурно, като се хвърли в публичното пространство. Пос ле иди обяснявай, че числото 800 не е хубаво.
------------------------
Капитал;2007, бр. 14;
За плоския данък въпросът е интересен, защото го въведоха много страни и успехите на икономиките им са налице. Имаше идея да минем на естонския модел плосък данък и нулева ставка за реинвестиране на печалбата. Моето мнение е, че засега трябва да сме поконсервативни. Засега в „Коалиция за България“ няма сериозни симпатии към плоския данък и не виждам шансове до края на това управление той да се въведе.
------------------------
Капитал;2007, бр. 14;
Аз лично, а предполагам, че това е мнение и на колегите ми от „Коалиция за България“, не виждам шансове догодина да се вдигне здравната вноска. В здравеопазването е крещящо наложително да започне реформа. Мисля, че министерството, което е плюто и ругано, каквото и да направи, постигна едно нещо спря рязкото спускане надолу. Притеснявам се само да не би отново да се направи реформа за лекарите, а не за пациентите.
------------------------
Капитал;2007, бр. 14;
мениджъри виждат в поведението на министъра корупционен натиск. Изпълнителният вицепрезидент на „Дънди прешъс металс“ каза неотдавна по повод взаимоотношенията на неговата компания с екоминистерството, че случващото се с тях е „корупция на политическия процес“. Представител на компания от енергийния сектор окачествява случващото се като „проблем между трите партии от управляващата коалиция“.
------------------------
Капитал;2007, бр. 14;
веститори найвече мултинационални фондове за дялово инвестиране (виж графиката). Крумов категорично отрича да има каквито и да било български капитали в „Екуест“. „Слуховете са от руски капитали до парите на Маргините и не знам си кого, но това е несериозно“, коментира той, след което повтаря, че фондът дразни много хора с чистотата на капитала си и прозрачността на взетите решения. „Ето виждате например, че сме длъжни да обявим сделката за чистотата. Ако въртим нечии пари, нямаше да има нужда“, добавя Крумов.
------------------------
Капитал;2007, бр. 14;
Jupiter Asset Management (продаден през март 2007 г. на американския фонд TA Associates), Artemis Investment Management, Fidelity Investments, Merrill Lynch, Henderson Global Investors (виж таблицата). „Имаме инвеститори едновременно и в двата фонда като Capital Group International големия американски фонд, тъй като те виждат в тях възможност да излязат на пазара на Югоизточна Европа“, със задоволство отбелязва Хаатая. „Разбира се, ние имаме акции във двата фонда, обяснява Хаатая защото вярваме в това, което правим.“
------------------------
Капитал;2007, бр. 14;
има предимства. От клиента зависи да прецени кое е подоб ре за него“, уверен е Кирил Попов. Той има амбиция да разшири бизнеса си, като открие клонове в поголеми градове като Пловдив и Варна. Regus също смятат да разширят мрежата си в страната в следващите няколко години. „Не мога да кажа колко бизнес сгради ще управляваме в България, но в следващите 2 години виждам потенциал за развитие на 34 офис центъра в София, а в последствие и в други
------------------------
Капитал;2007, бр. 14;
От Виена считат, че системата за търговия не е водеща и възможностите за свързване между различните платформи вече са доста големи. Самите те ползват за кешовия пазар Xetra на „Дойче бьорзе“, а за дериватния скандинавската OMХ, докато в Унгария още действа предишната им система MMTS. Своите предимства от виенския пазар виждат в силното присъствие на
------------------------
Капитал;2007, бр. 14;
Нашите изследвания с помощта на специално конструирания въпросник на Д. Колб и неговата адаптирана българска версия потвърждават изводите на много от западните ни колеги. Статистически значими различия в стиловете на учене се виждат найясно при професии като психолог и инженер. Средните стойности на групи от психолози във всички изследвания (правени в САЩ, Обединеното кралство, Израел, България) попадат в дивергентния квадрант, докато тези на инже
------------------------
Капитал;2007, бр. 14;
Имахме си традиция да се виждаме всяка сряда вечер в една бирария. Диляна, Калин и други приятели. Дотогава имах четири дни и все нещо щях да измисля.
------------------------
Капитал;2007, бр. 14;
ББУЛИМИЯ . За разлика от анорексията булимията не е толкова свързана с външния свят, колкото с вътрешни травми от детството, които са останали в подсъзнанието и провокират определени модели на поведение. Но онова, което се повтаря в историите на всички анорексици и булимици е властната и контролираща майка. При булимиците тя често пъти е модел на пълна идентификация. Разпознаването в майката е съпроводено от омраза и гняв, в които те виждат единствен начин за освобождаване. Гневът води
------------------------
Капитал;2007, бр. 14;
„Не мога да заспя. Опитвам се, но нищо не се получава. Едва успявам да дремна на зазоряване и обикновено сънувам кошмари. Виждам как Младен ми се смее през цялото време. И така всяка нощ.“ Това е признание на Петър, който месец преди това е заплашен с уволнение в кантората си.
------------------------
Капитал;2007, бр. 15;
„За нас важното е да открием и докажем къде и как мафиотските групи са натрупали паричните капитали. Ако те бъдат осъдени, незаконно придобитото имущество ще бъде отнето... В края на краищата не виждам защо една оперативна служба да не ползва спортното „Ламборгини“ на Митьо Очите.“
------------------------
Капитал;2007, бр. 15;
Не виждам връзка. Тези случаи са пример за сложните проблеми в Близкия изток, които имат дълбоки политически и социални корени и към които трябва да се подхожда внимателно, с разбиране и без излишна публичност.
------------------------
Капитал;2007, бр. 15;
ка сряда те се връщат в училище. Първоначалната идея на организаторите от дружество „Знание“ е била курс по английски, в който баби и дядовци учат заедно с внуците си. Тя се ражда в главите на преподавателките, когато виждат как възрастните хора прекарват всеки ден часове в чакане на децата. „Просто решихме да ги поканим да влязат и да се включат“, разказват учителките по английски. С течение на времето внуците обаче преминават на повисоки нива, някои от възрастните се отказват и сега ентусиастките остават общо шест.
------------------------
Капитал;2007, бр. 15;
Скоро обаче няма да е така. Google и United States Holocaust Memorial Museum (USHMM) стартираха нова инициатива, чрез която да покажат на света това, което обикновено виждат само политиците и военните в няколко държави сателитни снимки на една зона, разположена в Африка, между Судан и Чад. Зоната се нарича Дарфур, конфликтът между местните жители (християни) и правителството на Судан (мюсюлмани) продължава с години, а снимките са доказателство за нещо, което обикновено се нарича геноцид.
------------------------
Капитал;2007, бр. 15;
Продължаваме пътешествието. Каналът става поширок, разстоянието между къщите поголямо, а самите къщи се отдръпват от брега, скривайки изящните си колони, огромни тераси и френски прозорци зад буйната растителност. В градините край тях се виждат елегантни беседки, шезлонги, хамаци всичко необходимо за почивка сред природата, при това в сърцето на мегаполиса.
------------------------
Капитал;2007, бр. 15;
с извисяващия се над града Baiyoke Sky Hotel, найвисокия в Тайланд и един от найвисоките в Азия. Последните му етажи са покрити с гигантски реклами, които се виждат буквално от всички части на града. Асансьорът прозрачна капсула, стремително се издига към небето, оставяйки далече суетата на огромния град. Град, космополитен и духовен, модерен и съхраняващ традициите, бетонна джунгла и град на великолепна архитектура... С две думи град, който потвърждава поговорката „Подобре веднъж да видиш, отколкото сто пъти да чуеш“.
------------------------
Капитал;2007, бр. 15;
Сега, когато крайният продукт е вече на екрана, виждам, че замисълът е успял, филмът на Елка определено подръпва емоционални струни. И представя един забележителен творец в българската култура, без да натрапва на зрителя неизбежния за епохата идеологически елемент. Бинка е едно от редките изключения, когато известният персонаж печели в битката с вятърните мелници. С такова впечатление останах след двете прожекции в МоМА и след разговорите и реакциите на американската публика.
------------------------
Капитал;2007, бр. 16;
Макар цената от 2 лв. да беше възприемана от много инвеститори като висока, анализаторите виждат добър потенциал за избата. „След като приключи спекулативната търговия и се изчерпят инвеститорите, търсещи бързи печалби, цената на акциите на „Тодоров“ ще започне да се определя само от фундаменталните показатели и постигнатите финансови параметри. Перспективите пред винопроизводството в България са добри и очаквам при успешно развитие на компанията това да се отрази дългосрочно и в цената на акциите“, прогнозира Минчев. Q K
------------------------
Капитал;2007, бр. 16;
на подходящо място, така че да не пречи на движението на гостите и едновременно с това присъстващите да могат да виждат новодошлите. Тя трябва да е близо до вратата, но не до бара или до стълбището.
------------------------
Капитал;2007, бр. 16;
Основната ми цел в началото беше да покажа на хората кой съм аз. Това всъщност е основна цел на всеки музикант. След първите няколко албума нещата поеха в друга посока започнах все почесто да си задавам въпроса как да помогна с това, което правя. Когато съм на турне, непрекъснато срещам хора, които са повлияни от моите записи, и виждам колко им въздейства музиката ми. Тя ги променя и наистина помага. Това е целта ми сега да правя добра музика и да нося радост в живота на хората.
------------------------
Капитал;2007, бр. 16;
Имаше моменти по време на концерта, когато си мислех, че това, което виждам, просто не е възможно да се случва. В продължение на два и
------------------------
Капитал;2007, бр. 16;
Мнозина се пречупват, това са онези, дето ги виждаме постоянно омърлушени, прегърбени, с празен поглед, без живец. Старчета, които сякаш са били такива още от първия училищен звънец.
------------------------
Капитал;2007, бр. 16;
ческият двигател моментално е купено от компанията „Уестингхаус“, която печели милиарди от него. През 1933 г. по проект на „Дженеръл мотърс“ сърбинът създава електрически автомобил, захранван от въздуха. Седем свидетели виждат как автомобилът се движи със скорост 140 км/ч. След тази демонстрация проектът
------------------------
Капитал;2007, бр. 16;
се полюшваха полуразтворени и хората, живеещи в отсрещната сграда, имаха привилегията всяка вечер преди спектакъл да виждат найголемите звезди на българския театър да се разхождат трескаво нагоренадолу по... гащи. На никого обаче не му пукаше. Вероятно заради това някъде тогава у мен се разви известна свобода относно обществените норми за прилично и неприлично...
------------------------
Капитал;2007, бр. 16;
и сценичният костюм. За този вътрешен ред се грижеха няколко мили лелички в престилки, които знаеха привичките на всеки и се стараеха с нечовешка привързаност да удовлетворяват и наймалките капризи. Виждала съм тези жени да тичат с хавлиени кърпи зад кулисите, за да попият потта от тялото на Парцалев след изтощителна сцена. Извършваха манипулациите си с бързината на момчета от боксовете на световните ралита и с топлотата на майки. С годините бяха привикнали на майтапите на сатириците и с лекота се включваха и в найострите от тях. Носеха домашни кексове
------------------------
Капитал;2007, бр. 16;
на родителите ми)... Когато си тръгвахме, на служебния вход се беше събрала малка група хора, които не знаеха какво точно става, но виждаха всички известни „муцуни“ (така сами се наричаха актьорите помежду си) да излизат отвътре един по един. Бях на 16 години и хиленето, оглеждането и соченето на въпросните зрители, особено в тази тъжна ситуация, ме разстроиха ужасно. Разревана ги попитах: „Какво сте зяп нали?!“ Те пък, обидени от моята дръзка реплика, се нахвърлиха върху мен: „Кво, бе, малката, тоя театър да не е на баща ти?!“
------------------------
Капитал;2007, бр. 17;
Само че слънцето, което огряваше и фондовия пазар в Мадрид заради строителния бум, се скри тази пролет. Поне засега се виждат само дъждовни облаци. Всеки момент обаче може не само да завали, но и да падне градушка.
------------------------
Капитал;2007, бр. 17;
Бихте ли променили нещо в действията си, ако отново попаднете в подобна ситуация? Категорично не. Това помага и за мотивацията на екипа, с който работиш когато виждат, че те са поставени на първо място и че има кой да отстои техните интереси и тяхната позиция, те ти се доверяват 100%. А така се работи много добре.
------------------------
Капитал;2007, бр. 17;
Опитвам се да не се държа като класически турист и от стотиците справочници в хотела правя кратък маршрут, който ще ми позволи да се насладя на града. Първото връхлетяло ме желание е да съм отново студентка. Атмосферата в кампусите, въздухът в зоната на част от найпрестижните университети в света дава част от голямото обаяние на Бостън, а студентите го правят потопъл и жив. Шарените екипи на университетските отбори се виждат в парковете, в канутата на гребните бази и по тенис кортовете.
------------------------
Капитал;2007, бр. 17;
Докато разменяме изяснителни коментари относно кой какво и кога трябва да направи, къде да седне и какво да каже, виждам, че в поредицата от чакащи се включва човек с псевдоним BOSS 69. Опс, такъв просто няма начин да не го пуснеш директно по червения килим.
------------------------
Капитал;2007, бр. 17;
със собствена идентичност. Драмата се крие в това как употребяваме различията. Иначе не виждам защо които и да било от тях да са непримирими. Границите не ни делят, те ни събират. И важното е не колко пълноводна е реката, която се лее помежду ни, а това дали градим мостове, или ги взривяваме.
------------------------
Капитал;2007, бр. 18;
Щом като за председателя на европарламента няма значение, значи не виждам проблем. Хубаво е, че разкриха кой какъв е бил
------------------------
Капитал;2007, бр. 18;
ги е пълно и тук вече мога да питам няколко евродепутати дали виждат смисъл от работата си. Някои почти се задавят с кафето си; един разлива моето, докато жестикулира и ми обяснява колко важен е парламентът. Ето как протече разговорът ни:
------------------------
Капитал;2007, бр. 18;
Да, както и управляващата тройна коалиция, която е доминирана от БСП. Затова не виждам опасност да ни сравнят като послания с фолкизпълнителите на социалистите. Разбират ли хората значението на тези избори?
------------------------
Капитал;2007, бр. 18;
От спорта имам принцип никога не гледам чуждите отбори. Какво правят, какво говорят, как се готвят. Аз знам, че трябва да подготвя моя отбор така, както го виждам, с найдоброто, с което разполагам.
------------------------
Капитал;2007, бр. 18;
ди нас. Вдигайки максималния осигурителен доход, съответно се намаляват данъците. Виждате, че се намаляват данъците на високодоходните групи. Отива се към почти плоски данъци. Ние имаме найниския корпоративен данък, който касае хората с повисоките доходи.
------------------------
Капитал;2007, бр. 18;
„Ако едно държавно предприятие не се управлява добре, не виждам защо трябва да го държим на пазара.“
------------------------
Капитал;2007, бр. 18;
зъм, препоръчва Свобода. Гъвкавостта стана част от препоръките и на други представители на постарите страни, членки на общността, известни като ЕС15. Ветерани на развитието на отношенията ЕС Русия като ЕрнстЙорг фон Студниц, президент на форума „Германия Русия“, Еберхард Шнайдер от центъра „Европа Русия“ на германския университет в Зиген, и Ричард Уитман от анализаторската компания Chatam House във Великобритания също призоваха към прагматизъм и спокойствие. В противен случай те също не виждат перспектива пред споразумението между Русия и ЕС.
------------------------
Капитал;2007, бр. 18;
Излезли са на сцената, за да поздравят учениците, поканени на информационната борса „Българската армия кариера и бъдеще“. Когато посетителите на борсата, предимно абитуриенти, виждат танцовия състав, думите кариера и бъдеще губят смисъла си. Момчетата, дошли, за да бъдат привлечени в армията, вадят мобилните си телефони и започват да снимат.
------------------------
Капитал;2007, бр. 18;
„Положението не е такова, че само и единствено заради сестрите ЕС не инвестира големи суми и не подписва нови споразумения с Либия, обяснява др Веренфелс. Трябва да виждате положението в цялата му комплексност. А то е, че към Либия по принцип има недоверие от страна на ЕС за това дали страната е благонадежден партньор. Българките са конкретният случай, към който Европа винаги сочи с пръст.“
------------------------
Капитал;2007, бр. 18;
Други данъчни консултанти виждат проблем в прилагането на механизма на обърнатото данъчно задължение от гледна точка на бизнеса. „Найтрудно за бизнеса ще е да определи кога е настъпи
------------------------
Капитал;2007, бр. 18;
— Попитайте приятели и колеги как виждат професионалното ви бъдеще. Те може да ви подсетят за възможности, за които до момента не сте мислили.
------------------------
Капитал;2007, бр. 18;
шедьовъра, носещи неговото име. Този четвърти поред може да се носи и като ръчен, и като джобен часовник. Традиционната форма на циферблата е в контраст с асиметричния дизайн на компонентите върху него и прозрачния корпус, който позволява да виждате интегрирания турбилон. Цената на това мъжко бижу е 115 000 евро.
------------------------
Капитал;2007, бр. 18;
бри очи (Валерия БруниТедески), която му иска неочаквана услуга да й направи дете със съгласието и в присъствието на стерилния й мъж. Следва menage a trois, каквото рядко сме виждали на кино, поднесено по Озон с красива директност.
------------------------
Капитал;2007, бр. 18;
е твърде оптимистичен. На тези институции им е заложено да бъдат мразени, както от тези страни, които вземат заеми от тях защото трябва да ги връщат и защото трябва да изпълняват трудни програми за реформи, така и от тези страни, които им дават пари – защото невинаги виждат ефект от отпуснатите средства. България например и в момента е акционер и има право на глас в тези институции – но това по никакъв начин не пречи те да бъдат обвинявани за всеки реален или имагинерен проблем.
------------------------
Капитал;2007, бр. 18;
Приятна двуетажна сграда, която виждам първо вечерта, осветена отвсякъде... изглежда много прекрасно. На другия ден не изглежда толкова сияеща, но е наистина на добро място, наистина е приятна, а и, найважното, е съвсем подходяща за панаир като този. И книгите стоят добре в нея.
------------------------
Капитал;2007, бр. 19;
Реформата в образованието действително е супернепопулярна мярка, затова и просветните министри от деветдесетте така и не я започнаха. Даниел Вълчев беше първият, който не се уплаши. Уплашиха се обаче партиите. Те виждат твърде много призраци в гробището на образованието. Q K
------------------------
Капитал;2007, бр. 19;
Настоящият управленски блокаж правителство на малцинството, президент в процедура на импийчмънт, ще забави ли реформите и приемането на свързаното с ЕС законодателство? Реформите наистина може да се забавят. Аз обаче виждам всичко това като сценарии и промяната в правителството, и отстраняването на президента въпреки произнасянето на Конституционния съд, че той не е на
------------------------
Капитал;2007, бр. 19;
хората видяха, че е възможно да бъдат разследвани и подвеждани под отговорност хора от властта, министри, депутати, и това не е нещо, което се забравя. Мисля, че в дългосрочен план ползите ще дойдат. А и за момента прокурорите продължават разследванията. Очаквате ли негативни оценки в доклада на комисията през юни и виждате ли риск от предпазна клауза по правосъдие и вътрешни работи?
------------------------
Капитал;2007, бр. 19;
и да създаде големи главоболия на социалистите. Твърдо застана срещу предложението на данъчния комисар Ласло Ковач (унгарски социалист) за увеличаване на акциза за алкохол, подкрепено от групата на социалистите в ЕП. Едновременно предложи свободна данъчна конкуренция, включително премахване на минималните акцизи, което би позволило на всяка страна да води самостоятелна данъчна политика. България например би могла да премахне акциза върху домашната ракия. „Не виждам разумна причина Брюксел да определя акцизите в България“, обяснява Димитров.
------------------------
Капитал;2007, бр. 19;
и „Девин“ да се слеят, като си разменят акции от предприятията“, обясни собственикът на „ВВВ груп“ Пламен Минчев. Според него „още е рано да се говори за преговори, засега става въпрос само за идеи“. Има разминаване в критериите и оценките на компаниите, а от тези оценки зависи размяната на акциите, обяснява Минчев. „Отчитам реалностите на пазара, но не получавам адекватна реакция от другата страна. Затова на този етап не виждам как ще се осъществи сливане на компаниите“, казва той.
------------------------
Капитал;2007, бр. 19;
Като се погледна в огледалото, виждам един недоспал човек. Найприятното за мен е да се погледна като зрител. Не мога да си представя, че има режисьори, които държат железни диригентски палки и плашат всички мухи наоколо. Аз предпочитам да бъда зрител което искам да видя като зрител, това и правя и с актьорите на сцената. Защото времето живот от часчас и половина, колкото трае един спектакъл, никога не може да бъде върнато. Може да не харесате едно представление и на касата ще ви върнат парите, но не и загубеното време.
------------------------
Капитал;2007, бр. 19;
не са разпространено занимание в пъбовете, а и нито веднъж не валя, бях доволен да разбера колко приятно за откриване място е Дъблин. От прозореца на хотела ми се виждаха няколко огромни плаката, канещи на експозицията на Уилям Йейтс. Докато минавам по улицата под тях, се сещам за обосновката на Кралската академия на Швеция, когато присъжда на поета Нобеловата награда за литература през 1926 г.: „За неговата винаги вдъхновена поезия, която изобразява с помощта на висока артистична форма духа на една цяла нация.“
------------------------
Капитал;2007, бр. 19;
www.nasa.gov/multimedia/ imagegallery ако предпочитате снимки на космонавти и звезди пред тези на пустини и океани, NASA също има раздел с фотография на деня. Към всяка картинка има космическа история, обясняваща какво и защо виждате.
------------------------
Капитал;2007, бр. 19;
После видя, че Руфус изведнъж се вторачва в посока портата на двора и хвърля камъка някъде встрани. Лицето на Руфус сякаш се огря от светлина и се покри с внезапен смисъл. Алекс за първи път виждаше в очите на брат му да не се чете чист бяс.
------------------------
Капитал;2007, бр. 19;
Дж: Да, искат да се уплашат, наймалкото виждат нещо реално.... Нещо, което много банди днес не правят...
------------------------
Капитал;2007, бр. 20;
по малко без ДПС и тогава ще имаме картина с голямо ДПС и всички останали съотношения, които виждате. Или някой може да бъде специално глобен, може да е БСП, може да е ГЕРБ, господ знае. Всичко опира до твърдите ядра и навлизаме от макросвета в микросвета. Вървим към квантова социология тук.“ Андрей Райчев, политолог, в интервю за в. „24 часа“ за изборите
------------------------
Капитал;2007, бр. 20;
Европейските избори изглеждат найбезсмисленото гласуване неатрактивни политици, скучна кампания, далечни теми, а квинтесенцията на вота е, че избираш някого, на когото после не му виждаш очите с години. Първото българско гласуване за евродепутати изглежда още понеоправдано усилие представителите ни дори няма да имат цял мандат. Избираме ги за две години, а през 2009 г. отново ще трябва да гласуваме заедно с останалите европейски страни.
------------------------
Капитал;2007, бр. 20;
Провалът породи и съмнения, че регистрацията на „Проуейв“ вероятно е имала за цел да повтори „удара“ на Красимир Стойчев от зората на демокрацията у нас. Тогава създадената от Стойчев компания „Цитрон GSM“ получи GSM лиценз по време, когато малко хора бяха виждали мобилен телефон, и след препродажбата си успя да стане найуспешният мобилен оператор в България, след като вторият GSM лиценз беше издаден на конкурентна компания чак през 2001 г.
------------------------
Капитал;2007, бр. 20;
запазя тези клиенти и да добавя още. Не само като бройка абонати, но и като приходи от тях. Мисля, че пазарът тук има още много потенциал и „Мобилтел“ със сигурност трябва да бъде двигател.. Основните възможности за развитие виждам в бизнес клиентите, клиентите на договор, при преноса на данни, широколентовите услуги. „Мобилтел“ вече отчита над 4.5 млн. клиенти. Какъв е истинският ви пазарен дял?
------------------------
Капитал;2007, бр. 20;
Пътуваше насамнатам, все поясно виждаше, че не може да им помогне и се молеше на Господ да направи нещо. Да сътвори чудо.
------------------------
Капитал;2007, бр. 21;
„Тук постоянно има някакви скандали, но те са във вестниците. Това е структурен проблем, не за конкретното предприятие, а за икономиката. Виждаме в „Топлофикация“, че цяла година го разследват и няма за какво да го обвинят. Такива шумни неща приличат може би на пиар акция. Прекалено много се говори пред ме
------------------------
Капитал;2007, бр. 21;
диите, а в крайна сметка виждаме, че няма никакви доказателства и няма осъден никой. Ако постоянно се правят шумни скандали и нищо не се случва, тогава не само ЕС ще ни наложи предпазна клауза, но и чуждите инвеститори ще се замислят дали да инвестират, коментира Георги Ангелов, старши икономист в институт „Отворено общество“.
------------------------
Капитал;2007, бр. 21;
пред предприемачите въпроса с високите цени на земята. Веселин Данев, управител на „Сигма капитал“, компания, която инвестира в туристически имоти, казва: „За да създадеш качествен ваканционен продукт, имаш нужда от обширен парцел, а при високите цени на земята по Черноморието не виждам как инвеститорите там биха могли да предло
------------------------
Капитал;2007, бр. 21;
на криминалния разказ, авторката успява да каже много неща за България, за хората, за проблемите им. Инга Дьор е човек, който професионално се занимава с логотерапия, последовател на школата на Виктор Франк, може би затова и персонажите в романите й постоянно се сблъскват с въпросите за доверието в себе си, за себепознанието, за човешкото израстване. „Ако осъзнаем, че никога не виждаме нещата около нас такива, каквито са те, а
------------------------
Капитал;2007, бр. 21;
на лентата за багажа, първо по формите. Те са вдъхновени от природата и са произведени по качествено нова супермодерна технология. Затова не очак вайте да видите нещо, което сте виждали досега. Бъдете подготвени обаче за ръчна чанта във формата на човешки торс, със съвсем ярко изразени ребра или пък за красив миникуфар, обвит в алигаторска шарка... В същата линия влизат още козметичен куфар, две бор
------------------------
Капитал;2007, бр. 21;
ко поле. Ариел лети във въздуха чрез балон, пълен с хелий, но въпреки това е доста веществен като костюм и сценично присъствие; чрез очилата виждаме кораб, плуващ в пространството над сцената и приближаващ острова, докато долу актьорите, играещи Просперо и Миранда, възпроизвеждат познатата иконография на костюмен, дори бутафорен Шекспиров спектакъл.
------------------------
Капитал;2007, бр. 21;
в Източна Европа, всички сте ги виждали едни хора, облечени в бяло, се разхождат безцелно насамнатам, а в последния момент нещо ги прихваща и извършват някакво безумие (произвежда звук на пълно отвращение). Аз съм много повече като Горки, а Гогол е като Библия за мен, разбира се, също Достоевски и Толстой… За мен обаче малкият човек си остава в дъното на всички драматични колизии…
------------------------
Капитал;2007, бр. 21;
Влак от София до Горна Оряховица за четири часа и половина. Оттам маршрутка до Търново за 20 мин., която влиза от найкрасивата част на града по пътя за Арбанаси и се виждат Янтра, Царевец, църквата „Св. четиридесет мъченици“, минава през централната улица и спира на пазара до Съдебната палата. Пътуването ви струва
------------------------
Капитал;2007, бр. 22;
демократичен начин“. „Първанова няма ресурс нито да привлече на своя страна депутати от парламентарната група, нито да разцепи партията“, бяха категорични нейни колеги. От жълтата централа разпространиха писмо от председателя на европейската формация Анеми Нейтс, в което се казва, че либералите не виждат необходимост от създаването на трета центристка формация в България и че застават твърдо зад НДСВ и ДПС.
------------------------
Капитал;2007, бр. 22;
годна. Критиците на проекта обаче виждат ограничено приложение на NetPC, тъй като той представлява поскоро примитивен начин за достъп до глобалната мрежа.
------------------------
Капитал;2007, бр. 22;
Въпреки това драматични корекции не се очакват, защото дългосрочните перспективи пред тези пазари са позитивни поради развитието на отношенията на страните в Югоизточна Европа с Европейския съюз, смятат брокерите. „Вярвам, че идват поспокойни времена, пазарът ще се консолидира и няма да виждаме рекорди всеки ден. Корекция е възможна, но не очаквам да бъде значителна“, заяви пред SeeNews Марко Варга, анализатор от KD Asset Management в Загреб.
------------------------
Капитал;2007, бр. 22;
или късно ще се присъединят към ЕС и НАТО, а политическият риск след това е нула“, казва Рагуж. „Политическите рискове стават все помалки, икономиките се развиват, компаниите обявяват добри резултати, пазарите се развиват интензивно и инвестиционната култура се подобрява, не виждам какво може да охлади пазара и не очаквам сериозна корекция, а ако се случи корекция, инвеститорите ще я използват да засилят позициите си още повече“, заяви Дарко Хор
------------------------
Капитал;2007, бр. 22;
екти, които не са толкова печеливши сега, но виждаме бъдещи перспективи“, споделя тя. В борда са събрани хора с ярка индивидуалност и собствена позиция по всеки въпрос и нерядко се стига до сблъсъци, докато се роди стратегическо решение. „С нея събранията минават полесно, защото винаги търси общата позиция“, казва Станимир Бойчев, технически директор и управляващ партньор. Помага й бизнес гледната точка и страничният поглед на човек без задълбочени технически познания. „На нас ни е много интересно да си чоплим нещо, което няма бизнес смисъл. Елена е човекът, който казва „край!“, добавя той.
------------------------
Капитал;2007, бр. 22;
Какво ви помага в трудни моменти? Две основни неща пълната хармония в отношенията със съпругата ми и комфортът и енергията, които получавам от това и възможността да виждам ценното и качественото в малките и обикновените неща. Така мога да се справям с трудностите.
------------------------
Капитал;2007, бр. 22;
Дженифър Макавинта: Доверието е абсолютно задължително. В повечето неща, които правим, не виждаме партньора си, но му имаме доверие. Трябва да вярваш и в себе си, когато импровизираш, защото иначе става неубедително.
------------------------
Капитал;2007, бр. 22;
Отис Кук: Хубавото е, че много хора ни видяха. За участието си в тази церемония получихме повече зрители, отколкото за цялото си съществуване. Но какво пък, няма нищо лошо в това. От друга страна, играехме сенки и не се виждахме, а ние много държим на това публиката да наблюдава експресията на лицата и телата ни, които често пъти са голи. Важното е, че хората се забавляваха. Освен това засякох Ал Гор и дори си стиснахме ръцете.
------------------------
Капитал;2007, бр. 22;
След концерта влязохме да пием бира в един от пъбовете до залата. Той се оказа футболна кръчма в цветовете на „Селтик“, което удари една патриотична инжекция, защото всеки познаваше „Стилиян Петроув, грейт булгериан плейър“. След като излизаме от пъба, виждаме, че пред изхода от залата чакат хора. Решаваме, че така и така сме там, защо и ние да не почакаме групата за по една снимка.
------------------------
Капитал;2007, бр. 22;
С ВСЯКА СЛЕДВАЩА ГОДИНА става все потрудно да се организират срещи на класа. Събиранията на групата ми в университета също се разреждат. С колегите си (искам или не) се виждам всеки работен ден. Опитите да се срещнем през уикенда обаче изначално са обречени на неуспех.
------------------------
Капитал;2007, бр. 22;
Бре каза Ежко. Нищо не се вижда. Дори крачетата си не виждам. Конче! повика. Но конят си замълча.
------------------------
Капитал;2007, бр. 22;
Поласкан съм от факта, че толкова много хора, които четат „Изгубеният дневник на Дон Жуан“ виждат в романа потенциален сценарий. Всеки има мнение за това кой трябва да играе Дон Жуан, Доня Ана... Има много актьори, които биха могли да изиграят великолепно тези роли.
------------------------
Капитал;2007, бр. 23;
разходка по софийските улици. След като първоначално се скара на репортерите, че го снимат без разрешение, Вальо Топлото смени тактиката и в следващите дни се отдаде на медийни изяви. За помалко от седмица той успя да раздаде половин дузина интервюта, от които стана ясно, че продължава да сънува кошмари всяка нощ, въпреки че е на свобода. „Преследват ме, сънувам ги, а и наяве ги виждам... Връхлитат съзнанието ми и трудно мога да се освободя от тях“, изплака се бившият шеф на парното пред „24 часа“.
------------------------
Капитал;2007, бр. 23;
Не ходя на МОРЕ, защото вече не виждам МОРЕТО! Виждам само една стъклобетонна преграда, която от година на година става все поплътна, висока и внушителна. Конкретно говоря за любимите ми ДОСКОРО места като Равда, Несебър и Слънчев бряг, където досами брега издигнаха
------------------------
Капитал;2007, бр. 23;
ли общественото доверие. Смисъл от запазването на сегашната формула виждат едва 6,5% от пълнолетните българи в момента. Според 30% от интервюираните найдобре за страната ще е, ако ремонтът на кабинета бъде основен и значителна част от сегашните министри бъдат сменени.
------------------------
Капитал;2007, бр. 23;
тически живот, коментира Дончева в сутрешния блок на БНТ. „Мисля, че е похубаво да вземаме от Русия газ и нефт, отколкото политически модели. Мисля, че нашата геостратегическа ориентация я преопределихме преди няколко години и не виждам здрав смисъл сега отново да ходим някъде на Изток в посока на политически модели. Стига ни износът на някои престъпни и олигархически схеми“, добави народната представителка.
------------------------
Капитал;2007, бр. 23;
От една страна, безспорно агенцията ще се занимава с противодействие на тероризма и контрашпионаж, но от друга, нагласите са за разследване на корупцията във висшите етажи на властта. „Как вато и борба да водим с корупцията, особено когато става дума за хора от изпълнителната, законодателната и съдебната власт, не можем да разчитаме на кой знае какъв успех. Но битката трябва да започне и да се води компетентно и координирано. В този смисъл виждам и ролята на АНС.
------------------------
Капитал;2007, бр. 23;
В правителството не би трябвало нищо да става. Правителството не е директна функция от тези избори и не виждам с какво то би могло да стане подобро след някакви промени в него. Впечатлението е за силен разпад в БСП и НДСВ.
------------------------
Капитал;2007, бр. 23;
лите хора. Причините за това все още не са напълно ясни. Една от основните теории е популяризирана от екип на University of California, San Diego. Според нея по някаква причина съседни региони от мозъка, отговарящи за различни възприятия, се активират помежду си. Онези синестети, които виждат цветни букви например, имат необичайно засилена връзка между областите, отговарящи за разпознаване на текст и обработка на цветове. Затова и активирането на единия регион дава ефект върху другия.
------------------------
Капитал;2007, бр. 23;
ти за пререгистрация, за да остане на деловодителите и експертите да извършат самото вписване с уникален номер за всяка фирма. „Подобре ще бъде при старта на регистъра да има информация за 10 000 фирми, отколкото да няма нито една. Готови сме да аутсорсваме тази дейност и не виждам пречка да се наемат подизпълнители за нея, ако агенцията не разполага с ресурс“, предлага Цветан Симеонов. Опитът на палатата показва, че около 20% от активните фирми в рамките само на два месеца променят някак
------------------------
Капитал;2007, бр. 23;
акво според вас се е променило в България, и поспециално в българския капиталов пазар от последното посещение на OMX преди половин година? Виждам, че пазарът се е развил много. Въпреки това мисля, че самото развитие показва, че все още има много възможности. Напоследък разбирам, че е имало сериозно активизиране. Това значи, че е назряла нуждата да се засили пазарът на акции, което може да даде тласък и за развитието на нови инструменти.
------------------------
Капитал;2007, бр. 23;
Добре е претендентът за №2 да е открит и прозрачен. Някои виждат в тази позиция възможност да се издигнат и да станат №1. Други нямат нищо против да „блестят“ именно като заместници. Трябва да сте наясно с плановете за развитие
------------------------
Капитал;2007, бр. 23;
се оказа свързана с бившия депутат и лидер на „Евророма“ Цветелин Кънчев непряко, но следите водеха натам. Тогава трябваше хем да успокоя акционерите, които на всичкото отгоре са и чужденци и виждат нещата почерни, отколкото са в действителност, хем да отчитам каква е реалността тук. Беше трудна битка.
------------------------
Капитал;2007, бр. 23;
ПЪРВОТО МИ ПОСЕЩЕНИЕ беше през лятото на 2002. Жега, влага и освежаваща възможност да се топна в едно от Великите американски езера просто ей така, по време на разходка в крайбрежния парк. Тогава срещнах и двама швейцарци, които не вярваха, че езерото е езеро, защото в Швейцария, когато е езеро, се виждал отсрещният бряг. Тук, доколкото си спомням, на отсрещния бряг е Торонто, на няколкостотин километра.
------------------------
Капитал;2007, бр. 23;
Иска ми се да отида в комисията за защита на потребителите или на лекар и да съобщя за проблема си, макар че знам какво голямо усилие ме очаква. Пък и не виждам какъв е смисълът: „Декорпоризация“, ще каже докторът и сигурно ще изпише някакви лекарства, а аз не искам целия този ужас да се налага да изпитам и на касата в аптеката.
------------------------
Капитал;2007, бр. 24;
Как виждате ролята на малки държави като България? В същия смисъл, в който и Европа се нуждае от поактивен глас, и България е свикнала пасивно да приема наставления от ЕС. Сега, когато е член на ЕС
------------------------
Капитал;2007, бр. 24;
са допринесли много фактори като образованието и комуникациите, както и завръщането на ирландците в родината. „Сравнявам всички тези особености със случващото се в България и виждам добро бъдеще пред вас“, коментира Магуайър.
------------------------
Капитал;2007, бр. 24;
При сегашния ръст виждате ли нужда от ограничения? Ами може да се наложат, но трудно може да се постигне някакъв ефект с надзорни изисквания, защото това значи да вдигаме капиталовите изисквания, рискови тегла, размер на провизиите, които и без това вече са доста натегнати, и т.н.
------------------------
Капитал;2007, бр. 24;
Мисля, че броят на банките ще намалее още повече. Не ми се правят точни прогнози, но това е новата европейска тенденция. Този процес е много активен от няколко години, виждате, че дори гиганти се сливат и това се отразява и на българ
------------------------
Капитал;2007, бр. 24;
Акционерите винаги могат да го разберат. Не виждам пречка надзорът да ограничава информацията спрямо акционерите. Ако банката не я оповести, може да дойде и да пита в надзора. Стига да не е някакъв акционер, от който нищо не зависи.
------------------------
Капитал;2007, бр. 24;
ската борса. „В прогнозите са заложени всички планирани разходи за инвестиции, но не са предвидени потенциалните приходи от успешни разработки на софтуерни продукти. Така че ние виждаме минималната цена поскоро като долната граница на стойността на акциите“, уточниха от ПФБК.
------------------------
Капитал;2007, бр. 24;
се носи вратовръзка, но в случая вие няма да сваляте сакото си и ръкавите няма да се виждат. Явяването на среща само по риза няма да направи добро впечатление, затова го избягвайте, още помалко, ако ризата е с къси ръкави.
------------------------
Капитал;2007, бр. 24;
на организацията (38%), търсенето на възможности за повисоко заплащане (31%) и неудовлетворителен работен климат (30%). Като цяло специалистите предпочитат да работят в международни корпорации (това е предпочитанието на 56%), като в това число се нареждат всички със специфично образование в областта на човешките ресурси. Наймалко желана за професионална реализация е държавната администрация. Едва 6% виждат бъдещото си развитие там.
------------------------
Капитал;2007, бр. 25;
ни и като опит да го оставят на работа в НСлС и във ВСС, за да не се задълбочат политическите катаклизми“, тълкува притчата онлайн агенцията Mediapool. „Трийсет и три години съм работил в следствието, доказал съм, че мога да разследвам, и не виждам никаква причина, дори и морална, да го напускам сега“, допълва в същия дух Ангел Александров пред в. „Монитор“, не оставяйки особено съмнение за това дали ще потърси ново поприще след цялата обилната мътилка, която изляха един срещу друг с Румен Овчаров.
------------------------
Капитал;2007, бр. 25;
Втората неточност, която виждам тук, е твърдението, че LAN операторите са доминиращи в малките градове. В действителност LAN операторите са доминиращи изключително в големите градове. Давам пример: дори само два от LAN операторите в София имат сборно повече BroadBand (BB) клиенти отколкото ADSL клиенти има БТК в същия град. А в София има над 30 големи LANа. Същото е положението в Пловдив, Варна, Русе, Бургас. Има големи градове (>100K население), където дори само един ЛАН оператор има повече клиенти, отколкото БТК там (например Варна, Русе, Пловдив, Монтана, Бургас и други).
