------------------------<br>
Фани Попова-Мутафова;Дъщерята на Калояна;1981;<br>
<i>Изведнъж момичетата изпискаха и закриха лица с ръце, засрамени и смутени. Зад високата снага на графа стоеше един непознат мъж. Все пак през разперените си пръсти те успяха бързо да го <b>разгледат</b>. Изглеждаше чуждоземец и по носия, и по лик. Тъмна къдрава брада обкръжаваше пълноликото му лице, на което блещукаха като въглени две живи черни очи.</i><br><br>
------------------------<br>
Фани Попова-Мутафова;Дъщерята на Калояна;1981;<br>
<i>Той натри ръцете си с чесън, разгърна ризата на младия момък, който бе дошъл, прикрепян от майка си. Сведе лице до раната. Разгледа я внимателно.</i><br><br>
------------------------<br>
Фани Попова-Мутафова;Дъщерята на Калояна;1981;<br>
<i>Някои се престрашиха, приближиха до болния и <b>разгледаха</b> любопитно раната. Вярно беше. Подутината не бе проказа. А гнойта, която течеше, показваше, че остатъкът от копието скоро ще пробие забралото място.</i><br><br>
------------------------<br>
Фани Попова-Мутафова;Дъщерята на Калояна;1981;<br>
<i>— Ах, как искам да го видя! Марийо... Ще ти дойда веднага на гости. Макар че мама не ме пуша, но ще дойда за сватбата: искам и аз да <b>разгледам</b> Константина града, да видя чудните църкви... Босфора... .Златния рог.. Света София"... Ах, защо не ме пущат?</i><br><br>
------------------------<br>
Фани Попова-Мутафова;Дъщерята на Калояна;1981;<br>
<i>Анри я изпрати до вратата, където целуна ръката й, и се върна при гостите. Оттам те минаха да <b>разгледат</b> приказно богатото вено, което демоазелите бяха успели вече да наредят в залата на бисера.</i><br><br>
------------------------<br>
Фани Попова-Мутафова;Дъщерята на Калояна;1981;<br>
<i>След това Одет премести трисвещника от малката масичка до леглото на обикновеното му място върху скрина. Свещите бяха почти съвсем догорели. Тя вдигна книгата, подвързана с алена кожа и сребърна лента, <b>разгледа</b> ситния прекрасен ръкопис, изящните миниатюри и поклати глава.</i><br><br>
------------------------<br>
Фани Попова-Мутафова;Дъщерята на Калояна;1981;<br>
<i>Мария се прекръсти и поклони, <b>разгледа</b> със страхопочитание и любопитство късчето хляб. То не беше чисто бял безквасник, а потъмняло, покрито с шупли.</i><br><br>
------------------------<br>
Вера Мутафчиева;Алкивиад Малки;1975;<br>
<i>	Жената го разглеждаше със съчувствие. Нея пък той бе <b>разгледал</b> отдавна, по професионален навик. Когато една жена е и хубава, и умна, а се числи научен сътрудник при тридесет и осемте си години, туй дава повод за разсъждения. И за изводи — не в нейна полза: навярно нещо скрито й липсва. Амбиции, воля, такт? Наглед тя беше керамично цветна, стъклено чистоплътна и никелово хладна както всичко тук наоколо. Част от бездушния, но умен механизъм.</i><br><br>
------------------------<br>
Вера Мутафчиева;Алкивиад Малки;1975;<br>
<i>	А Стоянов си заповяда на ум: „Стига психология! Достатъчно ме е подвеждал чрез смайващите си саморазобличения, чрез балади за надчовешка умора и отврата — психологии! Туй ще <b>разгледам</b> по-нататък или никак, то не е моя работа. Сега: на работа!“</i><br><br>
------------------------<br>
Вера Мутафчиева;Алкивиад Малки;1975;<br>
<i>	— Чуваш ли го? — попита Алкивиад с усмивка, с каквато млада майка се вслушва в първото гукане на първото си чедо. — То действува по-усърдно и точно от всякакъв човек, то открива мироздания там, където ти и аз бихме видели къс мърша или шепа помия. Без него Алкивиад Сотиров би бил сляп и глух, с пресечени ръце. Без него днес хората нямаше да знаят много за причините на смъртта. То може да <b>разгледа</b> клетка, а ние — не.</i><br><br>
------------------------<br>
Вера Мутафчиева;Алкивиад Малки;1975;<br>
<i>	Той слезе от таксито пред лекарствения институт край брега на морето. Ненужно <b>разгледа</b> фасадата му, която добре познаваше — индустриална естетика. Затуй пък паркът бе великолепен: спортни съоръжения, вечнозелени дървета. „И от какво страда Цветков? — рече си. — Институтът му е за приказ и показ… Да, но не! Защо академик Сотиров да бил теоретик, докато академик Цветков се чувствувал придатък към производството. А си остава неясно кой пречи на Цветков да теоретизира… Както винаги, човек най-измъчено завижда за онова, което изцяло е в собствената му воля“.</i><br><br>
------------------------<br>
Вера Мутафчиева;Алкивиад Малки;1975;<br>
<i>	— Нека <b>разгледаме</b> тия две несбъднати възможности. Първата: да останех с Алкивиад до ден-днешен. Е, къде й е хубостта? Алкивиад съвсем скоро би се превърнал за мене в доктор Първанов.</i><br><br>
------------------------<br>
Вера Мутафчиева;Алкивиад Малки. Алкивиад Велики;1984;<br>
<i>Щом заповядващата му ръка ги отпусна, шестимата изпълнители не намериха сили да се върнат всред публиката, ами се смачкаха на място. Алкивиад насмешливо <b>разгледа</b> стаилите дихание зяпачи и изрече прочувствено:</i><br><br>
------------------------<br>
Вера Мутафчиева;Алкивиад Малки. Алкивиад Велики;1984;<br>
<i>Досущ бегло той <b>разгледа</b> лицето си в огледалото от полиран бронз. Добре че му подадоха огледало, след като бяха къпали, стригали, ливосали и преоблекли затворника - иначе би загубил отново свяст. Бронзът отрази нечие чуждо, грозно лице. То можеше да принадлежи на стар източен постник или на изсъхнал по галерите роб-гребец, или на друг роб, който е стенал двайсет години в каменоломните, снабден с верига, а веригата - с тежка желязна топка. Това не беше Алкивиад!...</i><br><br>
------------------------<br>
Вера Мутафчиева;Алкивиад Малки. Алкивиад Велики;1984;<br>
<i>Демосът, за кратко стаил дъх пред така необикновено чудо, пак се отдаде на неистовства. А Алкивиад снизходително <b>разгледа</b> своето мраморно подобие, мислейки си: „Аз всъщност съм къде по-съвършен. Упада, упада изкуството в Атина... Или пък ваятелят е получил смешен срок за такова едро нещо. Защото нали онова изваяние, което атиняни оплюха и удавиха преди осем години, сега си лежи под триремата ми, обрасло в миди и морска трева, проядено от солта... Ха-ха-хо!... Не, не бива!“</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;Белия дявол;1987;<br>
<i>	— Ела — кротко каза тя. — Имаш нужда от сън. Урода ти прати кон и денкове… Внесоха ги, утре ще ги <b>разгледаме</b> заедно.</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;Белия дявол;1987;<br>
<i>	Вангел реши да не го предизвиква. Подпря брада на лакът и се опита да <b>разгледа</b> покоите. Бяха го въвели в зала, опасана с миндери, сигурно тук се събираше съветът на емирата. По земята бяха проснати разноцветни килими, тепсии с грозде, купи с фурми и навсякъде, където и да погледнеш, наргилета с розова вода и сребърни табакери с хашиш. Че това е хашиш и какво представлява хашишът, Вангел още не знаеше.</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;Белия дявол;1987;<br>
<i>	Левантинците изхвърлиха труповете, качиха вода във ведра и се заеха да мият палубата, а Белия отиде да <b>разгледа</b> шебека. Беше добър кораб, имаше остра водна диря, красива лъвска ростра, но най-силно любопитство предизвикваше каютата на черкеза. Вангел разкова кухите стени, пода, сандъците. Отвсякъде рукна злато.</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;Белия дявол;1987;<br>
<i>	Вангел се поклони още веднъж, но не прекали нито с дълбочината на поклона, нито с времетраенето. Сигизмунд приближи жребеца и прекара разтрепераната си длан по шията му, потупа го по гърдите, <b>разгледа</b> златните стремена, златния мундщук, обкованите със златни пирони поводи.</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;Белия дявол. Атентатор;1991;<br>
<i>	— Ще запаля огън — обади се Нейолу зад гърба му, но докато блъскаше чакмака в кремъка, Вангел свикна с тъмнината и започна да различава предметите. Бяха влезли през входа за слугите в големия салон с дървената маса и пейките, където хърватката провеждаше военните си съвети. До единия крак на масата лежеше мъртвец, пронизан с пика в гърдите. Вангел <b>разгледа</b> оръжието. Беше лека кавалерийска пика, инкрустирана с девиза на Лупусите „Deo exsehsis Lupusum“.</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;Белия дявол. Синове;1988;<br>
<i>	— Ще сляза до Агадир, ще потърся Погонат в Сидра, ще <b>разгледам</b> Янина и Киркира… Ще ми помогнеш ли да избера кораб?</i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Дичев;Неуловимият;1976;<br>
<i><i>	Бяха отишли към оная част на градината, отдето се <b>виждаше</b> Дунава, пламнал в предвечерния залез. А до самия каменен зид имаше ябълково дърво, пламтящо и то и наляло се вече със сок. Домнул Медреа приведе клонче, <b>разгледа</b> го със светнали очи.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Дичев;Неуловимият;1976;<br>
<i>	Но не и чорбаджи Дръндьо. Той дебнешком си запробива път, та да <b>разгледа</b> по-добре човека на авмона.</i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Изпитание;1969;<br>
<i>	— Грешите, господа. — С тънките си чувствителни пръсти Ласелс събра своите карти и ги <b>разгледа</b>. — Аз не блъфирам. Ето, ще играя открито. — Той свали една карта на масата. — Валето каро е у мене и аз ще построя играта си върху него. Ще направя онова, което доскоро вършеше господин руснакът: ще му гласувам толкова доверие, сякаш е цар. Може би за да ме биете, вие ще заложите на асата, господин Кояндер?</i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Изпитание;1969;<br>
<i>	— Помните ли историята на битката при Зама, господин майор? — отговори той. — Уверен в силата на своите легиони, тогава Сципион Африкански не само че приел пратениците на Анибал, но и ги развел из лагера си и им дал възможност да <b>разгледат</b> всичко.</i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Изпитание;1969;<br>
<i>	Последните сведения от Пирот гласяха, че през нощта българите са се оттеглили от града. Но и това съобщение не подобри настроението на краля. Той вече имаше опит от Сливница и знаеше, че за българите временното оттегляне не значи отказ от настъплението. А като <b>разгледа</b> картата, той разбра причините за тази маневра — височините около Пирот бяха още в сръбски ръце и частите, които с такава безумна дързост нахлуха в града, бяха врязани като клин между сърбите и положението им всеки момент можеше да стане критично. Да, българите се биеха храбро, но умееха да бъдат и предпазливи.</i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Тътени;1980;<br>
<i>	Четиримата сведоха пищовите, но не ги прибраха. В слабата светлина на огъня Манол ги <b>разгледа</b>. Бяха все здравеняци мъже с отдавна небръснати бради. Само единият от тях надвишаваше средния ръст и в сравнение с останалите изглеждаше едва ли не дълъг.</i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Кисьов;Фридрих Дюренмат;15/09/2001;http://litclub.com/library/nbpr/kisiov/dyrenmat.htm<br>
<i> Побъбрихме с Мюлер и се върнах в кафенето, където трябваше да сервирам вечерята на собствениците на хотел “Европа”, докато си мислех за писателите. Те бяха винаги живи, дори когато ги нямаше. Продължих да си мисля и на другия ден, а когато <b>разгледах</b> вестниците и прочетох, че същата вечер Дюренмат е връчил някаква награда на Вацлав Хавел от името на швейцарските писатели в Цюрих, бях още по-разочарован. Дюренмат ставаше все по-жив и това ми се струваше ужасно досадно. Чудех се дали има нещо по-досадно от жив писател.</i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Гечев;Познай себе си. Лъжефилософски и лъжебиографичен роман;10/11/2000;http://liternet.bg/<br>
<i>        ­ Но онзи, както казвате, се е усъмнил в някоя религиозна заповед, също би могъл да <b>разгледа</b> причините, които са го накарали да се усъмни и да отсъди... </i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Гечев;Познай себе си. Лъжефилософски и лъжебиографичен роман;10/11/2000;http://liternet.bg/<br>
<i>        ­ Това е дълъг разговор ­ казах, ­ ще трябва някога да <b>разгледаме</b> въпроса. Той е много сложен. </i><br><br>
------------------------<br>
Ангел Грънчаров;Непослушание. Историята на един вечно неудобен;2001-;http://www.angelg.nm.ru/knigi/biograf.pdf<br>
<i>Председател: Цвятко Миланов членове: Васил Мукански Милен Николов на секретаря Зорка Запрянова в присъствието на прокурора Здронов <b>разгледа</b> докладвано от председателя наказателно дело N СА 18 по описа за 1978 год.</i><br><br>
------------------------<br>
Виолета Тончева;Книга за Радио Варна;07/06/2004;http://liternet.bg/<br>
<i> Присътствующите <b>разгледаха</b> помещенията и уредите на предавателната станция. Всички бяха изненадани отъ добрата уредба и отличното обзавеждане на станцията, направено от преизпълнените с ентусиазъмъ варненски радио-любители. </i><br><br>
------------------------<br>
Петър Лазаров;Български глас;2004;http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=307&LangID=1<br>
<i>Това продължи до един ден, в който Хаджийката ми домъкна няколко западни списания, в които се говореше как е уреден секс живота там. Вътре пишеше какво е това „Пийп шоу“, имаше снимки от нощни клубове и салони за масаж. Тъй като безспорно ме интересуваше къде ходят нашите министри и директори, когато отидат на запад, аз <b>разгледах</b> списанията. Попрочетох малко и текста, доколкото можех да го разбера. Тогава Хаджийката извади двадесетина снимки, подаде ми ги и каза:</i><br><br>
