------------------------<br>
Фани Попова-Мутафова;Дъщерята на Калояна;1981;<br>
<i>Старата грабна нещата, червените й очи светнаха с кървав блясък, тя отиде под пламъка на бялата борина, закрепена над вратата, и дълго ги <b>разглежда</b>. След това кимна няколко пъти, измъкна по две-три влакна от сърмения колан и коприненото елече, прибави космите и ноктите, извади от една калаена кутийка две счупени игли и няколко трънки, свърза всичко на възел и го подаде на Мавруда.</i><br><br>
------------------------<br>
Фани Попова-Мутафова;Дъщерята на Калояна;1981;<br>
<i>Деспотът бе уловил Мавруда за светлите плитки, бе я свалил на земята и я блъскаше с бодовете на ботуша си. В другата си ръка държеше някаква кожена кесия, <b>разглеждаше</b> я, викаше с прегракнал глас:</i><br><br>
------------------------<br>
Фани Попова-Мутафова;Дъщерята на Калояна;1981;<br>
<i>Смаяни и възхитени, дворяните <b>разглеждаха</b> безбройните гиздила и скъпи камъни, прозрачни коприни и тежки аксамити, индийски маргарит, китените губери, мечите кожи.</i><br><br>
------------------------<br>
Фани Попова-Мутафова;Дъщерята на Калояна;1981;<br>
<i>Библиотекарят на Буколеона кир Василий непрестанно обясняваше и разправяше с най-дребни подробности забележителностите на Сто-лицата на света. Затова Мария го бе назначила за свой секретар и го водеше винаги със себе си, когато <b>разглеждаше</b> забележителностите на града. И днес, на отиване за службата в „Света София", тя караше да запират тук-таме кочията, за да го запита нещо, убедена, че винаги отговорът му е готов.</i><br><br>
------------------------<br>
Фани Попова-Мутафова;Дъщерята на Калояна;1981;<br>
<i>Монахът замлъкна. Сякаш сълзи бяха задушили гърлото му. Пред строгия поглед на императрицата той не сведе чело. Придворните <b>разглеждаха</b> малко настрана чудните мозайки и слушаха обясненията на библиотекаря.</i><br><br>
------------------------<br>
Фани Попова-Мутафова;Дъщерята на Калояна;1981;<br>
<i>— Когато Йоан подписал Хартата, с която давал право на комитет от двадесет и пет души да <b>разглеждат</b> оплакванията против короната, след това се търкалял по земята и взел да хапе парчета дърво. Мария леко се засмя и не издърпа ръката си.</i><br><br>
------------------------<br>
Вера Мутафчиева;Алкивиад Малки;1975;<br>
<i>	По-рано такива спомени го гнетяха. Сетне взе да ги <b>разглежда</b> като стародавен, избледнял филм. Онова, което на младия човек беше се струвало болка за умиране, днес в очите на един посивял, видял и проумял мъж изглеждаше просто живот.</i><br><br>
------------------------<br>
Вера Мутафчиева;Алкивиад Малки;1975;<br>
<i>	Стоянов се връщаше към многобройните: системи, които капеха, мъркаха едва чуто, издаваха навремени неразгадаем писък, включваха се и се самоизключваха, и се трудеха при всякакви температури, напрежения, скорости — цял един изкуствен и изкусен, бездушен, а сякаш разумен организъм. Той трябваше да произведе познание за области, които днес се простират извън границите на познатото. Все още — полузнание, то бе изпитвано върху паплач от мишки и морски свинчета. Тях Стоянов не обичаше да <b>разглежда</b>, понеже знаеше колко скоро ще умрат, пък те не подозираха.</i><br><br>
------------------------<br>
Вера Мутафчиева;Алкивиад Малки;1975;<br>
<i><i>	Жената го <b>разглеждаше</b> със съчувствие. Нея пък той бе <b>разгледал</b> отдавна, по професионален навик. Когато една жена е и хубава, и умна, а се числи научен сътрудник при тридесет и осемте си години, туй дава повод за разсъждения. И за изводи — не в нейна полза: навярно нещо скрито й липсва. Амбиции, воля, такт? Наглед тя беше керамично цветна, стъклено чистоплътна и никелово хладна както всичко тук наоколо. Част от бездушния, но умен механизъм.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Вера Мутафчиева;Алкивиад Малки;1975;<br>
<i>	Стоянов никога не го свари седнал. Дали миеше стъкленици или пък пишеше, дали <b>разглеждаше</b> срещу оплютата крушка препарат или нетърпеливо търсеше справки из книгите, складирани в куп под тезгяха, Алкивиад стоеше неизменно на крак. Той сякаш се боеше да отпусне мускули, които го отхвърляха от ъгъл към ъгъл — скокове на прегладнял гепард.</i><br><br>
------------------------<br>
Вера Мутафчиева;Алкивиад Малки;1975;<br>
<i>	Стоянов не отвърна. Той също се зае да <b>разглежда</b> зряложълтата ракия срещу огъня. Алкивиад трябваше да угади подигравка в туй огледално повторение на собствената си игра — преиграното спокойствие.</i><br><br>
------------------------<br>
Вера Мутафчиева;Алкивиад Малки. Алкивиад Велики;1984;<br>
<i>Милет внезапно му се стори не красив и уютен, а непоносим. От кулата над пристана Алкивиад <b>разглеждаше</b> пищната украса на Милет, неговите храмове с каменни гирлянди и сякаш живи зверски глави, мраморни стъпала, които водеха нагоре-надолу някак безцелно, просто заради самата естетика. Алкивиад гледаше огромното пусто сега тържище - това бе истинското бойно поле на милетци, което те опразниха без бой.</i><br><br>
------------------------<br>
Вера Мутафчиева;Алкивиад Малки. Алкивиад Велики;1984;<br>
<i>О! Що можеше да бъде това? Морето бе съвсем гладко - не водите издаваха такъв грохот; хоризонтът бе розовосребрист - не тъй изглежда заникът при бурен вятър. Ако Хипербол не бягаше с цяло съзнание пред страховете си, задължително би разпознал хилядоуст човешки рев от една сричка: „Смърт!!!“ Но Хипербол не желаеше да я чуе. Той пропусна миговете, дето можеше да използува за свое спасение; седеше под столетния орех, <b>разглеждаше</b> морето, хоризонта и искаше от природата да отговори на удивлението му: какво става всъщност?</i><br><br>
------------------------<br>
Вера Мутафчиева;Алкивиад Малки. Алкивиад Велики;1984;<br>
<i>Той стоеше пред Крития и <b>разглеждаше</b> червеникавожълтите скали, които се извисяваха току над брега, като затваряха изхода към всяко спасение за един всепризнато плашлив негодник.</i><br><br>
------------------------<br>
Вера Мутафчиева;Алкивиад Малки. Алкивиад Велики;1984;<br>
<i>Фарнабаз безмълвно <b>разглеждаше</b> госта си. Бяха изтекли три непълни години, откак сключи с него кръвен съюз в Абидос. Как дълбоко беше се променил Алкивиад за това недълго време! Чертите, които някога напираха изпод длетото на всеки ваятел, познал Алкивиада, си бяха все същите - безпогрешни. Но днес никой не би нарекъл Алкивиада красив. Черната сянка на отчаяна умора, на уплаха и безсилие, на нескрита отврата към всичко наоколо - този сложен израз върху Алкивиадовото лице му отнемаше цялата, възпята от рапсоди, красота. Алкивиад бе стар и грозен всъщност.</i><br><br>
------------------------<br>
Андрей Гуляшки;Златният век;1973;<br>
<i>	Князът отпи от виното и скръсти ръце на гърдите си. Още докато говореше, беше осъзнал, че се увлича и че от любов към риториката беше метнал примка върху врата на нещастния копан. Имаше намерение да го смъмри, да го заплаши и порицае заради дръзките му и необмислени думи, а като захвана да <b>разглежда</b> провиненията му поотделно — увлече се и откри предостатъчно основания, за да го осъди поне три пъти на смърт. Разбира се, той нарочно преувеличаваше, а и сравненията му бяха произволни — от „неуважението“ до „бунта“ имаше разстояние, колкото например от Иструм до Бяло море, а го взе на един скок.</i><br><br>
------------------------<br>
Андрей Гуляшки;Златният век;1973;<br>
<i>	— Добре си оцелял, ама защо! — продължаваше да го <b>разглежда</b> Ботул с критични очи. — Не ти е провървяло май!</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;Белия дявол;1987;<br>
<i>	— Всичко ще бъде твое! — каза Сокон, поразен от величието на гледката. Стотина конници кабирци, белокожи и червенокоси, държаха в робско подчинение хиляди негри, пълзящи като термити около подкопания склон на планината. Воините слязоха от конете и се проснаха по очи в пръстта. Стояха така, докато не му омръзна да ги <b>разглежда</b> и не даде знак да станат.</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;Белия дявол;1987;<br>
<i>	„Бел фльор“ издигна „Джоли Роджър“ и заплува на юг. Шотландците <b>разглеждаха</b> корвета с нескрито възхищение.</i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Дичев;Неуловимият;1976;<br>
<i><i>	— Поздрави от Влашко, ефендилер! — викна. Сложи куфара си на тезгяха. Бръкна за тескерето. — То право е рекъл оня, ходим, къде ходим, пак в къщи се връщаме! — Общителен човек изглеждаше. И сигурно очакваше, че и него ще срещнат с добра дума. Но посрещачите мълчаха. Гледаха го. Разглеждаха го от петите до главата.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Дичев;Неуловимият;1976;<br>
<i>	— Окъсняхте! — <b>разглеждаше</b> при светлината на фенера новодошлите Ибрахим. — Добре, ей тука се настанете! Гяурите от вътрешна страна — за всеки случай, ама тъй де! А ти, хаджи Билал ага, при огъня! Ела и ти, чорбаджи!</i><br><br>
------------------------<br>
Никола Шумарев;Низ ужаса на пламъците. Ехо от родовата памет;2010;<br>
<i>пространство между кв. „Бездомнически” (Съралан) и Циганската махала за строителство на всичките 61 семейства. С Протокол 5 от 21.05.1926 г. всички бежанци са обявени за обезземени и имат право за оземляване с по 30 дка работна земя. На 11.02.1927 г. с Протокол 26, комисия в състав Димитър Скордев, Еню Буршуков и Дечко Христов, <b>разглежда</b> молбите на бежанците и оземлява всички, които отговарят на Правилника. За всичко това е докладвал инженерът на Общината на заседание на 21.01.1926 г. и то е отразено в Протокол 61.</i><br><br>
------------------------<br>
Никола Шумарев;Низ ужаса на пламъците. Ехо от родовата памет;2010;<br>
<i>Днес, членове на Дружеството редовно участват в крае- ведческите четения на местния музей, когато се <b>разглеждат</b> теми, свързани с тракийската орисия. Някои от докладваните теми дори са включени и в издадените сборници на музея.</i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Тътени;1980;<br>
<i>	Корзухин влезе в палатката, по размери колкото средно голям манеж, и първото, което привлече вниманието му, беше някаква машинка на стената, която съскаше и изпущаше ако не приятен, то поне не дразнещ дим. Докато я <b>разглеждаше</b>, някой произнесе до него:</i><br><br>
------------------------<br>
Захарий Стоянов;Превратът през 1881 година. Исторически възпоминания;1994;<br>
<i>Славянството и историята обаче г. П. Василич, правоведът и юристът, съвсем по друг начин разбирал. Във времето вече на пълномощията, когато се почна „Историческата задача“, той беше бич на съдниците (от либералната партия) в качеството си на адвокатин. Помня и зная, че когато се <b>разглеждаше</b> някое дело, в което да участва и той, то съдиите треперяха, ако делото се решеше така, щото да губи дворянинът правовед. Искам да кажа, че съдбата на съдиите можеше да бъде решена, макар и не правоведски.</i><br><br>
------------------------<br>
Здравко Цанков;Политическа автобиография на един Европеец от българско потекло;2001-2005;http://www.tzankoff.de/<br>
<i>Текстовете на разменените писма между двамата братя бяха много интересни с това, колко сериозно, съвестно и подробно те <b>разглеждаха</b> въпроса, как да се помогне в бъдеще на чужди инвестиции в България, запазвайки умно интересите й против ”разпродажба на български национални богатства”. Колко жалко, че не запазих този текст, както толкова други в скитническия ми живот, за вътрешнополитическите, външнополитическите и икономическите страни на този въпрос в рамките на едно пазарно стопанство! </i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Гечев;Познай себе си. Лъжефилософски и лъжебиографичен роман;10/11/2000;http://liternet.bg/<br>
<i>        ­ Може и да е. Но не се е намесвал в работите на двете сили. Чакал е или по-добре, разбрал е, че е дошъл часът му тогава, когато за пръв път един Човек е забелязал, че има звезди. Но това са проблеми, които не е нужно да <b>разглеждаме</b>. Поне не сега. ­ Кратко мълчание. После: ­ Случайността е създавала най-различни варианти живи същества. Много видове са изчезнали, защото не влизали в работа на Необходимостта. И чак когато се появили животни, от които е могъл да се пръкне човек, е започнала истинската еволюция. </i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Гечев;Познай себе си. Лъжефилософски и лъжебиографичен роман;10/11/2000;http://liternet.bg/<br>
<i><i>        Докато говорех, я <b>разглеждах</b>. Беше седнала насреща на канапето с подвити под себе си крака. Под роклята се <b>виждаха</b> добре закръглените й колене. Имаше великолепно тяло: тънък кръст, не много едри, но стегнати гърди, които личаха под роклята, малко груби, но дълги и изразителни пръсти. Великолепни златисти кестеняви очи и коса около светломатовото лице. И нещо друго. Нещо, което се излъчваше от нея и което неотразимо привличаше не само мен. Какво трябваше повече? </i></i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Гечев;Познай себе си. Лъжефилософски и лъжебиографичен роман;10/11/2000;http://liternet.bg/<br>
<i>        ­ Стой. Смесваш две неща, за които нашият славянски език, май единствен, си е създал две понятия: разсъдък и разум. Раз-и-съдя. Значи: <b>разглеждам</b> различни практически възможности, за да постигна нещо, и отсъждам кой е най-добрият начин за реализиране на това, което искам. </i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Гечев;Познай себе си. Лъжефилософски и лъжебиографичен роман;10/11/2000;http://liternet.bg/<br>
<i>        ­ Виж какво, драги ­ рече той. ­ Това са сложни проблеми, не се <b>разглеждат</b> в тази лятна вечер, сред тази шумотевица по масите и особено в присъствието на такова красиво девойче. Ето келнера, поръчай си, кажи и една бутилка мискет и дай да се радваме на мига. Така ли беше? ­ последното наостри вниманието ми. Нима този невежа е чел “Фауст”? </i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Гечев;Познай себе си. Лъжефилософски и лъжебиографичен роман;10/11/2000;http://liternet.bg/<br>
<i><i>        Със същите внимателни и спокойни движения извади от вътрешния джоб на светлосивото си сако един плик и ми го подаде. Усещах се почти нереално: най-напред Иван с невероятните му разкрития, веднага след това ­ писмо от моя някогашен приятел и... да, учител на... докато <b>разглеждах</b> плика, забелязах, че младият човек ме <b>наблюдаваше</b> с добронамерено любопитство. </i></i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Гечев;Познай себе си. Лъжефилософски и лъжебиографичен роман;10/11/2000;http://liternet.bg/<br>
<i>        Когато <b>разглеждахме</b> черквата в Дафни, след като гледаше дълго и внимателно куполния Христос, каза: </i><br><br>
------------------------<br>
Ангел Грънчаров;Непослушание. Историята на един вечно неудобен;2001-;http://www.angelg.nm.ru/knigi/biograf.pdf<br>
<i><i>Вероятно няма да се <b>разглежда</b> като самохвалство, ако <b>видим</b> как съм изглеждал през очите на моите съзатворници. Ето откъс от книгата на Ганчо Савов "Капан за контри":</i></i><br><br>
------------------------<br>
Борислав Гърдев;Доктор Петър Гудев - политик и държавник;18/02/2002;http://liternet.bg/publish4/bgyrdev/pgudev/content.htm<br>
<i>Поради незавършеността си “Политическия строй” не може да се <b>разглежда</b>  като завещание, а по-скоро като силна заявка за ново начало в сферата на сериозното академично изследване, където аргументът, идентификацията и изключително подробно описаните опити и явления са похватите за дирене на брод към “рационалния политически строй”, от който през 30-те години България има съдбовна нужда. </i><br><br>
------------------------<br>
Георги Данаилов;Доколкото си спомням;2000;http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=23&WorkID=518&Level=1<br>
<i>Не отидох на абитуриентската вечер. Нямах нов костюм, нямах пари, нямах си и приятелка. Исках час по-скоро да се върна вкъщи, в Свищов, да прегърна моите хора и да започна да чета за изпитите. Разбира се, че най-щастлива бе баба ми, която си сложи очилата и дълго <b>разглежда</b> дипломата ми.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Данаилов;Доколкото си спомням;2000;http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=23&WorkID=518&Level=1<br>
<i><i>Малко е останало в главата ми, от това което бях написал тогава, загубил бях вестника и <b>видях</b> съчинението си едва миналата година в една архивна колекция за Щъркелов. Помня обаче, как Остоич обвиняваше художника, че дърветата на предния и задния план в картините му били еднакво зелени, а аз предположих, че той е <b>разглеждал</b> изложбата с очила за слънце. И още други хапливости.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Лиана Антонова;Срещи с отвъдното;1990-2005;http://www.spiralata.net/kn_bul/liana.zip<br>
<i>     Разглеждах с любопитство Елена. Не беше се променила. Не бях я виждала повече от шестнадесет или седемнадесет години. Няколко пъти бяхме участвали в едни неделни джазови концерти в зала „България", после тя изчезна някъде. Имаше удивително красив алтов I лае, мощен и топъл. Но след някаква операция от полип на гласните струни била принудена да се откаже от пеенето и продължила като учителка по музика.</i><br><br>
------------------------<br>
Григор Лилов;Сага за най-голямата финансова афера у нас;1998;http://www.aba.government.bg/bg/pages/Izsledvaniya/Research/002-1.html<br>
<i>Подобно искане към нас отправи и Европейския съюз в документа си "План-2000" на Европейската комисия. Този акт <b>разглежда</b> готовността на кандидатите за членство и директно заявява, че "България е изправена пред големи предизвикателства в съдебната система и вътрешните работи, като се имат предвид сериозните й затруднения в тази област... Трудно е в сегашните обстоятелства да се преценят перспективите за България в този сектор", резюмира "План-2000". Най-сетне на 5 декември м.г. народните представители отново взеха решение на парламента за мерки в борбата с престъпността и корупцията. </i><br><br>
