------------------------<br>
Фани Попова-Мутафова;Дъщерята на Калояна;1981;<br>
<i>На площада людете с радост приветствуваха деспота си. Всички бяха доволни от веселия, малко лекомислен нрав на младия момък, който винаги лично <b>наблюдаваше</b> дали в земите му се изпълняват строго законите на кумерка, съдебните глоби, търговските берии, войскарският митат, задължението за зидане на градове и блюстене на тъмници.</i><br><br>
------------------------<br>
Фани Попова-Мутафова;Дъщерята на Калояна;1981;<br>
<i>Изабел се усмихна, леко вдигна рамене, погледна към чичо си, който ги <b>наблюдаваше</b>, изправен на две крачки от тях.</i><br><br>
------------------------<br>
Фани Попова-Мутафова;Дъщерята на Калояна;1981;<br>
<i>Чу се изненаданият вик на Ожие. Момъкът се наведе, бързо заграби сняг, обърна се по посока, откъдето бе дошло веселото нападение, ала в същия миг един строг глас откъм входа на ловджийския палат го сепна. Той изтърва топката, окопити се, обърна се към великия прнмикюр Михаил, който го <b>наблюдаваше</b> навъсен, застанал на стъпалата.</i><br><br>
------------------------<br>
Фани Попова-Мутафова;Дъщерята на Калояна;1981;<br>
<i>Заобиколен от няколко войводи, облечен в ризница, с нисък кръгъл шлем на главата, от който се спускаше към раменете му мрежа от ситни железни халчици, Борил <b>наблюдаваше</b> битката от една добре закрита скала. С гневни викове и закани той насърчаваше, подстрекаваше, проклинаше. След това заповядваше да се донесат въжета, които се прехвърляха с дълги извити куки към върха на стените, и насърчаваше по-дръзновените си войскари да се изкатерят нагоре.</i><br><br>
------------------------<br>
Фани Попова-Мутафова;Дъщерята на Калояна;1981;<br>
<i>Изведнъж очите му спряха с бдящо внимание пред него. Досега той бе <b>наблюдавал</b> несъзнателно това, което ставаше наоколо му. Ала чудните движения на жената, която стоеше на десетина крачки от него, привлякоха остро любопитството му.</i><br><br>
------------------------<br>
Фани Попова-Мутафова;Дъщерята на Калояна;1981;<br>
<i>Горе, от един малък прозорец, Борил <b>наблюдаваше</b> заминаването на шумната дружина. Освен Ожие шестима копиеносци и трима стрелци съпровождаха младата ловджийка. Мария бе скъпоценен залог и трябваше да се пази като зеницата на окото. Когато конниците изчезнаха по каменистата пътека, която слизаше направо към главната порта, по лицето му се плъзна странна усмивка.</i><br><br>
------------------------<br>
Фани Попова-Мутафова;Дъщерята на Калояна;1981;<br>
<i>— Марийо... — пошушна загрижено Белослава. — Бъди бодра. Деверът постоянно те <b>наблюдава</b>. Не губи дързост.</i><br><br>
------------------------<br>
Фани Попова-Мутафова;Дъщерята на Калояна;1981;<br>
<i>— Мария... — повтори императорът и спря нерешително. Въздъхна. Вдигна взор към нея. — От няколко дни, откакто сте между нас, аз непрекъснато ви <b>наблюдавам</b>. И не знам дали се мамя или не, но ми се струва, че вие криете нещо от мен. Вие тъгувате, Мария. И аз не знам за какво. Само за родината ли?</i><br><br>
------------------------<br>
Фани Попова-Мутафова;Дъщерята на Калояна;1981;<br>
<i>Кир Мануил <b>наблюдаваше</b> своите по-млади помощници как тичат и разнасят печено овнешко или хиоско и сицилийско вино в тесни високи стомни.</i><br><br>
------------------------<br>
Фани Попова-Мутафова;Дъщерята на Калояна;1981;<br>
<i>Императорът се върна към Мария, която <b>наблюдаваше</b> мълчаливо тази сцена, и продължи пътя си по гладкото виещо се надолу мраморно стълбище.</i><br><br>
------------------------<br>
Вера Мутафчиева;Алкивиад Малки;1975;<br>
<i>	Макар че не той, а други <b>наблюдаваха</b> пряко Лаборатория 86 и осигуряваха нейната секретност, Стоянов бе въведен лично от Сотиров в хода на нещата. Без ония крайни и конкретни подробности, които са въпрос на научноизследователска и научнопроизводствена тайна, въпрос на запазен приоритет. Във всеки случай Стоянов знаеше, че точно в бокса приятелят му отглежда онази неповторима и непостигната засега другаде биокултура, която ще послужи за основа на универсалния противосклеротичен препарат.</i><br><br>
------------------------<br>
Вера Мутафчиева;Алкивиад Малки;1975;<br>
<i>	(Тук Стоянов съвсем отблизо <b>наблюдаваше</b> Алкивиад — Алкивиад всякак би се опитал да изкопчи сведения за разговора с Илиева, ако бе гузен. Ще рече, още едно доказателство — извън почти припадъка и нарязаната длан — че Сотиров е непричастен.)</i><br><br>
------------------------<br>
Вера Мутафчиева;Алкивиад Малки;1975;<br>
<i>	— Защо не? Той беше ме приел такава, каквато съм. Спечели ме само, загдето не се втурна подире ми. Сотиров не ме забелязваше; бе заглъзнал до уши в своята амбиция да навакса не десетилетието, пропуснато за него в една изостанала страна, ами столетията, през които тази страна бе изоставала. Наблюдавах го — ужасно забавно! Забавляваше ме количеството и високото качество енергия, която един човек прахосваше, за да заеме нулева позиция.</i><br><br>
------------------------<br>
Вера Мутафчиева;Алкивиад Малки;1975;<br>
<i>	По онова време — три години преди въпросния май — Алкивиад привършваше дисертацията си, усилно за него време на битки и утвърждаване. За Марин пък бе поучително да го <b>наблюдава</b>, да разсъждава върху разликите между собствената си и на Алкивиад борба. Щом се случваше в родината, Марин охотно бе навестявал приятеля си, охотно бе слушал неизтощимия на монолози Алкивиад. Много рядко (да не речем — никога) при ония техни срещи бе дума за Стоянов — Стоянов по задължение си нямаше монолози.</i><br><br>
------------------------<br>
Вера Мутафчиева;Алкивиад Малки;1975;<br>
<i>	Като <b>наблюдаваше</b> Алкивиада през премрежени клепачи, скрит във вялостта си, Стоянов долови: у Сотиров подскочи напрежението. Той също го криеше под разсеяност, но (нали човек никога не успява да изключи, че е наблюдаван), забележимо преигра:</i><br><br>
------------------------<br>
Вера Мутафчиева;Алкивиад Малки;1975;<br>
<i>	Можете да си спестите арестуването му, а на страната ни — гафа: Енгел нито веднъж не е говорил с мене, познава ме навярно по име. Аз го <b>наблюдавах</b> най-зорко чрез неподозиращи трети лица — ония чиновници от обединението, които водят сделките ни с чужди лекарствени фирми. Тъй като някои от тях имаха достъп в Лаборатория 86, успявах — между рой блуждаещи въпроси — да проуча личността, интересите или перспективите на въпросния Енгел, обикновен търговски пътник на концерна. От времето, когато сам аз бях наемник там, зная, че концернът не държи трайно свой пътник за дадена страна.</i><br><br>
------------------------<br>
Вера Мутафчиева;Алкивиад Малки. Алкивиад Велики;1984;<br>
<i>Дълго залежалата завист срещу по-младия, любимия, бляскавия съперник сега изригваше със съсък в отговора на Никий. Той от месеци бе <b>наблюдавал</b>, свирепо огорчен, как войнолюбието завладява Атина, как тя възлага върху Алкивиад всички свои химери за величие, докато заслужилият Никий трябваше да си седи в къщи, посред ревливи внуци и намръщени робини.</i><br><br>
------------------------<br>
Вера Мутафчиева;Алкивиад Малки. Алкивиад Велики;1984;<br>
<i><i>Цар Агис имаше твърда привичка да <b>наблюдава</b> света през съвсем тесен процеп; той сякаш отказваше да подари някому своя поглед. Но ей сега точно ефорите можеха да <b>видят</b> едрите жълти очи на цар Агис, които не видяха, понеже да би треснал сторазклонен гръм, нямаше да ги смае дотам, колкото успяха кратките думи на вестителя.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Вера Мутафчиева;Алкивиад Малки. Алкивиад Велики;1984;<br>
<i>Опрял гръб о столетен орехов ствол, Алкивиад се плакнеше в прохладата на зелена тракийска сянка; Алкивиад <b>наблюдаваше</b> жената и движенията й, които издаваха неженски пъргава, разточителна сила. Една атинянка от потекло, със състояние и обноски никога не би се разкрила по този начин. В Атина жените обичаха да наблягат на своята ленива непригодност, на някаква вяла мекота, която трябваше да ги направи желани. И употребяваха най-неумерено мазила, бои, плънки, за да увеличи различието между мъж и жена.</i><br><br>
------------------------<br>
Вера Мутафчиева;Алкивиад Малки. Алкивиад Велики;1984;<br>
<i>Че младежът наистина ги носеше, той доказа веднага: Алкивиад Млади никак не се оскърби от язвителните думи. Той <b>наблюдаваше</b> баща си с ленивото безразличие, което атинската златна младеж има за изисканост.</i><br><br>
------------------------<br>
Андрей Гуляшки;Златният век;1973;<br>
<i>	Кринит стоеше на хълма, който командуваше положението на северозапад, <b>наблюдаваше</b> битката и потриваше ръце: според него нещата бяха започнали да се развиват точно тъй, както той самият искаше — да пробие центъра на българската войска и да я обходи в тил.</i><br><br>
------------------------<br>
Андрей Гуляшки;Златният век;1973;<br>
<i>	Стратегът, военачалници и хиляден народ <b>наблюдаваха</b> това зловещо зрелище от терасите и зъберите на адрианополската крепост.</i><br><br>
------------------------<br>
Андрей Гуляшки;Златният век;1973;<br>
<i>	Но се насили, усмихна се, не биваше да разваля празненството. Избра си късче месо — за голямо удоволствие на Кобхай, който го <b>наблюдаваше</b> от дъното на шатрата — и се престори, че го дъвче с голям апетит. После се пресегна за виното си, жаждата му беше истинска, подържа тежката сребърна чаша в ръката си, хладината й се преливаше в кръвта му, усещаше я като милувка.</i><br><br>
------------------------<br>
Андрей Гуляшки;Златният век;1973;<br>
<i>	Угрите изскочиха иззад хълмовете, които ограждаха Расова откъм изток. Те не ни дочакаха пред селището или в самото селище, както очаквахме ние, а стаени зад хълмовете, са <b>наблюдавали</b> скришом нашето движение и са се втурнали срещу нас, преди ние да развърнем бойния си ред.</i><br><br>
------------------------<br>
Андрей Гуляшки;Златният век;1973;<br>
<i>	Преговорите продължиха около една седмица. На третия ден Симеон изведе конницата си до Златната врата, устрои големи военни игри, които хиляди константинополски граждани <b>наблюдаваха</b> от зъберите на високите стени. После установи войската си ма около триста разкрача до крепостта.</i><br><br>
------------------------<br>
Андрей Гуляшки;Златният век;1973;<br>
<i>	Синът на Симеон спокойно го <b>наблюдаваше</b> я не изглеждаше нито много учуден, нито много заинтересован. Можеше дори да се помисли, че страшният човек не будеше кой знае какво любопитство в спокойните му и съсредоточени очи.</i><br><br>
------------------------<br>
Андрей Гуляшки;Златният век;1973;<br>
<i>	Симеон <b>наблюдаваше</b> развитието на битката от седловината и ако се съдеше по спокойното му лице, което навремени ставаше дори разсеяно, можеше да се предположи, че той или не схваща, или не разбира трагичността на събитията, които се разиграха пред очите му. Командирите бяха пребледнели, Севар изпохапа долната си устна, войниците се въртяха на седлата си и уплашено се поглеждаха едни други. А той седеше спокоен на коня си и имаше вид на човек, унесен в някакви свои далечни спомени.</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;Белия дявол;1987;<br>
<i>	Вангел се огледа. Беше попаднал между свои. Руси и синеоки мъже го <b>наблюдаваха</b> спокойно, без дивата, безпричинна омраза на кабирци и сарацини.</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;Белия дявол;1987;<br>
<i>	Белия скиташе повече от месец по пътищата на България с надеждата да види капка гордост. Напразно. „И с тези хора аз се готвех да възкресявам Византия?“ Наивна, смехотворна лудост. Мъже могъщи като мечки със смирени очи <b>наблюдаваха</b> изнасилванията на жените си и с овче безразличие ги приемаха обратно под покривите си. Стотици, хиляди селяни търпяха няколко кърджалийски шайки, вместо да ги пребият с камъни… Достатъчно беше да плюят по веднъж, за да ги издавят, но прекършената им гордост не дръзваше и да помисли за самозащита.</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;Белия дявол. Атентатор;1991;<br>
<i>	Всъщност беше безумно красиво. Едва ли някъде другаде по света можеше да се <b>наблюдава</b> подобна нощ и като багри, и като движение, а и като музика, сътворена от невидимата фауна на Буджак. Вангел не се страхуваше или не беше суеверен, или нямаше въображението на готвачката, или беше тип „сова“, а защо не „тигър“, изпълващ се със сила и енергия единствено след залез-слънце.</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;Белия дявол. Атентатор;1991;<br>
<i>	Припомняйки си онези години, Зоя с нарастващ гняв <b>наблюдаваше</b> замомялата се, кокетна Алика. Разбира се, дъщерята на Раиса и Влаха не си позволяваше нито грубости, нито волности към нея, но беше я чувала да се изказва непочтително за Елена и макар да знаеше, че го прави, за да се хареса на княгиня Лупус, тя нямаше да й го прости, не защото не можеше да го отмине, а защото беше длъжна да поддържа ред в дома си и да припомня субординацията на всички, които зависеха от нея и бяха склонни към самозабравяне.</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;Белия дявол. Синове;1988;<br>
<i>	Прекарал детството си край Скендерското езеро, <b>наблюдавал</b> строителството на бобрите, Марс беше замислил сложен капан, но друго спасение за града не виждаше…</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;Белия дявол. Синове;1988;<br>
<i>	— Помня — Сокон кимна усмихнат. Думите на младия бастърд му припомниха щастливите години, когато живееше със заблудата, че има истинско семейство, че е спечелил завинаги любовта на Бриджит, че е годен да направи от сина си истински мъж. Тогава Сокон <b>наблюдаваше</b> с възхищение дивия, самостоятелен нрав на младия Марс, надяваше се да се сближат с Горам, с тайната мечта хилавият, саможив хлапак да се приобщи към вълчия маниер на живот, което правеше от детето Марс същата взривна заплаха, която направи от баща му — Белия дявол. — Тогава защо не ти се зарадва?</i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Дичев;Неуловимият;1976;<br>
<i>	Беше пролетен следобед. Денят — нито топъл, нито студен. На кьошка, дето завършваха обяда си с кафе, освен тях двамата се намираше и валийският адютант Шакир, в тоя миг зает да <b>наблюдава</b> през далекогледа си насрещния дунавски бряг.</i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Дичев;Неуловимият;1976;<br>
<i>	— Въпросът наистина, е деликатен, прецизност трябва, наистина — намеси се дипломатично дългоносият. Хаджи Иванчо беше. Домнул Медреа го знаеше отпреди. И не него <b>наблюдаваше</b> сега, а младия адютант. Погледа, с който той гледаше полицейския началник. Ироничен поглед. Святкаща неприязън. Това си пролича и по гласа, когато Шакир каза:</i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Дичев;Неуловимият;1976;<br>
<i>	— Добре, съгласен съм! — кимна адютантът. — Но каква ни е ползата, ако го арестуваме сега? Я помисли!… Оня ще чуе и търси го после!… Не, слушай, аз имам свой план, бей. Ще сложим хора да го <b>наблюдават</b> тая нощ — и по него, по него… Разбираш ли?</i><br><br>
------------------------<br>
Никола Инджов;Възречени от Манастър;2001;<br>
<i>Инджето се бе прикътал в пърнарите на бърчината  Ветерник и  с руски военен бинокъл <b>наблюдаваше</b> как башибозукът се съсредоточава на пътя от Мурова гора. Оттам щяха да ударят, както и кърджалиите навремето удряли оттам, сутрешното слънце да им е в гръб. Не се хвърляше на очи предводителят им Хаджи Селим ага, но Инджето знаеше, че той се е притаил сред ордата и ще се яви навръх нападението. Тогава и Инджето смяташе да се покаже...</i><br><br>
------------------------<br>
Никола Инджов;Възречени от Манастър;2001;<br>
<i>         Номархът <b>наблюдаваше</b> тая среща от прозореца на пристанищния караул. Той видя как изведнъж  две жени се прегърнаха, но не дочу как проплакаха...</i><br><br>
------------------------<br>
Никола Инджов;Възречени от Манастър;2001;<br>
<i>Нестор Абрашев <b>наблюдаваше</b> лицата им и се опитваше да отгадае чертите на утрешните им потомци. Щяха ли да бъдат синеоки и гърбавоноси?</i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Изпитание;1969;<br>
<i>	— Главният страх на краля и правителството е от емигрантите — започна капитанът. — Трябва да съобщите, че всички страхове от тях са напълно неоснователни. Двадесет и осем души са и от тях двадесет и шест начело с Пашич са въдворени във Видин, а двама — във Враца. Наблюдавах ги лично в продължение на няколко дни. Към тях се отнасят учтиво, но строго. Особено във Видин, където градоначалникът Добринович проявява в следенето им дори по-голяма ревност, отколкото е необходимо. В това отношение българските власти се държат напълно коректно, точно според обещанието, което дадоха на краля.</i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Изпитание;1969;<br>
<i>	Той покани госта да седне и с удоволствие <b>наблюдава</b> как Христо нерешително и смутено едва-едва сяда на края на плюшения стол. Както беше обичаят, те изпиха по един филджан кафе, запушиха и едва тогава Стамат се впусна да разпитва съгражданина си за К., за либералната партия в града, за училището, за баща си. Христо, все още поразен от невиждания разкош на тази одая, отговаряше на пресекулки.</i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Изпитание;1969;<br>
<i>	Те седнаха около малката масичка в кабинета. Александър постави г-н Кояндер да седне с лице към прозореца, а сам се разположи с гръб към светлината. Някога баща му, хесенският херцог, му бе чел от „Князът“ на Макиавели, че при труден разговор умният владетел се старае да <b>наблюдава</b> изражението на своя събеседник, а да скрива своето; това според стария италиански хитрец винаги осигурявало известно предимство на владетеля.</i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Изпитание;1969;<br>
<i><i>	Мълчаливо я <b>наблюдава</b> няколко секунди, но не срещна <b>погледа</b> й. Нейните очи бяха сведени към земята. Той се усмихна горчиво:</i></i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Изпитание;1969;<br>
<i>	Този разговор се водеше същата вечер в наредената по европейски одая на семейство Хаджиспасови. Настръхнали една срещу друга, майката и дъщерята седяха от двете страни на масичката. Облечен в топъл халат от кашмирска вълна, Гавраил Хаджиспасов се бе обтегнал на канапето до оджака, <b>наблюдаваше</b> сцената през скъпото си пенсне и от време на време бледото му болнаво лице се изкривяваше от тънка иронична усмивка. Нисък и дебел, Стамат се разхождаше по чехли из одаята и все още само слушаше, без да се намесва в разговора.</i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Изпитание;1969;<br>
<i>	Мартин Мартинов стоеше изправен до прозореца в адютантската стая и гледаше отрупаните със сняг дървета в парка на двореца. Беше настъпил онзи час между деня и нощта, когато всичко потъва в синкава прозрачност и светът започва да изглежда миражен, недействителен. Мартинов не мислеше нищо. Той само <b>наблюдаваше</b> играта на един пухкав врабец, който подскачаше от клонче на клонче и разсипваше с пърхането на крилцата си малки облачета кристален снежец.</i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Изпитание;1969;<br>
<i>	Михаило Катанич се изправи бързо. Понечи да се спусне към нечаканата гостенка, но навреме се опомни — старецът беше още там и <b>наблюдаваше</b> сцената с хитри любопитни очи.</i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Изпитание;1969;<br>
<i>	— Тогава кажете ми какво става с вас. Не говоря за това, че в последните месеци отслабнахте и се сбръчкахте като старец. Наблюдавах ви вчера на заседанието при княз Кантакузин. През цялото време вие блуждаехте някъде, не бяхте на себе си. Чухте ли поне една дума от рапорта на Бендерев? Не, нали? Ето, това ме накара по никое време да ви дойда на гости, Мартинов. Ако ме чувствувате така близък, както казвате, споделете с мене каквото ви мъчи. С радост ще направя всичко, което е по силите ми, за да ви помогна.</i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Изпитание;1969;<br>
<i>	— Не се шегувайте, господин Ризов — опита се да бъде строг князът. — Ние не залагаме на конни състезания, а си играем със съдбата на народа, държавата ни и… — Той щеше да каже „и престола“, но съобрази навреме и прекъсна, а не намери с какво да запълни празнината след и-то. — Не си правете илюзии. Турция няма да остане да <b>наблюдава</b> със скръстени ръце как богатата Тракия й се изплъзва!</i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Изпитание;1969;<br>
<i>	Както правеше винаги в моменти на мисловно напрежение, Гавраил свали пенснето си и се залови да бърше стъклата му. Но сега пръстите му изневеряваха и той мушна пак пенснето на носа си. Докато <b>наблюдаваше</b> движенията му, Стамат изведнъж се плесна по челото:</i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Изпитание;1969;<br>
<i>	Умълчаха се. В здрачената стая витаеше онази тиха скръб, която съпровожда големите раздели. Херуц съсредоточено <b>наблюдаваше</b> причудливите фигури, които димът на цигарата му описваше.</i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Изпитание;1969;<br>
<i>	… Когато насядаха около масата в онази стаичка, която капитан Генев бе превърнал в свой щаб, Мартинов напразно се мъчеше да си обясни учудените и смаяни погледи, които другите му отправяха. Генев, Мечконев и пионерният поручик Матеев, същият, който беше укрепявал позициите при Трън и Врабча, го гледаха така, сякаш го виждаха за пръв път през живота си; дори майор Гуджев, който беше пристигнал по едно и също време с Мартинов в Трън, го <b>наблюдаваше</b> странно с подпухналите си от безсъние очи.</i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Изпитание;1969;<br>
<i>	Радой измина още стотина крачки и тези, които го <b>наблюдаваха</b> от Орли връх, вече бяха започнали да се надяват, че ще повтори щастието на Мартинов, когато той изведнъж залитна, спря, извърна се за момент и падна по очи на земята. Престоя така около минута, помъчи се да се изправи, но отново падна и повече не помръдна.</i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Изпитание;1969;<br>
<i>	— Дяволско щастие! — със стиснати и сковани от вълнение челюсти изрече Мечконев, докато <b>наблюдаваше</b> пребежките му.</i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Изпитание;1969;<br>
<i>	— Възхищавате се от този храбрец, нали, Катанич? — Той неусетно бе приближил до капитана, и заедно с него <b>наблюдаваше</b> невероятната сцена. — Поговорката ни учи, че трябва да се възхищаваме и уважаваме смелите, но в този случай се налага да нарушим правилата на поговорката.</i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Изпитание;1969;<br>
<i>	— Братя! Войници! Изходът на войната и съдбата на отечеството зависят от нас. Преуморени сме, зная. Но ще останем ли тук да <b>наблюдаваме</b> безучастно как мрат нашите другари, как врагът помита последната преграда към сърцето на България? Там — той посочи на север, откъдето се носеше глухият тътен на артилерийската канонада — се решава съдбата на България. Който е истински българин, който усеща в сърцето си кръвта на Раковски и Левски, нека тръгне след мене!</i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Изпитание;1969;<br>
<i>	_Ридезел_ (който досега бе мълчал и объркано <b>наблюдавал</b> буйната разпра между българските висши офицери): — Was?</i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Изпитание;1969;<br>
<i>	Христо Сумров потърси с очи причината за това неочаквано вдъхновение и почти веднага я откри. Точно в центъра, изправен в цял ръст върху парапета пред една батарея, стоеше князът и наглед безразличен към опасността, <b>наблюдаваше</b> развоя на битката.</i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Изпитание;1969;<br>
<i>	Капитан Стефан Паприков събра книжата си и излезе. Другите останаха, но общият разговор не продължи. Образуваха се малки групички, в които офицерите продължаваха да разискват проблемите на днешния боен ден. Останал настрана от разговорите, Александър с изненада <b>наблюдаваше</b> своите офицери. Откъде намираха тези хора сили да издържат на нечовешкото напрежение? Само младостта ли ги крепеше да воюват цял ден под куршумите, а вечерта и почти цялата нощ да прекарват в спорове и обсъждания или край телеграфния апарат? Човеци от плът и кръв ли бяха или от желязо?</i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Изпитание;1969;<br>
<i>	Моментът стана критичен. Ротите залягаха там, докъдето бяха могли да достигнат, а над тях се сипеше барабанният бой на сръбските куршуми. Щяха ли да удържат? И колко време? Или до един — безсмислено и напусто — щяха да положат костите си под върха, на една крачка от победата? Ще останат ли другите дружини на Мека Црев да <b>наблюдават</b> безучастно гибелта на своите братя?</i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Изпитание;1969;<br>
<i>	Когато видя неуспеха на първата атака, капитан Делов вкара в боя и резервите, а началниците на другите отреди — капитан Сарафов от Остри връх, капитан Димитриев от крайния ляв фланг — бързо изпратиха помощ. В същото време полковник Бинички, който <b>наблюдаваше</b> боя от височината Лазарев камик непосредствено зад Нешков връх и виждаше критичното положение на своя 12-ти полк, не изпрати нито един войник в помощ на храбрите бранители.</i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Изпитание;1969;<br>
<i>	Като разбра, че д-р Роа най-сетне се предаде, Мартин Мартинов отмахна завивката, спусна крака на пода и се изправи. Олюля се, залитна, но преди лекарят да каже неизбежното: „Видите ли, аз нали ви казвах…“, той се улови за леглото и като призова всичките си сили, остана на крака. Д-р Роа и камериерът на княза му помогнаха да се облече, после почти го отнесоха до прозореца, откъдето той искаше да <b>наблюдава</b> парада на войската.</i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Светослав Тертер;1971;<br>
<i><i>	Логотетът се поклони повторно, повика хубавеца-воин до себе си и отмахна свилената покривка от подноса. Тогава се <b>видя</b>, че младият придружник бе носил голям позлатен ключ, поставен върху тъмночервена възглавничка от кадифе. Разбраха — това бе ключът на Търновград! Зубислав пое подноса и коленичи пред татарина. Чака взе ключа и го издигна над главата си. Скупчените зад него татарски воини нададоха викове на бурна радост. От Царевец навярно бяха <b>наблюдавали</b> сцената, защото оттам се разнесоха тържествени звуци на медни тръби.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Светослав Тертер;1971;<br>
<i>	Светослав великодушно освободи пленените обикновени ромейски воини. Облени в благодарствени сълзи, те целуваха дрехите и ботушите му, а после се отправиха на юг, като с високи гласове продължаваха да възхваляват милосърдието на българския цар. Разбира се, оръжието и бранните им доспехи бяха отнети, но затова пък всеки един от тях получи достатъчно храна, за да преживее с нея пътя до границата на Византия. Придружиха ги двеста конника, които щяха да ги <b>наблюдават</b>, докато бяха на българска земя; начело на този конен отряд беше Драгоил, когото в този ден Светослав въздигна в алагатор.</i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Светослав Тертер;1971;<br>
<i>	В тази лятна утрин Светослав бе застанал върху една обла височина край Ловеч и <b>наблюдаваше</b> обучението на събраните тук войски от северозападните краища на България. Гледаше вторачено, пък не виждаше нищо. И така беше вече трети ден, откакто напусна Търновград. Каквото и да правеше — говореше, работеше или спеше, — пред очите му все заставаше картината на раздялата му с Ефросина.</i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Светослав Тертер;1971;<br>
<i>	Това се случи още в първия ден, когато се събра войската. Елтимир бе <b>наблюдавал</b> от най-горната площадка на кулата си как бранниците се събраха и построиха, как се разделиха на полкове и дружини, как прегледаха и допълниха снаряжението си. А когато воините седнаха да обядват (тази картина бе особено мъчителна за деспота: Светослав бе подчертал, че иска за войската „не каква да е храна, а здрава, воинска“ и сега за всяко ядене отиваше по половин стадо добитък!), той видя как един конник се отдели от стана и препусна към замъка. Позна го по късото пурпурно наметало и побърза да слезе в двора.</i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Светослав Тертер;1971;<br>
<i>	Както обикновено Теофана се бе заплеснала по своите женски измишльотини („детински“ ги наричаше в себе си Елтимир, но иначе никога не произнасяше гласно тази дума — та нали Теофана, която спокойно можеше да му бъде внучка, бе негова жена?) и затова горе, на връхната площадка на кулата, днес пак бяха само двамата, Елена и Елтимир. Четиридесетгодишната тъща и шестдесетгодишният зет. Седяха те недалеч един от друг, грееха гърбовете си на ласкавото есенно слънце и <b>наблюдаваха</b> как отсреща, на широката равна поляна, се обучаваше войската.</i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Светослав Тертер;1971;<br>
<i>	Този разговор се водеше на левия бряг на Скафида, на около петстотин крачки от мястото, където се разигра първата част на боя. Светослав и Елтимир, обградени от други войводи и множество вестоносци, стояха в прикритието си сред гъсталаците, <b>наблюдаваха</b> кървавата вихрушка и неволно приглушаваха гласовете си.</i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Светослав Тертер;1971;<br>
<i>	Грижливо подредил възглавничките около болните си крака, старият пълководец седеше в колесницата и отдалеч <b>наблюдаваше</b> сражението. Не се вълнуваше. Когато човек е участвувал в стотици битки, трудно се разчувствува от гледката на още една, и то водена от другиго. В погледа му имаше повече любопитство, отколкото грижа; така един добър технитар наблюдава работата на друг технитар: с интерес, но без тревога за крайния изход. И с онова безпристрастие, което е присъщо само на зрителя от разстояние.</i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Светослав Тертер;1971;<br>
<i><i><i>	Грижливо подредил възглавничките около болните си крака, старият пълководец седеше в колесницата и отдалеч <b>наблюдаваше</b> сражението. Не се вълнуваше. Когато човек е участвувал в стотици битки, трудно се разчувствува от гледката на още една, и то водена от другиго. В <b>погледа</b> му имаше повече любопитство, отколкото грижа; така един добър технитар <b>наблюдава</b> работата на друг технитар: с интерес, но без тревога за крайния изход. И с онова безпристрастие, което е присъщо само на зрителя от разстояние.</i></i></i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Тътени;1980;<br>
<i>	Душата му отново изпадна в предишното вцепенение. Когато възвърна дарбата си да мисли и <b>наблюдава</b>, част от изтеклото време се губеше от съзнанието му. Не можеше да прецени минута или часове бяха преминали от безплодната среща с чорбаджи Димитър. Не помнеше и кога бе дошъл тук, тъжно загледан в осветената врата на Силдаровия дюкян.</i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Тътени;1980;<br>
<i>	Когато влезе в дюкяна, Недялко се разправяше с една мющерийка, някаква забулена и запердена кадъна, а Коста безучастно ги <b>наблюдаваше</b> отстрана. Новодошлият поздрави и на часа направи знак на приятеля си да дойде при него до вратата. Едва се събраха и Бяно измъкна изпод ризата си някаква книга.</i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Тътени;1980;<br>
<i>	Хаджи Молла тръгна към конака. Анифе ханъм го <b>наблюдава</b> през пердето, докато той се загуби към Сарашката чаршия. След това се върна и седна на същото място, където бе седяла и преди малко. Направи го несъзнателно, но не случайно — знаеше, че негласно ще продължи разговора със сина си.</i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Тътени;1980;<br>
<i>	Бяно полека извърна глава. Ударил го бе някакъв онбашия от тези, зебеците, дето бяха надошли бог знае откъде. Узун Шерифаа <b>наблюдаваше</b> отстрана случката; познаваше той Бяно, не можеше да не познава устабашията на сливенския абаджийски еснаф, но дори и не помисли да се намеси, да го защити.</i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Тътени;1980;<br>
<i>	Говореше само Манол — равно, глухо, ще кажеш безучастно. Всички го слушаха, зяпнали в устата му, само войводата упорито <b>наблюдаваше</b> някаква плоска червеникава буболечка, която лазеше по навущата му. Гледаше буболечицата, ала не изпущаше дума от разказа на Манол — затуй на сухото му жилесто лице бяха изписани напрежение и строгост.</i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Тътени;1980;<br>
<i>	Двамата влязоха заедно. По Тахир ага нямаше и следа от скорошния необуздан гняв — беше странно, нечовешки спокоен, зает да <b>наблюдава</b> с лека усмивка върху устните зелените пламъчета, които играеха по ръбовете на големия камък на пръстена му.</i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Тътени;1980;<br>
<i>	Дибич вдигна чашата си и цяла минута <b>наблюдава</b> играта на кехлибарените отблясъци на искрометната течност в нея.</i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Тътени;1980;<br>
<i>	Неусетно до Бяно се бяха подредили и други зяпачи. Повечето бяха турци; скупчени един до друг, те също <b>наблюдаваха</b> нижещата се пред очите им процесия. И не ликуваха.* Изпращаха кервана със същата скръб, с която си отиваха изселниците.</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;Вълчи капан;2006;<br>
<i>	После се насочи към масата, която беше подготвена. Настани двамата тарикати един срещу друг, за да може да ги <b>наблюдава</b> и чак тогава представи същинския домакин, посочвайки келнера.</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;Вълчи капан;2006;<br>
<i>	Сретен обаче силно се нуждаеше от лична среща с него. България неудържимо се приближаваше към Европейския съюз и се превръщаше в най-апетитната територия на Балканите. Бойко Борисов очевидно щеше да бъде следващия премиер. А Сретен киснеше в различни затвори и временни арести, <b>наблюдаваше</b> яростно борбата на палетата за неговата империя и търсеше връзка с единствения човек, който можеше да му осигури запазване на статуквото.</i><br><br>
------------------------<br>
Костадин Зяпков;Милош Зяпков, моят брат;24/02/2003;http://www.liternet.bg/<br>
<i>Баташкият водносилов път се строеше предимно от селяни, избягали от колективизацията и безпаричието на ТКЗС-тата. Имаше от Видинско, Врачанско, Казанлъшко... Това шарено стълпотворение на хора от различни краища с различни професии обогатяваше познанията ни за света. "Модерната" технология не ни пречеше да сме черни като циганчета, но забелязвахме, че миньорите и работниците ни <b>наблюдават</b> със симпатия.</i><br><br>
------------------------<br>
Елена Михайловска;Митът Париж. Щрихи към интелектуалната биография на едно (и повече) български поколения;2000;http://www.slovo.bg/old/litforum/016/emihaylov.htm<br>
<i> Пак сме в Париж, само че този път с Атанас Далчев. И вече сме докоснали 30-те години. Движим се из града (по-точно в 1929 г. и после в 1937 г.) и <b>наблюдаваме</b> неговия живот, улици, паметници. Води ни обаче по-младият поетичен събрат, но и неочаквано толкова ревностен опонент на Николай Лилиев...</i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Гечев;Познай себе си. Лъжефилософски и лъжебиографичен роман;10/11/2000;http://liternet.bg/<br>
<i>        ­ Ще започна с втория ти въпрос. Хабъл е <b>наблюдавал</b> околните галактики (предполагам, че знаеш какво е галактика!). Така. И е установил, че в светлинния им спектър има едно отместване към червения цвят. Разбираш ли какво значи това? Не? Ще ти обясня с пример. Ти стоиш на гара и чуваш, че свири приближаващ влак. С приближаването свирката му става все по-остра, по-висока. Влакът отминава и ти чуваш, че звукът започва да става все по-нисък. </i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Гечев;Познай себе си. Лъжефилософски и лъжебиографичен роман;10/11/2000;http://liternet.bg/<br>
<i>        ­ Ето кое. Когато са рисували животните по стените на пещерите, те са ги изобразявали такива, каквито са ги <b>наблюдавали</b> в природата. (А каква памет са имали само, а? Представи си, рисуват в тъмна пещера!) Но фигурите, издялани или изваяни в камък, особено тази жена, нямат нищо общо с подражаване на природата. Разбираш ли какво значи това? Той вече не имитира природата, познава я добре, нещо повече ­ знае вътрешното значение на обекта и го деформира, за да изяви точно тази идея, която е искал да покаже. Това вече е творчество: Изкуство! </i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Гечев;Познай себе си. Лъжефилософски и лъжебиографичен роман;10/11/2000;http://liternet.bg/<br>
<i>        ­ Браво, Мария! ­ кимна към нея Смит. ­ Познахте. Да обясня ли? Е, добре... Всички светещи тела, включително и нашата планета, излъчват електромагнитни вълни, тоест светлинни лъчи. Те се устремяват в пространството с 300 000 км в секундата. Ако имаме възможност да се движим с бързина, по-голяма от тази, ще настигаме в пространството последователно излъчванията все по-назад и по-назад чак до създаването на нашата Земя. Ще <b>наблюдаваме</b> различни исторически събития на живо, включително и нашите срещи и разговори. Това е нещо като памет на Вселената ­ завърши полушеговито. </i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Гечев;Познай себе си. Лъжефилософски и лъжебиографичен роман;10/11/2000;http://liternet.bg/<br>
<i>        Със същите внимателни и спокойни движения извади от вътрешния джоб на светлосивото си сако един плик и ми го подаде. Усещах се почти нереално: най-напред Иван с невероятните му разкрития, веднага след това ­ писмо от моя някогашен приятел и... да, учител на... докато разглеждах плика, забелязах, че младият човек ме <b>наблюдаваше</b> с добронамерено любопитство. </i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Гечев;Познай себе си. Лъжефилософски и лъжебиографичен роман;10/11/2000;http://liternet.bg/<br>
<i>        Той ми показа стола отсреща. Седнах. Известно време ме <b>наблюдаваше</b> мълчаливо. Най-сетне проговори: </i><br><br>
------------------------<br>
Ангел Грънчаров;Непослушание. Историята на един вечно неудобен;2001-;http://www.angelg.nm.ru/knigi/biograf.pdf<br>
<i>През следващите дни си взех малко отпуск и ходех до София за срещи с нашите съмишленици. Но като <b>наблюдавах</b> бъркотията и липсата на ясни планове за действие, разочарованието взе да надделява над възторга. Следващите редове са писани тогава, предназначил ги бях за Илия Минев, като си въобразявах, че ще го подтикна към по-решителни действия. По дяволите! Аз исках най-сетне да се заемем с нещо сериозно, а приятелите ми май се ограничаваха с едните празни дрънканици. Това наше бездействие щеше да ни изяде главата, но нека дам предимство на автентичния материал.</i><br><br>
------------------------<br>
Ангел Грънчаров;Непослушание. Историята на един вечно неудобен;2001-;http://www.angelg.nm.ru/knigi/biograf.pdf<br>
<i>С най-добри чувства: Ангел Грънчаров Не проявиха разумност. Аз продължавах да си пиша вкъщи на старата “Марица”, макар и да не държах непременно на публикуване. От този период датира книгата ми “Отвъд човечеството”, която и до днес си стои неотпечатана. Но аз съзнавах, че най-лошо от всичко е, ако се оставя на отчаянието да ме завладее. Подчинявах се на принципа “Залудо работи, залудо не стой”. ДС продължаваше да ме <b>наблюдава</b>, усещах присътвието им около себе си. Вместо протест, написах следното есе:</i><br><br>
------------------------<br>
Ангел Грънчаров;Непослушание. Историята на един вечно неудобен;2001-;http://www.angelg.nm.ru/knigi/biograf.pdf<br>
<i>Драганова не обърнала внимание. По-късно се разбра, че Сариев всъщност целял да отстрани Мариус, за да постави на негово място Георги Донков, син на адвоката Дарин Донков. Има ли смисъл да махаме един мръсник, за да само, за да го заменим с друг? Но нека не избързвам. Аз от своя страна реших преди изборите да не се намесвам, за да не навредя на каузата. Но внимателно да <b>наблюдавам</b> и анализирам.</i><br><br>
------------------------<br>
Ангел Грънчаров;Непослушание. Историята на един вечно неудобен;2001-;http://www.angelg.nm.ru/knigi/biograf.pdf<br>
<i>Същите трикове се <b>наблюдаваха</b> и на национално ниво. Иван Костов наговорил невъобразими глупости. Попитали го какво всъщност е искал да каже.</i><br><br>
------------------------<br>
Златко Ангелов;Комунизмът и угризенията на един по неволя виновник;19/11/2002;http://liternet.bg/<br>
<i>50-те и 60-те години са десетилетия, в които Партията беше приклещила хората в изпипана почти до съвършенство хватка, а генералният секретар Тодор Живков здраво държеше не по-малко прецизните клещи вътре в партийните структури. Партийците <b>наблюдаваха</b> редовите граждани, а по-доверените партийци <b>наблюдаваха</b> обикновените членове. В рамките на самата партия конкуренцията бе сведена до борба да бъдеш по-близо до върха на пирамидата: изпъкващите на първото стъпало преминаваха на второто и т.н. докато се стигне до вездесъщия Тодор Живков.</i><br><br>