------------------------
Капитал;2007, бр. 25;
Те имат интерес да се разминат без глоба“, коментира полковник Илиев и разказва за разследване срещу трима полицаи, които са заснети по време на дежурство в София как взимат подкуп от провинили се водачи. „На записа се виждаше как шофьорите действително правеха забранен завой. Няма съмнение, че те трябва да бъдат санкционирани. Вместо обаче глобите да отидат в общината, полицаите събират по два, пет, десет лева и дори бутилка уиски“, разказва той и допълва, че ко
------------------------
Капитал;2007, бр. 25;
Гражданско общество ала Първанов звучи така: авторът на „Време разделно“ академик Антон Дончев. Носителят на Ленинската награда за кино за ролята на Маркс във филма „Младостта на Маркс“ Венцислав Кисьов. Поетътиздател Иван Гранитски (между другото написал редовете: „Предрешени като интелектуалци/ викачите са разюздано старателни/ Застрашени са всички, които виждат и чуват/ Историята зловещо ще се повтори). И още спортната деятелка Нешка Робева, скулпторът Вежди Рашидов, режисьорът Вили Цанков, поетът Любомир Левчев и писателката Леда Милева.
------------------------
Капитал;2007, бр. 25;
тивате на море с туроператор, на който сте платили по 12 лева на вечер. В хотела виждате, че цената на рецепция е 10 лева, а до края на предплатената
------------------------
Капитал;2007, бр. 25;
Есенцията на красотата (в буквалния смисъл) му трябва за парфюм, с който да управлява любовта. Тиквер и Зюскинд (в съвременноироничния коментар зад кадър на Джон Хърт) виждат в нея власт, посилна от кралската и папската. Към ангелските си цели Грьонуй върви с дяволски средства. Тук филмът става по немски философичен, разсъждава се около индивида, тълпата, моралната идентичност. Последната спирка на демонътангел е градчето Грас, парфюмерийното сърце на Франция, известно с изкуството на из
------------------------
Капитал;2007, бр. 25;
О, ами май съм добре. Сега подготвям промото на новия албум, давам интервюта, ще направя няколко пътувания в Европа. Доста е интересно. Хубаво е да виждаш как всичко си идва на мястото. Когато извадиш албум, започваш да получаваш реакции, основно от феновете. Това отдавна не ми се беше случвало. Интересно ми е те какво мислят, как ще възприемат новите ми неща.
------------------------
Капитал;2007, бр. 25;
Ами, май основно стари неща. Търся да видя и какво ново имам. Ето, харесвам новия проект на Ник Кейв, Grinderman. Много ми харесват Air, Pocket Symphony. Cocteau Twins виждам тук...
------------------------
Капитал;2007, бр. 25;
Но гарата е и снимачната площадка на пълнометражен (и Бог не знае кога точно ще бъде сложен The Endа, питай Джоузеф Хелър, ако не вярваш) филм за филма, но без! филма. Хора се събират от всички краища на милата родина, идват на кастинг (символично казано) за статисти, а изведнъж о, чудо избират ги за титуляри в главните роли! От мизансцена на авансцената. Директно под светлините на рампата. На снимачната площадка, на която никой никога не е виждал оператора,
------------------------
Капитал;2007, бр. 26;
В дългосрочна перспектива анализаторите виждат заплаха от свръхпредлагане на пазара, тъй като се очаква до края на следващата година в експлоатация да влязат много нови проекти за добив на мед. Найрано обаче свръхпредлагане може да се очаква през 2009 г. Дотогава пазарът ще е в дефицит, а цените ще са високи. Q K
------------------------
Капитал;2007, бр. 26;
мата с Костадин Йорданов започват да се доверяват на хората под тях. „Те не чакат някой да докаже, че може да прави нещо, напротив просто виждат потенциала в някого и му помагат да го развие“, казва Стефан Лилов, един от първите служители във фирмата. Днес той управлява „Бианор сървисиз“ една от четирите компании под шапката на „Бианор“ АД. „Ники е авторитет, казва Лилов, от него можеш да научиш много неща. Има ясна визия за нещата, знае къде сме и къде можем да стигнем. Освен това е целенасочен в преследването на целта.“
------------------------
Капитал;2007, бр. 26;
Намира се между с. Баня и Обзор. Пътя от няколко години го ремонтират, разширяват и стесняват напечени работници; от двете страни има диви къпини, които горчат, а в полето се разхождат стада от наглед съвсем домашни прасета. Като заговорих за животните на Иракли, не мога да пропусна чакалите, които нощем крещят като деца. От толкова години само ги чувам и никога не съм ги виждала, така че в мен се затвърди усещането, че на Иракли чакалите са само звуци без тела. Дивите прасета пък дълго време имаха формата на кални следи до, мисля, миналата година, когато
------------------------
Капитал;2007, бр. 26;
явно изгладнели бяха дошли да си потърсят храна на плажа. Преди години разказват нагоре към селото имало стада от магарета, не помня точно как са изчезнали, но аз лично съм виждала диви коне. Няма как да забравя и хрътките на Снежа от Емона, които, макар и мили, могат да стряскат.
------------------------
Капитал;2007, бр. 27;
На официално посещение в България е държавният глава на Германия. Не виждам защо някой дори в името на правилна кауза трябва да му се търкаля
------------------------
Капитал;2007, бр. 27;
хем агнето на протестиращите цяло. Кметът посочи две причини за решението си: посещението на президента на Германия Хорст Кьолер („не виждам защо някой дори в името на правилна кауза, трябва да му се търкаля в краката“) и гражданските права на софиянци („и в името
------------------------
Капитал;2007, бр. 27;
то задръстване. Инстинктивно бъркате в джоба си, но... мобилния ви телефон го няма! Студена пот избива по челото ви, ръцете започват да треперят. Денят минава като на лента пред очите ви. Виждате пропуснати срещи, загубени пари, провалени сделки, разсърдени половинки. Опитвате се да направите обратен завой, но
------------------------
Капитал;2007, бр. 27;
В крайна сметка неизвестността около бъдещето на „Локомотив“, забавянето на сделката и заплахата от финансова криза и разпродажба на отбора изнервиха всички. Футболистите и треньорският щаб предупредиха, че биха прибягнали и до стачка, тъй като „не виждат смисъл да хабят нерви и усилия за неясни каузи“. Главният секретар на клуба Атанас Узунов съобщи, че играчите са си получили всички заплати до момента, но се налага да се действа бързо за финализиране на преговорите и сключване на сделка.
------------------------
Капитал;2007, бр. 27;
„Колкото и да обичаш модата, изведнъж се сблъскваш отблизо с дългите работни дни и липсата на уикенди за почивка. Възнагражденията, които получаваш, не се равняват на труда и лишенията. Всички виждаме колко изкуствен е светът на модата и въпреки това... май рядко някой се отказва от него“, разказва Кели. Тя е студентка от University of Westminster, преминала през работната практика в Англия. Кели се завръща от 5месечния си престой в Ню Йорк, където посещава училището Parsons и практикува при Зак Поусън един от изгряващите таланти на нюйоркската модна сцена.
------------------------
Капитал;2007, бр. 27;
Виждам ги, к’во да ги правя?! Паркират неправилно е, тука, отдолу. Има, ама не можеш да отреагираш, докато отидеш, минава време и...
------------------------
Капитал;2007, бр. 27;
и започват да гледат насам със сърдита физиономия. Ами аз като трябва да подсигуря делегацията?! Колегите от НСБОП, като кажат по радиостанцията: „Дееействай“... Ти го виждаш, че докато дойде оттам... Ама какво да се прави, за делегацията ще чакате!
------------------------
Капитал;2007, бр. 27;
С последното изглежда основният въпрос намери отговора си. Полицаите, така да се каже, зимуват под гъбата. И през зимата, и през лятото седят на столовете в кабинките и се взират ту в улиците, ту в пулта за управление. Слънцето им блести в очите и не виждат много добре дисплея, но това не е найинтересното. В къщата им забелязвам още нещо, което силно ме озадачава на пода се мъдри един компютър с клавиатура, без монитор:
------------------------
Капитал;2007, бр. 27;
Погледът ми ненадейно попадна на младата двойка на отсрещната пейка. Ръцете и устните, забравили за съществуването на света, търсеха всички възможни начини да се докосват. Докато ги гледах, по гръбнака ми запълзя странно и отдавна забравено усещане. Едно изтръпване, което не можех да свържа с нищо, но което познавах беше като да те навести стар приятел, когото не си виждал от години и с когото се разбирате без думи, защото сте преживели твърде много заедно.
------------------------
Капитал;2007, бр. 27;
Николай Колев: Виждам, че гостите сме девет. Знае се, че съвършеното пиршество се получава, когато гостите са максимум девет
------------------------
Капитал;2007, бр. 28;
Аз виждам решенията в посока на подобряване на правилата, поголяма прозрачност и преразглеждане на начина на възнаграждение на данъчните служители. Ако искаме да имаме лоялна данъчна администрация, трябва да подхождаме като общество към нея, така както един добър собственик на бизнес подхожда към бизнеса си. В България виждаме една администрация с голямо текучество и недостатъчен подготвен персонал. Аз си давам сметка в колко трудно положение се намират хората, които работят в НАП, и смятам, че не сме доста
------------------------
Капитал;2007, бр. 28;
Аз виждам решенията в посока на подобряване на правилата, поголяма прозрачност и преразглеждане на начина на възнаграждение на данъчните служители. Ако искаме да имаме лоялна данъчна администрация, трябва да подхождаме като общество към нея, така както един добър собственик на бизнес подхожда към бизнеса си. В България виждаме една администрация с голямо текучество и недостатъчен подготвен персонал. Аз си давам сметка в колко трудно положение се намират хората, които работят в НАП, и смятам, че не сме доста
------------------------
Капитал;2007, бр. 28;
Според МВР убиецът е среден на ръст, носел е зеленикаво яке и зелена шапка. Свидетелка го е видяла как изглежда. Вероятно влизането и излизането му е било запечатано на камерата над входа. Нейното разположение обаче е такова, че да се виждат поскоро звънците, отколкото самата входна врата. Близки на Велев твърдят, че той не е получавал заплахи, не е ходел с охрана и не е имал бизнес конфликти. Шофьорът му дори не е носел пистолет.
------------------------
Капитал;2007, бр. 28;
Анализаторите са единодушни, че доларът ще остане на ниски равнища до края на годината. От Royal Bank of Scotland виждат пробив под 1.38 долара за евро найкъсно до една седмица. Агенция Ройтерс цитира
------------------------
Капитал;2007, бр. 28;
Нали знаете типа хора, които се хващат на бас само ако са сигурни, че ще спечелят? Винацер явно е един от тях. И явно заради собствената си подреденост и дисциплина харесва понепредвидимото изкуство. В кабинета му е закачена картина на български художник. „Виждате ли, когато се приближиш, виждаш едно, като се отдалечиш е съвсем друго“, възхищава се Винацер. Все пак не може целият свят да бъде подреден, а когато си твърде стабилен, понякога харесваш нестабилните конструкции. ? K
------------------------
Капитал;2007, бр. 28;
в найзрялото си киноучастие досега. Над всички обаче е Бен Фостър злият катализатор, буквално изгарящ в кожата на героя си. Литературният баща на подхода е Капоти с „Хладнокръвно“, Касавитис също работи с нула сантименталност и без жанрови реверанси. В парадокументалната му трактовка, в престъплението няма нищо извисено, виждаме отвътре натрупването на баналности, вътрешната грозота, зловещата аматьорщина, постилаща пътя на трагедията.
------------------------
Капитал;2007, бр. 28;
и духовност. Джамията е действаща и в нея редом със стотиците снимащи туристи виждаш обикновени хора, долепили чела върху пъстрия килим. В храм да съжителстват консуматори и вярващи е недопустимо за която и да било християнска църква. Но не и за Синята джамия в Истанбул.
------------------------
Капитал;2007, бр. 28;
Как така ще се женим бе? Аз не съм те виждал от четири години. Аааа... не... Откъде се обаждаш? От Калифорния ли? Че кога отиде там? Абе как така да дойда там да се женим бе? Ти наред ли си? Ще трябва да затварям, че вече всички са тук, а и шефът се появи, аре чао...“
------------------------
Капитал;2007, бр. 28;
Димитър: И това е като: виждаш някой и го питаш „какво правиш“, той отговаря „добре съм“, ти продължаваш „как си“ и тогава вече свършва разговорът.
------------------------
Капитал;2007, бр. 28;
Катя: А къде се виждате в това, което правите? Имам предвид, ако при приказките е „Имало едно време...“, това, което сме свикнали да наричаме класика, е за „вечността“, вашите неща къде са?
------------------------
Капитал;2007, бр. 28;
Димитър: Класик ли, като стана? Няма да съм жив да го видя, в това е проблемът. Те, живите класици... Там ще трябва да се сместят на пейката на „Славейков“. Там има още едно място, леко облегнат на другата страна и да ги гледам критично... Не, съвсем не се виждам в някаква ситуация извън времето.
------------------------
Капитал;2007, бр. 29;
ваше спрямо долара, в последните месеци въпреки притока на чуждестранни инвестиции в страната инфлацията расте, каза за „Капитал“ европейски дипломат, базиран в Тунис. Така милионът в динари, който семействата ще получат, всъщност ще се окаже доста помалко. Освен това тези, които виждат, че милионът се топи, стават посклонни да получат парите си веднага.
------------------------
Капитал;2007, бр. 29;
„Ако следващите парламентарни избори не са предсрочни, виждам СДС в управлението на страната.“ обеща Пламен Юруков пред делегатите СНИМКА: КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ
------------------------
Капитал;2007, бр. 29;
Тогава светският елит в страната военните, висши съдии и опозиционни партии блокира избирането на външния министър Абдула Гюл от управляващата АКП на президентския пост, възприеман като последната крепост срещу ислямистите. Повечето наблюдатели виждат изборите като отлагане, но не и разрешаване на кризата.
------------------------
Капитал;2007, бр. 29;
Как бихте постъпили в друга подобна ситуация? Сега, като погледна обратно назад, не виждам никаква друга опция. Аз като че ли непрекъснато изпадам в такива ситуации. Преди две години, като закупихме „Комарс“, се сблъскахме горедолу със същото много силно неефективно предприятие.
------------------------
Капитал;2007, бр. 30;
„Паленето на стърнища води до унищожаване на хумусния слой на почвата“, коментира Ивайло Клисуров. По думите му безотговорното поведение на собствениците на земи, които палят стърнища с мисълта, че наторяват, може да е друга причина за многото пожари. „Не съм виждал да се тори с пепел“, казва екологът.
------------------------
Капитал;2007, бр. 30;
Именно на този самолет са благодарни и жителите на с. Дълбоки край Стара Загора. „И друг път е имало пожари, но такова чудо не бях виждала никога“, разказва със сълзи на очи баба Денка. Преди почти 50 години тя и връстничките й са участвали в засаждането на боровата гора над селото. А миналата седмица е видяла как за около 3 денонощия найголемият пожар в Старозагорско е изгорил близо 30 хил. дка от гората.
------------------------
Капитал;2007, бр. 30;
Въпреки добрите новини повечето бизнес организации виждат реална заплаха пред германската икономика заради липсващите висококвалифицирани кадри.
------------------------
Капитал;2007, бр. 30;
в американския му вариант се появи онлайн седмица преди официалната премиера. „Всеки може да сложи всичко в интернет, но вие не можете да вярвате на всичко, което виждате онлайн. Всички имаме теории как ще завърши поредицата, но единственият начин да ги проверим е да вземем книгата сами
------------------------
Капитал;2007, бр. 30;
Вървя по същата улица. На тротоара има дълбока дупка. Правя се, че не я виждам. Падам отново. Но не е моя вината... Баща ми уби мама и го вкараха в затвора. Обичам го... Не ме пускат да го виждам. Вече не го обичам.
------------------------
Капитал;2007, бр. 30;
Вървя по същата улица. На тротоара има дълбока дупка. Виждам я, защото очите ми са отворени и... пак падам в нея. Дали съм виновна... Мама е проститутка. Бяхме малки. Тръгваше с едни мъже и ни оставяше да я чакаме до Камбаните... Баща ми... не го познавам.
------------------------
Капитал;2007, бр. 31;
Написаното в „Уикенд“ възмути „24 часа“. Репортер на вестника дори успял да издири министъра на мобилния й телефон, но тя отказала да отговори на въпроса къде отдъхва и с кого. „Не виждам какъв е проблемът? И аз съм човек и имам право на отпуск“, цитира вестникът учудването на Емел Етем от интереса на медиите към нейната почивка в разгара на опустошителните пожари. След което обяснила, че въпреки физическото й отсъствие от министерството денонощно е ангажирана и следи какви спасителни работи се извършват.
------------------------
Капитал;2007, бр. 31;
На всеки няколко месеца обаче дръзки западни журналисти влизат с взлом в панелката и докато домакинята е в заслужена сиеста, правят няколко снимки (виж стр. 2324) На тях се виждат камарите мръсни дрехи, струпаните неизмити чинии в мивката, пъплещите хлебарки. Дни покъсно домакинята вече шумно ще е обявила снимките за колаж.
------------------------
Капитал;2007, бр. 31;
“Според нас предложението на екологичните организации да се забрани износът на дървесни полуфабрикати е несериозно и не виждаме как това може да стане”, смята Ка
------------------------
Капитал;2007, бр. 31;
В отговор полският екоминистър Ян Шишко заяви, че е готов да се бори в съда, тъй като всичко било в рамките на закона. Оправданието на полските власти е, че искат да облекчат натоварения трафик през гр. Августов, през който ежедневно с тътен преминават около 4.5 хил. тежкотоварни камиона, пътуващи за и от границата с Литва. „Няма алтернативен път, заяви Анджей Мациевски говорител на правителствената агенция за пътно строителство. Не виждаме причина да променяме плановете си към момента.“
------------------------
Капитал;2007, бр. 32;
ще доведе до реални, ежедневни промени в поведението на хората, или ще бъде прието като даденост, спрямо която няма смисъл да предприемем каквото и да било. Въпреки това в страната започват да се виждат наченки на постабилна нагласа в полза на разумното отношение към природата около нас. Например 85% от гражданите подкрепят протестите около статута и евентуалното застрояване на парк „Странджа“ и ги намират за напълно оправдани. Още поголямо е мнозинството, което счита, че строителството,
------------------------
Капитал;2007, бр. 32;
Повече от половината българи (55%) виждат жегата като знак на климатичното затопляне, причинено от човешката дейност. Найчесто това правят помладите (до 30 години), живеещите в София и големите градове, висшистите и активните хора (хора със свободно професии, частни собственици, учащи и служители). В същото време около една трета
------------------------
Капитал;2007, бр. 32;
Проблемите на вестникарския пазар се виждат сравнително лесно, решенията им обаче потъват в мъглата на неясната собственост и мътните интереси. Признаци, че издателите ще стават помалко търговци на влияние и повече бизнесмени, засега няма. Всъщност проблемът е много повече в средата, отколкото в пазара и участниците в него. Когато условията позволяват бързо и лесно да се натрупват пари със съмнителен произход, когато политиката толкова често се намесва в различни бизнеси (и обратното), инвестицията в медийно влияние ще има смисъл... Макар че самото влияние вече е под голямо съмнение. Q K
------------------------
Капитал;2007, бр. 32;
Въпреки че не ви виждат по телефона, дръжте се така, сякаш седите срещу човека, с когото разговаряте. Ако се излежавате по анцуг на дивана, това ще проличи по тона ви и няма да направи добро впечатление. Затова се облечете нормално и седнете с изправен гръб или пък останете прав. Дишайте дълбоко и не кръстосвайте ръце или крака. Треперенето на гласа издава неувереност и нервност. Отпуснете се, за де не го допуснете. Ако е необходимо, упражнявайте се предварително.
------------------------
Капитал;2007, бр. 32;
Кога за последен път ви беше страх и от какво? Винаги ме е страх от едно и също възможността да надделее простотията. Особено под формата активна посредственост и деятелно невежество. Философски погледнато, след 50 години РабФак и служба на класата хегемон присъствието им не изненадва. Мисля, че успяваме в промяната към подобро, но все пак се страхувам. Страхувам се, когато виждам риска децата ни да живеят отново в обезличено безвремие, пък било то и малко полъскаво...
------------------------
Капитал;2007, бр. 32;
нината между Паксос и съседен къс земя, през която трябва да се промуши лодката ни. „Това е частен остров Могониси. Никога не съм го виждала обитаем. Виж табелата, че акостирането е забранено. Закачена е на бивша църква“, смее се.
------------------------
Капитал;2007, бр. 33;
те тълкувания на събитието то поставя отново въпроса каква трябва да е ролята на държавния глава в българската политика след фактите и обвиненията към него в последно време. Според 27% то е прекалено силно и в момента, а почти половината 48%, пълнолетни българи не виждат президентско влияние извън определените правомощия. Малко 16%, остават тези, за които президентът няма влияние върху политическия живот в държавата изобщо.
------------------------
Капитал;2007, бр. 33;
Собственикът на частната метеорологична агенция “ТВ Мет” Петър Янков също се усъмни в цитираните данни. От обработката на сателитните снимки се виждало, че ва
------------------------
Капитал;2007, бр. 33;
вен случай, когато потребителите започнат да виждат все повече персонализирани реклами на своите монитори, неизбежно ще дойде моментът, в който ще се зачудят как те достигат до тях.
------------------------
Капитал;2007, бр. 33;
Напоследък отново се върна модата на лъскавите дрехи и аксесоари златни, сребърни. Все почесто виждам и пайети или блестящи камъчета по дрехите, чантите и обувките. Бизнес етикетът допуска ли този тип материи и украси да се носят на делови събития?
------------------------
Капитал;2007, бр. 33;
Обожавам Буенос Айрес и Аржентина. Влюбен съм в Амстердам, харесвам Токио, Будапеща също. Москва е много готина. Впечатляват ме местата с история. Аз живея в Америка и много я обичам, но там е различно. Ето, тук в София например се усеща историческото, старостта на мястото. Виждаш го в сградите, хората го носят.
------------------------
Капитал;2007, бр. 33;
Ако не сте пътували скоро по пътя София Кулата, ще останете приятно изненадани от магистралата, която започва от Перник и стига почти до Дупница. След Дупница се пътува още около 20 минути и малко преди Благоевград правим ляв завой по шосето за Рилския манастир. Разкрива се красивият пейзаж на Рилското корито. Тук е важно да не се пропусне разклонът за с. Стоб между градчетата Кочериново и Рила. Има указателна табела и за пирамидите, но с малък шрифт, така че не разчитайте на нея. Пирамидите са кацнали на един от склоновете над селото и се виждат още оттук.
------------------------
Капитал;2007, бр. 33;
Слушателите на първите дветри издания сигурно помнят как понякога вечер се чуваха хлопки и мучене. И да не виждаш кар
------------------------
Капитал;2007, бр. 34;
принадлежи на издателството. И тук е уловката. Започваш да им носиш приходи, хората те четат и в един момент виждаш на пазара книга с твоя псевдоним, която ти не си писал... Читателите обаче не можеш да ги излъжеш. Сега вече е поцивилизовано. Твоето име си е твой бранд и ти принадлежи.
------------------------
Капитал;2007, бр. 34;
Соня: Винаги съм имала проблеми с фигурата, никога не съм била доволна от това, което виждам в огледалото. Налагало ми се е да полагам известни усилия фитнес, йога, плуване, тай чи било добре за дишането, за устойчивостта на тялото и за еластичността мускулите на певците.
------------------------
Капитал;2007, бр. 34;
НЕ ХАРЕСВАТЕ РАБОТАТА СИ? Не виждате перспектива за своята кариера? Може би вашето поле за изява е в онлайн пространството, където ще намерите така желаното признание. Eто няколко оригинални предложения да спечелите малко пари от интернет.
------------------------
Капитал;2007, бр. 34;
Като бонус фирмата строител и собственик на терена над плажа е поставила... камери. Чрез тях дивият някога залив може да бъде наблюдаван онлайн 24 часа в денонощието. Никакво усамотение, никаква защита на персоналността. Когато отворите сайта на „Лалов егрек“ ООД (фирма с рускобългарско участие), в отделно прозорче се отваря екран, на който виждате надпис с камъчета „Добре дошли“. Това е поздравът, изписан върху пясъка трогателно грижливо от някой служител така, че да влиза идеално в полезрението на камерата. Големият брат ви гледа.
------------------------
Капитал;2007, бр. 34;
В единия край на залива има спретнат палатков лагер, а в другия грубо скован дървен навес, под който можеш да пиеш студена бира или да си приготвиш нещо за ядене. Скоро виждаш, че плажът е чист, пясъчните лилии са си там, а хората около теб са бивши ричардовци, хулиовци и неночовци и всеки разказва своята откривателска история..
------------------------
Капитал;2007, бр. 34;
Съседите го виждаха от време на време в кварталната градинка брадясал, небрежно облечен, съжаляваха го и го черпеха кафе, а той сядаше до някой пенсионер и в момент на откровение му казваше поверително и шепнешком:
------------------------
Капитал;2007, бр. 35;
налия водопад Скакавица. Безумието е пълно, когато понагоре виждаме табела, според която по въпросния път е забранено „движението и паркиране на автомобили, моторни шейни и друга техника“. Вече сме почти под хижата „Седемте езера“. От мъглата изскача гигантски багер. Tук ще бъде горната станция на лифта. С усмивка ни посреща самотен работник. „Плащат добре разказва той и превъзбудено говори за кмета на Сапарева баня крайно време е да се пораздвижат нещата, да се вкара живот в тези хижи.“ Няколкос
------------------------
Капитал;2007, бр. 35;
Как виждате развитието на пазара на кабелни телевизии в България и присъствието на MTG на него? Българският пазар е много атрактивен за нас. За пoвече от 20 години основните канали на MTG (TV3) в скандинавските страни се разпространяват основно по сателит и кабел, така че този подход ни е добре познат. Като пример от [вашия] региона ние постигнахме сходен успех в Унгария с Viasat 3 (нашата тв там). Каналът се разпространява
------------------------
Капитал;2007, бр. 35;
търговската част на телевизионния пазар. По отношение на това в каква посока виждам развитието на пазара тук бих казала следното: Рекламният пазар в Унгария е три пъти поголям от този в България при същия брой домакинства…Това аз наричам потенциал за растеж в България. Защо рекламодателите все
------------------------
Капитал;2007, бр. 35;
Освен това виждам сериозен потенциал в кабелните телевизии и това вече е доказано от другите пазари, на които MTG присъства. В много държави тенденцията е да се прехвърлят както зрители, така и пазарен дял и реклама от ефирните към кабелните телевизии. Развитието на кабелните телевизии ще осигури на пазара възможността да се диференцира и да нарасне още повече. Според мен рекламният пазар ще се увеличи и за кабелните, и за ефирните телевизии, но при кабелните той ще расте с поголеми темпове. Q K
------------------------
Капитал;2007, бр. 35;
на пазара, в който участват предимно чужди граждани, компаниите се надяват в подългосрочен период от време и забогатяващият слой българи да оценят алтернативата на „проблемите с майстори“. От агенциите вече виждат как се появяват семейства с 34 апартамента в големите градове, жилище на морето и вила в планината и предполагат, че това ще са бъдещите им клиенти.
------------------------
Капитал;2007, бр. 35;
Вярвам, че човешкото поведение и събитията, които произтичат от него, са повлияни от много неща. Като наблюдаваме, ние виждаме в живота определена схема. Но това се случва само когато отдалечим гледната си точка. Oтблизо животът се състои от огромен поток от действия и събития, определени от неизброими влияния като религия, раса, пол, социална среда, личностни черти на характера и т.н. И в този огромен поток елементът „късмет“ играе значителна роля за всеки индивид, въпреки че за цялата схема това не е задължително. И така, ако Томи е имал състрадателен
------------------------
Капитал;2007, бр. 35;
от пътеките от Джон Йистърби и Уил Ментър, ме приканят да дам своя принос към горската симфония. Пак по същата пътека виждам как между дърветата се гушат топчести миловидни овце, издялани от дърво от Рийс Инграм. Дори крайпътните дървени пейки, изработени от Уил Гланфийлд
------------------------
Капитал;2007, бр. 35;
Публикуваме историята такава, каквато я видя Севда, защото чрез нея за пореден път повярвахме, че очите могат да виждат далеч отвъд видимото. Стига да имат смелостта.
------------------------
Капитал;2007, бр. 35;
Никога не съм виждал толкова много приятели, които се прегръщат с всичка сила, сякаш това е найестественото нещо на света. Никога не съм виждал толкова много красиви момичета, събрани на едно място момичета с бляскавото достойнство на принцеси, момичета с палавата енергия на вълшебни същества, момичета в цвят и момичета, едва очертани от играта на светлините.
------------------------
Капитал;2007, бр. 35;
А на сутринта, докато се прибирах пеш и за пръв път чувах в ушите си онова меко, но настойчиво звънене, с което скоро щяхме да станем приятели; и за пръв път усещах в краката си онова сладко олово, което налива в тях танцуването по деветдесет часа всеки уикенд; и за пръв път виждах момчетата и момичетата по спирките, скрити зад огромните си тъмни очила, с разтечена от жегата боя на косата, изгубени в обикновения свят на дневна светлина, и хора, които отиват на работа, докато те се прибират от парти; аз вече знаех, че искам да стана част от този нов свят.
------------------------
Капитал;2007, бр. 36;
Данните предполагат интересни анализи. Китайските изследователи например виждат връзка между това, че 54 от стоте водещи световни университета са в САЩ, и факта, че 4.6% от световното население (това на САЩ) произвежда 27.4% от световния БВП (по данни на Световната
------------------------
Капитал;2007, бр. 36;
Все още не съм виждал ентритата (заявките на рекламен език) в двете найсложни категории ТВ реклама и кампании. Затова ми е трудно да дам категорична оценка. Като цяло смятам, че фестивалът ще отрази състоянието на българската реклама в момента един бавен, даже, бих казал, прекалено бавен път към раждането на посмели, отличителни идеи.
------------------------
Капитал;2007, бр. 36;
Все пак не сме виждали кампаниите и тв клиповете, а там очаквам найголемите изненади. Тази година всички изглеждат поамбицирани. Конкуренцията е голяма.
------------------------
Капитал;2007, бр. 36;
Това може би е найразпространената градска легенда. Всички са чували за такива хора, но малцина са ги виждали. Колкото и да ви се иска да сте главното действащо лице в тази история, шансът е твърде малък. Въпреки че ръстът на наемите на жилища продължава да изостава от повишението на продажните цени, той поддържа нива от 1015% годишно, като в някои квартали на София достига 20%.
------------------------
Капитал;2007, бр. 36;
аз. Иронията е свобода да виждам света различно. Нищо не е статично нито компютъра, на който пиша в момента, нито аз самата, нито Достоевски, нито планетата, на която сме. Всичко трепти и, съществувайки, не съществува. Така че общественото мнение е само едно миниатюрно лице на изключително красив диамант с безкрайно много чупки. А на мен многото чупки са ми страшно интересни. Как да се втренчиш само в една?
------------------------
Капитал;2007, бр. 36;
да побърка публиката си, така както у нас съм виждал да прави съвсем сам единствено Мариус Куркински, и да я разходи сред своите ту болезнено истински, ту фантастично нереални приказки.
------------------------
Капитал;2007, бр. 36;
Походът започва с изкачване на връх Вълча глава, на чийто почти отвесен склон аз се задъхвам. Когато успявам да си пробия път през хищните хвойни и да изкача третия поред връх за тази сутрин, групата вече е толкова напред, че виждам само опашката й. Осъзнала, че няма смисъл да ги гоня, се обръщам назад към изгрева и съзерцавам безкрайната верига, която клони към Черно море. Жалко, че не вървим в тази посока.
------------------------
Капитал;2007, бр. 36;
Утрото е страшно. Левитацията се плаща с тежък махмурлук. Снощната лекота е спомен от несъществуващ свят. Къмпинг „Смокини“ през деня е друг. Телата са пръснати по пясъка като изгорели кибритени клечки. Слънцето се опитва да ги запали пак. Сещам се, че се запознах с хора, които е подобре да не ме виждат сега. Подобре довечера. Нека да падне мрак. Басите набиват в ушите ми „тъп съм, тъп съм, тъп съм, тъп съм“. Трая си обиден. След милион събуферни удара слънцето ще се скрие пак.
------------------------
Капитал;2007, бр. 37;
Спомняте ли си онова предаване на Тодор Колев от зората на прехода, озаглавено с въпроса, който мъчи нацията и до днес: „Как ще ги стигнем“? Ставаше дума за американците и хубавия им живот, който познавахме от филмите. В тях обаче не се виждаше как те го постигат.
------------------------
Капитал;2007, бр. 37;
много зависи от индивидуалното усилие и желание за работа. В момента в България повечето хора могат да учат езици, да търсят в интернет, да намерят финансиране за стартиращия си проект. Работодателите пък трябва да положат усилия да си оптимизират бизнесите, а наетите да започнат да виждат смисъла от работата си. Така че, уважаеми Тодор Колев, докато пословичното българско трудолюбие не стане реалност, няма как да ги стигнем. Q K
------------------------
Капитал;2007, бр. 37;
Жилищните предприемачи не се очаква да усетят криза, защото в голяма степен те разчитат не на банково финансиране, а на продажби на зелено. В допълнение нормата им на печалба е толкова висока, че увеличаването на цената на кредита не влияе. От друга страна, интересът към незавършени апартаменти все още съществува, но започва да се усеща предпочитанието на купувачите да виждат какво купуват.
------------------------
Капитал;2007, бр. 37;
Осмото издание на фестивала започна както и седмото. Всички са дружелюбно настроени, няма разделение по агенции, въобще мир и любов. Но започна и с променени правила за гласуване. За пръв път всички имаха възможност да виждат в реално време какво се допус
------------------------
Капитал;2007, бр. 37;
„Всеки път, когато поглеждах нагоре и виждах Тайгър в ложата, се опитвах да се концентрирам и да играя подобре. В четвъртия финален сет вероятно съм се чувствал така, както той преди последната дупка на игрището за голф“, каза тогава Федерер. Впоследствие срещите на двамата зачестиха например през март въпреки силния дъжд Уудс и съпругата му Елин изгледаха победния мач на Федерер над Сам Куири във втория кръг на турнира „Маями мастърс“. Голфър номер едно обаче пропусна тазгодишния финал на US Open, тъй като беше зает със спечелването на поредната си титла.
------------------------
Капитал;2007, бр. 37;
Как виждате бъдещето на МВА обучението в Източна Европа? Хората в Източна Европа вече осъзнават глобалните промени, възможности и изисквания. Те разбират, че, ако искат да са конкурентоспособни на международно равнище, трябва да приемат съвременните методи за обучение. Честно казано, в този регион няма много специализирани институции, които могат да предложат иновативни образователни възможности. Това е причината, поради която Източна Европа е много атрактивен регион за СВА, а, предполагам, и за други бизнес училища. Q K
------------------------
Капитал;2007, бр. 37;
Посланието е много просто, независимо дали трябва да бъде разтълкувано в чисто житейски или в езотеричен план да култивираме светлината в себе си. Любовта и светлината са тези важни елементи, които според мен определят съвместния ни живот. Ако не оценим силата на тези два елемента, ние много лесно можем да се поддадем на агресията и виждате какво се случва навсякъде около нас. В Count Basic не говорим за това да промениш света, защото е невъз
------------------------
Капитал;2007, бр. 38;
Не съм запознат с изказването на гн Свинаров, но отговорността за структурирането и за наз наченията ще носи директорът на агенцията, който се назначава по предложение на премиера и с указ на президента, примерно както е главният секретар на МВР. Така че не виждам необходимост от приемането на подобен текст. Още повече че дори в закона за досиетата няма лустрационни норми за
------------------------
Капитал;2007, бр. 38;
Докато работещите в системата виждат в дъното на проблема, че държавата не отделя достатъчно пари от бюджета за образование, министрите на образованието Даниел Вълчев и на финансите Пламен Орешарски са категорични, че няма да се наливат пари в нереформи. Тя не се случи и последва драс
------------------------
Капитал;2007, бр. 38;
Фестивалът освен интересен е бил и полезен за аудиторията. Поне такова е впечатлението на Лазар Малаков, маркетинг директор на Golden Pages. „Беше приятно да се наблюдава презентационната част. Виждаш неща, които може би не са като за фестивал, но виждаш и как клиентите и агенциите са си свършили работата или не“, казва той. Според него явно гласуване освен забавно за публиката е било и показателно за това, че критериите вече са се изчистили, и „неща, направени като за фестивал, но в които няма добра идея, си получаваха единиците от журито“. Q K
------------------------
Капитал;2007, бр. 38;
Те явно не виждат пречки да продължават да аутсорсват в страната ни своите щабквартири за предоставяне на глобални информационни услуги. На пръв поглед изглеждаше, че след стъпването на HP и Microsoft активизирането на местния играч БТК и създаването на множеството вътрешнокомпанийни колцентрове пазарът на ITспециалисти и служители с по няколко езика и ниски спрямо европейските заплати е изчерпан.
------------------------
Капитал;2007, бр. 38;
София, разбира се, е географският център на Балканите и като такъв се оказва стратегическото място за подобно събиране. Срещата на творците, които умеят да виждат образи в камъните, се организира от СБХ, Държавния културен институт към МВнР, Министерството на културата и Столичната община. Скулптурите, изработени по време на симпозиума, скоро след това ще станат част от парковите пространства на София.
------------------------
Капитал;2007, бр. 38;
тие на визуалните изкуства. Особено окуражаващо е обаче, че България има своите настоящи и потенциални колекционери на съвременно изкуство. Вече все почесто те ще могат да виждат и висока класа творби на родни и международни артисти на сериозния пазар за съвременно изкуство, който ние представляваме в България. С „Престиж“ната изложба от Париж на Стефан Николаев ние само поставяме началото в „АРК проджектс“. Нашата роля на агенти и консултанти е да открием найдобрите „стопани“ за тези редки и ценни произведения на съвременното изкуство.
------------------------
Капитал;2007, бр. 38;
с пари. Активните, енергични и борбени хора някак естествено се отъж дествяват с ценностите, заложени в съвременното изкуство. Често някои попредприемчиви колекционери инвестират в сравнително млади художници и виждат как стойността на покупката им расте с времето. Богатите хора купуват изкуство и често изпълняват един обществен жест, като го даряват на даден музей. Новоприетият закон за дарителството в България също поощрява този вид далновидно колекциониране на съвременните визуални изкуства.
------------------------
Капитал;2007, бр. 38;
Всяка следваща сутрин Мая намираше в семейната спалня поредното парче от тялото на мъжа си. Окото с едното ухо, после дясното стъпало с коляното, след това устните с носа, гърба с бенката на плешката, корема със слабините. Грижливо залепваше всяка нова част в дъното на общия им гардероб и оформяше портрета. Мъжът й все така не виждаше книжните парчета от себе си върху топлото си още място
------------------------
Капитал;2007, бр. 38;
Всеки е виждал бебе поне веднъж. Всеизвестно е, че дори и за кратък период от време, бебетата са с небесносини очи. Това
------------------------
Капитал;2007, бр. 39;
Рекорден брой кандидати за кмет на София 44 се регистрираха за участие в местните избори. Явно виждат в кметския стол нещо различно от служба за гражданите на града. ИЛЮСТРАЦИЯ: ИВАН КУТУЗОВ
------------------------
Капитал;2007, бр. 39;
А сега си представете друга гледка. Годината е същата, но вместо кремиковските комини пътуващите по автомагистрала „Хемус“ в посока Варна виждат новите софийски небостъргачи. В подножието им се различават оч
------------------------
Капитал;2007, бр. 39;
На тези местни избори кандидатите за кметове и общински съветници са повече, отколкото обикновено сме свикнали да виждаме. Как си обяснявате това?
------------------------
Капитал;2007, бр. 39;
и не виждам никакъв смисъл в нея. Големи, сериозни агенции бяха напъхали в списъка с ентритата си реклами, с които със сигурност не се гордеят особено, само и само да угодят на клиент, партньор или пък на собствената си суета. Има един принцип в нашия бизнес, който често върши работа, колкото и да е тъжно да се признае това ако хвърлиш достатъчно мръсотия по една стена, все нещо ще залепне… За съжаление доста колеги спазват същия принцип и при участието в родния фестивал. И за още поголямо съжаление този принцип явно действа
------------------------
Капитал;2007, бр. 39;
Вие сами виждате по резултата. По никакъв начин не повлияха, макар че всички бяха добре информирани за тази статия. Аз никога не съм обичала да правя публични изявления по такъв род публикации, защото те са напълно несъвместими с реалността.
------------------------
Капитал;2007, бр. 39;
Аз виждам присъствието на такъв акционер в банката като още едно предимство. Това е един пряк контакт с Брюксел.