------------------------<br>
Христо Христов;Престъпленията по време на комунистическия режим и опитите за тяхното разследване след 10 ноември 1989;13/11/2004;http://oshte.info/doc/other/025.htm<br>
<i>След промените по-голяма част от присъдите на т. н. Народен съд са отменени в периода 1993-1998 г. от Върховния съд. Характерно е, че съдът се произнася по индивидуални жалби за преглед на присъдите по реда на надзора от страна на потърпевши или техни наследници без да <b>разглежда</b> издадените съдебни актове по същество, а ги отменя на основата на процедурни нарушения, допуснати още при издаването им. </i><br><br>
------------------------<br>
Ирена Исаева Алексиева;Боян Пенев - летопис за живота и творчеството му;2002;http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=116&WorkID=2883&Level=1<br>
<i>ОКТОМВРИ, 18 - Б.П. пише съчинение на тема "Описание на родното ми място - град Шумен", в което <b>разглежда</b> родния си край във всичките му аспекти - географски, етнографски, исторически, икономически (Архив на Б.Пенев, арх.ед110)</i><br><br>
------------------------<br>
Ирена Исаева Алексиева;Боян Пенев - летопис за живота и творчеството му;2002;http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=116&WorkID=2883&Level=1<br>
<i>ЮЛИ, 30 - Б. Пенев посещава Рилския манастир и местностите около него. Той <b>разглежда</b> манастирската библиотека и пещерата с мощите на Ив. Рилски (Архив на Б. Пенев, арх. ед. 3)</i><br><br>
------------------------<br>
Ирена Исаева Алексиева;Боян Пенев - летопис за живота и творчеството му;2002;http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=116&WorkID=2883&Level=1<br>
<i>ЯНУАРИ, 2 - Б. П. пише в дневника си за поетите: "Има два вида поети - те се определят в две противоположности: поети - борчески натури и поети -художници. Като типичен представител на едните може да се <b>разглежда</b> Лермонтов, а на другите Пушкин. (Б. Пенев. Дневник. Спомени.С.,1973)</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Данаилов;Доколкото си спомням. Първа част;2000;<br>
<i>Не отидох на абитуриентската вечер. Нямах нов костюм, нямах пари, нямах си и приятелка. Исках час по-скоро да се върна вкъщи, в Свищов, да прегърна моите хора и да започна да чета за изпитите. Разбира се, че най-щастлива бе баба ми, която си сложи очилата и дълго <b>разглежда</b> дипломата ми.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Данаилов;Доколкото си спомням. Първа част;2000;<br>
<i><i>Малко е останало в главата ми, от това което бях написал тогава, загубил бях вестника и <b>видях</b> съчинението си едва миналата година в една архивна колекция за Щъркелов. Помня обаче, как Остоич обвиняваше художника, че дърветата на предния и задния план в картините му били еднакво зелени, а аз предположих, че той е <b>разглеждал</b> изложбата с очила за слънце. И още други хапливости.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Хараламби Етакчиев;Заточението;<br>
<i>На другия ден си взехме сбогом с нашия домакин и семейството му и заминахме за Дедеагач. Моят братовчед с жена си остана за <b>разглежда</b> града, а аз се качих на парахода и заминах за остров Самотраки. Само няколко думи за него: представете си една скала, почти отвесна, 1500 м. висока, която се издига от самия бряг на морето...</i><br><br>
------------------------<br>
Марко Рясков;Спомени и документи;2006;<br>
<i>Отговор: Никакви политически въпроси не сме <b>разглеждали</b>. Политическите въпроси ги разрешаваха Тошев и Кьосеиванов.</i><br><br>
------------------------<br>
Марко Рясков;Спомени и документи;2006;<br>
<i>[Въпрос:] Какви въпроси от стопански х[аракте]р и за данъчните реформи сте <b>разглеждали</b> в управителния съвет на съюза на акц[ионерните] д[ружест]ва?</i><br><br>
------------------------<br>
Марко Рясков;Спомени и документи;2006;<br>
<i>Отговор: От стопанск[и] характер не сме <b>разглеждали</b> никакви въпроси, а по въпроса с данъчните реформи е разглеждан въпросаза общия доход и въпроса срезервите на акционерните дружества.</i><br><br>
------------------------<br>
Марко Рясков;Спомени и документи;2006;<br>
<i>Отговор: В управителния съвет са разглеждани законопроекти от чисто фискален х[аракте]р, въпроси, които са засягали интересите на акционерните дружества. Конкретен случай отпреди 9.9.[19]44 год[ина] не мога да си спомня, но зная, че управителния съвет е <b>разглеждал</b> въпроси само от фискален х[аракте]р.</i><br><br>
------------------------<br>
Марко Рясков;Спомени и документи;2006;<br>
<i>Въпрос: Какви въпроси сте <b>разглеждали</b> за назначаване на някой служители в съюза на акц[ионерните] д[ружест]ва?</i><br><br>
------------------------<br>
Марко Рясков;Спомени и документи;2006;<br>
<i>Въпрос: Какви въпроси е <b>разглеждал</b> У[правителният] С[ъвет] на съюза на акц[ионерните] д[ру-жест]ва след 9.9.[19]44 г[одина]?</i><br><br>
------------------------<br>
Марко Рясков;Спомени и документи;2006;<br>
<i>Въпрос: Какви законопроекти сте <b>разглеждали</b> на заседанията на У[правителния] С[ъвет] след 9.9.[19]44год[ина]?</i><br><br>
------------------------<br>
Марко Рясков;Спомени и документи;2006;<br>
<i>Въпрос: Разглеждали ли сте законопроект от финансовото министерство за новите данъчни ре-форми и закони след 9.9.[19]44 год[ина]?</i><br><br>
------------------------<br>
Марко Рясков;Спомени и документи;2006;<br>
<i>Отговор: Не мога да си спомня, но ако е изпращан, сигурно сме го <b>разглеждали</b>, може да се провери от архивата, пък Бочев беше по в течение на работата.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;ВИС;2006;<br>
<i>Големият Кашон пристигна няколко дни по-късно. Караше лада седмица, на която се радвахме като малки деца. Разглеждахме дори чистачките на фаровете като чудо невиждано. После наруга брат си заради мързела му, вкара го в залата и го пребори неколкократно. Почти го наби. Показа му как трябва да се защитаваш и как трябва да побеждаваш.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;ВИС;2006;<br>
<i>Баретите нахлуха в офиса трийсет минути по-късно. Ние веднага се проснахме по очи на земята и това ни спести много разправии. Нахвърлиха ни в душегубката и ни закараха в районното управление на „Люлин“. Там ни заключиха в общо помещение, но след около час извикаха петима, между които бях и аз. Вече имахме карти, на охранители от компанията ВИС-1. Оперативният полицай ги държеше в ръката си. Разглежда ги дълго. После някой му звънна по телефона. Явно Васил беше задействал системата за спасяване.</i><br><br>
------------------------<br>
Жанина Драгостинова;Твоята история. 52 седмици от началото на 21 век;2004;<br>
<i>- Че аз не те карам да ми вярваш. Обаче какво да правя, като животът тъй се подрежда. Аз не съм го измисляла. Като седях на времето в ДСК-то и <b>разглеждах</b> "Паралели", си виках, Боже, какви неща стават по света. А у нас нищо. Ей тъй на, ще си умра в нищото. Предполагала ли съм аз, че на стари години всичко туй пред очите ми ще се разиграе. Не съм. А ето на, случи ми се. Само за едно ме е яд, ами че тези хора не се обичат.</i><br><br>
------------------------<br>
Марин Ботунски;Ранни дългове;2005;<br>
<i>На следния ден <b>разглеждахме</b> пещерата "Леденика". Ние с Константин Павлов пътувахме с една стара, раздрънкана "Варшава" и закъсняхме. Застигнахме групата когато слизаше от "Седмото небе". Коста ме задържа докато слязат всички и тогава се заизкачвахме по стъпалата. От последното стъпало се обърна и извика:</i><br><br>
------------------------<br>
Марин Ботунски;Ранни дългове;2005;<br>
<i>Спомням си, че когато през 2001 година се <b>разглеждаше</b> предложението за литературна награда на Кръстьо Луканов, повече от обсъждащите говореха не за писателя, а за секретаря.</i><br><br>
------------------------<br>
Маргарита Рангелова;Жулиета Шишманова;1981;<br>
<i>Вървяхме, <b>разглеждахме</b> галерията. Жулиета се стараеше да се откъсне от мислите за състезанието, правеше обобщаващи бележки. Не знаех откъде ги взима, като имах чувството, че нищо не вижда от картините.</i><br><br>
------------------------<br>
Нешка Робева, Маргарита Рангелова;Жажда за върхове;1987;<br>
<i>Кой е Лаптев ли? И аз не зная. Донесе в редакцията нашият фоторепортер Емил Манджаров един брой на „България днес" — на руски език, защото в него имаше мой материал, негови снимки. Като го <b>разглеждах</b>, с изненада открих един свой репортаж — този след Страсбург, буквално преписан и подписан от Веселин Лаптев. В стаята бяха и Борис Ковачев и Борис Арнаудов. Започнаха да сравняват, да се смеят, да ме разпитват дали наистина никога не съм се подписала с такъв псевдоним.</i><br><br>
------------------------<br>
Симеон Радев;Строители на съвременна България, том І;<br>
<i>Ако се вярва на тайните документи, издадени от Якобсона – и които са в пълна хармония със самите събития, – съдбата на княз Александра била решена от самото руско правителство. Още преди коронацията, през месец април, вицедиректорът на Азиатския департамент <b>разглеждаше</b> в едно конфиденциално писмо7 хипотезата на едно отстранение на "Батенбергския принц" от България.</i><br><br>
------------------------<br>
Симеон Радев;Строители на съвременна България, том ІІ;<br>
<i>Една седмица подир като бе предложил тази подялба на руския посланик, Чърчил има свиждане с Хацфелдта48, с когото <b>разглеждал</b> хипотезата на една коалиция срещу Русия. Той казвал на германския посланик, че английският кабинет щял да бъде предмет на дивашкия пристъп от опозицията и щял да се постави в голяма опасност пред парламента, ако въвлече Англия в борба срещу руската политика, без да е намерил съюзници; но ако Австрия поведяла тази борба, имайки зад себе си Германия, английският кабинет бил готов да върви докрай задружно с двете империи.</i><br><br>
------------------------<br>
Симеон Радев;Строители на съвременна България, том ІІ;<br>
<i>Той <b>разглеждаше</b> показанията на Бендерева и Груева, някаква изповед, която Каравелов правил пред Т. Иванчова и пред Н. Манова.</i><br><br>
------------------------<br>
Владимир Свинтила;Захарий Стоянов. Опит за социобиография;1996;<br>
<i>Елинофилът също така не е престанал да бъде нещо актуално. Той не трябва да се <b>разглежда</b> винаги под вида на "гъркомана". Съществуват и така наречените елинобългарски учители, на които най-видните представители са Емануил Васкидович, Сава Доброплодни, Райно Попович. Тяхната програма е напълно разумна. Да не се къса с елинската ученост, другояче казано, с класическия гръцки език, с гръцкия епос, драма, с гръцката философия. Използването на контактите със старата гръцка култура във въздигането на своята, това е една програма направо с италиански ренесансов характер.</i><br><br>
------------------------<br>
Васил Кънчов;Избрани произведения;1970;<br>
<i>Пътеписът “Битолско, Преспа и Охридско” също е написан прецизно и с богато и разнообразно съдържание. Авторът започва изложението с описание на гр. Битоля — местоположение, население, поминък, грабежите и насилията на мюсюлманските разбойнически банди, чуждите пропаганди и дейността на българската община в града. След това <b>разглежда</b> положението в селата на Битолска каза, като дава данни за народностния състав на населението (по брой на къщите), религиозно-верската му принадлежност (екзархисти или патриаршисти), брой на училищата и църквите и разпространението на чифлишкото земевладение. </i><br><br>
------------------------<br>
Васил Кънчов;Избрани произведения;1970;<br>
<i>В труда за гр. Скопие се <b>разглежда</b> подробно неговата история през античността и средновековието. Дават се много данни и за турския период, когато градът има многобройно население и играе важна роля в стопанския и военноадминистративния живот на Османската империя. Свидетелство за това били многото пътища, които го свързвали със Солун, София, Битоля, Ниш, Сараево и Дебър. </i><br><br>
------------------------<br>
Васил Кънчов;Избрани произведения;1970;<br>
<i>Крайно интересни сведения се съдържат в следващия параграф, в който се <b>разглежда</b> Скопският вилает — неговото административно деление, войска, демографски облик, дейност на европейските консули и пр. </i><br><br>
------------------------<br>
Васил Кънчов;Избрани произведения;1970;<br>
<i>В следващите страници се <b>разглеждат</b> религиозните общини и училищата в Скопие и Скопска епархия. Българската община в града била призната през 1872 г. след дългогодишна борба. Тя успяла да организира няколко първоначални, едно мъжко педагогическо и едно девическо четирикласно училище. През учебната 1895–1896 г. в тях се учели общо 1206 ученици, обучавани от 32 учители и учителки. </i><br><br>
------------------------<br>
Васил Кънчов;Избрани произведения;1970;<br>
<i>За нас са особено важни страниците, в които се <b>разглежда</b> възраждането на българите и воденето на църковно-националната борба. Отделено е специално внимание на възникването и дейността на българската община до Кримската война. </i><br><br>
------------------------<br>
Васил Кънчов;Избрани произведения;1970;<br>
<i>В частта, където се <b>разглежда</b> положението на турското население, Кънчов стига до правилни изводи относно ролята на чифлишкото земевладение за извършване на вътрешни миграционни процеси в европейските владения на Османската империя и специално за “побългаряване” на обширни райони в полетата и равнините, където възниквали главно мюсюлманските чифлици. Вярна е и мисълта за ограничаване разпространението на исляма, за да се запази работна сила за чифлиците. </i><br><br>
------------------------<br>
Васил Кънчов;Избрани произведения;1970;<br>
<i>дония: албанци, които са много активни и постепенно притискат и изтласкват българското население от западните райони, власи, евреи, цигани, черкези, арменци и др. Накрая в етнографската част на труда Кънчов <b>разглежда</b> критически най-важните етнографски карти на Македония в ново време и позициите на техните съставители, като започва с Пуквил и свършва с Густав Вайганд. Той изработва и своя етнографска карта на Македония, която прилага към труда. </i><br><br>
------------------------<br>
Васил Кънчов;Избрани произведения;1970;<br>
<i>Представител на селото пред турските власти е коджабашията, който има един помощник и един капзамалин (бирник). При коджабашията има съвет, който състои от няколко души аази. Всичките се избират от селяните в началото на марта. Селският съвет или мезличът <b>разглежда</b> всичките спорове, възникнали между селяните, ако са от малка важност. Който не е доволен от селския съд, отива при кадията. Банският коджабашия е развит и свесен 35-годишен мъж. </i><br><br>
------------------------<br>
Васил Кънчов;Избрани произведения;1970;<br>
<i>е твърде добре запазено от чиновнишките произволи. Но за зла чест повечето се случва в Македония, че в едно село има двама-трима чорбаджии лихвоимци, които, съюзни с властите и спахиите, правят големи злоупотребления и несправедливости. Аз имах случай един-два пъти да видя, когато коджабашията и аазите в Банско <b>разглеждаха</b> селски недоразумения и мене се чини, че работата тук се гледаше много по-хубаво, отколкото при кадията в Мехомия. Щастие за Банско е, гдето лихварство няма. </i><br><br>
------------------------<br>
Стамат Апостолов;Тракия, изконна българска земя, напоена с кръвта на предците ни;2002;<br>
<i>Така формирането на българската държава и обособяването на българската национална общност трябва да се <b>разглежда</b> като исторически факт на превратности и събития, когато българи смесват кръвта си с кръвта на местното население от траки и</i><br><br>
------------------------<br>
Стамат Апостолов;Тракия, изконна българска земя, напоена с кръвта на предците ни;2002;<br>
<i>Следователно тракийците, както и останалите етнически, езикови, религиозни и други групи в България, трябва да се <b>разглеждат</b> като част от българската нация.</i><br><br>
------------------------<br>
Стамат Апостолов;За свободата на Тракия;2002;<br>
<i>От проучвателската работа на Стоян Шивачев в областта на родинознанието, особено внимание заслужава трудът му, озаглавен: "Тракия"-историкогеографско (топогеографско)-етнографско, статистическо и пр. описание и сведения. В него (в рамките на 1600 ръкописни страници) се <b>разглежда</b> обширната област Тракия с граници: на изток-Черноморския бряг, на север-Стара планина, на запад-Рила и на юг-Мраморно море. За изготвянето на този обемист труд, авторът работи около две десетилетия, използвайки исторически източници и най-вече работа на терена, насърчаван от проф. К. Иречек.</i><br><br>
------------------------<br>
Стойо Чочоолу;Боят настана. Случки из моя живот. Литературно пресъздаване от Петър Христов;1971;<br>
<i>Свикахме митинг. Войниците и миньорите, а също и техните жени и деца, надошли от жилищните бараки, ни <b>разглеждаха</b> любопитно. Те вече не скриваха възхищението си от смелите народни въстаници.</i><br><br>
------------------------<br>
Дончо Цончев;Празник без подарък;1983;<br>
<i>Малка лятна кухня на нивото на терена, до нея стая на едно стъпало — Иван Делчев стои разкрачен под двуметровия щурц, в средата на отвора, и дълго наблюдава започнатото в десния ъгъл огнище. Рисувал го е сто пъти. Разглеждал е френски и италиански списания много години. Комбинирал е и е пригаждал вековния опит на отдавна умрели майстори към онова, което живее е собствената му глъбина.</i><br><br>
------------------------<br>
Добри Жотев;Езически разкази;1993;<br>
<i><i>Най-после дядо заслиза и полека-лека се скри от <b>погледа</b> ни. Преместихме се на рида - оттам щяхме да го зърнем, когато мине през отсрещната махала. И той се показа. Вървеше бавно и <b>разглеждаше</b>, като да не го е имало години. Дойде до селската чешма, наведе се под чучура й, остави го да струи върху главата му, плискаше лицето си и с шепи пиеше вода. </i></i><br><br>