------------------------<br>
Йордан Янев; Пламен Павлов;Световната България;2000;http://www.aba.government.bg/bg/pages/Izsledvaniya/WorldBG.html<br>
<i>През последните няколко години се <b>наблюдава</b> активизиране на българите, живеещи и на територията на Русия. Лишени дълги години от възможност за национална и културна изява, сега те образуват свои организации. Сред тях са Културно-просветно дружество “Паисий Хилендарски” в Москва, Културно-просветен фонд “България” в Санкт Петербург, Българско земляческо дружество в град Сургут, Тюменска област, Българска община в град Пятигорск, Северен Кавказ и др.</i><br><br>
------------------------<br>
Борислав Гърдев;Доктор Петър Гудев - политик и държавник;18/02/2002;http://liternet.bg/publish4/bgyrdev/pgudev/content.htm<br>
<i>Във външнополитическата дейност се <b>наблюдава</b> определена еволюция. Либералите на Добри Петков декларират, че са за обединението на българския народ, независима държава при спазване принципа на народното самоопределение, мирно разрешаване споровете между народите, свободно развитие на стопанските отношения между държавите в духа на сговор и примирителност. </i><br><br>
------------------------<br>
Константин Павлов;Записки. 1970 - 1993;13/04/2002;http://liternet.bg/<br>
<i>Забавно е да <b>наблюдаваш</b> как времето, искайки да те унизи, прави смешно самото себе си, отнемайки ти неща, които никога не си желал да притежаваш. </i><br><br>
------------------------<br>
Георги Данаилов;Доколкото си спомням;2000;http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=23&WorkID=518&Level=1<br>
<i>Истината беше, че ученето бе последното нещо, което ме занимаваше. Не бях влюбен в нито едно момиче, за разлика от миналите години, когато бях неотразим. Сега напротив, беше дошло времето на момчешкото приятелство и презрението към другия пол. Все пак зорко <b>наблюдавах</b> дали не навлизам в пубертета, но никакви белези не подсказваха подобно явление.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Данаилов;Доколкото си спомням;2000;http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=23&WorkID=518&Level=1<br>
<i>Вярно е, че не се включих в упражненията, но извънредно внимателно <b>наблюдавах</b>, какво правят останалите. "Виж какво, каза ми едно от момченцата - от това се пораства." "Защо да се пораства?" - попитах силно заинтригуван аз - малкият ми ръст ме съсипваше. "Ами защото си опъваш краката, опъваш ги и растеш." Обяснението ми се стори физиологически неиздържано, но когато се прибрах вкъщи се подадох на изкушението. Нищо не се получи и аз отложих всичко за по-добри времена.</i><br><br>
------------------------<br>
Лиана Антонова;Срещи с отвъдното;1990-2005;http://www.spiralata.net/kn_bul/liana.zip<br>
<i>     Тази вечер между нас имаше един нов събеседник, за когото разбрах, че идва за първи път. Не знам кой го беше довел. Момчето беше студент по икономически науки и значително по-млад от всички ни, едва 21 -годишен. Не приличаше на българин. Като го <b>наблюдавах</b>, си мислех, че едва ли има друга страна по света с такова разнообразие на типажи като в България - руси и синеоки, кестеняви, чернокоси със светли очи, чернокоси и тъмнокожи като цигани - всякакви...</i><br><br>
------------------------<br>
Лиана Антонова;Срещи с отвъдното;1990-2005;http://www.spiralata.net/kn_bul/liana.zip<br>
<i>     И така, тази вечер <b>наблюдавах</b> новия гост и никак не можех да определя на какъв ми прилича. Имаше необикновен разрез на очите, леко дръпнати нагоре в края, много черни и с гъсти мигли. Кожата му бе доста тъмна, високи и изразени скули, красиво оформена уста и съвършени като за реклама зъби. Телосложението му беше малко хилавичко за моя вкус, но поведението му интригуваше. Почти не говореше, а ако се обадеше, бе така тихо, че трябваше да се напъваме, за да го чуем. Каквото казваше, беше на място, с тиха, ненатрапчива, но абсолютна убедителност на мъдрец.</i><br><br>
------------------------<br>
Лиана Антонова;Срещи с отвъдното;1990-2005;http://www.spiralata.net/kn_bul/liana.zip<br>
<i>     - Ти по-добре стой на нивото, на което се поставяш! Аз ти обещавам, че ще те <b>наблюдавам</b> през цялото време, през целия „ваш период", както ти го наричаш -злобно приключи Елена.</i><br><br>
------------------------<br>
Лиана Антонова;Срещи с отвъдното;1990-2005;http://www.spiralata.net/kn_bul/liana.zip<br>
<i><i>     След този разговор с Марги <b>наблюдавах</b> Асен с особен интерес. Голям образ беше. Лично <b>видях</b> колекцията му от книги, когато кръжокът ни се провеждаше у тях. По всички празни пространства в апартамента, върху библиотеките и гардеробите стояха кашон върху кашон с книги, но винаги върху най-високо разположения от тях се мъдреше ангорският му котарак Тото, чийто зелен, присвит и потаен поглед напомняше господаря му.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Лиана Антонова;Срещи с отвъдното;1990-2005;http://www.spiralata.net/kn_bul/liana.zip<br>
<i>     Групата беше в пълен състав, когато влязох в стаята. Атмосферата беше приятна и като че ли самият Асен имаше по-различно поведение тази вечер. Беше разговорчив и се държеше естествено, като нормален човек. През цялото време огромният котарак Тото стоеше накачурен на най-високо разположения в стаята кашон с книги и ни <b>наблюдаваше</b> презрително, полунасмешливо с присвити очи. Сигурно това, което си говорехме, му се струваше губене на време.</i><br><br>
------------------------<br>
Лиана Антонова;Срещи с отвъдното;1990-2005;http://www.spiralata.net/kn_bul/liana.zip<br>
<i><i>     Погледнах изумена надолу, а той стоеше невъзмутимо на гърдите ми, впил нокти в пуловера ми и ме <b>наблюдаваше</b> очи в очи със зеления си присвит поглед от разстояние не повече от 7-8 сантиметра, гъделичкайки ме с мустаците си.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Георги Данаилов;Доколкото си спомням 2;2002;http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=23&WorkID=5554&Level=1<br>
<i>Погледнах Йони, тя ме <b>наблюдаваше</b> с насмешливо съжаление. Обясних мястото и часа на дуела и се хванах за главата.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Данаилов;Доколкото си спомням 2;2002;http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=23&WorkID=5554&Level=1<br>
<i>Така за по-малко от година си отидоха родителите ми и аз по-често започнах да посещавам гробищата. Не защото допусках, че те ме гледат отгоре, а защото аз <b>наблюдавах</b> собствената си душа и усещах, че на нея й става хубаво, по-спокойно, когато оставях китки цветя на двата гроба.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Данаилов;Доколкото си спомням 2;2002;http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=23&WorkID=5554&Level=1<br>
<i>Ние с Йони продължавахме да посещаваме Георги Мишев и семейството му, въпреки опасенията, че го следят, че къщата му се <b>наблюдава</b>. Няма две мнения, жена ми беше по-смелата от двама ни. Жените винаги са по-храбри.</i><br><br>
------------------------<br>
Асен Тотин;Едно пътуване из Пирин;http://www.mounteq.com/the_bulgarian_mountains/Patepisy/Patepisy/index_patepisy.htm<br>
<i> На сайта на х. “Демяница” ще намерите доста подробно описание на пътя до нея – описание - мечта за всеки турист! Бих отбелязал единствено, че на “Тодорова орница” не се <b>наблюдава</b> описаният “малък зелен параклис”...</i><br><br>
------------------------<br>
Димитър Атанасов;Кълнежа;2001;http://www.liternet.bg/publish4/datanasov/kylnezha.htm<br>
<i>Ако се случи да <b>наблюдаваш</b> отдалече човек с велосипед, ти не виждаш велосипеда. А само човека от кръста нагоре. Виждаш как пори въздуха над зеленото поле. Така приведен, той прилича на птица в бръснещ полет. Все едно дебне къде каква гадина е накацала по тревите, за да я унищожи. Синият гарван, когато кръжи над прясна угар, има същия летеж. А може би и блатното рибарче. </i><br><br>
------------------------<br>
Георги Данаилов;Доколкото си спомням. Първа част;2000;<br>
<i>Истината беше, че ученето бе последното нещо, което ме занимаваше. Не бях влюбен в нито едно момиче, за разлика от миналите години, когато бях неотразим. Сега напротив, беше дошло времето на момчешкото приятелство и презрението към другия пол. Все пак зорко <b>наблюдавах</b> дали не навлизам в пубертета, но никакви белези не подсказваха подобно явление.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Данаилов;Доколкото си спомням. Първа част;2000;<br>
<i>Вярно е, че не се включих в упражненията, но извънредно внимателно <b>наблюдавах</b>, какво правят останалите. "Виж какво, каза ми едно от момченцата - от това се пораства." "Защо да се пораства?" - попитах силно заинтригуван аз - малкият ми ръст ме съсипваше. "Ами защото си опъваш краката, опъваш ги и растеш." Обяснението ми се стори физиологически неиздържано, но когато се прибрах вкъщи се подадох на изкушението. Нищо не се получи и аз отложих всичко за по-добри времена.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Данаилов;Доколкото си спомням. Втора част;2002;<br>
<i>Погледнах Йони, тя ме <b>наблюдаваше</b> с насмешливо съжаление. Обясних мястото и часа на дуела и се хванах за главата.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Данаилов;Доколкото си спомням. Втора част;2002;<br>
<i>Така за по-малко от година си отидоха родителите ми и аз по-често започнах да посещавам гробищата. Не защото допусках, че те ме гледат отгоре, а защото аз <b>наблюдавах</b> собствената си душа и усещах, че на нея й става хубаво, по-спокойно, когато оставях китки цветя на двата гроба.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Данаилов;Доколкото си спомням. Втора част;2002;<br>
<i>Ние с Йони продължавахме да посещаваме Георги Мишев и семейството му, въпреки опасенията, че го следят, че къщата му се <b>наблюдава</b>. Няма две мнения, жена ми беше по-смелата от двама ни. Жените винаги са по-храбри.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Данаилов;Доколкото си спомням. Втора част;2002;<br>
<i>Честно казано, не знам дали не бих се поддал на изкушението да взема много пари, ама много пари, за да извърша нещо несправедливо или нередно. Платен убиец едва ли бих станал, но законът, че моралната съпротива е обратно пропорционална на материалната изгода, е всеобщо валиден. Слава богу, че не съм заемал, не заемам и няма да заемам длъжности, които допускат корупция. Изкушението е било далеч от мене и поради това не мога да река дали бих му устоял. Наблюдаваш ли една красавица от твърде голямо разстояние, няма да си сигурен дали ще я пожелаеш, освен ако не си априори готов да те прелъстяват.</i><br><br>
------------------------<br>
Хараламби Етакчиев;Заточението;<br>
<i>Минах Дьортгьоз и спрях право на площада пред църквата. Свалих шапка и се поклоних. От кафенето на площада наизлязоха гърци и <b>наблюдаваха</b>. Влязох в малка отворена бакалничка:</i><br><br>
------------------------<br>
Марко Рясков;Спомени и документи;2006;<br>
<i><i>Настъпи най-страшният момент, когато на 1 февруари очаквахме завръщането от Съдебната палата на задържаните там подсъдими. Наблюдавахме през шпионката. Ужасени останахме, като констатирахме колко малко от подсъдимите се върнаха. Страшно. Зловещо. Всички останали значи няма да се върнат никога. Беше ясно още на 1 февруари 1945 година, че никога вече няма да ги <b>видим</b>. Започ-</i></i><br><br>
------------------------<br>
Георги Гроздев;Божии трохи;2001;<br>
<i>През прозореца  наблюдателница и амбразура, ловецът <b>наблюдава</b> с бинокъла. Наднича през оптическия мерник на ловната карабина с неговия черен кръст вътре, който тази вечер ще зачеркне още един глиган. Един мъжкар, готов да опложда и да рои семето си из хълмовете.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Гроздев;Божии трохи;2001;<br>
<i>Оттогава Хънтъра <b>наблюдава</b> отгоре, от хълма, и силуетът му изглежда прозрачен и нереален. Ако се загледаш по-дълго, ще речеш, че някой е слязъл от небето, задържал се е за малко и неусетно пак си е отишъл.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;BG Кръстника (Истинската история на Маджо);2007;<br>
<i>Пехливанов бе с гръб към мен, а другият постоянно ме <b>наблюдаваше</b>. Сетих се, че това е старият ми познайник Кирил Димов. Пехливанов говори с него не повече от десетина минути, след което тръгнахме.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;BG Кръстника (Истинската история на Маджо);2007;<br>
<i>Влязох в тежкарската обстановка. Безспорно всичко бе направено като за императори. На служебната маса ме чакаше самият бос. Крейзи остана в ъгъла до вратата, където ме <b>наблюдаваха</b> изплашени Коце и още едно, непознато момче. Славчо ми се стори съвсем оплешивял, явно стресът му се бе отразил зле. Беше брадясал, нещо, което никога не си позволяваше. Очите му се въртяха уплашено във всички страни. Изглеждаше безумно облечен в тесен впит кафяв пуловер и син панталон, подобен на тези, които навремето носеха бакшишите. Рязко се изправи и подаде трепереща ръка:</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;BG Кръстника (Истинската история на Маджо);2007;<br>
<i><i>Сега Григор бавно се разхождаше в заведението и оглеждаше високомерно всичките ми гости. Изправи се пред един от пилоните и започна да <b>гледа</b> отдолу танцуващото момиче. Наблюдавах го скрит в един от ъглите, кимнах на Тупана да дойде при мен и му наредих:</i></i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;BG Кръстника (Истинската история на Маджо);2007;<br>
<i>Веднага след него и аз излязох. Добре знаех номерата му. Очаквах още същата нощ да прати някой да ме застреля. Оставих Тупана да <b>наблюдава</b>. Два часа по-късно той пристигна у нас.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;BG Кръстника2. Маргина, Бойко и др.;2007;<br>
<i>Партньорът на Маджо, Цонков, бе служител към охраната му, макар и да не изпълняваше типичните функции на такъв. Като бивш приятел на Младен от борбата, Цонков имаше по-особен статут — <b>наблюдаваше</b> бодигардовете и редовно докладваше на Маджо за евентуални интриги и недоволства. Разбира се, той самият не бе доволен от длъжността си.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;BG Кръстника2. Маргина, Бойко и др.;2007;<br>
<i>— Ще се затвори на Щъркелово гнездо, докато Женята свърши нещо — <b>наблюдавах</b> го с безразличие, седнал на една от дървените пейки, докато той нервно обикаляше около мен.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;BG Кръстника2. Маргина, Бойко и др.;2007;<br>
<i>Знаех за случая от Поли и неговата версия бе съвсем различна. Наистина наемници бяха стреляли по Маджо, но неговите хора ги бяха заловили и убили, след което ги бяха качили в багажника, за да ги заровят. В последния момент забелязали ватмана, който ги <b>наблюдавал</b> през цялото време. Застреляли и него.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;BG Кръстника2. Маргина, Бойко и др.;2007;<br>
<i>— Как мислиш да стигнеш до Бай Миле, ако не ти помогна аз? — <b>наблюдавах</b> го внимателно. Беше простоват мъж и на лицето му се изписваше всичко, което мислеше.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;BG Кръстника2. Маргина, Бойко и др.;2007;<br>
<i>Видях, че от стълбището ни <b>наблюдава</b> новият шеф-охрана Вальо Военния. След секунди изчезна, а минута по-късно се появи самият Маджо.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;BG Кръстика3. Любен Гоцев;2008;<br>
<i>Настанихме се в сепарето на Пехливанов, на стратегическо място, точно в средата на заведението, откъдето се <b>наблюдаваше</b> целият дансинг. На масата вече бяха услужливо сервирани две бутилки водка „Русский стандарт“ и три кани с портокалов сок. Управителката чудесно знаеше какво пием. Беше забравила непредвидимия Фюрер. Той вдигна ръка напред досущ като Хитлер, когото всячески имитираше, и само след минута момчетата му довлякоха на ръце управителката до масата.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;BG Кръстика3. Любен Гоцев;2008;<br>
<i>Ние стояхме точно в сепарето срещу нея и през цялото време я <b>наблюдавах</b>. Като привърши поредната си песен, се обърна с гръб явно скришом да преброи парите, след което ни огледа и премита глуповато. Приближи до нашата маса и учтиво поиска разрешение от Пехливанов да остане. Запозна се с Величко и до края на вечерта му пя на ушенце и удължи програмата с повече от два часа. Величко се размекна и прати шофьора си за още 5000 лева. Това вбеси Пехливанов.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;BG Кръстика3. Любен Гоцев;2008;<br>
<i>Отделно от тях неколцина бодигардове <b>наблюдаваха</b> внимателно околното пространство за снайперисти, а няколко мъжаги носеха куфарчета в ръце. Така наречените тапи, измислени, за да заглушават евентуално поставени бомби и да предотвратят взривяването им с джиесем сигнал.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;СИК 1;2007;<br>
<i>— Има ли някой, който иска да оглави новия бизнес? — попита Маджо. Каза го небрежно, но <b>наблюдаваше</b> внимателно реакциите на всички. Димата почти незабележимо вдигна ръка. След него стана Поли, прегърна Маджо и го целуна. От този момент потупването по рамото отпадна като ритуал.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;СИК 1;2007;<br>
<i>Сега обаче си даваше ясна сметка, че Маджо го <b>наблюдава</b> под лупа. Знаеше всичките му номера и нямаше да му позволи да си вее байрака, както беше свикнал. Освен това около него плътно стояха Димата, Маргина и Пашата. Пък и на Поли не му се искаше повече да скита като хъш по света. Реши твърдо да остане в СИК, да затвърди мястото си на изпълнителен директор и да чака удобен момент, за да направи собствен бизнес.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;СИК 1;2007;<br>
<i>Разбира се Невестулката намаляваше редовно част от марихуаната, която продаваше, за да избие петте цигари дневно. Иначе си вършеше работата съвестно и не ни създаваше никакви проблеми. Бяхме се разбрали предварително ние да не докосваме стоката. Никеца <b>наблюдаваше</b> него, а аз бях нещо като супервайзър и на двамата.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;СИК 1;2007;<br>
<i>Никеца избягваше всякакъв вид разсъждения, но Славчо се оказа твърде убедителен. Думите му го накараха да замълчи и видимо да осмисли казаното. Настроението на масата рязко падна. Тогава Лимонадата се обърна към Крейзи и дълго го <b>наблюдава</b>. Онзи стоеше пред изхода на ресторанта спаружен като попикано мушкато.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;СИК 1;2007;<br>
<i>Славчо се видя в чудо. Целият ресторант <b>наблюдаваше</b> с любопитство резила му. И наистина се върна с цяло парче луканка.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;СИК 1;2007;<br>
<i>Никой от тях не забеляза, че Женята е влязъл в дискотеката и ги <b>наблюдава</b> абсолютно трезвен. Огледа обстановката внимателно, обиколи заведението и тихо приседна до Никеца. След като Женята бе приватизирал Слона вече не се обичаха особено. Разговорите им бяха свързани предимно с бизнеса. Този път обаче Женята му заговори като приятел на приятел:</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;СИК 1;2007;<br>
<i>Като всеки умен мъж Маджо постоянно се учеше от по-мъдрите. Беше <b>наблюдавал</b> внимателно генерала и взе неговата проницателност, както и разбирането му за психологията на другите. Изобщо не си въобразяваше, че бай Миле може да оправи нещата нито пък му беше простил загубеният милион. За заплахите на Малкия Черешар обаче му повярва и веднага нареди бригадите да излязат на дюшеци.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;СИК 1;2007;<br>
<i>През цялото време Венци мълчеше и внимателно ни <b>наблюдаваше</b>. Познавахме се от деца, но напоследък той се беше променил неузнаваемо. Гълташе анаболи и пиеше алкохол, което беше убийствена комбинация, освен това си биеше хормон на растежа. Това съвсем го разсипваше. Озлоби се като куче.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;СИК 1;2007;<br>
<i>Върнах се в сепарето и дълго <b>наблюдавах</b> как Венци губи на билярд. Играеше доста нескопосно. Явно днешният ден не беше от най-добрите за него. Когато най-сетне седна до мен ядосан, го попитах:</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;СИК 1;2007;<br>
<i>Тъй като Поли не <b>наблюдаваше</b> операцията и ни беше дал картбланш, повикахме Никеца. Той изглеждаше най-невинно от нас, макар че беше откровено дете на улицата. Никой нямаше да му обърне внимание, когато го види с фотоапарат в ръка. После се заехме да търсим възможно най-безличната кола, обаче ударихме на камък. Всичките ни приятели караха класни автомобили. Взехме един по-старичък мерцедес с матирани стъкла от един познат и го паркирахме като начало пред офиса на двамата длъжници.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;СИК 1;2007;<br>
<i>Както се очакваше Гоцев ги остави сами първата седмица. Пиеха по цял ден и чукаха местните курви, а вечерно време играеха на карти. Маджо обаче неси губеше времето. Наблюдаваше всеки един от тях много внимателно.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;СИК 1;2007;<br>
<i><i>Известно време всички се <b>гледаха</b> мрачно и <b>наблюдаваха</b> как Бретона си пие водката. Той пък изглежда не забелязваше никого. Напрежението поотмина и сигурно щеше съвсем да се стопи, но Митака отново се заяде с Димата и Пашата.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;СИК 2;2007;<br>
<i>Поли се облегна на стола дълго <b>наблюдава</b> как светлината се свлича от прозорците и над София идва нощта. До този момент дори не беше му минавало през ума, че ще седи в приемната на един от съакционерите си цял ден, за да го приемат. Още повече, когато трябваше да поеме огромен риск.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;СИК 2;2007;<br>
<i>После придърпа бял лист, взе химикалка и нарисува странна картинка. Очерта контурите на Русия почти като професионален картограф. Отдолу по същия начин се появиха петдесетте северни щата на Америка. По средата някак си свенливо стоеше малка България. Гоцев <b>наблюдава</b> известно време мълчаливо своята творба, след което издърпа със стрелка Съединените щати и ги сложи на мястото на Русия. България не помръдна.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;СИК 2;2007;<br>
<i>Поли мечтаеше да убие Дебелия бавно и да го <b>наблюдава</b> как умира. Сега обаче той му застана в гръб. Нямаше време за мислене. Застреля го между плешките, от страната на сърцето. След това се наведе над него, но не даде контролен изстрел в глава му. „Беше голям мозък, Бог да го прости!“ — мина му през ума. — „Няма да му пръскам тиквата!“</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;СИК 2;2007;<br>
<i>Карамански приличаше донякъде на панаирджийските човечета „Иванчо—изправанчо“. Колкото и да го тъпчеха винаги се изправяше на крака. Кокаинът също го държеше в постоянна кондиция и го караше да се чувства поне с двайсет сантиметра по-висок и четиридесет сантиметра по-широк в раменете, макар че не можеше да му се отрече комбинативния и бърз ум. От убежището си в хотел „Хранков“ той внимателно <b>наблюдаваше</b> какво става.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;СИК 2;2007;<br>
<i>— Седни! — бутнах го на едната пейка, а сам се настаних на отсрещната. Беше толкова тясно, че нямаше къде да ми избяга. — Имаш ли да ми кажеш нещо? — започнах да си играя с пистолета аз. Въртях го на показалеца си и внимателно <b>наблюдавах</b> Венци. Той не обели и дума, което още повече ме ядоса. — Имаш ли да ми кажеш нещо? — повторих аз.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;СИК 2;2007;<br>
<i>Нашите момчета наистина смляха набързо хората на Никодим. Попиляха ги по пода като кегли. Оръжие имахме само ние с Женята, а Зорката стоеше покрай нас, за да <b>наблюдава</b> как ще свърши екшъна. Той имаше огромни връзки в казанлъшките заводи. Майсторите измъкваха оттам отделни части от „Калашников“ и пистолети „Макаров“, след което ги сглобяваха по къщите си и му ги даваха срещу крадени автомобили с пренабити номера. Зорката не искаше нито лев от организацията. Трябваше му само протекция и ние в момента му я давахме.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;СИК 2;2007;<br>
<i>През цялото време Поли не взе страна. Седеше мълчаливо отстрани и <b>наблюдаваше</b> двамата. Познаваше Димата добре. По всичко личеше, че раздразнението му идваше от друго място и по друг повод, но пък характера му не позволяваше да търпи никакви обиди. Пашата се държа значително по-меко, в любимия си стил. Той действително имаше алергия към караници и открити заплахи.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;СИК 2;2007;<br>
<i>Бях свикнал вече да не се учудвам на нищо, но когато на другия ден заложихме капана направо се шашнах. Каналджията задължително си правеше срещите в центъра на София. Никой не го знаеше къде живее. Заложихме камерката в шапката на невинно изглеждащия Иван, а Бори застана на около двайсет-трийсет метра от него да го пази. Ние <b>наблюдавахме</b> сценката отдалече.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;СИК 2;2007;<br>
<i>— Излизаш от вкъщи с парите, тичаш по бордюра към локалното платно на булеварда и не се оглеждаш. Ние ще те <b>наблюдаваме</b> през цялото време.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;ВИС;2006;<br>
<i>Митака <b>наблюдаваше</b> цялата сцена отстрани. Той можеше да скърши врата както на единия, така и на другия. Изглеждаше доста слаб, дори флегматичен, но природата го бе надарила щедро с невероятен рефлекс и инстинкт на убиец. Попадна в спортното училище съвсем случайно и много бързо стигна до борец в националния отбор. Излизаше на тепиха напълно спокоен. Макар и привидно вял по време на схватка, Митака ползваше прословутата хватка на световният шампион по борба Еньо Вълчев „вълчи капан“, за да приключи колкото може по-бързо срещата.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;ВИС;2006;<br>
<i>Веднага разпозна в него хитрец и подлец едновременно и с любопитство го <b>наблюдава</b> цялата вечер в една кръчма. Късно през нощта Чупи глави се скара с едър и здрав циганин. Беше пиянска свада.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;ВИС;2006;<br>
<i>Напусна масата и прати сервитьор да ги обслужва. А Митака за първи път погледна към Джуджето като към човек, когото трябва да <b>наблюдава</b> внимателно.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;ВИС;2006;<br>
<i>Каро седеше в българската кръчма в Будапеща на една маса с три момчета. Вече десетина минути пушеше мълчаливо и ги <b>наблюдаваше</b> втренчено. Бяха извикани на пожар. Не знаеха какво ги очаква. Обикновено подобно нещо ставаше след голям гаф. Пръв не се стърпя Черешара:</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;ВИС - 2;2006;<br>
<i>Следващата вечер Митака вече беше пред склада за цигари. Наблюдаваше внимателно цялата процедура по товаренето на цигарите, а сетне успя да проследи и маршрута на камиона. Двайсет и четири часа по-късно реши да действа. Все пак гладът бе по-силен от страхът. Изстреля един откос към камиона и накара цялата охрана да легне по очи. Те бяха с пушки-помпи. Митака ги изрита встрани, след което се качи на шофьорското място и потегли към мястото, което му бяха посочили офицерите от УБО.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;ВИС - 2;2006;<br>
<i><i>През следващите дни Митака изпадна в пълно отчаяние. Нямаше никаква представа, че ченгетата го <b>наблюдават</b> внимателно. Те знаеха за неговия твърд и непреклонен характер и искаха да <b>видят</b> дали са го пречупили. В крайна сметка той се прибра при баща си на село. Направи го повече по инстинкт, отколкото целенасочено. Всички се прибират в бащините си къщи и се крият под полата на майка си, независимо от годините си. Митака обаче не подозираше, че ченгетата знаят къде се намира. А те пристигнаха в най-неподходящия момент — когато цепеше дърва на двора.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;ВИС - 2;2006;<br>
<i>Колкото пъти го сваляха, толкова пъти ставаше. И Митака го хареса. Той обичаше безразсъдните. Така започна тяхното приятелство. Митака вдигна ръце от „чиновниците“ в неговото ведомство и започна откровено да се забавлява. Междувременно му подариха един мерцедес 8 класа, с който по цял ден шеташе из града. Наблюдаваше отстрани как се развива бизнеса на Черешара, на омразния му още от Унгария Карамански и на Илия Зъбчето. Нямаше никаква реална работа.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;ВИС - 2;2006;<br>
<i>Митака <b>наблюдаваше</b> събитията отстрани в измислената си PR агенция и умираше от скука. Беше му ясно, че Васко се е покрил напълно, както и всичките му борци. Карамански отново завладяваше улицата. Смъркаше кокаин и се забавляваше да тормози наред.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стоев;ВИС - 2;2006;<br>
<i>Онзи обаче се оказа твърде здрав. Дори не помръдна. Започна да млати Бен като маче в дирек. Ние не се намесвахме. Интересното беше, че здравенякът, който охраняваше Бен също си траеше. Наблюдаваше равнодушно, сякаш присъстваше на боксов мач. Накрая Поли не издържа.</i><br><br>
------------------------<br>
Габриела Цанева;Миналото в мен;1994;<br>
<i>...Батаклията е местност между Щръклево и Писанец, гора. Там имаше стара мелница, полуразрушена. Бяхме отишли към нея, но не я приближавахме, защото се страхувахме, че може да я <b>наблюдават</b>. Не бяхме яли от два-три дни, а и вода нямахме. Тогава, като по чудо видяхме едно агне, загубено. Хванахме го... Там, на Батаклията, беше първото ми сражение. Започнаха да стрелят, когато отидох за вода до кладенеца на мелницата... Тя беше стара, кладенецът - неизползван от години... Водата му беше замърсена и доста се забавихме, докато си налеем...</i><br><br>
------------------------<br>
Владо Даверов;Чудовището ДС;2008;<br>
<i>Капитан Людмил Досев <b>наблюдаваше</b> от прозореца на кабинета си хората, които влизаха в Областното управление на МВР в град Ловеч. Всички изглеждаха забързани и нервни. Беше средата на ноември 1989 година. Току-що на извънреден пленум на ЦК на БКП, изненадващо за него и повечето от колегите му в държавна сигурност, бе свален генералният секретар на Партията Тодор Живков. Мотивите така и не станаха съвсем ясни. Очевидно предстоеше сериозна промяна на партийния курс в неизвестна и непредсказуема посока.</i><br><br>
------------------------<br>
Владо Даверов;Чудовището ДС;2008;<br>
<i>Антон Николов седеше на пейката пред паметника "Майка България" в центъра на Велико Търново, <b>наблюдаваше</b> с крива усмивка суматохата около спирката на автобуса, излагаше блажено лицето си на слънчевите лъчи и вдишваше с наслада въздуха на родния град. Чакаше появата на офицера от запаса Кольо Колев. Премисляше живота си ден по ден.</i><br><br>
------------------------<br>
Владо Даверов;Чудовището ДС;2008;<br>
<i>- Да караме направо, момчета! Реших, че не е проблем да работим в тесен контакт с Николов, палестинеца и Радославов - настани се зад бюрото си Арлин Антонов. - Не измисляме топлата вода, практикуват го службите в целия свят. Хем ще работим с тях, хем ще <b>наблюдаваме</b> какво вършат.</i><br><br>
------------------------<br>
Владо Даверов;Чудовището ДС;2008;<br>
<i>Офицерът от МВР мълча през цялото време. Срещата завърши бързо. Разделиха се, без да се сбогуват. На излизане от кабинета на Ванев Людмил забеляза окръжния прокурор Русев. Наблюдаваше го със самодоволна усмивка. Мина му през ума, че вече бяха решили съдбата му и задържането под стража е само въпрос на време. Някой го дръпна за ръкава на сакото. Досев се обърна рязко и едва не се сблъска с началника на Службата за сигурност, който го гледаше изпитателно.</i><br><br>
------------------------<br>
Владо Даверов;Чудовището ДС;2008;<br>
<i>Междувременно Досев получи поредица от хипертонични кризи. Стана редовен клиент на спешна помощ в болницата. Усещаше как примката се затяга около шията му и вече трудно издържаше напрежението. Започна често да посещава селото на родителите си, но и там не намираше утеха. От известно време го <b>наблюдаваха</b> оперативно, а и беше сигурен, че подслушват телефона му. Явно го бяха нарочили като жертвено агне и то от най-високо място. Все по-често му минаваше мисълта за самоубийство. Възпираше го единствено вярата, че справедливостта може да възтържествува. Беше наивен до глупост!</i><br><br>
------------------------<br>
Владо Даверов;Чудовището ДС;2008;<br>
<i>— Ей тарикат — провикна се униформен сержант, който го <b>наблюдаваше</b> внимателно. — Я се стегни, не се стряскай толкова, иначе тук ще те изядат! По-спокойно!</i><br><br>
------------------------<br>
Владо Даверов;Чудовището ДС;2008;<br>
<i>Сетне го поведоха с още едно младо момче по стъпалата към четвъртия етаж на затворническото общежитие, където се намираха приемните за обвиняемите и подсъдимите. Имаше два вида решетки — външна и вътрешна, които преграждаха фоайето, а след тях дълъг коридор. Зад вътрешната решетка десетина затворници любопитно <b>наблюдаваха</b> новопристигналите.</i><br><br>
------------------------<br>
Владо Даверов;Чудовището ДС;2008;<br>
<i>Русенеца наистина удържа на думата си. Когато изкарваха Досев до тоалетната или на баня, той неизменно се оказваше в коридора и <b>наблюдаваше</b> придвижването му. Не допускаше някой от другите затворници да го закача. Людмил се трогна от подобен жест на внимание. Чудеше се как ще се отблагодари на този непознат за него човек, който му демонстрираше без страх грижи и уважение. Нямаше откъде да знае, че години по-късно животът ще ги срещне отново. Макар и при коренно различни обстоятелства.</i><br><br>
------------------------<br>
Владо Даверов;Чудовището ДС;2008;<br>
<i>Междувременно битието на Досев в затвора се промени коренно. Животът му стана по-динамичен и по своему интересен. Той като че ли отново дойде на себе си, почувства се човек. Някой беше преценил, че трябва да го изкарат на въздух, за да не деградира окончателно и да се случи нещо ужасно. Това му даде възможност да се огледа. Започна да се сблъсква ежедневно с особеностите на затворническия живот и с манталитета в затвора. Контактите му се увеличиха, което му позволяваше да <b>наблюдава</b> нещата отблизо.</i><br><br>
------------------------<br>
Маргарита Рангелова;Нешка Робева;1988;<br>
<i>Отивали дори да й <b>наблюдават</b> тренировките! Можеш ли да си представиш? Точно тези от спортната гимнастика, които винаги са гледали на нашия спорт отгоре, с пренебрежение.</i><br><br>
------------------------<br>
Маргарита Рангелова;Нешка Робева;1988;<br>
<i>Лида Новакова, журналистка от Полша, е поразена от лекотата, с която играе Лили Игнатова. Признай, че тя прави най-трудните неща в художествената гимнастика. Откакто <b>наблюдавам</b> този спорт, точно Лили е тази, която се натоварва с най-голямата трудност, но извежда така докрай нещата, играе с такава очарователна безгрижност и грация, като че това, което прави, нищо не е. Едното удоволствие само...</i><br><br>
------------------------<br>
Маргарита Рангелова;Жулиета Шишманова;1981;<br>
<i>Жулиета <b>наблюдаваше</b> жадно на всяко състезание Мария. Трепваше, още като съобщят името. Стоеше, опъната като струна и констатираше неизменно: „Моя си е Мария. Докато играе, докато е гимнастичка, моя ще е. Много са ни годините, в които сме работили заедно. Най-важните години, когато се изграждаше като гимнастичка, а аз като треньорка. Могат да прибавят каквото си искат, никога няма да е достатъчно, за да й отнемат това, което съм й дала"</i><br><br>
------------------------<br>
Маргарита Рангелова;Жулиета Шишманова;1981;<br>
<i>Така Жулиета пое младите. За известно време остана Красимира Филипова с тях, но скоро и на нея започнаха да й подготвят чествуване. Смятах, че трябва да остане, да не е така рязко оголването на националния отбор. Смятах, че покрай нея младите ще има какво да научат, но треньорката беше <b>наблюдавала</b> този процес на сработване на две поколения по-отблизо и имаше друго мнение:</i><br><br>
------------------------<br>
Н Кондарев;Васил Левски;1946;<br>
<i>Още по-голямо е възмущението и на другия наш голям деятел от епохата на Възраждането — Ботев. Във всичко по-велик от другите, и в поезията, и в политическите си статии, и в хумора-сатирата, и в своя политически нюх, и в умението да <b>наблюдава</b> и вижда нещата по-далеч от другите, и в злобата и възмущението си, и в радостта и любовта си, той не е могъл да посрещне със спокойствие това предателство на Левски, с когото го свързват толкова скъпи спомени. </i><br><br>
------------------------<br>
Нешка Робева, Маргарита Рангелова;От Ротердам до Амстердам;1982;<br>
<i>Преди седем години съвсем близко до Амстердам в една друга холандска зала Нешка Робева се беше почувствувала щастлива от своите два бронзови медала и от това, че публиката така горещо приветствува нейната гимнастика. Сега в Зюид хале Нешка <b>наблюдаваше</b> как двете нейни гимнастички шествуват победоносно — Илиана Раева с четири златни и един сребърен медал, Лили Игнатова с два златни и два сребърни медала. Шест от пет възможни златни — това бе сензация не само на Амстердамското първенство. Историята на този спорт не познава такава победа.</i><br><br>
------------------------<br>
Нешка Робева, Маргарита Рангелова;От Ротердам до Амстердам;1982;<br>
<i>Илиана излиза, играе едни чудесни бухалки — 9,70. Сег вече, за да се изравни с Лили, й трябва 9,85 — оценка, кавато тук още не е вдигана. Наблюдавам новото загряване вече вярвам в чудеса. Просто не мога да разбера как Илиан няма да накара поне две от съдинките да вдигнат 9,9 въпреки че в тази комисия нямаме „свой" човек. Казвам й само:</i><br><br>
------------------------<br>
Нешка Робева, Маргарита Рангелова;От Ротердам до Амстердам;1982;<br>
<i><i>В тези три месеца, когато си налагам нищо ново да не прибавям, все . си спомням как дойде Тепавичаров в Станке Димитров да <b>наблюдава</b> тренировките ми. Гледа, <b>гледа</b>, а после спокойно, напълно в неговия стил, ми каза:</i></i><br><br>
------------------------<br>
Нешка Робева, Маргарита Рангелова;От Ротердам до Амстердам;1982;<br>
<i>Моите момичета сега ходят и на дискотека. Когато сме на лагер, понякога отивам с тях. Много ми е полезно да ги <b>наблюдавам</b> как се чувствуват на площадката, необременени от планове, програми, елементи, съчетания. Най-хубаво танцува Анелия. Ако можеше така да се отпусне на тренировките, на състезания! Докато гледам танците им, ми идват много идеи за техните бъдещи композиции. Разбира се, не им казвам, че ги <b>наблюдавам</b> с толкова интерес. Това сигурно ще ги скове.</i><br><br>
------------------------<br>
Нешка Робева, Маргарита Рангелова;От Ротердам до Амстердам;1982;<br>
<i>В Хавана нямаше отделна зала за загряване, само един дълъг тъмен коридор. Стоях на крайчеца му, беше наближило времето да излизам, и <b>наблюдавах</b> играта с лента на Шугурова. Яко се заплете — 9,15. Излязох да играя и аз същата лента. Съчетанието беше задължително. Играх без грешка. Бях доволна. Чаках оценката — 8,90. Сигурно бе някаква грешка. Подадох се от тунела да видя дали е моят номер. Моят е. Тогава се скрих в дъното на този тъмен тунел, плаках, без да вярвам, че някога този плач може да спре, и повтарях ,;защо, защо, защо". Не бях усетила кога Тепавичаров бе дошъл до мене.</i><br><br>
------------------------<br>
Нешка Робева, Маргарита Рангелова;От Ротердам до Амстердам;1982;<br>
<i>Горе-долу така преминаваха разговорите през този месец, когато Робева идваше, <b>наблюдаваше</b> нашите тренировки и си отиваше. По време на тези часове, докато ни гледаше, щяхме да се счупим да й се харесаме, после пак започвахме да обсъждаме бъдещето. Накрая, когато разбрахме; че сме между избраниците, така се радвахме, че чак не можехме да спим. Стараехме се да правим всичко, което е казала, страехме се дори да предугаждаме желанията й.</i><br><br>
------------------------<br>
Нешка Робева, Маргарита Рангелова;От Ротердам до Амстердам;1982;<br>
<i>Трябваше да се вслушам по-внимателно в това предупреждение, трябваше да <b>наблюдавам</b> по-внимателно шампионките, но наистина много вярвах, че точно на тях, точно на Илиана не. може да й се случи да се поддаде на внушението, че е изключителна, неповторима, и не е нужно чак толкова да тренира. Когато започна да се оплаква, че не е добре, безпокоях се, че не е добре. Много късно си спомних предупреждението:</i><br><br>
------------------------<br>
Нешка Робева, Маргарита Рангелова;От Ротердам до Амстердам;1982;<br>