------------------------<br>
Петър Лазаров;Български глас;2004;http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=307&LangID=1<br>
<i>Да се надяваме на партиите. Добре, нека <b>разгледаме</b> двете по-големи. За БСП нещата са ясни, те и симпатизантите им са главния притежател на остатъчната микроидеология и не желаят да се оправят — те не се разграничиха от далеч по компрометиращи неща, та ще се занимават с някакви лични убеждения.</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Христов;Престъпленията по време на комунистическия режим и опитите за тяхното разследване след 10 ноември 1989;13/11/2004;http://oshte.info/doc/other/025.htm<br>
<i>Отделно може да се <b>разгледат</b> и някои документални престъпления, извършени в края на 1989 г. и началото на 1990 г. чиято цел е да се прикрият предишни престъпления на режима, каквото се явява унищожаването на досиетата с дълбоки последствия за развитието на страната и политическите процеси в България след промените.</i><br><br>
------------------------<br>
Лазарин Лазаров;Спомени за комунизъм;2004;http://www.mediatimesreview.com/<br>
<i>Аз се изкачих на трибуната пребледнял от страх. Започнах да обяснявам с треперещ глас, че има някаква грешка, че не съм си рисувал, че даже нямам лист и молив…. Драгнев ме прекъсна: "Какъв младеж си ти, вместо да се засрамиш, се опитваш да лъжеш". И започна да реди тиради как дисциплината и политическата активност щяла да ни оправи. Накрая, след като поиска учкома и Учителския съвет да <b>разгледат</b> повторно случая и да ми наложат строго наказание, разреши да се върна на мястото си. </i><br><br>
------------------------<br>
Лазарин Лазаров;Спомени за комунизъм;2004;http://www.mediatimesreview.com/<br>
<i>В девети клас, от Окръжния комитет в Русе обявиха конкурс във всички училища за написване на есе на тема "Тоз който падне в бой за свобода, той не умира". Учителката по литература ме накара да участвам. Две седмици писах вечер в къщи. Кратко <b>разгледах</b> Ботев и ползвайки една книга "Те загинаха, за да живеем ние" писах много за Свилен Русев, Адалберт Антонов-Малчика, Йорданка Чанкова, Лиляна Димитрова и други от преддеветосептемврийското антифашиско движение. Помня, че есето ми завършваше с лозунга: "Да живее генералисимус Сталин - най-великият стратег в света!" </i><br><br>
------------------------<br>
Вени Марковски;1998-;http://www.veni.com/<br>
<i>Спях в хотела на посолството близо до Check Point Charlie и всеки ден ходех до Западен Берлин на разходка. Знаейки, че стената ще бъде срутена само след една седмица, аз направих много снимки и от двете й страни. Снимките можете да <b>разгледате</b> в моя фотоалбум. </i><br><br>
------------------------<br>
Георги Данаилов;Доколкото си спомням. Втора част;2002;<br>
<i>Не бях посещавал Лувъра. Предишният път, когато бяхме заедно с Йони, не ни стигна времето. Този път отидох. Разгледах го по американски. Мисля, че споменах - класицизмът не ме вълнуваше, пред Мона Лиза имаше опашка. И сега ще направя най-страшното признание: тази картина никога не ме е смайвала. Извинявам се. Продължих нататък, спрях пред една възрастна разпоредителка с благороднически вид, попитах я къде са импресионистите?</i><br><br>
------------------------<br>
Хараламби Етакчиев;Заточението;<br>
<i>Сутринта потеглихме за град Ксанти, който <b>разгледахме</b>, и оттам, през Кавала, посетихме остров Тасос. Направихме обиколка на острова. От него се открива просторна гледка към Тракия. След това посетихме град Солун, <b>разгледахме</b> Биязкале, където е бил задържан Петко войвода, и се завърнахме в България. От тук нататък цялата работа по организирането, по тичането до гръцката легация за разрешение и визи, както и за самото пътуване на голяма група тракийци в Беломорска Тракия е дело на господин Карамитрев.</i><br><br>
------------------------<br>
Марко Рясков;Спомени и документи;2006;<br>
<i>Окуражен от примера с почивния дом на работниците от Държавната печатница, аз взех инициативата и помолих управителния съвет на Кредитна банка да <b>разгледа</b> приготвеното от мен предложение за образуване на една фондация за</i><br><br>
------------------------<br>
Марко Рясков;Спомени и документи;2006;<br>
<i>Когато <b>разгледах</b> досието на баща ми, у мен се породи съзнанието, че то трябва да види бял свят. То показва нагледно какво са изтърпели голям брой достойни хора в България след 9 септември 1944 година: изправени без защита срещу валяка на следствията, те са се борили с всички сили да избегнат смазване-то. Но валякът е бил програмиран да ги смаже и ги е смазвал.</i><br><br>
------------------------<br>
Марко Рясков;Спомени и документи;2006;<br>
<i>Сокол В. Добрев, зам.-окр[ъжен] прокурор, като <b>разгледах</b> предварително производство вх. № 1093 от 11.II.1954 година, изпратено ми от Д[ържавна] С[игурност] - София,</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;BG Кръстника2. Маргина, Бойко и др.;2007;<br>
<i>Още на предишната ни среща с него и Женята в същия този ресторант разбрах, че е чакал звездния си миг. И сега, когато той настъпи, не смяташе да го споделя с никого. Стана и ме прегърна тържествено. Леко го отблъснах, направих му знак с пръст да мълчи, след което извадих от джоба записващото устройство на Маджо и му го показах да го <b>разгледа</b> от двете страни.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;ВИС;2006;<br>
<i>Гоцев внимателно го <b>разгледа</b> преди да започне разговора. Момчето наистина вдъхваше доверие. Освен това имаше някакво скрито обаяние. Излъчваше особен чар.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;ВИС - 2;2006;<br>
<i>На Поли наистина му беше писнало да кисне на третия етаж и слезе на дансинга, за да <b>разгледа</b> най-готините пички. Не ги закачаше, но обичаше да им се радва. Не можехме да го открием, защото бе твърде дребен. Оставаше само да чакаме. По едно време той се върна.</i><br><br>
------------------------<br>
Владо Даверов;Чудовището ДС;2008;<br>
<i>Същия следобед в дома на родителите му в централната част на София, където се помещаваше офис на ОСД, го посетиха Радославов и Досев. Разгледаха проблема от всички страни. Договориха се по линия на службите за сигурност Досев да направи всичко възможно и да заменят мярката за неотклонение на палестинеца с по-лека. Парична гаранция напълно ги устройваше. Йончев пое ангажимент да стори необходимото за смяна на окръжния прокурор Русев.</i><br><br>
------------------------<br>
Владо Даверов;Чудовището ДС;2008;<br>
<i>- Напълно. Ще го дадем на Димитър Йончев да го внесе в парламента и като го <b>разгледат</b> в комисията по национална сигурност, той лично ще го връчи на министър Михайлов за изпълнение. Не мога да го търпя повече този Гацов, сбъркахте, като не го махнахте от работа, когато му беше времето.</i><br><br>
------------------------<br>
Владо Даверов;Чудовището ДС;2008;<br>
<i>Досев доста се изненада. Настроението му падна до нулата по скалата на Рихтер. Нищо в него не помръдваше. Разгледа по инерция документите и му направи впечатление, че решението за регистрацията на фирмата на циганина беше изцапано с мастилено петно.</i><br><br>
------------------------<br>
Владо Даверов;Чудовището ДС;2008;<br>
<i>Няколко дни по късно започна техническата подготовка по изтеглянето на кредита. Разведоха директорката на банката из цеха за колбаси, показаха й оборудването. Дадоха и всички искани от нея документи. Освен това юристконсултката на банката посети Арбанаси, за да <b>разгледа</b> къщата на Радославов. Направиха ипотека пред нотариус, на която присъства и съпругата на полковника. Все пак имота беше семейна собственост.</i><br><br>
------------------------<br>
Жанина Драгостинова;Твоята история. 52 седмици от началото на 21 век;2004;<br>
<i>Стига сметки, казвам. Искам да <b>разгледам</b> града, да вляза в "Св. София", да поскитам из Капълъ чарши и изобщо да се превърна в истински турист, определящ живота си от справочниците. Все сефте съм в Истанбул! Сред домакините ми настъпва смущение. Оказва се, че и двете никога, ама никога, честна дума, не са влизали в Синята джамия например.</i><br><br>
------------------------<br>
Н Кондарев;Васил Левски;1946;<br>
<i>заангажирване и на хората от вътрешността ка страната, като предварително бъдат подготвени за това. Той смята, че тъкмо хората по места, откъдето ще мине четата, биха играли голяма роля [1] за преминаването и успеха й. Това му схващане <b>разгледахме</b> вече, когато бе въпрос за съдържанието на писмото му до Н. Геров. </i><br><br>
------------------------<br>
Н Кондарев;Васил Левски;1946;<br>
<i>За тази цел той съставя проекто-устав, който разпраща до Панайот Хитов, Филип Тотю, Любен Каравелов и дейците на всички частни комитети, за да го <b>разгледат</b> предварително, да кажат мнението си и да направят своите бележки и добавки върху него. „Според както виждаш — пише Левски до Дан. Хр. Попов, — е и на Вас, както пишем на Панайота, същото ще пишете от наша страна и на Филип Тотю. </i><br><br>
------------------------<br>
Н Кондарев;Васил Левски;1946;<br>
<i>Може би Левски би доживял освобождението, ако да не бе Д. Общи, който извършва сериозни поражения на организацията, а провокаторът поп Кръстю довършва останалото — предава Левски. Ден след ден се изнизват. Левски неуморно работи, бди над народното дело. Отдавна вече се е разделил със своя ценен помощник Ангел Кънчев, за когото пази скъп и ценен спомен. Много често обаче бива обезпокояван от Д. Общи. Част от това му безпокойство <b>разгледахме</b> вече, но да беше само то, всичко би имало добър край. За съжаление, </i><br><br>
------------------------<br>
Нешка Робева, Маргарита Рангелова;От Ротердам до Амстердам;1982;<br>
<i>Това: „Как мога да ви вярвам, другарко?" — беше казано по повод на контролното състезание на 6 септември. Класирането — Раева, Игнатова, Раленкова. Бях наредила всичко да се заснеме на видеомагнетофон, да <b>разгледат</b> подробно записа н да дойдат у дома за разбора.</i><br><br>
------------------------<br>
Нешка Робева, Маргарита Рангелова;Жажда за върхове;1987;<br>
<i>Шегуваше се Ангел, но дойде време неговият актив да влезе в работа. На едно специално заседание, на което трябваше да се <b>разгледа</b> олимпийската подготовка на отбора, от федерацията се посипаха обвинения, които не можах да разбера откъде са дошли. И тъкмо се чудех какво да отговоря в яда си, обади се Ангел:</i><br><br>
------------------------<br>
Нешка Робева, Маргарита Рангелова;Жажда за върхове;1987;<br>
<i>Старая се да не коментирам случая. Държа внимателно да <b>разгледат</b> видеозаписите от републиканското първенство. Предстои ни един лагер в Кюстендил, за който всички след това. твърдят, че е бил най-тежкнят лагер в цялата история на нашия отбор. Твърдят го, докато идва ред на варненския. Тогава казват, че това вече е наистина прекалено, над човешките възможности и прочее.</i><br><br>
------------------------<br>
Симеон Радев;Строители на съвременна България, том І;<br>
<i><i>С една дума, в този рапорт няма ни политика, ни логика, ни граматика. Затова аз предлагам: 1-во, да се забележи, че комисията не е оправдала доверието на Народното събрание; 2-ро, да считаме нашето положение statuquo ante commissionem и 3-то, да пристъпим да <b>разгледаме</b> глава по глава Устава, който ни е предложен от централното правителство. Колкото за рапорта, той е литературна собственост на комисията, която и може да прави с него каквото ще, а ний да си <b>гледаме</b> работата."</i></i><br><br>
------------------------<br>
Симеон Радев;Строители на съвременна България, том І;<br>
<i>3)     Задържане на генералите Соболева и Каулбарса на техните министерски длъжности, докато се <b>разгледат</b> и утвърдят от Великото народно събрание предстоящите изменения на Търновската конституция.</i><br><br>
------------------------<br>
Симеон Радев;Строители на съвременна България, том І;<br>
<i>Не да се гневим с гнева на велика държава срещу маленката България би приличало на нас, а да я покрием веднага със своя щит, като предоставим сетне на себе си да <b>разгледаме</b> с нея своите домашни сметки. Тук ние сме хазяи и никой друг. Това трябваше да заявим във всеуслишание на цяла Европа веднага след преврата. По-пристойно бе, щото не Русия да пита Европа, а Европа да пита преди всичко какво ще прави, как ще постъпи Русия?</i><br><br>
------------------------<br>
Васил Кънчов;Избрани произведения;1970;<br>
<i>Тоя ден аз исках да <b>разгледам</b> хубаво цялата котловина, затова с няколко приятели възлезохме на един висок хълм, на север от селото, който се казва Шиле. </i><br><br>
------------------------<br>
Васил Кънчов;Избрани произведения;1970;<br>
<i>От най-високото място на хълма <b>разгледах</b> още един път долината на р. Буровица. Тя е прекргсна до самото си вливане в Места. По десния й бряг върви хълмът Папаз-чаир, продължение от Стъргач, който не е висок и е обработен на много места до върха си. Тоя хълм дели коритото на Места от онова на Белотинската река, която, съединена с Пещерник, се крие в Елиските дупки. </i><br><br>
------------------------<br>
Васил Кънчов;Избрани произведения;1970;<br>