------------------------<br>
Добри Жотев;Езически разкази;1993;<br>
<i>Последният подарък беше за деда Митрия - кутия цигари "Томасян". По този случай трябваше да доведа стареца. Той дълго <b>разглежда</b> хубаво изписаната кутия, запали цигара и рече: </i><br><br>
------------------------<br>
Емилиян Станев;Избрани произведения;1977;<br>
<i>     Обземаше го желание да вие, той клякаше в снега и тревожно <b>разглеждаше</b> безкрайната синкава равнина, над която се спусна вечерният здрач. Искаше му се да се върне и да остави своите другари, ала самотността го плашеше. Той ту ги настигаше, ту отново изоставаше зад тях и някак учудено ги проследяваше с бистрия си поглед, докато се загубиха из широк, обрасъл с гъста гора дол, от който започваше планината. После ги догони безшумно като самата си сянка, която се влачеше край него по снега.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Данаилов;Убийството на Моцарт;1982;<br>
<i>Аз си играя в леглото с босия си крак, <b>разглеждам</b> пръстите си, те са любопитно зрелище. В това време чувам, че мама идва. Светкавично се завивам и се правя на заспал. Тя обикновено познава, че не спя, но аз за всеки случай си стискам очите. Знам, че тя се ядосва, когато не спя. Защо? Все едно, ядосва се. Ядосва се, когато не си изпивам млекото и го изливам в мивката. Пускам водата отгоре да тече, за да не остане бяло и някой каймак да не се закачи на решетката на канала и да развали цялата работа. След това вече много трудно може да се разбере изпил ли съм го, или не.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Райчев;Грях;2003;<br>
<i>И пак вървят. Баща му е отпред със своето черно расо и калимявка, майка му при него, пременена в празнични премени, а в ръцете му лежи скъпа вещ — току-що купен нов чадър, с костена дръжка. Той стиска здраво в ръцете си дръжката, <b>разглежда</b> чадъра и пита:</i><br><br>
------------------------<br>
Константин Константинов;Разкази и пътеписи;1980;<br>
<i>          - Е, утре, като се наспят, ще ги водите да <b>разглеждат</b> Софията, а? - рече мъжът и се усмихна благо на децата. </i><br><br>
------------------------<br>
Светослав Минков;Избрани произведения;1955;<br>
<i>При тия думи, пълни с горчива истина, всички близки и далечни сродници на моята честита американска леля поклащахме мълчаливо глави и почвахме да <b>разглеждаме</b> портрета й, който ни се усмихваше презрително като на хотентоти от една рамчица с дребни охлювчета по ръбовете, Когато тоя почти фантастичен образ минеше през всички ръце и заемеше старото си място върху покривката на малката масичка, ние ставахме от канапетата, обувахме с въздишка галошите си и се пръсвахме на различни страни,. като отнасяхме със себе си тягостното чувство, че сме присъствували на някакво погребение.</i><br><br>
------------------------<br>
Светослав Минков;Избрани произведения;1955;<br>
<i>43 След малко около стандартния човек се събраха всички чиновници от митницата. Един късичък оценител, с разкопчана куртка и алуминиев медал върху верижката на часовника си, надникна в ковчега, изкашля се многозначително и започна да <b>разглежда</b> с особено внимание автомата. После той дигна ръцете му и върху желязната броня на робота блеснаха три копчета: жълто, синьо и червено. Оценителят натисна неуверено червеното копче и в същия миг в просторното митническо помещение, задръстено с денкове, сандъци и пакети, се разнесе зловещо бръмчене като от адска машина.</i><br><br>
------------------------<br>
Тодор Влайков;Избрани творби;1978;<br>
<i><i>Той се запря малко настрана и зе да <b>гледа</b> най-напред токо-тъй, без ищах, на хорото и на света. После неволно някак, без да ще, той се приближи и зе да изглежда кои играят и кой как играе. По-после зафана по-внимателно да <b>гледа</b> и да <b>разглежда</b> из хорото и да търси нящо. Ала любопитството му се не задоволи: той не намери, каквото търсеше. </i></i><br><br>
------------------------<br>
Владимир Свинтила;Писма от атинските музеи;1996;<br>
<i>Драматургията ще <b>разглежда</b> почти изключително въпросите за престъплението, обвинението и наказанието - но всичко това в психологически и изповеден план. В съвкупността на тези норми човекът ще се яви в последна сметка като "обвиняем" - "Едип цар" на Софокъл. Обвинението ще остане валидно, съществено и когато няма умисъл и съзнание за сторената грешка. И в този аспект обвиненият човек ни се явява като "невинно страдащ" и като "трагичен герой". На фона на своите морални терзания, той ще се опита все пак да се защити или да твърди, че въпреки всичко неговото съществуване има "висш смисъл".</i><br><br>
------------------------<br>
Владимир Свинтила;Писма от атинските музеи;1996;<br>
<i>В музея са изложени няколко фрагмента от великолепен саркофаг от Константиновата епоха, но тъй като са единствени, те не будят ентусиазъм. Аз ги <b>разглеждам</b> с удоволствие - едро очленени орелефи с "характерни глави", типични лица, късноантичното общество, представено в цялото му богатство от типове.</i><br><br>
------------------------<br>
Йордан Вълчев;На педал;1978;<br>
<i>Полковникът седеше на най-просторния балкон пред маса с бяла покривка и дълбоко замислен и тъжен, <b>разглеждаше</b> голям кожен албум с репродукции от унгарски художници. По едно време погледна часовника и без да обърне глава и поглед към нас, подвикна:</i><br><br>
------------------------<br>
Йордан Вълчев;На педал;1978;<br>
<i>Станах ядосан. Пак отивам на прозореца. Разглеждам другите двама. Шведецът е с рижа брада. Излегнал се на лакът, дъвче нещо, преживя. Инак спокоен. Българинът е възрастен човек. Може би на четирийсет години. Седнал по турски, сложил лакът на коляно, подпира главата си — седи, не мърда.</i><br><br>
------------------------<br>
Йордан Вълчев;На педал;1978;<br>
<i>Грабнах командировъчното удостоверение и започнах да си спомням цялата поредица от официални писма, в които се <b>разглеждаше</b> въпросът за импрегнирането на нашите траверси, някои от които бяха дълги над пет метра. От моите папки извадих и си отбелязах номерата на всички писма, които сме пращали, с които са ни отговаряли, с които Крум Велков.</i><br><br>
------------------------<br>
Йордан Вълчев;На педал;1978;<br>
<i>Слава богу — ще слезе най-после. Но тя не слиза. Обесва се на прозореца, само краката й остават вътре и с ръцете си плава над перона и <b>разглежда</b> насам,, <b>разглежда</b> натам.</i><br><br>
------------------------<br>
Богомил Райнов;Тайното учение;1991;<br>
<i>"Какво ще излезе" стана ясно едва две години по-късно, през 1877, когато трудът бива завършен. "Разбулената Изида", това са четири големи тома, надхвърлящи 1600 страници, в които авторката <b>разглежда</b> най-сложните проблеми на човека и света, като полемизира с редица съвременни концепции и използва в мотивировките си огромен брой философски и научни произведения, публикувани на различни древни и нови езици.</i><br><br>
------------------------<br>
Богомил Райнов;Тайното учение;1991;<br>
<i>"Сега за механическото писмо. Това също се <b>разглежда</b> като известна степен на обсебване, защото при автоматическото писмо обикновено се оказва въздействие отвън на физическия център на ръката и даже на мозъка и затова то е твърде вредно... Самата аз никога не съм писала автоматически."</i><br><br>
------------------------<br>
Богомил Райнов;Тайното учение;1991;<br>
<i>като космогония, доколкото <b>разглежда</b> въпросите за същността на Вселената, за нейното възникване, еволюция и строеж;</i><br><br>
------------------------<br>
Богомил Райнов;Тайното учение;1991;<br>
<i>Учението наистина не е Хатха-йога. Обаче то не е и философия, космогония, религия или етична школа. То обхваща основните проблеми на тия сфери, както и на редица други, но за да стигне до точния отговор - ги <b>разглежда</b> в сложните им и многообразни връзки, като ги издига до един органичен синтез, който трудно би могъл да бъде обозначен с името на коя и да е отделна наука.</i><br><br>
------------------------<br>
Богомил Райнов;Тайното учение;1991;<br>
<i>"Живата Етика - казва Учителят - <b>разглежда</b> всички понятия, които са Основи на живота... Огнените закони ще дадат на духа разбиране за Йерархията... Не са нужни всякакви уверения в преданост... не са нужни почитания на Властите-ля там, където няма разбиране на Живата Етика. В Тънкия свят не ще избягаш от преживяванията си. Също както собствената светлина осветява туй, което те заобикаля, така и собствената тъмнина помрачава цялото пространство. По пътя към Огнения свят трябва да се замислим за страшните последствия, ако Живата Етика не бъде приложена в живота."</i><br><br>
------------------------<br>
Богомил Райнов;Тайното учение;1991;<br>
<i>Голям брой хора са склонни да разглеждат едно Учение по същия начин, по който биха <b>разглеждали</b> една витрина за конфекция. Всичко ново ги интригува, докато всичко повече или по-малко познато им досажда и те дори не си дават сметка, че в ущърб на здравия разум, подменят критерия за стойност с критерия за ефектност или модност.</i><br><br>
------------------------<br>
Богомил Райнов;Тайното учение;1991;<br>
<i><i>Голям брой хора са склонни да <b>разглеждат</b> едно Учение по същия начин, по който биха <b>разглеждали</b> една витрина за конфекция. Всичко ново ги интригува, докато всичко повече или по-малко познато им досажда и те дори не си дават сметка, че в ущърб на здравия разум, подменят критерия за стойност с критерия за ефектност или модност.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Богомил Райнов;Тайното учение;1991;<br>
<i>Ние можем да говорим само за дух или само за материя съвсем условно, с оглед на това, че <b>разглеждаме</b> Единното било откъм едната, било откъм другата му страна. В реалността обаче тези две страни са неделими, защото духът може да се проявява само в материята, а материята може да добие форма, т. е. изява само чрез движението на духа.</i><br><br>
------------------------<br>
Богомил Райнов;Тайното учение;1991;<br>
<i>Не само в книгата, многозначително озаглавена "Община", а и на редица други места Учителят ни разкрива значението на сътрудничеството. Идеята за общината обаче не следва да се <b>разглежда</b> като проект за създаване на селища от съмишленици, по примера на различните секти. Адептьт няма предвид елементарните форми на общежитие, превръщащи се с течение на времето по-скоро в принуда, отколкото в благоприятна обстановка. И Общината, за която става дума, е духовна община, а не физическо местожителство. Елена Рьорих пише:</i><br><br>
------------------------<br>
Деян Енев;Четиво за нощен влак;1987;<br>
<i>         Вечерта беше нормална, софийска - много хора, по-малко коли. Милиционерът скоро установи, че онзи човек е твърде лесен обект. Той често спираше и <b>разглеждаше</b> с голям интерес ту тази сграда, ту онази; често поспираше пред витрините; обръщаше се и дълго гледаше подир хората - и между другото особено подир жените. Погледът му обаче си оставаше съсредоточен и тъжен. И чудно, чувството на срам у милиционера растеше. </i><br><br>
------------------------<br>
Георги Караславов;Татул;1964;<br>
<i>— Можеш да тровиш снаха си — изсъска Арнаутката. Гостите се престориха, че не са чули нищо, но се спогледаха хитро. Старата не трепна. Тя мляскаше наведена и само навремени се стряскаше от нещо, дигаше глава и се <b>разглеждаше</b> като събудена от тежък сън.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Караславов;Татул;1964;<br>
<i>Кречеталото! Така го кръстиха изведнъж и тъй си остана, като че с това име беше се родил. Той беше гуляйджия и веселяк, ходеше по именни дни у богатите селяни, тътреше се по всички сватби и когато го калесваха, и когато не го калесваха, — дори се яви и на някои кръщенки, ей тъй, заедно с щастливите родители, след отпуск на църква, без да го бяха канили. Там той хвалеше народните обичаи, ядеше и пиеше, докато падне и заспи. На сутринта се събуждаше добродушно учуден, търкаше очи и се <b>разглеждаше</b> в непознатата стая.</i><br><br>
------------------------<br>
Иван Динков;Моминството на войниците;1983;<br>
<i>Най-после науката влезе в България. Върху синята й мантия имаше златна елипса, а в тая златна елипса седеше и най-внимателно <b>разглеждаше</b> някакво малко шимпанзе престарелият Дарвин. Мъдрият англичанин сякаш беше едноутробен брат на рилския отшелник Иван Рилски: имаше широко и набожно лице, както и един особен пламък под веждите си. </i><br><br>
------------------------<br>
Иван Динков;Моминството на войниците;1983;<br>
<i>- Хайде бе, Стефане! - обади се и Георги Рашов. - Като излезем от виелицата, тогава ще се <b>разглеждаме</b> внимателно! </i><br><br>
------------------------<br>
Сборник народни умотворения. Том 9;1893;<br>
<i>Грамотите, за които казахме, че са внесени в каталога, са, с малки исключения, все молдавски. Те се паз?т в особен стъклен долап и се отличават с добре запазени восъчени печати, виснали на копринени гайтани. От тези грамоти, всички писани на пергамент, <b>разглеждахме</b> размесом около тридесет, и почти всички от тех се указаха молдавски, а по език малоруски. От тех копирахме две молдавски и една влашка:</i><br><br>
------------------------<br>
Сборник народни умотворения. Том 9;1893;<br>
<i>От ракописите, които са записани като бивша принадлежност на Иван Делеану, <b>разглеждахме</b> един твърде хубав паметник (№ 293), съдържещи познатата повест за Варлаама и Іоасафа в руска рецензия с влашки превод, който паралелно с славянския текст заема половината от всека страница. Влашкият превод е направен в 1649 год., както се вижда от забележката на първия листъ:</i><br><br>
------------------------<br>
Сборник народни умотворения. Том 9;1893;<br>
<i>1. От черковно-историческа страна тази кореспонденция и у нас е вече изследвана и тълкувана. Българската унилтска пропаганда в борбата по черковния въпрос се е погрижила да опознае българските читатели с съдържанието на по-главните папски и царски писма от тая кореспонденция (вж. Българ. Книжици 1885. 2.; вж. и в Месецослов за 1S59 год., гдето са преведени писмата на български от Хр. Д. Ваклидова). Раковски още считал тия писма за измислици. (О Асеню. 76—92). — Подробно и научно <b>разглежда</b> тая кореспонденция от казаната ? страна Дринов в Истор. на бълг. Черква 68—80,</i><br><br>
------------------------<br>
Сборник народни умотворения. Том 9;1893;<br>
<i>1. Мелхиседек казва (Revista II. 48), че причината, поради която Цамблак и неговият наследник Теоктист са писали славянски, била тази, че в ония времена у Власите още не били развити национални чувства, а от друга страна Ромъните, като били приели славянската черква и дълго време братски живели с Българите, вервали, че писменният език, както и езикът на техната черква, требва да остане славянски. Съдържанието на Мелхиседековата статия подробно <b>разглежда</b> П. Сырку в Жур. Мин. Нар. Просв. 1884. Ноемвр. „Новый взгляд на жизн и деятелност Гр. Цамблака."</i><br><br>
------------------------<br>
Сборник народни умотворения. Том 9;1893;<br>
<i>Ето таково е могло да баде горе долу състоянието на именното склонение в XIV. столетие, което считаме за свършък на средно-българския период. Другите склонения не взехме в внимание, понеже е познато из историята на всички славянски езици, че историческото развитие е вървело все към туй, да сведе всички склонения според родовата категория под о- и а-склонение. Нема съмнение, че и в бълг. език е било така, та като <b>разглеждаме</b> състоянието на тия две най-главни склонения, можем да кажем, че то представя изобщо именното склонение.</i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Гечев;Голготата на Варава;1999;<br>
<i>Когато настъпи времето да се <b>разглежда</b> неговото дело, предоставих ти правото на избор. Империята не отнема правото на избор. Тя само наказва неправилния.</i><br><br>
------------------------<br>
Теодора Димова;Неда и кучетата;1999;<br>
<i>Той тръшва вратата след себе си. Тя пали цигара, отправя се към огледалото. Движенията й стават отново сковани и механични, такива каквито бяха в епизода с писмото от Игнат. Като че ли на път за огледалото е готова да сложи край на живота си. Съблича се или не се съблича. Започва да <b>разглежда</b> лицето и тялото си. Разглежда ги със все по-голямо изумление... то постепенно отстъпва място на възхищение... на възторг. Като че ли изпълнява някаквъ особен танц със собствения си образ. Без музика.</i><br><br>
------------------------<br>
Теодора Димова;Неда и кучетата;1999;<br>
<i>Зара вади от найлонов плик няколко пуловареа, слага ги върху канапето, <b>разглежда</b> ги. После вади и списание, <b>разглежда</b> ту пуловерите, ту моделите им в списанието. Неда е стигнала с палцала до краката й, - внимателно бърше около тях. Зара очевидно се изнервя от това, неда не го забелязва.</i><br><br>
------------------------<br>
Теодора Димова;Пиеси;2006;<br>
<i>През цялото време докато се извинява, Ани всъщност ще <b>разглежда</b>, прелиства, слага в куфарчето си и изважда оттам някакви папки, листа, документи. </i><br><br>
------------------------<br>
Ангел Грънчаров;Преследване на времето;2000;<br>
<i>"Около" времето се "завъртяха" теми и въпроси, които обаче съвсем не са тръгване по страничен и обиколен път: питането за човешкото съществуване "във" времето необходимо предполага едно разширяване, което е предпоставка за концентрирането ни именно във фокуса на времевата проблематика. И ако до времето се свежда всичко останало - по някакъв начин - то това именно означава, че нямаме право да го <b>разглеждаме</b> единствено само по себе си, откъснато от всичко свързано с него, съдържащо се в него. </i><br><br>
------------------------<br>
Ангел Грънчаров;Преследване на времето;2000;<br>