<i>Сега първите две места заеха Лили Игнатова и Илиана Раева. Бяха наистина много над съперничките си, не можеха да не победят, но през цялото време, докато ги <b>наблюдавах</b>, мислех повече за това, което ми предстои, отколкото за това, че побеждават. Да побеждават — друго не очаквам вече от тях, но им трябва още много, за да бъде играта им „нещо изключително". По-силно игра в този турнир Раева, рискува с новия елемент на лента на финала, сгреши и отиде на второ място, но от нея бях по-доволна.</i><br><br>
------------------------<br>
Нешка Робева, Маргарита Рангелова;От Ротердам до Амстердам;1982;<br>
<i>И така, <b>наблюдавах</b> ги и мислех повече за това, което не достигаше. Зная, че и те го усещат. Разбира се, когато победят, са щастливи, доволни от победата, но ако кажеш на някоя „Честито първо място", няма така да се зарадва, както ако й кажеш: „Игра така, както искам да те виждам винаги". Те сигурно са недоволни от моите много изисквания. Зная, че се намират достатъчно хора, които ще ги пожалят с този въпрос, който съдържа много похвала към тях и много упрек към мен: „Как издържате?" Зная, че в такива случаи им е малко мъчно за тях и ги е яд на мене.</i><br><br>
------------------------<br>
Нешка Робева, Маргарита Рангелова;От Ротердам до Амстердам;1982;<br>
<i>След три дни Анелия пристига с килограм и двеста грама по-малко. Почти подарък. На мене отстрани ми се вижда прекалена тази безкрайна война, но може би без нея нямаше да имаме толкова хубави гимнастички на европейски и световни първенства. Свидетели сме на това, как и големи имена стават жертви на отпускането, така че <b>наблюдавам</b> жестоката „килограмова" война, без да си разрешавам никакъв коментар. Струва ми се освен това, че на Илиана й тежи не толкова, че трябва непременно да поддържа 43 кг. Направо се е разкиснала, че не е в центъра на тази малка вселена.</i><br><br>
------------------------<br>
Нешка Робева, Маргарита Рангелова;От Ротердам до Амстердам;1982;<br>
<i>Кое е водещото у успелия треньор? Знанието, умението, опитът, последователността, характерът, търпението, талантът, безкомпромисността? Всичко! Наблюдавам тренировките на Нешка Робева. Решавам, че трябва не да ги виждам от време на време, а да проследя един цикъл всекидневно, да разбера всичко в този процес, защото когато става дума за причините, наброявам няколко и все пак не мога да разбера как не може да се намери още една треньорка у нас, в света, в този момент. която сериозно да й се противопостави.</i><br><br>
------------------------<br>
Нешка Робева, Маргарита Рангелова;Жажда за върхове;1987;<br>
<i>Това става през нощите, когато не мога да засля. През дните трябва да <b>наблюдавам</b> тренировките, да слушам, „ах" и „ох", да се ядосвам и да се старая да не ми личи. Когато хвалят някое момиче, търся и сама достойнствата му, допълвам събеседницата. Не искам да изглеждам влюбена само в своите.</i><br><br>
------------------------<br>
Нешка Робева, Маргарита Рангелова;Жажда за върхове;1987;<br>
<i>— Ами <b>наблюдавам</b> я вече от години. Ще погали това, ще прегърне онова, ще, целуне трето, на Анелия само ще кимне отдалеч, най-много да я докосне по рамото — нещо като лек тласък преди старта... Най-галените са Илиана и Лили. Не, какво говоря, май Диляна, тя все се гуши в треньорката...</i><br><br>
------------------------<br>
Нешка Робева, Маргарита Рангелова;Жажда за върхове;1987;<br>
<i>— Не, не мога да се съглася, че Анелия не изпитва тази нужда. Наблюдавах я с колко обич и молба за обич поднесе цветята си на Нешка след един турнир. Какъв копнеж треньорката да я приеме като другите...</i><br><br>
------------------------<br>
Нешка Робева, Маргарита Рангелова;Жажда за върхове;1987;<br>
<i>Смазана съм. Не от това, че една вечер замръквам, без да са начело моите момичета. Не от това, че Анелия изпусна лентата. Не от твърдата решимост на съдийките най-сетне-да пробият българския бастион. Сутринта един вестник питаше ще може ли някой да го пробие. Казвам си — може, всичко може! Но как може тези жени, които от толкова години <b>наблюдават</b> големи и малки състезания, как може да не са видели, че силата на българския отбор е точно в риска, в трудността, в големите композиции. Че ние ако не превъзхождаме рязко, категорично, ще ни пометат, та нищо няма да се види.</i><br><br>
------------------------<br>
Нешка Робева, Маргарита Рангелова;Жажда за върхове;1987;<br>
<i>Излиза Анелия Раленкова и залата гръмва от истински, не служебни аплодисменти. Излиза Анелия и усещам, че настръхвам цялата така, както в Страсбург. Чак когато е приключила да играе и аплодисментите не стихват, се сещам, че тази публика си е съвсем права. Докато я <b>наблюдавах</b> и се ядосвах, че е студена, сама не си давах сметка, че аз също не съм развълнувана от играта на шампионките. Уморени, излезли вече от форма, притеснени, само чакат да свърши...</i><br><br>
------------------------<br>
Нешка Робева, Маргарита Рангелова;Жажда за върхове;1987;<br>
<i><i>Бях благодарна на Българската телевизия, че ни даде възможност да <b>наблюдаваме</b> състезанието по художествена гимнастика на олимпийските игри. Гледах го тогава, <b>гледах</b> го многократно след това и на видеозапис. И не преставах да си задавам въпроса — какво щеше да бъде? ... Въпреки цялата умора, която и сама на себе си налагах като единственото ефикасно средство за прогонване на тревогата.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Нешка Робева, Маргарита Рангелова;Жажда за върхове;1987;<br>
<i>- Мария, точно й казвам на Маргарита, че след тяхната Анелия не зная вече как ще <b>наблюдавам</b> този турнир по спортна гимнастика. Чувствувам се като изменница към спорта, който цял живот съм смятала за върха на спортовете... </i><br><br>
------------------------<br>
Нешка Робева, Маргарита Рангелова;Жажда за върхове;1987;<br>
<i>Не разбирарм защо трябва да се противопоставя едното на другото. Може би защото Мила е била изненадана, не е очаквала и сега не може да забрави нещо, което я е разтърсило. Аз си <b>наблюдавам</b> този турнир, увлечена в неговите проблеми, и на ум не ми идва да сравнявам с другия, завършилия преди седмица. Възхищавам се на Мостепанова, ядосвам се на нашите несполуки — въобще живея си с днешния ден...</i><br><br>
------------------------<br>
Нешка Робева, Маргарита Рангелова;Жажда за върхове;1987;<br>
<i>Георги Дюлгеров спечели доверието ми и с това, че не искаше да направи сценария си въз основа на разговор между предястието и десерта на една вечеря. Идваше и работеше сериозно. Търсеше и проучваше, <b>наблюдаваше</b> и анализираше.</i><br><br>
------------------------<br>
Нешка Робева, Маргарита Рангелова;Жажда за върхове;1987;<br>
<i>Господин Цурута се усмихва разбиращо. Вече почти не се съмнява, че в миналия си живот нашата треньорка е била японка. Всички в тази страна непрекъснато й го повтарят. На шега, разбира се, но много внимателно <b>наблюдават</b> как ще приеме шегата...</i><br><br>
------------------------<br>
Нешка Робева, Маргарита Рангелова;Жажда за върхове;1987;<br>
<i><i>Спомням си как <b>наблюдавахме</b> солиста на „Бежар" по тази музика. Пускахме отново и отново този запис, за да <b>видят</b> колко различно може да се пресъздаде една и съща музика. И колко различно може да звучи в крайна сметка. Спореха тогава момичетата. Колко е щастлив! Може да излиза всяка вечер, да играе пред публика, да му ръкопляскат — и никакви съдии, никакви оценки, никакви нерви. Само удоволствие от играта... Да, но никога няма да знае дали е най-добрият в света. Никога няма да бъде шампион...</i></i><br><br>
------------------------<br>
Нешка Робева, Маргарита Рангелова;Жажда за върхове;1987;<br>
<i>— Дълго — казва Дюлгеров — не можех да разбера как така в една зала, в която са се събрали шейсет жени от 10 до 60-годишна възраст (е, и трима-четирима мъже), няма право да се прояви никаква завист, никаква злоба, никакви изблици на съперничество, а не може да ги няма. Нечовешко е да ги няма. Наблюдавах дълго време, исках да разбера — как така? И открих най-простото обяснение — респектът, който носи Нешка със самото си присъствие.</i><br><br>
------------------------<br>
Симеон Радев;Строители на съвременна България, том І;<br>
<i>Нощта бе неблагоприятна за едно съзаклятие; ведра, с високо и прозрачно небе. Патрулите можеха да <b>наблюдават</b> по цялото протежение улиците, по които едва падаха от стрехите леки сенки. Градът изглеждаше спокоен: никакво външно предвестие за революция. Когато Стефов мина през Католическата улица, часът удари 11 и посетителите на цирка "Пизи" се разотиваха безшумно, а на вратата се издигаха бенгалски огньове. "Музиката - бележи Стефов - свиреше един чардаш." Дотук нищо съмнително: само един стражар стоеше пред входа и гледаше благодушно как се пилее множеството по улиците.</i><br><br>
------------------------<br>
Симеон Радев;Строители на съвременна България, том І;<br>
<i>Моравската дивизия, като остави в Брезник два батальона и една батарея, потегли с главните си сили за Сливница. Българите следяха движението й с голямо напрежение. От София началникът на щаба пращаше в Сливница каквито сведения идеха до него. Трите ескадрона на левия фланг <b>наблюдаваха</b> отблизо нейното настъпление. На Вишая и Градище бяха разположени доброволческата дружина на Кавалова и две роти от Преславския полк. Тук се спряха и ескадроните на Маркова, Славейкова и Попова. Към часа 8 тръгна и отрядът на капитан Христо Попов, състоящ се от две дружини, 4 топа и един ескадрон.</i><br><br>
------------------------<br>
Симеон Радев;Строители на съвременна България, том І;<br>
<i>На стратегическите флангове тоя ден мина мирно. В Брезник Попов получи заповед да не предприема никакво нападение, като се задоволи да <b>наблюдава</b> движението на моравската дивизия. На север Паница ангажира с отряда на майор Милошевич един упорит бой, в който македонските доброволци извършиха чудеса от хайдутска храброст. Те преследваха сърбите чак до Ръжана.</i><br><br>
------------------------<br>
Симеон Радев;Строители на съвременна България, том І;<br>
<i>Забележително е, че докато българите се трупаха от всички страни против петте батальона, които бранеха Нишков връх, нито един сърбин не се помръдна, за да помогне на своите сънародници. Дунавската, дринската, моравската дивизии <b>наблюдаваха</b> спокойно трагичната тази борба и без да мръднат, чакаха нейния изход.</i><br><br>
------------------------<br>
Симеон Радев;Строители на съвременна България, том І;<br>
<i>Българската конница имаше прекрасен случай да подгони неприятеля по нишкото шосе, но нейният началник, барон Корвин, се задоволи да го <b>наблюдава</b> отдалече, дордето се мръкна.</i><br><br>
------------------------<br>
Симеон Радев;Строители на съвременна България, том ІІ;<br>
<i>Между туй пристигнаха известия, че яхтата била забелязана към Тутракан. Начович ти предаде в Търново и Пловдив. Стамболов телеграфира пак до околийския началник в Тутракан да прати стражари да <b>наблюдават</b> Дунава в продължение на час, час и половина и като се зададе яхтата, да вземе една лодка, да се доближи до нея и да обяви на офицерите и войниците, че са амнистирани, ако повърнат княза. Идеята на Стамболова — след отказа на Видинския гарнизон — бе да се върне князът в Свищов, където бе дал вече нужните заповеди.</i><br><br>
------------------------<br>
Симеон Радев;Строители на съвременна България, том ІІ;<br>
<i>След неговото заминавание изворът на смущенията в България изчезва и българският въпрос се предава в ръцете на Европа. Разпоредете се да се <b>наблюдават</b> лицата, подозрителни, и да не се допускат демонстрации и смутове.</i><br><br>
------------------------<br>
Спас Тодоров, Милко Стефанов;Георги Аспарухов;1978;<br>
<i>Тогава разбрахме, че Гунди е усвоявал от дълго време този удар. Оставал е след всяка тренировка за около половин час и се е упражнявал. Нанасял е по топката стотина удара дневно. Не скри, че е <b>наблюдавал</b> продължително Петър Жеков и е копирал някои елементи от неговото изпълнение.</i><br><br>
------------------------<br>
Спас Тодоров, Милко Стефанов;Георги Аспарухов;1978;<br>
<i>Така живо и образно умееше да разказва Гунди, да предава своите впечатления от многобройните си пътувания в чужбина. Периферното зрение, за което той говореше като за най-съществен белег на високата футболна класа, му помагаше и извън зеления терен, разпростираше се и в другите сфери на живота, към които той проявяваше жив интерес, който <b>наблюдаваше</b> с очите на любознателния и постоянно обогатяващ своята култура и житейски кръгозор човек.</i><br><br>
------------------------<br>
Йордан Хаджиконстантинов-Джинот;Българин съм;1993;<br>
<i>Най-голямо разнообразие се <b>наблюдава</b> при морфологичната характеристика на езика на Й. Хаджиконстантинов. Това се отнася както до именната, така и до глаголната система, до останалите части на речта и формите, в които те се проявяват.</i><br><br>
------------------------<br>
Йордан Хаджиконстантинов-Джинот;Българин съм;1993;<br>
<i>Смесване се <b>наблюдава</b> и в случаите, когато е необходима бройна форма при съществителните от мъжки род. И тук авторът е доста непоследователен, та употребява паралелно и формата за мн. ч. — три месяци, три манастири, три часови, пет сводови, и бройни</i><br><br>
------------------------<br>
Йордан Хаджиконстантинов-Джинот;Българин съм;1993;<br>
<i>Друг вид местоимения, при които се <b>наблюдава</b> смесване на форми, присъщи на различни диалекти, са притежателните. Това се</i><br><br>
------------------------<br>
Йордан Хаджиконстантинов-Джинот;Българин съм;1993;<br>
<i>При останалите части на речта също се <b>наблюдават</b> значителни особености и те са съхранени в изданието. Така например местоименното наречие тук в много случаи е съхранило изконната си форма ту, а се появява и във варианти тук, тука, туд, тува; тъкмо се явява като токмо, иначе като инаку, тогава като тогай и др. Същото се отнася и за предлозите (с има варианти со, сос, и със, в — во, във, върху — върхе и уз...), за частиците (паки и пак, още — ущ</i><br><br>
------------------------<br>
Никола Радев;Истина без давност;2006;<br>
<i>	Иван Стефанов Райнов е на двадесет и девет години. Роден е в град Кюстенджа, а живее на улица “Николай Николаевич” 20. Завършва командирския курс на държавното полицейско училище в София ­ улица “Константин Стоилов” 1, с отличие, но по липса на вакантни места в столицата постъпва като разузнавач IV степен в разузнавателната група на Варненското полицейско комендантство. Още от началото на кариерата си се очертава като умен и разсъдлив човек, с хладнокръвие и дар-слово, поназнайвайки и психология. Възлагат му да <b>наблюдава</b> руската емигрантска колония в града, както и Съветското консулство.</i><br><br>
------------------------<br>
Николай Спасов;Футболни върхове;1988;<br>
<i>Вярно е, че сегашният футбол е по-твърд, по-остър н това създава илюзията, че е отишъл по-напред в развитието си. Но надали някой ще оспори, че това става за сметка на красотата, на липсата на ярките фигури, без които не се получава спектакъл, заради които хората се радват и пълнят трибуните на стадионите. Колко малко са днес играчи като Гацо Панайотов, едни творец а играта, определящ облика на отбора ни. Колко финес, фантазия и интелект се <b>наблюдаваше</b> в играта му. Това не се оцени както трябва от някои футболни „капацитети" н журналисти н той остана в сянката на други.</i><br><br>
------------------------<br>
Николай Спасов;Футболни върхове;1988;<br>
<i>Измениха се времената и не можем да изискваме от младите футболисти да обичат играта по същия начин, както ние милеехме я се вълнувахме за нея. Но не може да не бъдат всеотдайни на тренировките, защото това е тяхна професия. Не може равнодушно да <b>наблюдават</b> от пейката развитието па мача. Не може, щом не са приятели, на игрището да не си подават и да злословят един срещу друг. Не може непрестанно да искат, без да дават. Не може да бъдат облагодетелствувани, без да са хвърлили сили и умения. Не може да няма у</i><br><br>
------------------------<br>
Стамат Апостолов;За свободата на Тракия;2002;<br>
<i>Любовта към поробената българска земя и нейните чада, и чувството за справедливост подтикват този роден поет с тъй болезнено чувствителна душа, да намери у себе си сили и воля, за да се включи сам в справедливото дело. Той не може да <b>наблюдава</b> безпристрастно, отстрани тези исторически събития. Затова и съвсем съзнателно Минко Неволин взема решение да се включи в Македоно-Одринското революционно движение.</i><br><br>
------------------------<br>
Стамат Апостолов;За свободата на Тракия;2002;<br>
<i>Сутринта на 6 август (Преображение Господне) на помощ на аскера пристига многобройна войскова част. Въстаниците решават да се оттеглят. Оттеглянето става организирано, без да се даде нито една жертва. До обяд те вече са на височината "Острата чука", откъдето <b>наблюдават</b> как турците изнасят от окопите убитите и ранените, как</i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Божков;Спортна слава. Успехите на футболистите от ЦДНА първият отбор на Републиката;1956;<br>
<i>Хилядите трудещи се столичани, които този ден присъствуваха на стадион „Юнак" и <b>наблюдаваха</b> драматичния развой на решителния втори финал за републиканско първенство, бавно напускаха оживения Парк на свободата. Голяма част от тях се бяха отправили по бул.  „Руски". Те все още коментираха за развоя на мача, споделяха радостта си от победата на „Септември при ЦДВ".</i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Божков;Спортна слава. Успехите на футболистите от ЦДНА първият отбор на Републиката;1956;<br>
<i>Стадионът „Юнак" пак бе, препълнен. Чудно ми е как могат да се сместят толкова много хора в недостатъчните места на стадиона! Зрителите изглежда не търсят удобства —- те искат само едно: да имат някакво „място", да могат да <b>наблюдават</b>, да изживяват вълнуващите мигове на напрегнатата ни борба на терена.</i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Божков;Спортна слава. Успехите на футболистите от ЦДНА първият отбор на Републиката;1956;<br>
<i>Първата финална среща с „Динамо" бе на 26 ноември. Мачът се състоя на стадксн ,;Н?родка армия". Присъствуваха 30 000 любители на футбола. Между тях имаше и много гости от провинцията, дошли специално да <b>наблюдават</b> най-шумния мач на футболния сезон. . . Нашият отбор се яви в следния състав: Геренски—Цветков, Манолов, Насев—Цанов, Стоянов—Стефанов, Божков, Панайотов, Благоев, Русев. С най-добрия си-отбор се представи и „Динамо": Андреев—Илиев, Димчев, Клева—Дойчинов, Петров—Цветков, Георгиев, Димитров,. Хранов, Томов.</i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Божков;Спортна слава. Успехите на футболистите от ЦДНА първият отбор на Републиката;1956;<br>
<i>Топката бе поставена на бялата точка в наказателното поле. Всички се издърпаха встрани. Съсредоточен към нея, се загледа румънският вратар Войнеску, Той <b>наблюдаваше</b> и нашия състезател Цанов, който бе определен да изпълни удара.</i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Божков;Спортна слава. Успехите на футболистите от ЦДНА първият отбор на Републиката;1956;<br>
<i>Ние знаехме силата на съветския футбол, бяхме <b>наблюдавали</b> играта на „Шахтьор" и се ебяхме подготвили сериозно за дву-</i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Божков;Спортна слава. Успехите на футболистите от ЦДНА първият отбор на Републиката;1956;<br>
<i>срещу Академик" румънските футболисти победиха с 2:1, а в Плевен завършиха наравно — 1:1 — срещу тамошния „Спартак", И макар че времето на 5 декември бе студено, на стадион „Народна армия" бяха дошли повече от 20 000 зрители, за да <b>наблюдават</b> третия мач на „Фламура Рошие" с отбора на ЦДНВ;</i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Божков;Спортна слава. Успехите на футболистите от ЦДНА първият отбор на Републиката;1956;<br>
<i>А когато започна мачът, тези четиридесет хиляди приятели на футболната игра заживяха с един интересен, неповторим развой. Такива са състезанията между големите отбори, между равните, изтъкнати противници па спортното поле. . . Когато <b>наблюдаваш</b> двубоя между майстори в бягането на сто метра, теб те увлича тая властна сила, с която атлетите летят по очертаните коридори на пистата. Тяхната спортна борба те овладява. И ти желаеш надбягването да продължава много пъти по</i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Божков;Спортна слава. Успехите на футболистите от ЦДНА първият отбор на Републиката;1956;<br>
<i>За срещата с „Партизан" — първенеца на Албания — интересът бе още по-голям. Стадионът „Кемал Стафа" бе изцяло изпълнен. Домакините се бяха постарали да се представят възможно иай-добре. Те бяха <b>наблюдавали</b> играта на нашия отбор в първия му мач, бяха преценили собствените си възможности и затова бяха решили да подсилят състава си с четирима състезатели от отбора па „Динамо" и с един от гр. Шкодра. На практика срещу нас на 10 голи па стадиона в Тирана „Кемал Стафа" се изправи националният отбор на Албания.</i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Божков;Спортна слава. Успехите на футболистите от ЦДНА първият отбор на Републиката;1956;<br>
<i>Стадион „Васил Левски" многократно се е оказвал недостатъчен за големия интерес, който се проявява към някои футболни срещи. Изразът „големият стадион е .малък вече" най-подхожда именно за срещата „Црвена звезда"—ЦДНА, когато близо петдесет хиляди зрители се бяха вместили по трибуните и бяха щастливи, че ще <b>наблюдават</b> мача, а още толкова останаха навън без билети.</i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Божков;Спортна слава. Успехите на футболистите от ЦДНА първият отбор на Републиката;1956;<br>
<i>Краят на юли и целият месец август бяха изпълнени е приятелски международни срещи. В цялата страна кипеше футболно оживление. Приятелите на футбола имаха възможност да <b>наблюдават</b> в София и провинцията интересни състезания ,</i><br><br>
------------------------<br>
Стойо Чочоолу;Боят настана. Случки из моя живот. Литературно пресъздаване от Петър Христов;1971;<br>
<i>Късно вечерта пристигнахме в село Християново. Влязохме в дома на Еньо Тенев— Карата. Сигурна къща! Верни ятаци! Щом хапнахме, натъркаляхме се да спим. Забелязах, че Милко си избра да спи открая, по-близо до прозореца и вратата. Той шаваше неспокойно, дишаше учестено. Защо се върти тоя човек? Какво мисли да прави? Ами ако чака да заспя? Захърках привидно и с крайчеца на окото си го <b>наблюдавах</b>. Не мина много и той се надигна. Облече палтото и взе карабината си. Стоп!</i><br><br>
------------------------<br>
Стойо Чочоолу;Боят настана. Случки из моя живот. Литературно пресъздаване от Петър Христов;1971;<br>
<i>През цялото време на боя <b>наблюдавах</b> как Гичо смело се хвърля срещу врага, заляга, мери се, а то ... Колко неизстреляни патрони! В такава опасна обстановка! Нищо, поне се е научил да изпълнява заповед.</i><br><br>
------------------------<br>
Стойо Чочоолу;Боят настана. Случки из моя живот. Литературно пресъздаване от Петър Христов;1971;<br>
<i>масово се стекоха пред общината. С голямо задоволство <b>наблюдаваха</b> как партизаните изнасят данъчните книги, нарядните списъци и актовете за глоби. Някои бяха готови да ни помагат.</i><br><br>
------------------------<br>
Стойо Чочоолу;Боят настана. Случки из моя живот. Литературно пресъздаване от Петър Христов;1971;<br>
<i>Съобразих, че постовете са вдигнати. Веднага изпратих младия Наско до близката височинка да <b>наблюдава</b>.</i><br><br>
------------------------<br>
Дончо Цончев;Празник без подарък;1983;<br>
<i>Видях заека пръв — на около двеста метра пред кучето. Беше далеч за стрелба — сърцето ми отмери няколко такта и запалих цигара. Имах отлична позиция (и неизразимото удоволствие) да <b>наблюдавам</b> великата стара игра.</i><br><br>
------------------------<br>
Дончо Цончев;Празник без подарък;1983;<br>
<i><i>Малка лятна кухня на нивото на терена, до нея стая на едно стъпало — Иван Делчев стои разкрачен под двуметровия щурц, в средата на отвора, и дълго <b>наблюдава</b> започнатото в десния ъгъл огнище. Рисувал го е сто пъти. Разглеждал е френски и италиански списания много години. Комбинирал е и е пригаждал вековния опит на отдавна умрели майстори към онова, което живее е собствената му глъбина.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Дончо Цончев;Празник без подарък;1983;<br>
<i>От моя ъгъл на спокойната загубена позиция (да живее тя, бе казал Ерих Кестнер), много време съм мислил: след като сам настояващ за себе си, че си добър човек, това дали не значи, че всъщност всички други са лоши? Нямам точен отговор и досега — затуй с огромно любопитство <b>наблюдавам</b> пътищата на онези, които са тъй постоянно убедени в своите качества.</i><br><br>
------------------------<br>
Емилиян Станев;Избрани произведения;1977;<br>
<i>     Гълъбите продължаваха да се взират в равното жлътнато поле. Там, където то се вдълбаваше, закрито от сиво-зелената стена на кукурузите, едва се забелязваха кичестите върхове на няколко дървета. Ятото нощуваше в техните шумнати клони. Сега птиците чакаха да притъмнее и внимателно <b>наблюдаваха</b> околността.</i><br><br>
------------------------<br>
Емилиян Станев;Избрани произведения;1977;<br>
<i>     Очите на голямата, неподвижна птица също гаснеха. Кървавочервената им жар изчезна и сега те приличаха на янтарни зърна. Тъмноръждивите й гърди с всички неуловими оттенъци на нощта личеха все по-ясно. Облите й зеници се свиваха, понякога тя примигваше или бавно затваряше очите си като човек, който се готви да въздъхне. Бялата светлина я ослепяваше. Но тя не се решаваше да се прибере в гнездото си и търпеливо <b>наблюдаваше</b> своя враг.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Данаилов;Убийството на Моцарт;1982;<br>
<i>И въпреки всичко чувството за справедливост съществува у малките деца. Първоначално то се проявява едностранчиво. Детето забелязва всяка несправедливост, която го засяга, и не може да види онази, която засяга другите. Това се <b>наблюдава</b> най-често в семейства с няколко малки деца. Една милувка в повече и наскърблението е налице, едно лакомство в повече и ето че се чувствувам ощетен и пренебрегнат, появява се ревност като при кучетата, които не могат да понасят стопанинът им да любезничи с друго куче.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Данаилов;Убийството на Моцарт;1982;<br>
<i>Майка ми, която бе влязла неусетно в стаята и умилено <b>наблюдаваше</b> заниманията ми, изведнъж изтръпна.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Стаматов;Вестовой Димо;1982;<br>
<i>Настанаха студове. Миловидов един ден се връщаше от казармите не особено разположен. Там им прочетоха конфиденциално писмо от Военното министерство: да <b>наблюдават</b> за вестовите си зимно време и да не им позволяват да употребяват мангали, понеже те са опасни и може да има смъртен случай.</i><br><br>
------------------------<br>
Ивайло Петров;Есенни разкази;1978;<br>
<i>ше нож. До краката му лежеше някакво тъмночервено тяло и шаваше. Бачо Стоян пушеше и го <b>наблюдаваше</b> със спокойно любопитство.</i><br><br>
------------------------<br>
Ивайло Петров;Есенни разкази;1978;<br>
<i>Мен ми ее искаше да я сравня с нещо, не със зелен мехур, разбира се, но с какво точно, не можех да измисля. Във всеки случай много внимателно <b>наблюдавах</b> как тя навлизаше в безцветната лента на хоризонта като в мъртва зона. Разбира се, аз помислих за това само за миг или дори за по-малко от миг.</i><br><br>
------------------------<br>
Ивайло Петров;Есенни разкази;1978;<br>
<i><i>Потеглих и <b>погледнах</b> в огледалото за обратно виждане. Двамата ме <b>наблюдаваха</b> много внимателно и навярно си говореха, че трябва да съобщят за мен в софийския КАТ. Забравиха обаче да ми продупчат талона за нарушението или да ме глобят.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Константин Павлов;Записки.1970-1993;2000;<br>
<i>Забавно е да <b>наблюдаваш</b> как бремето, искайки да те унизи, прави смешно самото себе си, отнемайки ти неща, които никога не си желал да притежаваш. </i><br><br>
------------------------<br>
Петър Незнакомов;Избрани произведения. Том 1;1980;<br>
<i>Почнах да копая, ама все встрани избивам и едвам-едвам дето се казва, чопля земята. Той стои над мене и ме <b>наблюдава</b> внимателно.</i><br><br>
------------------------<br>
Светослав Минков;Избрани произведения;1955;<br>
<i>- Да - отвърна равнодушно той. - Телескопът стои във всяко отношение по-горе и от примуса, и от пожарогасителя. С него се <b>наблюдават</b> планетите и се предсказват космичните катастрофи. А това не е малко нещо.</i><br><br>
------------------------<br>
Йордан Вълчев;Боеве;1990;<br>
<i>          Всеки случай ние сме по-добре. Ако тези неизвестни противници ни наскачат, ще ги избием без труд, защото сме легнали и можем да ги <b>наблюдаваме</b>, без те да ни виждат, и защото имаме прицел - светлинката. </i><br><br>
------------------------<br>
Йордан Вълчев;На педал;1978;<br>
<i>Селяните лежеха по подовете и под креватите. Войниците ги прескачаха, заемаха прозорците и вратите, курдисваха гранатохвъргачките. Другите две роти офейкаха напред. Наблюдавах ги с бинокъла. свивах се до вратата на случайната къща, целият окалял и с прихлупена каша. Телефонистът бе вече започнал да пелтечи, но не спираше да търчи и поддържаше линиите в изправност</i><br><br>
------------------------<br>
Йордан Вълчев;На педал;1978;<br>
<i>Вахмистърът стоеше подпрян ма тежката си кросно-сабя. С гръб към мене. Пред реката. Наблюдаваше войниците. Те се къпеха. Като ме усети зад гърба си, закачи сабята на верижката, извърна се като пумпал на левия си ток, вдърви се срещу мене и отдаде чест.</i><br><br>
------------------------<br>
Йордан Вълчев;На педал;1978;<br>
<i>С едно око <b>наблюдавах</b> вахмистъра. Той гледаше часовника ой и бързо разставаше конния взвод в широк шпалир между реката и центъра на селото. Върху карабините бяха натъкнати трикольорни байрачета. Зачу ce полковата музика. Метнах се на коня и тръгнах между шпалира — за рапорт. Ординарецът тропаше след мене. Селяните наваляха от двете страни на разчистената и очертана е български байрачета улица. Свещеникът стоеше под една спряха, разминал длани в ръкавите на расото и понавел глава — малко смръщен и поприсвил очи, — не ce предаваше на любопитството. „Ще изчакаме края!" — казваха очите му.</i><br><br>
------------------------<br>
Йордан Вълчев;На педал;1978;<br>
<i>В колосалните струи на прожекторите се валяха голи тела, вълмо от хора. Къпането, което е наблюдавал княз Бошсонеш. Седиш отстрани и <b>наблюдаваш</b>. После си казваш — те не знаят защо се къпят, те не разбират какво правят, тая работа аз мога да изясня. И достигаш концепция, според която светът е сътворен за самия тебе. Така просвещението стига своето отрицание. И за човешките маси остават парвенютата и демагозите. И сега ли ще бъде така? И сега — след Освалд Шпенглер?</i><br><br>
------------------------<br>
Йордан Вълчев;На педал;1978;<br>
<i><i>В колосалните струи на прожекторите се валяха голи тела, вълмо от хора. Къпането, което е <b>наблюдавал</b> княз Бошсонеш. Седиш отстрани и <b>наблюдаваш</b>. После си казваш — те не знаят защо се къпят, те не разбират какво правят, тая работа аз мога да изясня. И достигаш концепция, според която светът е сътворен за самия тебе. Така просвещението стига своето отрицание. И за човешките маси остават парвенютата и демагозите. И сега ли ще бъде така? И сега — след Освалд Шпенглер?</i></i><br><br>
------------------------<br>
Йордан Вълчев;На педал;1978;<br>
<i>— Не — извика Лазо, — ето пред нас голям дол, почвата е глинеста и хлъзгава. Да преминем бързо, докато още не е съвсем хлъзгаво и докато не е придошла вода в дола. Ще се изкачим на баира, оттам лесно се <b>наблюдава</b>. През това време дъждът ще измие следите ни.</i><br><br>
------------------------<br>
Йордан Вълчев;На педал;1978;<br>
<i>— Часът е три. Вярно, че е по-добре да идем на баир, за да <b>наблюдаваме</b> надалече и да се пазим, вярно е това за следите, но часът е три.</i><br><br>
------------------------<br>
Йордан Вълчев;Старо злато;1983;<br>
<i><i>          Вахмистърът стоеше подпрян на сабята си и <b>наблюдаваше</b> разставянето на постовете. От време на време <b>поглеждаше</b> към полето. Там, пред могилата, с леко вирната глава, с щръкнали уши стоеше конят на поручик Галчев и очакваше своя господар. </i></i><br><br>
------------------------<br>
Богомил Райнов;Тайното учение;1991;<br>
<i>Това не означава, че авторката машинално се подчинява на една диктовка. Понякога Учителят сякаш изчезва за продължително време. Друг път просто <b>наблюдава</b> работата, без Да се намесва. Веднъж Е. П. казва на Констанс Вахтмайстер:</i><br><br>
------------------------<br>
Богомил Райнов;Тайното учение;1991;<br>
<i>В този смисъл Учителят ни говори, че при възприемане на Учението е необходима определена тържественост. Става дума не за баналната показна тържественост, а за особеното вътрешно чувство, произтичащо от съзнание за значението на мислите, важността на действията и величието на Този, който ни <b>наблюдава</b> и оценява. Тържественост, в смисъла на съсредоточеност, на извисеност на духовното ни същество.</i><br><br>
------------------------<br>
Богомил Райнов;Избрани произведения. Том 1;1979;<br>
<i>Робер, който до този момент <b>наблюдаваше</b> цената с някакво сънливо безразличие, направи две широки крачки и сграбчи пияния за рамото. </i><br><br>
------------------------<br>
Цветан Марангозов;Безразличният;1993;<br>
<i>Гаврата държи празната си чаша срещу лампата. Върти я между пръстите си. Наблюдава играта на рефлексите:</i><br><br>
------------------------<br>
Цветан Марангозов;Безразличният;1993;<br>
<i>С тази лъжа тя ми поверява ролята на "доставчик". Съпругът ме <b>наблюдава</b> внимателно. Досеща се, какъв вид доставчик съм. Чувствам се като попаднал гол на улицата. </i><br><br>
------------------------<br>
Цветан Марангозов;Безразличният;1993;<br>
<i>Бабчето ме <b>наблюдава</b> осторожно. Усеща инстинктивно, че нещо не е в ред. Взимам раницата. Нарамвам ските. Тръгвам. </i><br><br>
------------------------<br>
Дончо Цончев;Дневникът на един геолог;1989;<br>
<i>- Само един лев - каза тя. - Колкото за трамвая. Той пусна ръката на дъщеря си, докато прибере цигарите и празния портфейл. Когато посегна за нея, не я намери. Обърна се и я видя до един щанд със сувенири. Детето се бе надигнало на пръсти и гледаше една дървена делвичка. То се бе хванало за ръба на щанда и примирено, само за себе си (без намерения), сочеше тази делвичка с малкото си показалче. Мълчеше. Не знаеше, че го <b>наблюдават</b>. Мислеше си. 106 Бащата се обърна към продавачката и попита колко струват делвичките.</i><br><br>
------------------------<br>
Дончо Цончев;Дневникът на един геолог;1989;<br>
<i>Това не беше давене между кучета - хиляди пъти съм <b>наблюдавал</b>. Това беше лов. Истинска борба на живот и смърт. Аксел щеше да миряса само когато жертвата му се отпусне в зъбите му неподвижна. </i><br><br>
------------------------<br>
Дончо Цончев;Дневникът на един геолог;1989;<br>
<i>Тогава съветниците решили да <b>наблюдават</b> какво прави той в кабинета си сутрин, когато по строга традиция за десет минути се заключвал, да остане сам.</i><br><br>
------------------------<br>
Дончо Цончев;Дневникът на един геолог;1989;<br>
<i><i>Чакахме на опашка в месарницата, имах време да го <b>наблюдавам</b>. Беше ми по-приятно, отколкото да следя движенията на продавача. Не че ме дразни сеченето на месото; продавачът <b>поглеждаше</b> кой е на реда и по неписания свой списък от приятели и познати "разпределяше" качеството на своята стока.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Емилиян Станев;Събрани съчинения. Том 2;1981;<br>
<i>          Неусетно беше започнала да мечтае, вслушана в засилващото се скърцане на щурците, в лекия шепот на вечерника из клоните на ореха, загледана в отежалото от звезди небе, тъмносиньо, почти черно, но леко и бездънно от звездната светлина. Не забелядваше, че полковникът беше се обърнал и я <b>наблюдаваше</b> със съсредоточен и удивен поглед, мъчейки се да прочете мислите й. Беше изненадан от израза на лицето й, от изписаната по него горда самоувереност. Това лице беше безкрайно отдалечено от него и там се четеше мечтателно блаженство. </i><br><br>
------------------------<br>
Георги Караславов;Танго;1956;<br>
<i>Често пъти Борис заставаше на шпионката и дълго и жадно <b>наблюдаваше</b> малкото пространство от мрачния коридор на осмото отделение. От срещните шпионки също горяха разширени, светли зеници.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Караславов;Танго;1956;<br>
<i>Войниците и надзирателите стояха до вратата и гледаха смутени и гузни. Тези мигове на лъжа и насилие бяха непоносими. Всички, които бяха дошли да изведат този млад и умен момък, биха били хиляди пъти по-благодарни и по-доволни, ако бяха им заповядали още с влизането да се хвърлят върху него, да го вържат, както обикновено правеха, отколкото да го <b>наблюдават</b> как той се колебае мъчително и как пръстите на ръцете му треперят.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Караславов;Татул;1964;<br>
<i>Той настръхваше от тази мисъл и бързаше да я пропъди. Но нещо му подсказваше: „Погледни я, погледни я!“ И той с часове стоеше край нея и я <b>наблюдаваше</b>. Погледът й беше вторачен и студен, ръцете й трепереха, движенията й бяха пипкави и несигурни. Устните й се мърдаха, тя си приказваше нещо, спореше с някого и така се увличаше в мисълта си, тъй се заплесваше, че почваше да си приказва с глас. Иван долавяше само откъслечни думи, та не можеше да разбере какво толкоз я занимава.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Караславов;Татул;1964;<br>
<i>Стойко впи поглед в тъмните храсти, които сега кой знае защо му се видяха загадъчни и коварни. Не <b>наблюдаваше</b> ли някой оттам! И наистина нещо пак изшумоля.</i><br><br>
------------------------<br>
Иван Динков;Моминството на войниците;1983;<br>
<i>- Предупреждавам още веднъж! - обърна се към циганите кметът. - Внимавайте да не сбъркате двете реки! Ще се движите по брега и ще <b>наблюдавате</b> селищата - Пловдив се намира край Марица, а Видин е на брега на Дунав. </i><br><br>
------------------------<br>
Иван Динков;Моминството на войниците;1983;<br>
<i>- Слушай мойта команда! - изрева генерал Българенски, който <b>наблюдаваше</b> войската от седлото на нервно потръпваща бяла кобила. - Да се извади от походната кухня главата на Матьо Масатларски! </i><br><br>
------------------------<br>
Иван Динков;Моминството на войниците;1983;<br>
<i>- Отец Игнатий! - изкрещя внезапно генерал Българенски, който <b>наблюдаваше</b> грозната картина от седлото на нервно потръпващата бяла кобила. - Пей анатема! </i><br><br>
------------------------<br>
Иван Динков;Моминството на войниците;1983;<br>
<i>Танкурката и Фрънко се познаваха много добре, двамата бяха заедно играли като деца, а понякога и заедно ги бяха изпитвали пред черната училищна дъска. Сега единият се появи пред българския народ като арестант, а другият беше прихлупил сивата си каска и пристъпваше след него с отмъстителен поглед. В случая брат продаваше собствения си брат, но тая продан беше ставала и друг път, следователно беше известна и на двамата, както и на всички, които ги <b>наблюдаваха</b> с притаени очи. </i><br><br>
------------------------<br>
Иван Динков;Моминството на войниците;1983;<br>
<i>- Вижте я! - почервеня от напрежение Стефан Яламурски. - Такива зъме трябва да се <b>наблюдават</b> внимателно. Правят се на мъртви, а отклониш ли си вниманието, веднага захапват свободата! </i><br><br>
------------------------<br>
Ивайло Петров;Преди да се родя и след смъртта ми;<br>
<i>И си отиде. Чичо Мартин бе излязъл от скривалището и <b>наблюдаваше</b> тази сцена иззад оградата на кошарата. Непознатият мъж беше Параша, бивш крадец и верен до смърт на чичо Мартин. Срещата му с братята бе предварително обмислена и изпълнена както трябва. Апостолите Петър и Павел се държаха като смели верни ятаци и устояха на тежкото изпитание. Чичо Мартин бе възхитен от тях и отново ги възнагради.</i><br><br>
------------------------<br>
Ивайло Петров;Преди да се родя и след смъртта ми;<br>
<i>Чичо Мартин се пресели при своите апостоли. Денем единият пасеше овцете около кошарата и <b>наблюдаваше</b> дали има хора наоколо, а другият се навърташе около кошарата на разположение на чичо Мартин. Вечер карауляха на смени. На третия ден кучетата залаяха на човек. Павел им се скара високо да мируват и с това даде знак на чичо Мартин, че идват хора. Десетина души от контрашайките спряха пред къщичката и попитаха Павел дали не са видели с брат си разбойника Мартин или някого от бандата му. Той поклати глава и цъкна с език.</i><br><br>
