------------------------<br>
Пламък;2008, кн. 5-6;<br>
<i>А после един от тях става и бавно започва да се стяга. Вторият май се стряска, <b>поглежда</b> и пита: „Къде отиваш?“ Тогава първият, правият, оглежда кръчмата и малко света и бавно сяда обратно. </i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2008, кн. 7-8;<br>
<i>След това пропаднах. Всъщност падах доста дълго. Повече не можех да спя и прекарвах вечерите си, надвесен над чашката в някой самотен бар. Започнаха скандалите с жена ми, защото се бях превърнал в безнадежден пияница, от работата ми бързо ме уволниха, защото вече бях неработоспособен, децата ми не искаха и да ме <b>поглеждат</b>, защото бях срам за тях. </i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2008, кн. 9-10;<br>
<i>Обичам хората, които разбират от шеги и имат чувство за хумор. Още повече онези, които умеят да се шегуват и със себе си. На приятелите ми винаги им става смешно, че като ми попадне днешен вестник от ВАЦ-овите издания, най-напред <b>поглеждам</b> „черната“ страница с некролозите. И винаги „се обиждам“, че пак са ме пропуснали... А тук, в далечна Силистра, единствено от тези страници научавам за кончината на не един и двама мои колеги, приятели или земляци... </i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2008, кн. 11-12;<br>
<i>– Тръгна си, замина – потвърди Наталия с равен глас и си пое дъх. – А след три седмици или там някъде, снегът вече се беше стопил, с торбата – обратно. Беше си донесъл дрехи за зимата. Не дойде при мен, нанесе се при моите старци. Направо като роднина. Започна да ходи в колхоза на работа. Аз не го поглеждам, сякаш го няма, и той не ме <b>поглежда</b>, сякаш не се беше върнал заради мене. </i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2008, кн. 11-12;<br>
<i><i>– Тръгна си, замина – потвърди Наталия с равен глас и си пое дъх. – А след три седмици или там някъде, снегът вече се беше стопил, с торбата – обратно. Беше си донесъл дрехи за зимата. Не дойде при мен, нанесе се при моите старци. Направо като роднина. Започна да ходи в колхоза на работа. Аз не го <b>поглеждам</b>, сякаш го няма, и той не ме <b>поглежда</b>, сякаш не се беше върнал заради мене. </i></i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2009, кн. 5-6;<br>
<i>Късно вечерта Мина пак излязла на двора. Луната била почти цяла. Чарли <b>поглеждал</b> към нея, после към Мина, и обикалял безспирно. Тя опитала да си представи Бяло море, както хиляди пъти дотогава. Пясъкът бил бял и ситен, дребни люспи от най-бялата скала на света. Дочула разбиващите се вълни само на метри. В нощта брегът белеел почти като сняг. Но топъл и пухкав. </i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2009, кн. 5-6;<br>
<i><i>В минутата преди да се раздели със земното си съществуване, Мина видяла първо Бяло море, после чула разговора си с Иванка, след това минала през много моменти от живота си и ги изживяла отново... Малко преди първия инфаркт на Атанас циганката Елма, която живее в края на селото до градината им, Ј <b>гледа</b> на ръка, <b>поглежда</b> я уплашено и избягва... </i></i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2009, кн. 5-6;<br>
<i>Момичето било много бедно, но родителите на Дамян я приемали радушно, защото били добри хора. В почивката баба Славка нареждала голямата маса на двора под сливата. Слагала бял хляб, плодове, варени яйца, пушено месо, дори мед и орехи. Елица примирала от радост, а Дамян <b>поглеждал</b> скришом как всеки път бузите Ј поруменяват. Заглеждал я и защото с годините ставала все по-хубава. </i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2009, кн. 5-6;<br>
<i>Двамата пораснали, но все още намирали време да помогнат на баба Славка да направи тютюневите нанизи. И когато сядали на масата, Дамян <b>поглеждал</b> пак тайно към Елица. Сърцето му се изпълвало с нещо неусетено преди, а клоните на сливата прошумолявали рязко и Елица се запитвала откъде е това безпокойство в нея, този странен трепет.  </i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2009, кн. 5-6;<br>
<i>ХУДОЖНИКЪТ. (Разхожда се малко разсеян, <b>поглежда</b> през прозореца към езерото) Какъв пейзаж! Цветът му е като очите ти... Да, за какво дойдох... Наистина ще правя изложба, имам и пари за наема... Искам да нарисувам още две картини; на жена  – психотерапевт и на откачен художник. Моля те да ми позираш  – облечена и седнала. А за своя автопортрет от време на време ще се поглеждам в това огледало... </i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2009, кн. 5-6;<br>
<i><i>ХУДОЖНИКЪТ. (Разхожда се малко разсеян, <b>поглежда</b> през прозореца към езерото) Какъв пейзаж! Цветът му е като очите ти... Да, за какво дойдох... Наистина ще правя изложба, имам и пари за наема... Искам да нарисувам още две картини; на жена  – психотерапевт и на откачен художник. Моля те да ми позираш  – облечена и седнала. А за своя автопортрет от време на време ще се <b>поглеждам</b> в това огледало... </i></i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2009, кн. 5-6;<br>
<i>ЛЕКАРКАТА. (Наднича и <b>поглежда</b> рисунката). Гениален си! Такъв безумен поглед  – като в рисунката ти  – тя има, когато в мислите си се връща у дома... </i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2009, кн. 5-6;<br>
<i><i>ПРОТЕСТАНТКАТА. Чудесно! Винаги съм си мислила, че това между вас ще се случи... (Приближава се към тях и ги <b>поглежда</b> съучастнически). А аз, без да искам, <b>видях</b> още нещо... </i></i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2009, кн. 11-12;<br>
<i>Спира. Къщите не са за него, не го искат къщите. Трябва отново да се върне. Назад? Не, от „назад“ идва, няма друго „назад“, но няма и „напред“. (Как може изведнъж да няма нито „назад“ нито „напред“?) Поглежда отново към къщите. Слънцето го жегва жарко. </i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2009, кн. 11-12;<br>
<i><i>След края на войната Йоргос се ожени. Една кратка емоция с Евантия доведе до „щастливия факт“. Но истинското и пълно щастие дойде с раждането на Мария. Не беше в това, че остана едно дете. Не беше също и в безкрайната Ј доброта. Беше в изключителната Ј красота. Един истински ангел. Скоро родителите се озоваха в трудно положение по отношение реакциите на хората. Когато ги <b>виждаха</b> и тримата заедно, <b>поглеждаха</b> първо Мария, а след това първо единия родител, а после –  другия. Не, че бяха лоши, напротив, бяха чудесни хора, но спонтанно показваха своята изненада на кого прилича този ангел?</i></i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2010, кн. 1-2;<br>
<i>Тръгваме по каменист коловоз, издран от пороите, опасан от оголени корени, който се възкачва към скалисто било. И колкото по-нагоре възлизаме, толкова по-тежко и по-мъчително става дишането на Алча. Минаваме край пастирчета, които пасат овце и кози - гледат ме със завист, защото вуйчо беше слязъл от коня и аз яздех сам, впил пръсти в лъка на седлото. Не <b>поглеждам</b> настрани, вковал очи в ушите на коня. Само от време на време мярвам потния врат на вуйча и ризата му, която бавно потъмнява между плещите. </i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2010, кн. 3-4;<br>
<i>От всички творби на Валери Петров "В меката есен" имаше най-очевиден резонанс: тя беше литературен изразител на едно всеобщо чувство на облекчение, на надежда, на очакване. Но и днес тя звучи свежа и непомръкваща заради нейния траен и непоклатим от времето хуманитарен потенциал. Тя е чудна посланическа песен за човешкото доверие, за човешката взаимност, за мирния ден на хората от малката уличка, която трудолюбивият от време на време <b>поглежда</b> от своя "втори етаж", от "своя кабинет" към "пространството и времето сурово", "защото с тях животът му е слят". </i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2010, кн. 3-4;<br>
<i>А веднъж го видях да клати глава над утринния вестник и да си мърмори сам (все пак <b>поглеждаше</b> с едно око - има ли наблизо някой слушател): </i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2010, кн. 7-8;<br>
<i>Само облаците над далечната скална верига оставаха най-дълго време. И там имаше грандиозни промени; огромната планина се бе превърнала в светещ град със златисти кули и куполи и зъбери. Това бе моят Сион, отново <b>поглеждах</b> през краката си към него.  </i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2010, кн. 7-8;<br>
<i>Ала сякаш като да е било от масло цялото това царство, то се топеше сега, когато слънцето се доближаваше и над скалната верига се разпростираше широка равнина, червеникаво-сива, необятна равнина с нишки от светлосенки и отгоре над нея небето. Това ми бе морето, и аз отново <b>поглеждах</b> през триъгълния си далекоглед към него.  </i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2010, кн. 9-10;<br>
<i>Той я последва по посока на офиса, а фигурата Ј,  с тъмното поло и опънатата по ханша пола, му се стори странно предизвикателна. С попревзетата си походка, голямата цепка отзад и това полюшване насам- натам... Досега не я бе <b>поглеждал</b> с такива очи. Или поне му идваше неочаквано. </i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2010, кн. 9-10;<br>
<i>Колкото наближаваше часът на срещата, налягаше ни униние. Горан често <b>поглеждаше</b> часовника си. Минутите се влачеха едва- едва. По едно време той наруши мълчанието. </i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2010, кн. 9-10;<br>
<i>Ставам и грациозно се отдалечавам. Две- три уверени, спокойни крачки. После, внезапно спомнила си нещо -  се връщам. Тя допива кафето си с доволно, дори леко замечтано изражение... Поглежда ме изненадано. </i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2010, кн. 11-12;<br>
<i>- Той ме обича - кой? - прекъсвам я аз за първи път. Може би това, че сме в Пловдив ми дава кураж. Кой? - питам ек-ек и я <b>поглеждам</b> ребром, пак за първи път откакто е седнала. Той ли - примижава тя и пуска тънка сладостна усмивка. Ясно! Обръщам се към стъклото и гледам навън, на Бунарджика стърчи "Альоша". Тоя пич откакто го познавам, не е мръднал. Няма дъжд, няма вятър, няма сбръчкване. Но какво да се прави - такава му е магията. И на града - също. </i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2011, кн. 1;<br>
<i>Отдясно предпазливо ръкопляскат. Левите реформатори усещат, че може би е възможен компромис. Разбира се, отляво има и хора, които за нищо на света не биха преглътнали тази кандидатура. Но минава още време и лявата страна все по–често <b>поглежда</b> надясно... В края на деня се прави тайно гласуване – от 389 присъстващи са гласували „за“ 283–ма. Има ги значи законните „две трети от гласовете“. Доктор Жельо Желев е избран за президент на Република България. А терминът „нежна революция“ ще бъде споменаван все по–рядко. Пък и какво значение има един термин, когато си вече на властовия връх?</i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2011, кн. 1;<br>
<i>Тасо не се върна три дена и три нощи. Овчарите щъкаха из саите, хранеха и поеха стадата, но и <b>поглеждаха</b> към Вълчия дол, шушукаха и когато решиха вече да го потърсят, той се зададе. Бавно с гумените си ботуши и шубата прекосяваше мокрия герен и след десетина минути спря пред къщето на овчарите.</i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2011, кн. 1;<br>
<i>Петимата замълчаха, защото не знаеха какво повече да кажат. Всеки от тях беше обладан от чувствата в себе си. Всеки си представяше жената. Дори  бирата си не <b>поглеждаха</b>, държаха само чашите в ръцете си.. </i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2011, кн. 2;<br>
<i>Минавам през входа, заедно с единичните студенти и ги <b>поглеждам</b> с уважение. Главите им са натъпкани с багаж ­ там наистина бушува Знанието. Иначе ­ защо им са тия сериозни лица? А строгите погледи? А момичетата, които си гледат в краката? А-а, ще заплачат, че са станали толкова рано заради Знанието, а аз напразно чакам да позавъртят очи насам-натам, нали са момичета?</i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2011, кн. 2;<br>
<i>Пред входа на библиотеката Митко се разхожда и <b>поглежда</b> часовника си. И двамата имаме нужда от второ кафе сутринта.</i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2011, кн. 2;<br>
<i>Мъжете се възхищаваха на хубостта Ј, на интелекта, на решителните Ј, точни действия. Момичетата <b>поглеждаха</b> с крайчеца на очите си графичната, тънка линия на стройната, гъвкава фигура.</i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2011, кн. 3;<br>
<i>-  Знаеш ли колко жизнерадостна бях преди! -  казва ми Ани, с която се познаваме от около пет години. И след като <b>поглежда</b> през прозореца на кафенето, в което сме седнали да се почерпим, продължава: -  Тогава често се смеех, не пиех и не пушех като сега, работех и парите ми стигаха, лятото спокойно можех да отида на почивка на море, имах приятели. Днес не ставам за нищо, а все си мисля, че на четирийсет и две животът ми не е преминал.</i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2011, кн. 3;<br>
<i>Гледам след просяка и ми става толкова тежко, толкова гнетаво -  все едно съм глътнал цялата му мръсна торба и сега тя ме души. Опитвам се да предизвикам смирение у себе си и не мога. Дъщеря ми ме <b>поглежда</b>. Да! Искам да бъда всеопрощаващ. Силен като океански прилив и добър като майка към детето си. И не мога. Сърцето ми бие силно и злобно, лицето ми се поти.</i><br><br>
------------------------<br>
http://ezine.hit.bg/music/<br>
<i>Гласът на Марта Христа е интересен, а сценичното й поведение е повече от антикомерсиално. Тя просто пее без май да й пука за публиката (която никак не <b>поглеждаше</b> често). Отделните пиеси на Интерзоун са доста дълги и единственото нещо, което не се връзваше на това представление бяха недъгаво поставените маси и пластмасовите чашки. Защото вино не се пие в такива, добре знаеш.</i><br><br>
------------------------<br>
За буквите;бр. 22/2006;<br>
<i>„Върви, народе възродени" е български и общославянски химн, но същевременно и общочовешка прослава на просвета, наука, култура пред прага на техни изпитания в поредна цивилизация с материалистически приоритети. Сатирикът, минал по мъките на толкова светли човешки мечти, въжделения, идеи, слизал в царствата на мрака и злото, <b>поглежда</b> към небето, прославя книжовност, знание, духовен порив, намира своите орбити сред звездите - знайни и незнайни слънца.</i><br><br>
------------------------<br>
За буквите;бр. 22/2006;<br>
<i>... И ето: химнотворецът <b>поглежда</b> към класната стая и дава знак на Панайот Пипков да вдигне лъка към струните...</i><br><br>
------------------------<br>
Култура;30/07/2004, бр. 32;<br>
<i>Нина (с ужас <b>поглежда</b> към дясната врата.) Сърцето, трябва да се слуша сърцето... Защо не дойдох по-рано!</i><br><br>
------------------------<br>
Култура;2000, бр. 14;<br>
<i>- Да, може би е странно. Но е интересно, малко като детективска работа. Всички отбелязват факта, че Чосър е умрял през 1400, но никой не е <b>поглеждал</b> на смъртта му от гледна точка на конкретната историческа ситуация.</i><br><br>
------------------------<br>
Култура;12/03/2004, бр. 11;<br>
<i>Не мога обаче да не изразя огорчението си от факта, че не само обвързаните с пласирането на един тип филмова продукция разпространителски фирми, а и телевизиите ни не <b>поглеждат</b> към кинематография, която ни е близка по традиция, и наред с другите от "региона" имаше свои големи почитатели у нас. По-важното - която и днес казва важни, отнасящи се и за нас истини, и може да обогати репертоара ни с открития в аудио-визуалния език. </i><br><br>
------------------------<br>
Култура;19/03/2004, бр. 12;<br>
<i>"Как е възможен толкова много ужас./ Какво правят, с кого живеят, кои са техните приятели./ Имат ли деца, баща и майка, причинителите на толкова много ужас?/ Поглеждат ли се в огледалото? Поглеждат ли ръцете си?/ Гледат ли в очите хората, с които се срещат по улицата?/ Отчупват ли от хляба си с тези ръце?/ Помагат ли на старците да пресекат отсреща?/ Галят ли някого, правят ли любов?/ Доплаква ли им се понякога?/ Аз само питам."1 13 март 2004 г., Мадрид </i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;15/05/2002, бр. 19;<br>
<i>Голото му тяло трепери във водата. По лицето му се стичат сълзи. Той надига с усилие глава. Мръщи се: гърдите и шията го болят още по-силно. Сяда в изстиналата вода. Изтрива сълзите си. Въздиша. Поглежда часовника: спал е 1 час и 21 минути.   </i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;22/05/2002, бр. 20;<br>
<i>- Ето това - каза един мой познат, сочейки с пръст снимка на компактдиск от каталога на ЕСМ. Нито заглавието, нито авторът ми говореха нещо. Но реших да му се доверя. Тогава дори не знаех, че става дума за филмова музика. На обложката пишеше - "Елени Карайндро, Погледът на Одисей, Ким Кашкашиан, един филм на Тео Ангелополус". Тогава, в онези дни не бях чувал за Тео Ангелополус. По-възрастните ми приятели <b>поглеждаха</b> с недоумение и укор. "Как може?" питаха безмълвно те и повдигаха вежда. Сега, когато познавам и филмите, се опитвам да усвоя маниера с повдигането на веждата. Но все още се уча.  </i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;19/06/2002, бр. 24;<br>
<i>Обектът не само че не заема по-голямата част от обема на платното, но дори и не <b>поглежда</b> към зрителя, сякаш не се интересува дали някой е вгледан в него, дали сам е обект на интерес и наблюдение.  </i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;22/01/2003, бр. 3;<br>
<i>Юрген Хабермас се прочу с пледоарията си за "конституционен патриотизъм", който ще позволи зараждането на политическа култура, споделяна в европейски мащаб. Като критичен наследник на Франкфуртската школа, създадена от Макс Хоркхаймер и Теодор Адорно, след катастрофата на нацизма философът не е преставал да изгражда своя проект, насочен към възстановяване на надеждата за рационалност, опираща се на въвеждането на етика на дискусията. Този път той <b>поглежда</b> от нов ъгъл предизвикателствата, с които биотехнологиите сблъскват съвременното ни разбиране за свободата. </i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;29/01/2003, бр. 4;<br>
<i>Избухва грозен смях, при което на съседната тераса излиза някакъв нещастник по потник, за да ни каже колко е часът. Боби стреснато <b>поглежда</b> часовника си, тръска китка, долепя го до ухото си и благодари на човека. Отново неистов вой. Ти обаче внезапно си станал сериозен.   </i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;29/01/2003, бр. 4;<br>
<i>Ти бавно извръщаш глава и ме <b>поглеждаш</b> с оня поглед, с който толкова ме плашиш понякога. Прехапвам устни, но бързо си възвръщам наглостта.   </i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;05/02/2003, бр. 5;<br>
<i>МЪЖЪТ: (Сякаш се "кара" на себе си, но без лошо чувство.) Това беше грешка. Как можах да ти сложа първо косата - твоята коса! Така всичко останало става грубо и недодялано. Но ти настояваше. (Пауза, след което <b>поглежда</b> надясно.) И ти ми каза пак да проверя да не би да не е заключено... макар че вратата естествено е заключена. (Отива до вратата и натиска дръжката.) Ето, видя ли - заключена е.  </i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;05/03/2003, бр. 9;<br>
<i>Предишния ден се бях завърнала от Рим. Случих време, в което италианската столица бе един от центровете на световната дипломация. През двете седмици, докато бях там, в Рим пристигнаха американският министър на отбраната Ръмсфелд - за среща с премиера Берлускони, германският външен министър Фишер и иракският му колега Азис - с Негово Светейшество Йоан Павел ІІ. Ако не <b>поглеждах</b> новините на CNN, намаше и да разбера, че са дошли - на града по нищо не му личеше прихождането на изброените важности. Беше все така красив, лежерно-подреден във всекидневието си и вечен - със и без тях.   </i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;23/04/2003, бр. 16;<br>
<i>С усилие обърна глава в посоката, откъдето идеше. Светлината изведнъж стана много ярка. Образите отначало бяха размазани, сетне се проясниха. Едър възрастен мъж с лула и в светъл костюм й се усмихваше иззад голяма маса със стъклен плот. До него къдрокос кльощав младеж в бяла риза и връзка със смутена усмивка оправяше очилата си, като <b>поглеждаше</b> ту мъжа, ту Луиз.   </i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;03/10/2007, бр. 31;<br>
<i>(Първична сцена?) Вие, които живеете по-късно, близо до едно сърце, което повече не бие, предположете, предположете това: детето – на седем, може би на осем години? – изправено, отдръпващо завесите и, през прозореца, гледащо. Това, което вижда, градината, зимните дървета, стената на къща: а то вижда, несъмнено по начина, по който вижда едно дете, своето игрално пространство, то се уморява и бавно <b>поглежда</b> нагоре към обикновеното небе, с облаците, сивата светлина, денят тъмен и без далечина.   </i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;2007, бр. 36;<br>
<i>Амели се е свила на топка в леглото си под тънката завивка и цялата трепери. Бурята настоятелно чука по прозорците, върху които са спуснати черните завеси. Тя зъзне, трепери (но не от студ) и тихо ридае. Върти се в леглото, от време на време <b>поглежда</b> уплашено празната стая, в която отекват зловещите писъци на вятъра. След малко става, с разрошена, мръсна, немита коса, с подпухнали очи, с пресъхнали устни и с поглед на мъртвец се приближава до малката маса, грабва молива и надрасква нещо върху пожълтелия къс хартия:   </i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;2007, бр. 36;<br>
<i>- Не се страхувам... Просто искам да останеш! Остани, моля те, остани! Остани... остани... – Амели свежда поглед, сълзите капят от очите й, тя покрива лицето си с ръце, и когато отново <b>поглежда</b> към вратата, Фьодор вече го няма.   </i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;2008, бр. 4;<br>
<i>„Човек трябва да бъде абсолютно модерен“, пише Артур Рембо. Шестдесет години по-късно Гомбрович не е толкова сигурен. Във „Фердидурке“ семейство Янгблад е командвано от дъщерята, „модерно момиче-гимназистка“. Тя е луда на тема телефон; презира класическите автори; когато някой джентълмен се доближи, тя „само го <b>поглежда</b>, стискайки между зъбите си малък гаечен ключ, и прикрепяйки го с дясната ръка, подава лявата с абсолютно безразличие“.   </i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;2007, бр. 31;<br>
<i>[lozenge6] (Първична сцена?) Вие, които живеете по-късно, близо до едно сърце, което повече не бие, предположете, предположете това: детето – на седем, може би на осем години? – изправено, отдръпващо завесите и, през прозореца, гледащо. Това, което вижда, градината, зимните дървета, стената на къща: а то вижда, несъмнено по начина, по който вижда едно дете, своето игрално пространство, то се уморява и бавно <b>поглежда</b> нагоре към обикновеното небе, с облаците, сивата светлина, денят тъмен и без далечина.</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;2007, бр. 32;<br>
<i>Кимам с глава, <b>поглеждам</b> още веднъж прерязаното гърло и тръгвам към вратата. През цялото време мисля за кафе.</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;2007, бр. 34;<br>
<i>Преди време отидох с приятелка на филма на Йоселиани „Есенни градини”. Тя беше безумно отегчена, аз искрено се забавлявах, но към края и двете нервно си <b>поглеждахме</b> часовниците. Както вървеше един рекламен слоган, „Някои неща са по-добри, когато отнемеш нещо от тях”: половин час например. Голям плюс за късометражното кино, което между другото засега не достига по популярност пълнометражните си събратя. Може би защото по разните фестивали за късометражни филми ще си щастливец, ако от десет ленти една-две са ти по вкуса.</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;2007, бр. 35;<br>
<i>Какво мисли за другите номинирани книги? „Дори не съм ги <b>поглеждала</b> в книжарниците. След като бях предложена, си помислих: Разполагам с шест седмици, през които мога да се забавлявам. Няма да се тревожа. Така че когато другите – така ги наричам, – вчера се появиха вкупом на церемонията, бях шокирана. Мислех, че само аз съм в списъка на кандидатите”.</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;2007, бр. 36;<br>
<i>Амели се е свила на топка в леглото си под тънката завивка и цялата трепери. Бурята настоятелно чука по прозорците, върху които са спуснати черните завеси. Тя зъзне, трепери (но не от студ) и тихо ридае. Върти се в леглото, от време на време <b>поглежда</b> уплашено празната стая, в която отекват зловещите писъци на вятъра. След малко става, с разрошена, мръсна, немита коса, с подпухнали очи, с пресъхнали устни и с поглед на мъртвец се приближава до малката маса, грабва молива и надрасква нещо върху пожълтелия къс хартия:</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;2007, бр. 36;<br>
<i>- Не се страхувам... Просто искам да останеш! Остани, моля те, остани! Остани... остани... – Амели свежда поглед, сълзите капят от очите й, тя покрива лицето си с ръце, и когато отново <b>поглежда</b> към вратата, Фьодор вече го няма.</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;2007, бр. 37;<br>
<i>Николай Аретов: Това не го знаем, но има някакви литературни звена, и те може да функционират лошо, но ги има, които събират Христозов и високата критика... Значи, предполагам, че някакъв амбициозен млад журналист в масова медия би трябвало да държи, така с по едно око, и професионално да <b>поглежда</b> и едното, и другото... И някой да му каже на него това какво е... Това, което го казах току-що, е журналистическа Аркадия... Но може и да я има...</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;2007, бр. 40;<br>
<i>На централно място там е теорията, разбира се, но за нас тя е ясна, дори сива, както казват някои, затова я оставяме засега затворена във феноменологични скоби и <b>поглеждаме</b> пред тях. Зад ободряващата фраза, обещаваща край на тревогите, се крие едно от най-дългите филмови заглавия, които са ми известни: „Д-р Стрейнджлав, или как се научих да престана да се тревожа и да обичам бомбата” (1964) на режисьора Стенли Кубрик. Уви, става дума не за някоя метафорична, а за най-буквална водородна бомба, която, вярна на правилото и на</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;2008, бр. 4;<br>
<i> „Човек трябва да бъде абсолютно модерен”, пише Артур Рембо. Шестдесет години по-късно Гомбрович не е толкова сигурен. Във „Фердидурке” семейство Янгблад е командвано от дъщерята, „модерно момиче-гимназистка”. Тя е луда на тема телефон; презира класическите автори;  когато някой джентълмен се доближи, тя „само го <b>поглежда</b>, стискайки между зъбите си малък гаечен ключ, и прикрепяйки го с дясната ръка, подава  лявата с абсолютно безразличие”.</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;2008, бр. 6;<br>
<i>На спокойната, осъзната стойка, и тайно се надявам някой ден да я заговоря. Всъщност нищо конкретно, просто описвам бленувания стереотип. Няма ден, в който подобна гледка да липсва от композицията, тя направо вече се е превърнала в ритуал -  <b>поглеждам</b> пътуващите и си представям огромна тенджера, пълна догоре с варени картофи или разкашкано броколи, оцветено в наситено зелено, като отровата, която тече в спарените тела.</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;2008, бр. 6;<br>
<i>Но ти не виждаш мен! Виждаш чума, зараза, болест! Поглеждам снимката с теб, която днес си сложих в рамка, докато се усмихвам в смъртта си.</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;2008, бр. 7;<br>
<i>Сега Дрю спи на надуваемата възглавница, ръцете му са почервенели от слънцето, късата му коса е жълтеникаво-бяла. Раменете му са мускулести, добре оформени, почти като на голям мъж и Дон изведнъж си дава сметка, че тялото на сина му е по-хубаво от това на Еминем – Дрю е по-висок, по-строен, по-красив. Алийша се размърдва, разбудена от изненадващ слънчев лъч. Премигва към прозореца, опитва се да разбере дали не са в Инвърнес, след това <b>поглежда</b> баща си за потвърждение. Той поклаща глава и тя се усмихва. Защо се усмихва? Дон няма представа, но така или иначе отвръща на усмивката й.</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;2008, бр. 8;<br>
<i>Едно хлапе на десетина години, облечено с къси панталонки, се изкачва задъхано по някакво старомодно стълбище – забързано както всички хлапета, прескачащо по две стъпала наведнъж. Стига до някаква врата, изтрива потта от челото си, <b>поглежда</b> часовника си,</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;2008, бр. 11;<br>
<i>Входното звънче запява. На вратата застава момче с огненочервена коса. Поглежда ме като 12-годишно маслиново дръвче.</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен форум;2000, бр. 18;<br>
<i>Къщите притихнаха уморени. Изнемощели струйки дим се виеха от комините. Като отлитащи сенки. Към небето. Алина тъпчеше калдъръмчетата по пътя. Не се сещаше. Не ги <b>поглеждаше</b>.</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен форум;2000, бр. 18;<br>
<i>Когато бях дете, пасях селските коне. Тогава най-много съм се застоявал и най-много съм се вглеждал в извора сред ливадите, под релсовия път на моето село. Поглеждах от време на време към конете и отново се взирах в извора.</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен форум;2000, бр. 18;<br>
<i>Един ден гледах как кръжат в извора към десет-дванадесет щъркела, гледах ги и не можех да се нагледам!... Поглеждах към небето, <b>поглеждах</b> към извора - кръженето на щъркелите в извора ми се виждаше много по-интересно - в него имаше вихър и още нещо!...</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен форум;2000, бр. 18;<br>
<i>Стоях до извора, гледах и се питах: "Как става това, което виждам с очите си?!" - Поглеждах към планината, <b>поглеждах</b> към небето, а изворът ми казваше: "Не гледай на другаде, гледай в мене, гледай - колкото си искаш!..."</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен форум;08-14/05/2001, бр. 18;<br>
<i>- Какво искаш да кажеш, не те разбирам! – подхвърли той сухо, тръскайки цигарата си, без да <b>поглежда</b> към пепелника.</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен форум;08-14/05/2001, бр. 18;<br>
<i>Светлината се промъкваше през процепа на притворените й клепачи, надзърташе под миглите, като по пътя си оцветяваше всичко в брокатово-златистите отблясъци на прежурящото обедно слънце. Жената се забавляваше вече от петнайсетина минути, като ту отваряше очи и за миг <b>поглеждаше</b> в огнения диск на небесното светило, докато режещата му белота се наситеше с непрогледно черно, ту съвсем затваряше клепки и тогава светлината избухваше под погледа й - остра и ярка, като кървава заря.</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен форум;17/09/2002, бр. 27;<br>
<i>Чувствам се неловко, срамувам се. Пускам ръката на Микаел, да не си помислят, че аз нещо... Дузина мъже вече са му пратили въздушни целувки, а мене жените не ме и <b>поглеждат</b>. Навярно има нещо в твърдението, че мъжете са по-неверни. Усмихвам се на едно момиче с приятен гейски вид, а тя ми сочи среден пръст; има си партньор - друго момиче с не толкова приятен гейски вид.   </i><br><br>
------------------------<br>
Литературен форум;17/09/2002, бр. 27;<br>
<i>Някой върви след мен. Обръщам се и <b>поглеждам</b> строго младия мъж в анцуг. Обикновено вечер мъжете избягват да се движат близо до самотно момиче. Често ми се случва да забележа, че пресичат тротоара и застават далеч, сигнализирайки, че няма нищо страшно, че оттам минава пътят им за вкъщи. Този продължава да върви след мен и аз решавам, че и той като мен избягва локвите, че това е единственият път...   </i><br><br>
------------------------<br>
Литературен форум;17/09/2002, бр. 27;<br>
<i>"Тихо". Така или иначе и звук не мога да отцепя. Поглеждам към тъмната автогара и си мисля за Микаел. Какво ли ще каже той, ако... Усещам, че чантата ми се свлича с натиск и въздъхвам. "Гадно мръсно копеле, за една чанта ли, нещастник такъв!" Мъжът тича, аз си седя учудено, а раменете ми бавно започват да се тресат в неудържим гневен плач.   </i><br><br>
------------------------<br>
Литературен форум;17/09/2002, бр. 27;<br>
<i>Полицаят тропа по пишещата машина бавно и несигурно. За стотен път задава едни и същи въпроси, <b>поглежда</b> ме с видимо съмнение и после все така мудно продължава. На мен ми се спи, съсипана съм от плач и срам, искам да си ходя. Майка ми също се е предала, твърде нетипично за нея. Поглежда часовника си и въздъхва - баща ми и брат ми ни чакат отвън.   </i><br><br>
------------------------<br>
Литературен форум;12-18/09/2000, бр. 3;<br>
<i>Стареца си имаше начин, по който достигаше контейнерите. Първо вървеше по отсрещния тротоар, наближеше ли, <b>поглеждаше</b> с крайчеца на окото дали са свободни. Или преценяваше доколко са подходящи типовете, които ровеха. Ще може ли без проблеми да се присламчи към тях. Винаги имаше достатъчно остатъци от картофи и парчета сандвичи. Обикновено в зелени картонени кутии, както ги продаваха арабите отсреща. Сега някакъв огромен изрод, сигурно тежеше сто и петдесет килограма, се тъпчеше с двете си лапи.</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен форум;19-25/09/2000, бр. 4;<br>
<i>“Под липата” - животът в неговата пълна и проста естественост, без напъни и амбиции с изплезени езици, животът в неговото несвършване, люлеене, носене. Това е същият живот, в който врабчетата единствено ни съчувстват и ни <b>поглеждат</b> човешки. Каква благодарност към него - “Невъзможност” - “за всичко, което ме изпълва”. Сестра на тревицата, не просто на тревата. Просветва ирония - “Духа” - дистанция и отново приемане - за любовта. Прекрасно за мъжете - “Избягах”.</i><br><br>
------------------------<br>
Алтера;2006, кн. 3;<br>
<i>          - Остава в преддверието - предвиди въпроса му архангелът. - Не смее да продължи пътя си, но ние не бързаме за никъде. Впрочем тук вече трябваше да е писарят Метатрон - на Геран почти му се стори, че прозрачното същество пред него <b>поглежда</b> часовника си. - Да, ето го. Беше ми много приятно. </i><br><br>
------------------------<br>
Околчица. Литературно-художествен алманах;2008;<br>
<i>Бог към лятото с око <b>поглежда</b>, нищо че студът кове земята... С мене сте жестоки, но с надежда аз на рози чувствам аромата.</i><br><br>
------------------------<br>
Околчица. Литературно-художествен алманах;2008;<br>
<i>Заприбираха се и стопаните от полето. Минаваха, <b>поглеждаха</b> сър¬дито, препсуваха под мустак, почесваха мишци и отминаваха. Само една малка част се спря и се изми там, дето беше прегазил добитъка. Реката още не бе успяла да изглади следите от копита под ласките</i><br><br>
------------------------<br>
Околчица. Литературно-художествен алманах;2008;<br>
<i>Тасо не се върна три дена и три нощи. Овчарите щъкаха из саите, хранеха и поеха стадата, <b>поглеждаха</b> към Вълчкия дол, шушукаха. И тъкмо бяха решили да ходят да го търсят, той се зададе. Бавно пре¬коси мокрия терен и спря пред къщата на овчарите. От главата му лъхаше пара.</i><br><br>
------------------------<br>
Панорама;2009, кн. 11;<br>
<i>- Още от малко дете четях книгите на Ерих Кестнер и те толкова ми харесваха, че дори <b>поглеждах</b> кой ги е превел. Така Владимир Мусаков създаде у мен интерес към изкуството на превода. Но големият ми учител - и с преводното си дело, и с приятелските си напътствия - остава д-р Димитър Стоевски.</i><br><br>
------------------------<br>
Панорама;2009, кн. 11;<br>
<i>Към книгите и литературата винаги съм имал предубеждението, че това е някаква област на порока, на разврата, на нездравословието. Като четох есеистиката на Томас Ман, открих сходни настроения. Той завижда на тези червенобузести, здравомислещи хора, които не <b>поглеждат</b> книга и си живеят живота.</i><br><br>
------------------------<br>
Родна реч;1997, кн. 5;<br>
<i>Той подминава, поглеждайки в ход падналия - легналия? - който сигурно ще се изправи след малко или някой от минаващите младежи ще подбутне по-късно... Усеща с гърба си, че другият зад него също не спира - не спира, не <b>поглежда</b>, не разглежда, не решава така или инак - върви след него със същата крачка. За миг дори се обръща и го вижда как стъпва поприсвит и не долавя нещо да казва, пък и шумът е толкова голям, толкова събран и гъст все още.</i><br><br>
------------------------<br>
Лик;2003, кн. 10;<br>
<i>Заречная (Джоди Мей) пък е направо смешна с опитите да имитира жестовете на Аркадина, която боготвори. Актрисата и любовникът й Тригорин (Майкъл Пенингтън) са сякаш извънземни за момичето с ъгловатите безхитростни изхвърляния и вечно зяпналата уста, която я прави комично простодушна. Тя крадешком <b>поглежда</b> Аркадина и несръчно повтаря движенията й. А когато Тригорин говори глупостите си за самотния и пълен с мъки живот на известен писател, Нина обикаля зад него и души парфюма му. Или може би миризмата на бога. </i><br><br>
------------------------<br>
Лик;2003, кн. 12;<br>
<i>Другият свят на природната невинност е честа тема в биеналето. Видеоинсталациите на иранеца Авиш Кнебрехзадех наивно, но неочаквано успокояващо предлагат поляни с крави и коне, които мучат и пръхтят около теленца и жребчета и <b>поглеждат</b> от време на време към нас. </i><br><br>
------------------------<br>
Лик;2006, кн. 8;<br>
<i>Но все още няма пари, макар че има, и то прекалено много, само дето не са за култура. В музейните и галерийните депа гният колекции, събирани с години, гние културата на цяла епоха. И до ден днешен в България няма истински колекционери, а само псевдо, защото ако са истински, те ще милеят за развитието на изкуството и за художниците. Ще бъдат меценати! Ще се обърнат към младите! Но те купуват боклуци, често не ги и <b>поглеждат</b>, а питат: “Умрял ли е художникът?”. Ако е умрял – купуват. Всичко това влияе на младите и те заминават. Те са лакмусът.</i><br><br>
------------------------<br>
Лик;2006, кн. 11;<br>
<i>- С операторите от моя курс бяхме все в онази група, със същия тип близост. Работейки с Рали, знам, че го усещам до мене дори с гърба си. И той мене също. Не е нужно да си говорим, което е важно в деликатни моменти с актьорите. Можем да си позволим да не се <b>поглеждаме</b> и да знаем за какво става дума.</i><br><br>
------------------------<br>
Лик;2008, кн. 5;<br>
<i>Варликовски не разочарова очакванията им. Той и неговите актьори правят театър от първо лице; личните им биографии са точно толкова важни, колкото и тези на персонажите им, без при това да се експонират прекалено. Играта често е кинематографично реалистична, но и отворена към зрителя – актьорите често се взират в публиката, някои й говорят директно. На финала на „Ангели в Америка” актьорите <b>поглеждат</b> зрителите от първите редове в очите и с окуражителна усмивка им пожелават успех в постигането на верния път и на истината за живота. </i><br><br>
------------------------<br>
Литературни Балкани;2006, кн. 1;<br>
<i>Прекосявам пустите маси в сянката на маслините. Потапям ръка в морето и тогава забелязвам край камъните до малкото плажче приклекнала жена. Тя ме <b>поглежда</b> под око и плиска с ръка водата, сякаш си е там поначало и това е естественото й занимание. След секунда обаче изчезва от другата страна на камъните. </i><br><br>
------------------------<br>
Литературни Балкани;2006, кн. 2;<br>
<i>Ще опитам – реших, и завих в съседната улица, където нямаше такава блъсканица. За съжаление тук картината не беше по-добра. Заковах погледа си върху млад мъж, седнал на студените плочки върху стари кашони – с отрязан крак, с посърнало лице и с молещи очи. Пуснах в полупразната кутийка моята лепта и незнайно защо краката ми отказаха да се движат. Не, няма да <b>поглеждам</b> вече встрани. Но само след миг чувам: „За Бога, госпожо, дайте нещо за детенцето ми!“ В този мрачен и студен декемврийски ден тази жена с малко детенце на ръце, задрямало на рамото є, зовеше за помощ. </i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2001, кн. 7-8;<br>
<i>Котката Сида ме <b>поглежда</b> с неодобрение, когато се опитвам да заговоря мисиз Холън. Тя си дреме и мърка, мисиз Холън също подремва, после продължава да чете, само аз нарушавам тишината и хармонията между тях. Първият ми урок по добро поведение като компаньонка, неясна за мен длъжност срещу стая без наем, беше забележката на мисиз Холън да не пресичам пътя на Сида, когато тя ситни от входната врата към кухнята, защото "Сида си е в своята си къща". Невинно напомняне, но ме бодна.</i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2001, кн. 7-8;<br>
<i>- Чети си парцало - вика и не ме <b>поглежда</b>. - Утре или другиден че те викат ченгетата. Да не сговниш бизнеса!</i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2001, кн. 9-10;<br>
<i>Всички <b>поглеждат</b> притежателката на звънливото запъхтяно гласче. Хубаво момиче. Даже много. Можеш да се обзаложиш, че едва е влязла в деветнадесетата година. А елегантна. И наперена. Точно по вкуса му. За съжаление аз я познавам. И тя мене. Затова нехайно ме поздравява и сяда срещу ми с предизвикателно кръстосани стройни крака.</i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2001, кн. 9-10;<br>
<i>Вдигам рамене - какво ли не измислят? Но се подчинявам... Прави ми впечатление, че той дори не <b>поглежда</b> написаното.</i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2001, кн. 9-10;<br>
<i>Забелязвам как при последната реплика нервният мъж почервенява. А жените навеждат смутено очи. Включително и дебеланата хазайка. Шашвам се - значи с тях, както с мен, дори и с тази... Поемам дъх. Добре, че всичко свърши. Мъжът първи дръпва ръката на съпругата си и я отвежда. Душа да й е яка! Останалите ставаме. Грозев ме <b>поглежда</b>.</i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2001, кн. 11-12;<br>
<i>Така лицето и ръцете й се отразили върху страниците. Истината е, че не тя светлината, а напротив, светлината нея я попила. И докато баба още сричала Ясин, Ясин отдавна бил научил бръчките и сълзите й наизуст - "върху плещите на сърцето" (от ар. аля захриль кальб) - така научихме знаменията на Ясин. Оказаха се много повече от отбелязаното в Книгата. За Баба ми - поне с един сън в повече, за мен - посърнали и потъмнели страници, които светват, щом се свържат с източник на синьо електричество. Поглеждам ги отново и усещам, че ме учат наизуст.</i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2002, кн. 5-6;<br>
<i>- Добре я е наредил народът песента - <b>поглежда</b> домакинът към младите си гости и добавя: - Па и какво ли лошо е направил той?   </i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2006, кн. 11-12;<br>
<i>– Тръгна си, замина – потвърди Наталия с равен глас и си пое дъх. – А след три седмици или там някъде, снегът вече се беше стопил, с торбата – обратно. Беше си донесъл дрехи за зимата. Не дойде при мен, нанесе се при моите старци. Направо като роднина. Започна да ходи в колхоза на работа. Аз не го поглеждам, сякаш го няма, и той не ме <b>поглежда</b>, сякаш не се беше върнал заради мене. </i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2006, кн. 11-12;<br>
<i><i>– Тръгна си, замина – потвърди Наталия с равен глас и си пое дъх. – А след три седмици или там някъде, снегът вече се беше стопил, с торбата – обратно. Беше си донесъл дрехи за зимата. Не дойде при мен, нанесе се при моите старци. Направо като роднина. Започна да ходи в колхоза на работа. Аз не го <b>поглеждам</b>, сякаш го няма, и той не ме <b>поглежда</b>, сякаш не се беше върнал заради мене. </i></i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2009, кн. 1-2;<br>
<i>Добре, че обедняхме  изненада ме жената.  Като си припомня как пилеех пари едно време, колко ненужни неща купувах и после се чудех какво да ги правя... Не можех да остана равнодушна пред нито една красива вещ. Задръстих си къщата... Сега съм спокойна, живея в гарсониера, в която не мога да се обърна... Наложи се да изхвърля всичко излишно. В магазините не <b>поглеждам</b>. Не се тъпча с излишна храна... Изобщо... спокоен живот. </i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2009, кн. 1-2;<br>
<i>И с Юрий не можех да говоря за Ирина Петровна и дантелите й. Споменавах ли я, той многозначително ме <b>поглеждаше</b>, опираше пръст на челото и го въртеше, сякаш е отвертка. Мълчаливо ми показваше какво мисли за мен. Безмълвно ми даваше знак, че съм луда. Беше под достойнството ми да споря с хулиган. </i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2009, кн. 3-4;<br>
<i>Искаш ли да помечтаем някоя вечер заедно?  запита той без да <b>поглежда</b> към Мен. Сякаш бях неодушевен предмет. </i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2009, кн. 3-4;<br>
<i>Самолетът на Ер Италия се спуска плавно към равната писта. След минути прилепва плътно към твърдата настилка и спира. Летище София. Поглеждам часовника, който показва точно 12,30 ч.  </i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2009, кн. 3-4;<br>
<i><i>Небето започва постепенно да светлее и след малко златният диск изплува иззад един от високите скалисти върхове. Във въздуха се усеща мирисът на изгорели взривни вещества. Заедно с изгрева стрелбата в града стихва, заместена от засилващия се звук на реактивни двигатели. Поглеждаме на юг и <b>виждаме</b>, че към града са се насочили десетки военни самолети. В същото време от северния му край започват да излизат и се отправят към нашия проход множество хора и машини. Когато наближават, разбираме, че това са отстъпващи ислямски военни части.  </i></i><br><br>
------------------------<br>
Факел;1999, кн. 4;<br>
<i>Отивах при Марлон да говорим за "Кралският път". Ясно беше, че за нищо няма да се споразумеем. Освен всичко друго знаех, че той не учи текста. Като снимал с Копола, изобщо не <b>поглеждал</b> в сценария, импровизирал на площадката.</i><br><br>
------------------------<br>
Факел;1999, кн. 5;<br>
<i>Когато мина покрай стълба, той изведнъж удари самотно скитащия наоколо малчуган право в челюстта. Въпреки че ударът беше силен и момчето се просна в канавката, Соннов направи това с такова вътрешно безразличие, все едно блъсна празно пространство. Само една физическа тръпка премина по тежкото му тяло. Все така вцепенен, той продължи нататък, като <b>поглеждаше</b> стълбовете.</i><br><br>
------------------------<br>
Факел;2000, кн. 2;<br>
<i>Без да я <b>поглежда</b>, Сталин вдигна десния си крак и ААА страстно почна да лиже подметката на островърхата му обувка. Сталин погледна осветения Кремъл. Часовникът на Спаската кула отмери четири и четвърт. Сталин вдигна левия си крак и ААА олиза и лявата подметка.</i><br><br>
------------------------<br>
Факел;2000, кн. 3;<br>
<i>- Ще ме пукнеш от смях, вологодския! Ама си голям хубавец, де - с тая пушка. Поне за спомен снима ли се? Щото гаджето няма да повярва, няма да те залюби. На тия пачаври пушка им дай, човека хич и не <b>поглеждат</b>.</i><br><br>
------------------------<br>
Факел;2000, кн. 5;<br>
<i>С настъпването на нощта Душин влезе в едно сиромашко жилище; той видя, че четири деца лежаха на пейките и гледаха към мигащата електрическа светлина, не желаейки да спят от интерес; майка им също <b>поглеждаше</b> светлината от печката, надявайки се, че това не може да бъде и скоро ще угасне; самият възрастен стопанин седеше на масата и четеше книга под осветлението, като произнасяше на глас сричките на поредната дума: мо-мо-мо...</i><br><br>
------------------------<br>
Факел;2000, кн. 6;<br>
<i>- О, я стига - каза Юрий Дмитриевич, като през рамото на Григорий Алексеевич неспокойно <b>поглеждаше</b> към вратата, - какво общо има тук медицинското списание... Нали виждаш, че бързам, зает съм... имам гости...</i><br><br>
------------------------<br>
Факел;2003, кн. 1;<br>
<i>Г. П. Човек с неговата двойствена природа през цялото време играе, дори когато е сам в банята. Поглеждаш се в огледалото и изведнъж виждаш - не си същият човек, за който се мислиш. Кога си ти? Не знам дали има човек, който би могъл да отговори. Ако пък даде отговор, той отново играе.</i><br><br>
------------------------<br>
Факел;2003, кн. 2-3;<br>
<i>- По моста и вдясно - каза Марина и извади от обшитото си с мъниста портмоне две железни рубли. Старчето кимна, без да я <b>поглежда</b>, изфуча по моста и рязко зави. Масивните сивкави блокове свършиха, стигнаха до жълтата двуетажна сграда на Дома на културата.</i><br><br>
------------------------<br>
Факел;2004, кн. 3;<br>
<i>Както минаваше покрай стълба, той внезапно удари самотно скитащия наоколо малчуган право в челюстта. Въпреки че ударът беше силен и момчето се просна в канавката, Соннов направи това с такова вътрешно безразличие, сякаш блъсна празно пространство. Само нещо като физическа тръпка премина по тежкото му тяло. Все така вдървен той продължи нататък, като току <b>поглеждаше</b> стълбовете.</i><br><br>
------------------------<br>
Факел;2004, кн. 3;<br>
<i>По лицето му нямаше и следа от снощната истерия: беше се взряло навътре в себе си и <b>поглеждаше</b> външния свят слисано-недоумяващо. Най-сетне Фьодор намери трупа на Григорий, както обикновено се намира гъба.</i><br><br>
------------------------<br>
За буквите;бр. 22/2006;<br>
<i>„Върви, народе възродени" е български и общославянски химн, но същевременно и общочовешка прослава на просвета, наука, култура пред прага на техни изпитания в поредна цивилизация с материалистически приоритети. Сатирикът, минал по мъките на толкова светли човешки мечти, въжделения, идеи, слизал в царствата на мрака и злото, <b>поглежда</b> към небето, прославя книжовност, знание, духовен порив, намира своите орбити сред звездите - знайни и незнайни слънца.</i><br><br>
------------------------<br>
За буквите;бр. 22/2006;<br>
<i>... И ето: химнотворецът <b>поглежда</b> към класната стая и дава знак на Панайот Пипков да вдигне лъка към струните...</i><br><br>
------------------------<br>
Култура;30/07/2004, бр. 32;<br>
<i>Нина (с ужас <b>поглежда</b> към дясната врата.) Сърцето, трябва да се слуша сърцето... Защо не дойдох по-рано!</i><br><br>
------------------------<br>
Култура;2000, бр. 14;<br>
<i>- Да, може би е странно. Но е интересно, малко като детективска работа. Всички отбелязват факта, че Чосър е умрял през 1400, но никой не е <b>поглеждал</b> на смъртта му от гледна точка на конкретната историческа ситуация.</i><br><br>
------------------------<br>
Култура;12/03/2004, бр. 11;<br>
<i>Не мога обаче да не изразя огорчението си от факта, че не само обвързаните с пласирането на един тип филмова продукция разпространителски фирми, а и телевизиите ни не <b>поглеждат</b> към кинематография, която ни е близка по традиция, и наред с другите от "региона" имаше свои големи почитатели у нас. По-важното - която и днес казва важни, отнасящи се и за нас истини, и може да обогати репертоара ни с открития в аудио-визуалния език. </i><br><br>
------------------------<br>
Култура;19/03/2004, бр. 12;<br>
<i>"Как е възможен толкова много ужас./ Какво правят, с кого живеят, кои са техните приятели./ Имат ли деца, баща и майка, причинителите на толкова много ужас?/ Поглеждат ли се в огледалото? Поглеждат ли ръцете си?/ Гледат ли в очите хората, с които се срещат по улицата?/ Отчупват ли от хляба си с тези ръце?/ Помагат ли на старците да пресекат отсреща?/ Галят ли някого, правят ли любов?/ Доплаква ли им се понякога?/ Аз само питам."1 13 март 2004 г., Мадрид </i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;15/05/2002, бр. 19;<br>
<i>Голото му тяло трепери във водата. По лицето му се стичат сълзи. Той надига с усилие глава. Мръщи се: гърдите и шията го болят още по-силно. Сяда в изстиналата вода. Изтрива сълзите си. Въздиша. Поглежда часовника: спал е 1 час и 21 минути.   </i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;22/05/2002, бр. 20;<br>
<i>- Ето това - каза един мой познат, сочейки с пръст снимка на компактдиск от каталога на ЕСМ. Нито заглавието, нито авторът ми говореха нещо. Но реших да му се доверя. Тогава дори не знаех, че става дума за филмова музика. На обложката пишеше - "Елени Карайндро, Погледът на Одисей, Ким Кашкашиан, един филм на Тео Ангелополус". Тогава, в онези дни не бях чувал за Тео Ангелополус. По-възрастните ми приятели <b>поглеждаха</b> с недоумение и укор. "Как може?" питаха безмълвно те и повдигаха вежда. Сега, когато познавам и филмите, се опитвам да усвоя маниера с повдигането на веждата. Но все още се уча.  </i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;19/06/2002, бр. 24;<br>
<i>Обектът не само че не заема по-голямата част от обема на платното, но дори и не <b>поглежда</b> към зрителя, сякаш не се интересува дали някой е вгледан в него, дали сам е обект на интерес и наблюдение.  </i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;22/01/2003, бр. 3;<br>
<i>Юрген Хабермас се прочу с пледоарията си за "конституционен патриотизъм", който ще позволи зараждането на политическа култура, споделяна в европейски мащаб. Като критичен наследник на Франкфуртската школа, създадена от Макс Хоркхаймер и Теодор Адорно, след катастрофата на нацизма философът не е преставал да изгражда своя проект, насочен към възстановяване на надеждата за рационалност, опираща се на въвеждането на етика на дискусията. Този път той <b>поглежда</b> от нов ъгъл предизвикателствата, с които биотехнологиите сблъскват съвременното ни разбиране за свободата. </i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;29/01/2003, бр. 4;<br>
<i>Избухва грозен смях, при което на съседната тераса излиза някакъв нещастник по потник, за да ни каже колко е часът. Боби стреснато <b>поглежда</b> часовника си, тръска китка, долепя го до ухото си и благодари на човека. Отново неистов вой. Ти обаче внезапно си станал сериозен.   </i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;29/01/2003, бр. 4;<br>
<i>Ти бавно извръщаш глава и ме <b>поглеждаш</b> с оня поглед, с който толкова ме плашиш понякога. Прехапвам устни, но бързо си възвръщам наглостта.   </i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;05/02/2003, бр. 5;<br>
<i>МЪЖЪТ: (Сякаш се "кара" на себе си, но без лошо чувство.) Това беше грешка. Как можах да ти сложа първо косата - твоята коса! Така всичко останало става грубо и недодялано. Но ти настояваше. (Пауза, след което <b>поглежда</b> надясно.) И ти ми каза пак да проверя да не би да не е заключено... макар че вратата естествено е заключена. (Отива до вратата и натиска дръжката.) Ето, видя ли - заключена е.  </i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;05/03/2003, бр. 9;<br>
<i>Предишния ден се бях завърнала от Рим. Случих време, в което италианската столица бе един от центровете на световната дипломация. През двете седмици, докато бях там, в Рим пристигнаха американският министър на отбраната Ръмсфелд - за среща с премиера Берлускони, германският външен министър Фишер и иракският му колега Азис - с Негово Светейшество Йоан Павел ІІ. Ако не <b>поглеждах</b> новините на CNN, намаше и да разбера, че са дошли - на града по нищо не му личеше прихождането на изброените важности. Беше все така красив, лежерно-подреден във всекидневието си и вечен - със и без тях.   </i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;23/04/2003, бр. 16;<br>
<i>С усилие обърна глава в посоката, откъдето идеше. Светлината изведнъж стана много ярка. Образите отначало бяха размазани, сетне се проясниха. Едър възрастен мъж с лула и в светъл костюм й се усмихваше иззад голяма маса със стъклен плот. До него къдрокос кльощав младеж в бяла риза и връзка със смутена усмивка оправяше очилата си, като <b>поглеждаше</b> ту мъжа, ту Луиз.   </i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;03/10/2007, бр. 31;<br>
<i>(Първична сцена?) Вие, които живеете по-късно, близо до едно сърце, което повече не бие, предположете, предположете това: детето – на седем, може би на осем години? – изправено, отдръпващо завесите и, през прозореца, гледащо. Това, което вижда, градината, зимните дървета, стената на къща: а то вижда, несъмнено по начина, по който вижда едно дете, своето игрално пространство, то се уморява и бавно <b>поглежда</b> нагоре към обикновеното небе, с облаците, сивата светлина, денят тъмен и без далечина.   </i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;2007, бр. 36;<br>
<i>Амели се е свила на топка в леглото си под тънката завивка и цялата трепери. Бурята настоятелно чука по прозорците, върху които са спуснати черните завеси. Тя зъзне, трепери (но не от студ) и тихо ридае. Върти се в леглото, от време на време <b>поглежда</b> уплашено празната стая, в която отекват зловещите писъци на вятъра. След малко става, с разрошена, мръсна, немита коса, с подпухнали очи, с пресъхнали устни и с поглед на мъртвец се приближава до малката маса, грабва молива и надрасква нещо върху пожълтелия къс хартия:   </i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;2007, бр. 36;<br>
<i>- Не се страхувам... Просто искам да останеш! Остани, моля те, остани! Остани... остани... – Амели свежда поглед, сълзите капят от очите й, тя покрива лицето си с ръце, и когато отново <b>поглежда</b> към вратата, Фьодор вече го няма.   </i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;2008, бр. 4;<br>
<i>„Човек трябва да бъде абсолютно модерен“, пише Артур Рембо. Шестдесет години по-късно Гомбрович не е толкова сигурен. Във „Фердидурке“ семейство Янгблад е командвано от дъщерята, „модерно момиче-гимназистка“. Тя е луда на тема телефон; презира класическите автори; когато някой джентълмен се доближи, тя „само го <b>поглежда</b>, стискайки между зъбите си малък гаечен ключ, и прикрепяйки го с дясната ръка, подава лявата с абсолютно безразличие“.   </i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;2007, бр. 31;<br>
<i>[lozenge6] (Първична сцена?) Вие, които живеете по-късно, близо до едно сърце, което повече не бие, предположете, предположете това: детето – на седем, може би на осем години? – изправено, отдръпващо завесите и, през прозореца, гледащо. Това, което вижда, градината, зимните дървета, стената на къща: а то вижда, несъмнено по начина, по който вижда едно дете, своето игрално пространство, то се уморява и бавно <b>поглежда</b> нагоре към обикновеното небе, с облаците, сивата светлина, денят тъмен и без далечина.</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;2007, бр. 32;<br>
<i>Кимам с глава, <b>поглеждам</b> още веднъж прерязаното гърло и тръгвам към вратата. През цялото време мисля за кафе.</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;2007, бр. 34;<br>
<i>Преди време отидох с приятелка на филма на Йоселиани „Есенни градини”. Тя беше безумно отегчена, аз искрено се забавлявах, но към края и двете нервно си <b>поглеждахме</b> часовниците. Както вървеше един рекламен слоган, „Някои неща са по-добри, когато отнемеш нещо от тях”: половин час например. Голям плюс за късометражното кино, което между другото засега не достига по популярност пълнометражните си събратя. Може би защото по разните фестивали за късометражни филми ще си щастливец, ако от десет ленти една-две са ти по вкуса.</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;2007, бр. 35;<br>
<i>Какво мисли за другите номинирани книги? „Дори не съм ги <b>поглеждала</b> в книжарниците. След като бях предложена, си помислих: Разполагам с шест седмици, през които мога да се забавлявам. Няма да се тревожа. Така че когато другите – така ги наричам, – вчера се появиха вкупом на церемонията, бях шокирана. Мислех, че само аз съм в списъка на кандидатите”.</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;2007, бр. 36;<br>
<i>Амели се е свила на топка в леглото си под тънката завивка и цялата трепери. Бурята настоятелно чука по прозорците, върху които са спуснати черните завеси. Тя зъзне, трепери (но не от студ) и тихо ридае. Върти се в леглото, от време на време <b>поглежда</b> уплашено празната стая, в която отекват зловещите писъци на вятъра. След малко става, с разрошена, мръсна, немита коса, с подпухнали очи, с пресъхнали устни и с поглед на мъртвец се приближава до малката маса, грабва молива и надрасква нещо върху пожълтелия къс хартия:</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;2007, бр. 36;<br>
<i>- Не се страхувам... Просто искам да останеш! Остани, моля те, остани! Остани... остани... – Амели свежда поглед, сълзите капят от очите й, тя покрива лицето си с ръце, и когато отново <b>поглежда</b> към вратата, Фьодор вече го няма.</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;2007, бр. 37;<br>
<i>Николай Аретов: Това не го знаем, но има някакви литературни звена, и те може да функционират лошо, но ги има, които събират Христозов и високата критика... Значи, предполагам, че някакъв амбициозен млад журналист в масова медия би трябвало да държи, така с по едно око, и професионално да <b>поглежда</b> и едното, и другото... И някой да му каже на него това какво е... Това, което го казах току-що, е журналистическа Аркадия... Но може и да я има...</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;2007, бр. 40;<br>
<i>На централно място там е теорията, разбира се, но за нас тя е ясна, дори сива, както казват някои, затова я оставяме засега затворена във феноменологични скоби и <b>поглеждаме</b> пред тях. Зад ободряващата фраза, обещаваща край на тревогите, се крие едно от най-дългите филмови заглавия, които са ми известни: „Д-р Стрейнджлав, или как се научих да престана да се тревожа и да обичам бомбата” (1964) на режисьора Стенли Кубрик. Уви, става дума не за някоя метафорична, а за най-буквална водородна бомба, която, вярна на правилото и на</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;2008, бр. 4;<br>
<i> „Човек трябва да бъде абсолютно модерен”, пише Артур Рембо. Шестдесет години по-късно Гомбрович не е толкова сигурен. Във „Фердидурке” семейство Янгблад е командвано от дъщерята, „модерно момиче-гимназистка”. Тя е луда на тема телефон; презира класическите автори;  когато някой джентълмен се доближи, тя „само го <b>поглежда</b>, стискайки между зъбите си малък гаечен ключ, и прикрепяйки го с дясната ръка, подава  лявата с абсолютно безразличие”.</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;2008, бр. 6;<br>
<i>На спокойната, осъзната стойка, и тайно се надявам някой ден да я заговоря. Всъщност нищо конкретно, просто описвам бленувания стереотип. Няма ден, в който подобна гледка да липсва от композицията, тя направо вече се е превърнала в ритуал -  <b>поглеждам</b> пътуващите и си представям огромна тенджера, пълна догоре с варени картофи или разкашкано броколи, оцветено в наситено зелено, като отровата, която тече в спарените тела.</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;2008, бр. 6;<br>
<i>Но ти не виждаш мен! Виждаш чума, зараза, болест! Поглеждам снимката с теб, която днес си сложих в рамка, докато се усмихвам в смъртта си.</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;2008, бр. 7;<br>
<i>Сега Дрю спи на надуваемата възглавница, ръцете му са почервенели от слънцето, късата му коса е жълтеникаво-бяла. Раменете му са мускулести, добре оформени, почти като на голям мъж и Дон изведнъж си дава сметка, че тялото на сина му е по-хубаво от това на Еминем – Дрю е по-висок, по-строен, по-красив. Алийша се размърдва, разбудена от изненадващ слънчев лъч. Премигва към прозореца, опитва се да разбере дали не са в Инвърнес, след това <b>поглежда</b> баща си за потвърждение. Той поклаща глава и тя се усмихва. Защо се усмихва? Дон няма представа, но така или иначе отвръща на усмивката й.</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;2008, бр. 8;<br>
<i>Едно хлапе на десетина години, облечено с къси панталонки, се изкачва задъхано по някакво старомодно стълбище – забързано както всички хлапета, прескачащо по две стъпала наведнъж. Стига до някаква врата, изтрива потта от челото си, <b>поглежда</b> часовника си,</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;2008, бр. 11;<br>
<i>Входното звънче запява. На вратата застава момче с огненочервена коса. Поглежда ме като 12-годишно маслиново дръвче.</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен форум;2000, бр. 18;<br>