<i>и от тази гледна точка ни се налага да <b>разглеждаме</b> и разбираме вината. Но има и нещо друго, което трябва да имаме като предпоставка:</i><br><br>
------------------------<br>
Никола Николов;Четиридесетте безотговорни дни 1944;1995;<br>
<i><i>В портала влязоха два стари джипа, от които излязоха цивилни хора, въоръжени с шмайзери. Всичките осем души имаха на левите си ръце средно широки червени ленти. Около новодошлите се събра голяма група войници, които ги <b>разглеждаха</b> недружелюбно. Някои от гостите се опита да се ръкува с тях, но те отбягваха това. Кръгът се разшири, оредя и изчезна съвсем. Войниците се прибраха в помещенията и <b>гледаха</b> през прозорците.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Никола Николов;Четиридесетте безотговорни дни 1944;1995;<br>
<i>Подполковникът затвори вратата и седна на един тапициран стол близо до голямото дъбово бюро, полирано в тъмнокафяво. Без покана „адютантът" се настани в коженото кресло, като започна любопитно да <b>разглежда</b> кожата, после въртеше глава встрани и оглеждаше всичко, което за него беше непознато и ново. Стените на кабинета бяха изографисани с едра шарка от метличини и той започна да ги <b>разглежда</b> отблизо, като ги триеше с пръсти, за да провери качеството на боята.</i><br><br>
------------------------<br>
Никола Николов;Четиридесетте безотговорни дни 1944;1995;<br>
<i>-	Като <b>разглеждам</b> противонародната дейност на капитан Димитров, аз я свързвам с тази на Орленкин, защото той е арестувал свидетеля Б.Д. и е станал причина за разкриване на конспирация, която е подпомагала нелегалната дейност на партията.</i><br><br>
------------------------<br>
Никола Николов;Четиридесетте безотговорни дни 1944;1995;<br>
<i>Дванадесетгодишното момче триеше страните си в лицето на брат си, <b>разглеждаше</b> го любопитно, пипаше с пръсти студените халки на дебелата верига, стискаше студените ръце на брат си, целуваше ги и запита:</i><br><br>
------------------------<br>
Никола Николов;Новият ред;1993;<br>
<i>Световният ред е основан на Хегеловата теория-диалектическия материализъм, който <b>разглежда</b> света като една сила и като една реалност. Той отрича да има други сили и всякакъв друг реализъм. Тази теория приема принципа на теза, антитеза и синтеза, която произтича, когато първите две, тезата и антитезата, са хвърлени една срещу друга за получаване на един предопределен резултат.</i><br><br>
------------------------<br>
Никола Николов;Светът под микроскоп;1997;<br>
<i>Юдаизмът буквално се обосновава на терор и страх (това <b>разглеждам</b> към края на тази книга). Чужденците (тези, които не са евреи) винаги са били за тях "незначителни чужденци". Днешните евреи не могат и да мислят по друг начин, след като са го наследили от 25 столетия.</i><br><br>
------------------------<br>
Никола Николов;Светът под микроскоп;1997;<br>
<i>Мисля, че за никакъв друг документ не са изразходвани толкова енергия и средства, както за забраната и спирането на този (Протоколите на ционистките мъдреци). Като че ли светът няма право да <b>разглежда</b> въпросите, засягащи еврейството, така както <b>разглежда</b> всички останали.</i><br><br>
------------------------<br>
Никола Николов;Светът под микроскоп;1997;<br>
<i>На тази конференция се <b>разглежда</b> и еврейският въпрос. Рузвелт заявява открито на Сталин, че е ционист и го пита дали и той не е от тях. Сталин отговаря, че е бил такъв, но разбрал, че това е един много сложен и труден въпрос.</i><br><br>
------------------------<br>
Никола Николов;Светът под микроскоп;1997;<br>
<i>се <b>разглежда</b>. Самите евреи ще пожелаят да разберат кои са те и какъв е техният произход (така, както самият аз се интересувам от моя). Някой ден тази тема отново ще се <b>разглежда</b> съвсем свободно и мисля, че настоящата книга ще бъде уместна.</i><br><br>
------------------------<br>
Ефрем Каранов;Роден съм българин. Избрани съчинения и документи;1991;<br>
<i>Между това дворът се напълни от ученици, излезнали в междучасие; те ни <b>разглеждаха</b> с голямо любопитство, а някои ни питаха откъде сме. Като им казахме, че сме от Кратово, те се чудеха къде е това Кратово. А като ги подсетихме, че за Кратово се минава през Солун, един по-голям каза; “Трябва да са или гърчета, или арнаутчета.” </i><br><br>
------------------------<br>
Никола Иванов;Подреждане на балната зала;2008;<br>
<i>Повод за този текст са две статии на Пламен Дойнов в "Литературен вестник" (бр. 15, 18-24.04.2007 г.): "За езиковото поведение" и "Стратегии на отсъствието през 90-те години на ХХ век: Л. Левчев". В тях авторът повдига и <b>разглежда</b> важни литературни въпроси, пряко свързани с литературните манипулации на българските читатели от наши поети, писатели и литератори, които се отличават с неморално поведение, което винаги е противопоказно на най-талантливите. Общоизвестна и често цитирана е мисълта на Атанас Далчев: "Талантът е по-често явление от характера."</i><br><br>
------------------------<br>
Бойко Пенчев;Слизане в Египет;2000;<br>
<i>Лизимах има голяма и мокра уста, подпухнали очи; върви меко. Страхува се от лошо време и ненадейна смърт. Пие отвара от лястовичи крачета за очебол, звъника за отекъл мъдрец, бъркано мляко за живеница, въртикъщник за лошо сърце, пирен за запек, вратига за дрисък. Спи малко, повече денем. Сутрин <b>разглежда</b> извержението си доволно внимателно. Живее с жена си и майка си. Лизимах е девятка спатия. </i><br><br>
------------------------<br>
Марко Семов;Съседи... и не само;2004;<br>
<i>             Та през цялото това време на нашите обиколки и престои в тази тракийска част на Турция, ние всъщност видяхме само двама от новите пришълци — единия от 1998 година — висок, здрав мъж от Търговище с момченцето си. Той ме позна и дълго ме <b>разглежда</b> аз ли съм не съм ли, и онзи, Русенеца — дето така храбро си беше пийнал и като ни намери в деня на годежа, не се отлепи от нас… Него видимо го друсаше носталгията…</i><br><br>
------------------------<br>
Александър Шпатов;Разкази под линия;2008;<br>
<i>        Майка му почуква на вратата и му подава телефона точно когато той с интерес <b>разглежда</b> съдържанието на сакото си: </i><br><br>
------------------------<br>
Георги Марков;Портретът на моя двойник;1996;<br>
<i>Философа взе кръста и влезе в хола, като го <b>разглеждаше</b>. Той погледна Учителя по рисуване, после отново кръста и каза без всякаква ирония:</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Марков;Портретът на моя двойник;1996;<br>
<i>Философа невъзмутимо седна срещу Учителя, като продължаваше да <b>разглежда</b> кръста и гласно да размишлява:</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Марков;Портретът на моя двойник;1996;<br>
<i>След последния разговор между двамата на Учителя по рисуване му беше неприятно да разговаря с Доктора. Философа продължаваше да <b>разглежда</b> дървения кръст.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Марков;Портретът на моя двойник;1996;<br>
<i>— Тогава дайте ми малко вода… — помоли тя, погледът й се приближи и вече любопитно го <b>разглеждаше</b>. Лъскавите ревери на смокинга му й направиха впечатление.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Марков;Портретът на моя двойник;1996;<br>
<i>Жена му се прибра скоро след него. Както винаги беше уморена, с чувство на неприязън към всичко. Той я гледаше, докато се съблича. Вършеше това с явна досада, после отиде в кухнята, той чу да щракат ключовете на електрическата печка, после стана тихо, знаеше, че тя се е загледала в огледалото над мивката, <b>разглежда</b> лицето си с онзи нищо неказващ, болен поглед, и се питаше дали и тя разбира всичко, както той го разбира.</i><br><br>
------------------------<br>
Леа Коен;Кратката вечност на Алма М.;1997;<br>
<i>    Алма седи на каменния перваз на шуртящата чешма и внимателно <b>разглежда</b> кървящото си коляно. Опитва се да го увие с живовляк, който расте наблизо, чувала е, че е лековит. Нели и Анри са изчезнали някъде зад храстите. </i><br><br>
------------------------<br>
Велимир Петров;Разчоплени сантименти и други разкази;2001;<br>
<i>     Като се залежа, лампата й светеше до зори — четеше или си <b>разглеждаше</b> снимките. Ако сме вечеряли другаде, колкото и късно да беше, се отбивах в стаята й, да си поприказваме.</i><br><br>
------------------------<br>
Велимир Петров;Разчоплени сантименти и други разкази;2001;<br>
<i>     Оказа се — имало Резон и то Голям! Избрахме Новия Папа, докато <b>разглеждахме</b> стачката на боклукчиите-гондолиери във Венеция. Имаше за разглеждане.</i><br><br>
------------------------<br>
Юлиана Златкова;Мъже за епизоди;2006;<br>
<i>Докато й диктуваше, Боян от време на време спираше, за да обмисли някоя и друга дума и тъй като нямаше какво друго да прави през това време, тя скришом го <b>разглеждаше</b>. Дорчето разправяше, че вече е навършил четиридесет и две, но той изглеждаше на не повече от трийсет. Много беше готин, само че около него се въртяха няколко от най-засуканите колежки, така че Силвето поначало не смееше и да припари до него.</i><br><br>
------------------------<br>
Маргарит Абаджиев;Фениксът;1998;<br>
<i>В следващите дни прекарвах известно време с "Фениксът". Влюбих се в релефа. Разглеждах снимката от най-различни ъгли и разстояния, опитвах се да зърна нещо през растера на фотографията.</i><br><br>
------------------------<br>
Маргарит Абаджиев;Фениксът;1998;<br>
<i>Четях книги за различни художници и <b>разглеждах</b> стотици репродукции. Анализирах отделни пози, мимика, положение на тялото и главата, гънки от дрехи или просто тъкани, а където дрехите липсваха се любувах на прекрасните тела. Очите ми привикваха с човешките пропорции, със скелета и мускулатурата, с лицето.</i><br><br>
------------------------<br>
Маргарит Абаджиев;Фениксът;1998;<br>
<i>Пушех и <b>разглеждах</b> релефа. Първо исках да изобразя крилата, ала се отказах. Те бяха за накрая. Или торса? Младото жизнено и монолитно тяло. И то можеше да почака. Започнах с главата, тя изискваше строго внимание и неизчерпаемо търпение. Тъкмо главата щеше да ме научи как да извая мечтата си.</i><br><br>
------------------------<br>
Маргарит Абаджиев;Фениксът;1998;<br>
<i>Откакто живеехме заедно няколко пъти тайно <b>разглеждах</b> "Фениксът". Събрах рисунката и книгата в една папка. Издебвах отсъствието й, изваждах съкровището си и плъзвах поглед по мраморния мъж-птица.</i><br><br>
------------------------<br>
Маргарит Абаджиев;Фениксът;1998;<br>
<i>Дните се влачеха, уморени досадници. Правех продължителни разходки, движех се в съвсем непознати квартали. Разглеждах малкото останали стари къщи, тук-там откривах орнамент или част от украса, които ми харесваха. Не обръщах внимание на останалите, не ме вълнуваха. Преминавах покрай тях като призрак. И двете страни изглеждахме доволни от положението.</i><br><br>
------------------------<br>
Маргарит Абаджиев;Фениксът;1998;<br>
<i>Дойде до плета и взе да ме <b>разглежда</b>. Аз разглеждах нея. Косата й под забрадката белееше, сплетена на дебела плитка, каквато сигурно беше носила още като мома. Лицето й бе широко и открито, загоряло. От бръчките напомняше напукана земя. Имаше приятна и дружелюбна усмивка.</i><br><br>
------------------------<br>
Маргарит Абаджиев;Фениксът;1998;<br>
<i><i>Дойде до плета и взе да ме <b>разглежда</b>. Аз <b>разглеждах</b> нея. Косата й под забрадката белееше, сплетена на дебела плитка, каквато сигурно беше носила още като мома. Лицето й бе широко и открито, загоряло. От бръчките напомняше напукана земя. Имаше приятна и дружелюбна усмивка.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Маргарит Абаджиев;Любовта на художника;<br>
<i>Напипах одеалото и в желанието си да извадя само него, неволно измъкнах почти цялото съдържание на шкафа. Какво ли нямаше - албуми с репродукции, анатомични атласи, книги по дизайн, пожълтели списания за архитектура, модни журнали, календари с изгледи от разни градове, дори и една старинна австрийска енциклопедия по хералдика. Аз така се улисах да <b>разглеждам</b> находките си, че съвсем забравих да измета и подредя.</i><br><br>
------------------------<br>
Маргарит Абаджиев;Любовта на художника;<br>
<i>Върнах се оттатък, където Доли хъркаше и скърцаше, сякаш зъбните й колела мелеха костенурки, а охтичавият компресор бучеше досущ бурия. Шефът ми и един претенциозен клиент стояха до нея и <b>разглеждаха</b> някакво гланцирано списание.</i><br><br>
------------------------<br>
Маргарит Абаджиев;Любовта на художника;<br>
<i>Прегърнахме се здраво, едва в този миг проумях колко ми е липсвал. Тъгувах за него, отсъствието му издълба празнина, която зееше през тези няколко месеца. Разглеждах го със зорък поглед, опитвах се да отгатна колкото се може повече от разпиляното време.</i><br><br>
------------------------<br>
Маргарит Абаджиев;Любовта на художника;<br>
<i>Поредицата тъмнозелени картини заемаше централния пасаж на изложбата. Разглеждах ги с мъничко тъга, любовта им ме караше да се чувствам нещастен. Явор се беше разгърнал напълно, цикълът "Нощта на изумруда" наброяваше близо двадесет платна. Тези маслени краски бяха като поема, двадесетина живописни сонета.</i><br><br>
------------------------<br>
Маргарит Абаджиев;Любовта на художника;<br>
<i>Почти бях изчистил паметта си от целия баласт, когато той отново позвъни на вратата в края на септември. Тъкмо <b>разглеждахме</b> със сестра ми и Мадлена снимките от Варвара, когато се звънна. Наталия отиде да отвори. Подир нея в хола влязоха Явор и някакво непознато момиче.</i><br><br>
------------------------<br>
Александър Андреев;Нови степени на свободата;1999;<br>
<i><i>- Какво ме <b>разглеждаш</b>, бял човек? - неочаквано се ядосва африканецът, уловил <b>погледа</b> на Евгени. - Вие всички тук сте скапани, импотентни расисти! В моята страна нито едно момиче няма да ви погледне!</i></i><br><br>
------------------------<br>
Александър Андреев;Нови степени на свободата;1999;<br>
<i>- Впрочем, нашето ново споразумение не понижава ни най-малко интереса ми към вашите вина. - Де Вилде <b>разглеждаше</b> чашата си срещу последните лъчи на залязващото слънце. - Дори напротив. Смятам да откупя една значителна част от партидите на първите два кораба, които ще превозват стоката. За нея се договорихме, тъй че сега очаквам вашите оферти за различните марки вина.</i><br><br>
------------------------<br>
Атанас Сейков;Япония в моя живот;2001;<br>
<i>Съвпадението на темите се оказа вълнуваща изненада и за Мацунага сан, която той прие по-сдържано поради своя нрав, но очите му светнаха. Японецът <b>разглеждаше</b> страниците на моя труд с такова любопитство, така се беше надвесил над ръкописа, сякаш се канеше да влезе в него. </i><br><br>
------------------------<br>
Атанас Сейков;Япония в моя живот;2001;<br>
<i><i>Историята на Япония? Да. Но японската история е нещо друго. Имам нахвърляни бележки в тази област. "Историческото" в тях беше странно явление в главата на. скитник, преминало... и през порите на обувките му. Разглеждах страна и народ, и от обувките на хората... за да почна своята история. Откъдето и да тръгнеш би могъл да стигнеш донякъде. Голяма полза е да <b>разгледаш</b> как е обуто населението на една империя. Мъдрост говори, че лицето е огледало на човешката душа. Но моето виждане не издържа дълго на стари истини. </i></i><br><br>
------------------------<br>
Атанас Сейков;Япония в моя живот;2001;<br>
<i>Изолиран и беден е бил народът. Ако трябва да се <b>разглежда</b> японската история на части за улеснение, голям и добър период ще се падне на епохата Мейджи. Тогава широко се отварят вратите на страната за външната цивилизация. Провеждат се реформи. Японецът, като каже: "Мейджи! ", мед му капе от устата. Бих разделил японската история на четири големи периода, колкото е броят на големите острови на тази островна страна: епохата Хейан - златния век на Япония, епохата на династията Токугава, епохата Мейджи и съвременна Япония. </i><br><br>
------------------------<br>
Атанас Сейков;Япония в моя живот;2001;<br>
<i>Двамата с жената си тръгнахме. Вървим по тротоара. Тя върти покупката в ръцете си, <b>разглежда</b> я. Включва, изключва... </i><br><br>
------------------------<br>
Атанас Сейков;Япония в моя живот;2001;<br>
<i>Проявих филмите, които носех със себе си от Япония, докато няколко мои познати пристигнаха у дома си с напълно осветени ленти. Направих си цветни снимки за спомен. И снимката с дворцовата обстановка. Приятели я <b>разглеждаха</b> с интерес и ме питаха: "Тук къде си?" "Тука ли? - отговарях сериозно. - Това беше важен момент в двореца на Императора, докато чаках да ме приеме. "</i><br><br>
------------------------<br>
Атанас Сейков;Япония в моя живот;2001;<br>
<i>Взирахме се в красиво боядисаните сгради по улицата срещу бара, заплесвахме се пред Националния дворец на културата в София, <b>разглеждахме</b> "100-те туристически обекта в България" и не питахме кое колко струва. Средствата според нас бяха отишли точно по предназначението си. Разходът за красотата в една държава не е отклоняване на средства. </i><br><br>
------------------------<br>
Атанас Сейков;Япония в моя живот;2001;<br>
<i>Одухотворен съд. Всеки съд, изработен от човека, отразява част от неговата душевност и чувството му за хармония. Когато <b>разглежда</b> различните предмети на керамиката, японецът не си мисли, че този съд е по-лош от онзи. По-добра или по-лоша е технологията, но не и съдът. Той съдържа светогледа и вибрациите на човека, който го е сътворил - част е от майстора си. </i><br><br>
------------------------<br>
Атанас Сейков;Япония в моя живот;2001;<br>
<i><i>И аз останах на кораба. Не се съгласих лесно. Направих го не заради водката, сельодката и хайвера. Впрочем прекарах доста весело в каютата, докато пътниците се разхождаха и <b>разглеждаха</b> заводите за часовници "Сейко". Гулях като пират. Но не можах да <b>разгледам</b> световноизвестните заводи - заради името си. </i></i><br><br>