------------------------
Капитал;2007, бр. 39;
Когато питаме за този случай изпълнителния директор на „Порше БГ“ Роман Буйна, той махва с ръка: „Нищо особено.“ Словакът не обича да критикува хората на високите нива. Независимо дали се отнася до този случай или до погенералния въпрос със законите, които все още позволяват в България да се внасят обидно стари автомобили. „Не искам да давам оценка дали това е правилно. Като наблюдател мога да кажа само, че отстрани пътищата в страната приличат на място за изхвърляне на автомобилни отпадъци. А и никъде другаде не съм виждал толкова много коли.“
------------------------
Капитал;2007, бр. 39;
Антония Попова разпознава дрехите на един сценограф на модния подиум найнапред по комбинацията на материите. „Когато работиш на сцена, наблюдаваш костюма от поголяма дистанция и виждаш, че поголемият контраст между материите е от полза за дрехата. Когато един дизайнер идва от театъра, той се интересува повече от линията, а не от детайла точно заради дистанцията, за която стана дума. За съжаление заради това в повечето случаи дрехите не са изпипани технологично.“
------------------------
Капитал;2007, бр. 39;
ви представя, се нарича Crystal Pirate и освен че изглежда страхотно, може да се използва и за вършене на работа. Нейният оптичен сензор е с разделителна способност 800 dpi, така че движението на курсора се извършва изключително плавно и прецизно. А като капак на всичко при покупка получавате тригодишна гаранция, което в интерес на истината ми се струва малко странно все още не съм виждал мишка, която да оцелее повече от година. Максимум две.
------------------------
Капитал;2007, бр. 39;
http://www.fashion.bg/ Време е да се върнем към българската действителност и да се запознаем с дамската, мъжката и детската мода такава, каквато я виждат създателите на този сайт. Освен това, попадайки тук, можете да прочетете представяния на актуални колекции и други модни клюкини.
------------------------
Капитал;2007, бр. 39;
Грешките... Ежедневни са. Виждаме си ги и, слава богу, се учим от тях, което ни помага да вървим напред.
------------------------
Капитал;2007, бр. 39;
Стилът на българката е... Различен. Все още няма оформен стил. Нашите клиентки са верни на Mellini и ние сме много доволни от това, но от там нататък виждаме много неща... някои от тях доста непремерени.
------------------------
Капитал;2007, бр. 40;
„Едва ли ще му стигне мандатът на премиера, а и не виждам изгледи и за втори. Но мисля, че и самият той го знае.“ Николай Свинаров, депутат от НДСВ, в отговор на въпроса дали ще се местят министерства, пред в. „Стандарт“
------------------------
Капитал;2007, бр. 40;
„Не виждам защо някой може да очаква от „Софарма“ да се държи неразумно“ СНИМКА: КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ
------------------------
Капитал;2007, бр. 40;
Според Илина Стоилкова, макар да лишава интервюиращите от възможност да си изградят попълен психологически портрет на кандидата, липсата на личен контакт ги прави пообективни: „Когато не виждаш човека срещу теб, възможностите за дискриминация намаляват“, казва тя.
------------------------
Капитал;2007, бр. 40;
по скоро на уютен хол, отколкото на студените и неприветливи зали, които сме свикнали да виждаме по хотелите.
------------------------
Капитал;2007, бр. 40;
По твоите думи „Мизар“ не е рок група, а кауза. Но как виждаш бъдещето на рокендрола в Македония, защото за разлика от нас, не можете да се оплачете, че нямате сцена и интересни групи днес?
------------------------
Капитал;2007, бр. 40;
Картичките, които виждате, са част от инициатива за разчистване на боклуците от Витоша, Странджа, Шуменско плато, Врачански Балкан, Златни пясъци, Русенски Лом, Българка, Рилски манастир, Сините камъни, Персина. Трябва старателно да изтъркате или да почистите рисунките на найлоново пликче, пластмасова бутилка, метална консерва и хартия, за да откриете посланието отдолу. А то е: Помогни да почистим природата от боклука, Национален ден за почистване на природни паркове, 13 октомври 2007 г. В кой район можете да се включите, къде и
------------------------
Капитал;2007, бр. 40;
На другия ден започваме същинската разходка из Делхи. Моментално решаваме, че автобусите на градския транспорт са нещо, което няма да ползваме. Натъпкани до краен предел, от отворените им прозорци стърчат глави и крайници и се развяват шарени шалове. Залагаме на рикшите. Очакванията ни за разбити каруци, прикрепени към колелото на изпосталял индиец, доста бързо се разбиват, когато виждаме очуканите, но моторизирани триколки, които освен това ползват екогориво.
------------------------
Капитал;2007, бр. 40;
Вторият е да чета всичко наобратно. Виждам някой надпис някъде и веднага го прочитам отзад напред. Интересни неща съм наблюдавал. Женските имена, които са найпопулярни, звучат някак ориенталски Мария, Елена, Венета, Таня. Имената на градовете, прочетени наобратно, ме пренасят в световете на Толкин и Урсула Ле Гуин Бургас, Каварна, Мелник, Враца. Полудях, когато разбрах,
------------------------
Капитал;2007, бр. 40;
я бях виждал, дори не се бях сещал. Сега си спомням, че името й се четеше по един и същ начин в двете посоки и аз я запалих с навика си за обратния прочит. Виждахме се често и се забавлявахме, четейки от дясно на ляво цели книги. На некролога под името й е изписано с едър удебелен шрифт „ТЯ БЕШЕ РАЗЛИЧНА И ИСТИНСКА“. Никога през живота си не бях срещал поразлична от нея
------------------------
Капитал;2007, бр. 40;
я бях виждал, дори не се бях сещал. Сега си спомням, че името й се четеше по един и същ начин в двете посоки и аз я запалих с навика си за обратния прочит. Виждахме се често и се забавлявахме, четейки от дясно на ляво цели книги. На некролога под името й е изписано с едър удебелен шрифт „ТЯ БЕШЕ РАЗЛИЧНА И ИСТИНСКА“. Никога през живота си не бях срещал поразлична от нея
------------------------
Капитал;2007, бр. 42;
млрд. лева отпуснатите заеми за физически лица (потребителски и ипотечни). Тоест домакинствата си остават нетен кредитор, а не длъжник на банковата система, което означава, че хората оценяват стабилността на борда и не виждат рискове за него. Банкерите са категорични, че влизането на страната в европейския валутен механизъм ERM II ще прекрати всякакви спекулации. Q K
------------------------
Капитал;2007, бр. 42;
Според Георги Ангелов, старши икономист в „Отворено общество“, инвестициите и нарастването на икономиката, което следва от тях, могат да продължат. „Четири млрд. евро (за 2006 г.) ни се виждат много, но може много повече, ако създадем условия за привличането им подобряване на бизнес средата и структурни реформи, за което все още имаме много голям потенциал.“
------------------------
Капитал;2007, бр. 42;
Именно затова сега е толкова важно властта да не се поддава на натиска за увеличаване на заплатите в бюджетния сектор. Независимо че синдикалните лидери виждат бюджетния излишък като купчина пари за харчене. Ако в резултат на учителската стачка заплатите в образователната система бъдат повишени, без тя да бъде оптимизирана, това ще повлече лавина от още искания. Затова финансовият министър Пламен Орешарски е прав (макар и арогантен едновременно с това), като казва, че може да обяснява само на макроикономически грамотни учители защо заплатите им не може да бъдат увеличени просто така.
------------------------
Капитал;2007, бр. 42;
Предложението на правителството дойде в сряда. Министърът на образованието Даниел Велчев, министърът на финансите Пламен Орешарски и синдикатите за пръв път след поредните преговори излязоха заедно и видимо спокойни от Министерския съвет. На 18ия ден от стачката краят й като че ли се виждаше. „Има реално сближаване на позиции и на обща платформа“, заяви лично министърпредседателят Сергей Станишев на пресконференция след срещата.
------------------------
Капитал;2007, бр. 42;
е дебелината на ръката му. Сега съберете два пръста. Това е обиколката на крака му. Спомнете си снимките на найслабите деца в Африка, които сте виждали. Те са охранени в сравнение с Филип.
------------------------
Капитал;2007, бр. 42;
Филип изчезваше, легнал в кошарката си първата вдясно, в стаята на лежащо болните в Добромирци. „Вижте какви бузки е направил“, кимаше доволно господин Кючюкали. Единственото нещо, което виждахме тогава, беше, че коремът на Филип е жестоко подут. Като от глад.
------------------------
Капитал;2007, бр. 42;
И престъпно. Да вземем например Лора. Когато бъдещите й родители семейство Джак и Елсаби Лоу от Южна Африка, я виждат в дома в Добромирци, Лора е на 7 години и тежи 7 килограма, а диагнозата й е тежко мозъчно увреждане плюс детски паралич. Семейство Лоу води Лора в университетската педиатрична клиника в София, където и двете диагнози са отхвърлени. Днес Лора, която като останалите 98% от децата в дома не е можела да говори, владее три езика. „Убедена съм, че някои от децата имат същия потенциал като Лора, просто трябва да им се даде шанс“, ми каза навремето Елсаби Лоу.
------------------------
Капитал;2007, бр. 42;
Между книгата и филма има разлики, някои съществени, но въпреки това Скот е съумял в тънък психологически детайл да превъплъти на екрана концепцията на Дик. Четири месеца преди да умре, на недоверчивия писател са били показани около 20 минути от още незавършения Blade Runner. Дик останал поразен и след прожекцията попитал Скот: „Как го направихте? Това е точно, което виждах, когато писах романа...“
------------------------
Капитал;2007, бр. 42;
да ходиш на работа с кокетна чанта през рамо и пластмасов плик с картинка тип „радостта на тираджията“ в ръка поотмина. Така че заложихме на екочантите. Тази, която виждате на снимката, е дори подобра от култовата британска I am not a plastic bag. Първо, защото, ахм, е българска. Второ защото е уникат. трето защото не е шита „от деца, стари хора или бременни жени в непоносими условия, а е създадена с ентусиазъм и фантазия от групировката „Артишок“ (по думите на самата групировка) а пък за британската се носеха едни слухове за евтин труд и Китай...
------------------------
Капитал;2007, бр. 43;
на ООН, че има участие на съюзници от НАТО, че правителството в Кабул е демократично избрано и подкрепя усилията на международната общност да помага на страната. Когато виждаме снимки на танкове и военни самолети, не осъзнаваме, че това са механизмите, които дават възможност на малките момичета в Афганистан да ходят на училище, че тези тежки машини са „меката сила“, която позволява на жените да ходят на работа, да са образовани, да правят избор за бъдещето си.
------------------------
Капитал;2007, бр. 43;
Наистина това, което се случва в Ирак, е неприятно. Същевременно обаче виждаме, че правителството в Багдад иска да продължи напред, има желание да се бори за подобряване на ситуацията, налагането на върховенството на закона и превръщането на Ирак в правова държава, но тази битка ще отнеме време. Ако погледнем историята на САЩ колко време ни отне на нас, за да се придвижим напред, да обединим всички щати?
------------------------
Капитал;2007, бр. 43;
Британските учители взимат обратно почти всичко от шестте куфара, които са донесели шини, храни, играчки, приспособления, които да стимулират сетивата на децата... Директорката отказва да ги вземе, а и самите те не виждат смисъл да оставят онова, което не са успели да демонстрират.
------------------------
Капитал;2007, бр. 43;
Друг проблем, който специалисти от сектора виждат в навлизането на Zegin тук, е възможността чрез македонската верига на пазара да навлязат медикаменти с неясен произход на дъмпингови цени. В Македония не са въведени европейските изисква
------------------------
Капитал;2007, бр. 43;
от посетителите от Германия не са в България за пръв път. Били са средно по 3.8 пъти. Повечето от тях не виждат разлика между сегашния и предишния си престой. Около 27% обаче намират сегашния си престой за поприятен. Германците са найрано планиращите почивката си чужденци. Записват се за България наймалко два месеца преди заминаването (а 12% и седем месеца порано).
------------------------
Капитал;2007, бр. 43;
да работят едновременно множество виртуални машини. Единственото ограничение е мощността на процесора и наличната памет. Виртуалните машини се инсталират и експлоатират, без да могат да разберат, че хардуерът, който виждат, не може да бъде пипнат физически, както и че го споделят с други виртуални машини. От гледна точка на реалната система, всяко подобно „симулирано PC“ представлява достатъчно голям файл, в който са записани конфигурацията, състоянието и
------------------------
Капитал;2007, бр. 43;
— Нали виждам жена си как се прибира след работа. Не е толкова уморена от нея самата, а от мъжете там. ...Като почваше работа, в пряк текст работодателят беше й казал, че за него тя не представлява кой знае
------------------------
Капитал;2007, бр. 43;
в музея шептят името на любовницата му като че ли тя може да ни чуе. Портретът, нарисуван от Бурдел, е в съседната зала. Мадам Лапрад. Покъсно виждам още един неин портрет, окачен до спалнята му. За нещастие изумителните мраморни портрети на Бетовен в момента не са изложени. Видях ги преди три години на същото място: точно предадени драматични състояния на един гений, чиято музика струи от каменните черти на смръщеното му лице. Бурдел е знаел, че като увеличи размера им, тревожният израз на Бетовен с лъвската му грива и сведен поглед ще придобие нова сила. Поздравления, гн Бурдел!
------------------------
Капитал;2007, бр. 45;
За да бъде разкрито и преодоляно едно негативно явление, то трябва да бъде ясно като произход и определящи го фактори. Основните виновници гражданите виждат в политическата класа (според 31%) и липсата на добро законодателство (за 27%), което да предотвратява тези практики и да наказва онези, които ги използват. Освен тези фактори се посочват и субективните личните амбиции на кандидатите за победа (17%), как
------------------------
Капитал;2007, бр. 45;
— Статията е малко понатруфена. Но пък какво толкова? „Ърбън“ си е чудесна дума и не виждам защо да не я използвам, ако не намеря подходяща българска дума, с която да я заменя. В крайна сметка езикът е средство за комуникация, а не за да се гордеем с него!?!
------------------------
Капитал;2007, бр. 45;
Като работещ във ВУЗ ме поразява липсата на какъвто и да било контрол върху дейността на университетското ръководство, работата на преподавателите (аз преподавам вече 20 години и за това време никой не е проверил дали изобщо влизам в час), нивото на студентите на изхода на университета. Много се радвам, като виждам обяви от този род: „Фирма търси юрист, завършил СУ „Св. Климент Охридски“. Това ми вдъхва надежда, че пазарът на труда може би ще се стане регулатор на качеството на завършващите. Твърдо подкрепям идеята за университетски настоятелства.
------------------------
Капитал;2007, бр. 45;
което съм виждал от 1998 г. насам. Бих искал да го видя като закон за висшето образование“. Това си остана само празна надежда, след като БСП настоя първо за закон за студентското кредитиране, който трябваше да се случи до края на годината.
------------------------
Капитал;2007, бр. 45;
През последния мандат на Кирил Йорданов за обслужваща банка на община Варна бе избрана Централна кооперативна банка, а общинското имущество бе застраховано от „Армеец“ АД, също част от структурата ТИМ. Непосредствено преди началото на предизборната кампания нейният неофициален говорител Николай Николаев каза: „Няма да правим партия. Но не виждам нищо противоестествено като част от икономическия и финансовия облик на града да бъдем фактор.“ Като илюстрация на това намерение изпълнителният директор на „Химимпорт” Марин Митев и един от основните акционери в компания
------------------------
Капитал;2007, бр. 45;
Георги Ганев, програмен директор икономически изследвания в Центъра за либерални стратегии, казва: „Мен лично като асистент в СУ ме интересува какви са мениджърските умения на кандидатите. А това всъщност никой не знае. Аз не виждам и какво лошо има да се вземе човек, който няма нищо общо с този университет.“ Той нарича настоящите правила за избор на ректор враждебен подбор.
------------------------
Капитал;2007, бр. 45;
с доста хора на бизнеса не ми вдъхват голям оптимизъм. Бизнесът започна да се създава преди 17 години и може би през последните 67 години започна да се легализира, така че, пак като историк говоря за това трябва време. Другият източник на допълнителни средства това са таксите. Вие добре знаете, че при кандидатстване в поелитни американски или западноевропейски университети се дава декларация за доходите на семейството. Не виждам защо едно семейство, което има доход от 3000 лв. месечно, ще плаща същата такса за издръжка на студент
------------------------
Капитал;2007, бр. 45;
Те не виждат причина да „висят“ на работно място, на което не са желани. Очакват някой да говори с тях и да ги приема като личности. В крайна сметка, ако един работодател не желае да общува с теб, той найвероятно не се интересува от твоето състояние и развитието на кариерата ти. Много компании в България в момента увеличават персонала си твърде бързо, без да имат ефективна вътрешна комуникация. Какви са рисковете в тази ситуация?
------------------------
Капитал;2007, бр. 45;
В Гложене виждаме голямата изненада циганско семейство, така ни казват съседите, е поставило на неизмазаната къща отпред чернобял портрет на Тодор Живков. Разказват ни тъжни истории колко много души са починали или боледуват от астма вследствие на дългите години работа в близката помпена станция. Тук виждаме и единствената улица с името Ленин.
------------------------
Капитал;2007, бр. 46;
е целенасочена, а моментът е подбран точно в навечерието на шампионатното дерби срещу „Левски“. „Това е евтина работа на неподготвени хора, контрира главният редактор на „7 дни спорт“ Юлий Москов в интервю пред „24 часа“. Не виждам как „7 дни спорт“ е свързан с „Левски“. Майкъл Чорни вече не е между собствениците на вестника, но ми е личен приятел и аз се гордея с това нещо.“ Той аргументира изнесената
------------------------
Капитал;2007, бр. 46;
в поелитни американски или западноевропейски университети се дава декларация за доходите на семейството. Не виждам защо едно семейство, което има доход от 3000 лв. месечно, ще плаща същата такса за издръжка на студент в държавен университет като семейство, което има доход от 600 лв.
------------------------
Капитал;2007, бр. 46;
Именно дългосрочната устойчивост тревожи песимистите, които припомнят, че дефицитът по текущата сметка е главно заради търговския дефицит, който пък генерира и задължения към чужбина. Те според здравия разум все някога трябва да се изплатят. Има и пократкосрочен плашещ сценарий светът е виждал т.нар. внезапни стопове, когато значителен обем от мобилния чужд капи
------------------------
Капитал;2007, бр. 46;
сочат данните от проучването. Служителите в България искат да се чувстват ценени и да имат възможности за развитие, да виждат ефективно управление от страна на висшия мениджмънт и справедливост в системите за повишение и възнаграждение, да вярват, че компанията им може да привлича и задържа найдобрите на пазара. Тогава те ще бъдат найсилно ангажирани към своята фирма и ще са найдобрите й рекламни агенти.
------------------------
Капитал;2007, бр. 46;
— Как виждате българската компания „Фикосота синтез“ като ваш конкурент? Смятате ли я за реална заплаха? Какъв е коментарът Ви за „битката“ между „Бейк ролс“ и „Брускети Марети“, когато се наложи драстично да намалите цената на Вашия продукт за да го задържите конкурентоспособен?
------------------------
Капитал;2007, бр. 46;
Всъщност един от сериозните проблеми, с които се сблъсква, когато през 2001 г. поема управлението на компанията, е именно инертността на някои от мениджърите. Не се колебае да се раздели с онези, които не споделят неговите виждания за управлението на предприятието. Напоследък обаче забелязва промяна: „С голяма радост констатирам, че в България вече има креативни хора, доста млади на възраст, които имат мечти, разбират ясно каква е тяхната роля в организацията, виждат в работата си възможност да направят кариера и да постигнат подобър живот за себе си и за семей
------------------------
Капитал;2007, бр. 46;
това е краткосрочно. Важно е да се погрижиш компанията да стане поатрактивно място за работа. Това ще доведе до полесно намиране на подходящи хора. Тогава самите колеги стават силен канал за набиране на нови служители препоръчват те, защото им харесва да работят тук, виждат плюсове, които другаде не намират. Ние имаме 120 агенти по подбора с познания за компанията, които нито един външен консултант няма. Ние трябва да направим тези 120 агенти доволни и щастливи и те ще ни доведат качествени кандидати.
------------------------
Капитал;2007, бр. 46;
Първо, когато започнах навремето, аз приемах това като нещо лично и ми харесваше медитирах два пъти дневно и после се занимавах с моите си дела. Тази техника е много приятна и работи подхранва работата ми и неимоверно я подобрява. Така че медитирах и обичах медитацията и ако хората ме питаха за нея, аз им разказвах, но не виждах необходимост да говоря за това публично. После чух за групата за създаване на мир на Махариши и си помислих, че това е невероятно, защото веднъж като преживееш трансцендирането и усетиш това блаженство, разбираш как то може да бъде съживено
------------------------
Капитал;2007, бр. 46;
Не го беше виждала такъв. Случва се и при найспокойните хора. Изведнъж избухват и изваляват натрупалото се в тях точно като порой от дъждовни капки. И след това дълго време в душите им се натрупва следващата буря. А бурята, която се разгаряше вътре в Явор беше голяма.
------------------------
Капитал;2007, бр. 46;
Тези думи доведоха до ново повишаване на скоростта. Пътят беше все още пуст! Колата направо летеше. Нищо ново. Виждал си го хиляди пъти по улиците в страната.
------------------------
Капитал;2007, бр. 46;
рата, които правят бижута, не е много голяма. И е сравнително обозрима. Затова и там е много повъзможно някой, който чуе името ми, да се сети къде е виждал нещо.
------------------------
Капитал;2007, бр. 46;
Да, в последните дветри години работим много с Ники Сърдъмов. Също и с Митко Делчев, който е преподавател в академията. С тях общувам наймного. Иначе чувам много добри неща за две ученички на Делчев. Виждала съм нещата им и ми се струва, че са много сериозна заявка за бъдещето. Дори едната от тях е спечелила конкурс в Полша за работа с кехлибар, което е страхотно постижение за човек на двайсет години. Мисля, че на нея й предстои много сериозно бъдеще и трябва да бъде следена.
------------------------
Капитал;2007, бр. 48;
жава и че процесът срещу него е бил инсценировка. „Надявам се, че хората по света виждат какво се случва с опозиционните активисти в Русия“, заяви Каспаров. „Този режим е в опасност да се превърне в диктаторски“, каза той, визирайки управлението на президента Владимир Путин. „Другата Русия“ бе спряна от участие в изборите,
------------------------
Капитал;2007, бр. 48;
Според Момчил Василев стратегия за действие на национално ниво се разработва в момента. В същото време той е категоричен, че политическата класа е абдикирала от проблема и риторично пита: „Да сте виждали на някое от мероприятията, които организираме, някой загрижен за проблема политик.“
------------------------
Капитал;2007, бр. 48;
Подобно е и положението с телекомуникационните компании, като например БТК в България, съответно „Телефоника“ в Испания. „Телефоника“ виждат около 150 хиляди студенти, които имат възможност да си купят лаптоп, но месечните такси за интернет са много високи. В същото време компанията харчи много пари, за да привлече тези студенти като бъдещи клиенти, да им продаде мобилен телефон и други услуги, които да ги привърже към тях. Вместо това те им предложиха безжичен интернет в университетите и кафенетата, както и ADSL пакети на пониски цена. Това проработи в Испания, в България също би могло.
------------------------
Капитал;2007, бр. 48;
ките от Полша, Украйна и Босна. С найголеми шансове, разбира се, е босненката BH Telekom (мобилен оператор), защото тя е реално готова да се сгоди и бързо да се омъжи. Що се отнася до другите две националности, както стана ясно, ТА ги желаел, но засега не виждал подхо
------------------------
Капитал;2007, бр. 48;
което виждате отдолу, са безкрайно количество правилно подредени правоъгълници с различни ярки цветове.
------------------------
Капитал;2007, бр. 48;
Поне на мен не ми е известно. Не виждам смисъл от подобен морален кодекс. Идеята за авторски права в съвременния свят е доста преекспонирана. Както буккроснингът, така и пиратството, макар да са доста различни едно от друго, са начин за разпространението на книги и стимулиране на четенето. Буккросингът е нещо като виртуална библиотека, макар и много хаотична.
------------------------
Капитал;2007, бр. 48;
От изложбена площ. Книгите да могат да бъдат представени така, че да могат да се виждат. Първо площ за търговия на едро, където всички книги да бъдат пред очите на търговците, които купуват. После от продажбена площ тя също не е достатъчна.
------------------------
Капитал;2007, бр. 48;
убийства на президенти, войната във Виетнам, студената война... И изглеждаше на пръв поглед, че няма връзка между всички тези събития. Не съм историк, просто минавам от събитие на събитие като журналист, но в тези години всичко беше така динамично и бързо, че дори аз често не виждах какво съм заснел. Накрая просто зървах какво са публикували на страниците на списанията. Всичко минаваше като картини от прозорците на бърз влак. Аз
------------------------
Капитал;2007, бр. 48;
Мерилин за първи път показа сексуалността. Тя беше добра актриса и това, което се виждаше на екрана, беше просто образ. Мерилин умееше да показва сексуалността по особено различен начин. Не беше красива, но беше перфектна за влюбване, гушкане и чукане.
------------------------
Капитал;2007, бр. 50;
Преди година един инвестиционен банкер от Ню Йорк възкликна в София: „Не бях виждал досега някой да украсява коледна елха с „Джони Уокър“. Вие явно много обичате да пиете уиски.“ За него рекламните гирлянди си останаха част от екзотиката на софийския пейзаж като скитащите кучета, ромските каруци и подвижните плочки по тротоарите. А и трудно може да се разбере логиката на град, който харчи по 50 милиона на година за опаковане на боклуците си, но му се свидят няколкостотин хиляди лева за праз
------------------------
Капитал;2007, бр. 50;
с името. Ей ти, либиеца, с къдравата коса и слънчевите очила отиди до високото момче от България, не виждаш ли, че е празно до него. Не мърдайте. Ей, двамата стига сте се цупили, дръжте се възпитано. Стойте така. Усмивкааа...“
------------------------
Капитал;2007, бр. 50;
се държави отново застанаха от противоположни страни на масата по въпроси, като например списъка с продукти, помагащи за намаляване на вредните емисии газове от слънчеви панели и вятърни турбини до готварски печки. Докато ЕС и САЩ искат освобождаването от мита на тези 43 одобрени от Световната банка продукти, много развиващи се държави виждат скрита подкрепа за големите компании. Развитите икономики също влязоха в сериозен спор Брюксел настоява за твърда рамка от 25% до 40% намаляване на вредните емисии до 2020 г., докато Вашингтон продължава да отхвърля вся
------------------------
Капитал;2007, бр. 50;
Галина Кубратова, клиничен психолог, казва, че ако след третия месец с бебето не се общува, то забавя умственото си развитие, защото мозъкът няма стимули да развива нормално невроните си. Тя дава за пример децата от дом „Надежда“ в София, който по думите й е един от добрите в страната с професионалния си персонал. „Но дори тези деца при влизането им в първи клас са с умствена изостаналост. Всички животни те наричат кучета, защото са виждали само кучета. Могат да смятат с кюфтета, но не и с метри плат, защото не са стъпвали в магазин за платове.“
------------------------
Капитал;2007, бр. 50;
Половината от хората напускат след три години престой в компанията. Смята се, че това текучество би могло да бъде преодоляно в 30% от случаите. С други думи, 70% от служителите си тръгват, защото не сте предприели навреме необходимите мерки. Тези хора найчесто не виждат перспективи за себе си в организацията. Може дори да са направили опит да променят предприятието като ценности, организация, стратегия и т.н., но без успех. Q K
------------------------
Капитал;2007, бр. 50;
Иначе и този път Шпатова провокира със силни режисьорски хрумвания като финалната сцена, в която на фона на пълен мрак се виждат само светлините на няколко запалени цигари. Държат ги актьорите Снежина Петрова, Илка Зафирова, Вяра Коларова, Анастасия Лютова, Диана Спасова, Симона Костова, Стоян Младенов и Велислав Павлов.
------------------------
Капитал;2007, бр. 50;
Професионалните ми интереси и желанието за откриване на истинския смисъл на онова, което правя, за пръв път преди години ме отведоха в същите тези социални домове за изоставени деца. Тогавашната ми способност да виждам и разсъждавам за нещата беше като че ли найсилно оцветена от желанието да преживявам и показвам изкуството, което оставаше извън официалните ни сцени. Често когато ме питаха какво искам да постигна, се чувах да казвам, че искам да направя off сцената официална. В тогавашната реалност
------------------------
Капитал;2007, бр. 50;
Директорката на дома Андра скланя да разкаже виц за естонци (любим обект на подигравки заради своята мудност). Двама естонци берат гъби в гората. Излизат, виждат релси, дивят се наляво ли да поемат, надясно ли. Минава дрезина. Питат: далече ли е Талин? Не, казва машинистът. Може ли да се качим? Може. Пътуват, пътуват. След два часа почват да се чудят. Питат: извинете, далече ли е Талин? Е, вече да, отговаря им.
------------------------
Капитал;2007, бр. 51;
Найсклонни да виждат напредък в общественото развитие през 2007 са жителите на столицата и големите градове, привържениците на ГЕРБ. Найкритични към общественото развитие са хората, живеещи в селата, и тези, които
------------------------
Капитал;2007, бр. 51;
Посещавали ли сте наскоро паричния салон на някоя търговска банка? Там работят т.нар. системи за управление на опашките избираш необходимата услуга, взимаш си номерче от въпросния апарат и на електронното табло отсреща виждаш на кое гише ще те обслу
------------------------
Капитал;2007, бр. 51;
бодат големи НУЛИ, които съм виждал в статии по темата и се отнасят до цената на алтернативните продукти.
------------------------
Капитал;2007, бр. 51;
Всички виждат къде са пропуските организационни и законодателни, и всички знаят как може да бъдат предотвратени, но типично по български се сещат в последния момент.
------------------------
Капитал;2007, бр. 51;
Попитахме Светльо дали си има гадже. Имало някаква Петя, ама започнала работа в кафене. И напоследък не се виждали. Сетне помълча. А сетне заговори за соколи. Разказа как случайно попаднал на един разказ, само че как се казвал, май „Ловният сокол“, от една книжка на Ради Царев. Това
------------------------
Капитал;2007, бр. 51;
и казва: Имаше нещо откривателско в идеята на Кьовеш. Ние обаче му казахме, че идеята си остава вятър работа, докато не я осъществи в действителност; но, ако я осъществи... ако само я осъществи! Друбинч високо вдигна ножицата, тогава той ще се качи на тезгяха, а ние ще се изредим покрай него, тук пред тезгяха, където показвам, и подред ще целунем върха на обувките му. Виждате какъв ни беше кярът от цялата тази идея. В крайна сметка се получи следното.
------------------------
Капитал;2007, бр. 51;
Сутрин те стават около 8. Знам, че закусват с мляко и чай. Когато се връщам, виждам, че излизат на разходка с издутите си кореми. Казват, че всеки се е родил от една такава жена с подут корем, който несъразмерно я увеличава. Много от тях придържат коремите си от долната страна.
------------------------
Капитал;2007, бр. 51;
Първите ми спомени за Коцето са някъде от средата на 80те, когато кръстосвах между Главната и Стария град, а на Амфитеатъра пиеха „Хавана клуб“ и подрънкваха на китари разни пичове с бради, коси и съдрани дънки от „Кореком“. Може комунизмът да е процъфтявал навред по милата родина, но, ей богу, на пловдивския Амфитеатър нямаше следи от него. Или поне сега така ми се струва. Точно там виждах, поточно мервах профучаващото нещо Ганевски.
------------------------
Капитал;2007, бр. 51;
но се самоуби, но той нямаше нищо общо, съвсем отделна история. Помня и как се събуждаме след някакъв запой, глава до глава на ъгловия миндер в кухнята у тях, а баща му си кашля дробовете в банята и преди да тръгне за бачкане, надниква при нас, за да съобщи: „Има бирички в хладилника!“ Коцето също кашляше здраво. Понякога не го виждах, но чувах кашлицата му и знаех, че е наоколо. Един кашлящ призрак между дуварите на Стария град.
------------------------
Капитал;2007, бр. 51;
Като си мисля сега, в България има много такива призраци. Те хем са някъде там, хем са тук с нас, които още не сме се дематериализирали поради неведоми причини. Но докато повечето мои хора все пак са нещо като полупризраци, защото или се чуваме, или се виждахме през годините, или поне научавам достоверни сведения за тях, Коцето изчезна абсолютно и окончателно.
------------------------
Капитал;2007, бр. 51;
Казват, че си идвал в Пловдив за погребението на родителите си или нещо такова, но никога не срещнах човек, който го е виждал лично. На всеки някой друг му беше казал, че го е видял, а това си е призрачно отвсякъде. Трети пък бяха чули от четвърти, че са го засекли в Щатите, май в Калифорния. Бил напълнял и оплешивял, но това не мога да си го представя, вероятно защото никога не съм виждал дебел и плешив призрак.
------------------------
Капитал;2007, бр. 51;
Така е. Три стотачки баща ми печелеше за седмица. Никога не бях виждал в ръцете си толкова пари. Изкушението беше голямо. Можех да кажа вкъщи, че в Прага са ми откраднали джинсите.
------------------------
Капитал;2007, бр. 51;
а под нея пишеше „Честит рожден ден, Лиза“. Щом го прочете тя усети страх в стомаха си и въздъхна. В този момент Лиза чу потракване по прозореца. Погледна и видя на перваза да стои котка, която й се усмихва. Лиза не вярваше в усмихващи се котки. Тя не вярваше почти в нищо, но се приближи. Поблизо, дори съвсем близо. Дъждът валеше и малко размазваше картината, но ето така, залепила нос на стъклото, тя виждаше много ясно котката отвън, която й се усмихваше. И Лиза й се усмихна. Котката избяга.
------------------------
Капитал;2007, бр. 52;
и виждате, че стрелката (pointer) на GPSa му показва колко метра остават до следващата бензиностанция или хотел.
------------------------
Капитал;2007, бр. 52;
Класацията за региона на Европа и Азия се подрежда така: IKEA, Skype, Nokia, Zara и Adidas. Когато този пъзел на найвлиятелните брандове се наложи върху България, се виждат три празни петна. Липсват американската Starbucks найголямата световна верига от coffee shops, шведската IKEA найголямата верига за мебели в света, и испанската Zara любима модна марка от среден клас на европейското население. Добрата новина е, че през 2008 г. (песимистично през 2009 г.) трите маркиикони вече ще са в България.
------------------------
Капитал;2007, бр. 52;
скоро Доган ще диша във врата на БСП. И ако това е явната проекция на силата на ДПС, много поинтересна е скритата, която се изразява в приятелства с политически кръгове вътре в СДС и отчасти в НДСВ и със стимулирането на нови формации от типа на партията на бизнесмена Христо Ковачки. Като се анализира общата политическа обстановка, никак не са смели прогнозите на онези, които виждат триумфа на два нови полюса ГЕРБ и ДПС и един балансьор между тях БСП.
------------------------
Капитал;2007, бр. 52;
Не съм съгласен с това мнение то носи носталгията на старите хора, които винаги са смятали, че новите поколения са полоши от тях, че не знаят какво правят, че „по наше време беше подобре“. Някои хора все още мислят, че Европейската общност беше много подобре, когато имаше само шест членки след края на Втората световна война. Те не виждат колко поуспешна е Европа днес. Сега имаме 27 свободни и демократични страни. Да не искате да съм песимист? Не
------------------------
Капитал;2007, бр. 52;
За горното говорене вече има термин greenwashing. Това означава да говориш за зелено и да печелиш от това говорене, без да правиш нещо по въпроса. В крайна сметка медиите подсилват зелената вълна така, че хората са заслепени от зелени обекти на желанието и не виждат истинския проблем.
------------------------
Капитал;2007, бр. 52;
НАДЕЖДА : Банско любим град, но за нещастие непощаден от съвременната мания към бетона. За сетен път очите ми виждаха тази зловеща гледка, но реакцията ми не беше поразлична. Планината постепенно се скриваше от погледа ми, само споменът за нея оставаше...
------------------------
Капитал;2008, бр. 1;
Новата 2008 г. започва с високо ниво на оптимизъм сред поголямата част от хората. Тези, които очакват добра нова година за себе си и за страната, са повече от песимистично настроените. 61.3% прогнозират личен успех, а 54% виждат добри събития и промени за страната. Песимистичните нагласи и по двата въпроса остават в границите на една трета
------------------------
Капитал;2008, бр. 1;
„Това е политиката едните искат да свалят другите. Не крия, че е много полесно да си в опозиция. Много поудобно е. Само че, като седнеш на стола, виждаш, че
------------------------
Капитал;2008, бр. 1;
Васил Иванов от областното пътно управление в Ямбол заяви: „Имаше моменти, когато на половин метър нищо не се виждаше пред водачите на разчистващата техника“, каза Иванов. На въпроса чия е вината той отговори така: „Поделена е между вятъра и шофьорите, които не бяха подготвени за пътуване в зимни условия.
------------------------
Капитал;2008, бр. 1;
Виждам празни работни места в модерни светли офиси без обитатели. Ако сенките на истинския HR останат неоткрити, той ще умре. Действай!
------------------------
Капитал;2008, бр. 1;
се правят забележки на високопоставен. Когато забележите, че ваш колега играе, тогава преценете ситуацията. Ако сте затрупани от работа и той нехае, можете да го помолите учтиво да помогне, след като приключи играта си. Във всички случаи той ще се почувства неудобно, защото ще му стане ясно, че го виждате. Освен това найвероятно ще разбере, че поведението му в случая е некоректно по отношение
------------------------
Капитал;2008, бр. 1;
тения бранш, мениджърът на „Яхтинг БГ“ говори за бизнеса, сякаш плува в свои води. Казва, че тук се е научил да гледа в перспектива: „В момента, в който започвах работа, виждах не подалеч от следващата седмица, сега вече виждам до края на следващия сезон, доста подалеч от носа си.“ Твърди, че лично за себе си не планира нищо в професионално отношение. „Не искам да казвам, че след няколко години ще съм на едикаква си позиция. Позицията, която заемам в момента, ме удовлетворява напълно.“
------------------------
Капитал;2008, бр. 1;
тения бранш, мениджърът на „Яхтинг БГ“ говори за бизнеса, сякаш плува в свои води. Казва, че тук се е научил да гледа в перспектива: „В момента, в който започвах работа, виждах не подалеч от следващата седмица, сега вече виждам до края на следващия сезон, доста подалеч от носа си.“ Твърди, че лично за себе си не планира нищо в професионално отношение. „Не искам да казвам, че след няколко години ще съм на едикаква си позиция. Позицията, която заемам в момента, ме удовлетворява напълно.“
------------------------
Капитал;2008, бр. 1;
МНОГО НЕЩА ОСТАВАТ ИЗВЪН ОБРАЗА ИЛИ СНИМКАТА. КОЕ Е ТОВА, КОЕТО ВИЖДАТЕ, НО НЕ МОЖЕТЕ ДА ИЗРАЗИТЕ? Има моменти, когато гледаш съществуващите неща, но си ограничен от своя личен
------------------------
Капитал;2008, бр. 1;
ЧЕРНО И БЯЛО ИЛИ В ЦВЕТОВЕ? Перфектно виждам света пред себе си в черно и бяло и 120 нюанса на сивото.
------------------------
Капитал;2008, бр. 1;
Все още е тъмно и небето е обсипано със звезди, когато тръгваме към автобусната спирка. Не съм виждала толкова много звезди през живота си. Предполагам, че
------------------------
Капитал;2008, бр. 3;
— Преди 20 години се възмущавахме, че на Милко Балев синът карал скъп мотор. Тогава това дразнеше и се чуваше, без да се пише в пресата. Сега виждаме, че милиони се изсипват в нечии джобове. Които са го чули, са се подразнили. Но тези, от които зависи, ще се напра
------------------------
Капитал;2008, бр. 3;
— Тези, които плюят срещу образованието или качествата на Емел Етем, не са съвсем коректни. В една изкривена държава с толкова изкривена политика като България Емел Етем е всъщност точният човек за съответната работа. И това, което виждаме, само го доказва. Не е виновна тя, че е амбициозна и безскрупулна. Това са качества, присъщи както на световните негодници, така и на доста световни гении. Виновни сме всички ние, които търпим изстъпленията й срещу самите нас. И професорите, които са ни дали дипломи, че сме инженери. Нищо, че дори за хора със собствена чест не ставаме.
------------------------
Капитал;2008, бр. 3;
cака изглежда центърът на София преди посещението на руския президент Путин. Какво виждаме на тази снимка:
------------------------
Капитал;2008, бр. 3;
как да са едновременно дясна европейска партия и да не виждат нищо нередно в круизите на Путин у нас.
------------------------
Капитал;2008, бр. 3;
после ги закриха, защото помощите са сигурен доход и плюс доходите от сивата икономика им осигуряваха сравнително нормален живот. Тъкмо затова те не се и квалифицираха нямаха стимули.“ Найопасно според него е, че вече има пълнолетни млади, които никога през живота си не са виждали родителите си да работят. „А децата повтарят модела на родителите си малки далавери плюс помощи. Тези 1517 години промениха манталитета на маргиналите те започнаха да мислят, че държавата им е длъжна и да живеят ден за ден“, обобщава Сечков.