<i>Аз имах случай да <b>разгледам</b> един опазен тефтер от 1810 г., последната година от славата на банските търговци. Тефтерът е воден с най-голяма точност. Писмото е чисто и ясно, езикът чист бански. Според тоя тефтер от януари 1-и до март 1-и е продаден във Виена памук за 111 863,43 фиорина. Разноски за пренасяне са направени 11 868,44 фиорина, получени са от Сяр в това време 740 денка памук. Продаването се е </i><br><br>
------------------------<br>
Васил Кънчов;Избрани произведения;1970;<br>
<i>В града има 2 кули, високи около 20—25 метра. Понеже те са в мохамедански дворове, не можах да ги <b>разгледам</b>. Те са правени във времето на хайтите за защита от техните нападения. </i><br><br>
------------------------<br>
Васил Кънчов;Избрани произведения;1970;<br>
<i>си за ханъмите и пр. и пр. Напоследък се <b>разгледа</b> едно ново прошение на Боди във вилаетския мезлиш за отваряне на училището. Съветът станал под председателството на валията. Той попитал в мезлиша има ли в Битоля сърби. Отговорено му било, че няма. Само митрополитът се произнесъл в полза на сърбите; другите членове на мезлиша са били против отваряне на сръбско училище. </i><br><br>
------------------------<br>
Стамат Апостолов;Тракия, изконна българска земя, напоена с кръвта на предците ни;2002;<br>
<i>За четири часа престой <b>разгледахме</b> най-характерните забележителности-Султан Селим джамия и централната част на града. Това, което прави впечатление е, че в Одрин няма извършено някакво значително строителство, различно от онова,</i><br><br>
------------------------<br>
Стамат Апостолов;Тракия, изконна българска земя, напоена с кръвта на предците ни;2002;<br>
<i>хората, които бяха насядали отвън около масите пред кафенето. Завърза се разговор. Интересувахме се за миналото, за историята на селото. Това, което разбрахме е, че след като през 1913 година селото е било опожарено до основи и българите изгонени, тук са били докарани и заселени турци от Анадола и помаци. В селото престояхме около час. Време достатъчно да се разходим по селските улички и да ги <b>разгледаме</b>. Правихме и снимки. Особено възбуден и доволен беше Яни Петров, който успя с помощта на местен турчин да открие дворното място с крушата, там където е била бащината му къща.</i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Божков;Спортна слава. Успехите на футболистите от ЦДНА първият отбор на Републиката;1956;<br>
<i>3.  Предлага на ЦС на ДСО „Торпедо" да се занимае с играта в тази среща и незабавно да <b>разгледа</b> работата с футболистите па „Торпедо" — Плевен,</i><br><br>
------------------------<br>
Стойо Чочоолу;Боят настана. Случки из моя живот. Литературно пресъздаване от Петър Христов;1971;<br>
<i><i>Можах да го <b>видя</b> чак сутринта. Още спеше, а ние се тълпяхме край него. Беше легнал с балтона си направо на земята. Между коленете му се подаваше пистолет, стискайте го в дясната си ръка. Каскетът, нахлупен връз очите, не ни позволяваше да го <b>разгледаме</b>.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Стойо Чочоолу;Боят настана. Случки из моя живот. Литературно пресъздаване от Петър Христов;1971;<br>
<i><i>—	Не се отклонявай от заповедта! — върна го полковникът, <b>разгледал</b> следите. — Къде са ти зъркелите? Не <b>видиш</b> ли, стъпките показват, че: човекът е бил сам и е вървял към линията, а не към реката! Вероятно ловец някой. .. Хайде не се бавете! Бързо към Калояновец!</i></i><br><br>
------------------------<br>
Стойо Чочоолу;Боят настана. Случки из моя живот. Литературно пресъздаване от Петър Христов;1971;<br>
<i>Есенна позлата започваше да ръси листето на Средна гора. Тук, сред гъстите дъбрави, щабът на зоната <b>разгледа</b> последните указания на ЦК, на Върховния щаб на НОВА и на областния комитет на Партията. А указанията бяха от ясни по-ясни: „На въстание!"</i><br><br>
------------------------<br>
Дончо Цончев;Празник без подарък;1983;<br>
<i>Харпунът ми е ръждясвал цяла година, трябва да го смажа малко, преди да се потопя с него в морето. Тъкмо докато Мария се поразкара по тераската и по двора, както е по бански, да я <b>разгледам</b> добре на светло. Много е хубава, дяволите да я вземат. Като рибка.</i><br><br>
------------------------<br>
Дончо Цончев;Празник без подарък;1983;<br>
<i>— Чакай, чакай — каза Пешо, както бе дигнал глава, с ръка над веждите, да <b>разгледа</b> кофража. — Това нещо тука как си го представяш така?</i><br><br>
------------------------<br>
Емилиян Станев;Избрани произведения;1977;<br>
<i>     Отведнъж забеляза нещо пред себе си. Искаше да се спре и да го <b>разгледа</b>, но в тоя миг силен гръм го накара да обезумее от страх. Нещо шибна лявото му око. Заекът отскочи и се спусна към дола.</i><br><br>
------------------------<br>
Петър Незнакомов;Избрани произведения. Том 1;1980;<br>
<i>„Кокоши ли? Я, казва, ги подай насам!“ Подадох му аз краката, ама как съм ги подал, аз си зная. Той ги <b>разгледа</b> внимателно, след туй ми хвърли един поглед изпод вежди.</i><br><br>
------------------------<br>
Петър Незнакомов;Избрани произведения. Том 1;1980;<br>
<i>„А книги да четеш знаеш, така ли? Да не мислиш, че не ми докладва фелдфебелът. И аз, казва, твойта работа по-дълбоко ще я <b>разгледам</b>. Ще изчистя отдъно всякакви зарази…“</i><br><br>
------------------------<br>
Тодор Влайков;Избрани творби;1978;<br>
<i>В неделя на мегдана пред Нотуровци, както всякога, беше се зафанало хоро. Ненка го не сдържаше на едно място. То бе се неспокоен и малко възбуден. И щом попревали слънцето, застяга се – тоя ред някак по-грижливо от други път – и излезе. На хорото доде един от първите. Разгледа плахо из хорището, като че диреше някого. Не намери, когото диреше, и запря се при една купчинка ергене малко настрана. А очите му беха насочени не към самото хоро, ами към тия, що прииждаха на хорото. И се беше му нящо криво, та и нящо чегато чакаше, за нящо копнееше. </i><br><br>
------------------------<br>
Владимир Свинтила;Писма от атинските музеи;1996;<br>
<i><i>Дотук ние <b>разгледахме</b> само кръглата скулптура през архаиката, и то предимно мъжката статуя ("курос"), за да се върнем към корите и архитектурната скулптура в писмата, посветени на Акропола. Ние <b>видяхме</b>, че куросът е еднофигурна композиция от фронтален тип с изнесен ляв крак напред. И казахме, че архаичната пластика не познава движението или познава само този тип движение.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Владимир Свинтила;Писма от атинските музеи;1996;<br>
<i>От многобройните имена от епохата, запазени от традицията или изсичани върху пиедесталите на статуи, само на Мирон и Поликлет могат с положителност да се атрибутират немногобройни творби. Що се касае до Мирон, ние ще <b>разгледаме</b> две, които са абсолютно сигурни: "Дискобол" и "Марсий". И двете са съхранени в римски копия. По тези копия единствено ние съдим за творчеството на Мирон.</i><br><br>
------------------------<br>
Владимир Свинтила;Писма от атинските музеи;1996;<br>
<i>Моите читатели ще трябва да <b>разгледат</b> богатството от скулптурни глави и вотивни статуетки през призмата на указаното тук. И сами да търсят прилики и сходни черти между изучените вече фигури и многобройните експонати в музея.</i><br><br>
------------------------<br>
Владимир Свинтила;Писма от атинските музеи;1996;<br>
<i>Убеден съм, че достатъчно подготвих моя въображаем събеседник (с когото аз говорех през време на цялото си пребиваване в древния град!), за да <b>разгледаме</b> заедно някои по-значими експонати.</i><br><br>
------------------------<br>
Владимир Свинтила;Писма от атинските музеи;1996;<br>
<i>В такъв случай тук, в Дафни, имаме това окултно християнство, срещу което се бори и с което полемизира Михаил Псел. Интересно е Дафни да се <b>разгледа</b> в ръка с писателите, полемизиращи с Псел, с византийските "окултици" и крайни мистици.</i><br><br>
------------------------<br>
Йордан Вълчев;На педал;1978;<br>
<i>За 4 минути и половина разпилях батареите извън границите, очертани от двата снаряда. Изтекоха 10 минути - нищо. Разгледах картата. За ориентация сме били спрели между два кръстопътя. Щом</i><br><br>
------------------------<br>
Йордан Вълчев;На педал;1978;<br>
<i><i>— Дойде, <b>разгледа</b> фигурите ми за пет минути и каза, че нямам подготовка, че не съм образован, че трябва да уча баре пет-шест години. И той не можа да ме разбере! Къде ще уча тепърва. Кой ще ме приеме, къде ще ме приемат, кой ще ме храни! Омръзна ми да се моля. За да <b>гледам</b> резбаря, цепех дърва, метях ателието му. Не посмях да предложа същото на Любомир Далчев, беше важен, нямаше време, бързаше, едва го бях измолил да дойде в ателието ми.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Деян Енев;Четиво за нощен влак;1987;<br>
<i>         Милиционерът успя добре да го <b>разгледа</b>, защото човекът стоеше на едно място: на самия ръб на тротоара, с поглед в отсрещните огромни неонови реклами. </i><br><br>
------------------------<br>
Деян Енев;Четиво за нощен влак;1987;<br>
<i>         Сега, когато милиционерът имаше възможност да <b>разгледа</b> подробно лицето му, установи, че цветът на кожата му е доста жълт - като на човек, който: какво? - милиционерът отново запрехвърля уроците от училището в главата си и за миг отново се зарадва на трайните си знания - разбира се, като на човек с болен стомах. </i><br><br>
------------------------<br>
Дончо Цончев;Дневникът на един геолог;1989;<br>
<i><i>, Видях в краката си едно камъче. Също като хилядите, милионите камъчета, по които и край които бях минал и вчера, и днес. Но се зазяпах в него сега. Взех го. Разгледах го хубаво и го харесах. Реших да си го взема в торбата - просто така. Търкаляло го е времето и него. .. Може би някой от моите дядовци го е гледал. Пипал го е. Ето така, като мен. Може би някога някой от моите внуци ще мине край него. Ще го види. Ще се наведе и ще го вземе в ръка. Ето така. Някога. Внуците. Страшните дядовци, без които...</i></i><br><br>
------------------------<br>
Дончо Цончев;Дневникът на един геолог;1989;<br>
<i>Другият ден мина по същия начин. А вечерта се оказа, че сега Ангел бе ходил при попа - да му <b>разгледа</b> кросното.</i><br><br>
------------------------<br>
Дончо Цончев;Дневникът на един геолог;1989;<br>
<i>Карах така, отново <b>разгледах</b> лицето му, дрехите, малката спортна торба между краката, от която се подаваше пуловер. Рядка брадица, шарена риза, каубойски панталони с широк кожен колан.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Караславов;Татул;1964;<br>
<i>Стойко крачеше смутен, развълнуван и объркан. Имаше минути, когато му се струваше, че това е страшна и тайнствена приказка, краят на която ще дойде наскоро и той ще си отдъхне и ще се <b>разгледа</b> със светнали очи, щастлив, че е у дома си. Такива моменти е изживявал той, когато беше малък и когато покойната му баба разказваше тревожни истории за изгубени деца и за магьосници, които ги дебнат, за да ги умъртвят…</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Караславов;Татул;1964;<br>
<i>Един от аргатите се мярна с пълен кош плява и изчезна към обора. Севда се <b>разгледа</b> — беше се разсъмнало добре, по улицата тичаха деца, отиваха на училище. Тя се качи още веднъж горе, взе си бохчата, пъхна портретчето на Стойка в пазвата, изплака високо, задавено и като прекоси двора бързо като невестулка, излезе на улицата зачервена от срам и от плач.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Караславов;Татул;1964;<br>
<i>Старата влезе с пълна престилка царевични кочани, погледна мъжа си, <b>разгледа</b> се внимателно наоколо и пристъпи към него.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Караславов;Татул;1964;<br>
<i>Децата долу се сборичкаха, чу се глъчка, едно дете заплака, Юрталана се стресна, <b>разгледа</b> се, като че се събуждаше, и стана.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Караславов;Татул;1964;<br>
<i>— Каквото рече Господ — сви той рамене. Те замълчаха и като че ли в тази минута беше решено всичко. След това той излезе, обиколи оборите, прегледа добитъка, намина към плевните, към хармана, надникна в навесите, спря се на двора и се <b>разгледа</b>. Беше тъмно, мрачно, студено, тук-таме над хоризонта мигаха бледи, измръзнали звезди. Разсъмваше се вече, из съседните дворове и по харманите се чуваха стъпки, хлопаха врати. „Време е!“ — рече Юрталана полугласно, но решително и влезе в кухнята.</i><br><br>
------------------------<br>
Никола Радев;Седем ключа на вода;1979;<br>
<i>Първото пристанище, в което акостира „Христо Ботев“, беше Измир. Като започна разтоварването, тръгнах да <b>разгледам</b> града.</i><br><br>
------------------------<br>
Павел Вежинов;Следите остават;1970;<br>
<i>След дълги умувания измислиха нещо разумно да проверят какъв е тоя зъболекар. Някое от момчетата, което имаше развален зъб, трябваше да го прежали в полза на общото дело. То ще отиде за пломба или за нещо друго, пък ще <b>разгледа</b> цялата обстановка, ще види какъв е и самият зъболекар.</i><br><br>
------------------------<br>
Павел Вежинов;Следите остават;1970;<br>
<i><i>Но Тороманов дори не подозираше, че се намира в такова плътно окръжение. Той се движеше спокойно, по ъглите на улиците хвърляше бръз поглед назад, но нито веднъж не обърна внимание на момчетата, които си вървяха по пътя, без да <b>поглеждат</b> към него. Като стигна до първия голям колониален магазин, той влезе вътре, <b>разгледа</b>, без да бърза, витрините и започна да купува. Първата му поръчка бе половин пита хубав балкански кашкавал, след това няколко стъкла конфитюр. Коста, който уж небрежно оглеждаше витрината, усети как сърцето му ускори биенето си. Покупките отново бяха започнали.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Павел Вежинов;Следите остават;1970;<br>