------------------------<br>
Александър Шпатов;Бележки под линия;2005;<br>
<i>        Чакаме си значи ние с Насо на спирката, <b>разглеждаме</b> заглавията из вестниците от будката2 и по едно време идва някакъв и с възможно най-сериозния вид се обръща към нас: </i><br><br>
------------------------<br>
Александър Шпатов;Бележки под линия;2005;<br>
<i>        - Ти луд ли си, бе? - крещеше той на Шашмата. - Заради твоето глупаво каране си съсипах любимата риза. 502 лева съм дал, ей! - продължаваше Кенара, докато <b>разглеждаше</b> раздраната си блузка. </i><br><br>
------------------------<br>
Александър Шпатов;Бележки под линия;2005;<br>
<i>        Като ми махнаха конците и гипса, реших да отворя фото. Хем прехраната да си изкарвам (доста го бях закъсал с това мое наблюдаване), хем пък на воля да си <b>разглеждам</b> безбройните снимки, дето щяха да ми минават през ръцете2. Всъщност, с това се занимавам и до днес. </i><br><br>
------------------------<br>
Димитър Бежански;Търся французойка;2001;<br>
<i>- Защото една творба не може да се <b>разглежда</b> извън контекста на литературния процес! - покровителствено се усмихва бай Никифор.</i><br><br>
------------------------<br>
Деян Енев;Господи, помилуй;2004;<br>
<i>Пред огледалото дядо наистина се оживява. Тупа се по темето, присвива очи, върти главата си наляво-надясно, доколкото му позволяват шиповете и внимателно <b>разглежда</b> ушите си, чеше дълго и с наслада брадата си с пръстите на лявата, здравата ръка, а сетне се изпъчва (дядо е бивш царски офицер, кавалерист) и потегля на среща с онзи, непознатия.</i><br><br>
------------------------<br>
Деян Енев;Клането на петела;1997;<br>
<i>Докато слушаше, чертите на лицето му се отпускаха блажено. Накрая, когато отсреща затвориха, той тържествено се запъти към личния си сейф. Отвори го и извади пистолета. Бавно го разглоби, изчисти смазката и отново го сглоби. Пъхна с наслада пълнителя в дръжката. Свали предпазителя, отиде до огледалото и дълго <b>разглежда</b> очите си, сияещи като на хлапе. А сетне Витя Афганеца допря цевта до слепоочието си и стреля.</i><br><br>
------------------------<br>
Деян Енев;Клането на петела;1997;<br>
<i>Горката Августа и тази нощ не можа да мигне. Върху нощното й шкафче се търкаляха опаковки от сънотворни. Августа с един жест ги смете в чекмеджето. После стана, облече копринения халат със златния дракон на гърба, направи си кафе, изпи го с блуждаещ поглед и като се изправи пред огледалото, стоя там най-малко половин час. С омраза <b>разглеждаше</b> своето отражение. Гадните сенки под очите, луничките по шията, рядката коса с цвят на картоф.</i><br><br>
------------------------<br>
Деян Енев;Клането на петела;1997;<br>
<i>Мъжът се надигна и се премести на съседния стол. Августа го <b>разглеждаше</b> от упор. Беше на години, но изглеждаше здравеняк. Един такъв плещест като камионетка, а на всичкото отгоре със сини очи и избръснат до кръв. Чисто ченге, рече си Августа, докато с достойнство се наместваше на стола си. Не на мен тия.</i><br><br>
------------------------<br>
Деян Енев;Клането на петела;1997;<br>
<i>Сутринта той й беше сресал косата на път, беше й оплел плитката, помогна й да пренесе акордеона от товарния вагон, в който живееха до стъпалата на църквата, а сетне, като я настани, клекна пред нея и се разплака. Тя <b>разглеждаше</b> мътните му червени очи, наболата четина по бузите му, оръфаната яка на ризата, лъскавото като мушама от мръсотията палто и кимаше с глава.</i><br><br>
------------------------<br>
Деян Енев;Клането на петела;1997;<br>
<i>В това време Матю <b>разглеждаше</b> бойното знаме на поделението зад стъклото на шкафа. Разглеждаше го много внимателно. Беше изучил вече всичките му копринени гънки. Изведнъж той слезе от дървеното трупче, на което стоеше, приближи се към шкафа, отметна полите на шинела, разкопча панталоните си и започна да онанира.</i><br><br>
------------------------<br>
Димитър Кирков;Любов в ада;1994;<br>
<i>Дионисий помнеше топлината на ръката й, която тя доверчиво му бе оставила тогава, за да я води през шубраците. Като че години бяха минали - но чувството беше ново, подробностите на картините също едрееха, сякаш ги <b>разглеждаше</b> през все по-силно увеличително стъкло. Неизбежна е тая самонаслада в любовта, когато душата намира своето щастие в болката, в настойчивото преповтаряне на миналото, в спомени и мечтания.</i><br><br>
------------------------<br>
Димитър Кирков;Балкански грешник;2006;<br>
<i>Много обича човек да <b>разглежда</b> подобно насекомо, с клечица да го побутва, да си представя колко е зло и противно. Големият</i><br><br>
------------------------<br>
Димитър Кирков;Балкански грешник;2006;<br>
<i>Нервен бях от жаждата, но и сили нямахме да излезем в убийствения пек, да търсим другаде вода. И аз се лепнах да <b>разглеждам</b> стената наляво от входа.</i><br><br>
------------------------<br>
Димитър Кирков;Балкански грешник;2006;<br>
<i><i>излезе? Защото от предишния път бях разбрал, че тя живее в стаята с дървеното стълбище. На игли стоя значи и допълнително се притеснявам от хората, сякаш те знаят кого чакам и за какво се озъртам. Не издържах - станах да се разтъпча и приближих стената с географската карта, защото оттам най-добре се <b>наблюдаваше</b> цялото кафене. И уж нея <b>разглеждам</b>, а окото ми играе насам-натам. Докато Аргирис Киру не се показа с подноса. Остави той чашките при Михалис и веднага дойде при мен като да не ме изпусне.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Димитър Кирков;Балкански грешник;2006;<br>
<i>А с френския стана случайно и въобще не съм се фукал. Вървим със Зоя по кея, <b>разглеждаме</b> новодошлите кораби, минаваме и покрай един с френското знаме на мачтата. Тъкмо го разтоварват. На борда му, опрени на перилата, стоят двама моряци, зяпат. И единият викна:</i><br><br>
------------------------<br>
Димитър Шумналиев;Влюбени разкази;2002;<br>
<i>Мъжът <b>разглежда</b> пет минути и договора с "Кремиковци", и ордера, и още десетина листа: удостоверения за стандарта на стал 5, срокове за доставка, обемите на складовете на "Искър".... Отдели спецификацията за шефския съвет в понеделник и набързо подписа документите на Топалова.</i><br><br>
------------------------<br>
Дилян Вълев;Седем дни;2001;<br>
<i><i>Докато приказваше, мернах с периферното си зрение ярка женска фигура. Почувствах, че ме <b>разглежда</b>, след като отместих леко глава, я <b>видях</b> да присяда на стълбите пред стопанска постройка на десетина метра вляво от къщата.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Дилян Вълев;Седем дни;2001;<br>
<i>Ужасът започна след като седнахме. Без да продумат, двете с Емилия запрелистваха списанията на масата, които до едно бяха също посветени на шивашката индустрия. От време на време само безмълвно посочваха някой модел, кимваха и продължаваха нататък. Около петнайсет минути <b>разглеждах</b> гоблена вляво от мен. Изобразяваше три къпещи се жени с наднормено тегло в обкръжението на еленчета, райски птици и водни лилии. Ако се съдеше по позите им, явно и трите се мислеха за чудни красавици. Накрая усетих, че ще се пръсна и попитах:</i><br><br>
------------------------<br>
Дилян Вълев;Седем дни;2001;<br>
<i>Не бях <b>разглеждал</b> досега нещата от тази страна. Посочих му Юмерски, който си играеше нещо с микрофона отляво на кладата:</i><br><br>
------------------------<br>
Емил Андреев;Стъклената река;2004;<br>
<i>В храма нямаше никой. Елен постоя вътре, по-скоро, за да се охлади. Не желаеше да <b>разглежда</b> без придружител. Бе застанала почти в средата, срещу иконостаса, когато усети силна струя студен въздух, сякаш някой мина край нея. Потрепера. Обърна се рязко и като не видя нищо, реши, че е по-добре да излезе, докато страхът не я завладее съвсем. Почти тичешком пресече уличката и влезе в задния двор на баба Монка.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Андреев;България или Мафията?;1996;<br>
<i>Вездесъщите преди години квартални отговорници на милицията днес никакви не се виждат. А при развихрилата се престъпност може да бъде ефективен именно такъв „местен шериф“ (макар и не избиран, а назначаван), който познава всички обитатели на района си, знае навиците им и забелязва всяко чуждо лице със съмнително поведение. Очевидно ефективната борба с престъпниците не е цел на днешната полиция. Тук не се <b>разглеждат</b> „мероприятията“, проведени в национален мащаб, за да могат полицията, прокуратурата и съдилищата взаимно да си пречат, за радост на престъпния свят.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Андреев;България или Мафията?;1996;<br>
<i>От една страна, изчезнаха институции, които трябваше да бъдат ликвидирани (комитетите на БКП, ОФ, ДКМС, може би КНК), но съвсем преднамерено никакви други органи не поеха техните функции. Вследствие на това въпроси, които можеха да се решават административно (т.е. бързо) и по същество, сега се <b>разглеждат</b> от съдилищата бавно и формално (процедурно). Така се имитира западна демокрация, без да са изградени структурите на гражданското общество, и обикновеният човек се чувства безпомощен и незащитен от произвола на властите, престъпниците и всякакви хитри използвачи.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Андреев;България или Мафията?;1996;<br>
<i>В Книгоиздаването преобладават развлекателните жанрове — криминални, любовни романи, Книги на ужасите и комикси запълват щандовете на Книжарниците. Политическата, социологическата, философската и друга „сериозна“ литература, предназначена за по-тесен Кръг от читатели, по „научен начин“ отново защитава интересите на елита. Не напразно тук книгите се <b>разглеждат</b> заедно с медиите — по същество те изпълняват същата манипулативна поръчка.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Господинов;Естествен роман;2000;<br>
<i><i>Всяка година Венеция потъвала с два сантиметра. Сега разбирам защо всички са се втурнали да я разглеждат. Все едно някой да каже: качете се да <b>разгледате</b> този кораб. Това е "Титаник". След няколко дни той ще потъне и това ще е най-голямата трагедия на ХХ-ти век. Но дори Венеция да потъне, сигурно ще я направят подводен град-музей. Е, тогава ще се <b>разглежда</b> с акваланги. Представям си само как японските туристи плуват на пасажи като рибки, с фотоапарати за подводно снимане.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Георги Господинов;Естествен роман;2000;<br>
<i><i><i>Всяка година Венеция потъвала с два сантиметра. Сега разбирам защо всички са се втурнали да я <b>разглеждат</b>. Все едно някой да каже: качете се да <b>разгледате</b> този кораб. Това е "Титаник". След няколко дни той ще потъне и това ще е най-голямата трагедия на ХХ-ти век. Но дори Венеция да потъне, сигурно ще я направят подводен град-музей. Е, тогава ще се <b>разглежда</b> с акваланги. Представям си само как японските туристи плуват на пасажи като рибки, с фотоапарати за подводно снимане.</i></i></i><br><br>
------------------------<br>
Георги Марков;Мъже;1990;<br>
<i>„Способен ли съм аз на остра борба? — неволно се пита той, като <b>разглежда</b> създадената позиция. — Способен ли съм на особена, силна постъпка? И изобщо способен ли съм на нещо голямо във всяка игра?”</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Марков;Мъже;1990;<br>
<i>В часове на самота, като <b>разглеждаше</b> от новото си състояние всичко, което се бе случило между него и жена му, той се учудваше, че изобщо се е вълнувал, че е държал на нея, че я е обичал, че е страдал. Припомняше си някои сцени и отново се учудваше, че е могъл да се влияе ог тия сцени, да ги изживява.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Марков;Мъже;1990;<br>
<i>— Иди в кухнята и си вземи! — Сашо продължава да лежи, като <b>разглежда</b> с вниманието на откривател ноктите на краката си.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Марков;Мъже;1990;<br>
<i>Сашо би плеснал с ръце от възхищение и би изпял: „Питаш ли ме де зората ме е огряла първи път. . .!” Иван й подава ръка и любопитно я <b>разглежда</b>. Тя се усмихва — досущ амбулантна продавачка, която е изложила най-качествена стока.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Марков;Мъже;1990;<br>
<i>Иван не слуша. Всичко това е нужно на сестра му, за да изрази своето отношение, тъй като за човек като нея е абсолютно невъзможно да няма отношение по някой въпрос. А що се отнася до жена му, нищо не го интересува. Докато домакинята говори и се ожесточава, той преспокойно <b>разглежда</b> Витоша и се опитва да си спомни кому бе дал ските си, защото още два месеца и човек ще може да се спусне по „Стената”.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Марков;Мъже;1990;<br>
<i>Единствен от цялата бригада се отличаваше Мануш, който имаше най-голямо право да смята себе си за достатъчно квалифициран. Младен забеляза, че старият майстор непрестанно и усърдно учи. Като започна да остава след работно време, Младен видя, че последен от цеха си отива Мануш. В тия извънредни часове майсторът <b>разглеждаше</b> работата на останалите или пък докарваше отнякъде нови повредени машини и съоръжения, запалваше цигара, сядаше на мъничкото желязно столче, покрито с кече, и се замисляше.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Марков;Мъже;1990;<br>
<i>— Добре пипаш? Добре! — казва Насо, като <b>разглежда</b> критично Младеновата работа. — Това иска седми разряд!</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;Кървавият път на коприната;1999;<br>
<i>Козела вдигна пепелника от бръснатата й путка и взе да я <b>разглежда</b> с вниманието, което човек отделя на картина.</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;Ликвидирайте генерала;1998;<br>
<i>Момчетата бяха наели мебелиран двустаен апартамент в нова четириетажна сграда. Какъв ли им е наемът на тия крадци, помисли Козела, докато <b>разглеждаше</b> жилището.</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;Последно причастие;2002;<br>
<i>Остави Флора онемяла да <b>разглежда</b> първия собствен дом в живота си. Само тя. Единствената придобивка, която впечатли Осип, беше басейнът.</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;Оратория за козел и ангорска котка;1998;<br>
<i>- Базов лагер. Ще <b>разглеждаме</b> Балканите, Египет, но целта ни е Индия... Общо взето ще скитаме три месеца.</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;Оратория за козел и ангорска котка;1998;<br>
<i>- Изглежда някой влезе в стаята  - Габи вдигна списанието, което <b>разглеждаше</b>, и разговорът приключи, но когато Боян тръгна за посолството, като луда се хвърли към телефона.</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Леондиев;1300 години стигат;2001;<br>
<i>АСАМБЛЕЯТА продължаваше. Храната беше по три пъти на ден плюс следобедна закуска, така че малките чужденци дебелееха и <b>разглеждаха</b> България. </i><br><br>
------------------------<br>
Ивайло Диманов;Шлиферът на Леонардо;2006;<br>
<i>         След няколко часа той <b>разглеждаше</b> графитите в тоалетната на Народното събрание. Почука плахо по фаянсовите плочки, грижливо подредени с тънка фуга помежду им. В прогресия 8-5-3 последната плочка кухо изтропа. Археологът внимателно я извади и в тъмната кухина откри тайнствено скривалище. </i><br><br>
------------------------<br>
Иванка Могилска;Места за загубване;2007;<br>
<i>         Струва ти се, че всеки миг ще откриеш причината за вашето фиаско. Разглеждаш с лупа дори трепването на миглите - твоите и на другия. Отговорът е в единия от двама ви. Никога не ти хрумва да го търсиш между двама ви. </i><br><br>
------------------------<br>
Иванка Могилска;Места за загубване;2007;<br>
<i>         Разглеждам с интерес опита му. Какви простички, безинтересни неща съм правила през всичките тези години. </i><br><br>
------------------------<br>
Красимир Бачков;Синият кон;1997;<br>
<i>— Влязох в един магазин за деликатеси и започнах да <b>разглеждам</b> изложените стоки. Накрая купих бутилка шампанско и една щафета смядовска луканка.</i><br><br>
------------------------<br>
Кънчо Кънчев;Предградията на Рая;2004;<br>
<i>– Аз викам най-напред да хвърлим въдиците и докато шаранът ги <b>разглежда</b>, можем да изкараме малко тиня и водорасли – каза Иван, свали бялата си шапка идиотка и забърса потта от полуплешивата си глава.</i><br><br>
------------------------<br>
Кънчо Кънчев;Предградията на Рая;2004;<br>
<i><i>В 15:25 същия ден, облечен с късите панталони и военната риза, с които ходеше за риба, раздразнен от безсънието, с вял поглед, в който нямаше капчица мисъл, инж. Къбоков дремуцаше на спирката и <b>разглеждаше</b> апатично отсрещния блок. Четири-пет хлапета играеха на някаква игра, която, изглежда, се състоеше главно от търкаляне по земята, а от калкана на съседния блок неодобрително ги <b>гледаха</b> строителите на Първа атомна, застинали така, както се бяха родили в баналното въображение на автора: в ръждиво-червените си работни комбинезони и размахали патетично разни сечива, чукове и пергели.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Кънчо Кънчев;Предградията на Рая;2004;<br>
<i>Инж. Къбоков не обели дума десетина минути, очевидно също недоволен от патовата ситуация. Днес имаше намерение да <b>разглежда</b> схемите на АВР13 на акумулаторните батерии, но вместо това желанието му да търси истината му издейства обход в зоната. След краткия размисъл Божидар каза „майната му“, покатери краката си на пулта, извади излязлата наскоро книжка на Уилям „Фонкър“ (както казваше продавачката от зеленчуковия) и потъна в света на американската действителност от началото на века.</i><br><br>
------------------------<br>
Кънчо Кънчев;Предградията на Рая;2004;<br>