------------------------<br>
Кирил Топалов;Нерви;1989;<br>
<i>Поделението, в което изкарах школата за радисти, се намираше съвсем близо до пристанището и през кораборемонтния завод се виждаше загадъчната гора от разноцветните мачти, мостици и комини на кораби, плаващи под почти всички възможни национални флагове. В свободните часове обичах да се скривам в оная част на огромния двор на школата, откъдето можех да <b>наблюдавам</b> спокойно шарената гора, която беше първият ми истински контакт с големия свят. За тоя свят бях чел или слушал като за нещо толкова далечно и непостижимо, че ми се струваше нереално. (Та аз още не бях виждал и София!)</i><br><br>
------------------------<br>
Никола Радев;Седем ключа на вода;1979;<br>
<i>Хлътнах в първото прохладно място, бара на хотел „Амбасадор“. След като пресуших бутилка ледена бира и дойдох малко на себе си, огледах се. На съседните маси седяха араби с каносани коси и лениво ме <b>наблюдаваха</b>. Едва сега забелязах, че и на моята маса седи човек. Беше на средна възраст, под прошареното му мустаче се показваше златно зъбче, поставено повече за красота… Върху пъстрата му пола лежеше лакиран бастун, което подсказваше, че човекът надвива на масрафа си…</i><br><br>
------------------------<br>
Никола Радев;Седем ключа на вода;1979;<br>
<i>Допуших цигарата и се спуснах в машинното отделение. Температурата долу бе четиридесет и шест градуса. Дежурният механик Любо Опълченски <b>наблюдаваше</b> оборотомерите.</i><br><br>
------------------------<br>
Павел Вежинов;Следите остават;1970;<br>
<i>Понякога дълго време, особено следобед, никой не минаваше по «стълбището. Но дори и тогава за Пешо бе интересно да седи там заедно с Коста и да <b>наблюдава</b> безбройните илюстрации, залепени по стените на тясната стаичка. Там имаше всичко — футболният отбор на „Ударник“, Затопек на Олимпиадата, боят на Пап с американския негър Уеб, Московската обсерватория, вулканите в Камчатка, Байкалското езеро, танкова атака при Сталинград, летецът Мересиев и още много неща, които бяха станали на момчетата съвсем близки.</i><br><br>
------------------------<br>
Павел Вежинов;Следите остават;1970;<br>
<i>Юлия слезе на улицата разочарована. Тороманов навярно е дошъл да си поправя зъбите, а тя бе помислила кой знае какво. Но сега къде да го чака? Тя се поогледа и си избра входа на една от насрещните кооперации. Оттам беше лесно да <b>наблюдава</b> дома, от който трябваше да излезе човекът с белите дрехи.</i><br><br>
------------------------<br>
Павел Вежинов;Следите остават;1970;<br>
<i>— Като те питат, отговаряй! — каза то грубо. Юлия отново не отговори. Тя само обърна гръб на нахалника и вирна към небето малкото си носле. Червенокосият я погледна учудено, после замахна с крак и силно я ритна отзад. Изненадана от удара, Юлия полетя и падна на земята. Когато стана, побойникът стоеше все още на две крачки от нея и я <b>наблюдаваше</b> мрачно, пъхнал ръце в джобовете си.</i><br><br>
------------------------<br>
Павел Вежинов;Следите остават;1970;<br>
<i>Бебо любопитно погледна след него. Зъболекарят не затвори вратата на кабинета и от мястото си той виждаше всичко, което ставаше вътре. Върху грамадния, грижливо излъскан зъболекарски стол бе седнал Тороманов, свободно отпуснат и нехаен, сякаш се бе изтегнал на дългия шезлонг в лятната си вила. Тороманов бе с гръб към вратата, така че Бебо не можеше да види лицето му, но това беше удобно — нямаше да бъде никак приятно, ако човекът с белите дрехи го <b>наблюдаваше</b> през цялото време.</i><br><br>
------------------------<br>
Павел Вежинов;Следите остават;1970;<br>
<i>Полковникът неусетно премести пистолета си от задния джоб в джоба на палтото си, като продължаваше да <b>наблюдава</b> внимателно шофьора. След малко му се стори, че шофьорът също така прави някакви едва доловими движения като тия, които той преди малко бе направил. Наистина, ако е имал пистолет, извадил го е от задния джоб на панталона и сега пистолетът лежи в джоба на палтото му.</i><br><br>
------------------------<br>
Павел Вежинов;Следите остават;1970;<br>
<i>Пешо, който бе <b>наблюдавал</b> е ням възторг цялата сцена, пъргаво изскочи от колата и като отвори предната врата, влезе при шофьора. Още щом бръкна в джоба му, той усети студеното дуло на пистолета.</i><br><br>
------------------------<br>
Антон Страшимиров;Съчинения;1963;<br>
<i>Прошумоляваше сеното. И тогава можеше да се познае: човекът беше в сива куртка. Тя му стоеше хлабаво - не ще е негова. Но му помагаше да лежи на корем, облакътен в сеното и вторачен в сватбения салон на Карабельови, който светеше зад овощака. Къдрокосата глава на евреина се въртеше, за да <b>наблюдава</b>. И стъклата на бинокъла му блясваха и гаснеха в сеното като котешки очи. Той се уморяваше и захлупваше лице о шепи. Но не плачеше : тялото му беше в синини. Само - привиждаше му се може би образ. И плещите му потръпваха.</i><br><br>
------------------------<br>
Антон Страшимиров;Съчинения;1963;<br>
<i>Сега беше вече ясно. Тук са работили крадци, пробили са стената... Така... Полковникът одеве се усъмни... Той имаше право... Тъй... Едни са работили пробива, а други са <b>наблюдавали</b> от сенника с бинокъл.</i><br><br>
------------------------<br>
Владимир Полянов;Слънцето угаснало;1995;<br>
<i>Тая вечер, по даден от него знак, в дома му се събраха около десет души. Той ги покани в стаята откъм задната част на двора, след като грижливо затисна пердетата и заключи вратата на къщата. Неговата жена остана в предната стая със загасена лампа, за да може по-добре да <b>наблюдава</b> в тъмния двор. Това тя вършеше по-скоро от страх за мъжа си, отколкото от служба на идеите му. Няколко пъти нейната бдителност беше спасявала мъжа й от полицията, която нахълтваше внезапно в двора.</i><br><br>
------------------------<br>
Владимир Полянов;Слънцето угаснало;1995;<br>
<i>Той говореше така, като че ли сам е изхабил много нерви. Изобщо той се държеше не само като домакин, но някак като заслужил човек, комуто се отдаваха почести днес. Гостите се преструваха на късопаметни. Мъжете се присламчваха до дебелия домакин и изглеждаха поласкани, че могат да говорят с него, жените го <b>наблюдаваха</b> с любопитство. Госпожа Струмска гледаше учудена, тя не можеше да разбере как Здравев беше спечелил изведнъж името на важна личност.</i><br><br>
------------------------<br>
Владимир Полянов;Слънцето угаснало;1995;<br>
<i>Изведнъж видя брат си. Журналистът беше се облегнал на преходната врата към съседната стая и я <b>наблюдаваше</b> с поглед, пълен със съжаление. Когато очите им се срещнаха, той се приближи до нея, отиде зад стола й и полунаведен започна да й говори тихо, но някак ядосано:</i><br><br>
------------------------<br>
Йордан Хаджиев;Семеен портрет;1989;<br>
<i><i>- Нищо, а пък е нещо... Забелязах, че ме <b>наблюдава</b>. Поисках да разбера - аз съм подозрителен към животните и децата. Те са най-достоверни свидетели. И знаеш ли какво открих: <b>гледа</b> ме иронично! Не ми вярва! Относителното ми тегло в нейните очи не е високо. Попитах я защо ми се присмива. И двете прихнаха. Голямата я издаде: "Защото каза, че вървиш смешно!"</i></i><br><br>
------------------------<br>
Йордан Хаджиев;Семеен портрет;1989;<br>
<i>Малкото се изтриваше с кърпа и <b>наблюдаваше</b>. Спокойно. В такъв момент може и да се подхилва. Няма намерение да се захваща. Но не се и крие вътре. Момиченцата знаят, усещат с женския си инстинкт, че тия момчета играят на война не само за да погъделичкат мъжкото си самолюбие, но и за да им направят впечатление. И имат готов, кокетен отговор:</i><br><br>
------------------------<br>
Йордан Хаджиев;Семеен портрет;1989;<br>
<i>Пред камион-фургона говориха нещо, обясняваха се. Настроението на съседите беше под нулата. Изглежда, Тахо се беше догадил блестящо. Пък и в късното си заспиване беше <b>наблюдавал</b> подозрителното нотно "учение".</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Бойчев;Полковникът птица и други пиеси;2005;<br>
<i>ДОКТОРЪТ	Започнаха да чакат отговор на посланието по птиците. По цял ден на двора имаше дежурен, който <b>наблюдаваше</b> небето, а останалите дебнеха по скалите и дърветата за накацали птици с послания. Понякога от север се задаваха огромни ята, които се нижеха с часове над дефилето. Тогава всички излизаха на плаца и гледаха дълго към небето дали някоя птица няма да се отдели и да кацне при нас. Очите на всички се просълзяваха от взиране...</i><br><br>
------------------------<br>
Теодора Димова;Неда и кучетата;1999;<br>
<i>Наум повтаря след нея. Докато и двамата започват да танцуват, впили поглед един в друг, като че ли разговарят на свой тайнствен език чрез ритъма, като че ли са забравили нещастието, като че ли то никога няма да ги докосне. Зара ги <b>наблюдава</b>, после отива до майка си.</i><br><br>
------------------------<br>
Теодора Димова;Неда и кучетата;1999;<br>
<i>Осветява се "дома". На масата са Зара, Неда и Наум. През Зара има чаша мляко. Неда приготвя овесени ядки. Слага по една купа пред майка си и Наум. Наум и Неда настойчиво <b>наблюдават</b> Зара, докато тя стоически се опитва да си изпие млякото. След всяка глътка прави гримаса на отвращение. Най -накрая избутва чашата встрани.</i><br><br>
------------------------<br>
Теодора Димова;Неда и кучетата;1999;<br>
<i>Тя изважда от шкафа бутилка водка, налива си малко, отпива. Повтаря същата процедура. Явно започва да се чувства малко по-добре. Наум я <b>наблюдава</b> оскърбено. Зара започва да си тананика. Неда излиза. От другата стая започва да се чува шум от прахосмукачка.</i><br><br>
------------------------<br>
Теодора Димова;Неда и кучетата;1999;<br>
<i>Наум кимва отрицателно с глава. Зара застава пред тях. Наблюдава ги така прегърнати и като че ли за първи път от дулго време насам най-накрая ги вижда. И не може да повярва на очите си. Започва да обикаля около тях.</i><br><br>
------------------------<br>
Теодора Димова;Неда и кучетата;1999;<br>
<i>Той се строполява в краката на Зара. Зара бавно кляка до него, бавно го прегръща. Неда ги <b>наблюдава</b>. След малко той се изправя, тръгва към Неда. Неда отстъпва назад.</i><br><br>
------------------------<br>
Теодора Димова;Неда и кучетата;1999;<br>
<i>НЕДА: (докато <b>наблюдава</b> втренчено баща си) - Аз си тръгвам, мамо. Заминавам за Париж завинаги. Не искам да живея повече с вас. Не искам да ме търсите. Ако започна да работя, ще ви изпращам пари. По-голямата част от парите ще бъдат за вас. Ще ви ги изпращам на десето число.</i><br><br>
------------------------<br>
Теодора Димова;Пиеси;2006;<br>
<i>На вратата се появява Ирини. Наблюдава Дара, хлиповете й, усмихва се змийски и се отдръпва, затваря вратата. Дара се разплаква още повече. Изпива огромна чаша уиски, тръгва си.</i><br><br>
------------------------<br>
Марко Семов;За Япония... като за Япония;1990;<br>
<i>— Много от големите фирми, каквато е да кажем „Хонда“, се интересуват от бъдещите си инженери още докато те са студенти. Нашата фирма например има такива договорни отношения с Токийския технически институт… Професорите ни <b>наблюдават</b> и, така да се каже, по-добрите студенти биват препоръчвани на фирмата, и тя скоро сама поема наблюдението си над тях. Може в по-горните курсове, например, и стипендия да им отпусне. Аз също получавах такава стипендия. Като завърших, ме взеха на стаж, както вие се изразявате.</i><br><br>
------------------------<br>
Марко Семов;За Япония... като за Япония;1990;<br>
<i>— Когато ние постъпим на работа — пее си той песента, — нас ни поставят в различни условия, тоест, ние минаваме през различните степени па производството. Там ни <b>наблюдават</b> специалисти. Те първо откриват онези черти от характера ни, които досега може да не са се проявили в университета. Например, не само какво знаем като инженери-конструктори, знанията могат да се добият и после, в специализацията, която ще прекарваме периодически в завода, а какви природни дадености имаме…</i><br><br>
------------------------<br>
Марко Семов;За Япония... като за Япония;1990;<br>
<i>И какъв беше този поглед? Пак нямам отговор. Защо се правеха, че не ме забелязват, а всъщност ме <b>наблюдаваха</b> с периферното си зрение, с тила си са ме наблюдавали. И щом само се извърнах, те като подаден знак ме пронизаха с погледите си… Извърнах се рязко пак навътре в купето. В секунда погледите на всички се върнаха пак там, където бяха преди малко — във вестниците, в книгите, в обувките…</i><br><br>
------------------------<br>
Марко Семов;За Япония... като за Япония;1990;<br>
<i><i>И какъв беше този поглед? Пак нямам отговор. Защо се правеха, че не ме забелязват, а всъщност ме <b>наблюдаваха</b> с периферното си зрение, с тила си са ме <b>наблюдавали</b>. И щом само се извърнах, те като подаден знак ме пронизаха с погледите си… Извърнах се рязко пак навътре в купето. В секунда погледите на всички се върнаха пак там, където бяха преди малко — във вестниците, в книгите, в обувките…</i></i><br><br>
------------------------<br>
Марко Семов;За Япония... като за Япония;1990;<br>
<i>Японците са щастливи, защото рибата е голяма и хубава. Наблюдавам ръцете на мъжа — той върти ръчката на макарата и следи движенията на рибата. Вижда се как тя се мята и опъва. Човекът спира, чака я малко да се поуспокои, после пак я помамва към брега.</i><br><br>
------------------------<br>
Никола Николов;Четиридесетте безотговорни дни 1944;1995;<br>
<i>От килиите арестантите <b>наблюдаваха</b> как в осветения вход влизаха на групи и поединично новите властници -довчерашни криминални престъпници и политически конспиратори.</i><br><br>
------------------------<br>
Никола Николов;Четиридесетте безотговорни дни 1944;1995;<br>
<i>Милушев (бившият началник по обществената безопасност) беше застанал до полковник Ангелов и двамата <b>наблюдаваха</b> инквизиторите, които се събираха за жестоката разправа с беззащитните.</i><br><br>
------------------------<br>
Никола Николов;Новият ред;1993;<br>
<i>През последните 75 години спиралата на световната история начерта пълен кръг и отново е налице избухване на войната на Балканите. Ужасно е да се <b>наблюдава</b>, че движещите свето управления не са научили нищо полезно за човека от вулгарния опит на своята политика, която причини две поредни световни войни, болшевишката революция в 1917 г., голямата финансова криза през 1930г., революцията в Испания през 1936 г., повсеместния страшен глад в Африка и американския континент, болести, незапомнена безработица.</i><br><br>
------------------------<br>
Никола Николов;Новият ред;1993;<br>
<i>Едно международно общество, управлявано от елитно централно управление, <b>наблюдава</b> и контролира света чрез своята армия - така наречените умиротворителни сили. Крайната им цел е да наложат единствено световно управление с централна власт. Централната власт ще се упражнява от скритото и невидимо управление, което се стреми с всички сили да трансформира Америка, Европа и всички държави на Земята в социалистически, така че да станат неразделна част от световна диктаторска система.</i><br><br>
------------------------<br>
Никола Николов;Новият ред;1993;<br>
<i>инициатива." В много от тези вече свободни държави се създадоха условия за стопански и политически хаос, който предизвика и кървави разрушения, които Западът самодоволно <b>наблюдава</b>.</i><br><br>
------------------------<br>
Никола Николов;Новият ред;1993;<br>
<i>покварява. В края на 1989 г. се сгромоляса комунизмът в Източна Европа. Към средата на 1990 г. предишният велик Съветски съюз беше икономически и политически сразен. В същата година Ирак окупира Кувейт, след няколко месеца САЩ със съюзниците си за 100 часа унищожиха иракската армия. За пръв път в историята целият свят можеше да <b>наблюдава</b> по телевизията войната от самото начало до края й. Европа усилено се стреми, бърза към желаните Европейски съединени щати.</i><br><br>
------------------------<br>
Никола Николов;Новият ред;1993;<br>
<i>В днешни дни в света се <b>наблюдава</b> мрачна картина на човешко страдание. Десетки милиони хора от различни раси живеят в нечовешки условия и беднотия. Те не отправят призиви в подкрепа или против някаква идея, не издигат и политически лозунги. Животът им е твърде тежък. Разните теории и мечти са привилегия на други. По света всички политически екстремистки идеологии, били</i><br><br>
------------------------<br>
Никола Николов;Новият ред;1993;<br>
<i>"Във всеки последователен удар върху британския престиж в Средния Изток - от Абадан до Суец - се <b>наблюдава</b> ръката на една велика сила, която работи срещу британските интереси... Ако това не е бивала самата Америка, тази работа се е изпълнявала от Обединените нации. Двете заедно - САЩ и ООН - са, както вече сме констатирали, машата на нюйоркската парична сила, инструментът и агентите на нейната глобална политика     .</i><br><br>
------------------------<br>
Никола Николов;Светът под микроскоп;1997;<br>
<i>Пилат Понтийски, който навремето осъди Христос на смърт, е прототипът на днешните политици от двадесетото столетие, които се страхуват от силата на сектата повече от всичко друго. Ние всички <b>наблюдаваме</b> едно и също поведение у всички държавници. Съществува едно пълно сходство между Пилат и всички днешни ръководители.</i><br><br>
------------------------<br>
Никола Николов;Светът под микроскоп;1997;<br>
<i>След Първата световна война управляващи в Полша, Унгария, Чехословакия и Германия са били всички талму-дисти от Изток. След Втората световна война същата картина се <b>наблюдава</b> в Централна и Югоизточна Европа. В Румъния терорът започва с Ана Паукер, на която бащата е равин. Според д-р Вайсман семейството на Паукер е било политически разделено между "революционния комунизъм" и "революционния ционизъм".</i><br><br>
------------------------<br>
Никола Николов;Светът под микроскоп;1997;<br>
<i>Тези новоизмислени групи и техния начин на живот увлякоха милиони младежи към най-различни култове. В момента световната младеж съвсем несъзнателно претърпява една радикална революция и без да я е приела, старата генерация стои и безпомощно <b>наблюдава</b> кризата. Тези, които навремето критикунаха култа към рока, сега съвсем неправилно критикуват правителствата си, родителите и учителите - всички с изключение на конспираторите.</i><br><br>
------------------------<br>
Никола Николов;Светът под микроскоп;1997;<br>
<i>Те са изразили фигуративно обществото върху пирамидата, напечатана върху еднодоларовата банкнота. Най-долните редове представляват бедната класа. По средата - средната, и на върха елитът - световното братство с бдителното око, което <b>наблюдава</b> масите под себе си.</i><br><br>
------------------------<br>
Никола Николов;Светът под микроскоп;1997;<br>
<i>Не е необходимо да подчертавам, че всяко наше действие се <b>наблюдава</b>. Самата Елена Блаватска го подчертава в книгата си: "Съвсем очевидно човечеството е разделено на божествено информирани хора и долни човешки същества, които са низша раса на Земята."</i><br><br>
------------------------<br>
Никола Николов;Светът под микроскоп;1997;<br>
<i>Едно друго лице, което очаквам да играе много важна роля в Новия световен ред, е папа Йоан-Павел II. Ватикана винаги е играл много важна роля в световните събития. В момента неговата роля е още по-голяма и съм убеден, че ще бъде използвана най-рационално от тези, които ни <b>наблюдават</b> и управляват, стига здравословното състояние на папата да го позволи. Нека не се забравя, че той има свое собствено глобално разузнаване и много голяма финансова и политическа мрежа.</i><br><br>
------------------------<br>
Никола Николов;Светът под микроскоп;1997;<br>
<i>Мистериозни хеликоптери без каквито и да са знаци по тях, включително тежко въоръжени кораби, транспортиращи войскови части, се <b>наблюдават</b> навсякъде в страната. Някои са на ООН. Те са посочени в щатите на картата. Това предателски акт ли е? Най-вероятно - да!</i><br><br>
------------------------<br>
Никола Николов;Светът под микроскоп;1997;<br>
<i>По-възрастните от нас <b>наблюдават</b> по-спокойно и обективно световните събития, които непрекъснато растат като злокачествен тумор. Не вижда ли човечеството, че нещо трябва да направи, преди цялото тяло да бъде разрушено. Не вижда ли човечеството, че действително съществува един "план" за установяване на една световна организация, една световна икономика и една световна религия.</i><br><br>
------------------------<br>
Никола Николов;Светът под микроскоп;1997;<br>
<i>Дали хората по света действително не разбират какво става и какво им се крои, или съвсем апатично <b>наблюдават</b> и очакват други да оправят нещата. Ако не направим нещо, следващите поколения ще ни обвинят в най-гнусната и отвратителна криминалност. Дано да се опомним! Оркестърът пред самата сцена вече свири демоничната симфония на призрачната група, спотаена зад черната завеса. Тя е готова всеки момент да излезе на сцената и да изпълни последния си акт към човечеството - да го зароби и да го унищожи.</i><br><br>
------------------------<br>
Никола Иванов;Подреждане на балната зала;2008;<br>
<i>Няколко разказа са посветени на известни личности и творци. "Звезда над голямата вода" разказва за мореплавателя ни капитан Георги Георгиев, който обиколи света с яхтата "Кор Кароли" и го вписаха в Гинес. "Тих" патриотизъм и национална гордост излъчва този топъл разказ. "Насаме с Паустовски" е свързан с посещението на Никола Радев в дома на големия писател и разговорите с жената на Паустовски. И тук Никола Радев разкрива умението си да <b>наблюдава</b> и описва природата като истински художник. Усещаме цветовете, уханията, красотата.</i><br><br>
------------------------<br>
Никола Иванов;Подреждане на балната зала;2008;<br>
<i>Докато, с пълно основание, в портрета си за Вапцаров Милена Цанева се опира на близостта му като биография и поезия с Ботев. И от тази позиция прави съпоставки и сравнения между двете "двойки" поети и доказва, че докато в поезията на Вазов и Смирненски срещаме "прослава" на героичното в широк обществено-исторически план, у Ботев и Вапцаров <b>наблюдаваме</b> "изява" в определени жизнени форми. Първите са пълномощници на своя народ, вторите се сливат със своите герои.</i><br><br>
------------------------<br>
Никола Иванов;Подреждане на балната зала;2008;<br>
<i>Безспорно името на Светлозар Игов се нарежда сред най-крупните, солидни и престижни имена в българската литературна наука от Нешо Бончев и д-р Кръстьо Кръстев до наши дни. Засега той е последният енциклопедист от българските литератори. След него в това отношение се <b>наблюдава</b> осезаем вакуум. Това е и обяснимо, защото става все по-трудно да си енциклопедист в днешно време поради неимоверното нарастване на научното хуманитарно знание. Сигурен съм, че Светлозар Игов има още много да даде на българската литература.</i><br><br>
------------------------<br>
Кирил Мерджански;Митът за Одисей в новата буколическа поезия;1997;<br>
<i>Приседнала върху мраморния перваз на единствения обърнат към кея прозорец, през цялата дъждовна утрин <b>наблюдавах</b> как огромните вълни се разбиваха с грохот в гранитния вълнолом. В непрестанното им прииждане и могъщо надигане имаше нещо потискащо и в същото време красиво. Станах от прозореца, едва когато сълзите изцяло замрежиха погледа ми. И тогава наум ми дойдоха следните тъжни и малко смешни стихове:</i><br><br>
------------------------<br>
Пламен Дойнов;Истински истории;2000;<br>
<i>Идеята писане от натура дължа на поета и приятеля Петър Чухов. Това е да <b>наблюдаваш</b> гледките и моделите ("без да мърдат"), за да ги запишеш на листа, поставен върху статив. Без палитра, а с писалка в ръка. Това е да следваш релефа на природата и нещата с думи. Това е погледът да се разхожда и да разказва историите на своето виждане. Това е очите да пренасят върху листа възникващия в своето скиталчество език.</i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Гечев;Самобичуване;1999;<br>
<i>Стотина млади мъже с уморени лица, облечени в дънки и мръсни маратонки, застанали в кръг, <b>наблюдават</b> мълчаливо как един човек в средата се смалява бавно, после започва да расте бавно. Като стане много висок, някои от младите, които го гледат, се изплюват безразлично. </i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Гечев;Самобичуване;1999;<br>
<i>Съществото, което <b>наблюдаваше</b> това, се обърна и влезе в стаята си. “Добре, че още не съм жив”, помисли то, докато спущаше железните щори на прозореца. После запали двата кафяви аплика от двете страни на широко легло и легна в него. С внимателни ръце постави върху себе си блокове заледена тишина. “Като се стопят, ще оживея”, си каза той и червена усмивка заля зеленото му лице. Това същество не си спомняше, че тъкмо тишината го беше превърнала във временен вампир. </i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Гечев;Самобичуване;1999;<br>
<i>В страничната алея един едър мъж, гол до кръста, с нещо като чалма на главата, тичаше стотина метра, обръщаше се рязко и се затичваше обратно. Като стигнеше до началото, се обръщаше пак чевръсто и така през цялото време, докато го <b>наблюдавах</b> отдалеч, изпълняваше упорито своето странно упражнение. </i><br><br>
------------------------<br>
Марко Семов;Съседи... и не само;2004;<br>
<i>             Каква ще бъде цената на този санитарен кордон, който съдбата ни е подготвила? Дали след стотина години, притискани от европеизма от една страна и от ислямизма от друга, ние няма да се превърнем в нови наследници по дух и манталитет на тези хора, които с такова любопитство сега <b>наблюдаваме</b>, събрани на този огромен човешки харман, наредени по възраст, навити като баница…</i><br><br>
------------------------<br>
Алек Попов;Публикация в кн. "Мисия Лондон";2001;<br>
<i>По лицата на дипломатите се изписа паника. Техническият състав злорадо <b>наблюдаваше</b> инквизицията. Таня Вандова рече снизходително:</i><br><br>
------------------------<br>
Димитър Ганев;Безлични истории;2008;<br>
<i>- Хубаво е, когато гледам някой залез и се замисля за милионите други хора, които също го <b>наблюдават</b>, възхищават се от красотата му или мечтаят, и същевременно са в пълно неведение, че той е изцяло мое притежание - сподели той веднъж със скитника.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Гроздев;Бесни корени;1999;<br>
<i>През прозореца наблюдателница и амбразура, ловецът <b>наблюдава</b> с бинокъла. Наднича през оптическия мерник на ловната карабина с неговия черен кръст вътре, който тази вечер ще зачеркне още един глиган. Един мъжкар, готов да опложда и да рои семето си из хълмовете.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Гроздев;Бесни корени;1999;<br>
<i>Оттогава Хънтъра <b>наблюдава</b> отгоре, от хълма, и силуетът му изглежда прозрачен и нереален. Ако се загледаш по-дълго, ще речеш, че някой е слязъл от небето, задържал се е за малко и неусетно пак си е отишъл.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Марков;Портретът на моя двойник;1996;<br>
<i>Кашлицата на Доктора престана, той се съвзе и забеляза, че през цялото време Философа го е <b>наблюдавал</b>. Усмихна се мъчително:</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Марков;Портретът на моя двойник;1996;<br>
<i>Управителят безцеремонно седна до него. Продължаваше да бъбре. Каза, че щом Учителя е дошъл до тука, значи, всичко е съвсем наред и че неговата диагноза вероятно е погрешна, както повечето от диагнозите, и че той е <b>наблюдавал</b> даже фантастични случаи на оздравяване, като например хора с безнадеждното положение на Доктора или на Педро.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Марков;Портретът на моя двойник;1996;<br>
<i>Тогава Философа се усмихна. Може би така би се усмихвал господ, като <b>наблюдава</b> как съществата, които е създал, отправят молитвени очи към него, убедени, че той ги вижда и слуша.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Марков;Портретът на моя двойник;1996;<br>
<i>Взирам се в него. Първото чувство, което иде от лицете му, това е някаква много ярка демонстрация на нашата родственост с маймуните. Усещаш, че това тяло се храни, диша, съществува по законите на борбата за съществувание и ако приемеш, че си подобен на него, обзема те себеотвращение. А ако го <b>наблюдава</b> човек как яде, може лошо да му стане. Движенията му са пропити от това дебнене, което напомня на нашите прародители, когато са търсили храната си или са се пазили от врагове. Може спокойно да се твърди, че животът не е претърпял някакво качествено изменение между първия човек и Хиената.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Марков;Портретът на моя двойник;1996;<br>
<i>След свършването на работното време Хиената яде. Отгоре на всичко е и страшно лаком, чиста свинска лакомия. Яде каквото му попадне, стига да е евтино или на аванта. Никак не обича горкият да плаща. Наблюдавал съм го, разделянето му с всяко левче е трагедия, той се мръщи, поще се, върти се и тежко-тежко въздиша, сивите му очички се въртят насам-натам, дано някой друг поеме върху себе си товара на плащането. Просто да ти стане жал.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Марков;Портретът на моя двойник;1996;<br>
<i>Играта продължава. Моят ортак се завръща. Хиената ехидно го <b>наблюдава</b>. Иска му се на глупака да се пошегува, но сигурно не знае как да се изрази.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Марков;Портретът на моя двойник;1996;<br>
<i>Илиев също го <b>наблюдаваше</b>. Тези подвижни тъмни очи, които отразяваха светлината на всяко намерение, бликнало с лекота, самородно, с безусилното спокойствие на устните, които можеха да оформят всякакви звуци, с подкупващите трапчинки на бузите, винаги приготвени за смях, и разширените ноздри с тяхното тежко, осезаемо дишане, цялата сумтяща сила на младия организъм, която го превръща в непрестайно движение и шум, всичко това напомняше познатото лице на бащата.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Марков;Портретът на моя двойник;1996;<br>
<i>Той <b>наблюдаваше</b> късите си месести пръсти, които разгръщаха шумящата хартия, ноктите, изцапани от туш и мастило, и чакаше да види какво ще излезе. Професорът дъвчеше парче вестник, а докторът по техническите науки си поставяше ново камъче в запалката, като небрежно чакаше. Бяха се поуморили вече.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Марков;Портретът на моя двойник;1996;<br>
<i>След равния шум на мотора паважът го посрещна с насмешливо мълчание, както времето <b>наблюдава</b> човешките зрелища. Тази вездесъща усмивка на времето, която Илиев си беше представял при различни случаи, при погребение или при раждане, винаги успокоителна, покоряваща…</i><br><br>
------------------------<br>
Леа Коен;Кратката вечност на Алма М.;1997;<br>
<i>    Младен сам ще направи пункцията в дроба на своя приятел. И двамата са лекари, Младен няма нужда да обяснява нищо. Единствено Алма е застанала срещу тях и напрегнато <b>наблюдава</b> странната церемония. От спринцовката по тръбата започва да се източва течност, Христо не казва нищо, свива болезнено вежди. Не вижда съдържанието на стъклената банка зад себе си. </i><br><br>
------------------------<br>
Леа Коен;Кратката вечност на Алма М.;1997;<br>
<i><i>    Спомни си как се бе <b>видяла</b> в съня си, облечена с онази, широката пелерина и тъмносиния тесен панталон с кавалерийските ботуши. Бе се <b>наблюдавала</b> през очите, с които Христо я бе поглъщал някога. </i></i><br><br>
------------------------<br>
Леа Коен;Кратката вечност на Алма М.;1997;<br>
<i>    Болестта я отдалечаваше от нейните връстници и приятели, караше я дълго да размишлява върху тях и да изпитва чувството, че ги <b>наблюдава</b> някъде отгоре и отвисоко, където се беше приютила, подгонена от болестта и самотата в онзи момент. Усещаше как пуберитетното й объркване и несигурност, на които беше жертва през последната година, постепенно се успокояват и отдръпват. Някои епизоди я бяха странно обезпокоили през този период. </i><br><br>
------------------------<br>
Леа Коен;Кратката вечност на Алма М.;1997;<br>
<i>    Слага подутото коляно под шуртящата студена вода. В началото силно боли, после приятно изтръпва. Изважда от джоба си снежно бяла, носна кърпа и здраво връзва с нея крака й. Движенията му са сръчни, ловки, Алма <b>наблюдава</b> с интерес ръцете му, когато внимателно опипва подутата става, за да провери, дали няма нещо по-сериозно, после леко поглажда с топла ръка превързаното вече коляно. </i><br><br>
------------------------<br>
Мартин Карбовски;Edno1;1999;<br>
<i>Поетите, които възпяват девичите сърца, души и перушина отдавна са разобличени като неодухотворените ретро-чикиджии на фалшивия стар свят. От тях е останало само едно вярно сравнение — за „прасковения мъж по кожата на девицата, необран от груба мъжка ръка“. Освен този мъх, при жените с предстояща дефлорация се регистрира и онзи кисело-сладък мирис като в кофти китайски ресторант. Наблюдава се изключително женско скудоумие (в чистия му вид), неориентирана активност в пространството, както й обикновено акне. Към това се добавя и основния</i><br><br>
------------------------<br>
Мартин Карбовски;Edno1;1999;<br>
<i>Някой научни аспекти при Годзилата са изключително интересни. Тя изпълнява санитарни функции в Обществото, така както хищниците са санитари на природата и изяждат всички куци, кьорави и сакати животни с цел подобряване на естествения подбор. Същия термин се <b>наблюдава</b> и в Обществото — има обществен подбор на мъжки индивиди и той се реализира изключително от Годзилите. Основният научен въпрос в началото на 90-те години бе:</i><br><br>
------------------------<br>
Мартин Карбовски;Edno1;1999;<br>
<i>Хубава трева може да намерите най-често по джобовете на приятелите си. Може да се <b>наблюдава</b> често в саксиите по прозорците на Студенския град. По Петричките и Санданските ниви расте като плевел — съвсем случайно на огромни старателно обработвани територии. Индийският коноп е красиво и не много забранено цвете. Хубавата трева весели цели компании — щото от една цигара може да стане добре на четирима души, което не може да се каже за една бутилка вино например. Икономически изгодно, натурално и екологично чисто.</i><br><br>
------------------------<br>
Мартин Карбовски;Edno1;1999;<br>
<i>Извадете си черните огнени балкански очи и си сложете за малко воднисто-сините англосаксонски зъркели, с които те ни <b>наблюдават</b>. Какво ще забележите? Лайна, лайна, лайна. И докъдето ти стига погледа — още малко лайна. Англо-саксонците обаче са учтиви копелета и когато са у нас — те обявяват тези лайна за екзотика. А като се приберат се превръщат в истинските имидж-мейкъри на българия от последния ден. Тези хора правят на прах всички илюзии, в които вече и ние не вярваме.</i><br><br>
------------------------<br>
Мартин Карбовски;Edno1;1999;<br>
<i>Двама български красиви млади театрали се съблекли и решили да се чукат. Обаче все нещо не ставало, защото докато театралите били голи и се опитвали да се чукат — тях непрекъснато ги <b>наблюдавали</b> едни коне от Министрество на културата. Наблюдавали ги и пръхтели недоволно докато красивите млади театрали остарели и започнали за нищо да не стават. Така театралите умрели преди конете от Министерство на културата да умрат. И това е цялата история с две думи.</i><br><br>
------------------------<br>
Ангел Ангелов;Сутрешни залези;2000;<br>
<i>        Той продължаваше невъзмутимо да <b>наблюдава</b> близката далечина на храмовото пространство и макар че не ми отговори, подозирах, че съзира нови движения и събития, които аз все още не виждах. </i><br><br>
------------------------<br>
Ангел Ангелов;Сутрешни залези;2000;<br>
<i>        Вечерта се смееше със смеха на радостта, лудееше ми се и от време на време избухваха цветни фонтани на веселието. Бях забравила за взетите на заем пари, за уморителните и досадни дежурства, за скучния ми самотен живот, за всичките изпитания, които Съдбата ми беше пращала щедро, като внимателно <b>наблюдаваше</b> как ще се справя. Сега мислех за отключената врата, която ще трябва да отворя, да мина през нея и да прекрача в друг свят, с други измерения, с друг въздух и друга светлина... </i><br><br>
------------------------<br>
Маргарит Абаджиев;Фениксът;1998;<br>
<i><i>Бях се замислил, почувствах нейното присъствие по неуловимото ухание на парфюм. Вдигнах глава и я <b>видях</b>. Стоеше облегната на близката колона, <b>наблюдаваше</b> ме. Разкошната къдрава коса падаше пред очите и трябваше да се вгледам, за да ги различа. Седях стъписан! Единствено скромният жизнен опит ме спаси от опулването и зяпването.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Маргарит Абаджиев;Фениксът;1998;<br>
<i>Впечатленията нахлуха в главата ми за няколко секунди, 31 през които безмълвно се изучавахме, защото Диляна също внимателно ме <b>наблюдаваше</b>.</i><br><br>
------------------------<br>
Маргарит Абаджиев;Фениксът;1998;<br>
<i>Ритмично търсех в тялото тайната на живота, дълбаех с пулсиращото си желание мъха на изваения скут. Дланите ми силно мачкаха бедрата и мекото им топло продължение. Бършех потта в нейната гръд, отмятах назад косата си, <b>наблюдавах</b> я за кратко. Лежеше със затворени очи и напрегната снага, ръцете изпъваха до скъсване смачкания чаршаф или нетърпеливо ме подканяха. Кожата бе настръхнала, миришеше на влюбена жена.</i><br><br>
------------------------<br>
Маргарит Абаджиев;Фениксът;1998;<br>
<i>Усетих, че е пред мен, без да вдигам глава. Бях сигурен, че  67 ме <b>наблюдава</b> и все някога ще проговори. Нямах намерение да започна пръв.</i><br><br>
------------------------<br>
Маргарит Абаджиев;Фениксът;1998;<br>
<i>- И усетих, че ме обичаш. Стана по особен начин, една сутрин се събудих с тази мисъл. Наблюдавах те известно време и реших, че е истина. Защо досега само веднъж си ми казвал, че ме обичаш?</i><br><br>
------------------------<br>
Маргарит Абаджиев;Фениксът;1998;<br>
<i>Обърнах се. На няколко крачки стоеше ужасена жена и ме <b>наблюдаваше</b>. С усилие се сдържах да не зашлевя и нея. Тя тичешком се отдалечи.</i><br><br>
------------------------<br>
Маргарит Абаджиев;Фениксът;1998;<br>
<i>Невидимата сила ме отведе на тавана. Влязох, съблякох 78 се и се изправих пред старото огледало. Отсреща съсредоточено ме <b>наблюдаваше</b> млад мъж, отметнал косата си и владеещ красиво здраво тяло. В очите му се четеше само едно - хилядолетен каменен покой. В този взор за делничната суетня нямаше място. Той идеше от глъбините на вековете и се губеше в спиралата на вечността.</i><br><br>
------------------------<br>
Маргарит Абаджиев;Фениксът;1998;<br>
<i>Майка ми ме <b>наблюдаваше</b> от кухнята. Съседът по лозе гледаше една козичка на бели и черни петна, която наостри уши и дойде до оградата. Аз рецитирах, стиховете на непоправимия романтизъм дебютираха пред първата си и, за жалост, неблагодарна публика. Майка ми се разсмя, а козата 99 отиде да пасе в другия край на градината.</i><br><br>
------------------------<br>
Маргарит Абаджиев;Фениксът;1998;<br>
<i>Не знаех какво да предприема. Не желаех да говоря плоски, празни думи, които не бих понесъл, ако сменяхме местата си. Наблюдавах го внимателно, търсех нещо, което да го заинтересува и да го насоча натам. Такова нещо не открих. Няколко пъти предложих да хванем дъртата, за да я принудим да каже къде е момичето. Той повтаряше, че Ирина го е предала и е убила детето му.</i><br><br>
------------------------<br>
Маргарит Абаджиев;Фениксът;1998;<br>
<i>Осъзнах, че страшно им завиждам. Наблюдавах ги изкосо, опитвах се да дочуя нещо от разговора, завиждах им черно и злобно. Никога нямаше да успея да бъда като тях. Може би щеше да бъде най-добре, ако главата ми се разцепеше, подобно кокосов орех, и оттам се излееше всичко, създаващо дисконфорта ми и все по-отдалечаващо ме от непосредствения живот.</i><br><br>
------------------------<br>
Маргарит Абаджиев;Фениксът;1998;<br>
<i><i>Някакво момиче, седящо в съседство, често <b>поглеждаше</b> към нас. Не я познавах. Иво също забеляза, попита ме, аз повдигнах рамене. Тя продължи да ни <b>наблюдава</b>.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Маргарит Абаджиев;Фениксът;1998;<br>
<i>Сега го нямаше. Изтощеният му дух се оглеждаше навред, стенеше под бремето на болката и призоваваше всесилния непознат да се намеси и да разсее кошмара. Желаех пак да се почувствам дете на времето и брат на безкрая, натегнатите ми нерви молеха за мир и безметежност. На дъното на бездната, след стремглавото падане, при което нещата и отношенията се сляха в мъчителна непонятност, открих единствено собственото си стъписано лице. Там се таеше призрачният ми лик, очите на осемгодишната наивност учудено <b>наблюдаваха</b> мълчаливите терзания на близо тридесетгодишния мъж.</i><br><br>