------------------------
Капитал;2008, бр. 3;
От доста време тъпчете на едно място и не виждате перспектива за повишение? Претоварен сте, на всичкото отгоре вашата работа не се забелязва и оценява подобаващо? Или просто вече ви е скучно и имате нужда от ново предизвикателство?
------------------------
Капитал;2008, бр. 3;
Всъщност това, което казват за двамата служителите им, обикновено е, че се допълват идеално. Радева и Илчев са разпределили задачите си още от началото тя движи финансовите и административните въпроси, а той техническите и маркетинговите. „Димитър Илчев е найдейственият човек, когото съм виждала, а Боряна Радева е много уравновесена.
------------------------
Капитал;2008, бр. 3;
Последните тенденции в производството на дървени и всякакви други играчки найдобре се виждат на световните панаири.
------------------------
Капитал;2008, бр. 4;
Някои си застраховат колите, други ги освещават. Нали сте виждали стикери върху задното стъкло с надпис “Бог ми е навигатор”?
------------------------
Капитал;2008, бр. 4;
„Прочетох поста ти с голям интерес и сериозно се замислих над твоята дилема. Не ти губя времето, защото се класирам според твоите критерии печеля над 500 хиляди годишно. Но така, както ги виждам нещата, ти ми предлагаш, чисто и просто, една много скапана сделка. Ето защо: това, което предлагаш, е проста размяна ти предлагаш своите прелести срещу моите пари. Просто и ясно. Обаче има още едно съществено нещо твоята красота ще намалява с времето, докато парите ми не. Всъщност много е
------------------------
Капитал;2008, бр. 4;
[square6] Ако има някой виновен за стачката на „обърнатите джобове“ във футболния клуб ЦСКА, това е домакинът на отбора. Нещата „изясни“ офанзивният полузащитник на червените Велизар Димитров: „Домакинът на отбора беше изпрал анцузите с джобовете навън. Или просто така са изгладени и така се получи. Не виждам за какво трябва да бъдем
------------------------
Капитал;2008, бр. 4;
Така лелята, която ту се усмихва, ту се превръща в злодей, обяснява процедурата за прокарване на телефон на БТК. Сценарият е от реклама на “Мобилтел”, която по думите на главния директор “Маркетинг” на оператора Андреас Майерхофер “ще виждате често”. Найголемият телеком в България започва директно да конкурира доскорошния монополист при фиксираните връзки, се разбра през седмицата. “Мобилтел” вече предлага стационарен телефон и интернет и за домашни абонати.
------------------------
Капитал;2008, бр. 4;
Смятате съкращения като DNS, TCP, или UDP за ненужен мисловен товар, но пък искате пълна власт над своята WiFi връзка? Софтуерът Wireshark (http://www.wireshark. org/) ще се занимае с тях вместо вас. Той анализира всички данни, получени и изпратени през интернет, и ги показва на вашия монитор в реално време. По този начин вие ще виждате във всеки момент кои IP адреси имат вземанедаване с вашата мрежа. Така може да следите за натрапници, закачили се за вашия (некодиран) WiFi сигнал.
------------------------
Капитал;2008, бр. 4;
да видим, е секретен военен архив „намерен на мястото, известно преди като Сентръл парк“. Виждат се мигове от 27 април 2008, найщастливия ден на двама млади (Майкъл СталДейвид, Одет Юстман), които очевидно се влюбват
------------------------
Капитал;2008, бр. 4;
им „наложим“ собствен гласов коментар или да монтираме музикален фон. Никакъв проблем не са и онези изумителни филмчета с много бавно падаща капка вода в пълна чаша, в които виждаме всяка изменяща се гънка на водната повърхност.
------------------------
Капитал;2008, бр. 5;
„Статистиката [...] е коментиращо огледало... Когато виждаш някаква тенденция, трябва да подаваш информация.“
------------------------
Капитал;2008, бр. 5;
Усещането е не толкова на яд или досада за загубените пари, колкото за безсилие. Безсилие срещу собствения си наивитет, погрешна преценка и безхаберие. Няма върху кого да прехвърлиш отговорността или да я споделиш. Съзнаваш го точно така, както виждаш всичките си физически предимства или почесто недостатъци, когато след душ се изправиш гол пред огледалото. Дейвид Денби, филмовият критик на „Нюйоркър“, великолепно го е описал в книгата си American Sucker („Американски загубеняк“) неговото собствено пътуване
------------------------
Капитал;2008, бр. 5;
След първоначалния отпор обаче служителите в повечето компании подкрепят решението да се въведе ограничаване на онлайн общуването. След време те виждат ползите както за себе си, така и за екипа, с който работят. В една от фирмите например денят без имейл довел до почести срещи между колегите, които постепенно се опознали. Така, когато един ден дошла спешна поръчка, много бързо се сформирал екип от 40 души от различни отдели, които заедно я изпълнили в срок. Според мениджърите това не би се случило преди препоръките за повече офлайн разговори.
------------------------
Капитал;2008, бр. 5;
в лаундж и достъпни и за една поулегнала публика. Слизайки по достолепните мраморни стълби, осветени от великолепни кристални полилеи, се стига до виолетовата баня, която е обща за „Опера“ и новия клуб „Маскара“. Това, ако мога да добавя, е една от найчистите тоалетни, които съм виждала в София, а осветената от полилеи женска тоалетна има пет кабинки.
------------------------
Капитал;2008, бр. 6;
59.9% не одобряват изграждането му. Найвисоко е неодобрението в групата на 35 59годишните и тези с основно и средно образование. Сред найяростните противници са симпатизантите на „Атака“, ДПС и ДСБ. Въпреки този силен негативизъм в общината съществува и група 22.3%, която подкрепя изграждането на петролопровода, основно заради икономически ползи, които очаква от него. Политически ползи виждат 8.8%, социални 4.7%, и стратегически 3.8%. Почти половината от привържениците на БСП определят про
------------------------
Капитал;2008, бр. 6;
65.6% това е екологичната опасност. Този дял е повисок от дела на противниците на петролопровода, което показва, че дори и тези, които го одобряват, имат яснота за опасностите. Едва помалко от една десета са хората, които не виждат потенциални вреди от съоръжението. Всички те са привърженици на БСП.
------------------------
Капитал;2008, бр. 6;
Засега не е ясно кой вариант ще бъде избран. От Министерството на финансите не коментираха въпроса. Едно изглежда сигурно. Нов лицензионен режим едва ли е необходим, при положение че в България регулациите са в изобилие. “Не виждам какво ще се промени, когато търговците на гориво бъдат лицензирани. Какво ще им пречи това да продават безакцизно гориво”, коментира експерт от бранша. Решението на проблемите, каквото и да е то, ще дойде до месец, когато работна група с координатор зам.министър Кирил Желев ще предложи конкретни мерки. K
------------------------
Капитал;2008, бр. 6;
[square6] В 99% от случаите хората в България се договарят за нетна, а не за брутна заплата. Не виждам защо ще недоволстват, когато сами са си виновни, че са финансово неграмотни и си нямат представа що е то брутно възнаграждение. Това показва и колко алчни са българските работници когато им е изгодно, искат нетна заплата, защото не могат да смятат, когато обаче някоя законова разпоредба се промени държат си на брутната, защото медиите им казват, че така ще
------------------------
Капитал;2008, бр. 6;
В чисто човешки и професионален план работата като видеорепортер дава една идея повече свобода и удовлетвореност. „Откакто правя филмчетата в „Дарик“, виждам резултата от дейността си. В телевизията рядко съм имал възможност да гледам това, което снимам обикновено давам материала на репортера и заминавам на друго събитие. От десетминутен филм в ефир излизат наймного минутаминута и половина. Останалото потъва, въпреки че там може да има интересни детайли и важни от визуална гледна точка неща. Тук правя всичко сам и имам свободата да запазя това, което смятам за необходимо“, споделя Искренов.
------------------------
Капитал;2008, бр. 6;
можни стоки. В началото конфекция, покъсно дори какао и сухо мляко. Найголям потенциал обаче виждат в пазара на детски играчки и така през 1994 г. се появява Limex Toys.
------------------------
Капитал;2008, бр. 6;
ците виждат подобра възможност за печалба в тогава тепърва набиращия скорост пазар на ваканционни имоти. „Коренът на рода ми е от района на Банско. Винаги съм вярвал, че този край на страната има огромен потенциал за развитие като туристическа дестинация, както и стана. Така при първата възможност да закупим подходящ терен започнахме строителство“, разказва Иван Мекушин.
------------------------
Капитал;2008, бр. 6;
Как бихте постъпили в друга подобна ситуация? Отново бих анализирал проблемите на компанията и бих потърсил найрационалното решение. Наистина успешни са тези предприемачи, които виждат от какво има нужда пазарът и го предлагат преди другите.
------------------------
Капитал;2008, бр. 6;
Първото лице, което виждам в „Блек лейбъл“, е това на момчето от охраната. Чете книга. Вдига си погледа и ми казва, че има свободни места само на втория етаж. Влизам сред облаци парфюми
------------------------
Капитал;2008, бр. 6;
в ролята е Бюл Ожие от „Дискретният чар на буржоазията“, учудващо примирена с времето, с единствен порив да се освободи от сексвините на миналото. Дългите статични кадри на Оливейра са красиви и тъжни, отдавна не сте виждали Париж заснет толкова любовно.
------------------------
Капитал;2008, бр. 7;
[square6] А някой може ли да си представи как се чувстват тези жени, принудени да живеят с необразовани, болни хора, които не са чували за България, и как виждаш тяхната простотия и мълчиш, и не можеш и да се защитиш, защото знаеш, че трябва да изучиш децата си и че зависиш от тях. Казаха ми, че щом не мога да правя паста, съм нула, на което отговорих, че аз строя къщи и че това е попрестижно от правене на паста. Обидите и униженията са много, които тези жени търпят. Много малко са тези, окичените със злато,
------------------------
Капитал;2008, бр. 7;
„Опитайте се да се поставите на наше място, ние сме обграждани“, обясняваше той на отличния си английски, шлифован в Московския институт за международни отношения, „ние не можем да разберем защо бяха изградени например американски бази в България и Румъния.“ На въпрос на „Капитал“ какво го притеснява във военните съоръжения той отговори: „Не виждаме никакво практическо тяхно приложение за американската отбрана, тогава какво ви говори това?“
------------------------
Капитал;2008, бр. 7;
исна ми! Напускам, заяви неотдавна моя приятелка. Нямам време да си погледна семейството. Почти не се виждам със съпруга си, възпитавам дъщеря си по телефона. Забравих какво е кино и театър“, оплака се тя.
------------------------
Капитал;2008, бр. 7;
Хубаво е, че не ме виждате. Още похубаво е, че и аз не ви виждам. Иначе нямаше да мога да вържа едно смислено изречение.
------------------------
Капитал;2008, бр. 7;
Хубаво е, че не ме виждате. Още похубаво е, че и аз не ви виждам. Иначе нямаше да мога да вържа едно смислено изречение.
------------------------
Капитал;2008, бр. 7;
Започва се някъде на 25, когато виждаш първата си бръчка, купуваш си първия много скъп, много клинично тестван, много пречистен, много френски крем за опъване на кожата. Въпреки всички усилия обаче тенът вехне, ли вехне. И без да се усетят, младите баби учат внуците си да ги наричат маминка и категорично отказват
------------------------
Капитал;2008, бр. 7;
На път ще рече, че можем да се възползваме от батерията, която издържа около 4 часа, или да го включим към запалката на колата. В комплекта е включена и поставка за кола за закрепване към задната част на седалката. Екранът се върти, така че всички ще виждат. А филмът се вижда добре, независимо под какъв ъгъл гледаме в екрана.
------------------------
Капитал;2008, бр. 7;
КАК ОЦЕНЯВАТЕ ГРИЖАТА, КОЯТО БЪЛГАРКИТЕ ПОЛАГАТ ЗА СЕБЕ СИ? Те вече познават много козметични брандове. Виждам промените отпреди няколко години сега българките изглеждат много поизискани. Отделят много повече внимание на физическото си здраве, което е видимо. Пазарът се развива в посока към тази изисканост и стил и това си личи във всичко.
------------------------
Капитал;2008, бр. 7;
Въпреки това прозрение, което преобърна доскоро крехкия й детски свят, Лили не можеше да се откъсне от приказките. По тийнейджърски романтична тя още мислеше, че е възможно да се прояви Принцът на белия кон. Разбира се, в образа на принца найчесто виждаше Джъстин Тимбърлейк и порядко Чад Майкъл Мъри. Едната стена в стаята й беше облепена с плакати на Джъстин, другата с постери на One Tree Hill.
------------------------
Капитал;2008, бр. 7;
Пътят към големия музикален магазин минаваше през подлеза, който стоеше недовършен от години. Ламаринената ограда на места беше изкривена или направо липсваше. Отзад се виждаха голи бетонни колони и купища тухли, пластмасови опаковки, кутии от цигари и всякакви други боклуци. На завоя, точно където ламарината внезапно свършваше, Ема забеляза в полумрака на строежа захвърлено червено палто. Изглеждаше ново и беше странно, че някой го е зарязал там. Ема и Лили се спогледаха и прекрачиха металната рамка, която някога е била част от оградата.
------------------------
Капитал;2008, бр. 8;
Обнадеждаващо обаче е, че немалка част от предприемачите в сектора спират да мислят в „блокченца“, а виждат в изграждането на красива „къщичка“ подобри възможности за печалба. K
------------------------
Капитал;2008, бр. 8;
„Планът за излизане на борсата съществува и сме готови за това, но не виждам да е благоприятна ситуацията. При нас излизането на борсата не е самоцел търсим поголяма публичност на компанията, а не толкова пари. Не мога да прогнозирам кога ще се нормализира пазарът това значи да прогнозирам кога ще свърши световната финансова криза“, коментира Румен Георгиев, изпълнителен директор на застрахователната компания „Армеец“.
------------------------
Капитал;2008, бр. 8;
Да бъде проактивен и да мисли в перспектива също е много важно. „Служителите трябва да умеят да виждат извън „собствената си кутия“ и задължения за деня. Онези, които просто гледат да мине работното време и да избягат от отговорност, със сигурност не трябва да разчитат, че ще заслужат доверие
------------------------
Капитал;2008, бр. 8;
Контактувам с много клиенти и партньори по електронен път. Чудя се дали да си направя автоматичен подпис, какъвто виждам в доста от писмата, които получавам. Има ли някакви правила за съдържанието на такъв подпис и необходимо ли е да се подписвам в края на имейлите си, при положение че там ще излиза моят автоматичен подпис?
------------------------
Капитал;2008, бр. 8;
С изненада виждам „моя клошар“от миналата година Гюнтер, бивш счетоводител, изпаднал на улицата след някакъв служебен гаф плюс семейни сътресения. Събира вестници в района, „работното му време“ е от 7 до полунощ. Пак е на същата пейка, влиза да се постопли и остава часове, за да решава судоку. Това е голямата му страст, прави го бързо и почти механично. Затова събира вестниците
------------------------
Капитал;2008, бр. 8;
Така стигнах до идеята за прозорецааквариум. Двойно дебело стъкло със слънцезащита, пълно с вода, с цилиндрични краища отстрани, където рибите (найподходящи са плоските риби, като на рисунката) да могат да се обръщат. Това може да промени факта, че все порядко виждаме обикновени аквариуми в къщите на хората; но и да срещне сериозна съпротива от страна на групите за защита на животните.
------------------------
Капитал;2008, бр. 8;
На триста метра от президентството и на четиристотин от паметника на Цар Освободител, но не е оживено, шумно и прашно. Your Place е в безистена на ул. „Стара планина“ 5. Вляво след стълбите виждате червен светещ надпис. Тук сте.
------------------------
Капитал;2008, бр. 9;
и в нашата страна. Други 13.8% се опасяват от ответната негативна реакция на Сърбия към българските граждани; 9.5% виждат в балканските събития опасност от разпад и в останалите мултиетнически държави;
------------------------
Капитал;2008, бр. 9;
Председателят на лекарския съюз др Андрей Кехайов подкрепи увеличаването на здравната вноска и средствата за здраве, но отказа да коментира проекта за здравна карта, тъй като не го е виждал. От Сдружението на общопрактикуващите лекари призоваха проектът за карта да бъде представен за обществен дебат. „Системата на здравеопазването не е казарма, в която да заповядаш всички да се
------------------------
Капитал;2008, бр. 9;
Говорил съм много за влиянието на корупцията, организираната престъпност и недостатъците на съдебната система върху инвестиционния климат в България. Но ще спомена и един нов проблем, който чувам все почесто от американските инвеститори тук. Става въпрос за недостига на квалифицирани работници и професионалисти. България трябва да обърне внимание на това и виждам, че правителството гледа сериозно на този критичен дефицит. Един от начините за преодоляването му е да се помисли как българите, които живеят в чужбина, да се върнат тук. Но според мен друга
------------------------
Капитал;2008, бр. 9;
Не виждам такива рискове. По отношение на сигурността силите на КФОР остават в Косово и са готови да реагират на всякакви инциденти и изблици на насилие. Нашето мнение е много ясно това не е прецедент за каквито и да било бъдещи промени на граници или бъдещи декларации за независимост. На политическия фронт фактът, че Македония, Хърватия и Албания са държави, които много сериозно гледат към потенциално членство в НАТО, което, как
------------------------
Капитал;2008, бр. 9;
и училището, в което учех, се казваше „Георги Димитров“. Много беше интересно да гледам през прозореца и да виждам това, което е виждал Димитров. А изгледът е към Кремъл. Разбира се, тогава там е бил Сталин, а във времето, в което аз живях, там беше Путин. Това са два много различни периода от историята на Русия. K
------------------------
Капитал;2008, бр. 9;
и училището, в което учех, се казваше „Георги Димитров“. Много беше интересно да гледам през прозореца и да виждам това, което е виждал Димитров. А изгледът е към Кремъл. Разбира се, тогава там е бил Сталин, а във времето, в което аз живях, там беше Путин. Това са два много различни периода от историята на Русия. K
------------------------
Капитал;2008, бр. 9;
Не толкова позитивно е отношението му към продуктите, които се създават тук обаче. „Виждал съм доста различни стандарти на пазара. Виждал съм както много добра работа, така и посредствени неща. Но така е навсякъде“, казва Кобза. Според него ключово за развитието на пазара е намирането на талантливи хора, които да поемат увеличаващото се количество работа. „Мисля, че когато растете толкова бързо, имате нужда от много добри новоизгряващи таланти. Да намерите правилните хора. Да се развиваш толкова бързо, това е трудното в ситуацията тук“, разсъждава Кобза.
------------------------
Капитал;2008, бр. 9;
Предпролетно еврото напълня нездравословно никой досега не го беше виждал с толкова много килограми от формирането на еврозоната през 1999 г.
------------------------
Капитал;2008, бр. 9;
[square6] „Елхим Искра“ В предоставения годишен неодитиран отчет на „Елхим Искра“ АД се виждат 355% реализиран ръст на нетната печалба до 2.64 млн. лв. за 2007 г. спрямо 0.58 млн. лв. за 2006
------------------------
Капитал;2008, бр. 9;
Греъм Хасти от London Business School констатира: „Пазарът на труда за хора с МВА в Европа е на рекордно равнище и не виждам облаци на хоризонта. Очакваме повечето студенти да имат различни предложения за работа при дипломирането им.“
------------------------
Капитал;2008, бр. 9;
не виждаш. Не срещаш хора, характери, традиции...” И Палин е на същото мнение, такава е и целта на Би Би Си със сериите да се покаже очарованието, да се върне старият смисъл на пътешестването като познание за света от първо лице.
------------------------
Капитал;2008, бр. 9;
КОГА СА ТИ ПОИНТЕРЕСНИ В ПОЛЕТ ИЛИ КОГАТО СА КАЦНАЛИ? Всякак. Те имат една особена статична красота. Макар че в момента не лети, ти виждаш полета в птицата, усещаш го. А тя те гледа спокойно, но гордо, с невиждащи очи. Не те забелязва. Човекът е под достойнството й...
------------------------
Капитал;2008, бр. 9;
Докато пресичам главния площад на Кристчърч, виждам голяма тълпа около един човек, който жонглира, седнал на двуметров велосипед с едно колело. Тази седмица тук се провежда Световният фестивал на уличните музиканти, така че Кристчърч, град с 300 хил. души, смятан за един от големите градове на Нова Зеландия, гъмжи от улични артисти, комедианти и клоуни от странни шоута по целия свят. Тълпата избухва в смях, а аз се приближавам да видя защо. Чудя се дали този е човекът, когото вчера видях да поглъща мечове.
------------------------
Капитал;2008, бр. 9;
Той се обръща и аз виждам двете големи криле, татуирани на гърба му. Да, той е. Мога да си тръгна, защото знам номера му, но оставам загледана. Актьорът си говори с публиката и искам да
------------------------
Капитал;2008, бр. 9;
и с няколко мачете в ръцете си, а аз се чудя как човек решава да стане уличен артист. Точно тогава той казва: „Аз съм Космическия каубой, дошъл съм чак от Австралия...“ Чакай малко, удрям се аз по челото, аз определено съм го виждала и преди вчера. Точно така! Той беше на единбургския Fringe фестивал миналата година през август! Колко странно да се натъкнеш на един и същ човек буквално на другия край на света...
------------------------
Капитал;2008, бр. 10;
Че безмитни бензиностанции 16 години са давали от печалбата си на МВР, което също толкова години не виждаше никаква корупция в това и принципно се бореше срещу затварянето им. За да го направи чак сега след тежка външна преса.
------------------------
Капитал;2008, бр. 10;
В бюджета по принцип би трябвало да се отразяват приоритетите на политиката, но със спешно раздадените милиард и половина в края на годината това далеч не е така. Според справките, които „Капитал“ опита да събере, найвисшата ценност, с една пета от похарчените от излишъка пари, е изграждането на пътищата (щеше да е добре, ако се виждаше и ако се
------------------------
Капитал;2008, бр. 10;
През последните години лихвените проценти растяха, но както виждаме, сега този тренд на покачване е спрян от Европейската централна банка. А процентите са повисоки, понеже спредовете са повисоки. Но на прак
------------------------
Капитал;2008, бр. 10;
Може би найизвестният от всички варианти е закупуването от местна автокъща вносител на употребявани автомобили. Вероятно повечето от вас са виждали огромните обособени пространства с паркирани върху тях стотици коли, найвече в покрайнините на градовете. На всяка кола накратко са описани характеристиките и цената й. Какво обаче ни казва тази кратка информа
------------------------
Капитал;2008, бр. 10;
[square6] Aз поне не съм видял това в България да работи. Викни приятел, че да те изгонят от работа заради него, да си развалите дългогодишното приятелство и какво ли още не, виждал съм това с очите си.
------------------------
Капитал;2008, бр. 10;
В Сингапур, порталът на Изтока, Палин прекарва броени минути заради 10дневното си закъснение, все пак успява да хване връзката си до Хонконг, товарния кораб „Нептун даймънд“, когато той е на 6 км навътре в морето. После празнува найюжната точка на пътуването, на 150 км от екватора, след което за пръв път след Лондон поема на север. Виждаме го в освежителен джогинг
------------------------
Капитал;2008, бр. 10;
на спектакъла се появявах на колело като клоун и трябваше без думи да изиграя на бързи обороти цялото представление. РЕЖИСЬОРИТЕ ТЕ ВИЖДАТ ПОВЕЧЕ В КЛАСИКАТА... Въпреки това съм имал възможност да играя доста разнообразни образи. Сериозната драматургия може да ми е само от полза. Играл съм и в спектакъл по съвременен текст „Трейнспотинг“ на Иван Пантелеев. Беше много приятно, даже го представихме с микрофони на парти пред 1000 души. Оттогава не ми се е случвало, но вярвам, че предстои.
------------------------
Капитал;2008, бр. 10;
и обозначенията върху тях се виждат трудно. За сметка на това към тъчпада са добавени линии за вертикална и хоризонтална навигация. Обликът на вътрешната част на компютъра се допълва от няколко сини диодни лампи, които сигнализират за определени процеси работещ WiFi или Bluetooth например.
------------------------
Капитал;2008, бр. 10;
се търкаля. Изглежда, че стълбата е била много висока. И единственият човек, който би трябвало да го разбере и да му повярва, е Милена, а тя не иска да го погледне, сякаш никога не са се виждали през живота си.
------------------------
Капитал;2008, бр. 11;
Няма роднинство с батко министър, няма групировки, няма мощни джипове и типове с тъмни костюмчета. Така ви се виждат нещата, ако сте със слънчеви очила.
------------------------
Капитал;2008, бр. 11;
Това, последното, би следвало да ви предпази от погрешно заключение вие виждате не симпатичен сервитьор, а младия собственик на клуб Snooker в Студентски град.
------------------------
Капитал;2008, бр. 11;
Style, автор на българския клип. Тя споделя своите впечатления от начина на комуникация в съседните държави: „Ако гледаш гръцка или турска реклама, като отидеш там, виждаш това, което е в рекламата.“
------------------------
Капитал;2008, бр. 11;
Джемсешънът започва с изсвирване на просто разгряващо упражнение в до мажор. Така учените виждат кои дялове на мозъка се ангажират при повторение на предварително заучена нотна последователност. После те позволяват на пианистите да импровизират с тази проста мелодия, но без да променят ритъма й и без да имат право да ползват много тонове извън до мажор скалата. Понасетне с музикален съпровод джазмените свирят известна блус песен. Накрая, пак със съпровод, те импровизират свободно, свирейки същата песен.
------------------------
Капитал;2008, бр. 11;
нително място. Като влезеш през входа, изглежда като къща, но после виждаш, че няма покрив и се вижда звездното небе. Разбира се, има покрити пространства, но повечето хора се намират на открито, идват тук с приятели или просто семейства и танцуват. Обикновено идват неколцина французи, които обичат малийската музика, и хора отвсякъде. Не се сдържах и се включих на един джемсешън и бях изненадана колко естествено се получи аз импровизирах по моя начин и се вписах в тяхната картина.
------------------------
Капитал;2008, бр. 11;
Филмът е направен за 74 хил. лири, с помощ от Ирландския филмов фонд и лични пари на режисьора Карни, т.е. с половината от средния, държавно подпомогнат български филм... Въпрос на талант, честност към изкуството и неотказване. Толкова отдавна не сме ги виждали, че бяхме забравили, че са възможни.
------------------------
Капитал;2008, бр. 11;
XIX в. странджанска архитектура. Скоро виждаме и един от местните жители усмихнат дядо, който с удоволствие си бъбри с нас тук хора не идват често. Благодарение на него откриваме и кметицата леля Мара, която се отприщва да ни разправя истории.
------------------------
Капитал;2008, бр. 11;
Прекарвам следобеда, потопена в деликатната обстановка на Акароа. Изкачвам се по хълма, не се вижда жива душа. Огромен заек пресича пътеката и ме плаши до смърт. Решавам да се съсредоточа върху овцете. Не съм виждала преди такива овце. Чисто бели, любопитни, грациозно прескачат ниската ограда, за да преминат от другата страна, където тревата е позелена. Какъв скок само! Точно така скачат овцете във въображението ти, когато си лежиш буден по гръб и се притесняваш, че няма да спиш преди важната среща на другата сутрин. Овце като тези съществуват. На другия край на света, в Нова Зеландия.
------------------------
Капитал;2008, бр. 11;
Единайсет вечерта е, но изглежда сякаш е много много късно. Никой не е влязъл, откакто местните си тръгнаха. Ако не беше първото видео на „ДюранДюран“, което върви по телевизията, щеше да е гробна тишина. Тим се е преместил тук от Кристчърч преди осем месеца, когато родителите му купили мястото. Понякога става малко скучно, но това си има и своите предимства. Бизнесът върви добре, няма много работа и той знае, че работи за себе си. Освен това се среща с хора от цял свят просто докато си седи зад бара. Никога не е виждал някой от България.
------------------------
Капитал;2008, бр. 11;
Исках да споделя с вас чувството какво е да виждаш на платното бавно да изплува парче от морето, началото на края на една морска вълна, разбиващата се пяна, отразяващите се в нея слънчеви лъчи, оставащият накрая пясък, когато вече всичко е свършило. Всичко започва от плажа, вятърът брули гребените на надигащите се вълни, пръска малки капчици вода по лицето ми, във въздуха се носи уханието на водорасли и морска сол, самотни следи се забелязват в пясъка, изчезват в далечината, водата ги заличава една след друга, фигура се губи в далечината. Стоя и гледам неподвижно, идват и
------------------------
Капитал;2008, бр. 12;
мулира и вината на изпълнителната власт 43.4% виждат причините за сегашното състояние на изоставените деца в неправилната политика на всички досегашни правителства. Склонните да винят настоящата власт са едва 17%. Грешки в политиката на общините виждат 12.2%, а незаинтересуваност от страна на богатите 5.5%.
------------------------
Капитал;2008, бр. 12;
не виждат смисъл да се борят какво като скачаха по митинги, какво като сменяха партийната си окраска и хората, за които гласуваха та те получават винаги едно и също в малко поразлична форма... MKM
------------------------
Капитал;2008, бр. 12;
не. На него ще се случат някои работи. Един от хората... отива на екскурзия.“ Атанас Петров: „Аха?“ Иванов: „Очаквам много силна реакция в тая посока горе и трябва да помислим какво да правим, да сменяме тактиката. Къде ще се виждаме и т.н. Щото аз очаквам тотална атака срещу мен...“
------------------------
Капитал;2008, бр. 12;
кой ми е казал, че става дума за Иван Иванов, щеше да ми направи впечатление“, коментира Борис Велчев. Прокурорът защити шефовете на МВР с думите: „В това, което съм прочел, не виждам данни, които да насочват към вътрешния министър или главния секретар.“ Велчев каза, че ако се появят такива данни, прокуратурата ще реагира незабавно. Всъщност дали министърът е бил уведомен за „предателствата“ в ГДБОП е установим факт, в случай че на разпит бъдат подложени полицаите, които са правили разработката. От Военна прокуратура не бяха конкретни дали това ще се случи.
------------------------
Капитал;2008, бр. 12;
то часово време и инцидентите с тях по улиците сутрин се увеличават. Причината е в намалената видимост и лошата концентрация на водачите в сумрака. Така изследователи от Мичиганския университет установяват през 2001 г., че в седмицата преди смяната на времето блъснатите и загинали пешеходци са 65, а след нея 227. В тази група попадат и учениците, които стават сутрин рано. Родителите им са загрижени, че децата им не се виждат в сумрака, когато пресичат улици или чакат на спирките.
------------------------
Капитал;2008, бр. 12;
По тази формула се получава цена от около 20002500 евро за кв.м от хотела. Според същите източници обаче са нужни твърде много години, за да се избие тази цена, като се има предвид че „Радисън“ прави максимум 23 млн. лева печалба годишно. „Собственикът иска прекалено голяма цена. Това все пак е хотел в центъра на София, а не в центъра на Париж, а и на този етап не виждаме възможност да се изплати тази инвестиция“, коментира собственик на хотели в България.
------------------------
Капитал;2008, бр. 12;
Може да се каже. Ние не виждахме възможност за развитие там, но видяхме такава възможност в България.
------------------------
Капитал;2008, бр. 12;
Въпреки уверенията от всички страни, че „няма особени поводи за притеснение“, може да се каже, че финансовият пазар е виждал и подобри дни. Вече станахме свидетели на провалени или изобщо несъстояли се първоначални публични предлагания (IPO). Някои компа
------------------------
Капитал;2008, бр. 12;
го виждал след 14 ч. става пустош, като първи се изнасят мениджърите и после всички останали и всъщност загубите са мноооого повече от 50 милиона, ама то пък и англичаните надали са найдобрият пример, като говорим за трудова дисциплина.
------------------------
Капитал;2008, бр. 12;
до 6 април) виждаме, че той все още е верен на познатата му естетика на орнамента, но я ползва като фон на реалистични портрети и актове. Човешките фигури обаче не му се удават така лесно, както абстрактният орнамент.
------------------------
Капитал;2008, бр. 13;
МВР обявява конкурс за снимка. Право на участие имат само служители на Министерството на вътрешните работи. Снимките трябва да бъдат направени с мобилен телефон и на тях да се виждат наймалко един журналист и един, подобре двама, политици от опозицията. Председател на журито, което ще излъчи победителя, е главният секретар на МВР Валентин Петров, решаващ глас ще има собственикът на агенция „Фокус“ и бивш зам. партиен секретар във военното училище в Шумен преди 1989 г. Красимир Узунов.
------------------------
Капитал;2008, бр. 13;
Щеше да е смешно, ако не беше истина. Във вторник агенция „Фокус“ разпространи ексклузивна новина в рубриката „Полицейският скандал“ снимка, изпратена от читател, на която се виждат трима души в кафене водещият Георги Коритаров, депутатът от ДСБ ген. Атанас Атанасов и бившият директор на ГДБОП Ваньо Танов. Според коментара на агенцията снимката разобличавала лансираната от Танов версия, че той и Атанасов не се обичат многомного.
------------------------
Капитал;2008, бр. 13;
„Не виждам министърпредседателя гн Сергей Станишев и кмета на София гн Бойко Борисов като герои от филма „Мисията невъзможна“. Убедена съм, че заедно ще откриват още много обекти в София, финансирани и от българското правителство. Сигурна съм, че държавническото начало ще надделява.“
------------------------
Капитал;2008, бр. 13;
лев (виж стр. 1516) е било необходимо и полезно за „обществения интерес“. Едва ли премиерът ще е убедителен и ако представи и лансирания в обществото мотив на срещата Петков в ролята на медиатор е увещавал дупнишките бизнесмени да не „правят пакости“, защото България може да се размине с членството си в ЕС (те се виждат само няколко седмици преди страната ни да влезе в ЕС).
------------------------
Капитал;2008, бр. 13;
по такъв начин! Струва ми се отвратително.“ Той допълни още: „Не виждам сега кой може да поеме отговорност за сигурността на Алексей Петров.“ Последният отговори на изнесената информация със смразяващо изявление, разпространено отново чрез „Фокус“: „Ваньо Танов е като малко дете, бих казал дете в неравностойно положение, което седи върху купа сено с кибрит в ръката. Наложително е, който е поел ангажимент към него, да си го прибере възможно найбързо, защото покрай него и други започват да си играят с огъня и става опасно. Това е в интерес на държавата.“
------------------------
Капитал;2008, бр. 13;
Никой освен Румен Овчаров и шефовете на „Булгаргаз“ не е виждал графика с „Газпром“. Затова и не се знае с колко процента точно трябва да нарасне цената по договореностите с руския монополист тази година. Известно е само, че до 2010 г. общо поскъпването трябва да
------------------------
Капитал;2008, бр. 13;
но това е самоинициатива на колегите, защото ние също бяхме залети с подобни писма. Много наши колеги се свързаха с нас и ни подкрепиха, понеже утре същото може да се случи и на тях“. Той каза, че засега не предвиждат да правят нещо повече по случая. „Искахме да покажем коя е компанията. Оттук нататък не виждам причина да правим нещо повече“, смята Илиев.
------------------------
Капитал;2008, бр. 13;
Преференции бяха дадени на меценатите и ако спортът се възприеме като подобна на културата дейност, би трябвало и за него да има такива, е мнението на Георги Ганев, програмен директор на Центъра за либерални стратегии и председател на Българската макроикономическа асоциация: „Професионалният спорт е доста добре продаващ се продукт и не виждам защо трябва да
------------------------
Капитал;2008, бр. 13;
с настоящата си фирма, но не виждам поле за изява. Аз самата съм много амбициозна и реших да използвам цялата си енергия и да се откъсна от тази фирма. Чувствам как се мъча да крача, а като погледна не съм мръднала и милиметър. Тук не става въпрос само за пари, а за реализация, създаване на контакти, имидж. Моето мнение е, че мотивацията е предпоставка за прогрес. h
------------------------
Капитал;2008, бр. 13;
[square6] Помня един кандидат за административна длъжност за 500 лв. заплата, който дойде, обясни, че работи за „Майкрософт“, разпита ме, преди аз да мога да го питам каквото и да било. Беше с хубав костюм, уви, ризата му бе разкопчана, отдолу се виждаше потникът, както и бръснати преди 23 седмици гърди. Интересно ще е обаче да има такава класация за работодатели и интервюиращи. Сигурна съм, че изцепките ще надминат западните истории за кандидатите.
------------------------
Капитал;2008, бр. 13;
дина, когато осъзна, че е намерил отговора. Онзи магазин и онзи вид дрехи, които той виждаше във въображението си, не съществуваха тук, нито пък където и да било другаде. (...) В същото време обаче пазарът за тях бе налице.
------------------------
Капитал;2008, бр. 13;
В неговото въображение магазинът нямаше да има щанд и дрехите щяха да се виждат, достъпни като стил и цена. Младите хора щяха да идват в магазина със собствените си пари, без родителите си и без да знаят какво търсят, а щяха да излизат с дрехи, които бяха купили по свое собствено желание; и
------------------------
Капитал;2008, бр. 13;
В другия полюс са Маша и Вершинин. Те не забелязват огледалото. Виждат отражението си единствено в очите на другия, забравили провинциалния морал и болката на предадените от тях хора. Койна Русева
------------------------
Капитал;2008, бр. 13;
Какво се крие в неговите малки мехурчета? Заряд от усмивки и добро настроение... Честно да си призная, не съм виждала друго вино да въздейства толкова положително. Чашадве от него са достатъчни да ви заредят с готовност за приятни емоции и една особена приповдигнатост.
------------------------
Капитал;2008, бр. 13;
е в осветлението. Найголемите грешки в момента се правят, заради погрешно избраното осветление. То трябва да се изучава много. Мъничките детайли, като светлината и плътната дамаска, създават лукса. Това имам предвид – нещата, които не се виждат на пръв поглед, но трябва да се изучават и прилагат. ПРОДЪЛЖАВАМЕ КЪМ ВСЕКИДНЕВНАТА...
------------------------
Капитал;2008, бр. 14;
Сега черната, която показва потреблението, е почти изправена, докато червената, с броя на продадени бандероли, напомня очертанията на връх Мусала. Найвисоката точка, която виждате, е през 2004 последната година, в която бяха в сила старите, поевтини бандероли. Оттогава насам акцизът на алкохола се вдигна драстично на два пъти (веднъж с 50% и втори път с 46.6%). Още преди повишаването на ставките имаше прогнози, че това ще доведе до спад на постъпленията
------------------------
Капитал;2008, бр. 14;
Те станаха достояние на обществото покрай анонимната справка, разтърсила МВР и довела до ареста на Иванов преди няколко седмици. Освен че не посрещат с голяма радост операциите на свои колеги срещу заподозрени в измами с фалшиви бандероли производители и дистрибутори на алкохол, от засечените разговори става ясно, че двамата се виждат с единия от собствениците на „Винпром Пещера“ Атанас Петров. Според справката той е правил скъпи подаръци на
------------------------
Капитал;2008, бр. 14;
Как виждате ситуацията на Балканите в светлината на независимостта на Косово и отлагането на поканата за членство на Македония?
------------------------
Капитал;2008, бр. 14;
щи тези, които виждаме найчесто. Те остават да живеят в света, за да се спасят, докато пият билков чай.
------------------------
Капитал;2008, бр. 15;
Идеята е тъпите български данъкоплатци да вземат картонената кола за истинска и да й се подчинят. Хитро. Горедолу такова е и цялото присъствие на МВР в обществото през последните няколко години. Двуизмерни картонени изображения на полиция се молят някой да ги вземе на сериозно и да се съобрази с тях. Ето, виждам как двуизмерни картонени командоси от ГДБОП
------------------------
Капитал;2008, бр. 15;
Тази седмица парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред прие доклада си. Констатациите в него не се различават много от справката на Атанасов и казаното от ген. Танов. Докладът, зад който стоят гласовете на управляващи и опозиция, показва, че МВР е такова, каквото не сме го виждали и в кошмарите си.
------------------------
Капитал;2008, бр. 15;
Към момента на срещата Ангел Христов и Пламен Галев са били „на разработка“ в Национална служба „Полиция“ (НСП). Според действащите правилници в МВР, когато по даден престъпник „се работи“ от една служба на МВР (в случая НСП), другите не могат да го разследват. По думите на ген. Ваньо Танов в ГДБОП постоянно постъпвали сигнали за престъпна дейност на братя Галеви, „но от НСП не правели нищо“. Това накарало директора на ГДБОП да използва сложна комбинация, с която „да ги закачи“ на подслушване. Именно тогава двамата били засечени да се виждат с министъра. K
------------------------
Капитал;2008, бр. 15;
Друг трик, който се използва от производителите, е с използването на капсули от непрозрачно фолио, които закриват изцяло или частично бандерола. Това затруднява проверките на митничарите и данъчните, тъй като проверяващите виждат само част от стикера, без да могат да разберат за какво количество и какви градуси алкохол се отнася.