<i>Къщите притихнаха уморени. Изнемощели струйки дим се виеха от комините. Като отлитащи сенки. Към небето. Алина тъпчеше калдъръмчетата по пътя. Не се сещаше. Не ги <b>поглеждаше</b>.</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен форум;2000, бр. 18;<br>
<i>Когато бях дете, пасях селските коне. Тогава най-много съм се застоявал и най-много съм се вглеждал в извора сред ливадите, под релсовия път на моето село. Поглеждах от време на време към конете и отново се взирах в извора.</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен форум;2000, бр. 18;<br>
<i>Един ден гледах как кръжат в извора към десет-дванадесет щъркела, гледах ги и не можех да се нагледам!... Поглеждах към небето, <b>поглеждах</b> към извора - кръженето на щъркелите в извора ми се виждаше много по-интересно - в него имаше вихър и още нещо!...</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен форум;2000, бр. 18;<br>
<i>Стоях до извора, гледах и се питах: "Как става това, което виждам с очите си?!" - Поглеждах към планината, <b>поглеждах</b> към небето, а изворът ми казваше: "Не гледай на другаде, гледай в мене, гледай - колкото си искаш!..."</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен форум;08-14/05/2001, бр. 18;<br>
<i>- Какво искаш да кажеш, не те разбирам! – подхвърли той сухо, тръскайки цигарата си, без да <b>поглежда</b> към пепелника.</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен форум;08-14/05/2001, бр. 18;<br>
<i>Светлината се промъкваше през процепа на притворените й клепачи, надзърташе под миглите, като по пътя си оцветяваше всичко в брокатово-златистите отблясъци на прежурящото обедно слънце. Жената се забавляваше вече от петнайсетина минути, като ту отваряше очи и за миг <b>поглеждаше</b> в огнения диск на небесното светило, докато режещата му белота се наситеше с непрогледно черно, ту съвсем затваряше клепки и тогава светлината избухваше под погледа й - остра и ярка, като кървава заря.</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен форум;17/09/2002, бр. 27;<br>
<i>Чувствам се неловко, срамувам се. Пускам ръката на Микаел, да не си помислят, че аз нещо... Дузина мъже вече са му пратили въздушни целувки, а мене жените не ме и <b>поглеждат</b>. Навярно има нещо в твърдението, че мъжете са по-неверни. Усмихвам се на едно момиче с приятен гейски вид, а тя ми сочи среден пръст; има си партньор - друго момиче с не толкова приятен гейски вид.   </i><br><br>
------------------------<br>
Литературен форум;17/09/2002, бр. 27;<br>
<i>Някой върви след мен. Обръщам се и <b>поглеждам</b> строго младия мъж в анцуг. Обикновено вечер мъжете избягват да се движат близо до самотно момиче. Често ми се случва да забележа, че пресичат тротоара и застават далеч, сигнализирайки, че няма нищо страшно, че оттам минава пътят им за вкъщи. Този продължава да върви след мен и аз решавам, че и той като мен избягва локвите, че това е единственият път...   </i><br><br>
------------------------<br>
Литературен форум;17/09/2002, бр. 27;<br>
<i>"Тихо". Така или иначе и звук не мога да отцепя. Поглеждам към тъмната автогара и си мисля за Микаел. Какво ли ще каже той, ако... Усещам, че чантата ми се свлича с натиск и въздъхвам. "Гадно мръсно копеле, за една чанта ли, нещастник такъв!" Мъжът тича, аз си седя учудено, а раменете ми бавно започват да се тресат в неудържим гневен плач.   </i><br><br>
------------------------<br>
Литературен форум;17/09/2002, бр. 27;<br>
<i>Полицаят тропа по пишещата машина бавно и несигурно. За стотен път задава едни и същи въпроси, <b>поглежда</b> ме с видимо съмнение и после все така мудно продължава. На мен ми се спи, съсипана съм от плач и срам, искам да си ходя. Майка ми също се е предала, твърде нетипично за нея. Поглежда часовника си и въздъхва - баща ми и брат ми ни чакат отвън.   </i><br><br>
------------------------<br>
Литературен форум;12-18/09/2000, бр. 3;<br>
<i>Стареца си имаше начин, по който достигаше контейнерите. Първо вървеше по отсрещния тротоар, наближеше ли, <b>поглеждаше</b> с крайчеца на окото дали са свободни. Или преценяваше доколко са подходящи типовете, които ровеха. Ще може ли без проблеми да се присламчи към тях. Винаги имаше достатъчно остатъци от картофи и парчета сандвичи. Обикновено в зелени картонени кутии, както ги продаваха арабите отсреща. Сега някакъв огромен изрод, сигурно тежеше сто и петдесет килограма, се тъпчеше с двете си лапи.</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен форум;19-25/09/2000, бр. 4;<br>
<i>“Под липата” - животът в неговата пълна и проста естественост, без напъни и амбиции с изплезени езици, животът в неговото несвършване, люлеене, носене. Това е същият живот, в който врабчетата единствено ни съчувстват и ни <b>поглеждат</b> човешки. Каква благодарност към него - “Невъзможност” - “за всичко, което ме изпълва”. Сестра на тревицата, не просто на тревата. Просветва ирония - “Духа” - дистанция и отново приемане - за любовта. Прекрасно за мъжете - “Избягах”.</i><br><br>
------------------------<br>
Алтера;2006, кн. 3;<br>
<i>          - Остава в преддверието - предвиди въпроса му архангелът. - Не смее да продължи пътя си, но ние не бързаме за никъде. Впрочем тук вече трябваше да е писарят Метатрон - на Геран почти му се стори, че прозрачното същество пред него <b>поглежда</b> часовника си. - Да, ето го. Беше ми много приятно. </i><br><br>
------------------------<br>
Околчица. Литературно-художествен алманах;2008;<br>
<i>Бог към лятото с око <b>поглежда</b>, нищо че студът кове земята... С мене сте жестоки, но с надежда аз на рози чувствам аромата.</i><br><br>
------------------------<br>
Околчица. Литературно-художествен алманах;2008;<br>
<i>Заприбираха се и стопаните от полето. Минаваха, <b>поглеждаха</b> сър¬дито, препсуваха под мустак, почесваха мишци и отминаваха. Само една малка част се спря и се изми там, дето беше прегазил добитъка. Реката още не бе успяла да изглади следите от копита под ласките</i><br><br>
------------------------<br>
Околчица. Литературно-художествен алманах;2008;<br>
<i>Тасо не се върна три дена и три нощи. Овчарите щъкаха из саите, хранеха и поеха стадата, <b>поглеждаха</b> към Вълчкия дол, шушукаха. И тъкмо бяха решили да ходят да го търсят, той се зададе. Бавно пре¬коси мокрия терен и спря пред къщата на овчарите. От главата му лъхаше пара.</i><br><br>
------------------------<br>
Панорама;2009, кн. 11;<br>
<i>- Още от малко дете четях книгите на Ерих Кестнер и те толкова ми харесваха, че дори <b>поглеждах</b> кой ги е превел. Така Владимир Мусаков създаде у мен интерес към изкуството на превода. Но големият ми учител - и с преводното си дело, и с приятелските си напътствия - остава д-р Димитър Стоевски.</i><br><br>
------------------------<br>
Панорама;2009, кн. 11;<br>
<i>Към книгите и литературата винаги съм имал предубеждението, че това е някаква област на порока, на разврата, на нездравословието. Като четох есеистиката на Томас Ман, открих сходни настроения. Той завижда на тези червенобузести, здравомислещи хора, които не <b>поглеждат</b> книга и си живеят живота.</i><br><br>
------------------------<br>
Родна реч;1997, кн. 5;<br>
<i>Той подминава, поглеждайки в ход падналия - легналия? - който сигурно ще се изправи след малко или някой от минаващите младежи ще подбутне по-късно... Усеща с гърба си, че другият зад него също не спира - не спира, не <b>поглежда</b>, не разглежда, не решава така или инак - върви след него със същата крачка. За миг дори се обръща и го вижда как стъпва поприсвит и не долавя нещо да казва, пък и шумът е толкова голям, толкова събран и гъст все още.</i><br><br>
------------------------<br>
Лик;2003, кн. 10;<br>
<i>Заречная (Джоди Мей) пък е направо смешна с опитите да имитира жестовете на Аркадина, която боготвори. Актрисата и любовникът й Тригорин (Майкъл Пенингтън) са сякаш извънземни за момичето с ъгловатите безхитростни изхвърляния и вечно зяпналата уста, която я прави комично простодушна. Тя крадешком <b>поглежда</b> Аркадина и несръчно повтаря движенията й. А когато Тригорин говори глупостите си за самотния и пълен с мъки живот на известен писател, Нина обикаля зад него и души парфюма му. Или може би миризмата на бога. </i><br><br>
------------------------<br>
Лик;2003, кн. 12;<br>
<i>Другият свят на природната невинност е честа тема в биеналето. Видеоинсталациите на иранеца Авиш Кнебрехзадех наивно, но неочаквано успокояващо предлагат поляни с крави и коне, които мучат и пръхтят около теленца и жребчета и <b>поглеждат</b> от време на време към нас. </i><br><br>
------------------------<br>
Лик;2006, кн. 8;<br>
<i>Но все още няма пари, макар че има, и то прекалено много, само дето не са за култура. В музейните и галерийните депа гният колекции, събирани с години, гние културата на цяла епоха. И до ден днешен в България няма истински колекционери, а само псевдо, защото ако са истински, те ще милеят за развитието на изкуството и за художниците. Ще бъдат меценати! Ще се обърнат към младите! Но те купуват боклуци, често не ги и <b>поглеждат</b>, а питат: “Умрял ли е художникът?”. Ако е умрял – купуват. Всичко това влияе на младите и те заминават. Те са лакмусът.</i><br><br>
------------------------<br>
Лик;2006, кн. 11;<br>
<i>- С операторите от моя курс бяхме все в онази група, със същия тип близост. Работейки с Рали, знам, че го усещам до мене дори с гърба си. И той мене също. Не е нужно да си говорим, което е важно в деликатни моменти с актьорите. Можем да си позволим да не се <b>поглеждаме</b> и да знаем за какво става дума.</i><br><br>
------------------------<br>
Лик;2008, кн. 5;<br>
<i>Варликовски не разочарова очакванията им. Той и неговите актьори правят театър от първо лице; личните им биографии са точно толкова важни, колкото и тези на персонажите им, без при това да се експонират прекалено. Играта често е кинематографично реалистична, но и отворена към зрителя – актьорите често се взират в публиката, някои й говорят директно. На финала на „Ангели в Америка” актьорите <b>поглеждат</b> зрителите от първите редове в очите и с окуражителна усмивка им пожелават успех в постигането на верния път и на истината за живота. </i><br><br>
------------------------<br>
Литературни Балкани;2006, кн. 1;<br>
<i>Прекосявам пустите маси в сянката на маслините. Потапям ръка в морето и тогава забелязвам край камъните до малкото плажче приклекнала жена. Тя ме <b>поглежда</b> под око и плиска с ръка водата, сякаш си е там поначало и това е естественото й занимание. След секунда обаче изчезва от другата страна на камъните. </i><br><br>
------------------------<br>
Литературни Балкани;2006, кн. 2;<br>
<i>Ще опитам – реших, и завих в съседната улица, където нямаше такава блъсканица. За съжаление тук картината не беше по-добра. Заковах погледа си върху млад мъж, седнал на студените плочки върху стари кашони – с отрязан крак, с посърнало лице и с молещи очи. Пуснах в полупразната кутийка моята лепта и незнайно защо краката ми отказаха да се движат. Не, няма да <b>поглеждам</b> вече встрани. Но само след миг чувам: „За Бога, госпожо, дайте нещо за детенцето ми!“ В този мрачен и студен декемврийски ден тази жена с малко детенце на ръце, задрямало на рамото є, зовеше за помощ. </i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2001, кн. 7-8;<br>
<i>Котката Сида ме <b>поглежда</b> с неодобрение, когато се опитвам да заговоря мисиз Холън. Тя си дреме и мърка, мисиз Холън също подремва, после продължава да чете, само аз нарушавам тишината и хармонията между тях. Първият ми урок по добро поведение като компаньонка, неясна за мен длъжност срещу стая без наем, беше забележката на мисиз Холън да не пресичам пътя на Сида, когато тя ситни от входната врата към кухнята, защото "Сида си е в своята си къща". Невинно напомняне, но ме бодна.</i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2001, кн. 7-8;<br>
<i>- Чети си парцало - вика и не ме <b>поглежда</b>. - Утре или другиден че те викат ченгетата. Да не сговниш бизнеса!</i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2001, кн. 9-10;<br>
<i>Всички <b>поглеждат</b> притежателката на звънливото запъхтяно гласче. Хубаво момиче. Даже много. Можеш да се обзаложиш, че едва е влязла в деветнадесетата година. А елегантна. И наперена. Точно по вкуса му. За съжаление аз я познавам. И тя мене. Затова нехайно ме поздравява и сяда срещу ми с предизвикателно кръстосани стройни крака.</i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2001, кн. 9-10;<br>
<i>Вдигам рамене - какво ли не измислят? Но се подчинявам... Прави ми впечатление, че той дори не <b>поглежда</b> написаното.</i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2001, кн. 9-10;<br>
<i>Забелязвам как при последната реплика нервният мъж почервенява. А жените навеждат смутено очи. Включително и дебеланата хазайка. Шашвам се - значи с тях, както с мен, дори и с тази... Поемам дъх. Добре, че всичко свърши. Мъжът първи дръпва ръката на съпругата си и я отвежда. Душа да й е яка! Останалите ставаме. Грозев ме <b>поглежда</b>.</i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2001, кн. 11-12;<br>
<i>Така лицето и ръцете й се отразили върху страниците. Истината е, че не тя светлината, а напротив, светлината нея я попила. И докато баба още сричала Ясин, Ясин отдавна бил научил бръчките и сълзите й наизуст - "върху плещите на сърцето" (от ар. аля захриль кальб) - така научихме знаменията на Ясин. Оказаха се много повече от отбелязаното в Книгата. За Баба ми - поне с един сън в повече, за мен - посърнали и потъмнели страници, които светват, щом се свържат с източник на синьо електричество. Поглеждам ги отново и усещам, че ме учат наизуст.</i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2002, кн. 5-6;<br>
<i>- Добре я е наредил народът песента - <b>поглежда</b> домакинът към младите си гости и добавя: - Па и какво ли лошо е направил той?   </i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2006, кн. 11-12;<br>
<i>– Тръгна си, замина – потвърди Наталия с равен глас и си пое дъх. – А след три седмици или там някъде, снегът вече се беше стопил, с торбата – обратно. Беше си донесъл дрехи за зимата. Не дойде при мен, нанесе се при моите старци. Направо като роднина. Започна да ходи в колхоза на работа. Аз не го поглеждам, сякаш го няма, и той не ме <b>поглежда</b>, сякаш не се беше върнал заради мене. </i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2006, кн. 11-12;<br>
<i><i>– Тръгна си, замина – потвърди Наталия с равен глас и си пое дъх. – А след три седмици или там някъде, снегът вече се беше стопил, с торбата – обратно. Беше си донесъл дрехи за зимата. Не дойде при мен, нанесе се при моите старци. Направо като роднина. Започна да ходи в колхоза на работа. Аз не го <b>поглеждам</b>, сякаш го няма, и той не ме <b>поглежда</b>, сякаш не се беше върнал заради мене. </i></i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2009, кн. 1-2;<br>
<i>Добре, че обедняхме  изненада ме жената.  Като си припомня как пилеех пари едно време, колко ненужни неща купувах и после се чудех какво да ги правя... Не можех да остана равнодушна пред нито една красива вещ. Задръстих си къщата... Сега съм спокойна, живея в гарсониера, в която не мога да се обърна... Наложи се да изхвърля всичко излишно. В магазините не <b>поглеждам</b>. Не се тъпча с излишна храна... Изобщо... спокоен живот. </i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2009, кн. 1-2;<br>
<i>И с Юрий не можех да говоря за Ирина Петровна и дантелите й. Споменавах ли я, той многозначително ме <b>поглеждаше</b>, опираше пръст на челото и го въртеше, сякаш е отвертка. Мълчаливо ми показваше какво мисли за мен. Безмълвно ми даваше знак, че съм луда. Беше под достойнството ми да споря с хулиган. </i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2009, кн. 3-4;<br>
<i>Искаш ли да помечтаем някоя вечер заедно?  запита той без да <b>поглежда</b> към Мен. Сякаш бях неодушевен предмет. </i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2009, кн. 3-4;<br>
<i>Самолетът на Ер Италия се спуска плавно към равната писта. След минути прилепва плътно към твърдата настилка и спира. Летище София. Поглеждам часовника, който показва точно 12,30 ч.  </i><br><br>
------------------------<br>
Пламък;2009, кн. 3-4;<br>
<i><i>Небето започва постепенно да светлее и след малко златният диск изплува иззад един от високите скалисти върхове. Във въздуха се усеща мирисът на изгорели взривни вещества. Заедно с изгрева стрелбата в града стихва, заместена от засилващия се звук на реактивни двигатели. Поглеждаме на юг и <b>виждаме</b>, че към града са се насочили десетки военни самолети. В същото време от северния му край започват да излизат и се отправят към нашия проход множество хора и машини. Когато наближават, разбираме, че това са отстъпващи ислямски военни части.  </i></i><br><br>
------------------------<br>
Факел;1999, кн. 4;<br>
<i>Отивах при Марлон да говорим за "Кралският път". Ясно беше, че за нищо няма да се споразумеем. Освен всичко друго знаех, че той не учи текста. Като снимал с Копола, изобщо не <b>поглеждал</b> в сценария, импровизирал на площадката.</i><br><br>
------------------------<br>
Факел;1999, кн. 5;<br>
<i>Когато мина покрай стълба, той изведнъж удари самотно скитащия наоколо малчуган право в челюстта. Въпреки че ударът беше силен и момчето се просна в канавката, Соннов направи това с такова вътрешно безразличие, все едно блъсна празно пространство. Само една физическа тръпка премина по тежкото му тяло. Все така вцепенен, той продължи нататък, като <b>поглеждаше</b> стълбовете.</i><br><br>
------------------------<br>
Факел;2000, кн. 2;<br>
<i>Без да я <b>поглежда</b>, Сталин вдигна десния си крак и ААА страстно почна да лиже подметката на островърхата му обувка. Сталин погледна осветения Кремъл. Часовникът на Спаската кула отмери четири и четвърт. Сталин вдигна левия си крак и ААА олиза и лявата подметка.</i><br><br>
------------------------<br>
Факел;2000, кн. 3;<br>
<i>- Ще ме пукнеш от смях, вологодския! Ама си голям хубавец, де - с тая пушка. Поне за спомен снима ли се? Щото гаджето няма да повярва, няма да те залюби. На тия пачаври пушка им дай, човека хич и не <b>поглеждат</b>.</i><br><br>
------------------------<br>
Факел;2000, кн. 5;<br>
<i>С настъпването на нощта Душин влезе в едно сиромашко жилище; той видя, че четири деца лежаха на пейките и гледаха към мигащата електрическа светлина, не желаейки да спят от интерес; майка им също <b>поглеждаше</b> светлината от печката, надявайки се, че това не може да бъде и скоро ще угасне; самият възрастен стопанин седеше на масата и четеше книга под осветлението, като произнасяше на глас сричките на поредната дума: мо-мо-мо...</i><br><br>
------------------------<br>
Факел;2000, кн. 6;<br>
<i>- О, я стига - каза Юрий Дмитриевич, като през рамото на Григорий Алексеевич неспокойно <b>поглеждаше</b> към вратата, - какво общо има тук медицинското списание... Нали виждаш, че бързам, зает съм... имам гости...</i><br><br>
------------------------<br>
Факел;2003, кн. 1;<br>
<i>Г. П. Човек с неговата двойствена природа през цялото време играе, дори когато е сам в банята. Поглеждаш се в огледалото и изведнъж виждаш - не си същият човек, за който се мислиш. Кога си ти? Не знам дали има човек, който би могъл да отговори. Ако пък даде отговор, той отново играе.</i><br><br>
------------------------<br>
Факел;2003, кн. 2-3;<br>
<i>- По моста и вдясно - каза Марина и извади от обшитото си с мъниста портмоне две железни рубли. Старчето кимна, без да я <b>поглежда</b>, изфуча по моста и рязко зави. Масивните сивкави блокове свършиха, стигнаха до жълтата двуетажна сграда на Дома на културата.</i><br><br>
------------------------<br>
Факел;2004, кн. 3;<br>
<i>Както минаваше покрай стълба, той внезапно удари самотно скитащия наоколо малчуган право в челюстта. Въпреки че ударът беше силен и момчето се просна в канавката, Соннов направи това с такова вътрешно безразличие, сякаш блъсна празно пространство. Само нещо като физическа тръпка премина по тежкото му тяло. Все така вдървен той продължи нататък, като току <b>поглеждаше</b> стълбовете.</i><br><br>
------------------------<br>
Факел;2004, кн. 3;<br>
<i>По лицето му нямаше и следа от снощната истерия: беше се взряло навътре в себе си и <b>поглеждаше</b> външния свят слисано-недоумяващо. Най-сетне Фьодор намери трупа на Григорий, както обикновено се намира гъба.</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;2009, бр. 1;<br>
<i>СТУДЪТ... (като <b>поглежда</b> към небето). Като че ли мястото, където вали най-много в целия свят, е някаква си земя на един от Хавайските острови. Предполагам, че не знаеше. Там на година падат повече от единайсет хиляди литра вода. Друго, което казват книгите, е, че е просто мит твърдението, че капките дъжд са пълно подобие на сълзите, според тях те са по-</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;2009, бр. 1;<br>
<i>Кратка пауза. Старецът <b>поглежда</b> към момчето и си мисли дали то вече е забравило за въпроса с петлите. Не стига до никакво заключение, но така или иначе решава да продължи.</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;2009, бр. 2;<br>
<i>Единственият герой, способен да отреже главата на Медуза, е Персей, който лети с крилатите сандали; Персей, който не <b>поглежда</b> лицето на горгоната, а само отражението й в бронзовия щит. И ето че Персей ми идва на помощ и сега, когато вече започнах да чувствам, че се вкаменявам, както ми се случва всеки път, когато се опитам да направя историческо-автобиографично отклонение към миналото. По-добре да се изразя чрез митологични образи.</i><br><br>
------------------------<br>
Лик;2010, бр. 3;<br>
<i>В прозореца, до светофара пред заведението се появяват момче и момиче. Тя гневно жестикулира, той спира на тротоара, опитва да я задържи, тя се отскубва от ръката му, продължава напред, прекосявайки на червено, той се хваща за челото, <b>поглежда</b> към небето, тръска глава, обръща се назад, сякаш търси помощ отнякъде, понечва да я догони, но минават няколко коли и той спира. </i><br><br>
------------------------<br>
Лик;2010, бр. 3;<br>
<i>– Не. – Довършвам халбата си аз, <b>поглеждам</b> часовника на стената и кимам към листите. – Продължаваме ли, или стига за днес? </i><br><br>
------------------------<br>
Лик;2010, бр. 8;<br>
<i>Междувременно, сред задължителните клоунски номера има един етюд, който резюмира това послание на спектакъла. Единият от клоуните държи дланите си опрени една в друга и от време на време <b>поглежда</b> в тях и се превива от смях. Когато другият <b>поглежда</b> в тях, там няма нищо. Така няколко пъти. Докато и той, вторият клоун, разбира, че само от него зависи какво ще види в собствените си длани. Тогава и той започва да мечтае.</i><br><br>
------------------------<br>
Литературен вестник;2011, бр. 20;<br>
<i>Подавам монета, <b>поглеждам</b> го тъжно и виждам по бузите тихи сълзи. В големия свят на кого ли е нужно един да лети, а друг да пълзи?</i><br><br>
------------------------<br>
Култура;2006, бр.15;<br>
<i><i>Един ден в градския парк <b>видях</b> на тревата под едно дърво баща с двегодишно момиченце. Бащата лежи, а момиченцето тича къде ли не. Каква радост! После спира внезапно, втренчва се в тревата, навежда се и взима нещо. Клонче! Камъче! Става, пак се затичва, вижда гълъб, гони го, после внезапно се спира и <b>поглежда</b> дърветата, вижда нещо – какво? Може би катерица, може би птичка, може би просто формите и багрите на облените от слънце листа. После се навежда, намира нещо друго, спира и го изследва. Листо! Ново чудо. </i></i><br><br>
------------------------<br>
Култура;2008, бр. 14;<br>
<i>Девойката го <b>поглежда</b> прямо, изпълнена с достойнство, въпреки зачервените си от прах очи. „Бях най-добрата в класа. Учителят каза, че съм най-добрата.? </i><br><br>
------------------------<br>
Култура;2008, бр. 14;<br>
<i>Индиецът <b>поглежда</b> към двете малки деца и се протяга за кутия „Фанта?, но майката го спира: „От нея ще ожаднеят повече.? </i><br><br>
------------------------<br>
Култура;2009, бр. 9;<br>
<i><i>Никой не знае, тъй като споразумението е дотолкова сложно, че ще ни бъде трудно да разграничим правните и икономически контури на прекроената територия. И все пак онези от нас, които отговарят за научните библиотеки, имат ясен поглед върху общата ни цел: искаме да отворим фондовете си и да ги направим достъпни за читатели от цял свят. Как да постигнем тази цел? Единствената работеща тактика е да бъдем бдителни: да <b>гледаме</b> в перспектива, доколкото можем; докато внимаваме накъде вървим, да не забравяме да <b>поглеждаме</b> и в огледалото за обратно виждане. </i></i><br><br>
------------------------<br>
Култура;2009, бр. 13;<br>
<i>В този момент Улрихс <b>поглежда</b> към двете млади кураторки от първия ред. „Да не помислите сега, че ще ви карам да вземете да се разсъблечете тук, за да ми покажете къде точно са вашите татуировки?“. </i><br><br>
------------------------<br>
Култура;2009, бр. 26;<br>
<i>Излитаме... Поглеждам настрани и надолу – изравнил съм се с върха на Арарат. Отдолу се виждат перфектно обработени площи. Не съм прав за „пустинността? на Армения. Дори каналите за напояване се виждат. Колко не съм бил прав при първите си впечатления! Някой го беше казал: ?Само невидимото е реално...? </i><br><br>
------------------------<br>
Култура;2010, бр. 19;<br>
<i>Годината е 1986. Сред кукли на птици, направени от дъски, се появява рогата като дяволче мисъл за летене, влиза в главата на едно свраче и то хвръква. Птичите деца политат. Втурвайки се да ги накажат, родителите също политат, <b>поглеждат</b> земята отгоре и удивени, започват да чуруликат - така се появява музиката... И усещането за свобода у зрителите. (Поне така си мислех.)</i><br><br>
------------------------<br>
Култура;2010, бр. 22;<br>
<i>Неудобството на израза „дървен език” е, че самият той вече се е вдървил. И като го употребяваш, и ти стоиш някак си вдървено. Така си мислех за журналистката, докато я слушах, но и сама се <b>поглеждах</b> отвън - как и аз мисля за нея, с нейния дървен израз, и вече виждах този, който ме чете, как се подхилква... Но нали и той е гледан от някого. И в главата ми се завъртяха Борхесови сънища. Безкрайни и безначални редици... безкраен и безначален регрес... От ден на ден бетер, пишело на една цариградска джамия.</i><br><br>
------------------------<br>
Култура;2010, бр. 22;<br>
<i>Всъщност, ако желанието да имаме домейни на кирилица е продиктувано не толкова от користни бизнес мотиви, а единствено от желание да защитим идентичността си в мрежата, то би могло да се започне от нещо по-практично и лесно постижимо. Поглеждали ли сте скоро правителствения ни сайт. http://www.parliament.bg Можете ли да отгатнете кому и за какво служи? </i><br><br>
------------------------<br>
Стар академи;http://tialoto.bg/<br>
<i>Просто сега живеехме в къща и затова, че съм си взел от таратора с черпака, да се отправят такива упреци е смешно. Баба Пена например като готви и се чеше под мишницата, никой нищо не казва. (смях от всички – ред.) Всички като ходим до тоалетна си <b>поглеждаме</b> отзад хартийката дали сме се избърсали добре (още повече смях... най-вече от момичетата)</i><br><br>
------------------------<br>
http://tialoto.bg/<br>
<i>Най-приятната част на първо място е финансовото привличане. Много харесвам, че преди снимките правят от един модел невероятно красива жена, продуцентът я <b>поглежда</b> и казва: „Ето това е!!“ И след като заснемем сцената последната му дума: „Идеално беше!!!“</i><br><br>
------------------------<br>
http://tialoto.bg/<br>
<i>Когато се е чудел за някоя дума е <b>поглеждал</b> към снимката и тя е идвала. И това ни стана лайтмотивът. Аз в клипа съм една домакиня, простирам пране и използвам на Калин легена. Спуках му легена по време на снимки.</i><br><br>
------------------------<br>
http://tialoto.bg/<br>
<i>Лично тя - Венета Харизанова. Качвам се в червеното й Ауди ТТ, без да <b>поглеждам</b> кой е вътре. Разбира се, че знам кой е вътре, защото имам среща с нея, а колко червени Ауди ТТ биха спрели по едно и също време пред Съдебната палата.Не се познаваме, но след 10 секунди в колата вече си говорим като приятели от години. Щом се стигна до там да си говорим с думички като „пич“ и „братче“, установявам, че тя си е съвсем наш човек.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;<br>
<i>Гласът му беше хапливо ироничен и явно изразяваше нещо, с което той не можеше да се примири. Той беше много висок, русоляв, с бистри сини очи и красиво лице. Движеше се малко тромаво и от време на време изпитателно ме <b>поглеждаше</b>. Явно се опитваше да разбере що за птица бях.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;<br>
<i>Той ме <b>поглежда</b> с недоумение, сякаш не разбира кой съм и какво искам. После, може би помислил, че и аз съм от тези, които постоянно го пъдят от ресторантите, тромаво се надига и тръгва към входа. Пред него по алеята пълзят коли. За миг той се спира. Виждам как лицето му се оживява и тялото му леко се привежда напред, сякаш да не изпусне приближаването на белия мерцедес.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;<br>
<i>Той чувствува, че трябва да бъде кратък и да каже най-силните думи, които има в главата си. Но когато влиза в полумрачната чакалня, отново го лъхва познатото чувство на несигурност. Пак трябва да чака. Този път с близо дузина други молители като него. От лявата му страна седи и плете възрастна женица, може би на 70, може би на повече години. Когато Пенчо я <b>поглежда</b>, тя му се усмихва топло и първа го заговаря:</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;<br>
<i><i>Другарят Воденски е малък човек, слаб, с монашески строго лице и неопределима възраст. Пенчо Данчев напразно се опитва да улови погледа му. Воденски <b>гледа</b> някъде в пространството пред себе си и поканва посетителя да седне. Фактът, че не се ръкуват с него, силно смущава и без това объркания Пенчо. Началникът на Паспортния отдел сяда зад бюрото си, измъква някаква папка, разтваря я, <b>поглежда</b> малко листче, забодено най-отгоре, и въпросително вдига вежди към просителя.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;<br>
<i>Ние стоим със зяпнали уста и никой не обелва нито дума. Полковникът с облекчение й казва да си върви. Тя тръгва, но при вратата се спира, обръща се към нас, <b>поглежда</b> ни многозначително и се полюлява, пародирайки маниера на уличните момичета.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;<br>
<i>Това е най-болезненото място на Ирина. След тежкото боледуване тя не може никога да има деца. Поглеждам към нея в очакване да видя силна реакция.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;<br>
<i>Първият ми смут идва от това, че тя не се изненадва от посещението ми. Не само не възкликва, но дори не реагира, като че никога преди не ме е виждала. Моят приятел ме <b>поглежда</b> въпросително и отива при милиционера в ъгъла. Заговаря нещо с него.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;<br>
<i>— Понякога съжалявам, че изобщо… — не довършва изречението и само поклаща глава. Върху лицето й преминава вълна от тръпки, тя свива устни, за да се овладее, и после ме <b>поглежда</b>. Блестящите й очи сякаш казват: — „Аз знам много добре какво съм направила и защо съм го направила и не искам никой да ме съжалява!“</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;<br>
<i>Той внезапно се дръпва от мен, <b>поглежда</b> ме от разстояние от главата до петите, сякаш да се увери в моята самоличност, и отново ме улавя под ръка. Той е артистична натура и тези физически действия са пряк израз на силни изживявания. М. е толкова погълнат от себе си, че не забелязва хората, които се спират да ни гледат.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;<br>
<i>Продавачката се усмихва широко и ни <b>поглежда</b>, за да разберем, че бабичката има право на предимство. Явно тя добре я познава.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;<br>
<i>През трийсетте години в Княжево, до дома на дядо ми, построи нова вила известният търговец на мебели Голдщайн. За времето си това беше много красива вила. Голяма, с широки прозорци и просторни тераси, тя кацна като странна птица точно на върха на съседния до нас хълм. По тогавашната мода беше облицована до половина с катраносано дърво, а другата половина беше бяла мазилка. Това съчетание на тъмнокафяво и бяло подчертаваше още по-силно нейното присъствие в полите на Витоша. Мнозина минувачи <b>поглеждаха</b> завистливо към вилата, като вероятно си мислеха какъв ли прекрасен живот се живееше в нея.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Марков;Задочни репортажи за България;1990;<br>
<i>На няколко пъти тя се обръща към мене, <b>поглежда</b> ме, прави опит да се усмихне, но нещо не върви с усмивките. Струва ми се, че й се говори, но няма куража да излее онова, което е в нея, пред един съвсем непознат човек. Една книга на български премахва неудобството и става добър повод за разговор. Дори имам чувството, че това, че съм българин, някак я кара да се отпусне. С тих, много приятен глас тя ми казва, че е от Белград, че е чиста сръбкиня. Ние говорим няколко минути за белградската чаршия, когато аз съвсем естествено я питам:</i><br><br>
------------------------<br>
Константин Пандев, Мая Вапцарова;Аферата "Мис Стоун";1983;<br>
<i><i>Погледнах моя четник и потръпнах от страх. Той беше висок, сух, малко приведен, с много широки ра мене и дълга сплъстена коса. Лицето му имаше строг вид, а очите му <b>поглеждаха</b> живо по всяка посока. Погледът му ми се <b>видя</b> див, но не свиреп. „Имаш ли сестра?" — го попитах аз. — „Имам, каза той, но ти върви и не приказвай".</i></i><br><br>
------------------------<br>
Константин Пандев, Мая Вапцарова;Аферата "Мис Стоун";1983;<br>
<i>Началникът вървеше бързо напред, като <b>поглежда</b> ше наляво-надясно и ни махаше с ръка да го следваме. За около два часа подкарвахме конете да бързат по ка мъни и паднали дървета, а на едно място трябваше да прегазят една малка река. После неочаквано попад нахме на един селянин, когото четниците веднага заобиколиха и му казаха да върви с нас, като го заплаш ваха с револверите си. Оказа се обаче, че той, както и всички селяни в околността, знаеше за престрелката и знаеше кои сме и че нашите другари са „ето там" — като посочи с ръка една колиба, която едва си личеше не много далече.</i><br><br>
------------------------<br>
Православно слово;2005, кн. 2;<br>
<i>Или случи се друго: подарят обувки или дрешка, и всеки поглеЖда дали няма да му ги дадат на него, особено ако са по-лекички, по-удобни... ДаЖе изведнъЖ ставаме „естети"</i><br><br>
------------------------<br>
Православно слово;2005, кн. 2;<br>
<i>Или случи се друго: подарят обувки или дрешка, и всеки поглеЖда дали няма да му ги дадат на него, особено ако са по-лекички, по-удобни... ДаЖе изведнъЖ ставаме „естети"</i><br><br>
------------------------<br>
Банкер;2006, бр. 20;<br>
<i>Защитниците са безпомощни - Роналдиньо вдига глава, <b>поглежда</b> вдясно и в същия момент, без изобщо да мести поглед, хвърля поредния убийствено точен и разкъсващ отбраната пас вляво. </i><br><br>
------------------------<br>
Банкер;19/07/2003, бр. 29;<br>
<i>Понякога на шега му викат Мистър Чипс и Хари Гръмотевицата. Никога не се сърди. Отдавна е свикнал с превратностите на странната си съдба. От милионите, които е имал, днес са останали трохи. Оставил е жилището си на бившата си съпруга. Сменил е поне 7-8 автомобила. Случвало му се е да продаде колата си, за да изплати заплатите. "Тези хора също имат семейства, как мога да ги оставя", казва простичко Христомир и доволно <b>поглежда</b> през прозореца. Времето пак се разваля.</i><br><br>
------------------------<br>
Банкер;19/07/2003, бр. 29;<br>
<i>Понякога на шега му викат Мистър Чипс и Хари Гръмотевицата. Никога не се сърди. Отдавна е свикнал с превратностите на странната си съдба. От милионите, които е имал, днес са останали трохи. Оставил е жилището си на бившата си съпруга. Сменил е поне 7-8 автомобила. Случвало му се е да продаде колата си, за да изплати заплатите. "Тези хора също имат семейства, как мога да ги оставя", казва простичко Христомир и доволно <b>поглежда</b> през прозореца. Времето пак се разваля.</i><br><br>
------------------------<br>
Банкер;2007, бр. 10;<br>
<i>Хилари винаги е била най-близкият съветник и единственият партньор, комуто Клинтън се е доверявал още от времето, когато е бил губернатор в Арканзас. Когато журналист от вестник New York Times го попитал: "Кой ви е помагал винаги при вземането на решения?", Бил Клинтън отговорил: "Хилари". Красноречиво доказателство в това отношение е станалото прочуто "кимане на Хилари". Мнозина още си спомнят как по време на публичните си речи президентът периодично <b>поглеждал</b> своята половинка и едва след нейното одобрително кимане продължавал спокойно нататък.</i><br><br>
------------------------<br>
Банкер;2007, бр. 26;<br>
<i>В мига, когато дрямката - а-ха да събори окончателно блюстителя на реда, остър телефонен звън раздира лепкавата тишина. Униформеният скача, вдига уставно слушалката и отривисто се представя. Секунди по-късно лицето му се изопва в строго изражение, а очите придобиват метален блясък. Той затваря телефона, <b>поглежда</b> часовника си и подръпва пешовете на куртката. </i><br><br>
------------------------<br>
Банкер;2007, бр. 26;<br>
<i>В този миг в стаята влизат още няколко полицаи, които мълчаливо застават до вратата. Дежурният ги <b>поглежда</b>, вади от касата си служебния пистолет, преглежда го, слага пълнител и със замах го мушва в кобура си. "Да тръгваме!", простичко казва той на колегите си. </i><br><br>
------------------------<br>
Банкер;2007, бр. 37;<br>
<i>"Най-сериозното подобрение в играта й е нейното придвижване по корта и нейната гъвкавост - съгласява се и Грьонфелд. - Това, което се опитваме да постигнем с нея, е винаги да имаме "план А" и "план Б" за дадения мач. Това е качество, което Федерер например непрекъснато усъвършенства. Той <b>поглежда</b> съперника си и си казва: това момче умее това и това, значи аз ще потърся отговор на тези му умения. Роджър винаги намира този отговор, а мисля, че и Ана го прави добре." </i><br><br>
------------------------<br>
Банкер;2008, бр. 5;<br>
<i>Победата му преди седмица във финала на Australian Open над французина Жо-Вилфрид Тсонга потвърди, че тази мечта е съвсем постижима. Но още по-показателен бе предишният му мач - успехът в полуфинала срещу непобедимия Роджър Федерер. За пръв път от повече от две години двамата големи в мъжкия тенис - Федерер и Рафаел Надал - имат основание да <b>поглеждат</b> по-честичко зад гърба си. Джокович наистина идва. </i><br><br>
------------------------<br>
Банкер;2008, бр. 15;<br>
<i>Големите инвеститори вече <b>поглеждат</b> към амбициозни проекти за изграждането на селища, съчетаващи в едно екологични и СПА дадености. Предвижда се подобни селища да се простират на площ от 20 до 50 декара. Северното Черноморие е изключително благоприятно за такова строителство, още повече че между Балчик и Каварна се строят три голф игрища, чието завършване се предвижда да е тази година. Край тях ще се изградят около 1200 луксозни жилища, което превръща района в модерна дестинация. </i><br><br>
------------------------<br>
Банкер;2008, бр. 16;<br>
<i>Търсенето на по-голяма диверсификация на портфейлите кара българските управляващи дружества да <b>поглеждат</b> и навън. Засега обхватът им се ограничава до съседните балкански страни. Така се организира друга една група специализирани договорни фондове, инвестиращи в определен регион и тя е най-голямата група от български секторни схеми.</i><br><br>
------------------------<br>
Банкер;2009, бр. 6;<br>
<i>Той <b>поглежда</b> часовника си... Бърза! Разбирам го! Когато човек е на половината път до реализирането на мечтата си, е нормално да бърза.</i><br><br>
------------------------<br>
Банкер;2009, бр. 15;<br>
<i>За пореден път проф.Карагьозов си <b>поглежда</b> часовника и се извинява, че го очакват за консултация. Милиардерката Пени Прицкер бе отговорник по финансите за изборната кампания на Барак Обама. Благодарение на нея сегашният президент на САЩ събра рекордната сума от 750 млн. долара. Но коя всъщност е Пени Прицкер?</i><br><br>
------------------------<br>
Банкер;2010, бр. 1;<br>
<i>Както немеем пред числата на желаната от магистратите сума за бонуси, с уважение <b>поглеждаме</b> към статистиката от отчета. Но въпреки това не успяваме да подавим вироглавото съмнение в тяхната съдържателност - защо, аджеба, не можем да се сетим за името на нито един герой от известните процеси, след като те са в графата "дела от особен обществен интерес"? Къде са братята Маргини, къде са "отличниците" по САПАРД Марио Николов, Людмил Стойков, къде е "любимецът" на народа Валентин Димитров-Топлото, къде са убийците на Бай Миле...!?</i><br><br>
------------------------<br>
Банкер;2010, бр. 14;<br>
<i>В известен смисъл Прохоров е старомоден като имението на Сафра - не носи мобилен телефон и твърди, че <b>поглежда</b> в ИНТЕРНЕТ само три пъти на ден, макар че има блог, който редовно обновява. Всъщност това правят сътрудниците му, които въвеждат там написан собственоръчно от Прохоров текст на хартия. В кабинета му няма компютър, а много листа и голяма чиния плодове и орехи. Съставя ежедневните си графици в голям черен бележник, където отбелязва и изпълнените задачи. </i><br><br>
------------------------<br>
Банкер;2010, бр. 16;<br>
<i>По традиция Кумари се раждат в семействата на обеднелите златари от общността невари, които живеят в долината на Катманду. Избират ги по три критерия - физически дадености, психически качества и по хороскопа им. Детето трябва да е с гладка кожа без никакви белези, с големи черни очи, бели и добре подредени зъби, нежни длани и крачета, звучен глас. Ако покрие 32-те изисквания, се <b>поглежда</b> рождената дата. Хороскопът на кандидатката за жива богиня трябва да съвпада с този на управляващия крал, а сега на президента. </i><br><br>
------------------------<br>
Банкер;2010, бр. 17;<br>
<i>Предвид състава и политическия опит на елита на ГЕРБ през първите месеци от мандата им можеше да се допусне, че не са били наясно с всичко. Но днес това оправдание вече не върви и едно предизвикване на предсрочни избори ще изглежда повече като измъкване, отколкото като заявка за препотвърждаване на мандата. А това, без съмнение, ще има електорални и външнополитически последици. Някои зложелатели дори биха казали, че Борисов вече тайничко мечтае как да се отърве от "горещия картоф" на изпълнителната власт и <b>поглежда</b> към отсрещната страна на булевард "Дондуков". </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2002, бр. 4;<br>
<i>Ако се приеме, че е вярна продажната цена на Георги Пеев от 2.17 милиона долара, може да се счете, че сделка е много добра, смятат специалисти. Още повече че при бъдещ трансфер на футболиста от “Динамо” в някой клуб от Западна Европа “Локомотив” ще получи процент от сделката. Западните клубове често <b>поглеждат</b> към киевския гранд, тъй като оттам например “Милан” успя да направи добър удар с привличането на голмайстора си Шевченко. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2002, бр. 38;<br>
<i>Хора от спецслужбите твърдят, че към поста в НРС са <b>поглеждали</b> и други „бивши“ като Йордан Начев, Веселин Павлов, Валери Гюров. В по-ранен етап, при първите слухове за рокади в разузнаването, се говореше, че е възможно и Георги Димитров да поеме поста от Димо Гяуров, но това е отпаднало като възможност. Твърди се, че близки до Сакскобургготски адвокати имат амбицията да наложат за директор на НРС човек, който в момента е на дипломатическа работа в Белгия. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2003, бр. 35;<br>
<i>„Полицаят знае, че за да няма проблем, трябва да събере някакви доказателства. Отива и ги хвърля при следователя. Следователят го <b>поглежда</b> и ако види, че е нещо много сложно, го праща на друга инстанция или го връща за доразглеждане. Оттам при прокурора - той, ако не го сложи отдолу, ако види, че е много опасна работата, го връща на следователя, а следователят - на полицая. И като почне едно движение...“ </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2003, бр. 35;<br>
<i>Натискам газта и заковавам на 90 километра по магистралата на входа на Бургас и си опипвам гърба, за да проверя дали не са ми пораснали ангелски крилца. Минаваме АПК-то, където според мен е началото на Бургас, а не горе на баира, както е според табелата, и <b>поглеждам</b> очаквателно жена ми. Пет часа и единадесет минути. След цялото това лежерно пътуване от София до Бургас. А когато се правя на мъж, го взимам за 4 часа, 4 и половина. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2006, бр. 49;<br>
<i>Моята гледка-сувенир от склада е служител, провесил потни къдрици над един грамадански съд, в който се белеят познатите стиропорени бъбречета. Човекът <b>поглежда</b> продуктовия код на екрана, намира по рафтовете съответния фотоапарат, слага го в кашон и с една ръчка пуска дъжд от белите неща върху него, за да го обезопаси за бъдещото транспортиране. После го слага на поточната линия и се взира в екрана за следващата поръчка отгоре. И така цял ден. Година след година.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2006, бр. 50;<br>
<i>Ако четяхте тези редове миналия петък, със сигурност нямаше да се налага да <b>поглеждате</b>  дали  автомобилът ви все още е там, където сте го паркирали. Сега пак е добре да хвърляте по едно око през прозореца дали случайно Принца, Капитана, Дебелия, Катерицата или Турчина не са харесали колата ви.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2006, бр. 50;<br>
<i>Слизам. След десет минути той се появява, <b>поглежда</b> зад гърба си и криейки се някак си по детски, влиза в стаята. Преди да започнем разговора, той споменава неколкократно датата 20 декември...</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2006, бр. 50;<br>
<i>Не сядам, просто няма време. Казвам съвсем откровено, аз не зная как минават часовете, не <b>поглеждам</b> часовника и колегите ми ми напомнят, че може би трябва да хапна.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2006, бр. 52;<br>
<i>Досега  полето  на  изява  на  новите  завоеватели бе предимно в развиващите се страни от Африка, Близкия изток, Азия и Латинска Америка, но те все  посмело  <b>поглеждат</b> и на Запад към големите корпорации.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2006, бр. 52;<br>
<i>Трансграничните престъпления като киберпрестъпленията и контрабандата остават основни заплахи пред глобалната икономика. Беззаконията и нередностите в интернет бележат рекорден ръст и има данни да се смята, че терористичните мрежи започват все посериозно да <b>поглеждат</b> към световната мрежа за свои цели. Рекорден ръст отбелязват и нарушенията срещу авторските права. Контрабандата в световен мащаб пък е нараснала с осем пъти от 1990 г. насам и нанася загуби на стойност 500 млрд. долара годишно  между 5 и 10% от световната търговия. Трафикът на хора е особен случай,</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2006, бр. 52;<br>
<i>КОГАТО  виждаш дните си преди в тъмното на стаята, но <b>поглеждаш</b> с отворени очи, може и не широко, просто отворени, към светлия процеп в нея, съвсем малък, но все пак светъл, леко в далечината, но обозрим, образът е размит, но е там, виждаш го, тръгваш към него... значи знаеш  идва онова, или поне част от него, което го е нямало. Или пък просто не си успял да го видиш. Сега е възможно. Само очи ти трябват. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 1;<br>
<i>тъкмо в свежите сетива на творческия екип. Дълбоко навлязъл в репетиционния процес, той на свой ред се сдобива с нови очи, чрез които <b>поглежда</b> към постановката и въвлича зрителя в голямото търсене на истината за героя и за музиката. Конструкцията на филма е пределно ясна: монолози, провокирани от точно зададени въпроси, се редуват с поглед зад кулисите и на сцената. Филмовият материал е систематизиран в подтеми, а като заставка на всяко подзаглавие се появява скица от костюмографията на Кристиaн Лакроа. Дори шрифтът е ясен, като изписан в те</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 2;<br>
<i>лед като съобщи в средата на 2006 г., че задържа за неопределено време изпълнението на намеренията си за експанзия в България, германският дискаунтър Lidl обяви в началото на тази година, че отново <b>поглежда</b> към българския пазар, съобщи специализираното издание Emerging Markets Daily News.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 3;<br>
<i><i> лямата грешка, която е допусната  в  последните  четири  години. Грънчаров все още <b>гледа</b> през прозореца, но найнакрая <b>поглежда</b> към нас и отговаря: „Найголямата ни грешка беше да си помислим, че можем сами да се справим с проблемите си.“ </i></i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 6;<br>
<i>Докато румънският потребител е привлечен от магазините,  българските производители пък <b>поглеждат</b> към румънския пазар   той е почти три пъти поголям от нашия, а стоките ни са забележимо поевтини. Анка споделя, че я търсят и за преводач на мениджъри, които преговарят с румънски партньори. Тя допълва, че има и бум на регистриране на наши фирми там заради облекчената процедура и привилегиите за малкия и средния бизнес. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 8;<br>
<i> от камера, която ви показва дали отзад има предмети, както и траекторията, в която отива автомобилът. Така вече не се налага дори да <b>поглеждате</b> назад.   </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 11;<br>
<i>причина те <b>поглеждат</b> към нововъзникващите пазари, където натрупването на състояние от местни предприемачи достига колосални размери. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 17;<br>
<i>„Уф, да. Точно това приключвам днес“, вдига глава гжа Димитрова, когато я питаме как върви пробният модел за диференциация на учителските заплати. „Пиша доклада до министерството“, и тя поема дълбоко въздух, „за апробацията на критериите и показателите за оценка на трудовото изпълнение на учителя за определяне на динамична добавка към основната заплата“. Мариана Димитрова много държи да ни прочете на един дъх това изречение от заповедта на зам.министъра на образованието Кирчо Атанасов. След което ни <b>поглежда</b> съзаклятническинадочилата си и разтяга устни в тънка усмивка.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 20;<br>
<i> възраст, с добри очи и тих глас. Поглежда я тя кротко, прониква в душата й и с благия си глас изброява всичките й тъжни обстоятелства. И й предлага помощта си на енергийно ниво. Налагало се първо да изчисти себе си от демоните и после да се захване със злите енергии на майка си и сестра си. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 27;<br>
<i>Зарко подпира лактите в коленете си, <b>поглежда</b> първо клиентката си, а после се обръща към нас. „И аз не съм взел решение. Но нищо не е невъзможно.“ ? K</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 28;<br>
<i>Често пъти, когато хората от Западна Европа <b>поглеждат</b> към новите членки на ЕС, корупцията изглежда като найголемия проблем на тези държави. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 29;<br>
<i>си <b>поглеждате</b> часовниците и да пъшкате, докато той се изказва, найдобре е да въведете вътрешен правилник за поведение на подобни събирания. Така ще можете лесно да го прекъсвате, като му казвате коя точка нарушава.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 32;<br>
<i> пъти. Обективно има причини за голям интерес. На пазара има много свободни средства, след като и пенсионните, и взаимните фондове се развиват бурно, а и чуждестранни играчи все почесто <b>поглеждат</b>  към  България  като инвестиционна  възможност. Същевременно пазарът напоследък отбеляза впечатляващ растеж, който изкачи цените на публичните компании на доста високи нива и това направи новите алтернативи привлекателни. Допълнителен стимул е и добрата доходност, която донесоха някои от поголемите IPO от миналата година, като например „Химимпорт“ и „Монбат“.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 33;<br>
<i> на градината Румяна Неделчева. И <b>поглежда</b> към разрушенията в детската градина, която носи иначе хубавото име „Слънчево детство“. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 35;<br>
<i>Високо над главите ни висят огромни екрани, на които танцуват абстрактни визии  компютърни анимации и лупирани до безкрай, съвършени в своята безмисленост кадри от стари чернобели филми и съветски мултипликационни сериали. Някои от хората в залата дори не ги <b>поглеждат</b>, други не откъсват поглед от тях.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 37;<br>
<i>„Всеки път, когато <b>поглеждах</b> нагоре и виждах Тайгър в ложата, се опитвах да се концентрирам и да играя подобре. В четвъртия  финален  сет  вероятно  съм  се  чувствал така, както той преди последната дупка на игрището  за  голф“,  каза  тогава  Федерер.  Впоследствие срещите на двамата зачестиха  например през  март  въпреки  силния дъжд Уудс и съпругата му Елин изгледаха победния мач на Федерер над Сам Куири във втория кръг на турнира „Маями мастърс“. Голфър номер едно обаче  пропусна тазгодишния финал на US Open, тъй като беше зает със спечелването на поредната си титла.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 45;<br>
<i>„Ето, министър Джевдет Чакъров ме <b>поглежда</b> с едно око някой път за решаването на кризата с боклука. И за него от сутрин до вечер съм готов да сипя хвалебствия само и само да продължим в тази посока да работим. А БСП? По неблагодарни от тях не съм виждал!“ Бойко Борисов,</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 46;<br>
<i>в „Тайм“ е изстреляла кариерата му. Примамката е ексклузивитет на новината, която ще й подари  нова стратегия за победен край на войната с терора. Същественото в нея е, че загубите нямат значение. Тя го пита кога започва, той <b>поглежда</b> победоносно часовника  преди 10 минути. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 48;<br>
<i>Оптимистично настроените технологични маниаци  обаче  пренебрегват тези забележки и <b>поглеждат</b> на джаджата от друг ъгъл. „Има два вида ревюта на Kindle  от хора, които не са докосвали устройството, и от такива, които са“, пише на своя блог известният интернет визионер Гай Кавазаки и попадайки в групата на тествалите джаджата, изказва своето позитивно мнение за нея. Изключителна мобилност, безжична връзка чрез EVDO технологията (3G стандарт за мобилни комуникации, разпространен в САЩ) са сред плюсо</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 48;<br>
<i>Питам ги кой е първият им спомен за смъртта... Поглеждат ме както вие ме гледате сега. Веднага им става ясно, че това няма да е обикновено задаване на въпроси и че аз ще се опитам да вляза много дълбоко в душите им. Когато се притесняват, ги карам заедно да седнем на пода  това сваля много напрежението и границите. Не се притеснявам да използвам всякакви методи, за да ги предразположа. Записвам във всеки един момент  в колата, на улицата, в дома им... </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 51;<br>
<i>Вървя и си мисля. Сещам се за съня си. Лесно намирам заведението. Тя пак е там. Заставам до стола, събличам палтото си и се настанявам. На бара пред мен стои бутилка тъмна бира. Докосвам я, усещам, че е топла, и <b>поглеждам</b> момичето. Усмихва се приветливо и </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 4;<br>
<i>„Технописецът е човекът, който  <b>поглежда</b>  отвън,  през очите на потребителя и задачата му е да обработи и поднесе информацията във вид, който съответства на техническите познания и нужди на този потребител“, пояснява Кирицова. Той трябва да установи целевата група, да извлече необходимата информация и да я преведе на разбираем и достъпен език. За крайния потребител всичко трябва да е обяснено по найпростичкия начин, защото, ако не намери информацията, която му трябва, и то достатъчно бързо, той се отказва, по</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 4;<br>
<i>Запитан  за  найголемия  си недостатък и найголямото си предимство, самият той се <b>поглежда</b> отстрани така: „Понякога се колебая твърде много, преди да взема решение. Но когато го взема, мисля, че съм последователен. Когато си поставя цел, не се отказвам. Спортът ме е научил колкото и да е тежко, да водя битката до финала, без да намалявам темпото“, казва някогашният национален шампион по канукаяк на България. Q K</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 9;<br>
<i>ВИЖДАШ НЕДОСТАТЪЦИТЕ НА ФИЛМА. ЗНАЧИ, ОТ ЕДНА СТРАНА, Е УДОВЛЕТВОРЕНИЕТО, ЧЕ СИ ГО РЕАЛИЗИРАЛ. А ОТ ДРУГА СТРАНА, НЕ Е ТОВА, КОЕТО СИ СИ  ПРЕДСТАВЯЛ? Така е, наистина. Всъщност не само този филм, по принцип е така с мен. То е като пъзел  както и да го редиш, все остава някакъв Х, който не можеш да разрешиш. Колкото повече напредваш, толкова повече подпочвени води се отварят. Единствено категорично нападнатите ми филми са найясни и хубави за мен. Тях понякога си ги <b>поглеждам</b> за какво става дума. И понеже изхождам от намеренията ми,</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 10;<br>
<i> Не, тук не живее професор Живков  отговаря тя и <b>поглежда</b> към Виктор, а той седи неподвижен на дивана, вперил поглед в телевизора.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 10;<br>
<i><i>Нарочно казва добър вечер, а не здравей. Милена дори и не го <b>поглежда</b>. Стои прав до нея. Иска да я заговори, да я попита нещо. Може би трябва пак да й обясни, да й каже, че не е така, както пишат вестниците и както го предадоха по телевизията, но знае: ще й разкаже пак всичко, а тя ще го слуша  и ще продължава да го <b>гледа</b> с презрение и омерзение. Стои прав по средата на хола като паметник. Не знае какво да прави. Поскоро не му се прави нищо. Не му се <b>гледа</b> телевизия, не му се слуша радио, не му се чете. Плъзва поглед към холната масичка и забелязва на нея вестник. Един</i></i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 10;<br>
<i>Милена обръща леко глава и го <b>поглежда</b> с презрение. Виктор се изправя до нея. Иска да й повтори, че цялата тази кампания срещу него е долна клевета, организирана ловко от негови недоброжелатели, които искат да го провалят, да разбият живота му, да го унищожат. Минава му през ум, че думата искат не е точна. Той е вече унищожен. Животът му е разбит. Семейството му е разсипано. Замисля се какво още го очаква. Има ужасното усещане,</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 10;<br>
<i>й е влажна, значи е минала и през банята. Облечена е и е готова за излизане. Виктор сяда мълчаливо и запалва цигара. Поглежда през прозореца. Днес времето е поясно. Тежките облаци са се поразсея</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 11;<br>
<i>Според  експерти  след присъединяването на страната ни към ЕС все повече големи международни вериги <b>поглеждат</b> с интерес към българския пазар. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 11;<br>
<i>да се стоплят, разравям пясъка с крак, надали ще открия нещо, отново <b>поглеждам</b> в далечината, където изчезна тя. Няколко чайки се гонят в небето, аз се обръщам и бавно се отдалечавам.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 15;<br>
<i>чак до площадка за наблюдения „Орфей“. Последните метри усилия са възнаградени, когато сме на края на скалата и <b>поглеждаме</b> пред нас. Панорамата е уникална  билата на Родопите, изпъстрени със зелени и сиви петна, в далечината едва се вижда Смолян, нагоре  само синьо небе и въздух. Слънцето изчезва, ние забързваме надолу по пътя обратно. Минаваме през още две площадки за наблюдение  „Стражите“ и естествено „Евридика“. Спираме за минута на всяка и се заричаме отново да се върнем тук.                 </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 16;<br>
<i>Пак <b>поглеждам</b> огледалото, само че леко под ъгъл. Продължава да спи. Изглежда голям и безпомощен. Мъжете са толкова безпомощни, особено след секс. Хрумва ми да го убия. Найсигурният начин да убиеш някого е, докато  спи. Няма смисъл. Ще се изцапам, а пък не искам да съм нацапана и грозна. Все пак днес е 13ят месец.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 17;<br>
<i>Камерата преминава от лицето към стаята, обхожда столовете, масата с подредените върху изкуствена трева боядисани яйца и се връща отново на лицето. Ирина реже една пържола. „За детето е“, казва тя и се усмихва. Поглежда леко над очилата, после продължава.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 17;<br>
<i>Сестрата решава да опита. На следващата тема просто замълчава и когато разговорът спира, подхвърля своята тема. Всички започват да я обсъждат. Става весело. Всеки се смее. Майката <b>поглежда</b> сестрата, намига и казва: „Видя ли сега!“ Става още посмешно. Темата е минала, обаче е някак смешно.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 17;<br>
<i>„Найважното в живота е... найважното в живота е да си жив и здрав“, казва момченцето и <b>поглежда</b> в камерата.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 21;<br>
<i>И какво ще правиш с живота си? Ча <b>поглежда</b> нагоре към върховете на дърветата и ми казва за мечтата си да има хубава каменна къща,</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 28;<br>
<i>Наймрачни са прогнозите  за  възвращаемост от инвестиции във ваканционни  имоти    особено в някои зони по морето и в  Банско.  Там  голямото предлагане и отдръпването на британските купувачи се усети още в края на миналата година и засега няма признаци на възстановяване на цените. Вероятно затова все почесто българи <b>поглеждат</b> като вариант за инвестиция и към съседни пазари  в Северна Гърция, Черна гора и  други  средиземноморски държави. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 31;<br>
<i><i>Питам Педро и Илия дали някога ще престанат да се гмуркат. Илия отговаря ясно: „Гмуркането е пристрастеност. Още първия път, когато сложих маска и <b>погледнах</b> под водата, си казах, че това е нещо невиждано. Нещо много красиво, което не трябва да пропускаш. И оттогава моят живот е свързан с морето. Щастлив съм, че работата и хобито ми са едно и също нещо. За мен това е сбъдната мечта.“ Като чува това, Педро се разсмива, <b>поглежда</b> към залива и дръпва от цигарата си. </i></i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 33;<br>
<i>Грузинският парламент гласува дали да нападнат Русия.  Всички вдигат ръка „за“ само Давид Баранидзе не. Депутатите го <b>поглеждат</b> укорително.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 33;<br>
<i>Неразумното сърфиране чрез мобилен достъп е равносилнонакачването в такси в произволен черноморски курорт, където цените варират между 5 и 9 лв. на километър, а средната скорост е приблизително 140 км/ч. И докато при такситата е сравнително лесно да избегнете неприятни ситуации просто като <b>поглеждате</b> тарифата и брояча всеки път, когато се качите, при услугите за мобилен интернет обикновено ситуацията е доста поусложнена. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 35;<br>
<i> има повече компании. Когато обаче развитият свят навлезе в дълбока криза, е трудно да се намерят желаещи за публичност. Тогава  нормално  борсовите оператори <b>поглеждат</b> към съседните територии за лесна плячка. Още от времето на кръстоносните  походи  традиционната посока затова е била на изток. И сега не е изключение. Тази тенденция накара операторите на борсите  на  някои  страни  в Централна и Източна Европа да заходят с различни маневри и стратегии с цел да извлекат максимална полза от настъпилата ситуация на пазара, а в Прага и Варшава дори се стигна до решения за продажба.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 35;<br>