<i>Щом зъболекарят се наведе с инструмента над устата на Тороманов, Бебо внимателно <b>разгледа</b> голямата пазарска чанта. По всичко изглеждаше, че тя е претъпкана с хранителни продукти — подаваха се край—чета на луканки, дъхаше на пресен кашкавал, съблазняваха със златистата си кора няколко големи бели хляба. Бебо, който не беше ял нищо от обед, мълчаливо преглътна. А дали нямаше и няколко романа? Не, не се виждаха никакви книги! Внезапно Тороманов се размърда на мястото си и Бебо предпазливо се дръпна назад.</i><br><br>
------------------------<br>
Павел Вежинов;Следите остават;1970;<br>
<i>Скоро Пешо откри между снимките втория член на диверсантската група — бившият майор с небръснатото лице. Но третия диверсант, който имаше такова лесно запомнящо се лице, той не можа да открие, макар да прерови два пъти албума. Не можа да намери портрета и на шофьора на диверсантите, но това беше лесно обяснимо, тъй като в тъмнината не бе успял да го <b>разгледа</b> достатъчна добре. Но и тия открития не бяха малки. Сега вече те имаха портретите и имената на двама от престъпниците, а това щеше извънредно много да улесни тяхната по-нататъшна работа.</i><br><br>
------------------------<br>
Сборник народни умотворения. Том 9;1893;<br>
<i>Из една среднобългарска палея (наверно от XV. стол.); която, за жалост времето не ни допустна да <b>разгледаме</b> подробно, си забележихме един по-сетнешен запис, който се почва долу на празното поле на третия лист и се продължава все така на 9 страници. Ракописът има заглавие:   и пр. Ето записътъ:</i><br><br>
------------------------<br>
Сборник народни умотворения. Том 9;1893;<br>
<i>Ала при всичката духовитост на некои от тия хипотези, и днес още въпросът е открит и даже клони да се разреши в полза на противуположното мнение, което верва, че в Дакия и след Аурелияна е останал римски и романизуван дакийски елемент, който сетне, асимилирващи дакийските Славяни, образувал ромьнската народность. Ше <b>разгледаме</b> в кратко ходът на тоя въпрос в науката.</i><br><br>
------------------------<br>
Сборник народни умотворения. Том 9;1893;<br>
<i><i>и те с тръгнали заедно с своите съседи, Кумани и Бродници, да помагат на Българите. Това е толкова по-вероятно, като се знае, че между Асеневците и Власите е имало некакви по-близки свързки. Но и без това са саществували стари държавоправни вързки между България и Дакия още от времето на първото българско царство. Ние ще <b>разгледаме</b> главните исторически данни по въпроса за отношенията на първото българско царство спремо съседните му дакийски страни и ще <b>видим</b>, до колко тези вързки с могли съвършено да изчезнът през времето на гръцкото иго в България.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Сборник народни умотворения. Том 9;1893;<br>
<i>По горе <b>разгледахме</b> историческите основания, които напълно обясняват, защо и при кои условия се развил славянският характер на старо-ромънския държавен и културен живот. Резултат на тази култура е и българско-славянската писменост на Ромъните. Ние тук ще разгледаме езикът на тая писменость. Това е за нас интересно от две страни, едно че се надеваме чрез туй да узнаем нещо за състоянието на езика на българските Славяни през XIV—XVI. столетие,</i><br><br>
------------------------<br>
Сборник народни умотворения. Том 9;1893;<br>
<i><i>По горе <b>разгледахме</b> историческите основания, които напълно обясняват, защо и при кои условия се развил славянският характер на старо-ромънския държавен и културен живот. Резултат на тази култура е и българско-славянската писменост на Ромъните. Ние тук ще <b>разгледаме</b> езикът на тая писменость. Това е за нас интересно от две страни, едно че се надеваме чрез туй да узнаем нещо за състоянието на езика на българските Славяни през XIV—XVI. столетие,</i></i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Гечев;Голготата на Варава;1999;<br>
<i><i>Та като излязла от пещерата, изведнъж вижда един човек. Добре, ама тя плачела и не могла да го <b>разгледа</b> добре, та го помислила за един градинар на Йосиф. И го попитала дали не знае какво е станало с тялото на пророка. А човекът й рекъл: Я ме погледни по-добре, Марио. И изведнъж тя <b>видяла</b>, че около човека се появила силна светлина и лицето му станало като слънце. И тя го познала, и коленичила на земята. А той й рекъл, че скоро ще се яви на учениците си, за да им каже цялото си учение... Защото докато бил жив, не могъл всичко да им каже.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Гечев;Голготата на Варава;1999;<br>
<i>Ти каза, че не си <b>разгледал</b> лицето му добре, защото бил пред слънцето. А като влязохте в къщата? И там ли не можа да го разгледаш?</i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Гечев;Голготата на Варава;1999;<br>
<i>Изслушахме тримата най-главни свидетели по делото, което <b>разгледахме</b>. Преди да ви дам думата, искам да ви помоля при мислите си да се ръководите единствено от фактите, да говорите само онова, което наистина осъзнавате, без задръжки или страх, при пълна вътрешна свобода, (кратко мълчание) И не забравяйте, че ние тримата не сме врагове, нито противници, а три ума, слети в един, който трябва да открие истината. Истината! Колкото банална и страшна да е тя. (кратко мълчание) И така, съгласно практиката, давам най-напред думата на обвинителя. (мълчание)</i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Гечев;Голготата на Варава;1999;<br>
<i>Стига да ми се даде тази възможност! (кратко мълчание) И така, аз твърдя, че тук бяха доведени трима свидетели, подбрани доста хитро, за да докажат по различни начини, че чудото - в случая възкресението - не само не съществува, но е нещо едва ли не престъпно. И абсурдно. Но да не бъда голословен. Нека <b>разгледаме</b> поведението на първия свидетел, почтения Йосиф от Ариматея. Единствен той от тримата не се опита да прикрие неверието си. Дори го формулира с философска бруталност. В думите му нямаше и сянка от колебание, както нямаше и сянка от аргумент, който да докаже, че чудото е невъзможно.</i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Гечев;Голготата на Варава;1999;<br>
<i>Поздрав на имперския наместник! (кратко мълчание) Закъсня, приятелю. Трябваше да дойдеш по-рано. Делото се <b>разгледа</b>. Мина в голямо мълчание и напрежение. Току-що прочетох присъдата.</i><br><br>
------------------------<br>
Марко Семов;За Япония... като за Япония;1990;<br>
<i>Самолетът се усука около този висок и малко надменен японски глезльо, сякаш нарочно — добре да го <b>разгледаме</b>. Отвсякъде беше същото. Синя и студена непристъпност, дълбоки бръчки, като да беше много страдал този връх, много живял и много патил.</i><br><br>
------------------------<br>
Ефрем Каранов;Роден съм българин. Избрани съчинения и документи;1991;<br>
<i>Писмото на дружеството от 6 март приех. Твърде съм рад, че дружеството намери сборника ми за сериозен труд и ме призна за член-дописник, надевам се, че ще можа и занапред да донеса некоя полза на туй общеполезно българско учреждение, според силите си. Колкото за напечатванието на сборника ми в отделна книжка, аз се надевах и по-напред, че дружеството като <b>разгледа</b> </i><br><br>
------------------------<br>
Георги Марков;Портретът на моя двойник;1996;<br>
<i>— Не могат да ме изненадат, не могат да ме изненадат! — казваше той за проектите, които трябваше да <b>разгледат</b>. — Знаете ли каква е трагедията на нашите хора? Тръгнат добре и в оня миг, когато узнаят това, край, спират, възхищават се на себе си и цял живот тъпчат на едно място!</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Марков;Портретът на моя двойник;1996;<br>
<i>Най-напред <b>разгледаха</b> специалния кран на една млада инженерка. Момичето беше сбъркало в натоварванията, но докторът на техническите науки се зае съвсем галантно да обясни в какво се състои работата. Професорът сумтеше и отведнъж изтърси:</i><br><br>
------------------------<br>
Леа Коен;Кратката вечност на Алма М.;1997;<br>
<i>    Алма добре помни, колко внимателно се костюмираше за Христо. Веднъж се бе облякла като хусар с тъмносин, тесен панталон, напъхан във високи кавалерийски ботуши, отгоре бе заметнала широка зелена пелерина. Когато влезе в полутъмното антре, където Христо я чакаше, той я хвана за ръка, леко я завъртя около оста й, за да я <b>разгледа</b>, после силно я притисна към себе си. Пелерината, а после и всичко останало се свлече на земята. По-късно двамата дълго се смяха, гледайки безразборната купчина дрехи по пода, захвърлени там като ненужен театрален костюм. </i><br><br>
------------------------<br>
Мартин Карбовски;Edno1;1999;<br>
<i>Оу, Зофия?! Ейн хюбше щат! Мм, Алигзандърр Неввскей?! Вери интересант! Целта на воднисто-сините ви англосаксонски очи е Зофия. Вие сте убедени и сте чували, че тя е една друга държава. Търсите с отчаяние национални, архитектурни символи, които да измият очите на многострадалната българска нация. Предварителната уговорка е, че вие наистина добронамерено искате да <b>разгледате</b> тази страна и да си създадете… какво?! Впечатление, ми да! Имидж, разбира се! Вери импортант тинг!</i><br><br>
------------------------<br>
Венцислав Николов;Капричии;2006;<br>
<i>Бях ходил цял ден по Балкана. Слязох в Манастира, за да го <b>разгледам</b>. В църквата запалих две свещички, едната за здраве, другата, както си му е реда, за упокой. Седнах в ъгъла на един от столовете с високи облегала около стената. Беше тихо, умиротворено. Отпуснах се и без да забележа, съм заспал. Събудих се от някакви гласове. Говореха тихо, но ги чувах съвсем ясно.</i><br><br>
------------------------<br>
Велимир Петров;Разчоплени сантименти и други разкази;2001;<br>
<i><i>     После ли?… Какво после; Отидохме, погребах ме го, <b>гледахме</b> церемониите, зазидахме Сикстинската капела за Конклава на кардиналите, че не можахме да я <b>разгледаме</b>. Слушахме Хора на полските деца-ангелогласни и веднага се досетихме Кой ще е новият Папа. Не ни повярваха, нямало резон; но познахме!</i></i><br><br>
------------------------<br>
Велимир Петров;Разчоплени сантименти и други разкази;2001;<br>
<i><i>     Разгледахме и наводнението, пак във Венеция, зазидваха вратите с тухли (сякаш и там щеше да заседава Конклавът) и сирените виеха посреднощ, да предупреждават — да не се издавят; било рядкост и искаха парични помощи от ООНето, а го <b>видяхме</b>, същото наводнение, на картини още от средновековието — по специално сковани дървени платформи като как се движат, също и на кокили, да не си мокрят чорапите.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Велимир Петров;Разчоплени сантименти и други разкази;2001;<br>
<i>     Скоростната отсечка до Мелник — без особени особености; <b>разгледахме</b> каквото можахме през стъклото на колата, без зигзаг, за разнообразие и за самосъхранение, да не паднем на неподходящо място… и в хотела.</i><br><br>
------------------------<br>
Велимир Петров;Разчоплени сантименти и други разкази;2001;<br>
<i>     Посока Пловдив; Бачковският манастир профуча и не рачи да ни <b>разгледа</b>, даже и на зигзаг; на ум палнахме по свещичка, за живи и умрели…</i><br><br>
------------------------<br>
Маргарит Абаджиев;Фениксът;1998;<br>
<i>Както разлиствах стара книга за античното изкуство, попаднах на някакъв интересен релеф. Илюстрациите изглеждаха свястно отпечатани, можех да различа фигурите, макар че това, което ме заинтригува бе черно-бяла снимка. Разгледах я внимателно.</i><br><br>
------------------------<br>
Маргарит Абаджиев;Фениксът;1998;<br>
<i>- Ще ме търси. - Диляна <b>разгледа</b> дрехите си. - Не е зле, а? Два пуловера, любимите ми тениски, другите дънки и тази ризка. А, има даже и един чорапогащник! Върхът! Оставам тук, да си го зачука копелето! Няма да живея с него!</i><br><br>
------------------------<br>
Маргарит Абаджиев;Фениксът;1998;<br>
<i>Вечерта, както винаги, влязох в забутан одимен бар. Разгледах, хареса ми и седнах срещу помпозните етикети.</i><br><br>
------------------------<br>
Маргарит Абаджиев;Фениксът;1998;<br>
<i>След няколко дни поговорихме по телефона. Госпожата прочете списъка, сетне на тавана придирчиво <b>разгледа</b> книгите.</i><br><br>
------------------------<br>
Маргарит Абаджиев;Фениксът;1998;<br>
<i>Посветих целия ден на подреждането в хижата. Разгледах обстойно и изчистих навсякъде, направих и списък на необходимото, което трябваше да купя.</i><br><br>
------------------------<br>
Алеко Константинов;Събрани съчинения в четири тома;1980;<br>
<i>- Co, pan? - попита в недоумение момата, като се стараеше да <b>разгледа</b> външността на препоръчания от любовника й милионер.</i><br><br>
------------------------<br>
Атанас Сейков;Япония в моя живот;2001;<br>
<i>Скочих и поднесох на госта ръкопис, за да го <b>разгледа</b>. Там по свой начин разказвах за срещите си със световноизвестни писатели и с учени в областта на електрониката. От тях между другото събирах поговорки, афоризми и сентенции. Ръкописът ми носеше работно заглавие "Приобщаването на културите". </i><br><br>
------------------------<br>