------------------------<br>
Маргарит Абаджиев;Фениксът;1998;<br>
<i>227 Понякога мислех за себе си в трето лице. Наблюдавах залезите през неравните стъкла на бутилките и чаках угасването на слънцето. По-лесно преживявах нощите. В мрака не виждах нищо, търпях единствено мислите, които като че се уморяваха от своите сурови лица. Времето се превърна в приятел, часовете се нижеха, бавно затрупвайки гроба на мъчителния ми живот. След седмици на отчаяние и безсилие чувствах дързост за последните решителни крачки...</i><br><br>
------------------------<br>
Маргарит Абаджиев;Фениксът;1998;<br>
<i>Спортувах, сякаш ми предстоеше олимпиада. Ходех в една зала за вдигане на тежести, борех се със стоманата стръвно и хищно. Идеше ми да захапя метала. Момчетата наоколо ме гледаха с недоумение. Бях под властта на неукротима стихия. Тялото ми се наливаше и набъбваше, вечер <b>наблюдавах</b> играта на възбудените си мускули. На следващия ден с удвоен хъс спринтирах по алеите и надигах щангите. Всичко ми се подчиняваше и се смиряваше. Сега господарят бях аз!</i><br><br>
------------------------<br>
Маргарит Абаджиев;Фениксът;1998;<br>
<i>Стоях с ръце на кръста и мълчаливо я <b>наблюдавах</b>. Тя се поколеба за миг и ме прегърна. Притисна ме с неподозирана сила. Останах безучастен.</i><br><br>
------------------------<br>
Маргарит Абаджиев;Фениксът;1998;<br>
<i>Движех се в омаята на любовния зов. Правех всичко, като че ТЯ тайно ме <b>наблюдава</b> и след миг ще се появи, усмихната и ликуваща в греховната си красота. Започнах да се бръсна всеки ден, наливах мускулите с още стръв и жар. Повдигах огромни камъни и ги хвърлях в пропастите. Взех от Милан брадва, с някакво свирепо ожесточение отсякох три дървета. Сетне съжалих, а Глухия каза, че трябва да ги нарежем и приберем, за да не надушат от горското.</i><br><br>
------------------------<br>
Маргарит Абаджиев;Фениксът;1998;<br>
<i>Отново бях подтиснат. Все по-често валеше и стоях в стаята, която ми се струваше клетка. Наблюдавах стичането на дъждовните капки по стъклото, вдишвах озоновата свежест и тъгувах.</i><br><br>
------------------------<br>
Маргарит Абаджиев;Любовта на художника;<br>
<i>Някой изпищя. Скочих на крака и съгледах Салвадор, който залитна и се строполи на пода. Започна да се гърчи като епилептик. Околните се чудеха какво да предприемат, той пребелваше очи и почти колабира. Жена му стоеше на близкия стол, дъвчеше дъвка и го <b>наблюдаваше</b> с явно отегчение.</i><br><br>
------------------------<br>
Александър Андреев;Нови степени на свободата;1999;<br>
<i>През последните няколко секунди човекът насреща му внезапно бе смъкнал маската на лекомисления бъбривец и изпитателно го <b>наблюдаваше</b>, надвесен над масата. Войнов все още не можеше да прецени дали това беше провокация или просто една от онези многозначителни случайности, с които занаятът и друг път го беше сблъсквал, но явно защитата му и този път бе сработила безукорно, защото Пиер внезапно се уригна, а това по безкрайно банален (или безкрайно хитър) начин обясни съсредоточения му вид.</i><br><br>
------------------------<br>
Алеко Константинов;Събрани съчинения в четири тома;1980;<br>
<i><i>- Чакай да <b>видим</b> какви новини има, какво става по света - каза бай Ганьо, като разгърна кориците и се задълбочи в политиката. Аз <b>наблюдавах</b> отстрана как той жадно, с наслаждение поглъщаше антрефилетата, усмихваше се и със светнали очи пущаше сегиз-тогиз по едно "браво!" По едно време, препълнен, види се, с възхищение, обърна се към мене:</i></i><br><br>
------------------------<br>
Атанас Липчев;Тежки пари;2004;<br>
<i><i>Сутрин обикновено се скарваха за нещо с Мартин, после пиеха мълчаливо кафе, той гледаше ранните новини по телевизията, а тя го <b>наблюдаваше</b> скришом. Нещо се промени през последната година, нещо стана, какво точно, не можеше да си обясни, колкото до нея, чувствата й си бяха същите, нещо обаче в него вече не бе същото. От няколко месеца забеляза, че той вече не я <b>гледа</b> в очите, тя се опитваше да надникне в неговите, но той отместваше поглед, тя се опитваше да го заговори за това, той извърташе разговора, изчервяваше се и бързаше да се измъкне навън.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Атанас Липчев;Тежки пари;2004;<br>
<i>Как е могъл да допусне такава глупост, да се забърка с някаква фльорца, при това да се остави да го спипат. Варо беше силно привързан към зет си и сега с неудоволствие <b>наблюдаваше</b> притеснения Антон, който се чудеше как по-меко да му каже истината.</i><br><br>
------------------------<br>
Атанас Липчев;Тежки пари;2004;<br>
<i>Разкиснал се е, помисли Варо, докато го <b>наблюдаваше</b> като си тръгва, такъв не ми е потребен, трябва да прехвърля арабина на Давид, на Антон му е нужна почивка, за да си възвърне формата.</i><br><br>
------------------------<br>
Алек Попов;Пътят към Сиракуза;1999;<br>
<i>Станцията беше доста разхвърляна: дрехи и предмети плуваха в безтегловност, а сред тях и един огромен кафяв сутиен, забравен от Анюта, който пораждаше особено тягостно чувство. Брадясал и отслабнал, Люк я <b>наблюдаваше</b> недоверчиво като извънземно. Беше се навлякъл с пуловер и анцуг, но въпреки това изглеждаше, че мръзне. </i><br><br>
------------------------<br>
Атанас Сейков;Япония в моя живот;2001;<br>
<i>Като <b>наблюдавах</b> отблизо японците, създадох във въображението си министерства. Натъкмих и министерство на външната търговия със съответните специалисти... не защото в Япония то не беше добро, но у нас се чувстваше нужда от доработка в него. </i><br><br>
------------------------<br>
Атанас Сейков;Япония в моя живот;2001;<br>
<i>Приех смирен вид. В храма Мейджи джингу се беше струпал народ. Хора прииждаха и от други части на Япония. От Йойоги хайтс имаше или нямаше 400 - 500 метра. Но на мен ми трябваше час и половина време да стигна дотам. В храма се отделих и застанах встрани, за да <b>наблюдавам</b> ритуал: японците хвърляха монети в платнище. </i><br><br>
------------------------<br>
Атанас Сейков;Япония в моя живот;2001;<br>
<i>Смятах точността за прекалена мярка на поведение. И би било нормално по спирките на Токийското метро тя да ме подразни. Идеалното смущава. Друго си е да пътуваш и гратис, което липсата на прецизни нрави позволява у нас. А окото ми се пълнеше с красота. Във влака можех да <b>наблюдавам</b>, да разсъждавам, да се отвличам. В душата ми беше спокойно. Тръгнал веднъж, нямах проблем с пътуването. </i><br><br>
------------------------<br>
Атанас Сейков;Япония в моя живот;2001;<br>
<i>Изгревите на слънцето в Япония, които <b>наблюдавах</b> от борда на кораба, оставаха в съзнанието ми като най-красивите през моя живот. Самурайските викове на Лазар бяха частен случай, забавен спомен, полъх от древната история на онази страна. </i><br><br>
------------------------<br>
Атанас Сейков;Япония в моя живот;2001;<br>
<i>По-добре да не бяхме ги спирали! Ние с любопитство гледахме нататък. Възрастният човек беше среден на ръст, стърчеше над младежите. И ги <b>наблюдаваше</b> враждебно. </i><br><br>
------------------------<br>
Атанас Сейков;Япония в моя живот;2001;<br>
<i>Собственикът на "Балкан" в Токио, Кьоно сан, беше любезен да ми предостави достъп до кухнята на своя ресторант. Движех се сред японците като тяхна сянка. Слушах мисли и отделни думи. Задавах въпроси. Наблюдавах. </i><br><br>
------------------------<br>
Атанас Сейков;Япония в моя живот;2001;<br>
<i>В знак на благодарност свалих единствената си вратовръзка и я подарих на директора. Окачих я на врата му като орден, за да дам знак, че съм го оценил. Бях останал без часовник, без визитна картичка, а вече и без вратовръзка... Тогава директорът на училището нареди да ме наградят с картончето, върху което бях написал (нарисувал) на японски думата МИР. На него отразиха и оценката за мен. Направен ми беше нещо като хороскоп. Наблюдаваха ме няколко души психолози. </i><br><br>
------------------------<br>
Атанас Сейков;Япония в моя живот;2001;<br>
<i>Аз обаче зърнах пийнал японец! И съм доволен, бих казал - щастлив, че можах да открия наистина голяма рядкост. Това беше и комплимент за моята способност да <b>наблюдавам</b>. Защото пиян човек на улицата в Токио е събитие като падането на комета. </i><br><br>
------------------------<br>
Атанас Сейков;Япония в моя живот;2001;<br>
<i>Селяните <b>наблюдават</b> как двамата се гледат -сякаш единият е потънал в другия. Те казват: "Я! ... " Всички забелязват, че до японеца Сийка прилича на японка. </i><br><br>
------------------------<br>
Атанас Сейков;Япония в моя живот;2001;<br>
<i>Ние, пътниците, се бяхме опрели върху преградите на борда и <b>наблюдавахме</b> приближаващия се бряг. Един от нашите извика: "Земя!!! " - на шега. Той го направи като актьор с интелект, който върти кървави очи и размахва нож, за да изколи света, а в същото време намига на публиката и се усмихва скришом, с което иска да каже: "Театър е това, братлета, театър... "</i><br><br>
------------------------<br>
Атанас Сейков;Япония в моя живот;2001;<br>
<i><i>Разказах на Камей за първата си среща със Сакураучи: разговаряхме с председателя на японския парламент. Гледах някъде встрани, тъй като смятах взирането в очите му за невежливо. В един момент вдигнах погледа си. Видях да ме <b>наблюдават</b> усмихнати и всичко разбиращи очи. Спонтанната ми реакция беше широка усмивка. </i></i><br><br>
------------------------<br>
Атанас Сейков;Япония в моя живот;2001;<br>
<i>Бурен растеж на икономиката е щастливо явление за една страна, която е съхранила умението на нейното население и талант. Постоянно и стабилно икономическо развитие е по-доброто. Японската икономика продължава да се отличава с почти пълна заетост на работната ръка. Числото на овакантените работни места е по-голямо от онова на търсещите работа. Явлението се <b>наблюдава</b> от 1988 година. През март 1992 на един търсещ работа се падаха 1, 22 свободни работни места. </i><br><br>
------------------------<br>
Атанас Сейков;Япония в моя живот;2001;<br>
<i>Новото обслужване идва да смени стила на живот. Моторни превозни средства, организирани в национална мрежа, икономично и ефикасно ползват стоки като основен конкурент на пощенските услуги. Наблюдавал съм как се завързват натоварени на моторни превозни средства стоки, как се покриват с брезент, как се закрепват. Ако от возилото</i><br><br>
------------------------<br>
Атанас Сейков;Япония в моя живот;2001;<br>
<i>Със смесени чувства дадох данни за индустрията в Япония на приятелите си край масата в Млечния бар. Бях ги получил от близък в Международния пресцентър в Токио. Разреши ми свободно да ги цитирам. Те бяха последни с тенденция да се повишават. Главата на Любопитния се замая, като ги изслуша, макар че между нас имаше и други, с различна психична нагласа, за които цифрите не бяха чак дотам интересни. Те се отплесваха да <b>наблюдават</b> шумната улица през прозореца на бара. Така бих направил и аз, ако не бях предопределен да доказвам темата си и с цифри на онези, които ги предпочитаха. </i><br><br>
------------------------<br>
Атанас Сейков;Япония в моя живот;2001;<br>
<i>Основата на образованието лежи в периода Едо. В края му се <b>наблюдавали</b> разнообразни училища, разпръснати в страната, под директния контрол на управляващите. А реставрацията Мейджи се отбелязва като разграничителен етап на последващото развитие на модерното образование в Япония. Съвременното в тази страна започва от Мейджи (1867). </i><br><br>
------------------------<br>
Атанас Сейков;Япония в моя живот;2001;<br>
<i>Имам чести и дълбоки наблюдения върху традиционните японски спортове и това, което не мога да приема, а и приятели край масата в бара не искат да приемат, е бойните спортове да се наричат "изкуство". Бойните "изкуства" имат много общо с насилието, дори и при отбрана. Все ни се струваше, че някой е използвал съвестта на човечеството, когато тя е дремела, и е кръстил спортовете с бойни елементи - бойни "изкуства". Това наше схващане обаче не ни пречеше да ги <b>наблюдаваме</b> с интерес. Кендо, джудо... завършват на "до". </i><br><br>
------------------------<br>
Атанас Сейков;Япония в моя живот;2001;<br>
<i>Делфините пляскаха с опашките си. Много дни и нощи <b>наблюдавах</b> Япония да движи бавно своите острови край кораба. Стоях на палубата, гледах и не можех да се откъсна от мисълта, че Япония, като се изключи Китай, е най-старата държава на земята. </i><br><br>
------------------------<br>
Атанас Сейков;Япония в моя живот;2001;<br>
<i>Мястото. Капитанът на кораба уважаваше моето умение да контактувам и ме канеше на срещи с японската общественост. Наблюдавах как тези хора сядат край маса. Около половин час им беше необходим, докато се подредят. Обикновено протоколите са съобразени при такива мероприятия, но върху плавателния съд нямаше церемониалмайстор. Ползвах няколко езика. </i><br><br>
------------------------<br>
Атанас Сейков;Япония в моя живот;2001;<br>
<i>Японецът ми подаде сърма през прозореца. На пръв поглед нищо особено: водорасло, а вътре ориз (от който зависи прехраната на една трета от населението на Земята). Оризът беше много бял. И безсолен. Дадох вид, че ми е вкусно. Заоблизвах се, започнах да си гладя корема. Японците, като <b>наблюдаваха</b> маймунджулуците ми, се разсмяха. Раздадох от сърмата на няколко души в нашия автобус. И те започнаха да правят гримаси, които японците отсреща добре разбираха, ако се съди по реакциите им. Забавна атракция беше. </i><br><br>
------------------------<br>
Атанас Сейков;Япония в моя живот;2001;<br>
<i>Стоя върху палубата на кораба. Наблюдавам брега. Правя от вероятностите мост. Мисля си: "Какво име извадих?! И все пак добре че се казвам и Атанас! Ами ако с кораба в Япония беше пристигнал онзи свинар от Пловдив Сейко Сейков?! "</i><br><br>
------------------------<br>
Албена Стамболова;Това е както става;2002;<br>
<i>         Остави се да го облекат в невиждани дотогава дрехи и пое с процесия възрастни по горския път към параклиса, който се намираше в края му. Не му разрешиха нищо да носи. Чувстваше се добре по пътя, <b>наблюдаваше</b> как краката му сами застават един пред друг. И пак, и пак, как вървят сами. </i><br><br>
------------------------<br>
Албена Стамболова;Това е както става;2002;<br>
<i> Филип срещна Мария у приятели. Колкото и да не искаше по-късно да си признае, отначало не я забеляза. Тя седеше някъде там в пространството и го <b>наблюдаваше</b>. Той усещаше погледа, но не можеше да идентифицира източника му. </i><br><br>
------------------------<br>
Албена Стамболова;Това е както става;2002;<br>
<i>         Филип не отговори и тя се разрида така, както плачат малките деца. Плачът се развиваше по свои закони, Рали се тресеше и гушеше в него сякаш беше настъпил краят на света. Какъв край, светът беше изчезнал, имаше само този плач на напиканото момиченце и нищо друго не се <b>наблюдаваше</b>. </i><br><br>
------------------------<br>
Албена Стамболова;Това е както става;2002;<br>
<i>         В какъв свят стана тази среща, дали някой я беше <b>наблюдавал</b>, дали някой можеше да разкаже нещо - например - как се появи бебето? Всичко с Борис и Мария беше безпаметно, беше "нещо като нищо на света", което като облаче беше обгърнало срещата им в параклиса. </i><br><br>
------------------------<br>
Атанас Липчев;Тихият бял Дунав;2005;<br>
<i>- Правилно - намеси се петият участник в играта, като унесено <b>наблюдаваше</b> красивите, но подозрителни розетки в ръцете на експерта, - не всеки се занимава с криминални аборти, за да разполага със средства...</i><br><br>
------------------------<br>
Димитър Бежански;Търся французойка;2001;<br>
<i>Седя вчера в кафенето до кварталната поща и <b>наблюдавам</b> група пенсионери. Наредили се пред пощата на опашка за пенсиите и се оплакват от бедността си. Ама се оплаквааат! Млякото струвало нам колко си, сиренето поскъпнало толкова и толкова, а пенсиите не били вдигани от еди-кога си...</i><br><br>
------------------------<br>
Деян Енев;Господи, помилуй;2004;<br>
<i>Когато си мисли, че никой не го <b>наблюдава</b>, дядо ми застава пред голямото огледало в трапезарията и започва да се оглежда. Той се разучава с изключителен интерес, сякаш е срещнал непознат човек. Понякога прави крачка към непознатия и аз имам чувството, че иска да се ръкува с онзи отсреща. Или може би си мисли, че огледалото е врата и като прекрачи прага й, ще се озове в един съвсем нов, чуден, огледален свят.</i><br><br>
------------------------<br>
Деян Енев;Клането на петела;1997;<br>
<i>Телената ограда е съборена и кучетата свободно тичат по улицата. В последния миг, преди да се дръпна навътре в стаята, виждам как някой внимателно ме <b>наблюдава</b> през стъклото на прозореца отсреща, онзи прозорец, който нощем свети в червено.</i><br><br>
------------------------<br>
Деян Енев;Клането на петела;1997;<br>
<i>Беше цяло удоволствие да я <b>наблюдаваш</b> как се съблича. Тя наистина владееше тялото си до съвършенство. Можеше да направи шпагат, можеше да изпие пълна чаша, като я вдигне със зъби от пода, можеше да целуне петите си.</i><br><br>
------------------------<br>
Деян Енев;Всички на носа на гемията;2005;<br>
<i>     От храсталака бавно се показа един котарак на сиви и черни ивици. Той ни погледна с презрение и отмина. Татенцето-сълзичка ме <b>наблюдаваше</b> внимателно, дали ще се уплаша. Аз също изгледах котарака с презрение. Забелязах вълна от възторг в погледа на синчето и това ми беше достатъчно, за да се наградя. Извадих пакета с цигарите и лапнах една. Мама ме погледна с ням ужас. </i><br><br>
------------------------<br>
Деян Енев;Всички на носа на гемията;2005;<br>
<i>     Зеленият халат мигом се превърна в ожулено кожено яке с цип. Огромните целулоидни очила паднаха от челото, където обикновено ги носех, върху очите ми. Синчето с почуда <b>наблюдаваше</b> тази промяна. </i><br><br>
------------------------<br>
Деян Енев;Всички на носа на гемията;2005;<br>
<i>     Наблюдавах го внимателно. Търсех очите му. Да, той наистина беше станал на четири години. Сега в очите му нямаше никакви сълзи. Това беше погледът на мъж, който знае цената на утрото. А значи – и цената на спомена. </i><br><br>
------------------------<br>
Димитър Кирков;Любов в ада;1994;<br>
<i>Ала тая възбуда беше изтощителна и неусетно за себе си Дионисий отпадаше. Едва сега той си даваше сметка, че Юлика също отдавна го <b>наблюдава</b>, че търси да срещне очите му и сякаш иска да каже нещо. Понякога, наистина рядко, тя питаше:</i><br><br>
------------------------<br>
Димитър Кирков;Любов в ада;1994;<br>
<i>Сладко госпожицата не ядеше, но посегна към чашките и накваси устни в ликьора. И докато <b>наблюдаваше</b> крадешком как Милка отпи вода, измъкна кърпичка от ръкава си и взе да се бърше, тя изведнъж реши, че тая жена не бе дошла единствено за Дионисий, че нещо подло има наум, с което щеше да я изнудва. Последните й думи намекваха за минали истории, кой знае какви, може би за баща й, с</i><br><br>
------------------------<br>
Димитър Кирков;Любов в ада;1994;<br>
<i>Например - той проточи паузата, през която изпитателно <b>наблюдаваше</b> младежа, - например случайно се съединят старо и младо с всички техни коренни различия. Неподходящи полета, с една дума - нехармонични. Та значи, засичат се тия противоположни полета, всяко едно добро за себе си, а последиците им - лоши. Стават такива работи навсякъде и трябва да си теглим изводите.</i><br><br>
------------------------<br>
Димитър Кирков;Любов в ада;1994;<br>
<i>Бяха уговорили да се срещнат за връщането при омнибуса и Дионисий се упъти към търговското кафене. За късмет посредникът се бе настанил вече там и шибаше таблата с друг зайкаджия като него. Неколцина сутрешни кибици тъпо <b>наблюдаваха</b> сражението. С една дума посредникът посочи стол на Дионисий да чака, докато свършат играта, и след малко спечели, другият се накани да заръчва задължителното локумче за победителя, но човекът на Дионисий го спря.</i><br><br>
------------------------<br>
Димитър Кирков;Любов в ада;1994;<br>
<i>нормалните функции на организма му. Може би дресьорът го сгряваше до тялото си, хем за да го съживи, хем в един момент да го лиши от животворната си топлина и по тоя начин да му втълпи, че то е зависимо колкото от слънцето, толкова и от човека. Най-сетне Фанто Фанучи намираше огряно местенце и полагаше Дженифер на земята. Тук той не допускаше никой до свещенодействията си, дори опитът на Милетко да му асистира беше твърдо отклонен. Не желаеше да го <b>наблюдават</b> и отдалеч, но Дионисий бе любопитен и когато сеньорът застанеше на удобна позиция, той го следеше от горния етаж.</i><br><br>
------------------------<br>
Димитър Кирков;Любов в ада;1994;<br>
<i>Тя се опитваше да му се скара, претопляше гозбите и пак му ги носеше, но Дионисий, обтегнал се на миндера, не й обръщаше внимание, мълчеше, а Сърцайова боязливо го <b>наблюдаваше</b>, в такива моменти той пак й заприличваше на Яни Мавровски, храбрия и тъжен разбойник, загинал преди повече от двайсет години, и Милка</i><br><br>
------------------------<br>
Димитър Кирков;Любов в ада;1994;<br>
<i>Тоя ден слънцето сякаш бе решило да залезе по-късно. Тежкият му диск още се крепеше на запад - може би то беше любопитно да <b>наблюдава</b> човешките маси, защото от години не бе виждало такова многолюдие край древния Хълм, а може би днес бе решило да дари хората с повече светлина? Най-сетне то помръдна, увисна на косъм и</i><br><br>
------------------------<br>
Димитър Кирков;Балкански грешник;2006;<br>
<i><i>затвор да ни се случват. Не искахме, ама зависеше ли от нас? Де да знаем чия тайна воля ни <b>наблюдава</b> и какво ще ни тръсне изневиделица. Те го те Парашкевов - да не би да е смятал, че без вина ще го осъдят? С бедността аз бях свикнал, за болест тогава въобще не мислех - затворът ми се <b>видеше</b> като най-близък и най-възможен. Ето кое ни плашеше в съдбата му. Затворът, дето всеки един причаква зад първото кьоше.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Димитър Кирков;Балкански грешник;2006;<br>
<i>излезе? Защото от предишния път бях разбрал, че тя живее в стаята с дървеното стълбище. На игли стоя значи и допълнително се притеснявам от хората, сякаш те знаят кого чакам и за какво се озъртам. Не издържах - станах да се разтъпча и приближих стената с географската карта, защото оттам най-добре се <b>наблюдаваше</b> цялото кафене. И уж нея разглеждам, а окото ми играе насам-натам. Докато Аргирис Киру не се показа с подноса. Остави той чашките при Михалис и веднага дойде при мен като да не ме изпусне.</i><br><br>
------------------------<br>
Димитър Кирков;Балкански грешник;2006;<br>
<i>Капчица страх или угризение нямаше в черните му като копчета очи, а само гнуснаво любопитство, с каквото <b>наблюдаваме</b> непозната мушица, кацнала на ръкава ни. И аз го пуснах, задъхан от омраза.</i><br><br>
------------------------<br>
Димитър Кирков;Балкански грешник;2006;<br>
<i><i>Погледнах го и малко се поуплаших. С такова любопитство ме <b>наблюдаваше</b>, все едно му бе паднала рядка гадинка, която го забавляваше. Мина ми през ума, че това предложение не е случайно хрумване, че и моето бъдеще е обмислял Рашид ага. Какво бе измъдрил? Клопка ли ми готвеше? Друго нещо ли? Мигар искаше да <b>гледа</b> как сираците ще ги храни ръка, дето е погубила и майка им, и баща им?</i></i><br><br>
------------------------<br>
Димитър Кирков;Балкански грешник;2006;<br>
<i>Усетих му дъха на мента и бавно се отдръпнах. За себе си тъкмеше зрелище Рашид ага. Да <b>наблюдава</b> с похотливо наслаждение как палачът си смесва кръвта с кръвта на своите жертви. Възбуда има в тая работа, тръпка, пък и любознателен беше той и му се щеше да провери докъде стига подлостта в човешката природа. Мен бе намерил подходящ за своя опит и смяташе да си поделим насладата.</i><br><br>
------------------------<br>
Димитър Кирков;Хълмът;2004;<br>
<i>отново се вглеждаше продължително и упорито. Ако човек не го <b>наблюдаваше</b> нарочно, впечатлението за този поглед беше напълно противоположно - или че той е муден и тежък, или че Гринов трескаво върти очи и нервно прескача от предмет на предмет. Впечатлението, разбира се, зависеше и от душевната настройка на наблюдателя, и от причината за неговата среща със следователя, и дори от часа на денонощието, защото след дневната умора този ритъм се забавяше, Гринов все по-рядко местеше очи и по-дълго се втренчваше пред себе си.</i><br><br>
------------------------<br>
Димитър Кирков;Хълмът;2004;<br>
<i>Подсигурен с въже, помощникът хлътна в катраненото гърло, силният лъч на електрическото фенерче позволяваше и отгоре да се <b>наблюдава</b> как той сантиметър по сантиметър опипва стените на комина, от време на време удряше с чука си, под краката му се срутваха мъхнати налепи, но когато най-сетне се изхлузи долу в огнището, по-черен и от дявола, не бе открил дори следа от скривалище, върви или други монети.</i><br><br>
------------------------<br>
Димитър Шумналиев;Влюбени разкази;2002;<br>
<i>Самобръсначката стържеше по кожата като раш пила. В мивката падаха мокри стружки. За първи път забеляза проядените от влагата ъгли на огледалото - най-ценният подарък за сватбата му преди... Преди колко години? Отговорът го <b>наблюдаваше</b> в упор: увиснали скули, поглед без блясък, щръкнали уши. И островче четина, в което самобръсначката се блъска като нож в пирон.</i><br><br>
------------------------<br>
Димитър Шумналиев;Влюбени разкази;2002;<br>
<i>Излезе от банята съсипан. Потрузи крака по мокета в антрето, отпусна се върху кухненския миндер и три минути <b>наблюдава</b> жена си, без да пророни дума. Господи, как й беше името?</i><br><br>
------------------------<br>
Димитър Шумналиев;Влюбени разкази;2002;<br>
<i>Гмуркачът бе чакал цял сезон тъкмо началото на юли, когато Миара се задъхваше от мараня; когато смелостта му прескочи предела на разума. Бе <b>наблюдавал</b> бялата жена само от лодката, далече зад водопада, и колкото повече наближаваше юли, толкоз повече желанието му наближаваше оградата.</i><br><br>
------------------------<br>
Димитър Шумналиев;Влюбени разкази;2002;<br>
<i>- Ела! - викна жената. - Три месеца те <b>наблюдавам</b> зад водопада. Не ловиш риба, а стърчиш. Само стърчиш. Стърчалко кафява!</i><br><br>
------------------------<br>
Димитър Шумналиев;Влюбени разкази;2002;<br>
<i>Господарят Ник ги <b>наблюдаваше</b> от платото над водопада. Бинокълът сълзеше от влагата. Често-често бършеше окуляра с ръкава на памучната си риза.</i><br><br>
------------------------<br>
Димитър Шумналиев;Влюбени разкази;2002;<br>
<i>Толкоз много обичаше жена си, че я ненавиждаше. Крокодилите поглъщаха ловците от племето и никой не броеше тяхното изчезване. Тези, които долазваха до жена му, бяха най-красивите. Избираха ги заедно. Наблюдаваха ги от верандата на къщата. Часове наред, особено привечер, в безкрайно дългите залези, когато Миара плетеше пелените от мъзга. Тогава си казваха: Ето го, този ще прекрачи оградата.</i><br><br>
------------------------<br>
Димитър Шумналиев;Влюбени разкази;2002;<br>
<i>Десет дни <b>наблюдавах</b> тази химикалка. Стои си там на плота, подпис, и пак на плота. Не можех да повярвам. Тая химикалка не изчезва и не изчезва. Никой не я краде. Никой не я слага в джоба си</i><br><br>
------------------------<br>
Димитър Шумналиев;Влюбени разкази;2002;<br>
<i>Кратката буря не изплаши туристите на Афитос. Момичето и мъжът, който не помнеше годините си, <b>наблюдаваха</b> плажа от високите скали. Вятърът преобърна няколко чадъра, яхтите в залива се разлюляха, аха водата да ги погълне, и толкоз. Вълните побеляха така, както побеля страхът му, че момичето може наистина да си тръгне в края на август.</i><br><br>
------------------------<br>
Димитър Шумналиев;Влюбени разкази;2002;<br>
<i><i>Бе го <b>наблюдавала</b> седмица от хълма, където синееха осемте бунгала. Китарата на Христо й писна още в мига, когато зад пожълтелите портокали зелената пътека от счукан гнайс отведе <b>погледа</b> й в къщата на домакина. В нея сигурно живееха сто великана.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Дилян Вълев;Седем дни;2001;<br>
<i>Навън вече бе горещо. Минаваше един без десет. Селото изглеждаше изоставено, покривите му червенееха и имах чувството, че <b>наблюдавам</b> снимка. Ненадеен шум на форсиран мотоциклет наруши спокойствието. Нещо мръдна вдясно и аз отместих поглед натам. Беше жената с ярките дрехи. По-точно вишненочервен панталон и жълта риза с къс ръкав. Бе се навела над коленете си, изглежда пишеше. Косата й стигаше до раменете - кестеняво-червеникава, обърната навътре.</i><br><br>
------------------------<br>
Дилян Вълев;Седем дни;2001;<br>
<i>Тя явно усети, че я <b>наблюдавам</b>, защото внезапно вдигна глава. Побързах да кимна и без да гледам лицето й, продължих надолу.</i><br><br>
------------------------<br>
Дилян Вълев;Седем дни;2001;<br>
<i>Затворих вратата и се помотах в нерешителност пред стаята на Емилия. После се сетих, че бай Андрей сигурно ме <b>наблюдава</b> и поех към стълбите. Наближаваше шест без десет.</i><br><br>
------------------------<br>
Дилян Вълев;Седем дни;2001;<br>
<i>Изпуших последователно три цигари, докато <b>наблюдавах</b> наличната фауна. Не ми се връщаше при дантеленото съзаклятие, така че извадих листовете на Боби и ги заразглеждах.</i><br><br>
------------------------<br>
Дилян Вълев;Седем дни;2001;<br>
<i>Продължих да я <b>наблюдавам</b> изкъсо. Скоро установих, че се смее - че се смее до припадък и не може да спре. Щом разбрах това, се надигнах и едва сега чух Боби да крещи:</i><br><br>
------------------------<br>
Емил Андреев;Проклятието на жабата;2006;<br>
<i>След този случай срещите им зачестиха. Васил доби кураж и всеки ден и вече за по-дълго прескачаше до котелното. Веднъж той дори скришом се промъкна у тях, но мисълта, че бай Пано го <b>наблюдава</b> отнякъде, не му даваше покой. Не можа да се отпусне и изобщо не получи ерекция, колкото и Гергина да се стараеше. </i><br><br>
------------------------<br>
Емилия Дворянова;Passion или смъртта на Алиса;2005;<br>
<i>Сега трябва да <b>наблюдавам</b>, дълго и внимателно, за да уловя последните детайли, които би уловил и той, ако съществуваше, за да ги положа ясно, точно – последният детайл на нежността е толкова важен и може би точно той ще изпълни лика с любов...</i><br><br>
------------------------<br>
Емилия Дворянова;Passion или смъртта на Алиса;2005;<br>
<i>само така оживява, в допира на моята четка, а тогава, той я <b>наблюдаваше</b> сякаш е разкошен предмет, а не част от мен и от моя живот, – сам-сама и отчайващо мъртва, изпразнена отвътре, точно както стои сега самотна върху канапето, безсмислена обвивка на нищото, освен ако тук, върху платното, аз сама не я изпълня...а я направих специално за него...</i><br><br>
------------------------<br>
Емилия Дворянова;Passion или смъртта на Алиса;2005;<br>
<i><i>но не, – все по-лепкаво чуждо е собственото й тяло, отразено в огледалата, които, специално подготвени, я отразяваха отвсякъде, за да може да се <b>наблюдава</b>, пренасяйки своя лик върху платното, и все по-невъзможна за изтръгване се оказваше първата мазка пред очите, които я обгръщаха отвсякъде, сковаваха и тя не намираше друг поглед, освен през тях, през огледалата, в които се <b>виждаше</b>, облечена във великолепната рокля, с було, което само Той може да повдигне...</i></i><br><br>
------------------------<br>
Румяна Емануилиду;Лица;1999;<br>
<i>- Още по-лоша е. Няма я още т.нар. "независима журналистика", за която мечтаехме. Наблюдавам вестниците и ми е ясно във всеки от тях кой дирижира, кой налага мнение, какво, за кого и срещу кого да се пише. Вместо вътрешни разправии и борби демократичните сили да бяха създали два-три независими вестника.</i><br><br>
------------------------<br>
Румяна Емануилиду;Лица;1999;<br>
<i>- Просто разказвам за неща, които съм видял, <b>наблюдавал</b> или в които съм участвувал пряко или косвено. Нямам амбиция да ставам летописец на цял народ. Това би било мегаломанство. Като всеки автор и аз съм обхванат от съмнения, от различни чувства. Когато стигнем до по-големия брой зрители или читатели, тогава ще се разбере реакцията каква е.</i><br><br>
------------------------<br>
Румяна Емануилиду;Лица;1999;<br>
<i>- С по-изострено внимание <b>наблюдавах</b> дипломатите от развитите страни, които са на по-висока цивилизована степен от нас - какво е положението при тях, къде сме ние в сравнение с тях, какво трябва да правим. Стигнах до извода, че хората по света не се различават много. Но там всеки един, независимо колко е талантлив или ординарен, може да си върши работата по-добре, защото има зад себе си канализиран поток на нещата.</i><br><br>
------------------------<br>
Румяна Емануилиду;Лица;1999;<br>
<i>И при тях съм <b>наблюдавал</b> как, когато някой каже нещо остроумно, духовито и привлече всеобщото внимание, всички го гледат на тръни - "къде отива този напред и привлича вниманието"? Но го гледат не с присъщата на нашите чиновници злоба и завист, а напротив - и те се включват в същия стил и така се стимулират да говорят духовитости.</i><br><br>
------------------------<br>
Емилия Дворянова;Passion или смъртта на Алиса;2005;<br>
<i>и аз го <b>наблюдавах</b> тайно понякога, току дигне краче и се мъчи да я настъпи или да я ритне, а в очите му – сълзи – имаше му нещо на детето, а такива неща не се губят без следа и трябва много да се внимава.</i><br><br>
------------------------<br>
Емилия Дворянова;Passion или смъртта на Алиса;2005;<br>
<i>Сега трябва да <b>наблюдавам</b>, дълго и внимателно, за да уловя последните детайли, които би уловил и той, ако съществуваше, за да ги положа ясно, точно – последният детайл на нежността е толкова важен и може би точно той ще изпълни лика с любов...</i><br><br>
------------------------<br>
Емилия Дворянова;Passion или смъртта на Алиса;2005;<br>
<i>само така оживява, в допира на моята четка, а тогава, той я <b>наблюдаваше</b> сякаш е разкошен предмет, а не част от мен и от моя живот, – сам-сама и отчайващо мъртва, изпразнена отвътре, точно както стои сега самотна върху канапето, безсмислена обвивка на нищото, освен ако тук, върху платното, аз сама не я изпълня...а я направих специално за него...</i><br><br>
------------------------<br>
Емилия Дворянова;Passion или смъртта на Алиса;2005;<br>
<i><i>но не, – все по-лепкаво чуждо е собственото й тяло, отразено в огледалата, които, специално подготвени, я отразяваха отвсякъде, за да може да се <b>наблюдава</b>, пренасяйки своя лик върху платното, и все по-невъзможна за изтръгване се оказваше първата мазка пред очите, които я обгръщаха отвсякъде, сковаваха и тя не намираше друг поглед, освен през тях, през огледалата, в които се <b>виждаше</b>, облечена във великолепната рокля, с було, което само Той може да повдигне...</i></i><br><br>
------------------------<br>
Георги Андреев;България или Мафията?;1996;<br>
<i>През първите векове на робството българско общество не съществува, поне в по-голямата част от страната. Всеки се спасява поединично и може да разчита само на помощта на рода си. Това „предстадно“ битие е причина за толкова много доноси и предателства — предателят не се чувства виновен, защото предаденият не му е никакъв и няма общество, което да го осъди и накаже за поведението му. Днес подобно поведение на клевети и доноси може да се <b>наблюдава</b> в някои затворени колежи-пансиони, където всепроникващият контрол на възпитателите не позволява възникване на ученическо „общество“.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Данаилов;За Жан Жак Русо и други глупости;1997;<br>
<i>Едно е сигурно, вандализмът е мярка за душевното здравe на обществото и колкото по-често срещаме неговите следи, толкова прогнозата за заболяването е по-песимистична. Ние продължаваме да <b>наблюдаваме</b> собствената си гибел, обзети от безволие, безразличие, с увиснала долна челюст. Приличаме на римляните, които са се оказали безпомощни при нашествието на варварите. А мнозина знаят, че едно от варварските племена се е наричало вандали.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Господинов;Естествен роман;2000;<br>
<i>Дали от Организацията са разбрали историята за топузите? Аз обаче ще продължавам да им пиша. Трябва да открия откъде се размножават думите. Трябва да стигна до гнездото, до котилото, до люпилнята им. Не знам как да го нарека. А и трябва да отбягвам точните имена. Търся това място от много години. Много, дори не съм ги броил. Какво съм правил преди това? Нищо не помня, не искам да си спомням. Трябва да разбера как се размножават думите. Наблюдавам растенията в моята градина. Натрупал съм куп ботанически наръчници.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Господинов;Естествен роман;2000;<br>
<i>Има нещо добро у тоя Ламетри, някакво подхлъзване на антропоцентризма. Защо опорната точка на всички аналогии да бъде човекът? Питам се как ли биха ни описали растенията, каква класификация биха ни дали? "Описан от растение" е добро заглавие, което мога да запазя за друг път. Струва ми се, че постоянно ни <b>наблюдават</b> - фикуси, аспарагуси, бонзаи, малки финикови палми, китайски рози, мушката, лимонови дръвчета. Винаги сме пред очите им. Нека вметна като добър естественик и едно частно наблюдение. Когато се заредиха скандалите с жена ми, листата на фикуса в хола започнаха да пожълтяват и падат.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Господинов;Естествен роман;2000;<br>
<i>Сигурно не ви е съвсем ясно. Казах, че разбирам малко от езика им. Наблюдавал съм ги. Сега ще се опитам да преведа. Съвсем буквално и по смисъл. При превода винаги нещо се губи. Най-малко полетът и триизмерността в случая. Все пак излиза нещо от рода на:</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Марков;Мъже;1990;<br>
<i>Младен <b>наблюдава</b> тази картина много сериозно — чужденец етнограф, който е решил на всяка цена да изучи провинциалния град. Оглежда хората, които се тътрят по алеите край тяхната пейка, взира се в лицата, вслушва се в думите им, опитва се да отгатне кои са, какво представляват.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Марков;Мъже;1990;<br>
<i>Тръгна си. Знаеше, че тя го <b>наблюдава</b>, и реши да не се обръща. Но при портала не издържа. Марта стоеше на мястото си и гледаше след него Беше съблякла престилката си (каква бързина!). Отдалеч с розовата рокля тя приличаше на мъничко цвете, поникнало по някаква случайност между огромните сивозелени сгради на завода. Прибра се в казармата с повишено настроение. Ротният го попита:</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Марков;Мъже;1990;<br>
<i>Очите на Бандерата са премрежени. Обичайното му безразличие. За първи път Сашо внимателно го <b>наблюдава</b>. Зад това безразличие сега той усеща друго — отблъскваща пустота. Как живееше Бандерата? Подпираше стълбовете. И още? Лежеше. И още? Ядеше. И още? Играеше карти. И още?. . . Друго няма. И никой не знае да има. . . И ни една свястна приказка, и нищо топло, другарско, нито интересно. . . Как би могъл да иска съвет от това говедо? Как е могъл да си мисли, че Бандерата е умен. Може би по-скоро е луд.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Марков;Мъже;1990;<br>
<i>Сашо ги <b>наблюдава</b> още малко. След това безшумно се връща назад, излиза на улицата. Тръгва по тротоарите безцелно из града. Минават познати момичета и го закачат. Той не се и обръща. „Не е въпросът за пренощуването — мисли той. —</i><br><br>
------------------------<br>
Габриела Цанева;Реши се и ще си свободен;2001;<br>
<i>В Русе съм. Тук хората, лишени от възможност да участват в събитията, ги <b>наблюдават</b> - по телевизионния екран. Говори се - там, в провинцията, не знаят какво става; там, в провинцията, са манипулирани.</i><br><br>
------------------------<br>
Габриела Цанева;Реши се и ще си свободен;2001;<br>
<i>В Русе съм. И пиша за едно събитие, в което не участвах, но което <b>наблюдавах</b> по телевизионния екран - демонстрацията пред Народното събрание, по повод отложеното премахване на член 1 от Конституцията. </i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;Цикълът на Месалина;1996;<br>
<i>Ядяха шкембе чорба, пиеха леден „Туборг“ и разсеяно <b>наблюдаваха</b> излитането и кацането на самолетите. Беше свежа и чиста утрин. Бурята беше отмила праха на вечно мръсната София, прочистила въздуха през озоновия си филтър и беше истинско удоволствие изтрезняването по старата изпитана рецепта. Лозев довърши чорбата, запали цигара и огледа партньорите си.</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;Цикълът на Месалина;1996;<br>
<i>От лесидренската къща на Козела се бяха прехвърлили в резиденция „Ангор“ и <b>наблюдаваха</b> Оливия, Грета и Нели, излежаващи се по монокини във финската яхта-катамаран на стотина метра от брега.</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;Кървавият път на коприната;1999;<br>