<i>– Да, Ина. Петдесет и две са. С едно повече. И това е единствената разлика. Иначе и в двата случая менютата разделят хората на две категории: едните могат да си поръчват, а другите могат да ги <b>разглеждат</b> – през витрината или като антикварна рядкост.</i><br><br>
------------------------<br>
Кънчо Кънчев;Предградията на Рая;2004;<br>
<i>Нищо не засънува инж. Къбоков, а и нямаше нужда, след като най-после щеше да се срещне със страха си наяве. Той така и не чу как някой плахо почука на вратата, натисна дръжката и влезе. Вратата у тях никога не се заключваше и цял Козлодуй знаеше това. Не видя и как Мариана погледна в стаята, поколеба се и докато <b>разглеждаше</b> непознатата обстановка, забеляза часовника, който беше спрял на два часа.</i><br><br>
------------------------<br>
Кънчо Кънчев;Предградията на Рая;2004;<br>
<i>Беше минало по-малко от месец от турнето, когато Лалка забеляза, че златото започва да цапа с нещо зелено пръста й. Божидар няколко пъти ги успокои, че руското злато си е такова – съдържа мед. Обаче Лалка започна да <b>разглежда</b> подозрително пръстена след всяко миене на ръцете си и оня ден той отиде до Враца – при един приятел златар. Обаче той отсъстваше и някакъв специалист, който го заместваше, направи експертизата.</i><br><br>
------------------------<br>
Кънчо Кънчев;Предградията на Рая;2004;<br>
<i>Божидар вдигна телефона да потърси Иван – сети се пак, че в АВР-а на батериите имаше някаква издънка по проект. Вчера се беше засилил да го <b>разглежда</b>, ама... Били Лъжеца беше член на комисията, която беше взела поредното решение за промяна на схемата. Оттогава беше минала половин година, но той можеше и да си спомни какъв беше дефектът.</i><br><br>
------------------------<br>
Кънчо Кънчев;Предградията на Рая;2004;<br>
<i>Симпатичният млад мъж, който стоеше на пулта, разсеяно <b>разглеждаше</b> джапанките си и въобще не й обърна внимание.</i><br><br>
------------------------<br>
Кънчо Кънчев;Предградията на Рая;2004;<br>
<i>Божидар <b>разглеждаше</b> приборите като насън и откъслечно броеше миговете. Налягането отново се срина. Нямаше фасадка, нито звуков сигнал. Нямаше и право на жокер. Единствената мисъл, която мина през изпразнената му глава, беше: „Ей това вече е честитката.“ Така можеше да пада налягането само от скъсан тръбопровод. Само преди няколко часа бяха разхлаждали реактора като чугунена отливка и това сега беше възмездието. Налягането падаше катастрофално, зоната щеше да кипне и най-сетне щеше да види прочутия парен взрив. За последно.</i><br><br>
------------------------<br>
Кънчо Кънчев;Предградията на Рая;2004;<br>
<i>Погледът му вече започваше да се пързаля по приборите. Вървеше покрай пулта, сякаш <b>разглеждаше</b> къща, в която има убиец, и се мъчеше да го различи през пердетата на прозорците, преди оня да започне да гърми на поразия... И не можеше, и не можеше, и не можеше да го открие...</i><br><br>
------------------------<br>
Кънчо Кънчев;Предградията на Рая;2004;<br>
<i>„Тая проклета задвижка е затваряла, без да мига тъпата й сигнализация – помисли инж. Къбоков. Чувстваше се така, сякаш беше паднал жив и здрав от петия етаж и сега <b>разглежда</b> съдрания ръкав на ризата си. – Изгоряла е мигалката, мамичката й.“</i><br><br>
------------------------<br>
Кънчо Кънчев;Предградията на Рая;2006;<br>
<i>Божидар не се опитваше да се прави на интересен, но му стана неприятно разни резиденти да го <b>разглеждат</b> като филе на вилица: а бе, прясно изглежда, но най-важното е, че не е свинско.</i><br><br>
------------------------<br>
Кънчо Кънчев;Предградията на Рая;2006;<br>
<i>Инж. Къбоков обаче в Този Момент <b>разглеждаше</b> чашата си с изражение, което би имал Онегин, ако попаднеше в някоя от ония руски кръчми, в които пият бирата в трилитрови буркани от туршия. И нямаше да забележи руската мадона, която се беше спряла на вратата, ако Оник не беше изтърсил вдъхновено: „Вот, блядь, посмотри, какая пиздочка!“</i><br><br>
------------------------<br>
Кънчо Кънчев;Предградията на Рая;2006;<br>
<i>На книжната нелегална борса можеше да се намери всичко – естествено, при добра цена. Божидар тъкмо <b>разглеждаше</b> образците от стоката, разположени на земята върху найлони и вестници.</i><br><br>
------------------------<br>
Кънчо Кънчев;Предградията на Рая;2006;<br>
<i>– Ето, за това ти говорех – чу той гласа на Наташа, докато <b>разглеждаше</b> наум варианти за изход от кризата. – Да се купи билет в петък за където и да е, и особено за Москва, е просто невъзможно.</i><br><br>
------------------------<br>
Кънчо Кънчев;Предградията на Рая;2006;<br>
<i>Поговориха още малко, после Василий Василиевич се изправи, Юрий и Никулин незабавно го последваха и тръгнаха да <b>разглеждат</b> първото задание.</i><br><br>
------------------------<br>
Кънчо Кънчев;Предградията на Рая;2006;<br>
<i>Беше като онази, с която беше свързано едно от най-големите й излагания. Тъкмо беше влязла за пръв път в недостъпния за простосмъртните магазин до хотел „Рила“ в София и докато <b>разглеждаше</b> ошашавена, беше посочила на приятелката си: „Виж какъв интересен телевизор.“ „Това е готварска печка“ – беше я поправила веднага любезно продавачката и й се беше усмихнала изразително.</i><br><br>
------------------------<br>
Кънчо Кънчев;Предградията на Рая;2006;<br>
<i>Другарят дойде след минути. Беше някакъв намахан тъмнокос мъж в тъмносин костюм и вратовръзка на жълти райета, от онези, които те карат да се чувстваш като нарязан магданоз само като ги погледнеш. Той бързо съкрати дистанцията и в продължение на половин час <b>разглежда</b> продукта, като любезно се осведомяваше и за миналото на инж. Къбоков. Божидар постепенно се отпусна и към края на разговора почувства колко благотворно се отразяват посещенията на отговорни другари при умерени дисиденти, които пишат софтуер за комсомолски програми.</i><br><br>
------------------------<br>
Кънчо Кънчев;Предградията на Рая;2006;<br>
<i>В началото Чука се опита да се опъва и даже се изрепчи на следователя. Тогава трима сержанти му хвърлиха един хубав лобут и той веднага схвана, че тук никой няма нищо против него лично. Разговорът със следователя потръгна и работата замириса на затвор. Миньо не се сещаше за никакви влиятелни приятели и вече се беше отчаял дотолкова, че <b>разглеждаше</b> варианти как да претрепе конвоя и да избяга по пътя за дранголника. Точно тогава в килията го посети неговият отколешен приятел от младежкия отбор Митко Иванов-Динята, когото в това заведение наричаха за по-кратко майор Иванов.</i><br><br>
------------------------<br>
Кънчо Кънчев;Предградията на Рая;2006;<br>
<i>И Чука щеше да поеме славния път на дедите си, но по-късно, когато му дойдеше времето. В момента той <b>разглеждаше</b> мазилката на отсрещната стена и чакаше Динята да му каже най-важното.</i><br><br>
------------------------<br>
Кънчо Кънчев;Предградията на Рая;2006;<br>
<i>„Хм, я виж ти“ – довърши мислите си опитният разузнавач, докато обектът пред него <b>разглеждаше</b>, ами да, с неуважение, портрета на държавния глава на стената.</i><br><br>
------------------------<br>
Кънчо Кънчев;Предградията на Рая;2006;<br>
<i>– Как какво става – <b>разглеждаме</b> я, както поръча – каза езуитски председателят на Комитета по енергетика. – Има вече положителна оценка от комисията.</i><br><br>
------------------------<br>
Кънчо Кънчев;Предградията на Рая;2006;<br>
<i>Изнасянето на подобна информация не можеше да се организира лесно и за да не бездейства през мъртвия период, докато обмисляше подходяща конструкция, Божо започна да докладва резултатите по случайни събрания и срещи. Така попадна на секретно съвещание, на което присъстваше и самият шеф на академията, бай Сендьо Благовестов. В него <b>разглеждаха</b> картата, на която с червено моливче бяха означили къде майските ветрове най-много бяха поръсили татковината с чернобилска пудра.</i><br><br>
------------------------<br>
Кънчо Кънчев;Предградията на Рая;2006;<br>
<i>Важното е, че усилията на Божидар не отидоха напразно. Сега той често си спомня различни подробности от дългия поучителен път на Анализа, а от време на време разсеяно <b>разглежда</b> и оня голям, вече пооръфан плик с московски печати.</i><br><br>
------------------------<br>
Леа Коен;Преследвачът на звуци;2008;<br>
<i><i><i>Трескаво си представяше всичко още веднъж. Минава с ръчната си чанта през паспортния контрол, вътре не носи нищо освен малко ноти. Милиционерът на гишето я <b>гледа</b> строго, <b>разглежда</b> дълго страницата с изходната й виза8, сверява нещо в списъка пред себе си, после й подава паспорта, <b>поглежда</b> я за последно с недоверие и я пуска да мине. </i></i></i><br><br>
------------------------<br>
Любомир Николов;Десетият праведник;1999;<br>
<i>Мишин помълча, пийна глътка шампанско и продължи да <b>разглежда</b> чашата. Споменаването на инцидента го бе променило по странен начин. От образа на веселяк, разбойник и сантиментален пияница изплуваше един друг образ, може би истинският — хладен, съсредоточен, умен и пресметлив бивш шофьор към руската мисия в ООН и сътрудник на КГБ.</i><br><br>
------------------------<br>
Любомир Николов;Десетият праведник;1999;<br>
<i>Особено оригинален модел за близкото бъдеще на Земята, която попада в окото на вселенски циклон. Динамичен сюжет, където не се кръстосват бластери и звездолети, ами се надниква дълбоко в човешката душа. Плътно, живо очертани герои от разни нации (само два примера — Джейн с нефритените очи и полицаят „дракон“ Ален Буше). Остър визуален ефект на присъствие — колко завладяващо, да речем, са описани планинските пейзажи или дирижаблите. Докато четях за тия апарати, имах чувството, че <b>разглеждам</b> под лупа вълшебни, филигранно нарисувани марки…</i><br><br>
------------------------<br>
Мария Дубарова;Избраният;1994;<br>
<i>- Докато <b>разглеждаш</b> книгите, ще сляза да открадна още малко дръвца. Аз живея тук срещу почистването на двора, бръснарницата и стълбището, но узнаят ли ме хазаите, че паля огън на тавана, не само ще ме изхвърлят, но и в затвора ще ме натикат. Те са специалисти по тези неща. Добре че не се качват никога тук - каза Сила и изчезна зад провесената черга, която служеше за врата на вехтошарската "стая".</i><br><br>
------------------------<br>
Люси Мошен;Преди пустинята;2002;<br>
<i>Ханс <b>разглеждаше</b> платното с нескрито възхищение и Бартоломеус усети как се изчервява от удоволствие. Сигурно така се чувства човек, когато хвалят детето му. Е, можеше само да предполага, че чувството е сходно, защото нямаше деца.</i><br><br>
------------------------<br>
Мария Станкова;Наръчник по саморъчни убийства;1998;<br>
<i>Аз съм без работа, а шефът умря ненадейно. Разпаянтен стелаж се стоварил върху му и томове човешки истории го фраснали по плешивата глава. Аз предупреждавах за този стелаж. Съдебната експертиза предупреждава, че не е умрял от удара по главата. И аз това казвам. Сега племенницата е сама с книгите, които никога няма да прочете. Тя не чете книги. Разглежда "Квеле". Мене ме разпитват. Шефът умря в последния ми работен ден. Разрив на сърцето. Сърдечен разрив с шефа.</i><br><br>
------------------------<br>
Мария Станкова;Наръчник по саморъчни убийства;1998;<br>
<i>Чувството ми за справедливост седи вътре в мен на топло и <b>разглежда</b> картинки. На всички съм изобразена аз като пълна глупачка. Мразя сини очи.</i><br><br>
------------------------<br>
Неда Антонова;Вино и молитва;2007;<br>
<i>В националния музей на Израел, докато <b>разглеждахме</b> приемния салон (макет) на барон Ротшилд, към нас се приближи старица в инвалидна количка (стори ми се, че първо е била овъглена, а после поръсена с пепел) и вежливо се осведоми как е със здравето негово величество българският цар - спасителят на евреите.</i><br><br>
------------------------<br>
Николай Ватов;Стъпала към Едем;2000;<br>
<i>        Провря ръка, докъдето можеше да стигне, и зашари с тайната надежда, че ще успее да напипа нещо, което да му подскаже отговора - сам не знаеше какво. Остана разочарован. От другата страна имаше равна повърхност, навярно от камък, осеяна с дребни песъчинки. Интересно! -помисли си Брет, докато <b>разглеждаше</b> няколко от тях, полепнали по пръстите на ръката му. Бяха с цвят на кехлибар и също толкова прозрачни. Сякаш вкаменени лъчи. </i><br><br>
------------------------<br>
Оля Стоянова;Лични географии;2005;<br>
<i>По-важно в случая е, че оттогава остават картите с изгледи от Алпите, омразата към брюкселското зеле и навикът да не закъснява. Плюс две-три картички, пейзажи от Potsdamer Platz и квартал Николай, които изскачат от чекмеджето на бюрото, които миришат на малък мексикански ресторант. Когато ги <b>разглежда</b>, се пита дали още някой може да усети тази миризма, или той си я измисля.</i><br><br>
------------------------<br>
Петър Волгин;Медиен апокалипсис;2000;<br>
<i>	- Сега ще ви обясня. За този зрител телевизията не е постмодерна игра, а истина от последна инстанция. Той не я <b>разглежда</b> като майсторско смесване на жанрове и стилове, а като гласа на абсолютното основание.</i><br><br>
------------------------<br>
Петър Волгин;Медиен апокалипсис;2000;<br>
<i>	- Е, като всеки човек на изкуството, който изследва различни човешки проявления, и аз съм любопитен. Сексуалното експериментаторство, както вие го нарекохте, може да бъде полезно от познавателна гледна точка. Именно така го <b>разглеждам</b> и аз. Ако се отдам на подобни опити, то не е от скука или от желание за спасение, а поради вроденото ми актьорско любопитство.</i><br><br>
------------------------<br>
Петър Волгин;Медиен апокалипсис;2000;<br>
<i>	Павел от пръв поглед хареса жилището му, или по-точно личната му стая. Беше голяма и пълна с книги - освен на български и руски, имаше и на английски, френски, италиански. Христофор се гордееше не само с тях, а и с колекцията си от плочи. Обясни му, че ги предпочитал пред компактдисковете. Пусна му някаква класика. Павел не отбираше особено от тази музика и затова предпочете да <b>разглежда</b> книгите, вместо да се вдълбочава в носещата се мелодия. Христофор извади от шкафчето си скъп коняк и двамата се чукнаха.</i><br><br>
------------------------<br>
Рени Стоянова;Хроника на едно предизвестено напускане;2003;<br>
<i>Затварям слушалката, но не се чувствам спокойна. Изваждам от една папка ксерокс копията на всички документи, които синът ни беше получил на заминаване и като ги <b>разглеждам</b> внимателно, откривам и-мейл адрес на Барбара Т. - американка, директор на програмата, по която замина синът ни. Сядам и пиша от името на двамата с мъжа ми. Тук всичко е в превод:</i><br><br>
------------------------<br>
Рени Стоянова;Хроника на едно предизвестено напускане;2003;<br>
<i><i>И седна да <b>разглежда</b> листа, като че ли за пръв път го <b>виждаше</b>. И - виж ти - откри още нещо. Сгрешила беше при нанасянето. Тези от 7-ми ги нанесла на 8-ми и обратното. И даже така, пак беше объркала няколко цифри. Какво да прави сега? Не само дублирани, ами и грешно нанесени, олеле! И тя старателно преписа целия лист с изследванията. Така разбира тя поемане на отговорност.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Рени Стоянова;Хроника на едно предизвестено напускане;2003;<br>
<i><i>И седна да <b>разглежда</b> листа, като че ли за пръв път го <b>виждаше</b>. И - виж ти - откри още нещо. Сгрешила беше при нанасянето. Тези от 7-ми ги нанесла на 8-ми и обратното. И даже така, пак беше объркала няколко цифри. Какво да прави сега? Не само дублирани, ами и грешно нанесени, олеле! И тя старателно преписа целия лист с изследванията. Така разбира тя поемане на отговорност.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Стойчо Биячев;Летуването на един чудак;2001;<br>
<i>Изпрати я до площада, след това спря, подвуоми се за миг, после бързо се върна до ъгъла на улицата. Тръгна бавно по тротоара по посока на къщата, като внимателно се взираше в плочника. И накрая намери това, което търсеше. Малко късче зелен картон с надпис на латиница „Оливети“. Беше му се мярнало като минаваше преди малко оттук. Не беше необходимо да го <b>разглежда</b> по-внимателно — беше ясно, че е употребен рекламен кибрит. Такъв, какъвто бе видял неотдавна в ръцете на детектива Андонов.</i><br><br>
------------------------<br>
Стойчо Биячев;Летуването на един чудак;2001;<br>
<i>Момичето го погледна за миг като че с изненада, после прехвърли съдържанието на сака върху масата. Симо тогава съобрази, че за първи път откакто се познаваха се бе обърнал към Надя по име. Докато Андреев бързо, но старателно <b>разглеждаше</b> папките, погледите им се срещнаха и тя нежно и с разбиране му се усмихна.</i><br><br>
------------------------<br>
Стойчо Биячев;Летуването на един чудак;2001;<br>
<i>Христо, който пушеше на балкона, приключи набързо с цигарата си и сърдечно му стисна ръката. После домакините го настаниха до масата, в другия край на която двете деца кротко <b>разглеждаха</b> някаква книжка.</i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Гечев;Познай себе си;2000;<br>
<i>­ Може и да е. Но не се е намесвал в работите на двете сили. Чакал е или по-добре, разбрал е, че е дошъл часът му тогава, когато за пръв път един Човек е забелязал, че има звезди. Но това са проблеми, които не е нужно да <b>разглеждаме</b>. Поне не сега. ­ Кратко мълчание. После: ­ Случайността е създавала най-различни варианти живи същества. Много видове са изчезнали, защото не влизали в работа на Необходимостта. И чак когато се появили животни, от които е могъл да се пръкне човек, е започнала истинската еволюция. </i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Гечев;Познай себе си;2000;<br>