<i>В опитите си да поддържам прилична фигура за плажа осъзнавам, че никога не съм <b>поглеждала</b> менюто от десерти, така че не мога да ви изкуша. Но ако има нещо, за което да критикувам „Кариби“, то това е, че нямат сносна тоалетна. Но тъй като съм във ваканционно настроение, няма да правя проблем от това.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 36;<br>
<i>на брега на Тихия океан и реве, та се къса в посока на изток: Изверги! Гадове! Бееееедняяяци! Да, бедняци!!!! Голгъзци!  Приближава  се към  него  един  руснак и вика: Що така викаш, там  е  Америка,  богата страна, що за глупости! Чукчата спира за малко, <b>поглежда</b> го с тъжен поглед и пак почва да реве: Бедняци, Бедняци! Аляска  купихте,  а  Чукотка не можахтеееее... Бедняциииии гадовеееееее!..... </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 36;<br>
<i>Концертът взе, та не се отмени, и ние взехме, та отидохме, така, скептично казано, защото хич не ми се мърдаше от „Смокини“. Разходихме се из града за загрявка. Страшна бутаница. Напълно съм отвикнал. Какво правят всички тези хора в този малък град. Почиват. Почиват си, като се бутат един друг. Поглеждам небето  мрачно</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 37;<br>
<i>Остатъка от следобеда изкарваме под дебелите сенки в двора на малко хотелче в село Дебнево. До нас бавно излива водите си Видимската река, ние сме единствените посетители. От време на време се появява по някой рибар, а ние завистливо <b>поглеждаме</b> към живарника му, пълен с прясна риба. Полезна информация:</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 45;<br>
<i>Най-големият психологически проблем на хората с кожни проблеми е да се <b>поглеждат</b> да се мажат с крем    СНИМКА: J. DAVID</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 45;<br>
<i>[square6] Този служител е станал по-оп-итен и най-вероятно е продължа-вал да <b>поглежда</b> обявите на ком-панията. Т.е. той определено е с амбицията да направи кариера и добри пари. Вие казвате, че е ста-нал  най-добрият,  е...  трябвало  е да му предложите нещо повече, т.е. да му покажете, че сте забеля-зали неговия напредък.  Явно, че трябва да прецизирате и договора с клиентите си. По някакъв начин да ги „помолите“ да спазват изис-кващата се етика за посочен пери-од.  Трябва да преосмислите и ва-шите вътрешни правила и отноше-ние. Днес е много важно да нака-раш служител да се чувства важен </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 45;<br>
<i>С ТЯХ? Той е много готин мъж, много освободен и забавен - винаги се шегува. А Даниъл Крейг е ужасно добър актьор - професиона-лен и концентриран. Напълно е отдаден на ролята си. Той е като самия Бонд. Даниъл е и много силен. Когато снимахме заедно екшън сцените, винаги ме успокояваше, че всичко ще е наред, а самият той изглеждаше, сякаш не му пука. Поглеждах го и си казвах: „ОК, всичко ще е наред. Щом Даниъл смята така, всичко ще мине добре.“ Беше удоволствие да работя с него, той ми помагаше изключител-но много.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 46;<br>
<i>Двамата все пак не прекарваха цялото си време на тавана. Всеки ден излизаха и всеки път се учудваха от мащабността и светлината на заобикалящия ги град. Хората, които срещаха, излъчваха едно сияние, сякаш облъчени от радиация, а те двамата бяха като светлосенки сред тях. Заради това много художници искаха да ги рисуват. Така си изкарваха парите за наема и храната. Той го правеше по-рядко, защото работеше и като журналист в един столичен вестник, а трябваше освен това да пише романа си, но тя позираше всеки ден. Вече дори не <b>поглеждаше</b> готовите картини. Просто вземаше парите и си тръгваше.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 47;<br>
<i>Това финансистите наричат с неочаквано простичката за техния жаргон дума риск и го изчисляват с различни коефициенти. Доскоро пазарите бяха в подем и инвеститорите не обръщаха голямо внимание на риска. Сега обаче ситуацията се промени и вече може би не е лоша идея да <b>поглеждате</b> не само към миналата доходност, но и към бъдещия риск, който поемате. За целта е нужно просто да сравните коефициентите, които взаимните фондове вече публикуват ежедневно, а пенсионните ще са задължени да включват в рекламните си материали от началото на 2009 г.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 48;<br>
<i>Няколко минути по-късно пияницата влетява през задния вход. Разбива се в бара като свален месершмит и <b>поглежда</b> бармана.  Едно малко!</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 48;<br>
<i>След още няколко минути, пияницата отново щурмува бара, този път през кухненската врата. Строполява се пред бармана, който продължава да чисти чашите, и го <b>поглежда</b> в очите. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 48;<br>
<i>Хората завещават след себе си провалени бракове, рак на простатата или панелни апартаменти, покрити с китеници. От мен ще останат само 20 броя нокти с безцветен лак. Поглеждам ги,</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 50;<br>
<i>Малко по на запад от Индия, целият арабски свят също се отдава на 40-дневни пости по време на  религиозния празник Рамадан, отбелязван два пъти годишно. В продължение на един месец мюсюлманите се задължават да постят от изгрева на слънцето до залеза, като това включва не само пълен глад и жажда (освен вода), а и въздържание от пушене и сексуални контакти. Според Корана това включва и да не се <b>поглежда</b> жена, така че в по-ортодоксални общества мъжете извръщат поглед, когато им се наложи да контактуват с жени.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2004, бр. 33;<br>
<i>Мустафа определя факта, че решава да напусне Сърница, като основна причина за бъдещите си професионални неуспехи. В жалбата той твърди, че именно Муафак ал Асаад е наредил "да не бъда назначаван на работа независимо в коя джамия". По твое време Муафак появяваше ли се в училището в Сърница, питаш. "Ами как <b>поглежда</b> те Мустафа с широко отворени от учудване очи. - Той все там седеше." </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2004, бр. 41;<br>
<i>По принцип обяснението за различията в двата индекса е във факта, че те <b>поглеждат</b> на конкурентността от два различни ъгъла и в различен период от време - докато за СИФ са важни дългосрочните ефекти, консултантите от A.T. Kearney се интересуват от краткосрочните възможности. Изследването на СИФ обхваща данните и от такива институции като ЮНЕСКО, а консултантите от A.T. Kearney се интересуват само от мнението на бизнес лидерите. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2004, бр. 48;<br>
<i>се дължи не толкова на ниския социален статус, колкото на липсващата потребителска култура. Повечето от клиентите <b>поглеждат</b> първо цената, а чак след това търсят информация за продукта. Хората, които купуват чаршафи и ризи за 1 лев, никога не биха купили нещо по-добро, дори и ако имаха достатъчно пари. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2005, бр. 17;<br>
<i>За интервюто с него сядаме на пейка в парка в един от първите наистина топли дни. Той пали цигара (с тютюн :-), поема дълбоко дима и <b>поглежда</b> в очакване на първия въпрос. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2005, бр. 18;<br>
<i>Това ми състояние продължи около две седмици, след което започна да затихва, количеството погълната бира и ядки да намалява, докато не се върнах в обичайния си ритъм на живот. С изключение на сънищата. Почти всяка нощ сънувах един и същ сън: Стоя си на някаква мизерна уличка и се крия сам от себе си. Ей така, озъртам се през ъгъла да не би да се появя отнякъде и да се видя. И в един момент <b>поглеждам</b> към ръката си и виждам в нея цигара, която съм изпушил до половината. И си казвам: „Абе, Лазаре, как може да си такъв лигльо и да не можеш да спреш цигарите. Мухльо такъв.“ </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2005, бр. 27;<br>
<i>Ако сте гледали „Прет-а-порте“ - филма на великия холивудски демитологизатор Робър Олтман, няма как да не помните иронията, с която той <b>поглежда</b> към света на модата. Истерични манекенки, рафинирани и съвсем откровени интриги зад кулисите на подиума, псевдолюбовни и псевдоприятелски отношения и един-единствен бог, когото всички почитат - Суетата. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2005, бр. 37;<br>
<i>Дори знаменосците на училището Цвети, Гергана и Денис, оправяйки униформите си, <b>поглеждат</b> озадачено след въпроса от какво още има нужда училището им. „От нищо, и така си ни харесва.“ Дреболия е, разбира се, да се взираш в чиновете, несменяни 20-ина години. В матираните плочки, придаващи леко застрашителен вид на училището, подобен на болнично заведение. В поувехналите аспарагуси. С всичко това наистина по-лесно се свиква, отколкото със сладникавата миризма на тиня и мухъл. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2005, бр. 38;<br>
<i>Понеделник вечер. Мъж и жена пазаруват в квартална софийска бакалия. Докато съпругата плаща на касата, мъжът се спира до щанда за списания и трескаво започва да преравя купчината от издания. „Имате ли съботни вестници“, обръща се той към продавачката. Тя го <b>поглежда</b> учудено. Повечето от клиентите също недоумяват защо на някой може да му трябват вестници отпреди два дни. В този миг мъжът се натъква на стар брой на вестник „Доктор“, в който има филм на DVD. „Този го имаме“, скастря го жена му и мъжът разочаровано го връща на мястото му. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2005, бр. 50;<br>
<i>Дори и когато е насаме със съпругата си пред телевизора, той пак не смее да гъкне. Само щом си отвори устата, жена му го сръгва в ребрата и го <b>поглежда</b> със свирепо изражение. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2005, бр. 50;<br>
<i>Човек започва да пише книга, когато осмисля живота си и <b>поглежда</b> назад. Рядко някой с друга професия, който не е писател, издава книга на такава възраст. Това ми е интересно. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2005, бр. 50;<br>
<i>„Къде се дяна моята приятелка?“ - запитах се отчаяно. Пенелъпи, която дори не <b>поглеждаше</b> годежните пръстени в бижутерийните магазини, защото всички си приличали, същата тази Пенелъпи, която само преди три месеца се подиграваше на наша колежка, задето се е сгодила във файтон, изведнъж се беше превърнала в застрашително копие на бъдеща степфордска съпруга.* </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2005, бр. 51;<br>
<i>Милена Попова: Аз само за лоши реклами се сещам: да заколим прасето, Мара Отварачката... Последните реклами за банката, която е винаги до вас и те втриса - <b>поглеждаш</b> банката отзад ли е, защото тя винаги е до тебе? (Весело оживление.) Но най-лошата реклама и най-ефективната беше голият задник на Азис тази година. Това беше факт. Тя му докара два пъти повече хора на стадиона, отколкото той очакваше. Тези плакати бяха малко преди концерта му. Цялата кампания по свалянето, това, че гледал към паметника на Левски и т.н., направи това. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2006, бр. 2;<br>
<i>Ако пък салоните са отделни, върху характерния стикер със задраскана цигара е разположен класическият черен пепелник, пълен с фасове. Често, ако попиташ има ли места за непушачи, момичетата зад бара те <b>поглеждат</b> стреснато (вероятно заради асоциация с контролиращия орган). Когато се поуспокоят, някои честно си признават, че всъщност няма място за непушачи и „не знам да е минавала проверка“. Други троснато ти сочат фомалното отделение за непушачи, с разположените върху масите пепелници. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2006, бр. 7;<br>
<i>Г: Да показвам, че държа на нея, че я обичам, че не се интересувам от други жени... ммммм... да не <b>поглеждам</b> към други жени изобщо, да не звънят дори да ме търсят. Някъде на втората седмица тя започва да се чувства несигурна. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2006, бр. 11;<br>
<i>Много приятно се изненадах от новата версия на „Капитал”. За мен вестникът е значил винаги много. Чета вестника някъде от началото на 1997 г. и май не съм пропускал брой. Много е важна вашата гледна точка за мен - гледната точка на вашия екип, политиката на вестника. Мога смело да кажа, че израснах с вас, научих се да <b>поглеждам</b> на всичко, което се случва, под друг ъгъл, избягващ популистката страна на дадено събитие. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2006, бр. 15;<br>
<i>Гледайки към коня, Богдан прави бърза асоциация и обръща глава. „Видя ли вече „Дачия Логан?“, пита той и ме <b>поглежда</b> с блеснали очи. Кимвам и се засмивам - само ден по-рано един германец се дивеше на гордостта на източноевропейската автоиндустрия. „Чудно ми е що за таратайка е това, каза ми Йенс в една мюнхенска бирария, но цената й е непобедима. Идеална е за най-изпадналите германци.“ </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2006, бр. 17;<br>
<i>Докато седим в кабинета на д-р Златев, без да чука, вътре влиза костюмиран млад мъж, <b>поглежда</b> и казва, че ще дойде по-късно. Медицински представител на фармацевтична компания, отгатваме правилно ние. Питаме дали компаниите си плащат на поликлиниките за многото реклами на лекарства по коридорите. Даже гардеробчетата за дрехи са облепени със стикери. „А, не, поставят си ги“, отвръща докторът. Медицинските представители минават всеки ден по двама-трима, лекарите са напълно наясно с новостите - проблемът е, че ако изпишат ново скъпо лекарство, пациентите нямат пари да си го купят. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2006, бр. 19;<br>
<i><i>Ходи на кастинги и след всеки кастинг се връща все по-отчаяна и по-отчаяна. Сега седи и <b>гледа</b> снега, който вали, мекия и безшумен сняг, който се върти в забавен кадър. Мълчанието е стиснало гърлото ми като че ли някой ми е сложил примка и се готви внимателно и педантично да я стегне. Ставам, приближавам се до Сия и плахо погалвам меката й като кадифе коса. Тя обръща глава, <b>поглежда</b> ме, сякаш се събужда. От очите й като от локва изтича онази тъга, която не мога да изтрия, не мога да измия, нито да я лисна навън като леген с мръсна вода. </i></i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2006, бр. 34;<br>
<i><i>Започват да си пишат с топлота и откровеност и за неангажиращи неща около къщата. Тя например му се извинява за следите от кучешки лапи по мостика. Следи няма, той <b>гледа</b> в неведение, докато в същия момент кучето не прецапва през кутията с боя... Тогава <b>поглежда</b> датата на писмото - нейното време е 2006, неговото е две години преди.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;1998, бр. 49;<br>
<i>- Какво е това тъпо заглавие? - <b>поглежда</b> го укорно редакторът на газетката. - Заглавието трябва да хваща читателя за гушата! </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 6;<br>
<i>Докато румънският потребител е привлечен от магазините, българските производители пък <b>поглеждат</b> към румънския пазар - той е почти три пъти по-голям от нашия, а стоките ни са забележимо по-евтини. Анка споделя, че я търсят и за преводач на мениджъри, които преговарят с румънски партньори. Тя допълва, че има и бум на регистриране на наши фирми там заради облекчената процедура и привилегиите за малкия и средния бизнес.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 11;<br>
<i>Германските гиганти Мercedes, BMW, Audi и Porsche разчитат много на вътрешния си пазар, където една на всеки три продадени коли е луксозна марка (в сравнение с една на десет в друг голям пазар - САЩ). Производителите се надяват и други страни да последват германския пример, но шансовете за това не са големи. По тази причина те <b>поглеждат</b> към нововъзникващите пазари, където натрупването на състояние от местни предприемачи достига колосални размери.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 17;<br>
<i>"Уф, да. Точно това приключвам днес", вдига глава г-жа Димитрова, когато я питаме как върви пробният модел за диференциация на учителските заплати. "Пиша доклада до министерството", и тя поема дълбоко въздух, "за апробацията на критериите и показателите за оценка на трудовото изпълнение на учителя за определяне на динамична добавка към основната заплата". Мариана Димитрова много държи да ни прочете на един дъх това изречение от заповедта на зам.-министъра на образованието Кирчо Атанасов. След което ни <b>поглежда</b> съзаклят¬нически над очилата си и разтяга устни в тънка усмивка.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 27;<br>
<i>Зарко подпира лактите в коленете си, <b>поглежда</b> първо клиентката си, а после се обръща към нас. "И аз не съм взел решение. Но нищо не е невъзможно."</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 33;<br>
<i>Не по-малко чудо е, че в деня на трагедията детската градина била празна. Затворили я няколко дни преди това, за да я ремонтират, и това спасило живота на децата. Голямата вода удря следобед - точно когато те обикновено са по леглата за следобеден сън. На първия етаж били яслите. "Най-малките щяха да се издавят, докато спят", проплаква директорката на градината Румяна Неделчева. И <b>поглежда</b> към разрушенията в детската градина, която носи иначе хубавото име "Слънчево детство".</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 44;<br>
<i>Излизаме от училището, за да се върнем към "Петър Берон." Хората със списъците отново са отпред. Снимаме ги в движение. Виждат ни и започват да крещят. Изчезваме бързо - цивилните полицаи, едва ли биха рискували да ни защитят. Оставяме нашия гид в училище "Неофит Рилски". Марио е още там и наблюдава. Поглеждаме закачената бюлетина. Около номер 7 се е образувало черно от пръсти кръгче.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 48;<br>
<i>Питам ги кой е първият им спомен за смъртта... Поглеждат ме както вие ме гледате сега. Веднага им става ясно, че това няма да е обикновено задаване на въпроси и че аз ще се опитам да вляза много дълбоко в душите им. Когато се притесняват, ги карам заедно да седнем на пода - това сваля много напрежението и границите. Не се притеснявам да използвам всякакви методи, за да ги предразположа. Записвам във всеки един момент - в колата, на улицата, в дома им...</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 9;<br>
<i>Така е, наистина. Всъщност не само този филм, по принцип е така с мен. То е като пъзел - както и да го редиш, все остава някакъв Х, който не можеш да разрешиш. Колкото повече напредваш, толкова повече подпочвени води се отварят. Единствено категорично нападнатите ми филми са най-ясни и хубави за мен. Тях понякога си ги <b>поглеждам</b> за какво става дума. И понеже изхождам от намеренията ми, а не толкова от постигнатото, например филм като "Бягство в Ропотамо" срам ме е да ти кажа колко ми харесва! А критиката го утрепа...</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 11;<br>
<i>Според експерти след присъединяването на страната ни към ЕС все повече големи международни вериги <b>поглеждат</b> с интерес към българския пазар.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 49;<br>
<i>Банско вече не е малкото градче с тесните улички и схлупените къщички. „Тя, лавината, веднъж като е тръгнала, не можеш я върна“, казва Дедо Пене и <b>поглежда</b> към поредните преоданци и ингелизи, напълнили механата му.  K</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 49;<br>
<i>Стъкленият таван вече го няма не защото много хора преминаха през него, а защото повечето не <b>поглеждат</b> нагоре. Животът над този стъклен таван представлява 100часова работна седмица и никакво време за семейството и приятелите. Ако някой е тръгнал към върха, стъкленият таван не би трябвало да му попречи.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 51;<br>
<i>Лампата продължава да си свети, без въобще да й дреме. Просто си има проблем и крещи в тишината, а ехото се удря в мозъка ми и пак превърта ценоразписа. Шибаната лампичка мига на червено, сякаш напук, а аз от опит знам, че това е второто най-лошо нещо, което може да се случи с колата ми. Първото е челен удар в стълб. Поглеждам нагоре и разпервам ръце.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 51;<br>
<i> Чакам го пред работата му и превъртам станциите на радиото. Още преди да се е появил, знам какво ще ми подари - гердан или колие. Имам по едно от Италия, Непал, Рио де Жанейро, Гърция, въобще от всяко място, на което е бил. По Jazz FM звучи Sade. Sade е добре. Поглеждам часовника - 21:21. Винаги намирам нещо дяволско в това съвпадение.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 51;<br>
<i>Изведнъж ми става мило и уютно и явно при него протичат същите процеси, защото се навежда и ме целува. Усещам миризмата му - познатата, любимата, изстраданата. В първия момент се разтварям във въздуха на хиляди любвеобилни парченца, а после червената лампа светва в главата ми. Сирени вият и сигнализират тревога. Малкият ми мозък обявява аварийно положение. Теч на масло! Проклетото дяволче започва да сменя табели - 5 дни рев, 2 месеца депресия, 100 години самота. Отдръпвам се и го <b>поглеждам</b>.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 52;<br>
<i>"Вчера се виждах с едни деца от втори микрорайон. Искаха да се запознаем - две момчета и приятелката на едното. И те разказваха за училище. Казват: повечето учители ни четат отнякъде, дори не те <b>поглеждат</b> в очите. И ако му зададеш въпрос, го отбива по супертъп начин. За някакви двигатели ставаше въпрос, които работят на специален режим. И той попитал кога работят на специален режим и учителката казала: в специални случаи. И той питал кога, на рождени дни ли? Тя е трябвало да се обоснове, да обясни. Вместо това заплашила, че ще го изгони."</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2009, бр. 2;<br>
<i>Усещам миризмата на мухъл, която идва от прогнилата настилка зад бара. Чувам как издава бълбукащи звуци, когато барманката си тактува с крак. Не е нужно да <b>поглеждам</b> към червения плот, за да видя, че нащърбените места си стоят непокътнати. Лакът за нокти, който би трябвало да ги прикрива, е олющен. На дневна светлина, драсканиците по стените - момченца и момиченца, сякаш рисувани от четиригодишно дете върху гигантски листове от тетрадка - изглеждат абсурдно.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2009, бр. 3;<br>
<i>Гледаме Анастасия, преди да седне срещу нас, докато се отдалечава в гръб, от пантофите нагоре. Има закачливи чорапи - плътни, черни и дълги, с панделка над свивката зад коляното. Рокля с висока талия и небрежно събрана коса. Сяда и <b>поглежда</b> в камерата.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2009, бр. 3;<br>
<i>Ресторантът в Народния театър: Качваме се по стълбите до последния етаж. Влизаме в просторен ресторант с пастелен интериор и сме единствените тук. (Ако по някое време се появи сервитьор, той е почти прозрачен. Донася безалкохолни течности - вода, кафе и чай - и изчезва.) Теодора избързва напред, грабва дистанционното и изключва плазмата. Сяда до прозореца и <b>поглежда</b> носталгично към голямата тераса от другата страна на стъклото. Навън е поне -11?, както разбираме по дрехите и зачервените бузи на хората, покачени на вишката до отсрещната сграда.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2009, бр. 5;<br>
<i><i><i><i>Говорим със Свен за нощите, за антрацитния магнит на небето, приковаващ очите ни горе. Усещаме като със сляпо око светли-ната, която струи от небето и се излива по гърбовете ни, но не <b>поглеждаме</b> право нагоре, за да я <b>видим</b> чиста, както идва, а спим с очи, обърнати навътре, и <b>гледаме</b> отражения. Жалко. Нощната светлина вече съвсем сме я забравили. А в града я няма. В дъждовни нощи с пълнолуние лунната дъга се появява на тънки като конец цветни ивици, струи, когато спим, някои успяват да я <b>видят</b>, но не им е до това. Те винаги са будни по други причини.</i></i></i></i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2009, бр. 6;<br>
<i>„Защо брокерите на имоти не <b>поглеждат</b> през прозореца сутрин? Защото няма да има какво да правят следобед."</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2009, бр. 6;<br>
<i>„Защо брокерите на имоти не <b>поглеждат</b> през прозореца сутрин? Защото няма да има какво да правят следобед."</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2009, бр. 7;<br>
<i><i>Слушам задъханото обяснение на Бистра за личната ни самота, но думите звучат по-различно на покрива, на който сме. Градът също е различен, <b>погледнат</b> оттук. През април 2008 Бистра Бошнакова е запалена от Майа Праматарова, театровед и драматург на Народния театър, която от години живее в Америка,  да се включи в проекта „Покривите на София". И да направи изложба. „Чудесен повод да се откъсна от всекидневието си. Да започна да <b>поглеждам</b> нагоре не само за да проверя колко е часът."</i></i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2009, бр. 7;<br>
<i>линията на хоризонта  покривите и пространството над тях, са нещо, към което не <b>поглеждам</b> всеки ден. Избрах покривите заради предизвикателството." Бошнакова е любопитна и обича предизвикателствата. „Фотографията има уникалната способност да превърне мига във вечност, да запамети моменти, които никога няма да бъдат повторени. Няма нещо, което да ме вълнува повече от това да направя хубава снимка."</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2009, бр. 11;<br>
<i>Три месеца преди изборите Михаил Миков (виж стр. 10 -16) тихомълком започна реформа, с която за пръв път на министерството се <b>поглежда</b> като на институция от ХХI век. Тя трябва да произвежда качествен</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2009, бр. 11;<br>
<i>„Джими Хендрикс не беше само китарист - свиреше още на хармоника, на цигулка и на пиано... Но той беше преди всичко идеолог. Поколенията обаче гледат на него предимно като на материя, а не на дух, те вадят музиката му от конктекста на неговата личност, а това е погрешно за правилното й разбиране", обобщава иначе неособено разговорливият Мич Мичъл. И <b>поглежда</b> часовника си: минали са „три бири време".</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2009, бр. 18;<br>
<i>Един ляв завой и се озоваваме пред Гренландския бар. Гренландия е датска територия и много ескимоси живеят в Дания. Те са известни със своята слабост към алкохола, който по някаква ДНК причина не им действа много добре. В потвърждение две гренландски момичета излизат от бара и прекосяват улицата на зигзаг. Якоб <b>поглежда</b> часовника си и развеселено отбелязва: „Хората започват да се напиват и шоуто скоро ще започне."</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2009, бр. 42;<br>
<i>Едвали съществува по-лесен начин да опиша модерния мъж от този да застана пред огледалото с химикалка в ръка и лист на коляно, да <b>поглеждам</b> в отражението си, да записвам видяното, а после да го представя като списък, меню или каталог.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2009, бр. 43;<br>
<i>? Алеята плаче за инвестиции, но реални, с реална конкуренция. И когато реалният победител изръсил се повечко пари, ще направи така, че всички ще харесват продукта му и ще го посещават. Не, че Рапонги е лошо заведение- първо <b>поглеждат</b> каква кола паркираш и след това решават дали и къде да те настанят. А палмичките чудесно се вписват със силикона и снобарщината- ама Вие, какво искате, тези момичета трябва да са някъде през деня (стига са пазарували).             Варненец</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2004, бр. 15;<br>
<i>Понеделник. Работа. Най-сетне други хора. При това абсолютно незаинтересувани от вируса на СПИН. "Невежи", завистливо ги <b>поглеждам</b>, докато получавам умствени смущения от оня въпрос. </i><br><br>
------------------------<br>
Кеш;02-08/07/2004, бр. 26;<br>
<i>Малко са хората обаче, които <b>поглеждат</b> какво пише на опаковката. И ако това не се промени, високите стандарти, ще останат само в мечтите ни и, разбира се, в хладилните витрини на другите държави.</i><br><br>
------------------------<br>
Кеш;2004, бр. 47;<br>
<i>Още от края на септември можете да разпознаете ски-маниаците по начина, по който замечтано <b>поглеждат</b> към непобелялата Витоша. Въпреки че обикновено мислим за зимния туризъм предимно във връзка със снежните спортове, България предлага по нещо за всеки.</i><br><br>
------------------------<br>
Кеш;2005, бр. 1;<br>
<i>На четвърто място, при очертаващото се членство на страната ни в Европейския съюз и реално членство в НАТО все повече чужденци започнаха да <b>поглеждат</b> към българските имоти, като подценени в момента и със силно изразен потенциал за поскъпване. Това определи и появата на нашия пазар на купувачи и посредници най-вече от Великобритания, Холандия, Израел и Германия.</i><br><br>
------------------------<br>
Кеш;2001, бр. 9;<br>
<i>Гражданинът, който не нарушава законите, по правило не обича да има вземане-даване с властите по какъвто и да е повод. Ако види как се удрят две коли, той <b>поглежда</b> съчувствено пострадалия и бяга, за да не го разкарават после да обяснява кой какво точно е направил.</i><br><br>
------------------------<br>
Кеш;12-18/07/2002, бр. 27;<br>
<i>В кабинета на Димитрис Минас има колекция от малки автомобилчета марка "Ферари". Има и няколко красиви картини. Той признава, че ги <b>поглежда</b> сравнително рядко. Погледът му най-често е прикован в карта на България с налепени върху нея кръгчета. Това са местата, през които минава или които предстои да обхване мрежата на "ГлоБул".</i><br><br>
------------------------<br>
Кеш;2002, бр. 28;<br>
<i>Хора от бранша обаче твърдят, че са виждали заверен баланс на предприятие, в който сумата на активите не е равна на тази на пасивите. Имало дори случай на заверен отчет и баланс на предприятие за 2000 г. в неденоминирани левове, въпреки че трите нули трябваше да бъдат махнати още през 1999 г. Тези примери показват, че има одитори, които в бързината дори не <b>поглеждат</b> документите, които заверяват. А това поставя под съмнение въобще работата на дипломираните експерт-счетоводители у нас.</i><br><br>
------------------------<br>
Кеш;2002, бр. 28;<br>
<i>Крилатата фраза "Щастливите не си <b>поглеждат</b> часовника" е остаряла отдавна. Без часовник животът се превръща в хаос. Няма точна представа за времето, няма порядък. Сияние на скъпоценни камъни, ярки каишки и блестящи гривни, необичаен корпус и никаква скромност - това е модно през този сезон.</i><br><br>
------------------------<br>
Кеш;02-08/08/2002, бр. 30;<br>
<i>Към 14.30 ч в сряда на ул. "Рижки проход" в София настъпва суматоха. Млади мургави мъже, прави, здрави, са насядали пред един от блоковете на бившите виетнамски общежития и си почиват. Небето се е навъсило. Таблото с електромерите на блока е заключено с катинар. "Нема го собственикът. Ключът е у него", казва единият ром. Поглежда към телевизионните камери и казва злокобно: "Като взема една дъска и почна да млатя, ще видите дали ще снимате. И полицията няма да ви спаси. От тях ще почна."</i><br><br>
------------------------<br>
Кеш;09-15/08/2002, бр. 31;<br>
<i>- Ясно, ползва жокера "Обади се на приятел". Аз знам друг: Участникът в "Стани богат" е стигнал до горе. Компютърът му задава последен въпрос, преди да вземе 100-те хиляди - коя е любимата поза на жена му. Участникът се затруднява и казва: "Може ли да ползвам жокера "Обади се на приятел". Ти <b>поглеждаш</b> към дамата, която е в залата, и казваш: "Не е ли по-добре да поискате "Помощ от публиката"? Тези вицове между другото също говорят много за популярността на предаването.</i><br><br>
------------------------<br>
Кеш;06-12/12/2002, бр. 48;<br>
<i>След още две песни музикантите спират, за да изпушат по една цигара. Те отдавна са ме забелязали, но чакат аз да отида при тях. Бай Весо е с тъмни очила, които в началото ме заблудиха  помислих, че е сляп. Сега обаче виждам, че оглежда минувачите и отвреме навреме <b>поглежда</b> и към мен. "Журналистка ли си?"  най-накрая ме пита той.</i><br><br>
------------------------<br>
Кеш;20-29/12/2002, бр. 50;<br>
<i>Загубили време от влачене след Кръглата маса, ние пак не знаехме какво точно трябва да се направи. Граждани заговориха: "След промените нещата тръгнаха на зле!" А ние <b>поглеждахме</b> свенливо към собствените си дела и си казвахме: "Ама ние май не ги правим хубаво!" Дори започнахме да абдикираме от стореното.</i><br><br>
------------------------<br>
Кеш;2003, бр. 47;<br>
<i>- В неизбежните моменти на затруднение винаги се обръщаме назад и <b>поглеждаме</b> извървения път, за да си припомним, че, следвайки гореспоменатите принципи на работа, фирмата ни винаги е вървяла нагоре в развитието си. При нас успехът не е дошъл бързо благодарение на някакво щастливо стечение на пазарните обстоятелства, а е продиктуван от една трайна световна тенденция към повишаване на енергоефективността на производствата. Така че, макар и не толкова бързи, колкото ни се е искало понякога, успехите ни винаги са ни окуражавали.</i><br><br>
------------------------<br>
Кеш;19-25/03/2004, бр. 11;<br>
<i>Ние пък влизаме в НАТО. И приключваме преговорите с Европа! Имаме право да се самопотупаме по рамото и да си кажем браво. Но нали и на нас ни предстоят избори. Нали и ние си имаме "политически сили", дето все много милеят за отечеството. Та ето  затова моят съвет е: "Не забравяйте, господа, честичко да <b>поглеждате</b> към братята сърби, за да сте наясно какво не бива да правите."</i><br><br>
------------------------<br>
Банкер;2006, бр. 20;<br>
<i>Защитниците са безпомощни - Роналдиньо вдига глава, <b>поглежда</b> вдясно и в същия момент, без изобщо да мести поглед, хвърля поредния убийствено точен и разкъсващ отбраната пас вляво. </i><br><br>
------------------------<br>
Банкер;19/07/2003, бр. 29;<br>
<i>Понякога на шега му викат Мистър Чипс и Хари Гръмотевицата. Никога не се сърди. Отдавна е свикнал с превратностите на странната си съдба. От милионите, които е имал, днес са останали трохи. Оставил е жилището си на бившата си съпруга. Сменил е поне 7-8 автомобила. Случвало му се е да продаде колата си, за да изплати заплатите. "Тези хора също имат семейства, как мога да ги оставя", казва простичко Христомир и доволно <b>поглежда</b> през прозореца. Времето пак се разваля.</i><br><br>
------------------------<br>
Банкер;19/07/2003, бр. 29;<br>
<i>Понякога на шега му викат Мистър Чипс и Хари Гръмотевицата. Никога не се сърди. Отдавна е свикнал с превратностите на странната си съдба. От милионите, които е имал, днес са останали трохи. Оставил е жилището си на бившата си съпруга. Сменил е поне 7-8 автомобила. Случвало му се е да продаде колата си, за да изплати заплатите. "Тези хора също имат семейства, как мога да ги оставя", казва простичко Христомир и доволно <b>поглежда</b> през прозореца. Времето пак се разваля.</i><br><br>
------------------------<br>
Банкер;2007, бр. 10;<br>
<i>Хилари винаги е била най-близкият съветник и единственият партньор, комуто Клинтън се е доверявал още от времето, когато е бил губернатор в Арканзас. Когато журналист от вестник New York Times го попитал: "Кой ви е помагал винаги при вземането на решения?", Бил Клинтън отговорил: "Хилари". Красноречиво доказателство в това отношение е станалото прочуто "кимане на Хилари". Мнозина още си спомнят как по време на публичните си речи президентът периодично <b>поглеждал</b> своята половинка и едва след нейното одобрително кимане продължавал спокойно нататък.</i><br><br>
------------------------<br>
Банкер;2007, бр. 26;<br>
<i>В мига, когато дрямката - а-ха да събори окончателно блюстителя на реда, остър телефонен звън раздира лепкавата тишина. Униформеният скача, вдига уставно слушалката и отривисто се представя. Секунди по-късно лицето му се изопва в строго изражение, а очите придобиват метален блясък. Той затваря телефона, <b>поглежда</b> часовника си и подръпва пешовете на куртката. </i><br><br>
------------------------<br>
Банкер;2007, бр. 26;<br>
<i>В този миг в стаята влизат още няколко полицаи, които мълчаливо застават до вратата. Дежурният ги <b>поглежда</b>, вади от касата си служебния пистолет, преглежда го, слага пълнител и със замах го мушва в кобура си. "Да тръгваме!", простичко казва той на колегите си. </i><br><br>
------------------------<br>
Банкер;2007, бр. 37;<br>
<i>"Най-сериозното подобрение в играта й е нейното придвижване по корта и нейната гъвкавост - съгласява се и Грьонфелд. - Това, което се опитваме да постигнем с нея, е винаги да имаме "план А" и "план Б" за дадения мач. Това е качество, което Федерер например непрекъснато усъвършенства. Той <b>поглежда</b> съперника си и си казва: това момче умее това и това, значи аз ще потърся отговор на тези му умения. Роджър винаги намира този отговор, а мисля, че и Ана го прави добре." </i><br><br>
------------------------<br>
Банкер;2008, бр. 5;<br>
<i>Победата му преди седмица във финала на Australian Open над французина Жо-Вилфрид Тсонга потвърди, че тази мечта е съвсем постижима. Но още по-показателен бе предишният му мач - успехът в полуфинала срещу непобедимия Роджър Федерер. За пръв път от повече от две години двамата големи в мъжкия тенис - Федерер и Рафаел Надал - имат основание да <b>поглеждат</b> по-честичко зад гърба си. Джокович наистина идва. </i><br><br>
------------------------<br>
Банкер;2008, бр. 15;<br>
<i>Големите инвеститори вече <b>поглеждат</b> към амбициозни проекти за изграждането на селища, съчетаващи в едно екологични и СПА дадености. Предвижда се подобни селища да се простират на площ от 20 до 50 декара. Северното Черноморие е изключително благоприятно за такова строителство, още повече че между Балчик и Каварна се строят три голф игрища, чието завършване се предвижда да е тази година. Край тях ще се изградят около 1200 луксозни жилища, което превръща района в модерна дестинация. </i><br><br>
------------------------<br>
Банкер;2008, бр. 16;<br>
<i>Търсенето на по-голяма диверсификация на портфейлите кара българските управляващи дружества да <b>поглеждат</b> и навън. Засега обхватът им се ограничава до съседните балкански страни. Така се организира друга една група специализирани договорни фондове, инвестиращи в определен регион и тя е най-голямата група от български секторни схеми.</i><br><br>
------------------------<br>
Банкер;2009, бр. 6;<br>
<i>Той <b>поглежда</b> часовника си... Бърза! Разбирам го! Когато човек е на половината път до реализирането на мечтата си, е нормално да бърза.</i><br><br>
------------------------<br>
Банкер;2009, бр. 15;<br>
<i>За пореден път проф.Карагьозов си <b>поглежда</b> часовника и се извинява, че го очакват за консултация. Милиардерката Пени Прицкер бе отговорник по финансите за изборната кампания на Барак Обама. Благодарение на нея сегашният президент на САЩ събра рекордната сума от 750 млн. долара. Но коя всъщност е Пени Прицкер?</i><br><br>
------------------------<br>
Банкер;2010, бр. 1;<br>
<i>Както немеем пред числата на желаната от магистратите сума за бонуси, с уважение <b>поглеждаме</b> към статистиката от отчета. Но въпреки това не успяваме да подавим вироглавото съмнение в тяхната съдържателност - защо, аджеба, не можем да се сетим за името на нито един герой от известните процеси, след като те са в графата "дела от особен обществен интерес"? Къде са братята Маргини, къде са "отличниците" по САПАРД Марио Николов, Людмил Стойков, къде е "любимецът" на народа Валентин Димитров-Топлото, къде са убийците на Бай Миле...!?</i><br><br>
------------------------<br>
Банкер;2010, бр. 14;<br>
<i>В известен смисъл Прохоров е старомоден като имението на Сафра - не носи мобилен телефон и твърди, че <b>поглежда</b> в ИНТЕРНЕТ само три пъти на ден, макар че има блог, който редовно обновява. Всъщност това правят сътрудниците му, които въвеждат там написан собственоръчно от Прохоров текст на хартия. В кабинета му няма компютър, а много листа и голяма чиния плодове и орехи. Съставя ежедневните си графици в голям черен бележник, където отбелязва и изпълнените задачи. </i><br><br>
------------------------<br>
Банкер;2010, бр. 16;<br>
<i>По традиция Кумари се раждат в семействата на обеднелите златари от общността невари, които живеят в долината на Катманду. Избират ги по три критерия - физически дадености, психически качества и по хороскопа им. Детето трябва да е с гладка кожа без никакви белези, с големи черни очи, бели и добре подредени зъби, нежни длани и крачета, звучен глас. Ако покрие 32-те изисквания, се <b>поглежда</b> рождената дата. Хороскопът на кандидатката за жива богиня трябва да съвпада с този на управляващия крал, а сега на президента. </i><br><br>
------------------------<br>
Банкер;2010, бр. 17;<br>
<i>Предвид състава и политическия опит на елита на ГЕРБ през първите месеци от мандата им можеше да се допусне, че не са били наясно с всичко. Но днес това оправдание вече не върви и едно предизвикване на предсрочни избори ще изглежда повече като измъкване, отколкото като заявка за препотвърждаване на мандата. А това, без съмнение, ще има електорални и външнополитически последици. Някои зложелатели дори биха казали, че Борисов вече тайничко мечтае как да се отърве от "горещия картоф" на изпълнителната власт и <b>поглежда</b> към отсрещната страна на булевард "Дондуков". </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2002, бр. 4;<br>
<i>Ако се приеме, че е вярна продажната цена на Георги Пеев от 2.17 милиона долара, може да се счете, че сделка е много добра, смятат специалисти. Още повече че при бъдещ трансфер на футболиста от “Динамо” в някой клуб от Западна Европа “Локомотив” ще получи процент от сделката. Западните клубове често <b>поглеждат</b> към киевския гранд, тъй като оттам например “Милан” успя да направи добър удар с привличането на голмайстора си Шевченко. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2002, бр. 38;<br>
<i>Хора от спецслужбите твърдят, че към поста в НРС са <b>поглеждали</b> и други „бивши“ като Йордан Начев, Веселин Павлов, Валери Гюров. В по-ранен етап, при първите слухове за рокади в разузнаването, се говореше, че е възможно и Георги Димитров да поеме поста от Димо Гяуров, но това е отпаднало като възможност. Твърди се, че близки до Сакскобургготски адвокати имат амбицията да наложат за директор на НРС човек, който в момента е на дипломатическа работа в Белгия. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2003, бр. 35;<br>
<i>„Полицаят знае, че за да няма проблем, трябва да събере някакви доказателства. Отива и ги хвърля при следователя. Следователят го <b>поглежда</b> и ако види, че е нещо много сложно, го праща на друга инстанция или го връща за доразглеждане. Оттам при прокурора - той, ако не го сложи отдолу, ако види, че е много опасна работата, го връща на следователя, а следователят - на полицая. И като почне едно движение...“ </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2003, бр. 35;<br>
<i>Натискам газта и заковавам на 90 километра по магистралата на входа на Бургас и си опипвам гърба, за да проверя дали не са ми пораснали ангелски крилца. Минаваме АПК-то, където според мен е началото на Бургас, а не горе на баира, както е според табелата, и <b>поглеждам</b> очаквателно жена ми. Пет часа и единадесет минути. След цялото това лежерно пътуване от София до Бургас. А когато се правя на мъж, го взимам за 4 часа, 4 и половина. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2006, бр. 49;<br>
<i>Моята гледка-сувенир от склада е служител, провесил потни къдрици над един грамадански съд, в който се белеят познатите стиропорени бъбречета. Човекът <b>поглежда</b> продуктовия код на екрана, намира по рафтовете съответния фотоапарат, слага го в кашон и с една ръчка пуска дъжд от белите неща върху него, за да го обезопаси за бъдещото транспортиране. После го слага на поточната линия и се взира в екрана за следващата поръчка отгоре. И така цял ден. Година след година.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2006, бр. 50;<br>
<i>Ако четяхте тези редове миналия петък, със сигурност нямаше да се налага да <b>поглеждате</b>  дали  автомобилът ви все още е там, където сте го паркирали. Сега пак е добре да хвърляте по едно око през прозореца дали случайно Принца, Капитана, Дебелия, Катерицата или Турчина не са харесали колата ви.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2006, бр. 50;<br>
<i>Слизам. След десет минути той се появява, <b>поглежда</b> зад гърба си и криейки се някак си по детски, влиза в стаята. Преди да започнем разговора, той споменава неколкократно датата 20 декември...</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2006, бр. 50;<br>
<i>Не сядам, просто няма време. Казвам съвсем откровено, аз не зная как минават часовете, не <b>поглеждам</b> часовника и колегите ми ми напомнят, че може би трябва да хапна.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2006, бр. 52;<br>
<i>Досега  полето  на  изява  на  новите  завоеватели бе предимно в развиващите се страни от Африка, Близкия изток, Азия и Латинска Америка, но те все  посмело  <b>поглеждат</b> и на Запад към големите корпорации.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2006, бр. 52;<br>
<i>Трансграничните престъпления като киберпрестъпленията и контрабандата остават основни заплахи пред глобалната икономика. Беззаконията и нередностите в интернет бележат рекорден ръст и има данни да се смята, че терористичните мрежи започват все посериозно да <b>поглеждат</b> към световната мрежа за свои цели. Рекорден ръст отбелязват и нарушенията срещу авторските права. Контрабандата в световен мащаб пък е нараснала с осем пъти от 1990 г. насам и нанася загуби на стойност 500 млрд. долара годишно  между 5 и 10% от световната търговия. Трафикът на хора е особен случай,</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2006, бр. 52;<br>
<i>КОГАТО  виждаш дните си преди в тъмното на стаята, но <b>поглеждаш</b> с отворени очи, може и не широко, просто отворени, към светлия процеп в нея, съвсем малък, но все пак светъл, леко в далечината, но обозрим, образът е размит, но е там, виждаш го, тръгваш към него... значи знаеш  идва онова, или поне част от него, което го е нямало. Или пък просто не си успял да го видиш. Сега е възможно. Само очи ти трябват. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 2;<br>
<i>лед като съобщи в средата на 2006 г., че задържа за неопределено време изпълнението на намеренията си за експанзия в България, германският дискаунтър Lidl обяви в началото на тази година, че отново <b>поглежда</b> към българския пазар, съобщи специализираното издание Emerging Markets Daily News.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 3;<br>
<i><i> лямата грешка, която е допусната  в  последните  четири  години. Грънчаров все още <b>гледа</b> през прозореца, но найнакрая <b>поглежда</b> към нас и отговаря: „Найголямата ни грешка беше да си помислим, че можем сами да се справим с проблемите си.“ </i></i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 6;<br>
<i>Докато румънският потребител е привлечен от магазините,  българските производители пък <b>поглеждат</b> към румънския пазар   той е почти три пъти поголям от нашия, а стоките ни са забележимо поевтини. Анка споделя, че я търсят и за преводач на мениджъри, които преговарят с румънски партньори. Тя допълва, че има и бум на регистриране на наши фирми там заради облекчената процедура и привилегиите за малкия и средния бизнес. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 8;<br>
<i> от камера, която ви показва дали отзад има предмети, както и траекторията, в която отива автомобилът. Така вече не се налага дори да <b>поглеждате</b> назад.   </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 11;<br>
<i>причина те <b>поглеждат</b> към нововъзникващите пазари, където натрупването на състояние от местни предприемачи достига колосални размери. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 17;<br>
<i>„Уф, да. Точно това приключвам днес“, вдига глава гжа Димитрова, когато я питаме как върви пробният модел за диференциация на учителските заплати. „Пиша доклада до министерството“, и тя поема дълбоко въздух, „за апробацията на критериите и показателите за оценка на трудовото изпълнение на учителя за определяне на динамична добавка към основната заплата“. Мариана Димитрова много държи да ни прочете на един дъх това изречение от заповедта на зам.министъра на образованието Кирчо Атанасов. След което ни <b>поглежда</b> съзаклятническинадочилата си и разтяга устни в тънка усмивка.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 20;<br>
<i> възраст, с добри очи и тих глас. Поглежда я тя кротко, прониква в душата й и с благия си глас изброява всичките й тъжни обстоятелства. И й предлага помощта си на енергийно ниво. Налагало се първо да изчисти себе си от демоните и после да се захване със злите енергии на майка си и сестра си. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 27;<br>
<i>Зарко подпира лактите в коленете си, <b>поглежда</b> първо клиентката си, а после се обръща към нас. „И аз не съм взел решение. Но нищо не е невъзможно.“ ? K</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 28;<br>
<i>Често пъти, когато хората от Западна Европа <b>поглеждат</b> към новите членки на ЕС, корупцията изглежда като найголемия проблем на тези държави. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 29;<br>
<i>си <b>поглеждате</b> часовниците и да пъшкате, докато той се изказва, найдобре е да въведете вътрешен правилник за поведение на подобни събирания. Така ще можете лесно да го прекъсвате, като му казвате коя точка нарушава.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 32;<br>
<i> пъти. Обективно има причини за голям интерес. На пазара има много свободни средства, след като и пенсионните, и взаимните фондове се развиват бурно, а и чуждестранни играчи все почесто <b>поглеждат</b>  към  България  като инвестиционна  възможност. Същевременно пазарът напоследък отбеляза впечатляващ растеж, който изкачи цените на публичните компании на доста високи нива и това направи новите алтернативи привлекателни. Допълнителен стимул е и добрата доходност, която донесоха някои от поголемите IPO от миналата година, като например „Химимпорт“ и „Монбат“.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 33;<br>
<i> на градината Румяна Неделчева. И <b>поглежда</b> към разрушенията в детската градина, която носи иначе хубавото име „Слънчево детство“. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 35;<br>
<i>Високо над главите ни висят огромни екрани, на които танцуват абстрактни визии  компютърни анимации и лупирани до безкрай, съвършени в своята безмисленост кадри от стари чернобели филми и съветски мултипликационни сериали. Някои от хората в залата дори не ги <b>поглеждат</b>, други не откъсват поглед от тях.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 37;<br>
<i>„Всеки път, когато <b>поглеждах</b> нагоре и виждах Тайгър в ложата, се опитвах да се концентрирам и да играя подобре. В четвъртия  финален  сет  вероятно  съм  се  чувствал така, както той преди последната дупка на игрището  за  голф“,  каза  тогава  Федерер.  Впоследствие срещите на двамата зачестиха  например през  март  въпреки  силния дъжд Уудс и съпругата му Елин изгледаха победния мач на Федерер над Сам Куири във втория кръг на турнира „Маями мастърс“. Голфър номер едно обаче  пропусна тазгодишния финал на US Open, тъй като беше зает със спечелването на поредната си титла.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 45;<br>
<i>„Ето, министър Джевдет Чакъров ме <b>поглежда</b> с едно око някой път за решаването на кризата с боклука. И за него от сутрин до вечер съм готов да сипя хвалебствия само и само да продължим в тази посока да работим. А БСП? По неблагодарни от тях не съм виждал!“ Бойко Борисов,</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 46;<br>
<i>в „Тайм“ е изстреляла кариерата му. Примамката е ексклузивитет на новината, която ще й подари  нова стратегия за победен край на войната с терора. Същественото в нея е, че загубите нямат значение. Тя го пита кога започва, той <b>поглежда</b> победоносно часовника  преди 10 минути. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 48;<br>
<i>Оптимистично настроените технологични маниаци  обаче  пренебрегват тези забележки и <b>поглеждат</b> на джаджата от друг ъгъл. „Има два вида ревюта на Kindle  от хора, които не са докосвали устройството, и от такива, които са“, пише на своя блог известният интернет визионер Гай Кавазаки и попадайки в групата на тествалите джаджата, изказва своето позитивно мнение за нея. Изключителна мобилност, безжична връзка чрез EVDO технологията (3G стандарт за мобилни комуникации, разпространен в САЩ) са сред плюсо</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 48;<br>
<i>Питам ги кой е първият им спомен за смъртта... Поглеждат ме както вие ме гледате сега. Веднага им става ясно, че това няма да е обикновено задаване на въпроси и че аз ще се опитам да вляза много дълбоко в душите им. Когато се притесняват, ги карам заедно да седнем на пода  това сваля много напрежението и границите. Не се притеснявам да използвам всякакви методи, за да ги предразположа. Записвам във всеки един момент  в колата, на улицата, в дома им... </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 51;<br>
<i>Вървя и си мисля. Сещам се за съня си. Лесно намирам заведението. Тя пак е там. Заставам до стола, събличам палтото си и се настанявам. На бара пред мен стои бутилка тъмна бира. Докосвам я, усещам, че е топла, и <b>поглеждам</b> момичето. Усмихва се приветливо и </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 4;<br>
<i>„Технописецът е човекът, който  <b>поглежда</b>  отвън,  през очите на потребителя и задачата му е да обработи и поднесе информацията във вид, който съответства на техническите познания и нужди на този потребител“, пояснява Кирицова. Той трябва да установи целевата група, да извлече необходимата информация и да я преведе на разбираем и достъпен език. За крайния потребител всичко трябва да е обяснено по найпростичкия начин, защото, ако не намери информацията, която му трябва, и то достатъчно бързо, той се отказва, по</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 4;<br>
<i>Запитан  за  найголемия  си недостатък и найголямото си предимство, самият той се <b>поглежда</b> отстрани така: „Понякога се колебая твърде много, преди да взема решение. Но когато го взема, мисля, че съм последователен. Когато си поставя цел, не се отказвам. Спортът ме е научил колкото и да е тежко, да водя битката до финала, без да намалявам темпото“, казва някогашният национален шампион по канукаяк на България. Q K</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 9;<br>
<i>ВИЖДАШ НЕДОСТАТЪЦИТЕ НА ФИЛМА. ЗНАЧИ, ОТ ЕДНА СТРАНА, Е УДОВЛЕТВОРЕНИЕТО, ЧЕ СИ ГО РЕАЛИЗИРАЛ. А ОТ ДРУГА СТРАНА, НЕ Е ТОВА, КОЕТО СИ СИ  ПРЕДСТАВЯЛ? Така е, наистина. Всъщност не само този филм, по принцип е така с мен. То е като пъзел  както и да го редиш, все остава някакъв Х, който не можеш да разрешиш. Колкото повече напредваш, толкова повече подпочвени води се отварят. Единствено категорично нападнатите ми филми са найясни и хубави за мен. Тях понякога си ги <b>поглеждам</b> за какво става дума. И понеже изхождам от намеренията ми,</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 10;<br>
<i> Не, тук не живее професор Живков  отговаря тя и <b>поглежда</b> към Виктор, а той седи неподвижен на дивана, вперил поглед в телевизора.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 10;<br>
<i><i>Нарочно казва добър вечер, а не здравей. Милена дори и не го <b>поглежда</b>. Стои прав до нея. Иска да я заговори, да я попита нещо. Може би трябва пак да й обясни, да й каже, че не е така, както пишат вестниците и както го предадоха по телевизията, но знае: ще й разкаже пак всичко, а тя ще го слуша  и ще продължава да го <b>гледа</b> с презрение и омерзение. Стои прав по средата на хола като паметник. Не знае какво да прави. Поскоро не му се прави нищо. Не му се <b>гледа</b> телевизия, не му се слуша радио, не му се чете. Плъзва поглед към холната масичка и забелязва на нея вестник. Един</i></i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 10;<br>
<i>Милена обръща леко глава и го <b>поглежда</b> с презрение. Виктор се изправя до нея. Иска да й повтори, че цялата тази кампания срещу него е долна клевета, организирана ловко от негови недоброжелатели, които искат да го провалят, да разбият живота му, да го унищожат. Минава му през ум, че думата искат не е точна. Той е вече унищожен. Животът му е разбит. Семейството му е разсипано. Замисля се какво още го очаква. Има ужасното усещане,</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 10;<br>
<i>й е влажна, значи е минала и през банята. Облечена е и е готова за излизане. Виктор сяда мълчаливо и запалва цигара. Поглежда през прозореца. Днес времето е поясно. Тежките облаци са се поразсея</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 11;<br>
<i>Според  експерти  след присъединяването на страната ни към ЕС все повече големи международни вериги <b>поглеждат</b> с интерес към българския пазар. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 11;<br>
<i>да се стоплят, разравям пясъка с крак, надали ще открия нещо, отново <b>поглеждам</b> в далечината, където изчезна тя. Няколко чайки се гонят в небето, аз се обръщам и бавно се отдалечавам.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 15;<br>
<i>чак до площадка за наблюдения „Орфей“. Последните метри усилия са възнаградени, когато сме на края на скалата и <b>поглеждаме</b> пред нас. Панорамата е уникална  билата на Родопите, изпъстрени със зелени и сиви петна, в далечината едва се вижда Смолян, нагоре  само синьо небе и въздух. Слънцето изчезва, ние забързваме надолу по пътя обратно. Минаваме през още две площадки за наблюдение  „Стражите“ и естествено „Евридика“. Спираме за минута на всяка и се заричаме отново да се върнем тук.                 </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 16;<br>
<i>Пак <b>поглеждам</b> огледалото, само че леко под ъгъл. Продължава да спи. Изглежда голям и безпомощен. Мъжете са толкова безпомощни, особено след секс. Хрумва ми да го убия. Найсигурният начин да убиеш някого е, докато  спи. Няма смисъл. Ще се изцапам, а пък не искам да съм нацапана и грозна. Все пак днес е 13ят месец.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 17;<br>
<i>Камерата преминава от лицето към стаята, обхожда столовете, масата с подредените върху изкуствена трева боядисани яйца и се връща отново на лицето. Ирина реже една пържола. „За детето е“, казва тя и се усмихва. Поглежда леко над очилата, после продължава.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 17;<br>
<i>Сестрата решава да опита. На следващата тема просто замълчава и когато разговорът спира, подхвърля своята тема. Всички започват да я обсъждат. Става весело. Всеки се смее. Майката <b>поглежда</b> сестрата, намига и казва: „Видя ли сега!“ Става още посмешно. Темата е минала, обаче е някак смешно.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 17;<br>
<i>„Найважното в живота е... найважното в живота е да си жив и здрав“, казва момченцето и <b>поглежда</b> в камерата.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 21;<br>
<i>И какво ще правиш с живота си? Ча <b>поглежда</b> нагоре към върховете на дърветата и ми казва за мечтата си да има хубава каменна къща,</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 27;<br>
<i>тов терен, с пълна инфраструктура и найвече гарантирано скоростно строителство на нужния цех или завод. Администрацията разчита основно на маркетинг „от уста на уста“. И всяка следваща компания в Раковски е поизвестна и поголяма от предходните. Сега остава моделът да бъде повторен и от други общини, а чуждите инвеститори да <b>поглеждат</b> все почесто към България.       КОМПАНИИ   52</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 27;<br>
<i> наоколо  стари фургони и каравани, висок ръждясал стол  някога използван от спасител, захвърлена табела „Къпането забранено“, изгнили плавателни съдове, боклук... „Дано съседите от юг не <b>поглеждат</b> често към Европейския съюз“, мислим си, без да сме съвсем наясно, че ни очаква тинята на средното Черноморие.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 28;<br>
<i>Наймрачни са прогнозите  за  възвращаемост от инвестиции във ваканционни  имоти    особено в някои зони по морето и в  Банско.  Там  голямото предлагане и отдръпването на британските купувачи се усети още в края на миналата година и засега няма признаци на възстановяване на цените. Вероятно затова все почесто българи <b>поглеждат</b> като вариант за инвестиция и към съседни пазари  в Северна Гърция, Черна гора и  други  средиземноморски държави. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 31;<br>
<i><i>Питам Педро и Илия дали някога ще престанат да се гмуркат. Илия отговаря ясно: „Гмуркането е пристрастеност. Още първия път, когато сложих маска и <b>погледнах</b> под водата, си казах, че това е нещо невиждано. Нещо много красиво, което не трябва да пропускаш. И оттогава моят живот е свързан с морето. Щастлив съм, че работата и хобито ми са едно и също нещо. За мен това е сбъдната мечта.“ Като чува това, Педро се разсмива, <b>поглежда</b> към залива и дръпва от цигарата си. </i></i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 33;<br>
<i>Грузинският парламент гласува дали да нападнат Русия.  Всички вдигат ръка „за“ само Давид Баранидзе не. Депутатите го <b>поглеждат</b> укорително.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 33;<br>
<i>Неразумното сърфиране чрез мобилен достъп е равносилнонакачването в такси в произволен черноморски курорт, където цените варират между 5 и 9 лв. на километър, а средната скорост е приблизително 140 км/ч. И докато при такситата е сравнително лесно да избегнете неприятни ситуации просто като <b>поглеждате</b> тарифата и брояча всеки път, когато се качите, при услугите за мобилен интернет обикновено ситуацията е доста поусложнена. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 35;<br>
<i> има повече компании. Когато обаче развитият свят навлезе в дълбока криза, е трудно да се намерят желаещи за публичност. Тогава  нормално  борсовите оператори <b>поглеждат</b> към съседните територии за лесна плячка. Още от времето на кръстоносните  походи  традиционната посока затова е била на изток. И сега не е изключение. Тази тенденция накара операторите на борсите  на  някои  страни  в Централна и Източна Европа да заходят с различни маневри и стратегии с цел да извлекат максимална полза от настъпилата ситуация на пазара, а в Прага и Варшава дори се стигна до решения за продажба.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 35;<br>
<i>В опитите си да поддържам прилична фигура за плажа осъзнавам, че никога не съм <b>поглеждала</b> менюто от десерти, така че не мога да ви изкуша. Но ако има нещо, за което да критикувам „Кариби“, то това е, че нямат сносна тоалетна. Но тъй като съм във ваканционно настроение, няма да правя проблем от това.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 36;<br>
<i>на брега на Тихия океан и реве, та се къса в посока на изток: Изверги! Гадове! Бееееедняяяци! Да, бедняци!!!! Голгъзци!  Приближава  се към  него  един  руснак и вика: Що така викаш, там  е  Америка,  богата страна, що за глупости! Чукчата спира за малко, <b>поглежда</b> го с тъжен поглед и пак почва да реве: Бедняци, Бедняци! Аляска  купихте,  а  Чукотка не можахтеееее... Бедняциииии гадовеееееее!..... </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 36;<br>
<i>Концертът взе, та не се отмени, и ние взехме, та отидохме, така, скептично казано, защото хич не ми се мърдаше от „Смокини“. Разходихме се из града за загрявка. Страшна бутаница. Напълно съм отвикнал. Какво правят всички тези хора в този малък град. Почиват. Почиват си, като се бутат един друг. Поглеждам небето  мрачно</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 37;<br>