------------------------
Капитал;2008, бр. 15;
виждат да предложат свободен даунлоуд срещу еднократна такса от сто долара. Все пак моделът на Warner изглежда найреалистичен голяма сума, плащана накуп от доставчика на интернет, който добавя по няколко долара (евро) върху сметките на потребителите, които по този начин са улеснени с плащането. След като бъде приет в САЩ, този модел спокойно може да се приложи легално и в България. Тогава музикалните и филмовите компании ще трябва да договорят разпределението на средствата помежду си, което вече не е проблем на потребителите.
------------------------
Капитал;2008, бр. 15;
„Всички виждаме как непрекъснато растат инвестициите в недвижимо имущество и колко бързо и интензивно се развива новото строителство. Освен това българинът се опитва да ремонтира апартаментите си според собствените си виждания и да ги направи поудобни за живеене. Точно това кара сектора „направи си сам” да се развива с много бързи темпове“, каза Андраш Шимони, управител на „бауМакс България“.
------------------------
Капитал;2008, бр. 15;
За разлика от конференцията, която събира бизнеса, изложението е обърнато и към крайните клиенти. Голяма част от участниците виждат в него не само възможност за осъществяване на бизнес контакти, но и начин да потърсят нови собственици за проектите си. „На практика на самото изложение се правят малко сделки, но резултатите от анкети, които сме правили сред фирмите, взели участие, показват, че близо четири месеца покъсно се довършват сделки, започнати тогава“, разказва Венета Кръстева. K
------------------------
Капитал;2008, бр. 15;
[square6] Балансирано ще се разсъждава при балансирани работодатели. Съвсем близко е до ума, че в тукашните фирми първи ще почнат да го използват така наречените чорбаджии това приятно голямо мнозинство, които виждат работниците като копие на самите себе си, т.е. крадливо племе. Охранителните камери са едно, но набиването на вина с полиграф е съвсем друго.
------------------------
Капитал;2008, бр. 15;
Найголямата грешка би била да отговорите на интригата с друга интрига. В никакъв случай не разпространявайте слухове за човека, който клюкарства зад вашия гръб. Така вие ще слезете до неговото ниво и ще паднете в очите на останалите. Найумно е поведението на немския писател Вилхелм Буш в завистта той виждал „найоткровената форма на признание“. K
------------------------
Капитал;2008, бр. 15;
Предимството тук е, че не е необходимо информация за служителите или работата им да се въвежда от HR мениджърите отделно. Ако тази информация е въведена в някой от останалите бизнес модули, тя автоматично се прехвърля и към модула за управление на персонала. Например, ако служител участва в даден проект на организацията, достатъчно е събитието да бъде отразено на мястото за проследяване на развитието на проекта. След това в HR модула се виждат всички проекти, в които участва или е участвал същият човек. Така се спестяват време и усилия на специалистите в отдел „Човешки ресурси“.
------------------------
Капитал;2008, бр. 15;
ториално и/или нормативно, дали е холдинг и пр. Можете да опишете неограничен брой йерархични нива и взаимоотношения. Тук се описват длъжности и структурни единици (дирекции, отдели, звена). Задава се на съответната длъжност колко души позволява бюджетът. Така се виждат и сумите, с които различните звена или отдели разполагат за управление на хората си. Особено полезно е, че промените на организационната структура могат лесно и точно да се отразяват още при настъпването им. Това е особено ценно при компании, които са в динамичен процес на организационно преструктуриране.
------------------------
Капитал;2008, бр. 15;
зари, съпоставката на различни видове данни открояват възможности и тенденции и аз решавам да се възползвам“, казва бизнесменът. И до днес един от основните принципи, които той следва при избор на нов бизнес, е да има свободна ниша. „Както виждате, не съм решил да правя дограма, да произвеждам лимонада или пък колбаси. Защото смятам, че тези пазари са заети на повече от 100%“, посочва той.
------------------------
Капитал;2008, бр. 15;
на всички европейски изисквания. Ремонтът на едната от тях вече тече. Пловдивският парк все още си има и пеещи фонтани. Виждала съм късно вечер младежи да въртят огън около тях, макар и под звуците на неостаряващата Лили Иванова. Някои неща не се променят...
------------------------
Капитал;2008, бр. 15;
Наймалката въздушна възглавница, която съм виждал, е холандско изобретение. Изглежда като миниатюрен ключодържател и може да се прикачва за малки предмети. Ако плавате,
------------------------
Капитал;2008, бр. 15;
да се изнижат от погледа ни, вдясно от пътя виждаме две малки пешеходни табели „хижа Перелик“ и точно под нея „Каньон на водопадите“! Опс, ето го нашето приключение!
------------------------
Капитал;2008, бр. 16;
„Реакцията на Румен Петков: намираш картината за отвратителна? Първо, нямаш право да я гледаш. Второ, лъжеш какво виждаш.“
------------------------
Капитал;2008, бр. 16;
под един покрив живеят служители на охранителна полиция (сержантите с униформи, които виждаме по улиците), на паспортния отдел, дознатели, катаджии, оперативни работници и т.н. Всички те са подчинени на един полицейски началник, който пряко може да се бърка в правомощията им. Поставянето им под общ зна
------------------------
Капитал;2008, бр. 16;
Изследователите виждат в този механизъм обяснение защо амфетамините са така пристрастяващи. Ако се потвърди, че наркотичното въздействие върху човешкия мозък е аналогично, те се надяват откритието им да позволи да бъде разработена медикаментозна терапия за отказване от този наркотик (каквато досега няма) чрез стимулиране на нервните окончания.
------------------------
Капитал;2008, бр. 16;
„Едно от найценните неща, които виждам в проекта, е възможността компаниите да икономисат разходи от вътрешнофирмените
------------------------
Капитал;2008, бр. 16;
ват реалните цветове и поради тази причина не са удачни за определен тип дейности, където е необходима прецизност в това отношение (например фотография и предпечат). От друга страна, силно отразяват светлина, дори когато са включени. В резултат на това често пъти, вместо да виждате документа, върху който работите на дисплея, сте принудени да гледате собствената си физиономия. Е, в някои случаи това е добре можете да се гримирате, оглеждате и т.н.
------------------------
Капитал;2008, бр. 16;
[square6] Масларова, както много други в правителството не виждат подалеч от носа си. Защото там са се събрали банда некадърници, за които думи като „дългосрочна стратегия“ звучат като филм на ВВС за динозаврите. Тези въобще дават ли си сметка, че този внос може доведе проблеми с малцинствата? Хахав
------------------------
Капитал;2008, бр. 16;
[square6] Аз съм роден през '82ра. И считам поколението си за щастливо. Уловихме нещо от предишния режим, виждаме на практика как се развива демокрацията в страната, имаме избор къде да живеем, какво да работим, с кого да
------------------------
Капитал;2008, бр. 16;
от нея. Пътят криволичи през зелени поляни, окъпани в дъжд и теменужки, малки брезови гори подходящи за пикник, но в друго време, разбира се. Сега са просто гледки от прозореца на колата. Скоро стигаме до целта. По средата на равна зелена поляна, сред цъфнали дървета се виждат причудливите руини на базиликата. На заден фон са южните склонове на Средна Стара планина, а някъде в
------------------------
Капитал;2008, бр. 16;
и нови силуети, някои от които не трябваше въобще да виждат бял свят. Класиката на телевизионната драма и екшън сериалът „Маями”, е задължителен в това отношение, особено що се отнася до мъжката мода (смешното е, че „Уолстрийт“ е като капсула
------------------------
Капитал;2008, бр. 17;
Трудният трипартиен баланс не е високо оценяван само 17.8% виждат в него потенциал да управлява в сегашната ситуация. Почти една трета 32.6%, определят експертния кабинет като найдобър вариант за страната. Приблизително толкова 30%, са тези, които настояват за правителство на опозицията, алтернатива на сегашното. Идеята за програмен кабинет, предложена от „Атака“ и някои икономисти, е найслабо популярна.
------------------------
Капитал;2008, бр. 17;
Тези обществени настроения обясняват и защо прогнозите за ефекта от промените не са оптимистични. Срещу петима пълнолетни българи, които очакват след ремонта правителството да работи зле, стоят трима, които виждат в него потенциал за подобра работа. K
------------------------
Капитал;2008, бр. 17;
Според др Юи Лу, която преподава в Института за китайска политика в университета в Нотингам, липсата на достатъчно информация е основна причина за разликата в начина, по който се разглеждат китайците, и начина, по който ги виждат другите. „Китай се надига като водеща сила и хората не знаят много за нея. Китай също не знае достатъчно за света. И това естествено води до проблеми и тре
------------------------
Капитал;2008, бр. 17;
чев бряг и Златни пясъци (от балкона да виждаш вместо морето съседния хотел)“, казва Читипаховян. Вече имат строително разрешително. И тъй като комплексът по принцип е голям, „а е ясно, че в България няма мениджърски компании, които биха могли да управляват такъв комплекс“, затова и пет години преговаряли по проекта с Marriott. По искане на веригата няколко пъти сменили архитектите и проекта. През 2003 г. започнали с български архитекти и комплексът не се различавал много от Слънчев бряг. „Сега виждате съвсем друг комплекс дори аз не знам с какво да го сравня“, добавя той.
------------------------
Капитал;2008, бр. 17;
чев бряг и Златни пясъци (от балкона да виждаш вместо морето съседния хотел)“, казва Читипаховян. Вече имат строително разрешително. И тъй като комплексът по принцип е голям, „а е ясно, че в България няма мениджърски компании, които биха могли да управляват такъв комплекс“, затова и пет години преговаряли по проекта с Marriott. По искане на веригата няколко пъти сменили архитектите и проекта. През 2003 г. започнали с български архитекти и комплексът не се различавал много от Слънчев бряг. „Сега виждате съвсем друг комплекс дори аз не знам с какво да го сравня“, добавя той.
------------------------
Капитал;2008, бр. 17;
Как виждате мястото на Elektrabel в управлението на бъдещата компания, която ще експлоатира централата? Очакванията на компанията са, че в рамките на развитието на проекта и строителството на централата НЕК
------------------------
Капитал;2008, бр. 17;
пусна три емисии с облигации, деноминирани в левове, за да стимулира развитието му. Така че сме заинтересувани да ви помогнем да развиете този сектор на финансовите операции. Наистина смятам, че ако се наблюдава и сравнява състоянието на банковия сектор в България и в други страни, които са се присъединили към ЕС, се виждат едни и същи тенденции на развитие и на растеж на пазара.
------------------------
Капитал;2008, бр. 17;
ушите на момичетата, които харесваха. По тях определяха местата на срещите си и после тръгваха към тях. Виждахме се повече, за
------------------------
Капитал;2008, бр. 17;
АНДРЕАС: Хаха, и фотошоп. В един от форумите наскоро имаше спор за обективи и накрая един човек просто беше писал: „Хора, обективите сами снимки не правят! Вземете си поевтин, а останалите пари ги дайте за пътуване, където да снимате.“ Важно е къде ходиш и колко можеш да виждаш зад апарата.
------------------------
Капитал;2008, бр. 17;
ЕМИ: Вече сме толкова близки приятели! Много се обичаме, помагаме си и това е найсилното, а фотографията е само повод. ИВАЙЛО: Така се виждаме почесто. Освен че ти домъчнява за някой приятел, имаш и повод снима ми се. Покрай това общо хоби се получи и един от подаръците, който ги разплака на сватбата (тук отваряме скоба, за да вметнем, че покрай пътуването, общите приятели и всичко останало Еми и Андреас успяват да се оженят). Става въпрос за едно албумче, част от целия подарък... Всичко около него си е история.
------------------------
Капитал;2008, бр. 17;
тук има всичко живопис, графика, скулптура, инсталации, обекти, фотография, принтове, мултипъли но не в онзи представителен формат, в който обикновено ги виждаме по музеите, а в подостъпен за купувачите вид. Освен като форум на частните колекционери VIENNA FAIR действа много успешно и като старт за ползотворен контакт между галерии и музеи, а също и като ориентир какво се търси днес, кои са актуалните артисти
------------------------
Капитал;2008, бр. 17;
стръмна, а реката вече не е безопасната рекичка, която обгражда селото. Адреналинът ни се покачва минаваме по тесни отвесни стълби, обгърнали скалите над живописния пролом, който е издълбала р. Лева. Дървото заплашително скърца, а долу виждаш буйните води, готови всеки момент да те погълнат. Стъпалата
------------------------
Капитал;2008, бр. 18;
е безсмислено от гледна точака на общото благо (обществения интерес), та промените ли да имат някакъв смисъл. Не знам дали има хора, които още не виждат, че всъщност
------------------------
Капитал;2008, бр. 18;
Но растежът ни в България не е толкова висок, колкото може да бъде. Има забавяне на някои големи проекти като търга за изработване на новите биометрични паспорти. Но очакваме нещата да се нормализират. Виждате ли нови възможности в България?
------------------------
Капитал;2008, бр. 18;
В Дъблин са и европейските офиси на Google. Те са в новосформиращия се бизнес център до кейовете. Между абстрактните сгради от стъкло и стомана са и наймалките къщички, които някога сте виждали. Кокетни и пъстри, двуметров волейболист би се затруднил да мине през вратите им.
------------------------
Капитал;2008, бр. 18;
че хотелът не става. Тя разбиращо кима. Предлага ни да се насочим към „Елена”, това бил правилният хотел. Оказва се права. За 30 евро получаваме двойна стая, умерен лукс, изглед към три огромни платана и добро отношение. Администраторът даже споменава и за паркинг, но след като го виждам, разбирам, че ще го ползва този, който може да влезе в него, но не и аз. Паркирането в града обаче не е проблем.
------------------------
Капитал;2008, бр. 18;
Излизаме от Едеса на път за мистичното село Лутра (предишното име е Баня), където трябва да има горещ водопад и всякакви глезотии, свързани с вода. Посоката е към планината, минаваме през селца с красиви, говорещи названия Мегаплатанос (Големи явори), Пиперия, Доротея. На хоризонта се виждат величествени върхове, покрити със сняг (Каймакчалан), а около нас всичко едва се сдържа да не прелее от цветове.
------------------------
Капитал;2008, бр. 18;
си „Бейоглу“ отвътре и отвън“ любовна изповед в стил Орхан Памук с документални кадри от града. Виждам „моите“ фасади и калкани, дюкянчета и кафенета, сергии и улични търговци, чувам стъпките си край тях. Подобно нещо прави и поопитният му колега Неджип Сараджъ. Той пък е измъкнал любопитни кадри от
------------------------
Капитал;2008, бр. 19;
много за големи много не виждам нямам общо често покупки рядко причина кола България 2007 13 17 13 19 38 100 Хърватия 52 22 9 3 14 100 Чехия 43 21 10 9 17 100 Унгария няма данни
------------------------
Капитал;2008, бр. 19;
Хората найчесто виждат на телевизионните екрани традиционното седалище на NYSE на Уолстрийт №11. През последните 23 години обаче NYSE се променя стремително и все повече се превръща в глобална компания, предлагаща разнообразни финансови продукти. Може да ви изненада, обаче приходите ни днес от мястото за търговия, което виждате на телевизионния екран, са минимални. Приходите от дейността ни извън САЩ са поголеми, отколкото вътре.
------------------------
Капитал;2008, бр. 19;
Хората найчесто виждат на телевизионните екрани традиционното седалище на NYSE на Уолстрийт №11. През последните 23 години обаче NYSE се променя стремително и все повече се превръща в глобална компания, предлагаща разнообразни финансови продукти. Може да ви изненада, обаче приходите ни днес от мястото за търговия, което виждате на телевизионния екран, са минимални. Приходите от дейността ни извън САЩ са поголеми, отколкото вътре.
------------------------
Капитал;2008, бр. 19;
са технологични. Убеден съм, че бъдещето е в създаването на технологични платформи, които ще позволят найефективна и с найразнообразни финансови продукти търговия в глобален мащаб. Това е формулата за оцеляване и развитие. Aftonbladet, Швеция: Казахте, че се възприемате повече като технологична, отколкото като финансова компания. Къде виждате конкуренцията днес сред технологичните компании или сред другите финансови борси?
------------------------
Капитал;2008, бр. 19;
[square6] Човекът е споменал три ЗАПАДНИ езика, къде ги виждаш македонския и сръбския език! В България не смятам, че са много хората, владеещи три езика, а пък и английския може
------------------------
Капитал;2008, бр. 19;
онези в малките рамки, които сме виждали по филмите. Десктопът на компютъра също е една възможност. Няколко списания, небрежно подхвърлени в кутията за писма, на тема бебе също няма да са излишни :)
------------------------
Капитал;2008, бр. 19;
Вилата е изцяло на разположение, а найпрекрасна е гледката от прозорците се виждат Турлата, Перелик и къщите на с. Стикъл
------------------------
Капитал;2008, бр. 20;
ипсата на силно гражданско общество и на ефективно работещи механизми за вътрешен контрол са основните причини българите да виждат външния натиск като единствена възможна санкция срещу бездействието на институциите в борбата с организираната престъпност и корупцията у нас.
------------------------
Капитал;2008, бр. 20;
Изненадата е още поголяма, когато котката изчезва, но го прави постепенно първо от опашката, после изчезва тялото, докато накрая за малко остава да се вижда само усмивката й. Алиса се замисля, че е виждала котка без усмивка, но за пръв път вижда усмивка без котка!
------------------------
Капитал;2008, бр. 20;
Значи все пак виждате война в близко бъдеще? Опитват се да избегнат това развитие, но мозайката от групи в Ливан го прави уникален в Близкия изток и именно заради това ливанската вътрешна политика се е превърнала в част от регионалната политика. Аз не мисля, че хората искат да бъдат въвлечени отново в
------------------------
Капитал;2008, бр. 20;
Найвпечатляващото за тази група е, че нейните представители виждат професията си като възможност да подобрят стандарта на живот на семейството си. Казано по друг начин, те мислят заниманието си като форма на социална мобилност. Подобрили са жизнения си стандарт и това им стига, за да се чувстват добре. „Ами успяла съм, разбира се, живея спокойно, имам къща, мога от време на време да отида някъде. Да мога и дете да отгледам, друго не ми трябва“, казва сервитьорка на 25 във Видин.
------------------------
Капитал;2008, бр. 20;
налата седмица разработчици и софтуеристи, работещи за Microsoft, очертаха основни насоки в бъдещото развитие на технологиите според това, което виждат те. Компанията се готви за бъдеще, в което според думите на един от тях, операционните системи и офис софтуера няма да генерират толкова голяма част от приходите на компанията, както сега. Споменава
------------------------
Капитал;2008, бр. 20;
Затова, за да се събори сградата и да се построи нова, е нужно разрешение от Националния институт за паметници на културата. „Внесохме проект, от института ни го върнаха със забележки, преработихме го и от месеци отлежава там“, заяви Крумов. Архитект Георги Угринов, който е изпълнителен директор на института, каза за „Капитал“, че не е виждал преработения проект и не може да се ангажира с конкретен срок за одобрение за произнасяне.
------------------------
Капитал;2008, бр. 20;
Това, което виждаме ние, са слухове, които се разпространяват вече повече от месец и очевидно те се дирижираха с различни средства: сайтове, SMSи. Тези слухове дават някакъв резултат, т.е. някои клиенти на банката очевидно ще си развалят депозитите.
------------------------
Капитал;2008, бр. 20;
[square6] Започнах работа преди 2 месеца и от ден едно си търся нова, защото колежката, на която трябва да помагам, ми разясни, че тука не се работи. Ходя по интервюта непрекъснато, но предлагането в моя бранш е много зле и виждам всички дефекти предварително.
------------------------
Капитал;2008, бр. 20;
музика: залутани в бийтовете 26 книги: как ни виждат 26 интервю с роберто фонсека 28 музика: истанбул, нарисуван с музика 30 кино: железният човек 34 театър: напразните усилия
------------------------
Капитал;2008, бр. 20;
с клиенти, но и почти никога клиент не ме е виждал с къс ръкав. Веднъж като докажа професионалното си и коректно отношение,
------------------------
Капитал;2008, бр. 20;
За какво става въпрос под мишницата, където ръкавът се съединява с останалия плат, принтираме или бродираме концентрични кръгове (три трябва да са достатъчно). Всеки кръг символизира различна степен на натоварване. Първият индикира, че имаш нужда от 15минутна почивка, вторият че за днес е подобре да спреш, а третият е найекстремен че определено ти трябва дълга ваканция. Разбира се, кръговете съответстват на изпотяването. По този начин лесно можеш да се държиш под око, а и другите могат да ти дават съвети, базирайки се на това, което виждат на тениската ти.
------------------------
Капитал;2008, бр. 21;
Ако сте студент по химия и вече виждате себе си като бъдещ служител в представителството на „Дюпон“ в България, трябва да знаете и още нещо. Едно от главните условия, за да работите там, наред с подходящото образование и компетентността е да спазвате етичните норми на компанията. Това е толкова важно, че буквално е издигнато в култ в компанията. Когато питам Пламен Господинов при какви условия би увол
------------------------
Капитал;2008, бр. 21;
нов да работиш на място, което ти осигурява дългосрочен личен и професионален растеж, е от огромно значение за хората. Важни са също взаимоотношенията в офиса. „Аз изобщо не държа хората да идват в девет и да си тръгват в шест. Важно е в крайна сметка поставените задачи да са изпълнени качествено и в срок, а как конкретно всеки ще организира работата си е негово решение“, обобщава той. А за себе си добавя, че държи на коректните, почтени и дори приятелски отношения с колегите. „Не виждам нищо лошо в това дори да направя кафе на някого от тях, както и правя.“
------------------------
Капитал;2008, бр. 21;
и сгънат във формата, която виждате. Обяснява решението на задачата, която й поставихме, така: „От известно време много ме тормози, че 99% от това, което правя, е да представя
------------------------
Капитал;2008, бр. 21;
Подобре е да направиш добро копие на чужда идея, отколкото да реализираш лоша собствена идея. Понякога виждаш нещо, което има толкова много потенциал, че не можеш да спреш да мислиш
------------------------
Капитал;2008, бр. 21;
и решаваме да се върнем. Този път сме повнимателни: след един от поредните завои виждаме широк изронен път вляво и руини
------------------------
Капитал;2008, бр. 21;
от постоянните обитатели: съскащи и извиващи се в краката ни, слава богу, безопасни смоци. Виждаме и много интересни пеперуди
------------------------
Капитал;2008, бр. 21;
Винаги ме разглеждат, като че ли за пръв път ме виждат. Все едно съм рядък вид птица. Все едно имам три ръце с по шест пръста. Това ме забавлява ясно ви е колко мизерен живот водя…
------------------------
Капитал;2008, бр. 21;
Аз и преди съм виждал. Но не се поправих. Не събрах смелост. Никога не събрах смелост. И никога не представлявах човешко същество. Това, което ме разделяше, беше голяма пропаст, която се опитах да запълня с изкуствена кръв и грим, но тя си остана. Зееща. Просто беше изцапана и още поочевидна за всички. А сега вратът ми понесе цялата тежест на тялото и това, което трябваше да бъде моя душа.
------------------------
Капитал;2008, бр. 22;
Когато става дума за приятелите на България обаче, нищо не би било пълноценно, ако не се чуе думата и на бившия еврокомисар за „Правосъдие и вътрешен ред“, сега външен министър в Италия. Другарят на Румен Петков също е еталон за оптимизъм: „Не вярвам, че България ще бъде наказана. Не виждам условията за налагане на наказания и не смятам, че ще се стигне до налагането на предпазни клаузи. (...) Вие направихте прогрес, Европа трябва да стимулира и насочва България.“
------------------------
Капитал;2008, бр. 22;
[square6] Забелязвам, че в този форум има някакво пренебрежение към професията на Секретарката, Офис мениджъра, Офис асистента. Какво толкова недостойно виждате в този труд и практикуването на тази професия? С радост ще прочета всички мнения и найвече на „доказалите“ се мениджъри на по 23 години. Аз съм секретарка и съм горда, че с труд изкарвам парите си. Не виждам нищо недостойно в тази професия.
------------------------
Капитал;2008, бр. 22;
[square6] Забелязвам, че в този форум има някакво пренебрежение към професията на Секретарката, Офис мениджъра, Офис асистента. Какво толкова недостойно виждате в този труд и практикуването на тази професия? С радост ще прочета всички мнения и найвече на „доказалите“ се мениджъри на по 23 години. Аз съм секретарка и съм горда, че с труд изкарвам парите си. Не виждам нищо недостойно в тази професия.
------------------------
Капитал;2008, бр. 22;
ИЗБРАХТЕ ДА СЕ ЗАНИМАВАТЕ С ТОЗИ БИЗНЕС, ЗАЩОТО... смятам, че българката заслужава найдоброто като грижа за кожата. През цялото си професионално развитие се стремя да направя така, че тя да го получи. Вълнуващо е и да участваш във формирането на навици и култура, когато виждаш, че все повече хора възприемат този начин на мислене.
------------------------
Капитал;2008, бр. 22;
и ще чуете местните легенди, свързани с тях. А ако сте тихи, прилепите, които са законните обитатели на пещерите, ще са ви благодарни. Всъщност те са едни от найсимпатичните животни, които някога съм виждала.
------------------------
Капитал;2008, бр. 22;
Найнакрая осъществих дълго проваляно пътуване до Барселона. От години се каня, но все не стигам дотам. Затова пък сега в рамките на 4 месеца ще ида 23 пъти дотам. Толкова усмихната и лъчезарни хора не бях виждала отдавна накуп. Май това ме спечели толкова много. Последният уикенд избягах за малко от София във все още празната Варна. Малко плаж, малко миди и смях с приятели и обратно към София. Май това е моята почивка.
------------------------
Капитал;2008, бр. 22;
с които да ви убедя, че си струва да прекарате лятната си почивка тук. Излишно е да описвам ситуацията всички виждаме и знаем за какво става въпрос! Напоследък държавата в лицето на Агенцията по туризъм и част от браншовите организации са подхванали кампания в стил „Да върнем българите
------------------------
Капитал;2008, бр. 22;
в родните курорти“, които ми се струват малко като поговорката „След дъжд качулка“. Не виждам какво му е лошото на това, че българите ходели на море в чужбина. Ами така е по цял свят нашето си е наше, но хората просто обичат да пътуват, особено когато в чужбина им се предлагат подобри условия на пониски цени. А това, че големите ни морски курорти са го докарали дотам, че да търсят изход и спасение в родните потребители, е съвсем друго нещо, за което няма да говорим тук и сега. И все пак нали за всеки влак си имало пътници.
------------------------
Капитал;2008, бр. 23;
за Македония да се поправи. Според мен обаче това е малко вероятно, тъй като виждаме, че Никола Груевски иска да се коалира с ДПА, а не
------------------------
Капитал;2008, бр. 23;
Те никога не се разделят с нея освен в случай на земетресение или нападение на извънземни. Когато им останат пет свободни минути, вадят от нея своя лаптоп, връзват се към найблизката WiFi мрежа и се потапят в интернет пространството. Ако все още не сте ги виждали, шансът това никога да не ви се случи нараства ежедневно в момента тези хора постепенно мигрират към всевъз
------------------------
Капитал;2008, бр. 23;
[square6] Парадоксът е, че сякаш никой няма интерес (отварянето на трудовите пазари в ЕС бел. ред.) да се случи. Западните страни, за да не се налага да губят следващите избори от някой с ултра анти имиграционни възгледи. България защото просто икономиката ще спре. С оглед на това, че във Великобритания торите идват на власт, Франция има своя Саркози, Италия Берлускони, освен да се надяваме на някакво осенение свише, не виждам как ще се промени ситуацията.
------------------------
Капитал;2008, бр. 23;
Хващаш един човешки живот и виждаш (трябва да видиш) прощъпалник, първо зъбче, първи учебен ден, загуба на девствеността, абитуриентски бал, загуба на девствеността за позакъснелите
------------------------
Капитал;2008, бр. 23;
Искахме да си направим малко фестивалче. Освен това ни се ходеше с приятели на планина, а те са толкова заети, че само много сериозен повод можеше да ги събере. Не се оженихме толкова време, защото не виждахме смисъл в традиционните церемонии угаждаш на част от роднините си, с които си наймалко близък по принцип.
------------------------
Капитал;2008, бр. 23;
то на сцената, обличането на героите, раздвижването на ансамблите, фокусирането на характери и емоции. Финесът в подхода им напомня за художника, който казва „Цветът и нюансите съграждат предметността“. Онова, което очите виждат в тази постановка, е в синхрон с разбирането на Делиб за музиката като „глина, която трябва да бъде запазена мека и гъвкава“. В случая екзотиката е далечен отглас, а историята просто въпрос на сюжетна конкретика. Пламен Карталов
------------------------
Капитал;2008, бр. 23;
Съвременните медии са превърнали реалността в нещо неочаквано, а това да пресъздадеш тази реалност с класическата живописна техника е съвсем различно артистично преживяване. Можеш да изпаднеш в дилемата дали това, което виждаш, е картина или монитор... При всички случаи провокацията към зрителя е много посилна, отколкото може да се очаква от живописта.
------------------------
Капитал;2008, бр. 23;
Последният ремонт на езерото “Ариана” е превърнал бившата бетонна яма в кипящо от живот място за почивка. На площадчето до езерото се появиха и две нови заведения кафе и бирария на име Perfekt. Perfekt, изглежда, е вдъхновен от германските бирарии, въпреки че никога не съм виждала ресторант в Германия с толкова забавно поднесено меню. Храната е намигване към Бавария менюто включва немски деликатеси като бирена супа (сервитьорката
------------------------
Капитал;2008, бр. 23;
и хладнина. Пътеката има няколко отклонения, но е добре маркирана. Виждаме и табели, които водят до други, непознати места Бузово кале, Бащин камък. На въпроса ни колко далече е Мегалитът и близо ли
------------------------
Капитал;2008, бр. 25;
право да развиват търговска дейност и ползваха кредити и преференции. Но защо едва сега ги виждаме тези неща? Законодателната промяна трябва да бъде в тази насока. Трябва да приемем такива закони, които наистина да спрат тези далавераджии.
------------------------
Капитал;2008, бр. 25;
Ние не сме ли личности? Хората ни дават найточна оценка на избори. Какво се случи с хората, които се провалиха в управлението? Осем години БСП не беше на власт след провала на Жан Виденов. Не стана ли същото и със СДС? Според мен въвеждането на смесена избирателна система е много опасно. Никой не бяга от елемента да се избират личности, но това трябва да е отговорност на партиите. С малки изключения основните партии го правят. Ако те не го направят, избирателите го правят след това, като ги наказват. Така че не виждам каква радикална промяна трябва да има в системата.
------------------------
Капитал;2008, бр. 25;
те села и градове, безплатната и достъпна медицинска помощ и пречистена вода са неща, които получават рядко. „Това, което правят, е като наръчник по справяне с бедствия, казва Сирил Полополус от „Доктори на света“, който е в зоната още преди началото на бедственото положение. Те направо прескочиха етапа с палатките и сега са се посветили на изграждането на тези къщички.“ Бастиан Вуйк от Холандския червен кръст също е впечатлен. „Справят се много добре, никъде не съм виждал подобра реакция, няма и огни
------------------------
Капитал;2008, бр. 25;
На професионален език списанията за свободното време са b2c (business to consumer), или така наречените потребителски издания. Те се списват за крайния потребител, за хората и за тяхното всекидневие, не за професията или бизнеса им. Виждаме ги всеки ден посергиите.
------------------------
Капитал;2008, бр. 25;
Изследване показва, че повече от 22 процента от швейцарските запалянковци са склонни да прехвърлят подкрепата си към холандците. „Партито в Берн е найстрахотното нещо, което някога съм виждал. Това е найголемият купон в историята на града, истинска експлозия“, казва Михаел Гросенбахер, който също си е купил фланелка на Холандия. „Виждате, че всичко е налице, за да може оранжевият фестивал да започне“, добавя Йесма. K
------------------------
Капитал;2008, бр. 25;
ра, но само за година и половина, откакто за пръв път дойдохме в България, виждам огромна промяна“, категоричен е Жак Буле от Korloff. Той обяснява, че ключовите елементи, които са показателни за това дали има подходяща среда за диамантените им изделия, са конкурентите, които вече са тук, инфраструктурата на столицата и грижите, които държавата полага, за да изглежда градът попривлекателен за туристите.
------------------------
Капитал;2008, бр. 25;
[square6] В съвременното информационно общество, който иска, винаги може под една или друга форма да достигне до информация, стига да може да мисли, за да прецени как да я използва. Executive MBA на Cotrugli Business School, който Екатерина Попова посочва в своята статия, е за работещи хора на ръководни нива. Не виждам за какво им е на редови служители от държавната администрация такова нещо. Лошо би било, ако водещият мотив е стипендията, а не интерсът към повече знание и найвече корелацията на това знание с вече натрупан ръководен практически опит.
------------------------
Капитал;2008, бр. 25;
Тогава Тодор Вътев се сеща за бизнес, който е виждал в Гърция производство на сандвичи. „До този момент всички павилиони в България си правеха сандвичите на място, а би било много по удобно да ги получат като готов продукт и да си калкулират желаната печалба“, обяснява Кирил Вътев. Бизнесът отново потръгва. Но играта на сляпа баба още не е свършила.
------------------------
Капитал;2008, бр. 25;
Когато имаш късмета това да стане, започваш да виждаш странни неща. Като силното присъствие на някого, когото го няма. В прозрачните блузи на парижанките, в блейзерите върху женски тела, в малкото шалче с геометрични шарки върху нечии рамена,
------------------------
Капитал;2008, бр. 25;
Под сянката на боровата горичка е подходящо за пикник и група хора, доволно насядали по тревата, са се възползвали от това: „Божият мост е зад стената, има пътека и табели, а и без тях няма как да не го видите...“ Минаваме през гората, в която освен борове виждаме и много див люляк. Сега е прецъфтял и само можем да си представяме силния аромат, който се е разнасял тук преди месец. Пътеката е ясно очертана, с вкопани в земята стъпалца
------------------------
Капитал;2008, бр. 25;
На сръбския бряг една жена решеше косите си с такъв замах, че му се стори, че го вика. Приближи се до нея. Бе виждал и похубави жени. Тази бе дребна, с чевръсти движения. Бе побърза от обичайния ход на човешката глупост. От блуждаещите случки в света хващаше тази, която си поиска, и я прикрепваше към собствения си живот. Бе папиемаше от истории. Този с лодката можеше да е още една.
------------------------
Капитал;2008, бр. 26;
В общи линии технологиите найнакрая срещнаха своя човек. Така както Джон Кенеди нямаше да бъде президент без телевизията, така и Обама вероятно нямаше да може да надделее над Хилъри Клинтън без помощта на интернет и социалните мрежи. Както казва Типи, новото ниво на технологиите, както социалните мрежи, се е оказало решаващо за Обама: „Кампанията на Дийн през 2004 г. беше нещо като полета на братя Райт, сега виждаме „Аполо 11“. Но и ако ги нямаше Кенеди и Обама, технологиите трябваше да почакат известно време, за да започнат да играят поголяма роля. K
------------------------
Капитал;2008, бр. 26;
Срещам И., мой съученик от гимназията. Не сме се виждали от две години и радостно се разговаряме. Споделям му, че тъкмо съм завършил университета. Той заинтригувано ме пита за специалността ми, а аз целият изтръпвам в изумление.
------------------------
Капитал;2008, бр. 26;
не са за предпочитане, тъй като предразполагат към позата крак върху крак в седнало положение, а тя прави лошо впечатление смята се за обидно събеседникът ви да вижда подметката на вашата обувка. Полата ви трябва да е достатъчно дълга, така че, когато седите, коленете ви да не се виждат.
------------------------
Капитал;2008, бр. 26;
си поръчах телешко шпиковано (8.50 лв.) телешко в гъст сос с гарнитура от ориз, салата зеле и пържени картофи. Поскъпо е от останалите ястия, но пък е с включена в цената гарнитура и е наистина добро. Според мен е местно ястие, защото съм го виждал
------------------------
Капитал;2008, бр. 26;
Кула и Гъмза, но те за разлика от мъдрата си сестра се омъжили за прахосници, които пропилели бащиното им наследство. Сега двете малки градчета Кула и Гамзиград в Сърбия се виждат през границата и едно от многото общи неща между тях е виното от гъмза.
------------------------
Капитал;2008, бр. 28;
говаря на всички изисквания. Сякаш никога не са слизали в терминала и не са виждали неработещата машина за разплащане.
------------------------
Капитал;2008, бр. 28;
то се корени в поскъпващите храни и горива. В развиващите се страни тя очаквано е повисока, защото се подклажда от бързите темпове на растеж. Заплаха обаче виждат и инвеститорите в развитите страни. В еврозоната поскъпването достигна 4%, или два пъти над поставения от Европейската централна банка (ЕЦБ) лимит. Президентът на институцията ЖанКлод Трише заяви, че ако централните банки не действат, има риск инфлацията да „експлодира“ и за пръв път от началото на кризата ЕЦБ вдигна основната си лихва с 0.25
------------------------
Капитал;2008, бр. 28;
е и инвестицията в земеделска земя. След като две години поред парцелите поскъпваха с двуцифрени проценти, сега участниците на пазара са поумерени в прогнозите си, но все още говорят за ръст. Найголям потенциал експертите виждат в земите до големите градове, които след години могат да станат част от населеното място. При земите за земеделски нужди колкото поголям е парцелът, толкова полесно и скъпо може да бъде продаден.
------------------------
Капитал;2008, бр. 28;
Въпреки че повечето анализатори засега не виждат края на кредитната криза, има и такива, които смятат, че имотният пазар ще се възстанови бързо, поне в някои държави. Британската компания за недвижими имоти Savills прогнозира, че пазарът на Острова ще започне своето възстановяване през 2010 г., след като банките се съживят и облекчат условията за финансиране. „Нов бум на имотните цени във Великобритания е неизбежен, като се има предвид балансът между търсенето и предлагането“, смятат от Savills. За САЩ
------------------------
Капитал;2008, бр. 28;
[square6] Топ мениджърите обикновено имат и предишен управленски опит на пониски позиции в компанията, т.е. знаят какви са част от проблемите на текущата си компания и какво се прави, за да се разрешават. В един момент много хора се оказват в ситуация, в която чудесно са се справяли с работата си като среден мениджмънт, но като топ мениджъри виждат подобри възможности в други компании с различна организационна култура. Според мен организационната култура и различния начин на функ
------------------------
Капитал;2008, бр. 28;
алната база в техническите университети е доста остаряла. Разговарял съм с младежи от ТУ, които ми казват, че не са били в нито една подстанция и дори не знаят как изглеждат тези съоръжения“, споделя Христо Христов, директор „Проекти и услуги“ в „Шнайдер електрик България“, който е бил пряко ангажиран с изграждането на откритите неотдавна учебни центрове по „Сградна автоматизация“ и „Енергийна ефективност“ в столичния технически университет. В „Шнайдер“ виждат
------------------------
Капитал;2008, бр. 28;
R&M избра България, за да отвори третата си лаборатория по структурно окабеляване след изградените вече съоръжения в Сингапур и Хелзинки. Мениджър обучителни програми на организацията Гуарна Феличе измества акцента върху креативността: „В индустрията, когато работиш много години, стигаш до момент, когато виждаш само цена, пазар и време, а нестандартното мислене изчезва. Докато в училището то все още съществува. Така че от университетите очакваме добри идеи, младите хора са в състояние да предложат различно мислене и нов подход. Това ще бъде очакваната възвращаемост на нашата инвестиция.“
------------------------
Капитал;2008, бр. 28;
Пораснах с идеята за родина, която в действителност не познавах. Или поскоро си измислих от спомените на другите, снимките, предметите, от думи, жестове и музика. Опитвах се да си припомня истории, места и хора, даже вярвах понякога, че в сънищата си виждам къщата, улицата или чувам гласовете и шума на океана. Имах и една рокля. Кубинска. Когато ми стана малка, все още се опитвах да вляза в нея само и само да не загубя последната материална връзка с острова, която ми принадлежеше.
------------------------
Капитал;2008, бр. 28;
На другата сутрин първото нещо, което направих, беше да се разходя имената на улиците ми звучаха познато, а хората... имах чувството, че съм ги виждала и почти можех да си представя историите им. Една сграда ми направи впечатление висока, заобиколена от руини, помислих си „тук може да живее и Педро Хуан“... Няколко дена покъсно отново бях в Центро Хавана и реших да пробвам, от любопитство... Попитах хората на улицата, пратиха ме в един от входовете
------------------------
Капитал;2008, бр. 28;
КУБА СЪЩО СЕ ПРОМЕНЯ. КАК ВИЖДАТЕ БЪДЕЩЕТО? Да променя се, но бавно. Петдесет години не могат да се заличат изведнъж и да се сложи нещо друго на мястото. Ще видим. Времето ще покаже.