<i><i>Докато говорех, я <b>разглеждах</b>. Беше седнала насреща на канапето с подвити под себе си крака. Под роклята се <b>виждаха</b> добре закръглените й колене. Имаше великолепно тяло: тънък кръст, не много едри, но стегнати гърди, които личаха под роклята, малко груби, но дълги и изразителни пръсти. Великолепни златисти кестеняви очи и коса около светломатовото лице. И нещо друго. Нещо, което се излъчваше от нея и което неотразимо привличаше не само мен. Какво трябваше повече? </i></i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Гечев;Познай себе си;2000;<br>
<i>­ Стой. Смесваш две неща, за които нашият славянски език, май единствен, си е създал две понятия: разсъдък и разум. Раз-и-съдя. Значи: <b>разглеждам</b> различни практически възможности, за да постигна нещо, и отсъждам кой е най-добрият начин за реализиране на това, което искам. </i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Гечев;Познай себе си;2000;<br>
<i>­ Виж какво, драги ­ рече той. ­ Това са сложни проблеми, не се <b>разглеждат</b> в тази лятна вечер, сред тази шумотевица по масите и особено в присъствието на такова красиво девойче. Ето келнера, поръчай си, кажи и една бутилка мискет и дай да се радваме на мига. Така ли беше? ­ последното наостри вниманието ми. Нима този невежа е чел "Фауст"? </i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Гечев;Познай себе си;2000;<br>
<i><i>Със същите внимателни и спокойни движения извади от вътрешния джоб на светлосивото си сако един плик и ми го подаде. Усещах се почти нереално: най-напред Иван с невероятните му разкрития, веднага след това ­ писмо от моя някогашен приятел и... да, учител на... докато <b>разглеждах</b> плика, забелязах, че младият човек ме <b>наблюдаваше</b> с добронамерено любопитство. </i></i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Кисьов;Джубокс;1996;<br>
<i>         След като изядохме пиците, се спуснахме по търговската улица на Стария град. От двете страни имаше магазини. Момичетата <b>разглеждаха</b> с любопитство витрините. Репликите им бяха унищожителни. </i><br><br>
------------------------<br>
Стоян Вълев;Време за изневери;2003;<br>
<i>Влезе безшумно през полуотворената врата в стаята при сина си и го свари съсредоточено да <b>разглежда</b> някаква снимка. Колкото и невъзпитано и антипедагогично да беше това, което направи, надвеси се над него и я сграбчи. На снимката беше жена му с някакъв мъж. Целуваха се – нахално, безподобно и щастливо!</i><br><br>
------------------------<br>
Стоян Вълев;Време за изневери;2003;<br>
<i>Асансьорът спря на етажа, от него се изсипаха петима души. Александров държеше сутиена и внимателно <b>разглеждаше</b> закопчалката му.</i><br><br>
------------------------<br>
Стоян Вълев;Време за изневери;2003;<br>
<i>Ченгето впи пръстите си в документите – като октопод. Разглеждаше ги с подчертано подозрение, сякаш представляваха аматьорски прикрита бомба със закъснител. Наведе се и го загледа с неприкрито огорчение. Сетне отново впи поглед в шофьорската му книжка и тържествуващ обяви разкритието си:</i><br><br>
------------------------<br>
Теодора Динова;Емине;<br>
<i>Тя хипнотично <b>разглежда</b> онова, което той държи в ръцете си. Не може да разбере дали е красиво или не е.</i><br><br>
------------------------<br>
Теодора Динова;Майките;2005;<br>
<i>И последва още по-дълго мълчание. Стаята се изпълни с онази светлина от калинките. Разглеждаше ме с абаносовите си очи, с гъстата си черна коса, която се спускаше от двете страни на челото му, красив, неземен, топъл, ласкав, мургав и щастлив.</i><br><br>
------------------------<br>
Тончо Жечев;Лебеда и смъртта;1994;<br>
<i>С отчаян жест Бащата на бога отново привличаше към себе си момичето, което сякаш се чувствуваше длъжно да изтърпи ласките му, за да продължат разговора. Отначало той внимателно <b>разглеждаше</b> розовото тяло, като че ли по него ще открие тайната, задълго спираше пред трогателно ниското, скрито зад косите чело, които повдигаше, като че там беше написано всичко, но след малко бесът го обземаше и той се отдаваше на играта без мисъл и без да е разчел тайните знаци.</i><br><br>
------------------------<br>
Тончо Жечев;Лебеда и смъртта;1994;<br>
<i>- Извикай твоя роб да донесе още малко вино, ще те оставя скоро, ти трябва да почиваш. И след като Дионисий остави каната пред него, поглеждайки комика с онзи интерес и страхопочит, с които простите хора <b>разглеждат</b> знаменитости, продължи:</i><br><br>
------------------------<br>
Весела Люцканова;Време за негодници, време за светци;2007;<br>
<i>Уж всичко бе същото и не беше. Първите два дни, както винаги досега, се проведоха съвещанията на мъжете, а жените обикаляха и <b>разглеждаха</b> замъци и забележителности.</i><br><br>
------------------------<br>
Яна Букова;К като всичко;2006;<br>
<i><i><i>Каза, че се надява да не я снимат в едър план. Има разширени пори около носа си. И един косъм на брадичката. Т.е. не е сигурна дали в този момент го има. Всяка сутрин се <b>разглежда</b> внимателно пред огледалото. Но никога не успява да открие косъма още в зародиш, за да го изскубне. Винаги, когато го открива, е станал повече от половин сантиметър. И тази сутрин се е <b>гледала</b> и нищо не е открила. Но може да не го е <b>видяла</b> и да е върху брадичката й. Настъпва известна тишина. Наблюдава за кратко тишината, после пита дали няма да я попитат нещо.</i></i></i><br><br>
------------------------<br>
Златомир Златанов;Храмови сънища;1992;<br>
<i>Сутринта пробягах обичайния си маршрут. Околовръстното шосе ме теглеше към себе си, сякаш бях попаднал върху конвейерна лента. На връщане се натъкнах на ръждясал метален лост и го прибрах, без да имам понятие за какво може да ми послужи. После дълго <b>разглеждах</b> географската карта на България.</i><br><br>
------------------------<br>
Константин Павлов;Стари неща;1983;<br>
<i>Тоше притегля табуретка и сяда край леглото. Той само за миг хвърля поглед върху бабата и с далеч по-голям интерес започва да <b>разглежда</b> изрезките от хубави жени върху стените. </i><br><br>
------------------------<br>
Милош Зяпков;Събрани творби;2000;<br>
<i>Не помня защо и как обърнах гръб на хората - правех им само бели: в началото малки, защото годините ми бяха малко. Скоро ме заразкарваха по разни канцеларии, четяха ми "конско", но аз невъзмутимо <b>разглеждах</b> таваните и, както се казва, свирках си. Поотраснах и... дойде ред на милицията. Оттам - в това училище. ТВУ. Тук имаше много момчета като мен - душите им зеленясали от бурени.</i><br><br>
------------------------<br>
Библия. Сиреч книгите на свещеното писание на Ветхия и Новия завет;1991;<br>
<i>15. и се върнах назад по дола нощем и <b>разглеждах</b> стените и, като минах пак през Долински порти, върнах се.</i><br><br>
------------------------<br>
Библия. Сиреч книгите на свещеното писание на Ветхия и Новия завет;1991;<br>
<i>16. Той <b>разглеждаше</b> делото на беден и на сиромах, и затова му беше добре. Не значи ли това, да Ме познаваш? казва Господ.</i><br><br>
------------------------<br>
Библия. Сиреч книгите на свещеното писание на Ветхия и Новия завет;1991;<br>
<i>21. защото вавилонският цар се спря на разкола, при началото на двата пътя, за да гадае: потресва стрели, пита терафимите, <b>разглежда</b> черен дроб.</i><br><br>
------------------------<br>
Библия. Сиреч книгите на свещеното писание на Ветхия и Новия завет;1991;<br>
<i>23. Защото, като минавах и <b>разглеждах</b> светините ви, намерих и жертвеник, на който бе написано: Незнайному Богу. За Тогова прочее, Когото вие, без да знаете, почитате, за Него аз ви проповядвам.</i><br><br>
------------------------<br>
Арсени Костенцев;Спомени;1984;<br>
<i>Училището бе ново, гевгирлия, триетажно, всеки етаж от по четири големи стаи и с широк двор. Съгласието помежду гражданите бе отлично – надали имаше другаде такова съгласие [64]. Същевременно подготвяхме населението за въстание. В разстояние на три-четири години всички граждани и селяни бяха въоръжени с всичко потребно. Нашата стая с господин Босилков беше цял склад [65]. След обира на тетевенската поща [66] софийският Мухзар паша дойде в нашата стая и като взе да <b>разглежда</b> нагоре-надолу, завъртя се къи нас и общинарите и каза по турски: </i><br><br>
------------------------<br>
Чудомир;Дневник (1947-1967);1994;<br>
<i>В този момент влязоха група артисти, от които познавах тогава само Ел. Снежина172. Поздравиха се и се натрупаха да <b>разглеждат</b> диорамата. Пенчо, който беше в добро настроение, продължаваше да пуща остроти.</i><br><br>
------------------------<br>
Чудомир;Дневник (1947-1967);1994;<br>
<i>В "Искра" всяка седмица профгрупата, като взема 1-2 часа от работното време, заседава и <b>разглежда</b> въпроса в[ъв] връзка с добрия вървеж на читалището и колкото повече заседават, толкова работата по-не върви. "Искра" е мръсна, непочистена, чиновниците отсъствуват, лентяйствуват. Когато има, напр[имер], премиера на филм, изглеждат го докрай през работното време секретарят, и счетоводителят, и тримата разсилни. Аз изглеждам "прегледа" само, а касиерката пропуща само него.</i><br><br>
------------------------<br>
Чудомир;Дневник (1947-1967);1994;<br>
<i>Алеко Андреев (Пламенов)34 от няколко години пише поема (в началото бе замислена чисто битова, а по-късно и даде социално-революционен характер). Прочетох я и му посочих повече от 20-30 грешки и несъобразности, с които се съгласи и ги поправи. Снощи я <b>разглеждахме</b> пак с[ъс] секр[етаря] на Окол[ийския] к[омите]т Кънев, Калайджиев, литератора Христов и аз. В поемата има прекрасни моменти, но кръпката между първоначалния замисъл и по-късния личи още. Всеки случай, удивлява ме упоритостта на този сляп писател.</i><br><br>
------------------------<br>
Чудомир;Дневник (1947-1967);1994;<br>
<i>Разширен пленум на Окол[ийския] народен съвет. Разглежда въпроса за Т[рудово] К[ооперативните] 3[емеделски] С[топанства] в околията. Като слушах доклада и изказванията на кооператорите, сякаш четях "Разораната целина" от Шолохов. Все същите грешки, неправилности, нужди, волни и неволни саботажи и пр. На Димитроден (храма на селото) в Калояново, Старозагорско, У[правителният]С[ъвет] на ТКЗС разрешил на всяко семейство да си заколи по една овца и изяли 150 овце. Същото се случило в с. Кадиево, Новозагорско.</i><br><br>
------------------------<br>
Чудомир;Дневник (1947-1967);1994;<br>
<i>Литературен конкурс имаме, освен това и аз съм председател на комисията, която ще <b>разглежда</b> творбите. Творби колкото щеш и на съвременни теми, само че художествени липсват.</i><br><br>
------------------------<br>
Чудомир;Дневник (1947-1967);1994;<br>
<i><i>Гости, гости - чехи, поляци, немци. Днес пък от БАН са дошли двама да <b>разглеждат</b> архивата на Бозвелиев. Вчера бяхме на разкопките в "Севтополис". Видяхме плочата с надписа и други неща. Проф. Димитров ще прекара и зимата тук, и ще копаят.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Чудомир;Дневник (1947-1967);1994;<br>
<i>Бяхме пак в София с жената. Разглеждахме изложбата на младите художници и др[уги]. Стегнах и някои от моите картини.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Баждаров;Моите спомени;1929;<br>
<i>Член 9. Всяка група се събира веднъж поне в седмицата на заседание, денят и часът на което се определят от всяка група по общо съгласие. В тези събрания се разменят мисли по делото. Всеки член докладва какво е научил относно делото, <b>разглеждат</b> се предложенията за приемането на нови кандидати, четат се подходящи съчинения и пр. </i><br><br>
------------------------<br>
Михаил Кремен;Брегалница;1982;<br>
<i>Между натрупаните беше и Латун. Приклекнал до носилката, той съсредоточено следеше движенията на сърбина, <b>разглеждаше</b> раните му —— с една студена болка в очите. Когато раненият заохка, той заговори при мълчанието на всички: </i><br><br>
------------------------<br>
Васил Манчев;Спомени. Дописки, писма;1982;<br>
<i><i>Гледам още, че и някои общини от Дунавскийт вилает са си писали помежду си и разписали по другите общини, за да ся споразумеят предварително връх състава на този устав. То добро. Но никъде не <b>видях</b> във вестника ви, било в някои от основните членове на Редакцията, било в някоя дописка на някой ваш кореспондент или на друго лице, да поговори за бъдащите представители, които ще <b>разглеждат</b> и одобрят устава. </i></i><br><br>
------------------------<br>
Венета Рашева-Божинова;Внучката на Венета Ботева разказва за Ботевото семейство;1976;<br>
<i><i>А рамката, в която беше поставен този портрет на Ботев, имаше малка история. Един ден в Букурещ, като подреждала сандъка си, Венета извадила една икона на св. Димитър, която била подарък на сина й от владиката. Неочаквано влязъл Ботев в стаята и видял иконата. Взел я в ръце и дълго я <b>разглеждал</b>. Смутена, Венета мълчала и си мислела какво ли ще каже или ще направи с иконата. Но той я <b>погледал</b> и й казал да я прибере грижливо, за да не повреди рамката. И с тъга в гласа си добавил: „В кой ли затънтен манастир е излял измъчената си душа такъв майстор”. Ве- </i></i><br><br>
------------------------<br>
Венета Рашева-Божинова;Внучката на Венета Ботева разказва за Ботевото семейство;1976;<br>
<i>нета разбрала, че не образа на светеца, а рамката е <b>разглеждал</b> Ботев. В тази рамка баба Венета беше сложила портрета на Ботев, който стоеше на масата в средата на стаята. Рамката беше красива плетеница от дърво, ръчна работа — цветя с тичинки, детелини, ангелчета с разперени крилца и всичко така преплетено, изглеждаше като дантела. </i><br><br>
------------------------<br>
Венета Рашева-Божинова;Внучката на Венета Ботева разказва за Ботевото семейство;1976;<br>
<i>Когато слизахме по стълбите надолу, посрещна ни Кирил Ботев и на крак разговаряха малко с майка ми. А ние с приятелката ми <b>разглеждахме</b> през полуотворената врата красиво мобилираната стая, от която бе излязъл братът на Ботев, като вниманието ни бе привлече- </i><br><br>
------------------------<br>
Георги Мишев;Дунав мост;1999;<br>
<i>    Джими се надигна и зашляпа с чехлите, които тя му хвърли в краката. Докато той ги нахлузваше, Стела <b>разглеждаше</b> голото му тяло, което можеше да бъде тяло на културист, ако не престояваше в канцеларията на фабричен заместник-директор. Къдрава растителност от къси черни косъмчета обвиваше гърдите му и слизаше през слънчевия сплит към слабините; тя посегна с пръсти и я разроши.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Мишев;Дунав мост;1999;<br>
<i>    — В Антарктида ли заминаваш? — Дами бе се приземил и я <b>разглеждаше</b> изучаващо: зимна канадка, с подплата, шалче и ръкавици, ботинки — екипировка като за туристически поход.</i><br><br>
------------------------<br>
Митко Горчивкин;Воля;1979;<br>
<i>	Но ненадейно, по-скоро почувствувал, отколкото разбрал, той забеляза нещо странно, нещо нередно в себе си. Спря поглед на протегнатата си напред ръка и дълго, мълчаливо <b>разглежда</b> забинтования отрязък. С един замах той отметна с лакти халата от раменете си. Подаде напред и другата ръка.</i><br><br>
------------------------<br>
Митко Горчивкин;Воля;1979;<br>
<i>	Един ден, когато майка му беше в училище, той взе от закачалката балтона и като го сложи на скута си, дълго <b>разглежда</b> и опипва с ръце неговите големи бакелитови копчета. Така му изглеждаше съвсем лесно да ги пропъхне в дупките и да ги закопчае. Опита се. И наистина, не беше много трудно. Ето, хваща копчето с двете си ръце, натиска го в илика, докато то се провре до половината. После придържа и натиска с едната ръка, а с другата го изчовърква над плата и готово!</i><br><br>
------------------------<br>
Митко Горчивкин;Воля;1979;<br>
<i>	Зарко почака, докато стъпките й заглъхнат надолу по стълбището, а после скочи от леглото и нервно започна да се разхожда, блъскайки и събаряйки столовете из стаята. С това глупаво порязване пропадаше целият му ден. Не можеше да се занимава, както всякога, не можеше и да излезе такъв, увит като пашкул. А с Гриша за днес се бяха условили да поговорят върху няколко книги, които се <b>разглеждаха</b> в пети клас на гимназията. Щяха да дойдат и Лена, и Маргарита.</i><br><br>
------------------------<br>
Митко Горчивкин;Воля;1979;<br>
<i><i>	Но тъкмо в този момент се случи нещо съвсем неочаквано. Отвън се чу тропот и шум от много гласове, а след малко вратата с трясък се отвори и в салона нахлуха цяла тълпа момчета и момичета. Те се спряха отстрана и с детинско любопитство започнаха да го <b>разглеждат</b> и да се учудват с глас, сякаш <b>виждаха</b> някакво чудо.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Митко Горчивкин;Воля;1979;<br>
<i>	— Да, точно така! Но ти не бива да се отчайваш. Днес в завода няма да работим, а само ще <b>разглеждаме</b> всичко подробно. Истинска практика ще започнем вдругиден. И винаги ще бъде така: единия ден — теория, другия — практика. Разглеждай днес много внимателно и сам прецени къде, в кой от цеховете ти най-добре би могъл да се справяш с работата. А другото остави на мен!…</i><br><br>
------------------------<br>
Николай Орешаров;Банката. Политически роман. Кн. 4. Баланс;2007;<br>
<i>Собственикът на ВВ Мерцедеса беше заел третото сепаре от дясно на входа и съсредоточено <b>разглеждаше</b> един по един документите от някаква папка.</i><br><br>
------------------------<br>
Николай Орешаров;Банката. Политически роман. Кн. 4. Баланс;2007;<br>
<i>- Слушай по-нататък, сигурно ще си спомниш. Другарят Мирчо Спасов ти е дал служебна кола и ти си пристигнал към полунощ в Отманли, в разгара на празненството. Според наш източник ти и Найденов сте излезли с моторница в морето и там сте разговаряли. Нашият човек няма коментар за разговора Ви. След като сте се прибрали, жена му Ви напълнила един термос с кафе, направила Ви по дватри сандвича и сте се прибрали обратно в София. На Калотина нашите хора чакали двата тира, но така и не ги дочакали. Когато <b>разглеждахме</b> провала на мероприятието, другаря Шопов каза:</i><br><br>
------------------------<br>