<i>Остатъка от следобеда изкарваме под дебелите сенки в двора на малко хотелче в село Дебнево. До нас бавно излива водите си Видимската река, ние сме единствените посетители. От време на време се появява по някой рибар, а ние завистливо <b>поглеждаме</b> към живарника му, пълен с прясна риба. Полезна информация:</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 45;<br>
<i>Най-големият психологически проблем на хората с кожни проблеми е да се <b>поглеждат</b> да се мажат с крем    СНИМКА: J. DAVID</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 45;<br>
<i>[square6] Този служител е станал по-оп-итен и най-вероятно е продължа-вал да <b>поглежда</b> обявите на ком-панията. Т.е. той определено е с амбицията да направи кариера и добри пари. Вие казвате, че е ста-нал  най-добрият,  е...  трябвало  е да му предложите нещо повече, т.е. да му покажете, че сте забеля-зали неговия напредък.  Явно, че трябва да прецизирате и договора с клиентите си. По някакъв начин да ги „помолите“ да спазват изис-кващата се етика за посочен пери-од.  Трябва да преосмислите и ва-шите вътрешни правила и отноше-ние. Днес е много важно да нака-раш служител да се чувства важен </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 45;<br>
<i>С ТЯХ? Той е много готин мъж, много освободен и забавен - винаги се шегува. А Даниъл Крейг е ужасно добър актьор - професиона-лен и концентриран. Напълно е отдаден на ролята си. Той е като самия Бонд. Даниъл е и много силен. Когато снимахме заедно екшън сцените, винаги ме успокояваше, че всичко ще е наред, а самият той изглеждаше, сякаш не му пука. Поглеждах го и си казвах: „ОК, всичко ще е наред. Щом Даниъл смята така, всичко ще мине добре.“ Беше удоволствие да работя с него, той ми помагаше изключител-но много.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 46;<br>
<i>Двамата все пак не прекарваха цялото си време на тавана. Всеки ден излизаха и всеки път се учудваха от мащабността и светлината на заобикалящия ги град. Хората, които срещаха, излъчваха едно сияние, сякаш облъчени от радиация, а те двамата бяха като светлосенки сред тях. Заради това много художници искаха да ги рисуват. Така си изкарваха парите за наема и храната. Той го правеше по-рядко, защото работеше и като журналист в един столичен вестник, а трябваше освен това да пише романа си, но тя позираше всеки ден. Вече дори не <b>поглеждаше</b> готовите картини. Просто вземаше парите и си тръгваше.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 47;<br>
<i>Това финансистите наричат с неочаквано простичката за техния жаргон дума риск и го изчисляват с различни коефициенти. Доскоро пазарите бяха в подем и инвеститорите не обръщаха голямо внимание на риска. Сега обаче ситуацията се промени и вече може би не е лоша идея да <b>поглеждате</b> не само към миналата доходност, но и към бъдещия риск, който поемате. За целта е нужно просто да сравните коефициентите, които взаимните фондове вече публикуват ежедневно, а пенсионните ще са задължени да включват в рекламните си материали от началото на 2009 г.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 48;<br>
<i>Няколко минути по-късно пияницата влетява през задния вход. Разбива се в бара като свален месершмит и <b>поглежда</b> бармана.  Едно малко!</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 48;<br>
<i>След още няколко минути, пияницата отново щурмува бара, този път през кухненската врата. Строполява се пред бармана, който продължава да чисти чашите, и го <b>поглежда</b> в очите. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 48;<br>
<i>Хората завещават след себе си провалени бракове, рак на простатата или панелни апартаменти, покрити с китеници. От мен ще останат само 20 броя нокти с безцветен лак. Поглеждам ги,</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 50;<br>
<i>Малко по на запад от Индия, целият арабски свят също се отдава на 40-дневни пости по време на  религиозния празник Рамадан, отбелязван два пъти годишно. В продължение на един месец мюсюлманите се задължават да постят от изгрева на слънцето до залеза, като това включва не само пълен глад и жажда (освен вода), а и въздържание от пушене и сексуални контакти. Според Корана това включва и да не се <b>поглежда</b> жена, така че в по-ортодоксални общества мъжете извръщат поглед, когато им се наложи да контактуват с жени.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2004, бр. 33;<br>
<i>Мустафа определя факта, че решава да напусне Сърница, като основна причина за бъдещите си професионални неуспехи. В жалбата той твърди, че именно Муафак ал Асаад е наредил "да не бъда назначаван на работа независимо в коя джамия". По твое време Муафак появяваше ли се в училището в Сърница, питаш. "Ами как <b>поглежда</b> те Мустафа с широко отворени от учудване очи. - Той все там седеше." </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2004, бр. 41;<br>
<i>По принцип обяснението за различията в двата индекса е във факта, че те <b>поглеждат</b> на конкурентността от два различни ъгъла и в различен период от време - докато за СИФ са важни дългосрочните ефекти, консултантите от A.T. Kearney се интересуват от краткосрочните възможности. Изследването на СИФ обхваща данните и от такива институции като ЮНЕСКО, а консултантите от A.T. Kearney се интересуват само от мнението на бизнес лидерите. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2004, бр. 48;<br>
<i>се дължи не толкова на ниския социален статус, колкото на липсващата потребителска култура. Повечето от клиентите <b>поглеждат</b> първо цената, а чак след това търсят информация за продукта. Хората, които купуват чаршафи и ризи за 1 лев, никога не биха купили нещо по-добро, дори и ако имаха достатъчно пари. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2005, бр. 17;<br>
<i>За интервюто с него сядаме на пейка в парка в един от първите наистина топли дни. Той пали цигара (с тютюн :-), поема дълбоко дима и <b>поглежда</b> в очакване на първия въпрос. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2005, бр. 18;<br>
<i>Това ми състояние продължи около две седмици, след което започна да затихва, количеството погълната бира и ядки да намалява, докато не се върнах в обичайния си ритъм на живот. С изключение на сънищата. Почти всяка нощ сънувах един и същ сън: Стоя си на някаква мизерна уличка и се крия сам от себе си. Ей така, озъртам се през ъгъла да не би да се появя отнякъде и да се видя. И в един момент <b>поглеждам</b> към ръката си и виждам в нея цигара, която съм изпушил до половината. И си казвам: „Абе, Лазаре, как може да си такъв лигльо и да не можеш да спреш цигарите. Мухльо такъв.“ </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2005, бр. 27;<br>
<i>Ако сте гледали „Прет-а-порте“ - филма на великия холивудски демитологизатор Робър Олтман, няма как да не помните иронията, с която той <b>поглежда</b> към света на модата. Истерични манекенки, рафинирани и съвсем откровени интриги зад кулисите на подиума, псевдолюбовни и псевдоприятелски отношения и един-единствен бог, когото всички почитат - Суетата. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2005, бр. 37;<br>
<i>Дори знаменосците на училището Цвети, Гергана и Денис, оправяйки униформите си, <b>поглеждат</b> озадачено след въпроса от какво още има нужда училището им. „От нищо, и така си ни харесва.“ Дреболия е, разбира се, да се взираш в чиновете, несменяни 20-ина години. В матираните плочки, придаващи леко застрашителен вид на училището, подобен на болнично заведение. В поувехналите аспарагуси. С всичко това наистина по-лесно се свиква, отколкото със сладникавата миризма на тиня и мухъл. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2005, бр. 38;<br>
<i>Понеделник вечер. Мъж и жена пазаруват в квартална софийска бакалия. Докато съпругата плаща на касата, мъжът се спира до щанда за списания и трескаво започва да преравя купчината от издания. „Имате ли съботни вестници“, обръща се той към продавачката. Тя го <b>поглежда</b> учудено. Повечето от клиентите също недоумяват защо на някой може да му трябват вестници отпреди два дни. В този миг мъжът се натъква на стар брой на вестник „Доктор“, в който има филм на DVD. „Този го имаме“, скастря го жена му и мъжът разочаровано го връща на мястото му. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2005, бр. 50;<br>
<i>Дори и когато е насаме със съпругата си пред телевизора, той пак не смее да гъкне. Само щом си отвори устата, жена му го сръгва в ребрата и го <b>поглежда</b> със свирепо изражение. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2005, бр. 50;<br>
<i>Човек започва да пише книга, когато осмисля живота си и <b>поглежда</b> назад. Рядко някой с друга професия, който не е писател, издава книга на такава възраст. Това ми е интересно. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2005, бр. 50;<br>
<i>„Къде се дяна моята приятелка?“ - запитах се отчаяно. Пенелъпи, която дори не <b>поглеждаше</b> годежните пръстени в бижутерийните магазини, защото всички си приличали, същата тази Пенелъпи, която само преди три месеца се подиграваше на наша колежка, задето се е сгодила във файтон, изведнъж се беше превърнала в застрашително копие на бъдеща степфордска съпруга.* </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2005, бр. 51;<br>
<i>Милена Попова: Аз само за лоши реклами се сещам: да заколим прасето, Мара Отварачката... Последните реклами за банката, която е винаги до вас и те втриса - <b>поглеждаш</b> банката отзад ли е, защото тя винаги е до тебе? (Весело оживление.) Но най-лошата реклама и най-ефективната беше голият задник на Азис тази година. Това беше факт. Тя му докара два пъти повече хора на стадиона, отколкото той очакваше. Тези плакати бяха малко преди концерта му. Цялата кампания по свалянето, това, че гледал към паметника на Левски и т.н., направи това. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2006, бр. 2;<br>
<i>Ако пък салоните са отделни, върху характерния стикер със задраскана цигара е разположен класическият черен пепелник, пълен с фасове. Често, ако попиташ има ли места за непушачи, момичетата зад бара те <b>поглеждат</b> стреснато (вероятно заради асоциация с контролиращия орган). Когато се поуспокоят, някои честно си признават, че всъщност няма място за непушачи и „не знам да е минавала проверка“. Други троснато ти сочат фомалното отделение за непушачи, с разположените върху масите пепелници. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2006, бр. 7;<br>
<i>Г: Да показвам, че държа на нея, че я обичам, че не се интересувам от други жени... ммммм... да не <b>поглеждам</b> към други жени изобщо, да не звънят дори да ме търсят. Някъде на втората седмица тя започва да се чувства несигурна. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2006, бр. 11;<br>
<i>Много приятно се изненадах от новата версия на „Капитал”. За мен вестникът е значил винаги много. Чета вестника някъде от началото на 1997 г. и май не съм пропускал брой. Много е важна вашата гледна точка за мен - гледната точка на вашия екип, политиката на вестника. Мога смело да кажа, че израснах с вас, научих се да <b>поглеждам</b> на всичко, което се случва, под друг ъгъл, избягващ популистката страна на дадено събитие. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2006, бр. 15;<br>
<i>Гледайки към коня, Богдан прави бърза асоциация и обръща глава. „Видя ли вече „Дачия Логан?“, пита той и ме <b>поглежда</b> с блеснали очи. Кимвам и се засмивам - само ден по-рано един германец се дивеше на гордостта на източноевропейската автоиндустрия. „Чудно ми е що за таратайка е това, каза ми Йенс в една мюнхенска бирария, но цената й е непобедима. Идеална е за най-изпадналите германци.“ </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2006, бр. 17;<br>
<i>Докато седим в кабинета на д-р Златев, без да чука, вътре влиза костюмиран млад мъж, <b>поглежда</b> и казва, че ще дойде по-късно. Медицински представител на фармацевтична компания, отгатваме правилно ние. Питаме дали компаниите си плащат на поликлиниките за многото реклами на лекарства по коридорите. Даже гардеробчетата за дрехи са облепени със стикери. „А, не, поставят си ги“, отвръща докторът. Медицинските представители минават всеки ден по двама-трима, лекарите са напълно наясно с новостите - проблемът е, че ако изпишат ново скъпо лекарство, пациентите нямат пари да си го купят. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2006, бр. 19;<br>
<i><i>Ходи на кастинги и след всеки кастинг се връща все по-отчаяна и по-отчаяна. Сега седи и <b>гледа</b> снега, който вали, мекия и безшумен сняг, който се върти в забавен кадър. Мълчанието е стиснало гърлото ми като че ли някой ми е сложил примка и се готви внимателно и педантично да я стегне. Ставам, приближавам се до Сия и плахо погалвам меката й като кадифе коса. Тя обръща глава, <b>поглежда</b> ме, сякаш се събужда. От очите й като от локва изтича онази тъга, която не мога да изтрия, не мога да измия, нито да я лисна навън като леген с мръсна вода. </i></i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2006, бр. 34;<br>
<i><i>Започват да си пишат с топлота и откровеност и за неангажиращи неща около къщата. Тя например му се извинява за следите от кучешки лапи по мостика. Следи няма, той <b>гледа</b> в неведение, докато в същия момент кучето не прецапва през кутията с боя... Тогава <b>поглежда</b> датата на писмото - нейното време е 2006, неговото е две години преди.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;1998, бр. 49;<br>
<i>- Какво е това тъпо заглавие? - <b>поглежда</b> го укорно редакторът на газетката. - Заглавието трябва да хваща читателя за гушата! </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 6;<br>
<i>Докато румънският потребител е привлечен от магазините, българските производители пък <b>поглеждат</b> към румънския пазар - той е почти три пъти по-голям от нашия, а стоките ни са забележимо по-евтини. Анка споделя, че я търсят и за преводач на мениджъри, които преговарят с румънски партньори. Тя допълва, че има и бум на регистриране на наши фирми там заради облекчената процедура и привилегиите за малкия и средния бизнес.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 11;<br>
<i>Германските гиганти Мercedes, BMW, Audi и Porsche разчитат много на вътрешния си пазар, където една на всеки три продадени коли е луксозна марка (в сравнение с една на десет в друг голям пазар - САЩ). Производителите се надяват и други страни да последват германския пример, но шансовете за това не са големи. По тази причина те <b>поглеждат</b> към нововъзникващите пазари, където натрупването на състояние от местни предприемачи достига колосални размери.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 17;<br>
<i>"Уф, да. Точно това приключвам днес", вдига глава г-жа Димитрова, когато я питаме как върви пробният модел за диференциация на учителските заплати. "Пиша доклада до министерството", и тя поема дълбоко въздух, "за апробацията на критериите и показателите за оценка на трудовото изпълнение на учителя за определяне на динамична добавка към основната заплата". Мариана Димитрова много държи да ни прочете на един дъх това изречение от заповедта на зам.-министъра на образованието Кирчо Атанасов. След което ни <b>поглежда</b> съзаклят¬нически над очилата си и разтяга устни в тънка усмивка.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 27;<br>
<i>Зарко подпира лактите в коленете си, <b>поглежда</b> първо клиентката си, а после се обръща към нас. "И аз не съм взел решение. Но нищо не е невъзможно."</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 33;<br>
<i>Не по-малко чудо е, че в деня на трагедията детската градина била празна. Затворили я няколко дни преди това, за да я ремонтират, и това спасило живота на децата. Голямата вода удря следобед - точно когато те обикновено са по леглата за следобеден сън. На първия етаж били яслите. "Най-малките щяха да се издавят, докато спят", проплаква директорката на градината Румяна Неделчева. И <b>поглежда</b> към разрушенията в детската градина, която носи иначе хубавото име "Слънчево детство".</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 44;<br>
<i>Излизаме от училището, за да се върнем към "Петър Берон." Хората със списъците отново са отпред. Снимаме ги в движение. Виждат ни и започват да крещят. Изчезваме бързо - цивилните полицаи, едва ли биха рискували да ни защитят. Оставяме нашия гид в училище "Неофит Рилски". Марио е още там и наблюдава. Поглеждаме закачената бюлетина. Около номер 7 се е образувало черно от пръсти кръгче.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2007, бр. 48;<br>
<i>Питам ги кой е първият им спомен за смъртта... Поглеждат ме както вие ме гледате сега. Веднага им става ясно, че това няма да е обикновено задаване на въпроси и че аз ще се опитам да вляза много дълбоко в душите им. Когато се притесняват, ги карам заедно да седнем на пода - това сваля много напрежението и границите. Не се притеснявам да използвам всякакви методи, за да ги предразположа. Записвам във всеки един момент - в колата, на улицата, в дома им...</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 9;<br>
<i>Така е, наистина. Всъщност не само този филм, по принцип е така с мен. То е като пъзел - както и да го редиш, все остава някакъв Х, който не можеш да разрешиш. Колкото повече напредваш, толкова повече подпочвени води се отварят. Единствено категорично нападнатите ми филми са най-ясни и хубави за мен. Тях понякога си ги <b>поглеждам</b> за какво става дума. И понеже изхождам от намеренията ми, а не толкова от постигнатото, например филм като "Бягство в Ропотамо" срам ме е да ти кажа колко ми харесва! А критиката го утрепа...</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 11;<br>
<i>Според експерти след присъединяването на страната ни към ЕС все повече големи международни вериги <b>поглеждат</b> с интерес към българския пазар.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 49;<br>
<i>Банско вече не е малкото градче с тесните улички и схлупените къщички. „Тя, лавината, веднъж като е тръгнала, не можеш я върна“, казва Дедо Пене и <b>поглежда</b> към поредните преоданци и ингелизи, напълнили механата му.  K</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 49;<br>
<i>Стъкленият таван вече го няма не защото много хора преминаха през него, а защото повечето не <b>поглеждат</b> нагоре. Животът над този стъклен таван представлява 100часова работна седмица и никакво време за семейството и приятелите. Ако някой е тръгнал към върха, стъкленият таван не би трябвало да му попречи.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 51;<br>
<i>Лампата продължава да си свети, без въобще да й дреме. Просто си има проблем и крещи в тишината, а ехото се удря в мозъка ми и пак превърта ценоразписа. Шибаната лампичка мига на червено, сякаш напук, а аз от опит знам, че това е второто най-лошо нещо, което може да се случи с колата ми. Първото е челен удар в стълб. Поглеждам нагоре и разпервам ръце.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 51;<br>
<i> Чакам го пред работата му и превъртам станциите на радиото. Още преди да се е появил, знам какво ще ми подари - гердан или колие. Имам по едно от Италия, Непал, Рио де Жанейро, Гърция, въобще от всяко място, на което е бил. По Jazz FM звучи Sade. Sade е добре. Поглеждам часовника - 21:21. Винаги намирам нещо дяволско в това съвпадение.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 51;<br>
<i>Изведнъж ми става мило и уютно и явно при него протичат същите процеси, защото се навежда и ме целува. Усещам миризмата му - познатата, любимата, изстраданата. В първия момент се разтварям във въздуха на хиляди любвеобилни парченца, а после червената лампа светва в главата ми. Сирени вият и сигнализират тревога. Малкият ми мозък обявява аварийно положение. Теч на масло! Проклетото дяволче започва да сменя табели - 5 дни рев, 2 месеца депресия, 100 години самота. Отдръпвам се и го <b>поглеждам</b>.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2008, бр. 52;<br>
<i>"Вчера се виждах с едни деца от втори микрорайон. Искаха да се запознаем - две момчета и приятелката на едното. И те разказваха за училище. Казват: повечето учители ни четат отнякъде, дори не те <b>поглеждат</b> в очите. И ако му зададеш въпрос, го отбива по супертъп начин. За някакви двигатели ставаше въпрос, които работят на специален режим. И той попитал кога работят на специален режим и учителката казала: в специални случаи. И той питал кога, на рождени дни ли? Тя е трябвало да се обоснове, да обясни. Вместо това заплашила, че ще го изгони."</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2009, бр. 2;<br>
<i>Усещам миризмата на мухъл, която идва от прогнилата настилка зад бара. Чувам как издава бълбукащи звуци, когато барманката си тактува с крак. Не е нужно да <b>поглеждам</b> към червения плот, за да видя, че нащърбените места си стоят непокътнати. Лакът за нокти, който би трябвало да ги прикрива, е олющен. На дневна светлина, драсканиците по стените - момченца и момиченца, сякаш рисувани от четиригодишно дете върху гигантски листове от тетрадка - изглеждат абсурдно.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2009, бр. 3;<br>
<i>Гледаме Анастасия, преди да седне срещу нас, докато се отдалечава в гръб, от пантофите нагоре. Има закачливи чорапи - плътни, черни и дълги, с панделка над свивката зад коляното. Рокля с висока талия и небрежно събрана коса. Сяда и <b>поглежда</b> в камерата.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2009, бр. 3;<br>
<i>Ресторантът в Народния театър: Качваме се по стълбите до последния етаж. Влизаме в просторен ресторант с пастелен интериор и сме единствените тук. (Ако по някое време се появи сервитьор, той е почти прозрачен. Донася безалкохолни течности - вода, кафе и чай - и изчезва.) Теодора избързва напред, грабва дистанционното и изключва плазмата. Сяда до прозореца и <b>поглежда</b> носталгично към голямата тераса от другата страна на стъклото. Навън е поне -11?, както разбираме по дрехите и зачервените бузи на хората, покачени на вишката до отсрещната сграда.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2009, бр. 5;<br>
<i><i><i><i>Говорим със Свен за нощите, за антрацитния магнит на небето, приковаващ очите ни горе. Усещаме като със сляпо око светли-ната, която струи от небето и се излива по гърбовете ни, но не <b>поглеждаме</b> право нагоре, за да я <b>видим</b> чиста, както идва, а спим с очи, обърнати навътре, и <b>гледаме</b> отражения. Жалко. Нощната светлина вече съвсем сме я забравили. А в града я няма. В дъждовни нощи с пълнолуние лунната дъга се появява на тънки като конец цветни ивици, струи, когато спим, някои успяват да я <b>видят</b>, но не им е до това. Те винаги са будни по други причини.</i></i></i></i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2009, бр. 6;<br>
<i>„Защо брокерите на имоти не <b>поглеждат</b> през прозореца сутрин? Защото няма да има какво да правят следобед."</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2009, бр. 6;<br>
<i>„Защо брокерите на имоти не <b>поглеждат</b> през прозореца сутрин? Защото няма да има какво да правят следобед."</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2009, бр. 7;<br>
<i><i>Слушам задъханото обяснение на Бистра за личната ни самота, но думите звучат по-различно на покрива, на който сме. Градът също е различен, <b>погледнат</b> оттук. През април 2008 Бистра Бошнакова е запалена от Майа Праматарова, театровед и драматург на Народния театър, която от години живее в Америка,  да се включи в проекта „Покривите на София". И да направи изложба. „Чудесен повод да се откъсна от всекидневието си. Да започна да <b>поглеждам</b> нагоре не само за да проверя колко е часът."</i></i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2009, бр. 7;<br>
<i>линията на хоризонта  покривите и пространството над тях, са нещо, към което не <b>поглеждам</b> всеки ден. Избрах покривите заради предизвикателството." Бошнакова е любопитна и обича предизвикателствата. „Фотографията има уникалната способност да превърне мига във вечност, да запамети моменти, които никога няма да бъдат повторени. Няма нещо, което да ме вълнува повече от това да направя хубава снимка."</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2009, бр. 11;<br>
<i>Три месеца преди изборите Михаил Миков (виж стр. 10 -16) тихомълком започна реформа, с която за пръв път на министерството се <b>поглежда</b> като на институция от ХХI век. Тя трябва да произвежда качествен</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2009, бр. 11;<br>
<i>„Джими Хендрикс не беше само китарист - свиреше още на хармоника, на цигулка и на пиано... Но той беше преди всичко идеолог. Поколенията обаче гледат на него предимно като на материя, а не на дух, те вадят музиката му от конктекста на неговата личност, а това е погрешно за правилното й разбиране", обобщава иначе неособено разговорливият Мич Мичъл. И <b>поглежда</b> часовника си: минали са „три бири време".</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2009, бр. 18;<br>
<i>Един ляв завой и се озоваваме пред Гренландския бар. Гренландия е датска територия и много ескимоси живеят в Дания. Те са известни със своята слабост към алкохола, който по някаква ДНК причина не им действа много добре. В потвърждение две гренландски момичета излизат от бара и прекосяват улицата на зигзаг. Якоб <b>поглежда</b> часовника си и развеселено отбелязва: „Хората започват да се напиват и шоуто скоро ще започне."</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2009, бр. 42;<br>
<i>Едвали съществува по-лесен начин да опиша модерния мъж от този да застана пред огледалото с химикалка в ръка и лист на коляно, да <b>поглеждам</b> в отражението си, да записвам видяното, а после да го представя като списък, меню или каталог.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2009, бр. 43;<br>
<i>? Алеята плаче за инвестиции, но реални, с реална конкуренция. И когато реалният победител изръсил се повечко пари, ще направи така, че всички ще харесват продукта му и ще го посещават. Не, че Рапонги е лошо заведение- първо <b>поглеждат</b> каква кола паркираш и след това решават дали и къде да те настанят. А палмичките чудесно се вписват със силикона и снобарщината- ама Вие, какво искате, тези момичета трябва да са някъде през деня (стига са пазарували).             Варненец</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2004, бр. 15;<br>
<i>Понеделник. Работа. Най-сетне други хора. При това абсолютно незаинтересувани от вируса на СПИН. "Невежи", завистливо ги <b>поглеждам</b>, докато получавам умствени смущения от оня въпрос. </i><br><br>
------------------------<br>
Кеш;02-08/07/2004, бр. 26;<br>
<i>Малко са хората обаче, които <b>поглеждат</b> какво пише на опаковката. И ако това не се промени, високите стандарти, ще останат само в мечтите ни и, разбира се, в хладилните витрини на другите държави.</i><br><br>
------------------------<br>
Кеш;2004, бр. 47;<br>
<i>Още от края на септември можете да разпознаете ски-маниаците по начина, по който замечтано <b>поглеждат</b> към непобелялата Витоша. Въпреки че обикновено мислим за зимния туризъм предимно във връзка със снежните спортове, България предлага по нещо за всеки.</i><br><br>
------------------------<br>
Кеш;2005, бр. 1;<br>
<i>На четвърто място, при очертаващото се членство на страната ни в Европейския съюз и реално членство в НАТО все повече чужденци започнаха да <b>поглеждат</b> към българските имоти, като подценени в момента и със силно изразен потенциал за поскъпване. Това определи и появата на нашия пазар на купувачи и посредници най-вече от Великобритания, Холандия, Израел и Германия.</i><br><br>
------------------------<br>
Кеш;2001, бр. 9;<br>
<i>Гражданинът, който не нарушава законите, по правило не обича да има вземане-даване с властите по какъвто и да е повод. Ако види как се удрят две коли, той <b>поглежда</b> съчувствено пострадалия и бяга, за да не го разкарават после да обяснява кой какво точно е направил.</i><br><br>
------------------------<br>
Кеш;12-18/07/2002, бр. 27;<br>
<i>В кабинета на Димитрис Минас има колекция от малки автомобилчета марка "Ферари". Има и няколко красиви картини. Той признава, че ги <b>поглежда</b> сравнително рядко. Погледът му най-често е прикован в карта на България с налепени върху нея кръгчета. Това са местата, през които минава или които предстои да обхване мрежата на "ГлоБул".</i><br><br>
------------------------<br>
Кеш;2002, бр. 28;<br>
<i>Хора от бранша обаче твърдят, че са виждали заверен баланс на предприятие, в който сумата на активите не е равна на тази на пасивите. Имало дори случай на заверен отчет и баланс на предприятие за 2000 г. в неденоминирани левове, въпреки че трите нули трябваше да бъдат махнати още през 1999 г. Тези примери показват, че има одитори, които в бързината дори не <b>поглеждат</b> документите, които заверяват. А това поставя под съмнение въобще работата на дипломираните експерт-счетоводители у нас.</i><br><br>
------------------------<br>
Кеш;2002, бр. 28;<br>
<i>Крилатата фраза "Щастливите не си <b>поглеждат</b> часовника" е остаряла отдавна. Без часовник животът се превръща в хаос. Няма точна представа за времето, няма порядък. Сияние на скъпоценни камъни, ярки каишки и блестящи гривни, необичаен корпус и никаква скромност - това е модно през този сезон.</i><br><br>
------------------------<br>
Кеш;02-08/08/2002, бр. 30;<br>
<i>Към 14.30 ч в сряда на ул. "Рижки проход" в София настъпва суматоха. Млади мургави мъже, прави, здрави, са насядали пред един от блоковете на бившите виетнамски общежития и си почиват. Небето се е навъсило. Таблото с електромерите на блока е заключено с катинар. "Нема го собственикът. Ключът е у него", казва единият ром. Поглежда към телевизионните камери и казва злокобно: "Като взема една дъска и почна да млатя, ще видите дали ще снимате. И полицията няма да ви спаси. От тях ще почна."</i><br><br>
------------------------<br>
Кеш;09-15/08/2002, бр. 31;<br>
<i>- Ясно, ползва жокера "Обади се на приятел". Аз знам друг: Участникът в "Стани богат" е стигнал до горе. Компютърът му задава последен въпрос, преди да вземе 100-те хиляди - коя е любимата поза на жена му. Участникът се затруднява и казва: "Може ли да ползвам жокера "Обади се на приятел". Ти <b>поглеждаш</b> към дамата, която е в залата, и казваш: "Не е ли по-добре да поискате "Помощ от публиката"? Тези вицове между другото също говорят много за популярността на предаването.</i><br><br>
------------------------<br>
Кеш;06-12/12/2002, бр. 48;<br>
<i>След още две песни музикантите спират, за да изпушат по една цигара. Те отдавна са ме забелязали, но чакат аз да отида при тях. Бай Весо е с тъмни очила, които в началото ме заблудиха  помислих, че е сляп. Сега обаче виждам, че оглежда минувачите и отвреме навреме <b>поглежда</b> и към мен. "Журналистка ли си?"  най-накрая ме пита той.</i><br><br>
------------------------<br>
Кеш;20-29/12/2002, бр. 50;<br>
<i>Загубили време от влачене след Кръглата маса, ние пак не знаехме какво точно трябва да се направи. Граждани заговориха: "След промените нещата тръгнаха на зле!" А ние <b>поглеждахме</b> свенливо към собствените си дела и си казвахме: "Ама ние май не ги правим хубаво!" Дори започнахме да абдикираме от стореното.</i><br><br>
------------------------<br>
Кеш;2003, бр. 47;<br>
<i>- В неизбежните моменти на затруднение винаги се обръщаме назад и <b>поглеждаме</b> извървения път, за да си припомним, че, следвайки гореспоменатите принципи на работа, фирмата ни винаги е вървяла нагоре в развитието си. При нас успехът не е дошъл бързо благодарение на някакво щастливо стечение на пазарните обстоятелства, а е продиктуван от една трайна световна тенденция към повишаване на енергоефективността на производствата. Така че, макар и не толкова бързи, колкото ни се е искало понякога, успехите ни винаги са ни окуражавали.</i><br><br>
------------------------<br>
Кеш;19-25/03/2004, бр. 11;<br>
<i>Ние пък влизаме в НАТО. И приключваме преговорите с Европа! Имаме право да се самопотупаме по рамото и да си кажем браво. Но нали и на нас ни предстоят избори. Нали и ние си имаме "политически сили", дето все много милеят за отечеството. Та ето  затова моят съвет е: "Не забравяйте, господа, честичко да <b>поглеждате</b> към братята сърби, за да сте наясно какво не бива да правите."</i><br><br>
------------------------<br>
Банкер;2010, бр. 1;<br>
<i>Както немеем пред числата на желаната от магистратите сума за бонуси, с уважение <b>поглеждаме</b> към статистиката от отчета. Но въпреки това не успяваме да подавим вироглавото съмнение в тяхната съдържателност - защо, аджеба, не можем да се сетим за името на нито един герой от известните процеси, след като те са в графата "дела от особен обществен интерес"? Къде са братята Маргини, къде са "отличниците" по САПАРД Марио Николов, Людмил Стойков, къде е "любимецът" на народа Валентин Димитров-Топлото, къде са убийците на Бай Миле...!?</i><br><br>
------------------------<br>
Банкер;2010, бр. 14;<br>
<i>В известен смисъл Прохоров е старомоден като имението на Сафра - не носи мобилен телефон и твърди, че <b>поглежда</b> в ИНТЕРНЕТ само три пъти на ден, макар че има блог, който редовно обновява. Всъщност това правят сътрудниците му, които въвеждат там написан собственоръчно от Прохоров текст на хартия. В кабинета му няма компютър, а много листа и голяма чиния плодове и орехи. Съставя ежедневните си графици в голям черен бележник, където отбелязва и изпълнените задачи. </i><br><br>
------------------------<br>
Банкер;2010, бр. 16;<br>
<i>По традиция Кумари се раждат в семействата на обеднелите златари от общността невари, които живеят в долината на Катманду. Избират ги по три критерия - физически дадености, психически качества и по хороскопа им. Детето трябва да е с гладка кожа без никакви белези, с големи черни очи, бели и добре подредени зъби, нежни длани и крачета, звучен глас. Ако покрие 32-те изисквания, се <b>поглежда</b> рождената дата. Хороскопът на кандидатката за жива богиня трябва да съвпада с този на управляващия крал, а сега на президента. </i><br><br>
------------------------<br>
Банкер;2010, бр. 23;<br>
<i>"В която и точка на града да се намираме, <b>поглеждаме</b> към Акропола, за да се ориентираме.Той е нашият компас, нашето минало, той е връзката, която определя и напомня кои сме и какъв е нашият произход."</i><br><br>
------------------------<br>
Банкер;2010, бр. 25;<br>
<i>Фирмите <b>поглеждат</b> с повече увереност и към фондовата борса, откъдето отново могат да си набавят свеж капитал и да увеличат наличните си средства. През юни няколко компании вече обявиха решението си да увеличат капитала си чрез издаване на нови акции. </i><br><br>
------------------------<br>
Банкер;2010, бр. 34;<br>
<i>Разводът на Тайгър Уудс и бившия шведски топмодел Елин Нордегрен беше оформен официално в окръжния съд Бей Каунти в Панама, щата Флорида. Очевидци разказват, че по време на заседанието те не си проговорили и дори не се <b>поглеждали</b>. </i><br><br>
------------------------<br>
Банкер;2011, бр. 7;<br>
<i>- До месец ще изпратим консултанти, които ще помагат при изграждането на метрото в сирийската столица Дамаск. Имаме и други проекти в Близкия изток - Иран, Ирак, Русия, Украйна, в Сърбия участваме в няколко търга. Вече <b>поглеждаме</b> много сериозно и към Бразилия, защото програмата на тази страна за развитие на инфраструктурата е впечатляваща - ако тя наистина се реализира, през следващите десет години ще има работа за фирми от половината страни в света. </i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2009, бр. 45;<br>
<i>Спирам се на светлосиня риза и крикет пуловер, less is more все пак. Не успявам да подредя тъпите си рижи къдрици в задоволителна прическа и прибягвам до каскета. Поглеждам се неуверено в огледалото и бързам да</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2009, бр. 50;<br>
<i>Други <b>поглеждат</b> „зад оградата си", първоначално към тези обществени групи, сред които са всеки ден: работниците, местната общност. Инвестирането в човешките ресурси и в со-циално-битови придобивки е важна основа. Влагането на средства, надхвърлящи изискваните по закон, в подновяването на производственото оборудването и закупуването на нови, приро-досъобразни технологии и т.н. са друга, много важна посока, в която вървят най-вече големи-</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2009, бр. 51;<br>
<i>„След доста време, 10 години. Или 20." Поглежда строго жена си. „Защото няма друго място, където можеш да имаш такова голямо влияние за добро или лошо."</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2009, бр. 51;<br>
<i>Кашкари отива до прозореца на хижата и <b>поглежда</b> към старата конюшня. В проникващата през боровете светлина тревожният му сън изчезва. Бараката му е все още там. ? К</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2009, бр. 51;<br>
<i>В този момент си <b>поглеждам</b> часовника и осъзнавам, че момичето от моята среща ме чака вече петнайсет минути, а червеното вино е засъхнало на ризата ми и не знам въобще дали ще успея да го измия. В момента най-логичното нещо е да се върна при нея, но тъй като не знам как да се оправдая, че съм се забавил толкова много без резултат (със сигурност няма да споменавам, че някой е правил секс в тоалетната, за да не го сметне за намек), а и не искам тези петнайсет минути чакане да отидат на вятъра, накрая решавам, че е по-добре да се придържам към първоначалния си план. А има и още нещо</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2009, бр. 51;<br>
<i>„Не смяташ ли, че е малко странно, че не си го спомняш?" Той ме <b>поглежда</b> въпросително. Не разбира какво казвам. „Не знам, пич."</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2009, бр. 51;<br>
<i>Звъненето на вратата продължава, докато се боря с дизайнерското дистанционно на заемащия половин стена LED. Не знам защо толкова отчаяно се опитвам да сменя канала - сякаш това, че гледам прякото предаване от църквата е грях, а не това, че съм си викнал момиче навръх Коледа. Отварям и през вратата влиза маз-ничка жена на средна възраст с черно кожено яке и чанта с грозни халки. Поглежда ме стреснато, аз нея също. Все пак за парите, за които се уговорихме по телефона, очаквах нещо повече. Жената завърта глава на една страна като Ласи и отбелязва: „Ти не си Стефан."</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2009, бр. 51;<br>
<i>Решавам да си призная срамежливо, че досега не съм плащал за секс. Жената се кикоти и ме <b>поглежда</b> дяволито. Оказва, се че тя е само пимп - момичето ей-сега ще дойде. Аз си отдъхвам - може би все пак ще успея да го вдигна.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2010, бр. 2;<br>
<i>Гледани отстрани, балканските държави вероятно изглеждат като едни затворени в себе си сърдитковци, които само по принуда се <b>поглеждат</b> един друг. Както обобщава полякинята Ана: „Когато пътуваш по Балканите, усещането е сякаш страните нямат никакво желание за комуникация помежду си." И въпреки всички обещания за построени пътища и откриване на самолетни линии хората на Балканите още дълго време няма да могат да се срещат, без да им се наложи да заобиколят през Европа преди това. В което може би също има някакъв символизъм.  К</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2010, бр. 2;<br>
<i>След един месец забивам пирон на стената срещу вратата. Докато меря разстоянието с шивашки сантиметър, усещам, че върху главата ми пада капка. Поглеждам нагоре и виждам струйката вода, която се процежда от капандурата. Като вени на покрива. Вените на покрива се пропукват. Кап-кап. Скоро ще трябва да слагам леген. I</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2010, бр. 4;<br>
<i>След работа го вижда на отсрещния тротоар, прави се, че не я забелязва, рови си нещо в чантата, тя го подминава. Прибира се в апартамента си, слаба светлина се процежда през пердетата на прозорците, на масата има трохи от хляб, хладилникът скрибуца и се опитва да тръгне. Пуска телевизора, образите се сменят един след друг, еднакви са всичките, носят досада и скука. Поглежда в килера, там е влажно, бързо пуска пералнята, не й се стои тук повече. Притопля си яденето в микровълновата, има същия блудкав вкус като вчера.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2010, бр. 4;<br>
<i>Няколко дни по-късно напразно очаква обаждане от него. Работи мълчаливо в кафето, кичур коса е спуснат на челото й. Когато все пак се появява една сутрин, тя само го <b>поглежда</b> и започва да приготвя кафето му. Той отново си рови в джобовете, този път няма нищо в тях.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2010, бр. 7;<br>
<i>Повечето фирми, които са специализирани във фасилити мениджмънт (дейността по поддръжка на имотите), се появиха в последните две години. Освен тях на пазара има и тенденция строителни компании след предаването на жилищна сграда да предлагат на собствениците й помощ в стопанисването на общите части. Посредническите агенции за недвижими имоти също <b>поглеждат</b> към нишата дали заради спадналия брой сделки или заради нарастващия интерес към услугата професионален домоуправител.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2010, бр. 8;<br>
<i>В момента се наблюдава глобален феномен, при който хора с най-различна възраст, пол и професия все по-често <b>поглеждат</b> към играта в интернет. Според данни на CNN през 2009 г. германските потребители са изхарчили $686 млн. за онлайн игри,англичаните</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2010, бр. 12;<br>
<i>Докато отива на работа, Сенча не може да спре да мисли за скандалите с колегите си. Как ще сервира напитки на клиентите, след като се скара с някого? Когато пристига, на вратата има ръчно написана табелка „Седмица на чая". Шефът е накарал всички служители да си сложат етикети с имена от чаеното меню. „Банча", „Дракон", „Лудо манго" и „Тих лед" се въртят около масите и <b>поглеждат</b> накриво към Сенча. Дракон я пита:</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2010, бр. 14;<br>
<i>Защо <b>поглеждате</b> отново към Уолстрийт през 2008 г. пита „Венити феър". „Защото е важно. Това е колапсът на капитализма и на нашето общество", отговаря Оливър Стоун.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2010, бр. 14;<br>
<i>"Виж лихвата!", гласи с големи букви надписът на листовката, която ми пъхат в ръцете. Поглеждам изписаната голяма нула и доста по-малките деветки до нея - 0.99%.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2010, бр. 14;<br>
<i>Същата вечер в базата на провинциалния възстановителен екип в Кандахар всичко е тъмно. Когато <b>поглеждаме</b> отвъд оградите към града, него сякаш го няма. Тук-там светят въпросните улични лампи, но те са малко. Навън е пълна тъмница. Трудно можеш да разбереш дали около теб има град, или просто няма нищо. Защото в този град няма ток. Когато има, това е за не повече от час-два на ден, и то за определени квартали.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2010, бр. 18;<br>
<i>Като <b>поглежда</b> назад, Георгиев откроява три периода от развитието на веригата - от 2002 до 2004 г., когато разработват бизнеса и налагат марката; от 2005 до 2006 г., когато марката вече е позната, а веригата се доизгражда; и 2007-2009 г., в който продажбите нарастват, книжарниците се увеличават, а името на веригата става все по-популярно.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2010, бр. 18;<br>
<i>ВИЕ СТЕ МОДЕЛ, ИМАЛИ ЛИ СТЕ ЗАБАВНИ СЛУЧКИ С УХА-ЖОРИ?  При мен е сложно, защото аз винаги съм имала сериозни приятели и рядко съм оставала да си летя свободно. Винаги се е случвало така, че всички наоколо знаят за моите приятели и аз съм се плашила, че никой не ме сваля. Така някой път съм решавала да изляза нарочно без приятеля ми на място, на което няма познати, само и само някой да ме погледне, да се почувствам по-добре и да си ходя. В тези моменти винаги има някой, който ме <b>поглежда</b>, аз се чувствам по-добре и си тръгвам. И дотам.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2010, бр. 18;<br>
<i>Когато стъпвам по дървения под, малко се притеснявам, че дъските издават шум. В хотела е толкова тихо и приятно, че само за миг се пренасям в зоната на спокойствието. Инстинктивно <b>поглеждам</b> към телефона си - очаквам да няма покритие, но уви, чертичките са до горе.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2010, бр. 24;<br>
<i>В зависимост от начина на приготвяне на аспержите ще трябва да бъдат избрани и вината към ястията. Семпло поднесените аспержи с винегрет или балсамов оцет директно <b>поглеждат</b> към совиньон блан -сорт, в чиито вина понякога се открива</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2010, бр. 26;<br>
<i>Мардж може и да не е истинска, но проблемите, свързани с онзи период, когато спираме да растем и започваме да остаряваме, са съвсем реални. Психиатърът Давид Йерохам го обяснява с метафора: до средата на живота си човек се развива, катери се по стръмен хълм, трупа постижения, образование, кариера, къща, семейство. Когато стигне до върха, той вижда, че трябва да започне да се спуска и това неминуемо го променя. Темпото се забавя, приоритетите се сменят, и човекът започва да <b>поглежда</b> към часовника все по-често, независимо дали е „Ролекс" или водолазен.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2010, бр. 26;<br>
<i>Криза на средната възраст е, когато човек изведнъж <b>поглежда</b> живота си по нов начин, проумял, че вече не е млад. Виждала съм го при 30-годишни, наблюдавала съм "симптомите" и при 80-годишна жена, моята майка. Тогава човек се пита: пропилявам ли си живота? Какво значително съм направил, нещо, което да остане за следващото поколение? Нямам много време, какво трябва да променя, за да постигна нещата, които искам, преди да умра?</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2010, бр. 30;<br>
<i>Вече катерим планините към Вилафран-ка, когато един от колегите ме изпреварва с доста газ, може би преминал в ръчен режим на автоматичните скорости на се-демстепенната трансмисия. Осъзнавам, че не използвам цялата мощ на джипа, но засега оставам верен на автоматика и със страх <b>поглеждам</b> към пропастта под сер-пентините, по които се движим. Място за притеснение няма - колата лежи на пътя като залепена и уверено покорява завоите.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2010, бр. 33;<br>
<i>То е още прохождащо - в този брой (стр. 35 - 39) <b>поглеждаме</b> докъде са стигнали ентусиазмът и желанието. Основен недостатък е липсата на връзки между отделните инициативи, което е сериозна пречка пред развитието: за да се сражава успешно за място под слънцето на all-inclusive ерата, този вид туризъм ще трябва да предлага много преживявания в едно.</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2010, бр. 34;<br>
<i>„София диша" показа, че не са нужни чудеса, за да почувстваме София като нашето лично пространство. Необходимо е само свежо мислене и воля да продължим в същата посока. Защото, както пише наш читател във форума на capital.bg, „когато хората почнат да дишат и да не генерират стрес, докато стигнат от точка А до точка Б, а напротив, тогава нещата ще почнат да се случват и хората в София ще почнат да <b>поглеждат</b> навън от клетката и да виждат хубави неща все по-често". ? K</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2010, бр. 36;<br>
<i>„Посланиците на природата" се занимават със значими съвременни проблеми - биоразноо-бразие, замърсяване, глобално затопляне, изчерпващи се ресурси на земята и възобновя-еми енергоизточници, оползотворяване на отпадъците. Подобни тежки теми имат и друг ъгъл, под който ги <b>поглеждат</b> и изучават децата - с „микро" поход, в който с лупа се изследват едва забележими живи организми, с направата на макети, задвижвани със слънчеви панели,</i><br><br>
------------------------<br>
Капитал;2010, бр. 36;<br>
<i>От гледна точка на географската си експанзия компанията едва ли ще се спре. След като е монтирала стените си до Екватора, в Нова Каледония, сега девствените територии не остават много, но Пенчев <b>поглежда</b> с удоволствие и към тях. „Нямаме стена в Южна Америка и Австралия - това ми се иска да направим", лаконичен е той. Докъде ще стигнат собствениците, изкачвайки се по бобе-ното стъбло, не може да се предвиди. Но ако продължат да напредват със същите темпове, тяхната бизнес приказка може и да се нареди сред най-превежданите на света. ? К</i><br><br>
------------------------<br>
Банкер;2011, бр. 47;<br>
<i>В халфовата линия "зелените" също имат сериозно предимство. Дуетът Генчев-Дяков успешно разбива атаките на съперниците, а бившият национал често <b>поглежда</b> към вратата на съперника, като е отбелязал 4 гола в шампионата. "Моторът" в средата на терена е преминалият през "Борусия Дортмунд" Михаил Александров, активно подпомаган от бившия играч на "Левски" Мирослав Иванов. Като цяло</i><br><br>
------------------------<br>
Банкер;2012, бр. 25;<br>
<i><i>Влизате в чакалнята на столичната Централна гара. След адския пек навън ви посреща хладината,осигурена от енергийно ефективната климатична система на сградата. Поглеждате към часовника и <b>виждате</b>, че има още около 30 минути до отпътуването на влака ви за Бургас. Ето защо вадите спокойно лаптопа си и се включвате към безплатната Wi-Fi мрежа в помещението, за да проверите пощата си...</i></i><br><br>
------------------------<br>
Банкер;2012, бр. 31;<br>
<i>Дружествата вече претръпнаха от несполуките на няколко емитенти, които не съумяха да се справят с изплащането на облигационните си емисии и <b>поглеждат</b> по-смело към този начин на финансиране на проектите си. През следващите месеци се очаква и други фирми да използват този тип книжа за набиране на парични средства и впоследствие да допълват и разнообразяват портфейлите на инвеститорите.</i><br><br>
------------------------<br>
Елена Огнянова;Жената на баща ми;1986;<br>
<i>- Може би професорът щеше да те разбере и ако бе му казала, щеше да разреши да дойде свещеник - казвам, като я <b>поглеждам</b> изненадано. На болните не бива да се противоречи, това научих тук, в реанимацията на една от най-известните столични клиники. - Както влязоха при тебе седем души, можеше да влезе и осми човек.</i><br><br>
------------------------<br>
Елена Огнянова;Жената на баща ми;1986;<br>
<i>- Въздъхва чедото ми, понадига се и ме <b>поглежда</b> право в очите: "Сега идвам при тебе, казва, ти си ми майкасъздателка, ти си ми господ спасител - каквото ти ми кажеш, това ще сторя. Ако ми кажеш да се хвърля под влака - ще се хвърля, друг изход нямам, щом нямах ум в главата си да се пазя. Ако пък кажеш, ще се скрия някъде да доизнося детето, да го родя и после да го харижа на някои бездетни и петимни за дете. В тебе, майко, е и ножа, и хляба, и двата живота - ти си ме родила, ти решавай моя живот нататък."</i><br><br>
------------------------<br>
Елена Огнянова;Жената на баща ми;1986;<br>
<i>Заспали сме. По някое време, кое време беше станало не мога да ти кажа, ама някъде към среднощ, на вратата силно се звъни. Скачаме уплашени с дъщерята, <b>поглеждаме</b> се, чудиме се, кой ли може да е по това време. А оня отвън натиска звънеца, звъни и хич не мисли да запре. Престрашавам се, отивам до вратата и като с глътнат език питам отвътре, не смея да отворя:</i><br><br>
------------------------<br>
Елена Огнянова;Жената на баща ми;1986;<br>
<i>И тя веднага влезе в стаичката, аз подадох облеченото в синьо дете на учителката, която стоеше до мене, и грабнах детето от санитарката, щеркиното ми дете. Ама това стана светкавично бързо, че учителката, която стоеше през цялото време до мене и чакаше с нетърпение, от изненада щеше да изпорти работата. А аз притискам внучето от дъщерята и му говоря нещо, сякаш ще ме разбере, пък се обърна и към розовия пакет, към момичето и нему думам галени думи, а онова, дето подадох на учителката, хич и не <b>поглеждам</b>, само усетих, че тя бързо влезе в чакалнята.</i><br><br>
------------------------<br>
Шоу;2007, бр. 16;<br>
<i>-Много рядко. Ако паднеш на четири крака, това не е фатален гаф. Случва се да се подхлъзнеш, да стъпиш на мокро... Паднах така в Испания. Божичко, какъв ужас! На последното фуете паднах по дупе. Станах и се поклоних. Оказа се, че на сцената има някакво мазно петно. После го търкаха през цялата пауза, докато го изчистят. В повечето случаи не ме е срам. Смешно ми е. Случвало ми се е да си забравя ролята. В балета, за разлика от театъра, няма суфльори. И точно на “Лебедово езеро”, което го играех за 101-и път, изведнъж забравям всичко. Играя с партньор, <b>поглеждам</b> го и... не знам. Пълен блокаж.</i><br><br>
------------------------<br>
Шоу;2007, бр. 27;<br>
<i>Групата възнамерявала да построи и спортен комплекс, който да включва зала с 9 хил. места. В нея ще се провеждат само спортни и културни събития, а не търговска дейност, казва Коен. Очаквало се комплексът да разполага с фитнес и спа комплекс. Управлението на проекта се поема от "Голдън Майер груп" - Виена, които имат опит в проектирането на спортни съоръжения и също <b>поглеждат</b> към българския пазар. </i><br><br>
------------------------<br>
Паралели;2003, бр. 36;<br>
<i>“Мама имаше големи амбиции за мен. Искаше да ме накара да опитам силите си на модния подиум и постоянно изпращаше мои снимки на различни агенции – спомня си Кели. – Но аз не бях типичният модел – бях прекалено ниска, със закръглени форми и истинска грива на главата. По това време на мода вече бяха излезли анорексичните фигури. Агентите <b>поглеждаха</b> снимките ми и възкликваха: “Ставаш, но за целта ще трябва да поотслабнеш малко. Щеше да бъде добре и ако не беше чак толкова женствена.” </i><br><br>
------------------------<br>
Паралели;2004, бр. 18;<br>
<i>Ако можеше да хвърли поглед над Европа в слънчевото пладне на 1 май 2004, Мечо Пух щеше да остане много доволен. Защото тълпи от хора по целия 5000-километров диагонал между Финландия и Гърция стояха, разтворили разноцветни чадъри под яркосиньото небе, и сякаш досущ като Кристофър Робин <b>поглеждаха</b> нагоре и казваха: “Бре, бре!… Май че ще вали!” Но не валя. И ние всъщност не чакахме дъжда. </i><br><br>
------------------------<br>
Паралели;2004, бр. 23;<br>
<i>Едно кльощаво бразилско девойче нагъва Биг Мак и се кокори в лъскавите витрини на първия голям град, който вижда в живота си – Сау Паулу. До него се приближава елегантна жена със скъп парфюм и пита: “Здравей, искаш ли да станеш модел?” Момичето я <b>поглежда</b> изпод вежди и отсича с пълна уста: “Не! Разкарай се!” Дамата е Лилиана Гомес от световната модна агенция Elite, а проклетата хлапачка е Жизел Бюндхен – красавицата, за която по-късно “супермодел” ще се окаже слаба дума. По това време тя е на 14 и е напълно дива, доведена от учителя си на екскурзия в Сау Паулу. </i><br><br>
------------------------<br>
Паралели;2004, бр. 31;<br>
<i>– Да, двамата с режисьора Гари Уиник положихме много усилия, за да се справим. Най-важното беше да се забавляваме, докато работим, за да накараме и зрителя да се забавлява. Но в същото време трябваше да останем верни на себе си, да бъдем открити и честни пред камерата. Откритостта се съдържа и в начина, по който се движиш в пространството, как сядаш и как <b>поглеждаш</b> към обектива. </i><br><br>
------------------------<br>
Паралели;2004, бр. 35;<br>
<i>Като се прибера у дома и сваля грима, се <b>поглеждам</b> в огледалото и си казвам: Ето, това си ти. Момичето, вгледано в отражението си в два през нощта – босо, в любимата стара пижама, с щръкнала във всички посоки коса, това съм истинската аз. </i><br><br>
------------------------<br>
Паралели;2005, бр. 37;<br>
<i>“А и всичко вече е минало, добавя тя. Не ме е убило. Няма да оставя разводът да ме победи. Няма да се превърна в огорчен, затворен, гневен скептик. Не трябва да мислиш, че щом бракът ти е свършил, и животът ти е свършил. Човешката издръжливост е невероятна. В сравнение с нещастията на хората по света моето е нищо работа. Помислете за майките на войниците!” Поглежда стегнатото си тяло. “Нищо счупено. Само малко е натъртено.”</i><br><br>
------------------------<br>
Паралели;2005, бр. 37;<br>
<i>Анистън <b>поглежда</b> така, все едно някой е стиснал с ръка сърцето й. Очите й ще изхвръкнат от орбитите си. Няколко дълги минути по бузите й се стичат сълзи. Хапе устната си, неспособна да говори. Накрая тръсва глава. Темата е прекалено жестока, за да бъде обсъждана. </i><br><br>
------------------------<br>
Паралели;2007, бр. 7;<br>
<i>Пенелопе, като че ли никога не сте били толкова красива – чувствате ли го, когато се <b>поглеждате</b> в огледалото?</i><br><br>
------------------------<br>
Паралели;2007, бр. 37;<br>
<i>Жените <b>поглеждат</b> обикновено с възхищение или завист към гъстата и дълга грива на други представителки на нежния пол. Дългите и гъстите коси, освен че са символ на женствеността и красотата, дават възможност за най-различни прически - могат да се носят вързани на опашка, закачливо прибрани на тила или свободно падащи на раменете. Не е за подценяване и фактът, че дамите с разкошна коса изглеждат добре и в гръб. </i><br><br>
------------------------<br>
Паралели;2007, бр. 38;<br>
<i>– Когато съм се наспала и имам малко време за себе си, се <b>поглеждам</b> в огледалото и си мисля: „Изглеждам прекрасно! Мога още няколко години да отложа опъването на бръчките!” Но когато съм уморена, си казвам: „Май трябва веднага да се обадя на доктора!” При всички случаи обаче ще се реша на операция едва когато ми стане противно да се гледам в огледалото.</i><br><br>
------------------------<br>
Паралели;2008, бр. 33;<br>
<i>– Много. Когато имам някакъв проблем или оплескам нещата, <b>поглеждам</b> към небето и се моля. Делинда също прави така. </i><br><br>
------------------------<br>
Паралели;2009, бр. 11;<br>
<i>– Понякога пред теб може да стои някой със страхотен външен вид и интелект, но пак да не си привлечен от него, защото не си съгласен с политическите му убеждения или не харесваш начина, по който разказва вицове. А у Дани открих всичко, което търсех. И това не се е променило. Когато го видя, че се прибира, винаги се <b>поглеждам</b> в огледалото и си пощипвам бузите, за да изглеждам по-красива. Да бъда с него е най-правилното решение, което съм вземала през живота си. Това дори не беше решение, а просто усещане, което ме погълна. Цялото ми същество крещеше: „Да! Той е!” </i><br><br>
------------------------<br>
Шоу;2007, бр. 16;<br>
<i>-Много рядко. Ако паднеш на четири крака, това не е фатален гаф. Случва се да се подхлъзнеш, да стъпиш на мокро... Паднах така в Испания. Божичко, какъв ужас! На последното фуете паднах по дупе. Станах и се поклоних. Оказа се, че на сцената има някакво мазно петно. После го търкаха през цялата пауза, докато го изчистят. В повечето случаи не ме е срам. Смешно ми е. Случвало ми се е да си забравя ролята. В балета, за разлика от театъра, няма суфльори. И точно на “Лебедово езеро”, което го играех за 101-и път, изведнъж забравям всичко. Играя с партньор, <b>поглеждам</b> го и... не знам. Пълен блокаж.</i><br><br>
------------------------<br>
Шоу;2007, бр. 27;<br>
<i>Групата възнамерявала да построи и спортен комплекс, който да включва зала с 9 хил. места. В нея ще се провеждат само спортни и културни събития, а не търговска дейност, казва Коен. Очаквало се комплексът да разполага с фитнес и спа комплекс. Управлението на проекта се поема от "Голдън Майер груп" - Виена, които имат опит в проектирането на спортни съоръжения и също <b>поглеждат</b> към българския пазар. </i><br><br>
------------------------<br>
Паралели;2003, бр. 36;<br>
<i>“Мама имаше големи амбиции за мен. Искаше да ме накара да опитам силите си на модния подиум и постоянно изпращаше мои снимки на различни агенции – спомня си Кели. – Но аз не бях типичният модел – бях прекалено ниска, със закръглени форми и истинска грива на главата. По това време на мода вече бяха излезли анорексичните фигури. Агентите <b>поглеждаха</b> снимките ми и възкликваха: “Ставаш, но за целта ще трябва да поотслабнеш малко. Щеше да бъде добре и ако не беше чак толкова женствена.” </i><br><br>
------------------------<br>
Паралели;2004, бр. 18;<br>
<i>Ако можеше да хвърли поглед над Европа в слънчевото пладне на 1 май 2004, Мечо Пух щеше да остане много доволен. Защото тълпи от хора по целия 5000-километров диагонал между Финландия и Гърция стояха, разтворили разноцветни чадъри под яркосиньото небе, и сякаш досущ като Кристофър Робин <b>поглеждаха</b> нагоре и казваха: “Бре, бре!… Май че ще вали!” Но не валя. И ние всъщност не чакахме дъжда. </i><br><br>
------------------------<br>
Паралели;2004, бр. 23;<br>
<i>Едно кльощаво бразилско девойче нагъва Биг Мак и се кокори в лъскавите витрини на първия голям град, който вижда в живота си – Сау Паулу. До него се приближава елегантна жена със скъп парфюм и пита: “Здравей, искаш ли да станеш модел?” Момичето я <b>поглежда</b> изпод вежди и отсича с пълна уста: “Не! Разкарай се!” Дамата е Лилиана Гомес от световната модна агенция Elite, а проклетата хлапачка е Жизел Бюндхен – красавицата, за която по-късно “супермодел” ще се окаже слаба дума. По това време тя е на 14 и е напълно дива, доведена от учителя си на екскурзия в Сау Паулу. </i><br><br>
------------------------<br>
Паралели;2004, бр. 31;<br>
<i>– Да, двамата с режисьора Гари Уиник положихме много усилия, за да се справим. Най-важното беше да се забавляваме, докато работим, за да накараме и зрителя да се забавлява. Но в същото време трябваше да останем верни на себе си, да бъдем открити и честни пред камерата. Откритостта се съдържа и в начина, по който се движиш в пространството, как сядаш и как <b>поглеждаш</b> към обектива. </i><br><br>
------------------------<br>
Паралели;2004, бр. 35;<br>
<i>Като се прибера у дома и сваля грима, се <b>поглеждам</b> в огледалото и си казвам: Ето, това си ти. Момичето, вгледано в отражението си в два през нощта – босо, в любимата стара пижама, с щръкнала във всички посоки коса, това съм истинската аз. </i><br><br>
------------------------<br>
Паралели;2005, бр. 37;<br>
<i>“А и всичко вече е минало, добавя тя. Не ме е убило. Няма да оставя разводът да ме победи. Няма да се превърна в огорчен, затворен, гневен скептик. Не трябва да мислиш, че щом бракът ти е свършил, и животът ти е свършил. Човешката издръжливост е невероятна. В сравнение с нещастията на хората по света моето е нищо работа. Помислете за майките на войниците!” Поглежда стегнатото си тяло. “Нищо счупено. Само малко е натъртено.”</i><br><br>
------------------------<br>
Паралели;2005, бр. 37;<br>
<i>Анистън <b>поглежда</b> така, все едно някой е стиснал с ръка сърцето й. Очите й ще изхвръкнат от орбитите си. Няколко дълги минути по бузите й се стичат сълзи. Хапе устната си, неспособна да говори. Накрая тръсва глава. Темата е прекалено жестока, за да бъде обсъждана. </i><br><br>
------------------------<br>
Паралели;2007, бр. 7;<br>
<i>Пенелопе, като че ли никога не сте били толкова красива – чувствате ли го, когато се <b>поглеждате</b> в огледалото?</i><br><br>
------------------------<br>
Паралели;2007, бр. 37;<br>
<i>Жените <b>поглеждат</b> обикновено с възхищение или завист към гъстата и дълга грива на други представителки на нежния пол. Дългите и гъстите коси, освен че са символ на женствеността и красотата, дават възможност за най-различни прически - могат да се носят вързани на опашка, закачливо прибрани на тила или свободно падащи на раменете. Не е за подценяване и фактът, че дамите с разкошна коса изглеждат добре и в гръб. </i><br><br>
------------------------<br>
Паралели;2007, бр. 38;<br>
<i>– Когато съм се наспала и имам малко време за себе си, се <b>поглеждам</b> в огледалото и си мисля: „Изглеждам прекрасно! Мога още няколко години да отложа опъването на бръчките!” Но когато съм уморена, си казвам: „Май трябва веднага да се обадя на доктора!” При всички случаи обаче ще се реша на операция едва когато ми стане противно да се гледам в огледалото.</i><br><br>