------------------------
Капитал;2008, бр. 28;
по радиото. Силата на Толкин е в свободата на въображението и епичния размах, допускат се възрастни мрачности. При Луис подходът си остава по юношески невинен, писателската си мисия той виждал в обличането на библейски сюжети в приказна форма. Първата от „Хрониките“ му (общо 7 книги, издадени между 1951и 1956) бе екранизирана преди почти три години („Лъвът, вещицата и дрешникът“) в „Дисни“ стил
------------------------
Капитал;2008, бр. 28;
кладенец, издълбан от обитателите на Римското градище, с дълбочина повече от 15 метра“. Стигаме до висока отвесна скала, под която реката се скрива и... толкова. Преджапваме през нея, оглеждаме скалата и чак тогава откриваме чудото сферичен отвор, от който се виждат дърветата на „горната земя“ идеално гладък и правилен, с диаметър над метър сякаш огромна сонда е „перфорирала“ масива от единия до другия край. Долу в ниското са меандрите на Чернелка, а отгоре разлятите житни полета.
------------------------
Капитал;2008, бр. 29;
Той е просто пример за това, в което се превръща Българската църква всички в нея са на светлинни години отдалечени от вярата, вярващите и всякаква социална дейност и потънали в дълбините на собствената си самодостатъчност не виждат подалеч от прашните си книги и черни одежди и отричат всичко различно с фанатичен плам.
------------------------
Капитал;2008, бр. 29;
за Франция. Създателите на „океанските ни ВМС“ виждат необходимоста от защита на „земите ни в Антарктида“, запазени за България от гн Паси. А климатичните промени са все появни.
------------------------
Капитал;2008, бр. 29;
5. В магазин за техника виждате реклама на нов домакински уред, който обещава повече функции и поголяма икономичност. Какво мислите за покупката му?
------------------------
Капитал;2008, бр. 29;
7. Представете си, че случайно виждате в един магазин страхотна чанта. Отива ви много на новата дреха, но в момента нямате нужда от нея. Бихте ли си я купили?
------------------------
Капитал;2008, бр. 29;
Погледнато под друг ъгъл, ние слушаме музика заради емоциите, които тя ни носи. Според учените в човешкия мозък има зададени стереотипи за тонална логика, които, когато биват нарушавани, предизвикват изненада. Именно заради тази изненада слушаме музика. Този модел, макар и доста удобен за изследване, не е верен, защото африкански племена, притежаващи нетипична за западния свят музикална култура, не са способни да изпитат емоция при слушане на европейски творби. Очевидно музикалната универсалност е скрита подълбоко, а на повърхността виждаме културните наслагвания.
------------------------
Капитал;2008, бр. 29;
Офертата на Schaeffler беше отхвърлена като „егоистична и безотговорна“. Сontinental обяви, че ще преговаря едва след като получи „приемлива цена“. Резултатите се виждат на екраните на франкфуртската борса: първоначално Schaeffler предложи на акционерите на Сontinental по 69.37
------------------------
Капитал;2008, бр. 29;
Двамата обичат да опознават различни места... но от гърба на коня. Били са къде ли не и в България, и извън нея. Драгомир е яздил дори в Аризона, сред кактуси и под пустинно слънце, което предизвиква черната завист на Мариета. През 2006 г. посещават „конната столица на света“ Лексингтън, Кентъки. В това градче с помалко от 300 хиляди жители е съсредоточена американската индустрия за чистокръвни състезателни коне. „Невероятно усещане обясняват Дратомир и Мариета. Огромни площи, запазени само за дватри коня. В далечината се виждат постройки, поголямата се оказва конюшнята, а помалката къщата
------------------------
Капитал;2008, бр. 29;
В източната част на Родопите, някъде около град Джебел, се извисяват руините на една от найживописните средновековни крепости в тази част на България крепостта Устра. Потегляме към град Кърджали, разчитайки на късмета си и указанията на отзивчиви хора, които да ни упътят. На изхода на града в посока Момчилград виждаме кафява табела, на която е изписано „Крепост Устра 28 км“. Уверено се отклоняваме от основния път и продължаваме към Джебел. Селата, през които минаваме, са подредени
------------------------
Капитал;2008, бр. 29;
Ентусиазмът ни се изпарява полека. След още доста ходене в далечината между клоновете на боровете виждаме връх, на който има руини. Ето я Устра!
------------------------
Капитал;2008, бр. 29;
БИЗНЕС ПРИМЕРЪТ, КОЙТО ВИНАГИ ЩЕ СЛЕДВАШ, Е... На дядо ми и прадядо ми. Прадядо ми е имал мина и е успял да изпрати сина си да следва в Германия. Оставайки без мина, не се е тюхкал през 50те години, а отново си е намерил пътя. На 60 години дядо ми стана ски инструктор и учител по ветроходство. На 80 беше преводач от и на няколко езика. Човек трябва да намира какво може да прави, а не какво не може да прави. Винаги виждаме какво не можем, но трябва да виждаме какво може да стане.
------------------------
Капитал;2008, бр. 30;
В изразените от гражданите мнения може да се разчете и изостряне на обществената нетърпимост. Една трета 34%, настояват за кардинални мерки предсрочни избори и ново правителство. За съществена промяна в политиката на правителството са други 27%. А изход от кризата чрез кадрови промени виждат една четвърт от българите. Активизирането на опозицията и различните й предложения печелят за пръв път от много време насам широка обществена подкрепа. Найвисоко се одобряват публичните про
------------------------
Капитал;2008, бр. 30;
„Определено виждам умисъл в неизлизането на ромите да почистят София точно в деня, в който Европейската комисия обявява доклада си за напредъка и проблемите на България.“ Бойко Борисов, кмет на София, пред агенция „Фокус“ по повод затрудненията на концесионера
------------------------
Капитал;2008, бр. 30;
вореше по същия начин казваха се едни неща, които всички знаеха, че не са верни, и никой не им вярваше. Това още си носи следите и в душичките на съвременния българин. Онези времена уж отминаха, но челният опит от миналото не е забравен. Сега е малко потрудно преднамерено да говориш глупости, но, както виждаме, не е невъзможно. Гьонсуратлък политиците ни винаги са имали в излишък.
------------------------
Капитал;2008, бр. 30;
Не случайно според социологическо проучване на “Маркет ЛИНКС” цели 75% от анкетираните се присъединяват към оценките за правителството, направени в доклада, а вече 34% виждат смисъл в предсрочни избори (стр. 7). Засега обаче
------------------------
Капитал;2008, бр. 30;
възможности или да бъдат принудени да закупят необходимото в планираните срокове със собствени средства и да не получат никаква субсидия, или да чакат проекта и да не спазят планове си, което пък води до изоставане на пазара. „И в двата случая предприятията са губещи“, допълва Ненов. Дългото чакане води и до разочарование и нежелание на фирмите да кандидатстват по други програми, тъй като „не виждат
------------------------
Капитал;2008, бр. 30;
Ако някой не ги е виждал, вероятно не познава ветерана в производството на добавки в България вече 13годишната фирма „Борола“, която е и първа по продажби на български добавки в аптеките с оборот от 3.3 млн. лв. за 2007 г. Неин създател е др Ве
------------------------
Капитал;2008, бр. 30;
А победител тази седмица e Мария Аббас от Варна. Нейният NESCAFE® момент е част от разходката й в Морската градина на 15 юли, а на снимката виждате двама нейни приятели, по думите на Мария „в мига на сливането им“.
------------------------
Капитал;2008, бр. 30;
да работя, имах идея как точно трябва да става това. Виждал съм колеги, работещи по начин, който не ми харесва. Реших, че трябва да внимавам да не се променя и аз така. Работата с хора променя. Има един синдром, наречен синдром на изпепеляването, заради който трябва да се почива независимо колко си обичаш професията. Иначе можеш да работиш и непрекъснато, но burnout синдромът ни прави изнервени и агресивни.
------------------------
Капитал;2008, бр. 31;
(8.5% от хората като цяло споделят тяхното мнение). Всъщност това разминаване може би се дължи на разнородния профил на гражданите на село. Ако пенсионерите и безработните виждат в градинката и спокойния живот възможност да оцелеят, сред гражданите на село се оформя и една доста различна група.
------------------------
Капитал;2008, бр. 31;
Баскетболните специалисти в САЩ вече се колебаят доколко може да се говори за тенденция. „Говорих с няколко момчета и това може да стане тенденция. Различно е. Излязохме от шаблона. Играчите виждат, че други момчета от НБА отиват в Европа и се приспособяват към културата. Някои може да си зададат въпроса „защо не и аз“, коментира Чилдрес.
------------------------
Капитал;2008, бр. 31;
ите амбициозни планове. Служителите тогава го гледат с недоверие. Днес обаче разпознават в негово лице човек с размах и визия. „Той е много добър в стратегията и това според мен е найсилната му страна гледа напред и вижда. За разлика от много други, които гледат, без да виждат. Освен това умее да направи така, че нещата да се случват“, споделя впечатленията си финансовият и административен директор на компанията Георги Деянов.
------------------------
Капитал;2008, бр. 31;
30 35 м, който се стеснява като сифон. Става все потясно и потясно. Няма светлина. Тъмно е като в рог. Ориентираш се с пипане. Бутилката ти започва да се удря в скалата. Влизаш и не знаеш къде отиваш. Плуваш до момента, в който виждаш светло петно пред себе си. Значи светлина влиза от някъде. Като я стигнеш, виждаш един отвор като кладенец и излизаш в огромна пещера
------------------------
Капитал;2008, бр. 31;
Навлизам в дълбокото и почти веднага губя представа за разстоянието, което ме дели от повърхността. Първоначалната паника изчезва и изведнъж в тялото ми се разлива тотално спокойствие. Такова, каквото никога не ме е обземало на сушата. Още с първите метри изпадам в еуфория от това, което виждам. Гмуркането те кара да се чувстваш жив, много жив, още пожив.
------------------------
Капитал;2008, бр. 31;
Няколко километра преди Трън виждаме табела и се отклоняваме от основния път надясно към селото. Разстоянието не е дълго, но
------------------------
Капитал;2008, бр. 31;
леко задръстване катастрофа, без жертви на пръв поглед. По напрегнатите физиономии на хората в колите виждах едноединствено нещо облекчение. Точно така. И да те смущава, и да не те смущава, опасението, че може да закъснееш за концерт на „Металика“, е винаги над.
------------------------
Капитал;2008, бр. 32;
„Не виждам нужда от други кадрови промени. Да уволним още 100 човека и да търсим извънземни от Луната да работят в агенцията?“
------------------------
Капитал;2008, бр. 32;
на кандидатпрезидентската кампания на Георги Първанов. Седмица след писмото на ОЛАФ Стойков и Николов гастролираха по всички национални телевизии, за да обяснят, че обвиненията срещу тях са напълно неоснователни. Стойков дори заяви в ефира на bTV, че не е виждал зайци през живота си. Миналата седмица обаче свързаната с тях фирма „Еврофриго“ върна получените по САПАРД средства.
------------------------
Капитал;2008, бр. 32;
Парадоксът е толкова смущаващ, че през последните дни му бяха посветени тонове вестникаpско мастило и часове токшоута, без да броим блоговете в интернет, където избирателите давахa своите предложения. Обясненията им варират като се поч не от това, че се анкетират хоратa с домашен телефон и съответно всички само с мобилен (т.е. младите, предимно избиратели на Обама) са отпаднали, през „американците са в отпуск и не следят новините“, до „всички се питат какво става, сякаш не виждат големия розов слон в средата на стаята фактът, че той е афроамериканец, а ние не сме готови за това“.
------------------------
Капитал;2008, бр. 32;
Какво мислите за новия руски президент и виждате ли промени в сравнение с управлението на Владимир Путин?
------------------------
Капитал;2008, бр. 32;
да имаха смелостта да си признаят, че става въпрос за политически акт. Каква роля играе България в това и каква заплаха виждате за нея? Смятам, че българската роля беше доста хитра,
------------------------
Капитал;2008, бр. 32;
Така става ясно, че дали интегрирали се или не, за повечето българи в Берлин емигрант е нещо като мръсна дума. Те не виждат себе си като немилинедраги, като хора, откъснати от родината.. Те просто са българи, живеещи в Берлин. K
------------------------
Капитал;2008, бр. 32;
Понякога обаче летните пейзажи нямат нищо общо с изображенията, които след това виждаме на екрана вкъщи. За щастие е все полесно да редактираме снимките и да запазим част от енергията им за постудените месеци. Ето няколко програми, които осигуряват базовите функции за подобряване на изображение и са безплатни.
------------------------
Капитал;2008, бр. 32;
сигурни, че хората от нея виждат една трета от това, което ние виждаме. При това замъглено. Играехме обаче и на друга игра за да видим подобре някой предмет или ситуация, свивахме пръстите и дланите си в тръбичка и ги наблюдавахме през този своеобразен микроскоп. Така забелязвахме детайлите и можехме да изградим подобра картина на цялото.
------------------------
Капитал;2008, бр. 32;
сигурни, че хората от нея виждат една трета от това, което ние виждаме. При това замъглено. Играехме обаче и на друга игра за да видим подобре някой предмет или ситуация, свивахме пръстите и дланите си в тръбичка и ги наблюдавахме през този своеобразен микроскоп. Така забелязвахме детайлите и можехме да изградим подобра картина на цялото.
------------------------
Капитал;2008, бр. 32;
от това, което се случва пред очите ми през последните години, но знам още какво трябва да се направи в провинцията. Контрастът между големите и малките градове в страната е поразяващ. Така че след 10 години се виждам като мениджър в голяма компания. Парите са естествено украшение към това, което човек дава на другите. Ако съм добра, те ми се полагат.“
------------------------
Капитал;2008, бр. 32;
В литературата често се цитира един хипотетичен случай на автобусна спирка пред погледите на шестима души става катастрофа и единият шофьор е ранен. Присъстващите са жената на пострадалия, застрахователен агент, шофьор на „паяк“, собственик на сервиз, адвокат и журналист. Физически всички виждат едно и също нещо, но след като зрителното възприятие се обработи от мозъка, всеки от тях възприема ситуацията по различен начин. По същия начин подхождаме и към виното, т.е. обективно или емоционално.
------------------------
Капитал;2008, бр. 32;
опита, които сме натрупали, и въз основа на тях интерпретираме това, което виждаме и усещаме. Дегустаторът, знаейки това, на базата на познания и много практически опит може да разбере, да опише и да оцени едно вино по възможно найобективен начин. Технологът също трябва да може да дегустира (найвече за да изпълнява служебните си задължения), но той не е дегустатор в чист вид. Той, както знаем, е много повече. Изводът е: във винената индустрия в самия процес на винопроизводство няма дегустатори. Те са на друго място.
------------------------
Капитал;2008, бр. 32;
Влизам в таксито и докато затварям вратата, виждам лицето си в страничното огледало и доколкото можеш да видиш нещо от тоя дъжд, който пердаши джама, ми се струва, че във физиономията ми има нещо бръмбарско, сякаш са ме тикнали в някакъв буркан и въпреки че тук се чувствам удобно и сигурно, започвам да се задушавам, ето ни аз и тоя тъп шофьор на такси и ще сме заедно до края на света, ако не и повече, но го отдавам на пристъпите на паника, които ме хващат регулярно. Повтарям си на ум, бая си на рогата, че
------------------------
Капитал;2008, бр. 33;
Ако няма военна заплаха за тях, а такава не виждам да има скоро от страна на Тбилиси, руснаците ще затвърдят контрола си над двете провинции. Смятам, че урокът не беше само за Грузия, но и за Украйна и за НАТО. Един вид „ето докъде води ровенето ви в задния ни двор“. K
------------------------
Капитал;2008, бр. 33;
С какви мотиви приехте предложението да заемете този пост? Не е ли много малко времето, в което ще може да промените нещо, след като догодина предстоят парламентарни избори? Това е предизвикателство. И ми беше гласувано голямо доверие. А приех да се заема с тази задача, защото проблемите, които има да се решават, са належащи. Това е една система, която, ако не работи добре, губят всички. А аз идвам от другата страна и когато виждаш, че системата не работи, не е ли редно да можеш да упражниш опита си и да вдъхнеш увереност в бранша, че проблемите могат да се решат.
------------------------
Капитал;2008, бр. 33;
Да, това е така. Но присъствието ми в различни, включително и чуждестранни строителни компании ми позволи да бъда обучаван в много сфери. Така че аз може да нямам диплома за строителен инженер, но не се считам за неподготвен да управлявам структури в бранша. Виждам се като мениджър на процеса.
------------------------
Капитал;2008, бр. 33;
„Бил съм служител в „Инжстрой“, но ако в дадена процедура тя отговори на условията, не виждам проблем да бъде избрана за изпълнител.“
------------------------
Капитал;2008, бр. 33;
„Фелпс е толкова напред в сравнение с останалите, че е направо комично, заяви Брайънт няколко часа покъсно на пресконференция. Да ви кажа честно, никога не съм виждал нещо толкова зрелищно като това представление в басейна. За мен олимпийските игри са това да ходя и да наблюдавам величието. Забавно е.”
------------------------
Капитал;2008, бр. 33;
Световни лидери като CocaCola, McDonalds и Johnson & Johnson виждат в олимпиадата страхотна възможност да подобрят имиджа си сред китайските потребители и да затвърдят позициите си в страната. Въпреки че протестите срещу нарушаването на човешките права в комунистически Китай оказаха сериозен натиск върху бизнеса им на международно ниво, със започването на самите състезания тези рискове за компаниите като че ли отшумяха.
------------------------
Капитал;2008, бр. 33;
При смяната на културите не важи поговорката „Едноокият е цар сред слепите“. В новата фирма слепите обикновено обясняват на едноокия, че всъщност да виждаш е глупаво. Така силните страни автоматично могат да бъдат превърнати в слабости. Това, което в една компания се определя като фокусиране върху конкретната задача, в друга може да се тълкува като ограниченост; това, което в една фирма се поощрява като самостоятелност в работата, в друга може да бъде заклеймено като индивидуализъм.
------------------------
Капитал;2008, бр. 33;
Малко са хората, които са виждали Койнов в подобна светлина. Доста почести са случаите, в които той носи елегантен костюм и здраво е стъпил на земята. Но за всеки, който го познава отблизо, не е тайна, че харесва силните усещания и има склонност постоянно да тества предела на своите възможности. А найголемият източник на адреналин за него е работата му във Forton.
------------------------
Капитал;2008, бр. 33;
Още посериозен проблем в началния период е отношението на хората в компанията те не го приемат особено добре. „Аз бях дошъл отнякъде директно на челна позиция, а в същото време нямах никакъв опит в сферата на недвижимите имоти. Отнасяха се към мен с пълен скептицизъм наймалкото защото не бях израснал в самата структура“, споделя мениджърът по повод първите си контакти с персонала на фирмата. Той успява да спечели доверието на служителите си едва когато те виждат резултатите от работата му и взетите от него решения.
------------------------
Капитал;2008, бр. 33;
„За малко повече от година навлезе в бизнеса с имоти, който му беше непознат, и сега управлява успешно. Виждам успеха му освен в обективните показатели и в оценката на хората от екипа му, на клиентите, на директорите от другите дружества в групата и дори сред конкурентите. На мен лично ми допада това, че си поставя високи цели, преследва ги и никога не бяга от проблемите и трудните решения“, допълва Христо Илиев. K
------------------------
Капитал;2008, бр. 33;
КАК ВИЖДАТЕ БЪЛГАРСКАТА МУЗИКА, КАКВА Е ТЯ ВЪВ ВАШИТЕ ОЧИ? В поголямата си част е доста деветдесетарска, но не нарочно. Онзи ден видях едно ферари, което едва минаваше през нечовешките дупки... Нещо такова!
------------------------
Капитал;2008, бр. 34;
Много са народопсихологическите обяснения защо комунизмът в България е толкова безалтернативен сред елита и покорно приеман сред народа; защо бунтът на масите не може да се случи и защо конформизмът се оказва найстриктно следваната стратегия за оцеляване. Казват, че напредничавите са тези, които, вместо да бягат, търсят конфликта, че прогресивните виждат в сблъсъка и противопоставянето възмож
------------------------
Капитал;2008, бр. 34;
От разговора с Радослав и пътуването заедно виждам, че изречението „аз бях окупатор” 40 години покъсно създава приятелства, прави пътя полек. Самият кураж да застанеш зад своята история вече създава нов смисъл, среща те с хора, прави смисъл за тях.
------------------------
Капитал;2008, бр. 34;
дат за един месец, оправят си зъбите, трето, пето, похарчат малко пари, виждат се с децата си и пак отиват.“ Това е типичен разказ, описващ живота на едно младо мигрантско семейство във ваканция. Там съсипват здравето си от работа, както казват техните роднини, останали тук, а когато се приберат, дават мило и драго найвече за децата си.
------------------------
Капитал;2008, бр. 34;
19.30 секунди. „Това е найвпечатляващото представяне в атлетиката, което съм виждал в живота си. Той е като Супермен 2”, заяви Джонсън, който е в Пекин като коментатор на Би Би Си и се появи на промоционално събитие на академията за спортни отличия „Лауреус”.
------------------------
Капитал;2008, бр. 34;
Теоретично за нас е безразлично, стига да предложи реален оздравителен план. Но Жеваго не е предложил такъв и не виждам някакво конструктивно решение там. Единственото, което остава, са „Арселор Митал“ и нашият план. При липса на каквито и да било други изходи планът на облигационерите също е реализируем. Предлага се инжектиране
------------------------
Капитал;2008, бр. 34;
Оптимистите, в групата на които са авиокомпаниите и клиентите на летищата, виждат чашата наполовина пълна. Те са убедени, че разбиването на 40годишния монопол на британската фирма ще бъде в полза на пътниците, тъй като ще увеличи конкуренцията на пазара. Очаква се времето за обработването на багажа да бъде съкратено, да се намалят загубите на багаж, да се ограничат закъсненията по летищата.
------------------------
Капитал;2008, бр. 34;
Много добре си спомням как прелитам над мозайката пред вратата на детската градина и виждам в нея „вградена“ безопасна
------------------------
Капитал;2008, бр. 34;
и с него скачачите приличат поскоро на някоя от онези летящи катерици, които сте виждали по Animal Planet, отколкото на парашутист. Той представлява дреха от специална материя, която, като разперите крака и ръце, създава нещо като ципи между тях. Това позволява на тялото да се движи почти хоризонтално, което пък дава възможност за много подълго време свободно летене нещо като пикиране.
------------------------
Капитал;2008, бр. 34;
И точно когато осъзнаеш, че случващото се е толкова нереално, та дори не те е страх, застиваш рязко във въздуха. „Отвїри се!“ Само това ти минава през главата. И вече можеш да викаш и да махаш на хората отдолу, които така и не те виждат, но това няма никакво значение. А след като вече си стъпил на до болка познатата земя, се чуваш да казваш това, което всеки един, скочил от небето, повтаряше цял ден „искам пак“.
------------------------
Капитал;2008, бр. 34;
Самата дума випассана означава „да виждаш нещата такива, каквито са“. Независимо, че традицията води началото си от учението на Буда, випассана няма религиозен характер и изходната й позиция се основава на елементарни прозрения за човешката същност, които срещаме при мъдреци, философи, учени и найобикновени хора от Ориента, откакто свят светува. Далеч от всякакви икони и
------------------------
Капитал;2008, бр. 34;
мост над реката, малка горичка и следваща гледка. Във водата виждаме второ небе отразени пухкави облаци, които бавно се носят по течението, а в далечината има следващ дървен мост, чието отражение довършва усещането за нереалност. От близкия ракитак излита огромна сива чапла това е първият и единствен обитател на реката, който виждаме за днес. До моста има изграден дървен заслон с маси, пейки и камина. Навсякъде е изключително чисто и поддържано. Малко време за почивка и продължаваме по пътеката. От лявата ни страна в скалите откриваме проход към пещера,
------------------------
Капитал;2008, бр. 34;
Гледах през процепа и почти винаги я виждах да лежи гола и бяла, отпусната в една и съща поза, която с годините се променяше единствено заради умората. Покъсно, когато пораснах, се досетих защо го прави. Имам предвид голата отпусната поза на леглото
------------------------
Капитал;2008, бр. 34;
е гол, защо се поти, но винаги виждах, че му е много топло; дори пухтеше от топлина, което на мен ми се струваше странно. После измиваше потта си и тръгваше. С усмивка.
------------------------
Капитал;2008, бр. 34;
След това за известно време се отказах от тази мисъл. Найнакрая се примирих, че няма никога да се запозная с него; така че реших: нямам друг баща, а и нямам избора да си намеря друг. Това е той. Затова го гледах скришно през процепа, който беше широк едва няколко милиметра и дълбаех своята дупчица, от която да го виждам поясно; исках да пробия вратата, за да стигна до другия й край. Когато дойдеше, винаги искаше мама гола и бяла, с нейните остри животински муцуни, които имаше за гърди. Оставяше пари; после, когато влизах да си взема душ преди лягане, надушвах миризмата
------------------------
Капитал;2008, бр. 34;
Влязох в моята стая, където седяха стари ми картонен обувки, където мама ме криеше от клиентите. Влязох, за да довърша собствената си дупка, от която исках да виждам баща си и майка си, докато имитират любов. Трябваше да я довърша, за да не оставя наследството на недовършените дела.
------------------------
Капитал;2008, бр. 34;
Дръпнах го към себе си, след това обратно, опитах се да го натикам и отново го дръпнах към себе си заедно с цялата китка, но това само ми причина болка и аз извиках. Отново повторих движението, което свали кожата на пръста ми и той започна да кърви. Тогава натиснах вратата с рамото си и я вдигнах от пантите й. Кристина ме погледна учудена и отново прихна да се смее. Май че не виждаше заклещения ми пръст. Седнах уморено на леглото и подпрях внимателно вратата. Тогава го видя. Продължаваше да кърви. Аз се отпуснах на леглото с протегната ръка, за да не ме боли.
------------------------
Капитал;2008, бр. 35;
В началото на конфликта найострата позиция се появи в личния блог на министър Калфин. Не е нормално политиците да заявяват позициите си само по блоговете. Двойните шпиони първи ги убиват. Така е и в мафиотските, и във военните филми. А в нашия филм виждаме мънкане, свиване и безгръбначно поведение. Наистина ли си вярват? Наистина ли мислят, че може хем така, хем онака? Формално изпълняват задълженията си на съюзници в ЕС и НАТО. Но сърцето е другаде. Русия! Колко ни плени... Май пленничеството продължава прекалено дълго. K
------------------------
Капитал;2008, бр. 35;
върждение на проспект... ако емисионната стойност на акциите е пониска от балансовата стойност на една акция преди увеличението на капитала, изчислена към момента на вземане на решение за увеличаване на капитала, и по този начин се накърняват интересите на акционерите“. „Мнението ни е, че цената е много повисока, но пазарът определя цената. Не виждаме размиване на капитала, след като акциите са свободно търгуеми“, каза Милчо Близнаков, изпълнителен директор на „Холдинг Варна“.
------------------------
Капитал;2008, бр. 35;
че няма нужда да сменяме името, след като все така си я наричаме въпросната тема, макар и работно. Преоткрихме своето значение. Септември ще е май, защото в май всичко едва започва. Тогава е чисто, тогава обещава. Разполагаш с някаква необяснима веселост, която те кара да виждаш магически значения в баналностите. „Май е месецът на любовта“, цитираше Гьоте една
------------------------
Капитал;2008, бр. 35;
Ида демонстрира много енергия и ентусиазъм, но желанието й непременно да се наложи на англоезичния пазар погубва част от небрежното момичешко обаяние на албума. За двайсет и тригодишна скандинавка Ида представя един твърде наситен с лични истории, емоции и весело настроение албум. Истории с ядосани момичета в стил Ейми Уайнхаус сме виждали доста пъти, а дебютният й албум все още не гарантира дългогодишно пребиваване на сцената. Но пък е идеален за парти, което е постиже
------------------------
Капитал;2008, бр. 35;
Любимите ни ястия сред основните са зеленчуково ризото (5.99 лв.), пържени кръгчета сепия (6.99 лв.), винаги горещи и хрупкави, „вълчи хапки“ (леко запържено свинско филе, поръсено с билки и подправки), пържена акула и скумрия на скара. Менюто също включва традиционните рибни ястия за региона като сафрид, калкан и т.н., както и разнообразие от меса на скара и шишове. За много гладните има и смесени сачета. Някои от масите имат вградена скара на дървени въглища, макар че ние никога не сме сядали на такава, нито пък сме виждали някой да я използва.
------------------------
Капитал;2008, бр. 35;
с подготовка за участието си. Измисля сюжет за специалния си NESCAFE® момент, събира всички необходими атрибути, които виждате на снимката и кани сестра си да позира. В резултат Радослава успява да направи няколко добрини с едно щракване – подарък за сестра си, чудесен кадър и... победа.
------------------------
Капитал;2008, бр. 36;
ми е било вътрешно обидно като българин, когато виждам пенсионерите от Западна Европа да почиват по българските морски курорти, което повечето български пенсионери не могат да си позволят“, каза премиерът Станишев.
------------------------
Капитал;2008, бр. 36;
било обидно, когато виждам по българските курорти, макар и извън сезона, основно възрастни хора от други западноевропейски страни... вече няма да се изненадваме, когато виждаме възрастни български граждани, които са на почивка в български курорти и бази на държавата, които ще се ползват и от тях много пошироко.
------------------------
Капитал;2008, бр. 36;
било обидно, когато виждам по българските курорти, макар и извън сезона, основно възрастни хора от други западноевропейски страни... вече няма да се изненадваме, когато виждаме възрастни български граждани, които са на почивка в български курорти и бази на държавата, които ще се ползват и от тях много пошироко.
------------------------
Капитал;2008, бр. 36;
то решение да атакуват беше дълбоко неразумно, но те са независима държава“, каза Брайза. Той критикува Москва за „изключително провокативното й поведение и демонстрациите на превъзходство”. Чижов отвърна на удара: „Не виждаме как САЩ са опитвали да предотвратят конфликт, а същевременно въоръжаваха грузинската военна машина“, каза той. Последната дума отново беше казана от полския външен министър: „Грузинската военна машина? Имате предвид шепата зле оборудвани войници, които руската армия премаза“, запита той Чижов.
------------------------
Капитал;2008, бр. 36;
При смяна на жетоните с нови с различни шарки/цветове всичко се повтаря стига само животните да се ориентират коя шарка какво прави. Единственият случай, при който маймуните започват да избират произволно жетон, е, когато се прекрати зрителният контакт между двете съседни клетки и маймуните спрат да се виждат.
------------------------
Капитал;2008, бр. 36;
[square6] Ами много просто ако аз взимам Х лева, аз ги взимам заради: 1. образование, 2. стаж, 3. иновации, 4. езици, 5. имам жена и деца. Ако има ясна скала, не виждам сърдити.
------------------------
Капитал;2008, бр. 36;
единственият по онова време игрален автомат в света, в който има четири игри. По думите на Соня Николова иновативното изобретение предизвиква удивлението на бранша още на първото международно изложение, на което е показано в Москва през 2001 г. Там го виждат представители на този бизнес от целия свят. Именно това е събитието, което отваря на фирмата вратите към международните пазари. “Казино технологии” става разпознаваема в бранша в глобален мащаб и започва да навлиза в страна след страна. Днес тя присъства с продуктите си в над 50 страни на почти всички континенти.
------------------------
Капитал;2008, бр. 36;
и джунджуриите на моя балкон. С колата често минавам покрай клетката на грабливите птици. Виждала съм маймунки, които нервно се тресат върху решетките си. От покрива на кооперацията ни пък се вижда почти цялата градина като на длан.
------------------------
Капитал;2008, бр. 36;
да съвпадне с работата, което и обяснява липсата на свободно време. В работата му обаче правилото, че артистичният дух е равен на хаос, съвсем не е вярно. Тъкмо обратното Мишо е човекът, който всяка седмица ни организира и събира целия LIGHT на едно място. Това означава, че той и екипът му се грижат снимките, текстовете и всичко останало, което виждат очите ви тук, да бъде на мястото си. Иначе можете да видите илюстрациите му във вестник „Капитал“, а галерии живопис, пейзажи и графика на www.miniart.hit.bg
------------------------
Капитал;2008, бр. 36;
Първото, което виждаш при влизането си, са мечките проснали са се блажено в рововете си с вода и дишат тежко. Водата през лятото е особено важна за студенолюбив вид като
------------------------
Капитал;2008, бр. 36;
Ако за голям човек е трудно да бъде допуснат близо за животните, при децата не е съвсем така. От няколко години специалният Екоцентър организира лятно зооучилище детето ви може да прекарва деня си в зоологическата градина, където ще научи повече за животните, които вижда, с някои дори да има контакт. „Интересът е голям. Има деца, които тук за пръв път виждат какво е кокошка, коза, овца“, казва др Иванов. Но капацитетът на Екоцентъра е 20 деца, няма достатъчно персонал и много от желаещите са връщани.
------------------------
Капитал;2008, бр. 36;
се разхождат по асфалтирания път като в градски парк. Първата разходка е към върха. “Покоряването” му е за около 20 минути през добре маркирана пътека, която започва от едноименната хижа. По пътеката виждаме само следи от диви прасета, а от двете ни страни се преплитат клоните на огромни борове. Въздухът е хладен и чист, някъде в гората се обажда чухал, а на небето проблясват първите звезди.
------------------------
Капитал;2008, бр. 36;
Първо виждаме вадата, а точно преди да завием вдясно и ръждясалата табела в другия край на пътя. Руините се виждат отдалеч. Слънцето е решило да си върне всичката жега, която пропуснахме в планината. Църквата, или поточно това, което е останало от нея, е пред нас. Наистина е величествена огромни сводове и частично реставрирани стени от червени тухли, а под два от отворите за прозорци личат избелели стенописи. Найвисоката арка е подпряна с изгнило дървено скеле
------------------------
Капитал;2008, бр. 36;
Първо виждаме вадата, а точно преди да завием вдясно и ръждясалата табела в другия край на пътя. Руините се виждат отдалеч. Слънцето е решило да си върне всичката жега, която пропуснахме в планината. Църквата, или поточно това, което е останало от нея, е пред нас. Наистина е величествена огромни сводове и частично реставрирани стени от червени тухли, а под два от отворите за прозорци личат избелели стенописи. Найвисоката арка е подпряна с изгнило дървено скеле
------------------------
Капитал;2008, бр. 37;
[square6] Аз не виждам смисъл от стикери за безплатно паркиране за жителите на центъра. Точно обратното трябва да се въведат платени абонаментни стикери за цяла София. Софиянци взеха да възприемат безплатното паркиране като вечна даденост. А когато нещо е без пари, то се разхищава. Вижте колко таратайки стоят по улиците на трупчета. Например пред нашия блок има две 40годишни волги! Лошият
------------------------
Капитал;2008, бр. 37;
[square6] Забавно е, когато някой каже като погоре, че сме твърде интелигентни, за да сме еволюирали сами за толкова кратко време. Къде я виждате тази интелигентност? Поведението на човека на Земята е абсолютно същото като поведението на хлебарки в терариум, които се ядат една друга и постепенно затъват в боклука си. Нормалният човек сигурно действа смислено не по
------------------------
Капитал;2008, бр. 37;
„Инвеститорите се надяваха България да дръпне напред благодарение на парите на ЕС, както направиха Испания, Португалия, Гърция. Сега те не виждат възможност това да стане“, каза и Димитър Савов от BLD.
------------------------
Капитал;2008, бр. 37;
Тази седмица ЕС изпрати найвисокопоставените си представители в Москва, за да питат как там виждат бъдещите си отношения с Европа. Как тълкувате отговора, който получиха?
------------------------
Капитал;2008, бр. 37;
да ме въведе в работата. Аз се опитвам да помогна по някакъв начин, но не искам да ги притеснявам, защото виждам, че са много напрегнати. В същото време имам нужда да ми обяснят някои неща от работния процес, които не разбирам. Мислех да изчакам до края
------------------------
Капитал;2008, бр. 37;
във вашия случай вие сам виждате колко всички са претоварени. Имайте предвид, че освен обективната заетост е вероятно те да имат и горчив опит с други преди вас, които само са им загубили времето и са
------------------------
Капитал;2008, бр. 37;
Налага се тенденцията в подобни сайтове да се създават общности от регистрирани потребители, които се ползват със специални преференции, като достъп до разширено съдържание, бюлетини и специализирана литература. Потребителите също така могат да виждат какво четат останалите абонати, да споделят новини, да подреждат информацията на сайта по удобен за тях начин.
------------------------
Капитал;2008, бр. 37;
екип, че развиването на услуги наистина е правилният път. Започнахме да водим единна политика в тази посока не само вътре в компанията, но и сред клиентите. Да им показваме, че този труд, тези знания трябва да бъдат заплатени. Защото, когато имаш едно устройство, ти го виждаш и разбираш, че то си има цена. Докато при услугите, които са нематериални, нещата не стоят по този начин.
------------------------
Капитал;2008, бр. 37;
КАК СЕ ЗАПАЛИ ПО СТРИЙТАРТА? Към края на 10и клас усетих, че виждам града (Валери е роден в София бел. авт.) по поразличен начин от другите хора и ми се поиска да го променя. Двата пътя за това са графитите и архитектурата. Затова започнах да рисувам графити и да уча архитектура стана едновременно. В Щутгарт обаче не съм правил графити заради реалната опасност да попадна в полицията. В България има поголяма търпимост, или може би поголямо безразличие към работата на стрийтарт артистите.
------------------------
Капитал;2008, бр. 37;
КАКВО ТЕ НАКАРА ДА ИЗЛЕЗЕШ НА УЛИЦАТА? В самото начало изобщо не исках много хора да виждат нещата ми. Главното беше да ми се случи нещо интересно, затова рисувах по строежи и скрити места. После поканихме в Сливен доста хора отвън само българи, нямахме много възможности които бяха много подобри, за да се запознаем с тях и да видим те как пръскат. А като организатори естествено запазихме повечето боя за себе си. По това време всичките ми пари отиваха за боя, която на всичкото отгоре не беше и много качествена.
------------------------
Капитал;2008, бр. 37;
двор е и старо гробище. Църквата е строена началото на XIX в. и е напълно запазена. Дълго оглеждаме паметните плочи, преди да открием тази на загиналите българи от с. Гумощник. Паметникът е стар и надписите едва се виждат, но все пак разчитаме имената на осмината жители на селото, тръгнали да търсят подобър живот на другия край
------------------------
Капитал;2008, бр. 37;
на света. Слънцето оцветява листата на ябълките в двора, а в далечината се виждат върховете Ботев и Марагидик.
------------------------
Капитал;2008, бр. 37;
от моята страна към коридора, от твоята към терасата не се доближават и с метър. Виждам как с ножчето си почваш да пориш чаршафите, клякам и забивам острия ръб на стъклото постелята ни се разкъсва бавно, но красиво. В права линия.
------------------------
Капитал;2008, бр. 38;
В началото на кaмпанията демократите виждаха възможност не само да спечелят лъвския пай от плаващите щати, но и да обърнат няколко класически червени щати като Джорджия, Флорида, Монтана, Северна Каролина в сини. С влизането на Сара Пейлин в играта и връщането на ентусиазма на републиканците планът им претърпя промяна междувременно голяма част от предизборния щаб в Джорджия например вече е изтеглен за Охайо. Макейн пък изостави надеждите си за победа в либералния Ню Джърси.
------------------------
Капитал;2008, бр. 38;
Оттам обаче са на друго мнение. „Нямаме никакво отношение към кампанията, която сега стартира”, казва Калина Жулева. „Убедена съм, че нашата идея няма място през ноември месец, тъй като е изцяло изградена на датата 22 септември и не виждам как може да я интегрираме на покъсен етап”, смята тя.
------------------------
Капитал;2008, бр. 38;
И найдобронамерените към проектозакона виждат, че не е последователно съвременен във всички текстове, не променя досегашната силно централизирана система, увеличава администрацията, не стимулира гражданска активност. K
------------------------
Капитал;2008, бр. 38;
На подобно мнение е и Мина Дерменджиева, политически съветник и пресаташе на Европейската народна партия в Европейския парламент. Тя е една от първите българки, работещи в европейските институции. Дерменджиева твърди, че не се чувства емигрант, а европейка. „Бих се върнала да работя в България, ако имам предизвикателна и интересна оферта за работа нещо, което не намирам сега. Не виждам и усилия за нормализиране на ситуацията“, обясни Дерменджиева.