Николай Орешаров;Банката. Политически роман. Кн. 4. Баланс;2007;<br>
<i>Кварталният застана на страна от компанията и усмихнат <b>разглеждаше</b> един по един присъстващите. - Таман сте за снимка, само, че фотографа Тодор Стойков, Бог да го прости, го няма.</i><br><br>
------------------------<br>
Николай Орешаров;Банката. Политически роман. Кн. 4. Баланс;2007;<br>
<i>Бившият Министър Председател, Димитър Попов, като съдия в Градския съд <b>разглеждаше</b> нашумялото дело срещу алпинистката покорила върхът на смъртта Айгер, Мария Христова Георгиева на която бях адвокат. Обвинението бе с най-тежката квалификация. Тя трябваше да отговаря за убийство на бременната племенница на любовника си, колоритната личност Армян Алваджиев.</i><br><br>
------------------------<br>
Николай Орешаров;Банката. Политически роман. Кн. 4. Баланс;2007;<br>
<i>- Чудесно! - Зарадван Хасан с възторг <b>разглеждаше</b> един по един уредите: куките, клещите, стегите и останалото, което могла да роди фантазията на фанатиците. - Без да изтрива праха на масивния стол, Хасан се настани и започна да отправя ругатни и закани към някого: Аллах да Ви е на помощ, и мислено пълнеше клетките с кованите железни врати -</i><br><br>
------------------------<br>
Петя Караколева;Къщата сутрин;1987;<br>
<i>Щяха да ме <b>разглеждат</b> и да ме тормозят десетина минути, мен да <b>разглеждат</b>, защото аз бях съмнението и факта за срама на цялата родà. Под съмнение трябваше да са и двете ми сестри, ала при тях пò не личеше, докато аз бях въпиющо доказателство.</i><br><br>
------------------------<br>
Петя Караколева;Седем живи Марии;1991;<br>
<i>- Имаш глупав израз на лицето - каза иззад гърба на фотьойла дядовият глас; той <b>разглеждаше</b> отражението ми в огледалото, аз - неговото.</i><br><br>
------------------------<br>
Петя Караколева;Седем живи Марии;1991;<br>
<i>Смешна и безинтересна игра, както ми се струваше, обаче Мария много настояваше и аз не можех да откажа на сините й очи. Откажех ли - сълзи. А от сълзите очите й посивяваха, само по краищата на ирисите оставаше синьо, и аз ги <b>разглеждах</b> като кръгли небенца, заоблачени по моя вина.</i><br><br>
------------------------<br>
Петя Караколева;Седем живи Марии;1991;<br>
<i>- Следователят не е людоед. Но дори людоедството трябва да се <b>разглежда</b> като етична стойност, ако се придържаш към литературния статут на разговора ни. Което не очаквам от теб.</i><br><br>
------------------------<br>
Петя Караколева;Седем живи Марии;1991;<br>
<i><i>Надявах се, че денят е свършил, обаче на стълбището седеше Ганто, <b>гледах</b> този вестител на нещастията и съжалявах, че не го обесих още след първата вест, както са постъпвали в древността. Той бавно и разсъдително ми приказваше, а аз го <b>разглеждах</b>, може би той беше единственият кучи син, който не знае, че е такъв, а се смята за извънредно същество, смята се, че е замесен с мая, получена от смесването на жарава и семе на тигър.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Светлозар Жеков;Тото. Пиеса в две действия;1989;<br>
<i>ШЕФА. Няма хай, няма фай! (Към другите, които <b>разглеждат</b> голяма пролука между стените в далечния ъгъл на хола.) Другари, моля!</i><br><br>
------------------------<br>
Светлозар Жеков;Тото. Пиеса в две действия;1989;<br>
<i>СКРЪНДЗАТА. Какво искате да кажете? (Изважда от една пачка няколко банкноти, <b>разглежда</b> ги.) Какво искате да кажете, а? Пари като пари! Какво?</i><br><br>
------------------------<br>
Тихомир Димитров;Душа назаем;2008;<br>
<i>контролно и започна да <b>разглежда</b> решенията на задачите. Това продължи безкрайно дълго. Мълчанието и напрегнатата тишина я влудяваха. Опитваше се да диша колкото се може по-тихо.</i><br><br>
------------------------<br>
Тодор Костадинов;Софийско жителство;2004;<br>
<i><i>	Какво ставаше с мен? Сълзи ли бяха това? Обърнах се към прозореца. Защо тази жена разказваше за неща, които не е <b>видяла</b> и никога няма да види? Защо не може да ги види? А дали наистина не ги е видяла? Само с очите ли може да се вижда? Сигурно — не. Иначе не би говорила така. Аз бях ходил толкова пъти в Плевен, но в музей никога не бях влизал, не бях <b>разглеждал</b> и Панорамата. Но ако исках, още днес можех да се кача на влака, да отида там и да ги видя. Да ги видя! Не бях ли щастлив само заради това, че виждам? За тези две жени — сигурно…</i></i><br><br>
------------------------<br>
Тодор Костадинов;Софийско жителство;2004;<br>
<i>	Жените на снимките, които бях <b>разглеждал</b>, наистина бяха облечени в разноцветни рокли в ярки тонове.</i><br><br>
------------------------<br>
Тодор Костадинов;Софийско жителство;2004;<br>
<i>	Вече няколко часа стоях пред сградата на „Пирогов“. Десетки пъти спирах пред барелефа на остроносия руски хирург и го <b>разглеждах</b>. Щеше ли да помогне той на Силвия? Колко пъти бях чувал да споменават името му.</i><br><br>
------------------------<br>
Веселин Дионисиев;Моряшки разкази;2004;<br>
<i>Пък и нещо друго се случваше: Дойде шипшандерът там далече на някое пристанище, представи му искането домакинът, написано на английски от някой помощник-капитан и хукне да <b>разглежда</b> града или се прибере в кабината си да спи. В това време продуктите дошли, хората не само че ги разтоварили, но и в камбуза ги сложили - нито броени, нито теглени, нито от окото на домакина огледани. Наспи се другарят домакин, дойде в кухнята и пита готвача:</i><br><br>
------------------------<br>
Васил Попов;Корените. Хроника на едно село;1975;<br>
<i>	— И аз не я ща. — Спас <b>разглеждаше</b> цигарата си съсредоточено, сякаш от това зависеше собствената му съдба.</i><br><br>
------------------------<br>
Васил Попов;Корените. Хроника на едно село;1975;<br>
<i>	Разкърши рамене. Пресегна се от сайванта като стопанин, който току-що се е събудил и <b>разглежда</b> имота си рано сутрин. Доволен, Спас погали лозницата. И в Пелтековата къща имаше лозница, даваше тя едно грозде, бяло, с дълги прозрачни зърна, светли като огромни сълзи. Градината бе подредена. Дръвчетата даваха плод — присадът на Илариона бе прочут в цялото село.</i><br><br>
------------------------<br>
Александър Гочев;Бар „Американа". Две едноактни пиеси;2002;<br>
<i>Остава неподвижен за момент, втренчен в листа, оглежда го от двете страни, неуверен, че той е писал стихотворението, после тръсва глава и започва да прибира машинално парите, чашите, грабва парцала, бърше плота. Изведнъж забелязва пистолета. Избърсва ръце в престилката и в панталоните, взема внимателно оръжието и започва да го <b>разглежда</b>. Изведнъж се оживява, застава зад бара и слага пистолета в едно чекмедже. Разговоря с въображаем рекетьор.</i><br><br>
------------------------<br>
Асен Христофоров;Мацакурци;1958;<br>
<i>	Рано в едно утро, преди слънцето да огрее върхарите и ветрецът да отнесе дима от комина към гората, в дъното на двора преминаха сърна и сърне. Те се скриха в гората. Излязох навън и дълго <b>разглеждах</b> стъпките на копитата им в рохкавата пръст между покълналите картофи.</i><br><br>
------------------------<br>
Асен Христофоров;Мацакурци;1958;<br>
<i>	Еднаж бай Михал се застоя повечко при мене. Докато <b>разглеждах</b> тъмното му, почти винаги брадясало лице, той ме разпитваше за козите и колко мляко дават, за кокошките и дали още носят, а накрая и за здравето ми. Разбрах, че тъкмо това го интересува повече от всичко друго, защото той сякаш не ми вярваше, когато го уверявах, че се чувствувам напълно добре.</i><br><br>
------------------------<br>
Асен Христофоров;Мацакурци;1958;<br>
<i>	Тъй ми разправяха селяните подир ден-два, когато бях слязъл в селото. Слушах ги, кимах одобрително и <b>разглеждах</b> лицата им — измъчени, подтиснати и сбръчкани, но с някаква нова ведрина в очите. „Ега я оправят младите“ — сякаш казваха те.</i><br><br>
------------------------<br>
Асен Христофоров;Мацакурци;1958;<br>
<i>	Бикът вече не ме интересуваше, а и Пуна-Шуна едва ли щеше да се върне. Докато разказваше някакъв спомен от детинство, партийният секретар <b>разглеждаше</b> с любопитство уредбата на стаята. Погледът му се спря върху една от двете картини на стената.</i><br><br>
------------------------<br>
Атанас Стойчев;Слаби ангели. Стари и нови разкази;1999;<br>
<i>Разбрахме, че Пашата не може да преживее малката победа на Марина и непременно ще се опита да измие срама ни. Той се приближи до нея и се наведе към краката й, сякаш имаше намерение да ги <b>разглежда</b> с лупа.</i><br><br>
------------------------<br>
Деян Енев;Българчето от Аляска. Софийски разкази;2011;<br>
<i>Мая не разбра точно - дали игуаната няма име или просто се казва така, Игуана. Тя се върна на масата си до прозореца. Аквариумът заемаше половината от височината на прозореца. Отвън някои от хората, които вървяха по тротоара, спираха и също <b>разглеждаха</b> с интерес игуаната и безплодните й опити да изпълзи нагоре по гладката стена на аквариума.</i><br><br>
------------------------<br>
Павлина Михайлова;Следа от носорог. Зимбабвийски етюди;1996;<br>
<i>- Не. Това е погрешна интерпретация на пресата. Всеки случай се <b>разглежда</b> самостоятелно. Ако жената има не само СПИН, но и усложненията, тя може да мине през ня¬колко комисии за разрешение. Но ако е само вирусоносител, трудно би могло да се докаже какво ще случи с нея и детето, защото само 20% от новородените са сероположителни.</i><br><br>
------------------------<br>
Павлина Михайлова;Следа от носорог. Зимбабвийски етюди;1996;<br>
<i>В 15.45 сядаме прилежно на плетените столове, подредени в кръг под две чадърести акации, и дискретно се <b>разглеждаме</b>. Четири-пети от любителите на дивата природа (австралийци, американци, европейци) са на възраст, която всеки си мечтае да достигне. Пием бавно чай и приличаме на едно голямо семейство. Навън зад оградата е страшната Африка, но ние сме на сигурно място и не ни пука.</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;При самозащита;2005;<br>
<i>	— Знаеш ли какво ме попита шофьорът? — каза Асен. Сега вратата на банята беше отворена и Васил <b>разглеждаше</b> лицето си в огледалото.</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;При самозащита;2005;<br>
<i>	Докато Асен <b>разглеждаше</b> списъка и нанасяше цените. Васил си наля водка и я близа в продължение на два часа.</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;При самозащита;2005;<br>
<i>	Каров <b>разглеждаше</b> жена си. Беше гримирана, в рокля с гол гръб, в официални обувки. Докато Лилда му държеше високопарното си слово, Каров имаше една единствена мисъл. „Къде ли отива?“ когато Лилда се умори да крещи и за момент настъпи тишина, зададе въпроса.</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;При самозащита;2005;<br>
<i>	Каров заряза всичко и се върна в спалнята. Подпряна на възглавници, Лилда <b>разглеждаше</b> лицето си в тоалетно огледало.</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;При самозащита;2005;<br>
<i>	— За себе си нищо не искам — Раев продължи с удвоена жар. — По дяволите парите! Знаеш колко горд ще бъда, когато стари приятели <b>разглеждат</b> районният комитет и аз: „Зет ми направи тази украса!“ Лилда вървя трудно, не можах да кажа: „Дъщеря ми е отличничка!“ — макар много да ми се искаше. После и в живота… Не че имаше лоши прояви…</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;При самозащита;2005;<br>
<i>	Откриването беше шумно и вяло. Ивайло Денев прочете объркано, задръстено от чуждици представяне. Каров пиеше кафе на масата с монографиите и <b>разглеждаше</b> тълпата. Освен официалните гости и представителите на съюзите, публиката приличаше много на тази, която присъстваше на Асеновото погребение.</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;При самозащита;2005;<br>
<i><i>	— Не искам да сляза, не искам да <b>гледам</b> картините ви, нито да <b>разглеждам</b> вилата. Няма да легна с вас… никога!</i></i><br><br>
------------------------<br>
Блага Димитрова;Пътуване към себе си;1985;<br>
<i>	— Архитект Влад Радев? Непременно той? Някой от нас не може ли да го замени? — представях си как насмешливо ме <b>разглеждат</b>.</i><br><br>
------------------------<br>
Блага Димитрова;Пътуване към себе си;1985;<br>
<i>	Забързахме двамата. Ванчо нарочно поизостана, наведе се да <b>разглежда</b> моторите и се скри зад колите. Графът с непропускащо око го забеляза навреме. Върна се ядосан, изтегли го за ризата, издута на облак над колана, пресука я, сякаш му дръпна ухото.</i><br><br>
------------------------<br>
Блага Димитрова;Пътуване към себе си;1985;<br>
<i>	Самота. Страх от името ми. Лудини и ветрогонства са позволени на моите съученици, но на мене и най-малкото провинение не би било простено. Аз съм белязана по рождение. Трябва да меря всяка своя дума, всяка своя стъпка. Дори най-невинните ми прояви се <b>разглеждат</b> под лупа. Бих изгубила способност да се смея, да уча, да бъда първа в класа, ако не бе пианото. Колко права е била майка ми, като ме караше да крада от детските си игри, за да свиря. Седна пред пианото и неусетно изплувам. Тая мелодия ме освобождава от страха, извътре ме озарява със слънце…</i><br><br>
------------------------<br>
Блага Димитрова;Пътуване към себе си;1985;<br>
<i>	Горов се приближи до пианото. Аз станах и се отдръпнах настрани. Смутен, трогнат, поразен, инженерът го <b>разглеждаше</b>. Свали очилата, изтри ги с кърпичка и пак ги надяна.</i><br><br>
------------------------<br>
Блага Димитрова;Пътуване към себе си;1985;<br>
<i>	Папка с надпис: Влад Радев, архитект. Кадровикът като рентгенолог вадеше и <b>разглеждаше</b> тъмните сенки в душите на хората. Отвори папката. Право в очите го стрелна присмехулната искра от светлия поглед под тъмни, сключени вежди. Младежът от портрета на бюрото надникна през рамото на шефа и намигна съучастнически на снимката в досието.</i><br><br>
------------------------<br>
Блага Димитрова;Пътуване към себе си;1985;<br>
<i><i>	Всяка моя дръзка стъпка по въздушните релси бе насмешка над нейния аристократизъм. Внезапно тоя безмълвен диалог се пресече. Побелялата майка сновеше из строежа — така мъничка, изгубена, сякаш премазана от шумовете. Разглеждаше построеното от сина й. Все вдигаше глава нагоре, навярно ме търсеше. Но не ме <b>виждаше</b>. Нашето чукане се изкачваше все по-високо. И майката не можеше да достигне с поглед страшната съдба на сина си.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Блага Димитрова;Пътуване към себе си;1985;<br>
<i>	Догде се усетя, тя ми нахлузи презглава роклята си, която сама още не бе обличала и я пазеше за най-тържествен случай. Тясно се впи в тялото ми. Чувствах се по-съблечена, отколкото ако бях без нея. Момичетата ми държаха огледалото. Разглеждах се на части и мислено сглобявах фигурата си. Навярно въображението ми доста прибавяше. Бях станала почти хубава.</i><br><br>
------------------------<br>
Блага Димитрова;Пътуване към себе си;1985;<br>
<i>	Фането свали от закачалката копринената си рокля, която обличаше само при специални случаи. Пъхна ме в нея. Огромно деколте разкри раменете ми. Разглеждах се на части в малкото огледало. Забелязах, че съм могла да бъда хубава и без дълги коси. Дори така с къса коса по-добре се очертаваха раменете и шията ми.</i><br><br>
------------------------<br>
Петър Христозов;Царски гамбит;2003;<br>
<i>	— Не, това е повест от Иван Хаджимарчев. Добър писател, забавлявах се с него още като юноша. Както и да е, Хаджийски <b>разглежда</b> пороците на управляващите след Освобождението. „Дадохме на чиновниците високи заплати, по-високи от тези в Италия, за да ги освободим от изкушението да вземат подкуп. Но в опозиция или на власт, те продължаваха да вземат комисиони. За земя, парцели или лиценз и забогатяваха.“</i><br><br>
------------------------<br>
Васил Крумов;Родопски хоризонти. Пътеписи, скици, приключения;2007;<br>
<i>	Може би той ми се надсмиваше, че <b>разглеждах</b> граната като кварцова друза, току-що изкъртена от скалата, а може би се смееше на дружинният ни майор, който изправен до мен държеше патриотичното си предбойно слово, без да съзнава, че още тази нощ, той както и половината от дружината ни ще бъдат мъртъвци.</i><br><br>
------------------------<br>
Васил Крумов;Родопски хоризонти. Пътеписи, скици, приключения;2007;<br>
<i>	Йорданка я взема в набрашнените си ръце. Учудена я <b>разглежда</b> и не може да повярва, че й подарявам такава скъпоценност. Обръща смутени очи към майка си, за да разбере дали тя одобрява приемането на подаръка. Това смущава и мен, но за да прикрия глупавото си положение, добавям с необикновено сериозен израз на лицето си, че подаръка го правя при едно важно условие.</i><br><br>
------------------------<br>
Васил Крумов;Родопски хоризонти. Пътеписи, скици, приключения;2007;<br>
<i>	Минавайки край старото училище, влизам в двора му. Разглеждам го отвън и не намирам никаква промяна освен стълбището, което е изместено през зимника, но с това самата сграда малко се е подобрила. Цялото помещение мирише на мухъл и на нещо по-неприятно.</i><br><br>
------------------------<br>
Васил Крумов;Родопски хоризонти. Пътеписи, скици, приключения;2007;<br>
<i>	Разглеждам сега позната ми седловина, но младият тогава борикаж е станал истинска борова гора и аз не мога да се ориентирам. Разглеждам с вълнение моите иглолистни връстници и се насочвам към близкия извор, от който нявга черпеха вода турските граничари.</i><br><br>
------------------------<br>
Васил Крумов;Родопски хоризонти. Пътеписи, скици, приключения;2007;<br>
<i>	Дяволска работа, си казах. Девойка сред такава горска джунгла и на всичко отгоре — поп с бяла кобила! Този поп навярно е преобразеният Кадир ходжа, превърнал се в горски сатир. Разглеждам феята с изумени очи и троснато отговарям, че попове оттук не минават… и млади жени през такава гора не минават, добавям и обръщам лице към орела.</i><br><br>