------------------------<br>
Паралели;2008, бр. 33;<br>
<i>– Много. Когато имам някакъв проблем или оплескам нещата, <b>поглеждам</b> към небето и се моля. Делинда също прави така. </i><br><br>
------------------------<br>
Паралели;2009, бр. 11;<br>
<i>– Понякога пред теб може да стои някой със страхотен външен вид и интелект, но пак да не си привлечен от него, защото не си съгласен с политическите му убеждения или не харесваш начина, по който разказва вицове. А у Дани открих всичко, което търсех. И това не се е променило. Когато го видя, че се прибира, винаги се <b>поглеждам</b> в огледалото и си пощипвам бузите, за да изглеждам по-красива. Да бъда с него е най-правилното решение, което съм вземала през живота си. Това дори не беше решение, а просто усещане, което ме погълна. Цялото ми същество крещеше: „Да! Той е!” </i><br><br>
------------------------<br>
Паралели;2009, бр. 26;<br>
<i>– Понякога да. Особено с моторите. Сякаш ей сега ще започнат да се уговарят по радиостанцията: „Обектът ще се появи – газ, газ, газ!” Проблемът е, не че никой не <b>поглежда</b> в страничното или в огледалото за задно виждане – те дори не гледат през онова голямо стък-лено нещо пред себе си.</i><br><br>
------------------------<br>
Паралели;2010, бр. 38;<br>
<i>Направих си татуировка на Исус, когато бях на 18. Всеки път, когато изляза на сцената, я <b>поглеждам</b>, за да не забравям откъде съм тръгнала.</i><br><br>
------------------------<br>
Паралели;2010, бр. 38;<br>
<i>– Ужасно! ( Смее се. ) Две примадони в един дом. Можете ли да си го представите? Понякога го <b>поглеждам</b> и му казвам: „Ти си аз, а аз съм ти!” Ние сме перфектната двойка – допълваме се по всички линии.</i><br><br>
------------------------<br>
1997;в. Луд труд<br>
<i>Пътник в самолета <b>поглежда</b> часовника си, бърдо отваря пепелника на облегалката и завърта показалец в него. Учуденият съсед го пита:</i><br><br>
------------------------<br>
1997;в. Луд труд<br>
<i>В едно купе във влака седи пийнал мъж. На всяка гара <b>поглежда</b> през прозореца и вика: "О, ужас!" Един от пътниците го попитал:</i><br><br>
------------------------<br>
Добри Божилов;Спасяването поединично е масова гибел;01/11/2001;http://www.komentari.com/<br>
<i> Само че не е така. Има и хора, които се опитват да бъдат различни. Не са овчедушни и надигат доста уязвимата си главица по-близо до сабята. Поглеждат проблема в очите, казват го на глас и се опитват да отворят очите и на другите страдащи, за да се борят с него заедно. Има и хора, които изминават целия трънлив път от законните средства на протест, през свикването на медиите, до импровизираното гражданско неподчинение, за да променят статуквото. Има ги.</i><br><br>
------------------------<br>
Женски тайни;2006, бр. 22;<br>
<i>Направихме всичко, както го бяхме измислили. И какво? Много скоро открих, че мъжът ми ме избягва, стана избухлив и агресивен, почти не <b>поглежда</b> дъщеря ни. Детето беше едва на годинка, когато той заяви, че не може да живее с мен и си тръгва. Разделихме се. Дали съвместното раждане е виновно за това или нещо друго, не знам, но ако още веднъж се омъжа и тръгна да раждам, в никакъв случай няма да допусна мъжа ми да стане свидетел на страданията ми. </i><br><br>
------------------------<br>
Женски тайни;2006, бр. 40;<br>
<i>С лупа и фенерче <b>поглеждал</b> едно от очите на пациента и разбирал не само от какво е болен, но и що за човек стои пред него. Един от принципите на великата наука на съответствията гласи, че окото съдържа в себе се знание не само за самия човек, но и за цялото мироздание. Този принцип Димков използвал в уникалния си метод на лечение. </i><br><br>
------------------------<br>
Женски тайни;2008, бр. 75;<br>
<i>Когато след Девети септември се среща за първи път с Георги Димитров, „вождът и учителят на българския народ” стиска горещо ръката му, <b>поглежда</b> го учудено и му казва: „Здравствуй, Елин Пелин! Ти си си все същият! Никак не си остарял. Колко години направи?” – „Към седемдесет.” – „А не изглеждаш на толкова!” – „Може и да съм недоразвит старец”, отвръща Елин Пелин.</i><br><br>
------------------------<br>
Женски тайни;2008, бр. 11;<br>
<i>Природата е създала човека с ум и разум, а в това число и с инструменти на любовта и възпроизвеждането. Но на хората все нещо не им достига, затова и <b>поглеждат</b> понякога със завист към представителите на другото семейство на млекопитаещите: магаретата и жребците. Рядко са мъжете, а защо не и жените, които в мечтите си да не искат да добавят няколко сантиметра към мъжкото “достойнство”. </i><br><br>
------------------------<br>
Beauty;2008, бр. 101;<br>
<i>Ставам по някое време през деня, взимам душче, пия кафе, пускам си телевизия, за да разбера какво се е случило, докато съм спал, звънкам няколко телефона, <b>поглеждам</b> си тефтера и се ориентирам за това, което ще правя. </i><br><br>
------------------------<br>
Егоист;1998, бр. 17;<br>
<i>   Връщам се до компютъра и след кратко колебание затварям всички разговори, които съм започнал. Преди да изляза от мирцата, <b>поглеждам</b> статуса на канала. Говорят 98 души, на които изобщо не им пука колко е часът. </i><br><br>
------------------------<br>
Егоист;2004, бр. 90;<br>
<i><i>към два през нощта, за да видя морето. Беше се появил планктон и цялото море беше фосфорно... Две мацки влязоха голи, плуваха, а телата им светеха. Красиво беше. (И ти си красива, си мисля, докато тя <b>гледа</b> към Витоша толкова усърдно, че и аз <b>поглеждам</b> в същата посока. Не, морето не е там.) Аз съм нудист и ходя само на нудистки плаж. Родителите ми ме свикнаха - те са абсолютни нудисти. Спомням си, имахме един оранжев Москвич и като малка ме водиха на къмпинг Делфин, където имаше такъв плаж, на актьорите само. Беше много забавно!</i></i><br><br>
------------------------<br>
Егоист;2004, бр. 90;<br>
<i>За протокола: Емоциите и към тримата мъже от "курвенското лято" сега са само сладък спомен. Ивана има съвсем друга нова голяма любов. Бившия се ожени за младо гадже, което го върти на пръста си и за първи път в живота си е верен. На къмпинга с караваните често се събират всички. И Архитекта с жената и децата. Ивана и Архитекта понякога се <b>поглеждат</b> и се усмихват. Тя му е благодарна. Той също</i><br><br>
------------------------<br>
Егоист;2004, бр. 90;<br>
<i>Толкова рано сутрин не мога да понасям педерасти-клюкарки и ми се искаше да стана и да си налея още кафе, но бях прекалено уморен дори за това, така че се облегнах назад, съсредоточих се върху това да не <b>поглеждам</b> към Мичъл и скоро всички гласове започнаха да ми се струват еднакви, включително и моят собствен.</i><br><br>
------------------------<br>
Егоист;2004, бр. 90;<br>
<i>Момичето се казва Кендис. Стоя до бирата с Тони, който държи на Геч дълга реч за последиците от прекомерната употреба на алкохол, наблюдавам я и се опитвам да не забелязвам Мич Алън. Облечена е твърде добре за парти в петък вечер и тук, на поляната в студентското градче, изглежда изискана, наистина красива, може би прекалено консервативна и стегната като кукла, но едновременно с това и по един готин, секси начин, все едно я <b>поглеждаш</b> и веднага разбираш, че е страхотна в леглото или нещо такова. Във всеки случай е прекалено красива за Мич, който според мен всъщност</i><br><br>
------------------------<br>
Егоист;2004, бр. 90;<br>
<i>Искам да я изпие тази буболечка. И къде отиде Кендис, по дяволите? Пак <b>поглеждам</b> Роксан, която продължава да се усмихва с проклетата си усмивка и да си мисли колко е доволна, че я попитах, а</i><br><br>
------------------------<br>
Егоист;2005, бр. 101;<br>
<i>Часът обаче е едва 2, а денят е едва събота. Банката ми ще отвори врати точно в 8 и 30 в понеделник. Дотогава трябва да оцелея, както намеря за добре, със или без кауза. Към 3 вече съм леко разколебан в решението си да гладувам и усещам как <b>поглеждам</b> телефона, чудейки се дали не е по-добре да звънна на когото и да било с молба за мал-</i><br><br>
------------------------<br>
Егоист;2005, бр. 104;<br>
<i>Спас <b>поглежда</b> към спортния си часовник Gerald Genta и казва, че след малко ще стане време за следобедно кафе и кратка почивка след това, тъй като предстои важна вечер. Макар и времето на остров Миконос да не пресира никой, Спас му обръща особено внимание навярно поради колекционерската си страст към онези малки предмети на китката, които показват колко е часът. Но както бе казал някой, това е последното нещо, за което са създадени часовниците, и днес те несъмнено са истински style statement, който разкрива повече за притежателя си, отколкото предполагате.</i><br><br>
------------------------<br>
Егоист;2006, бр. 110;<br>
<i>имиджа, в България се говори за обръсване на крака, метафорично казано. Ранната Анелия изглежда ужасно, ранната Камелия е изключително смешна, ранната Ивана е отчайваща, ранната Глория е направо трагична - гъсти вежди и дебели крака. Облагородяването се дължи на научаването, което се случва едновременно с изграждането на кариерата. Това научаване се случва по най-леснодостъпния начин - <b>поглеждаш</b> какво е направила другата и го прилагаш. Историята помни големи конфузи: преди години всички певици пазаруваха от един и същ бутик в Пловдив и Глория се оказа със същата тигрова рокля като Камелия.</i><br><br>
------------------------<br>
Ема;2008, кн. 1;<br>
<i>Или разсъжденията, че тази криза всъщност е пробуждане и шанс да пуснеш на воля дълго потискани импулси. Ако и това не помогне, остават консултациите при психотерапевта. Пак е по-добре, отколкото да се броят некролозите на връстничките. Но все пак какво, да му се не види, стана с равновесието? Уморително е да бъдеш тийнейджър за втори път без перспектива нещата да се уталожат с нормализирането на хормоналния баланс. Затова героинята на Маргарет Драбъл взима пример от акробатите. Номерът е да вървиш по въжето, без да <b>поглеждаш</b> встрани или надолу. Поне не много често. </i><br><br>
------------------------<br>
Ема;2008, кн. 5;<br>
<i>Най-накрая блондинката намира четириъгълното си дамско огледалце в чантата и го подава. Полицайката го <b>поглежда</b>, връща го на блондинката и казва: </i><br><br>
------------------------<br>
Ема;2008, кн. 5;<br>
<i>Битката Обама - Клинтън безспорно има някои деликатни нюанси. Освен към дилемата афроамериканец или жена на най-важния пост Америка <b>поглежда</b> и към въпроса: Първа дама или Пръв джентълмен? По всичко изглежда, че отговорът клони към силует в рокля. Но ако досега президентските половинки можеха да се разделят условно на два типа - политически ангажирани и домакини, то бъдещата е доста по-неясна. </i><br><br>
------------------------<br>
Ема;2008, кн. 6;<br>
<i>Танцьорките трябва да нарисуват дом, дърво и себе си. „Харесва ли ви? Има кокетни завеси с панделки на прозорците и пейка при входа. А това тук, на дървото, са ябълки", смее се Яна и <b>поглежда</b> към рисунката на Жана. Брюнетката не є обръща никакво внимание. Съсредоточила се е върху задачата си и старателно реди керемидите на спретнатата си къщурка. </i><br><br>
------------------------<br>
Ема;2008, кн. 8;<br>
<i>Едногодишният персиец изпружва лапи и ни <b>поглежда</b> отвисоко. Своенравен е и за разлика от много други котки не усуква опашка край каквито и да е крака. Когато за пръв път влязъл в дома им под формата на подарък, Андрей подскочил: „Кой ще се грижи за него?" </i><br><br>
------------------------<br>
Женски тайни;2006, бр. 22;<br>
<i>Направихме всичко, както го бяхме измислили. И какво? Много скоро открих, че мъжът ми ме избягва, стана избухлив и агресивен, почти не <b>поглежда</b> дъщеря ни. Детето беше едва на годинка, когато той заяви, че не може да живее с мен и си тръгва. Разделихме се. Дали съвместното раждане е виновно за това или нещо друго, не знам, но ако още веднъж се омъжа и тръгна да раждам, в никакъв случай няма да допусна мъжа ми да стане свидетел на страданията ми. </i><br><br>
------------------------<br>
Женски тайни;2006, бр. 40;<br>
<i>С лупа и фенерче <b>поглеждал</b> едно от очите на пациента и разбирал не само от какво е болен, но и що за човек стои пред него. Един от принципите на великата наука на съответствията гласи, че окото съдържа в себе се знание не само за самия човек, но и за цялото мироздание. Този принцип Димков използвал в уникалния си метод на лечение. </i><br><br>
------------------------<br>
Женски тайни;2008, бр. 75;<br>
<i>Когато след Девети септември се среща за първи път с Георги Димитров, „вождът и учителят на българския народ” стиска горещо ръката му, <b>поглежда</b> го учудено и му казва: „Здравствуй, Елин Пелин! Ти си си все същият! Никак не си остарял. Колко години направи?” – „Към седемдесет.” – „А не изглеждаш на толкова!” – „Може и да съм недоразвит старец”, отвръща Елин Пелин.</i><br><br>
------------------------<br>
Женски тайни;2008, бр. 11;<br>
<i>Природата е създала човека с ум и разум, а в това число и с инструменти на любовта и възпроизвеждането. Но на хората все нещо не им достига, затова и <b>поглеждат</b> понякога със завист към представителите на другото семейство на млекопитаещите: магаретата и жребците. Рядко са мъжете, а защо не и жените, които в мечтите си да не искат да добавят няколко сантиметра към мъжкото “достойнство”. </i><br><br>
------------------------<br>
Beauty;2008, бр. 101;<br>
<i>Ставам по някое време през деня, взимам душче, пия кафе, пускам си телевизия, за да разбера какво се е случило, докато съм спал, звънкам няколко телефона, <b>поглеждам</b> си тефтера и се ориентирам за това, което ще правя. </i><br><br>
------------------------<br>
Егоист;1998, бр. 17;<br>
<i>   Връщам се до компютъра и след кратко колебание затварям всички разговори, които съм започнал. Преди да изляза от мирцата, <b>поглеждам</b> статуса на канала. Говорят 98 души, на които изобщо не им пука колко е часът. </i><br><br>
------------------------<br>
Егоист;2004, бр. 90;<br>
<i><i>към два през нощта, за да видя морето. Беше се появил планктон и цялото море беше фосфорно... Две мацки влязоха голи, плуваха, а телата им светеха. Красиво беше. (И ти си красива, си мисля, докато тя <b>гледа</b> към Витоша толкова усърдно, че и аз <b>поглеждам</b> в същата посока. Не, морето не е там.) Аз съм нудист и ходя само на нудистки плаж. Родителите ми ме свикнаха - те са абсолютни нудисти. Спомням си, имахме един оранжев Москвич и като малка ме водиха на къмпинг Делфин, където имаше такъв плаж, на актьорите само. Беше много забавно!</i></i><br><br>
------------------------<br>
Егоист;2004, бр. 90;<br>
<i>За протокола: Емоциите и към тримата мъже от "курвенското лято" сега са само сладък спомен. Ивана има съвсем друга нова голяма любов. Бившия се ожени за младо гадже, което го върти на пръста си и за първи път в живота си е верен. На къмпинга с караваните често се събират всички. И Архитекта с жената и децата. Ивана и Архитекта понякога се <b>поглеждат</b> и се усмихват. Тя му е благодарна. Той също</i><br><br>
------------------------<br>
Егоист;2004, бр. 90;<br>
<i>Толкова рано сутрин не мога да понасям педерасти-клюкарки и ми се искаше да стана и да си налея още кафе, но бях прекалено уморен дори за това, така че се облегнах назад, съсредоточих се върху това да не <b>поглеждам</b> към Мичъл и скоро всички гласове започнаха да ми се струват еднакви, включително и моят собствен.</i><br><br>
------------------------<br>
Егоист;2004, бр. 90;<br>
<i>Момичето се казва Кендис. Стоя до бирата с Тони, който държи на Геч дълга реч за последиците от прекомерната употреба на алкохол, наблюдавам я и се опитвам да не забелязвам Мич Алън. Облечена е твърде добре за парти в петък вечер и тук, на поляната в студентското градче, изглежда изискана, наистина красива, може би прекалено консервативна и стегната като кукла, но едновременно с това и по един готин, секси начин, все едно я <b>поглеждаш</b> и веднага разбираш, че е страхотна в леглото или нещо такова. Във всеки случай е прекалено красива за Мич, който според мен всъщност</i><br><br>
------------------------<br>
Егоист;2004, бр. 90;<br>
<i>Искам да я изпие тази буболечка. И къде отиде Кендис, по дяволите? Пак <b>поглеждам</b> Роксан, която продължава да се усмихва с проклетата си усмивка и да си мисли колко е доволна, че я попитах, а</i><br><br>
------------------------<br>
Егоист;2005, бр. 101;<br>
<i>Часът обаче е едва 2, а денят е едва събота. Банката ми ще отвори врати точно в 8 и 30 в понеделник. Дотогава трябва да оцелея, както намеря за добре, със или без кауза. Към 3 вече съм леко разколебан в решението си да гладувам и усещам как <b>поглеждам</b> телефона, чудейки се дали не е по-добре да звънна на когото и да било с молба за мал-</i><br><br>
------------------------<br>
Егоист;2005, бр. 104;<br>
<i>Спас <b>поглежда</b> към спортния си часовник Gerald Genta и казва, че след малко ще стане време за следобедно кафе и кратка почивка след това, тъй като предстои важна вечер. Макар и времето на остров Миконос да не пресира никой, Спас му обръща особено внимание навярно поради колекционерската си страст към онези малки предмети на китката, които показват колко е часът. Но както бе казал някой, това е последното нещо, за което са създадени часовниците, и днес те несъмнено са истински style statement, който разкрива повече за притежателя си, отколкото предполагате.</i><br><br>
------------------------<br>
Егоист;2006, бр. 110;<br>
<i>имиджа, в България се говори за обръсване на крака, метафорично казано. Ранната Анелия изглежда ужасно, ранната Камелия е изключително смешна, ранната Ивана е отчайваща, ранната Глория е направо трагична - гъсти вежди и дебели крака. Облагородяването се дължи на научаването, което се случва едновременно с изграждането на кариерата. Това научаване се случва по най-леснодостъпния начин - <b>поглеждаш</b> какво е направила другата и го прилагаш. Историята помни големи конфузи: преди години всички певици пазаруваха от един и същ бутик в Пловдив и Глория се оказа със същата тигрова рокля като Камелия.</i><br><br>
------------------------<br>
Ема;2008, кн. 1;<br>
<i>Или разсъжденията, че тази криза всъщност е пробуждане и шанс да пуснеш на воля дълго потискани импулси. Ако и това не помогне, остават консултациите при психотерапевта. Пак е по-добре, отколкото да се броят некролозите на връстничките. Но все пак какво, да му се не види, стана с равновесието? Уморително е да бъдеш тийнейджър за втори път без перспектива нещата да се уталожат с нормализирането на хормоналния баланс. Затова героинята на Маргарет Драбъл взима пример от акробатите. Номерът е да вървиш по въжето, без да <b>поглеждаш</b> встрани или надолу. Поне не много често. </i><br><br>
------------------------<br>
Ема;2008, кн. 5;<br>
<i>Най-накрая блондинката намира четириъгълното си дамско огледалце в чантата и го подава. Полицайката го <b>поглежда</b>, връща го на блондинката и казва: </i><br><br>
------------------------<br>
Ема;2008, кн. 5;<br>
<i>Битката Обама - Клинтън безспорно има някои деликатни нюанси. Освен към дилемата афроамериканец или жена на най-важния пост Америка <b>поглежда</b> и към въпроса: Първа дама или Пръв джентълмен? По всичко изглежда, че отговорът клони към силует в рокля. Но ако досега президентските половинки можеха да се разделят условно на два типа - политически ангажирани и домакини, то бъдещата е доста по-неясна. </i><br><br>
------------------------<br>
Ема;2008, кн. 6;<br>
<i>Танцьорките трябва да нарисуват дом, дърво и себе си. „Харесва ли ви? Има кокетни завеси с панделки на прозорците и пейка при входа. А това тук, на дървото, са ябълки", смее се Яна и <b>поглежда</b> към рисунката на Жана. Брюнетката не є обръща никакво внимание. Съсредоточила се е върху задачата си и старателно реди керемидите на спретнатата си къщурка. </i><br><br>
------------------------<br>
Ема;2008, кн. 8;<br>
<i>Едногодишният персиец изпружва лапи и ни <b>поглежда</b> отвисоко. Своенравен е и за разлика от много други котки не усуква опашка край каквито и да е крака. Когато за пръв път влязъл в дома им под формата на подарък, Андрей подскочил: „Кой ще се грижи за него?" </i><br><br>
------------------------<br>
Ема;2006, бр. 20;<br>
<i>„ЕМА" напразно <b>поглежда</b> за искрици завист в очите на състудентката й от медицинския колеж Лора Маркова. Гостенката също като домакинята си е взела мъж от странство, когото не може да нахвали. Само че го е последвала в родината - в случая Испания и по-точно Палма де Майорка.   </i><br><br>
------------------------<br>
Ема;2007, бр. 1;<br>
<i><i>Когато си купуваме поредния чифт дънки, някои <b>гледаме</b> най-напред марката. Също дали задникът ни не изглежда голям, а краката ни - къси. После <b>поглеждаме</b> колко струват. Все повече хора обаче започват да търсят и други знаци на етикетите освен цената. Най-новата мания в страните, където се задават модните тенденции и маниери, е т.нар. етична мода. </i></i><br><br>
------------------------<br>
Ема;2007, бр. 2;<br>
<i>Винаги съм бил привърженик на това, че когато хората са били заедно и след това се разделят, трябва да си запазят приятелството. И смятам, че това е ценно. Много ми е странна идеята, че когато двама души се разделят, трябва да не си говорят повече, да не се <b>поглеждат</b>... Това е доста глупаво. </i><br><br>
------------------------<br>
Иво Атанасов;Парламентът като "Мъпет шоу";1993;<br>
<i>Потвърди се направеното още през декември м. г. заключение на гостувалите британски експерти Дейвид Фармър и Робърт Оукшот, че този закон има за цел не да направи работниците съсобственици, а да намери по-безболезнена, „подсладена" форма на възприемане на приватизацията. С други думи, да се задължат работниците с почти символично участие в собствеността на приватизиращото се предприятие, за да не <b>поглеждат</b> в канчето на новобогаташите, които ще се домогнат до лъвския пай.</i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Цанев;Български хроники. История на нашия народ от 2137 пр. Хр. до 1453 след Хр.;2006;<br>
<i>На следващата година решил да мине по друг път - отправил се към Средец, оттам преминал Стара планина и обсадил крепостта Ловеч. Обсадата се проточила три дълги празни месеца, нито Асен можел да разбие ромеите, нито Исак можел да превземе крепостта и все <b>поглеждал</b> на юг към Константинопол, защото усещал, че докато се мотае тук, там се плетяло заговорче.</i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Цанев;Български хроники. История на нашия народ от 1453 до 1878;2007;<br>
<i>като Исус е ходел и проповядвал, като Исус е водел свят живот, като Исус жена дори не е <b>поглеждал</b>...</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2004, бр. 242;<br>
<i>- Разбира се! Ядните неща, там където има недоволство, се смесват с онова, което е смешно. Абсурдното често става смешно. Ако човек може да се настрои в някакъв по-философски план, би могъл въобще да <b>поглежда</b> над тези неща. Въпросът е, че това не винаги е възможно. Потоците на позитивното и негативното се смесват.</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2004, бр. 249;<br>
<i>Атракцията продължи и на автобусната спирка. Както винаги вечер, имаше улично задръстване и автобусът пристигна с двадесетина минути закъснение. Хората около мен започнаха да ме побутват с лакти, мнозина <b>поглеждаха</b> букета ми с откровен гняв. Едва можах да се вмъкна в тъпканицата, вдигнал високо луксозния подарък над главата си. Автобусът, разбира се, пъплеше като бръмбар и някои от пътниците недоволно мърмореха. Изведнъж недоволниците си намериха подходящ отдушник. Излишно е да казвам, че това бях аз.</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2009, бр. 185;<br>
<i>-	Разбираш ли - виждам лисицата, гръмвам лисицата, лисицата пада, аз се приближавам към лисицата, <b>поглеждам</b> я, а тя е куче!</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2009, бр. 192;<br>
<i>Може би аналогично разсъждават и обикновените афганистанци. Сред тях все по-осезаемо се долавя усещането, че всички са попаднали в залата с кривите огледала: <b>поглеждат</b> в тях, но отражението показва нещо съвсем различно. Какво точно, ще покаже бъдещето.</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2009, бр. 192;<br>
<i>Утро е. Отварям очи, събуден от някакъв невъобразим шум, идващ от улицата. Ставам, отивам на терасата и <b>поглеждам</b> надолу. Група цигани с кирки копаят в асфалта, пробили са някакъв водопровод. До коленете са в кал. Водата пръска навсякъде. Няколко шофьори са спрели и ги псуват. Те им отвръщат. Сбиват се. Правя си кафе и пускам телевизора. Новини. Говорителката казва, че за последното денонощие в страната вследствие на катастрофи са загинали 23-ма души, а 15 са тежко ранени. Станали са и 74 леки автопроизшествия. Сменям канала. Обвинения в корупция, укриване на данъци</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2009, бр. 201;<br>
<i>Масите са пусти. Две коли спират, изсипва се компания. Ресторантът им харесва, ала първо менюто подхващат. Поглеждат го, правят знаци, че тук глави режат, и си тръгват. Двама се подлъгват да седнат - на кафе и вода... Е, няма и 15 лв... Влюбени са явно и момчето "впечатлява" подобаващо приятелката си...</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2009, бр. 202;<br>
<i>На следващия ден идва комисията и една стена пада със силен грохот. Работник от строежа си <b>поглежда</b> часовника и казва:</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2009, бр. 203;<br>
<i>взаимно се самоунищожават. Изчезват. Остава само човекът. Поглежда се в огледалото. То е метафора на Бог. Знаем, че в християнството човек е създаден по образ и подобие на Бог. Като се оглежда, човекът осъзнава, че самият той е източник на тези страхове, които предизвиква в реалността, нещата, които се случват в живота. Тогава човекът разбира, че от него зависи как живее, че той е господар на живота си, а не страховете, които го преследват. Утвърждава се водещата фигура на човека, който изживява своя катарзис. Катарзисът, нещо, което е водеща в моята философия, в музиката ми.</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2009, бр. 214;<br>
<i>Тъкмо затова не е чудно, че опитите за анализ, базирани върху обективни показатели, се шамаросват с упреци и се подменят със заклинания. Внушава се, че авторите им са все мераклии да стоят на завет в парламента, а някои дори <b>поглеждали</b> към председателския пост. Квалификациите се подхвърлят от хора, които при толкова загуби една оставка не подадоха, а пазят столовете си като Панагюрското съкровище. Докато са така вкопчани в позициите си, най-малкото не е добър тон да укоряват другите в кариеризъм.</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2009, бр. 229;<br>
<i>Алкохолът и българите винаги са си правели компания през мрачните векове на историята. Никой не е <b>поглеждал</b> историята на нацията през този велик аспект. Всички историци предпочитат да говорят за герои, битки, царе, премиери и абсолютно незаслужено пренебрегват онези тихи (добре де, не са тихи, дори са пеещи) герои на кръчмарския фронт, които с цената на черните си дробове раздвижваха българската икономика, потребявайки солидно и философски продуктите на алкохолната (къде самодейна, къде не) индустрия.</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2009, бр. 248;<br>
<i>Много късно през нощта. На вратата се звъни. Разярена жена отваря, а в ръцете си държи точил-ка. От другата страна на вратата стои мъжът й -съвършено пиян. Той <b>поглежда</b> точилката, разтваря ръце в опит да прегърне жена си и мърмори:</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2007, бр. 18;<br>
<i>Още от древни времена хората са <b>поглеждали</b> към звездите и са гадаели по тяхното разположение за характерите на хората, за времето, за минали събития, за бъдещи случки. Оказва се, че по зодиакалните особености може да се разбере и това кой, как целува - проверете сами.  </i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2007, бр. 50;<br>
<i>Снежина Петрова, Вяра Коларова, Захари Бахаров и Малин Кръстев вихрено влизат от роля в роля, пеят, танцуват, иронично <b>поглеждат</b> иззад гърбовете на своите персонажи и с виртуозно лицедейство омесват шупващата от смях и страх материя на това представление. Играта с пренебрегването и иронизирането на всички табута е толкова страшна и едновременно с това забавна, че имаш усещането, че присъстваш на тайна сбирка на деца, които си разказват страшни и гадни истории. Но от тези истории животът някакси започва да ти изглежда по-поносим.</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2007, бр. 157;<br>
<i>Вчера гледам един проси пред Халите. Ама жален, ама изпаднал, ама протегнал ръка за милостиня, ама измъчен - направо сърцето ти да се скъса... И аз, колкото и да съм стиснат, вадя стотинки от джоба си и тъкмо се навеждам в паничката му да ги пусна и чувам - звъни телефон. Оня палавият канкан от "Орфей в ада"! И вади печалният просяк от джоба си джиесем, <b>поглежда</b> в дисплея кой му се обажда, и вика:</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2007, бр. 161;<br>
<i>Сега едва ли е възможно някой да не разбере защо получавах сметки за 200 лв. на месец, въпреки че почти не включвах радиаторите тази зима. При т.нар. изравняване вероятно ще излезе, че имам и да доплащам. Но вече зная защо - защото са извършени "промЯни" в апартаментите с номера 2, 28, 50, 54 и 74. Реалното количество енергия, което съм потребил, няма никакво значение. Затова и никой не <b>поглежда</b> цяла година топломерите окичили радиаторите вкъщи, които не мерели нищо, а били разпределители на нещо си... но това вече няма значение.</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2007, бр. 227;<br>
<i>- Лошо или хубаво е според вас, че хора, които се занимават с бизнес и производство, все по-често започнаха да <b>поглеждат</b> към политиката? Изхабиха ли се традиционните партии или има нужда от свежест родният политически живот?</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2007, бр. 228;<br>
<i>По-страшното в случая е, че все повече млади хора предпочитат да си хапват вкусни сандвичи, отколкото да <b>поглеждат</b> към любимата си. Не така, мъже! Спрете се! В крайна сметка не всичко е ядене и работа! </i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2007, бр. 243;<br>
<i>Седим само двама в ресторанта при Рилския манастир и пием "Каберне". Няма посетители. Само на отсрещната маса две дългокраки момичета скришом ни <b>поглеждат</b> и тихо се подсмихват.</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2007, бр. 245;<br>
<i>Хубава си е нашата България, но не и за нас, българите. Затова все по-често <b>поглеждаме</b> към другите курорти, където ни посрещат като чужденци.  И ни излиза по-евтино от родното море и планина. Причините за това трябва да търсят държавните органи, а не да ни повтарят каква уникална природа и кухня си имаме. Няма нужда да хвърлят пари на вятъра за подобни проучвания. Съвременната оперна практика предлага често скандални авторски прочити на познати заглавия. Каква е вашата творческа позиция, как търсите своя диалог с нашето време?</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2007, бр. 272;<br>
<i>Млад и талантлив пиар специалист пише речите на влиятелни политически лидери. Интелигентен и циничен, той не измисля нищо по-добро от това просто да потърси вдъхновение в речите на Гьобелс, министъра на пропагандата на Третия райх. Когато това е скандално разкрито, той е уволнен и заплашен, че отсега нататък светът на медиите ще е затворен за него. Но той <b>поглежда</b> към телевизора и казва: "I'll be back!"</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2007, бр. 282;<br>
<i>"Аз казвам на живота непрестанно, където и когато да го видя: от теб не искам никаква облага, а просто само да си бъдем близки... Многозначително ме той <b>поглежда</b>, но в отговор до днеска нито дума. Преструва се на ням, а аз се смея от негово и мое име." </i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2007, бр. 291;<br>
<i>Изведнъж с танцуваща походка, с неизменното таке на главата си, леко разперил ръце, в столовата пристига Челкаш. Откъде? Разбира се, от близката кръчма "Карлово". Челкаш, видимо пийнал, внезапно се спира, <b>поглежда</b> ни. И бавно се приближава към нас.</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2008, бр. 23;<br>
<i><i>- Би трябвало да е предвиден, не съм <b>поглеждал</b> договорите. Но те просто няма да имат възможност за такива инвестиции. Затова искахме от предишния министър да дадат стратегия, сега я искаме от този, за да <b>видим</b> как в нея се залагат тези неща. Без такава стратегия не може да се говори и за приватизация например на "Топлофикация" - ако тя фалира, хората започват да ползват ток, а мощности за такова потребление нямаме, значи системата се разпада. </i></i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2008, бр. 33;<br>
<i>Най-напред, дори и да си редовен пътник, чувстваш се гузен пред изведнъж появяващите се от никъде (най-често това са вътрешния джоб на якето или малка дамска чанта) прословути сини елечета. Без да са ги облекли още, контрольорите ви <b>поглеждат</b> подозрително и процеждат през зъби: "Карти и билети!"</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2008, бр. 34;<br>
<i>Все пак, каквото и да се случи, Павлина оставаше в първата десетка и аз не можех да пропусна това кратко интервю. Мисълта, че състезанието все още не е завършило, не ме напускаше и докато разговаряхме, аз крадешком <b>поглеждах</b> към информационното табло. </i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2008, бр. 77;<br>
<i>Правим всичко възможно, за да не <b>поглеждаме</b> за работна сила извън страната, а да използваме максимално нашия потенциал, каза министърката на труда и социалната политика Емилия Масларова при представянето на одобрените за финансиране проекти по схема "Квалификационни услуги и обучение на заети лица". Те са на оперативната програма "Развитие на човешките ресурси". Масларова призова работодателите от своя страна да направят всичко възможно да догонят европейските заплати, за да задържат обучените и квалифицирани работници. </i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2008, бр. 88;<br>
<i>Видно е, че Станишев има волята да направи това. Дали ще му позволят? Хората от неговата партия, коалиционните му партньори, опозицията дори и може би преди всичко тя. Сред всички тези кръгове има лица, които биха загубили страшно много от връщането на държавността в България. Единствените, които няма какво да загубят сме ние - хората, които говорят за мафията, без да я чуват, хората които усещат мафията, без да я докосват, хората, които виждат мафията, без да я <b>поглеждат</b>. Ние, вече загубилите, потърпевшите сега.</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2008, бр. 123;<br>
<i><i>Защо ли вкарват младите през отворените врати на парламента, а не отварят вратите на оня цех, където полузадушени работнички ще дадат нагледен урок на ишлеме на всеки желаещ да участва в започналия вчера проект "България - добро място за работа"? Абе, да ги заведат където и да е, за да <b>видят</b> как братовчедката на шефа и протежето на любовницата му получават два пъти повече от най-талантливите работещи. И се катерят тия двама никаквици по стълбата на постовете, докато геният пълзи в краката им и всуе <b>поглежда</b> към светлината. </i></i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2008, бр. 193;<br>
<i>Знаех, че отиваме на малка селска вечеря, а ето че колата ни изтърси пред дружина строени пионери с ботевки на глави и развети знамена. Екнаха фанфари, последваха команди и рапорти. Поглеждах объркано приятеля, но той стоеше церемониално и целият му вид говореше, че трябва да го последвам. Постарах се да вляза в тон и търпеливо изслушах няколко оратори. След всяко слово ученическият оркестър ни обливаше с тържествени звуци. Празненството, разбира се, беше по друг повод, ала аз лесно разбрах, че приятелят е дебнел този час, за да ме стовари точно сред фанфарите. Кой не би се поласкал?</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2008, бр. 201;<br>
<i>"...Животът е приключение с любим човек, <b>поглеждам</b> напред и виждам бъдещето, чувам цветове и рисувам платното на времето...", казва самият художник. За този тип духовен романтизъм се изисква нещо повече от търпение. По-скоро дискретна емоция, ръка на живописец, който разбира и обича занаята си и... очи на магьосник, смята изкуствоведката. А и защото има нещо особено магнетично в естествената нагласа на Боян да присъства в събитието, което изобразява като миг от любимия и незабравим негов свят, допълва Нина Мирчева.</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2008, бр. 240;<br>
<i>Севаст не седна. Не участваше в приказката. Ходи навън, върна се на рецепцията и пак излезе. Нямаше го пет-шест минути. Дойде видимо обезпокоен. Поглеждаше си часовника, макар на стената да имаше къде по-голям. Сякаш не му вярваше.</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2008, бр. 266;<br>
<i>"Да пееш песни е просто чудесно, но с този албум наистина исках да се заема лично. Напоследък започнах да се замислям, да <b>поглеждам</b> назад в живота си и исках да изразя всичко това чрез песните си. Знаете ли, записвал съм и съм имал успех с всякакъв вид музика, направих 'Sexbomb' и всичко останало, но този път исках да направя нещо само за мен, за историите ми, за живота ми. С други думи, когато слушате този албум, това съм истинският аз. Така Том Джоунс представя своя нов албум "24 Hours".</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2008, бр. 281;<br>
<i>Режисьорът Арно Десплешен <b>поглежда</b> на семейството през своята призма в "Коледна приказка", като черпи вдъхновение от класическата "Коледна песен" на Чарлз Дикенс. Той представя вълнуващата драма на семейство Вуйар, която заплашва да превърне коледните им празници в тежък семеен скандал. Историята се движи по ръба на трагичното и комичното, докато разказва за съперничество между братя и сестри и сподавена мъка, която всеки неуспешно се е опитал да погребе. Ще успее ли фамилията да преодолее различията и старите рани? Ще успеят ли да се обединят, за да се изправят заедно срещу трудностите?</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2009, бр. 8;<br>
<i>- Европейски ли се държеше София по време на вашето кметуване? Поглеждаше ли столицата ни и към по-далечния от Европа свят?</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2009, бр. 40;<br>
<i>При кално и снежно време непрекъснато да се проверява пушката, за да се уверим, че цевите не са се запушили с кал и сняг. Освен това, след всеки изстрел трябва да се отваря пушката, да се <b>поглежда</b> през нея и да се продуха цевта. </i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2009, бр. 40;<br>
<i>Не е лесно да се разговаря с жителите на Владая. През зимата там са само "кореняците", не повече от 3000 души. Някои - и изплашени, и много, много смутени. Защото фамилията на баща, а и на син Яневи ги стряска и плаши. Бог високо, царят не <b>поглежда</b> точно към Владая, тук имоти няма и даже не си е набелязал, а властта май е безсилна, казват патили и сигурно затова - предпазливи кореняци-владайци.</i><br><br>
------------------------<br>
Македония;1999, бр. 23;<br>
<i>- Вижте, ние трябва да бъде наясно за това, кой какво иска да прави. Сигурно ще има и злонамерени, и добронамерени. Злонамерените трябва да ги знаем и да ги преценяваме предварително. Но заради това не можем всички да отхвърлим. Трябва първо нашите вътрешни задачи да си завършим, после да <b>поглеждаме</b> настрани. </i><br><br>
------------------------<br>
Политика;2006, бр. 109;<br>
<i>Пред вратата на пленарната зала на Европарламента се сблъскват румънският министър на евроинтеграцията Анка Боажиу и евронаблюдателите от българската десница Мария Капон и Димитър Абаджиев. Очите на Анка са пълни със сълзи. Тя <b>поглежда</b> с укор двамата българи и казва през плач: "Никога няма да забравя какво ни причини вашето правителство. Заради вас няма да получим дата". Разплаканата Боажиу влиза в пленарната зала. А нашите смутени евронаблюдатели се потътрят сконфузено след нея. Това разказаха пред "Политика" огорчените и засрамени от реакцията на румънката наши евронаблюдатели. </i><br><br>
------------------------<br>
Политика;2008, бр. 210;<br>
<i> първите часове, след като е поел глътка въздух и се е появил на белия свят, човек <b>поглежда</b> през прозореца. Майка показва малкото вързопче щастие на роднините, събрали се пред родилния дом. А то, мъничето, хвърля полупремрежен поглед към размаханите за поздрав ръце.</i><br><br>
------------------------<br>
Политика;2008, бр. 210;<br>
<i>Дали тръгваме нанякъде или се връщаме, винаги <b>поглеждаме</b> към прозореца - отворен ли е, свети ли, чака ли ни вътре някой.</i><br><br>
------------------------<br>
Политика;2008, бр. 222;<br>
<i>С напредването на нощта все повече хомосексуалисти започват да се събират пред и в заведението. Повечето са съвсем млади момчета. Някои от тях минават, боязливо и с недоверие <b>поглеждат</b> паркирания микробус и бързо се вмъкват вътре, хванати за ръка. Друга групичка момчета се суетят отпред и по примера на по-смелите се вмъкват един по един, запретнали ръкави.</i><br><br>
------------------------<br>
Политика;2008, бр. 231;<br>
<i>Избирам си хляб. Какъв ли няма - млечно хлебче, хляб с орехи, с коприва, с маслини, БИО на цената на 4 обикновени, с микс от семена, та даже и хляб без брашно се намира... Конкуренцията е безмилостно жестока! И какво да видя - малко хлебче от 250 грама...Много хубаво изглежда на пръв поглед. Поглеждам етикета - срокът на годност не е изтекъл. И о, ужас! Зад етикета се подава едно бяло петънце. Оставям го, но и другата опаковка е подобна с тази разлика, че петното е доста по-голямо! Гледам петното - гледам етикета - пак гледам петното...Нещо не пасва. Не го купих! Снимах го.</i><br><br>
------------------------<br>
Политика;2008, бр. 253;<br>
<i>"Забързани в безумното ежедневие, разкъсани между автомобила, мобилния телефон и интернет, ние забравихме да <b>поглеждаме</b> към небето, забравихме да мислим за нещата, които са по-големи от нас и които не зависят от нас", разкрива творческата си концепция Пашкулски. "А именно мисълта за стихиите развива метафизичния копнеж на човека към цялостност, която е в основата на душевния мир."</i><br><br>
------------------------<br>
Демократически преглед;2002, кн. 49;<br>
<i>Той <b>поглежда</b> отново към записките си от лекциите в университета и по-точно онази малка компютьрна страничка, на която се намират трите теста за наличие на публична сфера и очертаването на нейните граници: </i><br><br>
------------------------<br>
Европа;1998, кн. 1-2;<br>
<i>Когато застанем на площада на Старе място, погледа ни привличат пъстроцветните изписани фасади на средновековните къщи. Там се намира най-късата уличка във Варшава, най-тясната фасада, най-дългата опашка за сладолед през лятото - пред сладкарницата, в която предлагат 22 вида. В бирарията на улица "Пивна" има бира от цяла Европа и бира от бъчва, изготвена по средновековна рецепта. В ресторанта на улица "Мьодова" сервират древнославянска медовина - вино с мед. На площада на Старе място художници рисуват по поръчка изгледи, без да <b>поглеждат</b> към пейзажа. </i><br><br>
------------------------<br>
Европа;2000, кн. 2;<br>
<i>Оттогава не спирам да задавам този въпрос на всички именити режисьори, с които съм имала щастието да се срещна. Повечето от тях сериозно се замислят, явно никога преди това толкова категорично не са <b>поглеждали</b> към съдбата на Десетата муза, която озарява мислите им, фантазиите им. Някои, като французина Жак Дорфман, изпадат в недоумение: "Какво ли самочувствие трябва да има човек, за да твърди, че киното е умряло!" Други, като руснака Георгий Данелия, обаче реагират спокойно и като че ли не търпят възражения: "Киното започна с Чарли Чаплин и завърши с Федерико Фелини!"</i><br><br>
------------------------<br>
Европа;2001, кн. 3;<br>
<i>  За да не <b>поглеждат</b> като нас към поредната падаща стена и към по-развитите общества зад нея, а да не ги интересува какво ще се издигне пред тях, за да няма какво да пада...</i><br><br>
------------------------<br>
Европа;2002, кн. 2;<br>
<i> Свещеното предание разказва, че когато вестта за празния гроб стига до учениците му, Йоан пръв идва до мястото, но не влиза вътре - той само <b>поглежда</b> през ниския вход и вижда нещо толкова смразяващо, което веднага го кара да повярва. Това са погребалните повивки на Христа - цели и непокътнати, но празни - запазили формата на тялото му. Както пише изследователят на историческите факти за Възкресението на Христос Джош Мак-Дауел:  </i><br><br>
------------------------<br>
Европа;2002, кн. 2;<br>
<i>Ето защо бих препоръчала на всеки, който иска да се предпази от рисковете на "разглеждане"/"оглеждане" и "отнасяне"/"самоотнасяне", т. е. от говоренето на различни езици за другите и за себе си, по-често да <b>поглежда</b> картината на Салвадор Дали "Лебеди, оглеждащи се в слонове". Тя много добре илюстрира как "скалъпеният погрешен образ" се приписва на действителността. Тя поразява с прозрението за това, в какво бихме се отразили, ако загубим самокритичността и достойнството си. Не че има нещо лошо в слоновете, но те просто не са лебеди.</i><br><br>
------------------------<br>
Изток-Запад;2007, бр. 1;<br>
<i>Нека да поговорим малко за отношението на исляма към модерността. Един от найобсъжданите въпроси е, че в историята на западната цивилизация отделянето на църквата от държавата се е случило преди много години, стотици години. Ние считаме това за ключов елемент на модерността. После <b>поглеждаме</b> към исляма и си казваме: “Това не се е случило там и това е проблем.” Помогнете ми да разбера защо подобен начин на мислене е неправилен.</i><br><br>
------------------------<br>
Изток-Запад;2007, бр. 1;<br>
<i>Аз съм бил в Залива и на много други места. Младите недоволни гледат към собствените си правителства и ги виждат корумпирани, гледат на много хора като на такива, които не се борят за нищо. После <b>поглеждат</b> към някой като Бен Ладен и той им заприличва на Робин Худ – погрешно, разбира се, но той е считан за </i><br><br>
------------------------<br>
Обектив;2006, бр. 129;<br>
<i><i>Питам Станислав, който пише името си и всички букви от азбуката, защо не ходи на училище. Той ме <b>поглежда</b> разбиращо и отговаря: „Тази година ще ме пратят. Трябваше да стана на 14 години". В това време за ръката ме държи Димитър и ме <b>гледа</b> с ясно намерение да ме задържи. Очите му говорят много. Не може да говори, но чува. Виждам в картона му по-късно, че е роден от нормална бременност и живял една година с майка си. Откакто е даден в дом, рязко изостава в развитието си. Според персонала логопед работи с него. Той също е на 14.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Обектив;2007, бр. 144;<br>
<i>ЙОНКО ГРОЗЕВ: Или НС трябва да влезе в позицията си на политически орган и тогава по определение всичко е публично, защото става въпрос за обществено доверие (тогава правомощията му са в пълен обем), или приема, че има много ограничена роля, защото основно действащ орган в случая е съдебната система, а несвършили разследвания не се разгласяват. Тогава само <b>поглежда</b> дали няма подозрение в политически елемент. Май тук са се смесили двете.</i><br><br>
------------------------<br>
Обектив;2008, бр. 161;<br>
<i>Васко се изгубва нанякъде. Поглеждам към стената на физкултурния салон: „Ерол + Карамилда", „Адън + Надя", „Мика + Калин", „Цветелина + Тони", „Ани + Гошо", послания в сърца, изрисувани с тебешир.</i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2006, бр. 34;<br>
<i>“Учителю - прошепна Доган, докато с едно око <b>поглеждаше</b> към полуголата девойка, изскочила грациозно от хамама, - казал си да не наливаме новото вино във вехти мехове, защото новото вино ще спука меховете. А не може ли да наливаме виното в бъчви?  Аз в доклада си казах, че ако от бъчвата махнеш само един обръч, тя протича. Следователно обръчите създават стабилност и сигурност.”</i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2007, бр. 11;<br>
<i>- Ако вложи достатъчно усилия и е задълбочен, естествено, че може! И това е даже много полезно. Точно това, което казваш, според мен само потвърждава мнението ми, че за нас продължава да е много полезно от време на време някой да ни <b>поглежда</b> отвън. Някак си още не сме надживели обичая си да разглеждаме проблемите си на базата на стереотипите, които имаме за съседни народи, за историята... </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2007, бр. 11;<br>
<i>Козметичната компания създаде минифилма "Еволюция". В него обикновена жена е гримирана, фризирана и снимана, а изображението є е обработено с фотошоп и тиражирано. В последните кадри две тийнейджърки възхитено <b>поглеждат</b> към билборда с лика є, а отдолу излиза надпис: "Възприятията ни за красота са изкривени. Всяко момиче заслужава да се чувства хубаво такова, каквото е!" </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2001, бр. 1;<br>
<i>Все още работи като проектант в "Пътпроект". "Щом не са ме пенсионирали, значи още им трябвам", казва той и тържествено <b>поглежда</b> през дебелите стъкла на очилата си. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2002, бр. 1;<br>
<i>Със сигурност, когато магазинът му израсте над тротоара, Любо ще е много щастлив. И никога няма да <b>поглежда</b> обувките на околните. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2002, бр. 4;<br>
<i>После <b>поглежда</b> с надежда към Народното събрание, където се натъква на продължаващата епопея с гласуването/негласуването на депутатите. Готов е да прости всичко на всички в момента, в който зърне избраниците си послушни да натискат копчета или, още по-добре, да вдигат ръце нагоре като в доброто старо време. Но понеже и това не става, българинът прави нов завой и се насочва към "Дондуков" 2, където, слава богу, имаме бинго. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2002, бр. 4;<br>
<i>На първия тур всички социолози дават преднина на Петър Стоянов, следван от Георги Първанов и Богомил Бонев. Целият разговор в студиото се води около тези резултати. Изведнъж обаче се появява представителка на Българското дружество за честни избори и граждански права. Но Ризова обаче е толкова гипсирана, че не я чува какво говори. Случайно обаче <b>поглежда</b> към гостите си - Надежда Михайлова, Пламен Панайотов и още двама души, и в този момент разбира, че нещо се е случило по изражението на лицата им. Бившата външна министърка е пребледняла неузнаваемо. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2002, бр. 5;<br>
<i>Днес съм на 32. Ходя с тези цици вече 20 години. Поглеждам ги и ги питам: "Е, какво ми донесохте в края на краищата? Освен че всеки ден разхождам това, което желаят милиони жени (да имат) и мъже (да пипнат), нищо повече. Сърцето ми е било разбито от любов, проляла съм достатъчно сълзи, имала съм и добри, и лоши дни като всяка друга. Това, което ми е в повече, са погледите, вторачени с неосъзнат копнеж, когато обяснявам нещо важно. Затова се подписвам под следната декларация, която отправям към мъжете: </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2006, бр. 1;<br>
<i>За разлика от повечето жени знае какво иска и следва целта си, без да се заплесва пред всяка витрина. Стига висока сграда със стъклена фасада и <b>поглежда</b> часовника си - 16.30 ч. Пристигнала е точно навреме, за да си купи нов бюст. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2008, бр. 3;<br>
<i>Не случайно стартираме бойната програма от Crystal Vision - Светльо трябва да уговаря с пиарите си подготовката за концерта в Black Box, насрочен за 25 януари. Докато обсъжда постери и всякакви други организационни работи, на няколко пъти <b>поглежда</b> към екипа ни лукаво.  </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2008, бр. 3;<br>
<i>пернатото трябва да преспи една нощ в дома им, а през това време никой да не излиза или влиза в къщата, за да не избяга през отворената врата късметът им. После циганката ще я сготви с кисело зеле, ще опъне една баница, ще разлеят бутилките с червено вино... Който не може да си купи пуйка, взима кокошка, казва Васил и <b>поглежда</b> към багажника на колата. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2008, бр. 5;<br>
<i>Страстта й към обувките е наистина пословична. Носи - само за илюстрация - 36-и номер, но има обувки от 35-и до 38-и. Просто защото й харесват. А какви обувки никога не би си купила? Поглежда изпитателно и уточнява, че отговорът й няма да се хареса на много хора. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2008, бр. 12;<br>
<i>"За "Кремиковци" ще се сбием накрая" - подхвърля Тренчев на екипа ни, преди разговорът им да почне. Поглежда към лулата, но вече е поел ангажимента. Затова гордо сяда само пред чаша чай. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2008, бр. 12;<br>
<i>"Има ли за какво да го хвана?" - пита докторът юристката. Докато говорят, Константин Тренчев на два пъти <b>поглежда</b> кутията с пури Romeo y Julieta, която е точно на една ръка разстояние. Все още се сдържа. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2008, бр. 37;<br>
<i>В медицината няма работно време. Графиците са относителни и служат по-скоро за задоволяване на законовите рамки. "Знаеш кога влизаш в болницата, но никога не знаеш кога ще си тръгнеш. Това може да е след половин час или след три дни", <b>поглежда</b> философски на избраната от него професия неврохирургът. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2008, бр. 38;<br>
<i>За да избегне стреса от учебния процес, Анелия се записала на езда. Галопирането я увлякло и се амбицирала да завърши медицина. "В родния ми град нямаше къде да яздя, затова реших, че за да съм по-близо до конете, трябва да остана във Варна. Дипломирането ми беше цената, която трябваше да платя, за да практикувам този спорт", <b>поглежда</b> философски на съдбата си лекарката. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2008, бр. 41;<br>
<i>как да станат от стола и плавно да се отправят към питащия; как да се обръщат към него или нея на малко име; как да придадат личен характер на отговора и да отвърнат на опонента в стил "обиждам, защото и ти обиждаш". Обама явно си е взел поука от първия дебат и този път не го видяхме да си <b>поглежда</b> часовника. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2008, бр. 42;<br>
<i>Постъпил в онкологията през февруари 1981 г. и никога повече не я напуснал. Учил се от най-добрите хирурзи - като проф. Станко Киров и проф. Злате Дудунков например. Бил упорит и всеотдаен. Харесали го и когато се появила възможност за преназначаване на постоянно място, веднага му го предложили. "В тези конкурси винаги има известна несправедливост. Когато лекарят е работил в дадената клиника, много по-лесно от външните кандидати получава свободната позиция. Без значение, че те може би са по-добри", <b>поглежда</b> философски на кандидатстването си за работа гръдният онкохирург. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2008, бр. 44;<br>
<i>И ако синдикалистката е "горчивата бира", то "златната ябълка" безспорно е 111-а линия. На няколко пъти става дума, че "111-а е най-хубава от всички" и че "за нея всеки един от нас е готов да играе". Момчетата въртят-сучат, но все към забранения плод <b>поглеждат</b>. Налага се Стоилов да им укротява апетита: "Сега, изключи я 111-а, моля ти се, да не таковаме..." </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2008, бр. 47;<br>
<i>- въздъхнал в един момент човекът. Лекарят се усмихнал с недоверие, но години по-късно осъзнал правотата на думите му. "Често се шегувахме със сестрите на тази тема, но когато и аз се задомих, вече не ми беше толкова смешно. При мен "сляпата неделя" дойде на 38 години, но мисля, че можех да почакам още малко", <b>поглежда</b> философски на брака специалистът. Въпреки че самият той няма от какво да се оплаче - съпругата му е рентгенов лаборант и проявява разбиране към работата му. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2008, бр. 48;<br>
<i>Това накарало д-р Михайлов да се замисли. "Вярно е, че когато си млад, нямаш опита и рутината на по-възрастните, но пък имаш по-бистър и необременен поглед върху нещата", <b>поглежда</b> той философски на далечната вече във времето случка. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2008, бр. 49;<br>
<i>За негов късмет го разпределили в Ямбол. Работил две години като цехов лекар към завода за напоителни системи, месната бирена фабрика и винпрома. Давал дежурства и в "Бърза помощ" на многопрофилната болница. Ходел и на специализация по три месеца годишно в модерния АГ комплес в града. "Когато човек е млад, работи много и не усеща умора", <b>поглежда</b> философски на годините си в провинцията докторът. На втората година се появило свободно място в гинекологията и той побързал да се премести. Там работил още пет години. Взел и специалност. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2009, бр. 3;<br>
<i>Само след минути обаче <b>поглеждам</b> GPS-а си и както си говорим кротичко за синагогата и за това, че президентът Първанов е патрон на тържествата, показвам апаратчето на Дейвид. И двамата млъкваме и се вторачваме напрегнато през рамото на шофьора. GPS-ът показва, че сме точно на границата с Газа - зона, многократно обстрелвана всеки ден с ракети на "Хамас" и сочена сега за една от най-опасните в света. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2009, бр. 13;<br>
<i>В съседния Пазарджик също ще се води оспорвана битка за второто място в червената листа. Към него <b>поглеждат</b> шефът на Държавната агенция по горите Стефан Юруков, областният управител Георги Петърнейчев - бивш зам.-министър на транспорта, и олимпийският шампион по борба Георги Мърков, който е председател на борда на Държавния спортен тотализатор. Изненадващо въпрос изникна и около първото място в листата, което досега бе заемано от председателя на парламента Георги Пирински. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2009, бр. 13;<br>
<i>Проблематично изглежда водаческото място на лидера на лявото крило в БСП Янаки Стоилов. Досега той водеше листата в Ловеч, но към региона <b>поглеждал</b> шефът на червения предизборен щаб Евгений Узунов. Иво Атанасов е на път окончателно да сдаде Кюстендил на Мая Манолова. Председателят на парламентарната медийна комисия официално настоя да не бъде предлаган за новото Народно събрание от родния си град. </i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2004, бр. 242;<br>
<i>- Разбира се! Ядните неща, там където има недоволство, се смесват с онова, което е смешно. Абсурдното често става смешно. Ако човек може да се настрои в някакъв по-философски план, би могъл въобще да <b>поглежда</b> над тези неща. Въпросът е, че това не винаги е възможно. Потоците на позитивното и негативното се смесват.</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2004, бр. 249;<br>
<i>Атракцията продължи и на автобусната спирка. Както винаги вечер, имаше улично задръстване и автобусът пристигна с двадесетина минути закъснение. Хората около мен започнаха да ме побутват с лакти, мнозина <b>поглеждаха</b> букета ми с откровен гняв. Едва можах да се вмъкна в тъпканицата, вдигнал високо луксозния подарък над главата си. Автобусът, разбира се, пъплеше като бръмбар и някои от пътниците недоволно мърмореха. Изведнъж недоволниците си намериха подходящ отдушник. Излишно е да казвам, че това бях аз.</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2009, бр. 185;<br>
<i>-	Разбираш ли - виждам лисицата, гръмвам лисицата, лисицата пада, аз се приближавам към лисицата, <b>поглеждам</b> я, а тя е куче!</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2009, бр. 192;<br>
<i>Може би аналогично разсъждават и обикновените афганистанци. Сред тях все по-осезаемо се долавя усещането, че всички са попаднали в залата с кривите огледала: <b>поглеждат</b> в тях, но отражението показва нещо съвсем различно. Какво точно, ще покаже бъдещето.</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2009, бр. 192;<br>
<i>Утро е. Отварям очи, събуден от някакъв невъобразим шум, идващ от улицата. Ставам, отивам на терасата и <b>поглеждам</b> надолу. Група цигани с кирки копаят в асфалта, пробили са някакъв водопровод. До коленете са в кал. Водата пръска навсякъде. Няколко шофьори са спрели и ги псуват. Те им отвръщат. Сбиват се. Правя си кафе и пускам телевизора. Новини. Говорителката казва, че за последното денонощие в страната вследствие на катастрофи са загинали 23-ма души, а 15 са тежко ранени. Станали са и 74 леки автопроизшествия. Сменям канала. Обвинения в корупция, укриване на данъци</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2009, бр. 201;<br>
<i>Масите са пусти. Две коли спират, изсипва се компания. Ресторантът им харесва, ала първо менюто подхващат. Поглеждат го, правят знаци, че тук глави режат, и си тръгват. Двама се подлъгват да седнат - на кафе и вода... Е, няма и 15 лв... Влюбени са явно и момчето "впечатлява" подобаващо приятелката си...</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2009, бр. 202;<br>
<i>На следващия ден идва комисията и една стена пада със силен грохот. Работник от строежа си <b>поглежда</b> часовника и казва:</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2009, бр. 203;<br>
<i>взаимно се самоунищожават. Изчезват. Остава само човекът. Поглежда се в огледалото. То е метафора на Бог. Знаем, че в християнството човек е създаден по образ и подобие на Бог. Като се оглежда, човекът осъзнава, че самият той е източник на тези страхове, които предизвиква в реалността, нещата, които се случват в живота. Тогава човекът разбира, че от него зависи как живее, че той е господар на живота си, а не страховете, които го преследват. Утвърждава се водещата фигура на човека, който изживява своя катарзис. Катарзисът, нещо, което е водеща в моята философия, в музиката ми.</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2009, бр. 214;<br>
<i>Тъкмо затова не е чудно, че опитите за анализ, базирани върху обективни показатели, се шамаросват с упреци и се подменят със заклинания. Внушава се, че авторите им са все мераклии да стоят на завет в парламента, а някои дори <b>поглеждали</b> към председателския пост. Квалификациите се подхвърлят от хора, които при толкова загуби една оставка не подадоха, а пазят столовете си като Панагюрското съкровище. Докато са така вкопчани в позициите си, най-малкото не е добър тон да укоряват другите в кариеризъм.</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2009, бр. 229;<br>
<i>Алкохолът и българите винаги са си правели компания през мрачните векове на историята. Никой не е <b>поглеждал</b> историята на нацията през този велик аспект. Всички историци предпочитат да говорят за герои, битки, царе, премиери и абсолютно незаслужено пренебрегват онези тихи (добре де, не са тихи, дори са пеещи) герои на кръчмарския фронт, които с цената на черните си дробове раздвижваха българската икономика, потребявайки солидно и философски продуктите на алкохолната (къде самодейна, къде не) индустрия.</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2009, бр. 248;<br>
<i>Много късно през нощта. На вратата се звъни. Разярена жена отваря, а в ръцете си държи точил-ка. От другата страна на вратата стои мъжът й -съвършено пиян. Той <b>поглежда</b> точилката, разтваря ръце в опит да прегърне жена си и мърмори:</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2007, бр. 18;<br>
<i>Още от древни времена хората са <b>поглеждали</b> към звездите и са гадаели по тяхното разположение за характерите на хората, за времето, за минали събития, за бъдещи случки. Оказва се, че по зодиакалните особености може да се разбере и това кой, как целува - проверете сами.  </i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2007, бр. 50;<br>