------------------------
Капитал;2008, бр. 38;
Участниците на медийния пазар не виждат икономическата логика в закупуването на телевизия „Евроком“, защото, ако обслужва изложителите на панаира, тя се превръща в тясно специализиран канал с малък таргет, а журналистите, които работят в канала, дори не са профилирани в сменения
------------------------
Капитал;2008, бр. 38;
Winslow Developments, обаче водещото предимство, което виждат купувачите в този тип имоти, е сигурността заради 24часовата охрана и контролиран достъп в комплек са. Зеленината, детската градина, достатъчният брой паркоместа и поне един лекарски кабинет са също почти задължителни. Вече високата конкуренция принуди предприемачите дори да водят битката за клиенти и с екстравагантни предложения като миниголф игрище на покрива (комплек сът „Силвър сити“ в София) или пък изкуствено езеро (комплексът „Редута ин“ в столицата).
------------------------
Капитал;2008, бр. 38;
За каква работа мечтаете? Къде се виждате след петдесет години? Това, което правите, носи ли ви удовлетворение или с радост бихте поели по нова „кариерна пътека“? Малко са хората, които могат да дадат смислен и добре обмислен отговор на тези въпроси. Още помалко пък в България, където за едно ни бива, друго учим и съвсем трето работим.
------------------------
Капитал;2008, бр. 38;
Сравнявайки с това, което е виждал по света, Геновски смята, че е постигнал оптимума за изба като своята. Служителите му го определят като добър стратег. Доказва го фактът, че досега собственикът на „Санта Сара“ никога не е ползвал кредити. Правилото му е да работи само със собствени пари: „Нямаме чужди капитали. И няма да имаме. Липсата на собствен капитал обезсмисля този бизнес, защото много добри идеи не могат да бъдат осъществени докрай. Ако работиш на кредит, трябва да го правиш само за банки, а това ограничава растежа.“
------------------------
Капитал;2008, бр. 38;
Мениджърите виждат, че познатите схеми не работят или поне няма да работят още дълго, но им е трудно да „превключат“ на нова вълна.
------------------------
Капитал;2008, бр. 38;
Найголямата изненада предстои въпреки късния час и лошото време църквата е отключена. Отваряме бавно вратата и попадаме пред найкрасивите стенописи, които сме виждали. Стоим замлъкнали, някой е извадил челник и на светлината му разглеждаме уникалната им красота. Различни фигури на светци се преплитат в мистични сюжети, а цветовете са ярки и наситени.
------------------------
Капитал;2008, бр. 38;
Грешите продължаваше да упорства Лора. Просто сте се припознали. И други са ми казвали, че приличам на Лора Виденова. Както виждате, аз съм сервитьорка, а не журналистка, и работя в този бар от няколко години.
------------------------
Капитал;2008, бр. 38;
Дъждът продължаваше да ръми и да мокри лицето и косата й. Само преди три месеца животът й в Лондон беше празник, а сега работеше до припадък и отгоре на всичко един български студент я разпозна и съвсем й вгорчи настроението. Защо ли понякога човек иска да промени живота си? Решава всичко старо да изхвърли, да изгори, да разруши и тича като луд към новото и непознатото. Сега виждаше, че скучният й монотонен живот, преди да се запознае с Васил, е бил удобен като ръкавица. Идваше й да се разкъса от яд. Или трябваше да бъхти като сервитьорка, или да се върнат с Димана в България.
------------------------
Капитал;2008, бр. 40;
Графикът, който доскоро почти никой не беше виждал, предвижда сериозни поскъпвания още през 2006 и 2007. Миналата година обаче това не беше отразено адекватно в цената на „Булгаргаз“ за крайни клиенти. От началото на 2007 досега стойностите, по които „Булгаргаз“ купува бартерния газ, са се повишила реално с 240 процента, или близо три пъти (виж графиката). В същото време миналата година Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) увеличи крайните цени на газа само с около
------------------------
Капитал;2008, бр. 40;
гат проблема за размера и вида на финансирането на партиите. Дикова все пак си остави вратичка за отстъпление с коментара „не мисля, че подобен регистър ще допринесе за поголяма прозрачност“. „Не сме го обсъждали, но на пръв поглед не виждам необходимост да съществува“, смята и Четин Казак от ДПС. Според него няма
------------------------
Капитал;2008, бр. 40;
От своя страна Петер Харолд посочва само, че в случая става дума за комбинация от директно и индиректно акционерно участие, както и че новата банка ще бъде наблюдавана от австрийските финансови власти като водеща институция в този случай, тъй като австрийците имат мажоритарния дял. „По важно обаче е това, че ние виждаме себе си като българска банка. Ние ще говорим български, но ще носим ноухау от Австрия“, изтъква той.
------------------------
Капитал;2008, бр. 40;
Този проект беше вълнение. Нещо като връщане назад с поглед напред. Крачиш опипом като рак, без да виждаш ясно предметите и хората, но с отворени за миналото сетива. Имаше много камери, километри кабели, нощни снимки, тракове във влак, възстановки на минали емоции и места. Найважното обаче бяха хората. Благодарение на всички тях проектът К 15 се случи. DVDто е факт. То е вашият жетон за машината на времето. Снимките, които ви показваме, са просто разказ за това как се случваше всичко на снимачната площадка...
------------------------
Капитал;2008, бр. 40;
на стоманеното въже се губи в мъглата, а другият в мрака, а найвероятно по вагонетките има капчици вода. И ще се движат така, без да се съберат никога, както в този момент си мисля, че ще се возя завинаги с таксито, а ти, с инвалидната количка, ще обикаляш завинаги около луната и аз ще мога да те виждам в ясни дни като обвивка от бонбон, бляскаща някъде в лунните кратери на душата ми.
------------------------
Капитал;2008, бр. 40;
До интервю така и не се стига. В стаята, където тече кастингът, двамата виждат едно русо момиче, съсредоточено над някакъв превод. Иво я пита какво точно превежда. Момичето отговаря: „За японските банки.“ „О, японските банки!? Те са много агрегирани“, важно отбелязва Иво, като натъртва термина.
------------------------
Капитал;2008, бр. 40;
„Нещата с „Отечествен вестник“ бяха зациклили и не се виждаше перспектива. От въпросния курс на Ройтер в Лондон се бях върнал с ясната идея, че трябва да направим собствен вестник и какъв да е той (финансово издание за професионална аудитория бел. ред.)“, разказва Иво Прокопиев.
------------------------
Капитал;2008, бр. 42;
мъже в България и носене на персонална наказателна и реална отговорност на същите. Бих говорил по-малко, а работил повече, защото не виждам кога работят сега, като постоянно дават интервюта, бих се опитал да поставя въпроса докога избирателната система ще бъде такава.
------------------------
Капитал;2008, бр. 42;
Компанията за която работите („Уошингтън глобал партнърс“) се занимава с енергийната сигурност и диверсификация. В този регион това значи разбиване на руския монопол. Как виждате това възможно с България в проект като „Южен поток“ и Германия в „Северен поток“?
------------------------
Капитал;2008, бр. 42;
И не само това. Виждаме ежедневно, че компаниите и структурите, подкрепяни от държавата, не се държат рационално и се управляват неефективно заради липсата на пазарна дисциплина (БДЖ и здравната каса са най-ярък пример, но не са единствени).
------------------------
Капитал;2008, бр. 42;
На фона на бушуващата финансова криза това, че в рамките на по-малко от месец втори търговски център смени собственика си, и то при рекордно ниски за пазара нива на възвращаемост, дава сигнали, че за компаниите от ранга на DEGI и Heitman българският пазар продължава да изглежда стабилен. А навлизането им точно в този момент се обяснява с факта, че досега не са виждали добър завършен продукт, в който да вложат парите си.
------------------------
Капитал;2008, бр. 42;
ПИШЕШ ЛИ НА БЪЛГАРСКИ? Не виждаш ли, че аз не мога да ти говоря на български. Не че не ми е интересно просто не говоря и не мисля на български в момента, но това при мен бързо се променя. Ако се върна и поживея тук три месеца, пак ще пропиша на български, даже по-яко отпреди. Силно ми влияе средата. В момента българският е складиран в кашоните, трябва да окача снимките
------------------------
Капитал;2008, бр. 42;
Но ако фокусът не е върху машините, май се казва спекулативна литература, не точно фантастика. Cloud Atlas на Дейвид Мичъл много ми хареса. Добре изпипано, браво. The Аlgebraist на Йън Бенкс беше. Напоследък всъщност имам страх от дочитане, cигурно защото не си виждам края на моята и затова.
------------------------
Капитал;2008, бр. 42;
и измерения, които ги има тук. В Америка почти всичко е такова, каквото го виждаш. Скъсват се от работа там и още в училище ги учат как да са щастливи, обаче ми липсват няколко пласта вътрешна борба.
------------------------
Капитал;2008, бр. 44;
„Аз не виждам сценарий, при който бордът да падне. Никъде в България не чувам предложения да се освободим от борда и не виждам откъде това може да дойде. България има ресурс, на който да се опре, ако се наложи. Приятно беше да чуем, че правителството няма нужда от помощта на Международния валутен фонд, но в същото време знае, че парите на фонда са там и са достъпни. Аз бих обърнала тези две неща. Бих казала: парите на фонда са достъпни, сега нямаме нужда от тях.
------------------------
Капитал;2008, бр. 44;
Аз съм един от най-последователните защитници и крепители на ДПС близо 15 години, защото виждах и знаех, че е полезно за малцинствата, за хората в смесените райони. Всъщност никога не съм се интересувала от партиите като субект, като субстанция, интересуват ме доколкото и докогато допринасят за свободата на човека, сигурността и просперитета на хората. Когато една партия престане да изпълнява тези функции, капсулира се и започва да работи само и единствено за елита си, тя или трябва да се реформира, или избирателите рано или късно ще я изхвърлят от политическия живот.
------------------------
Капитал;2008, бр. 44;
Решението на проблема не е в реформата на европейския пазар, смята авторът на доклада Пиер Ноел. Създаването на такъв пазар ще гарантира енергийната сигурност и ще превърне двустранните отношения на страните членки с Русия в голяма степен независими от доставките на синьо гориво. Европейските експерти не виждат сериозни физически, инфраструктурни или законови пречки пред газовата интеграция на Европа. K
------------------------
Капитал;2008, бр. 44;
в автобиографията си. Работодателите не обичат да виждат „дупки“ в CVто, за които няма обяснение или
------------------------
Капитал;2008, бр. 44;
рите на „Алфа Ромео“ до момента да се предлагат само високооборудвани, скъпи модели и най-вече купета. „Така марката се наложи като луксозен автомобил за бързо каране“, посочва последствията от маркетинговия ход изпълнителната директорка. Но подчертава, че все пак не обича да прекалява с нестандартните подходи. Освен ако не са направени необходимите „анализи и изчисления“... „Не държим винаги да сме изключение и да правим всичко наопаки. Ако виждаме, че има добър
------------------------
Капитал;2008, бр. 44;
Причината да започна с тази история е, че тя действително показва колко различно се гледа на кризата, къде се намират страните, в каква степен те са засегнати. Ние във Вашингтон обсъждахме 20те най-засегнати държави. От тях седем са от Източна Европа, осем са от Латинска Америка, останалите са от Азия. България въобще не попада сред най-застрашените. И когато погледнем в същината на проблемите на тези страни, те са много различни. Това е може би най-важната стартова подточка за кризата тя не е хомогенна, тя е много хетерогенна, но е глобална. Което е различно от това, което виждахме преди.
------------------------
Капитал;2008, бр. 45;
ници на жилища са съгласни. На практика това е непостижима цел. Много от собстве-ниците не живеят в България, дори никога не са виждали апартамен-тите си, а са ги купили по интернет.
------------------------
Капитал;2008, бр. 45;
ще избират елементи и от двата сценария. При прехода към по-ефективна система ще виждаме сложна смесица от мерки, докато постепенно се ускорят промените и държавите достигнат до решение кой е най-добрият вариант за тях.
------------------------
Капитал;2008, бр. 45;
София черно на бяло. Такава, каквато я виждате всеки ден. С дупките, трафика, бездомните кучета, напрег-натите лица на хората, ди-намичния начин на живот.
------------------------
Капитал;2008, бр. 45;
Англичанинът потенциал-но няма причина да губи вре-ме. Той може да разчита на си-лен, добре финансиран и стаби-лен отбор, ръководен от него-вия ментор Рон Денис. Съсоб-ствениците на тима от „Мерце-дес“ също виждат в негово лице не само един талантлив пилот, но и потенциален маркетингов инструмент.
------------------------
Капитал;2008, бр. 45;
Излиза, че в основа-та на оценката, която ин-веститорите поставят на публичните компании, не стоят традиционните фак-тори като печалба, прихо-ди и стабилност, a нещо не толкова лесно за пре-смятане и анализиране като настроението на ин-веститорите. Ако повече-то от тях виждат чашата пълна, пазарът върви на-горе. А колко точно вода има и дали някой е налял, или отлял, е въпрос на суха статистика. K
------------------------
Капитал;2008, бр. 45;
„Не зная позицията на прави-телството по предложението на ЕК, но от това, което виждам в местната преса около дискусия-та за акцизната структура в Бъл-гария, разбирам, че посоката, в която върви страната, е мно-го различна от тази, в която се движи ЕС. Разбрах, че има идеи и предложения за увеличаване на адвалорния компонент (оп-ределян в процент от продажна-та цена), при положение че всич-
------------------------
Капитал;2008, бр. 45;
....................................................................... През годините сме виждали Киро облечен като травестит, Исус Христос и с костюм, а той
------------------------
Капитал;2008, бр. 45;
в мечтите си там. Сега, когато светът е малък благодарение на интернет и хората пътуват все повече, е все по-трудно да се на-мерят интересни места за снимки на един Бонд-филм. За мен беше от изключителна важност да намеря място, което зрителите не са виждали преди. Някъде, където досега не е снимано.
------------------------
Капитал;2008, бр. 46;
Българският пазар на списания прилича по едно нещо на автобус в пиков час. Точно си мислиш, че в него няма как да се съберат още хора, и виждаш с учудване как се намира място за още някого.
------------------------
Капитал;2008, бр. 46;
Голямата опасност е в портфейлите на фондовете да останат само неликвидни позиции, което ще ограничи възможностите им за маневриране. Макар да има размествания сред фаворитите за инвестиране на фондовете, засега те продължават да са активно търгувани компании, от които могат да се пласират големи пакети акции. „Въпреки това виждаме, че през последните месеци почти отсъства поддържане на цените на нисколиквидни компании с цел показване на добра доходност (или по-малко лоша), защото това е свързано с нарастване на дела на такива акции в портфейла на фондовете“, каза Панев.
------------------------
Капитал;2008, бр. 46;
С течение на времето престанаха да си говорят, когато бяха в „гроба“. Когато не виждаш лицето на някого, е много по-лесно да чуеш мислите му.
------------------------
Капитал;2008, бр. 46;
решение и преценка. Това са процедури, които ние считаме, че ще продължат няколко месеца, може би около половин година. Предвидено е лицата да имат реален избор и де факто да стартира мултифондовата система от началото на 2010 г. Задължение на дружеството е да оценява рисковия толеранс, нагласата на лицето, да го съветва при избора на подходящ портфейл. В крайна сметка обаче всеки сам избира. На практика това, което виждам като плюс за цялата система от въвеждането на мултифондовете, е, че ще се дава много повече информация по отношение на риска и лицата ще могат да правят информиран избор.
------------------------
Капитал;2008, бр. 47;
„Що се отнася до БСП да, там има хора с прилични доходи. И не виждам нищо лошо в това някой с труда
------------------------
Капитал;2008, бр. 47;
пост именно заради третия си мандат, който спечели на изборите миналата година. „По конституция всички са равни, не виждам каква е логиката, ако си кмет, да нямаш възможност да бъдеш лидер на партия“, е мнението и на Зеленогорски.
------------------------
Капитал;2008, бр. 47;
Самият Клаус, който по време на визитата си позволи нови изказвания срещу Лисабонския договор, не видя никакъв проблем в срещата с Ганли. Той дори я нарече среща на дисиденти, по подобие на онези, които Вацлав Хавел е имал преди падането на желязната завеса с други антикомунисти. „Не виждам никаква причина, поради която да не срещам господин Ганли. Затова сега ще се срещна с един евродисидент, а и на себе си гледам като на такъв“, цитира чешката информационна агенция ЧТК Клаус след разговора му с ирландския премиер Брайън Коуен.
------------------------
Капитал;2008, бр. 47;
си сътрудничат, да обменят информация за това какви коридори се строят, как виждат бъдещето, каква е продукцията, кой какво консумира, какъв ще е пазарът. Може да видим някои медии да пишат за газов ОПЕК, но не, още не.“
------------------------
Капитал;2008, бр. 47;
В Централния кредитен регистър към БНБ вече ще може да се вижда информация не само за текущи, а и за минали задължения на лицата към банките. Засега ще могат да се виждат данни до пет години назад относно това колко кредита е имал даден клиент, дали ги е обслужвал редовно, или е просрочвал плащани
------------------------
Капитал;2008, бр. 47;
масички, върху които под плексиглас има много снимки в малък формат. Масичката е покрита с копия на една и съща снимка на пластмасови щайги. Главно от зелените. Нахвърляни са на камара една върху друга и са досущ като щайгите, които виждаш зад гърба на всеки магазин в България. Или пък са щайги на продавачите от Нашмаркт, виенският открит пазар за зеленчуци и подправки? Не, снимката е от Гърция...
------------------------
Капитал;2008, бр. 48;
Най-вероятно в момента управляващите дори не мислят сериозно всичко онова, което говорят, а, както казва политологът Иван Кръстев, печелят време в своята защита. Щеше да е по-полезно обаче, вместо да се виждат като жертви на външен (и вътрешен) заговор да направят най-простото да погледнат назад. Там, в техните действия и бездействия, се намира тази конкретика, за която недоволстват, че ЕК им я дължи.
------------------------
Капитал;2008, бр. 48;
аз няма да подкрепя подобно искане. Не виждам поради каква причина ще вкарваме още български пари в ръцете на европейските чиновници, а те да определят дали да се върнат тези пари в България“, заяви Румен Овчаров.
------------------------
Капитал;2008, бр. 48;
Някои имигранти дълго време виждат роднините си само така на местата на границата, където има ограда. С идването на стената дори и този контакт ще
------------------------
Капитал;2008, бр. 48;
Понякога (всъщност, уви, доста често) българските медии приличат на куфар с двойно дъно. Когато го отвориш, виждаш купчина смачкани дрехи и мръсно бельо, а ако си стинеш носа и поровиш малко повече в тях, стигаш до още по-неприятните тайни.
------------------------
Капитал;2008, бр. 48;
Половината колоездачи избират да замърсят Грьонинген в отсъствието на „закононарушаващия“ шум. Чуват ли пиратки, процентът нараства до 80%. И това е само като чуват „престъпното деяние“, но без да го виждат. Този експеримент според Кийс Кайзер по-казва, че най-леките нарушения на законовите норми предизвикват увеличение на погазването на социалните норми. С други думи, се наблюдава своеобразно „пренасяне“ на неподчинението на законовите правила към неподчинение на обществено приетите. Възможно ли е и обратното? Ще ни кара ли мръсотията да престъпваме закона?
------------------------
Капитал;2008, бр. 48;
„Суровината е дамоклев меч за бранша“, обяснява Огнян Кондов, собственик на млекопреработвателната компания „Кондов екопродукция“. И проблемът не е само в липсата на качествено краве мляко, но изоб що на мляко. „Овчето мляко е в ръцете на изчезващи производители. Не виждам млади хора, които да ги заместят. Предстои намаляване на производството му, а оттам и на износа“, прогнозира Кондов.
------------------------
Капитал;2008, бр. 48;
“Като бях по-малка, но все пак вече голяма, виждах писането си като някаква покана за игра.“ Но постепенно тя усеща, че тази покана трябва да
------------------------
Капитал;2008, бр. 48;
Малко по-навътре по основния път виждаме още една табела с изрисувано знаме на ЕС и голям огнедишащ змей на фона на българския трикольор в другата половина. Надписът гласи: „ЕС змеят се пробужда!“ Разглеждането на информационнопропагандни табели
------------------------
Капитал;2008, бр. 50;
"В системата за национална сигурност президентът се задоволява главно да води не висша математика, а проста аритметика на правомощията си. Понякога го виждам като Чичо Скрудж, който непрекъснато гледа да трупа правомощия, а не да ги използва, не да ги инвестира за доброто на страната и нейната сигурност."
------------------------
Капитал;2008, бр. 50;
Ще знаем колко се е свил износът в ЕС през октомври чак след седмица. Тогава ще ни е по-лесно да правим прогнози. Моето предположение е 2.5% растеж. Виждал съм и по-песимистични прогнози - например UBS предвиждат 0%, но не е ясно как са стигнали до това число. Все още няма достатъчно икономически данни. Независимо кое е вярното число кризата дава възможности пред България да предприеме мерки, които да я извадят от "състезанието" с Румъния за последното място в ЕС и ще стане средностатистическа европейска икономика.
------------------------
Капитал;2008, бр. 50;
Ако за себе си виждат промени в позитивна посока и вярват, че светът ще става все по-приятно място, България ги изпълва с гняв. 34.7 % смятат, че ситуацията у нас се влошава. И вече им писва от това.
------------------------
Капитал;2008, бр. 50;
Една от двете статии в Science бе дело на д-р Ершон. Сега той продължава своя експеримент и доказва, че човек може да се възприеме сякаш е в друго тяло. Това на Валерия Петкова... Но да започнем отначало. Експерименталната постановка е проста (виж снимката). На главата на манекен или на жив човек се поставят две камери, които заснемат картината, която нормално виждаме с двете си очи. Пред участниците в изследването има два малки дисплея, които предават от камерите така, че човек сякаш вижда с очите на някой друг. Само това.
------------------------
Капитал;2008, бр. 50;
Макар на пръв поглед да е весел и парадоксален, експериментът на Петкова и Ершон е много повече от готин трик. Той ни казва, че усещането за пребиваване в телата ни се дължи на сензорния ни опит и съвпадението на данните с перспективата на нашата гледна точка. Накратко, винаги виждаме ръцете си пред нас и затова ги възприемаме като свои.
------------------------
Капитал;2008, бр. 50;
Водещите притежатели на спортни права усилват натиска за създаване на специално европейско законодателство, което ще им помогне да продават правата за залози на букмейкърите, заяви лорд Ричард Трийсман, председател на Футболната асоциация на Англия пред вестник "Дейли телеграф". "Не виждам причина хазартната индустрия да може да прави пари от футболната индустрия, но да не допринася за приходите на футбола", заяви той.
------------------------
Капитал;2008, бр. 50;
Целта на това каране не е да направите едно кръгче за удоволствие, а да проверите какво не е наред. Затова изключете радиото и слушайте двигателя. Опитайте как ускорява, как спира, как пали - най-добре със студен двигател. Освен това огледайте за драскотини и залепени с дъвка части от интериора, които на снимките в интернет не се виждат толкова ясно.
------------------------
Капитал;2008, бр. 50;
целият си живот съм работил това. Не съм си задавал такъв въпрос. Не се виждам в офис, със сигурност. Искал съм да се занимавам с това, отраснал съм на терена, стремял съм се към него. Част съм от това семейство.
------------------------
Капитал;2008, бр. 50;
Едва ли обаче биха могли да се очакват революционни промени, като се има предвид сегашната патова ситуация: слаб интерес сред купувачите инвеститори и слаб интерес сред продавача - Министерството на финансите. Подобно на лампички от коледна украса и борсовите индексите присветваха ту в зелено, ту в алено червено през цялата седмица. Всичко това се случваше при малко по-високи дневни обороти (6 млн. лв. средно на ден), отколкото бяхме свикнали да виждаме през последните месеци.
------------------------
Капитал;2004, бр. 26;
Разностилието е толкова смайващо, че веднага прави впечатление на чужденците. Първата реакция обикновено е: "Каква странна улица! Тук има всичко." След това гостите дипломатично добавят, че не са виждали другаде бутици да съжителстват с арабски дюнери.
------------------------
Капитал;2004, бр. 26;
- Първо, никой не уведомява строителите. Дори и да има кой да ги уведоми, няма кой да ги спре реално, няма властнически механизми за това, поне в сегашния закон не виждам такива. Ще направя една съпоставка - при едно исково производство самата жалба срещу даден съдебен акт от по-горна инстанция спира постановеното решение от по-долната инстанция и то не може да бъде осъществено, т.е. не може да започне съдебно изпълнение. Тук няма такъв механизъм.
------------------------
Капитал;2004, бр. 26;
- Първо, това е част от дългосрочна американска политика и аз не виждам нищо ново. Още президентът Бил Клинтън настояваше Анкара да не бъде изключвана от европейската интеграция и когато през 1997 г. тя не беше включена сред кандидатките, именно той настояваше тя да намери мястото си в този процес през 1999 г. Освен това не забравяйте, че Европейската комисия започна процедурата по приемането на Турция в ЕС още преди 40 години.
------------------------
Капитал;2004, бр. 26;
- Ние вече анонсирахме къде виждаме недостатъците в управлението. Но пак ще повторя - трябва да има решение на партньорите ни. Засега това не е направено.
------------------------
Капитал;2004, бр. 26;
- Никъде в проектозакона не става дума, че консултативните съвети ще подпомагат инвеститорите. Да виждате някъде думите подпомагат, облекчават, развиват. Не, те ще разглеждат и ще дават писмени становища. А получаването на писмен отговор от администрация не е от най-лесните неща и опитът показва, че често е свързано с не особено приятни за инвеститорите преживявания.
------------------------
Капитал;2004, бр. 26;
8. Да намериш познати картини и думи и да ги съчетаеш в нови комбинации, които да ти дадат различни усещания е ключово за успешните реклами. Като клипа Lullabay, създаден от Ogilvy&Mather Frankfurt, в който се редуват откъси от сцени с насилие от известни филми ("Апокалипсис сега", "Ханибал") на фона на нежна приспивна детска песен. Клипът завършва с въпрос: "Колко насилие децата ви виждат, преди да заспят?"
------------------------
Капитал;2004, бр. 27;
Как виждате развитието на европейската икономика в краткосрочен и средносрочен план и как ще изглежда Европа след 10 години?
------------------------
Капитал;2004, бр. 27;
Ами това е. Искаш хепиенд? А къде си виждал хорър филм с хепиенд? Филмите на ужасите нямат щастлив край.
------------------------
Капитал;2004, бр. 27;
Сега картината - каквато я виждаме към края на май 2004 г. на фона на съществуващата информация. Картината изглежда достатъчно зле. В няколко направления.
------------------------
Капитал;2004, бр. 27;
- Лично аз не съм виждал много, за да отговоря изчерпателно. Но имате много добре образована работна ръка, средният българин е много добре образован. Няма съмнение, че като резултат от трансформацията на българската икономика някои от промишлените производства трябва да бъдат модернизирани - вероятно и по линия на офсета. Като цяло на този етап не виждам проблеми, които да не можем да преодолеем.
------------------------
Капитал;2004, бр. 27;
- Лично аз не съм виждал много, за да отговоря изчерпателно. Но имате много добре образована работна ръка, средният българин е много добре образован. Няма съмнение, че като резултат от трансформацията на българската икономика някои от промишлените производства трябва да бъдат модернизирани - вероятно и по линия на офсета. Като цяло на този етап не виждам проблеми, които да не можем да преодолеем.
------------------------
Капитал;2004, бр. 27;
Agrokor, която работи в Хърватия, Сърбия и Босна и Херцеговина, не вярва в аутсорсинга на дистрибуцията. Холдингът, който търгува от земеделски стоки, като соя, през минерални води до сладолед, изгражда дистрибуционни мрежи за всеки от продуктите си. Не виждат конфликт на интереси във факта, че са и производител, и собственик на търговска верига (Konzum). Според Лерка Пулич това е успешна комбинация за малките пазари. Разбира се, че подкрепяли своите продукти в магазините си, но ги давали и на другите търговски вериги, както и приемали в своите магазини стоки на други производители.
------------------------
Капитал;2004, бр. 27;
В днешно време не можем да говорим за еднолични режими, за еднолични управления, където и да било. Даже виждате, че когато е дадена възможност за еднолично управление, то се срива, защото отдолу го сриват. Всеки един едноличен режим си има своя край и този край е винаги драматичен - и в управлението на държавите, и в управлението на отделни институции. И ето я драмата в БНТ. Аз съм категорична, че ако миналата година нашите предложения не бяха спрени от колеги от "Новото време" и от други депутати, сега нямаше да се стигне до тези драми.
------------------------
Капитал;2004, бр. 27;
Това, което каза Георги Стойчев, изключително много ми хареса, подкрепям и Румяна Бъчварова, но ние за едни и същи неща говорим вече толкова време. Представям си, ако сега трябва да започнем с пакета от нови закони. Тогава аз сигурно ще се пенсионирам, не знам какво ще се случи, но няма да се случи това, за което си мечтая - да има някакви правила и феърплей, защото с такива темпове се движим, че не виждам как ще стигнем дотам.
------------------------
Капитал;2004, бр. 27;
Затова ние започваме един процес от гражданския сектор на връщане на легитимността на медийната сфера. И за шест години пред очите ми виждам как нещо отива надолу, отива и не можеш в нито една точка да го спреш, а вместо това наоколо обикалят корпоративните хитреци, защото пък липсата на легитимност е същинското време и място на корпоративните хитреци.
------------------------
Капитал;2004, бр. 28;
В късните часове на вторник катарската телевизия "Ал Джазира" обяви, че членове на терористичната групировка "Единобожие и джихад" са обезглавили единия от българските заложници. На записа се виждат трима от похитителите, облечени в черно и с маски на лицата.
------------------------
Капитал;2004, бр. 28;
Улиците са тесни и криви, постлани с магарешка тор и сламки, изпадали от каруците. Слепите, закнижени прозорци на къщите гледат навъсено изпод счупените керемиди, рогат силует на козел се раздвижва в дебелата сянка на прочутите кюстендилски череши. Черквата е празна и заключена. В двора на пустото читалище съхне тютюн. От всяка порта те следят черно-белите очи на некролозите. Живи хора почти не се виждат. Няма цветя по градините. Няма комини с щъркелови гнезда. Няма мили бабички, седнали на раздумка пред къщите. Гробището се белее на един хвърлей от училището. И навсякъде е тихо, ужасно тихо.
------------------------
Капитал;2004, бр. 29;
Но това са дреболии, мисля си на излизане, а в този момент лелката касиерка съзаклятнически си иска обратно касовата бележка. Виждам, че си има цяло тесте все такива омачкани и подава една произволна на следващия си клиент. Възмутено хвърлям моята в кошчето, не бива да се поощряват подобни родни анахронизми на място като това.
------------------------
Капитал;2004, бр. 29;
Трудно моогат да бъдат отделени ефектите на кредитната експанзия върху търговския дефицит от ефектите на преките чужди инвестиции. И двете стимулират вноса. Както виждаме от данните за търговията за дванайсетте месеца до април, едва 1/4 от увеличението на вноса е резултат от увеличение на вносното потребление. Следователно, независимо дали по-големият внос е резултат от банкови кредити или от преки чужди инвестиции, той не застрашава шансовете за икономически растеж.
------------------------
Капитал;2004, бр. 29;
Няма да влизаме в спор с тези, които не приемат горните разсъждения. Само искаме да напомним, че все още има българи, за които вярата в Господа е най-важното нещо в живота. Наши сънародници, които виждат в думите на Спасителя истинската любов, а в неговото ежедневно следване - обещание за нещо много повече от насъщния хляб. Обикновени българи, за които профанизирането на темата за вярата и принизяването на религиозните чувства до нивото на злободневността и скандала е обидно и дискриминационно. Граждани, за които изгонването на свещеници от храма е поредното разпъване на Христос.
------------------------
Капитал;2004, бр. 29;
От друга страна, ще се опитам да формулирам как ние, в Министерството на финансите, и аз лично виждаме какво трябва да се случи в държавната администрация.
------------------------
Капитал;2004, бр. 29;
Политическите кабинети в повечето случаи или се виждат като връзка между съответния министър и Народното събрание, или като преки управляващи администрацията в съответния подсектор, който им е възложен, като в тези случаи те обикновено изместват главния секретар и тогава на главния секретар се оставя само общото административно управление.
------------------------
Капитал;2004, бр. 30;
"Колкото по-формален е един процес, толкова повече процесуални грешки могат да бъдат допуснати", смятат съдиите и виждат нови възможности за защитата на престъпниците да спира съдебния процес и да оборва доказателства.
------------------------
Капитал;2004, бр. 30;
"Прокуратурата трябва да знае, когато е започнато наказателно производство, тъй като тя го ръководи", поясни Марио Димитров защо всяко искане трябва да минава през нея. Но наблюдатели на процесите в правосъдната система виждат в това по-скоро удовлетворяване на исканията на прокуратурата да получават цялата информация за използването на СРС. Нещо, което те многократно заявяваха. А, от друга страна, не всяко оперативно разследване прераства в предварително производство, а прекалената бумащина наистина може да блокира работата на органите на реда и сигурността.
------------------------
Капитал;2004, бр. 30;
- За хора като мен, които идват отвън и наблюдават развитието на България на интервали от три месеца, половин година или година, са много видими положителните промени. Една от разликите, които виждам, е, че повече млади българчета като че ли намират възможност да работят тук. Преди децата се стремяха масово на всяка цена да излязат навън и когато излязат навън, на всяка цена да останат навън. Докато сега като че ли това е по-малка амбиция - интересна работа има и вътре в страната.
------------------------
Капитал;2004, бр. 30;
Преди време се изказахте не особено ласкаво за качеството на образованието в България. Виждате ли и тук някаква промяна и в каква посока?
------------------------
Капитал;2004, бр. 30;
- Ами, знаете ли верния мит, който днес много се оспорва, че българинът е трудолюбив, когато е в ситуация, която го мотивира. Българинът не е глупав човек, той не е трудолюбив за слава и за потупване по рамото - колкото българи съм видяла по света и българи, които виждам тук, които са намерили за себе си място в новата ни икономика, това са работливи хора. Ние много често казваме, че това не е вярно и че българите не са трудолюбиви. Според мен ние сме интелигентна нация и реагираме адекватно в средата, в която сме поставени.
------------------------
Капитал;2004, бр. 31;
Те са новите номади. Ще ги познаеш по големите разноцветни раници, по силния загар и естествено - по изпънатата ръка с вдигнат палец. Когато не пътуват, можеш да ги срещнеш в университетските зали, пред пианото, зад компютъра в някоя фирма, в любимата си кръчма... а иначе, със сигурност си ги виждал на пътя.
------------------------
Капитал;2004, бр. 31;
"Глупости са да се твърди, че толкова пари са влезли в България. Поне аз щях да спечеля нещо. А както виждате, чакаме на спортното министерство."
------------------------
Капитал;2004, бр. 33;
- Не мисля. Не виждам никаква нужда. Не дискутирам политическия въпрос за това какви негативни последствия би имало едно такова разполагане. Аз не виждам и от военна гледна точка нужда в такава база да има ядрено оръжие.
------------------------
Капитал;2004, бр. 33;
- България вече категорично доказа своята решимост да участва на страната на цивилизования свят срещу терористичната заплаха. Вече търпим негативните последствия от това - както с дадените жертви от военния контингент в Ирак, така и на граждански лица, които са отишли на някакъв тип работа в Ирак. Не виждам как едно базиране на американски войски на наша територия би променило това отношение. Разбира се, говоря в краткосрочен и средносрочен план. Това, което можем да прогнозираме. Аз не се ангажирам да прогнозирам в по-дългосрочен план как биха изглеждали нещата.
------------------------
Капитал;2004, бр. 34;
- задълбочени проучвания и анализ на пазарите, съчетани с маркетингова подкрепа за местните компании, които по този начин ще получат достъп до пазари, които никога не са виждали
------------------------
Капитал;2004, бр. 34;
Все още обаче е слаба културата по отношение на извадките и представителността на едно изследване, отбелязва Михаил Мирчев от АССА-М, макар по думите му да се виждат някакви "проблясъци". Основният проблем според експерта е в повърхностния анализ на данните. "Гледат се предимно рейтинги и проценти, а не в дълбочина, което означава, че често политическите партии не знаят за какво си дават парите", твърди Мирчев.
------------------------
Капитал;2004, бр. 34;
Характерът на маркетинга, свързан с кауза, не е еднозначно натоварен нито само с икономически, нито само с благотворителен смисъл (44.4%), отчита изследването. Предприемачите виждат в такива кампании рекламен (45%), маркетингов (17%) и социален (31%) ефект.
------------------------
Капитал;2004, бр. 34;
В аржентинския клип за Nutra Sweet например сексуалните приоритети на мъжете versus умствения приоритет на жените са разиграни по много фин начин, без да обижда нито единия от половете. Мъж и жена закусват. Докато жената приготвя кафе, мъжът чете списание и пита: "Мила, тука пише, че повечето жени симулират оргазъм. И ти ли го правиш?" Жената за миг се замисля и казва: "Не, разбира се, че не. Каква захар искаш в кафето - нормална или диетична?" "Нормална", отговаря той. Виждаме как жената сипва от диетичната и с усмивка поднася кафето. Мъжът отпива и естествено не усеща разликата.
------------------------
Капитал;2004, бр. 35;
"Дали политиците от Централна Европа виждат политически смисъл от бюджетни съкращения с цел влизане в еврозоната? Дали приемането на еврото ще им донесе достатъчно политически дивиденти, които да си струват неприятностите? Отговорът, който получаваме за момента, е не, коментира Чарлз Робъртсън, експерт по нововъзникващите пазари в ING Bank. За да се промени този отговор, може би освен нови и млади лица са необходими и нови и смели идеи.
------------------------
Капитал;2004, бр. 35;
Комунистическата милиция следеше да не ги виждаме много, кадровиците - да не излизат от съответните списъци, и всичко беше чудесно. Спомнете си Хана Арендт, която пише, че модерният антисемитизъм в Германия възниква през XIX век, когато евреите излизат от гетата, отрязват "краебрадията" и започват да се интегрират в модерното общество, да търсят същата работа, да претендират за същите условия. Много сме толерантни значи, докато турците си берат кротко тютюна из планините. Ако обаче започнат да претендират за европейски фондове, етническият мир почва да се клати.
------------------------
Капитал;2004, бр. 35;
Ако турският миллет в Република (?) България има своите старейшини, това е леко екзотично спрямо европейските политически практики, но все пак е по-добре от времената, когато тези хора нямаха никакво представителство и просто не се виждаха. Впрочем за всички е ясно, че оттук насетне за ДСБ и ДПС се отваря мегдан за дълготрайно легитимиране чрез взаимно противопоставяне, след като двойката комунизъм - антикомунизъм взе да губи еротическата си мощ. Ако костовистите искат да са десни, но нямат подкрепата на едрия бизнес, каква по-добра карта от
------------------------
Капитал;2004, бр. 35;
Разбира се, би било чудесно да живеем в гражданската нация на Ренан, която е "всекидневен плебисцит", само че тя изглежда все по-далеч. Реалността е, че у нас дори учителите - да не говорим за гъделичкащите масовия читател медии - наричат българи само една част от гражданите на тази страна, другите са роми, турци, помаци и тъй нататък. Ами докато е така, аз лично не виждам на какво основание мога да откажа на г-н Доган или на г-н Романов
------------------------
Капитал;2004, бр. 35;
Семейните приятели в момента също са главно хора с деца, с които се познават покрай децата или покрай работата. Иначе приятел за него е човек, с когото се виждаш, чийто живот познаваш, с когото можете да си дадете съвет, а не такъв, с когото се виждате веднъж на шест месеца. Трудно може да имаш такива повече от пет до десет души в живота. Радва се, че вече има доста единомишленици, особено покрай очертаващата се тенденция във все повече големи компании да има българи на ръководни позиции.
------------------------
Капитал;2004, бр. 35;
Семейните приятели в момента също са главно хора с деца, с които се познават покрай децата или покрай работата. Иначе приятел за него е човек, с когото се виждаш, чийто живот познаваш, с когото можете да си дадете съвет, а не такъв, с когото се виждате веднъж на шест месеца. Трудно може да имаш такива повече от пет до десет души в живота. Радва се, че вече има доста единомишленици, особено покрай очертаващата се тенденция във все повече големи компании да има българи на ръководни позиции.
------------------------
Капитал;2004, бр. 35;
Когато говори за различни неща, Янко Кръндаров все използва времевия термин от шест месеца. А запитан какъв си се представя след десет години, казва: "Аз лично се виждам работещ в областта на бързооборотните стоки. Смятам, че ако природата на човек е да работи в тази среда, значи няма нужда да я сменя. Защото това е малко и като наркотик. Харесва ти. Ако си успешен, ти харесва още повече. Ако си по-успешен, ти харесва още повече и ти харесва още повече и още повече…"
------------------------
Капитал;2004, бр. 35;
На челно място сред щатските политици, които виждат потенциала на интернет за набиране на средства, е Хауърд Дийн, който се състезаваше с Джон Кери за президентска номинация от демократите. Той успя да си изгради мрежа от съмишленици онлайн, която след това използва за събиране на пари.