Атанас Сейков;Япония в моя живот;2001;<br>
<i>Историята на Япония? Да. Но японската история е нещо друго. Имам нахвърляни бележки в тази област. "Историческото" в тях беше странно явление в главата на. скитник, преминало... и през порите на обувките му. Разглеждах страна и народ, и от обувките на хората... за да почна своята история. Откъдето и да тръгнеш би могъл да стигнеш донякъде. Голяма полза е да <b>разгледаш</b> как е обуто населението на една империя. Мъдрост говори, че лицето е огледало на човешката душа. Но моето виждане не издържа дълго на стари истини. </i><br><br>
------------------------<br>
Атанас Сейков;Япония в моя живот;2001;<br>
<i>Обходих Страната на изгряващото слънце, за да <b>разгледам</b> цвета и формата на нещата. Събрах проспекти на известни места. Разлиствам ги. Те ми напомнят за преживяното и ми дават повторна представа за екзотичната страна. </i><br><br>
------------------------<br>
Атанас Сейков;Япония в моя живот;2001;<br>
<i>Един ден Минчо реши да <b>разгледаме</b> Бридж Сто-ун Галари - художествена галерия на фондацията за изобразителни изкуства, създадена от фирмата за производство на автомобилни гуми Ишибаши (Каменен мост). Времето на крясъците от първите впечатления беше преминало, започваше... времето на крясъците. Възторгвахме се от всичко. Пътниците на кораба зяпаха, въртяха глави и викаха: "Ей! Виж тук! Ей! Виж там! ... "</i><br><br>
------------------------<br>
Атанас Сейков;Япония в моя живот;2001;<br>
<i>И единодушно стигнахме до решението, че сме решили да <b>разгледаме</b> мокета, с който е постлана уличката. И... ако може, да походим по него. </i><br><br>
------------------------<br>
Атанас Сейков;Япония в моя живот;2001;<br>
<i>В Страната на изгряващото слънце пият мляко от около сто години насам. Навремето не са доели кравите и досега не познават доенето на овце. Японци на посещение в България, като <b>разгледаха</b> протокола, попитаха:</i><br><br>
------------------------<br>
Атанас Сейков;Япония в моя живот;2001;<br>
<i>И аз останах на кораба. Не се съгласих лесно. Направих го не заради водката, сельодката и хайвера. Впрочем прекарах доста весело в каютата, докато пътниците се разхождаха и разглеждаха заводите за часовници "Сейко". Гулях като пират. Но не можах да <b>разгледам</b> световноизвестните заводи - заради името си. </i><br><br>
------------------------<br>
Александър Шпатов;Бележки под линия;2005;<br>
<i>        И така, ето ги заедно. Още първото им появяване на плажа обаче ги постави пред сериозно изпитание. Наблюдението на обстановката край брега недвусмислено показваше, че нямаше човек, който да не бе видял, <b>разгледал</b>, обсъдил и, най-вече, осъдил странната двойка. Една жена пък извади камерата си и с възбуден папарашки усет дълго време снима Боби и Ваня. На приятелките си тя разпалено обясняваше, че била сигурна, че мъжът бил еди-коя си световноизвестна личност и че в еди-кое си списание чела именно за вкуса му към екстравагантната охрана и за тайните му идвания по Черноморието. </i><br><br>
------------------------<br>
Албена Стамболова;Това е както става;2002;<br>
<i>         Къщите бяха друго нещо. Когато не бяха заразени от превръщане в модерни апартаменти. В тях имаше неочаквани пространства, които можеха да приемат човека така, както и някоя внезапна полянка в гората. Но това беше много рядко. Беше <b>разгледал</b> до една къщите в Стария град, но всички до една му приличаха на препарирани. И да се живели по-рано, днес тези къщи бяха мъртви. Почти го болеше от цветовете, с които бяха боядисани отвън. </i><br><br>
------------------------<br>
Димитър Кирков;Любов в ада;1994;<br>
<i>По онова време Милка Сърцайова се превърна в двусмислена героиня за нея, подобна на образ от роман, който хем ужасява, хем притегля да го <b>разгледаш</b> подробно, защото колкото и противен да е</i><br><br>
------------------------<br>
Димитър Кирков;Балкански грешник;2006;<br>
<i>Пешком вървяхме - къде по шосето, къде през кърищата. Преди обед още стигнахме средата между Пазарджик и Пловдив. На това място, на няколкостотин метра от пътя, има могила и паметник отгоре й. Казват, че тук за последен път се сблъскали турците и руските войски, когато ни освобождавали, и от тая точка нататък Сюлейман паша само бягал. И ние, детски ни още умът, отбихме се да <b>разгледаме</b> паметника. Безлюдно, тихо, запуснато. Носехме си шише с вода, изпили я бяхме и Михалис вика:</i><br><br>
------------------------<br>
Димитър Кирков;Балкански грешник;2006;<br>
<i>Доста повървяхме, докато зърнем спасението. На фирмата пишеше кафене "Византия" и от двете страни на надписа стояха рисунки. Аз тогава не ги <b>разгледах</b>, а бързо-бързо влязох по трите дървени стъпала в кафенето. По-късно хиляда пъти съм минал под табелата на Аргирис Киру и още сега ще ти кажа, че рисунките показваха патриаршеската църква "Света София" и константинополския хиподрум. Бяха изографисани нескопосно, но точно по тия рисунки дядо Аргирис ми разказа и за църквата, и за хиподрума - и аз вече ги виждах с други очи, красота и величие откривах в несръчната мацаница...</i><br><br>
------------------------<br>
Димитър Кирков;Хълмът;2004;<br>
<i><i>Той се озърна, горд и доволен, че сам бе дошъл да се порадва в тихия час, защото утре пак всичко щеше да кипне от народ. Предишната тъга сякаш бе попила в пръстта, а оттам в него се вливаше сила и твърдост. Земята крепеше създателя си като в топла шепа, сменената обшивка на минарето проблесна в последните лъчи, наоколо не се <b>виждаше</b> ни един работник. Ако през деня бяха идвали селяни и надзорници, вече се бяха прибрали, макар че имаше дреболии за довършване. Горният тунел беше недозаровен, все още зееше отвор, колкото да се промуши един човек, и Юсеф паша безшумно приближи да го <b>разгледа</b>.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Димитър Шумналиев;Влюбени разкази;2002;<br>
<i>Якият клон посрещна набега в дъното на дерето. Така цапардоса свинята, че тя се просна до дъба и притихна. Мъжът приближи, куцукайки, и пак я халоса. Сега <b>разгледа</b> плешката. Кървеше като от прободено. Черна струя, твърда, тел.</i><br><br>
------------------------<br>
Дилян Вълев;Седем дни;2001;<br>
<i>Кимнах на тези, които ми обърнаха някакво внимание и се спрях до масата да запаля цигара. Тук беше семейството туристи, които бях видял вчера в кръчмата. По олигофренския интерес, с който слушаха обясненията на Коцето разбрах, че са шопи. Имаше още три девойки и четирима младежи, две от момичетата хващаха окото. По-встрани четвърта бе седнала на бордюра и рисуваше в голям скицник. Беше с къси панталони, така че успях да <b>разгледам</b> краката й по добре. Над коляното имаше петно от молив, а малко по-долу зарастваше тънък белег от одраскване. Това придаваше еротичен ефект.</i><br><br>
------------------------<br>
Дилян Вълев;Седем дни;2001;<br>
<i>Тя като че сметна разговора за изчерпан, но продължи да върви до мен. Вече можех да я <b>разгледам</b> по-добре. Заслужаваше си. Косата й бе до раменете, а на силната светлина добре оформените очи блестяха в синьо-зелено. Лицето й бе скулесто, устата по-скоро малка, с леки бръчки от двете страни, които ме караха да се надявам, че се появяват трапчинки щом се усмихне. Леката тениска очертаваше изправени широки рамене и средни по размер стегнати гърди. Тялото й беше перфектно, а сексапилът направо зашеметяваше. Можеше да се види с просто око как флуидите изскачат от нея като бълхи от селско куче.</i><br><br>
------------------------<br>
Дилян Вълев;Седем дни;2001;<br>
<i>Единственото нещо, освен бутилките, бурканчетата и старите вестници, което можеше да представлява интерес, бе някаква дебела книга. Взех я. Като я <b>разгледах</b> по-внимателно, установих, че е подвързвана допълнително. На турскосинята корица с големи печатни букви пишеше:"Емилия Александрова Спасова - 1977 - ". "Дневник?", зачудих се.</i><br><br>
------------------------<br>
Дилян Вълев;Седем дни;2001;<br>
<i>Едва сега се заех да <b>разгледам</b> групичката. Освен бай Андрей и Каспър, присъстваше един стар дух, към осемдесетгодишен, на когото кой знае защо викаха Хемингуей. Беше толкова пиян, че съвсем не можеше да говори. Четвъртият бе най-трезвен от всички - изглеждаше интелигентен мъж на 37-40 години, облечен в добре скроен костюм.</i><br><br>
------------------------<br>
Емилия Дворянова;Земните градини на Богородица;2006;<br>
<i>Когато пристигнах тук по залеза на слънцето, попитах другата-Мария дали е чувала за някакъв роман, абсурден, в който Богородица разказва, или е разказана някак, а тя ми отвърна невежо, че да, май веднъж споменала, но тя не обърнала внимание, защото Мария нали винаги говореше, че ще напише нещо, и после попита: защо питаш? а аз прекъснах разговора без обяснения, само с едно: пред мен Мария веднъж спомена... – и наистина не желаех повече да говоря, защото на границата, докато чаках да се изтеглят десетки коли, бях <b>разгледала</b> вече снимките, прочела писмото...</i><br><br>
------------------------<br>
Емил Андреев;Стъклената река;2004;<br>
<i>След като <b>разгледа</b> стаите, Елен приседна във вестибюла край малка масичка с дантелена покривка, плетена на една кука, и грозен пластмасов и зелен телефон отгоре. Марица и баба Монка също седнаха.</i><br><br>
------------------------<br>
Емил Андреев;Стъклената река;2004;<br>
<i>Знаеше, че църквата е строена в началото на XIX в. Трябваше да провери всичко около самия градеж, летописни книги, кондики, приписки и бележки по църковните книги; да <b>разгледа</b> гробовете в двора на храма и да снеме надписите по каменните плочи.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Данаилов;За Жан Жак Русо и други глупости;1997;<br>
<i><i>Георги си знаел своето. Докато най-накрая приятелят и жена му склонили да дойдат до Колорадо, за да <b>разгледат</b> всичко и сами да се убедят в преимуществата на червения щат. Едно утро Георги ги качил на колата и потеглили из Скалистите планини. Пътували няколко часа и спрели да отдъхнат. Небето синеело, върховете се белеели, боровете ухаели, езерото блестяло. Георги извадил по един сандвич с чудесна шунка. Хапнали, дишали, <b>гледали</b>. Усладил им се залъкът, опиянил ги въздухът, очаровала ги гледката.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Георги Данаилов;За Жан Жак Русо и други глупости;1997;<br>
<i><i>Двама от нашите математици, Тагамлицки и Матеев, след полагаемото се многогодишно чакане получиха жилища в новопостроен блок. Нетърпеливи, те отишли да <b>разгледат</b> бъдещите си апартаменти. Гледали горе, <b>гледали</b> долу и по едно време геометърът Алипи Матеев казал възмутено:</i></i><br><br>
------------------------<br>
Георги Господинов;Естествен роман;2000;<br>
<i>Всяка година Венеция потъвала с два сантиметра. Сега разбирам защо всички са се втурнали да я разглеждат. Все едно някой да каже: качете се да <b>разгледате</b> този кораб. Това е "Титаник". След няколко дни той ще потъне и това ще е най-голямата трагедия на ХХ-ти век. Но дори Венеция да потъне, сигурно ще я направят подводен град-музей. Е, тогава ще се разглежда с акваланги. Представям си само как японските туристи плуват на пасажи като рибки, с фотоапарати за подводно снимане.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Марков;Мъже;1990;<br>
<i>— Разгледахте ли нашия проект за разрастването на института? — Хаджикостов отклонява вниманието на Богданов.</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;Кървавият път на коприната;1999;<br>
<i>— Ясно. — Габи беше <b>разгледала</b> документите с треперещи ръце. Козела ги взе и ги прибра в джоба си. Започнаха да сервират вечерята. — Кога започваме… — неопределено попита Козела.</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;На лов за Зеления принц;2002;<br>
<i>Набеденият сърбин бръкна във вътрешния джоб на сакото си и остави Американския си паспорт на мраморната масичка с махагонови крака, завършващи с глави на тигри. Полицаят го <b>разгледа</b> и попита:</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;На лов за Зеления принц;2002;<br>
<i>— Прав сте, лейтенант. Влязох от Флорина в Македония. Разгледах Охрид, бях в Скопие, чакам да минат изборите в Косово… После Прищина, Букурещ, София… Преди да се върна в Америка.</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Леондиев;1300 години стигат;2001;<br>
<i>Лазаров излезе и също се поприведе. Искаше да <b>разгледа</b> отблизо рисунката на Антоанета, но си беше забравил очилата и не видя нищо. </i><br><br>
------------------------<br>
Ивайло Петров;Смъртна присъда;1991;<br>
<i>Случаят ми бе известен. Двама младежи ремсисти самоволно решили да съберат пари за закупуване на оръжие и упражнили насилие върху няколко души, между които и Атанас Коев. Той, разбира се, отказал да бръкне в поверената му кооперативна каса. Съобщил в полицията за инцидента, но не могъл да назове имена, защото младежите били маскирани. Нарекъл публично непознатите нападатели хулигани и крадци. Казах на Иван Рахнев, че случаят е особен и трябва да го <b>разгледаме</b> повторно и по-обстойно. А Стоян Гаврилов?</i><br><br>
------------------------<br>
Кънчо Кънчев;Предградията на Рая;2004;<br>