<i>— Самолетът е преседял на летището около пет минути със запалени двигатели, след което е излетял на изток през морето. Наблюдавали са го от Калиакра, Шабла и нос Емине. Бил е руски транспортен „Антей“, без индикации.</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;Кървавият път на коприната;1999;<br>
<i>Струпа хора, техника и блокира легацията. Късно. Козела беше използвал предимството си във време и сега кой знае откъде го <b>наблюдаваше</b> с презрение и ирония.</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;Ликвидирайте генерала;1998;<br>
<i>Сто метра напред по улицата Козела вече беше усетил опашката. Следеше го едър блондин, може би руснак, и щеше да го следва, докато излязат от тълпата и намери удобен момент да го застреля. Някой от хората на Севгун. Козела носеше голям пакет в лявата си ръка. Беше купил рибарски ботуши, мушами и шапки, беше се отбил да изпие едно кафе в първото заведение, което му се стори тихо и достатъчно безлюдно, за да е в състояние да <b>наблюдава</b> движението на хората около себе си. И ето ти го тоя шибан руснак.</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;На лов за Зеления принц;2002;<br>
<i><i>Бяха във фоайето на „Интерконтинентал“ в Белград. Оттук се <b>виждаше</b> частният бутик на вдовицата на Аркан, рецепцията, кафенето, асансьорите, затвореният ресторант, Канапетата в зимната градина, от където втренчено ги <b>наблюдаваха</b> три чифта очи.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;На лов за Зеления принц;2002;<br>
<i>С половин око <b>наблюдаваше</b> работата на полицаите и медицинската служба, пистолетът и документите му лежаха в касата на бутика, парите — няколко хиляди долара — В джоба на Моимир, „тигъра“, а той промиваше раната си в апартамента на Цеца, втория по лукс в хотела след президентския. Когато отнесоха телата и персоналът се зае да внесе ред в хаоса на фоайето, млад, як като щангист капитан от полицията, придружен от двама сержанти, влезе в бутика.</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;На лов за Зеления принц;2002;<br>
<i>Американският сърбин Джон Милетич <b>наблюдаваше</b> рутинерската бързина, с която тъпчеше лулата си, когато генералът го извади от равновесие.</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;На лов за Зеления принц;2002;<br>
<i>Козела изплува от сянката на и без това тъмните улици и с ръце в джобовете тръгна към гаровата кръчма. Беше пил, но трезвен. Залиташе… Не беше единствен по мръсния, осеян с дупки площад. Знаеше, че го <b>наблюдават</b> и снайперистите по покривите, и личната охрана на Наумов, прикачена му от бившия президент Бериша. Пред входа на кръчмата беше паркиран черен Мерцедес, крайната цел, но за да се добере до машината, трябваше да преодолее три кордона „енверисти“. Какво точно означаваше този синоним на маоизма беше рано да подлага на анализ.</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;Последно причастие;2002;<br>
<i>Алкалай и момчето го чакаха в ресторанта на летището, макар че хотелът им беше в другия край на града. На всичко отгоре нямаха общ език и най-вероятно евреинът-сабри беше на края на нервите си. Завари ги, както очакваше. Алкалай четеше вестник, Осип <b>наблюдаваше</b> излитането и кацането на самолетите. Детето го видя, че влиза, но се задоволи само да регистрира появяването му.</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;Оратория за козел и ангорска котка;1998;<br>
<i>Това беше! Акцията свърши!, мислеше Проданов, докато <b>наблюдаваше</b> как лъчите на мощните фенери обхождат храст по храст и камък по камък дерето. Набра полицейската честота на радиостанцията и заповяда:</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;Оратория за козел и ангорска котка;1998;<br>
<i>Козела си наля водка, газирана вода и се почувства страшно уморен, но затова пък и за първи път истински защитен. Тук, при този турчин можеше да заспи непро-будно и да спи до пълно възстановяване на силите си. Тефик го <b>наблюдаваше</b> с острите си умни очи.</i><br><br>
------------------------<br>
Ивайло Петров;Смъртна присъда;1991;<br>
<i>Понякога слизам в долния етаж по вътрешната стълба при леля Милка и чичо Димко, ако са там, и разговарям с тях. Често минавам през малката вратичка към плевника, използвана доскоро от нелегални, които са престоявали тук, сядам на сеното и <b>наблюдавам</b> живота в двора и градината. Не съм и предполагал, че този живот е толкова интересен. Мисля дори, че е истинско училище за мен. От книгите и университета научих икономически теории, философски системи, велики мисли на велики мъже, които тъй</i><br><br>
------------------------<br>
Ивайло Петров;Смъртна присъда;1991;<br>
<i>Не си ли забелязала, мила Лени, че когато <b>наблюдаваш</b> нещо хубаво, ставаш по-добра, чувствуваш прилив на благородство в сърцето си? Например когато <b>наблюдаваш</b> един залез. Спомни си как сме дочаквали залезите в покрайнините на града. Спомни си как денят бавно гасне, а нощта пристъпва безшумно със сйтшите си безплътни нозе откъм полето, как усилва звуците и сгъстява аромата на плодовете и цветята. Или когато вали тихо, а ти седиш до прозореца и усещаш върху себе си ласката на тишината и покоя.</i><br><br>
------------------------<br>
Иван Динков;Проверка на каруците;1990;<br>
<i><i>Главната улица продължаваше да се тресе от стъпките на слепия кон. Изведнъж както монотонно се клатушкаше под спокойното лятно небе, двуколката катафалка спря пред бившето околийско полицейско управление, превърнато от новата власт в търговско учреждение. "Не! - за четвърти път разбута селището Анастасия Делиралчева. - Това не може да бъде! Аз лично <b>видях</b>, че Чауш Николов не спря коня, а той сам се спря!" "Мистика! - несъзнателно се почеса по главата кметът Петър Саралиев, който <b>наблюдаваше</b> двуколката от прозореца на общината. - Всичко подмина тоя кон, а пред леговището на полицията спря!"</i></i><br><br>
------------------------<br>
Иванка Могилска;Места за загубване;2007;<br>
<i>         Предполагам, винаги е сядала така, че да може да <b>наблюдава</b> улицата. Първо е поглеждала твърде често. По-късно умореният й поглед се е блъскал в стъклото и не е имал сили да стигне до тротоара. Години вече чака. Някой все пак трябва да дойде. Да бутне вратата. Да застане на прага. Представям си Ева в този миг. Тя ще трепне, облекчена, че най-сетне... Невидимата ръка ще се изметне, длетото ще удари накриво и цялата ще я напука. Ще пада на пода парче по парче - малка купчинка в краката на влезлия. </i><br><br>
------------------------<br>
Керана Ангелова;Елада Пиньо и времето;2003;<br>
<i>старицата обаче е престанала да <b>наблюдава</b> оживлението, доближава безкрайните си виолетови очи до моите и казва доверително,</i><br><br>
------------------------<br>
Керана Ангелова;Елада Пиньо и времето;2003;<br>
<i>Рибарката ги <b>наблюдава</b> от високото. Дребна фигурка се отделя от бивака, подскача по камъните, закатерва се по стръмното, като козле е, сигурно е расло в планина, мисли жената за момичето, което чевръсто стига високото и запъхтяно застава на ръба на бездната, малей, че е страхотия, с възхищение подвиква към Рибарката, жената неволно се усмихва, кво, не те ли е страх?</i><br><br>
------------------------<br>
Красимир Бачков;Синият кон;1997;<br>
<i>През следващите дни есента се смръщи и заплака тихо и безутешно. Кой знае какви й бяха скърбите, но тя неусетно предаваше лошото си настроение и на хората. Свити и неприветливи, те излизаха и влизаха в големия петнадесет-етажен блок, без да обръщат внимание на едно малко момиченце, което често стоеше на входа и <b>наблюдаваше</b> своите приятели — врабчетата. Всеки ден, малко преди обяд, навън излизаше Иван и единствен дружелюбно поздравяваше:</i><br><br>
------------------------<br>
Кънчо Кънчев;Предградията на Рая;2004;<br>
<i>„Ще го накарам да електрифицира трапните вентили в помещенията, тоя тъпанар. Специална длъжност ще му създам – да не се чувства непотребен“ – помисли за своя вече определено бивш шеф Иван и зави зад вратата, предчувствайки сладостта на отмъщението. „Разбрал е. А може и просто да го предава“ – констатира за себе си генералният, докато <b>наблюдаваше</b> душевното развитие на новия си началник-цех.</i><br><br>
------------------------<br>
Кънчо Кънчев;Предградията на Рая;2006;<br>
<i>Ако се беше <b>наблюдавал</b> внимателно, щеше да установи с изненада, че през този ден не излъга нито веднъж.</i><br><br>
------------------------<br>
Кънчо Кънчев;Предградията на Рая;2006;<br>
<i>После дойде линейката. Казаха му да се отдръпне и той се отдръпна. Нат все още лежеше прекършена на асфалта. По-късно я вдигнаха на носилка, поставиха я в линейката и я откараха. Беше дошла и една друга кола с цивилни и те го поканиха да се качи при тях. Когато тръгваха, видя количката за сладолед и продавачката, която гледаше към него. След това забеляза гражданите, които се бяха насъбрали да <b>наблюдават</b> събитието. В друг случай щеше да помисли: „Къде е Остап да ги подкани да се запишат за свидетели и улицата веднага да опустее.“ Но сега не помисли нищо.</i><br><br>
------------------------<br>
Кънчо Кънчев;Предградията на Рая;2006;<br>
<i>*На брега на едно езеро стояли двама философи и <b>наблюдавали</b> ято рибки. От време на време някоя от тях подскачала и весело цамбуркала във водата.</i><br><br>
------------------------<br>
Кристин Димитрова;Любов и смърт под кривите круши;2004;<br>
<i>         Посочих му лабиринта от лавици навътре и, колкото и да ми се искаше да го придружа, седнах зад бюрото си, защото знам, че хората не обичат да гледат книги, когато някой им диша във врата. Тогава дори забравят да четат заглавията, защото без да искат са започнали да четат с гърба и ме <b>наблюдават</b> зад себе си. Дъхнах си на очилата и започнах да ги бърша, за да не го преследвам мислено между лавиците. Внезапно осъзнах, че от вътрешността на помещението долита ритмично прошумоляване. </i><br><br>
------------------------<br>
Кристин Димитрова;Любов и смърт под кривите круши;2004;<br>
<i>         Замислих се. Работя в книжарницата от десет години. Не бих казала, че ги забелязах от самото начало. Постепенно обаче започнах да свързвам някои неща, да <b>наблюдавам</b> всичко много внимателно и да го запомням. И тогава промените започват да се набиват в очи. </i><br><br>
------------------------<br>
Кръстю Пастухов;Минигаси. Свободно поетическо общество;1997;<br>
<i>Ние застанахме в дъното на двора, почти пред вратата на Яне. Яне надникна, подуши въздуха, после кимна с глава и отново се върна към стената си. Яне много обичаше да стои пред стената си, стоеше пред нея и я <b>наблюдаваше</b> цяла нощ.</i><br><br>
------------------------<br>
Кръстю Пастухов;Минигаси. Свободно поетическо общество;1997;<br>
<i>Дори само за да може да <b>наблюдава</b> от него котешките войни. А те са особено интересни при пълнолуние.</i><br><br>
------------------------<br>
Кръстю Пастухов;Минигаси. Свободно поетическо общество;1997;<br>
<i>Досега нямаше никой тук, защото островът беше нов, неотбелязан на никоя карта. Бях си го направил сам и една вечер бях го спуснал в морето. Мислех, че оттук най-добре мога да <b>наблюдавам</b> котешките войни и не се лъжех.</i><br><br>
------------------------<br>
Весела Люцканова;Издатели. Пред портите на храма;<br>
<i>В последно време, откакто книгата тръгна на пазара, синът му го <b>наблюдаваше</b> с нескрито любопитство и гледаше да е все около него, когато Методи се обаждаше. На няколко пъти дори му подхвърли почти на шега:</i><br><br>
------------------------<br>
Весела Люцканова;Издатели. Игра без правила;2000;<br>
<i>Не успя да го приземи и по-късно, а самият Асен отново скочи във времето, размести пластовете, измъкна на повърхността младостта си, влюбването си във Вики, също от пръв поглед, страховете си за нея. Докато <b>наблюдаваше</b> как се храни младежът, все вдигайки очи към Акси, лицето на баща му се насложи върху неговото, така бе вдигал очи към Елена, влюбен в нея до последния си ден. Въздъхна, влюбването на Христо криеше усложнения в отношенията им. А наистина го имаше като син, толкова топло и силно чувство се надигаше в гърдите му.</i><br><br>
------------------------<br>
Весела Люцканова;Издатели. Игра без правила;2000;<br>
<i> Клиент ли?  обърна въпроса си към мъжагата, той само кимна. Момичето отвори вътрешната врата и 42 пропусна вътре само Милен, който се озова очи в очи със също толкова як мъжага, но облечен в костюм, а върху кръглото му лице имаше очила със златни рамки, над които го <b>наблюдаваше</b> приветливо. Очакваше и той да му заговори на ти, но мъжът само мълчаливо му посочи стола срещу себе си и извади една купчинка ксерографирани листове.</i><br><br>
------------------------<br>
Леа Коен;Преследвачът на звуци;2008;<br>
<i>Встрани на балкона беше забелязала един, който по време на целия концерт не я изпускаше от очи, въпреки че привидно не даваше да се забележи, че я <b>наблюдава</b>. Не й се вярваше, че я сваля с поглед, такива като него, безлични и зализани в сиви костюми, не ухажваха момичета, а ги насилваха на тайно място или може би даже ги наръгваха с нож! Явно фантазията й тази вечер не спираше да съчинява кошмари. Човекът просто беше дошъл да послуша класическа музика и от време на време погледът му си почиваше върху единственото младо лице на балкона. Какво толкова?</i><br><br>
------------------------<br>
Леа Коен;Преследвачът на звуци;2008;<br>
<i>Наблюдавах публиката по време на антракта и през самия концерт, все едно бях застанал пред стъклената стена на голям аквариум, зад която различни по големина и по блясък на люспите риби се движеха в непрестанен, механичен ритъм, забързваха, забавяха, впускаха се от време на време в стремителен ход една след друга, имитираха живота си в широкото море, но винаги се оказваха в началната си точка пред стената на аквариума. Вероятно изобщо и не забелязваха, че някой ги <b>наблюдава</b> от другата страна, а още по-вероятно това беше изгубило вече всякакво значение за тях.</i><br><br>
------------------------<br>
Мария Дубарова;Избраният;1994;<br>
<i>68 Той дълго я убеждава, че кукумявката е птица като всички останали. Често се е радвал на своеобразната й окраска, <b>наблюдавал</b> е как растат малките й, разгадавал е звуците й, а за това, че гласът й звучи на хората зловещо, птицата няма и понятие. Жейна скоро се успокои, но не толкова от думите, а от излъчването на Насо. От тихия му внушителен глас, разжарените зеници и целия него я връхлиташе смътното чувство за нещо познато, отдавна преживяно, скъпо и свое; нещо свързано с големия смисъл на живота. Насо сега й го носеше и всичко друго оставаше без значение.</i><br><br>
------------------------<br>
Мария Дубарова;Избраният;1994;<br>
<i>Уверява Жейна, че не я мрази, напротив, дори я обича, много й е симпатична и нещо все я привличало да я <b>наблюдава</b>, не можела да се насити на смеха й, "Чегато е пролетно звънче!", радостен. И точно тази радост, тази прехласнатост във всичко да открива радост, я жегвала болезнено и събуждала у нея зли сили... Но сега съжалявала, искрено се разкайвала и ако Жейна й помогне да възобнови градинката и запази всичко в тайна...</i><br><br>
------------------------<br>
Мария Дубарова;Избраният;1994;<br>
<i>- Подслушвали са ни! Някой през цялото време се е спотайвал в дървата под прозореца, за да ни подслушва - каза Жейна и брадичката й затрепери от обида. - Не само това, той ни е и <b>наблюдавал</b>.</i><br><br>
------------------------<br>
Мария Дубарова;Избраният;1994;<br>
<i>- Разсипах малините - каза тя смутено, като криеше лицето си в сянката, защото й се струваше, че виждат момчето в очите й и тайно я <b>наблюдават</b>, но те бяха толкова уморени, че майка й задряма и изпусна лъжицата, преди да се нахрани.</i><br><br>
------------------------<br>
Мария Дубарова;Избраният;1994;<br>
<i>Жейна само него беше <b>наблюдавала</b>. Изпищя пронизително и увисна на ръката на полицая: "Но той е невинен, той не знае нищо, нищичко... Аз, аз зная, аз ще ви кажа... Освободете него…" 192 Полицаят я блъскаше, риташе, но не можеше да я откопчи.</i><br><br>
------------------------<br>
Мария Дубарова;Избраният;1994;<br>
<i>След два дни разбра, че това беше предохранителна мярка против предателство. Поуспокои се и започна да ги <b>наблюдава</b>. Те четяха, обучаваха се, някои рисуваха или пишеха стихове. Бяха организирани, с желязна самодисциплина, по братски деляха оскъдната храна, помагаха си, обичаха се и се шегуваха.</i><br><br>
------------------------<br>
Мария Дубарова;Палтото ме събуди;2002;<br>
<i>Хората се въртяха край нея ту за съвет, ту за някаква друга помощ, а на мене ми се струваше, че тя ги привлича, защото свети- бях <b>наблюдавала</b> как пеперудките кръжат около запалената лампа. Съвсем малка, бях усетила вече притегателната сила на светлината.</i><br><br>
------------------------<br>
Мария Дубарова;Палтото ме събуди;2002;<br>
<i>По-надолу върху парцалива дреха седеше около двегодишно детенце с руси къдрици и кротки сини очи. Пред краката му имаше кутия и надпис: "Моля, помогнете..." Майката вероятно го <b>наблюдаваше</b> от крайпътните декоративни храсти.</i><br><br>
------------------------<br>
Люси Мошен;Преди пустинята;2002;<br>
<i>Вървяхме през някаква ливада с изгоряла трева. Изпитвах неприятното чувство, че ни <b>наблюдават</b>. Залязващото слънце жулеше лицето ми и оставяше червени отпечатъци като удари с камшик върху лицето ми. Ясмин спря. Неусетно бяхме влезли в задния двор на някаква къща. Тя кимна към единя край, потънал в сянка, и тихо каза:</i><br><br>
------------------------<br>
Люси Мошен;Преди пустинята;2002;<br>
<i>Тя хвана Даниел за ръка и го повлече към изхода. "Ле-ле, страшно кофти ситуация", помисли той, но не каза нито дума. Моник тъкмо запали мотора на колата, когато Карим чукна по стъклото. Тя слезе и нервно затръшна вратата след себе си. Даниел видя как двамата оживено жестикулираха, застанали отляво на украсения с цветя вход на хотела. Явно говореха на висок глас, защото пиколото любопитно ги <b>наблюдаваше</b> и не пропускаше нито дума. Карим се опита да я прегърне, но тя го блъсна и се затича към колата.</i><br><br>
------------------------<br>
Люси Мошен;Преди пустинята;2002;<br>
<i>До обяд Боби беше изцяло нов - от главата до петите. Не можеше да си поеме дъх от бърборене и от радостни възклицания. Не можеше да си поеме дъх от толкова много щастие наведнъж. Линда <b>наблюдаваше</b> малко отстрани бурните изяви на неговия темперамент и някак не успяваше да се включи във въодушевлението, обхванало Якоб и детето. Това малко, остригано момченце беше навлязло в живота й без предупреждение, ей така изведнъж и тя имаше нужда от време, преди да може да го прегърне и да се смее заедно с него.</i><br><br>
------------------------<br>
Люси Мошен;Преди пустинята;2002;<br>
<i>Макинтош <b>наблюдаваше</b> с крайчица на окото как Боби с всичка сила се бори с обзелата го паника. Той седеше между тях двамата, но това като че ли не беше достатъчно условие, за да се чувства спокоен. Докато самолетът търкаляше металните си колела по пистата, беше страшно възбуден и радостен, но сега не изпитваше нищо друго освен страх.</i><br><br>
------------------------<br>
Люси Мошен;Преди пустинята;2002;<br>
<i>През нощта се събуди от неприятно гъделичкане в носа, стана и на пръсти влезе в банята, но кръвта не искаше и не искаше да спре. Той напъха колкото можа клинекс в носа си и с ужас <b>наблюдаваше</b> в огледалото как тънката хартия буквално за секунди ставаше аленочервена. Беше го страх, но не искаше да буди никого. Приседна на ръба на ваната, вдигна дясната си ръка, както го беше научил Пол, и зачака. Жалко, че не дойде с тях. Замина с родителите си за Хавай.</i><br><br>
------------------------<br>
Милен Русков;Джобна енциклопедия на мистериите;2004;<br>
<i>РЕЗОЛЮЦИЯ: Мислите ли, че нещата стигат чак дотам? Много е възможно. Колко души <b>наблюдават</b> Уоръм? Впрочем все едно: Да се удвоят! Хенри</i><br><br>
------------------------<br>
Мария Станкова;Наръчник по саморъчни убийства;1998;<br>
<i>Какво съм видяла? Какво мога да видя? Толкова съм късогледа и черни мушици плуват в очите ми. Какво съм чула? Че аз чувам ли изобщо? Някой спука тъпанчето на едното ми ухо, после на другото, после пак на първото... Не. Не членувам в съюза на глухите, но не чувам добре. Кой е влизал в читалнята през деня? Който иска - влиза. И негър може да си купи карта. Никой не пита можеш ли да четеш. Взимат парите и те оставят да се бориш с техните черни редове. Не се харесвам на милиционерите. И те не ми харесват. Ние с милицията не се тревожим от факта, че не си допадаме. Ще се <b>наблюдаваме</b>.</i><br><br>
------------------------<br>
Николай Ватов;Стъпала към Едем;2000;<br>
<i>        Известно време вървях след нея, без да правя друго, освен да я <b>наблюдавам</b>. Имаше нещо неуловимо в начина, по който се движеше - като полъх, разпиляващ ледения устрем на тълпата. Следвах я плътно, подобно сянка, и се наслаждавах на движенията й, напълно забравил кой съм. Искаше ми се да я спра и да призная всичко. Исках да я спася, исках да бъда с нея. Сега и завинаги... Но не можех. Тълпата ни носеше нанякъде - към обвитото в смог неясно бъдеще, градът тътнеше около нас с несекващ истеричен ритъм, а аз не усещах нищо. </i><br><br>
------------------------<br>
Николай Ватов;Стъпала към Едем;2000;<br>
<i>        Изстрелите трещяха с методична последователност, заглушавайки писъците на улицата. Някъде отпред, до входа на банката, паднаха и първите жертви - огънят се беше пренесъл върху хората. Косеше ги на редици, като снопове. С риск да бъдат стъпкани някои изполягаха на земята, но повечето продължаваха да бягат, полудели от страх и завладени от общата паника, за да бъдат настигнати след миг от смъртта. Наблюдавах цялата тази сцена някак отстрани - с пълно безразличие, сякаш не участвах в нея. В главата ми имаше само една мисъл... </i><br><br>
------------------------<br>
Николай Ватов;Стъпала към Едем;2000;<br>
<i>        Вечерята минава в тягостно мълчание. Някакво напрежение и недоизказаност висят във въздуха и сякаш ни отделят с невидима, непроницаема стена. Всички до един съсредоточено ровят в чиниите - без обичайните шеги и закачки, като ме <b>наблюдават</b> изпод вежди. Вече са решили за себе си, знам го. Тогава кому е нужно да разиграваме този театър? - питам се. Сам съм. И все пак трябва да съм сигурен. </i><br><br>
------------------------<br>
Николай Ватов;Стъпала към Едем;2000;<br>
<i><i>        Стана, отиде до хладилника и изрови две кутии бира. Изпи ги на един дъх, после отново се върна в креслото. Пиеше му се още, но не му се ходеше до склада за нови - не изпитваше дори глад. Продължи разсеяно да <b>гледа</b> през прозореца, изпразнил главата си от мисли, когато внезапно почувства, че някой го <b>наблюдава</b>. Някой, който стоеше зад него... </i></i><br><br>
------------------------<br>
Олга Шурбанова;Лично време;2002;<br>
<i><i>Христо им подаде чашите, първо на Малина и после на нея, стори й се, че Малина поизпъна широчките си рамене, винаги ги привеждаше, за да крие едрия си бюст. Божичко, ако тя имаше такъв… Поглежда ли я? Сигурно. Когато не ги <b>наблюдава</b>.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Оля Стоянова;Лични географии;2005;<br>
<i>Мъжът е съвсем спокоен и това я ядосва още повече. Усеща как останалите ги <b>наблюдават</b> и това я притеснява.</i><br><br>
------------------------<br>
Оля Стоянова;Лични географии;2005;<br>
<i>Струва му се, че всичко това не се случва с него. Все едно върви, а успява да се види малко отстрани, <b>наблюдава</b> се как се движи между изгорелите треви. Не чувства ясно движенията си, има усещането, че се движи пет сантиметра над земята и първо прави крачката, а след това разбира, че е вдигнал крак.</i><br><br>
------------------------<br>
Петър Волгин;Медиен апокалипсис;2000;<br>
<i>	- Глаголът, който използваш, не е точен. Обичам да ги въвличам в сложни игрови ситуации, да им подхвърлям фалшиви нишки и да <b>наблюдавам</b> дали имат достатъчно сиво вещество, за да се измъкнат от Лабиринта.</i><br><br>
------------------------<br>
Петър Волгин;Медиен апокалипсис;2000;<br>
<i>	- Вярно - кима с глава Яков, - но нещата не се изчерпват само с финансовата си страна. Аз бих поставил въпроса така: за журналистическия продукт, който <b>наблюдавам</b> в момента, няма да плащам много. Той просто не струва. Друг е въпросът, ако открия нещо наистина ценно. Тогава наистина съм готов за съвсем различни цени.</i><br><br>
------------------------<br>
Петър Волгин;Медиен апокалипсис;2000;<br>
<i>	На път за редакцията Павел прослуша казаното от една съседка, която единствена се бе осмелила да говори. Апартаментът й бе точно под жилището на Яков Илиев. Чула шум от боричкане, после няколко изстрела, последвани от бързи стъпки по стълбите. Когато се осмелила да се качи, там вече имало съседи, които се бутали пред отворената врата и с ужас <b>наблюдавали</b> убитите.</i><br><br>
------------------------<br>
Рени Стоянова;Хроника на едно предизвестено напускане;2003;<br>
<i>Всички диализни болни се измъчват от силна жажда - ден след ден, месец след месец, в продължение на дълги години. Спомням си няколко случая на самоубийство по тази причина. Единият път болният се хвърли от прозореца на стаята, в която лежеше и почина на място. Той беше изпаднал в лудост от жажда. Болните от неговата стая го <b>наблюдавали</b> как ставал все по-неспокоен и как в един момент грабнал двулитрова бутилка с вода и я изпил наведнъж с думите:</i><br><br>
------------------------<br>
Рени Стоянова;Хроника на едно предизвестено напускане;2003;<br>
<i>Да беше се случил друг техник тази вечер, сигурно щеше да влезе и от вратата да каже нещо весело, после да дойде при мене и да попита какво е станало или да попита дали съм свършила с Богомил, за да пусне апарата на дезинфекция. И с болния можеше да се заговори, да го пита добре ли е, как е и болният да му посочи иглите и да каже, съсирих, ще стоя по-дълго тази вечер, защото д-р Скорчева каза да продължим диализата и т.н. Но аз си познавах мълчаливеца Никифор, ах, защо не го <b>наблюдавах</b> къде пипа?</i><br><br>
------------------------<br>
Стойчо Биячев;Летуването на един чудак;2001;<br>
<i>— Ами с навика, разбира се! Почти всеки започва да пуши по подражание или от нещо като снобизъм — за да изглежда по-модерен, по-интересен! После постепенно става роб на навика. Наблюдавали ли сте някой, който наскоро е отказал цигарите? Чуди се какво да прави с ръцете си и постоянно бърка из джобовете си за изчезналите вече оттам пакетче и запалка. А и организмът му е привикнал с присъствието на никотина, вмъкнал се в обмяната на веществата... Всичко това му липсва и една цигара, която удовлетворява тази потребност ще се приеме за източник на удоволствие.</i><br><br>
------------------------<br>
Стойчо Биячев;Летуването на един чудак;2001;<br>
<i>Да, госпожа Драганова наистина бе хубава и изискана жена. Затова, когато приближавайки забеляза, че зелените очи с интерес го <b>наблюдават</b> над ръба на модното списание, което държеше, това приятно погъделичка самолюбието му. Въпреки, че по природа не беше суетен.</i><br><br>
------------------------<br>
Стойчо Биячев;Летуването на един чудак;2001;<br>
<i>— Ни най-малко, уверявам Ви! На плажа никога не скучая, има толкова много и различни хора, които да <b>наблюдавам</b>. Ако ми омръзне — имам списанието си, а и възможността да затворя очи и да се отпусна под слънцето. А нежеланите натрапници — ако такива се появят — зная, как веднага да отпратя, та да не ми досаждат!</i><br><br>
------------------------<br>
Стойчо Биячев;Летуването на един чудак;2001;<br>
<i>— В нашия случай, обаче, — продължи тя с насмешка, — героят си лежи в леглото, а момиче с вид на полинезийска красавица му носи куфарчето на крака. Следва любов от пръв поглед и вместо екшън <b>наблюдаваме</b> на екрана романтичен сериал...</i><br><br>
------------------------<br>
Стойчо Биячев;Летуването на един чудак;2001;<br>
<i>— За малко да не те позная — каза той като се разположи така, че да може да <b>наблюдава</b> пътечката. — В този бански...</i><br><br>
------------------------<br>
Стойчо Биячев;Летуването на един чудак;2001;<br>
<i>С Камелия, след уговорка по телефона, се видяха на следващия ден след работа в една глуха и малко посещавана алея в парка, където открай време устройваха срещите си. Симо крадешком, но внимателно я <b>наблюдаваше</b>. Външно изглеждаше спокойна, но в държанието й се прокрадваха елементи на смущение и дори — може би той си внушаваше — като че имаше нещо гузно.</i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Гечев;Познай себе си;2000;<br>
<i>­ Ще започна с втория ти въпрос. Хабъл е <b>наблюдавал</b> околните галактики (предполагам, че знаеш какво е галактика!). Така. И е установил, че в светлинния им спектър има едно отместване към червения цвят. Разбираш ли какво значи това? Не? Ще ти обясня с пример. Ти стоиш на гара и чуваш, че свири приближаващ влак. С приближаването свирката му става все по-остра, по-висока. Влакът отминава и ти чуваш, че звукът започва да става все по-нисък. </i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Гечев;Познай себе си;2000;<br>
<i>­ Ето кое. Когато са рисували животните по стените на пещерите, те са ги изобразявали такива, каквито са ги <b>наблюдавали</b> в природата. (А каква памет са имали само, а? Представи си, рисуват в тъмна пещера!) Но фигурите, издялани или изваяни в камък, особено тази жена, нямат нищо общо с подражаване на природата. Разбираш ли какво значи това? Той вече не имитира природата, познава я добре, нещо повече ­ знае вътрешното значение на обекта и го деформира, за да изяви точно тази идея, която е искал да покаже. Това вече е творчество: Изкуство! </i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Гечев;Познай себе си;2000;<br>
<i>­ Браво, Мария! ­ кимна към нея Смит. ­ Познахте. Да обясня ли? Е, добре... Всички светещи тела, включително и нашата планета, излъчват електромагнитни вълни, тоест светлинни лъчи. Те се устремяват в пространството с 300 000 км в секундата. Ако имаме възможност да се движим с бързина, по-голяма от тази, ще настигаме в пространството последователно излъчванията все по-назад и по-назад чак до създаването на нашата Земя. Ще <b>наблюдаваме</b> различни исторически събития на живо, включително и нашите срещи и разговори. Това е нещо като памет на Вселената ­ завърши полушеговито. </i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Гечев;Познай себе си;2000;<br>
<i>­ В нашите разговори вие повтаряхте много пъти, че човек трябва да се стреми да опознае себе си. И аз мисля така, само че вървя по мой си път, използвам мои методи. Например: зная, че в мен спят разни зверчета и зверове. Не се старая да ги гоня, нито да ги уморя от глад. Напротив. от време на време ги освобождавам и ги <b>наблюдавам</b>. За да ги опозная. Надявам се, че така бих могла да ги опитомя, да ги накарам да ме слушат. И да ми служат. ­ Тя млъкна. Тънките й устни пак се изпънаха в усмивка и добави: ­ Затова съм ви благодарна за тази нощ. Мисля, че сега ще ме разберете. И ще ми простите. </i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Гечев;Познай себе си;2000;<br>
<i>Със същите внимателни и спокойни движения извади от вътрешния джоб на светлосивото си сако един плик и ми го подаде. Усещах се почти нереално: най-напред Иван с невероятните му разкрития, веднага след това ­ писмо от моя някогашен приятел и... да, учител на... докато разглеждах плика, забелязах, че младият човек ме <b>наблюдаваше</b> с добронамерено любопитство. </i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Кисьов;Не будете сомнамбула;2000;<br>
<i>В отсрещния на нашата къща блок в Стара Загора имаше две ученички от техникума по шев и кройка. Всички момчета от махалата въздишахме по тях и една нощ аз съм отишъл в стаята им, която дълго преди това бях <b>наблюдавал</b> от капандурата на нашия покрив. </i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Кисьов;Не будете сомнамбула;2000;<br>
<i>Истината излиза наяве обаче. Още десет години по-късно, докато пътувах с един трамвай из София, ме заговори някакъв старец. Попита ме откъде съм, след като дълго време ме беше <b>наблюдавал</b> съсредоточено </i><br><br>
------------------------<br>
Стефан Кисьов;Не будете сомнамбула;2000;<br>
<i>Тогава за първи път имах възможност да <b>наблюдавам</b> отблизо най-висшите кръгове на управляващата класа. </i><br><br>
------------------------<br>
Стоян Вълев;Когато Господ беше в отпуск;1999;<br>
<i>Постоя пред огледалото. Наблюдаваше с все по-нарастващо омерзение лицето, което виждаше в него. И го халоса с юмрук. Огледалото се срути с трясък на пода.</i><br><br>
------------------------<br>
Стоян Вълев;Когато Господ беше в отпуск;1999;<br>
<i>– Хей, спрете! – чуха гласа на Мария. Стоеше с ръце на кръста и ги <b>наблюдаваше</b>. – Челюстта се връзва. Вие мъртъв човек не сте ли виждали?!</i><br><br>
------------------------<br>
Стоян Вълев;Когато Господ беше в отпуск;1999;<br>
<i><i>Лудото Мони на подскоци се втурна навън. Като затваряше входната врата, Алекси се извърна и <b>видя</b> жена си – тя стоеше на прага и се усмихваше. Беше ги <b>наблюдавала</b> и сълзите й капеха – от радост ли, от мъка ли, кой пък можеше да знае?...</i></i><br><br>
------------------------<br>
Стоян Вълев;Когато Господ беше в отпуск;1999;<br>
<i><i>Всички очи бяха вперени в него. Наблюдаваха го с любопитство, измерваха го с погледи от горе до долу и обратно. А някои се надигаха от масите, за да го <b>видят</b> по-добре.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Стоян Вълев;Време за изневери;2003;<br>
<i>Вечерта Емануил запозна Таня с Петракиев. И посърна като видя как жадно я <b>наблюдава</b>. Все пак намери сили да се отдалечи с подкосени крака и да ги остави сами.</i><br><br>
------------------------<br>
Стоян Вълев;Време за изневери;2003;<br>
<i><i>– Директорите на клоновете… – подметна тя и срещна <b>погледа</b> му. Той само кимна, че е разбрал. Двамата замълчаха, <b>наблюдаваха</b> се и се наслаждаваха един на друг. Таня обичаше интелигентните мъже, а Петракиев жените с пъргав ум, макар и да се плашеше от тях. Смяташе, че са договорили сделката, но все пак школувания ум на счетоводител му подсказа да подложи резултата на проверка.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Стоян Вълев;Време за изневери;2003;<br>
<i>Таня пък <b>наблюдаваше</b> с възхищение Петракиев – умел любовник, но умът й на счетоводител вече търсеше решението на задачата. Тя трябваше да даде отговор как да поеме поста му, но и да го съхрани в леглото. Сметката не излизаше, уви, и тя го погали със съжаление по главата. Той пък помисли, че го прави от изблик на любов и въздъхна отмалял от желание и благодарност… </i><br><br>
------------------------<br>
Стоян Вълев;Време за изневери;2003;<br>
<i><i>Една сутрин, тя както винаги се появи. Спря се и се заоглежда. Мъжете стояха в такситата или на групички по двама-трима пред колите и я <b>наблюдаваха</b> зорко. Като не откри Теодор, жената застана на спирката и се качи на автобуса. Щом <b>видяха</b> гърба й, сподириха я десетина мъжки въздишки.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Стоян Вълев;Време за изневери;2003;<br>
<i>Теодор <b>наблюдаваше</b> как колата бързо се стопи пред погледа му, обърна се и седна на предната седалка, посегна към ключа, но неочаквано две ръце се сплетоха зад врата му и дочу шепот в ухото си:</i><br><br>
------------------------<br>
Стоян Вълев;Време за изневери;2003;<br>
<i>– Виж какъв подарък съм ти подготвил, скъпа – изрече провлачено той и подаде пистолета. Обясни, че сега ще му се налага да отсъства доста, никак не е зле тя да си има оръжие. И предаде първия урок, а тя се оказа твърде схватлива. На следващия ден вече стреляше на стрелбището, Арсени я <b>наблюдаваше</b> доволен. </i><br><br>
------------------------<br>
Стоян Вълев;Време за изневери;2003;<br>
<i>Виктор беше наясно с прегрешенията си, но момчето откъде ли е научило?! Наблюдаваше четиринайсетгодишния си син, който повдигаше нервно очилата си. Ръката му бавно се издигна и момчето се присви ужасено в очакване на удара.</i><br><br>
------------------------<br>
Стоян Вълев;Време за изневери;2003;<br>
<i>Когато той се прибра към десет, тя му поднесе вечерята. Наблюдаваше го така, сякаш  го виждаше за първи път в живота си. И никаква промяна в държанието му не откри. Както винаги прегледа вестниците, позяпа телевизия и задряма кротко на фотьойла, а щом се озова в спалнята, мигом заспа.</i><br><br>
------------------------<br>
Стоян Вълев;Време за изневери;2003;<br>
<i>Внучката й Мила я <b>наблюдаваше</b> колкото с болка, толкова и с неподозирано и от самата нея презрение към тази някак станала й чужда жена. </i><br><br>
------------------------<br>
Стоян Вълев;Време за изневери;2003;<br>
<i>Докато <b>наблюдаваше</b> как широкият му гръб изчезва зад вратата, Рени разбра, че в мига, когато се е влюби в този мъж, тя го загуби.</i><br><br>
------------------------<br>
Стоян Вълев;Време за изневери;2003;<br>
<i>Хотелският ресторант бе претъпкан с кипящи от жизнерадостна треска летовници. Стела втори път танцуваше с върлинестия немец, а неговата приятелка или може би съпруга диво скучаеше. Колкото повече <b>наблюдаваше</b> Стела и немеца, толкова повече се ядосваше. </i><br><br>
------------------------<br>
Стоян Вълев;Време за изневери;2003;<br>
<i>Той излезе от хотела чак след като тя се скри зад ъгъла – вървеше подчертано нехайно, знаеше, че Стела го <b>наблюдава</b> от стаята им на третия етаж. </i><br><br>
------------------------<br>
Стоян Вълев;Време за изневери;2003;<br>
<i>И така всеки божи ден, най-късно в десет, Мирела се излюпваше от семейното им гнезденце, весело помахваше с ръка на съпруга си, който благо я <b>наблюдаваше</b> от прозореца на банковия клон. </i><br><br>
------------------------<br>
Стоян Вълев;Време за изневери;2003;<br>
<i>Баща му се завръща, а майка му пита защо пак е закъснял. Той отговаря: “Бях при Мая…”, “Минах през Мая…”, “Ходих при Мая…”. Признавал си е, винаги го е правел,  а тя? Майка му само кимаше. Лицето й не разкриваше нищо или може би той не е умеел да <b>наблюдава</b> и да разгадава?</i><br><br>
------------------------<br>
Стоян Вълев;Време за изневери;2003;<br>
<i>Аглая, макар и с явно нежелание, все пак оказа някакви помощ – с оскъдна информация. Това беше достатъчно на Еми и тя стартира  гонитбата своята поредна жертва. Чрез близки негови приятели скоро уреди да я поканят на един коктейл. Тя първо го <b>наблюдаваше</b> и после се хвърли в добре премислена атака.</i><br><br>
------------------------<br>
Стоян Вълев;Време за изневери;2003;<br>
<i>– Няма да ме свалите! – отговори Еми и извърна гордо глава. Установи, че няколко души ги <b>наблюдават</b> с подчертано любопитство, което нарастваше. </i><br><br>
------------------------<br>
Стоян Вълев;Време за изневери;2003;<br>
<i>– Момичетата на шестнайсет вече знаят всичко… – въздъхна старият лекар, докато <b>наблюдаваше</b> как  Ралица, се забавлява на морския бряг.</i><br><br>
------------------------<br>
Стоян Вълев;Време за изневери;2003;<br>
<i>Излегнат, Лука <b>наблюдаваше</b> широкия гръб на доктора, който влезе в морето уверено, протегна двете си ръце високо нагоре, като че ли се помоли на Слънцето и се гмурна…</i><br><br>
------------------------<br>
Стоян Вълев;Време за изневери;2003;<br>
<i>– Приятелят й… Предполагам… – прошепна притеснен Лука. Обърна се рязко  и през две маси съзря своя приятел – доктора, който също го <b>наблюдаваше</b> усмихнат и дори закачливо повдигна чашата си. Лука сведе поглед и не видя, че жената взе своята чаша и, макар и празна, я вдигна за поздрав към доктора. </i><br><br>
------------------------<br>
Стоян Вълев;Време за изневери;2003;<br>
<i>Закърмени със самочувствие, мъжете не си дават сметка, че жените са тези, които ловуват. Но тъй като не е прието мъжете да се чувстват обект на ловни страсти, ние просто им представяме превратно фактите. Ловецът се превръща в кошута. Ей такива мисли кръжаха в главата на Милица, докато <b>наблюдаваше</b> на фирменото съвещание Тодор, току-що представения им нов шеф.</i><br><br>
------------------------<br>
Стоян Вълев;Време за изневери;2003;<br>
<i>Вечер като тази лъстиво предразполага към подло мълчание. Стоиш и <b>наблюдаваш</b> как те издебват въпросите.</i><br><br>
------------------------<br>
Стоян Вълев;Време за изневери;2003;<br>