<i>Снежина Петрова, Вяра Коларова, Захари Бахаров и Малин Кръстев вихрено влизат от роля в роля, пеят, танцуват, иронично <b>поглеждат</b> иззад гърбовете на своите персонажи и с виртуозно лицедейство омесват шупващата от смях и страх материя на това представление. Играта с пренебрегването и иронизирането на всички табута е толкова страшна и едновременно с това забавна, че имаш усещането, че присъстваш на тайна сбирка на деца, които си разказват страшни и гадни истории. Но от тези истории животът някакси започва да ти изглежда по-поносим.</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2007, бр. 157;<br>
<i>Вчера гледам един проси пред Халите. Ама жален, ама изпаднал, ама протегнал ръка за милостиня, ама измъчен - направо сърцето ти да се скъса... И аз, колкото и да съм стиснат, вадя стотинки от джоба си и тъкмо се навеждам в паничката му да ги пусна и чувам - звъни телефон. Оня палавият канкан от "Орфей в ада"! И вади печалният просяк от джоба си джиесем, <b>поглежда</b> в дисплея кой му се обажда, и вика:</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2007, бр. 161;<br>
<i>Сега едва ли е възможно някой да не разбере защо получавах сметки за 200 лв. на месец, въпреки че почти не включвах радиаторите тази зима. При т.нар. изравняване вероятно ще излезе, че имам и да доплащам. Но вече зная защо - защото са извършени "промЯни" в апартаментите с номера 2, 28, 50, 54 и 74. Реалното количество енергия, което съм потребил, няма никакво значение. Затова и никой не <b>поглежда</b> цяла година топломерите окичили радиаторите вкъщи, които не мерели нищо, а били разпределители на нещо си... но това вече няма значение.</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2007, бр. 227;<br>
<i>- Лошо или хубаво е според вас, че хора, които се занимават с бизнес и производство, все по-често започнаха да <b>поглеждат</b> към политиката? Изхабиха ли се традиционните партии или има нужда от свежест родният политически живот?</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2007, бр. 228;<br>
<i>По-страшното в случая е, че все повече млади хора предпочитат да си хапват вкусни сандвичи, отколкото да <b>поглеждат</b> към любимата си. Не така, мъже! Спрете се! В крайна сметка не всичко е ядене и работа! </i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2007, бр. 243;<br>
<i>Седим само двама в ресторанта при Рилския манастир и пием "Каберне". Няма посетители. Само на отсрещната маса две дългокраки момичета скришом ни <b>поглеждат</b> и тихо се подсмихват.</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2007, бр. 245;<br>
<i>Хубава си е нашата България, но не и за нас, българите. Затова все по-често <b>поглеждаме</b> към другите курорти, където ни посрещат като чужденци.  И ни излиза по-евтино от родното море и планина. Причините за това трябва да търсят държавните органи, а не да ни повтарят каква уникална природа и кухня си имаме. Няма нужда да хвърлят пари на вятъра за подобни проучвания. Съвременната оперна практика предлага често скандални авторски прочити на познати заглавия. Каква е вашата творческа позиция, как търсите своя диалог с нашето време?</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2007, бр. 272;<br>
<i>Млад и талантлив пиар специалист пише речите на влиятелни политически лидери. Интелигентен и циничен, той не измисля нищо по-добро от това просто да потърси вдъхновение в речите на Гьобелс, министъра на пропагандата на Третия райх. Когато това е скандално разкрито, той е уволнен и заплашен, че отсега нататък светът на медиите ще е затворен за него. Но той <b>поглежда</b> към телевизора и казва: "I'll be back!"</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2007, бр. 282;<br>
<i>"Аз казвам на живота непрестанно, където и когато да го видя: от теб не искам никаква облага, а просто само да си бъдем близки... Многозначително ме той <b>поглежда</b>, но в отговор до днеска нито дума. Преструва се на ням, а аз се смея от негово и мое име." </i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2007, бр. 291;<br>
<i>Изведнъж с танцуваща походка, с неизменното таке на главата си, леко разперил ръце, в столовата пристига Челкаш. Откъде? Разбира се, от близката кръчма "Карлово". Челкаш, видимо пийнал, внезапно се спира, <b>поглежда</b> ни. И бавно се приближава към нас.</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2008, бр. 23;<br>
<i><i>- Би трябвало да е предвиден, не съм <b>поглеждал</b> договорите. Но те просто няма да имат възможност за такива инвестиции. Затова искахме от предишния министър да дадат стратегия, сега я искаме от този, за да <b>видим</b> как в нея се залагат тези неща. Без такава стратегия не може да се говори и за приватизация например на "Топлофикация" - ако тя фалира, хората започват да ползват ток, а мощности за такова потребление нямаме, значи системата се разпада. </i></i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2008, бр. 33;<br>
<i>Най-напред, дори и да си редовен пътник, чувстваш се гузен пред изведнъж появяващите се от никъде (най-често това са вътрешния джоб на якето или малка дамска чанта) прословути сини елечета. Без да са ги облекли още, контрольорите ви <b>поглеждат</b> подозрително и процеждат през зъби: "Карти и билети!"</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2008, бр. 34;<br>
<i>Все пак, каквото и да се случи, Павлина оставаше в първата десетка и аз не можех да пропусна това кратко интервю. Мисълта, че състезанието все още не е завършило, не ме напускаше и докато разговаряхме, аз крадешком <b>поглеждах</b> към информационното табло. </i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2008, бр. 77;<br>
<i>Правим всичко възможно, за да не <b>поглеждаме</b> за работна сила извън страната, а да използваме максимално нашия потенциал, каза министърката на труда и социалната политика Емилия Масларова при представянето на одобрените за финансиране проекти по схема "Квалификационни услуги и обучение на заети лица". Те са на оперативната програма "Развитие на човешките ресурси". Масларова призова работодателите от своя страна да направят всичко възможно да догонят европейските заплати, за да задържат обучените и квалифицирани работници. </i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2008, бр. 88;<br>
<i>Видно е, че Станишев има волята да направи това. Дали ще му позволят? Хората от неговата партия, коалиционните му партньори, опозицията дори и може би преди всичко тя. Сред всички тези кръгове има лица, които биха загубили страшно много от връщането на държавността в България. Единствените, които няма какво да загубят сме ние - хората, които говорят за мафията, без да я чуват, хората които усещат мафията, без да я докосват, хората, които виждат мафията, без да я <b>поглеждат</b>. Ние, вече загубилите, потърпевшите сега.</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2008, бр. 123;<br>
<i><i>Защо ли вкарват младите през отворените врати на парламента, а не отварят вратите на оня цех, където полузадушени работнички ще дадат нагледен урок на ишлеме на всеки желаещ да участва в започналия вчера проект "България - добро място за работа"? Абе, да ги заведат където и да е, за да <b>видят</b> как братовчедката на шефа и протежето на любовницата му получават два пъти повече от най-талантливите работещи. И се катерят тия двама никаквици по стълбата на постовете, докато геният пълзи в краката им и всуе <b>поглежда</b> към светлината. </i></i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2008, бр. 193;<br>
<i>Знаех, че отиваме на малка селска вечеря, а ето че колата ни изтърси пред дружина строени пионери с ботевки на глави и развети знамена. Екнаха фанфари, последваха команди и рапорти. Поглеждах объркано приятеля, но той стоеше церемониално и целият му вид говореше, че трябва да го последвам. Постарах се да вляза в тон и търпеливо изслушах няколко оратори. След всяко слово ученическият оркестър ни обливаше с тържествени звуци. Празненството, разбира се, беше по друг повод, ала аз лесно разбрах, че приятелят е дебнел този час, за да ме стовари точно сред фанфарите. Кой не би се поласкал?</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2008, бр. 201;<br>
<i>"...Животът е приключение с любим човек, <b>поглеждам</b> напред и виждам бъдещето, чувам цветове и рисувам платното на времето...", казва самият художник. За този тип духовен романтизъм се изисква нещо повече от търпение. По-скоро дискретна емоция, ръка на живописец, който разбира и обича занаята си и... очи на магьосник, смята изкуствоведката. А и защото има нещо особено магнетично в естествената нагласа на Боян да присъства в събитието, което изобразява като миг от любимия и незабравим негов свят, допълва Нина Мирчева.</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2008, бр. 240;<br>
<i>Севаст не седна. Не участваше в приказката. Ходи навън, върна се на рецепцията и пак излезе. Нямаше го пет-шест минути. Дойде видимо обезпокоен. Поглеждаше си часовника, макар на стената да имаше къде по-голям. Сякаш не му вярваше.</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2008, бр. 266;<br>
<i>"Да пееш песни е просто чудесно, но с този албум наистина исках да се заема лично. Напоследък започнах да се замислям, да <b>поглеждам</b> назад в живота си и исках да изразя всичко това чрез песните си. Знаете ли, записвал съм и съм имал успех с всякакъв вид музика, направих 'Sexbomb' и всичко останало, но този път исках да направя нещо само за мен, за историите ми, за живота ми. С други думи, когато слушате този албум, това съм истинският аз. Така Том Джоунс представя своя нов албум "24 Hours".</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2008, бр. 281;<br>
<i>Режисьорът Арно Десплешен <b>поглежда</b> на семейството през своята призма в "Коледна приказка", като черпи вдъхновение от класическата "Коледна песен" на Чарлз Дикенс. Той представя вълнуващата драма на семейство Вуйар, която заплашва да превърне коледните им празници в тежък семеен скандал. Историята се движи по ръба на трагичното и комичното, докато разказва за съперничество между братя и сестри и сподавена мъка, която всеки неуспешно се е опитал да погребе. Ще успее ли фамилията да преодолее различията и старите рани? Ще успеят ли да се обединят, за да се изправят заедно срещу трудностите?</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2009, бр. 8;<br>
<i>- Европейски ли се държеше София по време на вашето кметуване? Поглеждаше ли столицата ни и към по-далечния от Европа свят?</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2009, бр. 40;<br>
<i>При кално и снежно време непрекъснато да се проверява пушката, за да се уверим, че цевите не са се запушили с кал и сняг. Освен това, след всеки изстрел трябва да се отваря пушката, да се <b>поглежда</b> през нея и да се продуха цевта. </i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2009, бр. 40;<br>
<i>Не е лесно да се разговаря с жителите на Владая. През зимата там са само "кореняците", не повече от 3000 души. Някои - и изплашени, и много, много смутени. Защото фамилията на баща, а и на син Яневи ги стряска и плаши. Бог високо, царят не <b>поглежда</b> точно към Владая, тук имоти няма и даже не си е набелязал, а властта май е безсилна, казват патили и сигурно затова - предпазливи кореняци-владайци.</i><br><br>
------------------------<br>
Македония;1999, бр. 23;<br>
<i>- Вижте, ние трябва да бъде наясно за това, кой какво иска да прави. Сигурно ще има и злонамерени, и добронамерени. Злонамерените трябва да ги знаем и да ги преценяваме предварително. Но заради това не можем всички да отхвърлим. Трябва първо нашите вътрешни задачи да си завършим, после да <b>поглеждаме</b> настрани. </i><br><br>
------------------------<br>
Политика;2006, бр. 109;<br>
<i>Пред вратата на пленарната зала на Европарламента се сблъскват румънският министър на евроинтеграцията Анка Боажиу и евронаблюдателите от българската десница Мария Капон и Димитър Абаджиев. Очите на Анка са пълни със сълзи. Тя <b>поглежда</b> с укор двамата българи и казва през плач: "Никога няма да забравя какво ни причини вашето правителство. Заради вас няма да получим дата". Разплаканата Боажиу влиза в пленарната зала. А нашите смутени евронаблюдатели се потътрят сконфузено след нея. Това разказаха пред "Политика" огорчените и засрамени от реакцията на румънката наши евронаблюдатели. </i><br><br>
------------------------<br>
Политика;2008, бр. 210;<br>
<i> първите часове, след като е поел глътка въздух и се е появил на белия свят, човек <b>поглежда</b> през прозореца. Майка показва малкото вързопче щастие на роднините, събрали се пред родилния дом. А то, мъничето, хвърля полупремрежен поглед към размаханите за поздрав ръце.</i><br><br>
------------------------<br>
Политика;2008, бр. 210;<br>
<i>Дали тръгваме нанякъде или се връщаме, винаги <b>поглеждаме</b> към прозореца - отворен ли е, свети ли, чака ли ни вътре някой.</i><br><br>
------------------------<br>
Политика;2008, бр. 222;<br>
<i>С напредването на нощта все повече хомосексуалисти започват да се събират пред и в заведението. Повечето са съвсем млади момчета. Някои от тях минават, боязливо и с недоверие <b>поглеждат</b> паркирания микробус и бързо се вмъкват вътре, хванати за ръка. Друга групичка момчета се суетят отпред и по примера на по-смелите се вмъкват един по един, запретнали ръкави.</i><br><br>
------------------------<br>
Политика;2008, бр. 231;<br>
<i>Избирам си хляб. Какъв ли няма - млечно хлебче, хляб с орехи, с коприва, с маслини, БИО на цената на 4 обикновени, с микс от семена, та даже и хляб без брашно се намира... Конкуренцията е безмилостно жестока! И какво да видя - малко хлебче от 250 грама...Много хубаво изглежда на пръв поглед. Поглеждам етикета - срокът на годност не е изтекъл. И о, ужас! Зад етикета се подава едно бяло петънце. Оставям го, но и другата опаковка е подобна с тази разлика, че петното е доста по-голямо! Гледам петното - гледам етикета - пак гледам петното...Нещо не пасва. Не го купих! Снимах го.</i><br><br>
------------------------<br>
Политика;2008, бр. 253;<br>
<i>"Забързани в безумното ежедневие, разкъсани между автомобила, мобилния телефон и интернет, ние забравихме да <b>поглеждаме</b> към небето, забравихме да мислим за нещата, които са по-големи от нас и които не зависят от нас", разкрива творческата си концепция Пашкулски. "А именно мисълта за стихиите развива метафизичния копнеж на човека към цялостност, която е в основата на душевния мир."</i><br><br>
------------------------<br>
Демократически преглед;2002, кн. 49;<br>
<i>Той <b>поглежда</b> отново към записките си от лекциите в университета и по-точно онази малка компютьрна страничка, на която се намират трите теста за наличие на публична сфера и очертаването на нейните граници: </i><br><br>
------------------------<br>
Европа;1998, кн. 1-2;<br>
<i>Когато застанем на площада на Старе място, погледа ни привличат пъстроцветните изписани фасади на средновековните къщи. Там се намира най-късата уличка във Варшава, най-тясната фасада, най-дългата опашка за сладолед през лятото - пред сладкарницата, в която предлагат 22 вида. В бирарията на улица "Пивна" има бира от цяла Европа и бира от бъчва, изготвена по средновековна рецепта. В ресторанта на улица "Мьодова" сервират древнославянска медовина - вино с мед. На площада на Старе място художници рисуват по поръчка изгледи, без да <b>поглеждат</b> към пейзажа. </i><br><br>
------------------------<br>
Европа;2000, кн. 2;<br>
<i>Оттогава не спирам да задавам този въпрос на всички именити режисьори, с които съм имала щастието да се срещна. Повечето от тях сериозно се замислят, явно никога преди това толкова категорично не са <b>поглеждали</b> към съдбата на Десетата муза, която озарява мислите им, фантазиите им. Някои, като французина Жак Дорфман, изпадат в недоумение: "Какво ли самочувствие трябва да има човек, за да твърди, че киното е умряло!" Други, като руснака Георгий Данелия, обаче реагират спокойно и като че ли не търпят възражения: "Киното започна с Чарли Чаплин и завърши с Федерико Фелини!"</i><br><br>
------------------------<br>
Европа;2001, кн. 3;<br>
<i>  За да не <b>поглеждат</b> като нас към поредната падаща стена и към по-развитите общества зад нея, а да не ги интересува какво ще се издигне пред тях, за да няма какво да пада...</i><br><br>
------------------------<br>
Европа;2002, кн. 2;<br>
<i> Свещеното предание разказва, че когато вестта за празния гроб стига до учениците му, Йоан пръв идва до мястото, но не влиза вътре - той само <b>поглежда</b> през ниския вход и вижда нещо толкова смразяващо, което веднага го кара да повярва. Това са погребалните повивки на Христа - цели и непокътнати, но празни - запазили формата на тялото му. Както пише изследователят на историческите факти за Възкресението на Христос Джош Мак-Дауел:  </i><br><br>
------------------------<br>
Европа;2002, кн. 2;<br>
<i>Ето защо бих препоръчала на всеки, който иска да се предпази от рисковете на "разглеждане"/"оглеждане" и "отнасяне"/"самоотнасяне", т. е. от говоренето на различни езици за другите и за себе си, по-често да <b>поглежда</b> картината на Салвадор Дали "Лебеди, оглеждащи се в слонове". Тя много добре илюстрира как "скалъпеният погрешен образ" се приписва на действителността. Тя поразява с прозрението за това, в какво бихме се отразили, ако загубим самокритичността и достойнството си. Не че има нещо лошо в слоновете, но те просто не са лебеди.</i><br><br>
------------------------<br>
Изток-Запад;2007, бр. 1;<br>
<i>Нека да поговорим малко за отношението на исляма към модерността. Един от найобсъжданите въпроси е, че в историята на западната цивилизация отделянето на църквата от държавата се е случило преди много години, стотици години. Ние считаме това за ключов елемент на модерността. После <b>поглеждаме</b> към исляма и си казваме: “Това не се е случило там и това е проблем.” Помогнете ми да разбера защо подобен начин на мислене е неправилен.</i><br><br>
------------------------<br>
Изток-Запад;2007, бр. 1;<br>
<i>Аз съм бил в Залива и на много други места. Младите недоволни гледат към собствените си правителства и ги виждат корумпирани, гледат на много хора като на такива, които не се борят за нищо. После <b>поглеждат</b> към някой като Бен Ладен и той им заприличва на Робин Худ – погрешно, разбира се, но той е считан за </i><br><br>
------------------------<br>
Обектив;2006, бр. 129;<br>
<i><i>Питам Станислав, който пише името си и всички букви от азбуката, защо не ходи на училище. Той ме <b>поглежда</b> разбиращо и отговаря: „Тази година ще ме пратят. Трябваше да стана на 14 години". В това време за ръката ме държи Димитър и ме <b>гледа</b> с ясно намерение да ме задържи. Очите му говорят много. Не може да говори, но чува. Виждам в картона му по-късно, че е роден от нормална бременност и живял една година с майка си. Откакто е даден в дом, рязко изостава в развитието си. Според персонала логопед работи с него. Той също е на 14.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Обектив;2007, бр. 144;<br>
<i>ЙОНКО ГРОЗЕВ: Или НС трябва да влезе в позицията си на политически орган и тогава по определение всичко е публично, защото става въпрос за обществено доверие (тогава правомощията му са в пълен обем), или приема, че има много ограничена роля, защото основно действащ орган в случая е съдебната система, а несвършили разследвания не се разгласяват. Тогава само <b>поглежда</b> дали няма подозрение в политически елемент. Май тук са се смесили двете.</i><br><br>
------------------------<br>
Обектив;2008, бр. 161;<br>
<i>Васко се изгубва нанякъде. Поглеждам към стената на физкултурния салон: „Ерол + Карамилда", „Адън + Надя", „Мика + Калин", „Цветелина + Тони", „Ани + Гошо", послания в сърца, изрисувани с тебешир.</i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2006, бр. 34;<br>
<i>“Учителю - прошепна Доган, докато с едно око <b>поглеждаше</b> към полуголата девойка, изскочила грациозно от хамама, - казал си да не наливаме новото вино във вехти мехове, защото новото вино ще спука меховете. А не може ли да наливаме виното в бъчви?  Аз в доклада си казах, че ако от бъчвата махнеш само един обръч, тя протича. Следователно обръчите създават стабилност и сигурност.”</i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2007, бр. 11;<br>
<i>- Ако вложи достатъчно усилия и е задълбочен, естествено, че може! И това е даже много полезно. Точно това, което казваш, според мен само потвърждава мнението ми, че за нас продължава да е много полезно от време на време някой да ни <b>поглежда</b> отвън. Някак си още не сме надживели обичая си да разглеждаме проблемите си на базата на стереотипите, които имаме за съседни народи, за историята... </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2007, бр. 11;<br>
<i>Козметичната компания създаде минифилма "Еволюция". В него обикновена жена е гримирана, фризирана и снимана, а изображението є е обработено с фотошоп и тиражирано. В последните кадри две тийнейджърки възхитено <b>поглеждат</b> към билборда с лика є, а отдолу излиза надпис: "Възприятията ни за красота са изкривени. Всяко момиче заслужава да се чувства хубаво такова, каквото е!" </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2001, бр. 1;<br>
<i>Все още работи като проектант в "Пътпроект". "Щом не са ме пенсионирали, значи още им трябвам", казва той и тържествено <b>поглежда</b> през дебелите стъкла на очилата си. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2002, бр. 1;<br>
<i>Със сигурност, когато магазинът му израсте над тротоара, Любо ще е много щастлив. И никога няма да <b>поглежда</b> обувките на околните. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2002, бр. 4;<br>
<i>После <b>поглежда</b> с надежда към Народното събрание, където се натъква на продължаващата епопея с гласуването/негласуването на депутатите. Готов е да прости всичко на всички в момента, в който зърне избраниците си послушни да натискат копчета или, още по-добре, да вдигат ръце нагоре като в доброто старо време. Но понеже и това не става, българинът прави нов завой и се насочва към "Дондуков" 2, където, слава богу, имаме бинго. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2002, бр. 4;<br>
<i>На първия тур всички социолози дават преднина на Петър Стоянов, следван от Георги Първанов и Богомил Бонев. Целият разговор в студиото се води около тези резултати. Изведнъж обаче се появява представителка на Българското дружество за честни избори и граждански права. Но Ризова обаче е толкова гипсирана, че не я чува какво говори. Случайно обаче <b>поглежда</b> към гостите си - Надежда Михайлова, Пламен Панайотов и още двама души, и в този момент разбира, че нещо се е случило по изражението на лицата им. Бившата външна министърка е пребледняла неузнаваемо. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2002, бр. 5;<br>
<i>Днес съм на 32. Ходя с тези цици вече 20 години. Поглеждам ги и ги питам: "Е, какво ми донесохте в края на краищата? Освен че всеки ден разхождам това, което желаят милиони жени (да имат) и мъже (да пипнат), нищо повече. Сърцето ми е било разбито от любов, проляла съм достатъчно сълзи, имала съм и добри, и лоши дни като всяка друга. Това, което ми е в повече, са погледите, вторачени с неосъзнат копнеж, когато обяснявам нещо важно. Затова се подписвам под следната декларация, която отправям към мъжете: </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2006, бр. 1;<br>
<i>За разлика от повечето жени знае какво иска и следва целта си, без да се заплесва пред всяка витрина. Стига висока сграда със стъклена фасада и <b>поглежда</b> часовника си - 16.30 ч. Пристигнала е точно навреме, за да си купи нов бюст. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2008, бр. 3;<br>
<i>Не случайно стартираме бойната програма от Crystal Vision - Светльо трябва да уговаря с пиарите си подготовката за концерта в Black Box, насрочен за 25 януари. Докато обсъжда постери и всякакви други организационни работи, на няколко пъти <b>поглежда</b> към екипа ни лукаво.  </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2008, бр. 3;<br>
<i>пернатото трябва да преспи една нощ в дома им, а през това време никой да не излиза или влиза в къщата, за да не избяга през отворената врата късметът им. После циганката ще я сготви с кисело зеле, ще опъне една баница, ще разлеят бутилките с червено вино... Който не може да си купи пуйка, взима кокошка, казва Васил и <b>поглежда</b> към багажника на колата. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2008, бр. 5;<br>
<i>Страстта й към обувките е наистина пословична. Носи - само за илюстрация - 36-и номер, но има обувки от 35-и до 38-и. Просто защото й харесват. А какви обувки никога не би си купила? Поглежда изпитателно и уточнява, че отговорът й няма да се хареса на много хора. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2008, бр. 12;<br>
<i>"За "Кремиковци" ще се сбием накрая" - подхвърля Тренчев на екипа ни, преди разговорът им да почне. Поглежда към лулата, но вече е поел ангажимента. Затова гордо сяда само пред чаша чай. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2008, бр. 12;<br>
<i>"Има ли за какво да го хвана?" - пита докторът юристката. Докато говорят, Константин Тренчев на два пъти <b>поглежда</b> кутията с пури Romeo y Julieta, която е точно на една ръка разстояние. Все още се сдържа. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2008, бр. 37;<br>
<i>В медицината няма работно време. Графиците са относителни и служат по-скоро за задоволяване на законовите рамки. "Знаеш кога влизаш в болницата, но никога не знаеш кога ще си тръгнеш. Това може да е след половин час или след три дни", <b>поглежда</b> философски на избраната от него професия неврохирургът. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2008, бр. 38;<br>
<i>За да избегне стреса от учебния процес, Анелия се записала на езда. Галопирането я увлякло и се амбицирала да завърши медицина. "В родния ми град нямаше къде да яздя, затова реших, че за да съм по-близо до конете, трябва да остана във Варна. Дипломирането ми беше цената, която трябваше да платя, за да практикувам този спорт", <b>поглежда</b> философски на съдбата си лекарката. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2008, бр. 41;<br>
<i>как да станат от стола и плавно да се отправят към питащия; как да се обръщат към него или нея на малко име; как да придадат личен характер на отговора и да отвърнат на опонента в стил "обиждам, защото и ти обиждаш". Обама явно си е взел поука от първия дебат и този път не го видяхме да си <b>поглежда</b> часовника. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2008, бр. 42;<br>
<i>Постъпил в онкологията през февруари 1981 г. и никога повече не я напуснал. Учил се от най-добрите хирурзи - като проф. Станко Киров и проф. Злате Дудунков например. Бил упорит и всеотдаен. Харесали го и когато се появила възможност за преназначаване на постоянно място, веднага му го предложили. "В тези конкурси винаги има известна несправедливост. Когато лекарят е работил в дадената клиника, много по-лесно от външните кандидати получава свободната позиция. Без значение, че те може би са по-добри", <b>поглежда</b> философски на кандидатстването си за работа гръдният онкохирург. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2008, бр. 44;<br>
<i>И ако синдикалистката е "горчивата бира", то "златната ябълка" безспорно е 111-а линия. На няколко пъти става дума, че "111-а е най-хубава от всички" и че "за нея всеки един от нас е готов да играе". Момчетата въртят-сучат, но все към забранения плод <b>поглеждат</b>. Налага се Стоилов да им укротява апетита: "Сега, изключи я 111-а, моля ти се, да не таковаме..." </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2008, бр. 47;<br>
<i>- въздъхнал в един момент човекът. Лекарят се усмихнал с недоверие, но години по-късно осъзнал правотата на думите му. "Често се шегувахме със сестрите на тази тема, но когато и аз се задомих, вече не ми беше толкова смешно. При мен "сляпата неделя" дойде на 38 години, но мисля, че можех да почакам още малко", <b>поглежда</b> философски на брака специалистът. Въпреки че самият той няма от какво да се оплаче - съпругата му е рентгенов лаборант и проявява разбиране към работата му. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2008, бр. 48;<br>
<i>Това накарало д-р Михайлов да се замисли. "Вярно е, че когато си млад, нямаш опита и рутината на по-възрастните, но пък имаш по-бистър и необременен поглед върху нещата", <b>поглежда</b> той философски на далечната вече във времето случка. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2008, бр. 49;<br>
<i>За негов късмет го разпределили в Ямбол. Работил две години като цехов лекар към завода за напоителни системи, месната бирена фабрика и винпрома. Давал дежурства и в "Бърза помощ" на многопрофилната болница. Ходел и на специализация по три месеца годишно в модерния АГ комплес в града. "Когато човек е млад, работи много и не усеща умора", <b>поглежда</b> философски на годините си в провинцията докторът. На втората година се появило свободно място в гинекологията и той побързал да се премести. Там работил още пет години. Взел и специалност. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2009, бр. 3;<br>
<i>Само след минути обаче <b>поглеждам</b> GPS-а си и както си говорим кротичко за синагогата и за това, че президентът Първанов е патрон на тържествата, показвам апаратчето на Дейвид. И двамата млъкваме и се вторачваме напрегнато през рамото на шофьора. GPS-ът показва, че сме точно на границата с Газа - зона, многократно обстрелвана всеки ден с ракети на "Хамас" и сочена сега за една от най-опасните в света. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2009, бр. 13;<br>
<i>В съседния Пазарджик също ще се води оспорвана битка за второто място в червената листа. Към него <b>поглеждат</b> шефът на Държавната агенция по горите Стефан Юруков, областният управител Георги Петърнейчев - бивш зам.-министър на транспорта, и олимпийският шампион по борба Георги Мърков, който е председател на борда на Държавния спортен тотализатор. Изненадващо въпрос изникна и около първото място в листата, което досега бе заемано от председателя на парламента Георги Пирински. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2009, бр. 13;<br>
<i>Проблематично изглежда водаческото място на лидера на лявото крило в БСП Янаки Стоилов. Досега той водеше листата в Ловеч, но към региона <b>поглеждал</b> шефът на червения предизборен щаб Евгений Узунов. Иво Атанасов е на път окончателно да сдаде Кюстендил на Мая Манолова. Председателят на парламентарната медийна комисия официално настоя да не бъде предлаган за новото Народно събрание от родния си град. </i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2009, бр. 248;<br>
<i>Много късно през нощта. На вратата се звъни. Разярена жена отваря, а в ръцете си държи точил-ка. От другата страна на вратата стои мъжът й -съвършено пиян. Той <b>поглежда</b> точилката, разтваря ръце в опит да прегърне жена си и мърмори:</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2010, бр. 11;<br>
<i>Промяна има, допълват други. Уволниха всички пенсионери накуп. Назначиха свои хора - някои стават, но други за две стотинки работа не могат да свършат. Можеше да се ползва опитът, да се направят индивидуални преценки, но... И да роптаят, в крайна сметка мъжете вдигат рамене и <b>поглеждат</b> нервно часовниците си, за да не изтърват началото на смяната в рудника.</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2010, бр. 36;<br>
<i>Като <b>поглеждам</b> назад, мога да кажа, че това беше правилно, отговорно "двойно решение". Убеден съм: ако бяхме успели да го реализираме напълно, то много от последиците можеха да бъдат избегнати. И ние не само декларирахме този курс, но и честно, настойчиво го претворявахме в живота.</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2010, бр. 42;<br>
<i>Носете със себе си мобилния телефон  навсякъде  през  работното си време. Ако имате важна среща и не искате някой да ви притеснява, изключете звука на апарата, но не забравяйте да <b>поглеждате</b>, дали не сте пропуснали  важно обаждане.</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2010, бр. 48;<br>
<i>Пеейки "Стари мой приятелю" и "Не, недей да ме <b>поглеждаш</b>, не недей да ме прегръщаш, както преди...", Лили Иванова повикала Митко Щерев в съда да правят дует с песента "Осъдени души"...</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2010, бр. 54;<br>
<i>По-нататък дойде отрезвяването. Комунизмът беше препратен в неопределеното бъдеще, започнахме да изграждаме развито социалистическо общество. След това ни споходи демокрацията и... спряхме да мечтаем. Хоризонтът ни се приближи до днешния, най-много - до утрешния ден. Загърбихме не само петилетките, но и перспективите. Парламентарните групи заживяха седмица за седмица, понякога <b>поглеждаха</b> и до края на сесията, а правителствата - и до последните месеци на мандата. Хеле пък с приемането ни в НАТО и  ЕС съвсем  загубихме дългосрочните цели.</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2010, бр. 58;<br>
<i>Но тук - нова изненада. Тъкмо се опитаме да сондираме със западноевропейските представители как гледат на евентуалното присъединяване на България и ни <b>поглеждат</b> ужасено. "Още една Гърция? В никакъв случай!" - такъв беше отговорът, който добре помня.</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2010, бр. 74;<br>
<i>Холандците смятат, че в случай на масово внедряване на системата "супербус" билетите за пътуване с нея ще бъдат съпоставими по цена с тази на сегашните билети за междуградски автобусен транспорт. Впрочем, без да се отказват от перспективите за внедряване на системата им в Страната на лалетата, авторите на удото автобус многозначително <b>поглеждат</b> към най-активните съвременни инвеститори - Обединените арабски емирства. Що се касае до срока за поява на серийни машини, засега холандците ориентировъчно го определят като 2015 година.</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2010, бр. 92;<br>
<i>За това свидетелства и следният случай. Две млади жени пристигат в едно от най-елитните болнични заведения за бременни в столицата. Личните им лекари са ги изпратили с направление за хоспитализация и изследване за евентуален спонтанен аборт. Преди да стигнат до кабинета, са записани на регистратурата като хоспитализирани. Когато обаче лекарят, който трябва да ги приеме пристига, той <b>поглежда</b> документите и категорично отговаря: Не сте за хоспитализация, но влезте да ви прегледам.</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2010, бр. 93;<br>
<i>Опозиционните лидери пък не вярват, че една променяща се партия, която достойно е признала грешките си, може да намери място под слънцето. Демокрацията вече е заплют периметър и трябва да изгрява единствено от техния двор! До болка познато. Отново на обществото се <b>поглежда</b> като на добре засята нива, в която могат да никнат само сини цветове.</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2010, бр. 94;<br>
<i>Корабът прие облика на кретаща по маловодието вавилонска кула. Заключени отвътре, секретните брави на малките каюти повече не прещракваха, за да пуснат някого отвън. На палубите не се интересуваха какво става по-долу, от мостика не желаеха пък да <b>поглеждат</b> към палубите. Всеки се бе затворил в себе си, бе забравил езика, на който може да разговаря с останалите. Сбърчените от алкохола и от морската сол лица също се губеха, очите се притваряха и чезнеха.</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2010, бр. 108;<br>
<i>- Нормално е към имотите на съюза да има много апетити, защото това са имоти с добра локация и инфраструктура. Логично е към тях да <b>поглеждат</b> бизнесмени, включително такива със съмнител-</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2010, бр. 120;<br>
<i>През 1991 г. охраната на индийския премиер Раджив Ганди даже не <b>поглежда</b> скромната бременна тамилка. А тя приближава до премиера и взривява скритото под дрехите й взривно устройство.</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2010, бр. 132;<br>
<i>На 19 и 20 юни отново има матинета за малките зрители. В събота от 11 ч. могат да гледат спектакъла на театър "Слон" "Котаракът в чизми" по Шарл Перо. Авторка на драматизацията е Роза Цветанова, режисьор - Малък куклен театър "Слон", сценография - Мирослав Цветанов, кукли - Диляна Цонова, стихове - Валери Петров, музика - Хайгашод Агасян. Участват Роза Цветанова и Мирослав Цветанов. Те <b>поглеждат</b> познатата приказка под друг ъгъл и завладяват публиката както с прекрасното сценографско решение, така и с великолепните стихове на Валери   Петров.</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2010, бр. 138;<br>
<i>кн. 1, от Мерилин Кей разказва за девет тийнейджъ-ри, девет тайни и девет сили, които могат да променят света... Аманда Бийсън е Злата царица в училище "Медоубрук". Ти си никой, ако не си неин приятел. Но една сутрин страхотната, популярната Аманда <b>поглежда</b> в огледалото и вижда нечие чуждо отражение. Тя изживява ужаса на живота си, озовала се е в тялото на Трейси Девън, най-смотаното и загубено момиче в цялото училище... Аманда има тайна. Тя има дарба. И не е единствена... Книгата излиза с емблемата на издателство "Ибис".</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2010, бр. 149;<br>
<i>бе строена ловно-полицейската дружина. Офицерите бяха капитулирали, но лъженчани все още боязливо <b>поглеждаха</b> към тях. На площада пламенееха червени знамена. Командирът на дружината дойде, за да се постави в наше разпореждане. Върху джобчето на новичката му куртка висеше червена лента. Друга червена лента обвиваше ръкава над лакътя му. Той и подчинените му първи ни приветстваха с мощно ура.</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2010, бр. 163;<br>
<i>Ранди де  Пюние  (вляво)  <b>поглежда</b> към падналия Алеикс Еспаргаро,  докато е пренасян с носилка  от  стюардите на  пистата   "Заксенринг" близо до Дрезден</i><br><br>
------------------------<br>
Дума;2010, бр. 169;<br>
<i>На почетната стълбичка Маса дори не <b>поглеждаше</b> Алонсо, който се радваше на победата. След това босът на ферари Стефано Доменикали направи демонстративна снимка с двамата си пилоти. Очаква се обаче шефовете на фИА да се занимаят със скандала и да глобят солидно "Скудерията". Следващият старт е за Гран при на Унгария в неделя на пистата "Хунгароринг".</i><br><br>
------------------------<br>
Политика;2009, бр. 281;<br>
<i>Аналитиците <b>поглеждат</b> в бъдещето и виждат там следващия стадий на технологичната революция: „Ние отиваме към това, което може да бъде наречено „вездесъщо мрежево съобщество", в което мрежата и мрежовите устройства се явяват повсеместни", се казва в доклада. </i><br><br>
------------------------<br>
Политика;2009, бр. 281;<br>
<i>Аналитиците <b>поглеждат</b> в бъдещето и виждат там следващия стадий на технологичната революция: „Ние отиваме към това, което може да бъде наречено „вездесъщо мрежево съобщество", в което мрежата и мрежовите устройства се явяват повсеместни", се казва в доклада. </i><br><br>
------------------------<br>
Политика;2009, бр. 289;<br>
<i>- Малко е да се каже. Дъщеря ми също много плаче, даже разплакала целия клас на един урок в училище, в който се говорело за мъжа ми. Но аз имам усещането, че той е някъде в пространството, че неговият дух винаги е до мен, навсякъде. Когато изляза на сцената, <b>поглеждам</b> напред - той винаги седеше на първия ред, беше изключителен човек, такива не се раждат често.</i><br><br>
------------------------<br>
Политика;2009, бр. 289;<br>
<i>- Малко е да се каже. Дъщеря ми също много плаче, даже разплакала целия клас на един урок в училище, в който се говорело за мъжа ми. Но аз имам усещането, че той е някъде в пространството, че неговият дух винаги е до мен, навсякъде. Когато изляза на сцената, <b>поглеждам</b> напред - той винаги седеше на първия ред, беше изключителен човек, такива не се раждат често.</i><br><br>
------------------------<br>
Политика;2009, бр. 291;<br>
<i>Бившият Източен блок страда от осталгия (тъга по някогашния Изток). На Запад ние също <b>поглеждаме</b> назад с копнеж: по символа на морална чистота и превъзходство, какъвто беше за нас стената.</i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2001, бр. 1;<br>
<i>Все още работи като проектант в "Пътпроект". "Щом не са ме пенсионирали, значи още им трябвам", казва той и тържествено <b>поглежда</b> през дебелите стъкла на очилата си. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2001, бр. 1;<br>
<i>Все още работи като проектант в "Пътпроект". "Щом не са ме пенсионирали, значи още им трябвам", казва той и тържествено <b>поглежда</b> през дебелите стъкла на очилата си. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2002, бр. 1;<br>
<i>Със сигурност, когато магазинът му израсте над тротоара, Любо ще е много щастлив. И никога няма да <b>поглежда</b> обувките на околните. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2002, бр. 1;<br>
<i>Със сигурност, когато магазинът му израсте над тротоара, Любо ще е много щастлив. И никога няма да <b>поглежда</b> обувките на околните. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2002, бр. 1;<br>
<i>Със сигурност, когато магазинът му израсте над тротоара, Любо ще е много щастлив. И никога няма да <b>поглежда</b> обувките на околните. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2002, бр. 4;<br>
<i>После <b>поглежда</b> с надежда към Народното събрание, където се натъква на продължаващата епопея с гласуването/негласуването на депутатите. Готов е да прости всичко на всички в момента, в който зърне избраниците си послушни да натискат копчета или, още по-добре, да вдигат ръце нагоре като в доброто старо време. Но понеже и това не става, българинът прави нов завой и се насочва към "Дондуков" 2, където, слава богу, имаме бинго. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2002, бр. 4;<br>
<i>На първия тур всички социолози дават преднина на Петър Стоянов, следван от Георги Първанов и Богомил Бонев. Целият разговор в студиото се води около тези резултати. Изведнъж обаче се появява представителка на Българското дружество за честни избори и граждански права. Но Ризова обаче е толкова гипсирана, че не я чува какво говори. Случайно обаче <b>поглежда</b> към гостите си - Надежда Михайлова, Пламен Панайотов и още двама души, и в този момент разбира, че нещо се е случило по изражението на лицата им. Бившата външна министърка е пребледняла неузнаваемо. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2002, бр. 4;<br>
<i>После <b>поглежда</b> с надежда към Народното събрание, където се натъква на продължаващата епопея с гласуването/негласуването на депутатите. Готов е да прости всичко на всички в момента, в който зърне избраниците си послушни да натискат копчета или, още по-добре, да вдигат ръце нагоре като в доброто старо време. Но понеже и това не става, българинът прави нов завой и се насочва към "Дондуков" 2, където, слава богу, имаме бинго. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2002, бр. 4;<br>
<i>На първия тур всички социолози дават преднина на Петър Стоянов, следван от Георги Първанов и Богомил Бонев. Целият разговор в студиото се води около тези резултати. Изведнъж обаче се появява представителка на Българското дружество за честни избори и граждански права. Но Ризова обаче е толкова гипсирана, че не я чува какво говори. Случайно обаче <b>поглежда</b> към гостите си - Надежда Михайлова, Пламен Панайотов и още двама души, и в този момент разбира, че нещо се е случило по изражението на лицата им. Бившата външна министърка е пребледняла неузнаваемо. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2002, бр. 5;<br>
<i>Днес съм на 32. Ходя с тези цици вече 20 години. Поглеждам ги и ги питам: "Е, какво ми донесохте в края на краищата? Освен че всеки ден разхождам това, което желаят милиони жени (да имат) и мъже (да пипнат), нищо повече. Сърцето ми е било разбито от любов, проляла съм достатъчно сълзи, имала съм и добри, и лоши дни като всяка друга. Това, което ми е в повече, са погледите, вторачени с неосъзнат копнеж, когато обяснявам нещо важно. Затова се подписвам под следната декларация, която отправям към мъжете: </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2006, бр. 1;<br>
<i>За разлика от повечето жени знае какво иска и следва целта си, без да се заплесва пред всяка витрина. Стига висока сграда със стъклена фасада и <b>поглежда</b> часовника си - 16.30 ч. Пристигнала е точно навреме, за да си купи нов бюст. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2006, бр. 23;<br>
<i>През последните дни вътрешният министър започна изненадващо да отваря досиета, а президент и премиер научават за това от сутрешните вестници. Член на ВС на БСП го обвинява, че се държи като феодал и че <b>поглежда</b> към стола на премиера. Друг член на вашия ръководен орган пък призова чрез медиите премиерът да жертва “двама-трима корумпирани другари”. На този фон лидер на партия от “Коалиция за България”, твърди, че левицата е изправена пред трети провал във властта. Какво става в левицата, най-общо казано, г-н Великов?</i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2006, бр. 23;<br>
<i><i><i>Последната система, която изпробвах, е т. нар. Head-up display. Тя пък доближава водачите до пилотите на военни самолети. Призвана е да ни помага да не откъсваме поглед от пътя пред нас - нещо много съществено при движение с висока скорост. С нея вече не е необходимо да <b>поглеждаме</b> към таблото, за да <b>видим</b> с каква скорост се движим. Просто цялата необходима информация се извежда върху челното стъкло, точно пред <b>погледа</b> ни. Освен това се изписват още контролни и предупредителни сигнали, както и инструкции от навигационната система, улесняващи пътуването нощем в непозната местност. </i></i></i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2006, бр. 30;<br>
<i>“Политика?! Що да си говорим за политика, пари няма там. Ей тука, като се съберем вечер на пейката, си говорим за тютюна - на кого как му върви реколтата. Умуваме колко ще изкараме. Ей на, затуй си говорим”, усмихва се инкасаторът и <b>поглежда</b> към д-р Сали, който продължава да нервничи. Ветеринарят се е вторачил в двата щъркела, които кротко си лежат в гнездото. Подканя хората да се прибират по домовете си. Не било добре да седят на улицата в тези горещини. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2006, бр. 34;<br>
<i>“Учителю - прошепна Доган, докато с едно око <b>поглеждаше</b> към полуголата девойка, изскочила грациозно от хамама, - казал си да не наливаме новото вино във вехти мехове, защото новото вино ще спука меховете. А не може ли да наливаме виното в бъчви?  Аз в доклада си казах, че ако от бъчвата махнеш само един обръч, тя протича. Следователно обръчите създават стабилност и сигурност.”</i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2006, бр. 50;<br>
<i>"Борат". Писна ли ви от изкуствени писти и пързалки? Колко често <b>поглеждате</b> жално отдавна неизползваните ски? Ако с трепет очаквате снега и негодувате срещу закъснялата зима, най-вероятно още първият подходящ уикенд ще отпрашите към любимия планински курорт. Прекаленият ентусиазъм обаче може да ви погоди лош номер - особено ако не сте наясно с рисковете от измръзване. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2007, бр. 6;<br>
<i>Проблемът е, че следите в архитектурата остават дълго време. Ако аз сега почна да говоря глупости - минало-заминало, ако ти обаче проектираш една ужасна сграда, всеки ден покрай нея ще минават хора. Някои ще я <b>поглеждат</b> и ще псуват - в най-добрия случай, защото това ще показва, че им пука, а в най-лошия изобщо няма да се впечатлят, защото ще са с притъпени сетива... Има ли според теб архитектът роля на коректив, на човек, който трябва да възпитава? </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2007, бр. 9;<br>
<i>"Брей! Е, на това му се вика циганска работа. Истина ли е бе, момче?", плясва с ръце продавачката на помади и хлъцва силно. Тя също е циганка, ама от друг сой. Нагледала се е на всякакви магарии, но досега за такова чудо не е чувала. Жената <b>поглежда</b> пак към Христо, като че да го запомни завинаги, и се заклатушква умислена с кутийки помада в ръце към касите с бира. Този ден търговийката с белилото хич не върви. При това си има и конкуренция. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2007, бр. 9;<br>
<i>Първото му желание било свързано с хематологията. "Човек не знае с какво ще го изненада животът", <b>поглежда</b> философски на избора си лекарят. Разказва как военните го "харесват от пръв поглед" и след напускането на студентската скамейка той отделя една година за специализация във ВМА. Изпращат го за още две години в разузнавателен батальон на границата в района на Петрич. Явява се на конкурс и печели място във военна болница през есента на 1986 г. Тогава основна роля в развитието му изиграва покойният проф. Мечков. Той го вербува за тази специалност, в която е вече две десетилетия. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2007, бр. 10;<br>
<i>За сегашната ситуация американският преговарящ Кристофър Хил признава, че постигането на пълен успех изцяло зависи от поредица от малки стъпки, които трябва да се направят през следващите няколко месеца: "Не е особено вероятно една хубава сутрин севернокорейците да се събудят и да вземат стратегическото решение да излязат от бизнеса с ядрено оръжие. По-скоро те ще се придвижват напред малко по малко. И с всяка следваща стъпка ще <b>поглеждат</b> назад и ще виждат, че така за тях е по-добре, отколкото е било вчера. Това ще ги окуражава да направят поредната крачка", заяви Хил. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2007, бр. 16;<br>
<i>След конгреса в името на партията ще настъпят ли промени? Симеон Втори ще отстъпи ли на Симеон Велики? В смисъл, че за да вървим напред, трябва да <b>поглеждаме</b> и назад към историята. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2007, бр. 17;<br>
<i>Няма значение, че когато рано сутрин се сблъскаш с огледалото, оттам не те <b>поглежда</b> закачливо Салма Хайек. Голяма работа, че мъжът до теб все не се сеща да ти спретне серенада като легендарния Ел Мариачи. А най-малкото пък трябва да ти пука, че не си се вясвала в солариум месеци наред, а за почивки - от онези, обилно полятите с плажно мляко и кокосови коктейли, в условията на чуждоезичен флирт - все не намираш време. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2007, бр. 20;<br>
<i>"Ние, татарите, свине не гледаме и не ядем свинско - казва Руджан. После шепне на ухо: Стига съседът Стоян да не е нарязал от онова тънкото на масата. Луканката бе, не разбра ли?", смее се той и скулите му скачат още по-нависоко. Поглежда към майка си, която вече е склонила на молбите ни да изпее една татарска песен. Шукрие придърпва белите пера на забрадката си и отпуска глас: "Моят Крим е остров зелен, там са ми селото, къщата... Аз съм татарин, татарин. Тръгнал съм света да обърна наопаки, без да се променям. Аз съм татарин, татарин..." </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2007, бр. 26;<br>
<i>Първата сексзасечка получава преди 7-8 години въпреки че няма сериозни здравословни проблеми. Отдавна се е лишил от цигарите, големите количества алкохол и мазните храни. Единственият му "порок" са жените - освен към съпругата си <b>поглежда</b> и встрани. В един момент стресът си казва думата, а любовницата му започва да се цупи. С.С. се съветва с приятел - доцент сексолог, който му препоръчва левитра. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2007, бр. 28;<br>
<i>Красотата неволно обръща погледа. Както каза един писател, тя е като светкавица. Щеш не щеш, примигваш и <b>поглеждаш</b> към нея.</i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2007, бр. 30;<br>
<i>Накрая още веднъж <b>поглеждам</b> към салона и си мисля за съперниците на този модел от производители като "Порше". За тях ще е определено трудно да се противопоставят на новия модел и заради динамиката, а най-вече на комфорта, обемите и всичко друго, което прави този модел удобен и за ежедневния живот, и за удоволствието от скоростта. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2007, бр. 31;<br>
<i>"Никога не нося токчета - не обичам да стърча", <b>поглежда</b> към маратонките си Ема Вакарелова. 184-сантиметровата художничка е най-високата от випуск 2007 на Националната художествена гимназия за изящни изкуства в София. И ще е от тези, които ще стигнат най-далече. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2007, бр. 32;<br>
<i>Когато до мен се движи автомобил, който не се вписва в представата ми за джентълменско шофиране, винаги <b>поглеждам</b> кой е вътре. Странното е, че почти няма аналогия между поведението на пътя и човека зад волана. Обикновено шофьорът е жена или възрастен. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2007, бр. 34;<br>
<i>Алла обаче още не може да осъзнае напълно промяната. Чуе ли, че в небето прелита самолет, <b>поглежда</b> към майка си. В Ливан вече няма война, но военни самолети непрекъснато кръжат в небето, а Алла до последния ден се страхува да излезе сам на улицата. Сега не могат да го приберат в къщата.</i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2007, бр. 37;<br>
<i>Удивителните гърди, които имах, преди да родя, се стопиха от кърмене, а и от една гнойна ангина, която ме свали от 52 до 40 килограма. Нищо не остана от тях. Правех любов със сутиен, криех ги, не ги <b>поглеждах</b> в огледалото. Струваше ми се, че по-грозно нещо няма, замина ми самочувствието, забравих за плажуване по монокини. Какви ти монокини, изобщо спрях да ходя на плаж. Какво ти самочувствие, съжалявала съм хилядократно, че съм толкова суетна. Но това съм аз и не смятам да се променям. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2007, бр. 38;<br>
<i><i>В средата на 80-те години им забраняват да говорят на обществени места на майчиния си език, да носят шалвари, да се събират на групи. Преименуват дори местното училище, наречено на големия турски поет Назъм Хикмет. "С очите си съм виждал как една учителка счупи в коляното си портрета на Назъм Хикмет и го стъпка с крака. Кой ти е мислел тогава, че времената ще се сменят. Сега, като ме срещне, ме <b>гледа</b> както ходжата <b>поглежда</b> свинята", смее се гръмогласно Голямата глава. </i></i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2007, бр. 41;<br>
<i><i><i>- Не, но <b>гледах</b> филм, който изключително ме разтърси. Казва се "Лилия forever" и е за съдбата на едно 16-годишно момиче от малък руски град, което става жертва на трафика и е изнесено в Швеция. Накрая се самоубива. Филмът е невероятно натуралистичен и ме накара да се замисля, че всъщност сме забравили да <b>поглеждаме</b> живота такъв, какъвто е - без маска и без грим. Да <b>виждаме</b> това, което е, независимо дали ни харесва или не. Но само когато се изправим лице в лице с истината, ние можем да се пробваме да променим ситуацията. </i></i></i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2007, бр. 45;<br>
<i>Пленарната зала в Народното събрние. Депутатите отегчено гласуват закон след закон. "Комисията покрепя" -  зелено копче, "комисията не подкрепя" - червено копче. Предложението на Шопов е отхвърлено. Той става, дръпва наново пламенната си реч и иска прегласуване. Никой не му обръща внимание. Намесва се председателят на парламента Георги Пирински. "Явлението е безспорно уродливо и повече от уродливо", казва парламентарният шеф и <b>поглежда</b> строго депутатите. Стреснати, повечето от тях натискат зеления бутон на пулта. Предложението се приема на първо четене. Опозицията бурно аплодира. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2007, бр. 47;<br>
<i>Натали ни <b>поглежда</b> строго. Толкова сериозно и концентрирано, все едно не става дума за дете на годинка и пет месеца. А след като вече ни е оценила, подава едно кубче на Пепи Ганев. Явно той изглежда най-дружелюбно малко след 9 сутринта. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2007, бр. 47;<br>
<i>Ставам аз сутринта и отивам в студиото, без въобще да съм репетирала. Поглеждам текста малко преди записа и си викам: "Леле, сега се изложих." Обаче чудото стана, трябваше да преповторя само някои думи. След записа Джон поканил текстописеца и му казал: "Чуй, тук има един малък сладък секси акцент." "Какъв акцент, звучи като лондонска певица!", отговорил авторът. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2007, бр. 48;<br>
<i>Близо до Ректората се извисява билборд с образа на ваш колега, който рекламира вино. Поглеждате ли го, когато идвате на работа? </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2007, бр. 50;<br>
<i>Тодор ме <b>поглежда</b> сериозно и казва бавно и отчетливо: "Ако нямах надежда, щях ли да правя всичко това?" </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2007, бр. 52;<br>
<i>Гийермо Дел Торо стиска ръката ни в пухкавата си длан, <b>поглежда</b> през големите си, запотени очила и ни повежда през света, в който се преливат "пинтурас неграс" на Гоя, обрамчената в черно живопис на Артър Ракхам и мрачните фантазии на филмовия дизайнер Еухенио Кабайеро. В един момент режисьорът рязко се откъсва и ни оставя сами в "Лабиринтът на Фавна", осветен с 24-ватова крушка и надраскан с графита: "Всички ние сме деца, които се лутат в собствените си кошмари". </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2007, бр. 52;<br>
<i>Ето я, почти тича по хлъзгавия тротоар, обточен със заскрежени ели. Спира задъхана пред кметството и <b>поглежда</b> часовника си. Въпреки празничната шетня вкъщи не е изневерила на немската си точност. Ухае на изтънчен парфюм. Загърната в коженото си палто, прилича на жена без възраст, попаднала случайно в селото. Личи й, че се е завърнала на това място след дългогодишен "градски отпуск". </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2007, бр. 3;<br>
<i>Не случайно стартираме бойната програма от Crystal Vision - Светльо трябва да уговаря с пиарите си подготовката за концерта в Black Box, насрочен за 25 януари. Докато обсъжда постери и всякакви други организационни работи, на няколко пъти <b>поглежда</b> към екипа ни лукаво.  </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2007, бр. 3;<br>
<i>пернатото трябва да преспи една нощ в дома им, а през това време никой да не излиза или влиза в къщата, за да не избяга през отворената врата късметът им. После циганката ще я сготви с кисело зеле, ще опъне една баница, ще разлеят бутилките с червено вино... Който не може да си купи пуйка, взима кокошка, казва Васил и <b>поглежда</b> към багажника на колата. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2007, бр. 5;<br>
<i>Страстта й към обувките е наистина пословична. Носи - само за илюстрация - 36-и номер, но има обувки от 35-и до 38-и. Просто защото й харесват. А какви обувки никога не би си купила? Поглежда изпитателно и уточнява, че отговорът й няма да се хареса на много хора. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2007, бр. 12;<br>
<i>"За "Кремиковци" ще се сбием накрая" - подхвърля Тренчев на екипа ни, преди разговорът им да почне. Поглежда към лулата, но вече е поел ангажимента. Затова гордо сяда само пред чаша чай. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2007, бр. 12;<br>
<i>"Има ли за какво да го хвана?" - пита докторът юристката. Докато говорят, Константин Тренчев на два пъти <b>поглежда</b> кутията с пури Romeo y Julieta, която е точно на една ръка разстояние. Все още се сдържа. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2007, бр. 30;<br>
<i>Малко медицина плюс малко управление е равно на едно голямо нищо. Или се отдаваш на специалността си, или на ръководството", <b>поглежда</b> прагматично д-р Димитров. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2007, бр. 37;<br>
<i>В медицината няма работно време. Графиците са относителни и служат по-скоро за задоволяване на законовите рамки. "Знаеш кога влизаш в болницата, но никога не знаеш кога ще си тръгнеш. Това може да е след половин час или след три дни", <b>поглежда</b> философски на избраната от него професия неврохирургът. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2007, бр. 38;<br>
<i>За да избегне стреса от учебния процес, Анелия се записала на езда. Галопирането я увлякло и се амбицирала да завърши медицина. "В родния ми град нямаше къде да яздя, затова реших, че за да съм по-близо до конете, трябва да остана във Варна. Дипломирането ми беше цената, която трябваше да платя, за да практикувам този спорт", <b>поглежда</b> философски на съдбата си лекарката. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2007, бр. 41;<br>
<i>как да станат от стола и плавно да се отправят към питащия; как да се обръщат към него или нея на малко име; как да придадат личен характер на отговора и да отвърнат на опонента в стил "обиждам, защото и ти обиждаш". Обама явно си е взел поука от първия дебат и този път не го видяхме да си <b>поглежда</b> часовника. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2007, бр. 42;<br>
<i>Постъпил в онкологията през февруари 1981 г. и никога повече не я напуснал. Учил се от най-добрите хирурзи - като проф. Станко Киров и проф. Злате Дудунков например. Бил упорит и всеотдаен. Харесали го и когато се появила възможност за преназначаване на постоянно място, веднага му го предложили. "В тези конкурси винаги има известна несправедливост. Когато лекарят е работил в дадената клиника, много по-лесно от външните кандидати получава свободната позиция. Без значение, че те може би са по-добри", <b>поглежда</b> философски на кандидатстването си за работа гръдният онкохирург. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2007, бр. 44;<br>
<i>И ако синдикалистката е "горчивата бира", то "златната ябълка" безспорно е 111-а линия. На няколко пъти става дума, че "111-а е най-хубава от всички" и че "за нея всеки един от нас е готов да играе". Момчетата въртят-сучат, но все към забранения плод <b>поглеждат</b>. Налага се Стоилов да им укротява апетита: "Сега, изключи я 111-а, моля ти се, да не таковаме..." </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2007, бр. 47;<br>
<i>- въздъхнал в един момент човекът. Лекарят се усмихнал с недоверие, но години по-късно осъзнал правотата на думите му. "Често се шегувахме със сестрите на тази тема, но когато и аз се задомих, вече не ми беше толкова смешно. При мен "сляпата неделя" дойде на 38 години, но мисля, че можех да почакам още малко", <b>поглежда</b> философски на брака специалистът. Въпреки че самият той няма от какво да се оплаче - съпругата му е рентгенов лаборант и проявява разбиране към работата му. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2007, бр. 48;<br>
<i>Това накарало д-р Михайлов да се замисли. "Вярно е, че когато си млад, нямаш опита и рутината на по-възрастните, но пък имаш по-бистър и необременен поглед върху нещата", <b>поглежда</b> той философски на далечната вече във времето случка. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2007, бр. 49;<br>
<i>За негов късмет го разпределили в Ямбол. Работил две години като цехов лекар към завода за напоителни системи, месната бирена фабрика и винпрома. Давал дежурства и в "Бърза помощ" на многопрофилната болница. Ходел и на специализация по три месеца годишно в модерния АГ комплес в града. "Когато човек е млад, работи много и не усеща умора", <b>поглежда</b> философски на годините си в провинцията докторът. На втората година се появило свободно място в гинекологията и той побързал да се премести. Там работил още пет години. Взел и специалност. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2009, бр. 3;<br>
<i>Само след минути обаче <b>поглеждам</b> GPS-а си и както си говорим кротичко за синагогата и за това, че президентът Първанов е патрон на тържествата, показвам апаратчето на Дейвид. И двамата млъкваме и се вторачваме напрегнато през рамото на шофьора. GPS-ът показва, че сме точно на границата с Газа - зона, многократно обстрелвана всеки ден с ракети на "Хамас" и сочена сега за една от най-опасните в света. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2009, бр. 13;<br>