<i>Таня спря, колкото да <b>разгледа</b> набързо географското си откритие: отсреща имаше остров – български или може би румънски, а на него се виждаха крави. Кравите изглеждаха малки, от което следваше, че островът е далеч. Пясъчната коса беше доста дълга, пясъкът беше чист, а водата й се стори плитка. Сигурно беше и топла. Нямаше причини да е недоволна. Тя слезе на брега и избра едно по-закътано местенце покрай върбалака.</i><br><br>
------------------------<br>
Кънчо Кънчев;Предградията на Рая;2004;<br>
<i>– Преди две седмици бях в София и се отбих у един приятел. Та той ми даде две редки издания: един брой на „Нюзуик“ от 12 април и една друга книга. Божидар извади списанието от папката си. – Днес мислех да превеждам статията, но се наложи – той погледна Гелето, – бе, наложи се спешно да правя обход в зоната и не успях. Обаче не е нужно да знаеш английски, за да разбереш снимките към статията. Струва си да ги <b>разгледа</b> човек.</i><br><br>
------------------------<br>
Кънчо Кънчев;Предградията на Рая;2004;<br>
<i>Божидар влезе в колата и <b>разгледа</b> под лупа печата. Печатът беше истински и гарантираше руско злато с проба 583. За всеки случай той гризна халката леко със зъби – металът беше мек като истинско четиринайсеткаратово злато.</i><br><br>
------------------------<br>
Кънчо Кънчев;Предградията на Рая;2004;<br>
<i>– По-полека, бе. Както се засили, бутилката ще свърши, преди да сме я <b>разгледали</b> – каза свидливо Гелето.</i><br><br>
------------------------<br>
Кънчо Кънчев;Предградията на Рая;2006;<br>
<i>„Не всичко е загубено – помисли си Божидар, щом <b>разгледа</b> апартамента. – Те обезателно ще въстанат отново. Не може да се живее дълго в такава пълна отврат. Трябва само да се изчака да назрее добре революционната ситуация. След това – бааам! – и епохата на грозните гардероби ще бъде пометена“ – изхили се той наум.</i><br><br>
------------------------<br>
Кънчо Кънчев;Предградията на Рая;2006;<br>
<i>– Можеш да <b>разгледаш</b> портрета на другаря Пржевалски в Енциклопедията. Другарят Сталин направо му е одрал кожата. Интересно, че е само в преносен смисъл. За пръв и последен път. Но важното е, че истинският Антихрист е друг.</i><br><br>
------------------------<br>
Кънчо Кънчев;Предградията на Рая;2006;<br>
<i>Беше ясна, слънчева неделна утрин. Вървяха полека към районния съвет, сякаш бяха новодомци, излезли да се поразходят и да <b>разгледат</b> квартала. Казаха им колко важно нещо е женитбата, разписаха се в книгата и дежурната по ритуалите ги обяви за съпруг и съпруга със същия тържествено-безизразен глас, с който би подканила присъстващите да си вземат и последно сбогом. От цялото събитие бяха останали няколко снимки, на една от които бяха само двамата. Тя се беше засмяла мило, а той приличаше на ухилен селски ерген на две ракии, който се е щракнал за спомен с булката.</i><br><br>
------------------------<br>
Кънчо Кънчев;Предградията на Рая;2006;<br>
<i>– Виж, Ники, вече маса време чакам някой да прочете Анализа. Или поне да <b>разгледа</b> картинките, ако текстът му се стори тежък. Каза ми да предам разработката на директорското тяло – направих го. Обаче почва да ми писва. Докога мислиш, че трябва да чакам?</i><br><br>
------------------------<br>
Людмила Филипова;Мастиленият лабиринт;2009;<br>
<i>Пред дъсчените порти на замъка ги посрещна мъж с фенер в ръка, загърнат в кафява шуба. Качулката скриваше половината му лице. Приличаше на тъмничар от романите на Дюма, сякаш времето бе подминало тази дупка в Алпите. Представи се като мосю Мартен, иконома на имението Жак. Планинският водач ги бе предупредил, че той е особняк. Рядко общувал и почти никога със себеподобни. Мосю Мартен от години пазел ключа на замъка. Икономът заяви, че ще трябва да чакат до утре, за да <b>разгледат</b> необитаемото шато. А те го благословиха, задето не им предложи направо да влязат.</i><br><br>
------------------------<br>
Людмила Филипова;Мастиленият лабиринт;2009;<br>
<i>Лицето на стопанина избеля, сякаш някой му изпусна кръвта. Огледа внимателно новодошлите - започна от Вера, която чистеше каймака от супата и го бършеше в салфетка, после <b>разгледа</b> възрастния професор. До него стояха други двама, които обясняваха, че са научни работници, а всъщност приличаха на гладни мишки в мокри дрехи. В дъното на масата бъбреха светлоок младеж, който каза, че е репортер, и загорелият от зимното слънце планински водач.</i><br><br>
------------------------<br>
Весела Люцканова;Издатели. Пред портите на храма;<br>
<i> 86 Надявам се да си здрав  изпитателно го <b>разгледа</b> приятелят му зад диоптрите на очилата.  Виждаш ми се притеснен.</i><br><br>
------------------------<br>
Любомир Николов;Десетият праведник;1999;<br>
<i>Усещайки неприятния кисел привкус на тревога, той отиде да затвори прозореца и взе да се съблича. Когато измъкна ризата от панталона, на килима се търкулна топче зелена хартия. Наведе се, взе го и бавно <b>разгледа</b> смачканата банкнота. Сто долара. От Мишин…</i><br><br>
------------------------<br>
Мария Дубарова;Избраният;1994;<br>
<i>7 Насо остави брадвата, натовари се с насечените дърва да ги занесе в къщи, но ненаправил и крачка, разтвори ръце и с трясък ги изсипа на земята. Взря се в аленото петно върху чистия сняг до дръвника и изстина на мястото си. Кръв! От собствените му дробове. Не посмя да прекрачи, за да <b>разгледа</b> петното отблизо. Снежната белота, която допреди малко очистваше утайките от душата му, се полюшна към него и с метална твърдост го удари в лицето.</i><br><br>
------------------------<br>
Мария Дубарова;Избраният;1994;<br>
<i>Веднъж, когато хазайката го извика да отвори задулия се прозорец, видя в стаята й библиотека с потънали в прах дебели книги. Желанието да ги <b>разгледа</b> го прикова на място и забрави за какво е тук. Старицата го разбра и каза:</i><br><br>
------------------------<br>
Мариана Тинчева;Сън срещу събота;1990;<br>
<i>— Ха! И какво ще внесе в светата обител плевенската послушница? — Хадживълковица видя, че Анастасия излиза последна от стаята. — Я да видя, дай да видя, момичке! — втурна се да <b>разгледа</b> написаното, но понеже свечеряваше, не видя добре буквите и помоли момичето да прочете:</i><br><br>
------------------------<br>
Мариана Тинчева;Сън срещу събота;1990;<br>
<i>— Но как може да види и познае човек земята, по която върви, щом той не може да я вземе в ръце и да я <b>разгледа</b> отведнъж? Спротив земята човек е по-малък от самата мравка спротив църковното кубе. Ето защо много години ходил по пътищата, плавал с гемии по голямата вода, докле разбере, че земята има вид на кълбо и от небето се вижда… — Анастасия вдигна ръката си към зимното небе и тъкмо пое въздух да продължи, отец Сандул скочи до нея.</i><br><br>
------------------------<br>
Мариана Тинчева;Сън срещу събота;1990;<br>
<i>— Хаджи Захари, какво говориш? — Ана Михалкова стана, отиде по-близо да <b>разгледа</b> неканения гост. — Коя майка и кой баща ще пуснат мома да замине в Русия за пет години?</i><br><br>
------------------------<br>
Николай Ватов;Стъпала към Едем;2000;<br>
<i>        - Съвсем безжизнен... въпреки че го очаквах. Всъщност успях да <b>разгледам</b> само Долината на Маринър. </i><br><br>
------------------------<br>
Николай Ватов;Стъпала към Едем;2000;<br>
<i><i>        Вече можеше да го <b>разгледа</b> отблизо. Лицето му беше издължено и слабо - имаше красиви, правилни черти и високо чело, по което бяха пропълзели бръчици. Под прозрачната маска на респиратора, покриваща носа и устата му, се <b>виждаше</b> къса кестенява брада. Дългите векове изкуствен сън бяха придали на кожата му пергаментов отенък. Не изглеждаше стар, въпреки че косите му едва забележимо бяха започнали да побеляват. По голите му гърди и слепоочията бяха налепени електроди, свързани с различни апарати, върху чиито екранчета пулсираха цветни начупени линии. </i></i><br><br>
------------------------<br>
Петър Делчев;Балканска сюита;2009;<br>
<i>   На пазара в Кайро Демир първо видя раните от бич и изгорено по телата на двамата роби, после <b>разгледа</b> татуировките по кръста, раменете и вратовете им. Разбра, че са братя и мъже куах?ла – непокорни до смърт. Напипа с поглед очите им и дълго дълба в тях. Не носеше нужното злато в себе си, затова развърза килиджа и го метна в краката на мазния египетски роботърговец. Свитата на бея прибра новата стока и я изпрати в крайградската му къща.</i><br><br>
------------------------<br>
Петър Делчев;Трънски разкази;2006;<br>
<i>Лицето му беше застинало в полуусмивка ? сякаш е направил гяволия и ей сега ще прихне да се смее, а гласището му ще потроши джамовете на кръчмата. Дедо Сима <b>разгледа</b> тялото, взря се в лицето на Гьоката, после тихо каза на синовете си:</i><br><br>
------------------------<br>
Рени Стоянова;Хроника на едно предизвестено напускане;2003;<br>
<i>След строгия разговор се качих в отделението и <b>разгледах</b> пак тетрадката. Колежката имаше доста нечетлив почерк и беше написала 18 като ex. Затова се бях заблудила. А антибиотика така и така го спряха, защото се оказа, че съм пропуснала последната апликация. Но след няколко дни ми връчиха писмено мъмрене от главния лекар.</i><br><br>
------------------------<br>
Рени Стоянова;Хроника на едно предизвестено напускане;2003;<br>
<i>- Чакайте малко да видя какво пише - казвам аз, вземам пъстрите листи и отстъпвам встрани да <b>разгледам</b> текста.</i><br><br>
------------------------<br>
Стойчо Биячев;Летуването на един чудак;2001;<br>
<i>В това време Ивайло седна на стола пред него и побърза да отпие от кафето си. Сега Симо имаше възможност да го <b>разгледа</b> по-спокойно и внимателно. Беше висок и слаб, но поотпуснат. Лицето му беше точно такова, каквото изглеждаше на познатата снимка — бледо и луничаво, с разсеяно и като че малко надменно изражение. Но зад очилата погледът му бе кротък и интелигентен. Движенията му бяха бързи и резки, и като че малко неуверени. Може би го смущаваше нещо в тяхната среща.</i><br><br>
------------------------<br>
Стойчо Биячев;Летуването на един чудак;2001;<br>
<i>Мисията им приключи точно на обяд и Симо, който бе здраво изгладнял, предложи веднага да потърсят някоя закусвалня или снек-бар. Оказа се обаче, че Надя бе успяла на тръгване да пъхне в чантата си няколко набързо приготвени сандвича, огромно парче домашна баница, торбичка печени фъстъци и бурканче със знаменитото сладко от зелени орехчета. Не беше пропуснала да напълни и бутилка от вкусната планинска вода. Така че обядваха богато и с апетит на завет в колата, след което се придвижиха с нея до старата част на града и там излязоха да се поразходят и да го <b>разгледат</b>.</i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Гечев;Познай себе си;2000;<br>
<i>­ Но онзи, както казвате, се е усъмнил в някоя религиозна заповед, също би могъл да <b>разгледа</b> причините, които са го накарали да се усъмни и да отсъди... </i><br><br>
------------------------<br>
Стоян Вълев;Когато Господ беше в отпуск;1999;<br>
<i>Залп от псувни разтърси кръчмата. Те бяха в различен стил – усукани, лаконични и с най-разнообразен адресат – Кина, Бога, държавата, Илия и кой знае по пътя на каква логика – Америка, Русия, обхванаха Италия и пак се центрираха към цялата анатомия на Кина. Разгледаха я всеобхватно. Псуваха на поразия.</i><br><br>
------------------------<br>
Теодор Радевски;Приказки от 2003 нощи;2004;<br>
<i>- Спомням си много добре, че на раздяла се опитах да те <b>разгледам</b> по-подробно. Беше облечена в някакъв широк пуловер и дълга черна пола. - Сигурно няма гърди и краката са й криви, но... Поне няма да скучая сам тази вечер.</i><br><br>
------------------------<br>
Тончо Жечев;Лебеда и смъртта;1994;<br>
<i><i>Така свърши тази вечер. Започнахме да се прибираме по-бодри и някак усмихнати един на друг, финалът беше преодолял тягостната история. С лекота заговорих за друго, казах, че искам да <b>видя</b> мозайките, професорът се зарадва на това и този път се уговорихме в събота да мине и да ме вземе след работа, да <b>разгледаме</b> старините, да му посветя, както се изрази, цялата вечер.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Весела Люцканова;Време за негодници, време за светци;2007;<br>
<i><i>След като <b>разгледаха</b> през последния ден и Малайзия и се изумиха на наколните жилища, на тесните дървени пътечки над водата, на видовете риби, които съхнеха върху дървени плотове, на китайчетата, които още тригодишни кръстосваха селището с колелета без да падат, те се разделиха до следващото събиране в Цюрих и поеха своето дълго пътуване към страните си. Преди да заминат, Пиер Ив отново окуражи Ясен. - Ще <b>видиш</b>, че следващия път резултатите ви ще са по-добри.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Яна Букова;Пътуване по посока на сянката;2008;<br>
<i>Главата се намира в горния ляв ъгъл на фотографията, обърнала едното си ухо към тялото. Снимката трябва да бъде преобърната наобратно, за да се <b>разгледат</b> чертите й. Буйна коса, неподдържана брада, която достига почти до скулите, под мустаците устните изглежда да се мърдат. Очите са отворени, бляскави, но не срещат погледа на зрителя, винаги гледат някъде встрани от погледа на зрителя. Кръв не се вижда. Вероятно се намира под тялото или извън рамките на фотографията. В едно от опроверженията на някоя от по-късните й публикации, именно тази е причината да се твърди, че тялото е било премествано.</i><br><br>
------------------------<br>
Димитър Подвързачов;Мисли и парадокси;1993;<br>