------------------------
Капитал;2004, бр. 36;
- Преди него и стоиците са се опитвали да направят точно това. Сенека е казал: всяка сутрин, като се събудиш, си повтаряй, че си смъртен и че нещата не зависят от теб. И въпреки това виждате колко века след стоиците още не сме се научили. Дали можем да живеем пълноценно? Мисля, че тези хора, които са приели факта, че не са всесилни и следователно не са безсмъртни, биха се справили по-лесно с някакъв травматизъм, но това е само хипотеза.
------------------------
Капитал;2004, бр. 37;
- Всичко с времето си. Не виждам необходимост предварително да разкриваме картите си. Редно е преди изборите БСП да обяви основните фигури - политици и професионалисти, които биха участвали в управлението ни на различни нива.
------------------------
Капитал;2004, бр. 37;
- Засега това е много хипотетичен въпрос. Не виждам необходимост да ви отговарям. Това ще зависи от разговорите след изборите и от политиката, която се провежда. Защото може един човек да е професионалист, но неговите разбирания за политика да се разминават с тези, които предлага левицата. Тогава не виждам по какъв начин би могъл да участва в едно наше правителство.
------------------------
Капитал;2004, бр. 39;
Разбрах, че министър Абрашев не е добре със здравето и може би временно ще го отдалечат от работата на кабинета. Но виждам, че макар и болен, той продължава да върши глупости."
------------------------
Капитал;2004, бр. 39;
"Факти с джипове, бухалки и тям подобни нямаме при нас и не можем да коментираме, така че не виждам защо премиерът да бъде смутен."
------------------------
Капитал;2004, бр. 39;
към идеята са по отношение инвестиционните рискове за един такъв суперфонд и по отношение законодателния, административния и професионалния капацитет за неговото учредяване и успешно функциониране. Именно тук виждам основните аргументи, непозволяващи капитализацията на пенсионното осигуряване по пътя, предложен от г-н Прокопиев.
------------------------
Капитал;2004, бр. 39;
Най-прясна илюстрация за лутаницата по отношение на Турция е изказването на председателя на Европейската народна партия (ЕНП) Ханс-Герт Пьотеринг. Той заяви, че неговата фракция е единна срещу започването на преговори с Анкара. В ЕНП членува СДС, а Надежда Михайлова е дори зам.-председател на партията. Според говорителя на СДС Николай Младенов обаче нещата не стоят точно така и в ЕНП има дискусия. Дори и да има някакви български съмнения, трябва да се научим, когато гледаме нашите интереси, да ги виждаме през очите на европейските, коментира Младенов.
------------------------
Капитал;2004, бр. 39;
- Общите стандарти са не само възможни, те са неизбежни. И в последните седмици виждаме как международната общност започва да узрява за тази идея. Първоначалните разговори по нея започнаха в НАТО. Но общите антитерористични механизми ще могат да бъдат ефективни само в един по-широк контекст, който надхвърля ЕС и НАТО, и задължително включва Русия. Подобни дискусии отнемат години. Ще ми се да вярвам, че зачестяващите трагедии във всички краища на планетата ще мотивират световните лидери за по-енергични дискусии и решения.
------------------------
Капитал;2004, бр. 39;
Както виждате, нямаме право да бъдем комплексирани. Точно обратното, имаме съвсем конкретна експертиза, доказан принос и реални постижения в международните дела и имаме моралния дълг да ги споделим с тези, които вървят след нас по нашия път.
------------------------
Капитал;2004, бр. 39;
Понякога попадам на старите си интервюта и статии, под които с удовлетворение забелязвам, че и днес бих се подписал. От сърце пожелавам на всеки от опонентите си подобно усещане. То компенсира цялата несправедливост, на която политиката подлага своите автори. Затова и не виждам смисъл да отстъпвам от убежденията си.
------------------------
Капитал;2004, бр. 40;
"Принадлежността ни към ЕС е въпрос на избор. Ако върховете в съдебната ни система смятат, че правораздаването ни е много добро и не се нуждае от модернизация, ако те виждат реформите само като възможност за разширяване на "територията си за влияние", ако отстояват позициите си само с някои конституционни разпоредби, а не с реалния си авторитет в обществото, ако са убедени в правотата си - то нека го заявят публично."
------------------------
Капитал;2004, бр. 40;
Не че има какво да го изненада - на компютъра на съученика си Ники той е виждал неща, които даже по телевизията не ги дават. Важното е, че Сашко гледа нещо, което най-официално е обявено "не като за него".
------------------------
Капитал;2004, бр. 40;
Що се отнася до приемането на чисто нов НПК, не смятам, че това е възможно да се случи скоро. За да се изработи нов кодекс, е необходим пълен консенсус между политическите сили, който аз не виждам.
------------------------
Капитал;2004, бр. 42;
За щастие "революционният" период на българския преход приключи и крайностите вляво и вдясно не могат да разчитат на значителна и трайна подкрепа. Но както виждаме вдясно,
------------------------
Капитал;2004, бр. 42;
И в Търговище виждат бъдещето на клъстерно обединение, след като турската "Шишеджам" започна да строи завод за плоско стъкло там. "Суровината ще се доставя от Опака, дървените каси за опаковки са от община Антоново, пояснява Оля Иванова от търговско-промишлената палата в града.
------------------------
Капитал;2004, бр. 42;
От магазина отказаха информация за работата с доставчиците, включително и за броя им. Търговци, предпочели анонимност, коментираха, че манталитетът на "Хит" при работата с тях по нищо не се различава от тази на "Метро" при влизането им в България. "Те искат всичко - възможно най-големите отстъпки от доставчиците, и не търпят преговори. Търговските отстъпки обаче зависят от обема на продажбите, така че за да ги оправдае, "Хит" трябва да направи съответните обеми. А не виждам как ще успеят да го направят с един магазин в София", добави доставчик.
------------------------
Капитал;2004, бр. 42;
"БНБ трябва да каже защо е определила тази цена за акциите. Не е изяснен и въпросът за управлението на дружеството след продажбата му. Ако БНБ със своите 34% продължи да има най-силно влияние върху дейността му, не виждаме смисъл да участваме", заяви банкер, пожелал анонимност.
------------------------
Капитал;2004, бр. 42;
През миналата седмица САЩ одобриха използването на миниатюрни чипове, които се имплантират подкожно и позволяват бърз достъп до дигитален здравен картон на пациенти. За медицината това вероятно е крачка напред. Защитниците на неприкосновеността на личните данни обаче виждат в цялата работа пръста на сатаната.
------------------------
Капитал;2004, бр. 43;
Според преподавателя в University of Pittsburgh Кира Лек обаче: "В човешката ни природа е заложено желанието да се сравняваме с другите. Винаги искаме да знаем нормални ли сме." Лек, която от години се е посветила на изследване на междуличностните взаимоотношения, казва още: "Хората обичат да виждат как други биват унижавани - това ги кара да се чувстват висшестоящи."
------------------------
Капитал;2004, бр. 43;
Колкото до мотивите да се гледа - те са елементарни. Ако направим една аналогия с латино сериалите - хората ги гледат, защото съпреживяват нещо, съотнасят се с нещо. Казано иначе - виждат, че и другите са като тях. И общо взето, мисля, че точно за това се гледа Big Brother. Човек вижда, че и другите са като него. Това му внася някакво успокоение. И същевременно, гледайки тях, успява малко да се откъсне от собствения си живот и да забрави проблемите.
------------------------
Капитал;2004, бр. 43;
Телевизията е като дупка в стената, през която виждаш какво става у съседа. Това е реалната телевизия, това е желанието на съвременната аудитория.
------------------------
Капитал;2004, бр. 43;
В момента не се виждат катастрофични сценарии, макар че те са винаги принципно възможни. Преди юни 1997 г. се кокетираше, че няма държава, излязла от паричен съвет. Днес обаче има такава (Аржентина) и тя продължава да е фар за нас, този път за това какво не трябва да се прави. Урокът от аржентинската криза е преди всичко, че фискалната дисциплина трябва да е неприкосновена. И както добре се разбира тези дни, у нас урокът трябва гръмко да се припомня преди избори.
------------------------
Капитал;2004, бр. 44;
Убийството на Андрей Луканов е дело на международната енергийна мафия, заяви бившият премиер Жан Виденов пред Софийския апелативен съд. По време на разпита по делото "Луканов" Виденов определи като абсурдна хипотезата на прокуратурата, че престъплението е политическо. Той обясни, че се познава със сочения за поръчител на убийството строителен предприемач Ангел Василев, но уточни, че са се виждали само един-два пъти през 1994 г. Виденов нарече вестникарско изобретение групировката "Орион". Целта на измислицата била да се внуши, че страната се е управлявала по онова време от сенчестия бизнес.
------------------------
Капитал;2004, бр. 44;
Коалиция от втория тип (дясноцентристка) е също малко вероятна. Не защото десните лидери са толкова недалновидни, че да не виждат перспективата на дясното обединение. Разривите между техните икономически и политически интереси са достатъчно големи, за да блокират всяка възможност за по-мащабна консолидация. Зад войната на десниците се крие обстоятелството, че те воюват за един и същ електорат, и също така - около коя сила (СДС или друга) в крайна сметка да протече обединението и да се капитализира вотът на десните избиратели.
------------------------
Капитал;2004, бр. 44;
Мирен трактор ЮМЗ пори полето. След него крачат хора с металотърсачи. След тях вървят копачи и ровят в земята. Из цялото поле се виждат кратери, а в тях роми пресяват пръстта за монети.
------------------------
Капитал;2004, бр. 44;
Така излиза, че в страната кипи бурна археологическа дейност, за която в течение е единствено Археологическият институт към БАН. При положение че той е извън контрола на МК, някой критици виждат сериозен конфликт на интереси в дейността му. От Националния център за музеите твърдят, че няма друга държава в ЕС, в която научните листове да се издават от научни звена, а не от администрацията.
------------------------
Капитал;2004, бр. 44;
Зад сделките с ЕРП пък в БСП виждат неоколонизация. "Повечето купувачи са държавни или държавно-общински компании, т.е. приватизацията приема форма на външна национализация -
------------------------
Капитал;2004, бр. 44;
Според Джон Зогби, известния американски социолог, битката в САЩ е била между тези, които виждат Бог като сила, която наказва злото (републиканци), и тези, които гледат на Господ като обичащ и толерантен (демократи).
------------------------
Капитал;2004, бр. 44;
Единият фактор за слабия интерес към цигарените фабрики на "Булгартабак" е, че процедурата е закъсняла. Вторият е, че всяко навлизане на чуждестранна компания на този пазар би трябвало да следва схемата, която беше приложена в Сърбия - тоест правителството да не лицензира други производители на цигари. И третият фактор са цените на дребно - държавата трябваше доста по-отдавна да се оттегли от ценообразуването на цигарите, а не това да се предвижда занапред. Но ако сега тази процедура се прекрати, аз не виждам при следваща такава как ще се появи по-голям интерес от инвеститорите.
------------------------
Капитал;2004, бр. 45;
"Капитал" разговаря с двама от авторите на стратегиите - Венцеслав Панчев и Димитър Денков, за това как виждат дебата за образованието оттук нататък, възможен ли е национален консенсус и има ли друг повод за зачекването на темата "просветна реформа" освен предстоящите избори. Изненадващо или не, в голямата си част техните отговори също вървяха в една посока. Вижте ги.
------------------------
Капитал;2004, бр. 45;
На какви нива виждате съпротивата срещу реформата? Оказва се, че и самите участници не са напълно готови за този процес?
------------------------
Капитал;2004, бр. 45;
"Капитал" разговаря с двама от авторите на стратегиите - Венцеслав Панчев и Димитър Денков, за това как виждат дебата за образованието оттук нататък, възможен ли е национален консенсус и има ли друг повод за зачекването на темата "просветна реформа" освен предстоящите избори. Изненадващо или не, в голямата си част техните отговори също вървяха в една посока. Вижте ги.
------------------------
Капитал;2004, бр. 45;
- Вие знаете, че за нас пътят за отговорно управление минава първо през възможно най-висок процент на подкрепа от избирателите за нашата платформа. Оттам нататък след изборите трябва да се види кой с какви позиции излиза, и като политически ресурс, и като намерения за политика. Така че аз не виждам нищо априори загубено от тези формални консултации. Но НДСВ, като НДСВ засега за мен е един много далечен коалиционен партньор.
------------------------
Капитал;2004, бр. 45;
Нападателят на "Ню Джърси" Сергей Брилин заяви, че болшинството хокеисти поддържат лидера на техния профсъюз Боб Гуден. Според руснака Брилин тези, които са изказали мнение за въвеждане на таван в заплатите, никога не са присъствали на нито едно профсъюзно събрание и дори не разбират какво точно се случва в лигата. "Въвеждането на таван ще доведе до връщане в съветските времена, когато навсякъде виждахме едни и същи цени - било то кефир или сметана. В спорта не става така. Ако вкарваш по 40 гола на сезон, трябва да получаваш едни пари. Ако само събираш по 200 наказателни минути - други."
------------------------
Капитал;2004, бр. 45;
Друга тенденция, която виждаме, е появилата се пак на основата на IP възможност за конвергенция. В случая обаче не говоря за конвергенция на мрежи, по-скоро за конвергенция на услуги. Първото е важно от гледна точка на оператора, второто - от гледна точка на крайния потребител.
------------------------
Капитал;2004, бр. 45;
Как виждате бъдещето на състезанието фиксирана - мобилна телефония? Изостава ли фиксираната телефония зад мобилната? Ще се слеят ли двете в обща услуга?
------------------------
Капитал;2004, бр. 46;
Консервативните ценности у нас засега текат отгоре надолу. Новите бизнесмени се чувстват длъжни да излъчват уважение към традициите, да освещават офисите си с поп, да позират като патриоти. Ако към това се прибави и малко истински (т.е. универсален, не етноспецифичен) морал - почтеност, справедливост, трудолюбие, само ще приветстваме такъв консерватизъм. Но това, което виждаме в Америка, е друго - антимодерният морализъм тече спонтанно отдолу нагоре, а едрият бизнес само използва фундаменталната стихия (пука им в Халибъртън за абортите и гейовете).
------------------------
Капитал;2004, бр. 46;
"Най-голямата опасност у нас е всеки, който дойде на власт, да отрича всичко преди него и да започва отначало", смята Лукан Луканов, собственик на "Арома". "Аз мисля, че опасността от идването на власт на деструктивни политически сили силно намалява с оглед на предстоящото присъединяване на България към ЕС. Виждам опасност от евентуално управление на БСП само в една посока - това е
------------------------
Капитал;2004, бр. 46;
- В нашата страна вярваме в гражданския контрол над военните и професионалното ни разузнаване. Това, което виждаме, е, че разузнавателната общност не е свикнала да има граждански контрол върху себе си и хората смятат това за неприемливо. Американците бяха изключително разочаровани от действията на тяхното разузнаване, което не успя да предвиди 11 септември, провали се при оценката на заплахата от "Ал Каида"... Време беше специалните служби да бъдат реформирани.
------------------------
Капитал;2004, бр. 46;
- Разбира се, но ако става въпрос за коалиции на партии, които ще имат място в следващия парламент, не виждам защо коалицията трябва да е предизборна, а не следизборна. Що се отнася до колегите, за които вие току-що споменахте, на този етап доверието в тях остава в рамките на статистическата грешка - под половин процент, така че от политическа гледна точка този разговор не е интересен.
------------------------
Капитал;2004, бр. 46;
- Това е само донякъде вярно. Вярно е, че Симеон е харизматична фигура, човек с голям потенциал и с фин политически усет и поведение. И се радвам, че въпреки непреставащите груби нападки от всякакъв характер все повече българи виждат в негово лице един национален капитал. Що се отнася до министрите, има министри с много високо одобрение и други, които имат по-ниско. Наред с това има такива, които умеят да представят публично дейността си, и други, които имат не по-лоша дейност, но не умеят да я представят толкова добре на обществото.
------------------------
Капитал;2004, бр. 46;
Вие като юрист как виждате реформата в съдебната система - има блокиращо решение на Конституционния съд, НДСВ няма парламентарно мнозинството, а в същото време ЕС ни притиска, а смятам, че и самото гражданското общество истински иска тази реформа.
------------------------
Капитал;2004, бр. 46;
- Не мога да коментирам това за момента, защото тук има много "ако". Всъщност все още не сме запознати със стратегията за приватизация, какви ще бъдат условията, как ще бъдат гласувани от парламента. Все още нищо не сме виждали официално.
------------------------
Капитал;2004, бр. 47;
- Отношението към правителството на Симеон Сакскобургготски от страна на ССД и неяснотата на СДС по този въпрос. Виждаме, че през ден, през два г-н Софиянски казва, че би подкрепил втори мандат на Симеон Сакскобургготски. Това е по-различно от мнението на г-н Костов, който говори за невъзможност той да е отново премиер.
------------------------
Капитал;2004, бр. 47;
- Аз не мога да вземам решения сама. Имаме насрочено заседание на управителния съвет за средата на януари, въпреки че аз мисля, че и тогава ще бъде малко рано за вземане на подобно решение. Останалите политически сили заявяват, че някъде през февруари ще вземат решенията си. Не виждам защо трябва чак толкова да се бърза. Ние и сега работим за консолидацията на дясното пространство и ще продължаваме да го правим. Защото това е единственият разумен избор при тази ситуация.
------------------------
Капитал;2004, бр. 47;
- Не знам сега каква е позицията на г-н Костов. Но аз сътрудничество с НДСВ нямам намерение да правя. Защото ги считам за хора, които лошо управляват. Те принизиха нивото на парламента дотам, че на човек му става нудобно от качеството на изказванията и поведението на някои депутати. Така че дори той да се ориентира по този начин, не виждам причина аз да правя подобен компромис.
------------------------
Капитал;2004, бр. 47;
Според Емануил Йорданов от СДС обаче някой не е чел закона. "Занимаващите се със случая са видели само чл. 339 от Наказателния кодекс. В чл. 9 от него обаче се казва, че престъплението е обществено опасно деяние, а аз не виждам каква е обществената опасност, когато един журналист снима корумпирани митничари и гранични полицаи", каза още той.
------------------------
Капитал;2004, бр. 47;
- Това е една доста тънка и сложна дискусия, която често е много лесно тривиализирана и неразбирана. Аз виждам в някои евтини и празни антикомунистически реторики същите грешки, същите манипулации, които комунистите правиха в миналото. Така че да бъдеш не-комунист означава да си пълна противоположност на комунистическата идеология, доктрина или мироглед. Докато антикомунизмът означава само жест, без истинско съдържание и аз винаги съм се противопоставял на тези празни и без истински смисъл думи. На тези неща трябва да гледаме сериозно и да не се плъзгаме по повърхността.
------------------------
Капитал;2004, бр. 48;
Това има едно много важно следствие. Евроскептицизмът у нас ще се движи от две съвсем различни енергии - и по природа, и по сила. От една страна, ще виждаме
------------------------
Капитал;2004, бр. 48;
Валутните анализатори бяха категорични, че в момента играчите във валутната търговия са се втренчили единствено в дефицита по текущата сметка на САЩ и приемат допълнително само някои други негативни данни за американската икономика. Оттам нататък те не чуват и не виждат нищо. Незначителното възстановяване на долара в петък предиобед се обяснява по-скоро с технически фактори, отколкото с реално съобразяване с поевтиняването на петрола например.
------------------------
Капитал;2004, бр. 50;
- Наистина предстои нова приватизационна вълна. Ще се съглася, че има и някои трудности - очевидно стабилността в някои държави. Задават се избори, като например в България, управляват коалиции като в Сърбия, т.е. има основни политически фактори, поради които големите инвеститори не се чувстват съвсем спокойни. От друга страна, не виждам само пречки, виждам и големи възможности. В страните от Централна Европа вече се предлага малко за раздържавяване, а чуждестранните инвеститори винаги са нащрек за нови възможности. Регионът предлага доста.
------------------------
Капитал;2004, бр. 50;
- Единственият начин е по-реалистично планиране на приходите. Знам, че правителството тук възприема много консервативен подход, за да не завишава разходната част, защото политиците винаги си казват: „Имаме пари, да ги изхарчим.“ Те не разглеждат икономиката цялостно и са готови да я съсипят, за да изхарчат още малко. Като икономисти ние виждаме дисбаланс в частния сектор, който се отразява във външните баланси, и разбираме, че фискалната намеса трябва да е противоциклична, да пробва да ограничи търсенето, като постига бюджетен излишък.
------------------------
Капитал;2004, бр. 50;
- Аз мисля, че никога по никакъв повод не сме преставали да бъдем европейци. Не виждам причина българите да бъдат комплексирани. Техният комплекс до голяма степен се дължи на това, че системата в продължение на 45 години е била прекалено затворена към света. Време е да осъзнаем, че не сме нито по-добри, нито по-лоши от средния европеец. Би трябвало в един глобализиращ се свят като част от обединена Европа да запазим тези характеристики и достойнства, които имаме, вземайки колкото се може повече от общоприетите правила, които ни правят симпатични и приемливи.
------------------------
Капитал;2004, бр. 50;
Така, докато властите си прехвърлят топката и не вършат много работа, българските представители на софтуерния бизнес виждат в интернет един призрак, който заплашва съществуването им. Ако успеят да наложат тезата си, че интернет е проблем и се нуждае от силни регулации, най-вероятно ще вкарат правосъдието в една тема, където няма юридическа практика и няма база, въз основа на която да се правораздава. Тогава можем да станем свидетели на сблъсъка „магистрати vs. технологии“, който вероятно ще е нещо като повторение на този между динозаврите и ледниковата епоха след милион години.
------------------------
Капитал;2004, бр. 50;
- Виждам пред вас блестяща кариера... длъжност на високо... бързо се изкачвате по стълбата... виждам ви в красива униформа... сред фойерверки...
------------------------
Капитал;2004, бр. 51;
Една тенденция обаче постоянства: именно социалните групи, които изпращат старата година с негативна оценка, по-често попадат и в групата на тези с негативна прогноза за новата. И тук на първо място виждаме хора с по-ниско образование и доходи, по-възрастните, жителите на малките населени места. Което в крайна сметка навежда на мисълта, че за да се отместим от дъното на класацията на университет „Еразъм Ротердамски“, имаме две възможности: или ще трябва да нараснат доходите, или ще трябва да проучим на какво се радват толкова в Бангладеш.
------------------------
Капитал;2004, бр. 51;
Eкзотична хубавица позира с пушка, ловно куче и оскъдно облекло в зелено. Календарът сигурно не служи като календар, а има емоционална стойност, след като все още не е сменен с актуален за тази година. Ловната хижа не може без ловни трофеи, дори да са не са от най-забележителните. Няколко диви прасета са оставили глигите си за украса, виждат се препарирана птица и глава на сръндак.
------------------------
Капитал;2004, бр. 51;
Вечерта в хижата ни канят на наденица домашно производство с месо от пъдпъдък. Около трапезата виното и приказките се леят без затруднения. Разменят се примирително-философски реплики като: „То затова се казва наслука, не може всеки път успех. Иначе нямаше да остане дивеч.“ Същата вечер, докато пътуваме към София, започва да вали сняг. Стъпките на глиганите ще се виждат ясно на белия фон. Оставащите и утре са много доволни. Сигурни са, че този път слуката ще е на тяхна страна.
------------------------
Капитал;2004, бр. 51;
- Левите имат огромен потенциал и ако успеят да направят правителство заедно с центъра и ДПС, това ще е най-стабилната формула. Аз не виждам никакви сериозни различия, за да е политически изключена тази коалиция. Няма фундаментална пречка, която да я изключва, и оттук насетне е само психология, калкулации и пазарлъци. Това не е толкова трудно.
------------------------
Капитал;2004, бр. 51;
- Да, има такъв вариант. Това е по-неустойчива форма, защото само БСП и ДПС не дават много голямо мнозинство. Затова и няма да е толкова стабилно, колкото ако са трите партии. Ако има широка коалиция, само си представете колко силен парламент ще стане, който действително по общо решение ще може да се справи дори със съдебната реформа. Просто виждате, сега нещата отичат, върховният съдия ходи по партийни събрания.
------------------------
Капитал;2004, бр. 51;
- Въпросът е могат ли ромите да се консолидират - това досега никога по света никъде не е ставало. Ако г-н Кънчев или някой друг лидер, а не виждам други лидери, постигне консолидация на ромите и успее да направи ромска партия, достатъчно силна, за да влезе в парламента - то би било пробив не само в български, но и в международен мащаб.
------------------------
Капитал;2004, бр. 51;
- Много трудно. Ако съм сигурен, че няма да влезе в парламента, мога да го прогнозирам. Но това не е сигурно. Това е битка на живот и смърт. Не виждам обаче кой знае какъв прилив там. Целият този план беше построен от г-н Костов върху идеята, че в последната година на управлението на дадено мнозинство нещата вървят надолу, натрупва се гигантска енергия на протест и той яхва тази вълна. Но стана обратно - най-неочаквано през 2003 рейтингът на правителството взе да пълзи нагоре. А през 2004 просто тръгна нагоре. И няма да има протестен вот.
------------------------
Капитал;2004, бр. 51;
- Идеята заглъхна. Това беше идея да се пусне БСП съвсем за малко на власт. Да се направи Велико народно събрание, което да гласува европейските въпроси, на тези избори БСП да изяви потенциала си, но след това да се направят още едни избори, които БСП да загуби. Това не се случи. Много хора смятат, че ВНС е отживелица. Аз пък казвам, че това е най-старата традиция на България. България е започнала, след като са се събрали на Оборище. И не виждам никаква причина да се разделяме с тази си традиция.
------------------------
Капитал;2005, бр. 1;
обясняват те. И макар че намират справедливо разделението на пушачи и непушачи, „заради здравето, де“, не виждат как това може да се случи на практика. Освен това се ражда и подозрение за възможна корупция. „Санкционерите в България се напечелиха, подозира Фахри, може инспекторите да искат и подкуп. Ще дадеш някой лев или ще почерпиш и - хоп - няма глоба. Но който няма пари да даде?“
------------------------
Капитал;2005, бр. 1;
В останалите разглеждани икономики централните банки провеждат сравнително неограничена политика (в сравнение с режима на валутен борд), част от резултатите от която се виждат на графиката на стойността на валутите в евро. Полската централна банка беше значително по-рестриктивна в политиката, сравнена с ЕЦБ. Подобна политика водиха и централните банки на останалите страни от Централна Европа, както и в Румъния. Единствено в Турция паричната политика беше значително по-проинфлационна от тази на ЕЦБ.
------------------------
Капитал;2005, бр. 1;
Така както би следвало да виждаме все по-малко пушачи на публични места, от екраните на телевизионните канали изчезват натрапчивите клипове с тежки компании, мезета и съблазнителни девойки с чаша водка в ръка и топящи се от топлината на сексапила им кубчета лед. Това обаче ще се отрази съществено на рекламния бизнес, а и на доходите на медиите, които остават без един от най-сериозните си източници на приходи.
------------------------
Капитал;2005, бр. 2;
Не мога, не искам, не знам. Така може би трябва да изглежда българският вариант на трите китайски маймуни, които не виждат, не чуват и не говорят. Некадърност, мързел и невежество могат да се видят на разнообразни места и за съжаление дразнещо често в държавното управление.
------------------------
Капитал;2005, бр. 2;
Нещо повече - със своя генетично заложен инстинкт за самосъхранение Homo novus е много по-приспособен за оцеляване от предшественика си Homo sapiens. Потвърждава го и бившият шеф на „Пътна полиция“ полк. Алекси Кесяков: „Аз твърдя, че уличните кучета, които често стават жертви на колите, за 30 години промениха поведението си. И сега знаете ли какво виждам - софийските кучета стоят на светофара и чакат зелена светлина. А още има хора, които не чакат. Смятам, че най-накрая и човекът трябва да се научи да оцелява.“ И това ако не е признание!
------------------------
Капитал;2005, бр. 2;
Човекокучето ползва и градския транспорт. Един познат твърдеше, че е виждал куче, което редовно се возело в автобус 94. Естествено - без билет. Необичайният пасажер дори бил забелязан на няколко пъти да слиза на една и съща спирка в Студентския град. Познатият ми твърдеше, че там косместият гратисчия слизал, за да посещава своята четиринога приятелка. Звучи логично, не мислите ли?
------------------------
Капитал;2005, бр. 2;
- Не, лично моя е. Аз не мисля да зарязвам основното си поприще. Аз съм адвокат и съм управляващ партньор на една от големите престижни адвокатски къщи. Обичам си професията, но мисля, че имам сили и нещо допълнително да поема. Имам и други инвестиции извън „Стандарт“, за които отделям време. Не виждам нищо нередно в това.
------------------------
Капитал;2005, бр. 2;
- Няма промяна в това, което беше официално обявено. Беше подписан договор с опция. „Телеком Аустрия“ получи опция в срок от една година да изкупи 100% от акциите. Цената също е обявена и остана непроменена - 1.6 млрд. евро. Не виждам проблеми. Най-късно до октомври ще бъде приключено всичко.
------------------------
Капитал;2005, бр. 2;
- Той би желал преди всичко да отпадне това клеймо. А дали ще дойде - зависи от него. Аз съм разговарял с него много пъти. Той казва „сигурно ще ти дойда на гости, но аз в България не желая да инвестирам повече“. Което не е добре, жалко е. Защото аз не виждам с какво политиците в Западна Европа са по-глупави от нашите или техните служби са по-слабо информирани от нашите. Защо те не му създават проблеми, а нашите го правят.
------------------------
Капитал;2005, бр. 2;
- Нашата издателска група развива дългосрочна стратегия, насочена към качествените медии, откакто се убедихме, че ще продължава да има силен интерес към качествено ориентираните медии. Този интерес е както от страна на читателите, така и от рекламодателите, които печелят от достигането на нашите медии до целевата група на тези, които взимат решения. На българския пазар ние виждаме сериозен потенциал изданията на „Икономедиа“ да развиват сегмента на качествена преса и на базата на тяхната лидерска позиция да установяват професионалните стандарти.
------------------------
Капитал;2005, бр. 3;
„Всеки ромски сиромах може да стане равноправен гражданин. Не вярвате ли? А кой вярваше преди 10 години, че „Локо“ ще стане шампион? Виждате как невъзможните неща се сбъдват.“
------------------------
Капитал;2005, бр. 3;
- Не очаквам в близко бъдеще да имаме реална концесия. Условията на концесиониране на услугата, която се предоставя от ВиК дружествата в Шумен и Варна, не са добри. Реалните местни власти не виждат защита на собствения си интерес и на интереса на гражданите. Аз не смятам, че концесионирането ще реши проблемите във водния сектор. Трябва да се реши въпросът със собствеността на ВиК мрежите, финансирането на дейността и формата на управление.
------------------------
Капитал;2005, бр. 3;
Работили сте с премиера Симеон Сакскобургготски, имате преки впечатления. Мислите ли, че той ще се примири да бъде коалиционен партньор на БСП? Как виждате политическата му съдба?
------------------------
Капитал;2005, бр. 3;
„В началото продавачите се обръщаха с „кажете, госпожо“ - какво да кажа, аз нищо не виждам, отговарям им. Но с времето свикнаха, че идвам, и се опитват да разчистват кашоните зад вратите или да правят сложни трикове, за да ми осигурят възможност да вляза“ - разказва Нина.
------------------------
Капитал;2005, бр. 3;
- Има, разбира се, ако от „Нова телевизия“ не платят лиценза. Шегувам се. Не виждаме никаква причина да се изтегляме от България.
------------------------
Капитал;2005, бр. 3;
- След Вig Вrother се промени позицията ни на медийния пазар. Вече има две конкурентни комерсиални телевизии. Нашето позициониране дава възможност за избор и алтернатива. Досега много от рекламодателите не виждаха реална алтернатива в „Нова тв“ по отношение на другата комерсиална телевизия. „Нова тв“ вече влиза в сметките и в кампаниите на рекламните агенции по един солиден начин.
------------------------
Капитал;2005, бр. 4;
Илиев е основал ДРОМ в края на 2002 г., но не е участвал в местните избори през 2003 г., обръщат внимание конкурентите му от другите ромски партии. Според тях това означава, че се опитва да активира сега формацията си, за да има аргументи в преговорите за коалиция с големите политически партии. „Ние се стремим да сме в управляващото мнозинство. Не сме доволни от двамата депутати в парламента, защото сме ги виждали само по телевизията“, твърди Илиев.
------------------------
Капитал;2005, бр. 4;
- Категорично не се чувствам употребен. Моите фенове са ме виждали с рокли, с поли, така че те са свикнали да им поднасям изненади.
------------------------
Капитал;2005, бр. 4;
Иракските избори вероятно ще бъдат едно от най-странните упражнения по демокрация, които светът е виждал в последните години. Въпросът е не кой ще управлява и кой ще бъде опозиция, а дали с тези избори ще приключи войната. Ирак може би представлява уникален случай, при който с плебисцит се прави опит за край не само на гражданска война, но и на международна окупация.
------------------------
Капитал;2005, бр. 4;
- През последните години виждаме тенденция на увеличаване на броя на сделките със земеделска земя, така че този риск според мен не съществува. От друга страна, тенденцията за нарастване на средната пазарна цена в страната вече е доста забележима и собствениците ще имат изгода да продават и преди отпадането на забраната. В никакъв случай гратисният период няма да бъде пречка за пазара. Разбира се, че пазарът през 2007 г. няма да бъде развит така, както се очаква той да се развие през 2014 г. Но пазарът е вече много динамичен и той ще се развива изключително добре.
------------------------
Капитал;2005, бр. 5;
- Това е отворена възможност за всички. МС не е предпочетен според закона, а както виждате, сме заподозрени, че искаме да извлечем предизборни дивиденти. Забрави се, че договора с НАТО ратифицирахме директно и веднага след това спряха заигравания с ракетите и политиците започнаха да говорят в един глас.
------------------------
Капитал;2005, бр. 5;
Помолен да коментира новата жалба, управителят на ВГБ Пламен Тенев каза, че все още не са я чели и допълни: „Ако става въпрос за двете решения на КЗК от 1999 г., ние ги спазваме стриктно.“ Управителят на ВГБ Петер Имберг също каза, че не може да коментира текст, който не е виждал, но подчерта, че не отговаря на истината твърдението на жалбоподателите, че практиката на обща реклама има негативен ефект върху медийния пазар и ограничава конкуренцията.
------------------------
Капитал;2005, бр. 6;
допълва пъзела на икономическата картина в осемте родопски общини. Текстилното предприятие „Новотекс Р“ е сред основните работодатели в община Ракитово. Популярната не само в Доспат фирма „Нитекс“ има цехове както там, така и в община Борино. В Борино действат също и фирмите „Топтекс“ и „Дейзи“. Те, както и няколко шивашки цеха в община Девин, които произвеждат на ишлеме, имат по-скоро регионално икономическо значение. Местните хора не виждат добри перспективи пред текстилното производство в района. „Конкуренцията от Китай е много сериозна“, обобщава прогнозите Яким Ситов.
------------------------
Капитал;2005, бр. 6;
На свое заседание Постоянната общинска комисия по бедствията, авариите и катастрофите „след изчерпателен анализ“ реши, че „няма основание да бъде обявено бедствено положение“, но предвидливо обяви, че освобождава учениците на следващия ден (петък) от училище. Няколко часа по-късно снегът и вятърът образуваха огромни преспи по улиците, а автомобили се виждаха все по-рядко.
------------------------
Капитал;2005, бр. 6;
Ден след споразумението лидерите на въоръжените палестински групировки „Хамас“ и „Ислямски джихад“ обявиха, че не признават договореностите между Абас и Шарон. Говорителят на „Хамас“ Осама Хамдан заяви, че декларациите за спиране на огъня не са обвързващи за групировката, и призова Махмуд Абас да изпълни обещанието си - параметрите на примирието да са обвързани с предварителен вътрешнопалестински диалог. Лидерите на „Ислямски джихад“ също бяха категорични, че случилото се не е нищо ново и не виждат как така обявеното примирие ще промени ситуацията без тяхно съгласие.
------------------------
Капитал;2005, бр. 6;
- Както казах, Хърватия е много по-различна от България. В България не виждаме някакви специални основания, за да се въвеждат такива мерки, и трябва да бъдем внимателни и да избегнем това, което се случи в Хърватия, където се стигна до прекомерно подчертаване и прекомерно наблягане на тези мерки. Това доведе до негативни ефекти върху икономическия ръст на държавата.
------------------------
Капитал;2005, бр. 6;
Какви предизвикателства виждате пред банковата система с оглед на перспективата след две години България да е член на ЕС?
------------------------
Капитал;2005, бр. 8;
Каква е връзката на вижданията за влиянието на борда върху икономиката и доверието в него? През 2004 г. от запитаните, които смятат, че бордът не води до безработица, 44% напълно изключват възможността той да падне. От тези, които смятат, че бордът води до безработица, далеч по-малко - 24%, изключват тази възможност. Това показва, че за много хора изборът е до голяма степен между борд и икономически растеж. Те не виждат валутния борд като необходимо условие за растеж.
------------------------
Капитал;2005, бр. 9;
- Може би през това минава процесът на осъзнаване, човек трябва да мине през собствените си страхове и през собствените си проблеми, за да разбере необходимостта и от общата полза. Може би те са видели през собствения си горчив опит, че нещо е сбъркано, че е тръгнало по лош начин, и сега са събрали силата, куража и постоянството да го отстояват. Аз силно се надявам, че това ще се случи и с другите политически сили, защото виждам еволюция в техните позиции за промяната на конституцията.
------------------------
Капитал;2005, бр. 9;
- И слепите виждат кой и защо иска да се разпорежда в курортите, без да се съобразява с общините и с това, че тези курорти са на тяхна територия.
------------------------
Капитал;2005, бр. 12;
Те са основно в раздела „Знания за Европейския съюз“. Ако, разбира се, оставим настрана най-значимия негативен рекорд - уникалните равнища на личен и обществен песимизъм. „Евробарометър“ описва България като страна, в която почти 7 от 10 граждани не виждат нищо добро нито в настоящето, нито в предходните или в следващите 5 години - за разлика от всички останали страни.
------------------------
Капитал;2005, бр. 13;
Заради проекта „Супер Боровец“ правителството се зае да изготви цялостна концепция за развитието на туризма в района на Самоков и Боровец. Тя е готова, но ще бъде внесена в Министерския съвет, след като завърши преструктурирането на новото Министерство на културата и туризма от новия министър Нина Чилова, обясни Олимпи Кътев. На въпрос на „Капитал“ от кой момент нататък проектът ще стане необратим Кътев заяви: „Той вече е необратим. Не виждам някой, който да може да го спре.“
------------------------
Капитал;2005, бр. 13;
В християнската религия по въпроса за сънищата има две мнения. По-популярното, подкрепяно от фигури като св. Йоан Кръстител, гласи, че Бог се разкрива чрез сънищата. Впрочем това е и описано на няколко места в Библията. Основоположниците на протестантството обаче виждат нещата по-различно. Според тях сънищата идват с експресна доставка директно от Сатаната.
------------------------
Капитал;2005, бр. 13;
Някои учени виждат възможност сънуването да е резултат от това, че мозъкът използва спокойния период, за да тества някои връзки между невроните си. Други смятат, че те са естествен начин за справяне със стреса и решаване на психологически проблеми. Към момента феноменът просто няма общоприето, единствено сигурно обяснение. Ако трябва да изберете своя хипотеза, препоръчвам ви онази най-класическа идея, че в сънищата на всеки е кодирано бъдещето му. Така ще е достатъчно само да сънувате онези крави, а после - щастие, богатство...
------------------------
Капитал;2005, бр. 14;
Анализът разкри истинската картина на инвеститорския интерес. Близо 65% от населението изобщо не знае какво представляват акциите и съответно едва 5% ги виждат като възможност за печеливша инвестиция. През 2004 г. малко над 3000 са българските физически лица, осъществили поне 5 сделки за собствена сметка на борсата. Общо за бизнеса в България 80% от анкетираните твърдят, че не познават емитирането на акции на борсата като алтернативен начин на финансиране.
------------------------
Капитал;2005, бр. 14;
Не е ясно дали това е причината, поради която холандците не се възмутиха на явните двойни стандарти, или съзнанието, че големите така или иначе нарушават правилата, а на малките страни им остава да правят стратегически отстъпки. България обаче е малка страна и стратегическите маньоври на европейско ниво изглеждат за много хора научна фантастика. Ацо Николай признава, че малките страни трябва винаги да бъдат нащрек, за да не бъдат пренебрегнати от по-големите партньори. „От това, което виждам, мога да кажа, че сте подготвени“, оптимистично поклаща глава холандският министър.