<i>В съседния Пазарджик също ще се води оспорвана битка за второто място в червената листа. Към него <b>поглеждат</b> шефът на Държавната агенция по горите Стефан Юруков, областният управител Георги Петърнейчев - бивш зам.-министър на транспорта, и олимпийският шампион по борба Георги Мърков, който е председател на борда на Държавния спортен тотализатор. Изненадващо въпрос изникна и около първото място в листата, което досега бе заемано от председателя на парламента Георги Пирински. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2009, бр. 13;<br>
<i>Проблематично изглежда водаческото място на лидера на лявото крило в БСП Янаки Стоилов. Досега той водеше листата в Ловеч, но към региона <b>поглеждал</b> шефът на червения предизборен щаб Евгений Узунов. Иво Атанасов е на път окончателно да сдаде Кюстендил на Мая Манолова. Председателят на парламентарната медийна комисия официално настоя да не бъде предлаган за новото Народно събрание от родния си град. </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2010, бр. 9;<br>
<i>Духът на онова, което е направил - а то без съмнение е една от най-магичните приказки изобщо, - може да се усети и днес между назъбените кули на Оксфорд. Ако имате път към града, не пропускайте музея, където пазят джобния часовник на Доджсън. Същият този, който Белият заек <b>поглежда</b> тревожно от време на време, точно преди да изстреля познатото: "О, Божичко, ще закъснея!"... </i><br><br>
------------------------<br>
Тема;2010, бр. 14;<br>
<i>Маргарет сваля вестника и <b>поглежда</b> Мери над очилата: Не умирай, а гледай да доживееш до другата криза! </i><br><br>
------------------------<br>
Ангел Грънчаров;Преследване на времето. Изкуството на свободата;2000;http://liternet.bg/publish4/agryncharov/index.html<br>
<i><i>Написаното не е просто философия или психология на времето в обичайния смисъл. То е по-скоро една човешка, т.е. разбираща, философия и психология, един човешки поглед, отправен към неразгаданото тайнство на времето, “взиране” в нас самите - там, където най-малко сме склонни да <b>поглеждаме</b>. Човекът, будният и пробуждащият се човек <b>гледа</b> на “обкръжаващото”, на света и “нещата” в него, ала забравя да погледне тъкмо към гледащото: към самия себе си. Тази книга ни напомня онова, което често или непрекъснато забравяме.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Над 55;2009, бр. 5;<br>
<i>Вторият и? съпруг е Леонид Грубешлиев, по професия журналист и преводач. От него е единствената дъщеря на актрисата - Мария. Третият съпруг на Мутафова е Нейчо Попов, голям български актьор. Лудата любов пламнала зад кулисите на Сатирата и двамата останали неразделни близо 20 години, чак до преждевременната смърт на известния актьор. За него тя казва, че е любовта на живота и?. След смъртта му преди повече от 30 години звездата никога повече не <b>поглежда</b> мъж. Утеха й е работата, като в нея любим партньор на актрисата е починалият през 1989 г. Георги Парцалев. </i><br><br>
------------------------<br>
Градски вестник;2008, бр. 15;<br>
<i>Децата на София са самотни. Едно момиченце ме попита в часа на класния: „До нас има строеж. Когато сутрин минавам покрай него, винаги поздравявам майсторите: „Добро утро. Желая ви хубав ден." Те ме <b>поглеждат</b>, но нищо не казват. Защо?" Все по-често ми се случва малчугани да идват и да ме молят: „Господине, поговорете си с мен. Никой не иска да ме изслуша." В стремежа да подсигурят добри условия за живот на децата си, възрастните забравят най-важното - да поддържат духовната връзка с тях. Забравят, че градът прави децата също толкова уморени и напрегнати, колкото и тях.</i><br><br>
------------------------<br>
Градски вестник;2008, бр. 22;<br>
<i>След 50 години в шоубизнеса, Том Джоунс издава най-личния си албум - за първи път в него той е авторът на голяма част от песните. „Да пееш песни е просто чудесно, но напоследък започнах да се замислям, да <b>поглеждам</b> назад в живота си и исках да изразя всичко това чрез песните си. Когато слушате този албум, това съм истинският аз." „24 Hours" изстрелва неостаряващия Джоунс отново на върха на класациите.</i><br><br>
------------------------<br>
Градски вестник;2009, бр. 39;<br>
<i>В книгата на колумбийката Анхела Бесе-ра сюжетът се развива през 1939 г. Хоан е беден млад келнер. Соледад е красивата дъщеря на колумбийски милионер. На Хоан му е забранено дори да <b>поглежда</b> младата жена. Той обаче е виртуозен пианист и музиката и жестовете се превръщат в първо в разговор, а после и в любом между двамата. „Като Исабел Алиенде тя (Бесера) обяснява реалността чрез чувствата. Като Паулу Коелю се стреми да пречупи реалността през чувствата", коментира критиката в „Ла Вангуардия". САЩ ДАВАТ $700 000 ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ВАВИЛОН</i><br><br>
------------------------<br>
Земя;2008, бр. 124;<br>
<i>„скъса връвта на хвърчилото“. Дочитам го и се връщам на първия стих: „Нощта разкопчава найгорното копче на блузата“ с усещането, че всеки момент оттам ще изскочи месечината. Поглеждам небето и ме среща лукавият поглед на Луната. Образът е до болка осезаем. И въздействащ. И е чудесно въведение към авторовата теза за неизбежното житейско посегателство над мечтите.</i><br><br>
------------------------<br>
Земя;2008, бр. 133;<br>
<i>25годишната булка Дафина Гроздановска <b>поглежда</b> през халката си в неделя, на брачната й церемония, която съвпадна с деня на традиционните масови сватби в македонското село Галичник. Тук всяка година на Петровден</i><br><br>
------------------------<br>
Земя;2008, бр. 151;<br>
<i>Лепна му се оттогава тая грешка, първоначално го <b>поглеждаха</b> изпод вежда, после посвикнаха и накрая взеха да го приемат сериозно, та му стана нещо като лично име.</i><br><br>
------------------------<br>
Земя;2008, бр. 170;<br>
<i> усилено храна и че те вече са склонни да <b>поглеждат</b> не само към малките рибки, но и към изкуствените примамки); малко поекзотично звучат изводите за есенните настройки на други два хищника (распер и зарган), може би защото тези видове могат да се ло</i><br><br>
------------------------<br>
Земя;2008, бр. 214;<br>
<i>„Секси мъж на хоризонта“, съобщават ни от симпатичното местно радио „Аурея“ и ти хем тананикаш непознатата ти довчера мелодия, хем <b>поглеждаш</b> с присвити очи към хоризонта. Тайничко, но с надежда. Нали тя умираше последна?</i><br><br>
------------------------<br>
Земя;2008, бр. 214;<br>
<i>Мъжът <b>поглежда</b> наоколо стаята, забелязва шнола, подобна на мида. Тя е забравена от нея. Мислено я слага в косите й, после я сваля и ги разпуска, преди да я прегърне, ги гали, спомня си как морският вятър също гали тия коси:</i><br><br>
------------------------<br>
Земя;2008, бр. 215;<br>
<i> Белите обсаждат червените в едно село. По едно време от селото излиза каруца, карана от възрастна селянка. Белите претърсват каруцата, гледат, че бабата е безобидна и я пускат. Каруцата продължава нататък и отива до съседното село, където има друга част на червените. Командирът им <b>поглежда</b> бабата и казва:</i><br><br>
------------------------<br>
Монитор;18/01/2005, бр. 2101;<br>
<i>Със самочувствие, че се извършва нещо много полезно, цялата тази "активност" се рови в последиците и никога не <b>поглежда</b> към причините - липсата на антикорупционно законодателство - Закон за сделките с обществени средства (Код дю марше пюблик), а не преразказани директиви на ЕС в закон за обществените поръчки. И така неправителствени организации, финансирани отвън - от САЩ, "изучават" проявите на корупцията и правят мониторинг по професии, по министерства, по училища, болници и прочее, без да се трогват от класацията ни по корупционни индекси.</i><br><br>
------------------------<br>
Монитор;26/11/2005, бр. 2406;<br>
<i>Навремето, когато имаше дни на отворени врати в парламента, по червените килими нахлуваха всевъзмощни врачки и баячки. Не малка част от тях обикаляха кулоарите, тръскаха нервно ръце от негативните енергии, които ги обливаха и предлагаха във всяка парламентарна група да прогонят злите духове. Редовите обитатели на сградата ги <b>поглеждаха</b> снизходително, промълвявайки иронично, че "тези хора май получават факсове от горе". Тук-там някой неуверено промълвяваше под мустак, че може и да има истина в тази работа, защото Народното събрание е вдигнато върху стари гробища. </i><br><br>
------------------------<br>
Монитор;29/11/2005, бр. 2409;<br>
<i>Млади ирландци, които не могат да си позволят покупка на имот в родината си заради високите цени, все по-често <b>поглеждат</b> към България, се съобщава в статия на британския вестник The Times.</i><br><br>
------------------------<br>
Монитор;07/01/2006, бр. 2443;<br>
<i>"- Ако, ако - отвърна равнодушно шопът - разказва в мемоарите си Парашкеванов. След малко дойде файтонът, на който той натовари чувала с парите и хайде при нотариуса". Към края на процедурата банкерите го питат защо вместо да пренася парите не ги остави в Кредитна банка. Шопът <b>поглежда</b> недоверчиво към събралите се и казва: "Нече да бъде тая работа. Земеделската банка няма никога да фалира,защото гаранциите в нея са нивите на селяните. Виж, ако фалира Вашата банка, аз ще пия една студена вода за моите парички!"</i><br><br>
------------------------<br>
Монитор;07/01/2006, бр. 2443;<br>
<i>Ежедневието им е съвсем обикновено. Всяка сутрин Дъглас, например, ставал към 8 часа, закусвал баница и се захващал с дърводелска работа. Намирал си нещо да потяга из къщата, а когато няма друга работа си чистел инструментите. Надвечер отивам в кръчмата "Старата къща" и изпивам няколко бири, казва Дъг. Според него бройката е плаваща  може да са три, може пет, а може и петнайсет. След това Дъглас <b>поглежда</b> в горния ляв ъгъл на стаята и разговорът за пиенето и бирата би трябвало да се смята за приключен. В България животът е лесен, в Англия не е така, завършва Дъг.</i><br><br>
------------------------<br>
Монитор;07/01/2006, бр. 2443;<br>
<i>Таша Хендерсън била отчаяна от пословичния мързел на 14-годишната си дъщеря. Никакви възпитателни мерки не давали  резултата и  Корета продължавала да кръшка от училище и да носи слаби оценки. Тийнейджърката непрекъснато се заяждала с учителите и по цял ден се шлаела по улиците, без да <b>поглежда</b> към задълженията си. Никой не можел да излезе на глава с нея. </i><br><br>
------------------------<br>
Монитор;14/01/2006, бр. 2450;<br>
<i>Ако някой недотам близък или познат го черпи с нещо, той <b>поглежда</b> с големите си очи към Пламен и чака разрешение. "Ком хиър", "Зец", "Найн", "Я"  за кучето-полиглот тези думи са нищо работа и то разбира, че трябва да дойде, да седне, да вземе или не предложеното му.</i><br><br>
------------------------<br>
Монитор;19/03/2006, бр. 2514;<br>
<i> Най-приятната част на първо място са парите. Много харесвам, че преди снимките правят от един модел невероятно красива жена, продуцентът я <b>поглежда</b> и казва: "Ето, това е!" И след като заснемем сцената последната му дума: "Идеално беше!" Най-трудно е, когато човек се чувства неподготвен. Понякога е трудно да се завъртиш така, както продуцентът иска, но това е задължение, не е за наше удоволствие.</i><br><br>
------------------------<br>
Монитор;13/04/2006, бр. 2539;<br>
<i>Жените недоволстват от тялото си на всеки 15 минути. Те не харесват почти всички части, но най-много грижи им създават бедрата. След тях се подрежда талията и гърдите, твърдят британски учени. Проучването им обхванало 5000 представителки на нежния пол. То показало, че 29 процента от тях всяка сутрин <b>поглеждат</b> с гняв към огледалото.</i><br><br>
------------------------<br>
Монитор;2006, бр. 2616;<br>
<i>Девойките с надежда <b>поглеждаха</b> към сексапилния футболист Валери Божинов, който ги оценяваше от скамейката на журито и имаше нелеката задача да връчи наградата на най-секси ездачката. </i><br><br>
------------------------<br>
Монитор;23/02/2007, бр. 2845;<br>
<i>"Много ме боли, когато минувачите виждат на земята припаднал човек и никой не се спира да му окаже помощ. Хората го <b>поглеждат</b> и със забързана крачка се отдалечават от него - сякаш това не може да им се случи на тях", разказва инспектор Писанов. При сигнали подадени от нас мога да твърдя, че линейките наистина стигат до мястото на инцидента, в рамките на 3 до 5 минути, допълни той.</i><br><br>
------------------------<br>
Новинар;22/12/2004, бр. 299;<br>
<i>    х Създайте си навик да не се <b>поглеждате</b> в огледалото веднага след като сте станали сутрин. След сън лицето е подпухнало, очите са без блясък...въобще не сте в най-добра форма. Затова първо си измийте лицето и зъбите, срешете косата си и чак тогава си позволете да се огледате! Така ще започнете деня със самочувствие.</i><br><br>
------------------------<br>
Новинар;23/05/2006, бр. 118;<br>
<i>    Но не - ще се правим на интересни и ще объркваме не само тотото, но и собствените си представи за нормалното (у нас). Но както казахме по-горе, още не е късно да се поправим - има още мачове и все някоя въпросителна ще да е останала. А онази комисия към БФС, която в положение "О, миг, поспри!" не признава, че има корупция у нас (тя май не <b>поглежда</b> и в "Б" групите), да вземе да наплюнчи молива за нови декларации. За всеки случай. Че знае ли човек...</i><br><br>
------------------------<br>
Новинар;23/05/2006, бр. 118;<br>
<i>    Нина Николина: "Когато Руши написа текста, каза, че по-позитивен текст не е правил никога досега. А когато търсел някоя дума, <b>поглеждал</b> снимка от изложбата и думите си идвали сами... На Калин се доверих изцяло за музиката и аранжимента. </i><br><br>
------------------------<br>
Новинар;2008, бр. 39;<br>
<i>Разработена от “Ланча Стайл Център”, с новата “Делта” компанията <b>поглежда</b> назад към легендарните си модели като “Фулвия” и “Дедра”, взима вдъхновение и го пречупва през призмата на актуалните разбирания за модерно автомобилостроене. Основните габарити на колата са с дължина 4,5 метра, ширина - 1,8 метра и височина - 1,5 метра, а междуосието й е 2,7 метра. </i><br><br>
------------------------<br>
Новинар;2006, бр. 126;<br>
<i>    Те не се притесняват да искат съвети от по-старшите си колеги. "Не е обидно да питаш", казва Милев и си <b>поглежда</b> часовника, защото обедната му почивка изтича. </i><br><br>
------------------------<br>
Новинар;2006, бр. 156;<br>
<i>    Според нашите общинари всяко животно, което издава звуци и се движи по-бързо от костенурка, е шумно. Да, кучетата лаят, вият, тичат из апартамента. Но съседът отгоре пък вдига щанги. Когато започне да тренира, всеки път <b>поглеждам</b> към тавана в очакване кога от огромните вече пукнатини ще се изсипе и щангата.</i><br><br>
------------------------<br>
Новинар;2007, бр. 67;<br>
<i>Не по-малко възхищение изискват и попаденията, вкарани с нетрадиционни части на тялото. На финала за КЕШ през 1987 г. алжирецът Рабах Маджер изкара на мода "петичката", с която "Порто" изравни на "Байерн". Бразилецът Сократес пък неведнъж е матирал вратарите с пета от дузпа, без дори да <b>поглежда</b> към вратата. Подобни изпълнения са толкова редки, колкото и прословутият "скорпион". Но точно това ги прави особено ценни.</i><br><br>
------------------------<br>
Новинар;2007, бр. 109;<br>
<i>За да се научи да връзва марионетки, Веселин Анев е трябвало да се упражнява с дни в едно от ателиетата на чешкия театър "Спейбъл и Хурвинек ", където бил на специализация няколко години. В края на деня при него идвали актьори от трупата, <b>поглеждали</b> куклите и с един нож срязвали конците, като му поръчвали да ги върже отново само за няколко часа."На 5-хилядното връзване се научих и сега мога да го правя безпогрешно, мога да накарам всяка кукла да оживее и да й дам характер", уверен е той.</i><br><br>
------------------------<br>
Русия днес;2008, бр. 42;<br>
<i>в повечето случаи не създаваха трудности за Кински. "Сатурн" спокойно отблъскваше неорганизираните напъни на домакините, като не забравяха да <b>поглеждат</b> от време на време и към вратата на Малафеев.</i><br><br>
------------------------<br>
Сега;2004, бр. 182;<br>
<i>В кратки срокове сформирах Ядро за съпротива срещу радикалния ислям на територията на България. Към дюнера-кебапа тръгнахме десет човека - бръснати глави и обикновени патриоти. По едно време гледам - един дезертьор се опитва да се измъкне. Уж върви с нас, пък все <b>поглежда</b> на една страна. </i><br><br>
------------------------<br>
Сега;18/11/1998, бр. 267;<br>
<i>"Те стрелят отвсякъде, това е безсмислено", внезапно се чува писък по пращящо уоки-токи. Минохвъргачки и автоматни откоси свистят. Поглеждаме навън - трактори и автомобили, претъпкани с хора, се изкачват високо в планината, бягайки от вероятна директна атака. </i><br><br>
------------------------<br>
Сега;18/11/1998, бр. 267;<br>
<i>Петима мъже от патрула на АОК седят пред това, което е било местната лечебница. Те пият чай, пушат цигари, с желание разказват за опита си от войната. Въпреки самоувереността им те непрекъснато <b>поглеждат</b> към полицейското управление, където са разквартирувани около 100 сръбски полицаи. "Ние знаем, че те ни наблюдават, както и те знаят, че ние ги наблюдаваме. Само въпрос на време е градът да бъде отново наш." </i><br><br>
------------------------<br>
Сега;05/01/1999, бр. 2;<br>
<i>Отвън - зад ламаринените огради покрай обекта, стотици хора минават, забили поглед в ледената пързалка под краката си. Някои от тях търсят опора с една ръка в загражденията, но не <b>поглеждат</b> зад тях. Погледът им рядко се вдига и до покрива на банята, те със сигурност отдавна са забравили, че под еркерите има красива мозайка. </i><br><br>
------------------------<br>
Сега;29/04/1999, бр. 99;<br>
<i>"Плевех си в градинката и като рече "Бум!", скочих от земята. Поглеждам нагоре - самолет. Викам си: А-а-а, НАТО", разказва 66-годишната Мария Велкова от чипровското село Превала за инцидента оня ден. </i><br><br>
------------------------<br>
Сега;03/05/1999, бр. 102;<br>
<i>Като илюстрация на държавническата му прозорливост тя съобщава възгледа на Стоянов, че "НАТО ще даде възможност за повече инвестиции, ще бъде поправена една историческа несправедливост и България ще се върне там, където винаги е принадлежала - в НАТО и ЕС." В исторически план вождът с орловия нос очевидно не <b>поглежда</b> по-назад от 1949 г. Щом винаги сме принадлежали "там", явно преди рождената дата на НАТО изобщо ни е нямало. Аслъ прокълнато място - ту го има, ту го нема... И как в такъв случай Джорджи е изпитала усещането, че "срещата с него сякаш ме връща векове назад във времето"? Мистика. </i><br><br>
------------------------<br>
Сега;27/06/1999, бр. 146;<br>
<i>В момента Бисеров е неофициалният втори човек след Костов в партийната йерархия. Вероятно за да му разрешат това, помогна и фактът, че той беше по-лоялен към своя шеф от конкуренцията, която <b>поглеждаше</b> и встрани. </i><br><br>
------------------------<br>
Сега;06/07/1999, бр. 154;<br>
<i>Девойката изпада в истински стрес, когато види новите пари. След като клиент пожелае да плати в стари и нови левове, първата й реакция е отчаяние: "О, нямате ли стари левове?" Сметката е 3,20 нови лева. Клиентът дава 2500 стари лева и 70 стотинки. Момичето абсолютно безпомощно пита: "Ама толкова ли трябва да са?" "Да, май са толкова", отговаря си сама и <b>поглежда</b> с последна надежда клиента. Той мълчи и тя изпада в истерия: "Ама и вие ли не знаете дали са толкова?" </i><br><br>
------------------------<br>
Сега;05/08/1999, бр. 180;<br>
<i>"Има две мерки за стила на за един мъж - чорапите и връзката. В тях е характерът му", издава наблюдателността си Пантев. Към чорапите не <b>поглеждам</b>, а вратовръзка няма. Но навсякъде в дома си е неподражаемо той. А това вече е стил. </i><br><br>
------------------------<br>
Сега;08/08/1999, бр. 182;<br>
<i>Ако хората все пак не могат да си намерят очила и искат да използват опушени стъкла, трябва да <b>поглеждат</b> към слънцето само за секунди, да редуват очите и да си правят почивки. </i><br><br>
------------------------<br>
Сега;08/08/1999, бр. 182;<br>
<i>"Има две мерки за стила на за един мъж - чорапите и връзката. В тях е характерът му", издава наблюдателността си Пантев. Към чорапите не <b>поглеждам</b>, а вратовръзка няма. Но навсякъде в дома си е неподражаемо той. А това вече е стил. </i><br><br>
------------------------<br>
Сега;24/08/1999, бр. 196;<br>
<i>О, гледка за чудо и приказ! И понеже все ни пращат на кино (за да гледаме всякакви смотаняци), се сещам за един стар сръбски филм. Селски даскал си търси квартира. Ходи от двор на двор. Предлагат му най-хубавите си стаи. Той не ги и <b>поглежда</b>. Интересува се най-вече от тоалетната и двора. Защото търси кенеф с прозорче. И накрая намира такъв. "Това искам - казва даскалът, - докато седя на кенефа, да гледам през прозорчето хубавата гледка, дето е навън. И да ям ябълка. Па накрая да хвърля огризката през прозорчето..." </i><br><br>
------------------------<br>
Сега;29/08/1999, бр. 200;<br>
<i>и непрекъснато <b>поглеждам</b> към полилея. Аз лично не съм видяла на живо затрупаните хора, но това, което гледах по телевизията, ми стига. Когато стана земетресението, бях на гости при приятелка в кв. "Султан чифлик" на Истанбул. Цяла нощ си бъбрихме и си спомняхме за приятели от България, когато тя каза, че е твърде късно и трябва да си лягаме, защото на следващия ден е на работа. Попитах я колко е часът и тя каза 3. Сложих си няколко ролки на косата и тъкмо се отпускам на възглавницата, когато чух, че чашите задрънчаха. Докато разбера какво става, приятелката ми грабна сина си, </i><br><br>
------------------------<br>
Сега;29/08/1999, бр. 200;<br>
<i>Жената в бяло го <b>поглежда</b> и му казва: "Така е. Тя и Елена Костова е била партиен секретар, значи и сега си е комунистка." </i><br><br>
------------------------<br>
Сега;09/11/1999, бр. 261;<br>
<i>Вратата се отваря, пътниците почват да слизат. Слиза и Сам. Сам отново е сам. Приближава до бащата. Поглежда го и казва: "Знам, че вече става смешно. Но и тя умря!" </i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;06/01/2004, бр. 3951;<br>
<i>- Може и така да се каже. Докато бях бременна, доста често <b>поглеждах</b> в хладилника. Имах чувството, че два пъти удвоих килограмите си. </i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;21/01/2004, бр. 3966;<br>
<i>През нощта на вратата се звъни. Отваря разярена жена с точилка в ръце - насреща се поклаща пияният й съпруг. Той <b>поглежда</b> точилката, опитва се да я прегърне и мърмори: </i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;25/01/2004, бр. 3970;<br>
<i>Едва средата на зимата е, а вече плахо <b>поглеждаме</b> кантара. С всеки изминал ден стрелката върви застрашително нагоре по скалата. Лесно е да се каже, но си струва да се положат повече усилия, за да не се натрупат излишни килограми през този сезон. А през него има много поводи за хапване и пийване. Българите по традиция превръщат трапезата в релаксиращо място. Това важи в пълна сила особено вечер и в почивните дни. Как да излезем от този затворен кръг?</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;04/02/2004, бр. 3980;<br>
<i>Събужда се една сутрин сър Джон, <b>поглежда</b> през прозореца и върху снега вижда надпис, написан с урина "Сър Джон е педал". </i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;19/09/2004, бр. 4206;<br>
<i>Да се ожени не може, той да управлява иска. Това си шушукат от няколко дни в парламента депутати от всички парламентарни групи. И с усмивка в очите <b>поглеждат</b> към червения лидер Сергей Станишев. Тази седмица стана ясно, че водачът на БСП стяга предизборна сватба. "Новината" съобщи старозагорски вестник. Водачът на социалистите щял да каже официално "да" на дългогодишната си приятелка, тв журналистката Елена Йончева. За кумове гласели Христо Стоичков или Стефан Данаилов, а специален щаб на "Позитано" 20 умувал как да извлече максимални активи от щастливото събитие.</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;25/09/2004, бр. 4212;<br>
<i>В Лесново в началото звездите пиеха по-рядко, а по-често <b>поглеждаха</b> номерцата, на които бе написано кога ще се качат в самолета. Късметът да лети първа се падна на Лили от "Ел Ей". Какво трябва на една красива жена? Един самолет, едно небе и един пилот като Свилен Иванов. Миг, и Лили имаше всичко това. Какво точно е ставало горе никой не може да каже, но щом кацна, чаровницата успя да каже само: Много е яко. Кое и защо, пак остана в тайна. Самият Свилен можеше да получи инфаркт, след като тълпата фоторепортери се втурна към самолета и едва не попадна под ударите на перката.</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;02/10/2004, бр. 4219;<br>
<i>- Налегнала ме е суетата, отче. По няколко пъти на ден се <b>поглеждам</b> в огледалото и виждам колко съм красива.</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;08/10/2004, бр. 4225;<br>
<i><i>- Всички тези реклами с голи мадами отвличат вниманието на водачите. Те са разлепени и монтирани на всяко кръстовище и не само в София, но и във всички големи градове у нас. На светофара до столичната семинария например има поставен билборд с разголена гръд на момиче, което държи бутилка ледена ракия. Е как шофьорите да <b>видят</b> знака "Стоп", който е на кръстовището. Те изобщо не го <b>поглеждат</b>. Всички вперват поглед в паното с мадамата. Нямам нищо против тези реклами. Но нека бъдат поставени на места, където няма да пречат на водачите. Никъде по света до светофарите няма такива големи реклами. </i></i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;08/10/2004, бр. 4225;<br>
<i>След първия си неуспешен брак Росица също си дала обет никога да не се омъжва за човек, за когото работата и парите са всичко. Кой по-добре от американците отговарят на този модел за мъж, <b>поглежда</b> към Артър чаровната старозагорка. Съпругът й потвърждава, че наистина там, отвъд океана, винаги е работил поне на три места. Бил е шофьор, учител, музикант, пилот, авиоинструктор, пастор, капелан в полицията. Все още му е трудно да свикне със спокойния ритъм на живота у нас, където всяка работа може да се отложи за вдругиден.</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;17/10/2004, бр. 4234;<br>
<i>   	 	 	Чукча отива на среща. Стои на ъгъла и чака мадамата. Чака, чака, по някое време вади термометъра, <b>поглежда</b> го и казва:</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;27/10/2004, бр. 4244;<br>
<i><i>Някакъв човек бере гъби в гората. По едно време стига една полянка и <b>гледа</b> - седи някаква бабичка с пушка. Бабата го <b>поглежда</b> подозрително:</i></i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;29/10/2004, бр. 4246;<br>
<i>Във важни моменти аз също <b>поглеждам</b> своя си хороскоп. И ако съм грешил, то е не защото той не ми казва истината, а защото не съм се съобразявал с него, а с исканията на други хора. Г</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;30/10/2004, бр. 4247;<br>
<i>Художник кани в дома си модел - млада, засукана мацка. Поднася й кафе. По едно време <b>поглежда</b> през прозореца и казва:</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;13/11/2004, бр. 4261;<br>
<i>Затова освен поставянето на знаци за ограничаване на скоростта по пътищата не само в кв. Княжево, но и на всички невралгични точки в столицата, трябва да има засилен и постоянен полицейски контрол. Защото - нека си го кажем открито - водачите отдавна са свикнали просто да не <b>поглеждат</b> знаците. А става въпрос за забрани и задължения. Това са знаци - закони. Как така няма да ги спазват?! Нарушаването трябва да се третира като престъпление. Защото виждате какво става. </i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;17/12/2004, бр. 4295;<br>
<i>Удоволствието бе невероятно, благодаря ви! Няма никакво значение, че съм си платил! Вие ми предоставяте възможност да имам контакти с красиви, умни и интелигентни момичета и това ви прави уникални и безценни за мен. Мира ме очарова и защото ми обеща поне още една среща. Не съм <b>поглеждал</b> пощата си. Чао През изминалата година актрисите се обличаха като тийнейджърки или сексгърли </i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;31/12/2004, бр. 4307;<br>
<i>- Човек трябва да е добър. Трябва да работи много. Важно е да се обичат близките, да се уважават другите хора. Учех децата си, че трябва да работят. Времето беше такова, отрудено. Човек не бива да <b>поглежда</b> към чуждо, а сам да си създава благините. Учех и децата, и внуците си, а сега и правнуците, че вярата е важна. Аллах ни помага и ние трябва да сме добри и да вярваме. Подавай на по-бедния, когато имаш повече. Така са ме учили и мен баба и дядо.</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;15/01/2005, бр. 4320;<br>
<i>Тя разкопчава друг джоб на водолазния си костюм и му предлага малка бутилка. Той отпива голяма глътка и я <b>поглежда</b> с възхищение.</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;25/07/2005, бр. 4506;<br>
<i>- Ни най-малко. Днес не можем да си представим дори приблизителните размери на неговата популярност. Събуждаше се в Алтай по време на снимки, взимаше китара и запяваше "Протопи ты мне баньку по-черному", а наоколо шумяха тревите. Поглеждахме през прозореца и въпреки че беше работен ден, цялото село - от бебетата до стариците - лежеше на тревата и слушаше.</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;07/08/2005, бр. 4519;<br>
<i>а то взе, че ми се извини", чуди се на префинените френски нрави Красимир. "Ами помниш ли в магазина?", <b>поглежда</b> го жена му. "Тъкмо си тръгвахме и бяхме на вратата, когато продавачката тичаше след нас и викаше с пълно гърло "Оревоар". Държеше да ни изпрати", разказва тя.</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;30/09/2005, бр. 4573;<br>
<i>назад. Благодарение на това по-лесно е преминала през много трудности в живота си. Обича да планира нещата. Денят й винаги е разграфен до минути. Умерено суетна съм, казва за себе си Татяна Дончева. Сутрин се <b>поглежда</b> набързо в огледалото и тръгва на работа. Свръхофициалните тоалети не я привличат. Не обича ярките цветове, особено цикламеното. </i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;09/10/2005, бр. 4582;<br>
<i>Но преди това трябва да се построят два-три затвора за тези, които пречат на напредъка ни. Тогава ще грейнат и очите на света София. Ще добие ново сияние и хората ще <b>поглеждат</b> по-често към нея вместо към земята, за да не попаднат в някоя софийска дупка или да не ги ухапе бездомно куче.</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;24/12/2005, бр. 4658;<br>
<i>Заглушава дори звъна на църковната камбана. Никой обаче не се трогва от изквичените мисли, че човекът е подло същество и не бива да му се вярва. Майсторски удар с ножа прекъсва тъжната прасешка философия. "Не бе голямо, но излезе храбро", отдъхва колячът. Иде ред на тънките процедури по щавенето, пърленето и разфасоването. С оглед студеното време мъжете все по-често <b>поглеждат</b> към шишетата с ракия и вино. Но ръка натам не смее да посегне. Не и преди края на изброените процедури. </i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;24/12/2005, бр. 4658;<br>
<i>- Виж сега, ние ти повярвахме, че не си от полицията. Защото българите сме такива, скараме се нещо и на другия ден тоя, с когото до вчера си пил, те издаде в полицията. Ти само внимавай какви ще ги пишеш - шеговито-заплашително ме <b>поглежда</b> Весо, след което почти изкрещява заедно с песента: - Луд съм, луд съм по тебе аз!</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;31/12/2005, бр. 4663;<br>
<i>моля ви се, бийте сърбите!" Фичев <b>поглежда</b> втренчено и тръгва за Министерския съвет. В голямата зала намира Радославов, който отваря едно чекмедже и му показва лист - проектодоговор между България и Германия. Фичев възкликва "За Бога, да не се излъжете да подпишете договора, защото ще погубите България!"</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;07/01/2006, бр. 4668;<br>
<i>Но това е минало. Филмът, който Уди Алън е направил, един психотрилър, си заслужава самолета в западна посока. Учудващо, но алъновският маниер трудно се разпознава в новата му лента, но пак е стилен, циничен и стряскащ - когато му казвам това, той <b>поглежда</b> към върховете на обувките си и замънква, заеквайки. </i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;29/01/2006, бр. 4690;<br>
<i>С Андрей се срещат на 6 ноември 1980 година - ден на стабилно кармично равновесие. Тя, току-що дипломиран специалист по международни икономически отношения и икономическа журналистика, приема да води лекции в Минногеоложкия институт в София. В една от почивките тича да си купи сандвич и кафе от студентския павилион. Огромната опашка първокурсници я изненадва и тя моли колега пред нея да й пазарува. Когато й подава поръчката, я <b>поглежда</b> и </i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;12/02/2006, бр. 4704;<br>
<i>"Дойде, но аз не бях сама - водех си приятелки за кураж. Междувременно негови колеги, подушили за какво става дума, започнаха да ме поднасят: "Оу, ама ти взела ли си разрешение от майка му и леля му? С него момиче така не може да се запознае." Поглеждам Таня и викам: "Къде ме доведе, тия майтап ли си правят?" "Не обръщай внимание, честно момче е", успокоява ме тя. Бях чувала само песента му "Не остарявай любов" (пееше я Аня Пенчева през 1983 г.). И понеже Хайгашод е много старо арменско име, бях останала с впечатление, че това е композитор в по-напреднала възраст".</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;24/03/2006, бр. 4744;<br>
<i>Друга е репутацията на т. нар. Мост на въздишките във Венеция, чийто край отвеждал направо в тъмницата, тъй че осъдените много често от него за последен път <b>поглеждали</b> света и, въздишайки (оттук и названието му), попадали в затвора, където често завършвали живота си. </i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;24/03/2006, бр. 4744;<br>
<i>Трябва ли да прикривате лошото си настроение е първият въпрос, на който е нужно да си отговорите. Спомнете си колко често сте се дразнили от колеги, които промърморват нещо като поздрав или въобще не поздравяват. Или от тези, които никога не желаят да се присъединят към компанията в обедната почивка. При всеки въпрос как си, те ви <b>поглеждат</b> така, сякаш светът е рухнал върху раменете им. Сабине Хертвиг съветва: "Коректното поведение на работното място означава да запазите определени форми на общуване. Потискайте лошото </i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;26/03/2006, бр. 4746;<br>
<i>Но те казваха: "Стефче, ние те познаваме. Ти пееш прекрасно, но на нас ни трябва младо момиче с хубави крака и гърди - хич да не пее, само да върви между хората". И така един ден се прибрах бясна вкъщи. Гледам я лежи на канапето и чете. От вратата казвам: "Коте, ти нали искаше, майко, да пееш?" Тя сваля книжката, <b>поглежда</b> ме отгоре и отговаря "Да". Избрахме четири песни, взех пари назаем, отидохме в "Балкантон", записахме аранжиментите и казах: "Хайде сега пей!". Толкова се бях притеснила, че се обърнах с гръб към стъклото на залата, за да не я смущавам. Тя</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;бр. 4778/2006;<br>
<i>В стремежа си да създадат супербоеца на бъдещето някои военни изследователи не се концентрират към органи на човешкото тяло като мускулите или сърцето. А <b>поглеждат</b> към езика. Чрез пренасочване на сигнали от монтирани на каската камери, сонар и друго оборудване през езика към мозъка те се надяват да дадат на елитните бойци сетива като на сови, змии или риби.</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;бр. 4780/2006;<br>
<i>Всяка година на рождения си ден - 16 юли шефът на "Сълза и смях" Бойко Богданов се <b>поглежда</b> в огледалото и си задава хамлетовския въпрос:</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;бр. 5068/2007;<br>
<i>Зима е. При един художник пристига негов модел - хубава млада жена. Той й предлага кафе, за да се сгрее. След като си изпиват кафето, художникът <b>поглежда</b> през прозореца, подскача и казва на модела:</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;бр. 5074/2007;<br>
<i>Най-тежко й е било, когато отива в Либия, но не смее да каже на дъщеря си, че баща й е умрял. След погребението на бащата Тачи продължава да праща от затвора картички, в които го поздравява. На едно от свижданията Кристияна я <b>поглежда</b> в очите и я пита - татко да не е умрял?! Зорка признава.</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;бр. 5212/2007;<br>
<i>Неговото задълбочено описание на болестта всъщност е шега; според Голдбърг подобна зависимост не съществува. Негови колеги обаче <b>поглеждат</b> сериозно на това хрумване и дори сравняват онлайн зависимостта с патологичното комарджийство. </i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;бр. 4841/2006;<br>
<i>Тереза, съпругата на дипломата Джъстин Куайл, е убита. Търсейки причините, той се връща назад във времето и установява, че колкото и да е обръщал огромно внимание на орхидеите, всъщност изобщо не е <b>поглеждал</b> най-важното цвете в живота си - жена си. Постепенно разплита и мрежа, в която са замесени и дипломатически служби, използващи човека като материал за експерименти. Мейрелес успява да предаде сблъсъка на отделните светове не само чрез героите, но и чрез цветовото усещане, което носи филмът. В този смисъл "Вечният градинар" е за ценителите на доброто кино.</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;бр. 4856/2006;<br>
<i><i>за тях това е точната среда, която дава възможност да избуи най-доброто. А ако някой изостава, смята се, че толкова са му силите. Не завиждат, не надничат в чуждата паничка, като кажат нещо, правят го, не шикалкавят. С тях се работи лесно. Може би все още проблем за мен е качеството им да те уважават, ако усетят, че си силен, и да те <b>поглеждат</b> отвисоко, <b>видят</b> ли, че си слаб. Когато са сигурни в правата си, тропат по масата, а когато разберат, че не са прави, молят за милост. Но това къде ли го няма..."</i></i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;бр. 4857/2006;<br>
<i>още с първата си астрологична прогноза. Когато <b>поглежда</b> хороскопа й, дава съвет да не се омъжва на Балканския полуостров. </i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;бр. 5130/2007;<br>
<i>Ако сте жена и пътувате в метрото - не се комплексирайте, че не ви <b>поглеждат</b>, и не търсете чуждите погледи. Привидно мъжете няма да ви гледат, както се прави на изток и на юг в Европа, защото това се смята за навлизане в личната територия и за директен опит за контакт.</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;бр. 5283/2007;<br>
<i>Понякога е нужно да сменя средата. Вземам си материалите и излизам на двора или в гората. Сядам и разстилам боите. Поглеждам - познато е. Есента идва. Върхът на черешата е оголен. Листата са пожълтели тук-там. Прозрачно, чисто, тихо, синьо небе, дири от самолети - пътеки на някъде през сезоните. Мирис на гнили листа и дълги, дълги сенки. Мъката се сгъстява - не можеш да си проправиш път. Оставаш в плен. В такива моменти се чувствам част от хармонията на пейзажа.</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;бр. 5758/2009;<br>
<i>Днес, когато завършихме експеримента си и <b>поглеждаме</b> назад, сме по-богати единствено със знанието и яростта, че никъде на континента няма такива скапани пътища като в нашата страна. В нея, в нашата страна, явно има хора, чиято професия е да бъдат крадци на асфалт. Познанието е печал.</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;бр. 5772/2009;<br>
<i>Катя и Румен Дуневи са щури съпрузи, които често си устройват надбягване из софийските улици. "Когато се возим всеки с неговата кола и се засечем на светофар, <b>поглеждаме</b> се и вече си знаем - пак ще се изпреварваме. Румен е по-добрият и често ме оставя да победя", признава Катя. Веднъж така се увлякла да го гони, че подминала и катаджиите, и радара им, защото карала с бясна скорост и не могла да спре. Иначе цялото спортно семейство - и синът им Рико, обожават да карат ски, джетове и коне. </i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;бр. 5786/2009;<br>
<i>Вместо да слагат на челно място сухите ястия като шницели и пържоли, кръчмарите вече поставят в първите страници на менюто обедните ястия. Причината е, че повечето клиенти вече <b>поглеждат</b> към топлата кухня, а не към мезетата и питиетата. "С промоции на обедно меню или сготвени ястия и дискретно отразяване на по-скъпите специалитети в листата ще спасим положението", разказват шефове на ресторанти, подплашени от съкращения. </i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;бр. 5795/2009;<br>
<i>Та питам Кита, а той след няколко секунди ми каза: "Обърни се и помахай!" Поглеждам към едно прозорче на втория етаж и виждам Лив Улман. Апаратчето е винаги в мен. Веднага отидохме при нея. Тя ни каза: "Гледахме много филми, но когато дойде вашият, цялото жури каза: "Уау!"</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;бр. 5801/2009;<br>
<i>Обръща се тя, чува се тон. Обръща се с лице към комисията, <b>поглежда</b> ги един по един и посочва един от професорите, като казва тържествуващо:</i><br><br>
------------------------<br>
Космос;1969, кн. 8;<br>
<i>— Аха, това сте вие, господин доктор Бернар? — пита с нисък фалцет мъничко старче и хладно подава ръка. Старчето като че се вълнува. Намества пененето си, закачено на златна верижка, и още веднъж студено <b>поглежда</b> посетителя. После, без да говори повече, се обръща гърбом и му прави знак да го последва. Със ситни стъпки приближава малка врата в кабинета си и я отваря. </i><br><br>
------------------------<br>
Космос;1969, кн. 10;<br>
<i><i>Бавно слизах по една стръмна и тясна уличка на остров Закинтос. Търговците от малките дюкянчета прекъсваха разговорите си и учудено ме <b>поглеждаха</b>. В далечината се <b>виждаше</b> Бяло море, което в този късен следобед беше придобило особено отражение от мрачното небе. Улицата ме отведе на края на градчето, сред смокинови дръвчета и буйна трева. </i></i><br><br>
------------------------<br>
Космос;1970, кн. 2;<br>
<i>„Добре, добре — избоботи той. — „Ил14" скоро ще кацне. Върви на пистата. А после ще отпразнуваме пристигането както си му е редът". — и хитро ме <b>поглежда</b>. </i><br><br>
------------------------<br>
Космос;1970, кн. 3;<br>
<i>Градът беше такъв — какъвто го помнеше от тежките военни години на детството. Развалини. Редки, забързани минувачи. Множество полицаи в черни униформи и цивилни мъже с каски — бойци от гражданската противовъздушна отбрана. Всички те разговаряха високо, като <b>поглеждаха</b> към чистото лятно небе. </i><br><br>
------------------------<br>
Космос;1970, кн. 4;<br>
<i>Аматьорът може да помисли, че е предмет на някаква конспирация, жертва на професионалисти, които даже и не <b>поглеждат</b> доказателствата му. В същност и няма нужда. Математикът знае, че някъде е допусната грешка, но понякога е трудно да се намери такава грешка в стотици страници разсъждения и диаграми. Защо да си губят ценни часове и дни в търсене на нещо, което не може да не съществува? </i><br><br>
------------------------<br>
Космос;1970, кн. 5;<br>
<i> са, ще направим беля по пътя!" А той: „Карай — казва, — ако ти е мил животът!" И опря нещо в тила ми. Поглеждам аз — пистолет държи! Опрял го в тила ми и . . . </i><br><br>
------------------------<br>
Космос;1970, кн. 5;<br>
<i>— Е, то си личи, другарю началник, че не сте шофьор? — усмихна се за пръв път Панайотов. — В огледалцето <b>поглеждам</b>, разбира се! А то иначе аз и не посмях да мръдна! Пистолет опрял в тила ми мръсникът и лицето му едно такова, зверско! </i><br><br>
------------------------<br>
Космос;1970, кн. 8;<br>
<i>Съветският експериментатор Михаил  Куни моли зрителите да съобщят цифрите, с които ще изчислява, в негово отсъствие. Асистентите му ги  записват на специални въртящи се дъски. Тогава Куни влиза и само в секундите, в които изписаната част на дъските е към него, вижда двадесет и пет многоцифрени числа. С тези  цифри той трябва да извърши след това сложни операции. Понякога  числата са написани наопаки. Куни ги <b>поглежда</b>, а после в паметта си  ги „превърта". </i><br><br>
------------------------<br>
Сердика;1947, кн. 3-4;<br>
<i>—  Каквото има, има., там е.  Пък и вие сами вижте, все може нещо такова да се намери ! — така на   шега им  подмятам." И   не   <b>поглеждам</b> назад, а само с камшика  си   направо им показвам.</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт за хората;12/02/2007, бр. 94;<br>
<i>За да боравим с точни определения, <b>поглеждаме</b> дефиницията на това чувство, дадена в Уикипедия. Там пише: “Любовта е чувство на привързаност, грижа, привличане, симпатия, в някои случаи произлизащо или съпътствано и от сексуално привличане. [...] Любовта е дълбоко, неизразимо чувство, което се споделя от близки, влюбени и такива, които имат интимни отношения. [...] В психологически план любовта е силната привързаност към друг човек, индивид, а в социален - необходимост от (личностен, когато е за хората) контакт.” </i><br><br>
------------------------<br>
Над 55;2009, бр. 5;<br>
<i>Вторият и? съпруг е Леонид Грубешлиев, по професия журналист и преводач. От него е единствената дъщеря на актрисата - Мария. Третият съпруг на Мутафова е Нейчо Попов, голям български актьор. Лудата любов пламнала зад кулисите на Сатирата и двамата останали неразделни близо 20 години, чак до преждевременната смърт на известния актьор. За него тя казва, че е любовта на живота и?. След смъртта му преди повече от 30 години звездата никога повече не <b>поглежда</b> мъж. Утеха й е работата, като в нея любим партньор на актрисата е починалият през 1989 г. Георги Парцалев. </i><br><br>
------------------------<br>
Градски вестник;2008, бр. 15;<br>
<i>Децата на София са самотни. Едно момиченце ме попита в часа на класния: „До нас има строеж. Когато сутрин минавам покрай него, винаги поздравявам майсторите: „Добро утро. Желая ви хубав ден." Те ме <b>поглеждат</b>, но нищо не казват. Защо?" Все по-често ми се случва малчугани да идват и да ме молят: „Господине, поговорете си с мен. Никой не иска да ме изслуша." В стремежа да подсигурят добри условия за живот на децата си, възрастните забравят най-важното - да поддържат духовната връзка с тях. Забравят, че градът прави децата също толкова уморени и напрегнати, колкото и тях.</i><br><br>
------------------------<br>
Градски вестник;2008, бр. 22;<br>
<i>След 50 години в шоубизнеса, Том Джоунс издава най-личния си албум - за първи път в него той е авторът на голяма част от песните. „Да пееш песни е просто чудесно, но напоследък започнах да се замислям, да <b>поглеждам</b> назад в живота си и исках да изразя всичко това чрез песните си. Когато слушате този албум, това съм истинският аз." „24 Hours" изстрелва неостаряващия Джоунс отново на върха на класациите.</i><br><br>
------------------------<br>
Градски вестник;2009, бр. 39;<br>
<i>В книгата на колумбийката Анхела Бесе-ра сюжетът се развива през 1939 г. Хоан е беден млад келнер. Соледад е красивата дъщеря на колумбийски милионер. На Хоан му е забранено дори да <b>поглежда</b> младата жена. Той обаче е виртуозен пианист и музиката и жестовете се превръщат в първо в разговор, а после и в любом между двамата. „Като Исабел Алиенде тя (Бесера) обяснява реалността чрез чувствата. Като Паулу Коелю се стреми да пречупи реалността през чувствата", коментира критиката в „Ла Вангуардия". САЩ ДАВАТ $700 000 ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ВАВИЛОН</i><br><br>
------------------------<br>
Земя;2008, бр. 124;<br>
<i>„скъса връвта на хвърчилото“. Дочитам го и се връщам на първия стих: „Нощта разкопчава найгорното копче на блузата“ с усещането, че всеки момент оттам ще изскочи месечината. Поглеждам небето и ме среща лукавият поглед на Луната. Образът е до болка осезаем. И въздействащ. И е чудесно въведение към авторовата теза за неизбежното житейско посегателство над мечтите.</i><br><br>
------------------------<br>
Земя;2008, бр. 133;<br>
<i>25годишната булка Дафина Гроздановска <b>поглежда</b> през халката си в неделя, на брачната й церемония, която съвпадна с деня на традиционните масови сватби в македонското село Галичник. Тук всяка година на Петровден</i><br><br>
------------------------<br>
Земя;2008, бр. 151;<br>
<i>Лепна му се оттогава тая грешка, първоначално го <b>поглеждаха</b> изпод вежда, после посвикнаха и накрая взеха да го приемат сериозно, та му стана нещо като лично име.</i><br><br>
------------------------<br>
Земя;2008, бр. 170;<br>
<i> усилено храна и че те вече са склонни да <b>поглеждат</b> не само към малките рибки, но и към изкуствените примамки); малко поекзотично звучат изводите за есенните настройки на други два хищника (распер и зарган), може би защото тези видове могат да се ло</i><br><br>
------------------------<br>
Земя;2008, бр. 214;<br>
<i>„Секси мъж на хоризонта“, съобщават ни от симпатичното местно радио „Аурея“ и ти хем тананикаш непознатата ти довчера мелодия, хем <b>поглеждаш</b> с присвити очи към хоризонта. Тайничко, но с надежда. Нали тя умираше последна?</i><br><br>
------------------------<br>
Земя;2008, бр. 214;<br>
<i>Мъжът <b>поглежда</b> наоколо стаята, забелязва шнола, подобна на мида. Тя е забравена от нея. Мислено я слага в косите й, после я сваля и ги разпуска, преди да я прегърне, ги гали, спомня си как морският вятър също гали тия коси:</i><br><br>
------------------------<br>
Земя;2008, бр. 215;<br>
<i> Белите обсаждат червените в едно село. По едно време от селото излиза каруца, карана от възрастна селянка. Белите претърсват каруцата, гледат, че бабата е безобидна и я пускат. Каруцата продължава нататък и отива до съседното село, където има друга част на червените. Командирът им <b>поглежда</b> бабата и казва:</i><br><br>
------------------------<br>
Монитор;18/01/2005, бр. 2101;<br>
<i>Със самочувствие, че се извършва нещо много полезно, цялата тази "активност" се рови в последиците и никога не <b>поглежда</b> към причините - липсата на антикорупционно законодателство - Закон за сделките с обществени средства (Код дю марше пюблик), а не преразказани директиви на ЕС в закон за обществените поръчки. И така неправителствени организации, финансирани отвън - от САЩ, "изучават" проявите на корупцията и правят мониторинг по професии, по министерства, по училища, болници и прочее, без да се трогват от класацията ни по корупционни индекси.</i><br><br>
------------------------<br>
Монитор;26/11/2005, бр. 2406;<br>
<i>Навремето, когато имаше дни на отворени врати в парламента, по червените килими нахлуваха всевъзмощни врачки и баячки. Не малка част от тях обикаляха кулоарите, тръскаха нервно ръце от негативните енергии, които ги обливаха и предлагаха във всяка парламентарна група да прогонят злите духове. Редовите обитатели на сградата ги <b>поглеждаха</b> снизходително, промълвявайки иронично, че "тези хора май получават факсове от горе". Тук-там някой неуверено промълвяваше под мустак, че може и да има истина в тази работа, защото Народното събрание е вдигнато върху стари гробища. </i><br><br>
------------------------<br>
Монитор;29/11/2005, бр. 2409;<br>
<i>Млади ирландци, които не могат да си позволят покупка на имот в родината си заради високите цени, все по-често <b>поглеждат</b> към България, се съобщава в статия на британския вестник The Times.</i><br><br>
------------------------<br>
Монитор;07/01/2006, бр. 2443;<br>
<i>"- Ако, ако - отвърна равнодушно шопът - разказва в мемоарите си Парашкеванов. След малко дойде файтонът, на който той натовари чувала с парите и хайде при нотариуса". Към края на процедурата банкерите го питат защо вместо да пренася парите не ги остави в Кредитна банка. Шопът <b>поглежда</b> недоверчиво към събралите се и казва: "Нече да бъде тая работа. Земеделската банка няма никога да фалира,защото гаранциите в нея са нивите на селяните. Виж, ако фалира Вашата банка, аз ще пия една студена вода за моите парички!"</i><br><br>
------------------------<br>
Монитор;07/01/2006, бр. 2443;<br>
<i>Ежедневието им е съвсем обикновено. Всяка сутрин Дъглас, например, ставал към 8 часа, закусвал баница и се захващал с дърводелска работа. Намирал си нещо да потяга из къщата, а когато няма друга работа си чистел инструментите. Надвечер отивам в кръчмата "Старата къща" и изпивам няколко бири, казва Дъг. Според него бройката е плаваща  може да са три, може пет, а може и петнайсет. След това Дъглас <b>поглежда</b> в горния ляв ъгъл на стаята и разговорът за пиенето и бирата би трябвало да се смята за приключен. В България животът е лесен, в Англия не е така, завършва Дъг.</i><br><br>
------------------------<br>
Монитор;07/01/2006, бр. 2443;<br>
<i>Таша Хендерсън била отчаяна от пословичния мързел на 14-годишната си дъщеря. Никакви възпитателни мерки не давали  резултата и  Корета продължавала да кръшка от училище и да носи слаби оценки. Тийнейджърката непрекъснато се заяждала с учителите и по цял ден се шлаела по улиците, без да <b>поглежда</b> към задълженията си. Никой не можел да излезе на глава с нея. </i><br><br>
------------------------<br>
Монитор;14/01/2006, бр. 2450;<br>
<i>Ако някой недотам близък или познат го черпи с нещо, той <b>поглежда</b> с големите си очи към Пламен и чака разрешение. "Ком хиър", "Зец", "Найн", "Я"  за кучето-полиглот тези думи са нищо работа и то разбира, че трябва да дойде, да седне, да вземе или не предложеното му.</i><br><br>
------------------------<br>
Монитор;19/03/2006, бр. 2514;<br>
<i> Най-приятната част на първо място са парите. Много харесвам, че преди снимките правят от един модел невероятно красива жена, продуцентът я <b>поглежда</b> и казва: "Ето, това е!" И след като заснемем сцената последната му дума: "Идеално беше!" Най-трудно е, когато човек се чувства неподготвен. Понякога е трудно да се завъртиш така, както продуцентът иска, но това е задължение, не е за наше удоволствие.</i><br><br>
------------------------<br>
Монитор;13/04/2006, бр. 2539;<br>
<i>Жените недоволстват от тялото си на всеки 15 минути. Те не харесват почти всички части, но най-много грижи им създават бедрата. След тях се подрежда талията и гърдите, твърдят британски учени. Проучването им обхванало 5000 представителки на нежния пол. То показало, че 29 процента от тях всяка сутрин <b>поглеждат</b> с гняв към огледалото.</i><br><br>
------------------------<br>
Монитор;2006, бр. 2616;<br>
<i>Девойките с надежда <b>поглеждаха</b> към сексапилния футболист Валери Божинов, който ги оценяваше от скамейката на журито и имаше нелеката задача да връчи наградата на най-секси ездачката. </i><br><br>
------------------------<br>
Монитор;23/02/2007, бр. 2845;<br>
<i>"Много ме боли, когато минувачите виждат на земята припаднал човек и никой не се спира да му окаже помощ. Хората го <b>поглеждат</b> и със забързана крачка се отдалечават от него - сякаш това не може да им се случи на тях", разказва инспектор Писанов. При сигнали подадени от нас мога да твърдя, че линейките наистина стигат до мястото на инцидента, в рамките на 3 до 5 минути, допълни той.</i><br><br>
------------------------<br>
Новинар;22/12/2004, бр. 299;<br>
<i>    х Създайте си навик да не се <b>поглеждате</b> в огледалото веднага след като сте станали сутрин. След сън лицето е подпухнало, очите са без блясък...въобще не сте в най-добра форма. Затова първо си измийте лицето и зъбите, срешете косата си и чак тогава си позволете да се огледате! Така ще започнете деня със самочувствие.</i><br><br>
------------------------<br>
Новинар;23/05/2006, бр. 118;<br>
<i>    Но не - ще се правим на интересни и ще объркваме не само тотото, но и собствените си представи за нормалното (у нас). Но както казахме по-горе, още не е късно да се поправим - има още мачове и все някоя въпросителна ще да е останала. А онази комисия към БФС, която в положение "О, миг, поспри!" не признава, че има корупция у нас (тя май не <b>поглежда</b> и в "Б" групите), да вземе да наплюнчи молива за нови декларации. За всеки случай. Че знае ли човек...</i><br><br>
------------------------<br>
Новинар;23/05/2006, бр. 118;<br>
<i>    Нина Николина: "Когато Руши написа текста, каза, че по-позитивен текст не е правил никога досега. А когато търсел някоя дума, <b>поглеждал</b> снимка от изложбата и думите си идвали сами... На Калин се доверих изцяло за музиката и аранжимента. </i><br><br>
------------------------<br>
Новинар;2008, бр. 39;<br>
<i>Разработена от “Ланча Стайл Център”, с новата “Делта” компанията <b>поглежда</b> назад към легендарните си модели като “Фулвия” и “Дедра”, взима вдъхновение и го пречупва през призмата на актуалните разбирания за модерно автомобилостроене. Основните габарити на колата са с дължина 4,5 метра, ширина - 1,8 метра и височина - 1,5 метра, а междуосието й е 2,7 метра. </i><br><br>
------------------------<br>
Новинар;2006, бр. 126;<br>
<i>    Те не се притесняват да искат съвети от по-старшите си колеги. "Не е обидно да питаш", казва Милев и си <b>поглежда</b> часовника, защото обедната му почивка изтича. </i><br><br>
------------------------<br>
Новинар;2006, бр. 156;<br>
<i>    Според нашите общинари всяко животно, което издава звуци и се движи по-бързо от костенурка, е шумно. Да, кучетата лаят, вият, тичат из апартамента. Но съседът отгоре пък вдига щанги. Когато започне да тренира, всеки път <b>поглеждам</b> към тавана в очакване кога от огромните вече пукнатини ще се изсипе и щангата.</i><br><br>
------------------------<br>
Новинар;2007, бр. 67;<br>
<i>Не по-малко възхищение изискват и попаденията, вкарани с нетрадиционни части на тялото. На финала за КЕШ през 1987 г. алжирецът Рабах Маджер изкара на мода "петичката", с която "Порто" изравни на "Байерн". Бразилецът Сократес пък неведнъж е матирал вратарите с пета от дузпа, без дори да <b>поглежда</b> към вратата. Подобни изпълнения са толкова редки, колкото и прословутият "скорпион". Но точно това ги прави особено ценни.</i><br><br>
------------------------<br>
Новинар;2007, бр. 109;<br>
<i>За да се научи да връзва марионетки, Веселин Анев е трябвало да се упражнява с дни в едно от ателиетата на чешкия театър "Спейбъл и Хурвинек ", където бил на специализация няколко години. В края на деня при него идвали актьори от трупата, <b>поглеждали</b> куклите и с един нож срязвали конците, като му поръчвали да ги върже отново само за няколко часа."На 5-хилядното връзване се научих и сега мога да го правя безпогрешно, мога да накарам всяка кукла да оживее и да й дам характер", уверен е той.</i><br><br>
------------------------<br>
Русия днес;2008, бр. 42;<br>
<i>в повечето случаи не създаваха трудности за Кински. "Сатурн" спокойно отблъскваше неорганизираните напъни на домакините, като не забравяха да <b>поглеждат</b> от време на време и към вратата на Малафеев.</i><br><br>
------------------------<br>
Сега;2004, бр. 182;<br>
<i>В кратки срокове сформирах Ядро за съпротива срещу радикалния ислям на територията на България. Към дюнера-кебапа тръгнахме десет човека - бръснати глави и обикновени патриоти. По едно време гледам - един дезертьор се опитва да се измъкне. Уж върви с нас, пък все <b>поглежда</b> на една страна. </i><br><br>
------------------------<br>
Сега;18/11/1998, бр. 267;<br>
<i>"Те стрелят отвсякъде, това е безсмислено", внезапно се чува писък по пращящо уоки-токи. Минохвъргачки и автоматни откоси свистят. Поглеждаме навън - трактори и автомобили, претъпкани с хора, се изкачват високо в планината, бягайки от вероятна директна атака. </i><br><br>
------------------------<br>
Сега;18/11/1998, бр. 267;<br>
<i>Петима мъже от патрула на АОК седят пред това, което е било местната лечебница. Те пият чай, пушат цигари, с желание разказват за опита си от войната. Въпреки самоувереността им те непрекъснато <b>поглеждат</b> към полицейското управление, където са разквартирувани около 100 сръбски полицаи. "Ние знаем, че те ни наблюдават, както и те знаят, че ние ги наблюдаваме. Само въпрос на време е градът да бъде отново наш." </i><br><br>
------------------------<br>
Сега;05/01/1999, бр. 2;<br>
<i>Отвън - зад ламаринените огради покрай обекта, стотици хора минават, забили поглед в ледената пързалка под краката си. Някои от тях търсят опора с една ръка в загражденията, но не <b>поглеждат</b> зад тях. Погледът им рядко се вдига и до покрива на банята, те със сигурност отдавна са забравили, че под еркерите има красива мозайка. </i><br><br>
------------------------<br>
Сега;29/04/1999, бр. 99;<br>
<i>"Плевех си в градинката и като рече "Бум!", скочих от земята. Поглеждам нагоре - самолет. Викам си: А-а-а, НАТО", разказва 66-годишната Мария Велкова от чипровското село Превала за инцидента оня ден. </i><br><br>
------------------------<br>
Сега;03/05/1999, бр. 102;<br>
<i>Като илюстрация на държавническата му прозорливост тя съобщава възгледа на Стоянов, че "НАТО ще даде възможност за повече инвестиции, ще бъде поправена една историческа несправедливост и България ще се върне там, където винаги е принадлежала - в НАТО и ЕС." В исторически план вождът с орловия нос очевидно не <b>поглежда</b> по-назад от 1949 г. Щом винаги сме принадлежали "там", явно преди рождената дата на НАТО изобщо ни е нямало. Аслъ прокълнато място - ту го има, ту го нема... И как в такъв случай Джорджи е изпитала усещането, че "срещата с него сякаш ме връща векове назад във времето"? Мистика. </i><br><br>
------------------------<br>
Сега;27/06/1999, бр. 146;<br>
<i>В момента Бисеров е неофициалният втори човек след Костов в партийната йерархия. Вероятно за да му разрешат това, помогна и фактът, че той беше по-лоялен към своя шеф от конкуренцията, която <b>поглеждаше</b> и встрани. </i><br><br>
------------------------<br>
Сега;06/07/1999, бр. 154;<br>
<i>Девойката изпада в истински стрес, когато види новите пари. След като клиент пожелае да плати в стари и нови левове, първата й реакция е отчаяние: "О, нямате ли стари левове?" Сметката е 3,20 нови лева. Клиентът дава 2500 стари лева и 70 стотинки. Момичето абсолютно безпомощно пита: "Ама толкова ли трябва да са?" "Да, май са толкова", отговаря си сама и <b>поглежда</b> с последна надежда клиента. Той мълчи и тя изпада в истерия: "Ама и вие ли не знаете дали са толкова?" </i><br><br>
------------------------<br>
Сега;05/08/1999, бр. 180;<br>
<i>"Има две мерки за стила на за един мъж - чорапите и връзката. В тях е характерът му", издава наблюдателността си Пантев. Към чорапите не <b>поглеждам</b>, а вратовръзка няма. Но навсякъде в дома си е неподражаемо той. А това вече е стил. </i><br><br>
------------------------<br>
Сега;08/08/1999, бр. 182;<br>
<i>Ако хората все пак не могат да си намерят очила и искат да използват опушени стъкла, трябва да <b>поглеждат</b> към слънцето само за секунди, да редуват очите и да си правят почивки. </i><br><br>
------------------------<br>
Сега;08/08/1999, бр. 182;<br>
<i>"Има две мерки за стила на за един мъж - чорапите и връзката. В тях е характерът му", издава наблюдателността си Пантев. Към чорапите не <b>поглеждам</b>, а вратовръзка няма. Но навсякъде в дома си е неподражаемо той. А това вече е стил. </i><br><br>
------------------------<br>
Сега;24/08/1999, бр. 196;<br>
<i>О, гледка за чудо и приказ! И понеже все ни пращат на кино (за да гледаме всякакви смотаняци), се сещам за един стар сръбски филм. Селски даскал си търси квартира. Ходи от двор на двор. Предлагат му най-хубавите си стаи. Той не ги и <b>поглежда</b>. Интересува се най-вече от тоалетната и двора. Защото търси кенеф с прозорче. И накрая намира такъв. "Това искам - казва даскалът, - докато седя на кенефа, да гледам през прозорчето хубавата гледка, дето е навън. И да ям ябълка. Па накрая да хвърля огризката през прозорчето..." </i><br><br>