<i>Една от трагедиите на българина е тая, че с вървежа на годините ние ставаме все по-нищожни. Ние не зреем, а креем. Стареем, без да растем. И когато дойде възрастта, която в чужбина се сочи като един лъчезарен връх на тържествено шествие все по-нагоре, възрастта, с която там почват за таланта нови, едно от друго по-бляскави завоевания - за нашия талант, като го <b>разгледаш</b> по-отблизо, можеш да кажеш, в най-щастливия случай, само едно: - Тиха лудост в пълен разцвет!</i><br><br>
------------------------<br>
Константин Павлов;Стари неща;1983;<br>
<i>Нека бегло <b>разгледаме</b> гробището. То е разположено на висок хълм. На самия връх се намира каменна църкви-ца. Тя е най-запазената сграда в селото. И самото гробище е спретнато и подредено, личи, че за мъртвите се полагат много повече грижи, отколкото малцината жители на селото отделят за себе си. Ако човек за първи път посещава селото, първото му впечатление ще бъде от гробището - то е като представителна витрина и затова грижите за него са оправдани. То е парадоксално свидетелство за живота и славата на Чупетлово. </i><br><br>
------------------------<br>
Иван Радоев;Драматични комедии;1987;<br>
<i>ТОПУЗОВ	- Нищо, нищо. И от къде да знаеш? Някога от него се е ползувала само аристокрацията. Тенискорта трябва да се пази. Могат да дойдат гости, да го <b>разгледат</b>, да кажат” Интересно!”</i><br><br>
------------------------<br>
Библия. Сиреч книгите на свещеното писание на Ветхия и Новия завет;1991;<br>
<i>3. прати от себе си люде да <b>разгледат</b> Ханаанската земя, която Аз давам на синовете Израилеви; по един човек от всяко коляно на бащите им изпратете, първенците измежду тях.</i><br><br>
------------------------<br>
Библия. Сиреч книгите на свещеното писание на Ветхия и Новия завет;1991;<br>
<i>17. Това са имената на мъжете, които Моисей изпрати да <b>разгледат</b> земята. И нарече Моисей Осия, Навинов син, Иисус.</i><br><br>
------------------------<br>
Библия. Сиреч книгите на свещеното писание на Ветхия и Новия завет;1991;<br>
<i>18. Изпрати ги Моисей (от пустиня Фаран) да <b>разгледат</b> Ханаанската земя и им рече: идете в тая южна страна и се качете на планината,</i><br><br>
------------------------<br>
Библия. Сиреч книгите на свещеното писание на Ветхия и Новия завет;1991;<br>
<i>32. И прати Моисей да <b>разгледат</b> Иазер, и превзеха (него и) селата, нему подвластни, и прогониха аморейците, които бяха там.</i><br><br>
------------------------<br>
Библия. Сиреч книгите на свещеното писание на Ветхия и Новия завет;1991;<br>
<i>16. Нека Господ бъде съдия и Той да разсъди между мене и тебе. Той ще <b>разгледа</b>, ще разследва делото ми и ще ме спаси от ръката ти.</i><br><br>
------------------------<br>
Библия. Сиреч книгите на свещеното писание на Ветхия и Новия завет;1991;<br>
<i>3. Но амонитските князе казаха на Анона: нима мислиш, че от уважение към баща ти е пратил Давид при тебе утешители? Нима слугите му не са дошли при тебе да разузнаят и <b>разгледат</b> земята, та да я разорят?</i><br><br>
------------------------<br>
Библия. Сиреч книгите на свещеното писание на Ветхия и Новия завет;1991;<br>
<i>14. Понеже се пращаш от царя и от седемте му съветници, да <b>разгледаш</b> Иудея и Иерусалим според закона на твоя Бог, който е в ръката ти,</i><br><br>
------------------------<br>
Библия. Сиреч книгите на свещеното писание на Ветхия и Новия завет;1991;<br>
<i>13. Тъй преминах нощем през Долински порти пред Змейски извор към Гноищни порти и <b>разгледах</b> разрушените стени на Иерусалим и изгорелите му с огън порти.</i><br><br>
------------------------<br>
Библия. Сиреч книгите на свещеното писание на Ветхия и Новия завет;1991;<br>
<i>7. <b>разгледа</b> проходите към града им, обиколи и завзе изворите на водите им и, като ги огради с войници, върна се при своя народ.</i><br><br>
------------------------<br>
Библия. Сиреч книгите на свещеното писание на Ветхия и Новия завет;1991;<br>
<i>16. Кога обърнах сърцето си към това, да постигна мъдрост и да <b>разгледам</b> работите, що се вършат на земята, и сред които човек не знае сън ни денем, ни нощем, -</i><br><br>
------------------------<br>
Библия. Сиреч книгите на свещеното писание на Ветхия и Новия завет;1991;<br>
<i><i>20. за да <b>видят</b> и познаят, и да <b>разгледат</b> и разберат, че ръката Господня е направила това, и Светият Израилев е сътворил това.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Библия. Сиреч книгите на свещеното писание на Ветхия и Новия завет;1991;<br>
<i>34. Но Изкупителят им е силен, Господ Саваот е името Му; Той ще <b>разгледа</b> делото им, за да умири земята и да докара в трепет вавилонските жители.</i><br><br>
------------------------<br>
Библия. Сиреч книгите на свещеното писание на Ветхия и Новия завет;1991;<br>
<i>62. И възлезе царят на планина Сион и, като <b>разгледа</b> укреплението на мястото, отметна се от клетвата си, с която се закле, и заповяда да съборят стените наоколо.</i><br><br>
------------------------<br>
Библия. Сиреч книгите на свещеното писание на Ветхия и Новия завет;1991;<br>
<i>11. И влезе Иисус в Иерусалим и в храма; като <b>разгледа</b> всичко, и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с дванайсетте.</i><br><br>
------------------------<br>
Библия. Сиреч книгите на свещеното писание на Ветхия и Новия завет;1991;<br>
<i>31. Моисей, като видя, почуди се на туй видение; а кога се приближи да <b>разгледа</b>, дойде до него глас Господен:</i><br><br>
------------------------<br>
Библия. Сиреч книгите на свещеното писание на Ветхия и Новия завет;1991;<br>
<i>15. Затова вие със синедриона явете сега на хилядника утре да го доведе долу пред вас, уж че искате да <b>разгледате</b> по-точно делото му; а ние, преди да наближи той, сме готови да го убием.</i><br><br>
------------------------<br>
Библия. Сиреч книгите на свещеното писание на Ветхия и Новия завет;1991;<br>
<i>22. Като чу това, Феликс отложи делото, понеже знаеше доста добре за това учение, и каза: ще <b>разгледам</b> делото ви, кога дойде хилядник Лисий.</i><br><br>
------------------------<br>
Чудомир;Дневник (1947-1967);1994;<br>
<i>На връщане от София пътувах до Пловдив с[ъс] самолет. Рядко удоволствие, въпреки че ми изгубиха куфара, който по-късно се намери в[ъв] Варна. Все да има някаква неуредица, все някоя българска проява. Преди качването щателно ни обискираха. Също и багажа. Цената на билета е 1 650 лв. В Пловдив <b>разгледах</b> набързо панаира. Много, прекрасни платове, обуща, ризи, чорапи, но само за гледане. Кой ги носи тези неща, кой може да се ползува от тях - не ми е известно, но сред народа всичко това го няма. От година търся да си купя едни домашни пантофи и не мога да намеря. Това е положението.</i><br><br>
------------------------<br>
Чудомир;Дневник (1947-1967);1994;<br>
<i>Музеят и гробницата бяха посетени от известния руски художник Феодор Решетников - млад, мил човек, който с голям интерес <b>разгледа</b> всичко.</i><br><br>
------------------------<br>
Чудомир;Дневник (1947-1967);1994;<br>
<i>Тодор Боров9, Иван Пенков и пр. бяха в Казанлък, <b>разгледаха</b> гробницата, почерпих ги по една сливовица у дома и между разговора Боров каза следните неща:</i><br><br>
------------------------<br>
Чудомир;Дневник (1947-1967);1994;<br>
<i>Преди много години Боров ходил в Байлово, <b>разгледал</b> родната къща на писателя и в неговата стая, вече полусрутена, намерил няколко любовни писма, писани с молив. Прибрал ги той, ходил в Германия, върнал се и един ден, като бил на работа в не знам кой крайдунавски град, пристигнали Пелин и Балабанов. Боров ги посрещнал и между другото показал едно от писмата на Пелина. Той се зачудил, взел го от ръцете му, прочел го, след това го накъсал и хвърлил в Дунава.</i><br><br>
------------------------<br>
Чудомир;Дневник (1947-1967);1994;<br>
<i>Тези дни ходих в Осетеново, Манолово, Търничене по събиране исторически и др[уги] материали за музея. В Манолово поисках да <b>разгледам</b> черквата, която се помещава в една стара къща и заема една стаичка. Интересно е, че между многото най-прости книжни икони има и една... портрет на митрополит Стефан, още по-интересно е, че те до септември 944 [година] не са имали църква и всички обреди са ги извършвали под един красив, голям, кичест дъб сред селото.</i><br><br>
------------------------<br>
Чудомир;Дневник (1947-1967);1994;<br>
<i>Ходих в Пловдив на "музейна конференция", уредена от Областния народен съвет, който писал до Окръжните съвети да ни съобщят, а те забравили. В събота попитах по телефона в Ст. Загора и те: "Веднага тръгвайте!" - казват. Тръгнахме ний, но дорде стигнем, конференцията приключила. Почнали в петък и в събота, в 4 ч[аса] се сбогували. Оправия ориенталска! Разгледахме, всеки случай, музеите и картинната галерия, която кой знае защо е боядисана като еврейска спалня в синьо.</i><br><br>
------------------------<br>
Чудомир;Дневник (1947-1967);1994;<br>
<i>Бяхме на "семинар" в Ст Загора. Ст. Загорският уредник Д. Николов - млад нахалник - изнесе доклад на тема "Състояние и задачи на музеите в окръга". Разгледахме и неговия отдел "Освободителна война" с 15 илюстрацийки и 16 огромни обяснителни текстове... и си дойдохме.</i><br><br>
------------------------<br>
Чудомир;Дневник (1947-1967);1994;<br>
<i>Вчера минаха оттук група писатели, които били в Чирпан при откриване къщата музей на П. Яворов. Дора Габе е вече дебела баба. Каква красавица беше! Багряна е тоже баба, но по-тънка. Водих ги на гробницата, в музея, някои стари къщи <b>разгледахме</b>, имаше и млади писатели и критици, които аз за пръв път виждах.</i><br><br>
------------------------<br>
Чудомир;Дневник (1947-1967);1994;<br>
<i>И Министерството на културата, и Пост[оянното] присъствие на ОНС ми казваха да "постоя още малко" в музея и понеже по този въпрос не сме на едно мнение с П. Калайджиев (той иска да назначи на мое място един, а аз искам друг), ще трябва да "постоя" още, макар че крайно време е да си отивам. От ОНС не са се обадили още дали са <b>разгледали</b> оставката ми и какво са решили.</i><br><br>
------------------------<br>
Чудомир;Дневник (1947-1967);1994;<br>
<i>Марко Бехар, карикатуристът, <b>разгледа</b> картинната галерия и хареса най-много пейзажи на Анг[елуца] Октавиян.</i><br><br>
------------------------<br>
Чудомир;Дневник (1947-1967);1994;<br>
<i>На млади години Божинов, какъвто е слаб, тънък и висок, си направил кафяв костюм и се похвалил на Елин Пелин, а той го <b>разгледал</b> и му рекъл: </i><br><br>
------------------------<br>
Чудомир;Дневник (1947-1967);1994;<br>
<i>Посетих и <b>разгледах</b> работите на завършващите Художествената академия. Вот маладци! Вкус, чувство за композиция, стегнат рисунък - браво! Божинов, аз и други от старото поколение да идем и се поучим от тях!</i><br><br>
------------------------<br>
Чудомир;Дневник (1947-1967);1994;<br>
<i><i>Бяхме в София и <b>гледахме</b> "Крал Лир", "Камък в блатото" и "Вдъхновение" от Магда Колчакова. Разгледахме графическата изложба и тази на Кукриниксите. Асен Найденов ни разходи с колата си до язовир "Сталин", Самоков, Боровец и пр. </i></i><br><br>
------------------------<br>
Чудомир;Дневник (1947-1967);1994;<br>
<i>Бях в София два пъти. Разгледах юбилейната худож[ествена] изложба много пъти. Гледах "Вуйчо Ваньо", "Дървеница"1, "Криво седи, право съди" и пр.</i><br><br>
------------------------<br>
Чудомир;Дневник (1947-1967);1994;<br>
<i>"Седмица на детската книга". Дойдоха от Димитровград да ме вземат и да им прочета нещо. Топло, сърдечно посрещане. Подбрана програма, овации, подаръци. Мило. След това ме върнаха в Ст. Загора да <b>разгледаме</b> изложбата. Изложени са два мои акварела между маслени бои. Общо впечатление от изложбата е 3-.</i><br><br>
------------------------<br>
Чудомир;Дневник (1947-1967);1994;<br>
<i>Посетиха ме ученици-ескурзианти от Плевенско. Развеждах румънски етнограф да <b>разгледа</b> стари къщи из града.</i><br><br>
------------------------<br>
Чудомир;Дневник (1947-1967);1994;<br>
<i>Сесия. Комисията по просветата <b>разгледа</b> въпроса за задължителното 8-мокласно образование. Освен народните представители, бяха поканени специалисти и беше доста оживено. Липсват помещения, кабинети, преподавателският персонал не е на високо ниво. Малко от учениците-цигани и турци завършват 8-и клас и пр.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Баждаров;Моите спомени;1929;<br>
<i>В Дойран отидох на гости у съкласника ми Никола Хаджитошев. Там спах и ме разведе на другия ден да <b>разгледам</b> града. Понеже не ми стигаха парите да си платя билета за железницата до Сяр, даде ми на заем една бяла меджедия, която му върнах незабавно. </i><br><br>
------------------------<br>
Георги Баждаров;Моите спомени;1929;<br>
<i>Още преди убийството на Александрова имаше споразумение между него и Протогеров, след Серския окръжен конгрес да се <b>разгледа</b> въпросът  относно поведението на Ръководното тяло на Илинденската организация спрямо ВМРО и да се изяснят отношенията на Алеко и Атанасов спрямо поменатото ръководно тяло. Това, следователно, можеше да не се изоставя и след убийството на Тодора. При разглеждането на тази разправия можеха нашите войводи да дойдат до съприкосновения с Алеко и Г. Атанасов. Тази среща, значи, трябваше да се подготви. </i><br><br>