<i>– И да, и не. Просто знаех. Достатъчно е да те наблюдава внимателно човек, за да научава всичко за теб. И не му трябва да шпионира. Макар че и това си е пак вид шпиониране. Да <b>наблюдаваш</b> друг човек, когато той не подозира, че го правиш, това е дълбоко безнравствен, осъдителен акт. Лицето мила, е най-големият предател. Но и усмивката! И очите! И устните! И целувката! И кожата! И тялото! – разпери ръце и подметна усмихнат иронично: – И така нататък, има ли смисъл да продължавам! Всичко издава тайните ни, направо ги изкрещява към този, който има слух да ги чуе, очи да ги види.</i><br><br>
------------------------<br>
Стоян Вълев;Време за изневери;2003;<br>
<i><i>– И да, и не. Просто знаех. Достатъчно е да те <b>наблюдава</b> внимателно човек, за да научава всичко за теб. И не му трябва да шпионира. Макар че и това си е пак вид шпиониране. Да <b>наблюдаваш</b> друг човек, когато той не подозира, че го правиш, това е дълбоко безнравствен, осъдителен акт. Лицето мила, е най-големият предател. Но и усмивката! И очите! И устните! И целувката! И кожата! И тялото! – разпери ръце и подметна усмихнат иронично: – И така нататък, има ли смисъл да продължавам! Всичко издава тайните ни, направо ги изкрещява към този, който има слух да ги чуе, очи да ги види.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Стоян Вълев;Време за изневери;2003;<br>
<i>Тя го <b>наблюдаваше</b> през пръстите на ръцете си. И изведнъж разбра, че през всичките тези години е обичала точно него. Че всичко друго е било лъжа, грешка, подмяна…</i><br><br>
------------------------<br>
Стоян Вълев;Време за изневери;2003;<br>
<i>Магда си наля чаша уиски и запали цигара. Наблюдаваше го – виждаше друг човек. Не, не беше Николай, а някой друг, непознат, чужд.</i><br><br>
------------------------<br>
Стоян Вълев;Време за изневери;2003;<br>
<i>Вдигна поглед и срещна очите на Емануил. Наблюдаваше я внимателно и съсредоточено през дебелите си очила.</i><br><br>
------------------------<br>
Стоян Вълев;Време за изневери;2003;<br>
<i>Иван го <b>наблюдаваше</b> с безизразно лице. Чувстваше английската реч – накъсана, насечена, като удари с камшик. Сякаш звучаха  пистолетни изстрели в стаята. Иван потръпваше при всяка дума. Усещаше я като някаква заплаха, като размахана брадва над главата си. Наблюдаваше опасността с любопитство, сякаш й се любуваше, макар да се страхуваше. Но беше примирен, каза си Джун, която слушаше Христо, а <b>наблюдаваше</b> Иван. Толкова различни бяха, напълно противоположни един на друг.</i><br><br>
------------------------<br>
Стоян Вълев;Време за изневери;2003;<br>
<i>Горан… Ами да! След погребението на съпруга й повече не се мярна пред очите й. Нима знаеше? Или подозираше? През всичките тези години е знаел, а е мълчал… Най-страшните свидетели са тези, които не изобличават, а <b>наблюдават</b>. Мислите на Елизабет летяха бясно и постепенно разкриваха една реалност, за която не беше подозирала…</i><br><br>
------------------------<br>
Теодора Динова;Емине;<br>
<i>Яна Илинда току що церемониално беше разпиляла огромния си кош с играчки, действие, което бележеше едва началото на осемте часа, които трябваше да прекара с Мари, бавачката с перфектния френски и вечно подутите черва, времето малко след мъчителната процедура по вчесването на косата й. Яна Илинда се изправи и застана до отворената врата на балкона, за да <b>наблюдава</b> улицата, въпреки негодуванието на Мари, която мразеше студа и мъглата и миризмата на изгорели листа, която проклетото дете очакваше да нахлуе в стаята и едва тогава да затвори вратата.</i><br><br>
------------------------<br>
Теодора Динова;Майките;2005;<br>
<i>И тогава влизаше Павел - с високата си атлетична фигура, с уверената си походка, мъж в разцвета на силите си, силен и здрав, влизаше при семейството си - при лудата си жена и нещастната си дъщеря, влизаше в дома си, в който времето беше спряло, дом от паяжини и тъга, дом от тъмнина, сядаше до тях съсипан, силен и предан, нелюбим и виновен, неудовлетворен, сядаше до разбития си живот, до безизходната си любов, Андрея <b>наблюдаваше</b> как брадата му започва да побелява, как все повече косата му оредява,</i><br><br>
------------------------<br>
Теодора Динова;Майките;2005;<br>
<i>Тогава опитай, просто опитай, отговаряше Марина почти автоматично, не знаеше вече как да се държи и си мислеше ако наистина започне да рисува, дали няма да стане още по-лошо? И <b>наблюдаваше</b> благородно издълженото му лице, тук таме побеляващата му гъста брада, дългите му пръсти, по които полепваше все повече и повече тъга, така, както мидите полепват на гроздове по подводните скали, тъгата на заблудил се отдавна човек, който не знае посоката, тъгата на самотник, когото съдбата подготвя за откровенията</i><br><br>
------------------------<br>
Теодора Динова;Майките;2005;<br>
<i>мама започна да се съблича, продължаваше в същото време да танцува така, както съм гледал по видеото, татко беше с наведена глава и я <b>наблюдаваше</b> неподвижен, а две жени около него се увиваха и го опипваха, а той вкаменен <b>наблюдаваше</b> мама, която сега беше сложила вече някакви метални и кожени сутиени и прашки, беше разпуснала косата си, която стигаше до кръста й, всички се клатеха в ритъма, който мама подаваше, всички, освен татко, който я <b>наблюдаваше</b> с помътнели очи, като че ли всеки миг щеше</i><br><br>
------------------------<br>
Теодора Динова;Майките;2005;<br>
<i>и да ме заболява приятно някъде около сърцето и да <b>наблюдавам</b> как всеки път мускулите на ръцете му стават по-силни и косъмчетата по тях по-руси, и на двамата косите ни изсветляват от слънцето, някога сме се били родили, казва мама, със почти бели коси, толкова сламено руси сме били</i><br><br>
------------------------<br>
Тодора Радева;Седем начина да увиеш сари около тялото си;2005;<br>
<i>Боряна стоеше срещу него, <b>наблюдаваше</b> как мачка празната кутия и не смееше да каже нищо. Всъщност на нея й беше смешно. Искаше да се разсмее с онзи нелогичен смях, който идва, когато няма адекватна реакция на ситуацията; когато ти се струва, че нелепото положение, в което се намираш, е всъщност неосъзнато твое желание и смехът прикрива срама от това, и страха, и възбудата, и загнездващото се съмнение, че съдбата обича твърде много нелепите шеги, за да ти спести някоя от тях.</i><br><br>
------------------------<br>
Чавдар Ценов;Щраусовете на Валс;2001;<br>
<i>Първо на български, после на руски и френски, първо в покачени сантиметри, после в спадане и дори в застой, в страната на река Дунав живееха щастливи хора. Христофор откровено им завиждаше, докато всеки следобед ги <b>наблюдаваше</b> как внимателно си преписват подадените от старшията листчета. Сведенията за нивото свършваха, друг от клавишите хлътваше завинаги, окото угасваше и Христофор хукваше навън.</i><br><br>
------------------------<br>
Тончо Жечев;Лебеда и смъртта;1994;<br>
<i><i>Усетих, че ме <b>наблюдава</b> с интерес и съжаление, и като я <b>погледнах</b> ядосано право в очите, сърдито млъкнах и аз. Паузата продължи твърде дълго, стана неловко, но жената очевидно не се тревожеше от това, появи се отсъствуващият й, вперен някъде навън поглед. Трябваше аз да наруша мълчанието:</i></i><br><br>
------------------------<br>
Тончо Жечев;Лебеда и смъртта;1994;<br>
<i>Тъкмо в тоя момент почувствах някакъв непознат и неподозиран импулс към тая жена, нещо синовно или братско, трудно ми е да ги назова, поиска ми се да я погаля, да я утеша, да й кажа нещо много мило, топло и добро. Обзе ме такова вълнение, че за да го овладея, се повдигнах и станах, започнах да се разхождам из хола неспокойно. Тя ме <b>наблюдаваше</b> и мисля, че знаеше какво става с мене, но мълчеше, не смееше да помръдне. Най-после събрах сили да си</i><br><br>
------------------------<br>
Весела Люцканова;Време за негодници, време за светци;2007;<br>
<i>Естествено стана дума и за пожара на Партийния дом, те двамата бяха <b>наблюдавали</b> цялата суетня на пожарникарите, докато овладеят огъня.</i><br><br>
------------------------<br>
Весела Люцканова;Време за негодници, време за светци;2007;<br>
<i>Погребението му беше от най-многолюдните. Шествието се движеше по улиците бавно и тържествено, по тротоарите стояха хора и коментираха. Два шпалира, отляво и отдясно. Йова и Ясен го <b>наблюдаваха</b> по новините, всеки понаучил нещо, което споделяше с другия. И двамата бяха съгласни, че е мистерия, всеки нов детайл към случилото се допълваше мистериозността. Но и двамата не казаха нито дума за подписа, който бе стоял на договора за продажбата на малкото предприятие. И на колко още...</i><br><br>
------------------------<br>
Весела Люцканова;Време за негодници, време за светци;2007;<br>
<i>- Може би щяхме да скачаме, ако онова момиче в Швейцария, което <b>наблюдавахме</b> всички, не бе загубило съзнание от удара на въжето. Но и кануто е голямо предизвикателство, нито ти, нито аз сме карали някога кану. А не сме и млади, но ще трябва да докажем за пореден и последен път спортния си дух. В това последно състезание... за нас.</i><br><br>
------------------------<br>
Велко Милоев;Където не сте били;2001;<br>
<i>И най-важното - започвам да си преча, започвам да преча на любовта си и не само с инфантилната си страст на наблюдател, който <b>наблюдава</b>, измисля и записва думи, а просто с присъствието си, с егоцентричния си силует, който засенчва самата любов.</i><br><br>
------------------------<br>
Велко Милоев;Където не сте били;2001;<br>
<i>Първият случай бе болката. Сега отново имаш хубави черни коси, но тогава, когато лежеше на болничната койка, черепът ти бе облепен е електроди, а многоцветни кабели отвеждаха сигналите в апарата до леглото. Лекарят, изумен, <b>наблюдаваше</b> острите върхове и спадове на енцефалограмата и не можеше да намери обяснение. "Боли я - каза той. - Но те никога не усещат болка."</i><br><br>
------------------------<br>
Велко Милоев;Където не сте били;2001;<br>
<i>Тома бе скулптор. Работата му бе да променя формата на нещата от камък, дърво или глина, така че хората наоколо да са доволни. Тя бе от племе, за което никой не знаеше откъде бе дошло. Малцина се женеха за създанията от това племе, защото те умираха често. Детето можеше с часове мълчаливо да <b>наблюдава</b> мидата. Мидата не бе забавно домашно животно, но пък не изискваше много храна и внимание.</i><br><br>
------------------------<br>
Велко Милоев;Където не сте били;2001;<br>
<i>Тя <b>наблюдаваше</b> неуловимото дишане на мидата в аквариума, сновенето на паяците и мишлето, работниците на улицата, които всеки ден отпушваха канала за водите от нощния дъжд.</i><br><br>
------------------------<br>
Яна Букова;К като всичко;2006;<br>
<i><i><i><i>Каза, че се надява да не я снимат в едър план. Има разширени пори около носа си. И един косъм на брадичката. Т.е. не е сигурна дали в този момент го има. Всяка сутрин се <b>разглежда</b> внимателно пред огледалото. Но никога не успява да открие косъма още в зародиш, за да го изскубне. Винаги, когато го открива, е станал повече от половин сантиметър. И тази сутрин се е <b>гледала</b> и нищо не е открила. Но може да не го е <b>видяла</b> и да е върху брадичката й. Настъпва известна тишина. Наблюдава за кратко тишината, после пита дали няма да я попитат нещо.</i></i></i></i><br><br>
------------------------<br>
Златко Енев;Една седмица в рая;2004;<br>
<i>Лятото на 1991. Владко и Теодора пристигат в Берлин за пръв път след падането на стената. Един малко безсмислен спор ги довежда на гробищата, където ги <b>наблюдаваме</b> в следната сцена:</i><br><br>
------------------------<br>
Златко Енев;Една седмица в рая;2004;<br>
<i><i>         Докато един ден, тъкмо се прибирам от работа, <b>гледам</b> пред вратата линейка, народ насъбран, пак като сега … Изнасят някакво тяло, ама покрито с чаршаф, не се вижда кой е. Питам аз хората, а те … Марайке се обесила. Издебнала докато не я <b>наблюдавали</b>, скрила се вътре в гардероба и се закачила там. Тъй и я намерили по-късно да виси … за радост на мама и тате … </i></i><br><br>
------------------------<br>
Златомир Златанов;Храмови сънища;1992;<br>
<i>Ченгето ме <b>наблюдаваше</b> съсредоточено. После извади от вътрешния си джоб химикал и го изпробва върху гърба на сметката.</i><br><br>
------------------------<br>
Златомир Златанов;Храмови сънища;1992;<br>
<i>От входа на общежитието излизаха двама чернокожи и в по-ниския разпознах Паскуал. Често го бях <b>наблюдавал</b> от прозореца да се отзовава на гърлените крясъци, с които го привикваха отвън. Имаше кръгло лице с рядка брадичка и големи опулени очи. Върху огромните му бърни би могла да се засади цяла тютюнева нива. Високият сух негър с шарен каскет бе подхванал Паскуал за ръка и двамата нещо си бъбреха.</i><br><br>
------------------------<br>
Златомир Златанов;Храмови сънища;1992;<br>
<i>Строежът, който проектирах, бе малък Храм, ала повечето работници, които се трудеха тук, бяха груби и зли. Една предутрин, както <b>наблюдавах</b> слънчевия изгрев от най-високата възземаща се стена, невнимателно се подхлъзнах и взрян в бездната, получих своето второ Просветление. Осъзнах, че не строя Храма заради самия Храм, а за да има с какво да си изкарвам прехраната. И че изобщо не обичам Момичето от Градината с Водоскока заради самото Момиче, а защото няма с кого другиго да упражнявам калиграфската си еротика.</i><br><br>
------------------------<br>
Златомир Златанов;Храмови сънища;1992;<br>
<i>Напрегнато <b>наблюдавах</b> как Кюн протяга ръка и намества насекомото в шепата си. Досетил се какво ще последва, изкрещях с цяло гърло: "Само да си посмял!" и се втурнах към него. Двамата се сборичкахме, накланяйки се бавно към бездната под себе си.</i><br><br>
------------------------<br>
Златомир Златанов;Храмови сънища;1992;<br>
<i>Двамата мълчаливо <b>наблюдавахме</b> как се раздига гъстата мъгла под нозете ни. Разбулена и поруменяла в лъчите на слънцето, Долината на Стоте Езера просия в цялото си великолепие. Само на места се бе задържал сребристосив пушек от нестопени валма изпарения или от огнището на будистки отшелник.</i><br><br>
------------------------<br>
Златомир Златанов;Японецът и потокът;1993;<br>
<i>На Японеца му бе оказано специално внимание и самолюбието ми болезнено възнегодува, докато <b>наблюдавах</b> бавното му завръщане от плажа. С излъскан мокър череп той изглеждаше още по-внушителен. Бе свършил с драйфането и дори дъждът за миг бе секнал в негова чест. Просиялият въздух извличаше от райето на провисналия му костюм неподозирани шарки от украсата на боен слон. Изпъчен самоуверено, шишкото тактуваше с ръчички патравата си походка, която не само аз държах на мушка. Забелязах как ченгето застопорява врат пред кормилото, съсредоточавайки се преди начеващата гонка.</i><br><br>
------------------------<br>
Златомир Златанов;Японецът и потокът;1993;<br>
<i>Обядваха в Несебър, в един частен ресторант. С охладена ревност <b>наблюдаваше</b> как собственикът се гъне около Николай, подушил високата класа на клиента.</i><br><br>
------------------------<br>
Златомир Златанов;Японецът и потокът;1993;<br>
<i>Извади пистолета и се вторачи в дулото. Някакъв шум го сепна и той се извърна. Младежът от колата се бе заковал на няколко крачки от него и го <b>наблюдаваше</b> с изчакваш, мръсен поглед. Баща му се бе вселил в тялото на един млад убиец и нетърпеливо заничаше към него, като че ли искаше да му помогне да свърши по-бързо. "Не, татко, остави тая работа на мен!", прошепна Павел и освободи предпазителя.</i><br><br>
------------------------<br>
Константин Павлов;Стари неща;1983;<br>
<i><i>Отсега нататък ще <b>наблюдаваме</b> само старците. Те бързо стават, изнасят столовете си пред масите, сядат в права редица, отправят погледи в посока на вратата (откъдето някой е влязъл или не е влязъл) и започват последователно да говорят. Гледат в упор към "нас", което ни подсказва, че може би не друг, а "ние" сме влезли и че техният разказ е предназначен именно за "нас". </i></i><br><br>
------------------------<br>
Константин Павлов;Стари неща;1983;<br>
<i>Другият старец дълго <b>наблюдава</b> Тоше, става и с крадливи стъпки тръгва към леглото му, навежда се, започва да пълзи, стига до нощното шкафче, взима един портокал и поема предпазливо назад. Тоше с полуотворени очи следи действията на стареца. Онзи стига своето легло, скрива портокала под възглавницата, но това място му се струва неудачно и той премества портокала в шкафчето си. </i><br><br>
------------------------<br>
Милош Зяпков;Събрани творби;2000;<br>
<i>Майсторът мълчаливо скриваше пирона в пазвата си, взимаше друг, вече нормален, и си гледаше работата. Ние в началото <b>наблюдавахме</b> тези сцени усмихнати, но след време с глас се смеехме на хитро измислената уловка. Взехме да чакаме с интерес такъв род посетители. Защото имаше и други - идваха да помагат за час-два, но пред тях пиронът не играеше.</i><br><br>
------------------------<br>
Милош Зяпков;Събрани творби;2000;<br>
<i>Баташкият водносилов път се строеше предимно от селяни, избягали от колективизацията и безпаричието на ТКЗС-тата. Имаше от Видинско, Врачанско, Казанлъшко... Това шарено стълпотворение на хора от различни краища с различни професии обогатяваше познанията ни за света. "Модерната" технология не ни пречеше да сме черни като циганчета, но забелязвахме, че миньорите и работниците ни <b>наблюдават</b> със симпатия.</i><br><br>
------------------------<br>
Милош Зяпков;Събрани творби;2000;<br>
<i>Отдалечил се малко от него, го <b>наблюдавах</b> по-добре. Занимаваше се с Албенчето. Искаше и отдалече я подготвяше да стане лекарка.</i><br><br>
------------------------<br>
Николай Кънчев;Осланям се на маранята;1981;<br>
<i>Човекът би постигнал чудо, но само че се <b>наблюдава</b>. Аз бих преминал през стената, но погледът ми ме убива.</i><br><br>
------------------------<br>
Иван Радоев;Драматични комедии;1987;<br>
<i>ТОПУЗОВ	- От сума време, Шишмане, те <b>наблюдавам</b>. Не вземаш участие в нашия живот. Подмяташ… Знам какво искаш. Не искаш да забравиш за брат си Кунчо. А аз да забравя жена си, така ли? За оная потресающа история ние сме платили и двамата. Сега сме квит! Ти друго не забравяй! Тая къща съм я построил аз. Тя е моя! И ти сега живееш в моята къща! (излиза)</i><br><br>
------------------------<br>
Библия. Сиреч книгите на свещеното писание на Ветхия и Новия завет;1991;<br>
<i>19. и ако облакът дълго време оставаше над скинията, и синовете Израилеви <b>наблюдаваха</b> тоя Господен знак и не тръгваха.</i><br><br>
------------------------<br>
Библия. Сиреч книгите на свещеното писание на Ветхия и Новия завет;1991;<br>
<i>23. По знака Господен се спираха и по знака Господен тръгваха на път: <b>наблюдаваха</b> знака Господен по заповед Господня, дадена чрез Моисея.</i><br><br>
------------------------<br>
Библия. Сиреч книгите на свещеното писание на Ветхия и Новия завет;1991;<br>
<i>28. Затова заповядах сега да забранят на тия люде да строят тоя град, и да се <b>наблюдава</b>, щото нищо повече да се не прави,</i><br><br>
------------------------<br>
Библия. Сиреч книгите на свещеното писание на Ветхия и Новия завет;1991;<br>
<i>13. Ти си уморена от многото си кроежи; нека излязат ония, които <b>наблюдават</b> небесата, звездобройци и предсказвачи по новолуния, и да те спасят от онова, що трябва да ти се случи.</i><br><br>
------------------------<br>
Библия. Сиреч книгите на свещеното писание на Ветхия и Новия завет;1991;<br>
<i>6. Аз <b>наблюдавах</b> и слушах: те не говорят право, никой се не разкайва за нечестието си, никой не казва: "какво сторих?" всеки се впуща в своя път като кон, който се втуря в битка.</i><br><br>
------------------------<br>
Библия. Сиреч книгите на свещеното писание на Ветхия и Новия завет;1991;<br>
<i>1. Застанах на стражата си и, стоейки на кулата, <b>наблюдавах</b>, за да узная, какво Той ще ми каже, и какво да отговоря на жалбата против мене.</i><br><br>
------------------------<br>
Библия. Сиреч книгите на свещеното писание на Ветхия и Новия завет;1991;<br>
<i>7. А книжниците и фарисеите Го <b>наблюдаваха</b>, дали ще го излекува в събота, за да намерят обвинение против Него.</i><br><br>
------------------------<br>
Библия. Сиреч книгите на свещеното писание на Ветхия и Новия завет;1991;<br>
<i>1. Което е било отначало, което сме чули, което сме видели с очите си, което сме <b>наблюдавали</b> и което ръцете ни са попипали, за Словото на живота</i><br><br>
------------------------<br>
Петко Величков (съставител);Бежещим през годините. Родопски сладкодумци;1976;<br>
<i>Терзиите били в стаята и <b>наблюдавали</b> всичко. Стрику Доню, макар и да не вярвал в такива измишльотини, все пак бил в напрежение. Сторило му се дори, че потурите му се разпъват. По едно време нагорещеното в огъня яйце се пръснало. Тогава ходжата рекъл: </i><br><br>
------------------------<br>
Чудомир;Дневник (1947-1967);1994;<br>
<i>От 40 години <b>наблюдавам</b> как "политиците се грижат за доброто на народите и как техните грижи им донасят само мъки и страдания.</i><br><br>
------------------------<br>
Чудомир;Дневник (1947-1967);1994;<br>
<i>"... Ако бяхме <b>наблюдавали</b> природата, бихме научили, че въпросът за броя на другарките няма нищо общо с аритметиката. При комарите има по десет женски на един мъжки. А у тях няма многоженство; затова девет десети от женските комари умират девствени. Тия именно стари моми ни хапят, което доказва, че самотата е причина за свирепост у насекомите, както и у жените..." [стр. 55]</i><br><br>
------------------------<br>
Чудомир;Дневник (1947-1967);1994;<br>
<i>"Зоологическата градина е място, приспособено за животни, да <b>наблюдават</b> привичките на хората." (Ол. Хорфорд)</i><br><br>
------------------------<br>
Чудомир;Дневник (1947-1967);1994;<br>
<i>От години <b>наблюдавам</b> този човек как изветрява и губи мярка за възможностите си. Заловил се да илюстрира "Под игото".</i><br><br>
------------------------<br>
Чудомир;Дневник (1947-1967);1994;<br>
<i>Вчера 15 февруари <b>наблюдавахме</b> пък пълно слънчево затъмнение. Рядък случай, за който бяха дошли в България специалисти от много страни. Трая около 2 минути. Две минути посред бял ден настъпи нощ.</i><br><br>
------------------------<br>
Чудомир;Дневник (1947-1967);1994;<br>
<i>На няколко пъти ми идва писателят Иван Пейчев. Като го <b>наблюдавам</b>, почвам да мисля, че зад тази оригиналност външна се крие една плитка българска хитрост, както у Кисимов.</i><br><br>
------------------------<br>
Чудомир;Дневник (1947-1967);1994;<br>
<i>Аз съм спал у Косьови и съм го <b>наблюдавал</b> как по цели нощи се върти из стаята и върши разни чудноватости. Едва преди разсъмване заспива.</i><br><br>
------------------------<br>
Иван Михайлов;Да се спасиш като загинеш;2002;<br>
<i>16. XII. 1929 г. Изместих се от тая квартира преди да повикам Ване [2] и независимо от случилото се снощи; Стьопа <b>наблюдавал</b>, че агенти се движат около къщата и намерихме за нужно да се изместя - отидох у Монев [3]. - Той се виждал с Пашата - настроение лошо. Имал си план и ще го приложи - допълнение на "с подлост ще отговоря на подлостта". Искал да се възстанови морала в Орг[анизацията] - Костов, Стьопа и мен считал за виновници по убиването на Миле [4]. - Той е с предубеждения и е излишно да се говори на него и да се убеждава. </i><br><br>
------------------------<br>
Крум Милев;Цял живот с футбола;1978;<br>
<i>Такива мисли все повече нахлуваха в главата ми. Може би си внушавах всичко това. Може би нямах основание да разсъждавам така. Може би... Но когато това тежко боледуване продължава, когато те вади продължтелно от строя на здравите, можеш и да се увлечеш... А кракът ми продължаваше да се подува. За включване в тренировките в ранна пролет и дума не можеше да става. Само от време иа време прескачах до игрището да <b>наблюдавам</b>.</i><br><br>
------------------------<br>
Крум Милев;Цял живот с футбола;1978;<br>
<i>Тренировката завърши. Всички направиха по три обиколки на игрището и после се втурнаха в просторната съблекалня, а оттам — в топлата баня. Беше се смрачило. Пред клубното помещение бяха насядали много привърженици и разговаряха. После членове на клубния хор запяха тихичко. Към тях се присъединиха и някои от изкъпалите се вече играчи. Беше приятно да <b>наблюдаваш</b> тая здрава клубна среда. На мене това ми въздействува още по-силно, защото все още носех в душата си някаква смътна обида от това, че бях изоставен по време на боледуването си.</i><br><br>
------------------------<br>
Михаил Кремен;Брегалница;1982;<br>
<i>Командирът <b>наблюдаваше</b> с бинокъл войниците от настъпващия полк в Щипското поле. Малко по-горе, при адютанта, бяха насядали офицери от резервната дружина и критикуваха с негодувание това излишно дневно настъпление. </i><br><br>
------------------------<br>
Неделя Петкова;Спомени;1987;<br>
<i>В спомените е oтразен и един процес на развитие, който <b>наблюдаваме</b> и при други дейци на епохата. В последно време усилено се заговори за т. н. „ускорено” развитие. Чуждестранни българисти въведоха термина „ускорено развитие, на литературата”, имайки предвид огромния качествен скок, който направи нашата литература през Възраждането. Някои наши учени свалиха долната граница на процеса и заговориха за ускорена развитие на културата по време на Първата българска държава. Без да изпадаме в излишен патриотизъм трябва да кажем, че идеята не е нито толкова нова, нито </i><br><br>
------------------------<br>
Симеон Радев;Ранни спомени;1994;<br>
<i>Българските победи предизвиквали в Ресен голямо ликуване. Когато говореха после за Сръбско-българската война, казваха "Кога падвеа звездите." Действително през време на сраженията при Пирот имало падане на метеори и този факт се е разнасял като поличба. Ставало тогава нещо необикновено в небето и те излизали нощем да <b>наблюдават</b>. </i><br><br>
------------------------<br>
Жулиета Шишманова;По големия път;1973;<br>
<i>Накарах състезателките си да <b>наблюдават</b> внимателно сполучливите си опити и всяка една да запомни по кой начин го е постигнала. Докъде трябва да стигне ръката, когато пуска обръча? Така за серията прави изхвърляния установихме, че оптималното място на ръката е точно над главата, за косото изхвърляне освобождаването на обръча става, когато китката е стигнала на височината на рамото. Ако ръката отиде малко назад или малко напред, вече е неточно. Установихме, че най-сполучливо е изпълнението, когато ръката е опъната точно над главата и китката е стигнала до ухото. Изхвърлянето е сигурно и красиво.</i><br><br>
------------------------<br>
Жулиета Шишманова;По големия път;1973;<br>
<i>Вече утвърденото амплоа на всяка от моите състезателки ме караше да търся не само готова музика, а музика за тях. Търсех съдействието на Димитър Вълчев, Снежана Михайлова, Андрей Башев, Мария Димова, които създаваха музика за нашите големи гимнастички. На тях съм благодарна, че <b>наблюдаваха</b> гамнастичките, искаха да усетят пълно индивидуалността на всяка, дълго обсъждахме какво е най-характерно за големите ни състезателки и едва след това пристъпваха към това може би първо по рода си писане на музика специално за Мария, за Нешка, за Румяна, за Красимира. . .</i><br><br>
------------------------<br>
Жулиета Шишманова;По големия път;1973;<br>
<i>Докато гимнастичката работи по отделните детайли, треньорът я <b>наблюдава</b> и насочва в това, което тя не може да. види. Ще се задоволи ли от изпълнението или ще иска още, ще търси все повече усъвършенствуването, зависи от максимата на треньора. Не може без големи изисквания към детайлите да се търси голямата композиция.</i><br><br>
------------------------<br>
Жулиета Шишманова;По големия път;1973;<br>
<i>Затова треньорът трябва да подхожда към всеки свой тренировъчен ден с много внимание, да обмисля предварително задачите, които ще поставя, да <b>наблюдава</b> зорко как се приемат, да отчита промените в настроението, да следи дали на детето му е скучно или интересно, да следи дали добре се развива. Да вижда какви промени настъпват. Дали тези промени съответствуват на положените усилия. Ако има забавяне, откъде е дошло. Да се отнася с много, много обич, с топлота към децата, защото това са цветя, които без обич не виреят. </i><br><br>
------------------------<br>
Дончо Цончев;Протоколи и измислици;1987;<br>
<i>— Много пъти съм ги <b>наблюдавал</b> по дъното — каза сливенският чех. — Чакат облещени. Зададе ли се нещо, което не става за ядене, веднага се заравят.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Мишев;Дунав мост;1999;<br>
<i>    Почнаха да се завръщат малко по-късно. Той лежеше неподвижен върху меките ресни на китеника и я <b>наблюдаваше</b>, когато се върна от банята: с безпогрешни движения закачи кукичките на сутиена, изопна трикото до трапчинката на пъпа, ловко набра на пръстите си паяжината на чорапогащника и обви бедрата чак горе до кръста — една манипулация, която би отнела на всеки мъж сума време.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Мишев;Дунав мост;1999;<br>
<i>    Братята се поглеждаха съучастнически: старецът не загряваше деликатното положение на Джими. За да отклони вниманието му, Дами му помагаше да съблече сакото си, без да закачи проводниците на холтера. Останал по риза, с бакелитената кутия на пояса, чийто сигнал внезапно прозвуча в хола, Петър Диамандиев се досети, че навярно изглежда комично в очите на двамата мъже, които го <b>наблюдаваха</b>.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Мишев;Дунав мост;1999;<br>
<i>    — По-умни сме от другите — това е началният ни капитал. Останалото е въпрос на воля и самодисциплина. Аз имам вече две дузини касети от пленарната зала и като остана свободен, си ги пускам и <b>наблюдавам</b> внимателно. Жена ми побеснява и бяга в другата стая, но аз <b>наблюдавам</b>. Трябва да ти кажа, че пленарната зала ме зарежда с положителна енергия!</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Мишев;Дунав мост;1999;<br>
<i>    Варта кипеше в коритото; той усещаше, че кръвта му също почва да възвира в жилите му, да кипва от нетърпение и мерак. Наоколо нямаше жива душа, сержантът, който трябваше да го <b>наблюдава</b> от време на време, сигурно беше по капанчетата наоколо: беше ракиено време. Ачо захвърли бъркалката.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Мишев;Дунав мост;1999;<br>
<i>    Чешалото я <b>наблюдаваше</b> иззад диоптрите и на свой ред се осведоми за господин Диамандиев: не беше забравил обещанието.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Мишев;Дунав мост;1999;<br>
<i>    — Изненадата — подправка на провинциалния живот! — каза Евтимов през гърлен смях. — Исках да <b>наблюдавам</b> на живо епизод от среща на двама староханчани, които довчера са били, меко казано, опоненти, а днес си разменят целувки! Се ла ви, Стела ви — както казва моят приятел Евстати Кацаров.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Мишев;Дунав мост;1999;<br>
<i>    — Предсантимайната ти!!! — Стела я бухна по рамото и я тласна към входа. После я <b>наблюдаваше</b> как се появява пред госта и му обяснява с ръце, очи и уста: „Абе що стърчиш отвън, та не влезеш, ние сме там, с една приятелка… И за цветя си се охарчил! Много са готини… Това е «Приста», както виждаш, да влизаме, че и това временце, мам си джейс!“</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Мишев;Дунав мост;1999;<br>
<i>    Мъжът я <b>наблюдава</b> съсредоточено. Още един ирисов диагностик! Народонаселението на тази земя вече откача на тема съзерцание: стои от години вцепенено, загледано в собствения си пъп, или се втренчва непрекъснато в очните дъна на ближния. Нирваната — националната доктрина в края на века! Тема за дисертация.</i><br><br>
------------------------<br>
Георги Мишев;Дунав мост;1999;<br>
<i>    Ники стоеше, облегнат на перваза на вратата, и <b>наблюдаваше</b> приготовленията й. Прие, без да се сърди, директната обида за пораженията, които го очакваха от злоупотребата с алкохола. Тази негова неподвижност още повече я дразнеше.</i><br><br>
------------------------<br>
Иван Димитров;Животът като липсваща лъжица;2010;<br>
<i>         Нашите винаги гледат телевизия, докато вечерят. Това са малкото случаи, в които и аз зяпам. Тогава обаче трябваше да се въздържам и <b>наблюдавах</b> техните лица, озарени от синкавото сияние на екрана, в продължение на две седмици. Малкият екран поглъщаше вниманието им и те си говореха видимо по-малко, коментирайки най-вече телевизионни предавания и филми. Когато нямаха работа или не четяха, телевизорът беше техният живот. </i><br><br>
------------------------<br>
Митко Горчивкин;Воля;1979;<br>
<i>	Зарко мълчаливо <b>наблюдаваше</b> и слушаше. Много неща у дядо Вачо не му харесваха. Ето тази сприхавост и капризничене например, постоянното недоволство от храната, от сестрите, от лекарите. Та това е наистина ужасно неприятно и досадно за околните. Но дали и сам Зарко не е изпадал в такова смешно положение?</i><br><br>
------------------------<br>
Митко Горчивкин;Воля;1979;<br>
<i>	При механичните грънчарски колела, където се изработваха няколко вида електрически изолатори, вече имаше трима от Зарковите другари. Тук бяха Пройчо, Павката и Трифон. Всеки от тях стоеше отстрани до своя майстор и с интерес <b>наблюдаваше</b> работата.</i><br><br>
------------------------<br>
Митко Горчивкин;Воля;1979;<br>
<i>	Често започна да ходи Ралев и в завода. С часове <b>наблюдаваше</b> как работят учениците, дали полагат усилия да овладяват работата си и после дълго разговаряше със своите стари приятели бай Васил и бай Михо. Разпитваше ги поотделно за всеки ученик, спореше насаме за някои техни неправилни похвати. Не одобряваше и се ядосваше от еснафските хитрости на Чудото.</i><br><br>
------------------------<br>
Митко Горчивкин;Воля;1979;<br>
<i>	В цеха беше тихо. Чуваше се само лекото стъргане на ножовете в крехкия гипс и припляскването на каишите по трансмисиите. От комисията тук бяха останали само бай Михо, бай Васил и други двама майстори, които мълчаливо се разхождаха в дъното на огромното помещение и <b>наблюдаваха</b> някой да не разговаря с абитуриентите, да не им помага.</i><br><br>
------------------------<br>
Николай Орешаров;Банката. Политически роман. Кн. 4. Баланс;2007;<br>
<i>- Не са четири, не сааа - - И ни <b>наблюдаваше</b> как ще реагираме. - До промените и аз мислех, че са четири, но после се уверих, че са пет. Уважаеми приятели, петото аритметично действие се нарича подкуп. Без това действие, човек бездейства и работата не върви.</i><br><br>
------------------------<br>
Николай Орешаров;Банката. Политически роман. Кн. 4. Баланс;2007;<br>
<i>При задържането Найденов не оказа съпротива. Той <b>наблюдаваше</b> с любопитство как щракнаха белезниците, сякаш не бяха на неговите ръце.</i><br><br>
------------------------<br>
Николай Орешаров;Банката. Политически роман. Кн. 4. Баланс;2007;<br>
<i>Григоров зачете молбата на глас. Четеше и попиваше фактите. Здравчев го <b>наблюдаваше</b> с любопитство. Петър Костов беше скръстил ръце на гърдите и даваше вид, че слуша с интерес.</i><br><br>
------------------------<br>
Николай Орешаров;Банката. Политически роман. Кн. 4. Баланс;2007;<br>
<i>Иван Спасов <b>наблюдаваше</b> затворника, който явно бе обръгнал в работата. Бързо нахлузи на клюмналата глава найлонова торба и чевръсто я завърза със сезал току до рамената.</i><br><br>
------------------------<br>
Николай Орешаров;Банката. Политически роман. Кн. 4. Баланс;2007;<br>
<i>Той замълча. Въздържа се да сподели, че след като видял Калиграфов, решил да го проследи, за това се качил на последния етаж и <b>наблюдавал</b> експерта. Десетина минути след това дошъл и професора. Заключили се в кабинета и в продължение на около три часа били заедно. Излезли късно, през страничния вход, в двора до Университетската библиотека.</i><br><br>
------------------------<br>
Николай Орешаров;Банката. Политически роман. Кн. 4. Баланс;2007;<br>
<i>Двамата се разделили пред университетската градинка. Професорът минал покрай Народното събрание, продължил по жълтите павета и така стигнал до бившия шести участък на площад Македония. Влязъл в шкембеджийницата и се настанил като у дома си близо до вратата. Цоков останал вън и през голямата витрина <b>наблюдавал</b> професора като изял с апетит приготвената с много подправки двойна шкембе чорба.</i><br><br>
------------------------<br>
Николай Орешаров;Банката. Политически роман. Кн. 4. Баланс;2007;<br>
<i>- Другаря Иван Лачев е специално назначен прокурор, който заедно с другаря Гочо Костов ще <b>наблюдават</b> следствието за Тексим.</i><br><br>
------------------------<br>
Николай Орешаров;Банката. Политически роман. Кн. 4. Баланс;2007;<br>
<i>Колегите му, които <b>наблюдаваха</b> това, което ставаше, се подсмиваха сдържано, а някои посетители от съседните маси сочеха Боби и се побутваха многозначително.</i><br><br>
------------------------<br>
Николай Орешаров;Банката. Политически роман. Кн. 4. Баланс;2007;<br>
<i>- Преди да тръгна случайно се срещнах пред Козница, закусвалнята на Алабин с един прокурорски шеф. От дума на дума стигнахме до Каптагона. Та той каза, че следователят и прокурорът, който <b>наблюдава</b> следствието щели да идват тук да Ви разпитат.</i><br><br>
------------------------<br>
Николай Орешаров;Банката. Политически роман. Кн. 4. Баланс;2007;<br>
<i>Явно тази хватка беше известна на генерала, защото не сведе поглед. С отворени уста Боби <b>наблюдаваше</b> двамата и очакваше да види кой как ще реагира.</i><br><br>
------------------------<br>
Николай Орешаров;Банката. Политически роман. Кн. 4. Баланс;2007;<br>
<i>Отдавна не съм влизал в църквата - и тръгнах по обраслите с трева плочки от дялан камък. Пътечката ме отведе до предверието на църквата, под навеса, който някога майсторите бяха предвидили за сушина на богомолците останали вън от препълнения храм. Поизбледнелият портрет на Свети Димитър, патрон на храма и закрилника на Араплии, ме <b>наблюдаваше</b> с безразличие. На входната врата висеше голям катинар. Когато го дръпнах, той се отвори. Явно отдавна не беше заключван. Оставих катинара както го намерих и изведнъж изтръпнах. До този момент не бях забелязал четири изправени ковчези.</i><br><br>
------------------------<br>
Николай Орешаров;Банката. Политически роман. Кн. 4. Баланс;2007;<br>
<i>Куцият щъркел, който стоеше на един крак и мъдро <b>наблюдаваше</b> компанията, изтрака с клюна и напомни за себе си. Котето с трите крака се умилкваше около кроткия си стопанин. Кучето без уши беше се излегнало на спокойствие в тревата.</i><br><br>
------------------------<br>
Николай Орешаров;Банката. Политически роман. Кн. 4. Баланс;2007;<br>
<i>Елегантната дама даде тон в поведението на двамата кавалери. Маджарицата <b>наблюдаваше</b> с интерес запознанството.</i><br><br>
------------------------<br>
Николай Орешаров;Банката. Политически роман. Кн. 4. Баланс;2007;<br>
<i>- Има време, ще станат известни. - Обади се Караиванов. - Настанил съм ги в Банкя, храня ги добре. Обядват пържоли и шишчета на корем, пият бира, а за мезе, кебапчета. Наблюдавам как работят. Същински правнучета на доктор Гьобелс. Плюят като камили.</i><br><br>
------------------------<br>
Николай Орешаров;Банката. Политически роман. Кн. 4. Баланс;2007;<br>
<i>След малко Янко Христов се показа на портала заедно с бай Георги, един младеж и едно момиче. В този момент оркестъра гръмна. Бай Георги, учудено <b>наблюдаваше</b> тримата. Момичето се смееше високо, неестествено и истерично. Момчето залиташе и едва се държеше на крака, ръкомахаше и нещо крещеше на Янко Христов. Генералът <b>наблюдаваше</b> с интерес люлеящия се момък и се мъчеше да долови разговора между двамата.</i><br><br>
------------------------<br>
Николай Орешаров;Банката. Политически роман. Кн. 4. Баланс;2007;<br>
<i>Лъчезар Аврамов <b>наблюдаваше</b> схватката. За себе си имаше отговор. Найденов не обичаше да плаща. Бавеше дълга с години, но притиснеха ли го обстоятелствата, връщаше всичко, понякога даже с лихвите, в зависимост от ситуацията.</i><br><br>
------------------------<br>
Николай Орешаров;Банката. Политически роман. Кн. 4. Баланс;2007;<br>
<i>- На дежурният по портал му е направило впечатление, че от десетина дни, по едно и също време, идвате, сядате срещу главния вход, стоите по час два и си отивате. Мисли, че <b>наблюдавате</b> кой влиза и излиза от Министерството.</i><br><br>
------------------------<br>
Николай Орешаров;Банката. Политически роман. Кн. 4. Баланс;2007;<br>
<i>Служителката <b>наблюдаваше</b> с любопитство Найденов, и се мъчеше да отгатне колко зъба са останали в устата му.</i><br><br>
------------------------<br>
Николай Орешаров;Банката. Политически роман. Кн. 4. Баланс;2007;<br>
<i>Случайно погледа на Колев попадна на Минка, която от вратата <b>наблюдаваше</b> и слушаше разговора на компанията.</i><br><br>
------------------------<br>
Николай Орешаров;Банката. Политически роман. Кн. 4. Баланс;2007;<br>