------------------------<br>
Сега;29/08/1999, бр. 200;<br>
<i>и непрекъснато <b>поглеждам</b> към полилея. Аз лично не съм видяла на живо затрупаните хора, но това, което гледах по телевизията, ми стига. Когато стана земетресението, бях на гости при приятелка в кв. "Султан чифлик" на Истанбул. Цяла нощ си бъбрихме и си спомняхме за приятели от България, когато тя каза, че е твърде късно и трябва да си лягаме, защото на следващия ден е на работа. Попитах я колко е часът и тя каза 3. Сложих си няколко ролки на косата и тъкмо се отпускам на възглавницата, когато чух, че чашите задрънчаха. Докато разбера какво става, приятелката ми грабна сина си, </i><br><br>
------------------------<br>
Сега;29/08/1999, бр. 200;<br>
<i>Жената в бяло го <b>поглежда</b> и му казва: "Така е. Тя и Елена Костова е била партиен секретар, значи и сега си е комунистка." </i><br><br>
------------------------<br>
Сега;09/11/1999, бр. 261;<br>
<i>Вратата се отваря, пътниците почват да слизат. Слиза и Сам. Сам отново е сам. Приближава до бащата. Поглежда го и казва: "Знам, че вече става смешно. Но и тя умря!" </i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;06/01/2004, бр. 3951;<br>
<i>- Може и така да се каже. Докато бях бременна, доста често <b>поглеждах</b> в хладилника. Имах чувството, че два пъти удвоих килограмите си. </i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;21/01/2004, бр. 3966;<br>
<i>През нощта на вратата се звъни. Отваря разярена жена с точилка в ръце - насреща се поклаща пияният й съпруг. Той <b>поглежда</b> точилката, опитва се да я прегърне и мърмори: </i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;25/01/2004, бр. 3970;<br>
<i>Едва средата на зимата е, а вече плахо <b>поглеждаме</b> кантара. С всеки изминал ден стрелката върви застрашително нагоре по скалата. Лесно е да се каже, но си струва да се положат повече усилия, за да не се натрупат излишни килограми през този сезон. А през него има много поводи за хапване и пийване. Българите по традиция превръщат трапезата в релаксиращо място. Това важи в пълна сила особено вечер и в почивните дни. Как да излезем от този затворен кръг?</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;04/02/2004, бр. 3980;<br>
<i>Събужда се една сутрин сър Джон, <b>поглежда</b> през прозореца и върху снега вижда надпис, написан с урина "Сър Джон е педал". </i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;19/09/2004, бр. 4206;<br>
<i>Да се ожени не може, той да управлява иска. Това си шушукат от няколко дни в парламента депутати от всички парламентарни групи. И с усмивка в очите <b>поглеждат</b> към червения лидер Сергей Станишев. Тази седмица стана ясно, че водачът на БСП стяга предизборна сватба. "Новината" съобщи старозагорски вестник. Водачът на социалистите щял да каже официално "да" на дългогодишната си приятелка, тв журналистката Елена Йончева. За кумове гласели Христо Стоичков или Стефан Данаилов, а специален щаб на "Позитано" 20 умувал как да извлече максимални активи от щастливото събитие.</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;25/09/2004, бр. 4212;<br>
<i>В Лесново в началото звездите пиеха по-рядко, а по-често <b>поглеждаха</b> номерцата, на които бе написано кога ще се качат в самолета. Късметът да лети първа се падна на Лили от "Ел Ей". Какво трябва на една красива жена? Един самолет, едно небе и един пилот като Свилен Иванов. Миг, и Лили имаше всичко това. Какво точно е ставало горе никой не може да каже, но щом кацна, чаровницата успя да каже само: Много е яко. Кое и защо, пак остана в тайна. Самият Свилен можеше да получи инфаркт, след като тълпата фоторепортери се втурна към самолета и едва не попадна под ударите на перката.</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;02/10/2004, бр. 4219;<br>
<i>- Налегнала ме е суетата, отче. По няколко пъти на ден се <b>поглеждам</b> в огледалото и виждам колко съм красива.</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;08/10/2004, бр. 4225;<br>
<i><i>- Всички тези реклами с голи мадами отвличат вниманието на водачите. Те са разлепени и монтирани на всяко кръстовище и не само в София, но и във всички големи градове у нас. На светофара до столичната семинария например има поставен билборд с разголена гръд на момиче, което държи бутилка ледена ракия. Е как шофьорите да <b>видят</b> знака "Стоп", който е на кръстовището. Те изобщо не го <b>поглеждат</b>. Всички вперват поглед в паното с мадамата. Нямам нищо против тези реклами. Но нека бъдат поставени на места, където няма да пречат на водачите. Никъде по света до светофарите няма такива големи реклами. </i></i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;08/10/2004, бр. 4225;<br>
<i>След първия си неуспешен брак Росица също си дала обет никога да не се омъжва за човек, за когото работата и парите са всичко. Кой по-добре от американците отговарят на този модел за мъж, <b>поглежда</b> към Артър чаровната старозагорка. Съпругът й потвърждава, че наистина там, отвъд океана, винаги е работил поне на три места. Бил е шофьор, учител, музикант, пилот, авиоинструктор, пастор, капелан в полицията. Все още му е трудно да свикне със спокойния ритъм на живота у нас, където всяка работа може да се отложи за вдругиден.</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;17/10/2004, бр. 4234;<br>
<i>   	 	 	Чукча отива на среща. Стои на ъгъла и чака мадамата. Чака, чака, по някое време вади термометъра, <b>поглежда</b> го и казва:</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;27/10/2004, бр. 4244;<br>
<i><i>Някакъв човек бере гъби в гората. По едно време стига една полянка и <b>гледа</b> - седи някаква бабичка с пушка. Бабата го <b>поглежда</b> подозрително:</i></i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;29/10/2004, бр. 4246;<br>
<i>Във важни моменти аз също <b>поглеждам</b> своя си хороскоп. И ако съм грешил, то е не защото той не ми казва истината, а защото не съм се съобразявал с него, а с исканията на други хора. Г</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;30/10/2004, бр. 4247;<br>
<i>Художник кани в дома си модел - млада, засукана мацка. Поднася й кафе. По едно време <b>поглежда</b> през прозореца и казва:</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;13/11/2004, бр. 4261;<br>
<i>Затова освен поставянето на знаци за ограничаване на скоростта по пътищата не само в кв. Княжево, но и на всички невралгични точки в столицата, трябва да има засилен и постоянен полицейски контрол. Защото - нека си го кажем открито - водачите отдавна са свикнали просто да не <b>поглеждат</b> знаците. А става въпрос за забрани и задължения. Това са знаци - закони. Как така няма да ги спазват?! Нарушаването трябва да се третира като престъпление. Защото виждате какво става. </i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;17/12/2004, бр. 4295;<br>
<i>Удоволствието бе невероятно, благодаря ви! Няма никакво значение, че съм си платил! Вие ми предоставяте възможност да имам контакти с красиви, умни и интелигентни момичета и това ви прави уникални и безценни за мен. Мира ме очарова и защото ми обеща поне още една среща. Не съм <b>поглеждал</b> пощата си. Чао През изминалата година актрисите се обличаха като тийнейджърки или сексгърли </i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;31/12/2004, бр. 4307;<br>
<i>- Човек трябва да е добър. Трябва да работи много. Важно е да се обичат близките, да се уважават другите хора. Учех децата си, че трябва да работят. Времето беше такова, отрудено. Човек не бива да <b>поглежда</b> към чуждо, а сам да си създава благините. Учех и децата, и внуците си, а сега и правнуците, че вярата е важна. Аллах ни помага и ние трябва да сме добри и да вярваме. Подавай на по-бедния, когато имаш повече. Така са ме учили и мен баба и дядо.</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;15/01/2005, бр. 4320;<br>
<i>Тя разкопчава друг джоб на водолазния си костюм и му предлага малка бутилка. Той отпива голяма глътка и я <b>поглежда</b> с възхищение.</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;25/07/2005, бр. 4506;<br>
<i>- Ни най-малко. Днес не можем да си представим дори приблизителните размери на неговата популярност. Събуждаше се в Алтай по време на снимки, взимаше китара и запяваше "Протопи ты мне баньку по-черному", а наоколо шумяха тревите. Поглеждахме през прозореца и въпреки че беше работен ден, цялото село - от бебетата до стариците - лежеше на тревата и слушаше.</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;07/08/2005, бр. 4519;<br>
<i>а то взе, че ми се извини", чуди се на префинените френски нрави Красимир. "Ами помниш ли в магазина?", <b>поглежда</b> го жена му. "Тъкмо си тръгвахме и бяхме на вратата, когато продавачката тичаше след нас и викаше с пълно гърло "Оревоар". Държеше да ни изпрати", разказва тя.</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;30/09/2005, бр. 4573;<br>
<i>назад. Благодарение на това по-лесно е преминала през много трудности в живота си. Обича да планира нещата. Денят й винаги е разграфен до минути. Умерено суетна съм, казва за себе си Татяна Дончева. Сутрин се <b>поглежда</b> набързо в огледалото и тръгва на работа. Свръхофициалните тоалети не я привличат. Не обича ярките цветове, особено цикламеното. </i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;09/10/2005, бр. 4582;<br>
<i>Но преди това трябва да се построят два-три затвора за тези, които пречат на напредъка ни. Тогава ще грейнат и очите на света София. Ще добие ново сияние и хората ще <b>поглеждат</b> по-често към нея вместо към земята, за да не попаднат в някоя софийска дупка или да не ги ухапе бездомно куче.</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;24/12/2005, бр. 4658;<br>
<i>Заглушава дори звъна на църковната камбана. Никой обаче не се трогва от изквичените мисли, че човекът е подло същество и не бива да му се вярва. Майсторски удар с ножа прекъсва тъжната прасешка философия. "Не бе голямо, но излезе храбро", отдъхва колячът. Иде ред на тънките процедури по щавенето, пърленето и разфасоването. С оглед студеното време мъжете все по-често <b>поглеждат</b> към шишетата с ракия и вино. Но ръка натам не смее да посегне. Не и преди края на изброените процедури. </i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;24/12/2005, бр. 4658;<br>
<i>- Виж сега, ние ти повярвахме, че не си от полицията. Защото българите сме такива, скараме се нещо и на другия ден тоя, с когото до вчера си пил, те издаде в полицията. Ти само внимавай какви ще ги пишеш - шеговито-заплашително ме <b>поглежда</b> Весо, след което почти изкрещява заедно с песента: - Луд съм, луд съм по тебе аз!</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;31/12/2005, бр. 4663;<br>
<i>моля ви се, бийте сърбите!" Фичев <b>поглежда</b> втренчено и тръгва за Министерския съвет. В голямата зала намира Радославов, който отваря едно чекмедже и му показва лист - проектодоговор между България и Германия. Фичев възкликва "За Бога, да не се излъжете да подпишете договора, защото ще погубите България!"</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;07/01/2006, бр. 4668;<br>
<i>Но това е минало. Филмът, който Уди Алън е направил, един психотрилър, си заслужава самолета в западна посока. Учудващо, но алъновският маниер трудно се разпознава в новата му лента, но пак е стилен, циничен и стряскащ - когато му казвам това, той <b>поглежда</b> към върховете на обувките си и замънква, заеквайки. </i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;29/01/2006, бр. 4690;<br>
<i>С Андрей се срещат на 6 ноември 1980 година - ден на стабилно кармично равновесие. Тя, току-що дипломиран специалист по международни икономически отношения и икономическа журналистика, приема да води лекции в Минногеоложкия институт в София. В една от почивките тича да си купи сандвич и кафе от студентския павилион. Огромната опашка първокурсници я изненадва и тя моли колега пред нея да й пазарува. Когато й подава поръчката, я <b>поглежда</b> и </i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;12/02/2006, бр. 4704;<br>
<i>"Дойде, но аз не бях сама - водех си приятелки за кураж. Междувременно негови колеги, подушили за какво става дума, започнаха да ме поднасят: "Оу, ама ти взела ли си разрешение от майка му и леля му? С него момиче така не може да се запознае." Поглеждам Таня и викам: "Къде ме доведе, тия майтап ли си правят?" "Не обръщай внимание, честно момче е", успокоява ме тя. Бях чувала само песента му "Не остарявай любов" (пееше я Аня Пенчева през 1983 г.). И понеже Хайгашод е много старо арменско име, бях останала с впечатление, че това е композитор в по-напреднала възраст".</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;24/03/2006, бр. 4744;<br>
<i>Друга е репутацията на т. нар. Мост на въздишките във Венеция, чийто край отвеждал направо в тъмницата, тъй че осъдените много често от него за последен път <b>поглеждали</b> света и, въздишайки (оттук и названието му), попадали в затвора, където често завършвали живота си. </i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;24/03/2006, бр. 4744;<br>
<i>Трябва ли да прикривате лошото си настроение е първият въпрос, на който е нужно да си отговорите. Спомнете си колко често сте се дразнили от колеги, които промърморват нещо като поздрав или въобще не поздравяват. Или от тези, които никога не желаят да се присъединят към компанията в обедната почивка. При всеки въпрос как си, те ви <b>поглеждат</b> така, сякаш светът е рухнал върху раменете им. Сабине Хертвиг съветва: "Коректното поведение на работното място означава да запазите определени форми на общуване. Потискайте лошото </i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;26/03/2006, бр. 4746;<br>
<i>Но те казваха: "Стефче, ние те познаваме. Ти пееш прекрасно, но на нас ни трябва младо момиче с хубави крака и гърди - хич да не пее, само да върви между хората". И така един ден се прибрах бясна вкъщи. Гледам я лежи на канапето и чете. От вратата казвам: "Коте, ти нали искаше, майко, да пееш?" Тя сваля книжката, <b>поглежда</b> ме отгоре и отговаря "Да". Избрахме четири песни, взех пари назаем, отидохме в "Балкантон", записахме аранжиментите и казах: "Хайде сега пей!". Толкова се бях притеснила, че се обърнах с гръб към стъклото на залата, за да не я смущавам. Тя</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;бр. 4778/2006;<br>
<i>В стремежа си да създадат супербоеца на бъдещето някои военни изследователи не се концентрират към органи на човешкото тяло като мускулите или сърцето. А <b>поглеждат</b> към езика. Чрез пренасочване на сигнали от монтирани на каската камери, сонар и друго оборудване през езика към мозъка те се надяват да дадат на елитните бойци сетива като на сови, змии или риби.</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;бр. 4780/2006;<br>
<i>Всяка година на рождения си ден - 16 юли шефът на "Сълза и смях" Бойко Богданов се <b>поглежда</b> в огледалото и си задава хамлетовския въпрос:</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;бр. 5068/2007;<br>
<i>Зима е. При един художник пристига негов модел - хубава млада жена. Той й предлага кафе, за да се сгрее. След като си изпиват кафето, художникът <b>поглежда</b> през прозореца, подскача и казва на модела:</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;бр. 5074/2007;<br>
<i>Най-тежко й е било, когато отива в Либия, но не смее да каже на дъщеря си, че баща й е умрял. След погребението на бащата Тачи продължава да праща от затвора картички, в които го поздравява. На едно от свижданията Кристияна я <b>поглежда</b> в очите и я пита - татко да не е умрял?! Зорка признава.</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;бр. 5212/2007;<br>
<i>Неговото задълбочено описание на болестта всъщност е шега; според Голдбърг подобна зависимост не съществува. Негови колеги обаче <b>поглеждат</b> сериозно на това хрумване и дори сравняват онлайн зависимостта с патологичното комарджийство. </i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;бр. 4841/2006;<br>
<i>Тереза, съпругата на дипломата Джъстин Куайл, е убита. Търсейки причините, той се връща назад във времето и установява, че колкото и да е обръщал огромно внимание на орхидеите, всъщност изобщо не е <b>поглеждал</b> най-важното цвете в живота си - жена си. Постепенно разплита и мрежа, в която са замесени и дипломатически служби, използващи човека като материал за експерименти. Мейрелес успява да предаде сблъсъка на отделните светове не само чрез героите, но и чрез цветовото усещане, което носи филмът. В този смисъл "Вечният градинар" е за ценителите на доброто кино.</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;бр. 4856/2006;<br>
<i><i>за тях това е точната среда, която дава възможност да избуи най-доброто. А ако някой изостава, смята се, че толкова са му силите. Не завиждат, не надничат в чуждата паничка, като кажат нещо, правят го, не шикалкавят. С тях се работи лесно. Може би все още проблем за мен е качеството им да те уважават, ако усетят, че си силен, и да те <b>поглеждат</b> отвисоко, <b>видят</b> ли, че си слаб. Когато са сигурни в правата си, тропат по масата, а когато разберат, че не са прави, молят за милост. Но това къде ли го няма..."</i></i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;бр. 4857/2006;<br>
<i>още с първата си астрологична прогноза. Когато <b>поглежда</b> хороскопа й, дава съвет да не се омъжва на Балканския полуостров. </i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;бр. 5130/2007;<br>
<i>Ако сте жена и пътувате в метрото - не се комплексирайте, че не ви <b>поглеждат</b>, и не търсете чуждите погледи. Привидно мъжете няма да ви гледат, както се прави на изток и на юг в Европа, защото това се смята за навлизане в личната територия и за директен опит за контакт.</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;бр. 5283/2007;<br>
<i>Понякога е нужно да сменя средата. Вземам си материалите и излизам на двора или в гората. Сядам и разстилам боите. Поглеждам - познато е. Есента идва. Върхът на черешата е оголен. Листата са пожълтели тук-там. Прозрачно, чисто, тихо, синьо небе, дири от самолети - пътеки на някъде през сезоните. Мирис на гнили листа и дълги, дълги сенки. Мъката се сгъстява - не можеш да си проправиш път. Оставаш в плен. В такива моменти се чувствам част от хармонията на пейзажа.</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;бр. 5758/2009;<br>
<i>Днес, когато завършихме експеримента си и <b>поглеждаме</b> назад, сме по-богати единствено със знанието и яростта, че никъде на континента няма такива скапани пътища като в нашата страна. В нея, в нашата страна, явно има хора, чиято професия е да бъдат крадци на асфалт. Познанието е печал.</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;бр. 5772/2009;<br>
<i>Катя и Румен Дуневи са щури съпрузи, които често си устройват надбягване из софийските улици. "Когато се возим всеки с неговата кола и се засечем на светофар, <b>поглеждаме</b> се и вече си знаем - пак ще се изпреварваме. Румен е по-добрият и често ме оставя да победя", признава Катя. Веднъж така се увлякла да го гони, че подминала и катаджиите, и радара им, защото карала с бясна скорост и не могла да спре. Иначе цялото спортно семейство - и синът им Рико, обожават да карат ски, джетове и коне. </i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;бр. 5786/2009;<br>
<i>Вместо да слагат на челно място сухите ястия като шницели и пържоли, кръчмарите вече поставят в първите страници на менюто обедните ястия. Причината е, че повечето клиенти вече <b>поглеждат</b> към топлата кухня, а не към мезетата и питиетата. "С промоции на обедно меню или сготвени ястия и дискретно отразяване на по-скъпите специалитети в листата ще спасим положението", разказват шефове на ресторанти, подплашени от съкращения. </i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;бр. 5795/2009;<br>
<i>Та питам Кита, а той след няколко секунди ми каза: "Обърни се и помахай!" Поглеждам към едно прозорче на втория етаж и виждам Лив Улман. Апаратчето е винаги в мен. Веднага отидохме при нея. Тя ни каза: "Гледахме много филми, но когато дойде вашият, цялото жури каза: "Уау!"</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;бр. 5801/2009;<br>
<i>Обръща се тя, чува се тон. Обръща се с лице към комисията, <b>поглежда</b> ги един по един и посочва един от професорите, като казва тържествуващо:</i><br><br>
------------------------<br>
Космос;1969, кн. 8;<br>
<i>— Аха, това сте вие, господин доктор Бернар? — пита с нисък фалцет мъничко старче и хладно подава ръка. Старчето като че се вълнува. Намества пененето си, закачено на златна верижка, и още веднъж студено <b>поглежда</b> посетителя. После, без да говори повече, се обръща гърбом и му прави знак да го последва. Със ситни стъпки приближава малка врата в кабинета си и я отваря. </i><br><br>
------------------------<br>
Космос;1969, кн. 10;<br>
<i><i>Бавно слизах по една стръмна и тясна уличка на остров Закинтос. Търговците от малките дюкянчета прекъсваха разговорите си и учудено ме <b>поглеждаха</b>. В далечината се <b>виждаше</b> Бяло море, което в този късен следобед беше придобило особено отражение от мрачното небе. Улицата ме отведе на края на градчето, сред смокинови дръвчета и буйна трева. </i></i><br><br>
------------------------<br>
Космос;1970, кн. 2;<br>
<i>„Добре, добре — избоботи той. — „Ил14" скоро ще кацне. Върви на пистата. А после ще отпразнуваме пристигането както си му е редът". — и хитро ме <b>поглежда</b>. </i><br><br>
------------------------<br>
Космос;1970, кн. 3;<br>
<i>Градът беше такъв — какъвто го помнеше от тежките военни години на детството. Развалини. Редки, забързани минувачи. Множество полицаи в черни униформи и цивилни мъже с каски — бойци от гражданската противовъздушна отбрана. Всички те разговаряха високо, като <b>поглеждаха</b> към чистото лятно небе. </i><br><br>
------------------------<br>
Космос;1970, кн. 4;<br>
<i>Аматьорът може да помисли, че е предмет на някаква конспирация, жертва на професионалисти, които даже и не <b>поглеждат</b> доказателствата му. В същност и няма нужда. Математикът знае, че някъде е допусната грешка, но понякога е трудно да се намери такава грешка в стотици страници разсъждения и диаграми. Защо да си губят ценни часове и дни в търсене на нещо, което не може да не съществува? </i><br><br>
------------------------<br>
Космос;1970, кн. 5;<br>
<i> са, ще направим беля по пътя!" А той: „Карай — казва, — ако ти е мил животът!" И опря нещо в тила ми. Поглеждам аз — пистолет държи! Опрял го в тила ми и . . . </i><br><br>
------------------------<br>
Космос;1970, кн. 5;<br>
<i>— Е, то си личи, другарю началник, че не сте шофьор? — усмихна се за пръв път Панайотов. — В огледалцето <b>поглеждам</b>, разбира се! А то иначе аз и не посмях да мръдна! Пистолет опрял в тила ми мръсникът и лицето му едно такова, зверско! </i><br><br>
------------------------<br>
Космос;1970, кн. 8;<br>
<i>Съветският експериментатор Михаил  Куни моли зрителите да съобщят цифрите, с които ще изчислява, в негово отсъствие. Асистентите му ги  записват на специални въртящи се дъски. Тогава Куни влиза и само в секундите, в които изписаната част на дъските е към него, вижда двадесет и пет многоцифрени числа. С тези  цифри той трябва да извърши след това сложни операции. Понякога  числата са написани наопаки. Куни ги <b>поглежда</b>, а после в паметта си  ги „превърта". </i><br><br>
------------------------<br>
Сердика;1947, кн. 3-4;<br>
<i>—  Каквото има, има., там е.  Пък и вие сами вижте, все може нещо такова да се намери ! — така на   шега им  подмятам." И   не   <b>поглеждам</b> назад, а само с камшика  си   направо им показвам.</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт за хората;12/02/2007, бр. 94;<br>
<i>За да боравим с точни определения, <b>поглеждаме</b> дефиницията на това чувство, дадена в Уикипедия. Там пише: “Любовта е чувство на привързаност, грижа, привличане, симпатия, в някои случаи произлизащо или съпътствано и от сексуално привличане. [...] Любовта е дълбоко, неизразимо чувство, което се споделя от близки, влюбени и такива, които имат интимни отношения. [...] В психологически план любовта е силната привързаност към друг човек, индивид, а в социален - необходимост от (личностен, когато е за хората) контакт.” </i><br><br>
------------------------<br>
Земя;2009, бр. 40;<br>
<i><i>Мартеницата, сложена на ръката, или закачена на ревера, според обичая се носи определено време, докато <b>видиш</b> първите прелетни птици -щъркели, лястовици, които идват с пролетта. В повечето случаи след това те се закачат на плодно дръвче. Според някои обичаи на село мартеницата се слага под камък и на деветия ден се <b>поглежда</b> дали около нея са се струпали мравки.Това означава, че годината ще бъде много плодородна за земеделците.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;2009, бр. 5930;<br>
<i>Двамата с Румен се запознават като по филмите. Като ученици само косо се <b>поглеждали</b> и не смеели да признаят за сърдечните си трепети. "Аз тайничко го харесвах, а се оказа, че той също е имал симпатии към мен", обяснява с усмивка днес Цачева.</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;2009, бр. 5938;<br>
<i>Най-вече на 5-годишната си дъщеря Боряна, която е най-добрата й приятелка. Справят се сами в живота. По време на президентските избори в Щатите Диана я приспива, но с едно око <b>поглежда</b> телевизора. Чува, че Барак Обама печели, и се провиква от възторг. Буба скача от креватчето с крясък: "Пада ти се, Маккейн!"</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;2009, бр. 5947;<br>
<i>Познатите й ще я запомнят с неподправения й оптимизъм. Тя обичаше да казва, че е закърмена с него. "Спомням си от малка как баща ми отваряше прозореца сутрин, <b>поглеждаше</b> слънцето и казваше: "Господи, колко е хубав животът!". Тя му се радваше до последния си дъх.</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;2009, бр. 5959;<br>
<i>Зима е. При един художник пристига негов модел - хубава млада жена. Той й предлага кафе, за да се сгрее. След като си изпиват кафето, художникът <b>поглежда</b> през прозореца, подскача и казва на модела:</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;2009, бр. 5959;<br>
<i><i>Вечерта дошли гостите. Всичко било както трябва, само нашият борец не се появявал. Манекенката започнала да се притеснява, често си <b>поглеждала</b> часовника. По едно време, с доста голямо закъснение, той пристигнал облечен с потник и бермуди и обут с джапанки. Като го <b>видяла</b>, манекенката извикала:</i></i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;2009, бр. 5977;<br>
<i>Галилео Галилей прави първия си телескоп с 3-кратно увеличение в средата на 1609 г. Скоро след това той създава уред с 9-кратно, а после и с 20-кратно увеличение, с който <b>поглежда</b> към Луната, открива четирите най-големи спътника на Юпитер, наблюдава свръхнова и слънчевите петна. Откритията му, които доказват, че Земята и другите планети се въртят около Слънцето, разтърсват католическата църква</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;2009, бр. 5980;<br>
<i>- Аз се гледам в огледалото - всеки мой жест, моя мисъл... Човек трябва да се <b>поглежда</b> отстрани - какво прави, как е застанал. Когато расте в обществото - ранг, слава, може да забрави да го прави. Тогава става страшно: не е човек от народа, а е звездата. Мадона отначалото й досега е съвсем различна - ти виждаш.</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;2009, бр. 6021;<br>
<i>Катаджия спира кола за проверка през нощта. Поглежда през стъклото - шофьорът с колан, с хендсфри, по правилник! Полицаят се усмихва и казва:</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;2009, бр. 6043;<br>
<i>Въпреки прогресивния си характер обаче методът на козаря не може да претендира за някаква уникалност. Вече много години правителствата са на светлинни години от народа си. Но разликата е, че въобще не го <b>поглеждат</b>. Следващата идея на пастира е да дои стадото си от разстояние. В това отношение опитът на управляващите може да му бъде много полезен. </i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;2009, бр. 6046;<br>
<i>Който е <b>поглеждал</b> към "Сакото", хвали много Георги Мамалев като Чиновника и Ванча Дойчева като негова съпруга. Жоро бил превъзходен в превъплъщенията си на чиновник от различни времена. Другата хватка на Бойко Богданов, който е и музикант от класа, са хората интермедии. Падали големи танци. Авторските композиции на самия режисьор и на Данко Йорданов били висш пилотаж. Сценографията също е супер, хвалят очевидци творенията на проф. Слави Кокалов, ректор на Академията. Костюмите са на Петя Стойкова. Героите се движат сред облаци и десетина бюра - супервизия за екссоца и настоящата демокрация. </i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;2009, бр. 6049;<br>
<i>- Защото <b>поглеждам</b> всеки в очите и поне за секунди му отделям лично внимание. За 26 г. работа в тотото имам хиляди редовни клиенти. В хазарта голяма роля играе суеверието. Смятат, че им нося късмет. Някои попълват еднакви числа, други минават по един и същ път, правят си разни заклинания. Така се носи и слухът, че централният плевенски пункт е печеливш и че моята ръка е кадем. Клиентелата ми помни и това, че един човек стана милионер, като пусна готов фиш, който аз му попълних предварително.</i><br><br>
------------------------<br>
Стандарт;2009, бр. 6077;<br>
<i>Звъним. Чуват се тихи стъпки и някой <b>поглежда</b> през шпионката. После - тишина. От стълбището обаче се открива единият от прозорците на апартамента на Матеви. Щората се повдига и за секунди се мярка главата на жена с руса перука. Притеснена, че е забелязана, стопанката бързо затръшва прозореца и спуска щорите. "Това е майката на Антония - Петра", обясняват съседите. И споделят, че след убийството на Марги жената се е разболяла от рак. И, докато дъщеря й е търкала наровете в затвора, е претърпяла две тежки операции. А под русата перука крие последиците от продължителната химиотерапия. </i><br><br>
------------------------<br>
Живот и здраве;бр. 5/2009;<br>
<i>A кoи са най-мощните им съюзници в тази ответна битка? жените. Невероятен късмет е, че в същото време, когато мъжете се чувстват лишени от своята мъжественост задушавани, потискани и без достатъчно секс, жените проявяват все по-малка търпимост към жалките, разсополивени, хленчещи контета, които минават за мъже през XXI век. Съвременните жени копнеят за мъж, който да им противоречи; с когото не е лесно, а понякога си е направо опасно; мъж, който ги <b>поглежда</b> в очите и им казва да млъкнат, когато прекалят с мрънкането; мъж, чийто начин на живот излъчва драматизъм, риск и най-вече секс.</i><br><br>
------------------------<br>
Живот и здраве;бр. 17/2009;<br>
<i>"Все още не сме намерили причина да спрем, казва Брад пред Daily Telegraph. Понякога настава хаос, но и такава радост е у дома. Поглеждам и виждам момчето ни от Виетнам (Пакс), момичето от Етиопия (Захара), момиченцето ни, което се роди в Намибия (Шайло), и нашия син от Камбоджа (Мадокс). Те всички са братя и сестри и ето че идва моят момент на въодушевление и гордост."</i><br><br>
------------------------<br>
Лечител;бр. 14/2008;<br>
<i>Дълги години тя е работила като експерт в Министерството на образованието. След това е била директор и впоследствие зам.-директор седем години на софийско училище. Сега никъде не работи, дори пенсия не може да получи. "Вече се чудя има ли местенце на света, където някой може да ми помогне. Редовно сънувам, че ходя, но като се събудя <b>поглеждам</b> тавана и се връщам към реалността. Фактът, че шест месеца болките се засилват, още повече ме обезкуражава." </i><br><br>
------------------------<br>
Живот и здраве;бр. 5/2009;<br>
<i>A кoи са най-мощните им съюзници в тази ответна битка? жените. Невероятен късмет е, че в същото време, когато мъжете се чувстват лишени от своята мъжественост задушавани, потискани и без достатъчно секс, жените проявяват все по-малка търпимост към жалките, разсополивени, хленчещи контета, които минават за мъже през XXI век. Съвременните жени копнеят за мъж, който да им противоречи; с когото не е лесно, а понякога си е направо опасно; мъж, който ги <b>поглежда</b> в очите и им казва да млъкнат, когато прекалят с мрънкането; мъж, чийто начин на живот излъчва драматизъм, риск и най-вече секс.</i><br><br>
------------------------<br>
Живот и здраве;бр. 17/2009;<br>
<i>"Все още не сме намерили причина да спрем, казва Брад пред Daily Telegraph. Понякога настава хаос, но и такава радост е у дома. Поглеждам и виждам момчето ни от Виетнам (Пакс), момичето от Етиопия (Захара), момиченцето ни, което се роди в Намибия (Шайло), и нашия син от Камбоджа (Мадокс). Те всички са братя и сестри и ето че идва моят момент на въодушевление и гордост."</i><br><br>
------------------------<br>
Лечител;бр. 14/2008;<br>
<i>Дълги години тя е работила като експерт в Министерството на образованието. След това е била директор и впоследствие зам.-директор седем години на софийско училище. Сега никъде не работи, дори пенсия не може да получи. "Вече се чудя има ли местенце на света, където някой може да ми помогне. Редовно сънувам, че ходя, но като се събудя <b>поглеждам</b> тавана и се връщам към реалността. Фактът, че шест месеца болките се засилват, още повече ме обезкуражава." </i><br><br>
------------------------<br>
Правен свят;2010, бр. 1;<br>
<i>Моята позната си купи списанието. Щом си го чела, каза, няма да ти го препоръчвам, но ако попаднеш на друго за Русия, което си заслужава да се чете, за да се разбере България, прати един мейл, есе-мес или звънни по скайп, комуникациите поне се промениха. Да, комуникациите определено се промениха, казвам, и тя ме <b>поглежда</b> така, като че ли сме си казали всичко. Забравих да ви кажа, че и тя е като мен, най-обикновена патриотка. ?</i><br><br>
------------------------<br>
Цвета Трифонова;Данаил Крапчев и в. "Зора";2006;<br>
<i>- Да, той писа няколко пъти и в “Зора” спомени, откровения [15]. Беше се разнежил нещо. Когато излезе една от неговите работи за Яворов, намерих го на масата му в редакцията много уморен. Сложих ръката си през рамото му и го погалих по косите. А когато беше преуморен, той <b>поглеждаше</b> с една особена благост в очите, беше много кротък и смирен, отговаряше с благ тон. Неговата работа беше много нервна и много редки бяха такива моменти на благост, кротост, смирение. Когато го погалих по косата, той запита: </i><br><br>
------------------------<br>
Археология;1996, кн. 4;<br>
<i>Първата глава „Великата непозната" (с. 10) <b>поглежда</b> към съветската археология „от Запад" и от „вътре". Тя е много кратка, за да може се схване същината. В общи черти разбираме, че западните учени се отнасят и високомерно, и трезво към успехите и недостатъците на съветските археолози, а вътрешните оценки са изпълнени със самохвалство, при това най-вече в обстановката на идеологическа еуфория.</i><br><br>
------------------------<br>
Банки. Инвестиции. Пари;2007, бр. 7;<br>
<i>Различните финансови институции <b>поглеждат</b> по нов начин към риска. В този процес те преосмислят ролята на управлението на риска при постигането на целите. Тяхната основна цел е не да елиминират, а по-</i><br><br>
------------------------<br>
Военноисторически сборник;2007, кн. 4;<br>
<i>Вървят... Излизаш на поредното бърдо, <b>поглеждаш</b> поредната напречна долина: вървят, вървят... Понякога се виждат по пет-шест пътя, покрити от войници: използват всеки междуселски път за по-бързото придвижване на тази огромна маса от хора. Пет-шест потока с кафява вода пресичат долината, люшкат се и се извиват; спускат се от едната планина и се изкачват към следващата.</i><br><br>
------------------------<br>
Исторически архив;2000-2001, кн. 9-10;<br>
<i>Ето само някои от тях, /149/ коментирани от преводача: "Дори кокошката <b>поглежда</b> нагоре, когато пие вода." Д-р Ригс обяснява, че пословицата е алюзия за това, че всяка земна твар би трябвала да отдаде необходимата почит към Божията милост. "Ни лук ял, ни лук мирисал" Ригс тълкува по следния начин: "Някой, който иска да докаже, ме няма общо с дадена работа." И добавя: "Ежедневна употреба: казва се за човек, който си слага маската на невинността."</i><br><br>
------------------------<br>
Български език и литература;2001, кн. 2-3;<br>
<i>ДИМЧО КЕХАЯ. Димчо е съкращение от Димитър - посветен на богинята на плодородието Деметра, на майката земя30. Умалителната форма съответства на нрава и поведението на героя. Той е плах, неуверен, след всяка дума <b>поглежда</b> жена си, която е активната страна в дома. </i><br><br>
------------------------<br>
Български език и литература;2000, кн. 6;<br>
<i>Обикновено се обособяват три композиционни части: лирическо въведение или лирически монолог на герой; повествователна част и лирическо обобщение, което носи в много случаи равносметката. Вазов изгражда отделните части - монолози, лирически встъпления, отклонения, полемики, обръщения, и в тях <b>поглежда</b> от различни ракурси към едни и същи явления и въпроси, като създава нови образи. Това се вижда особено ясно в лирическите встъпления. Някои от тях представляват лаконична поетическа характеристика на епохата, в която е ситуиран героят.</i><br><br>
------------------------<br>
Български език и литература;2008, кн. 1;<br>
<i>Тъкмо това обстоятелство - увлечението на цялата каторга по Соня (което е в противовес на всеобщата зараза с "паразитния червей", т.е. с идеите на Разколников, водещи човечеството към гибел, в неговите сънища в епилога) привлича вниманието на егоиста Разколников. За пръв път той <b>поглежда</b> към чуждия човек като към себе си.</i><br><br>
------------------------<br>
Здравен мениджмънд;2004, кн. 6;<br>
<i>Разбираемо е, че повечето управленци, от които зависят решенията в страните-кандидатки за членство в Европейския Съюз са отправили поглед към национална реабилитация на общественото здраве и към Брюксел. Някои са склонни да възприемат американските модели, а тези, които <b>поглеждат</b> към съседите си са твърде малко. По отношение на здравето на населението, обаче, от съществено значение е прилагането на по-широк подход, обхващащ целия югоизточен европейски район. </i><br><br>
------------------------<br>
Правен свят;2008, кн. 9;<br>
<i>И ние на Flie ђ Deux го видяхме. В най-силните ветрове, когато се опитваш да мислиш само за румпела и компаса, за да няма сили мозъкът ти да се паникьоса, Джонатан се рееше около яхтата, опиянен от безбрежността. Кацаше само закратко пред лодката, <b>поглеждаше</b>. Очаквахме да кацне и при нас, но не го направи. Предполагам, боеше се да не го заговорим. И да му развалим удоволствието от свободата. Когато силните ветрове останаха назад и на север, Джонатан</i><br><br>
------------------------<br>
Правен свят;2008, кн. 12;<br>
<i>Съгласен съм с Джон Кейнс, който се е отнасял много подозрително към прекомерния стремеж към материални придобивки. За разлика от Питър Дракър обаче, аз не съм в състояние да кажа за себе си, че отваряйки прозореца на дома си, <b>поглеждам</b> навън и съумявам да видя това, което предстои да бъде видяно. В едно обаче съм убеден  в политическата недалновидност на българина. Искам да цитирам Стефан Тошев и неговата знаменита книга „Победени, без да бъдем бити": „Беднякът, който се обвързва с богаташа, искащ да закръгли именията си, всякога рискува да загуби нивата, пречеща на това закръгляне."</i><br><br>
------------------------<br>
Правен свят;2009, кн. 2;<br>
<i>Представям си следното: една слънчева утрин, разхождам се по „Графа", <b>поглеждам</b> към зданието на МВр на ул. „6ти септември" и виждам футуристична офис сграда с красиви прозорци, в които се оглежда достолепно храмът „Свети Седмочисленици". Вратите на МВрто са широко отворени, фоайетата  просторни, приветливи млади дами посрещат гражданите и усмихнато ги питат: „С какво можем да бъдем полезни?"</i><br><br>
------------------------<br>
Правен свят;2009, кн. 4;<br>
<i>тър  като нерядко от фирмата за печати дори не <b>поглеждат</b> документите или пък ти прощават, ако си ги забравил вкъщи.</i><br><br>
------------------------<br>
Правен свят;2009, кн. 9;<br>
<i>Има много примамливи оферти на активи, които се продават на безценица. Но и вие, и всеки човек, трябва да си направи сметката дали има ликвиден паричен ресурс, който да му позволи да оцелее в несигурното бъдеще. Ако нещо е евтино, то е такова, не защото хората не зная какво продават, а защото то просто носи загуби. Аз лично съм доста консервативна в своя инвестиционен стил, защото съм изложена на голям финснов риск в моята работа и завися пряко от икономическата обстановка. Поглеждам повече към държавни ценни книжа, кешови инструменти и др.</i><br><br>
------------------------<br>
Правен свят;2008, кн. 1;<br>
<i>пак ми намига и е съгласен с мен, че предишния си живот сигурно съм прекарал тук. Посреща ме слънчев, хладен, есенен. Поемам по „Риволи", стигам до двореца „Пале Роял", час по-късно се разхождам покрай Сена. Вече съм на Моста на художниците Пон де-з-Ар, <b>поглеждам</b> към Айфеловата кула, после - към „Нотър</i><br><br>
------------------------<br>
Светът на физиката;2000, кн. 1;<br>
<i>Уилър <b>поглежда</b> и направо казва: “Това не е вярно, защото е обратнопропорционално на квадрата от разстоянието до другите електрони, докато силата изобщо не трябва да зависи от тези променливи. Тя също трябва да е обратнопропорционална на масата на другия електрон; и ще трябва да е пропорционална на заряда на другия електрон.” </i><br><br>
------------------------<br>
Светът на физиката;2000, кн. 2;<br>
<i>Слагам това в писмо и то ми се връща. Вътре бележка: “Погледнете параграф 17 В.” Поглеждам. Той гласи: “Писма могат да се пишат само на английски, руски, испански, португалски, немски и т.н.За използване на друг език трябва да се издаде писмено разрешение. Шифри не се разрешават.”</i><br><br>
------------------------<br>
Светът на физиката;2000, кн. 2;<br>
<i>Но единият <b>поглежда</b> към другия и казва: “Ами, ако тази клапа блокира ...” и почва да води пръст по чертежа, нагоре и надолу, напред и назад, а другият прави същото. Обръщат се към мен със зяпнали уста като изумени риби и казват: “Вие сте абсолютно прав, г-не.”</i><br><br>
------------------------<br>
Светът на физиката;2000, кн. 2;<br>
<i>Настъпва моментът и ужасното сияние там е така ярко, че неволно се навеждам и виждам на пода на камиона виолетово петно. Казвам си: “Това не е то, това е само отражение.” Затова <b>поглеждам</b> отново и виждам как бялото сияние преминава в жълто, а после в оранжево. Появяват се облаци и изчезват - от скока на налягането и последващото разширяване на ударната вълна.</i><br><br>
------------------------<br>
Светът на физиката;2000, кн. 4;<br>
<i>Работех увлечено, беше нощ, а аз седях в кухнята, пред малка масичка близо до прозореца. Ставаше все по-късно - около 2 или 3 ч. след полунощ. Работя усилено, пресмятанията са изпълнени с резултати, които добре се сглобяват, аз се замислям, концентрирам се, навън е тихо и тъмно ... когато изведнъж ТАК-ТАК-ТАК-ТАК - на стъклото на прозореца силно се почуква. Поглеждам и пред мен изниква бяло лице, допряно до стъклото, само на сантиметри от моето, това ме стряска и аз изкрещявам от изненада! </i><br><br>
------------------------<br>
Светът на физиката;2005, кн. 4;<br>
<i>И това не е само лозунг: всички те гледат съвсем сериозно на работата си и известно време Дайсън смята, че наистина би могъл да направи тази екскурзия. Поглеждал е през телескопа на Тед Тейлър в задния му двор и си е представял как се промъква между пръстените на Сатурн и осъществява меко кацане на спътника Енцеладус. На Енцеладус би трябвало да има достатъчно вода, за да си направи там собствена хидропонна зеленчукова ферма.</i><br><br>
------------------------<br>
Светът на физиката;2006, кн. 1;<br>
<i>Тогава   Борис   започва   изнервено   да   отваря   чекмеджетата,   да   размества безбройните непотребни книжа, пръснати върху бюрото. Нищо! Поглежда към Мариан с опечален вид: -Виждах я преди малко, казва той.</i><br><br>
------------------------<br>
Светът на физиката;2006, кн. 2;<br>
<i><i>Заставяйки на тази позиция, колегите на Галилей, "синьори философите", както ги нарича той, въобще отказвали да <b>погледнат</b> в тръбата: "Те с някакво упорство на апсида, въпреки хилядократните покани, отказваха да <b>погледнат</b> нито към Луната, нито към телескопа" (текст от писмо на Галилей). Когато все пак някои от тях <b>поглеждали</b> през телескопа, обяснявали видяното с оптическа измама, която се дължала на "стъкълцата".</i></i><br><br>
------------------------<br>
Светът на физиката;2006, кн. 2;<br>
<i>Отива в горния край на разсадника и пълзящите розови храсти му напомнят точно за онези в „Багател". Той <b>поглежда</b> меланхолично към тях и не забелязва как Жак Шевалие хвърчи надолу по хълма. Жак тича с цялата скорост на дългите си крака и, подобно на снаряд, замалко да отнесе Жан Делма, който се откъсва от мислите си, разтривайки рамото си.</i><br><br>
------------------------<br>
Светът на физиката;2006, кн. 2;<br>
<i>Люк Лемоан <b>поглежда</b> часовника си: 11:50. Това е добре. В стомаха си той има махало, което го предупреждава за часа на обяда. Той е методичен човек, който всеки ден между 11:58 и 12:02 взима от най-горното ляво чекмедже на бюрото си талон за ресторанта, става, заключва след себе си вратата на кабинета си и слиза на обяд; към 12:05 той прекрачва прага на столовата и се инсталира на „своето" място, винаги едно и също, като грижливо разстила салфетката върху коленете си. Следи теглото си и има за правило да компенсира изобилния обяд с десет дължини на басейна, които преплува в безукорен кроул.</i><br><br>
------------------------<br>
Философски алтернативи;2004, кн. 4-5;<br>
<i>И ето: изправени, грабваме бъдното, нехаем за бледен, злокобен покров; и трепва, <b>поглежда</b> ни с милост отвъдното, защото венчали сме вяра с любов!</i><br><br>
------------------------<br>
Археология;1996, кн. 4;<br>
<i>Първата глава „Великата непозната" (с. 10) <b>поглежда</b> към съветската археология „от Запад" и от „вътре". Тя е много кратка, за да може се схване същината. В общи черти разбираме, че западните учени се отнасят и високомерно, и трезво към успехите и недостатъците на съветските археолози, а вътрешните оценки са изпълнени със самохвалство, при това най-вече в обстановката на идеологическа еуфория.</i><br><br>
------------------------<br>
Банки. Инвестиции. Пари;2007, бр. 7;<br>
<i>Различните финансови институции <b>поглеждат</b> по нов начин към риска. В този процес те преосмислят ролята на управлението на риска при постигането на целите. Тяхната основна цел е не да елиминират, а по-</i><br><br>
------------------------<br>
Военноисторически сборник;2007, кн. 4;<br>
<i>Вървят... Излизаш на поредното бърдо, <b>поглеждаш</b> поредната напречна долина: вървят, вървят... Понякога се виждат по пет-шест пътя, покрити от войници: използват всеки междуселски път за по-бързото придвижване на тази огромна маса от хора. Пет-шест потока с кафява вода пресичат долината, люшкат се и се извиват; спускат се от едната планина и се изкачват към следващата.</i><br><br>
------------------------<br>
Исторически архив;2000-2001, кн. 9-10;<br>
<i>Ето само някои от тях, /149/ коментирани от преводача: "Дори кокошката <b>поглежда</b> нагоре, когато пие вода." Д-р Ригс обяснява, че пословицата е алюзия за това, че всяка земна твар би трябвала да отдаде необходимата почит към Божията милост. "Ни лук ял, ни лук мирисал" Ригс тълкува по следния начин: "Някой, който иска да докаже, ме няма общо с дадена работа." И добавя: "Ежедневна употреба: казва се за човек, който си слага маската на невинността."</i><br><br>
------------------------<br>
Български език и литература;2001, кн. 2-3;<br>
<i>ДИМЧО КЕХАЯ. Димчо е съкращение от Димитър - посветен на богинята на плодородието Деметра, на майката земя30. Умалителната форма съответства на нрава и поведението на героя. Той е плах, неуверен, след всяка дума <b>поглежда</b> жена си, която е активната страна в дома. </i><br><br>
------------------------<br>
Български език и литература;2000, кн. 6;<br>
<i>Обикновено се обособяват три композиционни части: лирическо въведение или лирически монолог на герой; повествователна част и лирическо обобщение, което носи в много случаи равносметката. Вазов изгражда отделните части - монолози, лирически встъпления, отклонения, полемики, обръщения, и в тях <b>поглежда</b> от различни ракурси към едни и същи явления и въпроси, като създава нови образи. Това се вижда особено ясно в лирическите встъпления. Някои от тях представляват лаконична поетическа характеристика на епохата, в която е ситуиран героят.</i><br><br>
------------------------<br>
Български език и литература;2008, кн. 1;<br>
<i>Тъкмо това обстоятелство - увлечението на цялата каторга по Соня (което е в противовес на всеобщата зараза с "паразитния червей", т.е. с идеите на Разколников, водещи човечеството към гибел, в неговите сънища в епилога) привлича вниманието на егоиста Разколников. За пръв път той <b>поглежда</b> към чуждия човек като към себе си.</i><br><br>
------------------------<br>
Здравен мениджмънд;2004, кн. 6;<br>
<i>Разбираемо е, че повечето управленци, от които зависят решенията в страните-кандидатки за членство в Европейския Съюз са отправили поглед към национална реабилитация на общественото здраве и към Брюксел. Някои са склонни да възприемат американските модели, а тези, които <b>поглеждат</b> към съседите си са твърде малко. По отношение на здравето на населението, обаче, от съществено значение е прилагането на по-широк подход, обхващащ целия югоизточен европейски район. </i><br><br>
------------------------<br>
Правен свят;2008, кн. 9;<br>
<i>И ние на Flie ђ Deux го видяхме. В най-силните ветрове, когато се опитваш да мислиш само за румпела и компаса, за да няма сили мозъкът ти да се паникьоса, Джонатан се рееше около яхтата, опиянен от безбрежността. Кацаше само закратко пред лодката, <b>поглеждаше</b>. Очаквахме да кацне и при нас, но не го направи. Предполагам, боеше се да не го заговорим. И да му развалим удоволствието от свободата. Когато силните ветрове останаха назад и на север, Джонатан</i><br><br>
------------------------<br>
Правен свят;2008, кн. 12;<br>
<i>Съгласен съм с Джон Кейнс, който се е отнасял много подозрително към прекомерния стремеж към материални придобивки. За разлика от Питър Дракър обаче, аз не съм в състояние да кажа за себе си, че отваряйки прозореца на дома си, <b>поглеждам</b> навън и съумявам да видя това, което предстои да бъде видяно. В едно обаче съм убеден  в политическата недалновидност на българина. Искам да цитирам Стефан Тошев и неговата знаменита книга „Победени, без да бъдем бити": „Беднякът, който се обвързва с богаташа, искащ да закръгли именията си, всякога рискува да загуби нивата, пречеща на това закръгляне."</i><br><br>
------------------------<br>
Правен свят;2009, кн. 2;<br>
<i>Представям си следното: една слънчева утрин, разхождам се по „Графа", <b>поглеждам</b> към зданието на МВр на ул. „6ти септември" и виждам футуристична офис сграда с красиви прозорци, в които се оглежда достолепно храмът „Свети Седмочисленици". Вратите на МВрто са широко отворени, фоайетата  просторни, приветливи млади дами посрещат гражданите и усмихнато ги питат: „С какво можем да бъдем полезни?"</i><br><br>
------------------------<br>
Правен свят;2009, кн. 4;<br>
<i>тър  като нерядко от фирмата за печати дори не <b>поглеждат</b> документите или пък ти прощават, ако си ги забравил вкъщи.</i><br><br>
------------------------<br>
Правен свят;2009, кн. 9;<br>
<i>Има много примамливи оферти на активи, които се продават на безценица. Но и вие, и всеки човек, трябва да си направи сметката дали има ликвиден паричен ресурс, който да му позволи да оцелее в несигурното бъдеще. Ако нещо е евтино, то е такова, не защото хората не зная какво продават, а защото то просто носи загуби. Аз лично съм доста консервативна в своя инвестиционен стил, защото съм изложена на голям финснов риск в моята работа и завися пряко от икономическата обстановка. Поглеждам повече към държавни ценни книжа, кешови инструменти и др.</i><br><br>
------------------------<br>
Правен свят;2008, кн. 1;<br>
<i>пак ми намига и е съгласен с мен, че предишния си живот сигурно съм прекарал тук. Посреща ме слънчев, хладен, есенен. Поемам по „Риволи", стигам до двореца „Пале Роял", час по-късно се разхождам покрай Сена. Вече съм на Моста на художниците Пон де-з-Ар, <b>поглеждам</b> към Айфеловата кула, после - към „Нотър</i><br><br>
------------------------<br>
Светът на физиката;2000, кн. 1;<br>
<i>Уилър <b>поглежда</b> и направо казва: “Това не е вярно, защото е обратнопропорционално на квадрата от разстоянието до другите електрони, докато силата изобщо не трябва да зависи от тези променливи. Тя също трябва да е обратнопропорционална на масата на другия електрон; и ще трябва да е пропорционална на заряда на другия електрон.” </i><br><br>
------------------------<br>
Светът на физиката;2000, кн. 2;<br>
<i>Слагам това в писмо и то ми се връща. Вътре бележка: “Погледнете параграф 17 В.” Поглеждам. Той гласи: “Писма могат да се пишат само на английски, руски, испански, португалски, немски и т.н.За използване на друг език трябва да се издаде писмено разрешение. Шифри не се разрешават.”</i><br><br>
------------------------<br>
Светът на физиката;2000, кн. 2;<br>
<i>Но единият <b>поглежда</b> към другия и казва: “Ами, ако тази клапа блокира ...” и почва да води пръст по чертежа, нагоре и надолу, напред и назад, а другият прави същото. Обръщат се към мен със зяпнали уста като изумени риби и казват: “Вие сте абсолютно прав, г-не.”</i><br><br>
------------------------<br>
Светът на физиката;2000, кн. 2;<br>
<i>Настъпва моментът и ужасното сияние там е така ярко, че неволно се навеждам и виждам на пода на камиона виолетово петно. Казвам си: “Това не е то, това е само отражение.” Затова <b>поглеждам</b> отново и виждам как бялото сияние преминава в жълто, а после в оранжево. Появяват се облаци и изчезват - от скока на налягането и последващото разширяване на ударната вълна.</i><br><br>
------------------------<br>
Светът на физиката;2000, кн. 4;<br>
<i>Работех увлечено, беше нощ, а аз седях в кухнята, пред малка масичка близо до прозореца. Ставаше все по-късно - около 2 или 3 ч. след полунощ. Работя усилено, пресмятанията са изпълнени с резултати, които добре се сглобяват, аз се замислям, концентрирам се, навън е тихо и тъмно ... когато изведнъж ТАК-ТАК-ТАК-ТАК - на стъклото на прозореца силно се почуква. Поглеждам и пред мен изниква бяло лице, допряно до стъклото, само на сантиметри от моето, това ме стряска и аз изкрещявам от изненада! </i><br><br>
------------------------<br>
Светът на физиката;2005, кн. 4;<br>
<i>И това не е само лозунг: всички те гледат съвсем сериозно на работата си и известно време Дайсън смята, че наистина би могъл да направи тази екскурзия. Поглеждал е през телескопа на Тед Тейлър в задния му двор и си е представял как се промъква между пръстените на Сатурн и осъществява меко кацане на спътника Енцеладус. На Енцеладус би трябвало да има достатъчно вода, за да си направи там собствена хидропонна зеленчукова ферма.</i><br><br>
------------------------<br>
Светът на физиката;2006, кн. 1;<br>
<i>Тогава   Борис   започва   изнервено   да   отваря   чекмеджетата,   да   размества безбройните непотребни книжа, пръснати върху бюрото. Нищо! Поглежда към Мариан с опечален вид: -Виждах я преди малко, казва той.</i><br><br>
------------------------<br>
Светът на физиката;2006, кн. 2;<br>
<i><i>Заставяйки на тази позиция, колегите на Галилей, "синьори философите", както ги нарича той, въобще отказвали да <b>погледнат</b> в тръбата: "Те с някакво упорство на апсида, въпреки хилядократните покани, отказваха да <b>погледнат</b> нито към Луната, нито към телескопа" (текст от писмо на Галилей). Когато все пак някои от тях <b>поглеждали</b> през телескопа, обяснявали видяното с оптическа измама, която се дължала на "стъкълцата".</i></i><br><br>
------------------------<br>
Светът на физиката;2006, кн. 2;<br>
<i>Отива в горния край на разсадника и пълзящите розови храсти му напомнят точно за онези в „Багател". Той <b>поглежда</b> меланхолично към тях и не забелязва как Жак Шевалие хвърчи надолу по хълма. Жак тича с цялата скорост на дългите си крака и, подобно на снаряд, замалко да отнесе Жан Делма, който се откъсва от мислите си, разтривайки рамото си.</i><br><br>
------------------------<br>
Светът на физиката;2006, кн. 2;<br>
<i>Люк Лемоан <b>поглежда</b> часовника си: 11:50. Това е добре. В стомаха си той има махало, което го предупреждава за часа на обяда. Той е методичен човек, който всеки ден между 11:58 и 12:02 взима от най-горното ляво чекмедже на бюрото си талон за ресторанта, става, заключва след себе си вратата на кабинета си и слиза на обяд; към 12:05 той прекрачва прага на столовата и се инсталира на „своето" място, винаги едно и също, като грижливо разстила салфетката върху коленете си. Следи теглото си и има за правило да компенсира изобилния обяд с десет дължини на басейна, които преплува в безукорен кроул.</i><br><br>
------------------------<br>
Философски алтернативи;2004, кн. 4-5;<br>
<i>И ето: изправени, грабваме бъдното, нехаем за бледен, злокобен покров; и трепва, <b>поглежда</b> ни с милост отвъдното, защото венчали сме вяра с любов!</i><br><br>
------------------------<br>
Български воин;2007, кн. 7-8;<br>
<i>Получих писмото с портрета на Павльо. Много хубаво е излязъл и аз съм премного доволен, че ми изпрати това портретче. Нося го в джоба и често го гледам и, право, още по-мъчно ми става. Но все пак изпитвам известна радост и лекота, като го <b>поглеждам</b>.”</i><br><br>
------------------------<br>
Български воин;2007, кн. 1;<br>
<i>Докато ми внесат багажа, докато се измия, обръсна и преоблека, стопанинът изчезна нанякъде. Забелязах, че двете жени вече не се усмихваха, не ме <b>поглеждаха</b>, шарените им чембери бяха сведени, дръпнати ниско над очите. Това много ме въодушеви - нещо като сваляне на знаме при отсъствие на домашния цар. Ако не е случайно, ако е традиция - здраве му кажи!</i><br><br>
------------------------<br>
Български воин;2005, кн. 10;<br>
<i>Новите технологии в телекомуникациите и медиите също <b>поглеждат</b> нагоре към небето. Системите за позициониране (като GPS например) печелят все по-голяма популярност и заедно със сателитните радиа този бизнес се оценява на милиради долари. Сателитните телевизии също печелят все повече клиенти и оборотът им достигна 40 милиарда долара в световен мащаб.</i><br><br>
------------------------<br>
Български воин;2005, кн. 11;<br>
<i>Жената <b>поглежда</b> екрана на телевизора, който работи без звук и някак виновно забива поглед в полата си. Сложените една върху друга длани на ръцете є са изящни и красиво мургави. Градска жена трябва да е. Дългите є тънки пръсти са нервни и сякаш засрамени - току се закриват едни други.</i><br><br>
------------------------<br>
Български воин;2007, кн. 7-8;<br>
<i>Получих писмото с портрета на Павльо. Много хубаво е излязъл и аз съм премного доволен, че ми изпрати това портретче. Нося го в джоба и често го гледам и, право, още по-мъчно ми става. Но все пак изпитвам известна радост и лекота, като го <b>поглеждам</b>.”</i><br><br>
------------------------<br>
Български воин;2007, кн. 1;<br>
<i>Докато ми внесат багажа, докато се измия, обръсна и преоблека, стопанинът изчезна нанякъде. Забелязах, че двете жени вече не се усмихваха, не ме <b>поглеждаха</b>, шарените им чембери бяха сведени, дръпнати ниско над очите. Това много ме въодушеви - нещо като сваляне на знаме при отсъствие на домашния цар. Ако не е случайно, ако е традиция - здраве му кажи!</i><br><br>
------------------------<br>
Български воин;2005, кн. 10;<br>
<i>Новите технологии в телекомуникациите и медиите също <b>поглеждат</b> нагоре към небето. Системите за позициониране (като GPS например) печелят все по-голяма популярност и заедно със сателитните радиа този бизнес се оценява на милиради долари. Сателитните телевизии също печелят все повече клиенти и оборотът им достигна 40 милиарда долара в световен мащаб.</i><br><br>
------------------------<br>
Български воин;2005, кн. 11;<br>
<i>Жената <b>поглежда</b> екрана на телевизора, който работи без звук и някак виновно забива поглед в полата си. Сложените една върху друга длани на ръцете є са изящни и красиво мургави. Градска жена трябва да е. Дългите є тънки пръсти са нервни и сякаш засрамени - току се закриват едни други.</i><br><br>
------------------------<br>
РДВР Варна;Как да си помогнем стрещу престъпността;2000;http://police.info.bg/prev.asp?pubnum=2<br>
<i>* Ако сте укрепили добре жилището си срещу крадци, а те искат на всяка цена да проникнат в него, след съответните проучвания обикновено се насочват към най-уязвим член на семейството - възрастен човек или дете. Ще го проследят и нападнат в момента, когато отключва вратата, за да влезе или излезе. Инструктирайте всички от семейството да вадят ключа си едва след като се уверят, че близо до тях няма подозрителни лица. При излизане следва винаги да се <b>поглежда</b> през шпионката. </i><br><br>
------------------------<br>
Георги Марков;Когато часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България;1991;<br>
<i>	Бяха изминали 12 години, 5 месеца и 2 дни от деня, когато той за последен път е писал на тази машина. Дописал е последния от тези репортажи (може би). Тук, в тази стая. (Чувам нервните, неравномерни удари по клавишите.). Поглеждал е наляво през прозореца — сега малкият заден двор е покрит със сняг. Там той някога е садял домати. Пълно е с домати по магазините, но той ги садял упорито, ей така — може би те са били носталгичният мост между това дворче в крайния лондонски квартал и онова дворче в покрайнините на София, в Княжево, където се е родил.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Марков;Когато часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България;1991;<br>
<i>	Озовахме се в голяма, абсолютно празна стая без прозорци, но с яки железни решетки. Явно това представляваше арестантската стая на участъка. Раниците ни бяха взети и върху пода на стаята се намерихме само ние и гъските. Изглежда, те също бяха респектирани от милицията и започнаха да се държат по-примирено, и даже ни <b>поглеждаха</b> с известно съчувствие.</i><br><br>
------------------------<br>
Михаил Топалов;Срещи с Буров;1990;<br>
<i>	Всеки, който не <b>поглежда</b> към политиката е добър за политиците. Всеки, който <b>поглежда</b> към паницата им е вреден за тях. И те го убиват. През септември 1923 година вие, комунистите, погледнахте към нашата паница и ние ви стоварихме един в мутрата, да не си навирате гагите там. Сега ние погледнахме към нашата паница и вие ни друснахте по един в мордата, да не поглеждаме там. И с право. Никой не обича да му гледат в гащите, в полата и паницата.</i><br><br>
------------------------<br>
Михаил Топалов;Срещи с Буров;1990;<br>
<i><i><i>	Всеки, който не <b>поглежда</b> към политиката е добър за политиците. Всеки, който <b>поглежда</b> към паницата им е вреден за тях. И те го убиват. През септември 1923 година вие, комунистите, погледнахте към нашата паница и ние ви стоварихме един в мутрата, да не си навирате гагите там. Сега ние погледнахме към нашата паница и вие ни друснахте по един в мордата, да не <b>поглеждаме</b> там. И с право. Никой не обича да му <b>гледат</b> в гащите, в полата и паницата.</i></i></i><br><br>
------------------------<br>
Михаил Топалов;Срещи с Буров;1990;<br>
<i>	Та казвам аз, господин Памукчиев, политиката има свой неотменими закони. И колкото по-млад ги научиш, по-лесно ще се издигнеш и няма да повтаряш грешките на по-големите, на умните. Стамболийски щеше да управлява и сега, ако не бе неговият навик да <b>поглежда</b> в нашите паници. На банкерите. На чифликчиите. На наемодателите, като Кочо Хаджикалчов.</i><br><br>