------------------------<br>
Михаил Кремен;Брегалница;1982;<br>
<i>Колко благодарност в очите на тоя нещастник! Наоколо се натрупаха войници, любопитни да <b>разгледат</b> сръбски пленник. Един му подаде хляб, но сърбинът отказа. Той молеше: </i><br><br>
------------------------<br>
Неделя Петкова;Спомени;1987;<br>
<i><i>Заедно с учителят влязох да прегледам черквата им. Всичките икони бяха с гръцки надписи, а в женското отделение, където бе тъмно много, взех си свещица за да <b>разгледам</b> по-внимателно. В един кът пълен с паяжина бяха натрупани много икони все с български надписи, между които имаше една подарена преди 733 години от някой си Тишо и жена му Елена. От там отидохме в гробищата, където <b>видях</b> надгробни камъни надписани по български. На другия ден селяните събраха петдесет и пет гроша и обещаха по харман да дадат жито. </i></i><br><br>
------------------------<br>
Васил Манчев;Спомени. Дописки, писма;1982;<br>
<i>Взел перото, топнал го в червеното мастило и му сложил следната кратка резолюция: „Да се представи и <b>разгледа</b> от мезлиши кебир (вилаетския мезлиш)”, и ги изпратил да си идат. </i><br><br>
------------------------<br>
Венета Рашева-Божинова;Внучката на Венета Ботева разказва за Ботевото семейство;1976;<br>
<i>Там ги чакали изненади — шумно посрещане от много народ. Всеки искал да види семейството на Ботев — тримата събрани заедно. Били настанени в частна къща, а Аджаров и Христов — в единствения хотел в града. На другия ден <b>разгледали</b> останките от крепостта и белоградчишките скали. Годениците се чувствували особено щастливи в майските дни сред природните забележителности на малкия град. </i><br><br>
------------------------<br>
Венета Рашева-Божинова;Внучката на Венета Ботева разказва за Ботевото семейство;1976;<br>
<i>Пътуването не беше така бързо, както днес, но поне за мене беше .извънредно приятно — нови места, нови хора, чужда реч, ред забележителности, всичко спираше вниманието ми, пълнеше очите ми, раздвижваше детската ми душа. Спряхме да <b>разгледаме</b> приказната Венеция, която и те посещаваха за пръв път, а оттам се отправихме за Париж. </i><br><br>
------------------------<br>
Димил Стоилов;Възмутително чаровни, хищно хубави;1998;<br>
<i>Искаше му се да каже, че ще дойде друг път, че много бърза, че благодари за любезната покана. Въпреки това прекоси антрето, облицовано с дървена ламперия. Подаде си палтото и проследи как го окачват на закачалката с кафяви дървени дискове. Разгледа мозайката встрани от пътеката - белите камъчета бяха повече от черните, както навсякъде. Придаде си уверен вид, но съзнаваше, че смущението остава неприкрито.</i><br><br>
------------------------<br>
Дончо Цончев;Протоколи и измислици;1987;<br>
<i>Другият ден мина по същия начин. А вечерта се оказа, че сега Ангел бе ходил при попа — да му <b>разгледа</b> кросното.</i><br><br>
------------------------<br>
Дончо Цончев;Протоколи и измислици;1987;<br>
<i>Харпунът ми е ръждясвал цяла година, трябва да го смажа малко, преди да се потопя с него в морето. Тъкмо докато Мария се поразкара по тераската и по двора, както е по бански, да я <b>разгледам</b> добре на светло. Много е хубава, дяволите да я вземат. Като рибка.</i><br><br>
------------------------<br>
Дончо Цончев;Протоколи и измислици;1987;<br>
<i>— Чакай, чакай — каза Пешо, както бе дигнал глава, с ръка над веждите, да <b>разгледа</b> кофража. — Това нещо тука как си го представяш така?</i><br><br>
------------------------<br>
Дончо Цончев;Протоколи и измислици;1987;<br>
<i>— Тц-тц-тц-тц! — затюхка се бате Величко, когато снимката честно му беше предадена и той още веднъж я <b>разгледа</b>. — Знам аз, че Мончо е майтапчия човек, ама… Било, каквото било. Нали така, Мончо?</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Мишев;Дунав мост;1999;<br>
<i>    Кучето го дразнеше, но вилата му хареса, макар да се сдържаше откъм одобрителни реакции. Разгледа стабилната ограда, дърворезбите и бетонните скривалища на полковника, системата за снабдяване с планинска вода за пиене. Тайно правеше сметка, че сега да се построи всичко това, трийсет хиляди долара едва ли щяха да стигнат. Но Йоргаки каза, че може да даде само пет хиляди долара на ръка, като поема ипотеката пред банката.</i><br><br>
------------------------<br>
Николай Орешаров;Банката. Политически роман. Кн. 4. Баланс;2007;<br>
<i>- Делото Тексим е аналог на делото Драйфус, като класически пример на съдебна грешка. Една благодатна тема. - Каза Корнажев. - Дори ако <b>разгледаш</b> самостоятелно случая с Иван Спасов.</i><br><br>
------------------------<br>
Николай Орешаров;Банката. Политически роман. Кн. 4. Баланс;2007;<br>
<i><i>- Другарю Байчев, бележките са Ви основателни, но решението на ЦК е въпреки това, делото да се <b>гледа</b> от граждански, а не от военен съд, поради висши държавни интереси. Заради процесуална икономия, делото срещу Спасов ще се <b>разгледа</b> заедно с другото.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Петя Божилова;Жега в Мадрид;2007;<br>
<i>	— Нека оставим това за по-късно! — помоли се Дона. — Искам първо да <b>разгледам</b> града сама. И да кажа „здравей“ на Атлантическия океан. Ще го видя за първи път в живота си!</i><br><br>
------------------------<br>
Петя Караколева;Седем живи Марии;1991;<br>
<i>Отдръпнах се. Станах от леглото, върнах се на стола си, облегнах лакти на масата, а с длани подпрях главата си. Дори я вдигнах малко нагоре, сякаш да <b>разгледам</b> кристалния мравуняк, там светлите мравки спяха.</i><br><br>
------------------------<br>
Тихомир Димитров;Душа назаем;2008;<br>
<i>-	Ти пък с твоите музеи - прекъсна го Макс. - Забрави! Нямаме време за губене! За да <b>разгледаш</b> всичко, ти трябват повече от два дни и повече от един желаещ. Нали така, момчета?</i><br><br>
------------------------<br>
Тихомир Димитров;Душа назаем;2008;<br>
<i>културно наследство на този забележителен град. Обаче Макс имаше рожден ден и той трябваше да се съобрази с неговите желания. Обеща си някой път да дойде сам и да <b>разгледа</b> града на спокойствие, както правеше в Копенхаген.</i><br><br>
------------------------<br>
Тодор Костадинов;Софийско жителство;2004;<br>
<i>	— Цели три дена. Разгледахме Панорамата, музея, картинната галерия. Първата вечер ни заведоха в една механа на Кайлъка — „Караджейка“…</i><br><br>
------------------------<br>
Тодор Костадинов;Софийско жителство;2004;<br>
<i>	Шофьорите, келнерите и контрольорите в автобусите са хора, от които винаги съм изпитвал някакъв неясен страх. Когато влязох за пръв път в Народния дворец на културата, за да го <b>разгледам</b>, реших да се кача на последния етаж. Бях чувал, че там има много хубаво кафе-панорама. Седнах на една маса и си поръчах кафе.</i><br><br>
------------------------<br>
Васил Попов;Корените. Хроника на едно село;1975;<br>
<i>	И подаде пистолета. Жегъла го пое спокойно. Разгледа очите на Горския, <b>разгледа</b> синкавата цев, блеснала на слънцето. Кучето вдигна глава, Жегъла беше забравил другите. Като си спомни за тях и ги съзря отново, рече:</i><br><br>
------------------------<br>
Васил Попов;Корените. Хроника на едно село;1975;<br>
<i>	Спас запали нова цигара и с досада <b>разгледа</b> върха й. Цял живот така бяха разговаряли с Илариона и винаги им беше като за първи път. Единият измъчваше, другият страдаше, бяха свикнали с ролите си. Илариона щеше да му липсва много.</i><br><br>
------------------------<br>
Васил Попов;Корените. Хроника на едно село;1975;<br>
<i>	— Ей тука — повтори Спас и посочи челото си. Сега бяха с Илариона — беше се върнал той с един куфар и една празна кошница. Бяха седнали в къща номер 4, бяха вече <b>разгледали</b> Художествената галерия и Географския кабинет. Съкрушен, с увиснал нос и готова капка на острия му край, Илариона бе седнал на ръба на виенския стол, който на два пъти бе продал заедно с цялата гарнитура на Спаса, че и с двайсе лева загуба.</i><br><br>
------------------------<br>
Асен Христофоров;Мацакурци;1958;<br>
<i>	Латинка пожела да <b>разгледа</b> къщичката и стори това с детско любопитство, но когато закрепих с ръце дървената стълба и й предложих да възлезе по нея, тя се опъна, поглеждайки ме някак недоверчиво.</i><br><br>
------------------------<br>
Павел Вежинов;Голямата стъпка;1974;<br>
<i>	Като <b>разгледа</b> още веднъж местопроизшествието и като размисли, инспекторът се съгласи, че младежът е прав. Прав или неправ, но това не променяше същността на нещата — без него той сега щеше да лежи с подут корем на дъното на басейна. Хубав край на едно дело, което бе започнал с такава увереност.</i><br><br>
------------------------<br>
Павел Вежинов;Голямата стъпка;1974;<br>
<i>	Публиката посрещна с особен ентусиазъм тежките борци. Но ентусиазмът поугасна, като <b>разгледаха</b> по-добре великолепната фигура на иранеца. Реферът даде знак, борците се приближиха към центъра на тепиха. Богданов пръв започна пробите. Най-напред залови под мишницата си дясната му ръка, но иранецът с лекота я издърпа. Опита се да го дръпне към себе си за врата, но противникът му отново без усилие се освободи.</i><br><br>
------------------------<br>
Павел Вежинов;Голямата стъпка;1974;<br>
<i><i>	Но инспекторът не знаеше как ще <b>гледа</b>, като още отсега започна да засъхва гърлото му. Излезе и италианецът. Той мина по-близо до трибуната, така че Проданов успя добре да го <b>разгледа</b>. Беше едър мъж, да, точно мъж, а не момче, лицето му изглеждаше обработено от безбройните удари, носът му — леко сплескан. Ще може ли неопитният Кацарски да се справи с тоя опитен и мъжествен боксьор? Той усети как съмнението се промъкна в сърцето му, късият му нос лекичко се набръчка.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Боян Калинов;Игра на разум;2006;<br>
<i>	Саид се приближи и измъкна от джоба на ризата си няколко снимки, отпечатани на сивкава хартия. Хвърли ги на масата и пак се отдръпна. На Жул му трябваше само секунда, за да разбере какво има на тях. Моник! На първата беше снимана пред училище, сигурно от спряла кола. На втората беше на площад Конкорд, заедно със съучениците си… Жул не пожела да <b>разгледа</b> другите.</i><br><br>
------------------------<br>
Павлина Михайлова;Следа от носорог. Зимбабвийски етюди;1996;<br>
<i>Да <b>разгледаме</b> и обратния вариант: че Калахари беше твърде мъничка пустиня, достатъчно голяма само за една държава. А не като сега - разделена между Намибия, Ан¬гола, Ботсвана и ЮАР. </i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;При самозащита;2005;<br>
<i>	Невена Москова се забави. Нямаше настроение. За тридесет и пет години се беше научил да я познава, кризите й, парфюма й. Чакаше да свали шлифера, за да го <b>разгледа</b>. Умишлено не го направи. „Свали го!“ — очакваше да чуе и знаеше, че днес това не може да стане. Щеше да бъде мек, но ако настоеше, щеше да си отиде, както беше правил не един път. „Ще я науча да се държи с мен“ — беснееше Асен, но като я видя да отива към хола и да намята палтото си, почувства облекчение.</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;При самозащита;2005;<br>
<i>	Прибра се на обяд и от вратата му стана ясно, че в негово отсъствие апартаментът е бил празен. Поседя в средата на хола, <b>разгледа</b> за кой ли път картините на Васил Каров, набра кураж и се хвана за телефона. Изпита изненадващо вълнение, трепереха и гласът, и ръцете му, обля го пот, но когато затвори апарата, беше успял да уговори среща с Адриана.</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;При самозащита;2005;<br>
<i>	Асен го <b>разгледа</b>. Имаше масивна глава, забита в къс врат, мощно тяло без талия, дълги крака. Беше мургав, но със сини очи и меки детински устни. В бръснатата му до кожа глава аленееше прясна рана, над лявото ухо един над друг личаха два триъгълни белега. Чувството за опасност идваше от напора на главата му, от напрегнатия му врат и от една жила на челото, която пулсираше нервно. Останалото изражение, овал, твърдост на очите — можеше дори да мине за невинно.</i><br><br>
------------------------<br>
Блага Димитрова;Пътуване към себе си;1985;<br>
<i>	Нещо ме влечеше все пак към жената, която го бе родила. Някаква противоречива влюбеност в нея. Предполагах, че тя ще иде да <b>разгледа</b> културния дом, проектиран и построен от „гениалния“ й син. Използвах една кратка пауза, докато включат тока, и изтичах дотам. На минаване си плиснах лицето с речна вода и си пригладих косите.</i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Отмъстителят. Разкази за истински герои и по истински случки;1983;<br>
<i><i>	— Не може, но е така — засегна се момчето. — Аз с очите си го <b>видях</b>. Пристигна със стотина души конница. По видело <b>разгледа</b> укрепленията на войската, а нощес преспа в Ланджевата къща. Преди да заспи обаче извика нашите, панагюрските първенци. Говорел им, че е решил да направи Панагюрище втори Плевен.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Васил Крумов;Родопски хоризонти. Пътеписи, скици, приключения;2007;<br>
<i>	На другия ден — неделя — обръснах и аз брадясалото си лице и с вратовръзка на яката, за да не остана по-долу от „господин Вранчев“, както го наричаха дори и войниците от заставата, излязохме из града, за да <b>разгледаме</b> забележителностите му. С нас дойде и капитанът, като наш чичерони.</i><br><br>