<i>Григор Шопов беше психолог. Той отгатна, че беше предизвикал стрес в Найденов. Но големият криминалист беше и роден артист. Веднага успокои атмосферата. Усмихна се приветливо и по навик приглади косата си. Постави пред себе си папката, отвори я, но продължи да <b>наблюдава</b> Найденов.</i><br><br>
------------------------<br>
Николай Орешаров;Банката. Политически роман. Кн. 4. Баланс;2007;<br>
<i>Найденов <b>наблюдаваше</b> парадния вход на хотел Рила. Там спираха колите без предни номера, които возеха шефовете на ЦК. От няколко месеца ресторант Рила бе превърнат в столова за служителите на ЦК. До като обядваха, шофьорите им слагаха в багажниците по няколко котленици храна за в къщи.</i><br><br>
------------------------<br>
Николай Орешаров;Банката. Политически роман. Кн. 4. Баланс;2007;<br>
<i>Юли Разтухов <b>наблюдаваше</b> всичко това в отражението на прозореца. Той разбираше състоянието на своя приятел. Съжаляваше, че го беше завъртял около Найденов, но нямаше как?! Службата беше такава. Той бе преминал заедно с Найденов и останалите през следствие, съд и затвор. Имаше неразбиваемо алиби пред шефа си. И Найденов му вярваше както на никой друг.</i><br><br>
------------------------<br>
Николай Орешаров;Банката. Политически роман. Кн. 4. Баланс;2007;<br>
<i>Попето беше се подпрял на метлата и <b>наблюдаваше</b> работата на Калоян и Джато. - Бива ги. Работят с мерак -</i><br><br>
------------------------<br>
Николай Орешаров;Банката. Политически роман. Кн. 4. Баланс;2007;<br>
<i>Шестимата мълчахме, а говорителят очакваше адмирация. Този път дори и Попето съсредоточено <b>наблюдаваше</b> през прозореца празния площад.</i><br><br>
------------------------<br>
Николай Орешаров;Банката. Политически роман. Кн. 4. Баланс;2007;<br>
<i>Бай Цветан <b>наблюдаваше</b> Калоян и мислеше: Сякаш има някакво значение коя първа от цепениците ще попадне в огъня та така ги избираш?</i><br><br>
------------------------<br>
Николай Орешаров;Банката. Политически роман. Кн. 4. Баланс;2007;<br>
<i>- Теория на относителността. - Отпи втора дълга глътка и преполови чашата. - Помниш ли формулата? - И зачака. Наблюдаваше ме с любопитство. Не се стърпя. - Е равно на М по С на квадрат.</i><br><br>
------------------------<br>
Николай Орешаров;Банката. Политически роман. Кн. 4. Баланс;2007;<br>
<i>Наметнал якето си, Здравчев бе заел стратегическо място край кръглата масичка, което му осигуряваше гледка на юг. С удивление <b>наблюдаваше</b> връх Руен и внушителната снага на планинската верига, която беше гушнала в скута си еднокатните и двукатни дървени къщи, покрити с големи каменни плочи на старото Арапли.</i><br><br>
------------------------<br>
Николай Орешаров;Банката. Политически роман. Кн. 4. Баланс;2007;<br>
<i>Ева хладнокръвно прикрила изненадата си от специалното отношение към нея, но решила да <b>наблюдава</b> какво ще се случи по-нататък.</i><br><br>
------------------------<br>
Николай Орешаров;Банката. Политически роман. Кн. 4. Баланс;2007;<br>
<i><i>Когато <b>видяла</b> бялата коса на съпруга си край игралната маса, помислила: - Ето причината за грешката - и ядосана закрачила обратно към изхода, но преди да излезе се подвоумила и се върнала обратно. Застанала зад него, тя <b>наблюдавала</b> играта. И се получило нещо невероятно. Увлечена в играта, когато му предстояло да залага, тя го побутнала по рамото и несъзнателно прошепнала: - Заложи на седемнайсет черно.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Николай Орешаров;Банката. Политически роман. Кн. 4. Баланс;2007;<br>
<i>Зад масивно бюро, Адвоката с пура в аристократична поза, със самодоволно изражение, <b>наблюдава</b> пред себе си, застанал чинно, подвил крак, с тризъбец в ръката дяволът. Текстът бе кратък:</i><br><br>
------------------------<br>
Николай Орешаров;Банката. Политически роман. Кн. 4. Баланс;2007;<br>
<i>- По едно време синът на Белокосия беше се разприказвал, че през прозореца <b>наблюдавал</b>, как Ева била седнала върху краката и държала ръцете на Белокосия, а Харли затискал с възглавница лицето му, но може ли да се вярва на това лъжливо момче?</i><br><br>
------------------------<br>
Николай Орешаров;Банката. Политически роман. Кн. 4. Баланс;2007;<br>
<i>Без да спазвам благоприличие <b>наблюдавах</b> с интерес домакина. Бяха изминали около трийсет години от последната ни среща в София.Времето беше оказало незначителна видима промяна на Шейтана.</i><br><br>
------------------------<br>
Николай Орешаров;Банката. Политически роман. Кн. 4. Баланс;2007;<br>
<i>- Не е унищожено. След отмяна на присъдата, Върховния съд го изпрати за доразследване на Военна прокуратура. Може би трябва да дойдеш и се срещнеш с о.з. генерал Лилко Йоцов, сега адвокат. Когато подполковник Кръстев извърши доразследването той беше шеф на военната прокуратура. Той <b>наблюдаваше</b> работата по следствието. Генералът прие, че няма престъпление и прекрати делото.</i><br><br>
------------------------<br>
Петя Божилова;Жега в Мадрид;2007;<br>
<i>	Отиде на бара, седна на едно от високите кръгли столчета пред него и набра някакъв номер. Димо го <b>наблюдаваше</b> неподвижен как маха убедително с ръка, а веждите му се свиват над тъмните очи. На няколко пъти младежът тръскаше глава, един непослушен кичур падаше на високото чело и той нервно го отмяташе назад. Накрая се засмя, мушна телефона в джоба си и се върна на масата при възрастния мъж.</i><br><br>
------------------------<br>
Петя Божилова;Жега в Мадрид;2007;<br>
<i>	— Цяла година го <b>наблюдавам</b> — продължи той. — Как мълчиш и търпиш. Крайно време беше да ухапеш някого. Реших, че най-безопасно ще бъде този някой да съм аз. Но за всеки случай скрих пепелника… Впрочем, мисля да го скрия пак! Две цигари засега ти стигат!</i><br><br>
------------------------<br>
Петя Караколева;Седем живи Марии;1991;<br>
<i><i>- Виждаш ли стрелата на крана, по нея тръгна журналистката. Издебна, че кранистът го нямаше, и хайде да правим снимки от птичи поглед. Поне да пълзеше по стрелата, а тя права маршируваше горе и току щракваше с апарата, току щракаше... Значи, хем права върви на такава височина по кръстосаните винкели, хем с едно око <b>гледа</b>, защото другото е навряла във визьора на фотоапарата. Нали я <b>наблюдавах</b> ей оттук - загуби равновесие, олюлее се, разпери ръце, хà насам, хà натам, засмее се и пак тръгне, пак се олюлее и пак тръгне...</i></i><br><br>
------------------------<br>
Светлозар Жеков;Тото. Пиеса в две действия;1989;<br>
<i>Опитва, но щом го залепва и отмества стълбата, тапетът се отлепва и пада. Влиза Кембриджа и <b>наблюдава</b> цялата операция.</i><br><br>
------------------------<br>
Светлозар Жеков;Тото. Пиеса в две действия;1989;<br>
<i>Ритва куфарчето, парите се разлетяват; Кембриджа се отделя от ъгъла, в който мълчаливо е <b>наблюдавал</b> всичко, и започва да събира парите в куфарчето. Нарежда ги, затваря куфарчето, изправя се и тръгва да излиза с куфарчето.</i><br><br>
------------------------<br>
Тихомир Димитров;Душа назаем;2008;<br>
<i>противопожарни датчици. След като се увери, че такива няма, тя с облекчение извади от джоба на ученическата си униформа кутия Marlboro и запали цигара. Пушеше рядко, но с голямо удоволствие. Никой не трябваше да разбира за този неин порочен навик, ето защо тя запалваше само тогава, когато беше абсолютно убедена, че е напълно сама и че никой не я <b>наблюдава</b>. В град като Токио това се случваше много, много рядко.</i><br><br>
------------------------<br>
Тихомир Димитров;Душа назаем;2008;<br>
<i>му кътчета. Предпочиташе да използва сервизните асансьори и помещения, където се мяркаха по-малко камери. Пък и вечер, след края на работния ден, в сградата оставаха само един-двама пазачи, които обикновено не си правеха труда да <b>наблюдават</b> охранителните записи, освен ако не възникнеше някакъв инцидент. Подобно на всички японци те безрезервно се доверяваха на техниката.</i><br><br>
------------------------<br>
Тихомир Димитров;Душа назаем;2008;<br>
<i>Касим се огледа за въоръжената охрана от „Туристическа полиция", която се навърташе наоколо, и след като се убеди, че никой не ги <b>наблюдава</b>, дръпна немеца леко встрани от групата:</i><br><br>
------------------------<br>
Тихомир Димитров;Душа назаем;2008;<br>
<i>Налегна го параноичната мисъл, която винаги го спохождаше, щом се озовеше тук: „Ами ако милицията отдавна <b>наблюдава</b> квартирата? Ами ако спецчастите нахлуят точно в момента, в който съм тук?" Не биваше да мисли за това сега. Трябваше да свърши работата, колкото се може по-бързо, и безопасно да напусне района!</i><br><br>
------------------------<br>
Тихомир Димитров;Душа назаем;2008;<br>
<i>Усещаше върху гърба си погледа на красивата прислужница, която го <b>наблюдаваше</b> едновременно с насмешка и презрение. Спря пред вратата на втория етаж, остави на охраната да го пребърка за оръжие и бавно почука три пъти.</i><br><br>
------------------------<br>
Тихомир Димитров;Душа назаем;2008;<br>
<i>Проститутката мързеливо се затътри към кухнята, а „Директорът" закачливо я плесна по задника. Погледът му отново се фокусира върху Алексей. Наблюдаваше го с любопитство и едва доловима ирония:</i><br><br>
------------------------<br>
Тихомир Димитров;Душа назаем;2008;<br>
<i>Отново настъпи тишина. Човекът зад бюрото <b>наблюдаваше</b> присвитото от срам момиче с любопитство и очакваше някакво оправдание от нейна страна, а тя смутено гледаше пода и се чудеше какви думи да подбере. Сърцето й биеше от тревога и недоумение. "Какво се случва тук, по дяволите?"</i><br><br>
------------------------<br>
Тихомир Димитров;Душа назаем;2008;<br>
<i>Хитоми взе бутилката с треперещи ръце и на малки, къси глътки започна да поглъща ледено студената вода. Учителят я <b>наблюдаваше</b> търпеливо. Лицето му издаваше нездрав интерес и чувство за власт, за абсолютен контрол над ситуацията.</i><br><br>
------------------------<br>
Тихомир Димитров;Душа назаем;2008;<br>
<i>Таня носеше жълто поло, което подчертаваше стегнатите й гърди. Беше облечена с кафява кожена пола до коленете, допълнена от чифт изискани кафяви боти, украсени със сребърни верижки. Алексей не можеше да повярва на очите си. Това ли беше неговата Таня? Тя забеляза, че я <b>наблюдават</b> в захлас и обясни:</i><br><br>
------------------------<br>
Тихомир Димитров;Душа назаем;2008;<br>
<i>Как да оправдае себе си за онова съобщение? Как да измие срама от гузната си съвест? Споменът за случилото се в учителския кабинет не излизаше от главата й. Преподавателят се беше навел до земята, все едно, че коленичеше пред нея, за да може още по-отблизо да я <b>наблюдава</b> как пишка. Техните щяха да се зарадват на отличната оценка, да, но те не знаеха какво й костваше тя.</i><br><br>
------------------------<br>
Тихомир Димитров;Душа назаем;2008;<br>
<i>разстояние от летището, когато звукът от реактивните му двигатели започна да се променя. Турбините наддадоха заплашителен вой. Старата съветска машина се наклони на една страна и зад дясното й крило се проточи тънка струйка гъст, черен дим, която контрастираше ярко на фона на синьото небе. Помня, че тогава сведох поглед, за да огледам останалите изпращачи на терасата. Всички <b>наблюдаваха</b> случващото се в тих ужас.</i><br><br>
------------------------<br>
Тихомир Димитров;Душа назаем;2008;<br>
<i>загледах в небето. Високо горе вятърът гонеше красивите облаци, които заемаха причудливи форми. Слънцето ту се показваше, ту се скриваше зад тях като ням, усмихнат свидетел на безгрижната им небесна игра. Беше истинско удволствие да ги <b>наблюдаваш</b>. Цялата тази красота оставаше невидима за градските хора, които в забързаното си ежедневие нямаха време да вдигнат поглед нагоре - към безкрая, а виждаха само върха на обувките си, забили поглед в земята.</i><br><br>
------------------------<br>
Тодор Костадинов;Софийско жителство;2004;<br>
<i>	Не беше българка. Какво от това? Вече бях свикнал с чужденците около себе си. Не беше и хубава. Продължих да чукам на машината. Тя седна на съседната маса, но виждах, че не чете, а ме <b>наблюдава</b>. Направих се, че не забелязвам. Не ми харесваше, край. Опитах да се съсредоточа върху материала, беше ми студено и бързах да свърша. Слагах капака на машината, когато я чух да казва:</i><br><br>
------------------------<br>
Тодор Костадинов;Софийско жителство;2004;<br>
<i>	— Онзи отгоре му крадеше суджуците — обясни някой и от всички страни се чуха нови смехове. Явно имаше и други, които като нас <b>наблюдаваха</b> събитието от самото начало.</i><br><br>
------------------------<br>
Тодор Костадинов;Софийско жителство;2004;<br>
<i><i>	Всички се втурнаха към лифта един през друг. Проследих ги с поглед. Силвия я нямаше между тях. Обърнах се и <b>видях</b>, че стои на същото място. Две момчета се бяха спрели малко по-нататък и я <b>наблюдаваха</b>, като си говореха нещо. Силвия ме гледаше и се усмихваше. Не смеех да се приближа.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Веселин Дионисиев;Моряшки разкази;2004;<br>
<i>Корабът беше опрял десния си борд на варненския кей. Трапът още стоеше спуснат до пирса. Горе на палубата, облегнат на фалшборда, беше третият механик Пенчев. Замислен, той <b>наблюдаваше</b> шетнята по пристанището в започващия работен ден.</i><br><br>
------------------------<br>
Веселин Дионисиев;Моряшки разкази;2004;<br>
<i><i><i>Колко пъти ви се е случвало да <b>виждате</b> залязващо слънце? О, ако всяка вечер <b>наблюдавате</b> истинския залез, ще <b>видите</b> как всеки път той е толкова различен, толкова неповторимо красив, че никога никъде няма да пропуснете това велико събитие - слънчевия залез.</i></i></i><br><br>
------------------------<br>
Веселин Дионисиев;Моряшки разкази;2004;<br>
<i>вкупчиха над борда и впериха очи към източващата се жичка. Изведнаж лъсна нещо сребристо и в следния миг всички видяха как подскачаха три големи средиземноморски сафрида. В този момент главният механик, който безучастно <b>наблюдаваше</b> всичко, се обади:</i><br><br>
------------------------<br>
Васил Попов;Корените. Хроника на едно село;1975;<br>
<i>	Спас знаеше, че е роден на Игнажден и че баба Неделя го е повивала, но беше забравил. Тя го <b>наблюдаваше</b>, все така приседнала под черния кипарис.</i><br><br>
------------------------<br>
Асен Христофоров;Мацакурци;1958;<br>
<i>	Цели три дни моите десет кокошки упорито отказваха да носят и овели глави, сякаш мъдруваха коя първа да се пресрами и от кой край да снесе първото яйце. На четвърти ден се отчаях, разтворих вратата на бараката и ги пуснах да пасат. Изпървом те не можеха да повярват, че арестантските им дни са приключили, сетне една подир друга боязливо прекрачиха прага и плъпнаха по моравата край потока. Седнах да ги <b>наблюдавам</b> от пейката, която бях сковал между три съседни смърча. Минута по-късно последва първото въздушно нападение.</i><br><br>
------------------------<br>
Асен Христофоров;Мацакурци;1958;<br>
<i>	Лишко залая от насипа пред кухнята. В дъното на двора израстваха два дръгливи коня в каруца зад тях и малко девойче отпред. Внучката на баба Минка опъваше поводите до скъсване, сякаш не конете теглеха каруцата, а тя теглеше крантите, окуражавана от виковете на Стоян. Конете спряха сред двора, запотени и задъхани, а бащата и дъщерята се заеха да ги разпрягат. Двамата с баба Минка ги <b>наблюдавахме</b> от прозореца.</i><br><br>
------------------------<br>
Богомил Райнов;Черните лебеди;1977;<br>
<i>	На сцената бе започнала репетиция на па дьо сис от трето действие и Виолета даваше вид, че <b>наблюдава</b> танца, за да скрие неловкостта си, че самата тя е наблюдавана. Няколко момичета от ансамбъла, застанали по-далеч зад кулисите, поглеждаха към нея и към Мими и нещо си шушукаха.</i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Една торба ключове. 12 разказа и новели по истински случаи за достойнството на българина;1994;<br>
<i>	Отначало Васил Г. Василев опита с писец. От тези, металните, появили се напоследък, с неразбираеми германски думи и букви върху тях. Топеше в черното мастило — думата туш още не беше проникнала в новоосвободена България — и къде на ръка къде с линийка нанасяше гъсти успоредни черти върху излъсканите по колената места на панталона си. Привърши единия крачол, отиде до прозореца и една дълга минута <b>наблюдаваше</b> „творбата“ си. После изруга гласно:</i><br><br>
------------------------<br>
Евгени Черепов;Добавено лято;2012;<br>
<i>Беше негов ред да тича и подскача. Избягваше сръчно ударите, но постепенно отмаля. Момичето срещу него сякаш нямаше умора. Очите й блестяха, тялото й се извиваше, беше толкова красива, докато го замеряше с топката. Всички „изгорени” от двата отбора мълчаливо <b>наблюдаваха</b> дългия двубой. Лъчо бе обречен.</i><br><br>
------------------------<br>
Евгени Черепов;Добавено лято;2012;<br>
<i>Тя и отборът й хвърляха ниско в краката му и той не можеше да си върне притежанието на топката. Силите му намаляваха, правеше все по-отчаяни отклони, хвърляше се в прахоляка, само за да се спаси от срама. Не успя. Един от изстрелите намери глезена му, топката отскочи нагоре и встрани. Той се хвърли да я хване, да се спаси. Всички бяха притихнали и <b>наблюдаваха</b> плонжа му. Беше твърде далеч. Топката тупна в прахоляка и победоносният вик на русото момиче огласи площадката. И двата отбора заръкопляскаха.</i><br><br>
------------------------<br>
Евелина Ламбрева;Обядът на семейство Щум;2012;<br>
<i>Господинът обаче явно не бързаше за никъде. Първо си поръча бобена чорба, после порция пълнени патладжани с кайма и една бира, след това кафе, второ кафе, трето... Не спираше да прелиства вестника открай докрай, да се зачита в някаква статия на последната страница, пак да прелиства обратно. Керим го <b>наблюдаваше</b> малко притеснено, макар и да знаеше, че няма от какво да се страхува. Документите на всички бяха изрядни, данъците платени, наемът за помещението винаги на първо число от месеца - преведен на собствениците му.</i><br><br>
------------------------<br>
Павел Вежинов;Голямата стъпка;1974;<br>
<i>	Вълев, треньорът им, стоеше малко настрана и <b>наблюдаваше</b> спортиста със спокойно, съсредоточено изражение. Инспекторът веднага го позна по предварителното описание. Не беше съвсем млад, нисък на ръст, мургав, силно черновежд и наистина, поне на външен вид, доста неприветлив. Лицето му издаваше енергичен и амбициозен човек, който е свикнал да издава заповеди и те безпрекословно да се изпълняват.</i><br><br>
------------------------<br>
Павел Вежинов;Голямата стъпка;1974;<br>
<i>	Проданов бе седнал на пейката на резервните състезатели и все още разсеяно <b>наблюдаваше</b> човешкото множество. Чувствуваше се удобно и приятно тук, на дъното на стадиончето, прихлупено под вечерното небе. Жегата отдавна бе минала, от едрата снага на Витоша слизаха хлад и вечерна свежест. Разноцветните копринени знаменца, които доскоро висяха умърлушено по белите пилони, започнаха лекичко да се опъват. Още половин час може би, докато дойде времето на владайския вятър, и те ще затрептят така бързо, сякаш стадиончето ще се е приготвило да отплува някъде по зелените крайречни булеварди.</i><br><br>
------------------------<br>
Павел Вежинов;Голямата стъпка;1974;<br>
<i>	Инспекторът <b>наблюдаваше</b> внимателно бай Пешо. Той очакваше, че треньорът ще се нахвърли върху своя питомец с укори и съвети, но нищо подобно не се случи. Бай Пешо му подаде глътка с вода, избърса го с мократа кърпа, след това разтегна колана на гащетата му. Едва сега той се надвеси над главата на младежа и започна тихичко да му приказва.</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;Синдрома на глутницата. Вулгарен роман;2004;<br>
<i>	На последния етаж на хотел „Бен Гурион“ в Йерусалим четирима души слушаха и <b>наблюдаваха</b> тази сцена. Това бяха бивши офицери от Мосад, които отдавна бяха снабдили с уши, нос и гърло почти цялата територия, върху която се простираше палестинската интифада. Те изслушаха мълчаливо записа, върнаха го и го изслушаха повторно.</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;Синдрома на глутницата. Вулгарен роман;2004;<br>
<i>	Първият манш Бенина го извърши нахакано и припряно. Булевард „Хенриета“ беше дълъг дванадесет километра. Дълъг за конски преход, камо ли и за жена на токчета. Козела внимателно изгледа това усилие. Той <b>наблюдаваше</b> не нея, а обстановката наоколо и чакаше да види, откъде ще се появи заплаха. Тогава звънна телефона:</i><br><br>
------------------------<br>
Никола Радев;Седмото весло;1992;<br>
<i>Когато плати и се дръпна, на две крачки от него стоеше кварталният отговорник и го <b>наблюдаваше</b>. Матьо го поздрави и подаде ръка, но кварталният някак деликатно погледна встрани, каза едно сухо здрасти и не пое ръката.</i><br><br>
------------------------<br>
Никола Радев;Седмото весло;1992;<br>
<i>БОЦМАН - отговорник настаршинския състав. Отговаря за поддържането на чистотата на кораба, ръководи и <b>наблюдава</b> общокорабните работи и обучението на екипажа по морско дело.</i><br><br>
------------------------<br>
Павлина Михайлова;Следа от носорог. Зимбабвийски етюди;1996;<br>
<i>Особеното в случая е това, че не е използван спойващ материал. И след осемстотин години крепостта е в твърде добро състояние. Обяснението е просто - тази част на Африка представлява едно от най-старите геоложки формирования в света, където земетръсна и вулканична дейност отдавна не се <b>наблюдава</b>. Иначе крепостта изглежда като случайна приумица на деца, които са имали много гранит¬ни блокове под ръка, малко въображение и достатъчно свободно време. </i><br><br>
------------------------<br>
Павлина Михайлова;Следа от носорог. Зимбабвийски етюди;1996;<br>
<i>Години по-късно един африканец разказвал на неговия внук: „Тогава аз бях малко момче, но добре помня белия мъж. Той тръг¬на по брега на реката и ние, хлапетата, се скрихме зад скалите да го <b>наблюдаваме</b>... За¬почна да прави нещо върху главата си и не след дълго из¬вади собствения си мозък. До този момент ние не бяхме виждали човек, който да може да си вади мозъка". По-¬точно - те не били виждали сапун...</i><br><br>
------------------------<br>
Павлина Михайлова;Следа от носорог. Зимбабвийски етюди;1996;<br>
<i>Ноември, началото на дъждовния сезон, реката из¬глежда страховита. Ливингстън изоставя спътниците си и продължава сам по брега. Когато наближава стълбовете пара, той се плъзга надолу по течението с кану и стъпва на един остров досами ръба на водопада. Денят е 17 ноември 1855 г., когато онемява пред: „...най-чудесният изглед, който съм <b>наблюдавал</b> в Африка", „...подобна красота не е виждана от бял човек", „...тук е толкова красиво, че сигурно, летейки над водопадите, ангелите се възхищават на гледката...".</i><br><br>
------------------------<br>
Павлина Михайлова;Следа от носорог. Зимбабвийски етюди;1996;<br>
<i>...На малка височина, за да се <b>наблюдава</b> околността, бли¬зо до река или поток. Теренът - естествено наклонен. В про¬тивен случай през дъждовния сезон непрекъснато ще бъде кално. Всички храсти и дървета се изсичат. За да се образува празна и чиста площадка. Тя се премита ежедневно - така случайните пожари могат да бъдат задържани. А ако горските зверове и влечуги дръзнат да припарят през нощта, техните следи ще бъдат разпознати още на следващата заран.</i><br><br>
------------------------<br>
Христо Калчев;При самозащита;2005;<br>
<i>	За какъв дявол се беше върнала Лилда? И без нея животът беше поел някакъв ритуален ход. Всеки имаше и мястото си, и необходимата цена. В нейното явяване имаше нещо, което можеше да се тълкува като обвинение. В начина, по който ангажираше времето на Васил, вниманието му, плановете, които кроеше и му внушаваше, че са негови, занесената, опиянена сигурност, която му създаваше… всичко това напомняше първите години с Адриана и Асен Москов си даде сметка, че го е <b>наблюдавал</b> с тъга.</i><br><br>
------------------------<br>
Блага Димитрова;Пътуване към себе си;1985;<br>
<i>	Притесняваше ме неговият поглед. Гладех най-прилежно. Искаше ми се да остана насаме с ризата му. Както гладех, една нелепа мисъл ми хрумна: „Сякаш галя широките му плещи, дългите ръце, около врата. Ризата е гореща от ютията като от младото му тяло.“ Стори ми се, че и той, както насмешливо ме <b>наблюдаваше</b>, бе прекосен от същата нелепа мисъл, но в мъжки вариант: „Стига да поискам, ръцете й така биха галили раменете ми, шията“…</i><br><br>
------------------------<br>
Блага Димитрова;Пътуване към себе си;1985;<br>
<i>	Из сенките се отдели силуетът на моя бригадир бай Крум. Имаше права стойка на човек, който цял живот е стоял изправен на нозе, без да се обляга на чужд гръб. Дълго го бях <b>наблюдавала</b> отгоре под всякакъв ъгъл, в най-различен ракурс. Откъдето и да го зърнеш, той работеше красиво, да не му се нагледаш. С ритмични, някак мелодични движения, без спъване и припряност.</i><br><br>
------------------------<br>
Блага Димитрова;Пътуване към себе си;1985;<br>
<i>	Мярна ми се една протегната във въздуха ръка. Опомних се. Рошлю се бе преметнал издалеч и бе прострял ръка към мене. Автоматично му подадох чука, едва не го изпуснах от разхлабилите ми се пръсти. Рошлю бавно и безмълвно отдръпна ръката си. Не му трябваше чук. Бе си въобразил, че мога да падна. Помня тая изцапана от желязна ръжда едроставеста ръка, протегната към мене. Но аз винаги сама се закрепях по стълбовете. Уж небрежно, той ме <b>наблюдаваше</b> под чорлав, паднал над вежда перчем. Отърсих се от мислите си. Васю, смъкнал челния рефлектор, ме питаше нещо. До съзнанието ми долетя със закъснител:</i><br><br>
------------------------<br>
Блага Димитрова;Пътуване към себе си;1985;<br>
<i>	Отдалечихме се от шума. Прескочихме гърбици пръст, цяла костница железа, струпани дъски с наежени гвоздеи. Заобиколихме багера. Горан от кабинката ми смигна — помисли, че ще си изпрося отпуска. Откак бях дошла на строежа, не бях виждала майка си. Инженерът вървеше крачка назад, малко встрани. Наблюдаваше походката ми. Какво пък толкова? Момчешка, независима стъпка, която съвсем не се интересува какво впечатление прави. Улових с кожа, с цяло тяло погледа му. Една горчива усмивка прикрих в себе си.</i><br><br>
------------------------<br>
Блага Димитрова;Пътуване към себе си;1985;<br>
<i>	Димана ме <b>наблюдаваше</b> с изпитлива усмивка в ъглеца на очите. Все й се струваше, че нещо премълчавам. Прехвърлих се в друга тема:</i><br><br>
------------------------<br>
Блага Димитрова;Пътуване към себе си;1985;<br>
<i>	Журналистката пък <b>наблюдаваше</b> инженера с очи, в които прочетох романтично възхищение: „Как мъжествено става лицето му при тия опасни думи, незащитени от тънките дъсчени стени!“</i><br><br>
------------------------<br>
Блага Димитрова;Пътуване към себе си;1985;<br>
<i>	Заключената врата слага преграда помежду им. Димана съобразява, че той пръв не би се възползвал от новото положение. Първият й ход е погрешен. Принудена е отново тя да поеме инициативата. Но тя не е нападателен тип. Свикнала е да бъде гонена, вземана. Сега трябва да играе чужда роля. Това я смущава. Той я <b>наблюдава</b> изчаквателно. Вместо тя да бъде наблюдател с проучващ поглед и с въпроси-съгледвачи да поставя него натясно, ролите са сменени.</i><br><br>
------------------------<br>
Блага Димитрова;Пътуване към себе си;1985;<br>
<i>	Димана го <b>наблюдава</b> като през ключалка. Той едва доловимо се усмихва на спомена, в който тя не може да проникне.</i><br><br>
------------------------<br>
Блага Димитрова;Пътуване към себе си;1985;<br>
<i>	Никаква скорост, никакъв външен тласък не могат да те изтръгнат от мястото, където е пуснало корен сърцето ти. Не ти, а някакво чуждо тяло се носи шеметно по пътя. Ти издалеч го <b>наблюдаваш</b> с почуда: ти ли си това? И продължаваш да вирееш на единственото свое място в света, макар каменисто и пустинно. Гледаш крайпътните дървета с разбиране. И ти си едно от тях. Пътят минава край тебе. А ти стоиш на старото си място и само от корена на сърцето си можеш да пиеш сокове, за да се разлистваш, да протягаш клони към слънцето и да даваш плод.</i><br><br>
------------------------<br>
Блага Димитрова;Пътуване към себе си;1985;<br>
<i>	Той има предвид сцената, която последва тогава в моето общежитие. Но Димана тълкува това като намек в своя полза. Прокарва тънки пръсти като прозрачен гребен през светещите си дълги коси. Влад седи в сянката и я <b>наблюдава</b>. Отново я открива като непозната планета. От нея струи някаква лъчиста нежност. Сега едно откровено движение на изящните й пръсти, и тя може да го привлече към себе си за тая вечер, за дълго, може би завинаги. Аз вися на косъм. Тия тънки пръсти държат живота ми.</i><br><br>
------------------------<br>
Блага Димитрова;Пътуване към себе си;1985;<br>
<i>	Ванчо тичешком през улицата се шмугна в музикалната школа, да не би да пропусне нещо. Влад попита с лице, което не вземаше участие в думите му, а ме <b>наблюдаваше</b> нащрек:</i><br><br>
------------------------<br>
Блага Димитрова;Пътуване към себе си;1985;<br>
<i>	Заоглеждаха откъде ще изнесат пианото. Стълбата бе тясна и извита. Отвориха вратата към балкона. Лелята <b>наблюдаваше</b> смаяна как се разпореждат в собствения й дом. С тях нахлу в нейния тих свят лъх на далечни, рисковани пътища, на нередовен скитнически живот, на своеволен вятър. Тя загърна зиморничаво рамене в плетения шал. Стана й неуютно, несигурно. Отиде в кухнята да ни загъне храна за път. Камионът се приближи със заден ход към къщата. Носачи спуснаха пианото от балкона с въже върху каросерията. Настръхнала, жената сипеше наставления през перилата на балкона:</i><br><br>
------------------------<br>
Блага Димитрова;Пътуване към себе си;1985;<br>
<i>	— Виж се в огледалото! Имаш вид на човек, който и вървейки, работи усилено. С когото да заговориш, каквото да вършиш, гдето да отидеш, ти очебийно бдиш, <b>наблюдаваш</b>, подозираш, вслушваш се, теглиш си важни заключения. Край тебе витаят усойни полъхи на съмнения. Всеки се бои да влезе в обсега на твоята бдителност и се старае да се отдалечи колкото се може повече. Дори аз се оттеглям навътре в рамката си. Току-виж си намерил и в моята биография някой таен грях. В твое присъствие стоя нащрек. Защото ти си неизменно нащрек. Сигур и когато спиш, следиш хората. Ти и насън бдиш!</i><br><br>
------------------------<br>
Блага Димитрова;Пътуване към себе си;1985;<br>
<i>	Изведнъж започнаха да ме оглеждат подозрително. Това бяха първите странни симптоми на едно явление, което <b>наблюдавах</b> през тоя ден. Моят страх внушаваше на другите собствените ми мисли и представи, проецираше ги във въздуха край мене. Страхът имаше свойството да извиква без причина подозрение и съмнение в околните. Не можех да спра това излъчване на собствения ми страх с радиус на действие навред край мене.</i><br><br>
------------------------<br>
Блага Димитрова;Пътуване към себе си;1985;<br>
<i>	… При бригадата на бай Руси. Работят на най-трудния терен. Пренасят на гръб всички материали. Дълго <b>наблюдавах</b> бригадира. Неизчерпна, весела енергия блика от всяко негово движение. Работи наравно с другите. Мислех си: ето, тоя не съжалява, че е дошел тук, не се тормози от съмнения и колебания. Ами аз? Понякога се чувствам излишен тук, с вързани ръце. А не мога да си представя да се върна в София и да се затворя по цял ден в кабинет, да заседавам до късна нощ. Къде е моето място?</i><br><br>
------------------------<br>
Блага Димитрова;Пътуване към себе си;1985;<br>
<i>	Сетих се, че шефът бе издействал от него да ме пусне. Изпитах детска гордост: най-после и на мен е поверена важна задача! Имат ми доверие! Кой знае как смешно важна съм изглеждала отстрани. Добре че хората бяха улисани в нормите, та не им оставаше миг да ме <b>наблюдават</b>. В себе си се заричах да направя всичко, да пусна в ход най-неотразимата си усмивка, най-убедителните думи, за да събера повече доброволци за оправяне на злополучния водопровод.</i><br><br>
------------------------<br>
Блага Димитрова;Пътуване към себе си;1985;<br>
<i>	Подаде ми цигара. Щракна запалката. Докато палех крайчеца на цигарата с несръчен дъх, той скритом ме <b>наблюдаваше</b>. Чаках. Нищо не дойде. Вдъхнах лютивия дим. Изтръпналите ми пръсти независимо от мене галеха косата му. Чаках.</i><br><br>
------------------------<br>
Асен Христофоров;Скици из Рила;1964;<br>
<i><i>	След малко всички насядахме край масата и почнахме да се храним сред шум и закачки. Дори и девойката се задяваше понякога. Поглеждах другите с крайчеца на окото, <b>наблюдавах</b> й себе си и за лишен път се убедих, че мъжете са много тромави, когато между тях се намира само една жена, при това млада и хубава.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Асен Христофоров;Скици из Рила;1964;<br>
<i>	Вяла усмивка се разля по сухото му, вече доста набраздено лице. Той се замисли и тъжно заклати глава. Разбрах мъката му и скрито му съчувствувах — едва ли щеше да му се случи занапред да <b>наблюдава</b> борбата на дивите пръчове. Настанал бе залезът на неговия живот — кротък и тъжен като залез в ноемврийски ден, когато леки пари затулят кръгозора и дълго трептят плахо там, където гаснат последните слънчеви лъчи.</i><br><br>
------------------------<br>
Асен Христофоров;Трима с магаре из Рила;1963;<br>
<i>	Изрекох думите с достойнство и зачаках те първи да опитат чорбата. Така изискват добрите маниери! Много пъти съм казвал на Румен, че за да придобие добри обноски, той трябва да ги изучава у другите, да <b>наблюдава</b> постъпките им в различни случаи и до най-малките подробности. Само по тоя естествен и непресторен начин недодяланият би могъл да се поотрака. Опита ли се съзнателно да се държи изискано, самото усилие ще действува като спирачка и той ще се чувствува като слон в магазин за порцеланови изделия. Защото непринудеността и простотата са в основата на всеки правилник за добро държане.</i><br><br>
------------------------<br>
Асен Христофоров;Трима с магаре из Рила;1963;<br>
<i>	Въпрос на тълкувание?! Често пъти то зависи от настроението, а настроението — от някаква дреболия. Жорж очевидно беше гладен. Ала думите му ме накараха да се загледам още по-внимателно подир девойките — те наистина пристъпваха като забързали овчици, чупейки крака в коленете! Който е <b>наблюдавал</b> овце, ще се съгласи с приликата. Трябва да поясня, че тук, в планината, тия екскурзиантки бяха обули крака в сандалети с доста високи токчета. От тях идеше и това овчеподобно чупене в коленете…</i><br><br>
------------------------<br>
Цончо Родев;Отмъстителят. Разкази за истински герои и по истински случки;1983;<br>
<i>	Едва сега момците от четата забелязаха, че войводата, обикновено бърз и рязък в решенията си, този път се въздържаше да произнесе тежката си дума, а със замислени очи <b>наблюдаваше</b> детето. Другите млъкнаха и се пооттеглиха, само новоприетият четник Владимирчо Ненов приближи до Бенковски и му подшушна полудоверително-полунаставнически:</i><br><br>
------------------------<br>
Васил Крумов;Родопски хоризонти. Пътеписи, скици, приключения;2007;<br>
<i>	Стадата навлизат в егреците си под сенчестата елхова гора и планината отново затихва. Опиянен от обсаждащото ме безмълвие, сядам върху един от наредените около мен кърмилни камъни и изпитвам чувство, че потръпващите от вечерната прохлада хвойнови храсти зорко ме <b>наблюдават</b>. Потръпвам и аз от засилващата се прохлада, но все още не искам да тръгна към мандрата. Тръпен час, в който планинските гиганти сякаш тревожно се приветстват, възбудени от пурпурните лъчи на скрилото се зад хоризонта слънце.</i><br><br>
------------------------<br>
Васил Крумов;Родопски хоризонти. Пътеписи, скици, приключения;2007;<br>
<i>	Обръщам се назад и виждам, че спътницата ми ме <b>наблюдава</b>. Тя сякаш е разбрала защо не си вдигам главата от извора и на лицето й се е изписало очаквателно изражение.</i><br><br>
------------------------<br>
Васил Крумов;Родопски хоризонти. Пътеписи, скици, приключения;2007;<br>
<i>	Аз сядам на един пън и отново я <b>наблюдавам</b>. Тя забелязва това и самодоволно размахва косите си, изпъва ръцете си към главата (и от това гърдите й се люлеят).</i><br><br>
------------------------<br>
Васил Крумов;Родопски хоризонти. Пътеписи, скици, приключения;2007;<br>
<i><i>	Самодива, казвам почти гласно и отново продължавам да я <b>наблюдавам</b>. Проклинам минутата, в която тръгнах подир нея. Старите смърчове покрай извора, раздвижени от засилващия се западняк, започват да ръмжат, а зад високите им клонища влюбени катерици присмехулно ме <b>поглеждат</b>. Те се приближават една до друга, разменят си едва доловими пискливи звуци и отново вперват към мен ситните си като мъниста черни очички.</i></i><br><br>
------------------------<br>
Васил Крумов;Родопски хоризонти. Пътеписи, скици, приключения;2007;<br>
<i>	Приех и тази поръчка. После навеждам главата му към моите рамене и бащински го потупвам по гърба. По очите на Атанас се показват сълзи. Каза ни „довиждане“ и застана на граничното било, за да ни <b>наблюдава</b> как предпазливо си разместваме краката из стремглавата пътека към дефилето на Малка река.</i><br><br>
------------------------<br>
Васил Крумов;Родопски хоризонти. Пътеписи, скици, приключения;2007;<br>
<i>	Дълго <b>наблюдавахме</b> борбата им, докато по-малката беше обърната от по-голямата, която самодоволно се отдалечи към очакващата я трета костенурка. Така обърнато нещастното животно би останало до смъртта си, ако моят развълнуван приятел не го сложи отново на нозе.</i><br><br>
------------------------<br>
Васил Крумов;Родопски хоризонти. Пътеписи, скици, приключения;2007;<br>
<i>	Ще слезем после и сред многоетажните жилищни блокове и павирани улици на новоизникналия по десния приток на р.Арда прославен вече гр. Мадан. Там, гдето нявга с Николай Вранчев си откъртихме по един къс бляскава руда за спомен, и после сред безлюдните храсталаци <b>наблюдавахме</b> безкръвния дуел между две мъжки костенурки.</i><br><br>
------------------------<br>
Владимир Шумелов;Между Бекет и аз;1998;<br>
<i><i><i>Някои пият бира с джинджифил; в тоя ранен вечерен час са кротки като даначета в кланица. Банда пубери лочат сарсапарила; не им пука от нищо и за нищо, въпреки че любимата им музика отсъства. Други обръщат съмнителен „чай“ и се <b>гледат</b> влюбено. Ченгето пие бира без мезе и <b>гледа</b> сериозно. Джон <b>наблюдава</b> нещо над рамото му. Мръсница...</i></i></i><br><br>
------------------------<br>
Жечка Горчева [съст.];Вградената невеста;2004;<br>
<i><i>	Една привечер двете сестри отишли за вода на чешмата над селото. Там, както винаги, било пълно с хора като на панаир. Бакъреното сияние на залязващото слънце странно оцветявало лицата им. Чувал се звън на хлопатари на прибиращите се от паша животни. Била чудна лятна вечер. Девойките пълнели от чучурите на чешмата белите си менци и красивите си стомни, а момците ги <b>наблюдавали</b> с желанието да си изберат хубава изгора. А по-старите хора <b>гледали</b>, както се казва, малко сеир. Че какво ли друго развлечение може да има в едно поробено село?</i></i><br><br>
------------------------<br>
Жечка Горчева [съст.];Вградената невеста;2004;<br>
<i>	Години наред Вълчан войвода <b>наблюдавал</b> какви трудности изпитват местните хора при преминаването на голямата Караманбаирска река. Било трудно през зимата и през пролетта, когато прииждали големите води, а и винаги. Затова войводата решил с хайдушки пари да построи мост над реката. Мост, който да облекчи местното население при преминаването от единия бряг на другия, което толкова често им се налагало.</i><br><br>
------------------------<br>
Жечка Горчева [съст.];Вградената невеста;2004;<br>
<i>	Но сметките на Вълчан били съвсем други. Той се предрешил като дюлгерин, сменил си името и започнал работа наред с другите работници. Така можел лично да <b>наблюдава</b> постоянно строежа на моста и да се укрива от турските власти, които вече започнали да се чудят къде ли се е дянал той.</i><br><br>
------------------------<br>
Златко Енев;Реквием за никого;2011;<br>
<i>Тя не реагира, но миризмата се усили, само мъничко, но достатъчно. Ангел разтвори леко ноздри, пое я внимателно, наслади й се, после стана и се приближи към туркинята. Заобиколи стола, застана зад нея и започна да я <b>наблюдава</b> от упор. Рядка плячка – красива, непокорна, упорита. Играта започваше да му доставя истинско удоволствие.</i><br><br>
------------------------<br>
Златко Енев;Реквием за никого;2011;<br>
<i>Полицаят отсреща я <b>наблюдаваше</b> с немигащ поглед, от който й се искаше да закопчее още едно копче на леката си блузка. Марион се повъртя малко на коравия, нечист стол, търсейки по-удобно положение, но от немигащите очи нямаше къде да се скрие и в края на краищата реши да приеме битката, каквото и да означава това. Двата погледа се срещнаха, преплетоха, опитаха набързо сили. Онзи се усмихна зъбато, презрително.</i><br><br>